0
Post 8 1

Някога живели три момчета от една махала. Връстници, заедно учат, приятели от една махала. Всичко е точно!

Израствали, двадесет и няколко годишни станали. Решили да почнат да си търсят късмета.
Щото тяхните родители, баби и дядовци все:
 – Върви да си търсиш късмета!
И най-сетне, чуват го това всеки ден. И вече порастнали големи, пълнолетни и казват:
 – Абе, дай да ходим да си търсим късмета!
И един старец им казал:
– Виж какво, там на морския бряг в една дървена колиба живее един мъдрец. Той ще ви каже къде е късмета. 

Тръгват, вървят три дена. Морето хубаво, виждат го, тихо, спокойно и една дървена колиба покрита със камъш отгоре и пред нея седи един с една дълга бяла брада до коленете. Седи и гледа във хоризонта. Изобщо нищо! Седи и гледа. Коса бяла, дълга, бяла брада.
 – Добър ден, дядо! – вика първия.
 – Добър ден, дядо! – вика втория.
 – Добър ден, дядо! – третия.
И като третия казал, той ги погледнал и казал:
– Момчета, сядайте! За какво идвате при мен?
– Ами, дядо, така и така ни казаха. Мъдър човек си, можеш ли да ни дадеш акъл, как да си намериме късмета? 
 – И какво искате вие? Какво смятате, че е късмета?
   – Какво смятаме? 
И те, вече си знаят какво е, имат някаква цел.
   – Ами, здраве, богатство и щастие! Това е късмета! 
– А, това ли искате? И то е най-простото. Може да го получите. Рано или късно ще го получите. Но аз ще ви дам плана какво да направите.
Всички тия работи, си ги изписвате „Здраве”, „Богатство”, „Щастие” и чакате да се случат. Трябва да ги напишете някъде и на нещо, но да е по-стабилно.

Тръгват си от там. Вървят покрай морския бряг и най-нетърпеливия вика:
 – Абе, къде ще чакаме? Я тука камъни, пясък, хубаво, равно, по-далече от морето, вълните са ей там. Взимаме едни камъни, едни такива колкото човешка длан, нареждам и пиша: „Здраве”, „Богатство”, „Щастие”.
Наредил ги и чакат. Изписал надписа, сложил го там, тръгват.

Вървят, вървят, на ден път, връщат се обратно. И по едно време минават през една огромна гора, дъбове, букове, ей такива. И втория казал:
   – Абе, момчета, знаете ли какво? Не ме чакайте, прибирайте се. Аз тука на тия дъбици хубави ще взема да изпиша с един нож дълбоко. Има да расте стотици години. Ще изпиша „Здраве”, „Богатство”, „Щастие”.
Оставили го там да пише. Ден, два дълбае.

Прибират се и третия от приятелите вика:
   – Тия изписаха, дойде време и аз да почна да пиша.

И обикаля из гората момчето, всяка сутрин ходи посреща слънцето, върти се насам натам. И по едно време гледа една равна, хубава скала. Ама толкова здрава, че от нея правели хромени и воденичните камъни за мелене. Кой знае колко време трябва да чука с едно длето. Взима длето и чуква… не става. И почва да пише обаче на скалата. Трябва да изпише „Здраве”, „Богатство”, „Щастие”. И „Здраве” понеже се състои от шест букви, шест години по една буква на година. Той бил на двадесет и четири години. Когато изписал „Здраве” гледа, шест години минали, той станал на тридесет. Обаче не само получил здраве, но започнал да усеща на хората какви са им проблемите и почнал да ги лекува. Бре народ започнал да се стича. Млад човек обаче помага. Лечител станал.

Вика:
   – Аз сега трябва да изпиша „Богатство”.
Обаче като идват всеки ден хора, той няма толкова време. Почва да изписва „Богатство”. Обаче, докато изпише на скалата, една буква я пише две години. „Богатство” –  докато стигне до края, девет буквиосемнадесет години. Станал на четиридесет и осем години. И верно, потекло богатство много. Той започва да се чуди, какво да прави? Защо? Защото им дава акъл не само как да бъдат здрави, а как да бъдат и богати.

И останало още една дума да изпишеЩастие”. От колко букви е „Щастие” ? От шест. Започнал той полека, обаче понеже от сутрин до вечер народ, не е имал време да вдигне глава. Я хапне, я спи. Народа приижда от всякъде наоколо. И той една буква я изписвал десет години. Шест букви ги изписал за шестдесет години „Щастие”. Когато завършил и последната буква, изведнъж Господ го направил Светия. Прочул се, чудотворец, всичко е точно.

На колко години бил вече? На сто и осем. На сто и осем години бил мъдрец, чудотворец и светия.

И идват и почват да го питат:
Как стана Светия ти бе? Нали беше лечител и така изведнъж стана Светия.
   – Ами – вика – докато проумея какво е „Щастие” и когато го проумях и го написах, Господ ме направи Светия.

Здраве”, „Богатство”, „Щастие”.
Щастието най-трудно се постига и се проумява с изключителна всеотдайност за другите. Той това им е казал:
– Работите за другите, безкористно. Не какво ще спечелите, а наистина да помогнете от дух, душа, сърце и воля на човек. Тогава ви се дават най-висшите неща. Иначе – нищо! Шест години писах първия надпис, осемнадесет – втория и шестдесет години третия.

Това беше притчата. Ще ви оставя за домашно да направите тълкуването, защото не мога да сдъвча нещата и да ви ги дам веднага. Помислете си за нея, прекрасна притча.

Големите вълни зимата като дошли, камъните ги разбутали и ги завлекли след една година. Една година той бил здрав, богат и щастлив – първия. След една година спряло да му върви и станал обикновен човек: семейство, ядове, дечица… Оня другия, последния нямал време ни да се жени, ни да се занимава със светски работи. Само помагал на хората и дълбаел надписи.

Втория – понеже дъбът бил малко извън гората, минали няколко години и една хубава буря, смерч, торнадо, изкубва го, пада. Идват хората, нарязват го и го изгарят. Няколко години бил здрав, богат и щастлив, но след няколко години – нищо! Пак станал обикновен човек.

На онзи, надписа на скалата – отива във Вечността!

Това е тълкуването на притчата, сега вече се досещате. Ами, кратко, ясно и мощно като молитва.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Cart Overview