Гори, гори моя Звезда!
Звезда Любов, Звездица клетва.
За мен си ти Звезда заветна,
Звезда Живот, Звезда Съдба.
Тъй светиш вечно, неизменно
в търсещата ми душа.
Животът мой ти озари,
с лъчистата си Светлина.
Кой те свали над моя мир?
Гори, сияй моя Звезда!
Угасна ли над моя мир,
гори, сияй моя Звезда!
Това е превод по един много стар руски романс, който ми е любим. Сега е на български език и преводът съм го направил аз, леко съм го осъвременил и вижте как излиза точен. Абсолютно.
Нашата ЗВЕЗДА, нашият ВИСШ АЗ, нашата СЪЩНОСТ, това е БОГ разбира се. Всичко, което ГОРИ, СВЕТИ НИ, ВОДИ НИ и всичко си е наред. ДОРИ УГАСНАЛИ, НИЕ НЕ УГАСВАМЕ!
Защо? Защото ЗВЕЗДАТА НЕ УГАСВА! ТЯ ГОРИ И СИЯЕ!
Много хубав текст! Оня, който го е писал преди 200, 300 години /много стар руски романс/ той не е знаел за какво става въпрос, чисто и просто му е продиктувано и той го е написал. Руският текст е малко по-земен, там има „измъчената душа“ и т.н., но ЗВЕЗДАТА си остава БОГ!!!
Не се пее само за Земната ЛЮБОВ, а за КОСМИЧЕСКАТА.
ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ
Откъс от беседа на Юндола, 2015 г.
