Приятел:
Добър вечер на всички приятели, и приятелите на нашите приятели, на всички познати и непознати приятели!
Много се радвам, че тази вечер успяхте да дойдете, за да споделите част от времето си с нас.
За първи път в Раднево са Георги и Силвина. Двамата са мои приятели отдавна, но за първи път идват тук, за да организираме едно мероприятие, една среща в Духа и за да заискри вече Светлината и тук.
Тази галерия е едно много хубаво място, откъдето да тръгне потока, да тръгне тази Светлина и Енергия, която носим в душите си.
Главният повод за събирането е представяне книгата на Георги “Аз и Пикасо”. Самата книга е само повода, но въпреки всичко, тук има човек, който е достатъчно грамотен и добър в професията си, това е Алена Ликова, която е написала рецензия. Нека да чуем какво е написала тя.

Алена Ликова:
Уважаема публика, уважаеми Георги, уважаема Силвина Песнопойчева.

Силвина:
Благодарим!

Алена Ликова:
Аз не мога да говоря, но ще чета: (рецензията може да намерите тук: https://georgiizvorski.com/za-slovoto/ )

Много е писано върху творчеството на Димитър Казаков – Нерон и неговата езотерична космогония, въплътен в своя живописен мистицизъм. Корифей в изкуствознанието, като Аксиния Джурова и по-млади автори Димитър Бамбуков, Атанас Илиев, Нина Сотирова, Светлин Абаджиев са разглеждали живописта му в ракурса на космичното, вселенско проявление на Духа, на тайните откровения на сакралното познание изконната прапамет на човечеството, създали типично Нероновски йеродични знаци, символи и идеологеми неразгадаеми за простото око и сляпото сърце.

Георги Изворски обаче за пръв път успява да го доближи плътно до живия човек и неговото творчество погледнато отвътре от бездните на една съкровена изповед озарена от страдание, изкупление и съпреживяване в обща поетична амалгама обединяваща двамата творци.

„Не можеш с малко огледалце да отразиш един мащабен образ. Ще уловиш я око, я част от ухо, я част от челото и носа, но никога цялото.“

 Нужен е силно окрупнен и необятен ракурс в творческото взиране, в обекта на изследването, за да се проумее и съпреживее неговите откровения като собствено познание.

Ще се осмеля да цитирам думите на Силвина Белопойчева за автора на настоящото изследване, обединили в няколко щрихи на най-същественото за книгата.:

„Двама Титани на Духа си дават среща някъде на Земята. Знаменития духовен български  художник и творец – Димитър Казаков – Нерон и бъдещият духовен учител Георги Изворски преплитат съдбите си. Два огъня, които правят клада, която се превръща в пожар, горящ в сърцата и умовете на хората.

Тази книга е един своеобразен, оригинален Наръчник на Твореца и на Човека тръгнал по Пътя на Духа

Който ни въвежда в една истинска Творческа Работилница на Живия Живот, на Огъня, в който горят истинските Творци.“

Астралният живот на човека и неговите космични пътешествия и проявления ражда духовни бружения въплътени в творчество, което извайва истинския образ на човека по странния му чудат понякога неугледен външен вид.

Нещо повече, последният е с често защитна маска на една пределно крехка и болезнено уязвима душевност понесла върху плещите си прекомерно голямата тежест на таланта и гениалността, както твърди авторът на тази книга.

Животът на Нерон е разгледан в широката амплитуда от обичливото чувство за хумор както го казва Силвина в многообразните житейски ситуации до израза на преклонение и възхищение пред прозрението на художника.

Книгата е написана на крайно изразителен език. Самата тя е шедьовър на белетристичното и поетично майсторство и художествено откровение в стил подобен на стихотворение в проза, звучните регистри на една пребогата на нюанси музикално пластична партитура.

Никой досега не е писал така за Нерон. С оголен нерв на сетивата, топло, задушевно с много обичлива ирония насочена към маниакалното самочувствие на художника и буйните му словесни встъпления, с фино познаване на ранимата му душевност, с дълбоко проникване зад видимата фасада, в тайнствата на духа му.

Авторът изследва всичко, възгледите на художника за изкуството, културата и политиката, за Бога природата и човека. Историографията на неговия род, многобройните му контакти, вписването или не вписването му в цялостната социокултурна картина на времето, техниката му на рисуване, художествените му предпочитания, парадната страна и Светая Светих на неговото творчество.

Ето няколко живописни реда от жизненото веруюто на художника:

„Ще ти открия тайната… Слушай природата! Няма какво да измисляш! Тъй е свирил Орфей. Всичко от природата, И затова животните и птиците са го разбирали. Дъждът звъни, слънцето пее, вятърът свирука, потокът бълбука…Дори и цветчето, което разтваря чашката си издава своя собствена мелодия – хармонична и прекрасна… Всяко едно от тия Божии творения е музикален инструмент. Арфа цигулка, гайда, кавал, дудук, тъпан, пиано… Всичко!“

Художникът, който ходи облечен като парижки клошар, спящ под мостовете на Сена има великодушна състрадателна и всеотдайна душевност прикривана зад неугледната външност и привидно конфликтното му поведение.

Тази двуликост, тази дихотомия или по-скоро плуралистичност на характера, Георги Изворски схванал гениална интуиция на базата на дълбоко кодирани вътрешни сходства между двата мащабни духа.

Ето част от прозаично космогонните възгледи на Нерон в неразчленима земна духовна сплав.

„Ето сигналът от звездите до тебе. Когато всичко е точно връзката е идеална, когато не е сигналът те търси дълго, отслабва, оплита се, попада другаде и тъй нататък. Резултатът неточен хороскоп. Животът ти върви зле.
– Защо?
– Защото нямаш командир, който винаги да те напътства. Просто си изгубена овца. Разбра ли?
– Ами, ако туй сигналче не може да те открие?
– Ставаш или луд или гений.
– Браво бе, боклук, напълно си разбрал. Звездният сигнал е душата ти. Изпратена отгоре, намира тялото, вселява се, напътства го, води го. Държи непрекъсната връзка, а накрая пак се прибира откъдето е дошъл. Но тялото има и друг водач първичните инстинкти, т.е. ръчното управление, другото е дистанционно вярно под Божие управление, който е далеч, едва го чуваш, виждаш, усещаш. Най-чувствителните, най-емоционалните, най-свестните полагат и живеят по него. Исус дойде, за да свърже хората със създателя, за да не бъдат слепи и глухи. Връзката непрекъсната. Всеки се е юрнал към тленното и преходното.“

Ще прочета още един пасаж от книгата обуславящ нейното странно на пръв поглед заглавие.:

„Нерон разпалено заговори за изкуството, за различни художници. Директно и безкомпромисно се хвалеше, че е най-добрия, най-колоритния, най-оригиналния, най-самобитния, най-неповторимия, най-неподражаемият…
– Аз… и Пикасо! Двама сме. Ние очертаваме пътя. За другите отзад е лесно. Вървят по пъртината. Най-е трудно да минеш пръв…“

А пишещата тези редове си мисли, че един творец в която и да било област на изкуството или познанието няма чувството, че е избран и посветен, че творчеството му е уникално и предава основен смисъл и значение на човечеството и всемира той е изгубен.

Когато Нерон умира търсят паметника му:
„След пет крачки го видяхме. Очаквах нещо такова, но пак не можах да повярвам на очите си.
Знаменитият Нерон. Българският Пикасо. Художникът. Скулптурът. Поетът. Музикантът. Неподражаемият творец, верният приятел и добър човек – лежеше кротко под голата черна пръст, без следа от паметник, мраморна плоча, дори камък…
Дървеният кръст бе изгнил. Името едва се разчиташе. Фенерът – съвсем ръждясал – тъмнееше килнат.
Но – все пак – някой бе идвал. Жълтееше недоизгоряла свещица. И стрък карамфил…
Погледнах нагоре, към небесния безкрай. Първата звезда блестеше на хоризонта. Кой знае защо се сетих за последната му картина. За онази голяма, сводеста, светла, самотна, мълчалива Врата – отворена към Нищото… Или към Всичкото…“

И сега ви моля за извинение, но искам да изрецитирам едно прекрасно стихотворение на автора, което сякаш е писано за Нерон:

Една топола свети в есента.
Зад нея е угаснало морето.
И тя се къпе в златната тъга
под меките лъчи на слънце сетно.
Сама е! Между суша и вода!
Сама! Между сезони и поети!
Достигнала до края на света!
И спряла там на някого да свети.
По залез ще доплуват ветровете.
Ще пламне чайка – в кръгове от мак.
Ще се отрони в молещ лист небето.
И ще ми спомни пак за тебе…Пак.

Сякаш тези стихове са епитафия към огнения залез на Димитър Казаков Нерон. Самотна, светеща на някого, пламтяща топола, сама между суша и вода, достигнала до края на света, като неизличим спомен за светлината.
Благодаря!

Приятел:
Ще помоля Силвина да ни изпее една песен, която днес дойде вследствие представянето на книгата. Звездица ли беше?

Силвина:
„Гори, гори моя звезда“ се казва песента.
Но аз така се разчувствах от словото на Алена, наистина много благодарим. Ще помоля, ако има как тази рецензия да я получим, т.е. към книгата, страницата на Георги да я качим, защото наистина е прекрасна. А ако имаме разрешение и в други градове да прочетем, също ще сме много благодарни.

Наистина много фино може би е обхванат целия дух на книгата. И наистина днес като дойдохме тук да се запознаем с Алена и да видим залата и сега като прочете рецензията и финала и особенно за мястото където е погребан Димитър Казаков Нерон, свещта, която гори, сводестата врата и звездицата в тъмният небосклон, просто тази песен избликна отново, която е песен за Духа, за неугасимата светлина, която винаги е с нас.Понякога може да изглежда далечна и непостижима, но това е нашата пътеводна светлина, нашата връзка с божественото.

Това е полулярен руски романс, който Георги Изворски преведе, може би превода не е буквален, малко по-поетичен е. Предаде му се едно по-съвременно духовно значение. Не знам, нещо много се развълнувах от тази рецензия.

Георги:
Когато е истинско и точно стига до сърцето.

Силвина пее:
Гори, гори, моя звезда.
Звездна любов, звездица клетва.
За мен си ти звезда заветна,
звезда живот, звезда съдба.
За мен си ти звезда заветна,
звезда живот, звезда съдба,
звезда любов, звезда вълшебна,
звезда една, звезда сама.
Тъй светиш вечно, неизменно
в търсещата ми душа.
Ти светиш вечно, неизменно
в търсещата ми душа.
Животът мой, ти озари,
с лъчистата си светлина.
Кой те свали над моя мир?
Гори, сияй моя звезда.
Угасна ли над моя мир?
Гори, сияй моя звезда.

Приятел:
Полага ѝ се сядане. Благодаря на Силвина за тази песен, която ни изправя косите. Сега ще помоля Георги да каже една молитва и по възможност, молитва за града, в който се намираме, защото ние за първи път сме тук. Да се помолим за благото на този град и на нашата родина съответно.

Георги:

ГОСПОДИ, пази и закриляй България, нашата родина!
ГОСПОДИ, пази и закриляй българския народ!
ГОСПОДИ, пази и закриляй Земята и човечеството!
ГОСПОДИ, пази и закриляй този малък, но прекрасен български град Раднево!
Дари нему и жителите му,
здраве, вяра, надежда и любов!
Налей му благата си,
за да просперира и да върви
напред към благоденствие.

