“Прекрасно е да сядаш на софрата с ЧИСТА СЪВЕСТ…
И праведник да бъде твоят сън…“
ЧИСТА СЪВЕСТ!
„Да сядаш на софрата с чиста съвест!“ – не си крал, не си лъгал, изкарал си с труд хляба си. Залъкът ти е сладък.
„И праведник да бъде твоят сън…“
Ще ви кажа една случка, която е изключително показателна!
Някога, когато живеех в едно добруджанско село, срещу нас имаше една къща. Там живееше човек, който се беше прибрал от затвора. Беше лежал за убийство повече от десет години. И аз просто виждах как цялата къща светеше денонощно. Лампите – денонощно.
Аз се прибирам късно, с приятелите ми седим до дванадесет, до един часа и гледам – той още шета из двора, той не спи.
Значи СЪВЕСТТА да те Мъчи, е може би Най-Непоносимото нещо на тоя Свят.
Но ето казвам случката.
На първи януари сутринта съм си вкъщи, във всеизвестното градче Божурище и отивам до Банкя за минерална вода. Първи януари – жива душа няма. Всичко спи, седяло е до сутринта.
Ставам, слагам няколко туби, паля си колата, хоп, хоп – 15 километра от Божурище до Банкя… леко валят снежинки. Първи януари – тихо, мирно, кола няма.
Влизам в Банкя и си мисля, че няма да има никой на чешмата. И отивам, и гледам една баба и един дядо, възрастни хора, точат вода.
А, викам, тия са ме предварили, направо се учудих. Отивам:
– Добро утро, Честита Нова година. – и започваме да си говорим.
Те няколко съда приготвили хората. И викам:
– Как сте…
– Ама ние по-натам живеем по улицата на Банкя. Ей горе, срещу санаториума.
Викам:
– Вие тука сте на 100 м, аз идвам от Божурище.
И от дума на дума, какво става въпрос:
– Вие откъде сте, нещо говорите много меко?
– А, ние сме от Русенско. Тука живеем, пазим тая вила и се грижим за нея, човекът ни покани, той е от нашето село. Баща му и майка му починаха отдавна. Дойде тука, богат човек е, виж каква къща. – Тя се вижда, така двата-три етажа. – Оградена с огради, камери работи, абе богаташка работа.
И продължаваме да си говорим и те започват да ми казват подробности. И викам:
– Абе тоя човек..?
Мъжа вика:
– Аз се сетих защо ни покани. Най-напред ни покани миналата зима само да живеем, а сега целогодишно иска да сме при него. Да го пазим. Страх го е от мафията или някой да не го застреля.
– А, как?
– Нямаш си представа – то, голяма кухня имаме и се храним на масата. Зад нас на шкафа му е пищова. Спира кола на улицата, той леко отива и през процепа гледа. Вземал е пищова, гледа. В тоалетната – с пистолета. Седи на тръни. Спи на тръни.
Нищо не му е спокойно, абсолютно нищо, какво като има замък!
Не ми казаха какво работи, що работи и не ги попитах, но това беше толкова показателно, че те самите бяха учудени.
Вика:
– Ние тука живеем. Той има една приятелка, рядко се виждат и сега с нея са в някаква старопланинска хижа или къща за гости. Ние не знаем къде е. Той не казва къде отива, как отива и така нататък. Много се пази, но това неговото не е Живот. Ние сме спокойни, плаща ни пет пъти повече от пенсията.
Жената вика:
– На мен даже ми плаща повече, защото шетам, готвя и така нататък. Пари имаме много и се чудим какво да ги правим.
Е, да, но Парите НЕ правят Щастието! Да, без тях НЕ може, но скромно.
И заради това, НЯМА НИЩО ПО-ХУБАВО ОТ ЧИСТАТА СЪВЕСТ!!!
ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ
Откъс от “БОЖЕСТВЕНОТО СПАСЕНИЕ”, 2024 г.