Приятел:
Добре дошли! Радвам се, че сте тук. За мен е огромно удоволствие да ви представя Духовният Учител Георги Изворски и Силвина Белопойчева, които успаха да отделят време от нелеката си програма, да посетят Габрово и да ни гостуват. 

В днешните времена все повече хора отварят сърцата си за светлината и търят своя духовен път. 

Всички ние обаче се нуждаем от една СВЕТЛИНКА, която просветява Пътя ни, да ни води напред в правилната посока и нагоре. 

И за много българи, а и не само, една такава Пътеводна Светлина е бих казала е Георги Изворски. Затова сега нека се насладим на Живото му Слово, като ние може да притихнем в себе си, за да разберем докъде сме стигнали, какво може да изчистим от себе си, за да направим място за Новото и Доброто, и така да стигнем по-близко до СВЕТЛИНАТА.
Заповядайте!

Георги:
Благодаря!
Разбира се, ще дам думата на Женският Принцип, на Силвина да каже няколко думи, защото това е нормално. И колкото да се правим на мъже, след 2012-та година, съжалявам, обаче трябва да си слушаме повече жените. Това вече е доказано, така че имаш думата и след това вече…

Силвина:
Или да си слушаме повече сърцата.

Георги:
Точно!

Силвина:
Приятели, здравейте!
Голяма радост е да сме в Габрово и наистина Благодарим за тази покана. Нашата приятелка на много срещи в Пазарджик и мисля, че и преди това в София на кръга на Любовта беше и всеки път казва: “Хайде, хайде, кога ще дойдете?” и ето, че дойде това време. И като гледам тази пълна зала и си задавам въпроса:
Духовен или практичен човек е габровеца? Вие как мислите? 

Приятели:
И двете.

Силвина:
И аз така мисля. Днес си направих труда да прочета малко за Габрово, не че нали нямам идея, но все пак видях колко неща в Габрово са се случили за първи път и в областта на икономиката, на индустрията, но и в областта на Културата и Духа. И като се сетим и за прословутото прекрасно габровско чувство за хумор си казвам, ами ето тези хора са наистина една прекрасна симбиоза между практичност и Духовност, защото иначе няма как да стане.

Хората на Духа са тези, които водят прогреса, които водят човечеството напред!

И всъщност това е най-голямата магия. Това, което Духът ни е дал или плодовете на Духа, дали са някакви дарби, умения, знания, да ги приложим тук на Земята и да сме полезни за себе си и за другото или както казваме в Молитвата за България – 

„ЗА НАШЕ И ВСЕОБЩО НАЙ-ВИСШЕ БЛАГО!“ 

Така, че много ми е приятна тази обстановка. Много се радвам, че съм тук и нямам представа как ще протече беседата на Георги Изворски. Ще бъде интересно, надявам се и много забавно. И ако имаме време може да направим и лечебна медитация накрая, защото тука сме за първи път. Но наистина е прекрасно, толкова много приятели са се отзовали на поканата, макар и за първи път. Следващият път вярвам ще бъде още по-добре.
И така, това е от мен засега, като встъпителни слова.
Благодаря!

Георги:
Ами да се настанят най-напред. Да седнат всички и всичко да си е наред, защото това е интелигентната програма.

Пет минути закъснение е интелигентност.
Десет минути е необходимост.
А петнадесет минути вече е простотия, меко казано. 

СЛАВА НА ВСЕВИШНИЯ, че ни е събрал И МУ БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ И ДУША.

Благодаря на вас и Благодаря на нас със Силвина, че сме тук, защото усещам прекрасната вибрация, която идва, и обстановка. Заради това съм съвсем спокоен и може така да говоря като пред един колектив от Приятели, като пред едно семейство.

Всички сме разбира се членове на Семейството на Светлината, само че някой знаем, някой не знаем.

Ето това ни е разликата. 

Веднъж съм на изпит във Велико Търново в университета и ми се падат покрай въпростите, други, беше различните литературни жанрове и накрая пише – виц. Какво е виц? И сега моят преподавател, аз си бях отличник, разбира се, умно момче съм си, сега защо да го крия, не искам да бъда скромен и той ме познава преподавателя, вика:
– Абе Георги, я ми кажи, само една дума – защото какво изпитват, вика – Що е виц?
Викам:
– Анекдот.
– Кажи някой.
– Сега аз знам много вицове, ама те не са така за Вашите уши, нали?! – Той ме гледа така учудено. – Ще кажа нещо по-простичко.:
„Веднъж доктора минава на сутришна визитация и почва да пита. Бил в травматологията, тоя счупен, оня счупен, крак, ръка, тоя на стълби, оня не знам на какво и ги пита, и стига до един габровец. Лежи момчето така, превъразно, направено и доктора пита:
– Абе мойто момче, защо си тук?
И той му казал:
– Абе докторе, спестих един завой.
Значи такава пестеливост, че спестил един завой и колата минава настрани и ясно какво ще стане, той вика:
– Ааа, не винаги пестенето е много полезно!“

Така, значи някои неща не може да си ги спестим. Тук, това ми харесва тази наистина пестеливост. Това е прекрасно качество на човека, включително и тази практичност. 

Имам едно приятелче, което е оттук, от този край и с него сме израсли заедно. Колко съм аз непрактичен и неразумен?! Една продавачка на плод зеленчук, ще ме купи и ще ме продаде 10 пъти, ама той винаги до мен и не може току-така да го излъжеш. Знае какво що и аз съм благодарен наистина на Бога, че много години бяхме си заедно. Сега вече по не се виждаме, защото той си ходи по чужбина насам-натам, аз из България и имам друга задача. И затова съм останал с прекрасни впечатления и досега поради тази изключителна практичност. Значи 

ЧОВЕК НАИСТИНА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВАРИАТИВЕН В МАТЕРИАЛНИЯ СВЯТ, но това не му пречи разбира се, да бъде и духовен.

Затова ненапразно столицата на хумора, на шегата, на сатирата, кое е? – Габрово!

А знайте, ще ви кажа, че на Небето много ценят шегата и ангелите и самият наш Господ Бог, Великият Дух се шегува.

Ще ви кажа миналата година каква шега ми прилага де, само че са мен беше леко болезнена, да си призная.
Миналата година, качваме се на езерата със Силвина, там да изкараме празниците. Не съм от това Бяло Братство, не съм негов член, но играех паневритмия, ходех да си пия кафето. Прекрасно е! Чудесно е, но някак, ако бях влязъл вътре и казвам, че съм негов член, щях да бъда в кафез. Аз не искам да съм в кафез, не искам да съм в някаква организация.

Най-хубаво е птицата да си лети навън!
Дори и в златна клетка да я сложиш, е клетка!

По същата причина, беше 16-ти август, на 17-ти имам беседа между двете хижи, на един хубав баир и тя беше изключителна беседа. Наистина беше така основополагаща и на 18-ти е генералната репетиция. Играе се паневритмия, бели дрехи, всичко и на 19-ти вече е пиковия момент. Ние всичките знаем, 19, 20 и 21 са празниците, събора така да се каже на Бялото Братство или учебната година.
И на 16-ти слизаме от…, ходихме до лагера на Бялото Братство, слизаме от старата хижа към новата и точно по средата на пътеката нещо като че ли ме бутна в една скала, един голям камък. Така си ударих десния крак, че искри ми изкочиха от очите и такава болка беше силна. Почнах да коцукам още оттам. То беше топло. Отидох до новата хижа, където живеех в една палатака до реката и по-натам, край. Десет крачки болезнени. Мълча си, а при удара веднага благодарих, викам:
– Благодаря, Господи!
Има за нещо, ама не знам за какво. На другата сутрин ми казва:
– Ами, Синко, на тебе ще ти сложа една юздичка златна, понеже като те знам колко си непослушен ти щеше да отидеш да играш паневритмия.
Викам:
– Да! – на петото езеро лагера.
– Щеше да ходиш всеки ден до лагера горе на Бялото Братство.
– Да, щях да ходя от новата до старата хижа.
– Е заради това. Нито ще ходиш нагоре на старата хижа, нито ще ходиш да играеш паневритмия. Аз съм те пратил долу само да разнасяш моето Слово, нищо друго!
– Ама как така?
– Ами така и заради това ти сложих златна юзда.
И аз викам:
– Ама тате, това е юзда?!
Той вика:
– Юзда, ама е златна!
А аз викам:
– Златна е, ама е юзда!

Така че ето шегата и ето двете различни мнения. За мен е юзда, нищо, че е златна, обаче Небето вика: “Юзда сме ти сложили, ама е златна! Радвай се!”
И наистина ме боля 45 дена крака много яко, докато една много добра чакракчийка, свестна жена ми го намести и каза: „Как не си го изпочупил, а само си разместил, отстрани тези малките костици?”

Както и да е. Това чисто и просто беше за въвеждане и гледната точка. 

Още нещо исках да кажа. Аз това го казах и там на планината, сега ще го кажа и пред вас за роднинството, което е по плът и по кръв.
Точно там беше, когато казах, че роднинството по плът и по кръв, ако не е подплатено с приятелство, тъй като 

ПРИЯТЕЛСТВОТО Е НАЙ-ВИСШАТА ФОРМА НА ОБЩУВАНЕ НА ЗЕМЯТА

дори и по-висша от тъй наречената Любов и семейни отношения, защото, не говоря за Божествената Любов, говоря за земната. 

ПРИЯТЕЛСТВОТО Е НА ПО-ВИСША СТЕПЕН ОТ ЗЕМНАТА ЛЮБОВ, защото земната Любов е харесване, нали, така понасяне. Обаче не може да се каже, че е истинска Любов. 

Аз съм го написал в книгата “Великият трепет” и който я прочете ще разбере за трите вида Любов – ЧОВЕШКАТА, АНГЕЛСКАТА И БОЖЕСТВЕНАТА. И така. 

Казам, че по принцип няма и много близки отношения, дори с баща ти, с майка ти, брат ти, сестра ти, ако не сме и приятели с тях.

Тъй като една жена идва при мен и вика:
– Абе с дъщеря ми не може да се понасяме. Дъщеря ми иска да ме пребие. Нито ме пуска. Аз ходя, чистя апартамента, давам ѝ пари. Гледам я, нали съм я родила. Тя вика: „Махай ми се от очите, не искам да те виждам!“ И когато не се виждаме две, три седмици и тя спокойна и аз, ама аз пак отивам.
– Защо?
– Защото съм ѝ майка!
– Добре де, ти си ѝ майка, ама ти не си ѝ приятел. Тя си живее с приятелките, живее си със съседите. Живей си и ти! Ако те покани, да, ако не, нямате нищо общо.
– Ама как нямаме нищо общо – кръв?
– Няма такива работи. Нямате нищо общо!

И в това съм убеден и точно така казвам. 

Обажда ми се, намерила ми по някакъв начин телефона и след една седмица ми се обажда една жена и вика:
– Г-н Изворски, Вие ме спасихте! Успокоихте ме, защото бях стигнала до ръба на лудостта.
И аз питам:
– Защо бе, мойто момиче? – не знам на каква възраст е.
Тя казва:
– Майка ми лежи и не е добре, на легло е. Вече е пътничка. Тя ще си замине. Обаче като отида още от вратата вика: „Махай ми се и хвърля по мене възглавница, каквото дограби около леглото.“ Защото не може да стане. Тя е парализирана. Вика: „Махай се!“ Брат ми понася, мене не. Обаче аз съмѝ дъщеря, тя ме е родила, синовни чувства, отивам да я гледам, като отивам тя стане по-зле, а и на мен ми е зле. Обаче като чух Вашата беседа на Рила ми светна изведнъж. Ами щом не сме приятелки, значи ние нищо не сме и спрях да ходя и тя се успокои и брат ми само ходи да я гледа, не аз. И сега съм спокойна, защото разбрах.
А аз и казах така…
Това беше 4-5 месеца по-рано, инструкция имам от Небето да започна да говоря, че роднинството по плът и по кръв намалява с минаването на времето и трябва да си гледаме повече приятелските отношения. Иисус го е казал черно на бяло преди 2 000 години.

