Ангели и Дяволи

Линк към видео беседа: https://www.youtube.com/watch?v=ijcoPb88fSo

Силвина: Първо, искам да поискам вашето позволение, дали някой има нещо против, защото сега има и камера към хората, понеже това е беседа и ще даваме думата и на вас, дали някой има нещо против да снимаме, да го заснемаме, ако има един, няма да снимаме хората, нали, май няма или поне не иска да си признае. Добре. 

Благодаря на Господа за този ден и за всичко, което е, което сме, което ни дава, което ни взима, което ни спестява. Днес на изгрева отново имаше хубаво послание за мен, може би за всички нас и е по темата, която доста интересно се появи: Ангели и Дяволи, не знам какви са ви очакванията по тази тема и въобще кой..може би ще има възможност, както миналия път да споделите по тази тема. Но първо благодарих, миналия път беше за щорите, които Господ пусна, днес благодарих за божествения климатик, който пусна, така че да е прохладно и приятно, надявам се. 

Стремежа към съвършенство трябва да бъде към отношенията с хората

И после посланието беше, понеже аз наистина много сърце влагам в този център, тук съм и строител и архитект и дизайнер и общ работник и чистач и просто много много неща. И посланието беше за стремежа към съвършенство, който аз го нося, но и мисля, че всички ние, или поне хората, които са материалните хора, както ги наричаме, са изместили фокуса,  както и аз може би на моменти го измествам, стремежа към съвършенство да не е към материалните неща, да и те трябва да са красиви, средата, в която сме да е хармонична и да ни създава едни приятни вибрации, така че телата ни да се чувстват добре в това пространство, но най-важното, за да е чисто това пространство, са отношенията на хората в него. Т.е. Стремежа към съвършенство ми казаха тази сутрин трябва да бъде към отношенията. Да, ти искаш да създадеш нещо много красиво, но понякога жертваш отношенията. Днес, една приятелка ми разказа за нейния близък, който иска да направи най-съвършената къща, всичко да е най-скъпо, най-технологично, най-красиво, обаче губи отношенията с близките си. И понеже и темата е такава: Ангели и Дяволи, всъщност в зависимост от това какви са нашите отношения не само с хората, но и с всичко живо. Учителя казва: “така, както вие се отнасяте към най-малките същества, вкл. и насекомите, така и ангелите се отнасят към вас”. И в зависимост наистина от това какво е нашето отношение, това и привличаме. Георги ще говори много подробно за това. Ако ние сме позитивни и добри, излъчващи добрина и мекота, към нас привличаме ангели. Казват, че имам един ангел хранител, но той не е един, особено при духовните хора и особено тези, които имат мисия, която им е дадена, това е един ескорд от същества, които се грижат буквално за както днес казах – за божествения климатик, просто природата и всичко така се наглася, че на човека, който има да свърши някаква работа на Бога, да му е максимално не казвам лесно, но комфортно, не че той няма да положи усилия, но все пак му се помага много. И обратно човека, който излъчва другата страна, той привлича пък дяволите и съответно му е трудно, той все повече и повече се ядосва, защото те вече го подбутват и той става все по-негативен, все по-остър. Другото, което искам да кажа, че вече, това, което говори Георги за разделение – разделението на духовни и материални хора не е просто: аз съм тук, а вие сте някъде там, това е вече въпрос на физическо оцеляване. Понеже се занимавам и с това, с терапия на хора, базирайки се на биорезонансна диагностика и всичко, което научих в последната една година и доста хора вече си отиват, хора, които са били, но не са успели да се променят. И наистина това беше едно от посланията, че е въпрос и на физическо оцеляване, т.е. хората, ако не се променят, наистина..това, което Георги постоянно повтаря..напускат Земята. Миналата година на Писател говорихме за пороците, тази година също предстои във Варна една такава среща и там говорихме за това, че нашите пороци се материализират буквално като вируси, бактерии, паразити, патогени и понеже хората стават все по-излъчващи негатив, не знам дали ще се съгласите с мен, но това си наблюдавах, съответно, тези същества стават все по-агресивни, масово хора със цистити, с възпалени пикочни мехури, следствие на притеснение, на неща, не знам, просто много по агресивни и затова трябва всеки наистина да си направи равносметка. И затова и Георги казва някой като се обади по телефона и казва: “я да върнем сега лентата назад, какво ти е отношението, помисли си, към хората, към животните, към насекомите, към всичко живо”, защото вече всичко е явно, едно нещо да имаме, което не е наред, то веднага се материализира. Повярвайте ми, имах случай след връх Ботев, където изкачвахме скоро, за да направим ритуала с молитвата за България и тогава бях прочела точно това от Учителя, което ви казах, че в зависимост от нашето отношение към по-малките същества, към животните и насекомите, такова е отношението на ангелите към нас. И аз тогава си мислих за комарите, че аз ги гоня, убивам ги и че вероятно това не е наред. Връщаме се от Ботев и аз си правя диагностика, защото там пихме вода от различни реки и т.н., исках да проверя дали всичко е наред и ми излиза някакъв паразит, с който човек се заразява от комари, и аз три дена живея с тази идея, че съм болна от някаква доста екзотична болест от комари, след което правя на друг човек диагностика и забелязвам, че електродите съм ги разместила, тя си стой както съм я била оставила както на себе си правя, обаче съм обърнала левия и десния, кръстосали са се, съответно не е точна била диагностиката, правя отново, всичко е наред, няма болест от малария. Обаче три дена живях с идеята, че..нали просто ви казвам как се навръзват нещата, първо Учителя, после мисълта за комарите, за всичко и после болестта, макар и като една виртуална, но все пак като нещо, което веднага се материализира. И така Георги Изворски е тука с нас. 

Георги: даваш ли ми думата вече 

Силвина: давам ти думата, благодаря

Георги: и аз благодаря 

Георги: Добре дошли от сърце, да благодарим на Всевишния, че ни е събрал, и да се радваме на това, че сме прави, здрави, във вертикално положение, виждаме, чувстваме и усещаме. Тя Силвина не каза на връх Ботев какво видя. И когато дойде някой и започне да пищи: “ама аз съм много зле, аз..”, какво зле си, погледни на 28 години, момче слънце, какво пищиш, “ама чакрите не ми се въртят”, ама ти чакай, аурата, какво мислиш, леле на тези години аз да съм мислил за тези работи, абсурд, аз гледах само на стъргалото дали ще мине русокоса или чернокоса, живей си живота бе момче, ти колкото повече даваш енергия за това, толкова ставаш по-зле, почваш да мислиш, да чупиш ръце и край, смъкват се надолу нещата и наистина почваш да ставаш болен, от нищо, нещо, казва народа. И така, видяхме там, тя каза и преди това го е казвала, едно момче и едно момиче, които изкачваха връх Ботев и слязоха, а бях невиждащи, незрящи, разбира се, ръководеха ги куче, хора, но такава воля за живот и за нови неща, нима ще види от горе, не, усещането е съвсем друго

Силвина: да, който не е ходил, не може да си го представи, това е една много стръмна пътека и просто тези незрящи хора, наистина много трудно

Света е съвършен, точен и прекрасен! Трябва да се научим да гледаме от друг ъгъл на зрение

Георги: това е дух, човек трябва да има дух да издържи всичко. Сега, за това ще говоря, защото един случай скоро ме наведе на тази мисъл и моментално видяхме как за 10 минути се смениха един дявол и един ангел, видяхме единия, видяхме и другия, ангели и дяволи, ама те къде са? Най-напред ще направя едно леко предисловие, за да може да изчистя хард диска на всеки един от вас от старите наслоявания на бабите, дядовците, на религиите и на не знам какви си дивотии за злото и доброто, за светлата и тъмната страна на силата и за ред други работи. Защо за мен и за ред други като мен, за посветените и за духовните хора, които вече наистина са навлезли достатъчно навътре в духа няма такива работи: света е съвършен, точен и прекрасен! Със всичко, което може да се случи. Пак го казвам: великолепно, прекрасно, чудесно, каквото и да се случи, защото гледам от друг ъгъл на зрение. От този ъгъл на зрение трябва да се научим да гледаме всичките. Ние досега гледаме от долу на горе, сега искам да започнем да гледаме от горе на долу и тогава ще си обясним всичко, ще се успокоим, всичко ще се подреди и живота в общи линии ще върви добре, иначе няма да може да върви добре. Така, значи, казвали са ни досега, че има тъмни сили, големи кохорти, няма да се връщам в космическата история, ей такива дебели книги са написали колегите и вътре пише как стават сражения на Земята, бият се тези тъмни сили с онези тъмни сили, тези искат да завладеят Земята, едните искат да направят библиотека на Вселената, другите искат да направят кръчма на Вселената и бой, суматохи, армади, ангели идват, архангели, паднали, не знам какви, ставащи, летящи, пълзящи, брей, чудеса, хиляди страници, не хиляди, милиони страници, чета, гледам и леко се подсмихвам, защо? – защото на онова съзнание  е трябвало да се говори точно така, абсолютно: има тъмна, има светла страна на силата. Абе, аджеба, искам да ви кажа нещо: има ЕДИН ВСЕЛЕНСКИ РАЗУМ,  няма нещо, което да не му се подчинява, включително и на оня, който викат..сега ако изброя седемте велики архангела на Земята, които са обобщения образ на оня, който го рисуват с рога и с опашка, дявола, рогатия, лукавия, това са седем велики духове, които образуват един събирателен, комплексен образ, ама той не е един, дали е Алиман, дали е Асмудей, дали е Белалил, един от любимците ми, разбира се, дали е самият Велзевур, няма да споменавам, защото енергията почва да вибрира, само като им казвам имената и накрая Сатан, Сатанаил, Сатанаилиус, прекрасен, значи Сатан му викат противник на Бога, о противник, Бог да има противник, Сатан ли не знае, че не може да има  противник на Бога, напротив, той, казвал съм го неведнъж, е прекрасен, точен, Божии служител, Сатан, “сат” е най-великата божественост, “сатва” от къде идва. Луцифер, носител на астралната светлина, прекрасно нещо, Белалил, да има две божествени частици не е случайно, ако ги видите всичките светят, всичките са светии, повече от светии, архангели и всичките са по-точни служители на Господа, от този, който ви говори в момента, защото аз съм по-непослушен, те са по-послушни. Ами следователно, след като всичко се подчинява, всичко се командва, от всякъде има една чудесна програма, значи, дори каквито неща да са се случили..ами то може ли нещо да се случи, сега ако настъпя една мравка и Господ точно след от един до три мига, няма начин да не научи, ще научи, навсякъде има очи и уши той, защото всичко това е той, ние живеем у него. Баба Ванга казва: не знам дали има Господ у човека, ама че ние живеем у Господа е 1000 на 100 сигурно. 

Метафората за доброто и злото – слънце, дърво и сянка 

И така, злото фактически..ще ви кажа едно просто примерче, има едно хубаво клонесто дърво, слънцето, което пече отгоре да кажа е Бог, дърво е всяка друга същност, ето го дървото и точно понеже е на зенита, щом има дърво, ще има и сянка, нали, един кръг около дървото, най-малко сянката е голяма, колкото дървото, дървото има корона 5 или 10 метра в диаметър, сянката ще бъде точно 5 или 10 метра в диаметър, така ли е или не? До тука е така, това е първа част от задачата. Значи, дървото е доброто, сянката е злото. Това е, сянката на доброто е злото, само че уравновесява се, тей като сянката е необходима, ама защо? – ами отдолу растат тревички, плевели, освен това слънцето не грее, има влага непрекъснато, полезно ли е? – полезно е, така дървото продължава да съществува и продължава неговата еволюция, а освен това, когато почва да има разни около него буренчета, то започва да си впива повече корените в Земята, за да смуче от по-дълбоко, а не да дели влагата с бурените около него, това е много добре за дървото, значи, колкото по-яки и дълбоки корени, толкова повече израства нагоре. Ау, ама злото било много необходимо бе, много прекрасно, чисто и просто един катализатор, който Бог го е оставил да има в тези материални светове. В Ангелския, тей наречен духовен свят, и в Божествения няма да има, и затова там не ми е много интересно да живея, казвам ви честно, освен това там като живея, за всичко трябва да питам, аз не обичам да питам, аз съм малко индивидуалист, понеже всички българи са такива личности, единаци, нали всеки е началник, всеки е ръководител, всеки може да бъде генерал, поп и всякакъв, значи, не искам да питам, искам нещо да направя сам, а отгоре за всяко едно нещо трябва да питаш, ако си редник ще питаш ефрейтора, ако си ефрейтор ще питаш старшината, ама за всяко едно нещо, до тука ми е дошло, а така ли, я да отида аз на Земята да разпусна малко, командировка, е тука можеш да си направиш нещо, да си пиеш чайче, кафенце, по една ракия да ударя, нали нелегално, ама знам, че не е добре, защото почват да ми умират клетки, които са материални на главния мозък, и които са мислещите клетки, почвам леко да оглупявам, една хубава олигофренска усмивка, за мен всичко е прекрасно, то и сега е прекрасно и съвършено, ама тогава ще бъде още по-прекрасно и съвършено, нали, само че сега го съзнавам, а тогава няма да го съзнавам, това е чудесната разлика, великолепна разлика. 

