За книгата „ОЗАРЕНИЯ ПО ПЪТЯ“ съм казвал и в предишни беседи, че инструкцията на ТАТКО беше такава:
– Синко, ще направиш от половин минута до минута, минута и половина всяка МОЛИТВА – мощна, силна, да пренесе светове, защото няма време… Животът е много интензивен. Сега няма време.
Ако погледнете молитвите от Молитвеника на дяда поп – час и половина, два, три. Имало е време преди сто, двеста, триста, петстотин, хиляда години… Времето е текло бавно, псалмите са се казвали… всичко си е било наред.
Сега животът стана изключително интензивен и като положиш ръце сега /напред и леко встрани/ ЕНЕРГИЯТА ще слезе до десет секунди.
Прострете си ръцете напред, за да видите кой ще може да я усети. Аз не се шегувам. Ръцете ми сега в момента трептят и ще изгорят. Целите са като че лазят мравки по тях …
Дланите са нагоре, защото точно през дланите минава ВИСШАТА ЕНЕРГИЯ.
В момента слиза толкова мощно, че се събраха поне сто ангели и се чудят какво става. Те ходят след ЕНЕРГИЯТА, защото се хранят със СВЕТЛИНА, а братовчедчетата отдолу се хранят с крамоли, гърмежи на пиратки. Те отиват да се хранят в хубавата дискотека с тая музика, която ще ти продъни ушите – десет, двайсет, трийсет децибела и те отиват там.
Наоколо един ангел няма, едно светло същество, всичките са избягали на километри, защото те се хранят само с хубави неща.
ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ
Откъс от „Морал, Молитва, Медитация“, 2018 г.