Идват и казват неговите ученици:
– Майка ти, братята и сестрите ти са отпред и искат да те видят.
И той казва:
– Охо, тия, не! Моите братя, майкта и сестрите ми са тука, които ме слушат и които върят по моят път. Който не върви по моя път, значи не ми е роднина, никакъв не ми е. Приятелите и апостолите са по-близки. 

Не че не е зачитал роднинството. Той чисто и просто го е засилил, така казал е по-грубо, за да може да им светне нещо на онези, които го слушат. Значи го е казал преди 2 000 години.
Евреите много държат за роднинството, знаят си 10, 20, 50 колена напред кой от къде идва и непрекъснато.

Но Духовният човек, интелигентният, който е, наистина държи за приятелството повече, отколкото, ако не може да се разбира с роднините. 

Всеки един от нас може да си помисли и да си каже – ами с този братовчед се разбирам и имаме приятелски отношения, имам още 5 братовчеда с тях не може, не може да се разбираме. 

А пък да не говорим какви неща станаха, когато дойде тъй наречената демокрация, която разбира се, беше и хубаво и не чак толкова и започнаха делбите. 

Значи, казвам ви истински случай, който съм чул от един човек и той каза така:
„Имам едни съседи, където сестрата съди брат си за 5 буркана трушия, че е измъкнал от мазето, а те делят къщата вече. Майката им заминала, преди това баща им и къщата. И сутрин отиват в 9 часа и почват да делят каквото има и накрая ще я разделят, нали официално да мине през съда. И той отива една сутрин по-рано, 9 без 15. Влиза в мазето, вдига пет буркана в един плик и ги слага. Обаче съседката вижда, идва сестра му и тя ѝ казва: „Той измъкна, ходи му виж в багажника на колата.“ Багажника отключен, тя вдига и на три съдебни инстанции се съдят за тези буркани.”
Това е абсолютен истински случай. Нали са расли заедно? Нали са брат и сестра? Какво роднинство може да има по плът и по кръв? – Никакво! Никакво! 

Пак казвам. Тази жена, която ми се обади и каза за майка ѝ и вече, че се е успокоила, викам аз:
– Виж какво, искам нещо да ти кажа.
И онази, която казваше за дъщеря си:
– Ама дъщеря ми, аз трябва да отида там. Аз трябва да се грижа.
– Нищо не трябва!
– Ама тя ми е дъщеря, аз съм я родила!
– Нищо не си родила. Ти си инкубатор. ДЕЦАТА СА НА БОГА! Ако Господ не искаше да имаш деца, нямаше да имаш, 1000 години до свършека на света, щеше да видиш дечица през крив макарон. Но това е Божията Воля. Той ти ги е дал, обаче като не можеш да се разбереш…

Чета аз! Обръщам най-случайно, аз не чета вече толкова много книги. Едно време съм чел достатъчно. Чета книгата “Второто пришествие” от Учителя Бейнса Дуно.
А какво я правя?
Отварям на някоя страница и чета едно изречение, през ден, през два, когато се сетя. Отварям и там пише така:
“Най-късно след 200 години роднинството по плът и по кръв ще изчезне и ще остане само Приятелството, Приятелството и Разбирателството по Дух.” 

Ами 100 години от както е писана книгата и повече. Значи втората стотица тече, а там пише: “Най-късно след 200 години” Значи може и след 120, да утихва.

Това не казвам да се откажем от роднините си, от баща си и от майка си, от приятелите си, от децата си. Не! НИЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕМ ПРИЯТЕЛИ С ТЯХ! 

Но, ако ти виждаш, че…
Това какво е, пак казвам на една хубава дама, която иска да обсеби сина си и да го вкара в златната клетка. И аз и казвам така:
“Виж какво! Ти искаш да вкараш момченцето в златната клетка. Тука има зрънца, има водичка, ама ти го вкарваш в клетка, нищо, че е златна, а то иска Свобода. Ти го тормозиш! Ти искаш да си командир. Ти искаш да си масло над водата. Ама как може, той е на 30 години мъж?! На 30 години. Значи Джон Кенеди стана на толкова, на 32 години президент на най-голямата и най-мощната държава в света на Съединените Американски Щати. Той става президент, а ти детенцето. Да, детенцето аз да видя. Как детенцето бе? Остави го този човек да диша. Ти всеки Божи ден над него. Като си избере някоя дама – не, тази дама не е твоя. Не е твоятя дама, ама това е твоя тертип. Той ще живее с нея. Тя може да е жената на живота му, принцесата на сърцето му! Защо питам аз му се мешиш в живота? И той е сменил една, втора, трета.”
Защото майка му у дава тон в живота. Той ако беше поне, колкото малкото ми пръстче дивак като мен, щеше да удари по масата. Сега вече не, де, защото съм кротък. Ама едно време. Майка ми? Ооо, майка ми за косата и навънка, ако само толкова каже против жената на сърцето ми. Но не са всички такива. Те са кротки чупят ръце и слушат. 

Човек по някой път трябва да бъде и непослушен. 

Така, преминавам към една друга тема, много интересна, която тази сутрин ми дойде. Тази сутрин ми дойде нещо, защото 

всички искаме да бъдем здрави, богати и щастливи и нещото, което е наистина по-голяма част 99% е у нас. Има един процент, който е Божият Процент и който се казва Златният Процент.

Когато Бог се съгласи, дава го и всичко става точно, но ние 99 пъти трябва да сме положили усилия и той накрая прави нещата до 100. 

Помислих си скоро, един ми каза:
– Георги, ти знаеш ли, че има едно нещо, което лекува много болести – и вика – ти как лекуваш страховата невроза, когато непрекъснато се обаждат хора?
И викам:
– Аз – Силвина е свидетел – така доста хора съм излекувал, но не всички, защото нямам разрешение да лекувам поотделно. Но знам наистина един лек за страхова невроза, който са го използвали хиляди години. Аз използвам енергия! Чисто и просто правя един сеанс на човека, има свидетели, дали е в Германия или в Съединените Щати, няма никакво значение, минава му страха и излиза да пазарува, иначе не смее да излезе. Но ако е отворена душа и ако има Вяра, ако не, просто не му изпращам Енергия. 

Живеех някога в Добруджа при един хазаин, с един друг приятел бяхме учители в едно село. Нашият хазаин беше касапина на селото колача, палача. Сега казвам палач и ми звучи добре.
Когато преди 10 години ме попитаха защо съм станал, а може би 15 години, не съм ги броил, съм вегетарианец, защо съмвегатарианец и аз казвах: „Ами, вижте какво, за да бъда много здрав, да не боледувам от нищо. Вегатарианците са изключително здрави хора, повечето.“ Това не значи, че като си вегатарианец, си обезателно добър човек. Може да си вегатарианец и ако не си добър, ще си болен. Две мнения няма, 1000 на 100 е така, но сега вече казам като ме питат: 

“Не искам да участвам в Световното престъпление наречено убийство!”

Та дори и на животни, Учителя казва на нашите по-малки и по-неразумни братя. 

Аз казвам този случай и се сещам. И аз тогава хапвах месо, разбира се. И съм ял всички видове меса, които той ми носеше – конско, магарешко. Правеше значи луканка от всички. Нямаше нещо, което…, вика:
– Касапско право. Отивам, аз съм касапин, взимам част от животното убитото и си го нося вкъщи – и той казва така – На много животни, телета, които са, само телета или крави, 100 или 200 или 300 бройки, има изглежда в черния дроб или между жлъчката и черния дроб, се образува едно ядро като сгъстена трева. То се казва „реза“. Тази „реза“, едно топченце, което го има и като го извадиш, най-вече като го изпие един човек, който е уплашен, едно дете, обикновено тогава са ги давали на деца или на възрастен човек, страха му минава. Но може да се ползва и за други болести, но не кой знае колко за всички, а трика е само за психически болести.
И аз го питам:
– Абе хазаин, – Бай Илия се казваше – я кажи ти като вече отвориш животното и го видиш тогава ли?
– Да, аз обикновено търся, но мога да го позная още и като го въвеждаме в кланицата.
– Как го познаваш бе?
– Ами животното плаче. На 100 крави или телета, щом плаче вътре има „реза“. Не плаче ли няма „реза“. Ама това после го установих. Отначало винаги преглеждам до черния дроб дали има, между жлъчката и черния дроб.

Така, животното плаче! То е на по-висше ниво! То е духовно! То разбира много повече от другите, и другите усещат.

Аз ще ви кажа, че веднъж едно младо момченце, колкото Стилиянчо седи вътре и ми вика:
„Ами Георги, знаеш ли, че с баща ми отиваме на една овощна градина имаме. Обаче тази овощна градина нещо не може да расте и той вика да отидем да я окопаем, да белосаме дърветата, да им сложим тор и т.н. Точно от другата страна на улицата, тя е около 5-6 дкара, има месокомбинат. И аз отивам с баща ми да работим. Почваме да чистим, режем клоните. По едно време докараха един тир телета. Вкараха ги в двора на едно заградено място и после ще ги вкарват точно в кланицата. Като започнаха да мучат тези телета жално, милно, вече знаят, сърцето ми щеше да се пръсне от мъка и след половин час казах на баща ми: „Работи си, гледай си!“ Станах и си заминах.“

Някой ми разказа следната случка, чел ли я е, видял ли я е. Тя и Силвина я знае.
Карат на една кланица един бик и преди да го въведат вътре бика пада на колена и почва да плаче много. Сълзи текат от учите му. Те хората се стъписват, дето го водили, спират.
Какво да правят? Що да правят?
Казват, новината се разпространява. Те отменили му смъртната присъда на бика и на другия ден се явява един богат човек и казва:
– Колко струва бика?
– Толкова.
– Ето ви парите.
Взима го, дава го на някакъв селски стопанин и му казва така:
– Аз ще ти плащам да го гледаш докато е жив и ще го погребеш като човек.

А?! Какво чета при Учителя Беинса Дуно? 

„Животните трябва да живеят докато умрат сами и да се погребват като хората.“ 

Млекопитаещите, това се отнася – крава, затова е свещено животно в Индия, кон, камила, а пък от дивите животни това е благородният, големият, хубавият елен с огромни рога. Той е на тази висша степен на съзнателност, защото от тези 4-ри животни, когато се инкарнира душата, душата вече преминава в човешко тяло. Тя е безсмъртна субстанция от Бога. 

Ядях месо, но пасях на баба ми козите. Имаше две кози. И козлетата, които ги раждаха, един единствен път си позволих, баща ми ми пъхаше непрекъснато, хапнах една хапка. Никога не ядях от тях, аз ги обичах и от големите кози, като ги колят. И тръгна ми тука, стигна, върнах обратно и не можах да преглътна залъка.

Разбира се, майка ми и баба ми бяха много религиозни и у нас всички пости се спазваха от А до Я и аз леко станах вегетарианец. 

Но по принцип сега, ако иска човек да стане вегатарианец, ще го замести, знаете ли кое? – ХУБАВИЯТ СУСАМ. 

Сусамовият тахан, оня доктор да дойде при мен и да ми каже, има 20 незаменими аминокиселини и 8 абсолютно незаменими, от които цялата медицина, която е натрупана казва, че те се съдържат само в месото. Да, да, ама не! 

Най-простото малко СУСАМОВО ЗРЪНЦЕ съдържа абсолютно тези 8 незаменими аминокиселини за нашия организъм. 

Това, ако го знаех преди 15, 20 години, тогава пак леко минах към вегетарианството и веганството, но щях да мина още по-леко.
Защо човек се отказва?
Ще ви кажа. Човек се отказва да тръгне вече по хубавия път към Светлината и да запази свежо и младо тялото си и да го направи безсмъртно или много дълголетно, което е така и ще дам пример, само защото има по-слабичка Воля. Тъй като когато станеш вегетарианец от раз, както имам приятели, започва да отмалява силата на човека – месец, два, три, пет, година, ако издържи. Обикновено след 5-6 месеца. Значи първият срок е 120 дни, вторият е 240 и третият е 360.

