Водещ:
В поредицата Интервюта с Георги Изворски и Силвина Бел Илали, продължаваме да отговаряме на въпроси, зададени от приятели и съмишленици в групите „Мисия Ново съзнание“, „Божествено лечение“ или на сайта www.georgiizvorski.com. Темата на това интервю са „Парите – свобода или капан“.
Георги Изворски:
Парите по принцип не са нито добри, нито лоши. Те следват нашето съзнание, понеже всичко следва съзнанието, и те са вид материя, вид стока, която е създадена, за да може леко, бързо да се разменя с всички други видове стоки, да ги носиш у себе си. Освен това, като говоря за стока, аз имам предвид не само материалната страна, а и виртуалната страна, невидимата страна.
Отивам при един човек да му искам акъл, да ми даде съвет. Той ми го дава и аз му плащам по някакъв начин за това. Да, защото щом е мъдрец, нося му поне някакъв дребен подарък – дали килограм ябълки, или мед, но нося нещо.
Това е също разменна монета на материално ниво, но иначе с него сме контактували на Духовно ниво и с онова, което ми е казал, той ме е въвел в Духа.
Сега ще кажа формулата, която е за разликата между материалната страна на парите и Духовната страна на парите. Тя е много проста, толкова е лесна, но все пак някой трябва да я каже.
Когато парите са благословени от Бога, независимо в какво предприятие или мероприятие ги влагаме, това е Духовната същност. Ние ги одухотворяваме с нашето съзнание. А когато те са дадени само за материални неща, разбира се, това е чисто материалната, земна страна на нещата, която не винаги е добра. Защото няма ли Дух или Духът е, така да се каже, неправилно приложен там, не е добре.
Ще дам един прост пример с материята. Имам, да кажа, хиляда лева. Обаче с тия хиляда лева си изкарвам ловен билет, купувам си една среднокачествена пушка и като започне ловния сезон, пълня колата с патрони и боеприпаси, и отивам на лов. И почвам да избивам много животинки. Тия хиляда лева аз съм ги вкарал само в най-гъстата, най-грубата, най-нисшата материя. Нищо добро не произлиза от тях, освен непрекъснато да ми се трупа карма на гърба на мен и на онези, които са ми помогнали или които са на моя акъл. Защото ние правим вече един колектив, един егрегор, всичките ловци.
Така, след това примерно, тия хиляда лева пак ми идват и аз искам да ги вложа някъде. Имам един декар нива, решавам да я засадя с картофи. Нямам техника. Викам някой човек, той за сто лева я обработва. След това взимам още за сто, двеста лева посадъчен материал. Засаждам я, обаче искам най-малко да влагам химикали, да направя едно био производство или еко, както ще да го наречем и да дам на хората нещо хубаво. Веднага Господ благославя моята работа и понеже е благословена, слагам сто килограма картофи, а вадя един тон. И тоя тон го раздавам както искам. Може да го подаря на приятели, на близки и познати, на всеки му слагам в един плик по няколко килограма картофи и му ги изпращам.
В това вече много малко е материята, много малък процент. Това е само онова физическото, което сме направили. Всичко останало е Дух. И това вече е прекрасното.
Силвина:
Парите са усилвател. Това е най-точната формулировка, която можем да кажем за тях, както можем да кажем същото и за златото, защото те са еквивалент на златото, като Духовна същност. И ролята им е подобна.
Вселената е създадена така, че във всяка една звезда, във всяка една планета и във всеки един спътник на планета има всички елементи.
И златото има една много особена мисия в цялото това Творение, което е направено. И то е на приемател, усилвател и излъчвател на волята на Отца.
Затова хора, които живеят върху места, където има злато, това са места с една много особена енергия, която дава особена сила. На някои дава сила, разбира се, други ги проваля. Защото златото и всички находища, които са на земята, се пазят от тъмни сили.
Пазителите на тези /наричат ги/ находища, но това са елементи, които Разумната Сила е вложила поради много специална задача. Всяко едно нещо изпълнява специфична задача. И това е задачата на златото.
Знаем, че Отца дава металното тяло. Тоест душите, които са вече по-висока раса, те вече изграждат метално тяло. Това тяло не е просто метално, то е златно тяло. Тоест, не че то е изцяло изградено от злато, но конфигурацията на молекулите, структурата е както в златото.
По същия начин Христос работи с кристалите. Кристалите, диамантите, всичко което е кристал и те имат своята огромна роля.
Тука ще вметна нещо, което е много важно и от скоро работя по този начин за защита, малко хора го знаят. Учителят е дал, и Георги също, формулата:
„Моля те, Господи, пази ни в Диамантената Сфера на Твоята Защита. Аумен!“
Но това те свързва с Христос и с Христовото съзнание, с всички духове от Христовото съзнание и реално те ти дават защитата, те ти правят защитата. Защото те работят с кристалните структури.
Но когато кажем:
„Моля те, Господи, пази ни в Златната сфера на Твоята Абсолютна Защита. Аумен!“
тук вече защитата я дава Отца и духовете от Божественото съзнание. И това е вече една много по-силна защита.
Когато кажем:
„Господи, пази ни, закриляй ни в Светлинната сфера на Твоята Абсолютна Защита. Аумен!“
това вече е Творецът.
Как работят светлите Духове, когато ние казваме молитва?
Много хора си мислят, че те едва ли не идват до нас и изпълняват това, за което ние сме се помолили. Но това не е така. Разбира се, случва се и това, но много рядко. Те работят много мащабно. Те не работят никога само за един човек. Тоест, когато има група съзнания, същества в цялата Вселена, не само на Земята, които са дораснали до определено нещо и има човек някъде, който се моли за това нещо, тази трансформация се случва при всички.
