Един неразумен и невнимаващ човек се покачил бос на едно дърво, за да си набере плодове. Той се изкатерил по един клон от едната страна на дървото, но решил да слезе от другата, където му се видяло по-удобно и по-ниско. Като стигнал до там видял, че трябва да скочи от един-два метра височина. Долу, под дървото видял, че има пепел от огнище, но си помислил, че то отдавна е изгаснало и скочил право в средата му. Макар външно да изглеждало угаснало, то огънят бил горял доскоро и въглените парели неудържимо и дори изгаряли. Човекът, когато скочил, усетил топлината във въздуха и за миг разбрал, че е сгрешил, но вече било съвсем късно. Грешката била допусната и нищо не могло да я коригира. Той просто попаднал бос в жарта, изгорил се доволно, като изпомачкал и повредил и плодовете, които бил набрал.
Когато човек в земния си живот допусне погрешка, грешка, грях, несправедливост, то това е скокът в горещото огнище. По наближаващата горещина той разбира това, но вече е твърде късно. Трябва да се плаща – с изпитания, болести, страдания, несгоди и некомфортности. Само защото не сме внимавали в стриктното спазване на Природните и БОЖЕСТВЕНИТЕ ЗАКОНИ. Сега или някога!
Но единствено НИЕ правим настоящето и чрез него изграждаме бъдещето си, а настоящето и бъдещето правят миналото.
Минало за праведните не съществува. Те живеят във вечното настояще.
Когато в една чиста стая живее чист човек, неговото присъствие не се забелязва и той я оставя чиста след себе си. Чист ли си, чисто е и миналото ти и няма какво да чистиш! Това Е!
ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ
Откъс от книгата „Диамантената Десятка“