След 360-ят ден организма всичко си произвежда сам, дори и само да пиеш вода или защото дишаш.

И тогава като си произвеждаш всичките необходими витамини, микроелементи и работи за организма, има такава мощ и сила, че нямам думи, а мъжете всички стават жребчета на 80, 90 години. Не се шегувам. Не ви трябва виагра.

Затова ще цитирам нашият приятел, който вчера се обади Иван, който към 80-те години, казвам го вече за 5-ти или 6-ти път този пример, ние със Силвина преди 2-3-ри месеца бяхме на гости на него и на жена му в едно далечно и глухо Странджанско село. Преди 9 години е тръгнал по пътя. Преди 9 години!
Тогава е чул за Учителя, да прочете нещо, за чистене на тялото от Пол Брег, защото е имал 12 болести. Хубави болести разбира се – диабет, високо кръвно…
“Защото – вика – аз ядях по 2, 3 пържоли, 2 литра обезателно хубаво червено вино, половин литър огнена вода над 50 градуса и 2, 3 шопски салати всеки ден и по една шепа от хубавите лекарства. По едно време вече сядам на 70 години, вече съм ги прехвърлил, пенсионер съм и все по-зле и по-зле. Така ли? Я да видиме, книгите, слушам какво става и започвам да го прилагам. Малко, ама го прилагам.”

Вие мислите, че след като сме си замърсявали тялото 20, 30, 40 години, за 4-ри дена ще ни мине ли, или за 4-ри часа, та дори и за 4-ри месеца? Няма такива работи!

Една година за всеки 10 години. Това е минималният срок.

Значи аз ако 40 години съм си замърсявал тялото, минимум 4-ри години горе-долу да си върна здравето. Казвам горе-долу 4-ри години. Още толкова и тогава вече мога да ставам и да лягам и да казвам елате да ми видите вътрешните органи колко съм здрав. 

Бачо Иван вика, преди да отидем там, Бай Иван ми казва така:
„Исках да видя 1000 лицеви упори – Кой от младежите, които всеки ден са на спа център и на фитнес ще направи 1000 лицеви опори за толкова време, питам аз? А не яде година и половина вече, чай и водичка, година и половина, Иван – нищо. Вика – Спя по 4-ри часа и имам сила. Аз ако не мина по баирите днес 30км. Бос. – зиме и лете. Сутрин и вечер душ със студена вода като камък е. Вика – Свалям си часовника, слагам го и почвам, 1000-та лицеви опори ги направих за 48 минути.”
Питам аз кои спортистчета ще го направят, на 80 години? Приказки от „1001 нощ“ говори Георги Изворски, затова някои ми викат Шехерезада в панталон и са прави. Сладури! Нека ми го казват. Аз им прощавам и ред други работи ми казват, ама викам:
– Вижте какво, момчета – които в прав текст ми го казват.
– А какви приказки Георги, ти чуваш ли се? Я си изпивай тука кафето. Ние ще си пием ракията, ти пий тези буламачи.
– Какви буламачи?
– Ами чайчета, такива работи.
– Момчета, вие ми говорите, защото сте на 25, 30 години. Ама само след 1 или 2 години, защото и на тази възраст идват болестите, а сега се е съкратило. На 40-ри години вече ще започнете да ми пищите. Ще кажете какво да правим ние? Каква стана тя? Ами стана, защото не внимавате.

Тази страна, която ви говоря сега е материалната страна на нещата. Да внимаваме с храната!

Защото цялата тибетска медицина, която съм изчел и източна пише така, във всяка една книга, която съм чел:

“Ние сме това, което ядем!”

Ние сме това, което ядем! Който е чел тази Окултната и източна медицина ще го потвърди. Защото ядем по 3, 4, 5, 6 пъти и това най-много се наслагва.

Но ние сме и това, което пием, ние сме и това, което дишаме. 

Но има нещо, което е по-хубаво от това, което ви казва. И аз съм срещал Светии, съвършени и прекрасни хора, които разбира се, ако искат и месо ще ядат. Те не ядат месо, но може да го ядат. Може да пият и алкохол и ще го разградят и ще замине. 

Пред нас един, беше на Рила преди няколко години и вика:
– Момчета и момичета, това което говори Георги е важно!
Защото им говорих за степента на Съзнание. Ако ни е чисто Съзнаниеточисти мисли, ние сме едни наистина хора, които обичат целия свят, чисти чувства и чисти дела, да не тъпчем мравката, да не късаме цветенцето, дори и да не го поднасяме на любимата, защото не е необходимо, ако е билка, да, значи живеем, вече сме ведоми, т.е. невежеството сме го оставили и той вика:
– Аз ще го потвърдя.
Изпи 16 кафета едно след друго, силни кафета, отиде и си легна.
Знаете ли на всеки обикновен човек какво ще стане? Не само силно сърцебиене, не само ще му се качи кръвното, но и трябва да ходи до поликлиниката – 1000 на 100.

Видях човек, нормален човек, които изпи, спортист, як, спортист, половин тенджера, значи и там сигурно са били 20 кафета. Това беше вечерта. На другия ден го виждам в 8 часа с бързата помощ го закараха в поликлиниката да го свестяват, след 6-7 часа, тогава вече. И аз като го видях, гледам ще го качат да го закарат, не се шегувам, но тялото му се вдигаше на около 10см, като се дигаше от туптенето на сърцето.

Аз съм го преживял същото. На мен тялото ми отскочи за част от секундата сигурно на една педя от леглото и като падна, стаята се събуди около мен, бях във Военноморкската болница. При мен е от друго. Ще ви кажа от какво.

Сърцето е толкова мощно, че туп, туп, подскачаше и целия вибрира, онези го качиха санитарите, хайде да го оправявят, на системи и промивка, от кафе. Но той не може да владее тези работи. Беше обикновен автомонтьор, но оня от Рила ги владееше. Изпиха едно и също количество кафе. 

Ще ви кажа, че като лежах във Военноморската болница след един хубав въздушен инцидент, по-голям съм нямал от него, беше 2 часа след полунощ, когато изведнъж усещам… Аз не съм мигал много, не само там като бях, но и после с месеци, докато започна да се възстановява, 72 денонощия съм разпънат и тогава не може да спиш де от болки. И беше на четвъртият или петият ден както си лежа, една болка през сърцето, казват, че сърцето не боли, но такава болка не съм изпитвал. Тя беше за миг. Толкова мощна, че удъра като ме удари в сърцето се отлепих на една педя нагоре ме изхвърли тази мощ, като тупнах и двамата от двете страни на моето легло спяха, двамата изпочупени след катастрофи и се събудиха:
– Абе, бате Георги, какво стана?
То млади момчета. Викам:
– Чупи една ампула аналгин и ми я изсипи в устата, защото ще умра от болка.
Аз бях спрял обезболяващите. Той ми я изсипа и без вода, разбира се, и след 4-5 минути болката утихна. Казвам на другия ден на доктора и доктора вика:
– По книгите съм чел, но виждам за пръв път човек, през който тромб е минал през сърцето. Ако нямаш такова здраво сърце и разбира се, Божията Воля – аз анам, че е така – ти щеше да отпътуваш моментално.

Нашите мисли, нашите чувства и нашите дела са по-важни дори и от водата, въздуха и храната!

Наистина е така.

Значи нашето Съзнание трябва да командва нещата!

И в наши ръце е да започнем да се управляваме.

Обаждат ми се много болни хора. Почват да пищят и аз викам:
– Абе синко, лекарите не ти ли казаха, че като имаш рак на най-опасното място и винаги е злокачествен – може и да кажа къде е, на коя жлеза, викам – моментално трябва да вземеш мерки за прочистване на това тяло. Прочистването става като ще биеш по клони. Ще се молиш, пост и молитва – и викам – Сега ми се обаждаш след като една година вече имаш тези симптоми? Ами ако беше казал преди една година щеше да бъде много по-лесно. Сега аз какво да ти кажа? 42 дена да караш само на топла дестилирана вода и тогава всичко ще ти се изяде в организма. Как сега ще караш 42 дена? Ти си половин човек, ти си спаднал с 30 килограма. – Добре че е бил 100 кила. Ако беше като мене, щеше да останат 20. Казах му нещо – Поне – викам – сега да закърпим работите да видим – викам – Но нищо не ти обещавам. Те тези лекари били ли са в час, бе мойто момче?
– Те казват яж, пий всичко, спокойно и минаваш на химиотерапия.
– Как химиотерапия бе? Те ще те отровят!

Значи химиотерапията и операциите само в краен случай. Наистина не може без тях. Аз не съм против медицината. 

Медицината е прекрасно нещо, но медицината потушава нещата, но вие много добре знаете, че ПРИЧИНАТА Е ВАЖНА. 

Времето няма да ни чака. Ние трябва да се приспособим към тази действителност. 

Ние трябва да станем по-добри, по-умни, по-любвеобвилни, да си намалим и да внимаваме вече какво слагаме в устата, 

защото още Иисус е казал: 

“Ами не е важно онова, което влиза в устата, а онова, което излиза!”

Да, обаче вече е време да се замислим и за това. И този Преход, който тече и вътре и вънка не е шега. Той съществува. Много хора не искат да го видят, но това остава за тяхна сметка. Слънцето засилва интензитета си. Всичко това, което ви говоря и няма да говоря, защото всичко го има в интернет. Натискаш клавиша и излизат много работи, които вече учените ги установяват и доказват, че има Преход. То не може да няма. Има някакви много големи промени. 

Това е голямата промяна. Ние пътуваме и няма начин. Земята щом се променя и ние се променяме. Слънчевата система щом се променя и ние. Галактиката щом има промени и ние. Но ние трябва да се променим Съзнателно и да се приспособим, а не да чакаме условията да се променят спрямо нас. Няма да стане. Просто няма да стане. 

Когато от много години насам им казвам на моите приятели, викам: “Вижте, ако си болен, ще носиш на плажа очила, ама тъмни, ако те болят очите и имаш някакво заболяване, иначе си длъжен да свикнеш да гледаш блестящата повърхност на морето, да я гледаш без очила. Слънцето сутрин и вечер ще го посрещаш.”

Но Бачо Иван, за който говоря с лицевите опори казва така. Той гледа слънцето, дали е лете или зиме – час, два, право в слънцето и вика:
– Нищо ми няма.
– Ааа, така ли?
– Така! 

– Отиваме – казва – с жена ми в София за очила, при офтамолог – една жена. Там има едно лазерно устройство, поглеждаш, казва ти има ли ти нещо на очите вътре и казва какво ти е зрението и т.н. Двадесет лева струва прегледа. Жена ми мина, оправихме всичко, дадохме и аз отивам при лекарката и викам:
– Ами аз може ли да погледна тука? Ще си платя.
И тя вика:
– Да. Имаш ли някакви оплаквания?
– Не, нямам оплаквания, ама понеже по час, два гледам слънцето и нещо да не ми е изгоряла ретината, там, разни работи. Аз и не разбирам.
Тя вика:
– Аха, да, час, два, слънцето ще гледаш?
– Ами гледам там в него.
Тя погледна и вика:
– А! Ама очите ти са напълно здрави.
– Виждам и наблизо и надалеч.
Осемдесет – осем по десет.
Понеже бях чел преди това в източните книги как постепено с увеличаване на времето може да гледаш Слънцето и да го гледаш, след това адептите гледат право в слънцето.
Ами бай Иван да не е бил случайно в Тибет? Да не се е обучавал по източната Окултна наука? Не! Той вика: “Аз си бях чел един руски учен, Пол Брег, за дестилираната вода – пих и Учителя Бейнса Дуно или Петър Дънов. Това са ми Духовните водачи и от книжките успях да стана това, което ме виждаш.”