Но как става? Точно чрез тези елементи, които съществуват във Вселената, които са приематели, усилватели и излъчватели на мисълта на Бога. Дали идва мисълта от Христос, или от Отца, или от Твореца, тя за да стигне до най-последното кътче на Вселената, по някакъв начин се разпространява.
Когато тази мисъл идва от Христос, за това помагат кристалите и ние усещаме мисълта като енергия, като една специфична енергия, която достига до нас.
Когато идва от Отца, за това помага златото. Затова още в древността златото е било толкова ценно. Това е една огромна мощ, което то дава, ако знаеш как да работиш с нея.
И когато Творецът излъчва мисъл към Творението, Той никога не работи с Вселената. Той работи с Творението, има разлика. Защото отвъд Вселената е бездната, нещо още по-голямо. И Творецът работи с бездната. Той излъчва мисъл, която трансформира цялото Творение. И тази мисъл се разпространява вече чрез Светлината. Тоест на всички слънца, това им е основната задача, те всъщност приемат тази мисъл от Твореца и се получава като една верижна реакция, и я предават. И така това нещо стига до всяко едно съзнание, тази специфична енергия.
Така че няма как да изключим нещо материално, да кажем: “това е материално, това е Духовно”.
Всичко, което е създадено от Бога е създадено за добро и за да служи на хората.
Друг е въпросът, че те не знаят как да си служат с него.
Георги Изворски:
Финансовите средства, парите са дадени, за да можем да правим благословени неща от Бога.
Не е благословено примерно генното инженерство, всичко, което е модифицирано. Ще преведа един прост пример още от апостолско време. Петър пита: „Сестро Марийо, ти беше най-близка до Господа, Той казвал ли ти е нещо, което не го е казал на нас?“
И тя вика: “Да, бате Петре. Каза ми, че всичко, което не е от Бога, ще изчезне, ще се стопи, ще се ликвидира напълно“. Ще останат само ония неща, които са направени от Бога, тоест естествени и които са Богоугодни. Тоест, духовните неща ще останат, истинските, благословените неща. Неблагословените, които са: оръжия, войни, наркотици, проституция или прекалеността да използваме природата и така нататък. Всички прекалености, всички неблагословени неща ще изчезнат, включително и причинителите им. Много просто, ето.
Човек наистина, ако е честен и почтен, той трябва да бъде спокоен.
И тогава той казва: „Това не може да бъде. Господ да го каже на една жена“ и почва да й се сърди и й се кара. Тогава стават един, двама от апостолите, които защитават Мария, това са Филип и Йоан.
И казват: „Петре, тя му беше най-близка, защо да не й каже тия работи?“ „Той тази голяма тайна да я каже на една жена, а да не я каже на нас?“ Защото тя изглежда проста, но е огромна тайна, защото това е бъдещето.
Няма друго бъдеще. И то дойде. Ето, в момента сме между благословено и неблагословено. Тоест между материалната страна на финансите, на парите /как ще ги вложим/ и между духовната.
Не са благословени парите, казвам го в прав текст, когато ние вадим тъй наречени полезни изкопаеми от земята. Ние нарушаваме еко баланса на Майката природа и парите, които са изкарани по този начин… Унищожаваме цели хълмове – съм виждал, които са смлени или са извадени, направени са мраморни кариери. От хълма нищо не е останало. Сто и петдесет, двеста метра висок, станал е една равнина. Ами ние моментално повреждаме цялата обстановка наоколо, цялата природа, защото толкова сме изменили нещата. В Невидимия свят хълмът стои, обаче фактически го няма на нашия материален свят. Тогава върху нашия материален свят се струпват беди. Майката природа казва: „Тука имаше хълм, баир хубав, направен от разумни същества преди милиони години. Изведнъж човечеството го изравни“. И тогава какво връща? Ами с прекрасни цунами, катаклизми, земетресения, чуми, болести, каквото му дойде на човека на ум. И той се чуди, защо идват тия неща, тия природни катаклизми.
Идват, защото човекът ги е предизвикал.
Силвина:
Как можеш да получиш силата на парите, златото, въобще това, което е на земята наричаме богатство, да ти служи и да ти помага?
Тези тъмни духове, които пазят, те отговарят и за парите, отговарят и за златото, и за диамантите, въобще за всички тези изкопаеми. И затова хората, които копаят в земята, се свързват с тях, които копаят неправомерно, се свързват с тях и си навличат изключително тежки неща. И фирмите, и самите хора поотделно.
Ако ти проявяваш скъперничество и ако проявяваш алчност, тогава тези сили започват да работят разрушително. Те те въвеждат в изкушение. Дават ти, но и ти отнемат много. И това даване на материя, която ти се дава е всъщност един голям изпит, един голям капан, в който влизаш, защото губиш много.
Но когато ти си благоразумен, когато служиш, когато всичко, което имаш го правиш в името на благото на много същества, когато проявяваш Щедрост, Великодушие, тогава тези сили започват да ти помагат. И тогава те ти дават Изобилието. Тоест Бог ти го дава чрез тях, те са в подкрепа на това магично качество, което аз наричам Изобилие или Уголемяване. Когато имаш изобилие, това не е само материално изобилие. Това е изобилие във всяко отношение. И то е една голяма сила, голяма подкрепа.
И ако се сетим за Свети Георги, който убива ламята, понеже общуваме с този Дух и наблюдавам как се развива съдбата му, и е наистина много интересна. И чрез това успях да разбера какво точно се е случило, когато той е имал прераждане на земята като Свети Георги. Той е победил Алчността. Точно това, за което говоря. Това е ламята.
Когато победиш скъперничеството и алчността, ти дават царската дъщеря и ти дават и имане някакво. Просто ти дават достъп до някаква такава сила, която те подкрепя.
