0
Post 12 1

Защо има Цветница?
Защото хвърлят палмови клонки и Иисус влиза в Йерусалим, възседнал ослица, а едно малко осле върви до нея.

Това също е символ.
Ослицата е символ на женския принцип, а ослето – това е Новото, което ще порасне – Новото небе и Новата земя. Той влиза в Йерусалим със символ.

Почвам да тълкувам дните до Великден, на който му харесва ще чете и ще знае, който не – остава за негова сметка. Всяко нещо в Библията е най-напред абсолютен символ и след това можем да кажем, че се е случило фактически или на физическо, материално ниво.
Дали точно така се е случило, дали Иисус още от началото хвърля кръста и му Го носи Киринееца Симон или го е хвърлил по средата на пътя?

Да, не иска да го носи! Това също е символ. Носи си донякъде кръста и после го хвърля и казва: “О не, този кръст трябва да го премахна, защото е символ на смърт и на страдание, а Бог ни води към щастие, радост, светлина, красота и Любов.”

И така ПОНЕДЕЛНИКА на седмицата – влиза Иисус в храма и изгонва търговците, изгонва тези, които обменят пари и ценности, обръща масите, където се продават различни неща, отваря кафезите и пуска гълъбите. И това е символ. Гълъбопродавците казват: “Ама ние не правим кой знае какво престъпление, ние не се занимаваме с пари и със сделки в двора на храма”. Е да, ама това е символ на Свободата. Светият дух трябва да бъде пуснат. Духът не може да живее в шише, в кафез, в рамка.
И заради това аз уважавам всички религии, всички секти, с изключение на терористичните, всички духовни организации, течения и каквото и ще да е и моментално ще стана от всяка една религия, за една минута /ама будист, ама по Конфуций или каквато и ще да е религия/, защото знам Истината. Тя е една.

Вярата обединява хората, религиите ги разединяват. А всички религии са пътища, пътеки, магистрали, стълбища, асансьори, които водят към Бога. И това, че хората се делят по религии за мен е най-неприятното и най-глупаво нещо. Религията те вкарва в калъп, обаче вярата те освобождава.
Вяра се пише виа-ра. Виа е път, а Ра е Господа, който е във всички останали – Път, който те води към Господа, това е вярата.
Понделникът се казва Верен понеделник, тъй като Иисус заявява своята вярност към Отца, към Небето, към Светлината и към Любовта.

ВТОРНИКЪТ, който е след него, е за размисъл – Премъдри вторник. През вторника вече започват да мислят апостолите: „Какво направи Иисус? Кротък, фин, в Евангелието пише така: “замъждял фитил няма да изгаси и пречупена тръстика няма да настъпи” – толкова е деликатен, толкова е нежен, толкова е фин, толкова е любвеобилен. И изведнъж влиза, и сплита един хубав камшик, и почва да налага търговците, рита масите, обръща ги и ей, каква стана тя – от този кротък човек. И понеже има тази сила и мощ, ги омита като буря.

ЛУДА СРЯДА – за всичко, което направиш..
Обикновено се правят само добри неща, защото и недобрите избуяват. Тогава е кантарът. Хората започват да мислят с това съзнание, което е!
Понеделникът е бурята, вторникът е покоя, третото е мисленето, смисъла на Лудата сряда.
Значи, ако полееш цветето и му сложиш малко тор, то ще расте десет пъти по-буйно и по-хубаво ще се развива и по-голямо ще стане, когато е посадено в Земята. Всичко буйно започва да расте, защото Съзнанието се освобождава и започва да мисли.

ЧЕТВЪРТЪКЪТ е Шарен четвъртък и Пъстър четвъртък – тогава вече започва отделянето, затова и боядисването на яйцата. Едните тръгват към Духа, другите са на кантар, третите си остават долу и със съзнание, което не иска толкова малко да се промени. Баба му, прабаба му, дядо му какъвто е бил – пил е вечерта две ракии, ходил е на нивата, изкарвал е овците, не иска нищо ново нито да чуе, нито да види. Това е вече разделението.

ПЕТЪК е абсолютната Истина, Разпятието, онова, което е направил Иисус. Това е жеста, с който Той приема всички негативи на света и на Вселената.

Когато се молим се за себе си, ние се молим с прибрани ръце, когато се молим за човечеството /но тази молитва е, когато сме готови на всякаква жертва и саможертва/, тогава се молим с разпънати ръце, това е Разпятието като символ.

ДЪЛГА СЪБОТА – Вие как мислите, защо е казана Дълга събота?, Дългата събота… Представете си, деветдесет процента от вас са участвали тогава и са видяли всичко, само че все още ви е изтрита паметта, докато на мен ми я върнаха за късмет. На всички ще ви я върнат и тогава ще се сетите и много от вас ще видят картини точно с разпъването на Иисус, точно как са Го водили, как са влезли в двора, покрит с плочки при Пилат /и Пилат за мен е един прекрасен изпълнител на Божията воля/, и той не вижда никаква вина, измива си ръцете и казва: “Оставям този грях на вас, вие да му мислите”, Юдеите викат: “Нека кръвта на Иисус да бъде върху нас и върху нашите деца”.

Това е невинна кръв, но е трябвало да се случи.
Това е абсолютна Божествена програма и никой не може да я спре.

Дългата събота е понеже никой не работи, никой не смее да отиде в онази ниша, където Го слагат и Го затварят вътре до неделя сутринта. За нищо друго не могат да мислят всички, които са близки на Иисус, затова е много дълга съботата, докато дойде времето да отидат, да видят Истината каква е, дали е вярно, че е възкръснал и ще Го намерят там.
Помислете си и се поставете на тяхно място, макар че, пак казвам – деветдесет процента от вас са участвали там, само че не помните. Особено майка му, близките му, любимата му Мария Магдалена – треперят като лист, нито се хранят, нито пият, нищо, затова е Дълга съботата. Много дълго им се струва – един ден е като една година.

Следва ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА НАШАТА ДУША, НА НАШАТА ИСТИНА. ТОВА Е ТОЗИ ЖИВОТ, КОЙТО НИ СЕ ДАВА СЛЕД КАТО СЕ ПРОБУДИМ, РАЗБИРА СЕ.

Разберете ме, ще има чисто Ново Небе и чисто Нова Земя, всички стари работи ще бъдат изчистени до основи, за да може да се направи Новото. Не може на стари основи и на стара сграда, която е отдолу и която държи един етаж да вдигнеш пет етажа отгоре.

Вече има значение само Съзнанието, степента на Съзнанието, а не възрастта. Дали човек е на 80-90 години или на 20 години няма никакво значение.
На 20 години със старо съзнание, ти си стар, ти си остарял, ти не можеш да видиш Новото.
На 90 години да си, на 100, щом имаш Новото съзнание, то клетките на организма вътрешно са жизнени. Това е така!

Георги Изворски – откъс от беседата „Денят на дългата Събота“, Чирпан, 2015 г.
youtube.com/watch?v=8s2J4YTTFkc

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Cart Overview