Силвина:
Любов, Любов, Любов и Благодарност!
Благодаря ви, приятели, че сме заедно! Повече от това не зная какво би могло да се каже, как да се изрази тази съпричастност, защото вярвам, че много от вас са тук не само, защото имат нужда от лечение. Поводът разбира се е това.
Знаете ли, в края на миналата година Татко /Бог/ ми каза: “Всеки месец трябва да провеждаш някъде Божествено лечение – където те поканят – в чужбина, в България…”
Започнахме с Кипър през месец декември и след това едно момиченце, което е тук – Кремена се казва – ме помоли за помощ за сина и́. И Слава Богу, лечението протече при него и сега тя ми каза, че всичко е наред и се е излекувало детето. И каза: “Силвинка, няма ли да дойдеш в Бургас?”
Бургас е много любимо наше място, тук имаме и много приятели. И всъщност това беше повода за днешната среща, която първоначално не беше планирана точно като беседа, не беше сигурно и дали Георги ще участва и затова залата е малко по-малка, ще ме извините за това. Надявам се, въпреки че има хора, които са прави, да си заслужава. В това съм убедена, разбира се.
Ще кажа няколко неща за Божествено лечение, защото това е поводът да сме заедно и разбира се – другият е духовното общуване и информацията, която ще бъде дадена. Но тази не бих казала енергия, това Божествено присъствие, което слиза винаги при нашите събития и тази подкрепа от Божествения свят е и лечебна.
Аз не използвам думата “лекувам”, използвам думата “помагам” в по-голяма степен, защото лекува Бог, а Той лекува не само тялото, лекува и съзнанията на хората. И това всъщност е един процес, това е едно ускорено духовно развитие на човека.
Лечението! Понеже много хора ме питат за индивидуална работа – след като сте тук, лечението ще започне още днес с вас, хората, с които не е започнало. И при голяма част от хората, на които вече веднъж Светлата Сила им е помогнала и ги е взела на отчет, както казва Георги, не е нужно да идват отново за индивидуална среща. Така че, усетете се как сте днес, наблюдавайте се през следващите дни, може би месеци и ако нещо се влоши трайно, не минава три дни, тогава вероятно трябва да се работи допълнително и е хубаво да се свържете с мен. Но за всички останали разбира се, това лечение и духовния път изобщо продължава.
Аз го наричам лечение, но това всъщност е духовният път, през който минава душата и израства от подсъзнание към всемирно съзнание. За това ще говоря аз след малко, за този път на израстване. Това е свързано и с трудности.
Като казваме Божествено лечение – това не е пасивен процес, както е в болниците – отиваш, дават ти хапче. Ти нищо не правиш и хапчето те лекува… А дали те лекува и дали е така е под въпрос. Тук човек участва със стремежа си да е по-добър, да прилага добродетелите. Хората, които не го правят, имат трудности, правят им забележка.
Тоест Бог лекува и помага донякъде, обаче ако един човек е убеден, че това, което прави е правилното или че не може да се откаже от него и си продължава с това нещо, тогава лечението му спира и дори е възможно да има влошаване – една по-сериозна забележка от Небето или шамарче.
Ще започнем с Молитва за Здраве. Ще я кажем за вас и за вашите деца. Аз ще я казвам на фразички, а вие я повтаряйте. Всъщност, това е и същността на Божественото лечение, да се обърнеш към Светлата Сила за помощ и тази връзка да е непреривна, ежедневна.
МОЛИТВА ЗА ЗДРАВЕ
Господи, Боже наш, Татко Вседържителю,
Творецо на Небето и Земята, на всичко видимо и невидимо!
Молим Те, дари нас и децата ни
с Твоя съвършен Мир, Хармония и Благодат,
с Твоята животворяща лечебна сила и мощ,
за да излекуваме напълно душите и телата си,
за да изпълняваме по-съвършено Твоята воля
и да живеем винаги според Твоята велика Любов,
Твоята всевечна Мъдрост, Твоята ослепителна Истина,
Твоята пречиста справедливост и Твоята изумителна Доброта!
Благодарим Ти от цялата си душа, ум, сърце и воля!
Господи, Твоята воля да бъде!
Благодарим Ти!
Слава Тебе!
Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!
Господи, моля Те, за всички хора в тази зала и за техните деца, и за техните неродени деца, благослови ги, освети ги, възстанови съвършеното им здраве във всичките му проявления и нека силата, която Си вложил в душата им, в духа им, да се прояви за тяхно и за всеобщо най-висше благо. Да бъде волята Ти! Амин! Аум! Аумен!
Георги:
Е, приятели, да благодарим на Всевишния, че ни е събрал заедно! Благодаря на всеки един от вас, че е дошъл тук да почете Светлата Сила над нас, която за кратко се е наричала Бог – това е Вселенският Разум. И благодаря на себе си, че не мислех да идвам, но ща-неща, трябва да се изпълнява Божията воля. Никой вече не ме пита, само ми нареждат.
Силвина ми даде думата, а Господ ми е дал Словото.
Думата е нещо, което е с ума на човека, това е логическия ум. “Д”, обаче то е долу, “д”-то затова е побито на две колчета в земята, а някога “д”-то се е писало ръкописно, половината е било под земята, т.е. българинът тук трябва да напъва много, няма това-онова. Главното “Д” – това е българското.
Следователно трябва усилие, но за това усилие пък ставаме по-умни.
И затова който стои прав е винаги в съзнание, защото знаете, че би било добре и съзнанието работи по-добре като си прав, отколкото като си седнал, това е самата истина. Затова и колегата Хемингуей е писал прав книгите. По един рафт е имал във всяка една стая и където се сети, имал е тетрадка, влиза в тази стая и нещо му хрумва и започва да пише прав. Единствено когато е нахвърлял бележки, това е едно заведение в Хавана, което му е било любимото и то се казва, мисля че на испански “La Bodeguita del Medio”, което означава “Половин стотинка”. Там има една хубава маса – “На Хемингуей” се казва – и да си пиеш на нея кафето е три-четири пъти по-скъпо, отколкото на съседните маси. Да, ако на съседните маси е да кажа един лев, тук е пет само заради това, иначе пиеш същото кафе, обаче седиш вече на масата на Хемингуей.
Продължаваме с какво е Словото. Думата е хубаво нещо. На логичния земен ум думата те учи да живееш в материята.
Словото е велико нещо, но другото е разумността. Затова се казва ум и разум. Вече разумността те качва нагоре в ангелските светове и йерархии. Словото означава и е Светлина, Свобода, Сила и Слава – “С”. “Л”-то е винаги Любов, а Любовта винаги съдържа всичко. С-Л-О-В-О – “О”то е общност, колектив, затова и е по средата в българската азбука, аз неведнъж съм го казвал. Някъде се повтарям много, но това е по-добре, “Повторението е майка на знанието”. “В”-то какво е – творчество, съзидателност винаги. “В”-то както се пише на български и е прекрасно, всички го знаете, е бременно с творчество отгоре и бременно с творчество отдолу, т.е. и в Духа, и в материята работи съзидателно. И накрая пак “О”, за да се завърши целия процес, който дава хармонията. Словото като го напишете в кръг излиза идеално.
Помислих си аз онзи ден, преди да се консултирам с Всевишния, какво ще говоря аз там, на беседата – чудно ми беше. Обаче лягам и заспивам, но давам вече на подсъзнанието задача. Със събуждането ми идва следната мисъл. Каква е?
Основното нещо, което е и за което ще имам цяла беседа /сега това е само въвеждане тук/ тя ще бъде на първи март в София и там ще разисквам нещата по-подробно. Но искам да ви кажа нещо, което е основното.
Минава ми мисълта, значи Той ми я казва отгоре и ми казва: “Ще говориш за Мира, само Мир, нищо друго”. Казва ти само Мир, но за Мир от всякакви ъгли може да говориш. Мир – това е нещо, което е огромно.
Обаче започвам да мисля най-напред със земния си акъл, после с ангелския си акъл и накрая с Божествения акъл. Всеки един човек ги има, само че най-много мисли със земния си, а докато се научи да мисли с ангелския и с Божествения си, на мен ми трябваха единадесет години, за да ме научат в “Академията за космически науки” и сега започвам да мисля обратно – най-напред от горе надолу – което си е нормално. И реките текат от горе надолу от планините. Там е водата в планините и оттам се спуска. И стигнах до извода, че наистина без Мир нищо друго не може да съществува – нито здраве, нито живот, нито приятелство, нито Любов. Защото тази войнственост, тази агресия, това насилие, то или те смачква и те ранява, или те убива.
Всеки си мисли, че зависят от други фактори нещата – не е вярно!
Понеже “Ние сме направени точно по образ и подобие Божие”, както пише в свещените книги, а това е абсолютно така. Вселенският Разум, който е най-висшия, нашият Татко Твореца на всичко видимо и невидимо, Той е всичко, няма отделен образ. Образът идва чак при Христовото съзнание, човешки образ, дори и нашия. Значи това е Всемирното съзнание – най-високото е, това е Татко Абсолюта. Татко ни Отеца е Божественото съзнание, което също няма такава индивидуалност, всичко е Той.
Абсолюта стои в покой и в равновесие и не действа, но е създал Божественото съзнание, което върши абсолютно всичко, но чрез кого – чрез Христовото съзнание. И вече Христос се явява и на Земята като човешки син в човешко тяло, и ние всичките вече най-напред трябва да стигнем до Христовото съзнание. А от Христовото съзнание когато достигнем, вече може да опрем в Божественото съзнание.
