Всички трябва да живеем съзнателно и будно ЖИВОТА си, а не спящо, както го живеят повечето!
Едно примерче ще дам, за да видите как Природата и съществата ще започнат да стават ваши приятели и да ви обичат.
Бях вкъщи, на двора и имахме синигерчета там, които гнездеха наблизо. Един чужд котарак, нашият бях го отучил поне от двора да лови, но един чужд идваше.
Изведнъж чувам някаква суматоха до чешмата и поглеждам – едно синигерче отишло да пие вода и котката го издебнала, точно където е мивката. Туп, и го хванала за врата и то пърха.
Аз се засилих натам, извиках, изсъсках на котката. Тя се стряска от това съскане. Тропнах с крак, и тя го изпусна.
И то още зашеметено, обаче излетя и кацна на покрива на къщата и гледаше няколко минути. А котката се обърна към мен и ме прониза с такъв зъл поглед и с такава омраза, че можеше да убие човек. С такава сила само ме изгледа. Аз спрях, нищо не й казах. И тя тръгна бавно към двора на съседите…
Птичето се осефери, осъзна се. Кацна на дървото, където му е гнездото и почна да пее.
Това беше точно по обяд. Обикновено синигерите, както и славеите пеят нощно време.
Славеят защо пее? Славейката мъти яйцата, а той пее през това време, за да й е по-леко, нали все едно това е бременността й – да е по-леко и по-весело. Виж какво малко същество, а какъв акъл!
И тогава си спомням, че идваше на прозореца ми, кацаше на перваза това синигерче и ми пееше цял ден.
Аз, насам-натам, не съм живял много в къщата, където съм се родил, но през цялото време то пееше.
Мина доста време и отиваме на розобер и тогава ми направи впечатление, че сутринта като отиваме при изгрев слънце, само на моят ред и на храста до мене кацаше една авлига. Авлигата е една много песнопойна хубава птичка и много шарена. По нея има червено, оранжево, жълто. И ми пее, само на мене!
Местя се, бера по-нататък, тя се премести. Цяла сутрин! С часове!
Понеже информацията се пръска по целия свят, целят птичи свят е разбрал, че аз съм спасил една душа. И авлигата идва да ми благодари.
Освен това на Седемте Рилски езера отиваме и една стърчиопашка подлита на пет-шест метра пред нас и ни води. Тръгнахме от второто езеро, където е чешмата на Учителя и се качихме до шестото. Тя ни водеше непрекъснато.
Значи птиците, животинките са много благодарни!
ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ
Откъс от беседата „БОЖЕСТВЕНАТА Радост“, 2022 г.