“Дяволите са между нас, в невидимия свят са само сенките им”

И така, ангелите и дяволите, съм написал в една малка хубава синя книжка, която и казвам, че ми е визитната картичка, и който влиза за пръв път в тази зала и идва в това имение да го наречем,може да я получи безплатно и да си я вземе, там пише така: “Дяволите са между нас, в невидимия свят са само сенките им”. Сянката нищо не може да ти направи, в крайна сметка, нали, не може да се нахраниш със сянката на ябълката, все пак тя е полезно нещо, но за ябълката. Докато има ябълка, има сянка, няма ябълка, няма сянка, така говоря символично, но вярно. И така, значи, и дяволите и ангелите са в момента между нас, ангели има и в невидимия свят, има и във видимия, но в невидимия свят има само проекция на дяволите, които искат да те изплашат, но те за един истински духовен човек, който е изхвърлил страха, срама и вината от себе си, най-вече страха, той е недосегаем. Ще ви кажа един прост пример. Значи, ако човек му се отвори на бърза ръка третото око, защо не му се отваря така? – защото той започва да вижда такива чудовища, такива най-грозни, как да кажа, неприятни чудовища съм виждал къде? – на едно хубаво свято място, по-грозни от тях не бях виждал, където съм посещавал други места, Кръстова гора, големи зверове бяха там, и всички тези зверове гледат да те изплашат, но те те плашат като на филм, като на картинка, те не са вдействителност. И така, карам си аз хубавата кола, спирам нали и по едно време гледам идва срещу мен, една годзила, газ, прас във първия стълб, защото аз искам да избягам, ама фактически тя е нищо, тя и през колата да мине, тя не е и въздух, тя е сянка, тя е отражение, тя е проекция. Какво прави, защо аз се ударих в дървото или в стълба, от какво, я си помислете? – от страх, от шубе, от страх се ударих, чисто и просто се уплаших, ето това са дяволите в невидимия свят, с това може да ви изкарат акъла. Правил съм много астрални пътешествия, от вас сигурно мнозина ги правят. Първото нещо е да изхвърлиш страха. Виждаш разни чудовища, астралния свят е със една синкава светлина там и важното е да не те е страх, ти си шефа, ти си. Особено, когато ти си в човешко тяло, тука ти е тялото, тука ти е базата, ти пътуваш с астрала, с астралното тяло насам натам. Мислиш, че няма защитници ли, мислиш че няма поне два ангела, които те пазят отсам и от там, просто им усещаш присъствието, не ги виждаш, ама най-малко да два, как ще те оставят току така да се размотаваш, ами естествено, тука може, тука не може, казват ти, те не ти казват, те ти внушават, значи и там изпитваш едно чувство неприятно като влезеш някъде, като минеш, дали под вода, дали из пирамидите съм бил, много неприятно, пирамидите особено по горните етажи някакви не знам, тъмнини, работи, едно тягостно чувство като в пещера, като в задънени работи, не искам да казвам и понеже там много усещаш енергиите, така, няма да се отклонявам. Искам само да кажа, разберете ме, ангелите и дяволите са в такива човешки тела като хубавото ми тяло, между нас. Те могат да ти направят всичко, само и само малко повече да умеят да владеят енергията, това е магьосничеството, нищо друго. Но ако си наистина един истински духовен човек, и те не те интересуват и вярваш твърдо в Бога, ти си абсолютно недосегаем! 

Как се е появила темата „Ангели и Дяволи“ 

И така, ще започна с една случка, която скоро стана на една чешма недалече от Велинград. Тръгваме със Силвина и решаваме да напълним 5-6 бутилки с вода, тя е много хубава, много приятна, направо сладка е водата

Силвина: всички могат да я опитат водата

Георги: и на тази чешма спират и непрекъснато има опашки, много хора, много коли. Така, спираме на чешмата, преди нас имаше един човек, пълнеше си 10-тина, 15 големи туби, и този човек като дойде някой с малко шише го пуска и продължава да пълни. Изчакахме си чакането, около 1 час, той напълни човека, качи се, замина, дойде наш ред, и започнахме да пълним, една, две, имахме доста туби. По едно време спира един тир, ама той като си замина, само ние останахме на чешмата. Тираджията слиза, чешмата е тука, нашата кола е тука, той спря, слиза и вади две шишета, по литър и половина човека да си напълни, нали нормално, и аз го поглеждам, тираджията, така и понеже той вижда колко бутилки са наредени и излъчва недобрата мисъл, която ще ми повреди водата, която е прекрасна вода, а аз му чета мислите, че не знае, дали съм добър или не добър, да изчака поне половин час или 40 минути, да напълня всичко и аз като му прочетох мисълта, той седи така, един начумерен, първо не каза добър ден. Сега аз описвам цялата случка. И седи така и аз викам: “а бе щом се напълни..то останаха още 4-5 пръста, щом се напълни тази бутилка, ще си напълниш шишетата, това ли са?”, той нищо не казва, само клати глава, нито една дума, добре, напълни се, изтеглям, той отиде и ги напълни. Аз непрекъснато виждам, че на този човек му липсва любов, викам сега ще го напълня с любов, ама може ли да изядеш мед като мечката, може да дадеш на някой една лъжичка мед да го опита, а аз искам да му дам един буркан, но аз продължавам да му давам, храня го, просто му излъчвам любов, нищо друго, едно хубаво чувство, но нисшия астрал, посредственото съзнание, когато получава тази висша вибрация за него е абсолютно непозната, като вкус. На някой, ако му кажеш, който никога не е опитвал мед, нали, а е ял разни горчилки из целия свят и да му кажеш: “а бе ти знаеш ли има една субстанция, аз ще ти я дам” и му обясняваш, докато не го опита, не може да го разбере. И така, и той отива, както хваща двете шишета и отваря не неговата врата, а другата врата. При отварянето на другата врата, нали,изведнъж пада една туба 20 литра такава голяма с капачка кръгла, пуф, капачката отхвърча, тубата почва да се върти, асфалта има лек наклон и почва да се излива течността в нея, една мътна течност, кафеникава. И той хвърли бутилките на една страна, хвърля водата до тира, отиде и изправи бутилката, а то успя да се излее малко повече от около ⅓-та, почти половината, едно огромно петно, колкото половината зала нафта. Аха, добре. Продължавам да му излъчвам аз добри мисли и чувства, макар че вече знам кой е и какъв е. И така, той почна да търси капачката и нещо си говори под нос. Какво си говори?- на мен не ми каза една дума, ругатни, хубави ругатни, но тихи. Така, взема капачката, завъртя я и сложи тубата на това, аз през това време вземах двете шишета и му ги сложих до камиона на сухото, и викам: “а бе човек не трябва да бърза, има време, ето за къде бързаш сега”, той ме погледна леко на кръв, мълчи, но аз продължавам обаче и сложи тубата с нафтата и през това време шишетата се обърнаха, не знам от каква сила и почнаха да се търкалят в нафтата. Той ги погледна така и затвори вратата, блъсна я и взема шишетата, отиде, най-напред, хвърли ги близо така, то контейнер има, едното шише отиде и го хвърли в контейнера, обаче бяха така изцапани и аз викам “спокойно, ако имаш сапун, понеже ние нямаме, измий се на чешмата” и си седя така отстрани и продължавам да му излъчвам. Той вече не може да издържи, тази вибрация е толкова висока за него и толкова непозната, че той почва едно хване, друго изпусне, отиде, по едно време пак отвори вратата, извади една туба и тубата падна, тубата за вода, пет литрова тубичка и пак се изцапа из нафтата, ама той стана неадекватен, той върви като муха, отива до контейнера, гледа, връща се, точно като ненормален, аз спокойно обаче продължавам да си стоя. Викам да, ами това е, божествената енергия е така, отиде, почна, изми на чешмата, направи всичко нафта, разбира се, но това няма никакво значение, изми малката тубичка с нафта, изми се, напълни я, сложи я, качи се и тръгна зашеметено, викам как ще кара този човек, не знам. Така, този човек ми стана ясен, най-обикновен човек, елементал, който мисли, че е прав, тей като краде от шефа си нафта, естествено, че краде, винаги краде, той кара тир, и е нормално за всеки шофьор, ами една две туби си налива в собствената кола, така ли, обаче ти кой срещна на чешмата, на чешмата Филанкишиев срещна със същото твое съзнание, ти крадеш и той краде, нямаше да падне тубата, в никакъв случай нямаше да падне, тубата падна, за да му покаже, че там има една светла сила, която не е случайна, седи леко брадат, седи там, ама свети, и то тази светлина почва да излъчва само любов, нищо друго и си мълчи. Той, значи, нито каза довиждане, аз му викам: “довиждане, лек път”, нали с тубичката, като тръгна към това, викам “Господ с тебе”, той не, и не ме погледна даже, нито една дума, качи се и замина. Това ми беше мисълта, нито каза добър ден, нито довиждане. Продължаваме да точим. Изведнъж спират три коли една след друга и от трите коли излизат по едно момче с по едно шише. Едното наточи замина, второто наточи замина, а третото вика: “а бе точи си спокойно, аз не бързам”, “не – викам – наточи си” и докато точи с третото, който и поздрави, слабичко, фино, младо момче с брадичка, и вика: “а бе тази вода сигурно е много хубава, мога ли да я дам на детето да пие”, викам “може да дадеш на детето”, вика “аз съм тръгнал на почивка със жената и със детето, значи и за него”, викам “да, става, хубава е водата”, виждам излъчването, което беше златно, което беше добро, това е ангел, предишния е чисто и просто един от средно-статистическите дяволи на земното кълбо, просто едно егоистче, което мисли за себе си, това онова, на далавера да е, пълно елементарно съзнание, но пак не е от най-големите дяволи, защото аз и за тях ще говоря, но е един средно-статистически дявол, който няма да може да оцелее, но може и да се пречупи, но това момче, виждам го как свети, викам “какво работиш ти” и той вика “ами аз съм автомонтьор”, викам “да, гледам, че караш такава кола, стара”, вика “аз си я оправям, за сега движи, имам автосервиз” и се заговаряме с момчето и от дума на дума така, хубави човешки работи, докато си наточи вода и викам “къде ти е”, “ами сервиза ми е в София”, викам “ако е Божията воля пак ще се видим, пак ще се срещнем, благодаря ти много чудесен мъж си, как се казваш” и той вика: “Ангел”. Ето Силвина е свидетел, вика Ангел. Това е в продължение на 10-15 минути.

Силвина: Всъщност така дойде темата на днешната беседа след тази среща

Ангели и Дяволи

Георги: затова исках просто да имаме този дар на различаването, кой е дявол, кой е ангел и защо. Значи, всички, които са.. ангела има нещо присъщо, той като прави нещо, го прави безкористно, това са хора, може да не са много, но той го прави наистина от сърце, и напълно безкористно и така обича всичко живо и хората и се грижи, не само за своя периметър, да му бъде чист двора, ще изчисти улицата, ще изчисти и пред комшията, а когато спре на някоя чешма, ще изчисти боклука около нея. Значи, Учителя казва така: когато един светия мине през една планина, той минимум, минимум изчиства три извора, от дето се е събрал пясъка в него и камъните и поне на 20 дървета ще им изпочупи сухите клони и ще ги освободи от тях. Не знам, дали сте го прочели, но аз ви цитирам какво пише Учителя. Така, но това се е отнасяло за светиите, а сега се отнася за всеки един духовен човек, да поправи грешките на другите, ако може. Ако и друг е направил боклука около чешмата и вика: а аз ще им събирам на тези боклуците, ами събери ги, Господ ще ти пише шестица и после ще ти върви. 

Не ни върви от нашето невежество

Сега ще ви кажа, че на нас не ни върви от нашето невежество. Едно време, влизам, отивам аз на черква, дядо поп е там, целувам му ръка и викам: “дядо попе, да ми прочетеш тука нещо за здраве, късмет и т.н.”, дядо поп мъра мъра, мъра, вика “дай пет лева”, “ето ти пет лева”. Така, значи, и аз заставам пред иконите и викам: “аз съм един окаян грешник, Господи, прости ми, сега ще запаля 30 свещи, по един лев ще ги взема, ето отделям от залъка си, аз съм се съдрал от работа, Господи, виж сега, пак съм беден и нещастен”. Окаян грешник няма, чисто и просто си невежа и живееш неправилно. Неправилен живот, няма аз съм грешен и понеже съм грешен ядене, пиене, да пребия комшията и викам “да, бе, Господи, аз съм грешен”, какъв грешен, ти просто неправилно живееш, ти не изпълняваш природните, божествените и човешките закони, ама законите на човещината, не дори и човешките закони, които са ги измислили или законите както едно време на инквизицията или на църквата, това е канон, и там има много неща, които не са толкова, защото те изобщо не изпълняват 10-те Божи заповеди. Нали 10-те Божи заповеди са още преди да се тръгне на Кръстоносните походи, слагам един кръст отпред на наметалото, което е рицарското ми, метър и 50, на 60см и аз вървя, меча ми е запасан тука и аз викам “аз отивам да освобождавам Божии гроб”, от кой? – ти отиваш да заграбваш, да заробваш, онези, които вземеш, ще ги продадеш за роби, да печелиш, да товариш керевана със скъпоценности, да взимаш благата на хората и да живееш като господар и като насилник, обаче с религията напред. Е, мислите ли, че това нашия Всемогъщ, Всесилен и Всеславен Баща го одобрява, слава тебе тате, ни най-малко, обаче ги е оставил, това му е втората воля: я да ги видя тези какво ще направят и всяко нещо, което се струпа на главата на човечеството му е точно от неговата глава, каквото повикало, това се обадило, каквото си надробиш, това ще сърбаш, на каквото си постелиш, на това ще легнеш, ама ние понеже си постиламе, ама сме в Америка и викаме няма да ни стигне, ще ни стигне, защото ние сме източника, както съм казал, доброто излиза, минава, увеличава се 10 пъти, 30 пъти и 100 пъти се връща при мен. Злото излиза от мен, негатива, неморалността, ненавистта, омразата, комшията ще усети, защото това е студена вълна, която минава, ще усети, малко ще го поразтърси, и толкова. Но ще се върне пак при мен увеличено поне 3 пъти, но както съм казвал неведнъж, по-добре 10 пъти да те целунат, от колкото 3 шамара да ти ударят. Това е. Злото малко се увеличава, то не се увеличава много. Така, значи, неразумният ни и неправилен начин на живот, това искам да кажа, ни прави от страната на дяволите. Когато един ангел прави нещо, свестен духовен човек, той го прави пак казвам безкористно, всеотдайно и безусловно, ако дава нещо, го дава и не го интересува този дето го е получил, той си го е харесал, дава на него, как ще го използва. Докато и дяволите дават, но как дават? – дявола винаги прави договор за задължение със тебе, 1000 на 100, 1 милион на 100 съм убеден, значи аз ще ти дам 100 лева, обаче тези 100 лева искам да знам за какво ще ги изразходваш, после ще ти дам 200 лева, ти ги имаш, обаче вече какво имаш, имаш и началник, имаш вилка, имаш едно хубаво ласо на врата и някой друг почва леко да го опъва, оня, който дава паретата нали. Докато ангела като дава, той ти сваля ласото, той ти дава, обаче ако си умен, ще ги използваш разумно, ако не си умен, ще ги използваш глупаво, но ангела е свършил своята безкористна, всеотдайна и безусловна работа, докато дявола, говоря за земните ангели и дяволи, искат нещо, да му служиш, ето това е, той ти дава, обаче за сметка на това, иска нещо, непрекъснато иска и мнозина от различните, аз съм ги виждал, дали са духовни организации, дали са политически организации, дали са бизнес организации или така или иначе, винаги искат като те приобщават, искат те да командват нещата и да им ходиш по свирката. Единствено духовния човек и единствено свободен човек може да бъде онзи, който се държи за истината и който има един командир и един господар над себе си и това е Бог, над мен е само Бог. 