ГОСПОДИ, води жителите му,
напътствай ги, за да вършат Твоята воля,
според Твоята велика
ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ИСТИНА,
СПРАВЕДЛИВОСТ и ДОБРОТА.
Молим Те, от Дух, Душа и сърце.

Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!

Едно време много ме беше страх от речта. Словото го владеех писмено. Това ми е и професията, обаче устно така някой като ме питаше запецвам. Абе, мога нещо да изкарам.

Обаче веднъж моят колега и приятел Стефан Калайджиев, една беседа на Студенец сме и той ме води там да си продава книгите. Той е издател, знаете го. Стефан Калайджиев издава най-вече Учителя Беинса Дуно, и чудесен човек, разбира се, така всеотдаен, служител на Светлината. И отивам аз просто да му помагам. Аз слизам от планината с брада до тука, с коса до раменете, така малко полудив. Ама викам чакай да отида.

Той вика качваме се на джипа отиваме на Студенец. Там има 200, 300 човека, които са се събрали Източната окултна практика – Чи Гун, да я практикуват. За първи път чувам от него думата Чи Гун. Нито ми е ясно какво е, що е, нито съм чел, абсолютно нищо, ама както и да е. Отиваме със Стефан. Стефан разполага с две сергии така и вика сега тука са книгите. Ти ще стоиш тук да ме заместваш. Аз ще ходя да си пия кафето, да видя този приятел, оня приятел.

Добре, седя там. Никой не ме познава. Аз съм още в планината, пета, шеста година, още две, три години седях докато сляза. Никой не ме познава. Те гледат там някакъв тип такъв, интересен. И по едно време излизат на поляната и на поляната правят едни упражнения. И аз сега седя така от далече и гледам как играят Чи Гун. Обясниха, мина един лектор, втори лектор, около 300 човека бяха на поляната и стана обяд. И сега хората започнаха да тръгват на обяд, обаче на поляната още останаха 50, 60 или 70 човека. И до организаторите като отива Стефан и казва така силно и ясно, ама той като казва имаше още много хора, ама те заминаха и останаха може би не повече от 70 или 80 или 60, нясядали така на поляната. Той вика:
– Ами тука е Георги Изворски и може да говори точно за Чи Гун-а. Той е голям специалист.
Само като чух, какво ще говоря. Това изобщо не ми е ясно на мен. А Стефан застанал така до мене и се усмихва доволно, нали. Подлага ми нещо. Той нарочно, гледа да види. Обаче, Господ е на друго мнение.

В крайна сметка, който си е любимец на Господа си е любимец.

И аз както заставам така, изведнъж в главата започва да ми тече една информация. Не ми е за пръв път, аз вече четири, пет години съм студент в Академията за космически науки и това ми е ясно. Почна да ми тече една информация. Какво трябва само да направя – да си отварям устата, и то излиза. И аз почвам и говоря,примери, това-онова. Не се чувам. Аз не мога да се чуя съвсем, само знам, че нещо говоря, обаче какво, да ме попиташ. И около 40, 50 минути говорих. Хората седят, гледат ме. Останаха много доволни, пълна тишина, така, насядали на поляната и накрая спря информацията и аз спирам. Обаче да ме попита някой нещо не помня. По едно време идва един човек и вика:
– Господин Изворски, вие най-малко 20 години практикувате Чи Гун, нали?
И аз викам:
– Ами горе-долу – така скромно.
Това е така.

Самият Учител Беинса Дуно казва го не за пръв път, когато е имал една беседа час и половина, имал е две стенографки, отива след това и ги пита: “За какво говорих?” Не помни и при мен се е получавало същото.

И след това вече, като мина, слизам после от планината и викам само някой да ми даде думата, словото, абе, дайте го насам, вече на специалиста.

Сега сме седнали, беше в Стара Загора, при нашия приятел художника, Христо Танев и отсреща седи един стабилен политик. Не знаех, че е политик, обаче като говори така омайващо: “Не съм такъв, ами съм обикновен човек и не съм записан в нито една партия.”. Аз щях още същия миг да отида и да му кажа: “Виж какво я ме запиши в твоята партия. Ти такива работи каза, такива работи обещаваш, че на мен ми се замая главата. Златен дъжд от небето, купища диаманти, планини тука, че твоята партия ще ги направи и аз искам да се запиша.” Обаче той не знае кой седи отсреща. Ще се самопохвали. И така на този думата, на онзи, по 5 минути говорят и аз седя тука и най-сетне словото дойде до мен, да кажа няколко думи. И аз викам:
– Няма да съм много словоохотлив.
Говорих около 10, 15 минути. По едно време гледам отсреща човека и той вика:
– Иии за пръв път виждам манипулатор по-голям от мене. Ти ще станеш милионер.
Викам:
– Мойто момче, не милионер, а за един месец съм милиардер – викам – В Америка- да, ама тука не искам.
Та така, значи ставам и за политик, обаче викам:
– Слушай каква е разликата. Политикът иска винаги някакви дивиденти. Той манипулира, аз съм чисто и просто един хубав омайник. Аз не искам никакви дивиденти. Аз разказвам приказки на Шехерезада и понеже са хубави приказки, ме слушате, обаче не искам нищо да спечеля от никого.

Някой дойде и ми казва:
– Абе, Георги, ела да те черпя едно кафе и една минерална вода.
Викам:
– Благодаря братко, вярно, наистина със стотинки съм и много добре ще направиш. Как се сети – викам – едно кафе и една вода да ме черпиш? Това е максимум, което ми се полага. А вие какво искате, дивиденти много?

Значи, чрез политиката, която е средство за забогатяване по-добро от бизнеса, вярвайте ми, по-добро, десетки пъти. Защо да се буташ, да имаш 5 завода, когато може да си в ръководството на една партия и тези заводи да са ти на сметка, нали в дивиденти, без да ги има сградите и там да се мъчат и ти да се мъчиш с хора, машини, работи, експорт, транспорт, пласмент и не знам какви си още неща.

Ще ви кажа тайната горе-долу как човек става голям творец. Наистина трябва изключителна всеотдайност. В това съм забелязал, че си приличахме с Казаков Нерон. Аз още като дете имах тази дивотия и тази ненормалност.

Когато започнехме да играем някоя детска игра, имахме там на скачане, на хвърляне, на гоненица, на криене, аз си залагах винаги живота, ама не по-малко от живота. В смисъл най-много тичах, скачах. Най-рисковите работи и всеки ден си изкълчвах или крак или обезателно някаква рана. И баба ми казваше, добре, че беше голяма знахарка и дядо ми беше най-големия чакръкчия наоколо. Оправяха ми изкривените глезени, ръце, ама всеки ден ме монтират. Наистина Господ знае кой да изпрати за семейството. И баба викаше:
– Абе, Георги, това тяло като чели не е твое. Ама не е чуждо, то не е на някой друг.
– Ама бабо – викам, – аз като го нося, аз не го усещам.

Порязвам се, удрям се, синини, не знам къде съм ги получил. Значи така е във всяко едно нещо, като го виждам и като се юрна, ейй. Докато после открих нещо друго,

не обезателно да си пръв, не е обезателно, върши го наистина със сърце,

но когато има други хора…

Примерно на състезания в началото като бях спортист вярно гледах за място, после обаче открих, че важното е да участваш и да бъдеш в колектива. И много приятно ми беше, когато собственият си отбор, аз го провалях и ние минавахме към края на десетката, а други взимаха първо, второ, трето място, купите и медалите. Беше ми голямо удоволствие, а всички от моя отбор започнаха да викат:
– Предател, страхливец, некадърник. До вчера, гледа ли какво направи сега, до вчера на тренировката – да кажем по спортна стрелба – Сега само 5-ца, 6-ца, а вчера стреляхме 9, 10 имаше – ами вчера стрелям, ама не на състезание – Днес 5 и 6, ти какво направи, къде гледаш бе? Ние сме се напили – аз нали не пих – ние сме пияни от снощи и пак даваме по-добри резултати от теб.

Викам:
– Абе момчета, не знам, нещо стана – така чупя ръце, а сърцето ми доволно. Онези слабите отбори се радват, купи дигат, крещят.
Тогава разбрах:

Да доставиш удоволствие и радост на другите, няма по-голяма радост и щастие за човека.

Наскоро двама души, тя и Силвинка го каза преди една година, и ред други, следната крилата мисъл, която вече осъждам за хората. Скоро ми каза, няма и един месец, един близък мой приятел, така си пием кафето,бабиното кафе и той вика:
– Знаеш ли какво, открих някога, че

когато си щедър и когато даваш, е по-голямо удоволствие да даваш и по-голяма радост на сърцето, като гледаш хората как се радват, отколкото да приемаш,

да взимаш.
И викам:
– Абе, Ники, ти тези десетте Божи блажества, които съм написал в книгата “Законът за даването” или „Закона за Десятъка“ може и да си ги пропуснал да ги четеш, ама четвъртото или петото гласи:

“Блежени тези, които получават, но дваж по-блажени тези, които дават.”

Той беше от тези пет, шест човека, които за последните две, три или четири години, открили са тайната на даването, даването, даването. Но

КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ДАВАШ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ПОЛУЧАВАШ.

Това е закон на Вселената!

Има една цистерна, отдолу отваряш крана, не само себе си да напоиш, а раздаваш и на ближните си, долу кранчето е такова, обаче отгоре на цистерната люка е такъв за вода и Господ само налива, налива и си я държи пълна, обаче ако се стискаш и само за себе си, той спира да налива и цистерната и пет тона да е, рано или късно, изведнъж кап, кап, кап и спира. Защо? Защото ти си стиснат, заради това, не си дал на никого нищо, а то се увеличава три пъти и заради това е казано в притчата – 30 пъти, 60 пъти и 100 пъти. Така дава Господа минимум 10 пъти, нагоре.

Дадеш 1 лв, ще получиш 10, но да го дадеш наистина, НЕ от това, че ще получиш нещо, а да го дадешбезкористно и наистина от сърце и душа и забравяш, че си направил това дарение, това благодеяние.

Много интересни случки аз съм описал тук, Алена е чела книгата за Нерон. Една след друга, той беше изключителна личност. Много и не съм записал, наистина е така, но искам да кажа, че… ще ми задавате въпроси и вие, понеже не сте я чели, но общи може.

Силвина:
Има хора, които са я прочели вече.

Георги:
Още по-добре. Как я написах?

Още на млади години обаче като бях студент разбрах чалъма.

Първото е да пишеш от сърце и най-вече да си най-близо до истината.

Ако си най-близо до истината, хората най-много ти вярват, иначе може да ги омайваш с хубави, ласкави думи, но това омайване е до време. Защо? Те ти омайват физическото тяло и физическия ум, ама това не е истинския ум.

Умът на Душата е по-висш. Значи Душата не можеш да я излъжиш.

 Може да излъжеш този ум, но по-висшия ум не може. И рано или късно Душата дава акъл на земния ум и вика: Абе, виж, я погледни внимателно да видиш, този човек те лъже. Това не е така, има тука някаква неистина”, но ако е истина,

ИСТИНАТА Е ВЕЧНА!

От това по-добро няма. И заради това, като пишех тази книга, аз съм се стремял да бъда най-близо до истината, защото малко преди да си отиде, той вече си предчувстваше краят, усещаше се и последните места, където ходихме заедно, на избори съм описал тук, и баща ми, аз и Бончо, неговият секретар и пиар и той вика: Аз ще ви предваря май момчета.”, а баща ми беше доста по-възрастен от него. Ама баща ми никога не е боледувал, изключително здрав. Той така си отиде от диамантена смърт, една, две години след Казаков.