Но за всичко това трябва време и затова се казва, че човек тръгва отдолу. Най-напред всички хора трябва да станем дяволи. И заради това народната поговорка “Сиромах човек, жив дявол” е направо вярна.
Но след това човек и да забогатее, продължава да си остава дявол, а трябва да започва да става ангел и от ангела да стане Божество, като най-напред от дявола трябва да се очовечи.
Всичко започва отначало с примирението, примиряваш се с нещата. Ако не иска доброволно да се примири човека, знаете как ще го примирят – доброзорно. Но да усети това, което трябва – да се смири.
Казвал съм го неведнъж. При Мира те завеждат насила, а се смиряваш, като ти виждаш къде е Мира и отиваш при него и казваш:
– Господи, Мир – той е Господ – Искам да те хвана за ръката и да вървим заедно.
И Той отговаря:
– Ааа, добре дошъл, синко, хайде заставай тук и тръгвай с мен.
Докато иначе те лови, връзва те за себе си, с шамари, с ритници. Това е примирие, тръгваме с Мира.
Без Мир не може да има нищо. Затова още в древни времена, когато се отива в един дом благословията е била: “Мир на този дом”, “Мир вам”, “Мир всем”, “Мир на всички”. Това е най-кратката и най-ясната благословия, която съдържа другите работи.
Да, може да кажеш: “Живи, здрави, благословени в този дом”, може да кажеш, както аз казвам с влизането: “Господи, благослови и освети”. Благославя и освещава всичко, това е основата. Това са прости неща, но без тях не може.
И първото нещо – какво става, когато човек няма вътрешен мир, който да си изработи?
Мирът се разделя индивидуален и колективен. Или субективен и обективен мир. Значи субективният Мир е нашето мирно състояние на душата и на Духа. Нямаме ли Мир в себе си, не можем никога да се докоснем до другия Мир, в никакъв случай. Защо?
Защото това нехармонично отношение между душата, ума, тялото, сърцето и Духа винаги влиза в противоречие и оттам идват абсолютно всички болести, несгоди, некомфортности и страдания на всеки един от нас, и като цяло на човечеството.
Първото нещо – човек трябва да се научи на Мир. След това Мирът какво носи – носи най-напред здраве, след това носи богатство и накрая носи щастие. Да, все едно че Божията благословия е непрекъснато с теб, това е Мира.
Мирът е изключително нещо! И понеже ми дойде тази мисъл, започнах да мисля и сега гласно разсъждавам пред вас, това е.
Пак казвам, идват противоречия, когато не се е успокоила душата. И сега ще дам един прост пример:
Ето го морето. Чудесно е – тихо е, мирно е, някой път е точно като езеро прекрасно, много го обичам! Обаче ако има непрекъснато вълни и те са големи, ако непрекъснато е бурно, а това показва същото и у нас – сега е, можем да кажем, тихо, спокойно, мирно море, но когато не е мирно, а размирно, бурно, с вълни, тогава нито лодките могат да плуват, нито нещо друго, корабите дори не могат. И когато е бурно непрекъснато, то за нищо не може да му служи на човека.
Същото се случва и с нашия организъм. Нашата душа и Дух са винаги спокойни, защото те са Божествени, но нашите амбиции и страсти ги мътят.
Това са ветровете, които ги духат и ги разбутват земетръсите и т.н., това са и големите вълни в морето. Значи тези противоречия, които са в нас, негодувания и може да се каже всички пороци, всички негативи в човека, разбутват неговия вътрешен мир.
А той трябва да има съвършен мир в себе си и спокойно да приема всичко. Затова са тези Принципи – Принципа на приемането и Принципа на съгласяването, защото нещо, което не можеш да го промениш, го приеми точно такова и кажи: “Господи, това аз не мога да го променя, то е за Тебе”. Но винаги трябва да се обръщаме към Светлата Сила.
Скоро пак имах инструкция от горе. Казвам ви я, вие сте първите, които я научавате. Пак се събуждам една сутрин и казваме си с Господ:
– Добро утро, Господи!
– Добро утро, синко!
И си казвам:
“Любов и Благодарност, признателност и слава за Тебе, Господи” и т.н., казвам “Шаллаха! Шаллахаатма! Шалаахаатмааца!” също една мантра такава, която е “Слава на Боговете! Слава на Бащите на Боговете! Слава на Бащата на Бащите на Боговете”, но до там… и дребни такива /молитви/, три минути максимум, няма тридесет минути да ми е молитвата.
И от горе приемам следната информация:
– Синко, ще започнеш да им говориш, че да могат все повече и повече да се очовечават хората, защото човеци с човешко съзнание много са малко.
И аз не съм. Аз съм деветдесет и пет процента, но обикновено хората са петдесет и пет-шестдесет, седемдесет и пет процента, както съм говорил в една беседа. От седемдесет и пет трябва да се качват нагоре. И седемдесет и пет не е малко, но не е над деветдесет. Защото когато си на Земята трябва да имаш поне това чувство и този навик за самосъхранение, а това е остатък от животинския свят, но с него се приема.
И казва:
– Ще им казваш да се осланят, да се уповават повече на Мен, на Господа и да споменават името Ми не напразно, но да го споменават, просто да се подсещат за Мен. Тогава Аз имам грижата и нещата, както си се убедил!
Аз съм се убедил хиляда на сто, сто хиляди на сто, един милион…, че нещата стават леко и бързо, защото Господ върви напред като снегорин и ти вървиш по пъртината, нищо че преспите са големи. Не се мъчиш, не се изпотяваш, всичко ти е наредено, ама от А до Я.
Ако искам да паркирам, само си помислям и казвам: “Абе Господи, отивам на центъра на града” и което място ми трябва на паркинга, то е свободно и няма начин да няма място, просто няма начин. Един излиза и ми освобождава място.
Имам един приятел от София, който казва:
– Георги, ние с теб само да си помислим как стават нещата и е готово. Нито веднъж не сме чакали или да ходим да търсим и да обикаляме.
Отговарям му, че е защото давам намерение и казвам: “Господи, отивам еди къде си”.
Защото аз непрекъснато се осланям, аз съм у Него и Той е в мен, аз това го зная, но ние трябва да Му дадем възможност Той да работи чрез нас.
Защото ние не му даваме възможност, ние сме непрекъснато едно бурно море. Е, как може лодката да влезе или корабът да влезе в бурното море?!
Защото нямаме този вътрешен Мир и Хармония.
Значи първото нещо е приемане на нещата и второ – умът и сърцето да са в синхрон. Защото сърцето е водещото на Земята, т.е. от сърцето излизат хубавите мисли и хубавите неща, а логичният ум е много егоистичен, за земния говоря, не за небесния, не за Разума, а за ума. На него му е присъщ този голям егоизъм и това его, което трябва да бъде овладяно и контролирано, иначе не може да бъдеш човек в никакъв случай. Ще бъдеш човек тридесет и три процента или шестдесет и шест, но не може да бъдеш деветдесет и девет.
Значи единственото нещо което е, първо е смирение и тогава ще видите как човек като започне да успокоява себе си все повече и повече, да се смирява и приема нещата, как се получава.
Сега, на Антоновден, един Антон ме кани на гости. Вече от няколко месеца се познаваме, но той слуша беседите и казва:
– Георги, абе няма ли да ми дадеш една книжка от твоите?
И му отговарям, че ще му дам, щом иска една книга и го питам обаче дали ще я прочете, да ми обещае, че ще я прочете и друго не искам от него. Той чупи ръце така и казва:
– Ами добре, ще я прочета.
Иначе е свестен мъж, сериозен, малко бабаит – така аз го виждам, какъвто е напорист и точно на Антоновден ми казва, че трябва да закара дъщеря си на някакво парти. Тя е седемнадесет-осемнадесет годишна и ме кани да остана при жена му за малко, той ще дойдел, да го чакам. И ще дойде един негов приятел, не зная кой беше там – баща му или тъста му, двама-трима, не чакал много гости.
Слизам долу и с жена му започваме да си говорим и той идва след десет-петнадесет минути и казва:
– Абе знаеш ли какво ми се случи? Ти понеже непрекъснато говориш, че човек трябва да бъде тих, кротък, внимателен – а той е бабаит и побойник, все със сила действа и няма това-онова.
Аз съм го видял като се развика на един човек на паркинга, щеше да изскочи да го убие, защото онзи паркира точно пред входа. Но този му казва, че тука няма да паркира, да става и да си заминава. И така. И продължава:
– Тръгвам с колата и по една алея, която е тясна и не може да се разминат две превозни средства, зад мен кара наблизо един и аз карам по-леко. По едно време завивам надясно, но без мигач и спирам отпред на паркинга и онзи спира колата, така както съм отбил, идва от колата и ме пита аз дали съм шофьор, че съм ненормалник и кой ми бил дал книжка… И аз го виждам, че този човек иска да се заяжда, иска да се сбием, но и на мен ми е кеф. И аз искам да се сбием, и той!
