Радинка:
Да се съберем за една приятелска среща, за да споделим радостите от живота на това прекрасно място. Далеч от града в уединение и ако може и нещо мъдро да научим.

Мила:
И то на неслучайния ден, Деня на Будителите, в който както виждате Чудеса се случват, защото за нас слънцето грее специално и това не е никак случайно.

И така аз искам само да ви пожелая на всички в този прекрасен ден наистина Да се Събудим, и така да се Отворим. Да отворим сърцата си, душите си, очите си. Слуха, сетивата си, не само за Слънцето и за Любовта, но и за хубавите думи на Георги и на Силви.

Добре дошли и да се насладим на този прекрасен миг. Нека този празник да бъде всеки ден, да не бъде само днес и тук, а така Да го Носим в Сърцето си и да го усещаме всеки ден. Благодарим на Георги и на Силвина, че са с нас.

Силвина:
Аз току-що споделих. Приятели, Здравейте от мен, Слава на БОГ, че отново сме Заедно на това прекрасно място в този прекрасен ден. СЛЪНЧЕВИТЕ ХОРА, (както така ми дойде във Фейсбук една публикация). Когато Слънчевите хора се събират, слънцето грее, усмивките греят, всичко е прекрасно, по най-прекрасен и съвършен начин.

Наблюдавах приятелите, които се появяваха един по един или по групи, сякаш идваха непознати хора. Всеки идва от неговото си местенце, с енергията, която.. И с мисията и задачата, която има на мястото на която е поставен и след половин, един час, дори и не сме общували толкова все още. Виждам как ОЧИТЕ СВЕТЯТ на хората и виждам човека, който аз познавам всъщност от срещите. И това е прекрасно просто, че така работи Енергията и толкова хубаво, и те затова са тези СРЕЩИ.

Благодаря на Мила, защото да ви споделя искрено последните пет години малко се поизморих да организирам тези събития. Толкова много градове миналата година обиколихме. На една обиколка бяха тридесет града и някак си се помолих и пожелах да се появят хора, които да помогнат за това нещо. И наистина във Варна, в Шумен, ето сега в София, нали, Мила откликна, каза:
– Да, Силви.
Всъщност ние тук бяхме на една МОЛИТВА за Градовете, не знам дали си спомняте. Имаше една такава инициатива, имаше информация, че в България ще има много дъждове, бури, катаклизми, наводнения, както се и случи в последствие. Тук една група от около 20 човека дойдохме,приятелите от София, за да направим тази Молитва и в много други градове, приятели я направиха. Но като видяхме това място, просто се влюбихме в него. Наистина е хубаво, че нашите приятели тук ни осигуряват такива условия, защото наистина ги считаме за приятели и че сме се събрали толкова прекрасни хора. Благодаря.

Георги:
От Сърце и Душа, от ваше и мое име БЛАГОДАРЯ на ВСЕВИШНИЯ, че ни е Събрал. ПОКЛОН! И наистина това са най-прекрасните мигове и ако човек успее един миг да го направи безкраен. Това е нашия живот. Нашия живот, един миг от Вечността, но този миг наистина е Безкраен. Това е, за което говорят всички езотерични учения Източни и Западни, нали. НИЕ ЖИВЕЕМ В НЕПРЕКЪСНАТОТО СЕГА!

Слязох от горе, това е една хубава библия, която скоро ми е подарена на мен и на Силвинка, дори е със златни страници, които блестят. Не я свалям, за да се похваля. Ще ви кажа, че държа я в дясната ръка и слизам, и разбира се, ще кажат:
„Изворски и по това се опитва да подражава на Учителя“. Точно заради това я взех.

Всяка сутрин на Изгрева, УЧИТЕЛЯ е взимал СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ, имал е малко такова и е слизал в залата на Изгрева. Там е имало маса и на масата е имало катедра, знаете, малко по-високо, оставял е евангелието или свещеното писание на катедрата. Поздравявал е, Благославял е, и след това е отварял, и е прочитал обикновено едно изречение, или един пасаж, и започва да го тълкува.

Така, понеже днес наистина е Прекрасен Празник и ви Поздравявам. Първи ноември е Празник на БУДИТЕЛИТЕ и ние се смятаме, че всичките сме ДУХОВНИ БУДИТЕЛИ, защото сме АВАТАРИ. Защото трябва да разпръсваме ние тази Светлина. ЗАДЪЛЖЕНИ СМЕ, а кой я Приеме, Приеме. Кой не я приеме, това остава за негова сметка.

Разбира се, сутринта на шега казах на Силвина, викам:
– Знаеш ли, може да съм не само Народен Будител, но и Народен Подбудител. (смее се)
И това пак си е хубаво и си е добре. Освен това и аз имам нормални, човешки видения, сънища, тъй като сутринта точно преди събуждането сънувам земните ми майка и баща. Те са се пренесли отдавна във вечността, може би, преди повече от двадесет години. На една хубава трапеза и те изнесоха един хубав топъл хляб, сирене, и аз викам:
– Не мога, изкушавам се, ще хапна няколко залъка. – Не съм кой знае колко и по хляба, и по сиренето. – В крайна сметка тук е някакъв празник.

Събуждам се и се сетих, че днес е и тъй наречената Архангелова Задушница и затова ще ви кажа едно стихотворение, то чисто и просто се казва “Задушница”.

Баба ми и майка ми, казвал съм го неведнъж, бяха доста религиозни и ме водеха по светите обители, освен това баба ми ме водеше и на Задушници. Като дете наблюдавах и това стихотворение не знам кога съм го писал, може би, доста отдавна. Сега ще го кажа, просто това е един епизод, една картина, но в нея са вложени много интересни работи. Както в хубавата пристанищно-кръчмарска песничка “Барабите от улица Крайморска”.

Така че Всяко Нещо има много и различни Смислове. ЖИВОТА ни е направен със СМИСЪЛ и със ЗНАЧЕНИЕ, колкото понякога на нас да ни се струва, че няма смисъл и няма значение. НЕБЕТО НИЩО НЕ ПРАВИ БЕЗ СМИСЪЛ и БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ, и току така. Ние мислим, че може да направи нещо човек току така, но Ангелите и Боговете НЕ Правят нищо току така. Щом съм ви обещал да ви кажа това стихотворение, ще ви го кажа:

Задушница
„Дойде денят за свиждане със мъртвите.
За помен, глътка преболяло вино.

Сред вощениците съседни и самотни,
се лутат сляпо доверчивите души.

Жените скубят есенния треволяк,
заболи мисли в рохкавата тишина.

Боже, защо не можем да оставим мъката,
донесена с напълнените кошници.

Отива си прегърбения ден.
Към селото полека слизат живите
и вятърът мете след тях скръбта“.

Това е картината на една Задушница, която сигурно съм видял някога като малък, а после съм я характеризирал, описал. Какво е това? Да, всичко това е Направено за ЖИВИТЕ, да се съберат и да почетат онези, които са си Заминали вече в Небитието или във ВЕЧНОСТТА.

Това са нашите отношения, хубави, заради това се Събираме, а не за нещо друго. Дори това е един повод да се съберат, но жените тогава не са го осмисляли, и аз затова казвам: “Съседни и самотни” и “Доверчиви”. Мислейки, че ще могат да направят веднага Връзка с Отвъдното, а ТЕ НЕ са Я ПРЕКЪСВАЛИ! Като ОБИЧАШ Някого и ВРЪЗКАТА НЕ Я ПРЕКЪСВАШ! За момента НЯМАШ ДИРЕКТНА ВРЪЗКА!

СЛАВА на ВСЕВИШНИЯ, че след някоя друга година, не само аз и такива като мен, но Всички ще имат Връзка със Вечността. Ще могат да говорят с близки и познати, както аз сега бих могъл да говоря с тях. Това не е приказка от 1001 нощ, а е Действителност, защото няма нищо Невъзможно за СВЕТЛАТА СИЛА! ПРЕХОДА, който върви и тече, Върви в правилно Направление. Великият замисъл продължава по ВЕЛИКИЯ План на ГОСПОДА!

Сутринта, отварям пак библията и прочитам един пасаж точно от Стария завет, където Пророк Йеремия пише, че ще дойдат много Лъжепророци, Лъжеучители, Лъжегадатели и т.н., които ще ИЗМЕСТЯТ Мисълта на мнозина и ще ги ВКАРАТ в Задънена Улица. Това беше общия смисъл на пасажа.

Лично за мен няма лъжепророци и пророци, няма лъжеучители и учители, ще се изясня защо. Защото за трети път го казвам или за четвърти, защото НИЕ У СЕБЕ СИ трябва да Усъвършенстваме този прекрасен ДАР, които се казва – ДАР на РАЗЛИЧАВАНЕТО! Какво представлява той? Дарът на Различаването е една ПРОГРАМА, която е ЗАКОДИРАНА У Всеки един от нас и ние трябва да яУсъвършенстваме и да Придобиваме ОПИТНОСТ. В какъв смисъл? И одеве казах простичкия пример там на масата, да ми простят тези, които сега ще го чуят за втори път.

БОГ ни е дал една хубава кутия, като тия шарените, прекрасни кутии за украшения. Много ми харесваха, даже на Руското народно изкуство. Те бяха дървени, направени, от брезово дърво и много хубаво изписани, разноцветни, с капаче. Не много големи и вътре човек може да си държи пръстените, гривните, скъпоценностите и т.н. Представете си, че онова, което Залага У НАС БОГ, на ВСЕКИ Един от Нас ДАВА по една такава кутия и казва:
– Синко или дъще, ще събираш там само Скъпоценности. Скъпоценни камъчета, примерно, от диамант нагоре. Други няма да слагаш вътре.

Така дал ни е вече кутията. Какво правим ние? Търсим, минаваме, обикаляме. Гледаме едно лъскаво камъче, то лакирано, изчистено, измито. Слънцето блести. Особено ако сте събирали на морския бряг камъчета, които са намокрени с водата, под водата имат един цвят и един блясък, когато изсъхнат.. О, то станало едно обикновено камъче, чисто и просто едно гранитче. Нищо! Камък от пътя, чакъл и човек ИЗЛЪГВА се, хоп взима такова камъче и го пуска в кутийката.

Започва да я пълни, обаче това НЕ са Истински Скъпоценни камъни и това му се връща като му идва на главата. НЯМА ДАР на РАЗЛИЧАВАНЕ. Той Нищо НЕ може да си купи, Никакво БЛАГО с тях, т.е. НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗДИГНЕ ДУХОВНО. Говоря СИМВОЛИЧНО. Трябва да се НАУЧИ да Различава като погледне, дори и Изцапани в калта, КОЕ Е диамант, като го пипне като го усети, като го измие. И КОЕ НЕ Е! Това е този ДАР на Различаването и поради тази причина, който човек още НЯМА този Дар на Различаването, той започва да БЪРКА. КАК?

Бърка при ситуации, бърка в атмосферата. Бърка в отношението, приятели, семейство, близки, познати, роднини, комшии, работа, труд. Започва да бърка и вика:
– Този живот нещо не върви.

