Силвина:
От сърце се радвам и благодаря, за това, че дойдохте, приятели! За това, че имаме възможността да сме заедно! Благодаря на Господ, за всички всевъзможни начини, по които ни помага! Благодаря и на себе си, за това, че ми се дават силите и вдъхновението да работя.
За нашата дейност с Георги Изворски, хлябът е нещо много важно от самото начало и сигурно не е случайно това.
Сигурно знаете, от преди шест години някъде, от самото начало, когато започвахме. Още не бяха започнали беседите. Първото, с което се занимавахме тогава, първото беше един гроздобер и след това дойде лимецът. „Хлябът на народа“. И това беше посланието, че „Хлябът на народа“ трябва да го спасим. Да възвърнем тази забравена слава или това, което е било да бъде отново, но по един нов начин. И точно заради това е днешното събитие.
„Бабиния хляб“! Така ми дойде като идея, да бъде като заглавие. Поне на мен много ми харесва. И честно да ви кажа, посвещавам това нещо на моята баба, от която много съм взела. Тоест, мислено си го правя по този начин. Разбира се, всеки може да прави нещата както иска. Но за мен е така, нали, освен всичко друго.
Мислих да поканя човек, известен хлебар, който от години, да кажем, има хлебарници, пекарници. Да ни разкаже много неща. Но в крайна сметка, днес ще замеси хляба майка ми. Защото идеята е тази традиция.
Мислих си: „Какво е традицията?“ Значи, това е едно древно знание, което боговете са спуснали на хората. И което хората започват да го предават като традиция, като знание. Нали? След известни поколения се губи дълбокото разбиране, за това, защо са така нещата. И става просто традиция. Въпреки това, традициите са нещо много красиво. Но когато човек го прави осъзнато. Тоест, когато той разбира дълбокия смисъл на всички символи, на всички обреди, на всички действия, които са правили древните. Когато това нещо е осъзнато и разбрано. И когато го прави по същия този начин. Тогава силата на този обред е много по-силна, много по-голяма.
Трябва да кажа, че брашното за хляба, който ще направим, е лимецово. Просто не може да има друг компромис за това. Наистина. Особено когато става дума за обреден хляб.
Едно време лимецът се е използвал основно при обредните хлябове. Нали така? Не е бил ежедневна храна за някакъв период от време. Докато в самото начало е бил, разбира се. Но след това другата пшеница, понеже е по-лесна за отглеждане, хората са започнали да я предпочитат. Този е от Розовата долина. Стилиян, нашия приятел, ни го е дарил. Мисля, че е донесъл и още брашно. Който иска, бихме могли и ние да дарим. Не знам точно идеята му.
Наскоро прочетох, че този обред, да се посреща с хляб и сол, или с хляб и мед, не са го разбирали хората. Но това се е правело още извън къщата. Влиза чужденецът в селото. Още преди да е влезнал в селото, те го посрещат с хлябовете. Това е било, защото всяка една жена е влагала енергията си в този хляб. По този начин, този човек, опитвайки от хляба, се е приобщавал. Той е ставал вече близък на това, което е в селото, на това, което е вътрешното. Тоест, той се е приобщавал към този вътрешен кръг. Което е много интересен факт за мене. Значи, това е едно вълшебство, наистина.
Днес ми се иска да замесим пет хляба. Дали има нещо символично в това? Разбира се.
Ще запонем с едно пречистване. Също е интересно, че обредните хлябове са ги месили девици или жени, които не са били с мъже много време. Или светици. Аз, моята майка я имам за светица. Особено откакто и вегетарианства. И всичко, и просто много чистота и благост излъчва. Така, че се радвам, че наистина тя ще замеси. Ще направим едно прочистване на пространството. Въпреки, че това пространство, смятам, че е достатъчно чисто. Но въпреки това, така символично. Като след това, разбира се, ще помоля Георги да направи молитва. Аз ще поръся със светена водичка. Все пак да спазим този ритуал и така.
Георги:
Благодаря, че ми даваш думата. Трудно ми се отнема думата (смее се). Така, Силвинке, това тука и водата, сега като кажа молитвата, няма начин да не се освети. Ще бъде осветена от хубавата на дядо поп гаранция. Сега ще го отворя. Това е едно много хубаво вино.
Силвина:
Може да кажеш, наше производство.
Георги:
Да. Точно така. Няма захар, няма работи. Чисто мерло. Абсолютно, прекрасно, пивко. И щом Силвина, която е въздържател, пие от него, значи не е случайно.
