за Георги пост начална

Българите не си обичат богаташите, не си обичат политиците, не си обичат бизнесмените, това е факт, но аз ги обичам. И вече има хора точно като мене, които казват: 
– Това са хора.
Викам: 
– Гледай човешката субстанция! Какво е направил не те интересува.

Той е творение на Всемогъщия и аз към него изпитвам само Любов. Вие ако не можете Любов, поне обич. Ако не можете обич, поне харесване. 

Защото оня, който върши /тия недобри неща/ има смелостта, дори терориста – да отиде да се гръмне. Ами ако е Божията воля да не стане, няма да стане нито един терористичен акт. Но понеже те уравновесяват везната, според Закона за Равновесните сили и Закона за Кармата, това е. Но винаги са заслужили тези, където гърмят адските машини. 
– С какво? 
– С нещо. 

И когато питам Господа защо става и Той вика:
– Синко, за всеки един съм изчислил. Петдесет човека трябва да бъдат убити, двеста трябва да бъдат ранени, от които сто трябва да бъдат на инвалидна количка. Преброил съм мухите, мравките и комарите, които трябва да загинат.

Ето, казвам се Георги Изворски и ви казвам Истината, и се подписвам с едната ръка и с другата. 

Искам просто тоя свят да се научи на Доброта.

Това са го знаели малко, само апостолите. Убиват Свети Апостол Стефан с камъни и той, преди да го удари последния голям камък в главата, казва: „Господи, прости им този грях. Те убиват мене, не правят друго престъпление.“ 

Вижте колко се е смалил, колко се е изравнил – никакво его няма, голяма работа, че го убиват него. Прощава им, защото това е смъртен грях.

за Георги пост за Апостол Стефан

Трябва да обичаме и да се молим за враговете и предателите си. 

Аз знам, че няма да може всички да започнат да ги обичат като мен, но поне да не ги мразят и да нямат тая ненавист. И когато се съберем един колектив от десет, от двадесет човека, и когато започнем да излъчваме за някой, който се е провинил /дали е политик, какъвто и ще да е/ и да казваме: 
– Вижте какво, хайде да се помолим за душата на този човек.

Той откраднал от държавата сто милиона лева, двеста, петстотин – има кой да го съди. 

Тия съдилища, които сега съдят, съдилища ли са? Да, инстанция, всичко е точно, трябва да ги има, аз не съм против тях. Аз не съм против нито една земна институция, но знам, че те една по една ще си заминат рано или късно. И тогава нашето излъчване – колкото повече и по-свестни хора станем /просто се очовечаваме/, тогава започва да се променя и съзнанието, защото ние правим тоя егрегор. 

На какво? На Доброто, на Вярата, на Надеждата, на Любовта. 

Има ли нещо по-мощно от Любовта?
Аз съм се убедил, че няма. 

Георги Изворски

Откъс от беседата „Дневници на Справедливостта“, 2019 г.
https://georgiizvorski.com/besedi/2019/dnevnici-na-spravedlivostta/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Privacy Settings
We use cookies to enhance your experience while using our website. If you are using our Services via a browser you can restrict, block or remove cookies through your web browser settings. We also use content and scripts from third parties that may use tracking technologies. You can selectively provide your consent below to allow such third party embeds. For complete information about the cookies we use, data we collect and how we process them, please check our Privacy Policy
Youtube
Consent to display content from - Youtube
Vimeo
Consent to display content from - Vimeo
Google Maps
Consent to display content from - Google
Spotify
Consent to display content from - Spotify
Sound Cloud
Consent to display content from - Sound
Cart Overview