Хората, за които тази сила работи подкрепящо, които в домовете си имат злато, това им дава много. Това наистина е така. Просто всичко е нож с две остриета, включително и тази материя, но тя наистина е труден изпит.
Водещ:
Може би тук е подходящо да ти задам един въпрос от интернет. В страницата във Фейсбук и YouTube има доста въпроси, които получихме, както и на имейла. Как можеш да имаш бизнес, но да спазваш същевременно Божествените закони?
Георги Изворски:
Доста е трудно, но не е невъзможно. Всички си мислят, че когато имаш бизнес, особено е станало вече нарицателно за търговците, че „търговец честен няма“. Един близък мой приятел ми каза:
– Георги, как да бъда честен търговец, като гледам какво е състоянието? И заради това надувам цените, не казвам какви са дефектите на стоката и така нататък, само и само да се продава.
Това беше преди доста години. И аз му казах:
– Виж, искам ти, понеже си ми приятел, да бъдеш честен търговец. Отначало няма да ти върви – година, две, може би, три. Ще бъдеш “на кантар”. Обаче, знаеш ли, ти имаш къща, имаш покрив за теб и за жена ти. Най-малко за пет години напред имаш дрехи, в това съм сигурен, защото в един от магазините ти продаваш дрехи и обувки. След това децата ти не са си легнали гладни, ходят в хубави училища. А и ти да си си легнал някоя вечер гладен? Ама да няма абсолютно нищо, коричка хляб
– Не!
– Следователно можеш да издържиш да бъдеш един честен и почтен бизнесмен. Ще сложиш една поносима цена и когато има дефектна стока, връщаш я, без да кажеш “гък”. Ти трябва да бъдеш ощетения. Тогава Господ започва да ти пише шестица, защото от земна гледна точка гледаш да излъжеш човека, нали, мислейки, че с това ще забогатееш по някакъв начин и ще спестиш нещо. Напротив. Не пестиш нищо. Защото има едно всевиждащо око, което гледа. То е на Твореца.
И точно след три, четири години той вика:
– Ти си абсолютно прав. На моите, така да се каже, конкуренти започна да не им върви. Моите магазини са винаги пълни, винаги докарвам от оборот и просто разбрах истината, че човек трябва да бъде честен, свестен във всяко едно отношение.
Още нещо ми каза същия човек:
– Знаеш ли, аз съм дал доста пари назаем. Най-малко на тридесет, четиридесет човека и съм раздал може би петдесет, шестдесет хиляди лева, защото искат по хиляда, по две хиляди, по петстотин лева. Само един ми ги върна до сега от всичките тия тридесет, четиридесет човека. Един друг дойде и казва: „Така и така, Пепи, нямам възможност, знаеш, две деца, едвам скърпваме с жената. Тя работи, аз намирам временна работа. Може би все някога ще ти ги върна, ама сега не мога да ти ги върна тия хиляда лева.
Викам:
– Добре, ти Пепи, какво направи?
– Ами, опростих му ги.
– А, много хубаво. Сега ще отидеш и на този човек ще му дадеш още хиляда лева. А на останалите също ще им ги опростиш, но няма да им казваш. Това ще им бъде наказанието.
– Защо?
– Сега – викам – някой от тях да ти се е обадил?
– Не. Никой не се обажда. Като ме видят, бягат.
– Ами, това е хубаво. Втори път не са дошли да искат, защото се чувстват гузни. Те не са ти върнали първия заем, той никак не е малък. Тия пари, имаш покрив, бизнесът ти върви вече, нали?
Той вика:
– Да. Не мога да се оплача
– Ами, тогава няма да разчиташ на тия пари. Няма да ги гониш. Прощаваш им и ги забравяш. Още нещо ще ти кажа. Истинският човек, който е, честния, почтения, интелигентния и най-вече духовния – викам – аз съдя и по себе си, когато давам някакъв заем на някого, аз го забравям, все едно, че никога повече няма да го получа. Ако човекът се сети, а наистина, когато ми е трябвало и съм живял почти без пари, изведнъж някой ме вижда на спирката и казва: „А бе, Георги, ти знаеш ли, че едно време ми даде двадесет лева, ето ти ги.“ Аз имам двадесет стотинки. Точно, когато на мене ми е необходимо, тогава идват тези средства.
Водещ:
Има един по-конкретен въпрос, като случай. Как да си поискам полагащите ми се пари, които сестра ми има да ми наплаща?
Силвина:
Когато се получат такива взаимоотношения между хората,
това най-често е свързано с някакъв кармичен дълг. И ти по този начин, бивайки ощетен, всъщност си плащаш дълга.
Затова Георги е казвал: „Аз искам да ме ощетяват и ми харесва да губя“. Всъщност винаги човек когато губи, той не знае какво печели. И
винаги когато даваш пари назаем, не трябва да ги търсиш, защото ти създаваш кармична връзка с този човек
по този начин. И вече зависи ситуацията.
Имала съм личен пример, в който дадох пари назаем на човек. От малка съм научена на това, някак си нямам очакването, че ще ми ги върнат. Още от много малка, бях студентка, на осемнадесет, деветнадесет години, имаше една моя състудентка с тежък проблем. И аз й помогнах, буквално давайки й последните си пари. И без очакване, защото тя замина за чужбина и тази жена повече не я видях. Не съм имала очакване, че ще бъде върнато. После разбрах, че всъщност аз съм й била кармичен длъжник. Както и този случай с друг човек, на който в по-късните години дадох и после разбрах, че някога в едно прераждане в Индия той ми е дал, а аз съм тръгнала да се връщам към Европа и повече не съм го видяла. Тоест, по този начин всъщност кармата се уравновесява.
Водещ:
Не е нужно винаги да търсим всичко на всяка цена?
