Георги:
ДОБРЕ ДОШЛИ, ПРИЯТЕЛИ!
Най-добре е да бъдем приятели по сърце, по Дух и Душа и по Воля. От това по-хубаво няма.
Благодаря ви!
Знам, че това събитие, тази изява е благословена от Бога и е разрешена иначе нямаше да стане. Знаете ли, че днешната тема е „БОЖЕСТВЕНАТА СИЛА“. Предишния път пак на масово събитие беше „Божествената Любов“, за която говорих доста дълго и доста точно.

БОЖЕСТВЕНАТА СИЛА може да се каже, че е по-голямата част от Божествената Любов, но тя не може да се използва току-така от земното човечество.

Божествената сила я има там, където има номер едно Любов, второто има Честност, Почтеност, Истина, Целомъдрие, където има Щедрост и всички останали добродетели от Благородството през Великодушието като минем, през Смелостта докато стигнем до самата Саможертва, на която трябва да е готов човека.

Само може да се каже най-чистите, най-светлите същества от Божествения род могат да използват Божествената Сила.

Защо се казва Божествена Сила, а не Божествена Енергия?
Защото съм го казал в хубавата книга „Великият трепет“, че

ЕНЕРГИЯТА е онова, което ти се дава и го получаваш, а СИЛАТА е онова, което трябва да дадеш!

Ама не всеки може да даде и има сила не само за себе си, а да раздава и на другите. Следователно небето разполага обаче с огромно количество и огромен потенциал Сила и може да раздава на всички.
Само че защо ние земните жители не може да я усетим и да се ползваме стопроцентово от нея?
Мога да кажа така по най-така уличния начин, обичам някой път уличното изразяване, защото сме загубени и невежи. Нали в прав текст го казвам, но има много голяма истина в това. Защото

ние поради нашето невежество се отдръпваме от Нашите Велики Светли Родители, които са на небесата, а това е номер едно Божествено съзнание,

което се състои също от две половини. Това е Бог да кажем да го сведем до Земята, това е мъжкия и женския принцип. Или това са два велики принципа във Вселената, които не са наречени точно мъжки и женски, но аз ги разграничавам за по-лесно възприемане на Земята.

Отдалечаваме се от Божественото Съзнание, от Христовото Съзнание, да не говоря, че се отдалечаваме от Всемирното Съзнание, т.е. от нашия Татко Абсолюта, който е ТВОРЕЦА НА ВСИЧКО.

Няма да се задълбочавам в технологията на нещата, а ще кажа, че обикновено

на Земята се работи с духовни енергии и земни, човешки енергии.

БОЖЕСТВЕНАТА СИЛА се полага пак казах само на най-чистите светлите, човешки същества, които могат да я използват винаги за чудотворства, за лечение и за каквото и да си помислим, а иначе се дава на обикновените хора в изключителни случаи.

Когато някой наистина е заслужил за момента, проявил е подвиг геройство, саможертва – да. Когато му е необходима такава сила и недостатъчна Духовната сила, или Ангелската, или Човешката сила тогава небето му дава истинската Божествена сила.

Няма да се отклонявам от беседата, а ще продължа по нея, но с по-ясни, точни примери, които са от живия живот.

Тук мога да прочета няколко духовни постулата. Както съм написал „Златните завети“ тази книга, откакто тя излезе може би скоро ще станат две години почти съм написал още 20, 30 или 40. Записвам си ги и когато направя второ издание на „Златните завети“, вместо да са 610 както са тук ще са 700 примерно или 730, за да направят 7 и 3 хубави числа са те, да направят и единицата – БОГА ВСЕДЪРЖИТЕЛ. Човек трябва наистина да знае и употребява нумерологията, за да бъде добре. Пак казвам

ЗЛАТНИТЕ ЗАВЕТИ СА ДУХОВНИ ПОСТУЛАТИ!