Не върви, защото номер едно, което е особено Важно за последните години, това е, първото нещо, да започнеш да различаваш Истинската стока или Истинското нещо от Ментето. Казвам го, разбира се, и разберете ме, че ние живеем в България. Имам един приятел, който има едно екоцехче за хранителни продукти и неговия девиз е следния. Той е свестен човек, прекрасен и гледа всичко да е точно, но той ми е казал:
– Българското менте е най-доброто менте в света.

Значи най-доброто и много Трудно да Различиш Българското Менте от каквото и да е друго менте и от където и да дойде от другаде. И в Духовно направление го казвам. Можеш да го различиш, но българското менте, така се е скрило, така е изпипано, че грешка няма. Казвам един факт. Седим си така на масата и си пием кафето и един казва:
– Знаеш ли, ти си специалист по меда.
Викам:
– Да, аз със мед съм се занимавал много време, имам роднини, приятели, познати медари, пчелари, горе-долу.
– Обаче – вика – аз ще ти дам да опиташ един мед, който няма да го различиш, освен това са го направили.. Разбира се Българския Мошенически гении го е направил да се захаросва по естествен път и отдолу нагоре.
– А – викам – сериозно, това е Гениално.

Тридесет тона мед, значи правят тези симпатяги и юначаги, сладури, казвам аз, мед, тридесет тона и го изнасят за братска Франция. Обаче французите опитват, нещо му се съмняват и го дават в една Германска лаборатория на изследване. Германците установяват, че този хубав прекрасен мед, по цвят, по вкус, по аромати, по всички дивотии е Хубаво Българско Менте и го връщат обратно.

Не можах да го опитам, макар че той ми вика:
– А ако дойдеш у нас, ще го опиташ, аз се добрах до него.
– Е, как се добра?
– Те започнаха да го дават за ракии, за вина, вместо захар, евтино, да го пръснат. Подсладители някакви, не знам и аз, но знам, че всичко е възможно.
Друг човек ми каза така, вика:
– Толкова е напреднала вече научно-техническата мисъл и специално химическата, физико-химическата мисъл, че Няма Аромат, който да не могат да го направят изкуствено, няма Подсладител. Няма Вкус, който да не могат да го направят изкуствено и то ТОЧНО или почти точно.

Но напоследък където отивам казват:
– Ще пиеш ли нещо?
Питам:
– Какво има за пиене, ако има червено домашно кафе, ще изпия една чаша.- Това е паролата – Ако има обикновено кафе, ако е бабино кафе, още по-добре, защото е билка, ръж, леблебия, какао, канела, ванилия, не знам какво и с мед.
Но на две три места ми сипват и викат:
– Ей това уиски е донесено от оня край на света, това уиски е направено.
– Така ли, сипи ми една глътка. Само една.
По принцип, твърд алкохол не пия, но пийвам и веднага викам на оня:
– Това е едно абсолютно менте.
– То пише тук шест годишно, десет годишно, двадесет годишно.
– Няма такива работи, това е менте.

Така, значи, когато дойде Дара на Различаването, ще ви кажа простата схема, започваш да РАЗЛИЧАВАШ ВСИЧКО. От човешкия характер. Виждаш този човек се представя за някакъв. Дали е такъв? След малко ще дам пример. До ситуациите в света. Изглежда тази ситуация такава, но тя НЕ е такава. Това е сериали, това е менте, това не е дадено по естествен начин, това е направено от група хора, от един или от общество или от група държави. А, сценарии. Така, затова когато говорим за Дара на Различаване е ВАЖНО МНОГО ДА ВНИМАВАМЕ.

Минаваш покрай сергията, може да си сложиш така ръката (върху тях), може и да не си я сложиш. Плодове и зеленчуци, двадесет маси, двадесет сергии или петдесет, където има на Славейков, до църквата Свети Седмоцисленици. Аз не минавам, аз не си слагам и ръката, някой взимат махалото и от махалото започват. А, това не е добро. Питат го, да или не, и с махалото, с пръстен става, със всичко. Обаче най-добре е да се научи човек, когато минава и гледа една стока, дали Е за НЕГО Самия. Тя може за него да не е, обаче за неговия приятел да е добра, но има стока, която изобщо може изобщо да не, ако е много нитратна и нещо не и е добре. Езика си го държиш между зъбите, ако тръгне нагоре към небцето, тоя плод и от оня край на света да иде, той е Добър за тебе и е Подходящ. Ако тръгне надолу, НЕ го пипай. Духът на плода ти казва:
– Аз не съм за тебе, господарю.
Защото човека като най-висш Разум е Господар на всичко. Това го казвам междудругото, от опит, може да го проверите. Иначе по ред работи се откриват тези неща и най-вече напоследък по вкус. Ям грозде зимата, то пръскано, сега грозде хапваме, обаче което е само със син камък. Синия камък е отвънка, запечатва го, пази го, но иначе, което е пръскано с други химикали, които проникват вътре. Взимам едно зърно и викам:
– Чакай, това грозде ми мирише на болница, значи..

Приятел:
– По добре на вино.

Георги:
– Да, да стане на вино поне.

Така, това се отнася за много неща, но казвам основата. Защо говоря тука десет минути за това? Тоест за да започнем да Развиваме у себе си и най-вече да Усъвършенстваме Дара на Различаването, за да пълним тази кутийка само със скъпоценни камъни или със скъпоценности. Когато я напълним вече от там може да ги взимаме и те да ни служат, да си купуваш блага. Купуваш си ИСТИНСКИ Неща, защото когато отидеш при някой, който е специалист на сергията там и му извадиш едно камъче, гранит, цианид или кварц, или мрамор, той вика:
– О, това моето момче не е диамант, не е бисер, това е най-обикновено мраморче. Шарения такава. Ставай и си заминавай, няма да получиш нищо от сергията.

Затова си пълним, затова е този Дар на Различаването и когато разбереш, вече се насочваш точно на правилното място. Аз не искам всички да идват да ме слушат, напротив, не съм и подходящ за всички. Значи всеки си намира Духовния наставник, Духовния ръководител и отива при него, но после вижда, че тук нещо.. Или научава, или минава на ново стъпало, което е прекрасно.

Това е този голям избор и тази многообразност на ДУХА, значи за всички има място под слънцето и заради това за мен Учители и Лъжеучители НЯМА. А сега ще разкажа една кратка история, разбира се, за любителите на пикантните истории. Не е пикантна, но е интересна.

Така, тръгвам аз да си пия кафето в Париж, т.е. на улица Париж номер 14 в София, където е кафенето на нашия хубав и добър приятел Бончо, Боги. То се казва “Днес и утре”. Както вървя по дългата Раковски, изведнъж се сблъсквам с един симпатяга, млад мъж такъв, с който сме стари бойни другари, така му се зарадвах. Той се казва Иван Живков Иванов, викат му Ив. Ж. Иванов, съкратили са го. Обаче фамилията му е друга и той обикновено избягва да си казва фамилията истинската на деди и прадеди. Обаче аз като съм ядосан или като искам така да ме чуе по-добре се обръщам с фамилното му име. Иначе му викам Иванчо, защото от Иван, ама той: “Иво съм”, съкратил си е името. Ив. Ж. Иванов го виждам, сблъскваме се, аз му се радвам, и викам:
– Иванчо, къде? Ела да те черпя сега едно кафе.
– Кафе не пия.
Седи сериозно като Източен Гуру, викам:
– Добре де, един чай, нещо?
– Минерална вода.
– Добре, минерална вода, тръгвай с мен.
Тръгваме с него и вървим, влизаме в заведението, сядаме, викам:
– Иванчо, как си, разкажи сега, какво, що? Не сме се виждали няколко години, аз чувам добри отзиви за тебе, ти си станал такъв един Духовен наставник, Духовен водач, Ръководител, само че в провинцията. Това няма никакво значение, идват разни слухове до мен, обаче искам да науча от тебе, нали, от източника. Вярно ли е, не е ли вярно, как движиш нещата?
Той вика:
– Да.
– Какво да Иванчо, не отговаряй с половин уста.
Защото като го видях, аз викам:
– Иванчо радвам ти се, ти радваш ли се?
Той вика:
– Мм, да.
Викам:
– Иванчо не ми го казвай с половин уста, ще ме гледаш в очите и ще казваш:
– Да, радвам се, Георги, прекрасно ми е.
Силно ще викаш, хората да се обърнат по улицата, така, в това се изразява радостта, а ти:
– Да.
С половин уста, значи не се радваш.

Иванчо, сега искам да те попитам какви успехи бележиш напоследък, защото чувам отзиви, гледам, работи. Наистина ти растеш като Духовен ръководител. Чух, че си посетил два пъти Тибет, два пъти Индия, два пъти Китай. Два пъти остров Бали, два пъти на Канарските острови. Вярно ли е?
– Да вярно е.
– Иванчо, кажи вярно, значи ти и Финансово си добре, идеално. Успокой се моето момче, няма да ти искам нищо – викам – аз съм ЧОВЕК САМО дето ДАВА, а НЕ искам. Някой ако ми даде.. – сега викам – понеже чух, че твоята визитка е изключителна, единствена на земното кълбо, искам една визитка.

Той чупи ръце.
– Нямам.
Викам:
– Да, прав си, защото ако имаше, НЕ можеш да ме Излъжеш.
Вика:
– Имам я на екрана.
– Добре, дай да видя сега.

Какво виждам на визитката? Сега ще ви прочета визитката на Ив. Ж. Иванов по фамилия Клатикрушев. Тази хубава фамилия, може да проверите в именника или в телефония указател – Иванчо Клатикрушев, НЕ се шегувам, викам:
– Иванчо, ти защо не си казваш хубавата фамилия?
– Как ще кажа, ще се излагам?
Но живеем още заедно с него, ние затова сме много близки, викам:
– Сега слушай Иванчо, фамилията как е станала?
– Прадядо ми е бил поп и е имал една крушова градина в село Крушовица, Плевенско и там е имал сто и петдесет дървета круши. Като омръзвало на работниците да берат крушите и те започват да ги друскат, клатят крушата, крушите падат и те ги обират на бърза ръка. От там е излезнал прякора на нашата фамилия Клатикрушеви.
Викам:
– Добре, Иванчо, прекрасно, фамилия, носи я с гордост.
– Не, не, не, по-добре на дядо ми Иван, Иван Ж. Иванов.
– Добре Иванчо.

Ето визитната картичка:
Ив. Ж. Иванов – Клатикрушев Какво пише на визитката? Аз може би не съм го подредил: Окултен Духовен Наставник. Дипломиран Биоенерготерапевт. Спирит анализатор. Психо диагностик. Езотеричен синтеолог. /Това пък какво е?/ Викам: „Иванчо ти ми взема акъла до тук само, казвай по-нататък“. Точков и без точков масаж. Сексуална релаксация. Интимно-сърдечен изповедник. Сто процента активиране на всички чакри. /Още не съм свършил/ Ей, това вече ми взема акъла. Курсове по нумерология. Гарантирани всички видове Мистични Духовни напътствия. Курсове за Мистици и дипломирането им. Мистик бакалавър. Мистик Магистър. Мистик Мастер. Издаване на дипломи. Шега няма, продължаваме нататък. Изготвяне на Личен Ключово-Словесен Енергиен Код.

