Веднъж един Светия /изглеждал като много възрастен човек с бяла дълга брада и дълга коса/ преминавал през едно село, но селото било много бедно. Нямало реколта същата година, гората била изсечена, студували хората през зимата и всички били, може да се каже, злобни, заядливи, завистливи и само търсели някого, върху когото да си излеят гнева.
Минал оттам Светията. На селския мегдан видял чешма. Отишъл, измил се, пил вода. Излезли от селската кръчма селяните и започнали да викат:
– О, какъв си ти бе?! Ти кой си бе?
Те не обичали другоселци изобщо. И започнали да се развикват, да го хулят и накрая започнали да го замерват с камъни.
По това време, пак от кръчмата, излезли двама-трима техни съселяни и казали:
– Абе, оставете човека! Виждате ли го колко е стар? Слаб и сух е като всички нас.
– Не, за какво му е тази брада и тази коса?
Обаче какво се случвало? Когато хвърлел някой камък по него, а камъните били много, нито един камък не го удрял, ами когато паднел на земята, се превръщал в хляб. И целият селски мегдан се покрил с хлябове.
Последните, дето го защитавали, си взели по един-два хляба и се прибрали вкъщи, а старецът необезпокоен си тръгнал, защото всички се юрнали да събират хляб.
Започнали обаче да се бият, да се карат, сваляли си дрехите, за да направят вързопи, та от човешка алчност все повече и повече да вземат. Така нарамили тежките вързопи, прибрали се вкъщи и като ги отворили, видели че хлябовете пак са се превърнали на камъни.
Само на онези, които защитили Светията, хлябът останал хляб.
Това са първите сигнали за Божествената Алхимия – ДА СИ ПРОМЕНИМ СЪЗНАНИЕТО, ДА СЕ ОТКАЖЕМ, ДА ПРЕМАХНЕМ ТАЗИ КОРИСТ и ТОВА КОРИСТОЛЮБИЕ, и ТОЗИ ЕГОИЗЪМ.
ТОВА СА ПЪРВИТЕ СТЪПКИ.
БОЖЕСТВЕНАТА АЛХИМИЯ е ПРОМЯНА на СЪЗНАНИЕТО към ДОБРОТО, към ТРИТЕ ОСНОВНИ ДОБРОДЕТЕЛИ, които крепят Вселената и Света: ЛЮБОВТА, МЪДРОСТТА и ИСТИНАТА.
ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ
Откъс от „БОЖЕСТВЕНАТА АЛХИМИЯ“, 2021 г.