Това не значи, че като работиш някъде да не си слушаш работодателя, да, не само да го слушаш, необходимо е и да го обичаш. Обичай го, така и той ще започне да те обича и тогава ще растеш, а българите не си обичат, нито политиците, нито ръководителите духовни, нито началниците, нито богаташите, това им е някаква наследствена традиционна черта, да. Сега, искам да променя мисленето, роба трябва да обича господаря си, ако роба обича господаря си и ако е бил светнат, в крайна сметка рано или късно ще получи свободата си доброволно, няма да я извоюва, няма да трепе господаря си, няма да има революции, няма да има въстание, господарят му ще го пусне и ще го освободи. Това е обичта, тя е над всичко. Няма сила по-голяма от любовта във Вселената. Свети апостол Павел казва: нищо не е от полза, ако аз съм много богат, всички знания знам, цялото си богатство го раздам на бедните и тялото си го предам на изгаряне, да ме запалят на клада, любов нямам ли,нямам нищо. Не, Господ изобщо не ти обръща внимание на тези жертви. Любов, ако имаш и към най-малкото същество, и към мравката, ти си близо до него, само да кажеш а, и той вика: да, синко, кажи за какво става въпрос, защото имаш любов, ти си излъчвателя на тази любов и ти имаш постоянна връзка със него. 

История – ангелско съзнание 

Когато някога беше, още дълго време преди да ме посветят, бях млад и див такъв и веднъж се прибирам от едно врачанско село с едно такси, което замества автобуса и влизаме в едно село със един широк булевард, ама коли, движение, и изведнъж от една пряка изкача една магарешка каручка, магарето, дядото кривнал каскета на една страна, свирука си, изобщо не гледа, а бе само на няколко метра, добре че шофьора караше бавно, като удари спирачка, виждам как колата настига каруцата, а каруцата се отдалечава, на едно 50 см зад нея, а бе за малко да се ударим, ии, така ми дигна кръвното, обаче сега си мълча, викам сега шофьора, а шофьора тръгна да го изпреварва, и аз викам сега ще се изравни с каруцата, ще отвори прозореца от моята страна, нали автоматично и има по майчина и по бащина линия на каруцаря, на дядката, викам, има благословии да му тегли 5 минути и очаквам, което е напълно заслужено и нормално, за всяко едно същество, обаче дядката си кара и си свирука и той шофьора мина леко, избърза и тръгна, и аз викам: “а бе ти няма ли да му набиеш на този канчето”, нали със онова съзнание, земното, да му набие канчето, нали, в смисъл дори и със ругатни и той вика: “а дядото си кара като на село, какво да го правя”, ама с един мек тон, с един толкова великодушен, дишането ми спря, този човек не е бил между нас, този човек е естествено духовен човек, той е ангел, ама не знае, че е ангел, той не знае и че е духовен човек, той да отидеш да му говориш за езотерика, за окултизъм, да отидеш да му кажеш това течение, онова, този учител, оня учител, той има да те гледа, прекрасен човек, ето, това са ангелите и те са около нас. Направо, аз този случай съм го запомнил, защото бях изумен от това. И като всеки, докато ме научат да мисля, както този човек се е родил да мисли, 5 години си игра Небето с мен в планината, 5 години ме учиха, докато се науча да се отнасям така. Но ето, сега искам доброволно да тръгнете по този път и така да започнете правилно да живеете, да виждате нещата, истинските неща, не временните. 

Принципа на Справедливостта

Иначе примерно: ама върви ми, ама не ми върви, нещо все ми куца, все не съм добре, все това онова, и ако питай някой духовен човек, ако не може да питаш Господа и той ще ти каже: “ами синко, виж сега, ти си едно такова мъничко, едно хубаво, едно прекрасно егоистче, едно олигофренче, което не може точно да разбере истината в живота и мисли, че е право”, “ами Господи, не е ли най-напред, аз като трябва нещо работя, това онова, да съм на далавера, нещо да взема, нещо по тънката лайсна”, “не, бе, синко, защото чисто и просто си едно животинче и айде полуживотинче, да кажем, не си баш животинче, защото си в тяло, което съм ти го дал, ама си полуживотинче. Черната пантера, синко, нали знаеш, че е много кръвожадна”, “да, тате, много е кръвожадна”, “нещо да шавне, веднага налита, и чисто и просто веднага иска да му види сметката, ама и тя си гледа малките пантерчета с любов, тя ги обича, тя ги храни, най-напред ги кърми, порастват, ходи на лов, взима им, и ги гледа много. Нали е най-кръвожадното, най-злото, най-лошото животно от рода котки големите котки. Така, обаче, когато черната пантера с този нрав започне да се храни с къпини, малини и ягоди и когато се отнася към малките зайчета така както се отнася към малките пантерчета, към сърненцата и агънцата, тогава вече Земята ще е в Рая. Ами вие егоистчетата се отнасяте така, точно като черната пантера, ама мойто котило ще си го гледам, другите за врата, другите не ме интересуват, ще им вадя душата”. Ама нали си човек, щом си човек и още повече духовен, ще се отнасяш към всички равно. Това е принципа на справедливостта и ако не го изпълняваме, никой няма да направи крачка в Новото измерение, не крачка, стъпка, един см, не може да мине със старото съзнание на егоизъм, със старото съзнание на завист, на гняв, да се гневим за най-дребното нещо, да се обиждаме и да се сърдим. Духовният човек не се обижда и не се сърди. Да бъдем ревниви, похотливи, чревеугодници, мързеливи, и т.н., всички тези смъртни грехове ги е изброила църквата. Така че извода за ангелите и дяволите какъв е. 

Ангелско съзнание

Виждал съм наистина един човек, цитирал съм го няколко пъти и съм го написал в една беседа, който гледаше бабата, която сина и живее на горния етаж, тя на долния, а дъщеря и женена в чужбина, само защото беше бивш приятел на дъщерята, която замина, ожени се в Гърция и не се мярна повече в България, той 5 или 10 години гледа тази баба, никаква не му е, от единия край на София, отиваше, даваше и пари, купуваше и лекарства, сина и се е скарал със майка си преди 15 години, не пуска нито децата, нито той да отиде да види собствената си майка, а тя живее на два метра под него, на първия етаж, той е на втория, тя излиза, гледат я съседите, но този ангел беше назначен да я гледа, защото пак съм го казвал тази жена не каза една лоша дума нито за сина си, нито за дъщеря си, нито за никого. Такива хора аз съм видял здрави, богати и щастливи, които всички същества са чудесни. 

Ако беше жив и баща ми за случая в Ница щеше да каже: “синко, Божа работа бе, ама този човек не е лош човек, направил е там нещо, ама де да знам”, дето влезна с камиона, собствения ми баща, земния ми баща и затова за цял живот не се разболя от хрема, нищо не го заболя и си отиде на 80 и няколко години от тей наречената диамантена смърт, с която си отиват светиите, тя му беше подарък, за това, че за него нямаше лоши хора. Ама ето, виждам там на чешмата виждам дявол, жив, хубав, с дрехи,  кара автомобил, ама дявол е, две мнения няма, чисто и просто е един егоист, един крадец, един мошеник, гледа да завлече, гледа, хвърли водата, изтича, дръпна, ето, мошеник, което е нормално, измамник, ако се отнасяш честно с господаря си, с оня, на който е тира и не крадеш, имаш такова отношение, рано или късно той ще ти вдигне с 200, с 300 лева заплатата, в това съм се убедил, защото не може доброто, светлината и любовта да не работят за тебе, а ние искаме да минем по тънката лайсна, този да измамим, оня да измамим, абе нещо не ни върви, нещо се счупи колата, ами как няма да се счупи. Дойде човека да му направиш колата, на един автомонтьор му викам, ти му взема 50 лева, работата е за 5, ами как твоята кола ще се счупи после. “Аз, толкова части, няма тука”, ами да, светлата сила ще те мъчи, ще те мъчи до дупка. 

Израстване в Духа

Друго искам нещо сега, казвам и това ще бъде на тази беседа. Искам да кажа пак за тъмната и светлата страна на силата, която попринцип съществува, за да има тука..макар че светлата страна прави силата и на тъмната страна, то друга няма. Една лампа тука ако има нощна, ако я запалим ще има светлина, щом изгасне, има тъмнина нали, значи светлината прави тъмнината като изгасне. По същия начин е и това, едното и другото. И така, за да не бъда голословен, ще кажа, че Учителя, когато пише цветните лъчи на светлината, каза: “и на мен посегнаха и на моето здраве”, ами как преди 100 години да им обясни по друг начин на онези съзнания, да им обясни както сега аз ще ви обясня, не може, нито един не е могло да го разбере и от най-близките му ученици и от по-далечните, на каквото и ще да са ниво, а сега вие всичките ще ме разберете, виж, защото минаха точно 100 години. И така: той казва да и всички викат: “ей има тъмна сила, тя е нападнала” и т.н.. Когато започнеш да работиш за Бога, ти започваш леко да се издигаш нагоре от повърхността, ето това е хоризонта, повърхността на земята, работиш за светлата сила, ставаш все по-чист, по-свестен човек и много сте го изпитвали на вас на гърба, а и знаете, че когато човек тръгне точно по правия път, започват някакви изпитания, започват някакви неудачи, те не са малко, обаче оня, който ги издържи, те обикновено са няколко месеца или година, вече неудачите го  оставят и той започва да расте нагоре във светлината. Така, но важното е да издържи. Защо са тези неща? Особено аз самия, аз съм го написал в книгата “Пет елмазени рози”, за онази жена, която започна да ми пише книгата на електронен носител, която каза: “а бе това почна да се чупи, компютъра не иска да работи, става, трият се страниците, какво става”, ами защото вършиш едно прекрасно дело, значи, когато вършиш едно прекрасно дело, активира се светлата страна, но като се активира светлата страна, няма ли да се активира и тъмната, естествено. Значи, колкото повече върха става по-голям, толкова повече облаци събира, толкова повече мълнии, градушки, дъжд и снеговете седят на него от лято до лято, така ли е или не е така, и се вижда от далече, но то е връх и важното е да издържи. Значи, ангелите стават върхове, дяволите стават долу, дупка, яма, копае и продължава надолу да копае и слиза, какво ще влезе в ямата, ами пръст, клечки, утайки, боклуци, пълни тази яма и вика: “аз съм добре”, докато един ден почувства, че наистина не е добре, тогава както има да се занимава с него тей наречената тъмна сила, когато той самия си прави тези тъмни неща, тези дивотии с неправилното си отношение, с неразумното си отношение към нещата и към живота и към околните и към всички. 

Съдба и карма

Разберете, нашето отношение към нещата прави нещата, но веднага не се вижда, при мен се вижда де и при духовните хора се вижда, ако направя сега едно добро отвънка, това и Силвина е свидетел, нали, до довечера ще ми се върнат 10, едно към 10 добрини, опитайте и ще видите, че съм прав, ако направя и едно зло, ще ми се върне 3 пъти и много по-бързо, не до довечера, след един час, или след една минута. Значи, именно от нашето отношение зависи това. Когато си връх ти вече ставаш все по недосегаем и недосегаем, нищо, че започват облаците да се събират и събират се, събират,  отиват, но те нищо не могат да направят на един връх, че са забулени с облаци или с мъгла, слънцето пекне, духне вятъра и ги одуха, ама вятъра не може да духне във дупката, дупката става блато и живееш и викаш: “аз тука съм си на завет, аз съм си много добре”, много си добре, ама ти живееш в тинята, ти живееш в жабуняка, ти живееш там, където няма живот, това е, под чертата на хоризонта. Затова съзнание има така, които слизат надолу и съзнания, които се качват нагоре. Ама съзнанието казва така, да, трябва да стигна до дъното, трябва да стигнеш до дъното, като стигнеш до дъното, имаш опитност, това е другата страна на въпроса. 

