По Пътя на Духа – Георги Изворски с приятели – Източни Родопи

Георги:
И викам: „А, не!“. Седем, осем, десет милиарда, точно пък мен ме избра Небето. Ама как мене бе? Аз искам да си карам мотоциклета, да съм рокерче. Искам да си ходя на лов и риболов. Нали? Искам да се заглеждам по хубавите мацки, които минават по главната улица. Аз си пия кафето и да коментираме с моите приятели техните прелести. Чудно беше! Нали? Седя само. Хубав живот. Пей сърце. Симеончо не е имал такъв живот, какъвто имах аз. Тате носи, мама меси и аз по гръб. И изведнъж ми се струпва на главата. Почнаха да ме бият. И питам: „Защо?“ „Трябва да почнем да те обучаваме тука. Писан си за студент“. „Какъв студент бе? Чакай. Аз съм на петдесет години. Може ли?“ „Не, не. Ти си писан“. „Сложете друг“. „А бе, как друг? Ние ги изпращаме, от оня край на Вселената, тук да се ражда, да расте и всичко. Ти си готов. Само да си смениш мисленето. Нищо друго“. „Ама как мисленето? Аз искам да си продължавам така“. „Така ли мислиш да си продължаваш? Ела, синко, тука, да видиш как ще си продължаваш. С ритници и с камшик“. И да видиш как почнах да влизам в час, постепенно. Докато си дадеш ината. Това иска Небето. И крилата фраза на Георги Изворски: „Ако не искаш да го направиш доброволно, ще го направиш доброзорно“. Няма друга философия!

Добре. Това беше мини блиц беседа. Довечера повече, с подробности.

Наистина мястото е изключително. Източните Родопи са пълни с такива места. Още навремето, като ми казаха, аз не вярвах, че има толкова много. Но на едно място бях, Храма на П. Аполон. Беше още в началото на посвещението ми. „Долината на славеите“ я нарекох. Беше чудесна. Където викам: „Такова прекрасно място, може ли да съществува?“ То Райска долина, а жива душа няма наоколо. Там е този храм. Някой път ще се отбием и до него. За да видим поне мястото. Горе има крепост.

… За тях получих информация по принцип. А и то това е вярно, сега тука като гледам. Тези фигури какво означават и какво излъчват?
Изобщо цялото място излъчва Принципа на Единението. Значи, където има сватба, се обединяват две души – мъжкия и женския принцип. И това е земно разбиране за нещата. Обединяване или съединяване на нещата. Но космическото, Божественото е Единение. Значи, ние пак правим нещо, ние сме сватбарите. Пак правим едно обединение, едно съединение. И освен това едно Единение.

Какво е Единението?
Единението около Единия, който е Бога. И вижте, ние се обединяваме около Него и се съединяваме с Него. Ставаме едно цяло, може да се каже. Ставаме една хармония. Ето символите, които са тука, както на пентаграма на Учителя. Там има: чаша, меч, сабя, има портал, врата и така нататък. И пише: „Великото училище на Живота“. Значи, „в изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа“.

Тука тези три символи какви са? Средният символ го виждате, че има формата на пясъчен часовник, който измерва времето на Земята. Защото то е материално, то се измерва. Сипва се отгоре и минава надолу. Дясната фигура е чашата, която трябва да си я изпием докрай. Тоест, съдбата ни е на аватари. Съдбата ни е на служители на Духа, на Бога. Служители и апостоли на Светлината. В ляво, това съм виждал, прилича на главата на дух. Виждал съм такива духове. И надолу, както е продължението, точно прилича на попова лъжичка. Отгоре главата е голяма. Опашчицата е надолу. Главите са винаги нагоре и летят. Надолу тялото е малко, не чак толкова тъничко, но ей така продължава.

Това показва Духа, който ни води по този начин. Значи, земното време и всеки един трябва да си изпълни Програмата, да си изпие чашата. Ама дали е вътре горчива или не? Господ знае. Ама каквато ни е дал, сме длъжни да се съгласим. Да я приемем и да я изпием.

Така, ето ги трите основни символа. Питах за тези двете крайни. И казаха, това са жезъла на царя и жезъла на царицата. Значи, на нас ни се дава Силата. Разбрахте ли? Жезъла, като го държи царят в дясната ръка и така е на трона, това показва сила. Това показва власт. У него е правото, властта и силата. Жезълът това показва. Тези два жезъла, които са, десният е на царя. Той е отсамния. Вижте, с топка отгоре. Другият е на царицата. Значи, на мъжкия и женския принцип. Тоест, на всички служители, дали са мъже или жени няма никакво значение, е дадено правото, властта и силата да действат от името на Небето на Земята. Затова сме служители. Казвам, най-напред сме деца на Светлината. След това ще станем служители и накрая апостоли на Светлината, като се издигаме нагоре. Това са аватарите. На които е дадено да правят Новото небе и Новата земя. Но не само на тях, и на всички останали, които трябва да ги водим.

В момента какво правим?
В момента сме около шестдесет човека и тука активираме цялата местност. За да може този Принцип на Единението да попадне у всеки един човек. Могат да дойдат тука три хиляди човека, обаче с посредствено, с елементарно съзнание. Ядене, пиене, моабети, пържолите тука, чеверметата. Викат: „Иху, ура“. Горе, на Самодивското хорище, играят хора, песни, танци. Гърмят накрая с пиратки. Всичко си е точно. Само че, всички ангели ще се разбягат. Те не могат да активират тази местност. Напротив, ще й смъкнат толкова вибрацията, че после сто години не може да се оправи.

Какво правим в момента? Повдигаме вибрацията. Защото само човешко присъствие, но човешко присъствие заедно с ангелско присъствие. Тоест, само служители и апостоли на Светлината могат да активират това място. Да дойдем лично, както аз съм стъпил сега с двата крака на Земята. Без присъствие – не става! Затова трябва да минем чрез присъствие по тези места.

Ако искате да ви кажа една хубава притча, която се сещам в момента.
„Събрали се всичките светии да решат въпроса: „Аджеба. А бе, много е срамна работата между половете за правене на дете. Ние трябва да направим без тази работа да се случва. Без да се пипат мъжете и жените“. И всички светии, един говори, втори, трети. Стават там. Като се почне от Архангел Михаил, Свети Георги, Свети Трифон. Този, онзи говори. Обаче, накрая дали думата на Свети Пантелеймон. А той бил дежурен по кухня. Свети Пантелеймон, Пантелей пътник, той най-много ходил, най-много обикалял света, вселени. Най-много знае, обаче той си мълчи. Те му викат: „Пантелеймончо, няма ли да кажеш нещо и ти, мнение? Не сме те чули. Ето, ние взимаме решение в крайна сметка. Вече тези работи се прекратяват. Ще има сватби, ще живеят заедно, обаче без туй“.

А той дежурен по кухня и почва да разнася боб, манастирски боб, на всеки един. Носят казана и той сипва по един черпак. Светиите почват да обядват. „Пантелеймончо, няма сол“. „Ама ти си забравил да сложиш в боба сол“. Има една голяма солница настрани. Той взима една шепа сол и минава на всеки над купата. Ама не пуска нищо. Само минава, но не пуска сол от шепата, ей така. И пак ония след малко се връщат и пак. Те невидели дали пуска или не. И викат: „Пантелеймончо, пак няма, бе. Не е солена. Дай пак“. Той втори път минава, пак същото. И трети път като минава, той спира и вика: „А сега, нали ми давате думата да кажа. Е, може ли, ако не пусне солчица, супата да се осоли? Сега разбрахте ли какво трябва да има?“ И те решили да си оставят същото.“

Така. Сега, тази притча е много хубава. Точно поради тази причина, че като сме на Земята трябва да си свършим работата чрез присъствие. Затова и Господ като слезна преди две хиляди години и повече, той точно това направи. Да стъпи с бос крак навсякъде, из пустинята, натам, натам, да мине на това място, на това място, на това място. Ще ви кажа, че много пъти е бил в прекрасните Родопи, което лично ми го е казал. Аз го бях написал. А после каза Той, да не дразним поповете и да не дразним изобщо Синода, и така нататък. Всичко, което беше вярно, половината от беседата, която се казва „Белинташ – по ръба на легендите“, тя беше много по-голяма. Този пътепис, свалих го и разбира се, не му е дошло времето да чуят човешките уши.

А иначе, Той наистина много е обичал планината и е обикалял тука. Ей така, бос като Орфей, Иисус Христос. И знам точно на кои места, където ми е казал, че е бил, плюс на Белинташ и на Кръстова гора. Но това си остава, все пак, за наша информация или който го вярва. Може всички да го научат. Аз съм го казвал неведнъж, нали? Че много голяма част от годините, където не се знае къде е бил, където казват, че е бил в Индия. Не му е трябвало да отиде да учи при индийските факири. Той ги е надминавал хиляди, милиони пъти. И ще отиде при факирите, те да го учат какво да прави и как да съживява хора, на Син Божий. Така, но виж, подчинил си е да го кръсти Йоан Предтечи, Йоан Кръстител. Защото така трябва да бъде.

Това е за тук, прекрасно е и там, и нататък. Но аз продължавам да казвам, тази местност можехме да я активираме само като дойдем тук. Сега, всеки един, който стъпи от утре на това място, тука наоколо, този принцип и тази вибрация, която сега сме я направили да работи на сто процента. Защото тя досега работеше на петдесет – шестдесет процента. Значи, от двехилядната година вече се повишава. До двехилядната година може да се каже, че принципа е бил спящ или не е бил събуден все още. Но след двехилядната година започва да работи. И ето за петнадесет – шестнадесет години се е увеличил  с десет, двадесет, тридесет, четиридесет, петдесет, шестдесет процента. То постепенно се увеличава. Но в никакъв случай, ако не се намеси човешкото съзнание, не може да работи до сто процента. Може да се качи най-много до осемдесет. „Осем, нула“, което е знака на Новото Небе и Новата Земя. Над осемдесет не може да отиде и един процент. Сега ние го активираме до сто. Който дойде, влиза в подсъзнанието, ама може и да е най-елементарния човек. Може да е касапина на селото. По едно време няма да му се убиват животни, няма да му се колят. Ще каже: „А бе, дотука. Нещо не ми е приятно. Стига толкова с този занаят. Мога още да ям месо и да пия червено вино. Обаче, този занаят да го спра“. Без да знае защо. Защото е посетил това място.

Това беше мини беседа. Тръгваме. Все пак имаме програма. Аз, знаете че, мога да говоря с часове. Ама по-добре да изпълняваме програмата.

Силвина:
Георги, кажи за спиралата на ДНК.

Георги:
Така, ще ви кажа нещо. Кога беше? Днес или утре?

Приятел:
Денят за спиралата на ДНК ли? Днес във Варна.

Георги:
Така. Днес е двадесет и трети, утре е двадесет и четвърти. Великолепни са и двете дати. Тъй като два месеца точно имаме. До двадесет и четвърти май, един месец. И до двадесет и четвърти юни. Повтарям, два месеца. Двадесет и четвърти юни е Еньовден. Това не значи, че след като е най-големият ден и най-кратката нощ, не продължава Светлината да осветява Планетата и Човечеството. Защото в крайна сметка Слънцето не залязва, а Земята се върти. Така, Николинка по-точно може да каже. Но днес има една инициатива във Варна, да се направи най-голямата спирала на ДНК от живи същности, от живи хора. На плажа. Заградено е. Направено е мястото. Всичко е точно. За да може да се влезе в „Книгата на Гинес“. Обаче, нито един от тях сигурно, с изключение на Изворски, не знае за какво става въпрос. А може и да знае, не казвам. Но посветените си мълчат. Но за сметка на това вие сте тука, ама ще научите за какво.

Тази спирала, която е направена, тя не е случайна. Първо, защото дойде време, точно два месеца преди да започне да набира скорост Новото. А то ми е казано: „в края на юни“ и сега разбрах точната дата. В началото на юли започва новата духовна трансформация на земното кълбо. Няма начин да не се усети. Всички участници, които днес го правят, няма да усетят нищо. Ама постепенно, един след друг, ще започнат да усещат все повече и повече. Небето ми каза така: „ДНК-то трябва да се промени“. И започва разделението вече, което е последното. Който наистина усвои новото – продължава напред. Който не усвои новото – да се сърди на себе си.

Егрегора, който се прави днес във Варна е с диаметър три хиляди километра. Радиус хиляда и петстотин километра. Като фокуса на светлината е Варна. Теглите на изток хиляда и петстотин километра, теглите на запад хиляда и петстотин километра. И разбирате до коя източна точка, кой град по-голям или местност, или какво стига. И на запад докъде ще стигне. Берлин е на две хиляди километра, а малко и отгоре. Това е един кръг, в който моментално днес ще се разпръсне егрегора като енергия, като вибрация. Как да кажа, като квантово поле. Откъдето мине, няма начин да не остане в подсъзнанието на всички разумни същества. Включително ще промени и съзнанието на животните, и на растенията. Само че при тях е на много по-ниска степен. Значи, животното ще поумнее на една степен. Съзнанието му ще се покачи. Стопанинът му ще каже: „А бе, я гледай, това куче почна да ме разбира от половин дума. Или само си помисля и то веднага ми изпълни заповедта“. Има и такива животни. А и такива ще станат след някоя друга година. Растенията също. Когато му кажеш на едно растение, което е почти изсъхнало. Казвам почти, малко да има живот. То ще живне. Е, верно, ако е напълно изсъхнало, само един чудотворец, един светия, един архангел или Господ, може моментално да го раззелени. Две мнения няма за това.