Така, понеже наистина сме за първи път тук, ще ви дам възможност, за да стане беседа, а не лекция, да ми задавате всички видове въпроси и няма да се смущавате. Онова, което знам и мога да отговоря, ще кажа, но така да не казвам голяма дума – „ Голям залък лапни, ама голяма дума не казвай.“ Не е имало въпрос, който да ме затрудни, но ако не трябва да го чуе задаващия, аз не му казвам, а отговора си остава за мен. Но не се притеснявайте, може да ме попитате за всичко, само че не дълги въпроси.

Сега един става и ме пита: “Я ми кажи за устройството на Вселената.”
Вярно мога да му кажа за 2 минути. Най-напред ние нямаме термини за това. Човек няма, как да кажа, няма образи, символи, които се покриват, няма алтернатива, основа.
Ето, аз мога да ви кажа искате ли да видите Бог?
Учителят казва: “Аз всеки ден виждам Бога и всеки ден говоря с него.”
Ами да, аз също. Ама как?
Вижте човек като отиде в църквата защо са създадени иконите, за да си концентрира мисълта. Значи да се съсредоточи и това е вид медитация, тогава и молитва, да има една точка. Защото човек на физическо ниво иска да има, на мен обаче не ми трябва тази точка. Небето ми е точката. Но, 

ако искате да видите наистина лика на Бога – гледайте СЛЪНЦЕТО.
Слънцето е най-голямата икона.
СЛЪНЦЕТО Е НАЙ-ГОЛЯМОТО ЖИВО НЕЩО и РАЗУМНО СЪЩЕСТВО, което ДАВА ЖИВОТ НА ВСИЧКО.

Ако искате посрещате Слънцето. То ти знае номера и лично познава всеки един от нас. То познава и мравката, разбира се, защото и мравката има единен космически или небесен номер, както имаме ЕГН. Слънцето ги знае на всичките ЕГН-то и хоп изпраща тази енергия, която трябва всеки Божи Ден на мравката, една хилядна от ергера. На нас 10 ергера да кажем. Ергера е единица за енергия. Енергия идва от там. 

Следователно ИСКАМЕ ЛИ ДА ВИДИМ БОГ, ЕТО ГО СЛЪНЦЕТО! Може да си говорите с него. Може да си говорите с дървото, с всичко.

Всичко е ЖИВА ПРИРОДА!

Дали ще започнат да отвръщат не знам. Защото и аз така бях някога, говорих си, ама минаха 20, 30 години и се получи вече обратната връзка. 

Със Силвинка сме преди 3, 4-ри месеца в Лондон. Там ни покани българката общност. И след беседата идва един симпатичен човек, малко прехвърлил вече средната възраст и вика:
– Георги, искам нещо да те попитам. Ти можеш ли да говориш с дърветата?
– Ами – викам – може, даже съм доказвал, Силвина понеже е непрекъснато с мен, може да каже някой друг случай, със скала.
Ти не говориш с тях. Ти говориш с Духа.
Затова индианците почитат Духа на дървото, Духа на реката, Духа на планината. 

Всичко има Духове наистина и е хубаво човек дори да не ги чува да се обръща отначало. 

Но всички да кажа след 5 или 10 години, а може ислед 50 ще започнат да контактуват. Няма начин да не чуват природата. Те дори сега вече много са започнали да имат тази връзка.

И той ми казва така:
– Аз съм градинар. Много обичам да ходя бос, ама англичаните, дето им гледам градината, нали заможни хора, не ми дават да ходя бос, защото трябва да се пазя, имало инструкция по безопастност. И тази инструкция по безопастност не ти дава да ходиш бос по поляната и вътре между храстите и между дърветата. Най-интересното е, че каквото отгледам, на всичко аз му говоря, пея му и му излъчвам Любов. В моята градина нищо не се пръска, нищо не се тори, а всичко прекрасно расте. – Ами той го тори, той го пръска, той го полива, не че не я полива, ама го полива с Любов. – Ама – вика – гледам, че храстчето и цветето иска нещо да ми каже. Почва леко да се клати, усещам, че има някаква вибрация, тя идва до мен, ама не мога точно да разбера каква е.
Викам:
– Спокойно, ще дойде това време, когато наистина ще започваш да чуваш гласа и най-малкото цветче ще ти говори.

Както аз доста години, 10 години бях билкар, ама чак сега, когато отидох билката казва: “Скъсай от мен, но знаеш колко да оставиш, за да мога аз да се разпространявам.”  Тя това ти казва. Дава ти разрешение, защото ти си Висшата Разумност, но те предупреждава в крайна сметка.

И така, преминаваме вече към въпроси и отговори и след това, има време, аз смятам, че Силвина също ще каже нещо. Ако иска може и да изпее, тя си е професионална певица и тук има нейния прекрасен диск, разбира се, с 10 духовни, окултни, езотерични песни, които половината са на Учителя и другите са също много хубави.

Така, аз като те хваля тебе, аз ще се похваля и себе си за книгите. Аз не съм чак толкова скромен. Книгите са ми добри, но сега да преминем към или искаш ли сега да кажеш няколко думи и накрая ще направя една лечебно-оздравителна медитация, специална като подарък на града и на вас, че сте ме почели. Тя ще бъде малко по-различна или както може да се каже ВИП медитация.

Помислете си сега за въпроси.

Приятел:
Въпросът ми е за непоисканото добро. Чета различни неща. Значи срещам така – Вселенски Закон е прави добро, а пък каквото ще да става.
На друго място чета, че ако не ти поискат добро, просто не го давай, защото се връща върху теб, удря те и поемаш негативи. И сега границата е много тънка вероятно и е трудно човек да прецени наистина кога трябва да се намеси без да му искат нещо.

Георги:
Така, сега ще ти отговоря пълно и ме слушайте всички. Прекрасен въпрос, отгоре ти е даден. 

Новата българска поговорка е – „Няма ненаказано добро!“
Прекрасно! От кой обаче е създадена? – От егоистите.
Другата е – „Не прави непоискано добро!“
Също е абсолютно вярна.

Обаче истината в основата на двете е да получим ДАРА НА РАЗЛИЧАВАНЕТО, да го усъвършенстваме.

ДАРЪТ НА РАЗЛИЧАВАНЕТО ГО ИМАМЕ като отпечатък у нас, като програма!

А той е едно чисто листче и отгоре пише Дар на Различаване. Прекрасно нещо, обаче не е пълно. 

С нашият живот и нашата опитност ние трябва най-напред този Дар да го усъвършенстваме и след това вече да започнем да действаме и няма никога да сбъркаме повече. 

Дарът на Различаване между другото се усъвършенства всеки ден. 

Какво е това?
Да разбереш ментето от истината! 

Два пръстена има на масата. Двата са златни. Двата са абсолютно еднакви. Единият е чисто злато и е тежък, другия е само позлатен. Не ти дава да ги вдигнеш, защото ще разбереш веднага, че едното е позлатен алуминий, а другото е чисто злато, което е 25 пъти по-тежко от алуминия. Но ти само ги гледаш. Е там е чалъма, като ги гледаш да ги разграничиш. Защото разберете ме, че когато ги погледне един златар, не знам какво му казва. Той е придобил усета. Двадесет, тридесет години е ювелир или само като си сложи ръката, вика: „Може ли да си сложа ръката?“ Без да ги пипа ти казва този е менте, този е истински. Това е Дара на Различаване.

Докато ние не го усъвършенстваме 100%, ние винаги може да се подвеждаме от ментето. 

Един приятел има цех за биохрани. Той е честен и почтен човек и не иска да лъже обществото като слага, разбира се, аромати, като слага оцветители и като печели. И вика: “Аз малко печеля, но колкото толкова.” Негова е крилатата поговорка, която казва – „ Българското менте е най-доброто менте в света!“ 

Значи, ние сме много големи специалисти и по ментето. Като чух, че ония дето са направили менте мед, който се захаросва – 30 тона и го изнесли, разбира се, във Франция. Обаче французите го дали на германците да го изследват и го върнали. Менте мед, които се захаросва и в никакъв случай не можеш да го познеш, сложни лабораторни изследвания и т.н. 

Продължаваме нататък. 

Първото нещо е ние сами да усетим нещата. 

Преди години докато не ми забранят да давам… ПРОСИЯТА Е ПОРОК! – 1000 на 100, 2000 на 100.

Аз излизам с 10 лв. от вкъщи. Карта за пътуване имам из цялата градска мрежа, разбира се, на София. Този го гледам лев, на оня 50 ст. Прибирам се, нищо, само картата с мене, ако не беше, пеша трябваше да си ходя до нас, 10км. от центъра на София.
Няма такива работи.

Дава се наистина на нуждаещият човек!

И това трябва да си го изработиш, да разбереш този къде проси дали наистина се нуждае или не се нуждае. И никога вече пари! Викам ела с мен, ще ти купя един хляб, един геврек, две вафли.
Пари – забрави! Защото парите веднага преминават в какво? – Цигари и алкохол. 

Така, продължаваме по-нататък. За да различим добре поисканото и непоисканото добро, когато човек идва, 

преди да ме помолят 3 пъти, аз и не питам да лекувам този човек. 

Един път, втори път и трети път със сълзи на очи и с ВЯРА и след третия път… 

Георги:
… питам Небето, викам:
Тате, може ли този човек да го излекувам и дошло ли е време да го излекувам?
Защото много ме биха под кръста, докато разбера правилно да задавам въпросите. Като получих дарбите на планината от Небето, а този идва. Ръцете на главата, 10 години го боли глава, след 3 минути си тръгва щастлив, доволен и щрака с пръсти. На другият ден сутринта главоболие, точно три дена за всяка една болест. Симптомите и то най-тежките ми минават.
Един излекувам, два, три, 4, 10, а питам Небето: “Може ли този човек да бъде излекуван?” Те казват: “Може!” И аз хоп, когато стана 30-я човек, а не се чувствам комфортно, крак, глава ме болят. Представете си колко време, викам абе има нещо друго, нещо не задавам въпроса правилно.
Защо?
Защото човека не си е научил урока, а аз го извеждам от затвора, не си е излежал присъдата на страданието. На един е дадена 3 месеца, на един 9, на един година, на един 10 години, на един 15, на един до края на живота. Така трябва да се задава:

“Дойде ли време този човек да бъде излекуван?”

Питам Небето, значи два въпроса: 

“Може ли да бъде”
“Може! – небето ми казва – Няма нещо, което да не може да бъде излекувано.”

Човек може от смъртта, аз съм виждал за дванадесет минути, възкръсяване на човека. Затова сега съм тук, иначе нямаше да се съглася. Дванадесет минути, възкресих го! Ааа, значи може. От смъртта те вадят, из Библията ги пише тези примери, нали.?

„Може ли да бъде излекуван?”, а “Трябва ли да бъде излекуван? Дойде ли време?”
„Не, има още 5 години. Как ще го лекуваш?”

Аз хоп, кармата. Добре, че ми я чистиха за три дена, да ме научат на акъл.
По същият начин: Непоискано добро не се прави!

Пак казвам. Молят те много, но какво виждаш? Наистина трябва да прецениш с Дара на Различаването дали е необходимо на този човек.

Спират те и викат:
– Абе дай 10лв., 5лв. на заем.
Чупя ръце. Ти трябва да усетиш за какво ги иска, макар че той ти казва:
– За лекарства.
– Какви лекарства бе мойто момче? Заведи ме до аптеката да ти купя лекарствата. Дай рецептата.
– Ама нямам рецепта.
– Дай рецептата. Колко лекарства, ако струват 50лв. аз ще ги платя, но ПАРИ НА РЪКА НЕ!
А той пробва от тоя, оня и винаги за лекарства, и винаги за нещо друго или искат пари за хляб мургавите и които просят, а и не толкова мургавите. 

Значи първо да го определиш.

Здрав, прав човек, ако седи там или се прави на беден, болен и нещастен, трябва да минеш покрай него и да усетиш неговото излъчване. 