И аз ще ви кажа нещо, това е един дол, или една дупка, където сме длъжни да минем през нея и затова ще ви светна, като сме длъжни, не да ни заритат, да ни вкарат, кармата ни вкарва вътре и собствената ни неразумност, това е кармата, неправилното отношение към нещата се казва карма, неразумното отношение към нещата се казва карма. Разумното отношение се казва съдба. И така, значи, по-добре: “о, Господи, какво си приготвил”, “ами синко, ти трябва да станеш опитен”, “ами тате”, прави си стълба, ако е много стръмно, ако не по дупе като мечките, ама доброволно, ами доброволно, по-добре, доброволно слизаш по стълбата и прав, от колкото с ритници, вие търкаляли ли сте се по стръмнина, вие не, ама аз да, камъче, това онова, и няма спиране, защото е толкова стръмно, че ти няма за какво да се задържиш и долу не може да станеш, като стигнеш дъното викаш “е чакай да си почина”, човек падне от круша, па седне та почине, както викаше баба ми,падне и седне да види дали е добре, а пък ти да се търкаляш из стръмнината надолу, по-добре слизаш внимателно като алпинист, тука стъпваш, там стъпваш и слизаш какво? – недосегаем, поне твоята вътрешност е недосегаема и после минаваш от другата страна и викаш: леле, този баир трябва да го качвам, ама като тръгнеш знаеш, че ще излезеш най-напред като от кладенец на хоризонта, на хоризонт 0, се казва това, нали, излизаш там и после почваш, друг път няма, освен да ставаш връх. Това е цялата философия, ето, просто и ясно. От нас зависи като трябва да се слиза, абе приеми нещата, аз съм говорил много за този принцип на приемането и закона за съгласяването, това е подпринцип, приемане и съгласяване, приеми, съгласи се с нещата и сам свърши тази работа, да, а не да оставяш, ама не можеш да отложиш, кака карма те хваща за ушето и те ритва надолу, и нея не я интересува как ще падаш, защо не отиде сам като трябва да минеш през това. Ама много ме биха, докато разбрах, че няма начин, че трябва да минеш, по-добре е доброволно, казвам ви, за да ви спестя много начини, защото мене и надолу ме ритаха и нагоре ме ритаха, значи и по стълбата се изкачвам, бой, докато излезем на кота 0 и чак тогава проумях, викам е защо толкова бой ядох, като можех да излезна,можех да си се кача, да тръгна по духовния път доброволно, аз съм тръгнал доброзорно, това е. Вървете доброволно, станете доброволно с чисти мисли, чисти чувства, чисти дела, едни безкористни такива, значи с по-чисти думи, чисто и просто да внимаваме в нашето отношение, ние как се отнасяме към нещата, най-напред, първото нещо е към хората, над хората има едно друго нещо, една сила, значи, като си направиш йерархията, може да си направиш едно табло,отгоре пишеш Бог, Алах, каквото и да пишеш, Вселенски Разум, абсолютно е така, след това пишеш с главни букви, ангели, архангели, апостоли на светлината, да ги уважаваш, може да не ги виждаш, ама да ги уважаваш, да ги обичаш, това не значи да не обичаш и другите, след това човек, независимо какъв е човека, излъчвай му любов, Силвина видя как любовта зашемети тираджията за една минута, една минута, със слизането, още като дойде, почна да изпуска шишетата, не може да ги напълни, отвърта капачките, слага, шишетата падат, той ги дига, слага ги отстрани на чешмата, те пак падат, такива неадекватни действия, то беше за филм, наистина, ако имаше камера да се запише, щеше да бъде изключително интересно, ами ето това е, просто почваш да излъчваш, защо, ами нищо, полага му се, тази вибрация, която му дадох, ще го държи не за една седмица, както обикновено се дава, което е нормално, един месец, значи напълних го за един месец да не се чувства нормален, в смисъл ще почне да прави разни добри дела, ще почне да говори по друго яче, ще почне с който се е мразил да го кани на кафе, той самият ще бъде очуден и близките му ще бъдат очудени каква промяна се е случила, ама само един месец, след един месец може да му се върнат нещата, но този месец, ако му е добър опита, той може да се пречупи, може да се трансформира. Нито едно съзнание не е загубено, разберете ме, нито едно съзнание не е загубено, ако то само реши да се промени, ето, аз не му направих директна намеса, защото можех да му бръкна у мозъка, голяма работа, е, има си чалъми там и да го направя, аз чисто и просто само го облях с един облак от доброжелателство, добронамерност и обич, най-проста човешка обич, това същество не се разбира нито с жена си, нито с децата си, нито с приятелите си, той нямаше близка душа, едно самотно такова, което е наистина достойно за съчувствие, не за съжаление, това му е съдбата, той самия може да излезе от тази съдба и понеже му е крив целия свят, целият свят да ти е крив, напротив, трябва да търсиш тази кривина у себе си, не във света.

Ефектът на Изворски – идея, форма, съдържание, скорост и обект

Силвина: кажи за ефектът на Изворски 

Георги: кой беше

Силвина: ами за това как може да се манипулира 

Георги: с идея, форма съдържание, какво беше още. Силвина ме сеща, защото има един магьоснически метод, който съм го нарекъл ефектът на Изворски, той е от пет основни фактора и може наистина, ама няма да ви го давам сега, може като ги комбинирате так и да изманипулураш човека, оу много леко, много просто става наистина, но аз ще ви кажа истинския фактор е просто да им излъчите обич, но това го правя по някой път само за опит, за опит за да се види, по някой път казвам на някой: “ела, сега ще те науча на един чалъм да видиш как можеш да промениш съзнанието на някой”, нали, защото това електромагнитно поле, този облак, който го излъчваш..скорост и какво беше Силвинка? Значи, това са пет фактора, които ако ги обединиш, едното е идея, второто е форма, трятото е съдържание, четвъртото е скорост и петото е посока, т.е. обект, пет фактора, тези пет фактора, има си чалъми да ги събереш в едно, става като лазер, все едно от пет крушки силни по 1000вата или по 2000 вата да направиш един лъч, колкото кърфица, по-тънък, так, ами той ще среже метала, лазарен лъч. Има си чалъм, нали ме разбрахте сега и този чалъм го владеят посветените, той е лесен, но по-добре е да свикнете по по-обикновения начин, по човешкия, по така. 

Най-напред виждаш а бе този си го ненавиждал човека, а бе не може да го понасяш, гледаш го обаче да се пребориш със себе си и със своето его и да му излъчиш поне доброжелателство, айде да му върви, виждаш го Иванчо минава, до вчера си се карал, били сте се на млади години, той ти е отвлякъл булката и ти мислиш така, булката ти е отишла при него, ти си вземал друга и не можеш да го гледаш, изведнъж сега минава той, поне да кажеш а бе нека му върви на него. Много ми направи впечатление, гледам едно филмче, това, което казвам, в един край долу при помаците, където е, някъде в Източните Родопи, отиват някакви на гости, двама, трима души и виждат, един ги кани от местните, да кажа Иван ли, Христо, как се е казвал не знам и по едно време минава един и даже не се поздравяват, той вика “кой е този”, “а това е Ахмед”, минава и заминава, “ е защо не се поздравявате тука”, “а ние не се обичаме от 30 години или от 40”, “защо”, а селото е от десетина старци живеят там, няма повече, нали, идва някаква жена, донася им нещо и т.н., и той вика: “ами виж, имаше тука едно Айше, беше хубава, Айшето, и двамата бяхме кандидати да се оженим за нея, тя предпочете мене, и той се разсърди тогава, 40 години не ми говори, а Айшето умря преди 10 години, тя жена му, деца, внуци имат вече, обаче пак не си говорят – той вика – знаеш ли миналата година какво направи той, аз получих прединфарктно състояние и щях да умра, той стана- намерил е кола, качил го е, защото живеят къща до къща сами – и ме е закарал до болницата и ме спаси, на другия ден пак не си говорим”, изключителен случай, видяхте ли какво е, те не знаят, че и двамата са ангели, живеят в това село, защото този дето ги е поканил вика “всичко каквото имам ще го сложа на масата от сърце”

Силвина: обаче са български ангели 

История за клошара в Рим – да дадеш единственото, което имаш

Георги: български ангели, ангели. А, ще кажа още един случай, за да видите какво е отношенията на хората и ангелското, този случай направо ме разчувства, макар че имам подобни случай няколко. В Рим на едно място горе долу близо до центъра, до някакъв мост ли, живее един клошар и живее в едни кашони, всички наоколо го познават от този квартал и които минават от там, клошара, отпадъци, търси и т.н., градската оправа иска да го гони, обаче той не иска да се измести, крещи, такъв, твърд е и седи там и в крайна сметка вдигат ръце и го оставят да живее там на площада в кашони. На този площад има разни сергии, има разни работи други, и има хората продават и на една от сергиите работи един българин и продава книги, ама доста вече време е в Италия, в Рим и той отива, носи на този човек непрекъснато нещо, храни го, наглежда го, облича го и т.н. И все се грижи за него, продава книгите и отива при него до кашоните да го види и т.н.и един ден, както отива, оставя му, почват, говорят си и този, където е книжаря казва: “днеска ми е рожден ден”, а този човек, който е, седи и проси, той просяк такъв, клошар, седи там на площада и с една икона на Иисус Христос, много стара такава, държи я пред себе си, сложил една кутийка и те минават и му пускат нещо, това му е живота, всеки ден. И така, по едно време се отдаличава нашия приятел, отива там до една друга сергия наблизо нещо да говори и гледа, че човека, клошаря, дето е просяка, оставя на неговата сергия нещо и се прибира обратно си отива там при кашоните и той отива след малко и вижда иконата на Иисус оставена от горе за неговия рожден ден, най-скъпото и единственото, което е имал този човек, с което си е изкарвал прехраната, това се казва обич. Господ пише шестица, да си дадеш иконата, това е същото и Господ не прави разлика на един милиардер или милионер или един богат човек, който има един завод и го подари на един, който смята, че заслужава, жеста за Господа е абсолютно еднакакъв, единствен завод, единствен камион, с който си изкарваш прехраната, единствена нива, единствено дърво, единствена къща, единствена платка, единствена колиба, даваш го от сърце, не мислиш, това е и по-високо от обич, обичта е най-висшата степен на Земята любов, само ангелите могат да го направят, не и дяволите. 

Георги: това са нисши астрални същества, висшите са ангели, а нисшите са тези, които не могат да те поведат, ако си свестен човек, ако не влизат в тебе.. Сега е точно масово навлизане и те са на земята тези астрални същества

Силвина: още малко искате ли да поговорим. Добре, думата е на вас. Какво според вас означава слаби са му ангелите?

Стилиян: силни са му дяволите

Приятел: един първосигнален човек, обикновено

Приятел: бързо се поддава

Приятел: че слуша повече нисшата си природа, не висшата

Приятел: лесно податлив

Георги: като работи с пороците е така

Силвина: или човек, който не се е определил, те те изпитват докато не се стабилизираш и да си определиш посоката, продължават да те изпитват нали и се клатушкаш ту няляво, ту на дясно

Обсебване и пороци / Неканени мисли 

Георги: тука са на Земята и от невидимият свят, има същества наистина, които са огнени кълба, чисто и просто се виждат, това са и ангелчета и дяволчета, когато човек работи с пороците, викат “той е обсебен”, наистина това е обсебване, когато работиш с пороците, или някоя грешка допуснеш, когато си много “лабав”, така да се каже, тогава нисшите астрални същества, които са с ниска вибрация, елементала влизат у теб, т.е. Те намират среда у тебе, влизат и започват да те тормозят, имаш защита, обаче ти със своите неразумни действия, си ги допуснал да бъдат у тебе и ти внушават нещо, трябва все пак човек да има силна вяра, силна воля, надежда и любов, за да може да ги изгони сам и коренно да промени начина си на живот, най-напред на мислене, на чувстване, на говорене и на живот. 

Силвина: да, всъщност това е един масов процес, т.е. казва, че нисшия астрал се чисти и минават през хората и се движат към най-гъстата материя, към центъра на Земята

Георги: да, в последните хиляди години така слизат от горе и ще продължават докато стигнат ядрото на Земята, центъра на Земята, някога това така да се каже противопоставяне или стълкновение, което е било, то е било в менталните светове, после в астралните светове, минало е през етерния свят и сега е в човешкия, материалния свят и още малко слиза надолу и тогава вече на Земята ще просветне, ще бъдем на прага на Рая, защото няма да има условие, за тези нисши астрални същества, това е нисша разумност, която е в светлинно тяло, няма да има приемници, значи един чист човек, те няма как да го обсебят, те чисто и просто няма как. А човек, значи, може да обсебят и човек, който е чист, обаче е слаб, слабо същество, т.е. Той е безволеви, значи, човек, който няма достатъчно силна воля, характер и т.н., те също го обсебват, иначе той е добър човек, той лошо и не мисли да направи, лошо не мисли да направи, ама той е лош и за себе си и за другите, защото той става психически недобре

Силвина: мекушав, заради това да работим и с волята, защото без воля

Георги: има неканени мисли, те са внушени точно от тези същества, но човек е капитан на собствената си лодка и кораб, удря по масата и казва: аз съм капитана, махайте се, не ви интересуват, не те интересува това, ама ти искаш ли да живееш по-добре, а те те карат, обери банката, направи това престъпление, свърши тази работа, ама това не е добро, измами този, излъжи оня, открадни, виж, аа, махайте се, аз съм капитана, не искам да ги правя тези работи, нека съм беден, няма значение, значи няма дяволи, това нашите мисли ни карат, не че няма, пак казвам има същества от астрала, но тези същества, ние ги допускаме, те са елементали, и това им е степента на мисленето, както ние я възприемаме, защото всичко е разумно, то няма нещо, което да не е разумно. Знаете ли, че всички бактерии, вируси,микроби и бацили у нас са много по-стари от човека и са много по-разумни, те са имали еволюция милиони години, пригаждали са се, те направо са мъдри, те са дяволи, знаят как да се приспособят вътре в тялото на човека, да, ето това е и по този начин оцеляват, значи има такива същества, дали са мини или макси няма значение. И те ни внушават мисли, да, бактериите, които се хранят с алкохол и които им е добре в нашето тяло, ти внушават мисли да пиеш алкохол, които се хранят със сладки неща, ти внушават мисли да ядеш захар повече и захарни изделия, това е, те така са се пригодили и толкова са помъдряли, че грешка няма, знаят и как да образуват колонии, вътре как да се запазят в специална материя, с която с обвиват, знаят как да направят такава мимикрия, мимикрия е приспособяване, че организма да не може да ги различи, иначе и червените кръвни телца и другите пазачи на организма и лимфата ще ги изгони, ще ги изхвърли, ще ги ликвидира. Същото е и с тези, този нисш астрал, който е. Той се състой от разумни същества, от нас зависи само дали ще ги допуснем, други дяволи няма, а дяволи иначе са хората в човешки тела, които искат да напакостят на другите, това е. Но който иска може да каже разни примери и т.н., чудесата за праведните хора вече се виждат.