Защото и аз бях същия на млади години и ми е мерак. Той ме удря, ама и аз като го ударя, еййй кеф! После го поболи, но си си направил удоволствието. Това е самата истина, която ви казвам. И той казва:
– А дъщеря ми слиза от колата и само казва “Тате, недей! Тате, недей!”, защото знае, че сега ще стане страшно. И изведнъж мина вълната на гнева, която трябва да овледееш и си мислех, абе Жоро какво щеше да направи, защото ми говори напоследък… Някак си изведнъж ми дойде. Той е казал само с мир, с благост, с кротост да се отнасяме с хората, добронамерно, доброжелателно, я да опитам. И онзи както идва и продължава да ми вика защо не съм давал мигач и да се погледна, а аз му казвам ”Извинявай много, прощавай! Да, аз съм виновния, не дадох мигач. Но сега мина Нова година, хайде да си пожелаем хубава и щастлива Нова година, живи и здрави да сме през тази година и всичко…”, ама с един мек и кротък глас. И той както вървеше, на два метра спря от мен като препариран. Ама точно спря и стои, и гледа, а беше нахъсан не само да вика, но и да се сбие, понеже аз същото почувствах. И аз му се извиних още веднъж, че наистина аз съм причината и че трябваше да дам мигач, но понеже вдясно свивам тук на паркинга и бавно караме, ти си продължаваш по алеята нататък и мисля че така… А той седи така и ме гледа като напълно неадекватен, без да каже дума. Гледа така, отиде и се качи в колата, а беше човек на тридесет и пет-четиридесет години, ама отиде и се качи в колата точно така, като че ли е на сто и петдесет, седна в колата и тръгна. Това е абсолютен факт.
Прибира се моя приятел и ми казва:
– Разбрах, Жоро, че това, което казваш, то работи. Сега го проверих, следователно започвам да ти чета всичките книжки.
И му казвам, че той трябва да ми слуша и беседите.
Това е примера с Мира. Разбрахте ли? Винаги с Мир!
Значи в Стария Завет, който съм го чел много пъти, но вече съм го отхвърлил, само Новия Завет още го попреглеждам, пише така: “По-добре сух хляб с Мир, отколкото печено агне с кавга”. Щом има печено агне, ясно че има и алкохол, най-малкото вино и то много… Едно време се е пиело с мехове. А когато има вино и печено – и месото дава агресия, и алкохола дава агресия, е, няма ли накрая да не стане едно мурабе, както казват. “Мурабе” на турски означава война, мисля че е така. Сега, който знае турски по-добре от мен, ще каже, обаче някаква битка е. Няма начин да не стане!
Затова, най-напред като направим този вътрешен Мир и Синхрон в себе си, ние започваме да го излъчваме и навън. И първото нещо – ние ще се почувстваме по-добре и нещата ще започнат да се уреждат, т.е. нашето море ще утихне и по него ще може да плават нашето щастие, нашата радост, нашите блага, нашата връзка с Всевишните сили.
Иначе не даваме на Господа възможност. Нашето море е бурно, как Той да се добере до нас!? По никакъв начин не може да мине през това бурно море. И да ни говори, нито Го виждаме, нито Го чуваме, нито Го разбираме. А без Него…
Пак казвам, осланяйте се винаги на Него, имайте Му пълно доверие и пълна вяра, защото Той се грижи за всеки един от нас и прави най-доброто.
Но най-доброто някой път е много негативно за нас и много болезнено, което съм го изпитал на собствения си гръб абсолютно. Пак е най-доброто, да, всичко е най-добро.
Ако можеш и имаш тази смелост, този така да се каже инат и темерутщина и неподчинение като мен – да, но това е било старото Аз. Новото Аз е съвсем друго.
Значи старото Аз е бабаит:
– Живота ще си дам, но ината няма да си го дам.
– Ааа, така ли! Я да видим дали няма да си го дадеш!
И в крайна сметка рано или късно свеждаш глава и първо се примиряваш, после се смиряваш и след това започваш да имаш този вътрешен Мир, който те води към Хармонията и към Благоденствието.
Всичко зависи в крайна сметка от нас. Животът ни е даден, но от нас зависи как ще го изживеем.
Пак цитирам от древните мъдреци, Лао Дзъ. Лао Дзъ го казва много ясно и много точно така: “Мога да ти покажа пътя, но как ще стигнеш, не зная”. Дали ще пълзиш, дали с гръб ще вървиш, дали с лице ще вървиш твоя воля. Но когато вече не си невежа, а вежа – оттам са и ведите – ведомен си по въпроса, значи знаеш по въпроса, тогава ти правиш така, че пътя да ти е лек.
Още нещо казва Всевишният:
– Синко, няма да избираш широки и уж удобни пътища, че те заобикалят много. За теб е тесен, прав път и стръмен. Когато виждам, че имаш смелостта да тръгнеш по него, Аз те бутам и ти давам сила, никога няма да те изоставя! Но гледаш ти един хубав, широк път и без да знаеш, че е с големите завои. Уж хубаво се върви по него, но е много дълъг и с много перипетии и мъки.
На пътеката полицаите не стоят, стоят ангели поставени. Там иначе има много полицаи – и спящи, и истински по магистралите, това е. Уж магистралата е хубава, но на магистралата може да заспиш от еднообразие. Пътеката е тясна, стръмна, но това е Божия път и е абсолютно права, значи това е правия път.
Но първото условие, пак казвам, повтарям го е МИРЪТ, който ние трябва да си създадем – един синхрон, едно спокойствие, един Мир, една Хармония, едно Равновесие. А не за най-дребното да подскачаме, да се нервираме, да влагаме емоция, да негодуваме и да си мислим, че ние сме прави. Напротив! Всички останали са прави, а ние може да не сме съвсем. И тогава нещата вече започват да се уреждат и тогава започват чудесата, в които съм се убедил и то неведнъж.
Всички неща са у нас – и добродетелите, и пороците, и тъмното, и светлото, и пътя. Това време вече напълно дойде – да ставаме човеци и после ангели.
Благодаря ви наистина от Дух, душа, ум, сърце и воля. Слава на Всемогъщия, че ни е събрал тук и нещо, което снощи ми каза.
Преди сто години или преди хиляда, който се е молил, Молитвата е силно нещо било, но когато е дошъл Учителят на Земята, молитвата става десет пъти по-мощна. Той затова е казал така: “Непрестанно се молете, за всичко благодарете”.
МОЛИТВА и БЛАГОДАРНОСТ!
Благодарността е толкова важна, че нямам думи, ама изключително важна! Човек трябва да бъде признателен и благодарен за всичко.
Благ-дар – ето вижте, на български е прекрасно – Благодарност. Това е благословението, което ти се дава. Да си доволен от всичко.
Онзи ден си пребих палеца, ето синината си седи. При това си го затиснах на собствената врата на собствения си автомобил и без да зная защо. Болката е нетърпима, не можах да го измъкна и отворих вратата, за да го извадя, посиня и сега ще седи с месеци, да ме подсеща. И аз казвам:
– Господи…
– Ааа, после ще се обясняваме, не сега!
Боля ме няколко седмици и продължава, но по-леко вече и се оправя. Но си ми напомня.
Палецът е Божествен! И то на дясната ръка – значи съм сбъркал нещо в Божествения свят, някакъв Принцип съм нарушил. Нарушил съм – да! И когато върнах лентата, разбрах – точно Принципа на Справедливостта.
И аз греша, обаче веднага ме подсещат. Уж дребно нещо, обаче да бъда винаги и с всички справедлив, т.е. човек трябва да бъде безупречен. Това е.
Самият човек в поведението си всяка минута трябва да внимава. Светиите внимават всяка секунда, всяка минута, човек поне всеки ден трябва да внимава. През деня какво и как е направил – най-напред в отношенията му с човешките същества, това е човешкото царство, след това с животинското – да не допринесе никаква мъка, стрес, да не убие животно, същество и т.н., след това с растителното царство и най-накрая с минералното царство. Към всичко трябва да се отнасяме с Любов и тогава има ефект.
Прибираме се от Седемте Рилски езера, бяхме на езерото на Чистотата, откъдето извира Искъра.
Сигурно знаете, че следващата дестинация, която е за нас, е след върховете, от които двехилядниците ги посещаваме, миналата година няколко ги посетихме и по-миналата, и още по-миналата, сега са изворите на реките. И Силвина пита кой извор: “Искър откъдето извира, там трябва. Прави Искър се казва Белия, след това Черния и се вливат долу и става река”. Защо Искър? Защото е на искреността, а искреност значи справедливост, значи Истина и оттам получава името, Истина.
Аз се чудех, аз иначе мислех други реки, бях ги набелязал – Камчия и не зная, реката на светлината и живота, и ред други реки, които са големите – Тунджа, Янтра, Арда и т.н.
И една жена както тръгва с мен, качваме се вече нагоре така и се спускаме към другите езера от езерото на Чистотата, и тя ми сподели следното:
– Георги, абе знаеш ли какво ми се случи това лято? Много интересно беше и разбрах как работи молитвата, а и не само молитвата, ами и нашето отношение.
А нашето отношение прави нещата! И това го казвам сигурно вече един милион пъти. И тя казва:
– И на морето съм и едни големи вълни, но седя така, на плиткото и те ме блъскат. И обикновено като ме ударят, може и да падна. И по едно време се сетих да кажа на морето колко е хубаво, водата е толкова чиста, спокойна и мирна… – а ние имаме прекрасно нещо, което Господ е дал на Земята, благословение е водата – …и само след една минута вълните идват, минават около мен, но вълната ме гали, изобщо няма същата сила, а наоколо – със сила бият.
Ето това прави нашето отношение. Просто е казала за водата няколко мили думи, така е и за огъня.
Скоро бях така в един голям огън, който щеше да ме опърли, поне веждите и косата, и само казах: “Прекрасен си, огън, ти си най-доброто огънче, което е като слънчице” и веднага намаляха пламъците и успях да мина.