Отзад на визитката какво виждам? А визитката голяма колкото половината пощенска картичка. Шарена, направена, позлатена, двойно или тройно ламинирана. Кой знае колко струва? Отзад обръщам на визитката – Ив. Ж. Иванов – Клатикрушев във цял ръст на фона на Свещената планина Кайлас. Бяла одежда, чисто бяла с шевици, златен колан, лилава лента тука. Три реда гердани, трицветни и всеки гердан със по 108 зърна броеници, които няма смисъл да ги броя, защото знам, че са по толкова. Надолу, значи червени чорапи и бели обувки, иначе бяла роба дълга, викам:
– Ей, браво бе Иванчо. В цял ръст на Свещената планина.
Обаче от задната страна какво има в ламината, колкото пръстчето ми едно късче памук и пише до него със ситен шрифт: “Капка вода от Свещената планина Кайлас”. Това памуче е натопено там:
– Браво – викам – идеално.
А от другата страна пак в едно пликче пак вътре сложено три свещени зърна, житни, викам:
– Иванчо какви са тези зърна?
Вика:
– Едното е Лимец, едното е Булгур и едното е Ръж.

Аха, след малко ще ви кажа Истината, нали, продължаваме нататък.
– Иванчо – викам – идеално, обаче искам нещо да те попитам. Ти ми взема акъла, направо. Ако една дама, която е от центъра на столицата на света – Париж и живее на улица Жана Дарк, вярно като те види какъв Гуру си, ще дойде. Ако дойде един негър, бушмен от Австралия, той няма да се впечатли, защото такива е виждал много. Шарении. Викам нещо друго. Дядо Петко от село Чуковезер, Драгоманско, като го заведа при тебе, ти си вече Духовен наставник. Дядо Петко ще пита:
– Георги, този може ли да издои козата?
Питате дали можеш, ти Иванчо, не можеш, нали, обаче аз мога и дядо Петко ще каже:
– Георги, е този за нищо не става, дърво за огън не става, щом не може да издои една коза, я го погледни, Духовен учител.
Това междудругото и още нещо го питам:
– Искам още нещо да те питам Иванчо – той ме гледа сега – Колко капки вода има в един литър? Нали ходи до Кайлас? Нали напълни, колко напълни?
– Едно шишенце такова.
Напълнил е да, от Свещеното Езеро, на Ангелите, защото има и Езерото на Дявола, всички знаем. Викам:
– Добре, в половин литър, колко капки?
Вдига рамене.
– А, Иванчо аз ще ти кажа, защото аз съм наблюдателен и гледам. Един човек идва при мен, пие едно лекарство с капки. Сто грама ги е изпил по десет капки всеки ден за двеста и четиридесет дни. Колко капки стават, по десет капки, две хиляди и четиристотин капки в сто грама. В един литър колко ще има? Двадесет и четири хиляди, около, нали, плюс минус, петстотин, хиляда, няма значение. Половин литър колко има?
– Дванадесет хиляди.
Викам:
– Правилно Иванчо. Колко визитки пусна?
– Хиляда.
– О, хиляда капки, значи имаш още в шишето да слагаш, идеално. Колко струва една визитка?
– Ми, Скъпа е.
– Колко?
– Един лев да кажем.
Визитката един лев много добре.
– Ти си много скромен и много прекрасен Духовен водач, обаче аз съм лош и аз съм нескромен, ей сега ще ти дам пример да видиш колко аз съм по-лош. Спокойно моето момче, ние нали си говорим и си пием тука, ти минерална вода, аз кафето – викам – Слушай сега, искам нещо да ти кажа, а после ще те питам. Твоята визитка струва хиляда лева, даваш, ехе, не е малко. Аз – обаче – ако стигна до визитка, а мисля да си направя, ходих в печатницата и питам моя приятел издателя:
– Колко струва една визитка на прост картон такъв?
Той вика:
– Пет стотинки.
Понеже аз не съм Скромен като теб и не съм толкова Свестен, аз на тази визитка от Пет стотинки ще напиша така:
Георги Изворски – ЕЛОХИМ, Духовен Учител на Човечеството
Няма телефон, няма нищо, проста визитка. Ще ми струва Петдесет лева, нали. Обаче има един спонсор и заради черните ми очи ми дава Хиляда лева, вика ми:
– Георги, хубави черни очи имаш, чух, че визитки, ще си вадиш.
– О, за Петдесет лева си правя визитките и останалите Деветстотин и Петдесет лева примерно Иванчо, ще ги занеса на дядо поп Иван. Твоя съименник, от Нови хан, там, за да храни подведомствените си. Нали има приют, нещо. Иванчо, това ще направя, аз понеже не съм скромен, виж, а ти си скромен, визитката – викам – Я ми кажи сега тези дипломи, какво?
– Дипломите са три вида, зависи дали искаш да станеш Магистър, Бакалавър или Мастер. Едната е светло синя, едната каква беше, розова, едната червена. Нещо такова, позлатени страници, направени.
Вътре изпипани, нагласени. Викам:
– Това само книжното тяло, аз като гледам. Колко цвята е?
Вика:
– Четири, пет цвята.
– О, по Сто лева на цвят. Който издава сигурно знае, това е най-евтината цена – викам – Само една диплома сигурно струва 50 лева.
Вика:
– Аз като карам курсовете, скромни цени взимам.
– Добре, ето гледаш ме, примерно аз искам да стана Бакалавър. Каква е цената за курса и колко дни?
– За Три дни е петстотин евро.
– Какво – викам – за Три дни – Петстотин евро, аз ставам Бакалавър Мистик. Добре – викам – искам да стана Мистик – Магистър.
– Осемстотин евро.
– Добре, а Мастер?
Вика:
– За Шест дни Хиляда евро.
– И получавам ли диплома?
– Получаваш!
– А – викам – Слушай сега, Иванчо, онези, които говорят за мен, че съм САМОЗВАН ДУХОВЕН УЧИТЕЛ и Самозванец хиляда пъти са прави. Аз НЕ съм Дипломиран моето момче. НЯМА ДИПЛОМА! НИЩО!

Учих в КОСМИЧЕСКАТА АКАДЕМИЯ ЕДИНАДЕСЕТ Години и половина. Накрая отивам, Искам да ми дадат диплома. „НЯМА ДИПЛОМА, Разкарай се“. Ангелите ме гонят. Викам: „Поне на хвърчаща бележка някаква. Момчета дайте ми, НИКОЙ на Земята НЯМА ДА МИ ВЯРВА!“

Слизам долу и викам „Какъв Духовен Учител съм аз, те който идва да ме слуша, нещо не е наред, нали Документ Трябва“. Изгониха ме, Отгоре, Иванчо, а ти Издай ми сега.
– Знам и сега наново трябва да печатам дипломи, защото Новите Курсове почват сега от есента.
Това беше лятото.
– А, Иванчо, слушай сега, ето ти един лист, искам собственоръчно да ми напишеш диплома.
– Защо?
– Ти знаеш защо.
Иванчо се свива така.
– Иванчо – викам – казвам ти втори път и трети път, искам диплома за Мастер Мистик от теб написана на лист и се
подписваш. Печат има ли?
– Да.
Печатът е Златен, ама не е у него.
– Добре – викам – Иванчо, ти тази визитна картичка защо я направи така? КОЙ ТИ КАЗА?
Той гледа земята.
– Иванчо, пак питам, Кой ти каза?
Той вика:
– ТИ.
– А, я гледай къде било разковничето. Аз, Иванчо, се шегувах, аз ти казвах…
Седим си така преди три, четири години, и си казвам:
– Ако имам възможност да издам, ще си напиша всичките работи във визитната картичка, ще сложа от Свещената планина Кайлас по една капка и ще сложа Три зърна Свещени вътре. Всичко направил по инструкция.

Добре, че го улових това лято, викам:
– Иванчо, силно и ясно кажи КОЙ те научи на това, Честно!
– ТИ!
– Не ти се сърдя, БЛАГОДАРЯ ти. Ти си го Направил на Практика.
Нали той е направил тези работи, но викам:
– Сега ще ти Направя един ПОДАРЪК и така и иначе сме заедно.
Той ме гледа, викам:
– Капката вода от Свещената планина Кайлас, не знам. Но ЗАЩО съм ти казал, че Трите зърна в пакетчето трябва да бъдат ЛИМЕЦ, БУЛГУР и РЪЖ?
Той вдига рамене.
– НЯМА да ЗНАЕШ, нали си Духовен наставник, Учител, Гуру, ТИ ТРЯБВА ДА ЗНАЕШ. Ще ти направя този Подарък и ЩЕ ТИ КАЖА ЗАЩО.

Лимецът е пшеницата, спусната за Бялата раса, прекрасно нещо и означава:
Л – ЛЮБОВ.
И – ИСТИНА
М – МЪДРОСТ
Е – ЕДИНЕНИЕ
Ц – за ЦЯЛОТО

ЛИМЕЦ, това е БОЖЕСТВЕНА СУБСТАНЦИЯ от зърнените култури, житните култури Лимеца е Най-Висшата ДУХОВНА и БОЖЕСТВЕНА Субстанция.

Второто ДУШЕВНАТА или АНГЕЛСКА Субстанция, която е, е БУЛГУР.

БУЛГУРЪТ – наистина Учителя казва, че е даден на българите, аз – викам – сега Иванчо, ще ти разтълкувам и това, за да го знаеш.

Сега го казвам и на вас:
– БУЛ, БЪЛГ, ако сложим и Г-то, БЪЛГ, БАЛГ или БУЛГ е буквално ЖРЕЦ, ЖРЕЧЕСТВО, ШАМАНСТВО, ДУХОВНОСТ.

БУЛ – ГУР, а ГУР, нататък, ако Сложиш още едно У, какво става? ГУРУ.

Значи ГУРУТО УЧИ, УЧЕНИЕ. Това е ДУХОВНО УЧЕНИЕ, БУЛГУРА. Значи онези, които ще разпространяват Духовното Учение на нашия Велик и Преславен Баща, ГОСПОДА БОГА, трябва да се хранят с БУЛГУР, и затова е даден на Българите.

И един казва, чете Учителя и вика:
– Много е опростил нещата, Българите ще ядат Булгур.
– А какво друго?
Б – БОЖЕСТВЕНО
У – УПРАВЛЕНИЕ
Л – чрез ЛЮБОВ
Г – ГРИЖА за ЧОВЕКА и
У – Полагане на УСИЛИЕ
Р – РАБОТА, затова завършва на – УР, и то МНОГО РАБОТА. У-то обикновено е също полагане на усилие, чрез УСИЛЕНА РАБОТА.

Булгур, Божествено Управление чрез Любов, Грижа за човека и Усилена работа, това е на ИЗБРАНИТЕ БОЖИИ СИНОВЕ, т.е. на Нас.