Силвина: малко повече за ангелите да поговорим. Много хора виждат ангели, архангели, някой, ако има интересна такава случка? Оги, кажи нещо

Оги: виц ми се върти в главата, не знам до колко е уместен

Георги: нищо, кажи?

Оги: седи чукчата на дървото, седнала на клона и го реже, минава под дървото геолог и му казва: “Чукча, внимавай, ще паднеш”, чукчата казва: “чукче силен, чукче е млад, чукче е син на вожд, няма да падне”, геолога си заминава, след малко бум тряс, чукчата по дупе на Земята, чеше главата и казва: “уу, шаман”, та понякога ангелите така минават нали, дават ни акъл и така, дали ще обърнем внимание е друг въпрос. Другото, което ми хрумна от лекцията е че някой неща са въпрос на размах, т.е. Ако няма много ляво, няма да има и дясно, ако няма люта ненавист, няма да има и свята любов, ако няма дяволи, няма да има и ангели 

Георги: да, в дуалния свят е така, той затова е дуален. Еми затова и на Бога името, като казваме Дио, значи казваме двоен, две неща, Бог наистина е едно цяло от две половини, което най-малкото е мъжка и женска, ин и ян енергия

Силвина: на мен това за дървото и слънцето ми стана интересно, значи слънцето като е на зенит сянката е равна на дървото, обаче когато не е на зенит?

Георги: ами увеличава се на ляво, на дясно

Силвина: се увеличава, това какво означава, т.е. Злото нараства, когато какво?

Георги: не, бе, зависи от коя страна е огряно дървото

Оги: това, което разказа за дървото, мога ли да го кажа, нали, много ми хареса, това много прилича на една от любимите ми книги: “майстора и маргаритата”, там когато Матей се среща със сатаната, нали, да му донесе послание от Христос какво трябва да направи, той го нарича: “Ти си цар на сенките” и оня му казва: “ти си глупав, сенките са от живите неща, ти какво искаш, да няма нищо живо, за да няма сенки”

Георги: точно така 

Метафора за растенето на дървото и на сянката

Приятел: пак за тази метафора с дървото, ако мога да попитам, значи колкото повече добро правиш, толкова повече сянка хвърляш

Георги: не, просто, колкото повече растеш и по-голямо ставаш и сянката се увеличава, да, диаметъра на дървото се увеличава и сянката се увеличава, това е нормално. Значи, винаги е така, заради това и в една болест, колкото става по-зле, толкова е по-добре! Значи, хората мислят, че изведнъж вдигат висока температура, ако е рана започва да кърви, започва да избива през кожата и т.н., една жена тука беше и ми каза: отишла някаква да се лекува в Индия и казва, но на нея не и обяснили този ефект, защото аз винаги казвам “ще стане много зле, ден, два, три” и казвам какви ще бъдат последствията, ако има оздравителен процес, ако няма, няма нищо, но при оздравителния процес е така и тя се лекувала там една, две седмици от какво каза, не знам, черна жълтеница ли, и събужда се една сутрин и цялата се вижда с едни струпей, огромни, пъпки пълни с течност някаква, ама цялото тяло, няма място, където да няма и тя се уплашила и през това време влизат там, тези, които са от ашрама и почват да се радват, да ти премина, да, всичко е точно, да, ти си здрава вече и край, значи тялото е избило навънка. Нали, разбрахте, когато излезе навънка е по-добре, защото иначе моментално това, което е вътре, ако не е в пъпка, цирей, или дори псориазиса, който избива навънка е много по-добър, защото ще порази вътрешен орган, тази нечистота, тей като има една единствена болест, казвал съм го, това е замърсяване на човека, астрално, ментално и физически, друга болест от 50 или 100 хиляди диагнози, които са направени на земното кълбо от хората няма. А ако се предаде наследствено, тази болест е астрално замърсяване на дядото, бабата, прадядото, прабабата и нам кой си и то се вика, че е като карма, да, все някой трябва да я изчисти, тя се предава от бабата на майката, от майката на внучката и т.н, генетично, предават се и микробите и бацилите, бактериите, вирусите, всичко си се предава, ами бабата била болна, майката

Бездетни двойки / Деца родени с Цезарово сечение и Инвитро

Силвина: да, и заради това много хора не могат да имат деца, просто новата раса, е недопустимо да се прехвърлят всички тези бацили и паразити в новата раса и заради това има един преход

Георги: и заради това детето, което идва инвитро, то няма нищо общо с родата, то няма и карма, идва инвитро, защото то по изкуствен начин е заченато и по изкуствен начин е родено и донорите кой знае кои са

Силвина: както и с цезаровото сечение нямат общо с родовата карма 

Георги: да, по този начин докторите казва, когато го вадят по този начин: “ние извадихме детето”, нито един не казва “детето се роди”, извадихме го, питай те да видите екипите на лекарите акушери и гинеколози, извадихме го, щом е с цезарово сечение, това не е раждане, това е операция, измъкват плода

Приятел: какво значи, че няма общо с родовата карма? Прекъсва се връзката с рода?

Георги: еми защото не се ражда по естествен път и има скъсване, еми гледай сега, една жица, два телефона, едно време бяха със жици телефоните, нали, единия телефон е там, единия е там, жицата е тука, ама аз режа тука това парче и го няма, телефоните ще говорят ли, ще са свързани ли

Приятел: значи едно такова дете няма връзка с рода, така ли?

Георги: еми виж колко е просто 

Силвина: което има положителна страна

За българската история – за Борис I, покръстването и 52-та болярски рода

Георги: именно положителна страна за новото и не всичко, което ние смятаме.. Беше ми зададен въпроса от Канада, от Торонто, един историк, преподава на деца или на големи, не знам, той вика: “искам българската история да ми кажеш, защо Борис I покръсти българите, какви са причините и ликвидира 52 болярски рода и то елита на българската нация? Има две версии”, викам “кажи ги, защото аз не знам, аз знам истината, ама иначе историята не я знам, знам истината”, и той вика: “ами първото е, че е искал да обедини нацията със това покръстване, нали е имало много племена тука, макар че българите са били тука български племена, макар че са се наричали славянски или тракийски и втората е: искал да се изчисти, за да може да царува целия род много години след него,искал е всички претенденти за трона, за ханството, а това са били 52-та болярски рода, да ги няма”,а, я гледай ти, колкото и да си сакат, какъвто и диктатор да си, какъвто и да си едноличен цар, т.е. монарх, от там идва мон-арх, ти не можеш това да си  го позволиш, освен това всичко става по Божията воля и цар Борис, не напразно е Свети Борис Михаил, единствен по Божията воля, всичко старо е трябвало да бъде изчистено, старото съзнание на тези 52 болярски рода е трябвало да бъдат изчистени, не обезателно да приемат православната вяра, чисто и просто всичко се строй на изчистен терен, може ли върху развалините да започнеш да изливаш бетон и да правиш нещо нагоре и да дигнеш една сграда, която ще стане като кулата в Пиза, не става, изчистваш терена идеално, да бъде водоравно, това му е била мисията и задачата. Освен това, ами Кирил и Методии, точно по това време се случва азбуката и така, всичко е подредено по Божествения план. 

За инквизицията, кладите и вещиците през Средновековието

От наша гледна точка е неморално, нелоялно, нелогично и жестоко, това е, но аз ви казвам истината, че това е напълно нормално, напълно възприемчиво от ангелска и божествена гледна точка, Господ не го интересува какво ще стане, както през средните векове клади, вещици, хиляди, милиони, просто не го интересува, важното е еволюционният път и програмата да върви точно по неговия съвършен план и когато човечеството сбърка масово, се дава инквизицията, в какъв смисъл? – женския принцип се юрва и няма спирка, тогава какво е щяло да стане с мъжкия принцип – всеки мъж е щял да стане меко казано марда, всеки мъж е щял да стане некадърник, всеки мъж нямало да стане дори за разплод, защото като няма самочувствие, онези джаджи дето правят това хубавите малки джаджички и те няма да имат самочувствие, сперматозоидите и няма да има сперматозоид, който да може да пробие яйцеклетката, всички ще са марди, всички няма да имат сила, казвам го отговорно, вижте колко е просто, значи ще спре да съществува човечеството, само защото жената иска да си наблегне на неговото и да се юрне да стане, да, прекрасно е, лечителка, ясновидка, 500 години по-рано, е няма да допусне Господ, просто няма да стане тази работа, пламване, хубавите клади, от 100 вещици 10 са черни магьосници, 90 са бели, знахарки, лечителки, чудесни, ясновидки, на кладата, зазиждане в пещери, бутане от скала и трепане по всеки един възможен начин, но по-интелигентен, нали такъв, няма, не са обезглавявани много и бесени жените, защото не е за жена това, но бутане от скала, от високото върху скалите или в морето, зазиждане живи в пещери и изгаряне на клада, хубаво, половината сте такива от жените тука, не се шегувам, значи минали сте през тази школа, а някой и по два пъти 

Силвина: ама може и някой от мъжете да са

Георги: а може, да, ако са били жени тогава, да, в кръга на шегата,но шегата и истината. За да разберете, датата е 2012 година, тогава Господ разписва указа жената да тръгне с едни гърди преди мъжа, чак тогава, а какво 1512 година, а кой ще допусне това. Така, но знайте, пак казвам, че всичко е нормално за Бога и от космическа гледна точка. 

Отношение към Бог и към хората

А ние трябва да си оправим нас самите, отношението към Бог, номер 1, сутрин “Добро утро Господи”, вечер “Лека нощ Господи”, почваме работа, значи баба ми споменаваше Господа, вика “не споменавай напразно името Божие”, ама тя като отиде да почне да копае хваща мотиката, плюе си на ръцете и вика “Господи, с тебе почвам да копая”, да, това не е споменаване на празно, сяда на трапезата, “Господи, ела да ядем” почва да яде, каквото и да върши е с Господа, ами живя 90 и не знам колко години и беше напълно здрава. Това те държи здрав, това, споменаването, значи Бог, без него недей да вършиш абсолютно нищо, каквото и да искаш да правиш, кани го, и Бог да бъде с теб, естествено, че за добри неща, Господ няма да тръгне с тебе да прави престъпления и ти да се напиеш и на другия ден махмурлия и Господ да се напие и на другия ден да е махмурлия, ама той не може да командва Вселената, значи Господ не яде месо, не пие алкохол, не играе хазарт. 

След това с хората, нашето отношение пак към нещата прави нещата, когато си мил, добър, свестен, щедър, великодушен, милосърден към хората, ами те ти отговарят със същото, те са длъжни, защото има закон на небето, в момента няма да стане, ще стане след един месец, ще стане след една година, но и най-големия ти враг ще ти стане приятел, най-големия ти ненавистник, ако ти към него продължаваш да излъчваш непрекъснато, отначало ясно е първото нещо, че човек се насилва, няма начин да не се насили, а бе вчера на този не съм могъл да му гледам мутрата, муцуната, сега искаш да го обичам, ами не мога да го обичам, ама добре, като не може да го обичаш, поне си смени отношението, поне го приеми такъв какъвто е, той няма да стане по свестен, такъв е, след това вече започваш да му желаеш доброто, доброжелателство, добронамерност, да имаш добри намерения към него, добри желания, да му желаеш на него и накрая вече започваш, ще видиш, че без да искаш след някой друг месец ще ти бъде приятно да мислиш за този човек, ама преди това само да помислиш и ти се вдига кръвното, сега точно обратното мислиш си за него и ти става приятно на душата, да, приятно ти става, че си мислиш за този човек. 