Мина така, правиме една година на Митко. Пускаме един некролог наш, залепихме един некролог из махалата. Събрахме се така ние неговите приятели вкъщи и баща ми вика:
– Абе, синко, абе я напиши нещо за този прекрасен човек, бе. – а той наистина беше изключителен и наш приятел. – Аз – вика – бих написал най-добре – ама той баща ми военен летец, технически човек, макар че разбираше от всичко, вика – Сега да седна, това на тебе ти е работата, защото ти си учител по литература, журналист и т.н., сядай и пиши в крайна сметка.

И аз викам:
– А, чакай – обещавам, нали обещавам. Ама човек трябва да държи на думата си, викам – Добре, ще напиша, ама има време.
– Ама – вика – колкото по-рано, толкова по-добре, защото виж човек някои работи, докато са му пресни в главата, после с течение на времето забравя подробности и т.н.
Викам:
– Добре, добре.
Ама толкова добре, добре, карах си мотоциклета, летях си и с делтапланерите. Ходих събота и неделя, лов и риболов, и щраках с пръсти, с приятелите. Това ми бяха удоволствията, а не трапези, пиенета и така нататък и игра на комар да кажа.

Обаче мина още една година, втората, може би и след някой друг ден баща ми си отиде и аз вече имам задължение. Защо? Не само към жив човек, макар че той казваше: Трябва да се уважават хората, докато са живи, като си отидат там на тях им е равно.”

Обаче и живите и мъртвите, усещам, че духа е около мене и ме притиска. И работех тогава в геоложки проучвания, бях механик на една сондьорска бригада и зимата няма много работа и отивам при шефа, където е, и му викам:
– Шефе, – той знаеше, аз му бях казал: „Шефе, може да разчиташ денем, нощем на мене, пращаш ме където и да е, на трудни обекти, независимо, обаче като ти кажа, Шефе, искам три дена отпуска, или една седмица или един месец, ме пускаш веднага и не питаш защо. Платена или неплатена, не ме интересува. Чисто и просто, ако остана тука и ме задържиш, никаква работа няма да свърша, но после мога да ти свърша пет пъти повече работа, имаш думата ми. – аз съм човек, който си държи на думата, или поне мисли.“

И отивам при шефа, беше края на януари. Времето сняг, още не сме излезли, февруари, вече март. Тука сме правили сондажи на ТЕЦ Марица Изток 2, точно там, където изхвърлят едни боклуци, за нов комин щяха да правят, по-висок от 300 метра. Ама само си остана май със сондажите и изобщо не го почнаха. Та и тука някъде наоколо съм бил. Почти едно лято от март – есента до септември работихме там, във фургони живеехме. И сега отивам края на януари и викам:
– Шефе, ще взема 20-тина дена отпуска, пък ще видим.
Той вика:
– Да, готово. Аз съм запланувал да ви пращам по обекти /това е в София – Геоложки и хидроложки проучвания/, така че ако искаш излизай. Не си вземал отпуската.
Викам:
– Шефе, двадесет дена да е.
– Добре, ставай и заминавай.
И аз се прибирам, сядам и започвам да я пиша. Ама аз така работя, не ям, не пия като работя нищо, нищо. Пиша пет или десет часа, там, където съм. Пишех легнал по корем на пода и така. Най-напред на ръка и после на пишеща машина, първобитно. И пиша и  където е там на пода, то е топло, оставям химикалката, лягам и задремвам. Почивам един час, събуждам се и пак започвам да пиша, отвън дали е светло или тъмно, само паля лампата, това е. От време на време ми чукне майка и вика:
– Абе, ти нещо няма ли да ядеш, няма ли да почиваш?
– Не!
Аз така и учех едно време за изпити. По принцип писмена работа така работех, абсолютно всеотдайно, макар че доста бързо мога да напиша и една повест, както тази книга я написах почти без почивка за две седмици, ако се погледне, около 12, 13 дена там някъде. Беше в суров вид на тетрадки, и после разбира се си играх, пиша я и я преработвам на пишещата машина. Една „Марица“ имах 11, българска, една хубавица. Вие ги знаете тези пишещите машини. „Хебрус“ имаше и на нея доволно бързо пишех. И написах я и така остана на ръкопис.

Давам я сега в махалата на двама познати и колеги, единият ми е по-близък от двамата братя и двамата имат издателства, две издателства и една печатница. И по-големият брат отговаря за печатницата. И аз я давам на големия брат и той идва вечерта у нас, ама за един ден я прочел или на следващия ден, не си спомням и вика:
– Георги, сега как нямам пари – а това е в първите години на демокрацията, вика – Слушай да ти дам някоя марка /марки и долари бяха, защото българския лев, девалвация пълна/ и да ти дам някой лев и да ми предостъпиш правата, дай ми я, аз ще я издам, всичко.
– Добре – викам – как?
Вика:
– Еднократно как, никакви дивиденти!?
Викам:
– Не знам, аз чак толкова не съм закъсал, не съм гладен – макар че с баща ми правихме къщата тогава, той си отиде, разбира се, аз останах и я довърших. Само двамата, на четири етажа къща, аз съм правил, работил съм всичко по нея. Викам – Вярно трябват ми, ама… – викам – Не, не ще си помисля.

Минаха години, на брат му, ей сега, миналата година беше през май до тази година май ще стане една година. И на брат му давам ръкописа и викам:
– Май дойде време тази книга да излиза.

А през това време, тя е първата написана за Нерон. Излязоха три, четири книги от негови познати. Викам давам му я и брат му се обажда, на село сме си, звъни телефона, вика:
– Стигнал съм до стотната страница – вика – абе, тази книга трябва да види бял свят. Тя е уникат, тя е шедьовър, ама как досега аз не съм рабрал.
Викам:
– Слушай какво, преди десет години брат ти искаше да и купи правата на тази книга. Тя отдавна е писана, обаче тя е свежа, защото всичко е вечно.

Изкуството е вечно, политиката е временна и бизнеса е временен, сменя се. Обаче изкуството, дали е поезия, дали е проза, дали е музика, дали е скулптура, вечни са и театралните творби, това е вечното. И той вика:
– Независимо кога и как, оставяш ми я и аз…
И разбира се, цяло лято мина, докато я направят, отвън, отвътре и така нататък и ей сега преди 2, 3 месеца в крайна сметка, мина нова година, края на януари ли беше или февруари и тя видя бял свят, в този вид двеста и петнадесет страници.

Това е историята, която е от извора.

Доста точни моменти Алена каза от книгата, а и вие сте я чели, ако има нещо да ме питате, за да стане така беседа, да стане диалог, диспут. Би било добре, ако не да прочета нещо и по него да коментираме. А може и от тази хубава книжка, защото наистина всеки човек е поет в душата си, това е истина. Обаче не всеки може да прецени словото, което е написано, а иначе може да има поетична душа.

Веднъж между две села във Врачанско вървя пеша от едното до другото 5, 6 или 7 километра. Не е много. Иняма превозни средства, няма нищо, толкова, така да се каже, загубени села. По едно време ни стига една конска каруца по асфалта. Аз си вървя не се обръщам. Сега за мене 10, 15 някъде до 17, 20 километра не е проблем. Ей сега моментално тръгвам пеша, не ме интересува и много бързо ще ги мина. Просто не се уморявам  до 20 км, а едно време до 50 км, изобщо не се замислях. Петдесет километра, о тръгвам как, ама пеша да видиш, че за един ден ще ги минем, може. Десет часа по пет км в час, са 50, като си млад – 10 часа преход.

Така и каруцата леко ме изпреварва, защото коня бавно така, обаче ме изпреварва все пак и човекът вика:
– Ще се качиш ли при нас?
Жена му отзад седи на сламата така или сено беше, той седи отпред на дъската и я спря, викам:
– Ще се кача да си правим компания.
Качвам се.

Този човек наистина беше изключително природно-интелигентен и надарен в областта на изкуството и на поезията. Където минавахме, той забелязваше всички по-интересни дървета и вика:
– Абе жено, виж ей това дърво. – цвета на небето в края на хоризонта, аз не съм забелязвал тези работи, той ми обърна внимание и вика – Гледай как се прелива зеленото към небето, а виж над реката вибрира въздуха по друг начин, по друг начин трепери като мараня над нивите.

Бре, този човек говореше с природата, с птиците, с нещата. Значи, той беше роден поет. Какво оставаше? Да вземе една химикалка, и онова, което го възприема, а що да не и за художник, разбира се, за творец, или пък ако беше за музикант, щеше да напише ноти. Ама той на село и никой не е взел да развива дарбата му.

При мен скоро дойде, т.е. при Силвина, дойде при нас на село един музикант и каза:
– Най-голямото ми желание беше да стана художник. Обаче нашите пълен тормоз, на сила ме караха да свиря на цигулка от сутрин до вечер, уроци, учители и накрая ме направиха музикант и цигулар.
А той показа някои много интересни работи, направени творчески от дърво, вика:
– Имам и картини, всичко – и вика – Това по ми идва. – сега свири в Германия, там се е оженил, май за една полякиня, и свири в някакво заведение или ресторант – Това ми е живота, много години вече, 12 ли, 13 години.

Значи, навсякъде, където ходим, ние може да срещнем хора, които разбират творенията на природата и които само остава да ги пресъздадат. Но те са се хванали с нещо друго, но са поети, писатели, художници, музиканти, театрали по душа. Ето това е. Няма човек, който да не е творец дълбоко в себе си, само че трябва да развива таланта в една насока, защото в редицата прераждания преди това, където е бил, няма начин да не се е занимавал с нещо такова.

Силвина:
Да ви прочета нещо, но не съм сигурна от кого е цитата, дали не беше Михаил Иванов:

„Колко много хора на изкуството не осъзнават отговорността, която носят. Те не допускат, че като им е дало този дар Небето ги е направило притежатели на голямо съкровище, благодарение, на което могат да правят чудеса. Даже тези, които осъзнават, че са носители на изключителен талант, не вярват достатъчно във възможностите на тази дарба. Идеала за един творец в изкуството трябва да води хората към Божественото и тогава неговото име ще бъде записано в „Книгата на Живота“ като спасител на множество човешки души от скърби и смърт. Нека той не се притеснява за своята душа. Ако спасява душите на други хора, някой ще спаси и неговата. На този, който разпространява светлината около себе си, други му носят също светлина.

Георги:
Много хубав цитат. Сега ще го поразтълкуваме и ще разберем, че не само когато отидеш да слушаш проповедта на дядо поп или на пастора, и това показва, че си духовен човек, а

когато наистина твориш нещо, това показва, че ти пръскаш Светлина – Божествена, 

независимо какво. Значи, изкуството, поезията, музиката, всичко това са видове изкуство разбира се. Всичко това разпространява Божественост, Духовност, така че наистина е голяма отговорността, на всеки един творец.

Силвина:
Можеш да разкажеш притчата за талантите.

Георги:
Да, сега ще я разкажа и понеже днес сме трети ден, нещо ще прочета още, макар че два пъти говоря за него, сега ще говоря за трети път, тъй като видях, че сламката, т.е. бележката ми е в джоба.

В евангелието Иисус разказва една притча не само на учениците си, но и на цялата аудитория, където го слуша. Когато той е говорил, той е говорил с притчи на народа, но вечерта на учениците си е обяснявал всичко, защото много от тях също не са разбирали. И той тогава докато свикнат и се научат да започнат да тълкуват нещата. Ето как стоят нещата.