Значи аз гледах една баба, наистина, тя няма никаква възможност, едвам сигурно самотна, изоставена, синове, внуци, дъщери, по чужбина, няма ги. Тя излезнала и държи една чашка така и аз ѝ викам:
– Бабо, аз мога да мина с 10ст. – Силвина е свидетел, как съм давал винаги по 20лв., викам – Ела с мен. 

Носи едно детенце един циганин. Аз заради детето влизам вътре. Викам:
– Хляб, сирене, буца кашкавал, халва, мляко за детето. Ето ти. – той взе.
– Как 20 лв.?
Можех да мина с 20 ст. Как? Не стотинките са важни, Бог ще ми върне след това. Аз дадох 20 лв. На другият ден идва един приятел и вика:
– Абе Георги, знаеш ли, че ти едно време ми дава едни пари, я вземи тези 220 лв.

Ето го свидетеля. 

Едно към десет винаги ми е връщано, защото знам Законите на Небето и ги прилагам. 

Всички ги знаем. Те у нас са записани като Съвест. Но 

ПРЕКАЛЕНО ДОБРИЯТ ЧОВЕК НЕ Е ДОБЪР ЧОВЕК. СПРАВЕДЛИВИЯТ Е ДОБЪР ЧОВЕК!

Аз не харесвам прекалено добрите хора. 

Значи, може както комшийката където беше, може на нейните дечица играят, тя две внучета имаше и двете момченца от махалата. Значи на двете си внучета реже по една филия хляб, намазва и им я дава, вика: “Ще ядете в двора.” Ония чакат на портата тези да се наядат и да излезнат. Защо не одряза още две филии хляб? Защо не ги намаза и не ги даде на другите? Нямаше да обеднее, къща на четири етажа, богати и понеже братовчедката ме попита:
– Абе леля ми Пенка, много добра жена, защо сега не вижда от диабета ослепя, злее ѝ е, висока захар, кръвно и е сега на смъртно легло, а е млада?
Викам:
– Защото е егоист, защото е неправедна, заради това.
– Ама как? Тя си е гледала семейството, тя винаги…
– Ами защото само семейството? Защо не гледа комшийските деца? Защо не гледа справедливостта?
– Ама тя е много добра.
– Много е добра, но е добра само за един малък кръг.

Един абсолютен егоист е винаги беден, болен и нещастен, дори сега да е милионер. 

И така, не мога да говоря спокойно, защото тези работи ме мъчат. И аз виждам какъв е света. Не мога да ги направя всички като себе си, разбира се, или поне. Но понеже въпросът е великолепен продължавам по него. 

НЕПОИСКАНОТО ДОБРО
Когато видим, че наистина човек е закъсал и не може да извика, а пада, както онези са били в наводнението и двама души спасяват 10, 15 човека и ги вадят.
Еми ясно е, че щом ти си там, Господ е изпратил теб. Значи колата се е обърнала, ти спираш. Твоята кола е първата, слизаш и им помагаш.
Но ако има 10 коли там, а ти си духовният човек, тези десетимата са пратени там, за да направят добро дело, не ти. Ти заминаваш. Онези са спрели и правят доброто дело. 

Значи, пак казвам, когато някой има нужда много от помощ и ти си единствения да му помогнеш, му помагаш, без да ти иска добро, защото там няма…

Аз съм вадил така от морето не един или двама, сутрин прибирайки се. Работех в един бар, не че аз съм бил в бара цяла нощ, а работих в бара. Бях барман. И играем там из морето тук-таме кимат, ама те пияни и влезат в морето. Вадил съм няколко хора. Хоп хвана го, да не ме хване, ако са живи за косата. Вадих една с дълга коса такава, си я намотах на ръката и я изкарах до брега. Това са истински случаи.

Значи ние минаваме с моя приятел оттам и той точно този, дето е тука от Габровско. Дошъл ми е там на гости и живее една, две седмици при мен, защото аз работя на морето. Минавам оттам и аз само както си бях по фанелка, само си събух джапанките и с дънките влезнах, а тя не може и да извика, а стояла в бара до 6 часа. Излезнала оттам и се бухнала в морето. Ами тя ще се удави и тя наистина гътнала вода. 

Така, значи пак казвам, Дарът на Различаването, когато трябва да правим Добро, когато ние сме там и няма друг човек иначе трябва да ни го поискат черно на бяло неведнъж или да дойдат и да кажат и да се види, че е необходимо.

Следващото, защо криворазбрано е онова? – „Няма ненаказано добро!“
Сега ще ви кажа. Тук Доброто е под въпрос. Истинското Добро, народната поговорка, която съществува от хиляди години е: “Направи добро, па го хвърли в морето!”

Правиш го, когато трябва Бог ти го връща. Ти го правиш чистосърдечно. Всички ония, които не го правят чистосърдечно не могат да се заблудят и да излъжат Господ. Е това е абсурд.

Нито Природата може да бъде излъгана, нито Господ. 

Те имат отзад нечисти намерения. Фасадата е добра: “Ние ще направим благотворителност.”
Обаче винаги като правят тази благотворителност гледат да спечелят нещо. Може да не го кажат, но те искат срещу това да спечелят нещо, а Бог казва: 

„Правите добро, давате и забравяте, че сте го направили!“ 

Край, никой да не разбере. Сега ще кажа една притча, тогава вече това е чистокръвното Добро и се връща. Онова е егоистично Добро. Зачи онова не е Добро и заради това тях ги наказва Господ, защото той вижда с какви задни ниски намерения правят Доброто, нечисти помисли: “Ама аз това направих, аз онова направих.” 

Като един богаташ такъв, заможен вика, аз съм го написал в моята книга и се хвали:
– Знаете ли каква благотворителност аз правя? Колко съм щедър, колко съм милосърден!? Вие не знаете какво съм раздал. – и казва. 

Неговият приятел седи. Пътуваме заедно. Аз пътувам на автостоп. Те заедно и си говорим заради това. Като ме видяха такъв, качиха ме. Неговият приятел вика:
– Защо не кажеш истината? На кого правиш добро бе? Женен си, две деца, даваш, поддържаш ги, защото си милионер. Обаче само на любовниците си на Азорските острови, на Хаваите с любовницата. Защото ако те погледне човек, погледни бе нито си умен, нито си никакъв. Парите те правят. Те идват заради парите при тебе. Заради какво друго? Какво можеш да им дадеш? И заради това ти си много щедър, но само към тях. Дари ли на някой човек? Виждаш ли го този човек? – аз седя на задната седалка – Що не извадиш, що не му дадеш 1000 лв.? Този човек нали пътува на автостоп. Не го знаеш, не го познаваш, качихме го на пътя.
Значи оня умря и така люто се разсърди, вика:
– Ти не разбираш нищо.
– Аз ли не разбирам?

Така, значи ЗАДНИТЕ МИСЛИ ГОСПОД ГИ ВИЖДА!

Ще ви кажа притчата.
Един американски милионер или милиардер не знам, си заминава от този Свят и спира пред вратата на Рая. Там с един молив на ухото, с един голям тефтер Свети Петър седи и вика:
– Кой си ти бе?
– Аз съм Джон еди кой си, голяма фирма, американски милионер. Много години живеех и идвам тука за Рая.
И той:
– Ааа Джони, ти си за Ада мойто момче.
– Как за Ада? Абсурд!
– Е Джони това е! За Ада си.
– Не! Искам среща с Дядо Господ. Може ли да имам?
– Да, аудиенция, утре от 9 часа.
На другия ден в 9 часа отива. Дядо Господ вика:
– Сега кажи Синко, аджеба за какво си тук?
Той казва:
– Господи, аз съм милионер и съм правил толкова много благотворителности и толкова пари съм раздал и смятах се за праведен и добър човек, отивам и Свети Петър вика: „Джони ти си за Ада!“ – „Как ще съм за Ада?“
Той вика:
– А сега ми кажи за какво става въпрос.
– Ами аз почнах от малка възраст да печеля добре и виждам, че в моя град няма болница. Отивам при кмета и викам: „Кмете, имам тука мога да заделя 1, 2 милиона да направя една болница.“ – Кмета вика: „Добре, Джон еди кой си, дай парите.“ И прави след две години, три болницата става. Викат ме медиите, телевизията.
Господа вика:
– Знаеше ли някой, че ти си дал парите за болницата?
– Как бе, всички медии, телевизията, болницата я кръстиха на моето име.
– Джони, платено ти е още на Земята. Казвай нещо друго.
– Господи, в един квартал там където живея сега, реката дойде бутна моста, викам чакай да дам половин милион за моста. Направиха нов хубав мост. Дойдох пак го открих, лично резнах лентата.
– Добре де, Джони, знаеше ли някой, че ти даде пари за него?
– Как не!? Всички знаеха, медии, телевизия това-онова.
– А, платено ти е още на Земята. – говори той църква направил – Знаеше ли някой?
– Еми как, разбира се, аз съм спонсора!
– Джони, платено ти е. – дядо Господ казва – Искам да ми кажеш някой нито да е видял нито да е чул, някакво добро да си направил и никой да не е разбрал. Тогава вече ти се пише.
Той казва:
– Ами, Господи, виж една вечер се прибирам от банкет и гледам един клошар до кофата за боклук у нашия квартал и преди да влезна в моята къща, стана ми така едно мило. Викам я на този клошр да дам нещо. Извадих един долар и му го дадох. Беше късно. Никой не видя. Никой не чу.
– Ооо да, Синко, това вече ти се пише плюс.
Звъни дядо Господ, влизат яките ангели там и вика:
– Момчета, виждате ли го Джони. Джони не е нито за Ада, нито за Рая. Изкарал си е честно и почтено един долар на Земята. Значи давате му още един долар и го пращате в Ню Йорк до първата боклуджийска кофа.

Става ви ясно, нали? Знам, че ви става бързо ясно. Това е да направиш от сърце, предишния живот милионер, сега клошар. Така се върти Самсарата – прераждането на Земята. 

Отговорих освен на този въпрос и на още минимум 10 въпроса, които си мислехте да ми ги задавате.
Това е за „Непоисканото добро!“, за „Няма ненаказано добро!“, зависи какво и за Дара на Различаването, от който имам един близък приятел, който всеки ден само ме пита и ми се обажда и се учи, докато се научи да го направи добре.
Други въпроси?

Приятел:
Може ли аз да запитам обикновен въпрос? Примерно, когато един човек се разболее от злокачествено заболяване, налага се операция, след това химеотерапия. Този човек наказан ли е за нещо? Карма ли отработва или какво е вашето мнение за едно такова събитие в живота на човека? А след химеотерапията вече той различен ли е този човек? Може ли да се изчисти от тези химикали, които са въведени в организма му месеци наред – 5 или 6 месеца?

Георги:
Да! Няма нищо невъзможно. Но този 

човек обикновено 99 случая, сам си прави тези неща, защото не си е научил уроците и това се казва НЕВЕЖЕСТВО. 

Значи, ако беше живял според Природните и Божествени закони, той нямаше да сбърка. Той мисли, че ще мине. Няма да мине! И заради това той обработва или собствена карма, а може и да е чист и почтен – карма на рода – 9 поколения по майчина линия, 9 поколения по бащина. Така, значи, или със собствения си живот е стигнал до това състояние. 

Кога е единят процент? Единият процент е когато Бог ти дава изпитание, за да те опече на силен огън, за да можеш да продължиш и да започнеш да му служиш.

Приятел:
Ако не те е пекал през целия си живот на този огън и в крайна сметка на него се е получило това. Живял си труден живот с много преживявания, отрицателни, с много трудни ситуации, самичък се бориш в живота?

Георги:
Сега ще кажа. Прекрасно е! Идеално е и най-важното е според Закона за Приемането, да го приемеш и да се съгласиш с него. 

Примерно, аз ще ви кажа, че в предишния живот съм един прекрасен източен шейх, който смята всички хора за животни, особено жените. Тормоз, имам 400 жени, тормоз до дупка. Живея богато и щастливо. Обаче идва този живот от А до Я, негативи, негативи, тормоз. Всеки, който идва ме рита. Тормозен съм от всички жени, с които съм бил, абсолютен тормоз и недай Боже пък да ме вкарат този път като жена на Изток, фередженцето, тука тези работи. Ооо, значи крушката си има опашка и ние мислим, че няма причина.

