КАК ДА СЕ МОЛИМ? 

Слушайте ме внимателно. Сега ще кажа как да се молим, за да има ефект и всичко да е точно.
Защото не е достатъчно само да споменаваме ИМЕТО БОЖИЕ, когато сме в недобро състояние, когато искаме нещо… 

Отиваш, продаваш си апартамента, обаче година и половина няма клиенти. 

Отиваш в църквата, палиш дебели свещи и викаш: “ГОСПОДИ, искам да си продам апартамента, искам да се отърва от него.” Значи имаш зор, имаш нещо. 

И като си болен пак се сещаш…

За БОГА трябва да се сещаме сутрин и вечер. Две мнения няма!
И тогава само да кажем: „Га“, ТОЙ вика: „На“.

Това е защото ГО споменаваме всяка сутрин и всяка вечер.

Какво се иска от нас?
БОГ много добре знае какво ни трябва, но наистина, ако всеки ден МУ споменаваме ИМЕТО.  

“Не споменавай напразно ИМЕТО БОЖИЕ” – това е друго!
Но сутрин МУ казваш: “Да, ГОСПОДИ!”
Има друга молитва, много кратка и много мощна: 

“ГОСПОДИ, ТВОЯТА ВОЛЯ, не моята!”
Вечерно време: 

“ГОСПОДИ, ТВОЯТА ВОЛЯ, не моята!”

Значи, ако никога не си ГО забравил и като кажеш нещо и искаш, няма начин да не се изпълни. Но това трябва човек да го прави всеки БОЖИ ден и да не го изпуска. А той три-четири дена го забрави или една седмица и вика: “Ей, какво става?!”

Трябва да ти стане навик!

Навик ти е! Както да закусваш, да вечеряш или както да дишаш – навик – да се вършат ежедневните неща, а това не е ежедневно нещо.

ТОВА Е НОМЕР ЕДНО – ВРЪЗКАТА С БОГА!

Слушате ли ме внимателно?
Изглеждат прости неща, ама са толкова важни, че нямам думи!

 И второ. Сега на ГОСПОД може да му искам десет лева. 
– ТАТЕ, – аз така се обръщам – трябват ми десет лева.
ТОЙ вика:
– Синко, няма да стане! Не знам за какво са ти.

ГОСПОД ли не знае за какво са ми? ТОЙ иска точно да му кажа за какво са ми.
И аз МУ викам:
– Еми, ще си купя една кутия с цигари и ще пия две бири.
– Ооо, не!
Но ако МУ кажа:
– Тези десет лева ми трябват, за да си доплатя сметката.
– Готово, имаш ги!

БОГ какво иска обаче от нас?

Иска подробности и точно как, ама да го кажем от сърце, а не отзад – ние да дадем една фасада лъскава, а отзад да имаме задни мисли, защото няма да ни даде. 

Това, което искаме ще ни го даде.

Значи иска подробности и точност! 

“ГОСПОДИ, искам 200 лв. да си купя колело. Искам с него да си ходя на работа.” 
И аз го казвам ден, два, три, пет, десет, на единадесетия ден или на стотния ден… /се случва/, ама аз мрънкам.

Трябва последователност, трябва упоритост!

И изведнъж: Хоп! – ми идват 500 лв. от една лотария. 
– Аа! Аз ли печеля?
– Да!
Значи, не стига, че колело мога да си купя, ами и ще ми останат пари. 

И пак казвам: проверете го и вижте. 

Но когато искаме нещо от БОГА, това е половината от нещата, да МУ казваме точно за какво е. 
Другото нещо е да правим някаква, дори и малка жертва. 

Каква е тази жертва? 
– ГОСПОДИ, днес ставам и ще изчистя цялата улица, ще ѝ направя оборка!

Да, казваш и го правиш!
Това е Добро!

ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ

Откъс от беседа в Гълъбово, 2014 г.