Силвина:
Не е нужно. Особено пък хората, които тръгват в съд да се разправят, да си търсят правата.
След като си ощетен, има защо да бъдеш ощетен. Това е абсолютен закон.
И най-доброто, което можеш да направиш, е да го приемеш и да благословиш този човек, за да може още малко от тази карма и по-скоро, по-ускорено да се пречисти, за да се възстановят хармоничните ви отношения.
Водещ:
Има един интересен въпрос, който сме получили от Алида Караустова. Ако парите са малко, ръцете са вързани. Ако са много, е вързано сърцето. Как да разберем каква е нашата мярка за „достатъчно“?
Георги Изворски:
Господ ни е дал два инструмента. Те са чудесни. Единият – Дара на Различаването. И другият е Дара на Съобразяването. Ама толкова е просто, толкова е лесно. Значи, Дара на различаването е дали онова е изключително необходимо, което ще тръгнем да правим. Защото аз съм виждал хора, които нямат нужда от никаква нова мебел, старата е добра, тя ще издържи. Но те вкарват там всичките си пари и започват да имат недоимък. Защо, когато можеш да използваш старата вещ още дълго време? Това се отнася и за автомобилите, отнася се и за къщите. Хората не знаят да се разпростират според чергата си. Значи, народната поговорка: „Да се разпростираме според чергата си“ включва Дара на различаването – кое ни е наистина абсолютно необходимо и без което не може и Дара на съобразяването, да се съобразяваме с обстановката, която е за момента. Значи за момента наистина имаме на физическо ниво малко пари, така е, но ние ще трябва да преминем през този период, да го приемем, да се съгласим с него и да кажем: „Да, Господи, така си решил!“. Тогава ние ще се поизмъчим, обаче няма начин да не мине тоя период. Защото животът е една амплитуда нагоре и надолу.
Ще преведа един хубав пример. Аз съм работил в чужбина. И там имаше много хора като мене. Плащаха добре. Парите, дето аз донесох ги вложих. Къща правихме тогава, кола си взех. Мисля, че ги вложих в добри неща и карахме. Но едно мое приятелско семейство, на което им ходих на гости, какво направиха те? Жената нямаше пръст, на който да няма златен пръстен. Ако можеше, и на краката щеше да си сложи. Всяка вечер бяха на ресторант. Ама когато си купиш от магазина или от пазара храна, тя е сигурно десет или двадесет пъти, а може би и тридесет пъти по-евтина, и си я сготвиш. Не! Те започнаха да живеят на широка нога, защото имаха средства. След една година и половина парите свършиха. Няма пари. Защото не са вложени както трябва. И след това те започнаха да вземат заеми, защото са свикнали на този, така да се каже, разкошен живот. Ама заемите рано или късно трябва да започнат да се изплащат. Нали? И тогава жената каза на мъжа си: „Ставай и заминавай“. От най-далечния север, където бяхме, в Западен Сибир на работа, той отиде в африканския континент, мисля, че в Либия. Много българи ходеха в Либия. Там седя четири години. Но от този студ, минус петдесет, след като отиваш на плюс петдесет градуса, когато се прибра в България, неговия живот продължи една година и половина, и просто си отиде.
Тука мисълта ми е за ползването – малкото пари и многото пари. Вързано е сърцето. Ама сърцето ще си го развържеш, когато имаш много и даваш обилно чрез благотворителност, и чрез работа за общото благо, не за себе си.
Аз съм казвал този случай с тоя богаташ дето дойде:
– Георги, не съм щастлив.
– Не си щастлив, защото не работиш за една голяма идея! Защо направи, то не е параклис, а църква, голяма за стотици хиляди евро? Защо я направи вътре в двора си? Висока стена, камери пазят, не знам какви си аларми. Мога ли аз да вляза свободно в Божия храм? Той е в твоя двор. Ще ме изхвърлят. Ако ме познава пазача и знае, че съм ти близък, ще отвори и ще ме пусне. Ама иначе – няма. А храмът Божий е заради това. Макар, че Бог не е в ръкотворни храмове. Ти вместо да вложиш тези пари в някакво мероприятие, което щеше да бъде наистина угодно на Всевишния и за благото на обществото. На една болница, на една детска градина ги дай, на един старчески дом. Купи им нови легла, старците стоят там на едни избушени легла. Нека да се подобри с нещо обстановката. Дай нещо на другите. Сто и петдесет, двеста хиляди евро – ми ти просто си ги издухал, те са разпилени. В двора ти стои нещо, ама това е само проекция. Нищо друго не е.
Ние трябва наистина да ги вложим разумно. Чрез Дара на различаване. Не на оня, който има, да продължаваме да даваме и онези, които карат лачените коли и са облечени с костюми, които струват колкото моята лека кола, евентуално, а те духовни се водят, нали. Не искам да цитирам нито едно духовно общество, нито една религия, но знам, че е така. Значи, има и един небесен принцип и закон, затова пък не бива и да се стискаме, малко имаме, но за необходимите неща да ги изхарчим парите.
Паричните средства са една цистерна. Отгоре има един отвор, където Бог налива благата си. Ама първо трябва да отворим тоя отвор, тоест да се обърнем към Всевишния и да станем едни чисти, честни и свестни хора. Иначе сме затворили горе люка. Аз съм карал една цистерна за вода и знам. Люкът се отвърта, отваря се и отгоре се насипва вода по много. Отдолу има един малък кран, няколко цола, с който пускаш да изтича водата. Колкото и да отваряш крана, с най-силната струя, отгоре когато Бог налива, то винаги има, винаги тече.
И затова Той казва така: „Синко, недей да затваряш долу крана, защото ти намаляваш и отгоре започва да прелива, ама не влиза в цистерната и не отива при хората“. Значи,
когато пестим ние трябва разумно да пестим.
