ГЕОРГИ казва: с ЛЮБОВ ДА ПРАВИМ НЕЩАТА, ДОБРИ ДЕЛА ДА ПРАВИМ!
Колкото повече правим това, толкова повече ни ОЛЕКВА НА НАС самите, но повярвайте ОЛЕКВА и на ХОРАТА ОКОЛО НАС, когато НИЕ СЕ ПРОМЕНЯМЕ.
Примерно АЗ СЕ ПРОМЕНЯМ, някои неща в себе си КОРИГИРАМ и изведнъж страховете на майка ми ИЗЧЕЗВАТ. Изведнъж тя става вегетарианка, без нищо, без да я съветвам.
Аз съм оставила нещата, защото НЕ Е ПРАВИЛНО детето да съветва родителя си. Енергията тече от корена към дървото, в правилната посока. Те нас ни захранват с енергия. Ако ние започнем да ги укоряваме, да ги съветваме: “Така живей, иначе живей”…
НЕ!
“Майко, БЛАГОДАРЯ за това, което си ми дала. Благодаря за това, което имам като таланти, като вдъхновение от теб, но аз не искам да те променям.”
Но когато АЗ СЪМ ТОВА, КОЕТО СЪМ, СЕ ПРОМЕНЯ ВСИЧКО, всичко се пренарежда.
Иначе човек може да работи и съзнателно, разбира се, има дори ТЕХНИКИ. Сега се сещам за нашия ритуал, който е “БОГ да прости”. Прави се за починалите, раздава се храна като се счита, че ние един вид храним и починалите с тази храна, което има своята много дълбока символика. Дори четох за един руски ритуал за изчистване кармата на рода, който го имаме и ние в България по този начин.
Просто НЯМА ПО-СИЛНО оръжие от ЛЮБОВТА и ПРОШКАТА. Това са двете неща, които човек, ако наистина СЪЗНАТЕЛНО РАБОТИ, няма непостижими неща!
Каквото и да е станало, каквото и да е станало в семейството!
Много често ОБВИНЯВАМЕ..!
В една семейна констелация бях видяла майка ми…, ами ТЯ НЕ Е ИМАЛА СИЛАТА, може би. АЗ ИМАМ вече силата ДА ПРОМЕНЯ НЕЩАТА, но тя просто НЕ Е ИМАЛА тази СИЛА, защото СЕДЕМ ПОКОЛЕНИЯ НАЗАД БАБИТЕ СА Й ВЛИЯЕЛИ по определен начин..!
Ами обръщаме се към нея мислено – за БОГ НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА – обръщаме се, благодарим с разбиране, с ЛЮБОВ, най-вече с БЛАГОДАРНОСТ! БЛАГОСЛАВЯМЕ! БЛАГОСЛАВЯМЕ Я! БЛАГОСЛАВЯМЕ И СЕБЕ СИ!
Мислено ИСКАМЕ БЛАГОСЛОВИЯТА от НЕЯ и от ЦЕЛИЯ РОД КЪМ НАС БЛАГОСЛОВИЯ!
Може да се пробва в медитация това нещо да се прави, в МОЛИТВА и така нататък…
ДА ОСЪЗНАЕМ КОИ СМЕ!
Ние не сме само това, което виждаме и след това СЪЗНАТЕЛНО ДА РАБОТИМ в тази посока. Да се поразровим, да потърсим, да отидем на някое родово събиране. Това е била много хубава традиция. Защо не? На хората, които са живи от този род, да им обърнем внимание, да си поговорим с тях, да разберем някой неща, може би и на нас ще ни светне по този начин нещо…
СИЛВИНА БЕЛ ИЛАЛИ
Откъс от „Българският Дух – корен и криле“, 2017 г.