Иванчо, РЪЖ, я поне за Ръжта ще се сетиш, нали. Онова е БОЖЕСТВЕНОТО. Това е АНГЕЛСКОТО, сега сещаш ли се какво е РЪЖ?
– Сещам се – вика – това е ЧОВЕШКОТО.
– Това е ЧОВЕШКИЯ СВЯТ. ФИЗИЧЕСКИЯ. Има ТРИ Свята. Сега РЪЖ, три букви само, какво означават?
Р-то означава наистина РАБОТА, обаче какво означава “Ъ”-то и защо в старата българска азбука много думи от мъжки род и от женски, от среден род няма, накрая на думата е сложено това ер голям.Може да се досетите, но аз ще ви го кажа, Р-то е Работа, Ъ (ер голям) означава ВСЕСТРАННО, ВСЕПОСОЧНО, МНОГОПОСОЧНО, МНОГОПЛАСТОВО. Това е Абсолютно Универсално.
Ъ-то е бременно отдолу, пълни се земния свят и разбира се, все пак българите са опростили азбуката. Но много думи значението им накрая като се каже със “ъ”, първо е Отворено, защото е гласна. Второ, защото започва моментално да ПРЪСКА СИЛА, МОЩ на СЛОВОТО във ВСИЧКИ ПОСОКИ като СЛЪНЦЕТО. РЪЖ – Остана Ж.

Р – РАБОТА
Ъ – ВСЕСТРАННА
Ж – В Името на ЖИВОТА, ЗЕМНИЯ ЖИВОТ.

 Това беше историята за Иванчо Клатикрушев, смятам, че сте доволни. Това беше увода на Беседата, смятам, че ме слушахте. Сега още малко ще си поговорим, на много въпроси, които имате да ми ги задавате, аз отговарям по този начин.

Сега ще кажа още нещо ИНТЕРЕСНО и така, веднъж го казах в Гълъбово, тук ще го повторя, само че с по-големи подробности. Така, понеже доста хора ми се обадиха. Не че не си знам урока, но ще извадя сламката, само за да се до подсещам. Това са ДЕСЕТТЕ СТЪПАЛА на ДУХОВНОСТТА.

Така, много хора ме питаха, много хора останаха така неудовлетворени, защото беседата беше къса и Недостатъчно Осветяваща нещата. Сега ще взема да се доизясня, а и смятам, че ще ви е Интересно.

 Ако искате да минем на друга тема, а не на тези ДЕСЕТ стъпала? И всеки ще Открие до КЪДЕ Е СТИГНАЛ по Пътя. Искате ли? Защото наистина е.. Тогава не знам дали се записваше изобщо в Гълъбово, но не беше Подобно.

Така, на Земята стигаме до БОЖЕСТВЕНОТО Число ДЕСЕТ, защото.. Ще приведа, не много хубав пример, обаче дето казах оня ден Камбаната бие за жена два пъти, за мъж три пъти, ако знае клисаря как да я бие. Но като почине Дядо Патриарх, за него удря Десет пъти, има пауза и пак Десет пъти, значи знаят.

Това е ДИАМАНТЕНАТА ДЕСЯТКА или БОЖЕСТВЕНОТО число ДЕСЕТ, затова повечето от нещата ги приравняваме към ДЕСЯТКАТА. Единица и Нула, т.е. МЪЖКИЯ и ЖЕНСКИЯ ПРИНЦИП и т.н. Знаете по-добре от мен, няма да се впускам в подробности, защото съм писал на много места и съм говорил за него.

Идваме на Земята, изпращат ни тука, кой Командировка, кой идва тука да се Обучава на Училище и т.н. И Трябва да вървим по ПЪТЯ на ДУХОВНОТО. На ДУХОВНОТО! НЯМА ДРУГ ПЪТ! Чрез МАТЕРИЯТА обаче. МАТЕРИЯТА Я Използваме, за да си НАУЧИМ УРОКА. Да бъдем като АНГЕЛИТЕ, АРХАНГЕЛИТЕ и като БОЖЕСТВАТА, но макар че Всичките изглеждаме горе долу ЕДНИ и СЪЩИ, в хубави Човешки тела, но НИЕ все пак сме в РАЗЛИЧНИ КЛАСОВЕ. Едните може да са в ДЕТСКАТА ГРАДИНА, другите даже в ДЕТСКАТА ЯСЛА. По-голяма част от Човечеството е така. Аз не искам да ме изкарват расист, но повечето от расите са в детската ясла и някои дори не са стигнали до детската градина. Да не говоря за ученичество. Ние слизаме с така един малък товар от знание, един малък склад и трябва непрекъснато да го разширяваме.

Първото нещо и ПЪРВОТО СТЪПАЛО на ДУХОВНОСТТА, това е СУЕВЕРИЕТО. Тука, наравно със Суеверието е МАЛОВЕРИЕТО и НИСШИЯ АТЕИЗЪМ. Значи Суеверие, Маловерие и Нисш Атеизъм са Първото стъпало. Няма човек, който да не е суеверен или поне малко да е суеверен. Някой става сутрин и вика:
– Аз ако не си облека панталона през десния крачол, няма да ми върви, ако го сложа през левия.

Но колкото човек е с По-Нисше, Посредствено, Елементарно Съзнание, наистина тези работи му ВЛИЯЯТ. Колкото повече се е Извисил в Духовността, тези работи НЕ МУ ВЛИЯЯТ, защото той просто не ги забелязва и не го интересува.

Черна котка видиш, баба ми казваше, да вземеш да се завъртиш не на дясно, на ляво три пъти и минаваш. Иначе чакаш някой друг да премине, да пресече линията, през която е минал черния котарак. Черния котарак е прекрасно животинче, Божие съзнание и създание, защо да му се сърдиш, пресича улицата, минава преди теб.

Така, има хора, които са толкова суеверни, че това им е станало идея фиск и те за най-малкото правят разни ритуали, работи. Неща, които просто, когато си издигнат вече, се чудят защо са ги правили.

Разбира се, ще ви кажа, тука отварям една скоба и Духовния човек, от Най-Висше естество трябва да уважи Духовния свят. Духовния свят обаче се УВАЖАВА по един леко друг начин, това е чрез МОЛИТВА. Чрез ИЗЛЪЧВАНЕ на ЛЮБОВ, на Добра Мисъл, Добро Чувство и Добро Дело, по този начин се Уважава. А не това, че аз ще запаля на масата десет свещи, а отвънка котарака мяука и аз няма да го нахраня. НЕ, Преди да запаля десетте свещи, ще отида да му дам нещо за хапване на котето и тогава ще ги запаля. И те викат:
– Как, ти не уважаваш Духа.

НАПРОТИВ Уважаваш Живото Същество, а то е ЧАСТ от този ДУХ. Суеверието го знаете по-добре от мен. Говоря за Маловерието.

МАЛОВЕРИЕТО е това, което човек има, някаква вяра, но тя не е достатъчна, в никакъв случай. Той към нищо НЕ може да подходи с ВЯРА. Да направи нещо. Тези хора обикновено са свити, леко така има някакъв страх у тях непрекъснато. Те трябва най-напред да Изхвърлят Страха и вижте, човешко качество е това, разбира се. Когато ИСУС върви към лодката вътре в езерото, ВЪРВИ по ВОДАТА, в лодката са негови Апостоли и Петър вика:
– ГОСПОДИ, да дойда ли при тебе по водата?
Той вика:
– Ела, Петре.
Той стъпва и тръгва по водата, и минава повече от половината разстояние. Приближава вече към Господа, който идва от брега. Но се явява вълнението, вятър духа и той се уплашва, и вика:
– Потъвам, ГОСПОДИ, спаси ме.
ИСУС го лови и го изважда, и вика:
– Защо се усъмни, МАЛОВЕРЕЦО?

Това е един от случаите в Библията. Цитирам втори случай едно момче, в Библията пише хванато от бяс, т.е. не е добре психически и баща му отива при Апостолите и ги моли, а те вече ИМАТ Лечителски способности, Ясновидски способности. Да го излекуват със слагане ръце на главатакакто са лекували. Обаче те опитват, но не могат да излекуват, вътре нечистата сила, тъй наречена си седи в детето. Идва Исус и идва при него бащата, и казва:
– Помолих Твоите Апостоли да излекуват детето, обаче те не можаха.
И Той се обръща и вика:
– МАЛОВЕРИ такива, до кога ще съм с вас, до кога ще ви търпя. Не може да го изгоните, защото имате Малка Вяра. Доведи детето тука.

Довежда детето и ТОЙ слага ръцете и изгонва Духа на болестта, на бесът и детето се успокоява. Обаче като пада на земята и се сгърчва цялото, и започва да трепери. и след няколко секунди детето е здраво.

Така, внимавайте, разказвам и този случай, защото продължавам по-нагоре, Суеверие, Маловерие, има Нисш Атеизъм.

КОЙ Е НИСШИЯ АТЕИЗЪМ? НИСШИЯТ АТЕИСТ стига до Нихилизъм и ОТРИЧА ВСИЧКО. Няма Духовност, Няма Невидим Свят, няма нищо. За него има само това ако е бутилка, бутилка, това е огън, там, ако пипне ще изгори, това е камък, това е плочка, това е таван. НИЩО НЯМА, което да е нещо НЕВИДИМО и той да Вярва в него. Той затова отрича всичко, Няма Богове, Няма Светии, Няма Светици, Няма нищо. И си живее така един хубав живот, и това съществуване е наречено и отУчителя, и от мене, полускотско съществуване. Това е нисшият атеизъм, отричане на всичко и не вярване в абсолютно нищо, този човек не вярва. НЯМА и Капка Вяра.

Следващата ВТОРАТА СТЕПЕН на ДУХОВНОСТТА се казва РЕЛИГИОЗНОСТ. Защо е сложена на толкова нисше стъпало религиозността, а общо са Десет? Религиозността защо е на второ? Защото ТОВА Е КАНОН. Канона е запечатан закон, който НЕ СЕ РАЗВИВА, а всяко нещо, което не се развива, рано или късно какво става? Което не движи. УМИРА и изчезва от лицето на Земята, ТО НЕ СЕ ОБНОВЯВА. То е като едно блато, следователно строго религиозния човек спазва от хиляди години строго религиозен канон и край, до там. Той не вижда по далеч от носа си в никакъв случай. Той има капаци, има кафез и този кафез не е обикновен кафез. Той живее в бъчва, в буре, което и отпред е запечатано, не е като Диоген. Голяма бъчва и да гледа морето, и да среща изгряващото слънце. Не, това е, и затова строго религиозния човек е на най-нисше стъпало.

