0
Post Lubov 1

Думата Любов обяснява точно какво е Бог. И едното, и другото са синоними и равни.

Аз сега леко ще разтълкувам думата Любов, както е на чист български, или трако-български език, за да ни станат ясни някои неща.

L1

Първото нещо, което е, за да има една Хармония, един Мир, едни прекрасни човешки отношения на обичащи се хора, започва с Л – ласката. Ласката е много велико нещо. Тя показва не само емоцията на човека, тя показва отношението към нещата. Може да дариш ласка на едно животинче – то усеща; на едно растение – то пак ще усети. Да не говоря за едно разумно същество. Ласката е чудесно нещо. Ласката е велико нещо. Ласка има, някой път изявена и неизявена, но приятелството – искреното и вярното – е една прекрасна ласка. Когато човек е влюбен, той дава ласки. Но когато не е – той излъчва точно противоположното.

Ю е прекрасно нещо също. То означава, че когато човек е обичащ винаги е млад. Ю означава юност, значи младост; юнга, юноша.

U1
B1

По средата на думата е Б. Което е Бог. Бог, значи, вече чрез Ласката и Младостта, защото младостта е много по-находчива, много по-даваща. Човек обикновено като влезе в една такава, по-напреднала възраст, става скъперник, започва да дава по-малко, защото му намаляват нещата. А намаляват поради тази причина, защото неговата щедрост намалява. Има закон, който е космически, който е Небесен и не веднъж съм го казвал: Всяка щедрост поражда по-голяма щедрост. Това е абсолютен Небесен закон, включително и кармичен закон, т.е. Закон на съдбата. Така че трябва непрекъснато да даваме. И когато даваме, ние достигаме вече до Божественото. Б е по средата точно на думата, тя е в пълно равновесие – на ляво и на дясно.

О е винаги Колектив, О е Хармония. О е един кръг, в който ние сме частица, прашинка от тоя кръг. Обаче трябва да мислим за всички от кръга, затова Общество. От там се започва. Значи трябва да мислим за обществото, за другите. Не бива и да забравяме себе си, но не да обръщаме такова голямо внимание специално на себе си.

O1
V1

И накрая В – ааа, тука вече достигаме до нещото. Макар че думата Любов я пишем в кръг – и тя, краят става начало и началото става край; т.е. няма начало и край. Това е безкрайност. И се върти. Значи, В отначало е хубаво нещо, това е Вяра и Воля. За да можем да стигнем до Бога трябва да приложим и вярата, и волята.

И едно основно качество – много хора казват, че са вярващи, да, и аз ги разбирам, те смятат чистосърдечно, че са такива. Аз искам да им кажа, че вярата, Апостол Павел казва: Може да имате вяра планини да преместите, но нямате ли Любов – нищо не ви ползува.

Любовта е Вярност. И затова Верността е по-висша степен на вярата. А да имаш вярност към нещо или към някого, особено към Вселенския Разум, който е Творецът на всичко видимо и невидимо, това е изключително трудно. Това е постоянство. Небето много зачита постоянството и верността. Това са едни прекрасни качества. И упоритостта да следваш Пътя. Ама независимо какво става и какво има по него – падане, ставане, пропаст, камъни, спъване, несгоди… Важното е да го следваш. Защото в крайна сметка Всевишният ще го направи равен и гладък на онези, които минат през всички тези изпитания.

И така – това е Любов.
Тука има Ласка – това е нежното отношение към всички и всичко, независимо какви са.
След това, тя те поддържа младЛюбовта винаги е млада, тя не остарява.
Това е Бога, който е обединител на всичко това, Центъра, а когато работиш за обществото и за другите ти работиш за Него, не работиш за никой друг.
И накрая – Верността, а Верността е и Вяра, и Упорство, и Постоянство, и да дадеш всичко от себе си. И Щедрост. Верността е всички добродетели – от Благородството, Благоразумието, Милосърдието, до Жертвоготовността. Това е Верността.

Георги Изворски
Откъс от Интервю за Любовта

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Cart Overview