Алберто Асаджиоли ни дава своя опит, разглеждайки Фазите на Духовния Път и за мен това е много интересно.
Първата фаза е на ПРОБУЖДАНЕТО.
Това може да стане внезапно, може да стане постепено или след бавен процес, може да стане чрез посвещение, може да стане на медитация, на духовна лекция, може да стане след силен емоционален стрес, след загуба на близък човек, на работа, след финансов крах. Различни са вариантите.
Вярвам, че една от работите на ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ е точно това пробуждане на хората и наистина то се наблюдава и е факт.
Аз работех в гръцкото посолство, бях един светски човек, ходех от коктейл на коктейл всяка вечер. Красиви дрехи, тоалети, вечерни рокли. Там бях 6 години.
Обаче последната година започнах да ходя на йога, започнах да усещам вече, че нещо ми липсва, нещо не е така, че не ми е достатъчно това, което правя. Започнах да търся, да гледам духовни филми, да чета книги. Докато дойде момента на истинското, на големия стрес, който беше свързан със загуба на близък човек и там вече преживях катарзис. И когато това свърши, наистина бях съвсем друг човек, нищо светско не ме вълнуваше както преди. И продължих по един нов път.
Зарязах йогата – в едно видение ми беше казано за това и поех с ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ, за което вече знаете.
Следващата фаза е СВЪРЗВАНЕ С ДУШАТА.
Това свързване с душата дава един оптимизъм, ентусиазъм, много енергия, човек оценява красотата, оценява Единството на Творението, иска да сподели всичко, което знае с всички.
Аз бях така. Ходех на всички възможни семинари. Където каквото духовно събитие имаше, аз бях там, на първа линия. И след мен още двадесет човека, приятели, на които се обаждах, изпращах смс-и и казвах: „Нещо прекрасно е, хайде заедно да отидем да го видим какво е“.
Следва може би най-хубавата част, най-леката от духовния път – това е фазата на ПЕПЕРУДАТА.
Пеперудката си живее прекрасен живот от цвят на цвят, тука кацне, там… Навсякъде слагат нектар и всичко е само за нея – слънце, светлина, синева. През краткия си живот наистина преживява една благост.
В ИСТИНСКИЯ ДУХОВЕН ПЪТ ние неусетно минаваме тази фаза, но се налага да минаваме и през други. Сякаш това е само началото, един вид да ни покажат хубавината, да си кажем:“Ей, духовния живот колко хубаво нещо е”.
С ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ коментирахме, че истината е, че ние трябва да се превърнем, не в пеперудки, а да станем пчелички и каквото съберем, да го носим за Цялото, за ОБЩОТО БЛАГО.
След тази прекрасна фаза, както се пее в песента “Скитах се по гори и планини“ започва спад. Слизаме надолу към равнината и трябва да минем през нея. Тук има различни неща, ГЕОРГИ го нарича ДОЛИНАТА НА СЪМНЕНИЕТО, Долината на сенките. Има различни наименования на това, но това всъщност е Фазата на пречистването и на спадовете.
Мистиците в Древността през тази фаза са се стремели да се пречистят от желанията си, да пречистят телата си от всичко нечисто. Някои от тях са стигали до краен аскетизъм. А всъщност, както Асаджиоли казва: „Целта не е да се откажем от материята, а да се откажем от нашата привързаност към материята“.
Значи не да се откажем да ядем, а да се откажем от това животинско желание да ядем каквото и да било. А иначе храната си е благинка.
Ето, пчеличките събират, пеперудките събират, защо и ние да не си похапваме? Даже УЧИТЕЛЯТ е казвал: “Като се храните, правете го с охота”. Значи с радост, с желание, да благословиш, да се радваш на това, което имаш. И с молитва!
В тази фаза окончателно падат декорите. Всичко светско, което е било преди и ни е вълнувало, тук просто го няма. Изчезват всички стари приятели… в един момент оставаш сам докато дойде новото, новите хора.
СЛАВА БОГУ в днешните дни, в които вече на Земята скоростта е много голяма, това е много по-кратък процес. Човек няма толкова време да остане сам и може би много по-бързо намира сродните си души.
Ако трябва да направим аналогия с ИСУС – това са четиридесетте дни в пустинята, които той изминава.
Следва фазата на АКТИВНАТА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ. Започват вътрешните способности да се развиват.
Тази фаза е обединена с фазата на ПАСИВНОСТТА или ПАШКУЛА, където човек просто трябва да прояви едно търпение и да „не напъва нещата“, както ГЕОРГИ казва, а да остави ДУХА да работи с него.
Тази фаза е характерна с нещо като парализираност на ума. Човек просто трудно си формулира мислите.
Страничните хора забелязват, че сме леко променени, че сме леко неадекватни, отвеяни и почват да ни критикуват, да ни атакуват. Много е важно да устоим на това и да развием тази воля, тази твърдост в себе си, да отстояваме това, в което вярваме.
След това идва фазата на ПРОСВЕТЛЕНИЕТО.
При различните типове хора – емоционалните и менталните – тя може да протича по различен начин.
При емоционалните хора се изпитва БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ.
При менталните хора – те изпадат в едно ЧИСТО СЪЗНАНИЕ с множество прозрения.
Има още една криза по Духовния Път – ТЪМНАТА НОЩ НА ДУШАТА. Това е връхната точка на трансформацията или УЧИТЕЛЯТ я нарича: “ИЗПИТЪТ НА ГОЛГОТА”.
Знаете, че хората, които БОГ обича най-много подлага на най-големите изпитания.
Това е така наречената „мистична смърт“, „духовното разпятие“, като целта е да се заличи централната част на Аза, егото да се приглуши и ние да станем едно оръдие за изпълнение на БОЖЕСТВЕНАТА ВОЛЯ.
Тук отново има един период на пасивност – така го описва Алберто Асаджиоли и може да се мине през отчаяние. Това е самото дъно и може би това е най-голямото изпитание, което човек, който се е самоопределил да работи за Духа, преминава.
Това самоопределяне е много важно нещо – да правиш нещо за благото, да работиш. Всеки да намери неговата си нива, нещото, в което да бъде най-полезен и когато вземе това решение, да бъде абсолютно непреклонен в това.
Тогава, повярвайте ми, много се променя живота, човекът все едно става друг, все едно е сменена личността му. Това е един акт на волята на човека, не е просто едно желание.
И последната фаза – ЕДИННИЯТ ЖИВОТ.
Когато човек дава всичко, печели всичко. Този човек, който е преминал през всичките тези катарзиси, изпити, изпитания, той е уравновесен, няма амплитуди, изпълнен е с покой, с Любов, с Единение. Той се превръща в служител, в съвършен, в учител, в лечител, изобретател, реформатор и т.н.
СИЛВИНА БЕЛ ИЛАЛИ
Откъс от беседата „Изпити на Пътя на Духа“, 2015 г.
