ИДВА ВРЕМЕТО ДА СЕ ДАВАТ БОЖЕСТВЕНИ ДАРБИ НА ЗАСЛУЖИЛИТЕ

Няма НЕВИДИМИ СВЕТОВЕ, всички са видими, но зависи за кого. 
Има десет човека от взвода, обаче само взводния има бинокъл. И гледаме отсрещната планина, и той вика: „Ей, какъв елен тича там по баира“. Ние гледаме, но никой нищо не вижда, нали. Ама той вижда.
Ето това е най-простия практичен пример за гледане в тъй нареченото „невидимо“, в НЕВИДИМИЯ СВЯТ.

Бях в планината и всяка сутрин посрещах слънцето. Караха ме един час да ставам преди изгрева, даже повече, в 4 часа, но някой път слънцето изгрява чак в седем. Но ме караха един час преди това да тръгвам нагоре към скалата, където посрещам слънцето. Винаги точно един час преди изгрева тръгвах или ако закъснея – 45 минути – толкова беше ходенето до там.
Една сутрин излизам и беше ясна сутринта, нямаше мъгла. Иначе ме караха и в мъгла, и в дъжд, и каквото и ще да е времето – няма спиране, отивам.
И аз веднъж казвам на моя духовен ръководител – мъгла, дъжд, то нищо не се вижда или пък снеговалеж.
Викам:
– Слънцето не мога да го видя, как ще го посрещам?
И той ми каза още при първия мъглив ден:
– Мислиш ли, че слънцето ще изгрее тази сутрин или просто няма да изгрява днес?
Викам:
– Как няма да изгрее? Всичко друго може да се разтури, обаче слънцето винаги изгрява.
Това е истината. Земята се върти.
– Тогава представи си слънцето зад пелената от мъгла, от облаци, от сняг, от дъжд, от град, от всичко – представи си го как изгрява.

И се научих за три дни. Затварям очи и той пита:
– Сега докъде е изгряло?
Викам:
– Сега е над хоризонта еди колко си… два пръста.
– Добре, започна вече.
И наистина визуализираш го и започваш да го виждаш.

Една сутрин ставам, обаче съм закъснял и много бързам нагоре, поемам си дъх, обаче се изкачих навреме. Можеше като бързаш и за по-малко време да стигнеш, а от там можеше да се слезе до долу /защото е надолу и стръмно/ за около 30 минути, но с бягане съм слизал за 15 минути, докато си отида до бунгалото или стъклената пещера тъй наречената.

Стигам горе, душата ми е излязла и казвам:
– Малко да си поема дъх.
– Добре, има време до изгрева. Сега почваш тая молитва казваш, тая молитва казваш. –  и леки упражнения ме караха да правя.

И аз като се успокоих, започнах да виждам /точно преди изгрева, вече всичко е розово, целия хоризонт/, обаче около мене и специално на близко и по-далече, едни светли точки, които светят като лъскави песъчинки – златен пясък във въздуха лети или златни прашинки, както искаш можеш да го наречеш. По-малки и по-големи има. Но блестят и както струя прах на слънчев лъч – всички са виждали как прахта вътре започва да свети. Това беше подобно. Някъде по-гъсто, някъде по-рядко са така направени.

И аз казвам на Анисил:
– Какво е това, за пръв път го виждам?
И той вика:
– Ами, това ще ти го обясня само с едно изречение, а после ще се доуточняваме. Това са ЖИЗНЕНИТЕ СИЛИ на Природата. Всичко, което е направено, видимо и невидимо, е от тях, от такива.
Викам:
– Ама от такива?
– Да, те са с различен интензитет на Светлина, с различна гъстота и по ред други работи се отличават. Като дойдем до тая лекция, там ще се обясняваме. Сега да знаеш, че това са Жизнените Сили на Природата, които носят самата Жизнена Енергия, Първичния Жизнен Импулс, от който всичко е сътворено.

И затова и други хора ги виждат като светещи точки, които вибрират и които се разместват, те са в едно непрекъснато движение. И от това е създадено всичко. 

И след това разбрах, че твърдата материя не е твърда материя. А твърдата материя може веднага да се преобрази, както ИСУС е правил тия чудеса, преобразявайки материята. 

Това също става с Енергия, която допълнително се насочва към дадено място, като с лазер. Значи лазерът може да направи еди какво си, еди какво си, еди какво си. Лазерът може да среже стената, ако иска да я пробие веднага – зависи колко е мощен – и ред други работи да направи. Това е същото като преобразуването на нещата, на тая Енергия се преобразува от едно нещо в друго. 

Заради това онези, които владеят телепортацията, телепатията и ред други работи и владеят осемте сидхи или осемте природни сили /вече това са алхимичните процеси, които можеш да правиш/ стават и минават през стената, независимо през какво.

Ще цитирам УЧИТЕЛЯ – два пъти е правил това. Влиза вътре при заключена врата и излиза, и поднася на двете си стенографки…
Вика:
– Сега ще черпя нещо.
И им дава по един портокал и вика:
– Заключете вратата.
И те отиват, заключват вратата, след малко той изчезва и пак влиза. Те го гледат и викат:
– Как?
– Ами направих ви едно показно.
Това е владеенето на алхимичните процеси.

Другият начин, който е – как се преобразува. УЧИТЕЛЯТ имал един много голям ланец и на него си носил джобния часовник, който е бил на гърдите му, не го е носел в джоба си. Сваля ланеца, откача часовника /това го е направил вътре пред учениците си в „Изгрева“/ и вика:
– Вижте сега какво е алхимия, за да знаете.
И слага сребърния ланец на ръката си. След това прокарва отгоре ръката си и той става златен. И казва:
– Това е 24 каратово злато.
Закачва го и си го слага на врата, и часовника слага на него, и така го е носел докато е бил тука на Земята, с вече златен ланец, който го е направил сам той.

Идва време – вече много жители на земното кълбо получават БОЖЕСТВЕНИ НАГРАДИ, БОЖЕСТВЕНИ БОНУСИ – който е заслужил!

Човек казва:
– Никога не съм пял! – почва да пее хубаво.
– Никога не съм рисувал! – започва да рисува.
– Никога не съм писал стихове! – пише.

Започват да се дават ДАРБИТЕ. Но ДАРБИТЕ наистина се дават на заслужилите.

ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ

Откъс от „2024 – ДИАМАНТЕНАТА НАДЕЖДА“