Има причина цял живот да си зле! 

Но има и друга причина. Господ може да те държи до едно положение да кажа, решил е да те използва и да те прави свой Апостол на Светлината, Аватар земен. Не си отгоре, а си от Земята, но той иска да те издигне. Тогава започва да те тормози непрекъснато и да ти дава задачи да издържиш.

Ако грънчарят направи едно гърне и не го изпече, аз мога да сложа едно цвете, един букет вътре и да го напълня с вода, това е. Ако обаче трябва да варя боб, трябва да го изпека на 300 градуса в пещта, за да стане гърнето за боб или за гювеч. Ако трябва обаче да се топи желязло, 1 200 градуса, гърнето трябва да се изпече на 1 500 градуса, да издържа и да дрънка. Ама тази температура много боли и много дълго време.

Ето аз съм един от тия, дето казвам официално и точно. Минал съм според мен най-голямото физическо страдание на Земята и най-голямото Душевно страдание на Земята и сега затова съм тук. Казвам го отговорно и не се хваля. Това е. Скромно, но няма как, за да ме опече и да каже: 

“Синко, ще те плюят, с камъни може да те замерват. Няма да се отдръпваш от пътя, каквото и да ти казват, каквото и да направят. Твоят път е тоя, защото ти си си изкарал всички изпити!”

Кои са изпитите, четирите? –

СМИРЕНИЕ
ВСЕОПРОЩЕНИЕ, не прошка! Прошката е стар термин и е стартов. Всеопрощение, на всички, включително и на себе си.
ДЪЛГОТЪРПЕЛИВОСТ
МНОГОТЪРПЕЛИВОСТ

Като си изкараш тези четири изпита започва да идва Светлината и да стават хубави работи. 

Аз ви казам, гангрена, щяха да ми режат ръцете. Оздрави ме напълно. Той има грижата, но да се съгласиш на всичко, което ти идва, да го приемеш и да кажеш: 

“ДА, ГОСПОДИ, ТВОЯТА ВОЛЯ!”

Човек не иска да го приеме.

Оня ден във Варна идва един мъж – сляп, дойде есента. И аз му казвам:
„Мойто момче, не можеш да си приемеш състоянието. Приеми го! Имам предвид, че ти ще прогледнеш. Знам го, но ти не само трябва да го пожелаеш и да търсиш разни други пътища, чисто и просто приеми го, съгласи се за известно време и кажи: “Господи, твоята воля. Сега си ми пратил това изпитание и така ще бъде.“
Жена му духовна и отворена жена.
Значи има тънки граници тука. Ние като се затворим и като се обърнем само към себе си, 

ами, за да бъдем здрави ние в никакъв случай не трябва да бъдем егоисти.

Една жена дойде и каза така:
“Спирам да виждам с двете очи, пердета. Обаче викам ще приема. Господ така е решил, еми каквото стане. След три месеца бях здрава! Но аз не работих за себе си /тя артистка – пенсионерка/. Аз продължих да ходя в самодейни театри. Отивам да изнасям рицитали и т.н. Не съм спряла толкова работата. Работя за другите, за колектива. За себе си спрях да мисля. Викам – а, майната му.”

А ние като заболи ни пръст и викаме – Ох какво стана сега? Леле крак, заминахме, край. Нищо, обръщаш се към себе си, започваш да се самосъжаляваш. Ред работи, които не са ти необходими, почваш да търсиш.
Операцията пак казах и химиотерапията, това е в последния момент.

Всичко може да се изчисти, всичко може да се направи!

Но искам да кажа операцията – в краен случай, когато се налага. Не че после не може да се оправи, но е много трудно.

Знаете ли какво казва Учителя? – 

„Всяко място, където се оперира около него става мъртва гниеща материя. Тя не е жива вече.“

Но пък това е живото спасяващо. И човек, ако си промени мисленето тази материя пак се съживява. Малко хора са го направил, но са го направили. Това са малки чудеса. 

От тука тръгва (главата). 

Да си сменим СТЕРЕОТИПА НА МИСЛЕНЕ от егоистичното и користолюбиво мислене, ДА МИСЛИМ вече БЕЗ ВСЯКАКВА КОРИСТ.

Наистина то е много трудно, но не невъзможно.
А човек, старият модел е – от всичко да спечели.

Абе гледам идва един мургав, слага столовете и ме гледа дали ще го черпя едно кафе. Да, при него това е нормално. Ама има хора, които са ентусиасти и викат дай да преместим маси, столове, това-онова, те не очакват нищо.

Човек не трябва да очаква нищо, когато прави Добро! 

Значи Безкористно, Безусловно и Всеотдайно като правим нещо, тогава хваща декиш. 

Това е истината. Останалото е – винаги ни бият зад врата. А после се чудим, абе защо това ни боли, защо онова ни боли или защо е станало? Ами от нас си е. Защото ние гледаме много за себе си. 

Светиите защо са Светии и Съвършените и Посветените?
Защото гледат за колектива. 

Казвал съм го и пак ще го кажа и после ще дам думата. Жената искаше нещо да каже, един друг въпрос.

Разберете ме – източните адепти, гурувци, духовни наставници и духовни треньори ще видят четвъртото измерение през крив макарон, ако не работят дори и за един такъв малък колектив, ако само осъвършенстват себе си. Това го казва Георги Изворски и се разписва отдолу. Не се шегувам.

Петнадесет минути на един метър във въздуха, левитира. Прекрасно, усъвършенствал се е, не мисли за другите – ядец. Оттам не може да мине с тази левитация, с нищо не може да мине, ама с нищо. Тука се телепортира, прави струва, вълшебства, чудеса, няма минаване. Аз го казвам и съм сигурен в това, както съм сигурен, че стоя сега пред вас.
Каквото искате четете, вижте, правете, струвайте, но той само е решил да самоусъвършенства себе си. 

Ошо отиде на Запад, написа книги и даде живота си за обществото. Хубави адепти има. Знаете ли каква висота има на Изток? Но това е Духовният егоизъм и Духовната горделивост, по която много от моите приятели, включително и аз се бях засилил отначало. Ама Господ нали, той ме търпи и почна да ме рита, вече и с шутове, няма, само с мъка, само със страдание. Аз от нищо не съм се отказа така доброволно, дори и от паневритмията. Миналата година ме отказаха.
Кажете сега вие? 

Приятел:
Моят въпрос е малко по-така, не толкова възвишен, колкото предишните така го усещам, не много съществен. Но като ви слушах, преди малко споменахте, че ако на някой Бог не му е дал да има деца, той по никакъв начин нали няма да му се случи това. Аз не ви питам заради себе си. Аз имам две деца. Просто ми хрумна докато говорехте, примерно хората, които правят инвитро и такива неща извън Природата нали, за да имат деца и за други случаи това може да се прехвърли в ежедневието, насилстваш нещо да се случи по някакъв начин. Ако пък им се случи да имат деца, това Божията намеса ли е или ти си направил нещо, което не е трябвало да правиш и след това по някакъв начин…

Георги:
Ще отговоря кратко и бързо, защото нямам право да казвам истината. 

Моите почетания. Благодаря ви, че дойдохте и ме почетохте.

Сега, ще кажа нещо. 

ИНВИТРО, нито естествено са заченати нито естествено са родени. Аз ако нямах деца нямаше да искам да направя по този начин. Аз, казвам аз и звучи нескромно, аз понеже знам нещо. Но Бог се съгласи, той се съгласи, инвитро. Дава им душичка, детето става. Някой път само на теб, ако се срещнем за 30 минути ще ти кажа истината. Сега за човешките уши не е дадено да чуе, защото имам много познати и приятели, които имат по две, по три деца или минимум по едно инвитро. И аз нямам право като Посветен адепт да говоря за това.
Но пак казвам, щом Бог разреши и им даде душички на тези деца, кой съм аз да излизам против неговата воля. Така, че сега за сега на този етап това е нормално, но по принцип не го смятай, че е Природосъобразено и съобразено с Вселената.

Само ЕСТЕСТВЕНИТЕ неща са прекрасни.

Другите може да са хубави, но не са Прекрасни, не са Чудесни, не са Възхитителни, но са Добри.

Приятел:
Аз така го усещам, затова Ви попитах.

Георги:
Ето отговорих ти ясно и кратко, иначе мога да говоря до утре сутринта само по този въпрос, но ми забраняват. Чисто и просто в прав текст ми забраняват да говоря.

Приятел:
Мога ли да задам един въпрос? Той ме вълнува от няколко седмици.
Става въпрос за децата, за различните деца. Децата влизащи в детските градини не отговарят на общите критерии. Те, как да ги приемем тях, като деца различни, като деца кристали, индиго или деца, които не се вписват в общото и проявяват нещо като агресия, която за мен, лично аз я приемам като протест срещу нещо, но обществото ги приема по друг начин. Аз не знам как да го изразя, но искам да кажа какъв е пътя на тези различните деца? Как да подходим към тях?

Георги:
Сега ще ви кажа нещо, може би, от друг ъгъл на зрение. 

Не мислете, че всички деца, които се раждат сега са Светлинни деца, т.е. кристални, индигови, дъгови, слънчеви или както ще да ги наречем. 

Сега има шеста раса с четири подраси, но все още се раждат деца по цялото земно кълбо, включително и при бялата раса, деца, хубави, бели човешки тела, но със съзнание на трета раса.

ТРЕТА РАСА е много опасна раса, жестока, не милосърдна, не щедра, алчна, завистлива и порочна
от ЧЕТВЪРТА РАСА ,от ПЕТА РАСА с всичките подраси и от ШЕСТА. 

Едно ДЕТЕ ОТ ШЕСТА РАСА, истинско, замества 100 деца от трета, четвърта и пета раса. 

1 към 100 по качество. Няма да гледате количеството. Пищят, за да ви отвлекат от работите, дали са политици, общественици или социолози: „Българската нация си заминава.“  Глупости! 

БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ е от 18 хиляди години. Тя не е нация, а е общество от Духовни и разумни същества, които Бог е изпратил на Земята, за да помагат, да цивилизоват Света и Европа.

Това са българите. Не че съм роден в България. Аз съм гражданин на Вселената. Знам точно откъде съм, какъв съм и кой съм и защо съм дошъл. Чак сега, разбира се, знам. Преди това не знаех. 

Така, значи едно дете срещу сто. За какво ни е количеството? За какво са ни тонове? Не, малко, но абсолютно качествено. 

Златото е злато. Аз мога да направя 100, 1000 монети от мед, от бронз, от алуминий и само една хубава монета златна и тя е по-скъпа от всичките останали, защото мога да я използвам за много работи.

ЗЛАТОТО Е ВЕЧНО!

Така, горе-долу усещате накъде бия и за какво става въпрос. Така, общо децата защо се държат агресивно, много добре знам, защото в моята къща е имало това и не напразно като турнадо беше момчето и му виката Тайфунчо на праякор. 

Сега, съдейки по себе си, вие виждате, за пръв път го казвам официално, първият човек от шестата раса роден в България седи тука. Да, понеже бях такъв единствен на хиляда ученика, съвсем различен. Аз мислих, че всичките са като мен, а то не било така. И мислих, че нарочно се правят, че не могат да запомнят таблицата, че не могат да запомнят едно стихотворение от 4-ри куплета. Беше ми много чудно, но измислях такива щуротии, че ме биеха тогава. Боят си беше разрешен официално. Биеха ме нон-стоп от сутрин до вечер, кой както ме хване, което е напълно законно и заслужено, защото никой друг не можеше да измисли тези палавости и дивотии, които съзнанието ми измисляше.
И не можех… Чувства се… 

Всяко едно дете от шестата раса е огромен Дух вкаран в едно малко шишенце.

