Новото Време се състои от две неща от: НОВО НЕБЕ и НОВА ЗЕМЯ,
тоест Ново Съзнание да имаш космическо, това е Нова Духовност и Ново земно Съзнание, Ново Отношение към земните неща, както и Ново Отношение към Небесните.
Всичкото старо, което е било за прадядо ми, прабаба ми, пра-, пра-, пра- назад е архаично, понеже те надали са имали тези космически знания, които вече имаме за вселената…
СЕГА МОДЕЛ ЗА ПОДРАЖАНИЕ НИ Е САМО НЕБЕТО, НЕБЕСНИЯТ МАНАСТИР, НЕБЕСНАТА ЦЪРКВА, НЕБЕСНИЯТ ПАРАКЛИС!
Само това! Нищо друго не ни трябва. И онзи, който е „шефът“ на това, а Той е ВСЕВИШНИЯ, ВСЕМОГЪЩИЯ, ВСЕСИЛНИЯ, ВСЕВЕЧНИЯ И ВСЕЛЮБЯЩИЯ, Който е направил всичко – ВСЕДЪРЖИТЕЛЯ, Който е ВСЯ и ВСЬО.
Сегашното съзнание, особено на младите хора, иска не само вяра, която им се поднася като на тепсия, на готово. Дядо поп вика:
– Ето!
Викам:
– Дядо попе, какво е това?
– Ми, печено е. А, може да си хапнем.
И той иска да ми го даде печено, сдъвкано.
– Не бе, аз не искам. Аз искам да видя, че заекът бяга.
И няма нито да го застрелям, нито да го убия, защото съм не само вегетарианец, но и веганец.
Защо човек трябва да стане вегетарианец? Прекрасно е! А защо най-прекрасно и най-съвършено е веганството, а още по-прекрасно е спирането на цялата храна?
Защото няма същество и животно, което доброволно да ти даде нещо, дори и да те обича!
То си е направило млякото – и овчицата и козичката, и кравата – за теленцето. Но то не е нито за Иванчо, нито за Драганчо. Не е за Клатикрушев, да! Клатикрушев си вари ракия и пие.
Така! Значи Преподобна Стойна не е употребявала нищо от животински произход, точно с тази цел. Гледала е кокошчици – десет ли, двадесет ли там, но яйцата ги е раздавала…
Кокошката ги носи, но не казала: „Абе Иванчо П. Иванов – Клатикрушев, вземи ми яйчицата и си ги яж, моето момче.“ Не му е дала разрешение.
Това е една тънка разделителна линия, която ще се похваля , че аз я знам и много малко хора на земното кълбо в човешки образ я знаят, една шепа по света.
А нещата са толкова тривиални, толкова прости и никой не се замисля за тези Блага, които е дал ВСЕВИШНИЯ и ПРИРОДАТА.
И заради това трябва да се съобразяваме с НОВОТО!
Нещо, което е било добре за прадядо ми, прабаба ми или за дядо ми или за баба ми, даже за баща ми, за майка ми, което е било добро, може да не е Добро за мен.
На двадесет години може да е човек, но да е със старо съзнание и на деветдесет да е с Ново Съзнание. Този на деветдесет вика:
– Георги, прав си.
А двадесет годишния вика:
– Неее, това беше добре за баща ми. Татко това каза, майка ми това каза. На деда ми нивите няма да ги продам, ама той се е мъчил за тях…
Божеее, какви съзнания!?
Но аз спрях да се учудвам. Когато бях на млади години се учудвах. Викам: „Абе тези хора в час ли са изобщо по земното кълбо?“ После разбрах, че никой няма в час, включително и аз се измених. Така е.
Полу на шега, полу на истина, както казват зевзеците в нашата махала: „Шегата е сериозно нещо!“
Георги Изворски
Откъс от представяне на книгата „Озарения по Пътя“
https://georgiizvorski.com/besedi/2022-2/ozareniya-po-patya/