Сега, най-напред, ще кажа няколко встъпителни думи. Встъпителните думи са чудесни думи, прекрасни думи. Имах и в книгата „Шепа слънце“, и сега в тази новата книжка, малката. Една книжка направих, може и да я пуснем до Нова година. Голямата я оставям за седемнадесета година. В нея има следния постулат, духовен постулат или духовна мъдрост. Едно дете от Шестата раса ми каза: „Не Хлябът е насъщен, а Водата! Не Водата е насъщна, а Въздухът! Не Въздухът е насъщен, а Живота! Не Живота е насъщен, а Любовта!“.
А, ето как новата Шеста раса е много по-посветена и може да ви бъде учител. Включително и на мене, защо да не си го призная.
Значи, започва се така. Най-силната и най-грубата материя, още от първите раси, които са на човечеството и най-вече на Арийската раса, хляба е даден. Този прекрасен хляб – на Арийската раса. Преди това расите са се хранили с ред други работи, но не и с такъв хляб. Лимецът е първоначалното жито, когато е въведена и когато е започнала да се разпространява на Земното кълбо Арийската раса, и да се кръстосва с коренното население. Затова са казвали на хляба тогава: „насъщен“. Той е „най“, така да се каже. Материята, която е основна и грубичка материя, но основна.
След това вече, преминаваме към другото, което е – водата. Водата е за пречистване. Водата е пак материя. Тя е втечнена светлина и пак е основна.
И третата субстанция, за да се спази Троичния код на Вселената, е въздуха. Без който не можем ние във физически тела. Не само арийците, а всички, които живеем на материалните планети, в тази материална Вселена и на Земята. Но въздухът е номер едно, най-висш. Без въздух не можеш да изкараш и една минута.
Въздух, вода, хляб. Така. Обаче, след това се включват вече Божествените Духовни субстанции. Кои са те? Ами, след тези трите неща – Живот. Животът вече е енергийната, Духовна субстанция, която е над тях. Животът и въпреки всичко не е последната. Разберете ме, без без Живот можеш, но без Любов – не можеш. Защото когато си вече дух и напуснеш това тяло, нито храната ти е необходима, нито вода, нито въздух. Но живот ти е необходим. Но когато превключиш на още по-висша сфера, без Любов не можеш да си разумно същество в тази и във всички вселени. Любов ти трябва. Щом Любовта ти е дадена, значи на тебе ти е даден Разум. А след това, нашия Всеславен и Велик Баща, на който казвам: „Поклон! Благодаря ти Господи, винаги и навсякъде, и по всяко време!“. Значи, за Него се казва, че е Любов субстанция. Казвал съм го неведнъж, каква е основната, не задача, това е промисъл, това е мисия, това е каузата, която я прави. Само ще спомена сега, защото и аз нямам право, колкото и да съм посветен, да говоря за Нашия Татко, Абсолюта. Но Той, Неговата задача е да прави от хаоса – ред. Тоест, от нереалното – реално, от неразумното – разумно, от нищото – нещо. Това е задачата Му. След това всичко е прехвърлил на Нашия Отец. Който оттам нататък абсолютно действа с тази субстанция, която получава. И затова ние стигаме до Отца, Слава Тебе Отче! И до Сина след това, и до Светия Дух, който е изпълнен навсякъде. Тази Разумност, която изпълва пространството, това е неделимата Света Троица – Отца, Сина и Светия Дух. Това е Троичният код на Вселената и разбира се – Отца е от две половини, едно цяло. Това е мъжкия и женския принцип, но това вече са вътрешни работи.
Днес е прекрасен ритуала. Най-напред, както винаги, съм благодарил на Господа, за започване на всяко едно дело. При завършване на делото пак му благодаря. Събуждам се с думите: „Добро утро, Господи!“ и „Лека нощ, Господи!“. Това ми е молитвата. Той вече какво ще ми каже е отделен въпрос. Дали ще ми каже за една минута или за един час, дали ще ми се радва или хока. Това вече са си наши семейни проблеми, така да се каже. Зависи от моето държание. И след това благодаря на всички.
Благодарността е изключително нещо.
Ще ви кажа една парола. Едно дребно шифърче такова, което да слагате. Ако го слагате, ще видите, как гладко смазано ще ви тръгне живота. Просто е. Ама каквото и да ти стане, каквато и да е молитва, не забравяйте да употребите „благодарност“. Това е Благ Дар. Ние трябва да дадем Благ Дар на Господа и моментално се връща обратно. Защото ние сме източника. Каквото излъчим, то ни се връща на нас и затова се казва „благодарност“.
Значи, аз искам нещо от Господа. Казвам цялата молитва. Обаче, накрая не му казвам: „Благодаря ти, Господи!“. „Ама Той още не ми е изпълнил желанието, не ми е изпълнил искането. Я го изпълни, я не“. Това си е негова работа. Обаче, аз съм длъжен да му благодаря.