Да, нашето отношение е номер едно, защото ние сме най-разумните същества във Вселената. Щом сме в човешки образ, ние наистина трябва да бъдем точни и безупречни.
Спират ме вече, стига толкова. Усетих, че е достатъчно. Заповядай, Силвинка, няма да ти отнемам повече от времето. Ти ми даде двадесет минути, аз говорих четиридесет. Благодаря, няма да ти преча повече!
Силвина:
Благодаря, Георги! Наистина от сърце ти благодаря!
Не зная колко от вас прочетоха посланието, което имах за началото на годината. Затова, че това е годината на андрогинните двойки и затова, че тази година Духът взима превес над материята.
Какво означава това, че Духът взима превес над материята?
Този превес е вече на деветдесет и осем процента. И понеже темата е материалност и духовност започвам с това, за да знаете какви са процесите, които се случват в духовния свят.
Наистина точно около Нова година започна една изключително мощна работа на Светлата Сила на Земята и в течение на около месец горе-долу, в края на декември и може би около десетина дни от януари, много мощни духове от Всемирно съзнание работеха. И тъмните сили, така наречените “паднали ангели”, които за мен всъщност са тъмните сили, всички други, които ние наричаме “тъмни сили”, те са служители Божии. Но наистина има и духове, които така да се каже са излезли от строя и работят деструктивно на Земята, наистина по позволение Божие, за да могат човеците да си минат през съответните опитности.
Но това, което се случи, Йоан го описва в Откровение и Сатана е единия, който той описва като звяра и още двама, които са Луцифер и Ариман, и още един, който е Антихриста, е че бяха хванати и са вече в духовните светове за превъзпитание така да се каже. Не зная кога отново ще се върнат на Земята, защото това също е в плана и очаквам, че когато това се случи, всъщност на хората, които са останали извън процеса на активната работа със Светлата Сила, което аз наричам Божествено лечение – това е един изключително мащабен процес, който се провежда не само с хора, повярвайте ми, но и със същества от цялата Вселена се случва всичкото това нещо. Цялата Вселена минава в момента на един съвсем нов етап от развитието си.
Когато те бъдат върнати, това ще бъде началото на Страшния Съд, но тогава те вече ще работят ЗА Светлата Сила, т.е. тогава всичко, което ще се случва, ще бъде вече изцяло под ръководството на Светлата Сила. Така че това е едно много прекрасно събитие.
Аз бях просто във възторг, когато това се случваше, защото беше една много трудна фаза, след което нещата доста олекнаха.
Това, което предстои още около месец и половина е работа вече с хора с материално съзнание, с които все още не е работено. Дотук Светлата Сила работи със същества от ангелски йерархии, от Божествени йерархии и със същества от Нова раса.
Много от хората не правят разлика какво е Нова раса и какво е Светъл дух, въплътен на Земята. Обяснявала съм, обаче още веднъж искам да го кажа, защото ще говоря за това. Съществата от Новата раса това са деца от Шеста раса, човешки души́, които са от Шеста раса, както ги дава и Щайнер. Това развитие ще продължи до Дванадесета раса. Преди и аз си мислех, че ще завърши със Седма, Осма, но не е така. Но разбира се вече развитието на тези души́ няма да бъде на Земята, най-вероятно на някоя звезда и т.н.
Има си духове във Вселената, които отговарят за транспортирането на души́те и те работят чрез ускоряване на времето, не чрез телепортация. Просто една душа́ с един такъв Дух, който е транспортьор отива на едно място, където вече да продължи развитието и́.
Масово човешките души́, чието съзнание остава вече в материята и в материалното, ще бъдат изпратени на Земя номер две, където да продължи развитието им. Нищо лошо, просто една нова фаза в развитието на тези души́ и една нова фаза в развитието на Земята съответно и на душите, които продължават на нея.
Та Шеста раса са човешки души́, които са минали през всички други раси, били са на Земята, учили са, увеличавали са духовните си потенциали, минали са през ред пречиствания, изпитания и т.н. И когато сега се появяват, те не идват от звездите само, всички казват “звездно дете” или не зная, има и такива души́, които идват от звезди, но те са нещо по-различно, те са малко по-висока степен от децата от Новата раса.
Децата от Новата раса имат отключени почти всички потенциали, но в зародиш, т.е. при тях тепърва нещата ще се развиват през следващите още еони, които предстоят в еволюцията.
Докато Светлите духове, особено духовете от Божествените йерархии – това са служители Божии, които са минали през подобна еволюция преди много еони и са тук на Земята най-вече за да служат, да помагат на човешките души́, които тепърва се развиват.
Защото при много семейства, когато дойдат и казвам им:
– Ти си светъл дух/да кажем/въплътен архангел, а децата ти са от Новата раса – И те се учудват, но им казвам, че те са тук, за да помагат на това дете. – То не е по-висше от теб, ти си.
И децата ни учат, разбира се.
Обикновено Светлите духове имат повече прераждания, те не са от скоро на Земята, те са от доста отдавна. Учителят казва: “Има Светли духове, които ще продължат делото ми, които ще бъдат отключени” и точно в момента върви това отключване, този процес. И те понеже още не са отключени, не са разгърнали още потенциала си.
При хората, при които вече процеса завърши, това са духовете от ангелските йерархии и децата от Новата раса, при които завърши пречистването преди около месец дефакто с освобождаването на всички нишки, които ги свързват с изброените преди малко тъмни духове, процесът може да се каже, че завърши и техния потенциал се разгърна. И аз го виждам.
И когато прочета във фейсбук съобщение или споделяне от човек, който говори за необикновени изяви на духа в себе си и проверя, най-често това е дух от ангелски йерархии или дете от Новата раса, при които вече потенциалите са се отключили.
Докато при духовете от Божествено съзнание, които са тук и голяма част от хората в залата са от тях, процеса продължава.
Преди около десет години, когато започна работата ни с Георги, все още нямахме къде да нощуваме. И по това време имахме една каравана, която беше в село Баня на едно място, което беше под наем и след лекцията в Бургас отидохме там, за да нощуваме. И тогава се разрази най-невероятната буря, която някога съм преживявала. Това беше наистина съвсем в началото на пътя ни заедно с Георги, при което караваната и всички неща около нея рухнаха.
Тръгвайки към Варна за беседата там, тръгваме с колата ми и на един завой колата се подхлъзна и се удари в една канавка, отвори се еърбега и за мен това преживяване беше доста сериозен стрес. Съответно и връщането след лекцията ни там беше нещо подобно.
И си спомням как просто идва един такъв момент в живота на човека, в който той губи устои. Разказвам го това, за да насоча мисълта ви натам, че в един момент природата прави така, че да те научи, да разбереш, че материята е нещо много временно, много преходно и че не можеш да разчиташ на нея.
Какво стана? Жилището, където живеем пострада, колата пострада и остана във Варна, ние сме пеша, вали пороен дъжд. Тръгваме на стоп и ни спира един автобус на спирката във Варна, а ние нямаме и дрехи подходящи, просто времето много рязко се влоши и сме с едни такива платнища, за да не ни вали дъжда както сме тръгнали. И спира ни един автобус, в който имаше само една жена – чужденка и беше наела от Варна за Сарафово цял автобус, за да я превози, най-вероятно не е намерила нищо друго. И след като стигнахме в Бургас, чухме вече новините, че пътят Варна – Бургас е затворен. Беше наистина като природно бедствие, в умалени размери. Най-вероятно на мен, за моето обучение беше дадено. За да разбера, /защото до този момент аз все още бях човек, който живее в материята – една стабилност имах и смятах, че това е много важно/. Постоянно ми се разваляше колата и т.н., и Георги постоянно казваше: ”Радвай се, че те бият в материята, че шамарчетата са там, а не са по здравето”.
Всичко това ви го разказвам, защото светът се променя и ако тогава този умален урок беше към мен, катаклизмите, които се очакват сега – техният урок ще бъде за цялото човечество.
То вече започна. Твърде необичайни неща се случват на Земята постоянно. Има приятели, които следят катаклизмите и всеки ден ми изпращат – няма ден без такива събития на Земята.
И това наистина е за добро в крайна сметка – да превъзпита хората, да научи материалното съзнание, че не в материята е спасението, а в Духа.
Учителят го изобразява много прекрасно с външния кръг на Пентаграма, за който говорих във Варна. За сабята, което е материалното съзнание, това което всъщност е стремежът към материални блага, към власт, към пари и съответно чашата, която идва след това, т.е. изкуплението.
Много хора имат погрешна представа за това, какво е Духовността. Мога да дам много такива примери, но не ми се иска да акцентирам все пак на негативното.
Виждала съм и хора, които се крият в Духовността, те буквално абдикират от живота си, от близките си, от грижите си и от всичко, което им е дадено, за да са някъде в духовното, което се превръща в една илюзия.
Преди време и аз така ходех на семинари за личностно развитие, ама бях се пристрастила – семинар след семинар и в един момент ми мина доста силна мисъл, че
животът е истинския учител, че животът е “великото училище на живота”, както казва Учителят, че там са истинските уроци. В отношенията с живите същества са живите ни уроци и ние не трябва да бягаме от тях, защото ние по този начин си бягаме от собственото си развитие, а и си бягаме от служенето, защото много от нас не сме тук само за да се развиваме, но най-вече за да служим.
