ГОСПОД казва: „Колкото по-често поглеждаш Небето, толкова повече се приближаваш към МЕН!“.
Само здравият човек поглежда Небето често. Онзи, който има проблеми и не е добре, независимо дали с телесното здраве или с психическото, или със спиритическото, той е забил поглед в земята. И ако често поглежда небето, ще оздравее. Това е в основата на нещата, защото Светлината идва от там, иначе се свързваш с тъмнината.
„Ад“ е чудесна дума, защото обратното на „ад“ е „да“, най-прекрасното нещо – долното да го изведеш до горе. От долу най-ниската степен, на дъното – стъпваш на дъното и вървиш нагоре.
Да, прекрасно е, да!
„Ад“ е чудесна дума, ад е обратното. Да вкараш Светлината на дъното и това е много голяма мисия на такива като нас. Ние трябва да вкарваме Светлината, а останалите трябва да казват непрекъснато „да“, т.е. да дават. Това е даването, „да“. Когато даваш, служиш на другите.
Формулата е следната:
„Даване! Даване! Даване!
Служене! Служене! Служене!
Служене! Служене! Служене!
Даване! Даване! Даване!“
Още първия месец в планината ме караха всеки ден това да го казвам по няколко пъти. Това е вид мантра.
„Даване! Даване! Даване!
Служене! Служене! Служене!
Служене! Служене! Служене!
Даване! Даване! Даване!“
Сутрин, обед и вечер, за да остане! Тая вибрация, когато остане в тебе, тя започва да работи, тя действа. То не е случайно нищо, което ти казват.
Следователно точно аватарите, адептите, духовните просветители и всички онези, които Духа е изпратил тука да разнасят Словото и ИСТИНАТА между хората, разбира се, ЛЮБОВТА, МЪДРОСТТА и ИСТИНАТА, и СПРАВЕДЛИВОСТА, и ДОБРОТО, работят по тоя начин, с „ад“. Не с „да“. С „да“ трябва да работят другите.
„Ад“ е Светлината да се вкара до дъното. А другите вече от дъното трябва да тръгват нагоре към Светлината.
Затова се казва: „Поглеждай често Небето!
Когато поглеждаш небето, казва ВСЕВИШНИЯ, ти се допитваш до МЕНЕ!!!“
ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ
Откъс от „КОДОВЕТЕ НА НОВИЯ ЖИВОТ“, 2024 г.