Другото, което ще говоря натам, има и по-висша религиозност, което следващото ТРЕТО СТЪПАЛО е ВЯРВАНЕТО. Вярването е следното, човек, който ми говори, че е вярващ и има вяра, да има да взема. Казвал съм, ВЯРА ИМАТ от СВЕТИЯ Нагоре. СВЕТИИТЕ, АНГЕЛИТЕ, АРХАНГЕЛИТЕ, ЕЛОХИМИТЕ, БОГОВЕТЕ ИМАТ ВЯРА. Преди да си станал Светия няма да говориш, че имаш вяра, в никакъв случай, ще имаш всички останали степени на Духовността, но вяра няма да казваш, че имаш. Имаш ВЯРВАНЕ, имаш Суеверие, имаш Религиозност, имаш Някаква Интелигентност, имаш Атеизъм, имаш Посветеност, обаче ВЯРА – НЕ! Вяра НЯМА, вяра през крив макарон. А те злоупотребяват с Вярата, както злоупотребяват и с хубавата, прекрасна дума – Словото – ЛЮБОВ. Земната Любов няма нищо общо нито с Божествената, нито с Ангелската, тя е Земна Любов:
– Аз много те обичам.
Какво и КАК Обичаш? ТИ ако ОБИЧАШ ЕДИН ЧОВЕК, ТИ ЩЕ ОБИЧАШ ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО! ЩЕ ОБИЧАШ ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА, ако ИСТИНСКИ ОБИЧАШ и казваш:
– Аз Имам ЛЮБОВ!
Кой ще го каже или:
– Аз Имам МЪДРОСТ!
Ти колкото повече научаваш, толкова повече НЕ ЗНАЕШ, това е казал Сократ:
– Аз знам, че нищо не знам.
Така, стигнахме до Вярването. ВЯРВАНЕТО е вече Леко Разчупен шаблон на Религиозността. Човек, който има ВЯРВАНЕ ЗАПОЧВА да СЛУША не само каквото му говори дядо поп, но като излезе отвънка ще слуша и мен, и Силвинка. НЯМА да ЧУЕ. Нещо ще хване, то ще бъде много Малко. Следователно има Вярване на известна степен, защото той посещава църквата, това онова. Вярва в нещо, но не може даже и да го определи, но ТЪРСИ. От ТУК ЗАПОЧВАТ да се ТЪРСЯТ Нещата, от ВЯРВАНЕТО.

Я да видя какво съм писал, само бележки. Така, ето какво съм писал – Дефиницията за ВЯРВАНЕ – ПОНЯКОГА ИЗЛИЗАНЕ от Рамките на Религиозността. Почитане на Религията по различни лични или обществени съображения и по традиция.

Така, след Вярването стигаме до ДУХОВНОСТТА. Всички степени са Духовност, обаче каква Духовност? Тук е НОРМАЛНАТА ДУХОВНОСТ. Ето какво съм написал за ДУХОВНОСТ, а след това ще го обясня.

Духовния човек вече ВЯРВА в НЕМАТЕРИАЛНОТО, в НЕМАТЕРИАЛНИЯ, в НЕВИДИМИЯ СВЯТ. Другите вярват, обаче не знаят, има нещо, ама.. Докато Духовния има малко По-Силна ВЯРА в НЕВИДИМОТО. Значи има По-Силно ВЯРВАНЕ в НЕВИДИМАТА РАЗУМНА СИЛА като ТЪРСИ и ПОЛАГА УСИЛИЯ за РАЗБИРАНЕ. Значи, докато при религиозния човек, той може да не търси, да не полага никакви усилия за разбере аджеба защо е това, но Духовния човек вече полага усилия Целенасочено, за да разбере.

Така, достигнахме до ПЕТАТТА СТЕПЕН, която се казва ВИСШ АТЕИЗЪМ. Защо петата степен, висшият атеизъм не е сложен най-ниско, нали. Атеиста викат:
– Той е БЕЗВЕРНИК.

НЯМА такива РАБОТИ! Защо Висшият Атеизъм е на Пето място? Тъй като числото ПЕТ свързва влекача с ремаркето. Петата Реалност е точно за това, СВЪРЗВА Едното нещо с Другото нещо.

Ето какво пиша – На Теория ВИСШИТЕ АТЕИСТИ Съзнателно ОТРИЧАТ ТВОРЕЦА и всичко което е. На ПРАКТИКА ПРИЛАГАТ ВИНАГИ НЕГОВИТЕ ЗАКОНИ и НЕГОВИТЕ ПРИНЦИПИ. Висшият атеист като човек е винаги Справедлив, Честен, Добронамерен и Деятелен човек, Обичащ Хората и нещата в живота по своему. Той самия си казва, че е Атеист, аз наистина познавам много хора, които са Прекрасни и всички останали Духовни хора могат да НЕ бъдат и на малкото им пръстче. Той казва така:
– Аз НЕ ВЯРВАМ в ТВОРЕЦА, в нищо, което е Невидимо.

Обаче той никога няма да настъпи цвете, никога няма да откъсне клонче, ако не трябва. Той ще нахрани бездомните животни, ако нещо те види, ще дойде при теб и ще каже:
– Имаш ли нужда от нещо?

Винаги е СПРАВЕДЛИВ, Винаги е ТОЧЕН, ЧЕСТЕН и ПОЧТЕН. Това е Висшият АТЕИСТ. Това, че не вярва, значи ПРИЛАГА БОЖЕСТВЕНИТЕ Практики. Аз му викам на един:
– Ти Прилагаш по-добре от Всички нас точно Десетте БОЖИ Заповеди. Чел ли си ги?
– Чел съм ги, обаче това не ме интересува.
Не го интересува, но ги ПРИЛАГА, това е Висшият Атеизъм. И винаги е ДЕЯТЕЛЕН Човек, докато останалите:
– Аз съм Духовен човек.
Седи с ръце в джобовете и нищо не върши. И какво? Оставя Изворски да измие чиниите. А, ще станеш. Яли сме 5 човека, ти ще проявиш пръв, ако няма никой от четиримата аз ще ги измия. Обаче аз ще бъда последния, нали ме разбрахте сега. Така, значи, заради това Висшият Атеизъм, понеже го прилага на Практика, е много по-прекрасно нещо, от колкото на теория да ти викат – Духовни хора, обаче става говорилня. Те си чешат езиците и викат:
– Да ние там ходихме, това искаме да проумеем.

Това онова, обикалят. Е какво от това? ТЕ НЕ са Мръднали на милиметър, защото ГОСПОД казва във Свещената книга:
– По ДЕЛАТА им ще ги познаете.
А не по онова, което си говорят, защото онова са на масата хубави приказки и в пристанищната кръчма, това е.

Така, продължаваме нататък, следващата степен е УБЕДЕНОСТ. УБЕДЕНОСТ във ВЯРВАНЕТО, дори убеденост в религиозността. Защо? Сега ще кажа, няма да казвам процента, макар че го знам. Голяма част от тъй наречените Служители на БОГА, Свещенослужители от всички рангове, не ги обиждам, са отишли да станат чиновници. Да взимат от благата на хубавата наша църква, която е изключително богата. Лично аз няма да дам дарение на православната църква, на католическата, на протестантската, на евангелистката. Дори да ме смятат, че Изворски е ненормален, няма да им дам. На всички други ще дам, на който е необходимо, но аз да дам при толкова струпване на богатства. Да, ако в най-последното село, дядо поп го преценя, че е Свестен, аз имам приятели, и той няма от къде наистина, и е възрастен вече човека. О, ще му нацепя дървата, и ще му дам 50 лева:
– Дядо попе, ти заслужаваш, защото тука няма бабички вече, който да си купят свещи, значи ти си беден. Отгоре Светия Синод вика:
– А не, ти си изкарваш заплатата отдолу.

УБЕДЕНОСТ е това да имаш във вярването.. ВЕЧЕ от тук започва ТВЪРДОТО ВЯРВАНЕ. Убеденост в онова, което съществува и от тука вече НЕ Могат да те изместят от релсите, защото много често, заради материални блага.. Аз познавам и такива хора, които отиват на Запад, свързват се и отиват в някаква секта. За мен сектите са прекрасни, всичко е прекрасно, нали, с изключение на тези терористичните, идеално е. Един ми казва:
– Отивам при евангелистите, при баптистите ли какви и те искат да ме кръщават втори път. Аз съм Православен, кръстен тука – викам – добре. Взели са ме под крилото си, намерили са ми работа на едно място и разбира се, аз съм им задължен. Слизам по едни стълбички, обличам бяла дреха, влизам в басейна.

Той разказа целия ритуал, значи кръщават го втори път. Голяма работа. После, ако отиде при мормоните, ще се кръсти трети път, защото мормоните ще кажат:
– Ела, моето момче, тука сега ще станеш при нас свещеник, пастор и трябва да те кръстим трети път.
Трети път и аз да съм също ще се кръстя десет пъти, за десет далавери, това мисленето на човека. Докато вече като ИМАШ УБЕДЕНОСТ, ти ВЪРВИШ по ПЪТЯ и НЕ Може току така да те ОТКЛОНЯТ. Макар че и тези, които се кръщават по десет пъти, са ПРАВИ, защото Всички Пътища водят къде? – Към БОГА! Това е! Няма друг път, но разбира се, човек не трябва да изменя на себе си и ако НЕ е необходимо не си сменя току така. А по-добре да мине НАД Всички вероизповедания, защото те не са вери. ВЯРАТА Е ЕДНА към ВСЕВИШНИЯ. Това са вероизповедания и религии. РЕЛИГИИТЕ РАЗДЕЛЯТ Хората. ВЯРАТА ГИ ОБЕДИНЯВА.

Ето какво съм писал – УБЕДЕНОСТ – ТВЪРДОСТ и ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ във ВЯРВАНЕТО. Търсене навсякъде винаги на БОЖЕСТВЕНОТО. Убедеността вече е По-Висше Вярване от другото.

След това стигаме до СЕДМОТО СТЪПАЛО и седмото стъпало е наречено ИНТЕЛИГЕНТНОСТ. Защо не е наречено Интелектуалност, а е наречено Интелигентност? Защото дядо Петко от село Чуковезер Драгоманско, интелектуалност няма, но има Духовност, той се е родил така. Значи ВРОДЕНАТА ДУХОВНОСТ се КАЗВА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ. Между Интелигентността и Интелектуалността Разликата е Много Голяма, колкото минимум от тука до София, най-малко е толкова, а тя е и много по-голяма. ДУХОВНИЯ Човек е Винаги ИНТЕЛИГЕНТЕН и Интелигентния е винаги Духовен. Докато Интелектуалеца, тъй наречения Интелектуалец може да има две, три, пет Висши образувания. Знае между дванадесет и петнадесет езика. Обиколил всичко на земното кълбо и продължава, седи до мен и аз му казвам някой работи:
– НЕ, не, аз тези работи НЕ искам да ги слушам, аз съм далеч от тези работи – и си запушва ушите – Стига, не ми говори, че отвънка има и че нещо е направил Господ и т.н.
Викам:
– Ти не вярваш ли?
– Вярвам, това в природата и т.н.
То интелекта го побутва и тоя Интелект НЕ дава с точния случай. Силвина се обади на една жена, да се излекува жената, защото тя е медицинско лице и НЕ Вярва.