И много години отне на Небето и мен да ме научат и аз почти, може би, да съм чел евангелието да не кажа хиляда пъти, ама от 500 до 1000. Всеки ден по едно време имаше пасаж – чети от тук до тук. Тълкувай го, аз да го казвам, а този който ми е учител за момента ме поправя, казва:
– Докато не се науча – нали си студент, цял ден си студент.
Сутринта те вдигат в 4 часа, вечерта в 10 си лягаш, през цялото време 1, 2 часа почивка я имаш я не, през деня, така. Ето какво казва Иисус:

Един богат човек трябвало да замине за чужбина, да прибере някакво богатство оттам, има да, чорбаджия, господар, който оставил слугите си да наглеждат имота.
Извикал той единия си слуга, на когото имал доверие и казал:
– Виж какво, ето ти 5 таланта, т.е. 5 жълтици. 5 таланта ти давам с тях прави каквото знаеш докато ме няма.
Извикал втория и му дал 2 таланта и на третия 1 талант и заминал.
Върнал се след време и дошъл първият от слугите му и казал:
– Господарю, ти ми даде 5 таланта, и аз ги умножих, още 5. Завъртях една търговия, една работа свърших и те станаха 10. Ето ти 10-те таланта.
И той казва:
– Добри ми и верни, слуго. Ще седнеш сега с мен на трапезата да вечеряме.
Вторият дошъл и той казал:
– Господарю, даде ми 2 таланта и аз потрудих се, положих усилия и ги направих 4, двойно, ето твои са.
– О, ти си добър и верен слуга. Ще седнеш с мен сега на трапезата.
Дошъл третоя слуга и казал:
– Господарю, аз знам, че ти си много строг и взискателен. Значи жънеш там, където не си сял и прибираш там, където не си хвърлял, и заради това, взех твоя талант, закопах го в земята и сега, когато дойде, вадя го и ти го връщам – твоето богатство!
– О неразумни, мързеливи и лениви слуга. О неверни, хванете го и го хвърлете във външната тъмница, където ще бъде плач и скърцане със зъби.

Притчата свърши. Започваме да я тълкуваме. Това, което е, всичко в библията е символ, и в ред други книги.

Господарят, който тръгва за момента, това е духът, който слиза, посещава ни, освещава ни за момента и ни дава способности, дарби и таланти,

т.е. да се пробудим, светва ни. Затова викат Буда е бил тук. Да пробуди ето. Това е тракобългарска дума.

Значи, пробуждане на съзнанието, просвещават ни и ни дава какво? – Дава ни богатства, дава ни способност да се развиваме, но не да бъдем невежи и лениви, а трябва да положим усилия.

Полагайки усилия, ние от онова, което е заложено, тази Светлина, ние я разширяваме двойно.  

На първия е дал най-много, защото най-успял да се отвори първо съзнанието на първия, значи най-много му е дал. Пет таланта и той ги прави десет. Значи най-много се е трудил, най-много се е учил, и е вървял в духа.

Вторият има по-малко отваряне на съзнанието, значи по-малко качества и способности на характера, но и той е положил усилия, до толкова, колкото е могъл да се научи да върви по пътя на Божественото към Бога.

Третият обаче това са най-нисшите съзнания и най-големите мързеливци, които не искат да си научат урока, невежите. Е Господ какво ги прави – рита ги като футбулна топка по игрището – страдания, изпитания, неволи, пищят, болести, а те: “Какво стана бе, ама защо?” Ами защото си мързелив, защото не искаш толкова да си промениш стереотипа на мислене, на чувстване и на живот, на отношение към нещата. Искаш да си алчен, завистлив, мързелив, похотлив, да си егоист, еми като искаш да си такъв… Обаче дойде време тези работи да не вървят и да бъдеш ритан, което е напълно заслужено.

Идват такива хора, стоварват проблемите си на мене, чупят ръце. Оня ден срезах една жена, ама директно, вече:
– Виж какво, омръзна ми да бъда мил и деликатен. Казвам ти истината. У теб е вината. Това, че имаш язва, един милион работи, болести, това, че не ти върви, ти си виновна.
– А, ама аз знам, че еди какво си е станало.
Че се спънала тука, че това станало, ама това са физически работи.
– Няма, това е последствие. Аз ти казвам за корените на нещата и ще ти кажа какво си увредена, какво не си направила. Значи ти си сбъркала нещо от Природните и Божествените закони и е ясно, че те действат. Тези принципи действат безотказно.

Природата те наказва, 100%, като сбъркаш нещо, няма начин.

Ако откъснеш сто цветя без да има нужда, ако е билка да, ама ако и с билката прекалиш. Примерно трябва да правиш 20 пъти чай, ще откъснеш 40 билки, по 2, два цвята ще сложиш, но не да набереш 400 и те да стояттри години и после да ги изхвърлиш. Ааа.. природата не прощава тези работи. Две мнения няма. Затова трябва да взимаме от нея, толкова колкото ни е необходимо. Това е закон.

Сбъркаме ли Природните и Божествените закони винаги има това прекрасно нещо, което ние го наричаме, а то какво е, да ни научи урок – БОЛЕСТ.  

Болестите са най-добрите учители. Горчивият опит учи най-добре човека.

 Аз съм го казвал неведнъж – за хинина, близни малко хинин, ще го помниш 10 години колко е горчив, мед колкото искаш. От 10 буркана по една лъжица – утре съм забравил вкуса му. Да медец е нали, хубаво е.

Затова ни дават тези изпитания, а ние ги наричаме страдания, чупиме ръце, болести и викаме. Еми в крайна сметка ние сме направили неправилния избор.

Силвина:
Още малко да се върнем за отговорността на твореца говорихме.

Значи, колкото повече дарби има един човек, колкото повече способности са му дадени, колкото повече бонуси, на колкото по-високо ниво е, толкова и отговорността му е по-голяма.  

Значи той има пет, трябва да направи десет, значи той трябва да положи много по-голямо усилие от този, който само едничко му е дадено и трябва да го поразвие малко да го умножи по две, да станат двечки.

Така, че това е, което за мен илюстрира тази притча. Плодовете на Духа, които са под формата на различни дарби и таланти, които твореца изявява, но този човек е докоснат от Бог и

това, което му е дадено, той трябва наистина да го развие и да го сподели с хората, а не да си го крие за себе си.

Много хора казват: “Срам ме е. Притенявам се.”
Как се притесняваш, как те е срам? Това не е дадено само за теб, това не е твое.

Георги:
Не се притеснявайте, а се изявявайте.

Имам един пасаж от книгата, карам, водих Нерон на Момин проход на почивка. Там си ходих всяка година и ме познаваха. И сега той вика:
– Какъв поет си ти бе, едно стихотворение не си ми казал?
Аз викам:
– Кажи колко искаш, знам на изуст доста.
– Я, кажи.
Ами викам:
– Сега не съм в настроение, кво сега ще ти казвам стихотворение и в колата. – аз карам колата, той седи до мен, а той вика:
– Творецът вече трябва да е винаги готов. Като казваш на един музикант да изпълни едно произведение и една песен, той хваща китарата и веднага започва да пее и да свири. Е виж Висотски, даже не го карат. Той и с водка и без водка пак свири.
Той беше прочут, той от това си отиде, светъл му път, разбира се. Висотски беше прекрасен човек, чист, светъл, и аз много наистина го харесвам.
Вика:
– Видя ли, веднага не пита!?
Значи, от него запомних, че

творецът, както казва Силвина, трябва веднага да бъде и да започне.

Художник – да. Наскоро бяхме на Юндола и трябваше да се начертаят, фактически знаците на хармонията ин и ян са шест. Три са основните и има още три. Тези трите, този на 8 хиляди години, където е, този на 4 хиляди години, където е еврейския и египеския и съвременния, който е ин и ян трябваше да ги начертаем на един лист. И аз можех така, обаче аз още се ослушвам и викам има ли някой по-добър от мен, тук, да дойде да ги начертае. Илиза едно момиченце и вика: “Аз ще ги начертая.” Верно зема момичето, хоп, най-напред направи, знаете, белият и черният ембрион, знака на Изтока с едното око, на белия фон е черно, на черният фон, точката е бяла, но не са в кръг, точно като две попови лъжички, една срещу друга. Всички го знаете този знак, на 8 хил. години, много стар. Сега вече не им върши работа, нищо, че личният ми приятел, го носи на врата.

Следващият знак, аз говорих подробно на Юндола, е двата триъгълника, един с върха нагоре, един с върха надолу и когато са преплетени образуват тъй наречената звезда на небето – ин и ян. Ян е отгоре, триъгълника, който сочи към Небето, ин е който сочи към майката Земя – женския принцип, едно към едно. По средата има една чертичка, абсолютно знак на хармонията. Този е 2, 3 хил. год. преди Христа в Египет и при евреите.

Новият знак вече, е два сърпа, кръг, ето го, от едната страна е първата четвърт на Луната, от другата е последната четвърт на Луната. Дясната страна е Ян, лявата е Ин. Като го обърнеш така, отгоре и отдолу, посредата се докосват и правят едно око – окото на Господа.

 

 


– Ааа, това бил. Ама чакай – вика – защо никой не знае този знак.
– Вие не го знаете, посветените го знаят, аз го виждам на толкова народ.
– Един приятел имам такъв, който е от иманярите, търсачите и вади и вика: „Един такъв знак го вадя, сигурно е на 2000 години от Римско време.“ Точно същия.
Една жена го носи на врата си, така от двете страни, аз викам:
– Обърни го така и отгоре направи това.
– Защо?
Ами викам:
– Защото единият сърп е отдолу, женския – ин, а отгоре е ян, и окото става тогава не вертикално, а хоризонтално.

Мисълта ми беше, че момиченцето си има талант, дойде, хоп и ги начерта за пет минути на един голям лист. Окачихме ги, защото нямаше дъска, нямаше нищо. Веднага си прояви таланта. Не го беше срам, вика:
– Аз ще го направя, цветно ли, с какви химикали искате?
Значи човек веднага трябва да се проявява, а не да знаеш и да се свиваш в ъгъла. Ще знаеш и ще се свиваш само в казармата. Там, баща ми е казвал: “По желание нищо не правиш.” Ако те хванат за врата и те накарат ей там да измиеш чиниите в кухнята, да, отиваш, миеш си чиниите. Да проявиш инициятива, ооо, прекрасно е.

Така, сега имате ли нещо да ме питате? Спокойно питайте за всичко, ама и не само за това, ама каквото ви дойде на ума, може да ме питате за петте кокошки на бай Пешо, защо си гонят петлите. И пак ще ви кажа защо. Не искат петел, тия пет кокошки. Амазонки, аз така съм ги кръстил. Идва петел, пускат го хубаво, младо петле, надарено, слънце, ходи наперено, тия като се юрнат към него и почват да го кълват и го изгонват. Той види зор и хвърка някъде на високо, защото те стари, той млад, изглежда заради това, не знам. Божии пръст има, но само казвам, на този въпрос не мога да отговоря, нищо, че ви казах какво мисля. Така.

Въпрос:
Как може да се внесе духовност в бизнеса?

Георги:
Ааа, това вече говоря на две беседи. Да влеем духовното в бизнеса, духовното в политиката, духовното в културата, която е най-духовна духовна, но все пак още духовност им трябва. Духовността трябва.

Ако не се влеят едно в друго на земното кълбо – духовността не се влее във всички видове социални неща, културни, политически и какви ще да са, тази планета няма бъдеще. – Георги Изворски

Казвам го съвсем отговорно и сега е момента да се налива там в бизнеса.