Какво означава точно духовен постулат?
ДУХОВНИЯ ПОСТУЛАТ представлява КОНЦЕНТРИРАНА МЪДРОСТ проверена през вековете. Това е най-кратката дефиниция. Ето какво съм записал. Няколко 4-5 са на този лист, а след това има още нещо.

Коя е тайната на БОЖЕСТВЕНАТА СИЛА?
Казвам ви тайната по-най общодостъпния начин. Не искам да се хваля, но много трудно някой друг ще го изрази по-точно. Някога са го изразявали, може би. Учителя Бейнса Дуно има точни, изключителни дефиниции за всичко. И аз гледам да следвам горе-долу поне неговия път и неговата посока, защото съм се убедил в много неща, да не кажа че във всичко е прав. Значи:

„Тайната на Божествената Сила е Словото Божие превърнато в дела, а делата да са винаги в името на Любовта, Светлината и Животът.“

Още веднъж ще прочета този Златен Завет, за да може човек да го асимилира в истинския му, абсолютно чист, съвършен вид. Не само Златен, а Диамантен вид. Може би следващата книга ще я нарека Диамантените Завети, защото диамантът стои в йерархията на минералите, на металите и на космическата Менделеева таблица на по-високо ниво от златото.

Значи Словото Божие, което слиза, съзнателно или несъзнателно, ние го приемаме, превърнато в дела и тези дела да са винаги в името на Любовта, Светлината и Животът – ВИНАГИ.

Има ли смърт, това не е Божествена Сила, дори не е и ангелска.
Макар, че при ангелите има възмездие, както са изпратени два велики ангела ликвидатора, за да изтрият от лицето на Земята Содом и Гомор, тъй като в тях мерзостта вече е превзела всичко и е в много големи размери.

Ще направя един бегъл паралел между тогава и сега, тъй като сега ще ви кажа в прав текст без да се плаша, аз иначе съм деликатен и не поднасям така истините,

но ще ви кажа в прав текст, че сега мерзостта командва на Земното кълбо в най-чистия си, най-прекрасния си и в най-демократичния си в кавички вид.

А пише в Евангелието още в Стария Завет, да не кажа в Новото Евангелие, че когато видите мерзостта на онова място където не и подобава, т.е. на върха, а и в държавната, светската власт и в свещеническата власт. В религиите времето е дошло и аз виждам и усещам и знам със сигурност, че сега започва завършекът на нещата. Или другото име на този велик завършек на нещата, който му казваме сега преминаване, преход и след това Велика Божествена промяна, още се казва РАЗВРЪЗКА.

РАЗВРЪЗКАТА започна съвсем скоро и вие ще видите плодовете ѝ.

Така продължавам нататък с Духовните постулати. Първият беше, който съм си записал за Словото Божие, за Божествената Сила. Вторият е:

„Човек, ако знае да управлява добре словото си, може да управлява добре и живота си!“

Я гледай ти.

„Език мой, враг мой!“ Дали е гръцка или латинска поговорка не знам, ама може и да е трако-българска, но е абсолютно точна, защото:

„Казана дума, хвърлен камък.“ Много обичам и народните мъдрости, защото в крайна сметка съм магистър Филолог по диалектология на Българския език. Брей, да не си казвам титлите. Небесните ги имам всичките, ама земните просто не ме интересуват.

Словото, което излиза от човека е градивно в зависимост до колко първо той Вяра, Надежда и Любов има. Второ Мъдрост и най-вече каква Чистота има неговата съвест.

Колко е чист, колко е почтен, колко е честен, колко е щедър и колко е добронамерен и колко не е егоистичен. Напълно да е покорил егото си. Не да стане негов послушен подчинен, а той да му бъде командир, т.е. самия човек. Понеже егото работи с ума на човека. Егото не може да работи с разума на човека.

Разума на човека е КОСМИЧЕСКИ.

Не знам на английски мисля, че има само ум. Що няма разум? Ми разум разумява има само славянските езици и е само от Тракийския излязъл. Да можеш да разумееш нещата.