По същата причина. Преди две години, във Варна съм и на нашата хазяйка реших да направя едно добро. Дъщеря и е лекар в Германия, обаче има изтъркан четвъртия и петия прешлен и големи болки на гърба и аз викам на хазяйката:
– Сега ще направя едно добро на твоята дъщеря. Обади и се, кажи и да легне с главата на изток и за четиридесет минути нищо да не прави. Само да ми пусне енергията.
– КАК?
ТЯ НЕ МОЖЕ да ПОВЯРВА Медицинското лице, че аз мога за четиридесет минути да ВЪЗСТАНОВЯ КОСТТА. Костното Вещество на Гръбначния стълб, на двата прешлена. В това съм УБЕДЕН, както съм убеден, че седя тука. Може да стане. Няма нищо НЕВЪЗМОЖНО за НЕБЕТО, обаче Медицинското Съзнание, което е изтрито от класическата медицина, на нейната дъщеря вика:
– Да, сега ще заведа детето при мъжа ми да го гледа оттатък и аз ще легна.
Тя се СЪГЛАСЯВА САМО Защото МАЙКА Й Настоява и майка и вика:
– Легни, тука при мен е Георги Изворски, ти нищо не си чула.
Тя НЕ ЗНАЕ КОЙ СЪМ, ни КАКЪВ съм. Някой си там и се обажда, и й казва, че ще и прати на пет хиляди километра ЕНЕРГИЯ. „Я, па тоя”, дето викал Вуте. По същия начин и ТЯ Е ПРАВА.

Обаче Тръгна, гледам петнадесет минути Енергията се ВЪРТИ. Стигне, Върне се. Стигне, върне се, а, изчаках. СПРЯХ Я! Седя си така и пием чай с майка и сутринта в 9 часа, по едно време майка и се обажда, вика:
– Кажи сега какво стана?
И тя вика:
– Изгоряха ми краката и ръцете, трябваше да ставам да ги топя в студена вода, ИЗГОРЯХА.
НЕ ПУСНА ЕНЕРГИЯТА. Защо не я пусна? Защото ИМА Медицинско класическо Съзнание. Аз имам и Лекари, които ВЯРВАТ, и когато моят скъп приятел от Варна го заведох при една МногоИзвестна Чакръкчийка и като му намести прешлените, той каза:
– Това Медицината НЕ МОЖЕ да Пипне тука и да го ОПРАВИ.

За 5 минути леля ви Стойка го Оправи, а той е лекар, 15 години е доктор. Следователно това е Маловерие или как да го нарека, не знам, но НЕ Е Интелигентност. Какво като си медицинско лице, какво като си доктор? Какво като имаш титли отпред, професор, член, кореспондент на еди-коя си Академия на науките. Голяма работа, това са титли като на Иванчо Клатикрушев. Изписал там всичките работи. Да си живее, да ги прави, щом има Наивници, които НЯМАТ този Дар на Различаването, отиват при него и му плащат големите пари. Е как няма да ходи два пъти до Индия, два пъти до Китай, два пъти до Тибет, два пъти до не знам кои острови там. Ще ходи, не по два пъти, ще ходи по четири пъти, защото парите го бодат. Но косвено и аз съм виновен, разбира се, но аз хубава вина. Аз му говоря на шега, обаче вижте от шегата какво става и как може да издигне човека и този човек пък е Пример за Вярване, казал е:
– Щом Георги го казва, я аз да опитам.
И започва да Действа, значи и той е Определен да свърши някаква работа, да ходят при него, за всеки влак си има пътници.

Така, след Интелигентността, която е Седмо ниво, минаваме на ОСМО НИВО, което се казва ПОСВЕТЕНОСТ. Посветения човек, чак от тук започваме ние, които ме слушате в момента, чак от тука, от Осмо ниво. Посветеност, Просветеност и Призваност.

Така, да си взема сламката и въпреки всичко, макар че знам. ПОСВЕТЕНИЯ Човек, наистина Вече е МИНАЛ през всички степени преди това от суеверието, през религията.. (И аз съм минал, не ме гледайте, че не съм, и аз съм ходил на много места). Вярването, до някъде и Атеизма, защото е започнал да отрича работите. Както една майка, която разбира се, е загубила сина си, младо на петнадесет, шестнадесет години ли, не знам, казва:
– За мен повече Бог не съществува и не ме интересува.
А преди това е ходила по църквите и т.н.

Ето какво пише за Посветеният човек. ПОСВЕТЕНИЯТ Човек непрекъснато ТЪРСИ ДУХОВНОТО и се ОБОГАТЯВА чрез НЕГО. Това е Формулата за Посветеност. Значи ти НЕ Просто, така да ТЪРСИШ Духовното, заради самото него или пък, защото е така модерно, а СЕ УЧИШ от НЕГО. Това е Осмата степен, това е ПОСВЕТЕНОСТ.

Какво е ПРОСВЕТЕНОСТ? Ежедневна РАБОТА за ПРИЛАГАНЕТО и ТЪРЖЕСТВОТО на БОЖЕСТВЕНИТЕ и ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ в ЖИВОТА! Това вече е ПРОСВЕТЕНОСТ! Ти си се ПОСВЕТИЛ на ДУХОВНОТО!

И накрая се стига до ПРИЗВАНОСТ.

„МНОЗИНА са ЗВАНИТЕ, МАЛЦИНА ПРИЗВАНИТЕ” се казва в хубавата книга наречена Евангелие.

Какво е ПРИЗВАНОСТ? Прочитам го, за да ни стане ясно. Ние пак сме Призвани, разбира се, и нашето е Призваност, но е малко по.. Ние сме в Началото на Призваността. Човек ще се сметне Призван, ако това тука може, ИМА Смелостта и нагласата да го ИЗПЪЛНИ СТО процента, ето какво пише –

ПРИЗВАНОСТТА Е ПЪРВОТО Стъпало на ИСТИНСКАТА ВЯРА!

Я, до сега не беше ли вяра? НЕ, досега беше всичко друго, ВИДОВЕ ВЯРВАНЕ, РЕЛИГИОЗНОСТ и НИСША ДУХОВНОСТ, но НЕ и ВЯРА.

НЕПОКЛАТИМА ДИАМАНТЕНА ВЯРА!
НЕПОКЛАТИМА ДИАМАНТЕНА НАДЕЖДА!
И НЕПОКЛАТИМА ДИАМАНТЕНА ЛЮБОВ!
НЕПОКОЛЕБИМОСТ в ДУХОВНИЯ ЖИВОТ!
ПЪЛНО ОТДАВАНЕ на ДУХОВНОТО в Името на НЕБЕТО!
Винаги да ИМАШ Готовност да ЗАПЛАТИШ за ДУХОВНИЯ ЖИВОТ с НЕ По-Малко от СОБСТВЕНИЯ си ЖИВОТ!

Хм, и затова са тези редица Примери за ВЕЛИЧИЕТО на ВЯРАТА. Мнозина БОЖИИ СИНОВЕ са ЗАПЛАТИЛИ с Живота си, като са го доказали на Практика. Това е ПРИЗВАНОСТ!

Иначе сега още може би, сме Просветени, Посветени. Някой вече навлизаме в тази Призваност,защото всички сме Призвани, но още не сме станали Мастери. Майстори Призвани. Ние сега какви сме? Бакалаври, нали Бакалавър беше, после беше Магистър и последната степен беше Мастер?

Благодаря ви за вниманието до тук. Сега Силвинка ще ме отмени за малко и ако има въпроси, и аз не видях как мина този час и половина. Говорих нещо, а какво говорих, после ще питам.

Приятел:
Призваните кое стъпало бяха?

Георги:
Това е Най-Висшето: “Мнозина са звани, малцина призвани”, нали, това е ДЕСЕТОТО. А ПРОСВЕТЕНИТЕ са ДЕВЕТОТО СТЪПАЛО, ПОСВЕТЕНИТЕ са ОСМОТО СТЪПАЛО.

Примерно на Посветения девиза е: “Аз вярвам, защото знам”, този девиз е на Айнщайн, или на някой беше от великите умове, но това вече е Посветеност. Тука вече много работи са му ясни, нали, но когато започне да се занимава, ето Айнщайн си е бил физик, теоретик и т.н. Но ако вече се ЗАНИМАВАШ САМО с ДУХА тогава ставаш ПРОСВЕТЕН, една СТЕПЕН ПОВЕЧЕ и накрая ПРИЗВАН. Не, че не сме призвани.

(Силвина пее)

Силвина:
Изтръпнах, много енергия.

Георги:
Докато на Силвинка и мине пристъпа ще ви кажа нещо. КАК да ПРИЛАГАМЕ ДУХОВНОТО в ЖИВОТА на ПРАКТИКА във Физическия и Материалния Свят? Понеже не за пръв път този въпрос се задава и простичко ще го кажа, как да прилагаме духовното, за да бъдем и ние Добре и да ВЪРШИМ нещо в ИМЕТО на БОГА.

И аз казвам, вижте Гледаме във Всяко ДЕЛО да бъдем ЧЕСТНИ, СВЕСТНИ, ние да бъдем ЧИСТИ. Другите хора как се отнасят към нас, НЕ НИ ИНТЕРИСУВА! НЯМА да ВРЪЩАШ със същата мярка. Тоя те завлякъл, оня те ругал, трети говорил негативно за теб, НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ. Щом си ДУХОВЕН ЧОВЕК и искаш да ПРИЛАГАШ ДУХОВНОТО, ще бъдеш ДОБРОНАМЕРЕН, ЧЕСТЕН, СВЕСТЕН и СПРАВЕДЛИВ към ВСИЧКИ! И Не мошеничество, защото мислиш, че мошеничеството на дребно не се наказва, а само мошеничеството на едро. Няма такива работи.

Живеят двама съквартиранти на квартира, обаче единия така, Чист, Подреден, Прибран. Четка за зъби, паста, кърпа в банята, всичко. Оня няма нищо, има една четка и използва винаги пастата на другия. Бърши се от неговата кърпа. Единия ми вика:
– Погледни, Как не го е срам, оставаше само и четка да няма, да ми използва и четката за зъби.
И аз викам:
– Моето момче вземи си купи една кърпа.
И той вика:
–  Да, ще отида аз да си купя.
Отива, купува си кърпа, обаче какво става. По какъв начин не знам как и къде я е сложил. Оставил я е отвънка до боклука
пред вратата, както ги оставят пред апартаментите и я забравил там. Минава чистачката, взима, разбира се, боклука, взима и неговата кърпа. Хоп в контейнера и контейнера го изпразват в същия ден, той се прибира вечерта от работа:
– Къде ми е кърпата?
И се сеща, че я е забравил отвънка, обаче я няма. Това е един вид Леко Наказание и Подсещане за това, че е бил толкова време Мошеник, и е нямал кърпа. Сега да си купи втори път кърпа. Значи, когато се водиш, че си Духовен човек, но  НЕ ПРИЛАГАШ Духовността и от най-дребните работи, започват да стават Неприятни неща. Трябва да прилагаш винаги Честност и Почтеност. В Евангелието пише така:
– ЧЕСТНИЯТ в МАЛКОТО е ЧЕСТЕН и в МНОГОТО!
Значи по това може да съдиш за един човек, щом е честен и почтен в малкото, значи може да му имаш доверие да му повериш и по-големи работи.