Ще ви кажа. Двама души, които са ми много близки, вляха духовността в бизнеса и сега си въртят синджирчетата и си свирят, защото започнаха да изпълняват Природните и Божествените закони, но минаха през една криза и то никак не малка криза. Пищяха и ми се обаждаха.
– Момчета, издръжте бе, тази криза, ще е пет месеца, шест, една година, обаче после хиляда години Господ ще ви дава бонуси.
– Ама ние знаеш ли колко сме зле. Отвсякъде ме нападат, ритат ме, не мога да правя биопродукти. Пари няма, скъпо…
– Издръж човече, една година!
Година и половина мъка, сега вече всичко тече така пълноводно като река. Но понеже

отначало винаги Бог ни дава изпитания, винаги те заритва и винаги ти дава криза. Така е, когато те лекува и от болест.  

Значи онова момиченце, което 9 години беше затворено в една стая, казах на баща му:
– Три дена ще го пазиш и няма да спиш да не направи някоя беля. Толкова зле ще бъде, че си нямаш и на представа. На четвъртия ден сутринта ще е здраво.
Точно както казах, обади ми се на петия ден по телефона и вика:
– Едно към едно.

А ние мислим, когато аз излекувам някой, сега не ми дават, разбира се, да лекувам, обаче като лекувам някой, то му стане много зле, и вика:
– Георги Изворски, ама от неговата енергия, ама тя черна, ама негативна, то ми стана зле, аз почнах да пишкам черно.
– Ами ще пишкаш черно…
Понеже вдигна ми кръвното една дама и аз и викам:
– Понеже си много грешна – не и казах, че е замърсена и аз така деликатно винаги казвам – Виж какво, твоето организъмче е малко така, хапвала си, пийвала си и е по-така, шлаки имаш нали. Може да ѝ кажа нещо, обаче на мен ми дойде до тук и викам – Слушай, колкото е по-грешен човек, толкова по-лошо му излизат болестите. Значи, ще лежи една седмица, няма да може да си дигне ръката, ще е болен, ще е много зле, но после, ще е здрав.

Но понеже като му стане зле на човека и той тича при доктора, доктора една шепа лекарства и той стане още по-зле и спира действието на енергията, която ще го излекува, само защото няма какво? Вяра. Просто не вярва.
Но всеки, който е повярвал в това, истина е.

Ето, правим сухия пост. Силвинка може да ви говори и за мокрия – за водния пост и за сухия пост. И винаги ти става зле, няма начин да не минеш през криза. Да, обаче човек като почне да преминава, аз така като правих първите от началото още, баба ми ми казваше и усещам вече започвам да отмалявам, почвам да мириша на ацетон. И докторите, понеже медицински лица около мен дал Господ и викат: “Край ти се обезводни, до утре сутринта няма да си жив. Важни органи ще спрат да функционират, жизненоважни и така нататък”. Глупости,ама пълни глупости. Модерната медицина не е в час, ортодоксалната за тези работи де, иначе е прекрасна. Аз я обичам, лекарите са необходими и са на много точно място и без тях не може, обаче за някои неща, просто не ги знаят. Докато аз не го изпитах на себе си. Кажи нещо Силве.

Силвина:
Значи за бизнеса, понеже идвам от тези среди все пак и аз нали, преди да започна да се занимавам с това, което сега.

Бях отдел маркетинг на гръцкото посолство, завеждах и общувах само с хора от бизнеса и работех с тях. И мисля, че сега се подготвят хора, които вече, познавам някои такива доста, които са като консултанти. Дали е коучинг, дали по друг начин се казва, хора, които вече са минали през духовното и го вкарват в техните консултации към различни бизнесмени.

Между другото винаги е било така, винаги, още от нали Георги може да каже за българската държава как е било.

Винаги Духъг е бил, нали Дух и материя.

Тази нощ Георги сънува един сън, който беше много интересен и аз още така разсъждавам над него. Но там ставаше въпрос за един автобус, който го кара един шофьор. Първо го кара по равното, Георги е зад него. Кара го по равното, после шофьора пострадва и в главата му нещо става и има кръвотечение. След това тръгват по стръмното като Георги му помага и му дава кураж и енергия. Автобусът е пълен с много хора и след това вече се изкачваме и там се случват други неща.

Обаче, сега като си го мисля, това наистина са ръководителите на земно ниво, на Земята, дали ще са бизнесмени, дали ще са политици. Когато карат по равното, криволичат и всъщност духа е този, който дава куража, който в един момент има много решаваща роля, за да може, автобуса или земното кълбо да се изкачи и да стигне едно ниво по врътката на спиралата на еволюцията по-нагоре, което е следващото равно нещо, по което вече тръгват.

Така и просто смятам, че много хора ги подготвят в момента, за да станат консултанти на бизнесмени, които иначе няма как да се докоснат, просто. Въпреки че духа винаги намира начин, но обикновено това става точно чрез друг човек, който го изпраща като свой пратеник.

Георги:
Така, а знаеш ли колко е проста схемата, дефиницията,

как да налееме Духа в бизнеса – АБСОЛЮТНА ЧЕСТНОСТ И СПРАВЕДЛИВОСТ, независимо дали губиш, дали пропадаш, абсолютна честност и справедливост.

С един мой близък преди 10 години или 12, търговец, който има 5, 6 магазина. Още има. Всички пропаднаха около него, от неговия бизнес и ме попита и аз викам:
– Слушай две неща  – пълна справедливост, дори винаги да губиш.
– Ама как може винаги да бъде честен.
– Казано е, че търговците обикновено са най-алъш-вериш, но ти ще бъдеш честен!

Година, две, на кантар така, трудно беше. После започна да се съвзема. Затова казвам, ще има криза една, две години, после хиляда години Господ ще те подкрепя и после благата потекоха, ей така към него. Дори и лични послания имах от Небето, какво да му кажа, каква емблема, фирма, какво да направи, за да може да му тръгне. Значи Господ и чрез мен работеше. Викаше ми: „Кажи на този човек това и това да направи.“ Прави го и му върви. Защо?
Казах му:
– Виж, няма да бъдеш като другите търговци. Ще слагаш на всяка една стока 30%, колкото се полага наценка, ако ще да умреш от глад.

30% на химикалката, ако е 10 ст. ще стане 13 ст. На едно яке, ако е 100лв., ще стане 130, но няма да взимаш 250-300 като другите търговци, два пъти, три пъти, че и четири пъти повече, което е абсурд. Тогава разбери, че рано или късно ще пробиеш и ще вървиш напред.

Ние със Силвинка ходиме при едно прекрасно семейство, което има частно хотелче. Те са го правили с любов за себе си, не да печелят. Вътре всичко е естествено. Значи естествен под, естествена коприна, естествена вълна. Всичко е направено в името на човека, дървено, заоблено, направено. Всяка една стая е за човека и отначало не ти върви, защото взимаш както другите или може би малко по-скъпо, защото си вложил много, но стоката сама се хвали.

Нали знаете каква е била рекламата на Мерцедес в едно списание за реклами, нали я знаете? На една празна страница цялата от горе до долу празна и отдолу написано със ситни букви: Тук трябваше да бъде рекламата на Мерцедес, но той не се нуждае от реклама.“ Чиста празна страница.

Пък и едно дете може да разбере, като му даваш един килограм ябълки, то ще отиде и ще вземе най-хубавата. Ама каквото и да му дадеш, то детето се ориентира също. Това е закодирано у нас.

Големият човек ще го излъжеш един, два пъти, три пъти и четвъртия път няма да стъпи. Край, даже казва и на приятели и на близки и бизнесът на този човек пропада.
И вътре, когато влезеш в едно заведение и виждаш, че има само един човек или няма никой – ясно е, а е обяд – между 12 и 2.

И заради това със сина като пътуваме по тези пътища из България, гледаме ханче, където има най-много коли наредени, крайпътно, минаваме за пръв път. Той вика:
– Сега на това ханче 2 коли. Я да видим следващото 20, на третото 50.
Значи там е евтино и добре. Хората го знаят.

Веднъж на едно нищо и никакво капанче – павилион, ама денонощно в едно село на главен път, и кафе, и моят приятел вика в 2 часа след полунощ:
– Тука спирам да пия кафе, много кафе ми се пие.
Викам:
– Айде.
Вика:
– И евтино като другото. Тука в това заведение би следвало да е 50ст., то е един лев, обаче ще пием кафе истинско.
И питам кафеджията, той ни направи по едно кафе и двамата се подпряхме така в 2 часа и си говорим и викам:
– Верно кафето ти е уникално. Кажи какво правиш?
Вика:
– Виж какво, тука няма тираджия, няма шофьор, който да не спре да си пие кафето, но докато направя този имидж ми трябваха 5 години. Това кафе, което го пие клиента, аз пия същото от него, ама едно към едно. Хубаво, силно, точно и хората започнаха да го оценяват.
Бавно човешкото съзнание, бавно набира скорост.

Ленин го е казал, че най-бавно се изменя човешкото съзнание,

разбира се. За това е прав, но не е прав, че питието определя съзнанието. Точно обратното е.

Съзнанието определя питието.

И заради това там клиенти много, вика:
– Ей сега ще видите какво ще стане, след полунощ. А той денонощно стои там този човек или има заместници, но той беше собственикът в момента там.

Значи, човек трябва да работи всичко със сърце.

Самият Учител Беинса Дуно и аз съм го казал в едно мое стихотворение, вика:

“Всяка една работа, вършена без любов е престъпление!”

Аз тук в моето стихотворение “Няма лек за любов” казвам:

… и кощунство е всичко без Любов на света…”

Или като правиш една манджа трябва да я направиш с мерак. Не я ли правиш, по-добре не я прави. Щеотровиш човека.

И Учителя пак казва:

“Няма да давате да ви готви болен човек и да ви шие дрехите болен шивач, дори и да ги глади, на болен човек – не! И ще ходите да ядете и да пиете само при човек, който ви обича, който не ви обича, просто при него не стъпвате.”

Той го казва това, аз само го цитирам.

Въпрос:
А защо да не ходим при болен човек?

Приятел:
Зарежда го с негативна енергия.

Георги:
Ооо, защото всичко това идва до здравия човек. Ако здравият човек е чист човек, може да го трансформира,ще усети едно леко неразположение, каквото и днес усетих на обяд, ама ми мина.

Но ако е човек, който е обикновен човек и аурата не му е чак толкова чиста и той не може да понесе страданията и тревогите на другите, тогава ще се почувства много натоварен и изключително зле, чисто и просто той го споделя.

Защото, когато се храним с нещо направено, ние винаги обменяме карма. Кармата се обменя дори сега, когато аз говоря на вас и вие на мен.

Няма начин двама души като седнат да си пият кафето да не си я обменят, но понеже те са близки и приятели, току-така не се пие кафе с непознат, значи те се понасят и на тях им е добре.

Няма начин да не се обменя карма винаги при контактуване, във всяко едно отношение.

А болният човек ти предава болести, а ти можеш да му се радваш и да му предаваш здраве.

Значи ти трябва да носиш и неговия товар, ако можеш – това правят светиите.

Значи, светията като лекува някой, той чисто и просто му взима товара.