Така. Значи това е една прекрасна инициатива, която пак е дадена, на кого? На българите. Аз съм, да кажа, един от тези четири хиляди участника. Отивам, участвам и викам: „Мен ще ме пишат в „Книгата на Гинес“. Много добре знаете и съм го казвал поне десет – петнадесет пъти, че в „Книгата на Гинес“ няма рекорди за ядене и за пиене, заради българите. Задминали сме всички видове рекорди и непрекъснато си подобряваме рекорда „ядене и пиене“. Така че, затова те са казали: „Не вписваме рекорди за ядене и пиене, и трапези. Понеже българите ги взеха всичките награди. Няма смисъл. Ясно е, че те пак ще спечелят“. Но това ще бъде вписано като събитие в „Книгата на Гинес“ и се прави от всички видове. Примерно, участва и гражданската, социалната власт, участва и обществеността, участват и духовните групи в него. Не знам какво участие има, да кажа, българската църква и нашите колеги поповете. Какво участие имат те, не знам. Но възможно е някои по-напреднали същества от свещениците да участват в това събитие. Това е горе-долу първоначална информация.

Това е за промяна наистина на ДНК-то, защото с това и ДНК-то се променя. Казвал съм го, че всеки наш орган също се променя. Той получава нова конфигурация. И разбира се, става по-обществено значим за другите органи. Както един екипаж. Ако сме един екипаж на танка. Трима души сме. Има един пълнач, един стрелец и механик-водача, дето кара машината да се въртят отдолу траките или веригите. Тримата са един екипаж. Обаче, всеки един от тях знае, ако улучат случайно механик-водача, да кара танка. Всеки един от тях знае да пълни оръдието, да стреля по мишена и вътре уредите. Значи те са взаимозаменяеми. Значи, така ще бъдат и основните органи на човека. И ми казват, дори сърцето да спре да бие след време. Не знам кога, може би при седмата раса. Човек ще може да кара и без туптенето на сърцето си двадесет и четири часа. А може би и повече. Ще диша един път на една минута, както сега дишат светиите. И сигурно ще спре да се храни, тоест да дъвче. Най-напред ще приема само течна храна, водичка. След това ще спре и водата. Както в момента на Земното кълбо има повече от двадесет хиляди души, които не пият вода. А вече тези, които не се хранят са стотици, може би са станали милион. Може би и повече. Нямам последна информация. Но само в България са много, но напълно си мълчат. Седи до тебе, седма година не яде, ама никой не знае. Обаче е чудотворец. Една друга дама ми каза, вика: „Ами този човек, който седи до тебе…“ В „Идея Вита“ бяхма на една маса. Аз исках да го почерпя нещо. Той нито иска да яде, нито иска да пие. Ама той не е ял твърда храна 7 години. А знае ли някой? Никой. А като дойде някой адепт от Изтока или от Запада, проглушават света, че той от шест месеца нищо не е ял. Голяма работа. Как беше? Хира Ратан Манек, той е от Изток. Четиристотин и единадесет дена не беше ял в Американския космически център, за да се види. Само го извеждат на слънце, дават му вода и от време на време, той казваше, че пие чай и кафе. На четиристотин и единадесетия ден отишъл и казал: „На мен ми омръзна да бъда затворник“. Всеки ден му правят изследвания, това онова. „Стига ми толкова. Четиристотин и единадесет дена. Аз ставам и си заминавам“. И след това го видяха в един хубав ресторант да яде пържола. Оуу. Защо яде пържола Хиранчо? Той вика: „Ами, хванах се на бас за сто долара, че мога да ям пържола и нищо да не ми стане“. Това е за наша консумация само, така между другото.

Така. Следователно ние отиваме натам и нищо не може да спре процеса. Оня, който не иска доброволно да се откаже от хубавата пържола, от шопската салата, от огнената вода, не че и аз не я пия, и хубавото червено вино, в умерени количества, колкото Баба Ванга. Значи, още имаме възможност да ги употребяваме. Употребявайте ги на корем, но не прекалявайте. Защото ще дойде време да ни се забрани абсолютно всичко. Както на мен са ми забранени много работи. И понеже не исках да се откажа доброволно, стана по другия хубав небесен принцип. Там вече хлабаво няма. Както казваше нашият Тато, по време на социализма, другарят Тодор Живков. Така да го спомена. Защото ми е един от любимците, като партиен, държавен ръководител и всякакъв друг. Изключителен човек! Но добре, че беше той. Защото каквото и да му се сърдехме, при друг щеше да бъде много, много по-зле. От двете злини, знаете каква е народната поговорка, коя се избира? По-малката. Едната е голяма такава. Другата е такава. Ясно, че ще избера по-малката. Но на детето, ако му дадеш две ябълки. То вижда, че едната е червена, по-хубава. Едно най-обикновено дете на три години ще вземе по-хубавото нещо. То е вродено у него. Знае, просто има усет към красивото, естетичното и полезното. Две ябълки да му дадеш, ще избере най-добрата. Както и животинките. Отиват и какво пасат? Ами, най-добрите тревички търси овцата или козата.

Това беше горе-долу за сега. А пък за довечера и за утре, ще видим каква информация ще дойде.

Мястото тука е чудесно. Само че нямаме време. Ама по-нагоре ще ви кажа какво открих. Извика ме една скала, която е на около сто, сто и петдесет метра, на по-високата точка на баира. Тя прилича на нос на кораб, ей така точно. И отидох там, и застанах. Точно е ориентирана на Изток. Точно на това местенце е седял нашият приятел Орфейчо и е посрещал слънцето. Защото той е бил длъжен да го посреща. Както аз бях длъжен в планината. Ама облаци, сняг, дъжд, виелица. Казвам му на моя водещ: „Как бе? Отвънка тази мъгла и то го върти така. Къде ще има изгрев?“ „Ставай и заминавай. Знаеш пътеката“. Пътеката по усет. Един час преди изгрев. Тъмно. Няма това-онова. И ако вали дъжд, кално, ботушите, отгоре шубата и един дъждобран. И вика: „Тръгвай нагоре“. И навънка ще сритам или някоя, която се прибира, хубава, дълга, някоя самодива. Ама от тези дето лазят. Или таралеж, или язовец виждам, сутринта рано-рано, защото те ходят през нощта. Или някой чакал ще мине. Ама той само изджавка далеч. Иначе се събираха, в моя двор идваха и чакали. В плевнята даже живееше една чакалка. Както и да е. Почти я бях опитомил. То това е диво животно все пак. Говорих си с него и вече седеше наблизо. Аз викам: „Аз, при мен, нямам нищо за храна. Ако искаш ябълки, ако искаш ошав. Жито най-много или ядки орехови“. Но както и да е. Купувах му от време на време хляб от долу или някакви пилешки бутчета. Все пак месоядно животно. И не бива да бъдем чак такива големи светци, че ние като не се храним с нещо, да го забраним и на другите. Не. Ще дойде време хубавата природа и онзи, който е създал природата, ще ни учат на ред и изпълнение.

Но сега ни подсещат да си тръгваме полека-лека към базата. Ето, един хубав, тъмен облак се зададе от запад и наистина е време да тръгваме.

Трябва да се спазва от всеки от нас. Имам го на гърдите, Троичният код на Вселената. Този Троичен код не е бабини деветини. А затова е Код, защото трябва да знаеш да го използваш. Така, Троичният код се използва за добро. Обезателно три билки. Силвина слага в чая девет. А бе, три са достатъчни. Три са по-силни от девет, от двадесет, от двадесет и пет билки. Ама да ги улучиш точно, коя с коя билка се съотнася.

Сутринта преглеждам едно списание у Яна. Пише за дома, за семейството, за къщата, за градината. И там пише кой зеленчук до кой. Едни се търпят. Едни не се търпят. Единият крее, заминава. Оня по-силният остава. Примерно: чеснов лук до боб, не върви. Чесънът иска да расте. Между него боб ако насадиш, бобът заминава. Защото чесънът е по-силен. Ама ако го насадиш между обикновен лук, ще расте. Ето, вижте, проста работа.

Така. Значи, искаш да оздравееш, взимаш три билки. Не искаш да се лекуваш, а искаш да оздравееш.

Лечението започва от пълнолуние. Да се изпразва. Искаш да изпразниш организма, да намалее нещо. Тогава започваш да се лекуваш.

Обаче, ако искаш да оздравееш, започваш от новолуние. Луната почва да се пълни. Тогава Господ започва да ти налива здраве. Иначе маха болестта. След пълнолунието Той маха болестта, обаче не ти дава достатъчно здраве. После трябва да мине обезателно и оздравителният период. Тоест два периода. Ако единият е шест месеца и вторият е шест месеца, става една година. А когато го улучиш на новолунието и започнеш само да си наливаш здраве, става бързо.

Значи, всяко едно нещо, съм забелязал, включително и когато имам една идея, и когато започвам каквато и да е работа… Копам канал пред къщата. Не, аз копах основи за къщата, с баща ми двамата сме я направили. Някои са я виждали. Тя вече не е моя. Нищо не е мое. И копая отдолу основи, един метър и половина. Основите трябва да бъдат големи. Нямаше тогава от тези малките багерчета. Всичко трябва на ръка. И бухам аз там. Изкарвам с количките пръст. По едно време идва един приятел. Вика: „А бе, Гого, да ти помогна нещо?“ Ами викам: „Ако искаш помогни тука нещо. Обаче пара няма. Не е много, но майка готви за мен и за теб да ядем“. Той вика: „Добре, готово. Сега съм безделник“. Влиза, почваме двамата, полека-лека. На другия ден вече идва един и седи така острани, и гледа. Ама аз го знам, че е пияница и вика: „Ако черпиш всяка вечер по една ракия, аз ще работя. Обаче от дванадесет часа нататък“. Защото той до дванадесет часа, като се напие, не може да стане, той махмурлия. И викам: „Добре. От дванадесет часа до шест часа вечерта работиш. Хапваме вечерта и ракията“. „О, идеално“. Викам: „Ракия, горе-долу, но не повече от две каруцарски ракии с индиго“. Обикновената, знаете, че е сто грама. Каруцарската е двеста грама. А с индиго е четиристотин грама. Две ракии по четиристотин са осемстотин грама. Две каруцарски ракии, знаете ли? Аз съм бил в моряшката кръчма и знам. А да не говоря за докерската.

Затова в „Книгата на Гинес“ – без ядене и пиене. Онези да не са луди: „Тези, българите, не можем да ги задминем“.

И така. Продължавам нататък. Оня седи. Пияницата го включихме. На четвъртия или петия ден беше, или мина една седмица, бухаме тримата, и по едно време идват едни трима души. Викат: „А бе, Георги, чухме, че копаеш основи на къщата. Да ти помогнем?“ И те се хванаха. На другия ден дойдоха още пет човека. Накрая гледам в двора станаха петнадесет души. Викам: „Вижте какво, момчета, майка да сготви за двама, трима, ама петнадесет души да ги кани тука…“ А и то още по време на комунизма, бедни. „Няколко дена може, ама…“ „Ние нищо не искаме. Ние идваме тука, кой кога може копае“. Значи, тези основи аз ако ги бях копал сам, сигурно щях да ги копая три, четири месеца. Нали? Цяло лято, от май до септември, с онези седем, осем дена. Дълбоки метър и осемдесет. И къщата, значи, с балконите е сто и пет квадратни метра. Иначе деветдесет и пет квадратни метра или деветдесет, деветдесет и два. Значи, представете си какво място. Десет метра на девет. И още десет на девет, изкопано отдолу, изхвърлена пръст. А пръстта ние я хвърляме на улицата на куп. После да викаме камион и да плащам за изхвърляне. Обаче идва при мен един умен мъж, от тези, и вика: „Георги, знаеш ли какво? Ей там, до поликлиниката, един багер на съвета копае и изхвърля пръстта на поляната. Тази вечер ние ще си легнем по-късно, обаче какво ще направим. Намираме три, четири ръчни колички. И тази пръст я товарим, и отиваме, и я изсипваме на обществения куп. На другия ден какво идва? Идва камиона от съвета, идва багера от съвета, товари. Той не знае колко“. Значи, за две вечери изхвърлихме цялата пръст и я натрупахме там. И аз викам: „Повече умни глави, по-мисли. Аз щях да викам камион, багер. Те стотици левове, къде?“ Даскалската ми заплата няма двеста лева. Нямаше да стигне. А така само малко труд с количките и там. Няма да гледам полицията и нищо. Карам. Обаче тъмно. Минавам, оп, изсипвам, изсипвам и така. Всичко е точно. Няма да кажа какъв грях ми е. Изкарах въздушната пушка и гръмнах уличните лампи. Да не се вижда шашмата, какво правя. Защото все някой щеше да занесе до кмета, да имам ядове. Виждате ли, и аз съм бил мошеник, няма начин.

Приятел:
За този грях също си платил, нали?

Георги:
Това е дяволия. Виж какво, това са лудории, това са нарушения. Но в никакъв случай не са грехове, не са престъпления. Значи, когато правиш нарушение, някаква лудория или палавост, Господ може да ти направи някаква забележка. Нали? Приятелска така, но минаваш. Сега, и сега се движа точно по ръба, насам много ръбове такива и все остри, бой. А тук ако паднеш, нищо. Паднеш, ще се изправиш, нищо. Отдолу малко да се поизтупаш и пак върви.

Та, затова за Троичния код продължавам да казвам, първото е да го ползваш добре и втория път да го ползваш недобре. Значи, да знаеш кое с кое не съвпада и такова нещо да направиш. Ей така се правят магиите, разбрахте ли?