Исус казва: „Както слушам, тъй и съдя.“

И когато го цитирам точно така Евангелието всички казват: „Ами как нали не съдете, за да не бъдете съдени.“ Това не е съдене, защото тук е изпуснал онзи който е превеждал Евангелието, това не съм бил аз. Ако бях аз щях да го напиша правилно. Той е искал да каже: Както чувам Божието слово отгоре, тъй и разсъждавам.

съдя – разсъждавам

Толкова е просто, ама нали трябва някой да ти го каже. Затова трябва учители, адепти. Всички сме равни, ама все пак има посветени, просветлени, треньори. Всички те са духовни инструктори. От такива хора се състои авангарда на Светлината на Земята. Всеки един когато стане един честен, чист, почтен човек, който е овладял егото си и работи за благото на колектива, та дори и за собственото си благо и издигане в Духа той е член на този колектив на Светлината. Дали ще го наречем Семейство на Светлината, Святото ято също, ядро на Светлината, авангард на Светлината, няма никакво значение.

Няма значение и човека от каква раса е, от какъв пол е, каква професия има, какво образование има, каква религия изповядва, важното е да е истински ЧОВЕК, човечен.

Значи, словото понеже се материализира и колкото човек има плюсова граница и минусова граница на материализиране на словото.

Значи когато си в плюсовата граница значи си в светлите сили, светлите духове. Колкото си по-чист, по-свестен, по-щедър, по-самопредан и по-самоотвержен служител на Бога и на хората разбира се, защото трябва да обичаме Бога, ближния си, враговете и предателите си и колкото може да изразим към тях обичта си, фактически толкова ние започваме повече да употребяваме, да черпим от Божествената сила най-вече чрез нашето слово и чрез нашите дела и ставаме ЧУДОТВОРЦИ.

ЧУДОТВОРЕЦ аз мога да бъда и ако съм с отрицателен знак – велик Маг. Тогава знаете ли на кой служа, не директно на Бога. Аз служа на нейно величество кака Карма, която също е служител на Бога и преминава моето служене през нея и тогава служа пак на Бога.

Пак споменавам случая. Двамата велики ликвидатори, които са отишли да унищожат Содом и Гомор, не знам по някаква случайност много добре познавам единия и сме много близки от време оно, може би преди милиони години, откъде да знам, значи са вършили работата на Бога, но чрез кармата.

КОЕ Е КАРМА?

Онова, което всеки един от нас е заслужил с неразумния си, не мъдрия си начин на живот и поведение във всички прераждания в цялата Вселена, не само в материалната и в другите във всички свои животи.

Значи НИЕ КОВЕМЕ БЪДЕЩЕТО СИ ЧРЕЗ ТОЗИ СИ ЖИВОТ!

Ако в тази минута сега аз съм честен и почтен жител на земното кълбо, отивам храня гълъбите на площада, след това отивам с приятелите си се черпя, почивен ден е, имам правото, иначе работя всеки ден, изпълнявам безупречно служебните си, професионалните си задължения, всичко е точно. Точно такъв ще ми бъде денят в следващото прераждане след 120 години. Прекрасен ден. Косъм няма да падне и прашинка от главата ми. Аз съм си го изработил още сега.

Но ако съм държал, излиза комшията удрям, изскачам от моя двор удрям му два плесника и викам : „Не искам да те виждам повече, не сме комшии. Ти знаеш ли какво си направил, еди-какво си.“ Някаква щета. Ощетил ме материално. Аз съм си послал за бъдещето така, че ако онзи е един наистина свестен човек, а аз го нападам, става много по-зле отколкото и онзи е същия такъв да кажа хаймана и побойник като мене. Е там сме горе-долу танту за танту. Нито на него му се пише много. Пише му се, но не много! Нито на мене ми се пише много, защото сме дренки от един дол. Това е, с един акъл, едно елементарно съзнание. Но ако единия е извисен в духа, интелигентен, свестен, духовен човек, а другия така по-елементарно съзнание, да не кажа простаче. Хубав уличен израз. Отивам и пребивам този човек, ами не пожелавам на никого това, което се пише на такъв човек. Просто не пожелавам, защото има безброй примери за това и всички, които малко от малко познават учението на Учителя Бейнса Дуно могат да потвърдят, че който е направил нещо не добро на него е платил много висока цена.