Тук ще отворя една скоба и ще кажа. За един нов немски светия Бруно Грьонинг, около Втората световна война и малко след нея и малко преди нея, в Германия и лекува хората. Той много добре е знаел както и всеки един лечител, който е на ниво, трябва да знае, че за да лекува човек на него трябва да му е изтекло срока на наказание, срока на болестта. Това е срока на затвора. Болестта е затвор. И за всяко едно наше престъпление, ни вкарват в затвора, единия болен 6 месеца, единия болен 2 години, един 20, един докато е жив. Но ако си промениш за добро държание в затвора те пускат.

Така и големите лечители знаят този човек дали му е изтекло наказанието и го лекуват.

Това аз съм го изпитвал някога още в планината, на който не му е изтекло, всички болести за три дена минаваха през мен. После вече разбрах какво става.

Значи, Бруно Грьонинг лекува всички, приемайки кармата им. Когато умира на 52 години, намират две огнени изгорели топки в неговия организъм, физически. Целите вътрешности са му овъглени. От какво? Греховете, т.е. цялата лошотия на тези, които е трябвало да…

Един, той го е излекувал, а онзи е трябвало да куца, трябвало е да не вижда, трябвало е да не чува или трябвало е да е болен още 5 години, а той го е излекувал, защото е светия и е чудотворец. Хоп, цялата карма на оня на бате Бруно, обаче той я е приел, ама втори, трети, пети, десети, за 30 години изгаря – млад, здрав и красив мъж.

Силвина:
Той е лекувал на площадите са се събирали хиляди, хиляди хора и той е лекувал просто.

Георги:
Както Иисус, наистина стотици хиляди хора е лекувал в момента.
Това е било точно около Втората световна война. Значи, той се е бил прежалил. Той е знаел това, не че не го е знаел и затова, когато някой отиде при голям лечител и големият лечител вика – не.

Вчера, не вчера, кога беше, оня ден, доведоха едно момиченце. Първо Небето не ми даде. Второ още не е минало, но не точно на детето – на баща му и майка му. Те толкова не са си променили съзнанието, на близките му, калеко му, свако му, не знам. Никой, не си е променил от целия род съзнанието, а то изплаща кармата на целия род.

Значи, ако тези са се променили около него, много по-бързо ще му мине неговата болест и ще стане много по-леко. Да, така е.

Значи, заради това Иисус казва: “Да внимаваме, да внимаваме” – рече Иисус на юдеите, които бяха отишли при него. Ама

ДА ВНИМАВАМЕ КАК ЖИВЕЕМ!

И Истина, истина ви казвам”, т.е. следвайте онова, което ви казвам, ще бъдете по-добре, но те тогава колко са го следвали, така да се каже.

И именно поради тази причина сега ще ви прочета десетте степени на духовност и хората как си мислят, че са вярващи, че са много духовни, че така нататък. Ооо много са далеч от истината. Сега ще ви я прочета. Тази инструкция ми е дадена преди 2, 3 години от Небето една сутрин и аз там, скъсах един лист от един бележник и си записах първо, второ, трето, четвърто, просто си ги нахвърлих. Ако искате ще го прочета, ако не – аз два пъти съм говорил в две беседи.

Ще бъде откон завинаги, тъй като днес е третият ден на Великден и трябва да говорим какво е религиозност, какво е вярване, какво е суеверие. Аз си откарвам по една минута за всички стъпала. Ще ви ги кажа за 10 минути, но вие след това ще го премислите да видите дали е правилно или не е правилно.

Аз често казвам накрая на всяка беседа – „Не искам да ми вярвате! Искам да го проверите.“ Който го проверява, а не веднага да има сляпа вяра, не. И разбира се, обикновенно става така от 100 човека 95 идват после и казват: „След месец или три месеца или година, разбрахме, че е така”. Да, тези хора са прави. Трябва да го проверят – добре, но има и хора, които веднага хващат вяра, но и това не е кой знае колко добре. Трябва все пак да го провериш.

Сега чакам още въпроси, защото бизнеса какво е –

Да бъдем честни и почтени. Това е справедливи и да спазваме Природните и Божествени закони, независимо дали бизнеса губи или не губи, не ни интересува. Интересуват ни първо – Божествените закони, Господа, да бъдем чисти пред него, след това пред цялата духовност, след това пред човеците, всеки един човек и тогава накрая дали ще имаме печалба или не. Това е последно.

Силвина:
Ама това някой трябва да им го каже на тези хора.

Георги:
Ето на бизнесмените, на двама души съм казал, сега е трятият, който дойде при мен, и който го завлякоха миналата година с много пари, казах:
– Спри и забрави! Прости! Господ ще ти налее обратно. Значи, е трябвало по този начин да те завлекат.
– Защо?
– Защото си бил друг. Сега вече си друг, сега вече слушаш, сега ще има бонуси, ама ще издържиш този период.

Въпрос:
Как точно да разберем кои са нашите таланти? Искам да разбера какъв е таланта ми, за да го развивам.

Георги:
Сега ще ти кажа. То е естествено. Пак ще дам примера със Светлето.

Сега преди три години, може би и нещо ме канят на един събор на Бялото братство, не съм от това бяло братство разбира се, обаче имам приятели там и ме канят на един събор в Дупница, там някъде или в Перник. Аз съм обещал по телефона и сядаме в един автобус, който ни качва от Белия дом, както е наречен, центъра на Бялото братство в София и ще ходим с него, там на мястото на събора. И до мен от лявата ми страна на съседната седалка стои една относително млада жена, около 40 години беше, а може и да ги е прехвърлила. Икакто пътуваме и аз по едно време я поглеждам и я питам:
– Как се казваш?
И тя вика:
– Светла.
– Ами – викам – Светле, искам нещо да ти кажа. Да вземеш тези дни да си купиш цигулка.
Тя вика:
– Ааа, ма Георги, как цигулка? Аз нито пея, нито свиря, та аз нотите не познавам, нито имам някакъв талант – цигулка. Как ти дойде на ума – цигулка.
– Абе – викам – Светле, мисли, че е майтап.
И продължаваме да си говорим странични работи. Стигаме там, така. Миналото лято, минали са две години, две години и половина и аз отивам да си пия кафето с моите приятели, ама аз не играя паневритма вече, ама съм играл преди това. Те играят паневритма и аз ги чакам да свърши паневритмата и да отидем в кафенето пак на Бялата къща да си пием кафето с доктора и философа. И ето изведнъж, виждам една жена с цигулка, идва покрай мен, аз съм я забравил, по физиономия и име, и тя вика:
– Ооо, господин Изворски, здравейте! Как сте?
Викам:
– Чакам тук моите момчета да ходим да пием по едно кафе.
Тя вика:
– Много Ви благодаря, бяхте много прав за мен.
Какво, аз не помня, на кой какво съм казал, в момента идва, казвам му и той ме подсеща след една или след две години, всичко станало. Обаче аз съм забравил, аз на стотици хора съм казал, включително и на Стилиян, и викам:
– Какво се случило?
И тя вика:
– Ами не си ли спомняте, ние като ходихме.. ? – и почва да ми припомня, като ми припомнят аз помня наистина, вика – Където ходихме там и ми казахте да си купя цигулка.
Викам:
– Абе, точно за цигулка. Знам, че пътувахме, знам, че имаше събор и така нататък знам, ама за цигулка, че точно съм ти казал, не си спомням.
– Е да, обаче минаха няколко месеца, 5, 6 месеца и аз минах покрай един музикален магазин. Влизам вътре и почвам да питам тази цигулка, онази цигулка. На другия ден вземах пари, отидох и си купих една цигулка, без да знам защо. Обаче след няколко дена се запознавам с един човек и този човек се оказа, че бил учител по музика и учител по цигулка в средното музикално училище. И аз му казвам, че имам цигулка, той вика:
– Почти всеки човек може да се научи да свири на цигулка, ама ако има малко талант и дарба някаква ще стане много по-бързо.
След два месеца този човек беше учуден, вика:
– Абе аз ги уча тука по 10 години, те нищо не могат да хванат, ти за два месеца, започна да свириш всичко.
– След една година, ей сега свирих цялата паневритмия час и петнадесет минути.
Две години, направил я е колкото другите за 20, 30 години музикант. Значи таланта е бил у нея и как съм го видял и аз не съм го видял де, той Господ го е посочил, ама чрез моята уста, чисто и просто ѝ казах, аз даже и на ум не ми е дошло и не помня.
Значи, човек трябва да усети или някой да му каже или да усети нещо.

Знаете ли, че на 36, 37 години ли беше Пол Гоген става тогава художник. Как е станал? Ще ви разкажа и тази история. Минават с жена си покрай художниците в Париж, и сега един наредил едни платна и жена му вика:
– Чакай да погледна тука. – Тя по се е интересувала от изкуство, а той бил чиновник – счетоводител, сметки цял ден си работи в една банка, доволен човека. И тя вика – Абе ела тук да видиш.
– Абе, какво ще гледам, тези цапаници там. Изобщо това не ми е работата.
– Ела да видиш бе човек.
Той отишъл, погледнал и казал:
– Това картини ли са, аз съм сигурен, че мога да ги нарисувам 10 пъти по-добре.
Тя вика:
– Ами какво чакаш, вземи си платно и бои и рисувай.
Това собствената му жена казва. Той на другия ден отива, купува си четки и бои – всичко. Само след няколко месеца се прочува, с платната си, а след 1 година вече става голям художник, а когато отива на остров Таити и след 5 години се връща – вече е велик художник. На 40 години и нагоре. Значи възрастта няма никакво значение, както и тази жена на 45 ли беше, сега на 50 ли е не знам – цигуларка и то добра.

Така. Силве, имаш думата.

Силвина:
Аз по-скоро като въпроси и размисли върху тази тема.

Георги:
А въпроси, отговаряй и ти.

Силвина:
Да, в смисъл за неща, върху които заедно да поразсъждаваме.

Това, за което започнах да мисля и го споделям с вас по тази тема. Дали различните хора от различните поколения имат разлика? Нали това, което говорихме за петте таланта, дали нашето поколение или поколението преди нас са имали по-малко таланти? Дали новите деца, които сега идват имат пет и повече таланта? Дали не трябва ние като родители или като хора, които са баби, възпитатели, въобще хора, които имат досег с децата, не трябва да им помогнем да се изяви този талант, да им посочим този талант или дори да не го посочим, просто да не го заравяме както е направил слугата от притчата и го е заровил в земята и това, което прави всъщност и днешното образование, буквално заравя това, което е у хората заложено, като обръща фокуса в неща, които децата просто не ги интересуват. Но така или иначе много неща се покриват, докато дойде моментът, в който човек като Георги или по някакъв друг начин това нещо започне, просто то избликва от душата и човек започва да рисува и той започва да се изявява. Тук има хора, които могат да разкажат и тази опитност.

Та така, това, което можем да поразсъждаваме заедно.

Алена:
Искам да попитам нещо безкрайно така – интимно. понеже не се срамувам от публиката.

Ако човек е имал родители с много голяма карма – властни, себични и така нататък, родителите големци по комунистическо време. Кармата за тези родители само със страдание се изкупува? Няма ли някакъв по- лесенначин? Малко ми е глупав въпроса, но…

Георги:
Нищо, нищо. Пак, повтори го внимателно.

Алена:
Значи ако човек е имал родители или единият от двамата родители се е занимавал с комунистическите затворници. Изкуплението на детето със страдание ли ще бъде или колко време е нужно да се изплати една карма?

Георги:
Сега, ще ти кажа честно. Кармата се изплаща обикновенно и се връща назад девет поколения по бащина линия, девет поколения по майчина линия. Това може да се трупа девет поколения. И за тези двет поколения може да се яви нито един праведник, една праведна душа да се всели в син, дъщеря или внук, за да изплати кармата. Ако всички се раждат с нисши съзнания и това нисше съзнание не може да изплати нищо.