Значи, може да направиш в къщата на човека магия. Ако не му пука, изобщо не го интересува това, изобщо не се отвори за това – нищо. Има срок, когато минава. Като мине този срок, няма начин, дали е шест месеца или година, или две, или повече. Но като мине, тя се връща при оня, който я е направил. Какво правят великите умни магьосници? Понеже знаят, че може да се попадне на такъв като мен и удара ще им се върне много, няма начин. Той не знае каква, те знаят, че в крайна сметка ще получат възмездието, обаче правят. Кравата на комшията, ако той няма крави или кози, насочва обратния удар към кравата на комшията. А ако има, казва на своята крава, ако е толкова почтен и честен, кучето, котката, кравата, овцата, козата. Значи, удря се при мен магията, не става, танкова броня, няма. Господната воля около мене, всичко, връща се обратно като стрела. Обаче не улучва магьосника. Защото ако го улучи и той ще се разболее. Може да хване рак и да си отиде за една седмица. Или да получи удар, я инфаркт, я инсулт. Не са безсмъртни. И кравата на комшията умряла от нищо. Как от нищо, бе? Няма от нищо. Вика: „Не беше болно животното, пък сдаде багажа“ или неговата. И той вече знае: „Ааа, тука попаднах на камък. Там не пипам“. И когато втори път идва някой и вика: „А бе дай на Георги да му направим една магия. Знаеш ли какво? Той ме отхвърли“. Някоя моя любима, изгонил съм я. И тя вика: „Нее. Смърт само за тоя. Той не ме иска. Не иска да се ожени за мен. Край. Любимия ми изхвърли ме“. Иска да ме умори. И като иска, идва и ми прави магия. Да, обаче като отиде при този магьосник и той вика: „А не. Там не пипам“.

Добре, стига ви толкова от магьосническия арсенал.

Силвина:
Стана време да тръгваме…

Георги:
След това преминаваме към тъй нареченото метално тяло, каквото имат боговете. Боговете вече имат благородни метали. Ама не всички метали ги има на Земята, за правене на това тяло. Но тези, които ги има, започват да преминават. Това е вече на седмата раса и след седмата раса вече Земята е изчерпана. Не може повече. Защото няма да има тука нищо, което е и вече душите заминават нагоре. Ще останат само сто и двадесет милиона екипаж на космическия кораб наречен „Земя“, да го управляват, да действат тука. Сто и двадесет милиона същества от седмата раса да командват следващите милиони години. Учителят казва: „След триста и петдесет хиляди години ще сляза пак тука, за да видя как сте“. След триста и петдесет хиляди години ще дойде седмата раса. Така че, сега ги преобразуват нашите тела. И като гледаме голяма част от нашите тела, от кални, така да се каже, глинени, прости гърнета, почваме вече да ни правят от какво?

Силвина:
Стъклени.

Георги:
Да де, от силиций. Стъклени може да се каже.

Силвина:
Кристални.

Георги:
Кристал, кристалните тела. Затова има кристални деца. Кристалните тела идват. Но те се казват минерално тяло. След минералното вече идва така нареченото ментално, което е вече най-съвършеното. То е най-висшето.

Силвина:
Всъщност то е свързано с трептенето на клетките в тялото, не толкова със самите елементи.

Георги:
Да. Енергията вътре се преобразува. И честотата става все по-висока и по-висока. Значи, това е един… Виж, сопранът е божествен глас. Басът е земен глас. Значи, колкото честотата е по-висока, толкова е по-божествена. Малката честота…

Дългите вълни се разпространяват. Дългите вълни са открити най-вече, говорим според техническите неща. Според радионауката, дългата вълна е на най-близко разстояние и не може да предаде всичко. Има къси вълни, които могат да преодолеят много по-големи пространства, да предадат повече информация. Има и ултракъси вълни, които са с най-малка честота. Те са обаче най-съвършените и може да се предаде на много голямо разстояние и на далечно.

Иначе вълните се разпространяват праволинейно. И те даже като има буря не може да го прехвърлят. Минават го, но трудно. И заради това тука има, тука няма. Още радио телевизионните вълни, те опират и се връщат обратно. Това е радара. Те не може да преминат през планината. Затова трябва  от високо да преминават, когато предават образа. Тъй като образът е по-сложен от говора. Нали? Ето външния вид, който е на човека. Говорът е вибрация, която се предава по въздуха. Но иначе се предава по радиоенергиен път, така да се каже. Следователно, отиваме сега все към по-съвършеното и съвършеното. И вече не големината на нещото, количеството, а качеството. 

Приятел:
Аз за окото исках да попитам. Защото понякога, може би и вие го виждате. Понякога аз го виждам, едно око, което ме гледа. Затварям очи и виждам едно око. Не две, едно око. Едно око, което го виждам много ясно. Дори и цвета му виждам. Какво е това?

Георги:
Да, така е. Това е квантовото поле. И се дава наистина, как да кажа, в това измерение, понеже е най-съвършеното нещо, което е. Дава се на тебе това да го видиш, за да можеш да прецениш чрез него. То е като свързващ елемент между измеренията.

Приятел:
Не е ли това, което Баба Ванга казва: „Има едно око, което гледа непрекъснато“.

Георги:
Оо, това око, винаги като погледнеш, това око е Слънцето. Няма друго око. Слънцето е Окото на Бога. През него минава и заминава енергията. Но слънцето наистина прилича на око, ако се погледне от друго измерение. То не е светеща сфера, както е. А наистина е разтеглена и вътре с всички други неща. Слънцето е окото фактически. Това е. А окото, което ни гледа, това е Окото на Бога. Тази висша разумност, която е. И понеже на човешкия разум е дадено да се приспособява, а и отгоре като го виждат как е, да му приспособяват нещата, която е най-близко до него. Ето, окото, Всевиждащото Око на Бога. Това го има и на американската банкнота. Не знам дали им е ясно и на американците, но това е Окото на Бога и този израз, който е „Бог всичко вижда“. Наистина Бог всичко вижда, защото природата има и очи, и уши. Значи, в една гора, ако минеш, ти мислиш, че си сам. Напротив. Всичко те следи. Всичко те вижда. Цялата информация се приема от тревичката, която знае. Оставяш отпечатък там. Значи твоето космическо ЕГН остава в тревичката. И фактически от нея може да се измъкне информация точно за тази същност. Дали е човек, дали е животно, което е минало. Остава във всичко. В едно камъче е цялата Вселена. И затова когато казвам, че в една глътка кафе и една глътка вода има няколко галактики. Тоест, цялата Вселена е там, абсолютно. Но така е думата за няколко галактики.

Силвина:
Аз пък го свързах с окото на Хор. То е ляво и дясно. Нали?

Приятел:
Това, което го виждам, не мога да кажа дали е ляво или дясно.

Георги:
Не. Това е око.

Приятел:
Но за мен това е Божието око, което ме наблюдава.

Георги:
Това е Божието око. Значи, сега ще кажа какъв е символа. Донася ни нашият приятел доктора една трака. Траката, това е един звънец на животно. Дали е било на крава или на овца, или на коза. Чан, да. Другото име е и чан. На този чан, едно око и на окото е знака на светкавицата. Значи, този човек казва, че този звънец е на две, три хиляди години. Извадил го е от земята. Наистина, две, три хиляди години. Месингов такъв. А такъв звук има, че когато един специалист… Аз съжалявам, че не го подарих на конаря, дето има триста коня. Значи, като чу този звънец, има няколко хлопки. Това се казва хлопка на прост език. И той вика: „А, я да видя тази хлопка“. И взема, почна да дрънка и каза: „Това има истински звук“. Значи, това е божествения звук. И майсторът си е сложил емблемата: око със светкавица. Значи, той е бил толкова посветен, за да прави тези неща. А е било преди няколко хиляди години. Той е отливал тогава сигурно и камбани, най-различни работи. А може би е и емблемата на някаква художествена школа. Както тука Плевенската, Троянската.

Приятел:
Но на Земята е имало много цивилизации преди нас, които са ни превъзхождали в много отношения. Така че…

Георги:
В някои, да. Но по принцип Арийската раса и цивилизация сега, умствено превъзхожда всички останали…

Аз съм казвал този случай. Веднъж пътувам с един пастор, едно младо момче. То вади една джобна библия. Двама сме в купето и почва. Аз съм с голяма брада и голяма коса. А той остриган и избръснат пастор. Обаче аз не знам. С обикновени дрехи. Аз съм с една фланелка и дънки, и той. Лятото. Пътуваме във влака. Седим само двамата в купето, един срещу друг. От тези старите купета. Той изважда една такава библия и почва. Бъркам аз и изваждам от раницата същата, ама едно към едно. От тези дето ги раздават безплатно. Имаше един тир, на центъра на София, като дойде демокрацията, ги раздаваха. Той ме поглежда и аз го поглеждам. Мълчим си двамата. И най-сетне той ми вика: „Ами, да не сме колеги?“ Викам: „Как бе, обезателно сме колеги. Работим за Господа, нали? Обаче поне на мен ми личи. Аз съм с дълга брада и дълга коса. Ти си избръснат. Но това не значи, че не работиш за Бога“. „Да. Ами аз съм пастор“. „Ами и аз съм нещо подобно. Ама не съм ръкоположен от Светия Синод. Ама съм пак небесен поп“. И почва да ми разказва как и него са го накарали насила. За да спаси Господ баща му, който изпада пиян от влака и се удря в стълб, освен това. Влака спира на гарата, оня отваря вратата преди да спре. Пада и се удря в стълба. Закарват го в Пирогов. Той е от Перник. Закарват го в Пирогов и докторите се мъчат да го спасят. И вика: „А преди това Бог се мъчи леко да ми говори. Че иска нещо да направи от мен. Ама аз не знам за какво. И каза: „Ако ме слушаш, баща ти ще бъде жив утре сутринта и здрав“. На другия ден бащата го докарват здрав. Всичко му е минало. Раните затворени, това-онова. Докторите се учудили, обаче го изписват. Викам: „Какво?“ Той вика: „Ами пастор искам да те направя. Свещеник“. И по този начин станах свещеник“. Обаче на него, както на мене тренажора и ми дават възможности, докато го обучават, пак трябва да минеш, нали, школата. Докато го обучават го питат: „Някакво желание имаш ли?“ Той казал: „Цял живот мечтая да стана мъдър. Да стана толкова добър, както Свети Константин Кирил Философ. Искам да имам неговия акъл“. От Горе му казват: „А бе, неговия ум, тежко ще ти е. По-добре недей. Друго желание?“ „Не. Аз искам. Той понеже за мен е много голям, мъдър, азбуката и така нататък. Искам да имам ума на Константин Кирил Философ“. От Горе втори път му казват. Ама той като държи. И на третия път му го дават. Вика: „Ако щеш вярвай, значи, се почувствах така потиснат, така смазан. Без никаква възможност за изява на волята. Така тежко ми стана“. Значи, такова му е било състоянието тогава, защото той е бил висш разум, който е на Земята. Останалите са имали не полу, а три пъти полу, полу, полу-животинско съзнание. Не един път. Значи, всички хора, гледаш го в човешко тяло, но той си е животно. Храни се, работи, това-онова, всичко само материално вижда. У него няма дух или духа е малко. И вика: „И толкова тежко се почувствах, след петнадесет минути започнах да давам вой. Не искам в това състояние. Не мога да карам повече. И на петнадесетата минута ме освободиха и казаха: „Ние казахме ли ти какво е? Сега видя ли какво е?“

Затова, че е имало онези цивилизации, нищо не са онези цивилизации. Нищо не са. Това го казвам. Онези цивилизации са прости цивилизации. За да направят тази маса, на един атлант, където смятаме, че атлантската култура е била нещо. Нищо не е. Атланта е едно обикновено същество, което нищо не може да направи, ако не му се каже. И се казва: „Иванчо, виждаш ли, моето момче, трябва да се направи една маса, да седните да се храните. А не да се храниш на пъна или да се храниш на камъка, или на земята. Постилате една кърпа, една покривка и се храните. Тази маса се състои от тука до тука, взимаш, изрязваш. Правиш с брадвата. Издялваш. Слагаш й крачета толкова. Те се казват крачета“. Всичко. И ти диктуват всяко едно от най-простото действие до най-сложното. Да, имали са летящи чинии. Ама кой им ги е правил? Божиите синове, които са били на Земята. Значи, тогава Боговете ходеха по Земята. И казват: „Когато Господ ходеше по Земята. Не само преди две хиляди години, когато знаем, че е ходил по Земята. А преди тридесет и шест хиляди години, слезнаха Боговете да ходят по Земята. Гледаш го в човешко тяло, а той Бог“.

Приятел:
Те пак ще дойдат. Нали?

Георги:
Боговете вече са тук. Няма къде другаде да ходят. Нали? Когато онази жена ми каза: „Имах едно видение. Иисус Христос снощи ми каза. Най-напред беше обикновен човек, който седеше срещу мен на масата. Изведнъж видях образа на Христос“. И аз викам: „Виж, искам да ти разтълкувам това видение, което си видяла. Ти още продължаваш да си на земно ниво, но не знаеш с кой седиш на масата. Значи, твоето съзнание сега още приема много материално нещата. Ти виждаш като обикновен човек. Но във всеки един човек, може да видиш Христос. Това е. Когато съзнанието ти се качи достатъчно високо и станеш достатъчно духовен човек, във всеки един човек ще виждаш божествената събстанция. Тоест, тази вътрешност. Ти няма да виждаш само външно, ще виждаш и вътрешно. И това е твоята духовна трансформация. Ето, това ти е дадено просто. Бъдещето, как израстваш и вървиш по правилния път. Това е, което си видяла“.

Приятел:
И ми се струва, че все повече хора вероятно им пораства съзнанието и им се отварят сетивата и за другите измерения. Моя вуйчо, който е обикновен човек, ми каза, как вижда, как идва при него един човек. И ми го описва: „С каска, ама не като тез съвременните каски, а извити някак. Все едно някакъв древен такъв, с едни особени дрехи. Идва при мен, говори. Обаче отваря си устата, но не мога да го чуя“.

Георги:
Да, не може да го чуе.

Приятел:
Обаче го вижда и казва: „Това продължава минута и след това изчезва. Една минута и след това „буф“, изчезва“. А той е един обикновен човек. Живее един много чист, хубав, праведен живот и просто му се дава.