Това е също другата страна на имането и нямането. Пак другата страна на парите.
Може би отговарям и на друг въпрос, за пестеливостта, каквато е и за заемите, които се взимат.
Пестим разумно за нещо, което е необходимо да го имаме. А не, казвал съм този пример с оня, който тридесет години работи за едно порше. По две смени караше и този човек не живя тридесет години. Като го купи, разходи го из махалата да се види, беше най-обикновен стругар в един военен завод. Работеше на две смени винаги. Не можа да се ожени, остана стар ерген, защото нали човек трябва да контактува, да живее живот. Той не е излизал нито веднъж на кръчма, не си е позволил едно кафе да се черпи с приятелите. Само работа. Прибира се, работа, прибира се, работа.
Една година, през отпуската, го няма два месеца и го виждам кара един камион. Тогава имаше АПК или ТКЗС и там кара Газка. И му викам:
– Асенчо, гледам, че караш камион. Какъв е тоя камион?
– О, два месеца съм отпуска, дойдох тука да изкарам някой лев през селскостопанската кампания и от комбайните карам жито в ТКЗС-то.
Викам:
– Ти не си почивал две години, моето момче и по две смени работиш. Върви на морето.
– О, знаеш ли колко е скъпо там, колко пари ще дам. Аз, знаеш, всичко каширам.
И какво като си купи жълто порше и то не ново? Тридесет години му отне от живота. Той не живя този човек, защото имаше просто една идея фикс, която беше материална.
Водещ:
Когато прекалено много желаеш парите, привличаш ли ги или обратното?
Силвина:
Когато човек има силно желание, това желание у него е продиктувано от тъмна сила, която е в него и увеличава тази негова страст или силно желание. Тази тъмна сила той е привлякъл в себе си поради това, че има карма. Той е нарушил неща и природни закони, точно свързани с неговите желания.
Примерно човек иска да има много пари, но желанието му идва от това, че той е бил един скъперник и е ощетил много хора и сега не му е дадено да има пари. И няма да му бъде дадено, докато той не си научи урока да дава и да не е егоист.
Други хора, които нямат връзка и имат проблеми с връзката – там им е голямото желание. Винаги
където е силното желание, там е кармата на човека
– в това съм се убедила също в работата си.
Другото, което може да се каже по този въпрос е дарбата Материализация. Много хора, гледайки и вдъхновявайки се от филми като „Тайната“ и други подобни доста материалистични филми, смятат че е достатъчно да си напишеш едно нещо на стената и да повтаряш някакви неща, и те се случват. Случват се ако имаш дарбата Материализация, ако си я заслужил. Тогава вече зависи дали чрез мисъл, дали чрез визуализация, дали повтаряйки или пишейки някакви неща, ти можеш да извикаш, тоест Вселената или Духа вече ти помагат това нещо, което е в мислите ти да се материализира.
Между другото, много от хората, повечето от хората са материализатори. Голяма част от човечеството има тая дарба, така че на повечето хора препоръчвам наистина да работят с утвърждения и формули, отколкото с молитви. Защото се оказва, че при повечето тази дарба е по-силна. Не толкова да казват молитви, колкото да казват формули.
Водещ:
Какво е заемът, който сме взели и имаме да плащаме към банка или към приятел, от духовна гледна точка?
Георги Изворски:
Да, великолепен въпрос. От духовна гледна точка най-напред казвам, а след това и от земна.
От духовно-морална гледна точка нито трябва да взимаме заеми, нито да даваме. Абсолютно. Това не е приятно на Светлата сила отгоре. Но ние, в крайна сметка, живеем в един свят, който е в най-гъстата материя и най-тежката. Следователно на нас тука са ни разрешени някои неща. За които, така да се каже, Нейно Величество Кака Карма си затваря очите. Защото и съзнанието на човека е дотам.
На всеки, може би, му се е налагало да вземе някаква сума, да вземе някакъв заем. Но какво става когато имаме заем? Заемът, пак казвам, че от морално-етична и духовна гледна точка не трябва да взимаме, но примерно сме взели. Тогава ние сме абсолютно длъжни да върнем заема – дали е от държавата, или е от приятел, няма значение.
Сега ще кажа какво нещо е заема. Заемът е винаги един затвор, една клетка, една килия или едно въженце, с което си вързан. Значи, когато вземеш пари от банката и трябва на падежа точно да ги връщаш и да ги даваш, това е най-тежкото положение и ти си в един абсолютен затвор. Ти си в килия. Ти не можеш да почувстваш никаква свобода, докато не изплатиш всичко. Това е взимане от банка. И много по-голямо е напрежението.
Какво е заем от приятел? Заем от приятел е нещо подобно, само че е малко по-свободно нещо. Пак ще дам един тривиален пример. Гледам, че бай Пешо си извежда всяка сутрин магарето и го побива с един кол на една поляна до селото. Обаче синджирът е дълъг двадесет, тридесет, петдесет метра и магарето пасе там. Ако се сети, отива бай Пешо и го премества, ако не – целия ден магарето се върти там, на мястото. То не може да отиде никъде другаде, освен в този периметър, а иначе има свобода. Това е заем от приятел. Значи, може и да се забавим /преместването на магарето да пасе/ това е връща се нещо на приятеля, може и да се забави. Това не е банка да те изтормози. Твоя приятел ще те почака в крайна сметка, по-човешко е. И затова ти се чувстваш малко по-свободен. Но ти, дали с въже двадесет метра или синджир двадесет метра, но ти си вързан. Всеки един заем свива душата ти. Той не е свобода.
Питат един евреин:
– Моше върна ли ти заема?
И той вика:
– Не, не го е върнал.
Тогава отиват при Моше и го питат:
– А бе, Моше, ти върна ли заема, от този от който го беше вземал? Не се ли притесняваш? Трябва да го върнеш на човека!