Значи, когато едно животинче влезе в житото, вместо да пасе на поляната и да го биеш, то не знае за какво.

Алена:
Те пораженията са огромни.

Георги:
Слушай сега. Значи, трябва да стане със съзнание, че човек ако краде от градината от една ябълка, а не е негова, значи го наказват, а не отиде там от дивите ябълки да къса, а отиде да къса на някой от градината. Само човек може да осъзнае, нали.Това е праведника.

Аз имам примери безкрайно в това отношение и сега ще ти кажа така.

Значи, обикновено сега се ражда дете и детето, съвсем малко се ражда и има диабет. Как така диабет? Диабет не може дете да има. Преди 100, преди 200 години това изобщо не се е чувало. Значи диабет може да хванеш на 80, 90 години тогава и разни други болести, но деца сега се раждат с много болести. Това е поради точно тази причина, че така да се каже, един порок, който е имал в рода се чисти със съответното нещо на физическо ниво. Това е обикновено, сега се раждат много недъгави деца, които цялото обкръжение на близки и познати се грижат за него, водят го или трябва да му се прави една гръбначно-мозъчна операция, която струва 50, 100, 150 хиляди евро. Те събират пари, мъчат се и т.н., т.е. полагат усилия.

Господ иска да се полагат усилия, за да си изчистим кармата.

Но има и нещо друго, когато някой направи от рода някакъв духовен подвиг много бърз и се роди, значи

едно добро нещо може да изчисти 10 лоши неща, ако е много добро може да изчисти 100.

И заради това, когато идва една чиста, светла и прекрасна душа, когато е много чудесна и си отиде на 15 или20 години, обаче такъв слънчев млад човек.

В нашата махала имаше една гимнастичка, загина при самолетна катастрофа, на 16г., беше слънце. Защо? Тя е дошла точно поради тази причина и има договор с Господа да преживее в този род толкова време и чрез духовната си трансформация, наречена смърт да изчисти кармата.

Всички викат: Защо на добрия човек все се случва, защо лошият човек Господ го държи 80, 90 год.?“  Ами държи го още, за да стане добър, нещо да му светне, а добрите ги прибира бързо, защото те повече работа на Земята нямат. Те са си научили урока, всичко е точно. Идват свършват си работата тук, става и заминава.

Такива имам десетки случаи, защото ме питат непрекъснато и наистина аз не казвам, единственото, което е, че не може да контактуваме с тях, ама аз понеже мога и контактувах с близкия приятел на сина ми, който си отиде на 29 год. Пет години след това все контактувам, заради сина ми, да му мине мъката. Викам: „Ще станеш, ще си говориш с него. Той ще ти казва къде, какво е.“

 

Това всичко, което го мога всички от вас, а и не само вас, всички наоколо и на земното кълбо и тези, които са по-напреднали ще го могат след пет години, след десет или след двадесет. Така че тогава няма да има разлика, че някой си е отишъл във Вечността. Но смъртта обикновено, когато отиде изтрива 90% от греховете дори и на самия и остават само 10%, ама на 9 поколения се трупат по 10% – 90% става нали. Все някой трябва да ги изчисти и тях. Така и заради това

всичко е простимо, както няма нелечими болести има нелечими хора за момента.

Така, още продължавам. Когато от рода не може да се намери чист праведен човек, тогава идва аватар. Аватарът е, гледаш го обикновен човек. Обаче той се приобщава към рода, или става приятел на рода, ако има хубаво момиче се жени за него, ако има хубаво момче и ако аватарката е момиче се жени за него, и влиза в този род. Тогава чрез самото си присъствие, аватара на него не му се струпват болести. Той е син Божий, той не боледува. Той идва без карма и си отива без карма, ама трябва да изчисти на един много грешен род кармата.

Аз съм свидетел как на един изключително грешен род, един аватар вече я чисти повече от 10, 15 години. Там в този род е влязъл така, като роднинство. Защо? Защото родът е правил такива работи по време на турското робство, най-малкото е, че много хора е избил за забогатяване, за пари, което е изключително престъпление. По-малко е престъплението, ако убиеш за чест, но да убиеш за едно кило жълтици или за една торба там прошка няма и наказанието ти е 100…

Значи, ако не може, пак казвам, човек от рода да е толкова чист и праведен, тогава идва друг отвън, който не е от рода, но да знаеш, че винаги е аватар. Този човек винаги е абсолютно здрав. Той чисти с присъствието си там и усилието, което полага. Той работи, и каквото и да прави, тормозят го, целият род го тормози, защото то родът не е духовен, а той е духовен и въпреки всичко работата му е там да отиде, да изчисти кармата на този род. Вече ти стана ясно, нали?

Алена:
Много ясно, да.

Въпрос:
Но ако самият човек има карма тежка и си я осъзнае, знае за какво става въпрос, изчиства ли си я сам тази карма?

Георги:
Абсолютно! Това е покаянието.

Да знаете, аз ще говоря в Бургас на тази тема. Искам да я реабилитирам. Понеже сега всички смятат, че разбира се, Юда е предател и лош и т.н., аз ще обърна нещата на 180 градуса и в Бургас, където ще говоря 1 час за това, както вчера 1 час имах лекция от Небето, с всички подробности, които запомних, ще говоря за това. На вас само ще ви кажа съвсем малко.

Вие мислите ли, че ако сега всичките сте тука…, и аз ще ви дам един прост пример.

Оня, който ме свърза с духа – бай Ангел, който вече е в Отвъдното, във Вечността и в Светлината. Отивам при него, за пръв път влизам там, където прави масаж. Той имаше една ей такава диплома за масажист, иначе беше екстрасенс. Той беше, разбира се, чудотворец. Виждал съм много чудеса, лечител и разбира се, ясновидец абсолютен. Знаеше армейски език, и аз влизам първият път, ама аз не знам колко способности има, водя дъщеря ми, на която бъбреците започнаха да съхнат, четири години след това. И някой ми каза и отивам там и той вика:
– Вие идвате в последния момент, ще оправим момичето. Шест сеанса трябва да ми го водиш тук.
Той не взимаше – колкото му оставиш. Обаче като вкарах дъщерята вътре, той вика:
– Събуй се и влез. Тук е свещена земя на Господа – вътре, където е кабинета му, където лекува – и затова само бос трябва, а като си тръгваш пълнише обувките с вода и стъпваш във водата. Зима, лете, няма значение, вика – Няма да истинеш. – обувките ти, излизаш и те се пълнят с вода отпред. Ако са сандали ще изтече, ама обувките, вика – Влизай, влизай във водата, ама няма да ги изсипваш. Тя ще излезе.

Това беше като ритуал. Не знам водата какво чистеше. И аз влизам вътре и гледам на един стол, една табуретка, голяма в ъгъла, точно толкова, една купчина пари – книжни, ей така, куп, всички видове банкноти. Идолу наредени шишета, шоколадови бонбони, каквото му занесат там, ракии, вина, той не пиеше тогава, никакъв алкохол, месо и така, нали е аватар. И аз викам, за тази работа, тука влезе, малко лечение, малко енергия, сложи си ръцете тук-таме, какъв куп пари. Не съм му казвал името си, а той вика:
– Георги, я седни на онзи стол в ъгъла и стой тук.
Сядам аз. Той направи сеанс на дъщерята, пипна я тука на бъбреците, пипна я някъде по главата, направи и една разтривка, 20-30 минути и вика:
– Заминавай – и тя излезна. И аз тръгвам, и той – Седи, седи тука, тя ще те чака отвън.
Аз съм я закарал с колата. Излезна момичето и след нея влиза един, а той нямаше повече от 50-60 кила, слаб като мен, влизна един човек 120-130 кила. Оня пълен, и той вика:
– Легни сега по корем.
Легна по корем и той почна да го натиска. Обърна го по гръб и накрая вика:
– Изправи се.
Той се изправи, той като го хвана на сол пипер, после като почна да го вдига, да го тръска целия, после за главата го тегли, за краката. Пот тече и от двамата. Оня само скимти, ама не вика, лекувания. И около 30-40 минути, ама толкова енергия хвърли и накрая вика:
– Да готово. Колкото искаш ей там в ъгъла, ако искаш слагай нещо, ако не искаш недей.
А един дойде и той гледа, този човек няма пари и го лекува напълно безплатно, нищо не даде. Даде 2лв., за десет сеанса. И оня излиза и вика сега:
– Георги сега искам нещо да ти кажа. Тази купчина пари – отиде до купчината – не се изкарва така лесно, нали видя. Такива като този ми идват по десет на ден, има още десет други и още десет. Тридесет, четиридесетчовека минават.
Значи ми е прочел мислите.

Отивам с един приятел пак. Казвам ви втори случай с този човек, много интересен, и аз му викам:
– Слушай Иванчо, няма да мислиш негативно за този човек, няма да мислиш лошо, нищо няма да си мислиш, защото ти чете мислите, и ще берем ядове и двамата. Аз те водя да те представям, там ще те лекува, а ти.
А оня куцаше. Единят крак му беше по-къс от другия. Удължи му крака за 20 минути.
А какви ли не други чудеса съм видял.

Казвал съм за това чудо, което най-много ми направи впечатление, момиче, което е сляпо родено на 20 години. Майка му и баща му го бяха довели. Сложи си палците, след две минути момичето прогледна и вика:“Това ли е светлината?”

За този човек никъде не беше написано нищо и така си замина. Беше чудотворец в България. Аз съм му бил познат и близък. Той ме въведе и ме свърза с Духа, да мога да говоря с него, както говоря с вас.

Влизаме вътре и Иванчо обаче Иванчо, после ми каза какво е мислел и как му е прочел точно мисълта. Той почна, так удължи му крака, всичко и вика:
– Виж, трябва да дойдеш още веднъж на сеанс. – обаче Иванчо става, тръгваме, той му оставя 5 лева и вика – Иванчо, искам нещо да ти кажа. Като идваше насам и се качваше по стълбите ти мислеше да ми оставиш 10лв., сега ми остави само 5. Нищо, довиждане!
И аз излизам, качваме се на колата и викам:
– Иванчо?
– Абе – вика – вярно, още като тръгнахме си мислих като се качих в колата: „Абе този човек 10лв. му стигат. Откъде да го знам какъв лечител е. Десет лева му стигат, нали. – и вика – Това си го помислих втори път на стълбите, обаче викам десет лева – не, ще му дам пет лева, половината на десет.

Е сега искам да направя като на разумни хора от началото на 21-ви век, вие мислите ли, че след като Юда ходи 3-ри години до Иисус, най-интелигентният, който е бил.
Четирима са знаели четмо и писмо, всички други са били прости рибари, овчари и земеделци, четирима от това. Аз ще говоря подробно и ще разкажа цялата история и биография в Бургас обаче. Матей е бил бирник.Йоан Богослов, който е знаел и е бил грамотен, следващият е бил Юда и Филип, всички останали не са знаели нито четмо, нито писмо, нищичко.

Юда след като е бил интелигентен, с образование, от един известен род и т.н., не искам да говоря, и който слуша две беседи на учителя Иисус Христос, баща му го отлъчва. Баща му е бил богаташ. Аз ще говоря подробно за него и той отива и последва Иисус. И тогава Иисус му казва каква му е мисията.