Когато гледа тези несправедливости и дивотии, той е честен, почтен, свестен, знае законите на Вселената. Сега аз на сила търпя тези работи тука. Знае ги и е слязал тука. Неговото същество не може в никакъв случай да се примири. Гледа човека и то му вижда, то го чете – той е лицемерен, той е алчен, той е безочлив, той е мошенник, той е измамник. Детето, сърцето му бие ей тука. Това е космическото сърце. Не може да се съгласи с това и побеснява. Е ще го избие, разбира се, на агресивност. 

Само аз досега съм могъл да ги разбера 100%. Говоря на родителите, казвам им, те дигат рамене. Сега, тази агресивност, понеже те са ВИП класата, шестата раса, се предава на всички останали. Останалите са от трета, четвърта и пета раса, но и те стават подобни, защото 

според Закона за Подобието, подобното привлича подобно във Вселената.
А Висшето Съзнание командва всички по-нисши Съзнания. Няма начин. 

Това е простият и истински отговор. 

Докато обучението не стане, докато тези деца не бъдат обградени само с обич и внимание от чисти учители, възпитатели, лели, дечица и родители, които не ги карат насила. 

Аз имам една детска градина под наблюдение. През последните 10, 15 години се раждат деца, от които от 10, 5 минимум са вегетарианци. Лелите, бабите, майките ги карат да ядат месо и то от 5, 4-ри свикват, едното продължава да повръща. Сега вече се раждат 7, оттам месоядци, пияници, мошеници няма. Ние отиваме натам и ред други няма, но аз съм казал за тези 6 групи. 

Трудно е, знам, времето. Всяко едно дете трябва да има до него един учител, както едно време царските синове.
Александър Македонски, кой му е бил учителя? – Аристотел.
Един царски син един учител. Айде сега поне 10 дечица един учител, на пет един учител и домашно обучение.
Всички богаташи и дворяни някога, викали са учителя, той си живеел. И в Русия е било така, в имението и обучава – на пияно, на френски език, тогава са учили и са говорили френски руските дворяни и в целия свят е било така.
Сега трябва да се направи същото само че в нов модерен образец и напълно свободен. 

Детето го извеждаш сред Природата. 

Когато бях селски даскал някога, директорката ме вика.

По два часа имах. Аз съм преподавал, имам две специалности, две дисциплини. Имах, обща физкултура съм завършил и съм преподавал в средните училища, нали до 11,12 клас и в техникумите. Това ми беше много хубаво. Физическо възпитание и литература. И гледах да ги съчетая. Преподавах по тези предмети. Отсреща един баир хубав. По два часа имахме за писмени упражнения и така нататък и аз викам на класовете: “Искате ли една разходка до там и да си говорим?” Децата по ще хванат. Отиваме и аз им говоря, този писател, оня писател по литература. Беседваме, да им остане нещо в главата сред природата, нищо, че има различни неща. Вътре обстановката е друга, макар че ме слушаха. Аз съм сладкодумен като сега. И вие ме слушате, нали? По същият начин и влизам, обаче аз смело пиша в дневника.

Аз съм тука, за да счупя калъпите, да счупя кафезите и да пусна всички птички на свобода, затова съм тук на Земята и от шишетата ги чупя и пускам Духовете.

И гледам какво пише, ама не ме интересуват там програми, работи и аз взимам дневника и пиша: “Литературна разходка”, так и се подписвам. Идва директорката, а тя със съзнание такова и вика:
– Като дойдат инспекторите какво ще кажат? Каква е тази „Литературна разходка?“ Защо не е по плана?
Викам:
– Остави ги на мен.
Петнадесет години съм бил даскал и не можах да стана с даскалско съзнание, стеснено, направено там. Не! Аз си останах чисто и просто, така да се каже, един уличен даскал, просто широко отворен.

Давам себе си за пример, защото съм най-близо, дето казваше оня моя приятел вика: “Аз съм най-близо до шишето и ще си налея и на вас всичките. Георги казва, че и на най-далечния тряба да налеем, нали, но аз съм най-близо ще налея на себе си.”
Така, това е в кръга на шегата, но е вярно. 

За децата ще стане. Умните глави вече почнаха да мислят и правят. Аз само казвам така в общи линии какво е състоянието.

И това вече започва да се мисли за младото поколение по друг начин. Всички други форми са безусловно и морално остарели във възпитанието. Още тогава казах, това е било 30 години сигурно, искат ми един доклад и го пиша. Няма да се казва учебно-възпитателен процес, направо го обърнете, възпитателно-учебен процес. И пиша отгоре десет изречения защо?

Възпитанието не се набавя! Обучението и знанието се набавят!

Възпитаният човек като го възпиташ и детето, то когато иска после ще отиде и ще го прочете и ще го набави, но невъзпитаният си остава чисто и просто един много мил простак за цял живот. 

Силвина:
Вчера наши приятели така ми казаха тази новина и всъщност понеже не искат да говорят сега, така че аз ще се опитам да ги заместя.

Сигурно знаете за този метод на Сугестопедията на професор Лозанов, чрез който последните не знам колко години, 5 ли са станали не знам. Но последно време, доста хора учат различни чужди езици по този метод. И вчера всъщност ми казаха, че в София вече работи първото училище. Децата още от първи клас учат абсолютно всички учебни предмети чрез този метод. И това е напълно законно и много хора явно работят в тази посока.
Знаете Валдорфската педагогика, Слънчевата педагогика на Учителя, която също набира скорост и това течение. 

Аз самата, за духовният център, който правим, си мисля, че за дечицата е изключително важно. Нашите приятели почти всички са с деца и е много важно някак си да осмислим пребиваването на децата в центъра, така че ще работим малко повече и за това. 

Приятел:
Може ли да кажеш малко повече за центъра?

Силвина:
За центъра. Ами намира се в село Винеградец. Това е близо до Пазарджик. Не далеч от Пазарджик на 25 км. и в момента работим там. Значи това е година и половина текат ремонтните дейности вече. Не е завършен и ще се чуе, когато това стане. Но залата за медитации вече е готова и външните постройки, които са помощни постройки, бани, тоалетни, кухни.
Предстои догодина да построим куполни къщи, виделейки, както ги нарича Георги Изворски. В книгата “Диамантената десядка” има информация за това. 

Наскоро четох за огледалото на Козирев.
Значи този Иван босия, дето е от Странджа, когато влезнахме в къщата му, аз усетих една доста интересна енергия в антрето. Викам:
– Какво има тука?
Казва:
– Тука няма, обаче отдолу има.
– Така ли – казвам – какво има отдолу?
– Ами там ми е залата за медитации.
Влизаме долу и виждаме едно куполно като огледало направено от ламарина такова. И след това вече чета за огледалото на Козирев. Оказва се, че този човек експериментира. Прави, може би, колкото е голяма тази зала едно такова куполно съоражение, огледално, в което хора пребивават и живеят дни и седмици наред и добиват способности. Почват да сънуват, значи пророчески сънища, телепатия се развива и т.н. Всички тези неща, които все още наричаме паранормални, може би, но които са абсолютно нормални. 

И си дадох сметка, че всъщност виделейката, за която още прабългарите, знаете шатрите, дето ги казват монголските. Те не са монголски, те са всъщност български. Точно по същия начин виделейката, която Георги описва и която е видял в един сън от бъдещето, казва: “Абсолютно всички сгради бяха куполни и огледални.” И всъщност ще правим такива куполни къщи и трапезария и други неща. Но идеята е там, освен беседите на Георги, идеята е тази зима да започнем и индивидуални срещи. Много хора искат лична среща с него, така че това тази зима сигурно ще стане възможно. Ще провеждаме занимания за деца и ще създадем такива специални кътове за тях. Ще има животинки и предполагам и други занимания – йога, чи гун. Така, че ще си бъде едно хубаво местенце за приятелите да се събираме и да общуваме. Виноградец, пътя за Велинград, първото село. 

Та, защо почнах да говоря за това? Да, това беше за децата всъщност, така че нещата напредват. Всъщност всеки един от нас трябва да се замисли с какво може да бъде полезен, дали в тази посока, дали в някаква друга, да прилага това, което е научил и да е полезен и за другите.

Георги:
Всеки е част от Цялото и е необходима част.

Силвина:
Но това за това училище много ме зарадва, аз затова така си позволих и се изправих, защото… Така

БЪДЕЩЕТО ВЕЧЕ СЕ СЛУЧВА. 

Георги:
Така има ли още въпрси сега и ще преминем към медитацията? 

Приятел:
За кое трябва човек да се бори и кое да приема? Защото първото право, което човек трябва да научи е да бъде смирен, да може да приема нещата. Но някои неща не може само със смиреност, защото преминава в едно търпение.
И как може да установим до къде трябва да се борим?Георги:
Прекрасен въпрос, защото точно това мислех да говоря. Ти го зададе с други думи. И сега ще кажа как мислех да го кажа. – Осмисляне на живота на Земята
Да си осмислиш живота. Виждаш ли? Ти го каза по този начин.

Защото ОСМИСЛЯНЕТО НА ЖИВОТА на Земята става, когато ние наистина смирени и приемаме нещата и прощаваме, а след това трябва да видим какво ние да правим.

ЧРЕЗ НАШАТА ДЕЙНОСТ ТОЗИ СВЯТ СТАВА ПО-ДОБЪР!

Не да се борим против злото, не да отидем да хванем оръжието сега. Едни отиват Ислямска държава да се бият за нея, други против нея. В никакъв случай. 

Ние сме длъжни да правим нещо в името на доброто!

И ОСМИСЛЯНЕТО НА ЖИВОТА е винаги на човека в ЕДНА ГОЛЯМА КАУЗА, ЕДНА ГОЛЯМА МИСИЯ, ЕДНА ГОЛЯМА ЗАДАЧА, 

която не е по-малко, поне национална, а някой път и интернационална, т.е. за планетата. 

Духовният човек мисли за планетата! 

Не мисли само за собствения си двор, за квартала, за града, за държавата или пък за континентите – за планетата, така.

Четох  преди 4, 5 години един хубав разказ, по интернет беше и той се казваше, не знам дали някой от вас го е чел: “Човекът, който садеше дръвчета.”
Ще ви го разкажа с две, три приказки. Той е в тази връзка. 

Във Франция много изсечени хълмове, които са останали само отгоре камънаци и голи и само малко храсталаци земя, огромни пространства. Франция все пак е голяма страна. Един пътешественик писател пътува, пеша с раницата, тука спи, там спи, с палатката. Най-сетне между баирите вижда, че няма вода в панерката. Почва да търси вода и по едно време чува едни звънци и вижда едно малко стадо от кози. Вижда човека, който ги пасе, а наоколо на десетки километри няма село. Отива при него, пита го и той казва:
– Да, тука има вода – и вечерта вика – Защо навънка? Ела, аз съм си направил тука една малка къща.
Този човек е бил много нещастен човек. Той казва, че при катастрофа са загинали жена му и двете му деца. Отчаял се е и заминава да живее в този безлюден район, за да не види никакъв човек. Отчаян от живота. Няколко козички, взел си ловната пушка и си я е сложил там за какво му е като не е и убивал и населява се там до този извор, който е бил единствения на 50км. наоколо и започва да живее.