Георги:
На него му се дава. Както онова момче, дето вижда другото измерение. Аз вчера имах видение сутринта. Значи, отварям си очите, както спя. Силвина я нямаше. Тя спеше в залата. И гледам на стената, ама с отворени очи, един образ. То е точно като на филм, на екран, нали и той говори. Но понеже не може да чуеш говора, това не ми е за пръв път, аз съм виждал картини, от преди няколко стотин години. Защото измеренията чисто и просто се допират. Значи, жената беше облечена с една рокля, като от чувал, такова дебело зебло. А мъжът беше с тези старите плетени ризници и нещо говореше. Само се мърдат устните. Виждаш цветно и разбрах, че отива на война, на бой. Пипаше си ризницата, а тя изглежда го питаше достатъчно надеждна ли е. Тъй че онова, което познах по устните или просто ми пратиха информацията телепатично, а не, не се чува.

Но друг път съм имал абсолютни видения, с които може да си контактуваш. Дори сега и в различни видове измерения. Значи, ти от по-висшето измерение контактуваш с другите. Но рядко от Горе може да дойде по-висш, който да контактува вече с тебе. Това трябва да си го заслужил. А иначе ти когато си на по-голяма висота винаги може да слезеш в другите измерения, които са по-назад. Ами както знам, че има книга, която са написали за Нострадамус. Тъй като един екип е решил да направи връзка с него и точно той, лично да каже какво е имал предвид. Защото те се тълкуват по различен начин неговите постулати, които е давал. Това е скрито знание, което е окултно вътре. Защото не е било подходящо за всеки един. Тъй като е щяло да направи хората много неадекватни, ако разберат истината. Ето сега, както си седим тука, ако кацне една летяща чиния, независимо от тези седем типа, които лично аз съм виждал тука, на мен няма да ми направи впечатление. Нито на Люси. Нали? Обаче на другите хора тука, половината, които са с елементарно съзнание, които са виждали от каруца до самолет и нищо друго, сигурно ще превъртят.

Приятел:
Ще припаднат с отворена уста.

Силвина:
Да се качим още малко нагоре.

Георги:
За слънцето ли?

Силвина:
Не, не за слънцето. То отдавна изгря.

Георги:
Слънцето е изгряло преди един час.

Силвина:
Ама ей там да се качим, по стълбичките още малко.

Георги:
Ама ти като пееш се чува много хубаво. То като в зала.

Силвина:
Много хубаво се чува. Там има сцена. Една кръгла сцена.

Георги:
Там ли има? Айде да ходим…

Не че не съм се материализирал на Земята. Идваш, материализираш се и след това си заминаваш. Но трябва да преминеш през този дългия път, който е. От баща и от майка, от дете, и всичко трябва да премине. Значи, който не премине през школата на Земята, той не може да се развива и Горе да си, и Господите, боговете. Родил се е Бог, обаче трябва да премине и се качва донякъде в йерархията, дори и от Божествения свят. И после спира, не може. Трябва да влезе в най-гъстата материя. Иначе е хубава сцена тука.

А тунела, където е разстрелян точно и оня военния, който ни водеше каза: „Тука е разстрелян Никола Йонков Вапцаров“. И ни показа как са били наредени петимата или шестимата вътре, и така завързан. Тогава е имало колове и завързан за кола, прав. Но казва, че Вапцаров е бил жив. И според това е трябвало да го оставят жив, защото бил е ранен. Всичките падат. Но командващият капитан, който разстрелва, отива и всеки гръмва с револвера в главата, за сигурност, защото войниците стрелят.

Знаеш ли колко е дълъг тунела? Не тези коли, онази оттатък, другата кола. Ей толкова. Едва се вижда. Значи, може би двеста метра. Това е стрелбище. Това е гарнизонното стрелбище на шести полк в София. Те са четири, пет такива тунели. От един се минава в друг. Те са бетонни и с карабина на двеста метра, може би и повече, една голяма мишена.

И аз бях много голям стрелец. Нямах проблеми с това. А те старите карабини, като те удари у рамото, яко е. Здраво я държа. Буф и те блъска.

Приятел:
Карабината рита много.

Георги:
Много рита. Трябва много здраво да я държиш. Обаче пък няма по-добра карабина от нея и по-точна, от тези дългите където са. На три километра, три хиляди метра. До хиляда и седемстотин метра е смъртоносна, а може би и повече. Значи, представи си какво оръжие са направили хиляда осемстотин деветдесет и втора година. Двадесет години преди Първата световна война. А тя е направена безпогрешно. То и уинчестър е направен, тази американската, която е за бърза стрелба и за изчистване на индианците. Обаче, такива работи съм чел за създателя на уинчестър. Той прави един замък. Той бил много голям богаташ. Пълно с духове у този замък. Пълно. И нито един след това не е могъл да живее вътре в замъка. Замъкът, както е направен, така си е останал необитаем. И сега е само като атракция. Вътре не се живее. Защото е пълно с духовете на убитите…

Даде ни кран. Кран. И те викат прабългарско, било арабско, било турско. Няма такива работи. Всичко е тракийско, ако се погледне и то пратракийско. Обаче като кажеш трако-българско е най-точно. Защото „трако“, слагаш отпред по-старото и след това „българско“. И всичко е точно. Но един скоро ми каза. Много интересно какво вика, от някакъв занзибарски език. Вика: „Когато му гледам основите, също като на българския. Корените са едни и същи“. Ама някакъв, не знам какъв, език каза на земното кълбо. Той ходил някъде. И бил по тези занзибарските страни. И вика: „Ако щеш вярвай. Когато почнах да изваждам корените на думите, корена един и същ. И смисълът много близък. Аз като те чух какво каза, че трако-българският език е най-стария и всички езици са се пръкнали от него, само че са се изменили на различните места. Същото“.

Добре, имаме още време.

Стилиян:
Орхан Мурад, цар на светлината. Орхан.

Георги:
Да, „Ор“ е слънце. „Орфей“ идва от там. „Орфе“ е Бога на слънцето. А „Ей“ е сложена като певец, като разпространител, като служител на светлината, като славей. „Й“ е служител на духа. „И“ твърдото, служител на материята. Нали „И“ като се каже, само звук. Това е от тракийския. Като се сложи „Е“, тогава вече участваш в еволюцията. Ти си пра-директен и делови участник в еволюцията, щом има в името „Е“ или в делото, което правиш и така нататък.

Значи, виж, това са тънки работи. Обаче трябва да ти ги каже някой. Не може да си ги изсмучеш от пръстите. Те викат: „Изворски си измисля“. Де тоз късмет. Егати какъв акъл и каква фантазия трябва да имам за да си ги измислям. Представяш ли си? Викам: „А бе, вие много ме издигате, момчета. То аз ако си измислям, аз направо ставам идол“.

Стилиян:
Това е като комплимент. Това означава, че все едно собствена Вселена си създаваш. Толкова си гениален.

Георги:
Да, да. А нещо като не мога и ми го превеждат от Горе. Обаче аз си прибирам славата, нали? То славата Господна, нали? Обаче превеждат ми го и аз викам: „Знам го, ето“. И ония викат: „Ии, виж, измисли го. Ето. Той го преведе и знае“. А фактически не е моя заслугата. Аз съм си тъп и ограничен (смее се).

Стилиян:
Ама ти си си заслужил тази заслуга. Това е цялата разлика.

Георги:
Това е цялата разлика, че си роден с тази заслуга. Нали ме разбрахте сега? Има родени, на които им е дадено. Като питат Павел за стотника, дето го прибира, на хилядника, да не го пребият онези. И вика: „Как ще малтретирате един римски гражданин?“ И ония, командира вика: „Ама ти римски гражданин ли си?“ „Да, римски гражданин съм. Аз съм придобил римското право срещу много пари“. Той е евреин, ама го е придобил и плаща. Както сега на американците, един милион долара и ставаш американец. По същия начин и той. Вика: „Придобил съм го с много пари. Аз съм се родил с него. Баща ми и майка ми, юдеи сме. Обаче ние сме римски граждани по право“. Оня вика: „Така ли?“ Хоп и малтретирането спира. Не го бият. И след това, дето искат да го съдят в Рим, защото иначе при кесара, не. Тези искат смъртна присъда евреите. Обаче той вика: „Отнасям се до кесара“, тоест до императора. И тогава го закарват. А това е волята Божия, да отиде в Рим да разпространява Божието слово. Там е три години в затвора. После го пускат. И после почва да разпространява…

Приятел:
Това е другият камък за коленете, а там е …

Георги:
Да, да. Това е ритуално коленичене.

Приятел:
Нататък има още един.

Силвина:
Една истинска костенурка.

Георги:
Костенурки тука има и таралежи сигурно. Я да видя на колко години е. Тази е поне на десет години, десетгодишна. Значи, аз съм виждал, тридесетгодишната е ей толкова костенурка. А има и по-стари костенурки. Костенурките живеят по триста, по петстотин години, от сто години нагоре. Много години.

Георги:
Като градското сметище, трябва да си оставиш болестта. Изхвърляш боклука. Къде? На градското сметище. Ами тука трябва да изхвърлиш болестта. Няма да я изхвърлиш там на хубавата поляна, дето играят дечицата и моментално болестта да се прехвърли на някое дете. Разбра ли сега? Нали? Разбра ли ме или не?

Приятел:
Да, да, да.

Стилиян:
Ей, затова Стела ме попита, нали, да кляка ли ей там. И аз й казвам: „Ами не знам. Понякога е добре, понякога не е добре. Само пробата ще ти покаже“. Тя вика: „Защо ми го казваш това?“ „Защото понякога ти дават, ама понякога ти и взимат“.

Георги:
Точно така. Наистина. Ако има проблем трябва да си го оставиш. Ако нямаш – да. Всеки се усеща…

Лежиш с главата на запад. Когато си жив трябва да лежиш с главата или на изток, или на север. Макар че за апостола, за светията и за аватара няма никакво значение на коя страна лежи. Но вече като е преминал онази граница, на която не му влияе нищо. Тогава. Ето, виж тук как са. Това е ограничение. Да остане там, нали?

Стилиян:
А душата му е затворена тука. Така ли?

Георги:
Барба Яни, ти почти улучи десятката. Ще си говорим и за това. Но не тука. Нали ме разбра?

Стилиян:
Да, разбрах. И това разбрах.

Георги:
И ще ви кажа разликата.

Никола:

Сигурно трябва да мине през Слънцето, като си замине човека.

Стилиян:
Я го кажи.

Никола:

Не знам дали е така. Ама си мисля, че душата трябва да мине през Слънцето, след като си замине. Затова едната страна трябва да е отворена. За да може да излезе оттам.

Стилиян:
Да. На изток…

Георги:
Еми, приятели, ще ви разкажа нещо. Може би ще ви е интересно. Какво, що и как.
Бяхме тук доста време, но напълно си заслужаваше. Първото нещо, което е, като отиде една такава голяма духовна група, тя прави тъй наречения „егрегор“. Или това е една голяма разумна сфера, която започва да работи самостоятелно след това, за онова което е направено. И има някаква идея, която е вложена в нея. И още се казва фокус на светлината. Чисто и просто, да запалиш едно огнище или една свещ. Както съм казвал, на масата има сто свещи. Една е запалена. Тя може да запали и стоте, и хиляда. Това е, което направихме тук. А това е именно за единението, обединението и съединението. И най-вече за хармонизиране на всички религии. Защото това е голямата цел на бъдещето, на Новата земя и на Новото небе. Ще има една религия и ще има едни закони, писани за всички на Земното кълбо. Това е вече за новата шеста раса. Кога ще стане и аз не знам. Но сега е самото начало и ние започваме да работим за него…

Всичко, което каза ходжата, този мюсюлмански духовник, беше вярно и е така. И чудесата са се случвали тука, защото този Храм на духа е пазен лично от женския принцип на Бога. Тоест от Богинята Майка. Заради това и Силвина изпя „Аве Мария“, за да почете Света Богородица. Тъй като „Аве Мария“ е по-стара от песента „Майко Богородица“, която е създадена по-късно. И веднага след това изпя песента за мъжкия принцип на нашия Отец, Господа, нашата благодарност, която му дадохме. На мястото някога е имало пратракийско светилище, което било изключително важно и е имало жреци. Понеже е действало на женския принцип, именно понеже Богородица пази този храм. Това е един храм, който изповядва Принципа на милосърдието. Значи, заради това, когато вътре е имало военоприпаси, както каза и свещеника, имало е пушки, оръжие, муниции и така нататък, те са изчезвали през нощта. Оставят ги вечерта, на другия ден залата е празна. Няма ги по един чудодеен начин. И в крайна сметка командващият, който е бил достатъчно разумен човек, да каже, че това е свято място и такива неща не трябва да се складират и по принцип да има. Всяко едно насилие е било спирано веднага, още в зародиш. Затова и неколкократните опити за палеж на тази сграда не са успели. Тъй като тя лично се пази от нашата Майка, от Богинята Майка или както и да я наречем. Във всички религии я има. Това е женският принцип на Бога или Майка Богородица. Имало е една главна жрица през пратракийско време, която се е казвала Бастелина. Оттам идва Бастет. Когато преди две или три години отидохме на мястото,което е назовано, че там е била Богинята Майка Бастет. И капитана Асенчо ми пъха микрофона в муцуната и вика: „Кажи няколко думи за Бастет. Кажи няколко думи“. Ама аз не мога да лъжа. Бастет не се е мяркала. Не че това място не е на Богинята Майка, защото тя е навсякъде. И там е било нещо подобно на светилище. И там е било неща. И аз казвам: „Ами, имало е някакви сгради. Имало е тука…“ Почвам да го увъртам. Но не мога да излъжа в прав текст, че там е била Бастет. Това е абсурд. Аз не мога да го кажа. Вие знаете, че това е до Мишкова нива, долу до Малко Търново. Раздухват, правят, виждали Бастет, не знам какво. Това са всичко едни много хубави легенди. Едни приказки от десет хиляди и десет нощи, а не са истински. Една дупка ти показват. Да, имало е наоколо нещо. Така е. Навсякъде е имало, но дотам.