Порязвам се. Викам: „Да. Благодаря Господи! Нещо ме подсещаш. Ще му мисля за какво става въпрос“. Важното е благодарността! Благодариш за всичко! Спъваш се. Лелеее крака. Щом ти мине след няколко секунди болката, викаш: „Благодаря Господи! Ей, много хубаво стана“. „Ама, как бе?“ За всеки един нормален човек, това не е нормално. Но за нас, Духовните хора, е нормално ако благодариш след всяка молитва. Казвам: „Добро утро, Господи!“ Той вика: „Добро утро, синко!“ И викам: „Благодаря тате!“ Това е сутрешната ми молитва. Ама е много важна. И после идва другото, което го казвам, пак за благодарнсот: „Любов и Благодарност! Признателност и Слава! Хвала Тебе, Тате, на Отца и Сина, И Светаго Духа! Сега, Винаги и във Вечните Векове! Амин! Аум! Аумен!“ Това ми е дългата молитва. Казвам: „Добро Утро!“ Той щом ми каже: „Добро утро!“, значи ме има на предвид за този ден и му благодаря. Но след това като му благодаря, благодаря вече: „Любов и Благодарност! Признателност и Слава! Хвала!“ Значи, това е най-силната благодарност, която е пълен комплект, която я изразяваш.
Събрали сме се тука, наистина, както Силвина казва: „Да си говорим“.
Ритуалът, за това е ритуал, защото ни въвежда във всяко едно нещо. Сега аз, разбира се, ще помоля Небето да благослови всичко и тогава започваме.
Господи, Боже наш, Татко Вседържителю,
Творецо на Небето и Земята,
на всичко видимо и невидимо!
Слава на Славата!
Сила на Силата!
Светлина на Светлината!
Любов на Любовта!
Приеми нашата обич и благодарност!
Дари ни Твоя съвършен Мир, Хармония и Благодат!
Дари ни Твоя съвършен Мир, Хармония и Благодат!
Дари ни Твоя съвършен Мир, Хармония и Благодат!
Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!
Господи, благослови и освети, днешната наша духовна и материална изява!
Благослови нас, Твоите чада, служители и апостоли!
Дари ни, Господи, Здраве, Вяра, Надежда и Любов!
Господи, благослови земните блага, които са на тази маса!
Благослови брашното, от което става насъщния хляб!
Благослови водата и я направи чудотворна, според Твоята воля!
Благослови това вино, което е пълно с Твоята слънчева енергия!
Благослови всичко, което е на тази трапеза!
Господи, дари ни Твоя съвършен Мир, твоята Хармония и твоята Благодат!
Води ни и ни напътствай, за да вършим съвършено Волята Ти на Земята,
според Твоята Велика Любов, Мъдрост, Истина, Справедливост и Доброта!
Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!
Благодаря Ти, Господи, че благослови и Огъня, който ще изпече тези питки!
Е, Силви, ти може да вземеш китката и да поръсиш така, както ръси дядо поп. Смело тръскай, нека ни навали малко.
Благодаря Ти, Господи! Благодаря ви от сърце на всички! Бяхте чудесни! И на ангелите, които са тука и които дойдоха, много, десетки, за да участват в събитието! Всичко се изпълни със Светлина!
Силвина:
Може би, трябва да кажа и за пещта нещо. Защото все пак откриваме днес пещта.
Георги:
Виж, аз не ги споменах, а виж те са основни неща. Солта е земята и символизира пръстта. Разбираш ли откъде идва всичко? Като се каже „сол“, трябва да знаеш пръст, земя. Земя значи сол.
Силвинка:
Всъщност, на нашия приятел и майстор, който направи тази пещ, така донякъде по моя идея и по негова идея. Много е скромен и няма да иска да дойде да каже нещо. Но това е една традиционна пещ за хляб. Той е тука. Той ще дойде след малко. Той е по действията, не е по приказките.
Значи, тя е с диаметър един метър. Като вътре, може би, десет хляба ще могат спокойно да се изпекат. Обаче ние няма да изпечем толкова много хлябове, защото вътре правим и боб в гювеч, и така, и други неща. От глина, овална форма, има и водна риза, разбира се. Вързана е и към соларния панел и към парното. В нея става много вкусно, вече го пробвахме.
Има няколко неща, които може би не ги познавате. Това нещо се казва „нощви“. Нали така? Някога са месили жените в такъв дървен голям съд, като корито. Имало е едно нещо, което се е казвало „подница“. Също много интересен голям глинен съд, като сач. По него се е палил огъня и са се правили тип тортила, такива хубави питчици.