Ум, сърце и воля

Изпитвал съм го, казвам го от опит, ама опитайте, ама за това трябва да се приложи волята, Господ ти я е дал като инструмент, какво е дал? – еми дал е една куфалница тука, нали да мисли, ум човешки, дал е едно сърце, изключителен инструмент, нали, душата и е дал волята, три абсолютни инструмента, с които човек да работи, значи има инструментите, ти си майстора, ама седят си тука инструментите, майстора вика: “аз съм скулптор голям, ще направя скулптора тука, ще издялам, ще направя”, а през това време само си пие биричка и алкохол и изобщо не ги пипа, е да не стане тази скулптора сама от себе си, Господ ще му помогне, дал му е инструменти, дал му е талант, е какво иска повече. Господ дава, но в кошара не вкарва, това е народната поговорка, иска се малко да се поизпотиш, иска се усилие, щом сме на Земята, казвал съм го неведнъж, трябва да полагаме усилия, който иска да мине без усилия, той много се лъже, и братовчедите не минават без усилия, нали, защото и той се мъчи. Усилия, нали, оня на чешмата, слага, прави, ау, толкова въртене, върти се като муха без глава около камиона, усилия, там половин час си игра, тези усилия за него са от полза де, опитност му дават, нищо няма без мисъл и без значение, всяко едно нещо Небето прави със смисъл и със значение, а ние си мислим, че е безсмислено, не е, така е, докато оня, написал съм го в последната книга, онзи мургав наш събрат, който с една кофа и с един черпак и хвърля в морето кисело мляко, нали там, един го пита: “ами мислиш ли, че ще се подкваси”, а той вика: “а бе някой да е пробвал досега, ако се подкваси”, значи полага усилия човека, една кофа кисело мляко и черпака, и хвърля в морето, море е, от къде да знае, може да се подкваси, написал съм го в “Пет елмазени рози”, там мисля, че е някъде тази случка, това е притча.

Силвина: за мен усилието е свързано със съзидателност, не така нали усилие, просто заради самото усилие

Георги: е, ама той е мургав, той не иска да се съижда, той иска само да е на далавера, да, то просто това си е генно заложено, нали. Има хора, такива от тях, аз ги познавам, които са стигали, един вика: “а бе циганин пенсионер виждал ли си”, викам “ами аз лично съм виждал”. Добре, някакви въпроси, или пак имате думата, аз взимам така и говоря междудругото

Споделяне за работата на тенисист, човек с постижение – урок за постоянство

Приятел: аз имам един..нали нов съм така, но имам един пример много интересен потвърждение на това, че трябва да се приложи постоянство, воля. Един мой приятел, познат тенисист от световната ранк листа, на 100 не знам си кое място, ама пак човек с постижение и го гледах, наблюдавах го как тренира самия той и няколко пъти си разговаряме, викам: “А бе, ти, лесна твоята работа, ходиш там някъде, цак, цак, играеш в Япония там един, 100 хиляди долара, тука в петзвезден хотел си живееш, останалото време”, “чакай, чакай, това е тежък труд всеки ден, не осем часа, а 12” и сина му, малко момченце, го тренираше, беше като спартанска школа, стават в 5 часа тренировки, детето играеше не с обикновена хилка, ами с беизболна, за да може да уцели топката с беизболната палка, а пък след това с ракетата вече може да я върти и така и така, та въпроса ми беше към него, открива, че някое движение не е съвършено, че нещо неправилно и трябва да го коригира и той ми каза “това е огромен труд, за да може да коригираш ей такова малко движение, усещаш, че нещо не го правиш, минимум 40 дена първо трябва да си го сложиш в съзнанието като задача, да се сещаш въобще, че това нещо е неправилно и 40 дена минимум от сутрин до вечер го помня и го тренирам, защото това е от тялото, това е вътрешно познание и памет на тялото, докато това тяло сработи и каже а бе стопанина е сериозен, май трябва да го направим и клетките се съгласяват и почва да става естествено, изведнъж, това, което е било изкуствено, след 40 дена започва да става естествено и маам с хилката без да мисля, но 40 дена или повече даже, зависи колко е вкоренено, за да го промени” и това ми даде сигнал, че всъщност, не е достатъчно само човек да разбере, че нещо е неправилно и да пожелае, както добро желание, ами си има и много копане, както той тенисист в професионалната си работа го прилага, всеки може би трябва да е професионалист към себе си

Силвина: Това е един чудесен урок за духовните хора, защото духовните хора така са склонни да се поотпускат нали повечко и нали Господ ще нареди нещата

Георги: търсят по-лекото

Силвина: нали, лекичко, спокойничко, а истината е, че наистина си трябва работа и усилие

Приятел: а и при него няма начин, защото той всеки месец, всяка седмица има някаква среща с партньор, в който си личи, ако се отпусне, значи започва да губи и изчезва от сцената, за да може да отива нагоре и да се развива, значи явно катеренето в планината, не е като търкалянето по нанадолнище

Полагане на усилия

Георги: наистина, Силвина е права, духовният човек обаче трябва да полага още повече усилие, защото това е на материално ниво, а на духовно ниво, за да израснеш трябва наистина да полагаш усилие, т.е. Да внимаваш в отношението си към нещата непрекъснато, това внимание е много важно и да го изпълняваш, всички го знаем на теория, всички имаме съвест, значи морално етичния кодекс на Вселената е закодиран у нас като съвест и само да го прилагаме, нищо друго, обаче ние не искаме да го приложим, ние го прилагаме само за себе си, а това е егоистична гледна точка. Значи принципа на справедливостта казва към всички,не добрия човек е добър човек, справедливия човек е добър човек, ако добрия човек не е справедлив, той просто не е добър, ама “той е много добър човек”

ВЪПРОС: Как да не се обезкуражаваме?

Приятел: а как да не се обезкуражаваме?

Георги: еми това е, че човек наистина трябва да има силен дух, силна воля и силна вяра. Значи, за това се казва и съм го казвал, трите основни неща, които не трябва да ги изпускаме от главата си: НЕПОКОЛЕБИМА ВЯРА, НЕПОКОЛЕБИМА НАДЕЖДА И НЕПОКОЛЕБИМА ЛЮБОВ, тогава няма начин да се отклоним от пътя. Но има много, които кара, кара, кара и в крайна сметка се отказва, а иначе гледаш го прехвърля така вътре, минава, и вика: “а нищо не става, нищо не се вижда, нищо не е”, нищо, че няма ефект, нищо, че няма резултати веднага, все някога ще дойдат, работи, затова е народната поговорка, виж колко е точна: “За лудо работи, за лудо не стой”, ама “аз  – вика – започвам да копая един канал от Стара планина до Дунава, от Дунава да преведа..”, ама то няма да ти стигне един живот, този канал като го копаеш ръчно, трябва да живееш 1 500 години и може да го изкопаеш за 1 500 години, а не, ти ще видиш 70-80 години, нали, а  1500 не се знае, може и да стане, а така, може и да стане, значи може Господ като те вижда, че си изкопал 10км, или 20, до Дунава може да пропука така Земята, че да направи едно корито на река и да отклони, аз съм го писал също в “Диамантената десятка, такъв случай, когато онези, той вижда, че се полагат усилия, онази жена, дето казва, че са копали само към тяхната нива канал от реката и през нощта завалява дъжд и само тяхната нива я напоява, нито една друга, защото вика “работихме един два дена, жега, това онова, всички молим от околните да дойдат, да ни помогнат да изкопаем до нашата нива, после до техните, те са съседни, не, само нашата нива беше полято, загърмя сутринта, небето чисто и ясно, обилно я напои и замина, само нашата царевица остана, всичката останала изсъхна”, ето я “Диамантената десятка” там и е написано, не знам, кое беше, 49 стъпало ли беше

Силвина: другото едно прегаряне, което се получава, тя попита за обезкуражаването, тръгваш по духовния път, имаш определени опитности, обаче много хора се юрват и те прегарят буквално, защото първо, че имат очаквания за много неща и после някак си с по-голяма скорост се движат от предвиденото, тука, там, ходят на 100 места и в крайна сметка те прегарят, просто не могат да издържат, защото както Георги казва: “и сянката расте”, ти ако не можеш да издържиш на това и ако прекаляваш от самото начало с ред опитности, духовни, практики, неща, губиш кураж и тръгваш по друг път, поне така съм го наблюдавала при някой хора

Мисията на човека

Георги: знаете ли, човек е точно на мястото си, точно във времето си и точно върши онова, което трябва да върши за момента и ще гледа да го свърши добре. Значи, какво е мисията на човека? Питат ме непрекъснато: моята мисия каква е? – а бе твоята мисия не е да станеш Майка Тереза, а да готвиш едни манджи и да ги готвиш с любов, на една готвачка казвам, това е, “ама аз имам видения”, да, виденията са прекрасно нещо, може да станеш ясновидка, може да станеш пророчица, може да станеш лечителка, всичко, има време, сега ще готвиш манджи или ще миеш  чиниите да ги измиеш идеално, да скърцат, не през пръсти да ги пуснеш да са мазни, да скърцат, идеално и ги миеш с чувство, това ти е задължението, нищо друго, тогава Господ ще те направи светица, “ама как”, ей така, най-лесно, само с миенето на чинии, не да обикаляш света като Майка Тереза и да даваш духовни постулати, т.е. Духовни мъдрости

Силвина: това съм го наблюдавала, влизам в банка и касиерката е толкова благоразположена, толкова доброта излъчва, че ти става едно приятно, нали обикновено в банката има повече негативна енергия, обаче тази жена толкова благост излъчва, че направо те зарежда и си тръгваш радостен, нали, от това място

Георги: ами знае, знае, че това е длъжността

Силвина: едва ли знае, просто тя си е такава 

Разговори с душите 

Георги: еми казвам знае в смисъл душата знае, ума не знае, де, но душата знае всичко и не може да я излъжеш и е хубаво да се научите да говорите по между си с душите си, обикновено става през нощта, като легнеш да заспиш, може да говориш, да извикаш, казваш “Господи, искам да извикам на еди кой си душата и да говоря тази нощ с нея”, естествено, че Господ ти я праща, дали ще успееш да говориш или не, това е отделен въпрос, докато се научиш, но може да се говори така, дори с душата на враговете си, на предателите си, защо, много е интересно, когато човек се научи и после вече постепенно и той става участник, значи земния ум, който преди това душите го изключват, те си контактуват, както посветените, посветените контактуват, ама другите не ги пускат вътре, докато не дораснат, когато вече порасне човека и придобие навик да говори с душите, тогава вече започва не на сън, а във видение да говори, душата идва на еди кой си, може в етерно тяло или в астралното и си говорите, всичко си е точно. И това ще стане, всеки един ще придобие тези способности само че сега, който ги придобива трябва да полага повече усилия, а след 2, 3, 5 или 10 години, след 50 години по-малко, просто тези неща ще ни бъдат дадености,  каквито сега са на определени хора дадености. 

Силвина: добре, понеже темата половината днес е за ангели, искате ли да изпеем нещо, нали казват, че езика на ангелите е музиката. Искате ли всеки да си пее нещо любимо и да видим какво ще се получи, това сме го пробвали в по-малка група, голям смях беше 

Георги: обаче наистина е много интересно, обаче всеки, да не се влия от другия, като си пее да си пее неговата песен, аз обикновено обичам да пея войнишки песни 

Силвина: добре, може да пеем, ама нали по-тихо, защото е доста шумно, ако всички пеят маршови войнишки песни с пълен глас 

Георги: е с пълен глас не, аз си я пея под нос 

Силвина: искате ли, сетихте ли се кой каква песен, намислихте ли си. Аз понеже..някой ми каза преди това, че са правили някаква такава практика и.. Добре, да пробваме ли, айде, какво да кажа 3-4, добре

(пеят)

Георги: всеки поне да каже коя песен искаше да изпее, аз лично пях “назад, назад моме Калино”.. Напред ще бъдат жените, като през минното поле, нали знаеш, вика: “магаретата и жените напред”, а то осеяно полето с мини, така че..

Силвина: доста интересно се получи

Георги: ами изпей и ти нещо, или пък някоя оригинална песен, ако има

Силвина: добре, ще правим ли медитация

Георги: не знам

Силвина: сеанс да направим 

Георги: ами сеанс 10 минути 

Силвина: да кратък сеанс

Георги: дали Ритуала на озарението да направим за 10 минути

Силвина: това не мога да го водя, този мълчаливия сеанс 

Георги: а мълчаливия, добре, Ритуала на озарението смятам, че повечето го знаете, нали, или не го знаете. Я, чакай да, Силвинке, може да го прочетеш ти от книгата, а аз ще го направя, за да го научите, Ритуала на озарението е нещо, което е важно да се направи, да се положи усилие и постоянство и упоритост. Така, Ритуала на озарението е няколко страници, това е на 207 страница в книгата “Пет елмазени рози”, Силвинке, ти ли ще го прочетеш или аз да го прочета

Силвина: по-добре ти го разкажи, какво да го чета

Георги: еми не, тука е описано, от 207 до 214, значи 7 страници, 4 листа са. Така, да прощава оня, който го е чел и който го е правил, примерно Радинка го е правила 2 пъти по 144 дни, но аз понеже съм го описал точно, ще взема да си го прочета вместо да го говоря, ако искаш Радинке ти го прочети

Радинка: ами добре 

Георги: добре

Силвина: не е ли много дълго

Георги: не е много дълго, то се чете за две, три минути, не мисля че повече ще четем, една страница, една минута, да, добре, аз ще го прочета тогава:

Ритуала на Озарението 

Този изключителен и дълбоко засекретен някога окултно-езотеричен ритуал е бил познат на свещенодейците от дълбока древност. Но само най-посветените жреци, адепти и учители са имали правото да въвеждат чрез него в Сферата на Висшето познание, свои строго избрани ученици – най-надарените, най-преданите, най-напредналите…

Дойде времето това превъзходно медитативно свещенодействие да се разсекрети, за да могат много човешки души да съкратят Пътя си към Небесната Виделина. Пълното название на Ритуала на Озарението е – Влизане в пътя на Ослепителната Светлина и оттам ПЪЛНОТО СЛИВАНЕ С НЕЯ.  Чрез този ритуал може да се излезе от самсарата и се “получава Виза за Вселената”, По време на практикуване на Ритуала ясно се вижда степента на одухотворяване на ученика – пробуден, просветен, посветен, праведен, съвършен, светия.