– А, аз не се притеснявам, той се притеснява, защото не съм му го върнал. Той да се притеснява, аз не се притеснявам, аз съм спокоен.
Но няма спокойствие, защото има едно Равновесие на Невидимите сили, които ще те подгонят за този заем.
Силвина:
Нямането е свързано с егоизъм. Когато ти даваш, дали даваш труд, дали даваш материя, даваш от сърце, от себе си, нещата идват. В обратния случай нещата се затварят към теб и просто не се получава. Това, разбира се, има и другата страна. За хора ще кажете: повечето богати хора такива ли са? Не са такива. Това са хора, които са в големия изпит. В големия изпит на имането, което всъщност е едно голямо нямане.
Водещ:
Може би още един човек, който е в изпит, задава следващия въпрос: Струва ли си цената, която трябва да платя? Колебаех се с месеци дали да изляза в чужбина и да се продам за някакви хартийки, или да остана с любимите си хора? Заминах и според тях съм взел правилното решение, но аз знам каква цена плащам и че тази цена е огромна в сравнение с финикийските знаци, които ще взема.
Силвина:
Първо, този човек не е разбрал Силата на Изобилието. За него финикийските знаци са нещо едва ли не недостойно. А това не е така. Другото е, че грешката е невъзможна, в един филм го казваха: „Грешката е невъзможна“. Всичко, което ние минаваме, както и в неговия случай, е едно стъпало към следващото стъпало на нашето израстване. И това стъпало винаги ни дава нещо, което когато се изкачим малко по-нагоре вече разбираме какво ни е дало. Но може и да не разберем, има хора не разбират. Но винаги има едно надграждане в живота. Щом Светлата сила те е повела натам, значи оттам е трябвало да минеш. В това съм се убедила.
Много хора гледат назад в миналото и казват: „Тук сгреших, това не трябваше така да го направя…“ Това е въвеждането в изкушение и чрез това въвеждане в изкушение, което Светлата сила допуска, всъщност кармата работи с нас, ние се учим и израстваме. Тоест, чрез всичко, което ще му бъде отнето, той ще оцени другото. Няма излишно нещо в живота.
Водещ:
Ето още един въпрос, който аз напълно очаквах да бъде зададен и може би е много резонен, и много хора мислят по този начин: Обречени ли са българите на бедност в сравнение с другите европейски народи и ако да, защо е така?
Силвина:
Не бих казала, че е така. Но, че българинът минава през тежки изпити, това е факт. Учителят казва: „България е черния дроб“. Истината е, че всички души, които се раждат в България са души с много тежка карма, които са дошли на тази земя с всичките й съоръжения, светилища и места, за да могат да си я пречистят.
Има я и националната карма, разбира се, но и това, което казах е абсолютен факт и поради това тук е малко по-трудно отколкото на другите места.
Това е временно изпитание и финал на един огромен кармичен цикъл за много души, които тук минават през изпитанията и страданията, изплащат си кармата и минават на друго ниво. Просто, как да кажа, това е една финална спирка на земята, България.
За мен този период, в който сега живеем е една голяма Благословия, защото това се случва наистина на две хиляди години. Възможност! Хората страдат, страдаме – да, но това е една огромна възможност да пречистим всичко, до дъно и да минем на друго ниво. И то затова сме изпратени, затова сме чакали на опашка, както казват.
Водещ:
Тук имаме пак по-конкретен въпрос: Георги много пъти е споменавал за даряването и по-конкретно за „десятъка“, който трябва да се дава. Как стои този въпрос обаче при хората с по-малки финансови възможности, където десет процента от парите, които изкарват, изглеждат като колосална сума?
Георги Изворски:
Да и това е така. Като обикновен селски даскал, заплатата ми беше двеста лева, най-голямата беше двеста и десет. Дадоха ми я после, като направих години. Обаче двадесет, тридесет лева бяха за мен наистина много голяма сума. Въпросът стои винаги на едно морално-етично духовно ниво, откъдето ние за всичко трябва да изхождаме. Значи, най-напред се изхожда от един Морал, обаче той не е човешкия морал. Защото човешкият морал е малко по-различен. Той е космическия, истинския Морал, истинската Нравственост и истинската Етика в отношенията между душите. Там има Приятелство, Братство, Мир, Хармония. В никакъв случай няма ненавист и омраза. Следователно те са правите, не ние. И заради това трябва винаги да се изхожда от тая гледна точка.
Примерно, аз имам склад за строителни материали и за един месец съм изкарал чиста печалба от сто хиляди лева. От тия сто хиляди лева съм задължен да дам десет хиляди лева, за благотворителност ги давам. Познавам такъв човек, който тръгна по този път, защото беше излекуван от Бога чудодейно и в крайна сметка вика: „Трябва да плащам десятък“. А има възможност, защото има пари.
Но човек, когато няма възможност и наистина тази сума му изглежда голяма, има така да се каже, еквивалент на материята. Това е Духа. Какво правиш?
Трябва да започнеш да благославяш хората и благославяш най-вече враговете, неприятелите си и предателите. Трябва да се смириш, да си смъкнеш егото под петдесет процента или на полагаемите се тридесет и три процента, и да започнеш да благославяш.
Затова Исус казва: „Да обичаме враговете си“. Аз казвам: „Да обичаме и предателите си“. Не само да обичаме ближния си – той те обича и ти го обичаш. От това по-лесно няма. Значи, когато започнеш да ги благославяш, тогава ти плащаш не десет процента, ти плащаш деветдесет процента от етиката и морала, който го има Небето, и ти го имаш. Следователно ти даваш много повече. Така дават светиите.
