Веднъж царят на животните лъвът прави едно горско събрание и казва:
– Вижте какво, има едни двукраки същества, много неразумни и малоумни, които са замърсили нашия дом гората, и аз искам да направим един трудов, хигиенен ден. Утре идвате рано сутринта по изгрев слънце и се работи до тъмно. Чували съм подсигурил, трябва да се изчистят боклуците и накрая на гората има една стоянка, където ще се трупат. Има разбира се норматив! Не може! Има ред в моето царство. Двадесет и пет чувала на всяко едно животно – това е нормата. Който не я изпълни, остава след залез слънце и работи по месечина.
Кои остават? Таралежът и баба костенурка, кои други ще останат?
– Който обаче преизпълни нормата от 25 чувала и направи 50, получава бонус, награда. Който я преизпълни още веднъж 75, още по-голяма награда. А които от 75 нагоре направят, ще видим, който е събрал на-много, получава голямата награда на трудовия ден.
На следващият ден всички отиват. Обаче пръв при лъвовете, така както са се насъбрали и разпределят районите, отива и се обажда едно тънко гласче.
– Ваше тройно Величество, мога ли да кажа нещо?
Поглежда: лисицата. Вика:
– Кажи, Кума Лисо, какво има?
– Ваше четворно Величество, – започва да увеличава, тя е хитра, после ще каже петторно Величество, Благодаря ви, накрая. – Понеже от деди и прадеди знам, че когато работя тежка физическа работа, ми пада опашката. Опашката е един много важен атрибут за мене, той е жизнено важен. Не само защото е красива и ме краси, а защото ме спасява. Гонят ме ловните кучета и аз като махна на дясната страна с опашката, те виждат опашката – юрват се натам в тая посока, и аз им избягвам. Ако някое остане, махам на лявата страна той заминава натам и аз отивам, и се пъхам в дупката, и се спасявам.
– Ей, Кума Лисо – казал царя – верно е, това е много важно и много отговорно нещо. Добре, аз ще те сложа на една лека работа, на която бях сложил един от моите синове, едното лъвче. Знаеш ли, трябва да се пишат кой колко чували е събрал, там има ред. Тука има един царски тефтер такъв, прономерован, прошнурован и с царския печат на всяка страница. – вика – Ето, взимаш една писалка и тефтера, и започваш да пишеш от животните кой колко чували е събрал.
– Ей, да, благодаря ви ваше петторно Величество, доволна съм.
Кума Лиса взима тефтера, сяда крак върху крак, кафето до нея, попийва. По едно време пъхти, идва Ежко Бежко и вика:
– Аз знаеш ли Кума Лисе, сигурно няма да мога да изпълня нормата и Баба Костенурка, ще останем по месечина.
– Слушай Ежко, имам едно предложение за тебе. Много е рационално и ирационално. Пишем тука не 25, нормата си я изпълнил, 50 чувала, обаче наградата с теб я делим фифти – фифти.
– А, Кума Лисо, кой ще повярва? Как, аз 50 чувала, аз не мога да събера 25 докато е светло, та 50. Освен това, това е измама някаква, не, не!
Следващият който идва, идва Зайо Байо, пъргав, носи два чувала. Хоп и ги слага. Лисицата пише. Прави му същото предложение:
– Зайко, да знаеш имам едно рационално и ирационално предложение, ама супер, диамантено е.
– Казвай.
– Абе ние нали с теб сме приятели и дупките са ни една до друга.
– Да, съседи сме вярно, но не знам дали сме приятели, Лисо, как да кажа, не подхождаш правилно към нашия род.
– Слушай, било каквото било. Искаш ли аз да надпиша отгоре чувалите, че си събрал двойно и тройно, обаче наградата като вземеш си я делим на половината.
– А не, виж сега, аз ти бягам и моята булка ти бяга, а малките зайчета ти ги ловиш и ги носиш за храна на твоите лисичета. И аз не искам да влизам в никакви споразумения и връзки с тебе, освен това, това наистина е измама и мошеничество. Как като не са събрани там чувалите, ами случайно ако стане комисия и ги провери.
– Никой няма да ги проверява, нали аз пиша.
Най-сетне идва Кумчо Вълчо. Хоп, хоп, хоп и Кума Лиса вика:
– Слушай Куме, ние с тебе не сме само приятели, но сме и роднини, нали.
– Да, далечни някакви братовчеди, ама все пак роднини сме – ти си хищник, аз съм хищник.