Ето и технологията на Ритуала на Озарението: 

Виделейката е най-мъничкото, но най-сигурното гнездо на Духа във Вселената. За тези, които за пръв път чуват димата “Виделейка”, ще уточня, е това е просто леко изтеглен купол, кубе, каквото имат църквите, параклисите, пагодите, синагогите, джамиите и ред други молитвени сгради. Подобни са тракийските и прабългарските юрти и шатри. По трако-българските земи има много виделейки, построени преди хиляди години, които археолозите наричат куполни гробници, а това е много далече от истината, защото те са космически съоражения със свещеническо предназначение. Домът за живеене на бъдещето е виделейка.

Златната сфера е еманация на Слънцето, което приемаме като олицетворение на САМАГО БОГА – като Велик Учител, Велик Лечител, Велик Водач, по Пътя ни в Божественото.

Човекът е физическият свят, виделейката е Духовният свят, Сферата е Божественият свят. Чрез Ритуала на Озарението се изпълнява Троичният код на Вселената и се постига сливане на трите свята. 

Ритуалът се провежда веднъж, максимум два пъти в годината. За това чудесно Божествено Свещенодействие се иска само ентусиазъм, вяра и воля, обединени от безпределна любов към Всевишния. И малко земно време, което да отделяме всеки ден за определен брой дни. Но това кратко време е време на пълно себеотдаване, на забравяне на света, на проблемите, грижите, тревогите, тоест да се отпуснем напълно, да потънем, ако можем, в тей наречения чудесен Хаос на Нищото. Съвременният срок за изпълнение на ритуала е сто четиридесет и четири дни. Но лично мое мнение е, че за някои напреднали души, е достатъчно и сто и единадесет. Необходимо е само да се отделят по десет минути всеки ден през този срок, независимо дали се прави в светлата или в тъмната част на денонощието. Добре е да броим най-малко една минута повече, която е за адаптиране. Ритуалът може да се прави навсякъде, но разбира се, по-тихите, по-закътаните и по-усамотените места са за предпочитане. Ако човек има възможност, през всичките дни да прави ритуала на едно и също място и в една и съща позиция. Свещената медитация може да се прави вкъщи или извън дома. Най-доброто изпълнение е в седнало положение, но това не значи, че човек не може да го изпълни и прав, и легнал. Сяда се по възможност на естествени материали – вкъщи – дървен стол. Извън дома – пейка, дънер, пън, скала, камък, сено, кирпич.. Да се избягва сядането на метални и на пластмасови столове и предмети. 

Настаняваме се удобно в тихо, закътано, усамотено място. Полагаме ръце върху краката с дланите обърнати надолу за мъжете, нагоре за жените (позата се казва “Почивка след оран”). Имаме два сключени прави ъгли – при коленете и седалището. Стъпалата са добре стъпили на Земята, по възможност сме боси. Преди да започне основната част на сеанса може да седим така за адаптиране, успокояване, съсредоточаване, колкото си искаме – и пет и десет минути. Но основната част на медитацията трябва да бъде добре разграничена – начало и край – само десет минути. Добре е да ги спазваме, но да не прекаляваме с прецизирането, защото ще изпуснем Главното. Няма да се впускам в подробности, макар че мнозина духовни хора са фенове на нашата махленка, баба Мара Подробната, която иска да узнае пълната биография на всичко и всички. И понеже на селския площад следи внимателно и отговорно как Петърчо си пуска радиоуправляемото автомобилче, изпуска автобуса за града.

Както казах, желателно е, ако сме в стая, да има добра тишина. А отвън – само мелодиите на природата. В тези десет минути човек трябва да е сам със себе си, с Бога, с Вселената. Ако може без хора наоколо. За да не прехвърли много времето, може някакво музикално устройство да го извежда от унеса, като го подсеща, че са минали десетте минути. Но това да става абсолютно нежно, тихо, внимателно, грижовно – като шепот на вятъра, като далечен ромол на ручей, като полъх. Златната сфера, която е Висша Разумност, също дава лек сигнал, когато времето изтече. Душата е отпусната и дори падането на сухо лист от дървото може да отекне като изстрел. Ритуалът е простичка, но върховна медитация.

Представяме си, че седим в прозрачна виделейка, направена от планински кристал. Онова, на което седим, е стол от напечен на слънце, затоплен розово-бял кварц. На самия купол на виделейката, над главата ни, има отвор, голям колкото да пропусне гълъбово яйце – два и половина – три сантиметра. Виделейката ни е широка и удобна. Накъдето и да е обърнато лицето ни, трябва да си представим, че това е нашият изток, защото това наистина е така. Ако съвпада с географския, още по-добре!

Визуализираме от осма чакра Златната сфера, голяма колкото топче, после я пускаме през отвора на виделейката и прекарваме през Меркабата на Сърцето, като задържаме Сферата на сърдечната чакра за няколко мига. После през отвора на виделейката по обратния път я издигаме нагоре до осма чакра, където тя пораства до големината на футболна топка. Тази окултно-езотерична практика е описана най-точно в медитацията “Златната Сфера”. Големината на сферата е горе-долу колкото футболна топка, но за феновете на баба Мара ще кажа, че е добре да бъде тридесет и три сантиметра и четири десети. Един приятел от чужбина, обаче ми каза, че сполучливо прави Ритуала, но Сферата му не иска да стане никога по-голяма от двадесет и осем сантиметра. Знаем, че Сферата е разумна и значи това е най-доброто за него и не е просто прищявка на нашата Огнена Приятелка. И така: Сферата, която е Духът на Светлината, стои над главата ни десет минути. След това кротко я прибираме с формулата: “Моля те, Превелика Любов, върви в своето сърце”. Може и вместо формулата със свои думи да я помолим да се прибере, като не забравяме да благодарим. Наблюдаваме как се разтваря в пространството и виделейката, на която също благодарим. 

Необходимо е да не пропускаме Ритуалната Медитация нито ден през тези сто и единадесет или сто четиридесет и четири дни. Пропуснем ли дори само веднъж, започваме отначало. Това е то – Небесната Дисциплина!

Обикновено след седмица ще започнем да визуализираме Сферата (ако преди това само сме си мислили за Нея). Най-късно след третата или четвъртата седмица в ушите ни ще заромоли найния изключително тих, незабравим и странен звук: нежно свистене, хармонично топло звънене, многогласов шепот на ОМ, унесено капчуково пеене. После започваме да виждаме светлини в точки, сфери, цветове, картини и образи от невидимия свят на ангели, светии, Учители. Това е абсолютно индивидуално за всеки и не подлежи на обяснение. Когато Небето ти помогне за съвършеното изпълнение на Ритуала, тези десет минути са с неописуема светлина и музикалност, с безметежност и безвремие. Това е широко разтваряне на съзнанието, което показва вече Сливането с Висшето съзнание и с Висшата Светлина. Това може да се случи след петдесетия или след стотния ден, а дори и на сто четиридесет и четвъртия ден да няма подобен резултат.

СЛИВАНЕТО е нирвана, блаженство, безметежност, безмълвие, разтваряне в Нищото или във Всичкото, в Цялото, в САМАГО БОГА! 

Това е истинското ни сливане с Великия Пулс на Вселената! Това е сливане на нашето дихание с ДИХАНИЕТО НА ВСЕМОГЪЩИЯ, с НЕГОВАТА ЛАСКА, с НЕГОВАТА ЛЮБОВ!

Ще открехна малко историческата завеса на Ритуала на Озарението. Той се е провеждал още осем хиляди години преди Христа. Духовният Учител избирал само няколко ученика и ги е подлагал на едноседмично строго ритуално очистване – пълен глад, пълно мълчание, пълно бездействие, пълно единочество… След това е провеждал Ритуала под негово лично наблюдение. Вместо съвременната виделейка (дадено за арийското съзнание – последен модел), Учителят е насочвал учениците си да визуализират пирамида. Тя е била пресечена точно до мястото на пирамидона. Учениците са визиализирали прозрачна пирамида без мирамидон, а на негово място са поставяли Слънцето. Всеки ученик проектирал такава пирамида около тялото си и седял на визуализиран златен стол. Тогавашният отвор на горната част на пирамидата е бил с големината на кокоше яйце и са го наричали Петльов отвор. Ритуалът е продължавал около петнайсет-двайсет минути, а времето е отброявал Учителя. Понякога са използвани и пясъчни часовници. Продължителността в дни първоначално е била седемстотин седемдесет и седем. След това намаляла до петстотин петдесет и пет, а по-късно до триста тридесет и три, Тази мистично-окултна продължителност и сега се практикува в някой светилища на изток с визуализация на пирамида и Слънце. Ще посоча разликата между пирамидата и виделейката. Пирамидата е форма на човешко съзнание от втора, трета, четвърта и пета коренна раси. За човешките същества от Шеста Коренна Раса е дадена виделейката. Тук му е мястото да открия една простичка тайна от секретния арсенал на баба Мара Подробната. Ако собствената ни аура е достатъчно чиста и личната ни енергийна сфера – достатъчно мощна, не е необходимо да визуализираме ни виделейка, ни предмети за сядане. Златната Сфера – Слънчице е напълно достатъчна да ни води през тези ежедневни десетина минути по ВЕЛИКИЯТ ПЪТ  на ОЗАРЕНИЕТО.

Ще кажа и няколко думи как да си намерим подходящо място за Ритуала, ако сме сред природата. Това място обикновено се нарича “котлон”. Избираме първоначално каквото и да е място, и със затворени очи започваме да се въртим в кръг в посока обратна на часовниковата стрелка. Дясната ни ръка е изпъната напред хоризонтално с длан обърната надолу. Пред очите ни по някое време ще започнат да се явяват цветове. Ако са студени – сини, сребристи, метални, тъмно зелени – сменяме мястото, докато не се явят топли – червени, оранжеви, розови, жълти,  кремави, златисти, портокалови. Колкото тези цветове са по-наситени, толкова е по-добро и по-точно мястото лично за нас. Доброто място за провеждането на Ритуала за един, обаче може да не е подходящо за друг. Това е абсолютно индивидуално. 

Георги възстановява връзката на една жена с Бога след 17-годишна пауза

Ритуал на озарението, единствен написан от духовен учител, дадена тайната и секрета, прости ми тате, но с твое разрешение го дадох, иначе няма, вижте колко е просто, но е безпогрешно, може да спомена хора, които са между нас след 144 дни са направили духовна трансформация, почти отваряне на третото око, това не че си правя реклама, казвам само истината, но от 100 човека в Идея Вита, не знам къде бях, идва един, вика: “Георги, аз сигурно съм ненормален”, “що бе мойто момче”, той така човек на възраст вече, “а бе знаеш ли 50, 60 дни, правя, жмя, ни златна сфера, ни виделейка, нищо бе, кютюк ли съм бе, тъмнина някаква, ама жмъ, 10 минути”, “мойто момче продължавай да жмиш по 10 минути, 100, 144 дни след това ще почиваш 10 дена и още 144 дни”, “ама защо”, “положи усилие и след третите 144 дни, аз ще дойда да те пипна по главата и ще ти отворя третото око”, ама трябва да направи усилие, викам и ще изпревариш редица други, просто ще дръпне напред, това е, викам аз само ще те пипна по главата, нищо друго, мога ли да си сложа ръцете на главата, ще те питам, може, край и връзка с Бога, така направих на една жена, тя имала връзка, после я губи и след 17 години идва и ми мрънка, питам, да може ли да се отвори на ново канала, може, слагам на другата сутрин идва и ми вика: “Имам връзка пак с Небето”, я гледай ти, но 17 години, защо, защото искала да живее като земен човек, искала е да има семейно гнездо, искала да има деца, искала да има мъжле, искала да има семейство. Господ я бил определил да му работи за духовната работа, значи да ражда духовни деца, идеи, защото има. 

Недейте да се страхувате, когато нямате деца или когато има бездетни двойки, напротив, Бог ви е определил да раждате други деца, това са духовни деца и трябва да работите за него, за повдигане на духа, на хората, да участвате в прехода, квантовия преход, в изграждането на Новото небе и Новата земя, а ти искаш обезателно и се съдираш, тичаш насам натам и мислиш, че децата, които са дадени са твой, не са твой, инвитрото не е, всички деца са на Господа, Бога, това е и дали родени по естествен път или не по естествен път, но той е дал души и на тези дето са инвитро, така, значи е негово дело, но ето тази жена, Господ щрак, а е имала директна връзка с него, както аз имам и както ред други имат, обаче той щом е тръгнала по този път, мъжлето, любов, любимия, още първата нощ с любимия и щрак, нишката вече я няма, каналчето се запушва, 17 години, вече децата са и големи двете, едното на 15 ли беше, на 16 години другото, да, вече има право, децата са големи, пръснаха се по света да учат, да, пак може вече да имаш връзка, питах Небето, може ли, може, отвори и канала и край. 