Продължаваме нататък. Ето какво пише в следващия постулат. Ако искаш пак казвам да използваш Божествената сила:

Доказвай винаги, че стоиш зад всяка своя дума, мисъл и действие, като залагаш най-високата цена – ЖИВОТЪТ СИ!

Защо Светиите са Светии?

Ще ви кажа, много просто. Защото Светията от най-простия ежедневен, така да се кажи тривиален случай някаква работа работи, дори и да готви, той иска да направи това толкова съвършено, толкова точно и толкова добре. Защото както отговаря за ястието, за манджата и за чорбата с живота си, така отговаря и за живота и на едно живо човешко същество, което му е поверено.

Да отгледа едно бебе. На един мъж, който няма никакъв опит, ама майката заминава или си отива и ето той е длъжен да го гледа.

Някога си спомням работех в един завод, военен, голям. Бях в шлосерския отдел, а влизам в стругарството. Стругарното където са стругове, фрези, които малко от малко са работили знаят за какво става на въпрос. Гледам до един струг на една стойка направена и вързана една детска люлка. Онзи човек си работи и люлката е до него. Питам един от стругарите, който ми беше познат. Вика:
– Ми не знаеш ли!? Ние цялата бригада гледаме това бебе. На нашия еди кой си колега /мисля, че му викаха Пепи, значи се е казвал Петър/, жена му почина и му остави това 3-4 месечно бебе на ръцете. И няма баби, няма дядовци, няма кой да го гледа. И той човека почва. Дадоха му някаква отпуска, ама един месец, после трябва да идва /тогава законите по онова време бяха съвсем различни. Дори може би сега има по-демократични закони/. Идва тука носи го и целия ден цялата бригада се грижи и го дундурка.

Еее, за това можеш да си заложиш живота, както този баща го е направил, нали. Ама аз казвам,

за да ползваш Божествената Сила винаги от най-малкото, до най-голямото, трябва да залагаш най-високата цена.

Това пише в този златен завет или постулат. Така, хайде по-бързо да минавам нататък, защото наистина времето тече. Ето следващия:

Силните на деня си мислят, че живеят истинския жив живот /политици, бизнесмени, милиардери/ Това е хубава илюзия. Смирените на деня живеят точно такъв живот, защото те са силните във вечността.

БОЖЕСТВЕНАТА СИЛА НЕ СТОИ ЗАД ФИЗИЧЕСКАТА СИЛА

или тези които са силните на деня или както и ще да ги наречем в материята на физическия свят.

БОЖЕСТВЕНАТА СИЛА СТОИ ВИНАГИ ЗАД СМИРЕНИЕТО, ЗАД СМИРЕНИТЕ! ТОВА Е СИЛАТА НА ВЕЧНОСТТА!

След това има един постулат, който мисля да го кажа когато си представям книгата „Тополата на детството“, ама сега просто ще го прочета.

Детството е живот на смирение.

И още един, който гласи и който се отнася за сегашното време и ние ще бъдем свидетели на това.

Вулканите се разделят на угаснали и спящи, но това не значи, че те не са живи. Хората си мислят, че те изригват от само себе си. Това е човешко мислене. Вулканите изригват, защото имат заповед точно кога да направят това.

Запомнете го този прост постулат за вулканите. Абсолютен, истински е, защото

Великия Вселенски Разум командва всичко.