Навремето, когато търсихме къде да направиме нашия център, аз си представях, че ще е някъде в планината на непристъпно място, където няма да идват хора. Бог ни изпрати на място, което е изключително достъпно – на пет минути от магистрала “Тракия”, така че да могат наистина много хора да се докосват до духа.
Духовността е едно пробуждане за вътрешната реалност и възстановяване на връзката с Божественото, която хората в течение на много прераждания са прекъснали /вследствие на греховете си/.
Тези грехове аз разглеждам винаги като опитности. Какъвто и човек да дойде – дали ще е убиец, дали някакъв друг /престъпник/, това не е нещо, което ме впечатлява. Напротив, казвам си, че това е една силна душа и за да мине през тези тежки неща, значи тя има сила и Бог и́ е дал тежък товар да носи.
Въпросът е не какво носим от миналото, а какво правим сега, за да променим нещата и точно този път към Духовността ни дава тази възможност.
Спомням си началото при мен – беше една еуфория и си казвах, че трябва на всяка цена на всички да разкажа, всички да прихвана, всички близки задължително трябва веднага да станат вегетарианци, да им разкажа какви неща съм открила и едно такова розово, приповдигнато състояние, за което после разбрах, че не е точно така. Не може насила да заведеш някой да пие вода.
Намираш си практика, учител, група – много хора също засядат в това. Намират си една група и смятат, че това е нещото и всичко друго, което съществува не е добре, всичко друго е извън пътя или по-низше от това, което те са открили и че те са най-духовните. Това е духовния егоизъм.
Здравата духовност е себепознание и връзка с Бога, приложено в делника. И в това не да отричаме негативите си, а да ги опознаем, да възстановим връзката си с Бога, да се помолим за прошка за тези неща, които откриваме в себе си, за помощ ако може Той да ни помогне, а Той винаги помага.
Аз съм казвала и на други места за материалното и духовното: Нашата задача е да одухотворим материята, не да се отречем от нея. Нашата задача е да пресъздадем, да сътворим, а не да избягаме от отговорностите си.
Обаче все повече забелязвам една тенденция, че от много неща вече трябва да се освобождаваме, т.е. да се стремим към минимализъм. Много неща, които вече не ни вършат работа, включително и като материя, трябва да се стремим да се освобождаваме от тях.
Когато човек вече влезе в пътя на служенето, Светлата Сила прави така, че го освобождава от много от ангажиментите, които е имал преди.
Да кажем, аз преди сама съм се занимавала с готвене, чистене, съграждането на Центъра и много други физически дейности – докато започнеш да служиш. На практика аз сега само с лечителство и срещи с хора съм ангажирана. Бог изпрати други хора, които да помагат за другите неща, т.е. наистина те освобождават от ред земни неща. Но това става, когато те въведат в това ниво, където служиш, където истински помагаш, където си се отдал на работата за хората.
Да се освободим от рутината и механизирането.
Механизирането е дело на духа, наречен Ариман, който казах вече не е на Земята, но съответно и егрегора му беше доста така променен. Значи едно са тези духове, друго са техните егрегори, които са създадени. С техните егрегори Светлата Сила също работи.
Това механизиране е една от причината много хора да имат проблеми с костите, т.е. работохолизма, механизирането. Интересно е, че при хората, които проявяват материализм, той става причина за проблеми с червата обикновено – хемороиди и най-често страда дебелото черво.
Работила съм с човек с наистина тежко състояние на дебелото черво, това е рак и т.н. – това е един бивш фабрикант, който в зората на индустриализацията е бил фабрикант, експлоатирал е хората, тормозил ги е и всичко това е проява на материализъм, и днес страда от дебело черво.
Христос казва: “Аз съм ПЪТЯ, ИСТИНАТА и ЖИВОТА. И който победи, той ще се облече в бели дрехи”.
Какво означава това, да се облечем в бели дрехи? Да станем господари на себе си, на мислите си, на чувствата си, на постъпките си.
Между другото, вече сме на ниво Христово съзнание. На това ниво вече е доста по-лесно. Сигурно доста от вас ще го потвърдят. Поне аз абсолютно мога да кажа, че само наблюдавам бурите около себе си – хора, които се тръшкат, неща, които се случват около мен. Наблюдавам абсолютно безпристрастно и излъчвайки Любов към този процес, който наблюдавам. Това е типично за Христовото съзнание.
И тази Любов всъщност омекотява нещата. Това нещо е много интересно.
Още един цитат: “Трябва да станем като децата, за да влезем в Царството Небесно”. Тук се визира точно детската невинност и чистотата.
Методът за пречистване – молитвата. Няма по-универсален метод, духовна практика.
Много хора ни питат: “Добре де, вие сте някаква духовна /организация/… какво сте?” Истината е, че аз не зная дори как да се наречем. Георги казва: “Ние сме семейството на Светлината“. Няма организация, няма някаква постоянна група, няма ученици, които постоянно са залепени за нас. Има една пълна свобода. Който иска – идва, който иска – не идва. Много хора изчезват и после пак се появяват и т.н.
Молитвата – най-универсалната практика! Може би това е най-универсалната практика, която ние всички прилагаме.
Истинската духовност не е в практиките и в ритуалите, повярвайте. Това, че цял ден правиш асани или си отишъл в някакъв ашрам за известно време… Да, умиротворил си се, постигнал си някакъв вътрешен мир, хармония за момента, но въпросът е какво правиш след това, когато се върнеш в реалността.
Защото за много хора в духовния път се наблюдава точно това. Когато са заедно и изпълняват определения ритуал, всичко е мир и хармония, въпреки че много често и това дори не е така. Наблюдавала съм хора, които се карат на Паневритмия, просто изумително. И след това се връщаме в ежедневието и пак сме си ние – с нашите стари дрехи, изпокъсани, бием се, караме се, проявяваме агресия и т.н.
Така че Духовността не е в ритуалите, не е в практиките. Но пак казвам:
Най-силната и най-универсалната практика е Молитвата. Всъщност на нея се основава всичко това, целия този процес.
За да се случват процеси на Земята, задължително трябва да има аватари, които се молят. И затова сме всички ние тук. Помагаме и в ежедневието на много от хората около нас, но основната работа е Молитвата.
Моята основна работа е молитвата. Мога да ви кажа, че почти цял ден съм в молитва. И с хората, които идват, и за да вървят процесите.
Иначе Светлата Сила си има Принцип за ненамеса – не се ли е помолил никой, просто нещата си стоят и нищо не се случва с хората. Трябва някой да се моли.
Учителят казва: “Човек трябва да пречисти желанията си и да види кои са животински, човешки, Божествени и всякога да задържа тези, които са човешки и Божествени”.
И казва: “Верен, истинен, чист и благ всякога бъди”.
Михаил Иванов – за смисъла на духовността и живота: “Знайте, че единствено вашите вътрешни достижения истински ви принадлежат, защото единствено те имат корени във вас и когато отпътувате за другата страна, в своята душа, в своето сърце и в своя дух ще имате скъпоценни камъни, качества и добродетели, които да вземете със себе си и името ви ще бъде и записано в Книгата на вечния живот. Това е истинското богатство. Бидейки богати, ставате свободни и живеете в мир и пълнота”.
Казано е обратното на това, което е важно за повечето хора: да натрупаме, да направим къщи, неща. Да, нека да ги имаме, нека да са красиви, но да не е това фокуса, това е просто помощното средство на Земята.
Материята е тази, която ни помага да живеем в крайна сметка тук, на земята. Но когато това е самоцел и единствена цел, нещата вече се обръщат и пирамидата се обръща надолу с върха.
Сега искам да ви обърна внимание, Георги има една притча за десетия етаж, сигурно повечето я знаят и скоро я бяхме публикували пак. И в нея казва, че един човек постоянно се тръшкал и молил за помощ и накрая Бог му казал: “Ами синко, аз живея на стотния етаж, няма как да слезна до твоето ниво, ще трябва ти да се изкачиш до десетия етаж”. И тръгнал човекът, падал ставал и в крайна сметка стигнал до десетия етаж, откъдето Бог го поел с асансьора нагоре.
Всъщност има три такива десети етажа, т.е. има три пъти, в които в духовното си развитие човек трябва да положи усилия, /съществени усилия, бих казала/, за да може да се издигне съзнанието му, да се разшири.
СЪЗНАНИЕТО – повечето знаете за съзнание – самосъзнание, което е пътя от животинското към човешкото самосъзнание и подсъзнание – свръхсъзнание. Обаче над свръхсъзнанието е Христовото съзнание, а над Христовото съзнание е Божественото съзнание и над Божественото съзнание е Всемирното съзнание. Това е пътя на цялостното развитие на човешката душа до Всемирно съзнание.
И тук искам да разкажа нещо, което може и да ви е попадало, може и да не е. Това всъщност е, както Учителят дава, развитието на човешкото съзнание от подсъзнание към свръхсъзнание, Христово, Божествено и Всемирно съзнание.
Първа степен, Учителят я нарича Обръщането към Бога и това е процес, който не зависи от човека. Пример тук Георги е давал с черупковото съзнание и казва: “Има едно пиленце в едно яйчице и пиленцето трябва да даде знак, че трябва да излезе от черупката. Тогава идва квачката, пробива яйцето и пиленцето излиза”. Нещо такова е и с тази първа стъпка на духовното развитие на човека, когато всъщност Бог го призовава. Или цитатът, който Учителят дава е: “Никой не може да дойде при мен, ако Отец не го призове”.
