Когато човек има чистота, има завишена самооценка и започва да вижда хубавите неща не само в себе си, а и в другите, и въобще в света около него.
Един човек, който живее в миналото и има някаква карма, той не мога да кажа, че вижда хубавите неща. Все още е в проблемите, в грешките съсредоточен.
Георги казва, че това е нарушение на Божия Заповед – да не забелязваме Красотата.
Защото това е неблагодарност. Бог толкова е вложил в дадено нещо, в природата, в човека и ти така да не го забележиш. Най-малкото спомени: „Колко добре изглеждаш днес!“. Хубаво е да си ги казваме тези неща.
Това е и Любовта към себе си. Имаше дни, в които се молех за това, че не съм обичала себе си.
Любовта към себе си /аз съм го казвала/ е Божия Заповед:
„Обичай себе си и Бога в себе си!“
Важно е! За мен е малко неточно, това което казват: „Обичай ближния като себе си.“, защото има хора, които не обичат себе си. Точната формулировка е:
„Обичай ближния и Бога в него!“
И когато човек се научи да вижда във всичко Бог, той всичко Обича, всичко харесва.
Наистина е много деликатно за човек като нас, който е Служител хем да обича себе си и хем да си върши работата, която му е дадена, защото много често, когато аз работя реално пренебрегвам себе си.
Обаче, когато си Божи Служител, това не се счита като грешка.
Аз не пренебрегвам себе си в името на някаква фалшива идея, а го правя в Името на Светлата Сила. И тогава това не е грешка. Това, че работя на ден по толкова много часове също не е работохолизъм, защото реално то е в името на Службата, на това, което Бог ти е дал. И тогава това не се брои за карма.
СИЛВИНА БЕЛ ИЛАЛИ
Откъс от „Младост, Красота и Обновление“, 2022 г.
https://georgiizvorski.com/besedi/2022-2/mladost-krasota-i-obnovlenie/