И така, а тука вече мога да се подпиша, ненапразно главната жрица се е казвала Бастелина. И понеже наистина е имала божестен произход, може да се каже, че е Бастет. Но и тук не е точно сто процента, това е. Затова всичко е относително. И онези, които искат да кажат и потвърждават, и казват, че е абсолютно, не може да бъде така. Защото дори в астрономическото време, когато нещо се каже, че е на десет или петнадесет хиляди години, то има изместване във времето. Защото лично аз съм бил свидетел и съм участвал неведнъж в сгъстяването и разширяването на времето от Висшия Космически Разум. Тоест, от нашият Татко, Господа Бога. Който казва: „Синко, не се притеснявай, няма да се стъмни, докато не си свършите работата“. Слънцето седи на хоризонта, това е. Неведнъж съм го виждал как, ама оттук до там разстоянието е триста километра, след петдесет минути ги взимам. Ама как? С кола. Ама то със самолет не може да отидеш. Но с кола се отива и ред други работи. Затова седя на това място и затова ви говоря.

Това място, където бяхме, е свещено. Ние си свършихме великолепно работата. Силвина като почете женския принцип и мъжкия принцип след това, и след това едно обобщение стана. Едно съеднинение, което преминава в единение. Това е свещта, която сме я запалили и която започва да пали вече стотици и хиляди свещи. Ние си свършихме работата. Оттука все някъде и някога, но то е определено от Горе като програма, това е Висшият Божествен Замисъл или Програмата на Господа, трябва да се направи, тъй нареченото ядро. Това ядро е точно този егрегор, който сме го направили и който след това започва да си работи сам. Дори и да не отиде никой от нас, той започва да действа за обединение на религиите. Всеки, който дойде тука и посети това място, отвътре или отвънка започва да работи у него този принцип. Ще не ще, той ще го приеме. И това е нашата задача, да дойдем на крака, да активираме нещата и след това заминаваме на друго място. Така, значи, на ред места се палят тези огнища или се правят тези Фокуси на Светлината. Искам да кажа, че наистина камъните, както каза и свещеника, са целебни за оня, който вярва. Те са пренесени точно на това място, където трябва да бъдат, а не на предишното място, където са били. Те трябва да бъдат поставени на такова място, където ние да си оставим проблемите, грижите. Или грубо звучи, но трябва да оставим някъде тази смет от себе си, тоест да се изчистим. И това място е тук точно за почистване. Идваме, оставяме болестите, проблемите, неуредиците, неудачите, некомфортностите и си заминаваме. Вече тук могат да бъдат преработени от онези сили, които се занимават с това. И вече да бъдат преобразувани. Както Господ може да направи от тъмнината – светлина и от камък може да създаде човек. По същия начин си има същества и сили, които действат и на които им викаме „братовчедите“. Но те вършат прекрасна работа и заради това трябва да ги почитаме. И аз не съм чул, нито един високо-посветен и просветен учител, адепт, гуру, духовен наставник, духовен просветител, и какъвто ще да е, да каже нито една негативна дума за тъй наречените тъмни сили, сиви сили и сили на задържането, или както ще и ние да ги наречем. И трябва да се отнасяме със съответното уважение, а такива като мен, даже ги и обичат. Не стига, че ги уважавам, защото те вършат една наистина по-тежка работа от такива като мен и такива като нас. Наистина, тяхната работа е по-тежка. Това е същото, както ще ви кажа, че най-високия връх като се изкачва Еверест, шерпите изнасят до горе целия багаж, всичко. Накрая и някой пишман там турист, дето иска да стъпи на върха. Те го носят на гръб. Защото им плащат три пъти повече, отколкото една раница да измъкнат нагоре. И в крайна сметка те остават в сянка. Отива нашият брат англичанин, или американец, или скандинавец, снима се до националното знаме, усмихнат. Вика: „Ура!“. Вика: „Ей, покорих този връх“. Без да знае, че на сто метра от върха са го носили шерпите. Ето това е истината. Казвал съм го неведнъж.

Значи, нашите колеги от другата страна са шерпите, които вършат тази тежка работа и както виждате са на тъмната страна, и все ни хокат. Но това е, разбира се, от елементарните съзнания, които не знаят за какво става въпрос. А ние не бива да слизаме до тях.

И така, ако има някой да ме пита някакъв въпрос или ако нещо евентуално съм пропуснал. Но в общи линии е това, което казах. Което човек не може да го прочете и не може да го види, освен ако не е ясновиждащ, за да разбере. Тъй като вътре ме попита жената до мен, която ми каза точно какво вижда и аз направих една лека проверка. И видях, че това е пра-тракийско светилище, което е било с изключително значение за целия район тука. Значи, жреците са били… Главната жрица е имала божествен произход наистина. Тя е била от първите, които е слязла тука, като син Божий, за разпространяването на арийската раса. А след това при прераждането е минала в женски образ и женско тяло. И е останала много години. И понеже името й е най-близо до Бастет, аз смятам, че това е богинята Бастет. Лично така си смятам. Затова са я наричали Бастелина. Имато ми беше казано от Горе. Имало е и други жреци, може би някоя от водещите са в автобуса. Ще го усетят или ще го сънуват, че са били тук, ще го видят сигурно. Както аз видях как е било направено светилището. То беше с изключителна форма. Един голям кръг. Имаше четири врати от четирите страни и една по-малка врата за нещо друго. Но онези бяха големи и сводести. А тази по-малката, не знам, беше тясна и малка, може би някакъв резервен изход или друго. Те онези бяха ориентирани на четирите посоки на света, от някакъв бял или бяло-розов камък, беше иззидан кръг. Отгоре нямаше покрив. До него имаше други сгради, които наистина нямаха точно такава форма. Имаха някаква много странна форма. Но понеже видението беше много бързо, информацията много скоростно тече, какво мога да запомня, какво мога да видя. Това е за много кратко време, някой път и за секунди.

Вие си мислите като сънувате, искам още нещо да ви кажа, което някои го знаят, някои не го знаят, че сънуваме час, два, три, а бе до зори сънуваме. Няма такива работи. Сънува се от седем до десет секунди. Колкото е едно италианско кафе. Пускаме машината седем секунди, максимум дванадесет. За дванадесет секунди ти се струва, че си спал и си сънувал дванадесет часа. Една секунда отговаря на един час. Горе-долу ме разбрахте.

Благодаря ви още веднъж за вниманието.

Стилиян:
Благодарим и ние.

Георги:
Барба Янис, ти нещо да кажеш? Доволен ли си?

Стилиян:
Да. Изключително доволен съм.

Силвина:
Той имаше видение Барба Янис.

Георги:
Ами сигурно. То имаше и други хора, които имаха видения. Аз виждам, че понеже от Горе слязоха, много се повдигна вибрацията вътре. И между другото ходжата, свещеника или както и ще да го наречем, не е случаен човек. Нито е случайно потеклото му и така нататък. Значи, той си е точно определен. И може би това са жриците, които са се прераждали в мъжки образ от преди хиляди години в неговия род. И пак казвам, мнозина от вас може да са посещавали, а и няма начин. Тъй като сега се прераждат, пак съм го казвал и ще го кажа, първенците на човечеството, които са работили някога. Още от тракийско време до сега и са били изявени. Тоест, най-добрите или да кажем „отличните ученици“. Отличните ученици сега, разбира се, по волята Божия. И те са питани дали искат да идват на Земята, след като са престанали с инкарнациите си. Искат ли да дойдат да помагат за Прехода. И може би деветдесет процента от тях са се съгласили. Разбира се, някои идват служебно, а други идват доброволно. Значи, идват като доброволец, който отива да помага в бригадата за засаждането на дървета. И си има от горските, които са платени служители. Вика ги шефа на горското, директора и вика: „Иванчо, днеска ще дойдат петдесет човека бригадири. Трябва да засадим пет хиляди фиданки, млади. Заминаваш“. И той няма къде да ходи: „Ама шефе, неделя е. Празници са тука, първи, втори, трети май“. „Слушай, мойто момче, не ме интересува. Ти заплата получаваш при мен. Я ставай и заминавай. Иначе те изхвърляме“. Нали? Така е. Значи, същото е, едни сме в служебна командировка, едни в доброволна командировка. И това го знаете.

Силви, имаш ли нещо да кажеш или да разкажеш?

Силвина:
На Барба Янис дай да разкаже.

Георги:
Барба Янис, кажи за видението ти. Айде включи се и обърни камерата, и към себе си.

Стилиян:
Ами това, което аз видях в самата джамия вътре, където се бяхме събрали. Имаше много души, които се бяха затворили вътре и чакаха някакво облекчение. Имаха някаква, усетих в сърцето болка, значи емоционално бяха явно негативно натоварени. И след изпълнението на Силвинка, усетих, че това напрежение беше облекчено. И те излетяха нагоре. Това беше, което видях, бяха светли души вече.

Георги:
Освободени. Това са тъй наречените „блуждаещи души“. А те се събират там заради мястото. Мястото за блуждаещи души, които са останали и не могат да се пренесат в горните светове. Трябва наистина да се освободят от някаква светла енергия, като тази нашата, която е тук и след песента на Силвина. Вие много добре знаете, аз съм казвал, че една истинска духовна песен замества сто молитви. Да, сто молитви, казани като говор. Така че е едно към сто. Две песни, три неща и накрая като изпяхме колективно Аум, това беше върха. А-Ум-Ен. „А“ е светлина, светлината у мен. Така завършва божествения Амин. Нали разбрахте сега? Така е. „А“ е винаги светлина. Азбуката, космическата, започва с „Б“. Но „А“-то не го броя там, това е светлината. „Й“ е служител на Бога, на духа. А обикновеното „И“, твърдото, е служител на земната материя. Това съм го казвал, може би, петдесет пъти. Казвам го петдесет и първи път. Свършихме и още една работа. Понеже Бог работи така. Той работи многопластово и многопосочно. Значи, като влязохме да свършим основната работа, да направим фокуса на светлината. Този огън, нали, защото аз наистина го видях огън, защото и „джамия“ означава нещо огнено. Ама аз не мога, може би превода е друг на „джамия“, или Джамиле като име на човек.

Приятел:
Значи, „джамия“ означава първите букви на четирите ангели от Корана. Взети са първите букви от имената на четирите ангели и това е Джаами.

Георги:
Обаче точно „джамал“, това означава и „огън“. Нали ме разбра? Значи, виж как Господ пак е направил нещо, което е с няколко смисъла. Значи, Небето прави така. Ето, ние идваме, правим нещо основно. Обаче покрай него свършваме още и други работи. Може и други работи да има. Ето Барба Янис каза сега за неговото видение. Може и други работи да има. И аз напълно знам, че е така, защото наистина имаше. Отначало светлината не беше силна. А после се усили астралната светлина, която освети целия храм. И накрая, след изпълнението на песните, вече беше вътре такава лъчезарна светлина и такава мощна. Това какво е сега?

Приятел:
Това е Момчилград. Отиваме към Харман Кая, пътя за Татул.

Георги:
Идеално. Не съм ходил. На Татул съм ходил, обаче на Харман Кая. Чух, обясни ми се, че е близо, от другата страна.

Приятел:
Сега отиваме първо на Харман Кая и после една спирка още ще има.

Георги:
Добре. Великолепно. И това значи, че ще го видим и ще го чуем…

Силвина:
Не я познавам добре, но смятам, че е така. Някак си има предимство към мъжкия принцип там. И мисля, че наистина освен за единението, работехме и за едно уравновесяване на силите. Наистина, на това предимство към женския принцип, което си е първичното между другото. Значи Богинята Майка. Първите светилища по тези земи и знаете първо е бил матриархата. Значи, първо почитта на Земята е била обърната към женския принцип, към Богинята Майка. След това се явяват мъжките божества, които са боговете на Слънцето. Разбира се, така е трябвало да бъде. Но така или иначе малко са се изместили, малко се е изместил баланса. И това също беше много важно. Просто беше голяма изненада „Аве Мария“ в джамията да се изпълни. Това е уникално. Силвето ако иска да разкаже. Тя каза, че е видяла Орфей на едно светилище. Едни камъни в кръг. Както и току-що каза и Георги, че е видял светилището на траките. Тя също каза за камъни в кръг. Но каза, че е видяла Орфей да стои там. Ето и Силвето идва.

Силви:
Ами, аз лично малко се притеснявам така да говоря.

Стилиян:
Защо бе? Ние сме си приятели тука. Ще говориш на мен.

Силви:
И понеже знам, че не само аз и Георги, и Силвина, и Стелко, а всички, почти всички имаме някакви усещания. Най-малкото, което е, затова не претендирам да съм нещо повече. Нали? Но лично това, което аз от вчера насам виждам и усещам много ясно е присъствието на Орфей. Аз споделих на Силвинка, че всъщност Орфей съм го имала и в много сънища и видения. И аз знам от мои минали прераждания, че съм била в обкръжението на Орфей. Виждала съм се в неговите кръгове. Същите кръгове е правил, каквито е правил и Учителя Беинса Дуно. Всички сме били облечени в бяло и той е седял по средата, и е свирил на неговата арфа. И така около него сме били на няколко кръга. Най-близкия кръг са били най-посветените.
(объркват пътя)

Силвина:
Петдесет метра назад.

Приятел:
В съседното село е отбивката.

Силвина:
Силве, ти наелектризира целия въздух и се забравихме.

Георги:
Не. Понеже Орфей го наелектризира.

Стилиян:
Не. Трябваше да дойдем до тук просто.

Силви:
Та, мисълта ми беше, че в най-близкия кръг са били хората, тъй да се каже, с най-много ясновидски и всякакви такива способности. Духовни способноти. В по-външния кръг, по така обикновените хора. Като в най-външния кръг, аз лично съм го виждала това в моя медитация, видение, както искате му казвайте, стояха диви животни. Дивите животни стояха най-отвън и слушаха музиката на Орфей. При това видение аз останах, като и то все още ми действа много силно, така енергизиращо, това видение. Та нали неслучайни и истински са легендите, че когато той засвирил и дивите животни се укротявали, стояли мирно, и го слушали. Това наистина аз съм го виждала и усещала. Така, от вчера насам той постоянно е с нас, да ви кажа. Който го е усетил, усетил. Аз постоянно си го усещам, че той е около нас. Постоянно нещо ни казва, радва ни се. Според него наистина идва новата ера на, както казва Георги Изворски, Новото Небе и Новата Земя.