– Слушай, имам едно изключително предложение. Две мнения няма, значи с малко труд – ти вярно, че си малко тъпичък и мързелив, обаче аз имам грижата за всичко. Ще вземем голямата награда, защото ти си як и издръжлив. Ще кажа, че си събрал повече от 75 чувала. Ако някой има 75, 80 и т.н. пишем на 100. Аз нали пиша. Ако 100, 101 ще пиша.
– Добре, готово Кума Лисо.
Той ухилен, доволен, ей, награда.
– Ще ти дам един акъл. Като напълниш един чувал с боклук, минаваш покрай всички групи, да те видят, обикаляш цялата гора и тогава го донасяш. И аз пиша веднага 10 чувала. Всички са видели тези 10, 15 групи, че ти си носил чувал. Ако питат: „Да, Вълчо мина покрай нас с чувал“. Значи много събира.
Тя затова е хитрата Лисана.
Идва време и царят накрая на деня започва. Оня, който не си е изпълнил нормата, остава на лунна светлина да работи. Изпълнилите нормата – добре, благодарност, а преизпълнилите получават награди.
Идва Кумчо Вълчо, всички гледат съмнително, нали, обаче як, здрав, млад. Може да я изпълнил. 102 чувала, Баба Меца имала 82.
Мечката 82, Кумчо Вълчо 102, но както и да е. Дават се наградите, всичко и Кумчо Вълчо още вечерта отива в най-луксозният ресторант – горски, сяда. Вика си приятелите от глутницата, вика чакалите, те са им братовчеди. Пиене, хапване, наградата голяма. Песни, танци.
Кума Лиса отива в първия мол с десетте лисичета. От горе до долу като царски дъщери ги облича. Харчи, нали, делят си наградата.
Обаче Кумчо Вълчо се разприказва като се напива. И шефът на чакалите вика:
– Лелей, какъв братовчед ми е? Мошеничество. Хайдутлук, отивам и казвам на царя.
Отива и казва на лъва истината. И лъвът вика:
– Така ли? – вика бодигардовете, специалните служби – Искам Кума Лиса и Кумчо Вълчо с белезнички и в един чувал тука да ми ги донесете. Един по един ще ги разпитвам. Лисицата – отвън в чувала, вълкът – в моя кабинет, в тронната зала.
Влизат, отварят го, вълка излиза и вика:
– Сега Вълчо, ти вчера взе голямата награда, нали? Обаче имам сведения и абсолютно вярна информация, че така и така сте направили с Кума Лиса. Сега слушай ме, всички знаят, че ти си глупавия вълк, освен това си и мързелив. Да си говорим честно. И аз се учудих, но може, щом е написано там черно на бяло. Получи голямата награда. Сега ако искаш да си спестиш 101 удара с тояга на голо /ще му обръснат козината, без козина боли/, ако искаш ще минеш с 51, да не е на голо, ако кажеш истината и се разкаеш. Ясно, че не можеш да върнеш наградата, нямаш толкова пари, тя беше най-голямата.
– Да – вика Кумчо Вълчо – Ваше Величество така беше, но Кума Лиса ме подведе. Голямата награда, тя писала…
– Аха, така, вържете го на кола и 51 тояги, той е як, млад, ще ги издържи, нищо му няма.
Вика Кума Лиса. Тя вика, още с влизането:
– Това е компромат. Това е престъпление против човечеството, против правото, против хуманността. – Ей, изрежда едни такива работи. – Как с белезници и то пред дечицата ме взеха и т.н. Ад.
– Кума Лисо, ще ти направя предложение, защото вече съм хиляда на сто убеден, не сто на сто, тъй като Вълчо всичко си призна. Това е истина.
– Не, той е прост, тъп, той не помни снощи какво е ял, какво е пил. Каквото му е дошло на главата от страх е говорил.
– Така ли? Добре, разбрах те. Казваш или не казваш?
– Не – лисицата продължава да държи до край.
И той вика:
– Вижте сега какво, ако беше признала и разкаяла, щяхме да й отрежем половината опашка. Отсечете й цялата опашка, за да няма после оправдание, че не може да върши тежък физически труд. А как ще се спасява от кучетата, тя си знае.
Това е баснята за съвременното наше общество и това човек да не се подава на мошеничества, измами! Особено в материята!
Басня от ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ
от беседата „БОЖЕСТВЕНОТО Царство“, 2022 г.