Пещта се опалва. Ние цяла нощ я опалваме и се топлим с нея. Идеята е да се загрее. Той Митака знае тънкостите. Трябва да се загрее достатъчно, след което вече се затваря. Около един час трябва на хлебчето за да стане. И така, на мама Пепи даваме думата към действие. Нещо ще асистирам ако трябва.
Пепи:
Как да си направим хляб? Някога съм гледала моята майка и даже съм искала: „Мамо, дай на мене и аз да замеся“. Тя: „Не, не, не, да ми хабиш брашното“. Обаче на едно дете, когато нещо не му дават, то повече интерес проявява. И аз само съм я гледала. И после вече като се омъжих, почнах вече да си меся питки. И мои приятелки: „Ама от къде знаеш така да месиш?“ Викам: „Ами, никой не ме е учил. От само себе си“. И така, аз почнах да си правя сама хляба. У нас си правя само хляб с лимец. Може и някакво друго брашно да смесвам. Хляб с мая не купувам от магазина. Със содичка го правя. Ето подправки има, с лимонче. Сега ще ви покажа как се замесва хляба.
Най-напред се слага лимончето. Ако няма лимон, може и с оцет. В средата се прави едно кладенче и се сипва. Содата се слага в брашното. Аз просто на посоки, може и да не го улуча точно както професионалните хлебари. Ей така се ръси.
Силвина:
Идеята е тук, че погасяването ще стане, когато се сложи лимона.
Пепи:
Ако забравим да сложим сода, не се надува да стане хубав хляба. Свивате си ръката така или лъжица може да ползвате. Но с ръка става по-лесно. И се върти все на една страна. Може, който иска, да стане да гледа. Ето така се обхваща брашното постепенно. След това се слага водата. А солта се слага във водата да се разтопи.
Силвина:
Малко трябва да е стоплена водата.
Пепи:
Ами по принцип хладка трябва да бъде. То ще иска още вода. Трябваше да сложим и подправките, но пак ще ги сложим. Аз малко се притеснявам, нали. Сега да сложим подправки.
Силвина:
Значи, има чубрица, куркума, шарена сол и босилек.
Пепи:
Ей така се поръсва. То като се меси, се измесва подправката. Ядки да сложим.
Силвина:
А винце? Малко винце дали да не сложим?
Пепи:
А, не. То за пиене. То не е за такива работи.
Силвина:
Аз бих пробвала.
Пепи:
Значи, ей така се върти с ръката. Ето така се обхваща встрани, за да може да се измесва.
Силвина:
Нали са му пеели. За всеки обред си е имало различни песни. Моята баба пееше ли, майко? Или не е пеела?
Пепи:
Май не. Още по-важно е как се измесва. Като се спре да се слага водата, иска измесване. Аз толкова много никога не съм правила. Аз си правя вкъщи едни малки питки със содичка, за няколко дни. Сега като почна да измесвам, ще ви покажа как става. Ако иска някой, може да дойде да се пробва. И се прави ето така. Отдолу трябва да има брашно, ето тук. Може и мазнинка да му се сложи. Не трябва много вода да се слага, защото после при печенето, тази вода като се изпарява и се овлажнява.
Приятел:
Една жена каза: „Сто пъти трябва да го месиш“.
Пепи:
Това брашно се измесва по-бързо от бялото. Затова така е казала жената: „Сто пъти“.
Силвина:
Това по-бързо става, лимецовото.
Пепи:
По-бързо става.
Силвина:
А бе тези баби как са го правили?
Пепи:
Бабата слагаше това на земята. И като седне, и го премята, премята. Правеше по много хляб. Една дъска. Цялата дъска с едни хлябове, колкото тавата. И за цяла седмица. Завие го с един вълнен шал. Ето така се измесва.
Силвина:
Другото специално в обредите е, не просто молитва за наричане, както са сега късметчетата. Ама това вече е друго нещо. Друго си е, така от душата ти да избликне. И понеже са пет, значи пет неща ще кажа.
„Да е Светлина в умовете ни!
Да е Топлина в сърцата ни!
Да е непоколебима Волята ни!
Да е Светлина в очите ни!
Да е Слънце по пътя ни!
Да е силна Вярата ни!
Да сме верни на Бога ни!
Да е вдигнато челото ни!
Да тежи думата ни!
Да е благословен Хлябът наш насъщни!
Да е благословен Българският Дух!
Да е споделена Любовта ни!
Да бъде Волята Божия!
Реченото да бъде сторено!
Да бъде!“
… Айде хубавите хлебчета. Това е грозд и цветенце. Пентаграм номер едно. Това е с малко повече пепел, но тя е полезна, здравословна. Ето го и големият пентаграм…