Когато стига върхът на неморалността на градовете, които са в подножието на вулкана Везувий, какво става една нощ? Вулкана казва: „Бау!“ и те остават под лавата. Мислите, че е току-така, скимнало му е на вулкана да изригне. Е не е така. Момента точно е избран на всичко, което ще го потвърдя с един пример.

Който е чел достатъчно Учителя, пак ще го кажа. Той е имал големи пълномощия и е работел с Божествената сила.

Става Чирпанското земетресение хиляда деветстотин двадесет и някоя година. То е предвидено и Учителя знае, защото е голям пророк и ясновидец да стане в полунощ, около полунощ – плюс, минус. Аз съм бил свидетел на Свищовското земетресение. Беше 25 секунди. Северна България и Свищов го направи за нищо. Това беше в планината Вранча. Той само, че измолва от Небето да го изтегли с четири часа по-рано и то става в осем часа, било е топло времето, така че лятото е било още светло и хората са били навън и жертвите са четири, пет пъти по-малко отколкото е трябвало да бъде. Когато го питат дали е могъл изобщо да го неутрализира, Учителя казва:
– Не, аз не мога да направя това.
Независимо от какъв ранг е Дух. От най-високия ранг на Елохимите от Божествения Свят. Има силата, но няма възможността. Не му дават.
– Само – вика – можех да измоля да го изтегля четири часа по-напред, за да бъдат жертвите по-малко.

Така, сега ще преминем към по-тривиални неща. Искате ли да ви прочета една басня, която е съвсем кратка за две минути, но е много показателна и пак ще направим един паралел със сегашното време.

Ами, какво е баснята най-напред? Баснята е онова литературно произведение, в което участват герои – животни, но на животните се преписват човешки качества. Най-интересното е знаете ли? От месец два дойде един гълъб. Много са го виждали. След това станаха два, след това станаха три, сега са шест, т.е. три двойки. Понеже отначало имах две гълъбици и им казвам:
– Вижте какво момичета, вие носите яйца, обаче еднополовите бракове в моя дом са забранени. Не става.
А те снесли, и едната снесла две яйца и другата снесла две яйца и лежат и се сменяват както мъжкия гълъб и женския мътят и винаги снасят по две яйца. Мъжко и женско пиленце, които са чифт и са неразделни. Те са абсолютната и пълна андрогинна двойка нищо, че са близнаци. Но за тях не се отнася кръвосмешението.

Няма да ви изнасям беседа по гълъбовъдство, по гълъбарство, защото още от дете гледам гълъби и ги обичам.
Продължавам нататък. Човешките качества се пречистват и гледам сутринта двата от гълъбите тези които мътят – гълъбиците седят на покрива на гълъбарника. Отидох, разтървах и ги викам:
-Слушайте! Защо се биете? Има достатъчно за всички.
След петнадесет минутки гледам заедно кълват. Добре. Еми, защото единия си пази периметъра, където му е апартамента и любимата му мъти и другия. Горе като се срещнат близо по средата, те имат така да се каже точно определени територии, както всички горски животни където имат ловен район.

Баснята се казва „Лисицата и сойката“.
За сведения на онези някога съм застрелвал и сойки. Да ми прости Господ! Това е една птица, която е горска и е много интелигентна. Голяма почти колкото гълъб. Така има едно хубаво оперение и прелита от дърво на дърво в гората и някои ѝ казват, нали от бившите ми колеги ловци и рибари ѝ казват „горската клюкарка“. Защото тя като види някаква опасност дали на земята или в небето някоя хищна птица или хищник, започва да издава едни пронизителни крясъци и започва да следи хищника къде отива. Така може да чуеш и да му очертаеш пътя, ако си в гората. Това го казвам, защото хората в градската среда надали знаят толкова неща. Ако живеят в гората ще научат много повече, дори и в полето ще станат много по-близки с природата. Така.