Светията, когато стане, независимо дали има материя, или Дух, той благославя всичките. А в материята, когато му дойдат гости и има две ябълки, и тия хора са двама, той не ги разделя на три части двете ябълки, за да има и за него, той ги дава двете ябълки на гостите. Вика: „Ще изкарам двадесет и четири часа гладен“. И четиридесет и осем часа може да изкара, и повече може да изкара, защото моментално отгоре започват да го зареждат с енергия. В крайна сметка той е Светия. Така.
Ето, виждаш ли колко е просто. Това е абсолютния еквивалент, пак казвам, на „да отидеш и да дадеш“.
Силвина:
Да, всички знаем притчата от Библията за вдовицата, която дала последното си нещо, последните си пари и как Христос й казва: „Това, което ти даде е в пъти по-важно и значимо от това, което даде човека, който има много, пък даде малко“. Защото ти даваш всичко. Има такива ситуации в живота, в които давайки всичко, получаваме всичко. Наистина. Но това не може да е целокупния ни живот, целия ни живот. Разбира се, трябва да има един баланс на даване и получаване. И къде е този баланс за мене?
Когато човек няма голяма възможност, ежемесечно поне един процент той трябва да дава. Трябва да намери начин макар и тая символична сума. И знаете ли какво се получава? Наистина колкото повече даваш, нараства това, което имаш. В един момент вече ще имаш възможност да даваш повече, и повече, и повече. Но трябва да започнеш от нещо. Не може всичко да е само за теб и за семейството ти.
Когато излезеш от тоя егоизъм, ти се дава изобилието.
Егоизмът е основната причина хората да нямат. Така, че това е „десятъка“. В следващ момент вече – на мен са ми казали: „Трябва да давам петнадесет процента, не десет“. Значи, колкото повече порастваш в Духа, толкова повече изискванията към теб нарастват. Но трябва да почнеш от нещо, нещо малко.
Направи нещо малко, хубаво, всеки месец за някой далечен чужд човек. Зарадвай една душа и благославяй, това което каза Георги. Това е абсолютно. В духовен план да даваме и в материален да намираме начин, макар и малко да даваме.
Водещ:
Тук имаме един пак по-конкретен въпрос: Правилно ли е да приемам и да търпя съпруг, който не успява да се грижи за семейството ми? Дали не му вредя по този начин? Защото ако на него не му липсват основните жизнени удобства, няма да положи усилия да промени положението и да се прежали да се хване на работа, каквато и да е?
Силвина:
Отново кармична ситуация, в която какво може да направи жената? Да благославя ситуацията. Сега ще кажа и молитвата, ако жената гледа, може би и на други хора ще е полезно.
Не само хората трябва да благославяме, но и ситуациите. „Господи, благославям тази ситуация и ти благодаря за нея. Благодаря, че чрез нея ме учиш на смирение, търпение, великодушие и ако е Волята Ти, и когато съм готова за това, нека тази ситуация се промени, така че между нас да настъпи баланс в отношенията ни“.
Да я казва тази благословия. Ден след ден, ден след ден, малко по малко нещата ще се променят.
Винаги, когато има кармична връзка, а почти всичките ни връзки с хората около нас, с най-близките ни, са кармични, прошката и благословията са начините, с които да се свържем със Светлата сила, така че да може да почне да ни помага. Това е, което аз наричам „Божествено лечение“. Тоест, да се пречисти тази карма, която ние сме създали. А когато се пречисти кармата, ситуацията се променя. В това съм абсолютно убедена, примерите са много.
Водещ:
Когато даден човек те ощетява финансово или материално, как да се разграничи дали това е карма, която си изплащаш към този човек или самият той с поведението си прави нова карма?
Силвина:
Това е един омагьосан кръг, в който влизат душите живот след живот. Тоест, в предишни прераждания единия прави някакъв негатив към другия, след това се връща. И така се въртят ситуациите постоянно живот след живот. Тоест и двете неща, за които пита човека са верни
Кога се приключва с тази ситуация? Когато единият разбере и прости на другия. А той че си прави негова карма, това си е негов въпрос. Въпросът е ти да прекъснеш кармичната връзка с този човек, чрез прошката и благословията. Няма друг начин.
Водещ:
От Георги знам, че когато върша нещо за пари, е хубаво и да помагам безплатно. Това постоянно ми се върти в главата. Започвам нова дейност и се чудя как и колко да помагам? Или сама трябва да го усетя?
Силвина:
За конкретния случай това, което тя трябва да прави е да благославя. И нищо повече. Да благославя ситуациите и хората около нея.
Водещ:
Има още един конкретен въпрос: Каква молитва ми е нужна за възстановяване на брака ми? Какво е нужно да направя?
Силвина:
Специално за тази жена гледах какво е нужно да направи. Тридесет и три дни по три пъти на ден да благославя мъжа си. Това е формулата. Това е рецептата.
Водещ:
Защо в живота ми имането и нямането са на приливи и на отливи? Това някакъв вид изпитание ли е? Какво трябва да науча от това, което се случва?
Силвина:
Да, на приливи и отливи, както и самия живот, и той е на приливи и отливи, нали така? Когато нещата са на приливи и отливи, означава че все още ние не сме стабилни, не сме си научили уроците.
Какви са тези уроци?
Когато ние имаме достатъчно и сме богати, имането ни учи на Даване, на Щедрост. Нямането ни учи на Смирение, на Любов към ближния и на Състрадание. А средата се нарича Изобилие.
Изобилието не е имане. Защото в имането ти не си си научил уроците, все още. В изобилието ти имаш вече връзката с Духа. Казвам Духа, защото това вече са и светли, и тъмни, въобще цялата природа е на твоя страна, и тя ти дава Изобилие.