Втората степен Учителят нарича Покаяние – това е когато човек започва да мисли и да си казва: ”Може би от мен зависи и за всичко това, което се случва не ми е виновен филанкишията”, както казва Георги, “а е нещо, което аз съм си посял от предните животи”.
Третата степен се нарича Спасение – човек вече има осезателна подкрепа от Светлата Сила. Като казвам осезателна, тя наистина е осезателна – подобрява се здравето му, започва да вижда различни нещица, които се случват около него.
Е, скоро някой пишеше за пукането в къщите. Ами трябва да ви кажа, че нашата къща, в началото докато свикна с това присъствие и когато дойде много силен дух, особено от Всемирно съзнание, то си е направо сътресение в къщата. Хем зная, че е Светъл дух, но въпреки това човек, като не е свикнал, не е много комфортно отначало. Когато дойде човек, с който работя, всъщност по силата на това пукане, което е обикновено в тавана /те са от дъски таваните в нас/ разбирам този човек каква йерархия е. Колкото по-висока е йерархията на човек, толкова неговия духовен водач е от по-висока йерархия и по силата на това пукане мога да се ориентирам.
И казва Учителят: “Тук се прави правилна връзка между астрално и умствено тяло, и тук човек има условия да хармонизира мисли и чувства”.
Следваща фаза е Обновление и тя зависи от човека. Това е втория десети етаж, при който човек трябва да положи усилия, за да може под влияние на тази негова сила /вече пробудена/ да се възроди и обнови.
И след това казва Учителят: “Следващата най-важна фаза е преход, тя съответства на свръхсъзнанието“. Той го нарича Новораждане.
На това ниво са всички същества от Нова раса, за които говорих и от ангелските йерархии. На това ниво те са все още ученици. Не че не помагат по някакъв начин, всички те са прекрасни души́, но все още нямат тази сила да служат истински, да се отдадат на службата.
Какво се случва тук? “Големи страдания и изпитания ” – казва Учителят – “ликвидиране на кармата, изплащане на старите дългове и връзка между умствено и причинно тяло, която се създава”.
Всъщност целия този процес, който върви, е свързан с пречистване на кармата на хората и с хармонизиране на телата им, с разширяването на чакрите, на каналите на етерното тяло, чакри, меридиани се отварят, множество процеси са, наистина са множество.
Наскоро бях писала за Небесния Еликсир. Той беше предните три дни, нали имаше три нулеви дни. Това е вливане на дух в тези вече отворени енергийни структури в човека – чакри, меридиани. Всичко това се изпълва с дух и зависи вече кой дух е слязъл и колкото може да понесе човека.
Ако това е Творецът, ти ставаш абсолютен чудотворец, за секунди се случва всичко около теб. Както е при Христос – просто абсолютното чудотворство.
Когато самия Творец, Всемирното Съзнание изпълни съществото ти, цялото ти същество със Себе си. Ти ставаш негова абсолютна, как да кажа, като проекция.
Следващото ниво е шеста степен – Христовото съзнание, което Учителят нарича Посвещение, тук наистина си има посвещения и много от вас са минали през посвещения. Между другото тези посвещения започват от по-рано, но това по-голямото се случва на това ниво – Христово съзнание.
Вчера завърши процеса с голяма част от хората с вливането на еликсира, който беше. Какво се случва тук? Тук човек се учи да служи на Бога, той вече е мъдрец, адепт, посветен. И има вече много дарби, много неща, които започват вече да се проявяват.
Но това ниво завърши вчера, фазата, която е с ангели и архангели от Божествено съзнание, които са във владение на Земята. И процесът продължава с Божествено съзнание, което Учителят нарича Възкресение. И казва: “Това е, когато човек стане едно с Бога, стане съвършен, при което всичките тела вибрират в унисон. Това е влизането в Нирвана. И понеже сега физическото тяло отива на една страна, астралното на друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията в човешкия живот”.
Това е Божественото съзнание, като този процес ще продължи още около четиридесет и осем дни, за да се случат всички тези промени с телата.
И нататък: Всемирното съзнание е нещото, което не е описано никъде, нито аз мога да предположа какво е това, но на това ниво наистина ако има Елохим на Земята, който работи, този процес ще протече само при него, само при такова същество от Елохимния свят. Такива между другото има.
Аз на обученията съм давала йерархиите, но всяка една йерархия си има дванадесет нива. Да кажем Елохим – там има дванадесет нива и съм работила с доста хора, които са от Елохимния свят, да кажем второ-трето-пето-десето ниво. Има, не са много, но има.
И така, сложно ли ви се стори? Аз винаги се опитвам много простичко да предавам нещата. Представях си днес да има повече време да си споделяме, защото за мен това е най-ценното в тези срещи. Когато правя лечебна сесия, /цяло лято правя в Центъра в залата във Виноградец/ и наистина така много вълшебно се получаваше, хората задаваха въпроси, обсъждаха помежду си неща, не винаги с моето участие и просто изключително ценно общуване. Така че думата е ваша, ако имате нещо да споделите или да попитате.
Участник 1:
Аз искам да попитам. Когато намалява зрението, просто все едно виждам във вода. И се проявява много бързо и прогресивно, не че точно намалява. И да, с очилата има корекция, по принцип действат увеличаващо, а не изостря виждането. Не зная дали е правилна диагнозата. На какво се дължи и може ли да се поправи?
Силвина:
Винаги, когато на човек зрението страда, това е карма, която той има с Принципа на Истината в предишни прераждания. Може да е свързана с някаква лъжа, измама или от този род неща и вече са различни проявленията – късогледство, далекогледство и т.н. При теб не е работено досега, ще усетиш промяна.
Когато се работи с очите, е по-бавен процеса, някъде около два месеца може да е. От днес лечението ще е поне два месеца. Ще се подобрят, но трябва и усилия. Наистина това не е пасивен процес и затова говорих за духовния път.
Това, което се случва не е просто някой, който ме лекува от моите болежки, а е едно развитие на душата, на духа който е тук, пречистването му от кармичните неща, обновлението на организма му, отключването на дарбите му, за да може той да си свърши работата.
Много хора ме питат те дали ще имат шанс нещо да помогнат. Няма вариант ти да имаш дарби, да имаш заложби, да са те изпратили тук и Бог да те остави настрани от целия процес и ти нищо да не правиш. Просто в един момент те призовава вече и си започва работата. И аз на много хора казвам: “Ех, че си бях добре преди, когато никой за нищо не ме търсеше”. Да се работи с хора е наистина най-трудното нещо, но е и най-голямата благодат наистина.
Участник 2:
Как да развиваме за тези дарби? В смисъл, всички ходим на работа и си изпълняваме… да си подсигуряваме материалното така да се каже преживяване, за да сме добре, но това не е нещото, което ни е дарбата. Просто има свободно място или ни е добре като длъжност или заплата и го изпълняваме, а не се чувстваме добре, но го изпълняваме.
Силвина:
Да. Ами точно за това говорих преди малко, че това е нашия живот и ние не трябва да избягаме от този живот, който ни е даден.
Много хора казват: “Това не искам, искам друго”. Щом те е пратила там Светлата Сила, там ще си, докато не те изведат. Човек може да се стреми към това, но Бог решава в крайна сметка кога да смени ситуацията около него. Когато той си е научил вече уроците там, когато си е свършил работата там, тогава го извеждат и минава на друго място, с други хора евентуално и така.
Дарбите – трябва да правим разлика – дарба, талант, способност, магично качество. Талантите са свързани с различни артистични неща, способностите са свързани да кажем с практически неща – аз мога да готвя, мога да поправям коли и такива по-земни неща са способностите. Дарбите, това вече са Божествените дарби – тук са ясновидството, лечителството. Да кажем ако си материализатор, ти трябва да работиш с визуализация и утвърждения. За утвържденията трябва да знаете, че не е достатъчно да си напишем нещо на стената, да си го поглеждаме веднъж в деня и то да работи, както във филма “Тайната” е описано.
Първо трябва да имаш дарбата, второ – за да ти отключи Бог дарбата, ти трябва да имаш вече съзнание и да ти позволи да я ползваш. Ако ти си един все още не смирен човек, дарбата ти няма как да се отключи, защото ще направиш сума поразии. Но когато тя е вече отключена, най-добрия вариант почти за всички, които съм проверявала, е устно да се казва нещото: “Аз съм здрав”, “Аз съм в хармония”, “Всичко около мен е в хармония”, “Хората са спокойни в мир”, позитивни неща. Кажеш ли нещо негативно, което не е в плана на Светлата Сила, дарбата ти се взима на секундата, дори следват влошавания, т.е. веднага те обхваща тъмната сила. Тя е тук за това да прави корекции на хора, които излизат от пътя.
Ти си материализатор. Нещата, които искаш да се променят в живота ти към по-добро, си ги казвай. Поне веднъж на ден го казвай все едно вече е така.
Другото което е, тази дарба позволява да визуализираме, може да си ги представяш. Всъщност визуализацията – първата степен е това да си представяме с усилие на волята и използвайки фантазията си различни неща. Следващия момент – при истинските материализатори вече ти идват картини, те не са плод на твоето въображение, Светлата Сила ти ги изпраща тези картини. И те, преминавайки през твоето съзнание, някъде по света вече се материализират.
Участник 3:
Споменахте за промени в следващите четиридесет и осем дни с нашето съзнание. Какво имате предвид? Ако е удобно да повторите за тези, които не са разбрали.