Георги:
Епохата на Любовта и Ерата на Любовта.

Силви:
И той спостоянно ни подкрепя, наистина много. За Небето означават много такива хора като нас. Защото за съжаление сме още много малко събудените хора. Все още по-голямата част от населението на Земята е спящо. Знаете, интересуват се само от чисто физическо и материално оцеляване. И затова всеки един от нас е много ценен и същевременно, и много натоварен. И трябва да бъде много отговорен за всичко, което казваме, мислим, правим и струваме. Това е. Днес аз видях на това място, също така, както каза и Георги, древно светилище. Тракийско светилище. Но аз не видях жени, нали в женски образи. Аз си видях пак само Орфей. Никой друг не успях да видя и да усетя. Като накрая Орфей ми каза: „Ето, вие току-що обединихте, единихте трите религии“. Първо е била тракийската религия, която е била политеистична. Те нали са имали много богове. После тук е била и тази джамия, тоест мюсюлманството. И ето сега отиваме и ние. И както каза и Силвето, това е нещо уникално. Сигурно за пръв път в джамия се пее „Аве Мария“.

Силвина:
И то от жена.

Силви:
Така че, наистина беше уникално.

Георги:
Това е подвиг. Не е престъпление.

Силви:
И накрая това, което всички пяхме, лично аз го чух и усетих като звънци. Небесни звънци. То не беше човешки гласове. То беше някаква хармония от небесни звънци, камбанки. Това е, което мога аз да споделя.

Георги:
Благодарим ти.

Приятел (на друг език):
Много обичам аз ваши български сърца. Искам да кажа, че имам дълбоки уважения и благодарности за работата на Георги и Силвина. Те са наистина жреци на мир, на светлина и аз.. Аз виждам и разбирам много важна и дълбока рана на български сърца. Дълбока рана за българска земя от дълголетното турско присъствие. Тук започва да се излекува тази рана. Защото аз работя с много хора, много хора са ми приятели, ходя при кметове. И вашите сърца са много отворени, много любвеобилни, но има дълбока затвореност и болка на възприятия… И тази болка сигурно е започнала да се излекува благодарение на вас. Много се радвам за това. Благодаря…

Георги:
Благодарим ти. И от съвършените на Орфей, да видят Силвия. Силвето е затова тука в автобуса, от тази школа, тя е школата на Орфей. Различни школи има тука, които са събрани. Но са събрани от дечицата на човечеството. Няма да изпратят двойкаджии. Двойкаджия не може да те научи. Трябва да те научи по-силен ученик от тебе. Значи трябва да е отличник, за да ти предаде знание. И заради това, и тя е тука. И има някои, които не са осъзнати и не знаят, и не знаят защо са. Но те са били някъде и нещо, за да присъстват тука, за да се направи този фокус. Той не може да се прави от филанкишията, не може от сульо и от пульо, както казва Георги Изворски. Да се прави нещо, трябва да има майстори, като майстор Манол, Уста Кольо Фичето, които са майстори, за да направят нещо голямо. А моите двама приятели Сульо и Пульо, те могат да пият в кръчмата, мохабети, всичко си е наред. Обаче да ти дигнат един храм или една къща, не могат. Могат само да ти вдигнат с думи и това е добре. Поне дават някакъв импулс. Така че и те са си точно на мястото двамата. И аз много си ги харесвам, и си пия с двамата кафето.

Силвина:
Вкаменената гора има тука.

Приятел:
Не можахме да стигнем до там. Няма маркировка. Вървяхме около два километра. Не можахме да я намерим. Няма никаква маркировка. А и ми казаха, че не е кой знае какво.

Георги:
По-добре не. Ние си свършихме основната работа. Вчера къде ходихме на Сватбата беше и днес на джамията. Нали ме разбра? Сега кое е?

Силвина:
Сега на Харман Кая. Много специално място.

Георги:
А Силвинке, ти откъде знаеш, че е Харман Кая храма? „Харман“ е харман наистина. А „Кая“ е скала или нещо гранит, или камък.

Стилиян:
Нали каза, между основната работа има и други работи.

Георги:
Да. Небето не прави нещо без най-голям смисъл и най-съществено значение. Значи, значението трябва да бъде най-полезно и смисъла трябва да бъде най-голям. Значи, като отиваме някъде, ако ще тука да спрем сега, и да кажем: „Ей тука, на тази поляна нещо ни тегли. Да отидем и да свършим работата“. Значи спираме, отиваме и работим. Значи има нещо, не е току-така, че сме спрели на поляната, но може да е невидимо и присъствието. Но важното е, щом ни е дадено – да го направим. Значи има смисъл и има значение, иначе ще го отминем. Това е. Понеже всичко има смисъл и всичко има значение, и онова, което ние го смятаме за негативно. Всичко е знак, всичко е нещо и всичко работи за духа. За материята, ако работи нещо деветдесет процента, за духа винаги работи сто сто и един процента. Нали ние работим, ама дай за материята. Не може. Материята никога не може да стигне сто процента. Просто не може, не й е дадено. Докато на духа е дадено сто и винаги може да го прехвърли. Това е. Затова е дух…

Силвина:
Дай да кажа нещо за песнопеенето.

Георги:
Кажи.

Силвина:
Ако позволите, още нещо за пеенето искам да кажа. Защото наистина за мен е уникално как се хармонизират гласовете ни. Това е наистина хармонията на душите. Защото като се замислим ние се виждаме рядко, никога не сме пяли заедно. Има хора, които се виждат два, три пъти, различни хора винаги, занимават се с музиката, някои професионално дори. И въпреки това го няма това наситено ангелско присъствие, което се получава тези два дни особено. Дали защото и Орфей е тук, не знам. Но за мен истинската школа, която минава душата, защото виждам, че много от приятелите много са си подобрили пеенето. Янка взима доста високи тонове вече. Тя беше много по-нисък глас. Хора, които преди пееха доста фалшиво, сега виждам колко почват вече много по-правилно да вземат тоновете. През цялото това време те не са се занимавали с музика. Но са се занимавали с духовното си израстване. Правили са медитации, прилагали са нещата най-важното. Прилагали са нещата, за които постоянно си говорим. И ето че изведнъж се оказва, че те вече могат да пеят доста по-добре. И когато сме заедно се получава и тази хармония, тоест наистина това си е…

Стилиян:
Страничен бонус.

Силвина:
Не знам дали е страничен бонус, защото за мен музиката е може би основното, но наистина ето че и по този начин. Аз се шегувам Космическата музикална академия. Не съм завършила никакви такива земни школи. Просто това е един естествен процес. Когато душата израства и еволюира гласа съвсем естествено, понеже той е много свързан с душата, също се развива. И когато ние при предишни наши срещи сме изградили тези душевни енергийни връзки между нашите сърца, много лесно и бързо влизаме в тази хармония, каквато хора, дето се виждат по пет, шест пъти в седмицата и не могат да я достигнат. Просто е уникално. Благодаря…

Георги:
Да, тука е било море. Да и това е било Сарматско море. Сарматско море се е казвало морето, което е покривало България и само над петстотин метра. То не е било много дълбоко. Между петдесет, сто до двеста, до триста, до четиристотин метра. Всеки връх над петстотин метра е бил над водната повърхност. Морето се е казвало Сарматско море. И когато нахлуват тука, покрива цялата Райска долина и всичко. Това е станало преди доста време. Преди около тринадесет хиляди години минимум.

Радинка:
Между другото в Гърция имаше точно такива камъни на морето. Сещаш ли се? Този камък, дето вървяхме на него.

Кристиян:
Май същия беше.

Радинка:
Точно такъв червен.

Георги:
Каква граница сложи, едното е Гърция, едното е България. Няма, всичко е Земя, всичко е едно. Така че като духовен човек не трябва да се делят тези работи. А се казва: „Малко по на юг го има същия“. Нали ме разбра?

Радинка:
Да…

Георги:
За християните или евреите, а важи и за всички религии, всички нации, всички етноси и всички държави, макар че е наречен Арийски ритуал. Арийско съзнание значи „ново съзнание“. Аз мога да бъда тъмнокож, цветнокож или какъвто и ще да е „кож“, обаче имам Божествено, Христово съзнание, по-бяло от най-белия човек. След време, както арийците са бели отвън, така всички жители на Земята трябва да станат и бели от вътре, има тази чиста съвест. Ще кажа бавно Арийския ритуал и може да повтаряте. Защото той е свързан, затова е ритуал, ако няма движения, то се казва чисто и просто мантра или молитва. „Мантра“ е тракийска дума. Молитва е съвременната дума. Сега, казвам бавно и бавно повтаряте след мен, като направя пауза, значи това което кажа, трябва да се каже. Това е знака на приемане. Всичко приемаме от Небето и се съгласяваме с него. Това е (ръцете напред с длани нагоре). Има и друг знак на приемане, така и така (ръцете нагоре). Но това е знак и на приемане, и на даване едновременно. Така се поднася хляб и сол, погачата. Вие много добре знаете и така нататък. Няма да изпадаме в подробности.

„ГОСПОДИ, БОЖЕ НАШ, ТАТКО ВСЕДЪРЖИТЕЛЮ, ТВОРЕЦО на Небето и Земята, на всичко видимо и невидимо! СЛАВА на СЛАВАТА! СИЛА на СИЛАТА! СВЕТЛИНА на СВЕТЛИНАТА! ЛЮБОВ на ЛЮБОВТА! Приеми нашата ЛЮБОВ и БЛАГОДАРНОСТ! Приеми нашата ЛЮБОВ и БЛАГОДАРНОСТ! Приеми нашата ЛЮБОВ и БЛАГОДАРНОСТ!

ГОСПОДИ, БОЖЕ НАШ, ТАТКО ВСЕДЪРЖИТЕЛЮ, ТВОРЕЦО на Небето и Земята, на всичко видимо и невидимо! СЛАВА на СЛАВАТА! СИЛА на СИЛАТА! СВЕТЛИНА на СВЕТЛИНАТА! ЛЮБОВ на ЛЮБОВТА! Дари ни ТВОЯТ СЪВЪРШЕН МИР, ХАРМОНИЯ И БЛАГОДАТ! Дари ни ТВОЯТ СЪВЪРШЕН МИР, ХАРМОНИЯ И БЛАГОДАТ! Дари ни ТВОЯТ СЪВЪРШЕН МИР, ХАРМОНИЯ И БЛАГОДАТ! Амин! Аум! Аумен! Амин! Аум! Аумен! Амин! Аум! Аумен!“

Има две Формули на обичта и тук му е мястото, на това пратракийско светилище, да ги кажа. Кратката формула на обичта и по-дългата формула. Те са простички, но са изключително мощни. Защото чрез тях се обазува и дава вибрацията на Новото небе и Новата земя, на новата епоха, новата ера, новата култура на любовта. Силви, искаш ли да кажеш? Аз ще ги кажа и може да повтаряте след мен. Сега съм женския принцип, няма как. Досега бях мъжки. Сега съм женски. После ще стана детски.

Обичам ближните си! Обичам враговете си! Обичам предателите си!
Обичам ближните си! Обичам враговете си! Обичам предателите си!
Обичам ближните си! Обичам враговете си! Обичам предателите си!

Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!

Обичам България!
Обичам българския народ!
Обичам ръководителите на България!

Обичам планетата Земя!
Обичам човечеството!
Обичам ръководителите на планетата Земя!

Обичам Слънчевата система!
Обичам всички същества от Слънчевата система!
Обичам ръководителите на Слънчевата система!

Обичам Галактиката!
Обичам всички разумни същества в Галактиката!
Обичам ръководителите на Галактиката!

Обичам Вселената!
Обичам всички разумни души във Вселената!
Обичам ръководителите на Вселената!

Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!

Силвина:
Да си представим, че сме по планетата Земя. Зад нас са всички същества, дошли тук да помагат на планетата. Ангели, архангели, светли същества, които стоят зад нас. Всички ние сме наобиколили планетата. Светли кръгове, изпращайки любов и благи слова.

Божият Дух, Божият Мир и Божието Благословение да залеят цялата Земя!
Божият Дух, Божият Мир и Божието Благословение да залеят цялата Земя!
Божият Дух, Божият Мир и Божието Благословение да залеят цялата Земя!

Георги:
Силвина каза: „Пред очите ми се…“ … Вселената има тъй наречения „Братски съвет“, който командва всичко. Той се състои от десет елохима, двадесет и четири херувима, и останалите са серафими, и велики духове с ранг на богове, и на Господ. Всички се изредиха пред очите ми. Всеки един от тях за част може би от секундата беше тук. Като на филм, един по един. Много познавам, други сигурно съм забравил, но ви казвам, че минаха. Да благодаря на Господа! Това беше чудесно, защото беше знак, че наистина си вършим работата. За пръв път виждам как целия Братски съвет на Вселената минава от едно място и всичките минават като кадър на филм. Тоест изпращат енергия от себе си, една частица за миг до тук. Иначе съм виждал да слизат велики елохими, велики херувими, велики серафими, велики духове, велики архангели…

Ще ви кажа, че веднъж, когато си лежах в бунгалото, шест часа следобяд, точно на четиринадесети септември, Кръстовден. И бездействах ей така, и гледах през големите витрини, стъкла на стъклената пещера. Слънцето вече минаваше така, беше прехвърлило зенита към залез. Светеше много ярко, както сега. Изведнъж една бяла светлина, десетки, стотици и хиляди пъти по-силна от Слънцето, обля от край до край хоризонта, точно над моето бунгало, за част от секундата. Бях така удивен и заслепен, че седнах на леглото. Бях се опънал. Питам Господа: „Господи, какво беше това?“ „Синко, на Земята изпратих осмия архангел и когато влезе в атмосферата, той предизвика такава светлина. Защото той е хиляди и милиони пъти по-светъл от Слънцето“. И аз в подкрепа на моите думи, че съм видял слизането на архангел, ще цитирам Иисус, който казва на учениците си, може да го прочетете. Който е чел внимателно Евангелието, ще ме подкрепи. Той казва: „Видях Сатана, паднал от Небето като светкавица“. Дали е Сатана или архангел, Той не е могъл да им каже, че наистина слиза архангел, велик колкото него или почти колкото него. Но от друга страна има уравновесяване. Защото Бог не може така да остави новото, което върви. Значи, като изпрати водопроводчици, да не изпрати и каналджия. Едното без другото не става. Защото водата тече, водопровода го пускаме, но ако няма канал, апартамента ще се задръсти.

