Песента на Аватарите

Ще Ви разкажа за песента, с която изпращат отгоре аватарите. Учителят я е написал. Хубава е. Силвина я пее. „Скитах се по гори и планини“. Тя ми е любима песен, защото я чувам когато изпращат един аватар отгоре, а тука го посрещат с песента „Ти си ме, майко, човек красив родила“. И на едната ми се просълзяват очите, и на другата – не знам защо.

СКИТАХ СЕ ПО ГОРИ И ПЛАНИНИ

Скитах се по гори и планини,
Един Незнаен ме придружаваше.

Качвахме и слизахме,
високи светли върхове
и ходейки, Той винаги с мен бе.

Там горе видях аз
Неговата Светлина, що ме озари.

И каза той:
„Помни, че горе трябва да си,
слезни и знай –
на всички полезен бъди.“

Тълкувам, разяснявам. Аватарът слиза отгоре и нищо не му е ясно /ако е за първи път, като моя милост/. Ако е за пети, десети – вече е светнат, има опит.

„Скитах се по гори и планини“ – това е точно народната дума „горе-долу“.

– Как си?
– Горе-долу
– А горе, а долу.

Не си в материята вече. Как ще си вече?

И ето: „Скитах се по гори и планини, Един Незнаен ме придружаваше.“ Има Един, ама нито Го е видял, нито Го е чул, нито нищо. Защото му е поизтрито нещо от горе, на всеки един от нас.

Но идва време, аватарът да си свърши своята мисия. Обикновеният човек трябва да си научи собствената задача. Ако е бил скъперник, сега трябва да е щедър, ако е бил богаташ и не е бил почтен, сега ще го направят клошар. Да бъде благороден, великодушен, щедър, милосърден. Човекът идва, за да научи едно качество, една добродетел през живота си.

„И ходейки, Той винаги с мен бе“ – ти не Го разбираш, ама Господ е с всеки един от нас денонощно. Той не се отделя от нас, ние се отделяме от Него, ние се отдалечаваме и поради тая причина на нас не ни върви. Чисто и просто се пускаш от ръката на Баща си. Аз съм го написал в „Звездна роса“: на четири, пет години и с мен се случи. След десет секунди се изгубих, а то е така пълно с народ, в градинката на църквата „Света Троица“ в София. Сергии, народ, това, онова – край. И аз само рева, тръшкам се. Да, ние се губим. Господ никога не се отделя от нас, но ние се отделяме от Него.

„Там горе видях аз Неговата Светлина“ – вече се издигаш, знаеш, че другите имат една задача, а ти вече имаш мисия. Защото Господ вика:

– Синко, ти слизаш с тая мисия на Земята. Да си…
– Какъв бе, Тате?
– Да си чистач, отдел Чистота. Чистиш.
– Какво да чистя?
– Боклуците – мисловните, енергийните боклуци на хората. Защото иначе тая планета досега да е гръмнала сто пъти, ако не изпращам такива като тебе. Чисти там, ей в това село те пращам, чисти всички глупости, които са направили селяните – тоя бил жена си, оня бил животните, третия се развел, четвърти е изневерил.

Всичко, което може ви дойде на ум, се чисти около деветдесет процента от аватара. И остават само десет процента като карма на тия хора. А те не могат да понесат тая карма, толкова огромни тежести има. Все някой трябва да я чисти. И това не са приказки, това е истина, което ви казвам.

И така, „Там горе видях аз Неговата Светлина, що ме озари“ – ааа Господ ти се представи. Вика:

– Синко, почвай да работиш вече. Отделът по чистотата –  качваш кофите с боклук, контейнерите изкарваш, няма това-онова.
– Ама, чакай аз искам още…

А тамън си свикнал с хубавия земен живот. Лелеее, колко ми беше тежко, що съм ревал! Един месец – плача, не искам да си взема службата. Как, как ще взема службата? Свободна воля! Уж свободна воля, ама – разпускаш по земно му, всичко си е точно. Да, а после – вилката и всяка минута, всяка секунда ти се казва какво да правиш. Питам Го:

– До кога?
– Как? Докато си жив.
– Ама, така, както бях в планината? Ама аз няма да мога да го издържа, защото съм свикнал на благинките.

Той вика:

– Синко, ще го издържиш. Всичко е точно.

И каза Той: „помни, че горе трябва да си“ – значи съзнанието на аватара винаги трябва да е горе. Разберете, той трябва да е на Земята, но винаги трябва да стои извисен и да работи с добродетелите, не с пороците. Не с всички тия неща, които са греховни.

“Помни, че винаги горе трябва да си”. А аз бях слязъл – моабети, приятели, ааа забравям. Ами ошамарват те веднага. Няма начин. За да те вкарат в правия път. Всичко е за добро.

Защото започна да ми харесва земния живот. Едно време не можех да го понасям и виках: „Какво търся тука?“ – като помниш откъде си слязъл.
Слезни долу при всички хора “и на всеки полезен бъди” – и заради това, когато дойде при мен някой, това е моето изречение: „С какво мога да ти бъда полезен?“