Ще ви покажа как порастваме в Духа чрез един много ясен пример.
През пролетта идват щъркелът и щъркелицата, въртят се, почват да носят клечки, правят си гнездо. Щъркелицата ляга, две -три или четири яйца снася и започва да мъти. Щъркелът от време на време я замества.
Излюпват се щъркелчетата. Човек, когато е излюпен, той започва да се пробужда духовно, не е вече запечатан в яйце, не е в черупково съзнание.
Щом се излюпи обаче още не е оперен. Започва най-напред едно оперване и щъркелчето си лежи в гнездото кротко, тихо и мирно с братчетата си.
Перата постепенно порастват. През това време майката и бащата отиват и кацат на други покриви, на дърво, на стълб – гнездото вече им става тясно.
Малките порастват и първоначално какво правят? Първоначално само махат с крила. Ако наблюдавате, ще видите как махат с часове и се сменят – или едно срещу друго от двете страни на гнездото махат или едното маха, след това второто. Тренират, за да им заякват крилата.
Само направете един паралел с израстването на човека в Духовността, затова ви давам този прекрасен пример.
Щъркелчето, когато позаякне, аз съм гледал, махне няколко пъти с крила и се отдели на четири пръста или на една педя от гнездото, вдигне се и кацне. Продължава да тренира и така минава още една седмица. След това литва за пръв път на няколко метра, кацне веднага на къщата. От гнездото отива и каца на покрива или на комина.
След няколко дни, полетът е от тука до вратата, не повече и след това започва да ги води баща им, двете или трите – хоп, на реката. Започват полети, излитане, кацане на земята, ровичкане, ходене…
Продължаваме нататък, израстваме в Духа.
Когато мине още време и заякнат съвсем, има специални възрастни щъркели, с които започват да се събират на ята, започват да се въртят и да ги учат на летене. Летенето е в кръг над селището и над полето.
Какво се учат?
Учат се да владеят теченията с най-малко усилие!
Без инструктор не става. Вдига ги, показва как да се използва вятъра, как да се вдига срещу вятъра, с малко махане и с малко енергия да се държи дълго във въздуха и да използва термичните, топлите течения. След това показва как да летят в ято, кой да цепи въздуха, как да се сменят и така.
Така е в нашата сфера и в нашето измерение!
Да се научим да летим, ама толкова стабилно, че когато се съберат ятата, да може да издържат до другото измерение, до другата сфера, дългия няколко хиляди километра път.
Този пример какво показва?
ЗА ДА ПРЕЛЕТИМ В ДРУГОТО ИЗМЕРЕНИЕ, НИЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕМ АБСОЛЮТНО ПОДГОТВЕНИ!!!
А ние? Понаучаваме се само да подхвъркваме от гнездото и викаме:
„Е, ние сме голямата работа! Ние сме толкова много духовни, нищо друго не ни интересува. Ние ще си летим тук.“
А фактически летиш само до покрива, който е на десет метра и викаш:
„Ей наистина съм голяма работа. Ей, колко работи видях.“
А пък като отидеш до реката, викаш:
„Ей, много работи видях!”, а ти още не си се издигнал!
Колкото по-нагоре се вдигаш, толкова повече се разширява кръгозора.
На всеки сто метра – с един километър!
Сто метра височина, ама с един километър се разширява хоризонта, значи като се вдигнеш на хиляда метра, виждаш на десет километра.
На две хиляди метра – двайсет, на три хиляди – тридесет, на четири – четиридесет… на сто километра можеш да виждаш наоколо, когато си на десет хиляди метра височина.
Това е!
ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ
Откъс от ”СФЕРИТЕ НА ДУХА”, 2016 г.