Какво значи изобилие? Да имаш винаги достатъчно – това, което каза Георги, и малко отгоре, за да си вършиш работата за другите, в материален аспект. А иначе ти се увеличава всичко. Увеличават ти се дарбите. Всичко това е изобилие, просто всичко е умножено при теб.
Много често на ден казвам молитвата:
Моля те, Господи, за всички процеси, които вървят – да се увеличи благото от тях, да се уголеми ползата, която ни дават всички тези трансформации, които вървят“.
Всичко това е Изобилието и то е златната среда, защото там е благословението и връзката с Бога.
Георги Изворски:
Бог има блага, които само чака да се отворим към Него и Той да започне да ни ги дава. И той винаги дава обилно. Значи обилно, но не разхитително. Ако са ми необходими десет ябълки, ще ми даде и единадесета, винаги. Ако са ми необходими хиляда лева, ще ми даде хиляда и сто, но повече – не. Защото знае, че повече, това е разхитително вече и става прекаленост. Или тия десет процента може всякак да ги приложиш.
Изобилието идва тогава, когато човек е подготвен за него. Иначе никога няма да дойде при човека. Защо? Защото човекът е едно затворено същество и едно затворено съзнание, което си седи в кутийката, може да се каже, в черупката, в шушулката. А когато си отвориш съзнанието и започнеш да виждаш нещата по-ясно, тогава започват да идват и благата. Но да знаеш да ги разпределяш и да не ги влагаш егоистично в никакъв случай. Изобилието идва при широко скроените хора. Обикновено, ако отиде при някой скъперник, значи в предишния си живот той е заслужил. Ама е направил на Господ много голяма услуга, нещо направил и сега е скъперник, цепи стотинката на две. Но продължава да отива обилно при него.
Изобилието е хубаво нещо и трябва да го използваме, но винаги трябва да го използваме не само за себе си, а винаги да мислим кое и какво да дадем на другите. Винаги за Цялото, което е около нас. Ние живеем в един социум. В този социум ние трябва да забелязваме всичко.
Разбира се, не можеш нищо да дадеш насила на човека, всичко можеш да му вземеш, ама нищо не можеш да му дадеш. Но като виждаш, го питаш, защото обикновено истинските, духовните хора, чистите по сърце, те са скромни, те се мъчат. Имат един изключителен недоимък, обаче няма да поискат директно. Те са деликатни. И затова по-добре да му помогнеш на човека и да му кажеш: „Ще ти дам. Имам възможност, кажи, да ти помогна. Кажи не се дърпай“. Българинът знае да дава, ама трудно получава, защото така го възпитават: „Не искай и не взимай“. А трябва да вземеш. Щом ти дават, взимаш и благодариш. Най-напред на Бог и след това на онзи, който ти дава, физически ти го дава. Но винаги най-напред на Бога.
Водещ:
Добре, продължаваме със следващия въпрос напред: Как да преодолеем притесненията, свързани с парите?
Силвина:
Да, много хора се притесняват от това да получават пари и смятат, че не са достойни, че това, което правят не е чак толкова важно и не се оценяват достатъчно добре наистина. Докато това е един начин човек да изрази благодарността си, в крайна сметка, чрез материя.
Наскоро едно момиче ме попита точно този въпрос. И си затворих очите да видя отговора, и видях една прогнила, стара къща. Буквално разпадаща се стара къща. И разбрах, че всъщност причината за това хората да се притесняват е в техните убеждения. Това е една цяла мисловна конструкция в биокомпютрите на хората, която трябва да бъде освободена. Затова се помолих, да се освободи тази мисловна конструкция. Тази конструкция хората са я създали в течение на векове. Може би това не е само плод на нашето лично развитие, а на цялостното развитие на човечеството. Но така или иначе това е нещо, което не е правилно.
Благодарността е нещо велико и как ще я изрази човек, дали ще благодари и ще ти излъчи любов, или ще ти даде нещо, то е същото. Просто трябва да го приемеш във всички случаи.
Водещ:
Има няколко въпроса още и ми е много трудно да избера кой последно да ти задам. Нека да бъде един положителен въпрос: Кого „обичат“ парите?
Георги Изворски:
Охо, това е великолепно. Чудесен въпрос е наистина. Отговарям само с един ред. Парите обичат разумно щедрите хора. И мога да се доизясня: „разумно щедрите хора“. Има един закон, който не е писан, той е небесен закон: „Всяка щедрост поражда по-голяма щедрост“. В това съм се убедил не стотици, хиляди пъти. Когато самият човек е щедър, може малко нещо, пак казвам, да даде, може една благословия да даде, това е благо, което се връща като материализирано благо, благословията. Затова аз казвам, че благословията е еквивалент на дадено материално нещо. Но човек, когато няма тая физическа, материална възможност, финансова, тогава той трябва да благославя всички. Можеш да излезеш от вкъщи и да кажеш: „Сега докато стигна до моето работно място, по улиците, ще благославям всички“. Тая група чака тука автобуса, ония там, срещам някой, ама не ми е приятен, какъвто ще да е, благославям го. Значи, няма начин да не усетиш материалната страна след това на благословията. Парите започват да ходят точно при тези хора.
Отначало не, той няма, защото той продължава да дава, но да не дава прекалено, защото всяка прекаленост се наказва. Трябва да знае на кой, колко и как да разпределя. И не да дава на някой, който идва, моли се, гледаш го, че е здрав и прав.
Силвина:
Благоразумието е Велика добродетел. Колко, доколко, на кого, но винаги в името на една велика идея.
Георги Изворски:
Парите са за мъдри, умни хора. Но в никакъв случай за елементарни съзнания. Елементарните съзнания не могат да боравят с финансовите средства в никакъв случай.
Водещ:
Тоест, ето го отговора на въпроса: За кого са „капан“ и за кого са свобода.
Георги Изворски:
Точно така.