Четиримата души – Мария Магдалена и майка му Мария – знаят всичко какво ще се случи и целият сценарий, цялата програма, нито един от останалите. Той в последния момент им казва, че ще го разпънат и така нататък, разделяме се. Как може Петър затова вади нож и отсича ухото на слугата, от простотия, той казва: “Петре прибери ножа в ножницата, който нож вади от нож умира.”, на Юда му казва: Върви!” – „Как да те предам?“

Значи Юда толкова интелигентен и да не се сети, че Иисус Христос ще му прочете мислите, че ще го предаде. Боже, какво съзнание преди две, три хиляди години. Как един съвременен човек няма да се сети, това е абсурд, какво е замислил, какво ще отиде… Програмата е точно такава, каквато е, но има и продължение, но сега няма да ви казвам. То е интересно. Връща се, взима парите, отива, хрърля ги в синагогата и казва: Предадох невинна душа.”, след разпъването на Иисус. И понеже това са кървави пари, купуват кървавата нива. Всичко това може да го прочетете в евангелието, но онова, което ще го кажа в Бургас няма къде да го прочетете на земното кълбо.

Георги Изворски иска да се изтъкне, че много знае, че има връзка и е така. Омръзна ми да бъда скромен. Така. В Бургас ще го кажа, във Варна може да го повторя, но понеже е дълго за разказване, цялата биография ще я разкажа на Юда и искам наистина да реабилитираме, защото Иисус е казал:

Признат грях е половин грях, а когато се покаеш от сърце, душа и ум, грехът се изчиства.” – 100% веднага.

Господ моментално ти прощава. Ето това е покаянието, това е истината. Значи, той веднага се покайва, ама бил предател, то веднага му се прощава, нали хвърля ги и това му е покаянието: Предадох невинна душа.”Покайва ли се на трите нива – край. Това само го оправдава, да не говоря, че другото го оправдава, че знаят какъв е Иисус и какви са му способностите. Но това слово преди 2000 години не може да го кажат, нито пък мога да го кажа другаде, казвам го на вас, като на избрани хора, малко но качествени.

Силвина:
Понеже Николинка, която организира нещата във Варна беседата, попита за Варна, информацията си идва, то е много интересно.

Пътувайки и ние научаваме много нови интересни неща. Защото някак си, аз това го установявам, когато не съм в центъра, където се занимавам със строежи, с градинарство, някак си ежедневния ми ум е включен, а когато пътуваме, то ти се освобождава някак си съзнанието, явно и понеже това трябва да се случи и хората очакват и явно духа в този момент работи чрез теб в много по-голяма степен. Идва информация, която да е точно за тези хора и така. Така, че за Варна ще видим какво ще бъде, още не знаем.

Приятели трябва да се ориентираме към приключване на срещата, защото все пак тук има някакви неща, с които се съобразяваме. И какво за финал, Георги, да кажем?

Георги:
Ами за финал само да им прочета тези десетте стъпала на духовност, понеже обещах. Значи добре, че се сети. Така. Ето на един лист от моя бележник, какво съм записал. Чета го дословно. Аз тогава имах две беседи:

Десетте стъпала на духовността:
Първо стъпалосуеверие, маловерие, нисш атеизъм, достигащ до нихилизъм и полуфанатизъм.
СУЕВЕРИЕТО е най-нисшата степен на всички разумни същества, които говорят.
Да кажем от племето на бушмените, аборигените до Уол Стрийт, Ню Йорк и Белия дом. И там има суеверие. Значи, суеверието е нещо, което е дадено на човека, но това е неговия най-нисш ум.
Следващата втората степен по-висша е:
РЕЛИГИОЗНОСТпълна духовна догматичност, безкомпромисно спазване на канонте.
Значи, аз съм евангелист и от 50-те евангелистки дестинации – баптисти, адвентисти, не знам какви си -исти, отивам и спазвам на моята секта или на моята религиозна насоченост, организация, абсолютно буквално всичко. Каквото каже проповедника това е. Това е религиозност вече пълна.
След това, третата степен е вярването. Не вярата, вярването. Ще стигнем и до вярата. Вярването е третата степен, където е малко по-широко съзнанието.
ВЯРВАНЕ- понякога излизане от рамките на религиозността.
Вярването е пак вид религиозност. Почитане на религията по различни лични и обществени съображения.
Лични – гледам калеко ми, свяко ми, леля ми, баба, майка са религиозни и аз ходя. Понеже е модерно, понеже съм политик и трябва да съм популист паля дебели свещи, отивам и стоя на първата линия в църквата.
Това е вече вид вярване, обаче вече граничи с малко хитрост, но все пак си разчупил канона, не си точно вярващ – абсолютно.
От четвъртъта степен вече ЗАПОЧВА ДУХОВНОСТ. Каква е тази духовност?
Всичко, което е изразено в нематериален план е вид духовност. Вярване в невидимата разумна сила, с търсене и полагане на усилия за разбиране.
Значи духовността вече не е религиозност, много далеч е от религиозността. Религиозността е спазваш – аз съм католик, аз съм протестантин, аз съм православен, аз съм ислямист, аз съм будист.

Духовният човек вече е по-широко скроена личност, търси нещата да ги разбере.

Другите вярват в нещо, обаче са материалисти, не вярват в невидимото. Невидимото за тях е идея – фикс. А тук вече в невидимото, вярваш в една невидима сила – духовността, която е. Търсиш да разбереш нещата.
Петото е ВИСШИЯТ АТЕИЗЪМ.
Защо висшият атеизъм е по средата? И е на 5-то място от 10.
На теория – съзнателно отричане на Твореца.
Атеиста висшия казва – няма творец, няма нищо, няма невидими сили, нищо няма. Но на практика прилагане винаги на неговите принципи.
Висшият атеист е винаги справедлив, честен, добронамерен и деятелен човек, обичащ хората, природата и нещата в живота по свой собствен начин. Висшият атеист е прекрасен човек. Това, че отрича Твореца и Бог, това не значи, че не живее по законите на природата и на човека. Напротив той е справедлив, честен и почтен. Той ги спазва абсолютно, но просто казва, че не вярва в тях. Ето това е.

Това е просто едно разграничаване и затова той е много по-висш от редица други духовни, религиозни хора, на това високо ниво. Познавам точно такива хора, те казват: “Не ми говори за Висшия Вселенски разум, не го виждаме, не го чуваме.” Но живее, ще те посрещне като човек, ако ти е студено ще те облече, ще ти даде и последния си залък. Познавам такива хора, иначе той вика: “Аз съм атеист, аз не вярвам.”, а те са чудесни хора.
ШестоУБЕДЕНОСТ.
Вече стигаме до тази духовност до убеденост.
Твърдост и последователност и вариативност.
Вариативността, значи приспособимост и да отсяваш нещата, т.е. тука: Търсене навсякъде и във всичко Божественото.
Значи, в убедеността започваш да търсиш каквото видиш, малко, голямо – Божественото. Чак от тук започват висшите неща.
Номер 1 е във всяко едно нещо да виждаш Божественото, Божественото начало и Божествената истина. Това е вече в убедеността.
Седмото вече е ИНТЕЛИГЕНТНОСТ.
Какво е интелигентност?
Интелигентният – аз вярвам, защото знам!
Интелигентът има свой модел за вяра. Тук при интелигентността са и културните дейци. Тук са поети писатели, художници, вникват вътре, но имат свой собствен модел, не че са безверници, не че са маловерници, не че са суеверни. Това е висша степен на вярване, но по свой собствен модел.

Значи интелигентният е винаги духовен и духовният е винаги интелигентен, но интелектуалецът не винаги е духовен.

Защото познавам хора, които владеят 15 езика и имат 3 висши образования, титли пред името и нямат никаква духовност и никакво отношение към вярването. Знания с чували, но не ги прилагат и са далеч от човешките духовни неща, да не говоря от Божествените.

Осмо ПРОСВЕТЕНОСТ.

Просветеният е преминал и изживял всички предишни степени на вярата. Непрекъснато търси духовното и се обогатява чрез него.

Просветеният наистина вече вижда, че нищо не може да съществува без светлата разумна сила, т.е. без невидимия свят, т.е. без съзнанието, което командва нещата, т.е. без Бога или както и ще да го наречем.

Но това е чак до просветения.
След просветения е ПОСВЕТЕНИЯ която е деветата степен.
Посветеният вече ежедневно работи за прилагането и тържеството на Божествените и Природни закони.

Посветеният винаги прави точните неща. Ако отиде на една поляна или край някоя пътна чешма и види, че има боклуци, сваля един чувал и пълни боклуците вътре в колата и ги кара подарък на града. Той очиства мястото, минава, за такъв Учителя казва:

“Когато мине един светия – ама светията е десетата степен – през гората, той ще изчисти пет извора и наоколо на една поляна и на една гора ще изчисти сухите клони.”

Това прави, не е задължен, ама ще го направи. Значи посветеният върши тази работа, прилага всичко на практика. Това е чак деветата степен.

А десетата е ПРИЗВАНОСТ, ПРИЗВАНИЕ.

Това е първото стъпало на Истинската Вяра.

Десетата степен са светиите.
Само за един светия аз мога да кажа: това е вярващ човек. Всички останали имат вярване, суеверие, духовност, религиозност, посветеност, просветеност, но нямат вяра. Казвам и се разписвам отдолу.

Защото ние употребяваме думата любов за щяло и нещяло, ама не е така. Думата вяра за същото, ама ето аз ви казвам кой е вярващ. Вярващ е от светия нагоре. По-малко от светия не си вярващ.

Аз съм много вярващ, аз отивам в църквата и паля дебели свещи, целувам всички икони и им се кланям. Ти си суеверен, ти си религиозен, ти си духовен, ти си какъвто ще да си, посветен, просветен, пробуден, но не си вярващ. Така, да го дочета:

Непоколебима диамантена вяра, непоколебима диамантена надежда, непоколебима диамантена любов, твърдост и последователност, всецяло отдаване на духа, в името на Небето винаги да имаш готовност да заложош не по-малко от живота си.

Разбрахте ли сега какво е Вяра?
Благодаря!

Въпрос:
Какво за вас означават четирите удивителни в тефтерчето на Левски?

Георги:
А какво е преди това?

Приятел:
Народе!!!!

Георги:
Еми трябва да помисля. Ще ти кажа, макар че може веднага да ти отговоря.
Четирите удивителни – когато е казал “Народе!!!!” е казал 4-ри неща, 4-ри слабости на българския народ и 4-ри добри неща на българския народ. Това означават удивителните. Но ще ги тълкувам друг път.

Приятел:
Айде в Бургас.

Георги:
В Бургас, ако ме подсетиш тогава ще ти кажа кои 4-ри основни слабости има българският народ и кои 4-ри основни добродетели, затова е сложил 4-ри удивителни. Нямало е смисъл да прави 8. Само народе и 4-ри удивителни.

Приятел:
Да ви оставим 5 минутки само да минете да видите книгите, защото ние не можахме и това да представим.

Privacy Settings
We use cookies to enhance your experience while using our website. If you are using our Services via a browser you can restrict, block or remove cookies through your web browser settings. We also use content and scripts from third parties that may use tracking technologies. You can selectively provide your consent below to allow such third party embeds. For complete information about the cookies we use, data we collect and how we process them, please check our Privacy Policy
Youtube
Consent to display content from - Youtube
Vimeo
Consent to display content from - Vimeo
Google Maps
Consent to display content from - Google
Spotify
Consent to display content from - Spotify
Sound Cloud
Consent to display content from - Sound
EN Flag
Cart Overview