Добродетелите вече трябва да бъдат Нови и изпълнени с Ново съдържание. Пороците трябва да си ги оставим – те са стари. Те са чудесни – да си егоист – великолепно. Да си завистлив, да си ревнив, да си гневлив, да си похотлив, да си лакомия, да си мързелив – о, прекрасно е, но човек трябва да бъде скромен в пороците и нескромен в Добродетелите.
Да, аз искам да НЕ бъда скромен в Добродетелите. Искам да имам Велико Великодушие, Велико Благородство, Велика Щедрост, искам да бъда най-велик в това отношение.
Каква ти скромност? Даваш всичко, правиш подвиг и получаваш!
Скромен трябва да бъдеш в мошеничеството. Скромен – като откраднеш, малко да крадеш, малко да си завистлив, малко да си злобен, да не се гневиш, да не се ядосваш, малко да си ревнив, малко да си егоист. Това е хубава скромност. Значи малко да си похотлив, малко да си лаком.
Това вече е скромност.
Но, когато ти казват да бъдеш скромен… Какво?
Да бъда скромен, ами това е ограда, рамка, калъп, кафез, аквариум?! Аз да бъда скромен?! За какво да бъда скромен? Аз наистина искам да отида напред и да кажа – това ще го направя най-добро.
Да, трудолюбие. Викат: „Бъди скромен в трудолюбието!“. Ами да, щом съм скромен, измета една-две стълби, двайсет стълби нагоре няма да ги мета. Защо да ги мета като и две стигат? Това е моята скромност. И отивам да си пия кафето.
Викат: „Ей, скромно е момчето!“ – щото е на кафето, нали…
Ама така не става. Отивам и ще ги оближа двадесетте стълби с език, толкова чисто ще стане. Тогава вече на мен ще ми кажат: „Това не е скромност, това е Величие!“. Ти правиш една Велика Чистота.
Ето, Скромността нали е Добродетел, но това е старата скромност. Новата е по-друга. Новата Скромност трябва да я разделим на две. Има Велика Скромност, но има и мъничка скромност. Трябва да знаем къде и какво да сложим или казано по друг начин, да различим ментето от Истината – това е Дарът на Различаването.
ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ
Откъс от беседа във Варна, 2015 г.
https://georgiizvorski.com/besedi/2015/varna-3/