Силвина:
Аз обясних накратко, но пак казвам, че хората са на групи и това не касае всички. Хората, които са от Нова раса, от ангелски йерархии и същества, които са от Божествените йерархии – ангели и архангели, при тях процеса е завършил. Съзнанието им на тази фаза ще бъде до тук в извисяването и разширяването. То и затова е цялото израстване.
За другите: какъв е процеса? Аз самата предварително няма как /да зная/, аз също всеки ден се изненадвам от невероятния начин, по който Небето работи с хората в момента.
Казахме за развитие на Божествено съзнание, което Учителят нарича Възкресение – влизане в синхрон на телата най-общо казано. Ще ви кажа как вървят нещата обикновено, за да сте подготвени.
През деня се пречиства кармата на хората, като досега при хора, при които е имало забележки, на ден по четири-пет пъти съм се молела за тези хора Светлата Сила за да работи с тях, да се даде позволение, за да може да им се прости това нещо и процеса при тях да продължи. И заради това при много хора, въпреки че те се гневят и правят ред други неща, процесът си продължаваше. Задържат ги за известно време, може би нещо да се влоши при тях и в крайна сметка процесът продължава.
От вчера или мисля от онзи ден забелязах първо, че през този ден не трябваше да работя с хора със забележки. Аз си зная, че дойде ли вечерта, значи е дошъл момента вече да работим за това нещо, обаче не.
Какво значи да работя – всъщност кармата на всички тези хора преминава през полето ти, когато ти си лечител и работиш. И колкото по-голямо е квантовото ти поле, по-не го усещаш това нещо. Отначало и на мен ми беше тежко, но след това свикнах, може да са стотици хора, просто когато полето е голямо, не го усещаш.
И този процес спря. И в същото време започнаха да ми пишат хора със забележки и установих, че ще трябва те да се молят и то истински да минат през разкаяние, не просто да се молят както досега – помолиш се за прошка и хоп, веднага. Нещата пак се отключват. И вече двама или трима такива човека има, които минаха през разкаяние.
Още един човек от днес, който имаше забележка от снощи и днес доста сериозен шамар е получил. С тези шамарчета ние всъщност си плащаме забележките.
Въпросът е човек да се усети защо идва това шамарче. Защо ми се развали колата? Къде съм сбъркал? Както Георги каза за пръста: “Къде е нещото, което трябва да коригирам, да го поправя?” Ако не го поправи, шамарчетата си продължават. Общо взето всичко това е за корекция.
Искам да кажа, че процесът навлиза в една още по-трудна фаза – колкото повече нещата се развиват, стават по-сложни стават, както е в компютърните игри. Но просто да сте подготвени.
През деня се пречиства кармата на хората, през целия ден. През нощта работят медицинските екипи, т.е. какво се случва – все едно през деня се разчиства и когато тези енергии вече ги няма в нашите тела, Светлата Сила започва вече да лекува и това се случва нощно време.
Обикновено при хората, при което тече Божествено лечение, те спят много и то доста дълго, имат и сънища и т.н. Когато човек спи дълбоко, всички тези същества, които са от цялата Вселена и които аз наричам медицински екипи, някои хора са ги виждали и казват едни светлинки, които влизат и излизат от тялото на човека. Всъщност те лекуват вече същинските физически неща, които са.
И така, ден след ден върви процеса на пречистване-лечение, пречистване-лечение. И когато се пречисти достатъчно дадена структура, да кажем пета чакра вече е изчистена, тогава пък започва изпълването и́ с енергия. Или някое от телата, когато вече е пречистено, Светлата Сила започва да го изпълва с дух – т.нар. Небесен еликсир, който се влива в него и започва да хармонизира телата между тях.
Участник 4:
Когато Ви се даде дарбата, тя винаги ли е свързана с Божествения план за самия човек? Дарбата част от Божествения план ли е?
Силвина:
Абсолютно! Дарбата е проявление на еволюцията на това същество, което си е взело ред уроци, ред неща е направило, подобрило и съответно има дарба.
Иначе те са в потенциал при всички. Затова казват: “По образ и подобие Божие”. Всички ги имаме мозъчните центрове, въпросът е те да бъдат отключени. А това отключване става, когато човек мине през уроците, научи неща за съответния Принцип и тогава му се отключва и дарбата, свързана с този Божествен принцип.
Участник 4:
А Божественият ключ кой е? Ключът към дарбата.
Силвина:
Смирението, чистотата, усърдието, безупречността. Това е.
Участник 5:
Аз искам да попитам нещо. Когато един човек е материалист и съответно страда от различни заболявания, потърси помощта ни и ние използваме Божествено лечение или друга подобна техника, той се чувства добре след това. След известно време – месец, два пак се появява някакъв физически дискомфорт, нещо друго като болест се проявява. Говоря за моя баща. Аз от години му говоря на тези теми, говоря му за Божествено лечение. Той си знае, че е материалист, дори се гордее с това, някакси аз не мога да му пречупя съзнанието и той отказва, казва: “Няма за кога”, визирайки възрастта си. И в един момент ми минава през ума мисълта дали да продължавам да му прилагам Божествено лечение, когато всъщност аз не виждам напредък.
Силвина:
Ти не проверяваш ли дали трябва да продължиш?
Участник 5:
Ами не всъщност.
Силвина:
Защото не трябва да продължиш. В случая или няма никакъв ефект, или част от кармата му се прехвърля към теб, когато ти работиш и правиш нещо, за което нямаш позволение, част от негатива на човека се прехвърля.
Тук ме подсещаш за обострянията да кажа, защото някои от вас най-вероятно са го наблюдавали. Понеже това е един процес, вече повече от година върви – нещо, което го е имало, изчезва и след това пак се появява и то дори в още по-остра форма. Това е, защото на това местенце има нещо – да кажем – кожен проблем, псориазис при детенце. Изчезва, след време, минат два-три месеца и майката ми пише пак, пак се появи псориазиса и то дори е в още по-нетърпима форма. Това, дори да не се работи активно просто е една фаза. Затова казват “лечебни кризи”. Всъщност точно на това място в момента се освобождава и пречиства, и Светлата Сила работи много активно, за да пречиства. И затова се получава едно обостряне.
Обикновено по-леките неща излизат по-вначалото, а по-тежките след това. Като казвам по-тежки, аз в обучението съм описала около четиридесет процента от нещата, които влияят на човека и са инструменти на кармата.
Впоследствие открих, че има много други духове и йерархии, които са към тези негативи, които влияят на хората и колкото по-тежки са, толкова по-осезаемо е това обостряне. Но когато се пречистят, то изчезва.
Както с псориазисе – появи се, мине известно време и изчезне. И аз затова много хора ги успокоявам. Питат ме:
– Ама Силвина, какво стана, спря ли лечението?
– И това ще мине!- и наистина, мине ден-два и изчезне.
Но при хората, при които не изчезва, наистина това са хора вече със забележка, както е при баща ти в случая. Хора, които те просто не искат /да се променят/. Не може ти да не искаш и Бог да ти дава.
Обикновено при такива хора, когато вече зависи плана какъв е за тази душа́, ако Бог въпреки всичко иска да го пречупи, ще го пречупи, просто ще му стовари такива некомфортности, че тази душа ще стигне до смирението, ще каже: “Господи, аман! Помогни ми!”. Но ако са решили, че това съзнание няма как да се промени на тази фаза, просто те оставят.
Участник 5:
Защото се получава така, той хем търси моята помощ в това направление, хем не вярва. И един вид откри това, в което аз вярвам и това, което говоря, има нужда от помощта ми и се чувства след това добре от нея.
Силвина:
Той е от костеливите орехи и смятам по-скоро, че при него ще има и ще си мине през трудности и изпитания човека. Каквото-такова, но всичко е за добро, в това съм абсолютно убедена. Бог прави винаги най-доброто.
Участник 6:
А как проверяваме дали е “да” или “не”? Казахте: “Вие не проверявате ли?” Как проверяваме?
Силвина:
В обучението уча хората с махалце да работят, когато нямаш още ясната връзка с духовния си водач. Всъщност духовният водач влиза в махалцето. Много радиестезисти казват, че информацията идва от подсъзнанието. Не е от подсъзнанието, ако беше от подсъзнанието… В подсъзнанието ми не е записана информация за човек, който е на другия край на света, та аз не зная за него. Но когато аз имам връзка с духовния му водач, а аз имам връзка с духовния водач, мога да кажа, на повечето същества, връзката става. Не е нужно нито да го виждам, чувам го по телефона. Но когато имаш вече връзката, те си идват и отговорите.
То и затова е толкова лесен метод, това е невероятно лесния метод. Това е едно невероятно опростяване на нещата, за да могат хората по този метод да си проверяват връзката доколко е чиста и да работят, самите те да помагат.
Участник 6:
А във връзка с това исках да попитам ще има ли обучение тази година, миналата година имаше обучение в Стара Загора.
Силвина:
Живи и здрави, мисля че през август някъде ще има обучение, да. За сега сме планирали май месец в Пловдив, на първи март в София, април забравих в кой беше. Във Варна обикновено сме през септември, тя ни е любима дестинация.
Участник 7:
Аз искам да благодаря на Силвинка. Преди една година и няколко месеца цяла година бях почти на легло и октомври месец тя ме прие, и от тогава минава по-добре при мен и сега съм пак тук. Благодаря и́! Вчера отидох до магазина! С придружител, но отидох. Което мечтаех от много време – да се разходя на по-дълго разстояние. Благодаря ти! Първо имах коксартроза и след това получих инсулт. Ето, в гърлото и в преглъщането. Без храна почти шест-седем месеца. И вода не можех да си пия, нали.
