Днес посрещахме изгрева с наши приятели във Варна. Правя с тях моите изследвания с диагностики и терапии, понеже вече много хора искат да видят как са със здравето. И си мисля сутринта на изгрева: Абе, аз добре ли съм? Сега морето е толкова красиво, слънчева пътека има… Слънцето, вълните, вятъра – всичко е прекрасно, а аз съм на плажа и си мисля за… гъбички… откъде са се появили… Много странна работа…
Тогава всъщност ми дойде тази картина с блатото. Така се получава, че всичко, което идва при нас е като един отговор на онова, което сме ние самите.
Примерно откривам че хора, при които преобладават болестни симптоми, свързани с гъбична инфекция, са затворени хора, те са консервативни хора. По някакъв начин са останали в нещо, от което нямат смелостта да прекрачат напред и да поемат в Новото.
Така си ги навързвах нещата тази сутрин в главата…
Какво са тениите? Какво са това, това, това…?
Нищо не идва ей така! То е просто проявление на един наш порок или на един наш недостатък!
Много важно е в днешно време човек, като Барон Мюнхаузен, да се хване за косата и да се изтегли сам от това блато, в което се е забъркал.
И да движи напред с Новото!!!
Нови форми, нови неща в музиката, нови неща в поезията – всеки с опита, с капитала, с който е дошъл на Земята да види с какво може да е полезен за това Ново, за което всички говорят.
Нещо малко може да е, но съществено, защото то е част от Общата картина.
СИЛВИНА БЕЛ ИЛАЛИ
Откъс от беседата във Варна, 2015 г.