Как обаче си е осмислил живота и как продължава разказа?
И той го пита:
– Какво правиш?
– Ами вечерта – той изсипва една торба жълъди и почва да отделя хубави големи 100 жълъдчета и вика – Ела утре с мен, за да видиш какво правя.
На другия ден изкарват стадото и той по баирите върви с един шиш голям ей такъв и започва. Не бил и първа младост, човека бил някъде към 45-годишен и почва да боде земята и сади това жълъдче, бодва по-натам друго, друго, докато насял стоте и вика:
– Това ми е задачата. Лешници, жълъди, леска, каквото има, всичко, семенца ги сея. 100 всеки Божи ден. Засявам ги и после връщам стадото.
– Ами от кога?
– Ами почнах отскоро.
И той видял едно доста голямо пространство на един баир вече поникнали борчета, вика:
– Стана първата световна война. Ходих аз на война 5, 6 години. Връщам се и реших пак да отида на гости на този човек. Отивам а вече първите, бяха на 10 години, станали повече от метър борчета. Една много голяма и хубава гора станала млада и другите вече започнали да покълват дъбчетата и другите. Пак ме прие човека. Позна ме. Поговорихме и си остана там. Пак живее там. Минаха още 15 години, След 15 години аз пак отивам. Вече първата гора е на 25 години и гледам всичките хълмове, едва открих мястото, всичките хълмове наоколо залесени и има гори млади гори. След още 15 години пак отивам, наоколо гори букови, дъбови, брезови и борови пълно и навсякъде текат потоци. Водата се върнала. Още от първото ми отиване там, 45 години и този човек вече е на 90 години и продължава да е здрав и каза:
– Ами тука едно две села, които са били изоставени преди 100 години почнаха да идват млади хора и да се населяват, защото има вода, има гори наоколо.
Още 10 години, този човек е живял повече от 100 години, защото е имал ВСЕМИРОВА ЗАДАЧА. Наоколо не десетки, не стотици, а хиляди хектари гора.
Когато заведох един приятел лесничей и той казва: “Ами какво да кажа, когато отида в горското, тука има вече гори, 4, 5 села са се новообразували, всичко за тези 50, 60 години.“ Това го е направил един единствен човек. Сигурно колкото пет долини като тази той ги е залесил, а може и десет. 

Това е човешката сила и мощ, всеки Божи ден. 

Не е правил дори чудеса. Той не е бил чудотворец. Ако каже един Светия, ще израстне една гора. И аз ви казвам, ще израстне за една нощ. 

Иисус казва: “Ако имахте вяра колкото просено зърно и кажете на тази черница или на тази смоковница да се насади в морето, тя ще се насади. Вие ще правите чудеса като мойте и по-големи от мойте.”

Това време вече дойде. Всичките ще станем чудотворци и всичките ще правим такива чудеса като Месията, като Спасителя. Но пак казвам по този начин се работи.

И Учителя казва така – Бейнса Дуно: “Няма да се противостоите на злото, пустнете го да тече, но отстрани му направете преграда. Направете дига. Защото ако го запушите като язовирна стена, то е толкова мощно, не може да спреш една река, ако не се изпуска тя ще прелее, ще разруши стената и надолу ще стане ад, ще залее всичко, а като има дига, злото е ограничено.“ 

Разбира се, бях някога и аз природозащитник и мислих, че лифта не е хубаво нещо, ще се замърсят езерата, ходех, виках, крещях, правихме бариери и ред други, докато един ден отгоре татко не ми каза:
– Синко, не се занимавай повече с глупости, лифта е прекрасно нещо. Нека се качват хората, защото не всички могат да ходят. Едни са мързеливи, а едни не могат физически. От 100 човека, ако на трима, или на четирима, или на пет им светне нещо и станат по-духовни това е прекрасен успех за нас, ние ги водим.
И аз разбира се, се отказах и затова знам. 

Нека изнасят злато, когато на мен пищят и викат, че много злато са изнесли онези хубавите борчета с апаратите, които са. Викам:
– По-хубаво нещо от тази новина няма. – викам – Къде ги изнасят те, на Луната ли, на Юпитер или на Марс изнасят злато?
– Не бе, в Америка, Германия, във Франция.
– Ааа ма на Земята?
– На Земята.
– Ами чудесно! Нека ни го пазят там.

Земята е един огромен музей.

Значи богаташите, които дават тези пари на нашите, защото тука нашите хубавци какво щяха да го направят?
Да го претопят.
Ама това са безценни работи. По-добре да вземат парите, да си купят яхта, да си купят БМВ, да ги изживеят на Азорските острови, или да ги изиграят на рулетка. Идеално е!
Но всички тези ценности тракобългарски ще се запазят в колекциите на западните милионери на абсолютно сигурно и прекрасно място.
Виждате ли?

Няма да мислим вече по земно му, ЩЕ МИСЛИМ РАЗШИРЕНО! 

Заради това, когато казват…
България има злато. Тя е трезора на планетата. Хиляди тонове самородно злато, ние стъпваме по него и не знаем какво имаме. А ред други работи, скъпоценни камъни и метали, най-редки в света са тук. И ние пищим. За какво пищим?

Ако искаме да направим нещо, то трябва да излъчваме ЛЮБОВ на кого? – На депутатите, на министър председателя, на министерският съвет, на президента и на всички, които командват.

Ама те може да са първо ниски чела, гердани и посредствени в съзнанието, нисичко елементарно съзнание. Аз ги обичам. Ако ги обичате като мен тази страна моментално ще стане Рай. Моментално, за 24 часа, всички ще станат моментално добри и свестни! Вие мислите, че е току-така. 

Защо направихме КРЪГОВЕ НА ЛЮБОВТА на 50 метра от Парламента в градинката пред паметника на Климент Охридски? Събрахме се доста хора. Защо нямаше журналисти? –
Защото няма противодействие. Правим един кръг хванати за ръце. Казваме една молитва хубава за България. Казваме формулата на Обичта. Правим прекрасни неща, но няма бой, няма стълкновение, няма полиция.
Кой дойде? Обаждат ми се полицаите, два часа преди това един инспектор, вика:
– Г-н Изворски, ами тука колко да пратим?
– Ами ние сме интелигентни хора.
– Колко ще бъдете?
– Ами – викам – може би 100 човека.
– Колко време?
– Един час.
– А – вика – добре, добре.
Идват една полицйка младо симпатично момиче и един полицай. Няма палки, няма коне, няма работи, няма коли, няма нищо. Еми затова няма и телевизия. А една жена каза: “Аз казах на пет телевизии какво ще има тука – кръгове на Любовта.” На тях не им трябва кръгове на Любовта, а на омразата, на ненавистта и на противопоставянето. Затова още искат. Еми искат, ама ядец, няма вече.
И когато дойде, аз казвам на полицайчето:
– Слушай, мойто момче, ние тука ще направим кръга, може да ходите да си пиете кафето с колежката.
И те си тръгнаха. Това беше охраната на нас. Официално, разбира се, искаме разрешение от Г-жа Фандъкова, черно на бяло. Така, ако го правим в Борисовата градина, не искахме разрешение, но пред парламента да.

Но какво стана, което е невидимо?
Стана една огромна сфера, егрегор се казва, която обхвана храм-паметника Левски, университета, Парламента в средата, паметника на Цар Освободителя и наоколо още на 500 метра, тази сфера беше розово-златисто-лилава и започна да вибрира.
Какво излъчва тази сфера?
Излъчва Принципа на МИРОЛЮБИЕТО, на ЕДИНЕНИЕТО, на МИРА и на ХАРМОНИЯТА. И само след няколко седмици самите депутати вътре почват да усещат нещо, ама не знаят какво, защото те живеят сега и работят в тази Сфера. Но то веднага не може да се прояви. Ще минат пет или десет години, за да може да им се отвори съзнанието на тях, но ще започнат да идват по-добри, по-мъдри и т.н. Това е. Така се работи, а не се работи да отидем и да викаме. Аз с лозунги да обругая този депутат, да защитя оня, защото този е от моята партия, а оня не е.
Всички са чудесни, прекрасни момчета и юначаги. Те трябва да бъдат мошеници, разбойници, измамници, престъпници, да крадат от Европейските Фондове колкото могат. За тях е разрешено, за Изворски не е разрешено.
Не мога да си купя яхта. Те могат да си купят яхта с каляни пари с всичко. На тях им е просстено, защото съзнанието им е на това ниво. Как с моето съзнание? Аз ще умра за 24 часа от съвест, чисто и просто ще получа удър, както е получил Самуил като е видял ослепените си войници, тупнал и край и така. Аз не мога да издържа там, а те могат да издържат и командват тази страна и аз им Благодаря от сърце. 

Смених ли ви мисленето? Смених го. Аз знам какво става в подсъзнанието. 

Мислете! Няма да мислите като другите. Ще мислите, абе я Изворски да видя как мисли? Ааа този човек всички викат, че е лош. Напротив.

У нас идваше един, някакъв познат на баща ми. Всички много лош, много. А той веднага, той такъв побойник, пияница, цялата махала не го обича. Обаче идва у нас и с баща ми се държи човешки, седне. Седим на пейката и вика: “Я ела тука бе Гошко.” Сложи ме на крак и винаги вадеше бонбони да ме черпи. За мен този човек беше ангел, а само да минеше по улиците и всичко се пръсква. Той ги беше наплашил.

Това е гледната точка, не е само гледната точка, защото 

ЕДНО ДЕТЕ ИЗЛЪЧВА ЛЮБОВ.

Аз съм осмирявал бабаити с кървясали очи, побеснели. Десет секунди, става агънце. Не се шегувам, когато трябва, разбира се, когато не трябва не правиш тези работи. Оставяш живота да си тече, така както трябва да бъде. 

Добре. Силви, ще правим медитацията. Вече много време говорих, но хубави неща и отговарям на доста въпроси.
Добре, ще изпееш ли нещо, ще направим ли нещо? 

Така, да ви кажа книгите ми, повечето от вас сигурно ги имат. Но за поезията, където е, скоро във Варна, взимат си книги и следната игра. Отварят така и едно стихотворение от ляво, едното от дясно, което им се падне.

Най-интересното е, че като отворят им се пада точно за тах какво трябва да е стихотворението.

Един си направи опит от компанията беше. Бяхме 15 човека. Три пъти отваря и три пъти на едно и също стихотворение, на една и съща страница. Майка му отваря и на майка му се отвори същото се падна и на нея.

Това е, разбира се, игра, но има някаква истина вътре, както аз като отварям евангелието или някоя такава Езотерична Духовна книга, викам от дясната страна 15-ти ред ще прочета и посланието идва до мен и ми светва, или от лявата страна 10-я ред или 25-я. Това е игра.

Не че книгата е моя, но тя е от четири раздела и за всеки има по нещо. Вътре има Духовна поезия един раздел.
Има Социална поезия, нещата от живота – втори раздел.
Първият се казва “Сърцето на Светлината”.
Вторият “Сянка и пепел”.

В Евангелието пише: “Всичко е по-безсмъртно от сянка и по-евтино от пепел.”

Третият е “Почти любов”, защото на Земята пълна Любов няма. Само Божествената е пълна. “Почти любов”, това са интимни такива лирични стихотворения.
И четвъртият се казва “Пъпна връв”, който е с патриотични, военни и стихотворения за родината. 

Правя си реклама, разбира се, на поезията, защото поезията трудно върви. Другите книжки ги взимат. Абе питам, цяла Варна купи 10 книжки или 20, колко купи не знам поезия. И аз викам:
– Абе нещо поезията защо не върви? 

Нали дъщеря ми е поет и писател и вика:
– Ааа, тате, как ще пуснеш хиляда бройки? Аз от моята книга съм пуснала 300 и още ми седи. – от посленият ѝ роман.
Така, че трудно върви художествената литература, но и от нея човек може да приеме нещо, което е Духовно, няма начин, от всичко. 

Ще видите този клип, когато го пуснат във Вара от една пристанищна кръчмарска песен как може да се обърнат нещата и да се разкаже историята на Вселената. Не знам още не са го пуснали. 

Ами, Силви сега ти ли ще водиш медитацията или аз ще я водя?

Силвина:
Ами заедно. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Privacy Settings
We use cookies to enhance your experience while using our website. If you are using our Services via a browser you can restrict, block or remove cookies through your web browser settings. We also use content and scripts from third parties that may use tracking technologies. You can selectively provide your consent below to allow such third party embeds. For complete information about the cookies we use, data we collect and how we process them, please check our Privacy Policy
Youtube
Consent to display content from - Youtube
Vimeo
Consent to display content from - Vimeo
Google Maps
Consent to display content from - Google
Spotify
Consent to display content from - Spotify
Sound Cloud
Consent to display content from - Sound
EN Flag
Cart Overview