Как ангелите са обучавали Георги

Силвина: Разкажи, как са те обучавали ангелите 

Георги: с ритници (смее се), не, обучаваха ме кротко, разбира се. Имах първия учител, аз съм го казвал някъде, се казваше Анисимил, Анисил съкратено, а Ани му виках галено, той ми викаше Светли Господарю, защото щом съм във земно тяло и съм на Земята, аз обикновено, много от нас, които са праведни, така да се каже, са извисени над ангелите, те командват, обаче аз трябва да имам духовен учител, както учителя на Александър Македонски е бил Аристотел, Аристотел е бил учител на Александър Македонски, Александър Македонски го готвят за император, той е нещото, той  е царския син, Арисотел е просто тогава един философ, един учен, добър, на по-ниска степен, ама той става учител, а после Александър Велики вече завладява цивилизования свят. По същия начин Анисилчо идва и почва да ме обучава. Спартанската дисциплина е нищо, военната дисциплина е нищо, ще ви се завие свят. Момчето му казва, ей всяка една секунда си под наблюдение и ти се казва какво да правиш, ама дали ти се ще или не ще никой не те пита, сутрин 4.00 ставаш, отиваш, къде, горе в планината, дъжд, мъгла, сняг, студ, навличаш се, “ама мога ли да поспя една минута”, не може, ритници, ставаш и заминаваш, от 4 посрещаш слънцето, правиш лека гимнастика, загрявка, всичко, каквото ти се каже, слизаш долу, една чаша топла вода изспиваш, след чашата топла вода, през това време непрекъснато ти текат през главата лекции, те те обучават през това време, но лекциите текат не от самия учител, някой път той ти говори и той може да ти изнесе цяла беседа, те идват от горе по един специален канал, по който текат, за каквото питаш, питаш го него, той обяснява, но той ти е учител за какво, примерно днес вика: ще караш само на вода, няма ядене, а, до 4 часа следобед имаш право да изпиеш още две чаши вода, ама пие ми се, не ме интересува, 3 чаши вода по 200 грама, едната сутринта рано, едната на обяд и едната в 4 часа и след четири часа, ако изпуснеш, ако стане 4 часа и 1 минута и чашата не ти дават, ама как няма да пия, няма пиене, няма ядене 4 часа и 1 минута е, ама как, до 16:00 часа пиеш, до тогава трябва да отидеш да си напълниш чашата с вода и да я изпиеш, ако се размотаваш като марда, приключваш, не се шегувам, всяка една секунда ти е разпределена, сега седни тука, ето го теста, почвай да го решаваш, стани, излез, и т.н. На бунгалото вече като бях, най напред почти една година и повече бях затворник в собствения си дом, в къщата и от стаята не излизах, обучението тече, може ли да отида да си видя приятелите, не може, мога ли да отида до магазина, не може, вкъщи, тука, “месец мина, а бе какво става с Георги”, “а бе той се е затворил, той откачи, той е ненормален”, в началото още не бях с брада, след 7-8 месеца, аз не обичам брадати, все викам този брадат, оня, такива нелицеприятни думи, по едно време, спомням си на 12 февруари беше точно и Анисилчо вика “Светли Господарю, вече няма да се бръснеш”, не аз питам, бях вкъщи, викам “Анисиле, я питай татко, мога ли да отида на рожден ден на един много близък мой приятел Данчо, посветен, последовател на Учителя”, той вика “може, ама ще отидеш към 4-5 часа и ще стоиш 2-3 часа, аз ще ти кажа кога да си тръгнеш и ще ти кажа да ядеш това, което аз ти кажа и да пиеш това, което ти казвам на трапезата”, викам “добре”, извадих не знам какви мъжки одеколони, дето са ми подарявали на мен, струпани, взех и отивам, избръснал съм се сутринта на 12-ти, отивам следобед у тях, те “а, отдавна не сме те виждали”, приятелите събрали се, и те месо никой не яде, риба ядяха и салата разни ракии домашни, вина, това онова, и аз гледам кашкавал сирене нарязано така, тя мъжка трапеза, той сам си живее, така 4-5 души мой приятели, близки още от детството, аз сега посягам слагам си една лъжица от салатата, втора лъжица и посягам за трета, и Анисил вика: “не, стига ти”, “ама какво друго мога да си взема”, той гледа от трапезата  и вика “взе ми си едно парченце сирене и две парченца кашкавал, обаче най-малките от чинията”, още ядях млечни произведения и защото бях спрял вече отдавна месото, рибата също, но яйца още продължих да ям и те ми даваха, но като се качих в планината вече край, сирене, кашкавал, млека работи, не, значи седем години и половина или 8 не съм хапнал нищо от животински произход, никакви хлебни изделия, тестени изделия, абсолютно никакви, ама залък, нищо, седем години, така както ме гледате, по едно ядене на ден, а често и прескачаш няколко дена, само на вода, ред деуги работи и т.н. И твърда храна межди 12 и 4, след 4 вече не ядем и не пием и преди 12 не, 12 часа една чаша само вода ми се полагат, 200-250 грама от като станеш до 12 часа на обяд, понеже Силвина пита как е минало обучението. 

Силвина: и той те е учил за тези физическите неща,нали?

Георги: за физическите неща и казваше всичко, той цяла беседа можеше да ти предаде какво е съдържанието, какво има вътре в маслината, какво има фурмата със всички съставки, няма това онова, колко тежи една фурма, само я дигам и той казва колко грама е, само като гледа, всичко му е ясно, обаче първият ми учител не беше слизал на Земята, всичко знае, но няма опит, вкус, ами не знае какво е топло и студено, знае, че едното е приятно, едното не е приятно, не знае какво е щипане, болка, ред работи, да си гладен, това онова и всичко го знае на теория, а не на практика, а те обучава химически състав, всичко, бре. Мина година и половина, най-сетне го сменяват, идва Кардамил. Кардамилчо беше сладур със чувство за хумор, бил е на Земята, не знам при кой хан съветник, идвал няколко пъти на Земята, знае топло студено, спъна се, “оу, боли ли крачето, боли, боли, мойто момче, има и по-силна болка, по-слаба, гладен ли си, свири ли ти тука цигулката” имаше чувство за хумор, “Свири ми”. Седим сега един път, викам “Кардамиле, може ли сега едно кафе бе”, той вика “чай не искаш ли”, “не искам чай”, вика “айде бе, знаеш, че ще ни бият и мене и тебе бе”, той ми викаше Слънчеви Господарю, да има разлика между Светли и Слънчеви, вика “айде едно късо кафе може, от мен да мине – и вика – къде си”, аз още не можех да го визуализирам, а го усещам около мене, той в етерно тяло, “сега седя на ей този стол гледай някой да не ми седне у скута”, защото влизат народ и приятелите ми в заведението, викам “ама някоя мацка ако ти седне у скута”, “ей късмет – и  вика – сега в момента не ме виждаш, ама протривам ръце”, значи имаше такова чувство за хумор и като влезе някоя вика: “я тази русукоса красавица, я виж какви хубави пищни форми”, “аз имам целибат” и аз се обръщам на другата страна, “е ти стана по-голям светия от мен”, значи беше великолепен, с него ми беше толкова леко и толкова приятно година и половина, навсякъде, сега качвам се в автобуса и той вика: “слушай, искаш ли онази дебелата жена да я вдигна и да седнеш на нейно място”, викам “Сега как ще вдигаш жената, тя едва стой на краката”, “ще видиш как, ама стой до седалката до нея” и аз заставам и по едно време жената става и тръгва към шофьора и аз отивам и сядам на мястото и, и тя се навежда и взима нещо, един метален лев, и тя го видяла на пътеката, пътеката празна, значи той материализирал един лев и тази понеже яка, ама иска да отиде да се наведе, с голяма мъка ще се наведе, 150 кила се изправи, ама отиде, направи усилието и гледа, аз съм седнал на седалката и седя и вика “гледай през прозореца, не я виждаш”, викам “не може”, гледах през прозореца и тя сега застана жената, ама неудобно, но гледам багажа до седалката и аз станах, и той вика “не трябваше да ставаш бе”, викам “не мога да не стана сега” и и дадох да си седне на мястото. Обаче ей такива майтапи с него много ми беше весело и леко ми мина тази втората година и половина, където е, вие искате да знаете ангелите как обучават, тука вечепочна въвеждането в изкушението и почна леко да ме поднася, казва нещо, обаче дара на различаването трябва да го придобия и сега не знам къде, ама из планината карам и аз знам, че има едно дере и долу има едно тресавище и не е приятно за минаване, там из моята планина, където обикалям непрекъснато и викам ще мина по пътеката, а бе викам мисля тука на пряко, знаеш ли колко ще си спестя, а то вече се стъмва, не ми се ходи по каманаците тука, един час и половина, докато стигна до бунгалото по баира, напряко, той вика “смело, напряко, долу е изсъхнало, като асвалт е станало” и аз като балък със всичкия си акъл слизам, ама съм с ботуши разбира се, обаче калта и водата ми беше влезнала вътре в ботушите и так, по едно време затъвам, а то долу полумрак такова, понеже дол и дървета отстрани, а гледам нещо почна да ми омеква отдолу като на тресавище, а викам “а бе Кардамилчо, тука нещо”, “а бе давай смело бе, какво му мислиш, давай смело”, значи така ме научиха да мисля със собствения си ум. Един път ме прекара със собствения ми резервоар, държи стрелката така, значи карам още колата, един бус и гледам тя не мърда, половин резервоар, 55 литра ли беше 60  ли на фолксваген транспортер, значи има поне 25 литра гориво, нафта и аз гледам стрелката седи така, ама аз съм карал много, 5-6-700 километра и повече, то гореше по 5-6 литра, той вика “карай смело бе”, а сме из Трънско, там, къдто няма жива душа, няма бензиностанция, няма никой, нищо, вика, “карай смело, вече си светия, все половин резервоар ще имаш, а даже и пълен, стрелката, виж”, а той може да мести стрелката както си иска и вика “виж сега е пълен”, ама вика “не е, аз местих стрелката да ти покажа, че мога да я изместя, сега я държа на средата”, аз карам, карам, между две села там, так, спря колата, изгасна, и аз викам “какво стана” и той вика “ами свърши нафтата”, “чакай бе, половин резервоар”, той вика “глупости, ти що не провери” и аз слизам, бъркам с една пръчка, никой”, “що не провери бе”, стрелката може да е развалена” , викам “ти си”, “Аз съм я нагласил, ама може да е развалена, защо не провери, ами ме слушаш мене”, значи дара на различаването, някой път ни подвеждат, това се казва въвеждане в изкушение. Не ни въвеждай в изкушение и ни избави от Лукавия. Разбрахте ли сега, значи това е метод на обучение, има и по-кофти методи, значи много така перке квичандо, съм излизал с болежки от обучение. Но стига повече няма да говоря, беседата слава на Бога вече върви към своя край, няма да правим ритуала на озарението, това беше ритуала, който ви говорих сега от кухнята и ви казах от моя опит, обучението продължаваше. А преди това, за да ме вкарат, знаете, че 72денонощия съм бил разпънат с железа, дадоха ми най-тежките, не пожелавам на никого, физически изпитания, физически страдания и душевни страдания, за да може Господ да разчита за мен, да ме опече на силен огън, иначе при най-слабото, аз щях да се скрия, веднага щях да изменя линията на партията дето викаха едно време, линията не трябва да се изменя, а непоколебимо

Силвина: добре, понеже ние сме подложени на едно много голямо изкушение с този хляб с Радинка от един час

Георги: о знаете ли как аромата на този хляб, добре, вече свършваме. Искам да ви благодаря от сърце и най-напред да благодаря на Светлата сила, на Бога,слава тебе Господи, моята благодарност е такава, вижте колко е просто: “Господи, любов и благодарност, признателност и слава, хвала тебе, сега винаги и във вечните векове! Амин. Аум. Аумен” Това ми е благодарността към Господа, отдаване на слава, отдаване на хвала, любов и благодарност. Добре, смятам, че това, което казах току що го излъчих от ваше и от мое име и знам, че е така и ето моментално го видях къде отиде, отиде във Божествената вселена, един лъч и една сфера, която беше абсолютно златиста и бляскаво, не можеш да я погледнеш със физическите си очи, която се издигна от тука, от купола и отлетя към реката на светлината, живота и любовта във Божествената вселена, където пожелавам на всички все някога да я видите и да видите огнената светлина там, която е нашия Бог и Отец, която ще ви каже нещо на всеки един от вас. Благодаря ви, че бяхме заедно и това го приложете, може да е съвсем малко, но се опитайте да го приложите, мъничко и то стане навик, навик да стане да го приеме и този ум. Аз някой път ще седна наистина да говоря за трите ума, те са три ума по три подразделения, значи менталния ум има три ума, висш среден и нисш, или ментален, астрален и физически, астралния ум има три ума, и той има ментален, астрален и нисш, материален ум и физическото тяло има три ума, значи 3 по 3, 9 с 9 ума, 9 съзнания, работи ето това тяло, което ни е дал Всевишния. Ти имаш думата Силви, ако искаш изпей нещо

Силвина: аз да кажа, за септември на Писател на морето ще има среща, около 6 септември, така че който иска да дойде е добре дошъл, ще обявим във Фейсбук и в страницата https://georgiizvorski.com/ с подробностите, така че септември тук няма да има среща, октомври не погледнах датите, но ще го обявим, пропуснах наистина за това, можеше сега още да я обявим, но явно не е дошло времето да се уточни тази дата, така че следете нещата. Друго какво, всеки да дойде да се почерпи с хлебче

Приятел: кажи какво мероприятие има у наше село тука

Силвина: днес е празника на селото, събор на Виноградец и по случай това вчера мина един камион от града и ни изчисти на всички боклука по улиците, така специално за нашата беседа, нали

Георги: значи 13,14 и 15 е, нали така 

Приятел: днес от 5 часа е представлението на площада, утре няма да има нищо, в други ден вече има курбан

Силвина: в кухнята има много плодове, сега не сме организирали някой да чисти там, да оправя, да мие плодове да слага, общо взето се чувствайте наистина като у дома си да се почерпим нали, заедно всички, тука има хлебче, много благодаря на приятелката, която го донесе, аз самата нямах време да направя хлебче, но ето, че нещата се наредиха и тука има щанд с книгите на Георги, други неща, който се интересува, може да погледне, има касички за дарение, който иска и така. Това е от нас, благодаря, пожелаваме да си говорим от вън.