Това беше в отговор на въпроса за ПРИЛАГАНЕ на ДУХОВНОСТТА във ВСИЧКИ СФЕРИ, всички нива и НАВСЯКЪДЕ. Чисто и просто да бъдем СВЕСТНИ, да бъдем ЧЕСТНИ и СПРАВЕДЛИВИ, ПОЧТЕНИ. Независимо какво е отношението на другите към нас, но ние сме длъжни да бъдем такива. Това е и това вече е ПРИЛАГАНЕ на ДУХОВНОТО на ПРАКТИКА в ЖИВОТА!

Поживейте така, само една седмица се постарайте да бъдете във всяка една ситуация перфектни. По справедливост, по почтеност, по честност, по деликатност, по толерантност, по добронамереност. Не може да обичаш всички в крайна сметка, нали, но пък може да кажеш:
– Остави го този човек, нека си живее.
Едно Доброжелателство да излъчиш, добро желание, да си живее, както знае и ще видите Ефекта! САМО ЕДНА СЕДМИЦА. Това са седем дни, ако успеете да удържите да бъдете така СВЕСТНИ, ИСТИНСКИ, какъвто е истински човек, а и неговия Дух, разбира се, защото той е от БОГА. Ще видите, че после Много неща ще се ПОДРЕДЯТ ИДЕАЛНО.

Напоследък СТАНАХА такива ЧУДЕСА, които стават, защото идват и ме питат какво трябва да направя за да си продам, примерно, апартамента и аз викам:
– Понеже имаш много остър език и обичаш така да излъчваш кривиците на друг човек, а то не е добре, да огорчаваш човека и да го обиждаш. Три дена ПЪЛНО МЪЛЧАНИЕ. Ако спазиш тези три дена пълно мълчание, ще си продадеш апартамента на бърза ръка, макар че го мъчиш година и половина две и няма купувачи.
Вика:
–  НЕ ми беше Свършило Мълчанието, една жена дойде, дойдоха купувачи и го купиха след ТРИ дни, край.
А, значи има ефект. ЕФЕКТ е, че ПРАВИШ някаква ЖЕРТВА. Чисто и просто мълчиш си, не обиждаш нищо. Нито котето, нито цветето, нито дървото, нито човека, мухата няма да обиждаш, защото си мълчиш. Изключително е ВАЖНО. Просто при мен се налага да говоря. Аз съм мълчал наистина много години и знам, че мога и да мълча. Мога и да говоря, сега просто се налага да говоря и няма как. Учителя казва така за себе си на учениците си:
– Знаете ли, аз се водя един от най-големите мълчаливци на Небето, но тука трябва да дойда и да говоря много.

Силвина:
Някой нещо иска ли да сподели, приятели?

Георги:
Ако иска някой, мястото тука е свободно. Иска ли някой да каже нещо, някоя случка, някое чудо? Аз много обичам чудеса. Така, то има много неща за разказване, наистина, че после като седнем има много да си говорим.

Силвина:
Приятели, тази среща трябваше да бъде миналата седмица, обаче така се случи, че променихме нещата. То естествено не е случайно, знаете какво беше времето и какво е сега, но то не е заради времето. Това време дойде, за да изчисти някой неща и така хубаво нещо е дъжда и снега.

Обаче си дадох сметка, напоследък хора ми пишат много във Фейсбук и аз имам време да им отговоря и да прочета това, което са написали. Това, което днес чух и това, което преживях последните две седмици, може би месец дори. Усещането, че сме на един ПРАГ Всички Ние.

Сякаш нашата Сянка се Активира. Сякаш нещо, което е СТАРО и нещо, което си мислиш, че е преминало отдавна. Изведнъж отново ИЗПЛУВА и се изправяш срещу нещо, което е всъщност ЧАСТ от ТЕБ. Ти си мислиш, че ОТВЪН се случва нещо, то всъщност е В ТЕБ. Нещо в ТЕБ се ПРОМЕНЯ, нещо НОВО се опитва да дойде. Появяват се страхове, появяват се неща, нервност и на такъв един ПРАГ сякаш сме. Затова си мисля, че неслучайно, нали ние постоянно минаваме през прагове, подобни неща, тези стъпала, за които говори Георги. Учителя има една песен и там казва:
– Стръмен е и труден е пътя, по който вървим.

Наистина Пътя ни НЕ е лесен, на човек, който е тръгнал Нагоре по стъпалата. ДЕСЕТТЕ Стъпала НАГОРЕ. То не е предвидено да бъде лесен, казват, че Земята била голямата почивка, не знам каква е тази почивка.

Георги:
– А, има и почивка.

Силвина:
Има, разбира се, не се оплаквам, просто съм тук нали да си споделим, не и само радостите и да си кажем, че НЕ Е ЛЕСНО, това, което се случва. Аз във Варна говорих за реката. Открай време страдам от един идеализъм, че хората като се съберат заедно и веднага ще започнат нещо да правят заедно. Ще се разпознаем и тези групи веднага ще заработят, нещата ще станат. Виждам, че е трудно. Трудно е, есе ЕГОТО СЕ ИЗЯВЯВА, тук таме виждаш разминават се хората. Аз така се радвам като видя, че се събират групите, оформят се в кръг, изведнъж нещо изплува и си казваш: „Защо така“?

И всъщност във Варна говорих за пътуването към ЦЯЛОТО. Съзнанието, което е като безотточно езеро. Тоя пример беше тогава тази картина, която тръгва като един поток към океана.

Малко са хората, които имат енергията да прокарат коритото на тази река, на тази голяма пълноводна река. И разбира се, това не може да бъде един човек, а това всъщност са множество потоци, които се вливат. Но за да се влеят тези потоци към тази река и да подхранят този Изначален Импулс, който такъв човек, какъвто е Георги, според мен носи. Има много такива хора на Земята, Аватари, които носят тази енергия и увличат и другите. Другите трябва да СМИРЯТ ЕГОТО СИ, значи не може да кажеш:
– Аз съм най-великия поток на света и само аз съм. И аз сам ще си стигна до океана.

НЕ, ти трябва да се СНИЖИШ, да се огледаш, да се слееш с другите поточета около теб, за да вървите заедно към реката. След това към океана. Това са Групите на Светлината, те по този начин, нещата трябва да заработят, за да станат. Но хората сме много твърди и точно с това Смирение със всичко, което се случва и предстой да се случи. Явно работят с нас, за да стигнем до това. И така, това е което исках да споделя, нали лични усещания и преживявания.

Георги:
Казвам и едно стихче и завършваме. Това стихче не е от мен, а е от един прекрасен български поет. И аз обичам да пиша четиристишия, такива кратки, но ето какво е казал той за хубавия прекрасен сняг, който наваля преди една седмица в нашата чудесна родина.

„Снегът вали!
Снегът затрупва дървета, къщи и поля.
Той с белотата си изкупва
грехът на цялата земя“!

Силвина:
За това, за което говорих, някой нещо иска ли да каже.

Приятел:
Така е, усещанията, изплуват много такива неща, както ти каза нервност..

Силвина:
Аз лично се чувствам отчуждена, сякаш нещо от мен си отиде. Нещо от мен си отиде и все още това Новото не го разпознавам просто.

Приятел:
Чука на вратата.

Георги:
Сега ще ви кажа още един пример, добре, че ме подсети. Вижте сега, КАКВО Е ПРЕХОДА. Наистина има един Поток, който много БЪРЗО ТЕЧЕ. Оня ден нашият приятел Митко не посмя да се пусне да се изкъпе, защото вика:
– Течението ще ме отнесе.
Да, точно така е. И знаете ли какво беше разстоянието на този хубав напоителен канал, от мен до колоната. Мите, нали се държа за стълбата, не смя да се пуснеш, признай се. Обаче от тази страна, да кажем една стълба, за да слезеш до долу, а той беше дълбок, някъде към два метра и половина. Пълен до половината с вода, и нагоре имаше още два метра. От другата страна има стъпала и от тук има стъпала. Разстоянието е два, три метра. Човек трябва да мине от тука да се пусне. Не смее да се пусне, защото ще го занесе, край, за да се хване за другите, но Трябва да Има Нещо ПО СРЕДАТА за да се ХВАНЕ за него. След това да си премести ръката и да се ХВАНЕ от Другата страна.

Давам ви този прекрасен пример, материален, за да ме разберете. Всеки, който НЕ се УЛОВИ за ДУХОВНОСТТА. НЕ СИ ПОВИШИ, дори казано така, по-грубо, Вибрацията. НЕ си ПРОМЕНИ СТЕРЕОТИПА на Мислене, на Чувстване. НЕ СТАНЕ СВЕСТЕН ЧОВЕК, който изпълнява БОЖЕСТВЕНИТЕ и ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ, ще го отвее надолу течението. Къде ще отиде един Господ знае, но аз знам, че ЕДИНСТВЕНИЯ Парапет, който НИЕ МОЖЕМ да си ГО НАПРАВИМ и който е изключително СТАБИЛЕН. От тази стълба се лови за Парапета по СРЕДАТА на реката, на канала и се държа Здраво за ДУХОВНОСТТА, тогава вече мога от тук да се ПРЕХВЪРЛЯ. И понеже мнозина хора НЕ ВИЖДАТ ПАРАПЕТА ПО СРЕДАТА. Нито го виждат, нито го чуват. Даже ГО и НЯМАТ. Те са Застанали на такова място, където Няма, защото то го НЯМА У ТЯХ.

Трябва най-напред да ГО НАПРАВЯТ В СЕБЕ СИ, след това ТОЙ Автоматично ще ИЗЛЕЗЕ ПО СРЕДАТА на реката. И понеже няма за какво да се задържат аз виждам хората, колко стават неадекватни и направо казано не много нормални. Значи те нямат перспектива, не виждат нищо. Това е предимството на един човек, който има поне силна Вяра, Вярване, хайде Силно Вярване. И който вече е МИНАЛ СРЕДАТА. Половината на ДУХОВНОТО ИЗКАЧВАНЕ. Аз казвам на Всички вас, че Ние сме тук минимум Седма, Осма, Девета и някой вече ДЕСЕТА СТЕПЕН. Макар че всички сме предвидени за Десета Степен, Всички сме Предвидени за БОЖИИ СЛУЖИТЕЛИ, РАБОТНИЦИ и накрая за БОЖИИ АПОСТОЛИ, защото така става ИЗКАЧВАНЕТО.

Няма как, това да си Работник на Светлината, да си СЛУЖИТЕЛ на БОГА и не да те ръкоположи Светия Синод или който и да е. И да ти издава диплома, като моето приятелче, където диплома ще ми издаде. Аз ще си го сложа в джоба. ЛИЧНО ТЕ Оторизира Най-Великата СИЛА – БОГ, затова аз говорих отвън, нашата приятелка Стойка от Варна, която успя и мен така горе-долу да ме оправи и още има, Чакръкчийката. НЕ е Получила тази ДАРБА в някаква Медицинска Академия на Земното кълбо. НЕ. А, как я е получила? От БОГА ДИРЕКТНО. Обаче като пипне нещо, ТЯ ЗНАЕ Къде и Какво Е, тя НЕ знае човешкото тяло.