Така, когато е слязъл един велик дух да оправя нещата, обезателно слиза и един дух. Това не значи, че са съперници или конкуренти. Не. Те се допълват в работата на Бога. Защото включително и онзи, който го наричаме лукавия, рогатия или както и ще да го наречем, е добър и прекрасен Божи син и служител, и Божи апостол, който служи изключително изрядно и точно на Бога. Даже някой служи по-точно от мен. Мен ме карат някой път насила. Него – не. Той разбира от ума и дума, и го изпълнява стриктно. За онези, които не са чули това и не са го знаели, искам да им го кажа, за да си променят мнението коренно към нещата. Със старото мислене, стария стереотип на мислене, стария стереотип на чувстване, стария стереотип на говорене и стария стереотип на действие, ние не може да направим една стъпка в новото. Може да влезем в предверието. Ще ни пуснат в антрето, но няма да ни пуснат вътре. Където са любовта, мъдростта, истината, справедливостта, добротворчеството, съзиданието, новото, което е, съвършенството, красотата, благородството, благоразумието, великодушието, щедростта, милосърдието, жертвеготовността, там не, не пускат.

Сега, всеки един може да каже нещо или Силвина да каже нещо.

Силвина:
Имаше идея за Цветница.

Приятел:

Да, да.

Силвина:
Може би Силвето.

Силви:
Ами, да. То е видно за всички. Всъщност това е според нас. Георги, не знам, ще каже или ще допълни нещо. Но това е една антена, която антена, централния канал посредата и дъгички, по-голяма, по-малка, до най-малката. Като тази антена, тя неслучайно е разположена така под наклон. Виждате там е надолнището, тук е нагоре. Приема божествената, слънчевата, чистата енергия, ретлансира я и я пуща надолу към Земята. Това е направено, тъй да се каже, издълбано, от траките пак. Точно кога, по кое време и от кого, не мога да кажа. Но е от това време. И същевременно е играло ролята и на цял астрономически комплекс. По който са измервали часовете, денонощията, циклите на Луната, на Слънцето, на Земята, на всички планети. Обсерватория, така да се каже. Това е, което се сетих…

Георги:
На Мегалита на Бузовград, отиваме там с една група, моите приятели. Хубаво на Мегалита, видяхме, всичко си беше наред. Обаче след няколко месеца отиваме на едно друго място, където има една крепост и скалите така. И едно от приятелчетата, Жорко, се отбива в гората по нещо естествено. Обаче след малко излиза и вика: „Момчета, открих един мегалит“. „А, как бе, Жорко?“ „Елате да го видите“. Мегалита наистина беше като Бузовградския, толкова голям. Обаче при някакво земетресение, големите камъни, които бяха като този камък, сигурно по пет тона и повече, бяха разбутани. Иначе се виждаше, но толкова много беше обрасъл и ние бяхме решили да отидем да го изчистим. Отиваме втори път. Поизчистихме го и гледаме един път. До мегалита е водил път и от Горе ми слезе информация, когато има две точки, обезателно има и трета точка някъде наоколо. Почваме да обикаляме и установяваме, че един комплекс скали е още един мегалит. Те са разположени на по четиридесет и пет градуса един от друг. А иначе според златното сечение на седемдесет и два градуса имаше ред други скали, и така. Това място около Бузовград е цял мегалитен комплекс. Както мегалитния комплекс, който го открихме и на който лично аз ходих. Аз не съм го открил. Но ме заведе един планински водач от връх Калин и Калинините езера. Там такива места като това са много, по един цял ръкав, после по другия. Там времето спира, не тече. И там стават големи чудеса. И заради това досега не е било дадено, казвам го вече официално. Ако разреши Господ, тази година, само ще разреши на някой. Защото Силвина не можа да дойде, Асен Асенов – Капитана не можа да дойде и още други, които бяха кандидати да дойдат, не дойдоха. И отидохме две момчета, планинския водач и аз. Ние бяхме допуснати до мястото да го видим. Там станаха няколко чудеса. Първо, Господ сгъсти времето. Планинския водач казва: „Шест часа и половина до там е пътя. Вземете си фенерчетата“. Ние тръгваме към осем. Докато отидем, докато обиколим, наистина ще стане четири и половина, пет. В осем часа започва да се стъмва. Татко държа слънцето на хоризонта, защото аз казах: „Момчета и момичета, ще се приберем по светло“. И казвам още сутринта: „Аз фенерче няма да взимам. Не знам, нещо ми казват“. Татко вика: „Синко, ти обеща по светло. Значи по светло трябва да се приберете“. Точно пред моята палатка бяхме. Слънцето беше на хоризонта и започна да залязва. Два часа и четиридесет и пет минути до там с петнадесет минути почивка, заради едно момиче. Значи, за два часа и тридесет минути. Отидохме за шест часа и половина без да спираме, свежи. Двете момичета, едното на двадесет и четири, другото на двадесет и пет, аз съм на три пъти по-голяма възраст. Планинският водач вика: „Георги, ти води. Аз само ще ти казвам посоката“. Викам: „Виж какво, ако тичаш по баира нагоре, тичам след тебе. Ако летиш, летя след тебе. Няма да изоставам една крачка“. Той вика: „А, сериозно ли?“ Викам: „Сега ще се убедиш в това“. И се убеди. Но като видя това, вика: „Не може да бъде. Как? Ние просто… Часовниците не са верни“. „Естествено, че не са верни“. Какво да му кажа. Аз съм виждал, пак казвам, сгъстяване и разширяване на времето, а и спиране на времето, там горе на това светилище. А и времето се върна с дванадесет часа на виделейката, която сега ще видим на Татул. На виделейката на една тракийска могила на село Братя Даскалови, дванадесет часа, спря. Върнаха ме предишния ден, датата. Всички минали в следващия ден, половин ден напред. Ние сме в другото измерение, с едно момиченце само де. После минахме в нормалното. Дори и да го сметнете за приказки от 1010 нощи, 1011 нощи. Аз не държа да ми вярвате, но всеки един ще се убеди в това.

Силвина ми беше свидетел при още едно такова. При една могила ходихме скоро с моите приятели. Татко каза: „Синко, пет минути за тях“. Те излизат от там, Калинчо и Стоянчо, леко така зашеметени. Прави не могат да стоят от равновесие. Викам: „Добре, че не стояхме повече от пет минути вътре“. Някой път ще я посетим. Но тя е направена, възстановена. Със Силвина влизахме и с още едно момиченце, преди четири години. Цялата могила беше разкопана и отворена. Сега е затрупана. На виделейката отгоре е сложено стъкло и е иззидана, и е направена. Да видите оригинална виделейка на десет хиляди години. Тя е малка, триметрова, от тези, които са най-ритуалните. Голямата виделейка, която е била за събрание, съвещание, това е виделейката, Трако-римската куполна гробница до Поморие. Всеки може да отиде и да я види. А даже и половината сигурно са ходили там. Тя е наредена от тухли, има тоно посредата, два метра и петдесет сантиметра. Това са виделейки, а не куполните неща. Те не са виделейки, те са куполни къщи, обли къщи. Виделейките са точно куполите както на църквата купола, обаче отгоре винаги има светъл отвор. Ще ви кажа, че единствената светлина, която е, казвал съм го десет пъти, е директната светлина от зенита. Другата светлина не е истинска, тя е отразена. Може да имаш прозорци наоколо хиляда, покрива, който ти е от непрозрачна материя, вътре в стаята ти. Ама тука е светло. Светло е, но тази светлина, съжалявам, е отразена. Искам да ми е над главата петното на небето. Благодаря Тате, ето показа каква е директната светлина, само така. Който не се чувства добре, излиза денем или нощем, слънцето е тук и по тъмно, и по светло. Една минута, точно си избира една точка или една звезда на зенита. Шестдесет секунди, не повече. И след това ще види колко добре ще се чувства. Очите се хранят с истинска светлина. Благодаря на новите архитекти, които почват да отварят отгоре тези тона, почват да правят кръгли сгради, дори и да са цилиндри или конусовидни. И почват да строят тези куполни къщи. Нищо, че са куполни.

Приятел:
А тук всъщност спира времето, така ли?

Георги:
Точно тука не. Но на такива места времето спира. Слънцето се отваря. Помолваш се нещо. Моментално Бог ти дава знак. Дали е с вятъра, както сега, се засили. Беше слаб като идвахме, нали? Сега този вятър иска да покаже. Природата показва, че ни подкрепя и именно с този приятен ветрец, който идва. Слънцето, ето пак блесна силно, което също ни подкрепя. Това са пулсации. Тези пулсации са на природата. Това е. Но тези пулсации са от Божествения свят. Това тука, както казах, така е, не съм проверил. Не знам и нищо не мога да кажа. Но при всички положения има други съоръжения, които винаги работят в комплект. Минимум, когато говоря за Троичния код на Вселената. Какво имам предвид? Винаги нещо такова или подобно има на поне още две места. Може да е подобно, може да е малко различно, но изпълнява подобна функция, каквато се събират и правят лазерния лъч. Така.

Приятел:
Може ли аз да кажа нещо? Една импровизация си позволявам. Нали днес е Цветница. Има три именички.

Стилиян:
И един именик.

Приятел:

Да са живи и здрави. Номер едно, енергия от това свещено място, запази си го завинаги. Когато ви го подарявам, в момента съм настърхнала, виждате ли? Подарявам ви го с много любов. Да сте живи и здрави, и да помните мястото винаги. Третата именичка се казва Роза. Но за мен тя е Карамфила. Аз така и не не свикнах да й казвам истинското име. Ти за мен си Карамфила. Да не ви казвам защо. Но това е моята Карамфила от мъничка, заповядай свещеното. Но понеже тя ми е не само ученичка, но ми е и най-добрата приятелка, й подарявам Медал за приятелство. От опит знам, от социалистическо време, че винаги медалите са придружени от материална награда. Обаче аз й вдъхнах, освен, че е материална, вдъхнах и божествена енергия. Носи си със здраве гривничката и нека ти дава много любов. Благодаря ви, че ни изслушахте.

Силвина:
И един именик казаха.

Приятел:
Кой е той?

Стилиян:
Цецо, ей там.

Приятел:
На него прегръдка.

(пеят)

Силвина:
Още един поздрав тогава за цветята. Това е песен от Учителя Петър Дънов „Цветята цъфнаха“. Това е песен за добродетелите, защото това са истинските цветя, които трябва да цъфнат в нас. Ще я изпълня.

Стилиян:
Щъркели са, щъркели…

Георги:
Ето тази виделейка на това място, то е специално избрано. Вижте целия район. Тука е направено. Ето това е една скромна класическа виделейка. И даже долната част е леко свита, като яйце. Какво е виделейка? Едно яйце от черна кокошка. Шегувам се, че е черна (смее се) или от червена кокошка, или от бяла. Просто да видите, това е най-интересното, къде е седял главния жрец и къде са се провеждали ритуалите. Онова, което го пишат тука „Свещен кладенец“, не са в час. Какъв кладенец? Като вали дъжд ще стане два пръста вода. Какъв кладенец е този? Погледни какво е. Ето отвора е тука. То е издялано на ръка. Всичко е направено в тази виделейка на ръка. Ако влезеш и наистина седиш, но тази тука не е от най-силните, които стават за пет минути. Тази е бавна. Тази на четвъртия, петия, шестия час започва да действа. Нали ме разбирате? Затова като влезе вътре шаман-жреца… Не се храни, не пие вода и не употребява никакви остри предмети, защото не му трябва, една седмица, седем дни, и тогава влиза в тази виделейка. И седи двадесет и четири часа без да излиза. Мълчалив пост, да. Сух пост. Всички видове постове, нали, тъп пост (смее се). Да няма остри работи. Да видим сега къде е седял главния жрец. Всеки може да седне на мястото му сега. Защото съвременното съзнание на всеки един от нас е по-високо отколкото на главния жрец тогава. Ей там са се провеждали ритуалите. Горе има… Силвинка легна у него. Аз легнах и не става за ковчег, надига ми главата и нещо не е. Викам: „Това не знам защо е направено? Той ако е умрял, не му трябва нищо така“. Вътре са се провеждали ритуалите. Тя имаше видения и аз имах видения. Вътре в този лин, когато са били тука празненствата, специални, може да е използван за правене… Лин се казва големия съд за грозде, където се тъпче вътре. Млади девойки, знаете, измиват си краката и влизат да го тъпчат. Така е било. С крака най-добре се отъпква гроздето и пуска всичко. Защото краката са живи същности и са познати на гроздето. Както съм го казал още в първите беседи, когато вземаш една ябълка, вадиш ножчето, режеш я или белиш. Тя почва да пищи. Тя не познава ножа. Ножът е изкуствена материя, която е направена от човека. Обаче вземам аз ябълката, изтривам я у панталоните или я измивам и я изяждам със зъби. Ябълката вика: „Благодаря Господи, че ме изяде“. Аз съм Господ за нея. Зъбите се познават, защото са жива материя. Но ножчето тя не познава и почва да пищи. Същото е и тука. Гроздето е жива материя. И ще ви кажа, че виното е същност като водата. Значи приема всички неща от човека и заради това са ритоните, за което пак съм казвал. Ритона се носи в ръката. Всички мои приятели от моряшката кръчма казват: „Ами да. Докато не го изпиеш, не може да го оставиш, защото той няма столче“. Нали отдолу е остър. Това е рог на животно, оттам се казва ритон. Да, ама какво казват пияниците като мен? Значи обикновените пияници казват, че трябва да се изпие. Но духовните пияници какво казват? „Държиш го, за да се запознаеш с виното“. Виното обича да бъде носено като водата. Затова има мълчана вода. Вода, която е носена на три километра натам и три километра обратно. Шест хиляди крачки. Тя те приобщава към себе си и ти към нея. Приемате вибрация една към друга. Виното е същото. Виното, като го носиш ритона в залата, то приема вибрацията. Дава ти не сто процента от себе си, а повече. Това е слънчева същност и виното, преди четири хиляди години преди Христа, не е опивало, както казвам. Значи, преди шест хиляди години няма опиване на виното. Пиеш колкото искаш. То е било чисто и просто гроздов сок. След това, става от човешкия негатив и от нисшето човешко съзнание, се появява дрождата и тези бактерии, които започват да те впиянчват. Това е значи от преди три, четири хиляди години преди Новата ера или от две хиляди години преди Христа. По времето на Христа вече е имало вино, което опива. Казвал съм го вече за пети път, че баба ми разказваше същата притча и казваше…