ЛИСИЦАТА И СОЙКАТА

Някога лисицата и сойката били големи приятелки и посестрими. Заедно ходили навсякъде, Сойката прехвърчала от дърво на дърво и като виждала гнездо на някоя птица в ниските храсти или във високата трева казвала на лисицата:
– Скъпа приятелко, ей там има гнезденце, в което е твоето хапване за днес.
Лисицата намирала гнездото. Голямата птица обикновено се спасявала, но Кума лиса добре похапвала с яйчицата или с малките птичета, които още не можели да летят.
Лиса се чудела как да се отблагодари на приятелката си и веднъж я помолила да я научи да лети, че и двете да могат да са заедно на земята и във въздуха. Тя казала:
– Мила приятелко, научи ме да летя, за да станем още по-близки и неразделни.
– Отлично, скъпа приятелко! – съгласила се сойката.
– Как досега не сме се сетили за това. Виж летенето е просто, лесно и приятно. Аз имам четири крайника. С горните летя, с долните ходя. И ти също имаш четири, само че никой досега не се е сетил предните крайници да ги използва за полети. Летенето наистина е много просто. Разтвори предните си лапи най-широко и започвай да ги размахваш и нагоре и надолу. За да излетиш първо леко трябва да подскочиш, за да набереш скорост и височина, а после продължавай да размахваш крилата си непрекъснато. Колкото по-силно и по-бързо ги движиш, толкова по-бързо и по-високо ще летиш.
Лисицата стояла на висок бряг до един дълбок планински поток, който по всяко време на годината бил много студен. Тя разтворила лапите си, размахала ги силно и скочила напред. Но вместо да полети нагоре, полетяла надолу и цамбурнала в студената вода. Но понеже знаела да плува, както почти всички четирикраки животни. измъкнала се от потока, но била силно разгневена и ядосано се развикала:
– Ти злобно, завистливо и лъжливо същество, не ми казваш истината за полета. Измамница такава. Повече не сме нито приятелки, нито посестрими. Очите ми не искат да те видят.
Оттогава Кума лиса самичка си ходи на лов, но сойката за отмъщение като я види, крещи оглушително, за да я чуе цялата гора.
– Хитрата лисана излезе от дупката си. Отива на лов! Пазете се всички от тази безмилостна хищница.
После бдително я следи. Прехвърча от дърво на дърво и не я оставя на мира цял ден.

Това е притчата и е добре сега да я разтълкуваме, защото се отнася точно за всички нас, които сме в тази зала без изключение, включително и аз.

Лисицата и сойката, най-напред тези две героини на баснята, какъв символ са? Какво изповядват?
Много просто. Най-напред гледаме по естество.

Лисицата е хищник живее на земята и къде – в дупка под земята. Пълна тъмнина под земята. Не само елементарно съзнание, ами най-нисше съзнание.

Сойката обаче е птица. Тя лети. Вижда света отгоре, от друг ъгъл. Тя живее на много високо дърво гнезди. Там ѝ е гнездото, но са приятелки с лисицата. Тя е едно по-висше същество по съзнание, но е приятелка с лисицата. Да, защото живота по това време го е изисквал така.
Ако лисицата, както казва учителя Бейнса Дуно : „Злото служи на доброто досега.“

От 2000г. и по-точно от 2012г. злото трябва да служи на доброто.

Точно това е написано в основната тема на тази притча. Значи сойката помага, на злото служи, открива гнездо, хапване всичко – говоря по земному . Лисицата е доволна. Обаче елементарното съзнание, нисшето усеща, че има нещо друго, но не знае точно какво е, защото така леко идва храната, идват земните блага, не се мъчи. Решава да тръгне по духовния път, обаче народа има хубави поговорки и за това:

„Всяка жаба да си знае гьола.“

„Видяла жабата, че подковават вола и тя вдигнала крак.“

Тоест всяко едно съзнание трябва в момента да осъзнава къде е.

Обикновено колкото човек е с по-елементарно съзнание, по-нисше, толкова има по-силно его и толкова иска да бъде на неговото.