Аз съм карал два семестъра медицина, защото ми трябваше, имам специалност обща физкултура и трябваше да държа два изпита. Два семестъра съм учил и не разбира се, медицинска академия. Тези костици там, човешкото тяло, учим анатомия и физиология на човека. Като да кажа втори курс за доктори, обща медицина. Имам някакво понятие, обаче ТЯ НЯМА Нищо – ръка, крак, обаче ОТИВАШ и след Десет минути – Имаш дископатия на гръбначния стълб, Вече я НЯМАШ. Боли те кръста – Няма. Изкълчен ти е глезена – СТАВАШ и ВЪРВИШ – прав и здрав. НЕ можеш да си завъртиш главата, САМО ТЯ ПИПА ТУКА седемте прешлена най-високите и ми я оправи за Нула време. ПЕТ Минути. Учила ли е някъде? НЕ!

Аз съм го казвал и пак ще го разкажа, какво ми каза:
– Баща ми си беше заминал вече, той беше чакръкчия наистина, обаче аз нищо не знам. Нито съм гледала, нито съм учила, аз си работих нещо съвсем друго. Стана и си отиде човека от този свят и след четири, пет години или шест, една нощ го сънувам, идва при мен и ми вика така:
Стойке, Господ ме изпрати, за да ти Дам моята Дарба, но ще бъдеш много по-добра от мен. Наистина това бяха думите.
И наистина много по-добра от собствения си баща и понеже Силвина я попита. Кажи какво попита леля Стойка и какво ти отговори тя, за наместването.

Силвина:
Как става?

Георги:
Кажи, ти го кажи, защото ти я попита, аз само слушах. Тя пита:
– Лельо Стойке, как правиш точно тези работи, какво, що?
И тя вика:
– НЕ ЗНАМ и аз, пипвам и ЗНАМ къде е ТОЧНО като видя. СКАНИРАМ Човека, опипвам мястото, където му е болно и го НАМЕСТВАМ, това е.

Друга философия няма, това е когато ГОСПОД ЛИЧНО ТИ ДАВА ОТГОРЕ и ЛИЧНО те Оторизира или ПОСВЕЩАВА за НЕГОВ СЛУЖИТЕЛ.

Много шарени ритуали съм гледал, по час, два, три, включително и четох една книжка, където казват, че при Посвещаването си Розенкройцерите в България пият вино. Разбира се, мавруд, от черепа на Никифор, който е окован със сребро, не знам, може би, и някой друг е чел тази книжка. Тя е официално издадена и аз четох за един Розенкройцер, който се описва вътре как е станал, как е Посветен. И какво, и що, и с какъв ритуал. Кой го посвещава? Посвещава го тъй нареченият Велик магистър. Великия магистър е шеф на Ордена на Розенкройцерите в България. Но НЕ е ПОСВЕЩЕНИЕ от Най-Висшия ВЕЛИК Магистър, а всички сме изпратени от него и рано или късно ТОЙ ще ни ПОСВЕТИ, тъй наречената ИНИЦИАЦИЯ.

Дипломи ще си получим от моя приятел Иванчо Ж. Иванов Клатикрушев. Искате ли диплома? Ще ви заведа и срещу скромната сума от петстотин до хиляда евро ще получите, първа, втора, която степен искате. Плащате, там е в шестицата (смее се), да ми прости Иван, да не ми се сърди, това, ако излезе по света. Нека излиза, прекрасно е да се знае какви хора има, да отидат и там да учат при него, нали аз му правя реклама.

Така, капка вода от Кайлас и не забравяйте трите зрънца, които носят три късмета. Това е между другото, ако си носите, и аз даже съм суеверен, някога. Три зрънца в едно пликче. Слагам си ги тука, както си е носил два, три кестена лечителя Петър Димков. Слагам си трите зрънца и ще бъда Хармонизиран на Трите нива, в Божествения свят, в Ангелския свят и в Човешкия. Това е Лимец, Булгур и Ръж. Е, ръжта може да е нещо друго, може ечемик, може царевица, може просо, но иначе само Лимец и Булгур.

Да се ориентираме към приключване, ако някой наистина иска, ако не, после може, дори на вечерята да стане да разказва, преживявания. Всички имаме вече преживявания и наистина някои, които не могат да видят парапета по средата на реката, някой обаче го виждат и леко преминават от другата страна, но ако не го видят, идват при мен и питат:
– Аз ли съм ненормален, това ми се случи, това.
Нормален си, това вече ще стане Ежедневие, затова недей да се чудиш.
– Не ми е добре.
– Не ти е добре, значи, когато ЗЕМЯТА се ПРОМЕНЯ..

Искам още нещо да кажа, добре, че се подсетих, така. Земята КАК се ПРОМЕНЯ? Понеже сега казват – Променя се с огън, гравитацията намалява, полюсите се изправят. Едно време някога, ЛЕДНИКОВИЯТ ПЕРИОД е Дошъл от ДВАДЕСЕТ и ЧЕТИРИ ЧАСА до ЧЕТИРИ ДНИ. Това съм го казвал, когато намират оня мамут в далечния север, там по Сибир, в устата му има зелени тревички. Значи казват, че Температурата е СПАДНАЛА от ПЛЮС ДВАДЕСЕТ, ДВАДЕСЕТ И ПЕТ градуса, до МИНУС ЧЕТИРДЕСЕТ градуса за ЧЕТИРИ Часа. Това са ШЕСТДЕСЕТ И ПЕТ градуса. На Четвъртия ден е било МИНУС СТО И ДВАДЕСЕТ градуса.

А СЕГА Учените ни успокояват по следния хубав и прекрасен начин. Силвина оня ден пуска интернет, аз изобщо не гледам, нито слушам, нито ми е интересно, тя вика:
– Ела да видиш учените казват, че преди време са изчислили, че преди СТО години, Световния океан се Загрява с ЕДИН градус. След ХИЛЯДА години ДЕСЕТ градуса, когато станат ТРИДЕСЕТ градуса е КРИТИЧНАТА ТОЧКА.

Значи викам:
– След Три хиляди години, Тридесет градуса. Викаме ура, ще се позатопли и затова рибите и в момента се изтеглят на север, от южните ширини.

Какво обаче се чете по-отдолу? Учените Установили съвсем скоро, че Температурата започва да се Повишава на Световния океан за Десет години с Един градус.
Викам:
–  Десет години, значи Триста години, много малък срок, направо си ме е страх. След ТРИСТА години, ТРИДЕСЕТ градуса като пипнеш в океана и там от Тридесет градуса ще стане Шестдесет. Нали знаете по южните ширини е Тридесет градуса и отгоре, на нашето море е по-малко. Обаче, Те Учените трябва да дойдат да им кажа нещо, че ако не Стане за ТРИСТА години, ако Стане за ТРИ часа, както е дошъл Ледниковия Период. Изведнъж за ТРИ часа температурата се вдига с тридесет градуса – ще стане супа направо. Целия океан, става идеално нещо.

Това е пълна шега, разбира се, което го казвам. Вие повече следите и гледате тези работи, аз не знам. Но знам друго, ЗНАМ, че Има БОЖИЯТА ВОЛЯ и Каквато Е БОЖИЯТА ВОЛЯ Това ЩЕ СТАНЕ.Може да изстине океана, може и да се затопли.

БЛАГОДАРЯ ВИ още веднъж. Вечерята ни очаква.

Само казвам и този случай с вечерята. Сега сме на едни семейни констатации и холотропно дишане и лежим на пода на шалтето. И аз лежа, да им угодя на тях, на другите, не ми трябва.

Легнал съм и до мен лежи едно здраво момче на около тридесет и пет години и започваме да дишаме. Трябва да се диша тридесет минути с отворена уста, с нос и не знам какво там. Има двама души, които са ръководители и минават покрай всеки както сме в хоризонтално положение и казват:
– Гледаме до къде си стигнал, нещо да не ти стане случайно.

И аз дишах пет минути, омръзна ми и започнах да си медитирам друго. До мен гледам момчето, започват да влизат, наистина влиза се в такова състояние, което е дълбоко медитативно, обаче това момче до мен нещо се върти.

Минаха тридесет минути, ръководителите минават, хайде ставайте, сядаме и започваме да беседваме. Всеки да каже по именно, по редовете какво е преживял и какво усетил, Достигаме до това момченце, забравих му името, разбира се. До него всичките казват: „Аз видях баща си, майка си, баба си, прабаба си, филанкешията, калеко си“. С кой имал работа. „Аз се разправях с един приятел от детството, защото сме се карали и сме се били“. „Един ми е вземал лопатката, още на пясъка от детската градина и ето чак сега, защото тогава се сбихме“. Много такива работи и вътре в семейството, оправяне на отношения. „Аз нищо“.

Стига до момчето и сега аз се чудя какво ще каже, защото се въртя през цялото време, значи Не е влязъл. Аз лежа и си мълча и той вика:

– Знаете ли какво? Ще ви кажа истината, на петата минута започнах да дишам обаче изведнъж си представих една студена голяма наливна бира и тройка кебапчета и докрая ми беше в главата.

А те повечето си ядяха месо там, не бяха всичките като мен и Силвина. Те отишли там на курсовете, а ние бяхме гости, бяхме поканени, та за сега и Ахилчо (кучето) си мисли за кебапчета. Разбрахте ли сега, и аз започвам да си мисля, не за кебапчета, но за вечерята.

Приятел:
Разбрахме намека.

Георги:
Точно така, да бъдем Земни и Естествени, това е най-важното. Не да се правим като Иванчо Ж. Иванов на Велики Гуровци и да се снимаме пред Кайлас. Колкото и да се прави, ще си остане на това ниво. Викам:
– Иванчо, ако беше дошъл до мен да ми станеш дясна ръка, щеше да се издигнеш много повече.

Така Благодаря ви още веднъж и пак ви казвам, помислете и утре имаме време на закуска да разкажете по един случай, по едно ЧУДО и изобщо каквото искате, Дори и една такава случка като аз със Иванчо, за пиене на кафе.

Силвина:
Аз си мисля следващото събитие да бъде за споделящи и който ще дойде да си приготви нещо за споделяне. Няма такива само да слушаме.

Георги:
Идеално, най-сетне и за мен малко почивка, и това не беше предвидено, Силвина ми каза..
– До нова година нищо, искам да си почивам.
Да, ама не. И аз бях последен, който научи за събитието, последен, обаче ето веднага.

БЛАГОДАРЯ ВИ!

ПОКЛОН!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Privacy Settings
We use cookies to enhance your experience while using our website. If you are using our Services via a browser you can restrict, block or remove cookies through your web browser settings. We also use content and scripts from third parties that may use tracking technologies. You can selectively provide your consent below to allow such third party embeds. For complete information about the cookies we use, data we collect and how we process them, please check our Privacy Policy
Youtube
Consent to display content from - Youtube
Vimeo
Consent to display content from - Vimeo
Google Maps
Consent to display content from - Google
Spotify
Consent to display content from - Spotify
Sound Cloud
Consent to display content from - Sound
EN Flag
Cart Overview