… вино, което не опивало. И най-големия му син, той отишъл до някъде и не останал да го пази. Минал дяволът и плюл в кацата. След плюнката на дявола, виното започнало да опива. Това е народната легенда. Защо? Кое е плюнката на дявола? Нашите пороци, нашите ниски страсти, стремежи и така нататък. Естествено, че е това. Следователно, виното се носи и обезателно се пие в какъв съд? Водата се пие в златен съд, ако искате да знаете, защото приема златото веднага. Единственото нещо, което може да разтвори златото е водата. Може да го разтвори за хиляда години, ама ще го разтвори, дори за по-малко. Тя приема, тя влиза в реакция със златото. В какъв съд се пие виното? Сребърен, защото то е на луната. Виното е направено от лунен материал, макар че е пълен със слънце. То е вече връзката между Слънцето, което е мъжкия принцип и е плюса, и Луната, която е женския принцип и е минуса. Така, в сребърен съд. Разбира се, Иисус го е пил в дървена чаша. Това е граала на Иисус, който се съдраха да го търсят. А къде е граала? Значи, всеки може да намери граала, като свърже и синхронизира, тоест си направи в хармония ума със сърцето, с душата. Край, ти си вече в този граал, който е свещения и тогава вече ставаш чудотворец. А те викат: „ Който намери граала, в който е пил Иисус, ще стане“. Даже фюрера, който ми е симпатяга на мен и е един от любимците ми, е търсил граала. Те са му казали в Царичина, а той чул в Царицин. Ама как в Царицин, бе? Отиде да превземе Царицин и изгуби сто и петдесет хилядна армия. Царицин е Сталинград. Затова се казва Сталинград, нали оттам се обръща войната. А бе, не е в Царицин. В Царичина. Като разбрал, че е в Царичина, войната още не е свършила, отива и копае. В коя Царичина? Ами на Червена могила. Пак идва един от неговите седем шамбалски съвета и вика: „Май фюрер, не е в Царичина тази Червена могила. Има една друга Царичина“. Ама вече идват съветските войски. Маршал Толбухин минал през България и те са избутани на запад, и не е имал време още да се занимава с тези работи. Тоест, Волята Божия е била изпълнена. И така, вече ви стана ясно за виното, за ритуала. Виното е участвало във всички пратракийски и тракийски. То е дадено доста хиляди ходини преди Христа. Значи тринадесет хиляди. Да, да. Нищо аз закръглям. Прави ми забележка точно да кажа, ама няма да кажа, петстотин години е разликата…

Казвал съм, лозата, ами за арийската раса. Гроздето, пчелата, меда – за арийската раса. Лимецът, житото – за арийската раса. Щом си бял, тези работи, и коня като по-интелигентно животно, което слуша ариеца. Конят е много по-интелигентен от вола. На коня, като му говориш, те разбира. Волът затова е вол. Много як, много мощен. И волът за да изтегли каруцата с какво се побутва отзад? Едно хубаво съоръжение, изострено отпред. Как се казва то? Остен. От „ос“ и от „тен“. Така, това е. Конят, с разбиране, със свиркане. Като го научиш, само да му изсвириш сигнала твоя и дотичва при тебе като кученце. Има и, разбира се, още работи за синовете Божии, които не са могли нищо тука да ядат, да пият и така нататък. Освен амброзия, нали. Значи мед и гроздов сок, смокинята е дадена. И понеже бързо са направени тези работи, и не са минали хилядите и милиони години на еволюция на Земята, няма време. Тези нямат еволюционна карта. Нямат. Не може. Изведнъж се явява отнякъде житото. Изведнъж се явява отнякъде пчелата. Изведнъж се явява отнякъде лозата и от пръчка, бодваш в земята и я гледай как става. Изведнъж се явява отнякъде конят. Един така искаше леко да ме провокира и вика: „Леле коня. Ти знаеш ли, зебрата прилича на кон“. Прилича, ама не е кон бе, мойто момче. Дай да видим еволюцията. И биволът прилича на кравата, ама имат Х хромозоми, една повече. Кравата има дванадесет, а биволът има тринадесет. Е как? Тя не може да стане в никакъв случай. Да вземеш бивол и биволица или телица и бивол, не става. Няма да стане. Не може да се роди нещо. Докато от кобила и от магаре по ще се роди. Защо? Защото имат едни и същи. Значи, какво става? Катър или муле, знаете по-добре от мен. Само че няма какво? Поколение. Така. До тука. Изведнъж се явяват, както и смокинята. След това има и вторични неща, които се явяват също от Бога. Които не са минали цялата еволюция, милиони или хиляди години на Земята и които са дадени. Ама за кой са дадени? Ами за арийската раса. Сега какво да се прави. Като четете Учителя, ще разберете, че арийската раса е на върха на всичко и ще го изкарат десет пъти по-голям расист от мен. Казвал съм го неведнъж и сега пак го казвам. Викат: „Изворски, ти си голям расист. Защото разделяш расите“. Не аз ги разделям, Господ ги е разделил. Аз само казвам истината и ви казвам нещата, които ги разделят, защото ги знам. Ама вие не ги знаете, ако ги знаете, няма. Аз не деля хората, значи, независимо какъв цвят имат на кожата…

Имало е една синя раса, която е директно, както бялата раса, наравно. Но е заминала или леко, понеже има много кръстоски, се е кръстосала и се е разпиляла. Просто сини хора сега няма на Земята, но има в Космоса. Силвина може да потвърди. Друг не виждам кой може. Видял ли е някой син? Значи, космическите кораби около Земята, има и космонавти, които са сини. Човек е така, само че синя му е кожата. И то един приятен син цвят, но син. На светло, на тъмно – син. Друго какво да ви кажа? Ей там са се провеждали ритуалите.

Приятел:
Оттам ли идва изразът „синя кръв“?

Георги:
Оттам идва изразът „синя кръв“. Значи, синя кръв е на дворяните, защото синята раса за момента тогава, преди бялата е била випа. Нали ме разбра? Върха. Значи, който е бил върха и му казват: „Той е със синя кръв“. Не че кръвта е синя по принцип, а от синята раса, която е била най-висшата, казват „със синя кръв“. Значи, той е дворянин, който идва и неговото поколение, нали, така да се каже, неговият ген е от сините. Значи от най-висшите. Той нито е мургав, нито е черен, нито е червен, нито жълт. Значи от тях.

Ами, какво да ви кажа?
Времето ни предупреждава много да не стоим. Но ей там са се провеждали ритуалите, както ориентацията. Татул е много по-силно място от Перперикон. Перперикон е едно жилище. Това е един храм. Има разлика, нали, между един храм и едно жилище, една обикновена къща за живеене? Все пак храмът е направен в името Божие. Както четиридесет години е строен в Йерусалим храмът на Мойсей. Още от Мойсеево време. Четиридесет години е строен, колоните, работите и така нататък. И е храм вътре за духа и една обикновена къща. Същото е между Перперикон. Има хубаво име, названия, работи, легенди. Чудесни работи са. Обикалях там. Дойдох тук. Светилище, светна от Горе, два часа стоя там, говоря. Сега не мога да повторя същото, защото от Горе викат: „А бе, синко, един път ти казах, сега харчиш енергия пак“. Ама чакай, тогава какво съм казал, аз го казах на глас, само Силвина може, къде е седял главния жрец, как са провеждани ритуалите и целият ритуал беше даден като на картинка. Аз го виждам на филм и разказвам на Силвина какво виждам в момента. Беше следобяд, сами сме тука. Краят на есента, топло време. Краят на октомври, ноември и жива душа нямаше тука наоколо. И в селото няма жива душа, кой да питаме. После видяхме, като си тръгнахме, само един единствен човек, който седеше на центъра на селото, никой друг. И така. Значи, това е пратракийско светилище. Провеждали са се ритуали, изпълнявало си е службата и от целия район, тука наистина е много мощно и точно. Харман Кая какво означава? „Кая“ е скала. „Харман“ е…  „Хар“ е харното, доброта. „Ман“ е богатство. Богатството на духа или доброто богатство може да се преведе от тракийски или старотракийски, или както и ще да е. Онова е Харман Кая. А тука Татул е място само на духа. „Тат“ значи дух. Исках да направя връзката. „Тат“ е дух, оттам идва „татко“. Нали? А „ул“, досеща ли се някой? Улук, значи духът се вкарва в… Улица идва оттам, улицата е очертана, определена. Улука, тече вода, нещо, където тече, нещо, което върви. Това е от тракийски всичко. И като се казва Татул, ние си мислим онова отровно растение. То си е билка татул. И лично аз татуловите семена направо, не чистих лимеца. Те като се олющят, те стават червени отвътре, а иначе са черни. И си хапвах лимеца, и си го разбърквах заедно с татула. И си го мелех на брашно пак с татула. Това си е билка. Нали? В определени количества, то е малко, колко може да има. В едно кило има сто зърна. Голяма работа, капка в морето. Нали? И освен това те са вече изсъхнали. Иначе татулът все пак е силно, но аз ви казвам, че бучиниша е много по-силно отровен. Да не ви светвам какво е бучиниш. Билка, трева, много миризлива, с неприятен мирис и е много по-силна от татула. С бучиниш императорите, които не са искали да ядат отровни гъби, римските става въпрос, са ги тровили с бучиниш. Бучиниша точно вид има на магданоз. Само че, ако магданоза е такъв мъничък, бучиниша е такъв огромен, метър и половина. И отвътре е кухо стъбло.

Така. Да не ви открехвам за тези магьосничества. Да не вземете да почнете да ги използвате. Нали? Да пази Бог. Следователно, ами какво друго да ви казвам. Аз в автобуса мога да ви говоря същите работи. Ето, вижте го горе. Качете се горе на тази скала. Вижте там саркофага, Лина къде е.  Ето това мястото, където седи там. Там са седели посветените с лице насам. Тука са били останалите. Тука са провеждали ритуалите. Само че, тука скалата е била много повече. Сега се е разрушила, паднала е. Тука е било като амфитеатър. Както е било от тази страна, така е било и от тази. Ей тука всичко, виж за няколко хиляди години, всичко е изпадало и се е повредило. Не е точно така, както е било. Гледате ли какво нещо е. Важното е, че дойдохме до тук, видяхме го. Кой където иска да застане, да види, да огледа. Археолозите са относително прави донякъде, но в никакъв случай на сто процента, каквито и титли да имат, академик, професор, член-кореспондент на десет академии. Тази ниша тука си е вършила също работата. Поставяли са специални неща. Ето тук, това е за сядане, между другото, наредено за жреца. А останалите са били оттатък, от другата страна. Това е ориентирано на изток. И оттам вече е било като амфитеатър. Много голямо е било наистина. Обаче какво го е повредило толкова, земетресение. Напукани са скалите и са паднали. Както е отсам височината, била е същата височина от другата страна. Ей така и даже е имало като седалки, ей така направени и леко доизсечени.

Между другото, тракийските жреци са най-малка намеса в природата. Те са използвали нещо, да го дообработят и да го оправят, но в никакъв случай не са правили големи промени. Сега какво? Лепят си онова там на изгледа, отиваме, слагаме му от хубавия тротил четири, пет кила. И това тука няма да остане нищичко. Ще останат само камъни на петстотин метра наоколо, това е, едно хубаво взивно вещество. Така, това е, повече подробности. Знаем за тези неща, че са светилища, изиграли са на времето си своята роля. Тогава са били сто процента. Не че сега не вършат свята роля, но сега като минаваме ние ги активираме. Като минат следващите малко да им повдигнем просто вибрацията. Това е. Не че са ни необходими кой знае колко. Има съвсем нови места. Гледате един чисто гол баир. Както вчера видяхме върха на онази могила, на самодивското хорище. Нали видяхте? Хубаво, равно, гладко от всички страни. Ама отдолу има едно такова мощно космическо съоръжение, което е двадесет, петдесет, сто, хиляда пъти по-важно от това тука, където седим. Ама ние отиваме. Отиваме защото това тука ние го виждаме, защото още сме в материята. Ама всичките като почнете да виждате поне половината колкото мене в духа, айде да не кажа колкото мене сто процента. Ама поне половината, десет процента да виждате, един процент хайде, пак сте на далавера. И един процент, пак сте на далавера (смее се). Нали ме разбрахте? Тогава изобщо няма да искате да минете от тук. Ще кажете: „А бе Георги беше прав“. Разбрахте ли? Хванете се за първия процент. После ще станат двадесет процента, после петдесет процента. Добре, посрещат ни първите капки.
Слава Тебе, Господи! Трябва да се изнасяме…