Силвина:
Беше тежко да, ти визуално си много променена, то се вижда от предния път.
Участник 7:
Даже някои не ме познават. Не могат да ме познаят. Имам много неща, много мога да разказвам. Много хубави и прекрасни неща.
Силвина:
Благодаря ти! Слава на Бога! Да, тук има доста хора, които могат да разкажат за интересни неща.
Участник 8:
Искам и аз да задам един въпрос. Как да не задържаме емоциите вътре в себе си? Единственият начин чрез сълзи ли е? Има ли и други начини, чрез които можем да изразяваме емоцията, без да остава скрита вътре в себе си и по този начин да си вредим?
Силвина:
А ти си потискаш емоциите така ли, не ги изразяваш… Аз смятам, че човек да ги изрази е по-добрия вариант, отколкото да ги потиска. Още по-добрият е да ги контролира, да стане господар на това нещо.
Участник 8:
А сълзите метод на изразяване ли са? Аз го усещам, но ги стискам в гърлото ми.
Силвина:
На пречистване. Но стига това да не е вина, самосъжаление, това вече не е добре. Това пак е вид погрешка на човека, свързана със Справедливостта. Той не е справедлив към себе си, както и ти в случая не си справедлива към себе си, потискайки част от съществото си.
Аз съм за това, хората да изразяват /чувствата си/. Защото когато потиснеш, то става още по-разрушително. Но следващата фаза е вече да го овладееш. И хората, на които им страда гърлото или потискат думи, или пък са агресивни с думи и слова.
Изразявай го, като стремежа е да няма емоция в това, което го казваш, просто да е чисто от емоция. Ако го направиш по-скоро, ще бъде по-чисто откъм емоция, отколкото ако го задържиш по-дълго. Защото става едно нагнетяване и като се появи, това нещо става в по-силна степен, отколкото ако го изразиш веднага.
Търсиш разговор. Казваш на човека: “Знаеш ли, това, което ти правиш ме наранява, искам да го обсъдим” и така приятелски. Защото, особено жените, както не реагират, най-често е защото не им се обръща внимание, не се оценява това, което те правят и т.н. Но мъжът това не може да го разбере и тогава жената става гневна и обвинителна, или пък се затваря в себе си и страда, докато в разговор може да намери подходящия момент, в който човекът да е предразположен или тя да го предразположи, за да може да проведе този разговор с него.
Участник 8:
Спрял ли е процесът на лечение при мен?
Силвина:
Не.
Участник 9:
Може ли аз нещо да кажа?. Получих уголемен лимфен възел на щитовидната жлеза и става вече като яйце, като кокоше яйце. На морето не можем да пеем, с половин глас, фалшиво, колежката казва: “Какво става, излагаш се!”, аз се притеснявам. Преди това бях ходил с колеги при Силвина във Виноградец.
Отивам на изследвания, ехографии и т.н., на хирург ме изпращат и ми казват, че единственото лечение е хирургична операция. Аз задавам въпроса: “Злокачествено ли е, какво е?” И той казва: “Като го разрежем ще видим” и просто се обаждам на Силвина. Прие ме много човешки, споделих с нея и тя замълча за секунди и каза: “Спокойно, ще го махнем, ще го изчистим, вярвай” и това беше.
Отивам на работа и продължават нещата. Първи, втори, трети ден минава. На третия ден на сутринта вече чувствам омекване. Не можех да се храня и да преглъщам, то вече ми напира, то става тукмак. И започва едно омекване, започва едно намаляване постепенно, шест-седем месеца трая този процес и стана като врабчово яйце. Без всякакви диети, сол и такива неща. И ето, има ли го – няма го.
Участник 10:
А нещо от навиците променяте ли си?
Участник 9:
Казаха ми, че абсолютно оперативно, по никакъв начин не може да се махве. Питам някакво билково лечение, с някакви лекарства: “Не – казва – само на ножа”.
Участник 10:
Извинявайте, какво променихте в себе си?
Участник 9:
Нищо! Промених… станах много по-добър, много по-така… Аз бях много ербап, македонец както казват, но благодарен съм на тези години, колко много ми дадоха. Може би това смирение… Друг човек станах, да помагам, с колегите отношенията подобрип, не зная какво е.
Силвина:
Ама ти не разказа първата ни среща, когато дойде със седалищния нерв тук, разместения прешлен.
Участник:
А, това беше преди това. Не знам, някакви наказания са това, но два месеца и половина бях на легло. Получих болка в кръста, в таза, по левия крак надолу, два месеца и половина на легло бях с неописуема болка хора, не го пожелавам на никого. Не мога да си мръдна палеца на крака, палеца на крака е с болка.
Синът ми, сякаш Бог ми го изпрати детето, но аз не се съгласявам, аз не вярвам, че могат да ме излекуват те /Силвина и Георги/. С майка му си палим цигарите, пушим и казвам: “Този е влезнал в някаква секта”.
Говорим си, а той си вярва – нещо страшно, убеждава ни и се сърди, мъжага, луд. Не! И приключват лечебната сесия в Бургас, и той се обажда на Георги по телефона. Георги ме приема и казва да идваме на почивка при тях. Отивам: “Я, дай да видя. А, ти си за кака Стойка!“ в Константиново, Варненско.
При нея ходят хора от цялата страна, така е. Едно село – красота там, гора и църквичка. И питаме хората, и казват срещу църквата една къща, отсядаме. А от цялата страна хора, пълно е. Отивам, дойде моя ред:
– Хайде лягай!
– Как, аз! – А детето по пътя – удря ми шамар, аз исках да се хвърля в тревата от болка, просто не можех вече да пътувам, беше нещо страшно, той се уплаши.
– Лягай!
– Как ще лягам?
Легнах долу, започна да ме пипа по гръбначния стълб, щрак-щрак с три пръста, едно натискане от ляво, от дясно, лека болка само и “Хайде скачай!” Абе как ще скачам… На една табуретка ме сложи, поуви ме малко и казва: “Сега с точилката ще стоиш, две седмици кракът ти прав да е, иначе пак си при мене”.
Преди това бях два месеца и половина на неврохирург – инжекции, лекарства, червата ми се спекоха, ей такъв бях станал, вече пътник. Втори път отивам на неврохирург и той казва: “Засилваме още повече инжекциите и лекарства, вече почваме всеки ден по две инжекции”. Не минава. Правим снимка – раздалечени прешлени, прищипан нерв.
– Докторе, не мога да търпя болката, какво да правя?
– Хирургично, на ножа, операция.
Кака Стойка – щрак, щрак, щрак, хайде ставай. Ей ме, по двадесет километра с колело минавам, ходя, спортувам.
Силвина:
Нов човек. Да, леля Стойка. Тя не случайно това и́ е името – леля Стойка. Тя е в Константиново, това е едно село до Варна. Тя е от чекръкчиите, но тя пипа много леко. Всъщност не, тя пак лекува, това е друга сила, която помага. Тя почти не докосва, знаеш ли колко леко, не е възможно с толкова лек натиск да намести.
Венци, два пъти значи отърваваш ножа ти. Венци, аз съм разказвала в Пловдив за теб. Венци е прероденият човек, който Исус е изцелил, слепеца, който Исус е изцелил. И въпреки, че в началото не е вярвал, всъщност това е човек с много силна вяра. Тази вяра, която толкова бързо да има ефект. Да е жив и здрав!
Преди често ходехме при леля Стойка, когато започна да се отключва моята карма, прешлените ми играеха просто. Това пак е от работохолизма, който в много прераждания явно съм го имала. И ходехме всеки месец, когато сме в този край. Намества – пак се разместват, намества – пак се разместват след няма и месец.
И когато започнах да работя с Божествено лечение, аз започнах да търся причината за това да се разместват костите на хората. При леля Стойка наистина е пълно, хората масово са с разместени кости просто защото българинът е работохолик.
Участник 10:
Ще може ли да ми се помогне с ръста? Как да порасна?
Силвина:
С ръста. А ти с майка си ли си тук? Дай, ще пипна. /Слага ръце на главата на момиченцето/
На много срещи сигурно сте виждали, че след това работя с ръцете. Обикновено след среща става една голяма опашка от хора. Лечението протича, така че не е нужно след това с всеки един да се работи с ръце. Наистина това донякъде ускорява нещата. Сега с нея ще пипна малко главата, защото главата е проблема, но искам да кажа, че това, че сте били тук е достатъчно. Оттук насетне имайте вярата, старайте се да прилагате доброто.
И ти трябва да се стараеш да си смирена, да си добра (към момичето). И ти ще се молиш за нея: “Прости, Господи, че тя се ядосва, че се гневи и т.н.” Тя се ядосва, нали? (към майката).
Майката:
Да, наистина е много добра, но това й пречи, поне досега.
Силвина:
Няма да е бързо. Ще мине повечко време, но ще се оправи, да знаеш. Така, това понеже са много лични неща, влизаме в много лични неща.
Участник 11:
Как да проверяваме за лечение или да се свържем с вас щом имаме нужда да дойдем? За да стигнем до вашия Център ако е необходимо.
Силвина:
Поддържайте връзка с мен. Пишете ми да проверявам, мога периодично да проверявам как да върви лечението на човека, пишете. Обикновено или във Фейсбук на съобщение, или на имейл, аз ще се сетя.