Духовния, чистия, свестния, просветения, просветления и пробудения човек се съгласява с нещата. Следователно спазва Космическия принцип на ПРИЕМАНЕТО И СЪГЛАСЯВАНЕТО.

Тогава по-леко и по-добре тече живота. В това може да се убедите сами, ако започнете да се съгласявате с нещата, които се случват, и които не можете да ги измените.

Лисиците обаче и големите мераци и даже на елементарно и подземно съзнание иска да лети. Добре. Може би сойката наистина понеже не е дорасла за по-високи полети. Аз не съм видял сойка да лети високо, само из гората. Гълъбите се вият и стават точки, не говоря за орела, за щъркела и т.н. Следователно на нея ѝ стига съзнанието до там и мисли, че може да направи добро на приятелката си, като я научи как да лети. Много просто, ама лапите не са крила.

Имаше една песен: „Приятелю лапата дай, аз ще ти подам ръка.“ – много хубава песен беше. Ясно става само от това изречение за какво става на въпрос.

И така, всеки обаче получава заслуженото. Ругателството го получава и негатова сойката. Значи трябва да помъдрее, че не бива да хвърля бисерите си на прасенцата, както пише в библията. За какво да я учиш. Би било добре, ако и тя е била на достатъчно високо ниво да каже: „Кума лисо, никога не можеш да се научиш да летиш, защото ти имаш лапи вместо крила. С тях можеш да изровиш дупка, можеш да ходиш, да тичаш, да скачаш, но не можеш да летиш.“

Оттам ще направя един паралел. Много хора идват при мене. Искат да знаят каква им е мисията. Мисията е голяма работа. За какво да работя, докъде са стигнали в духа и чисто и просто човек да ги насочи. Да добре е, обаче наистина човек трябва да е търпелив. И както скоро казах:

Човек трябва да си изчака чакането и да си изтърпи търпението на един човек. Изчакай, защо бързаш? Значи когато дораснеш в Духа от всичко се обучавай, но най-вече пази в себе си онази човечност. Това са двете велики неща. Да бъдеш един чист свестен човек, да пазиш човещината у себе си и да не вредиш на другите. Ако можеш им помагай и работи за тяхното издигане. Тогава ще дойде време и небето ще те вземе на отчет, не че сега не те води, а ще те вземе и тогава вече много леко и бързо ще тръгнеш нагоре.

Както имам една притча в „Диамантената десятка“ за десетия етаж. Бог казал на онзи, който много бързо искал да стигне до Господа и се сърдел:
– Синко, аз мога да слезна до десетия етаж, а ти до десетия етаж трябва да се качиш сам. Ще пълзиш ли, ще лазиш ли, какво ще става няма значение, а след това аз имам грижата да вървиш нагоре, дали по стълбите, дали с асансьора или аз ще те изнеса на ръце догоре до стотния етаж. Защото Бог живее на стотния, а ние живеем на първия. Казвам символично, разбира се.

Всички, които са бързали, припирали, а това е естествено за човешкото общество да е нетърпеливо да не кажа абсолютно нетърпеливо.

Това НЕТЪРПЕНИЕ МНОГО НИ БЪРКА, разберете ме.

Писал съм пак в „Златните постулати“:

Най-богато се възнаграждава най-голямото търпение.

Черно на бяло е в книгата. В това съм се убедил хиляди пъти. Колкото и да напъвам, колкото и каквото и да правя, най-простия случай с моите гълъби.
Взимам на едната и на другата гълъбица едни гълъби, а ма те са съвсем друга порода, огромни. Казват ми : „Няма да може да станат чифт.“, т.е. да станат семейство. Аз „Не.“, напъвам един път, два пъти, три пъти не знам колко – не става и не става. Отказах се. Като се отказах още на следващия ден се запознавам с един гълъбар от съседния град и той вика:
– Какви гълъби искаш и какви да са?
– Еми искам от тази порода.
– Готово, имаш ги.
Защото се отказах.

Значи, според закона за силата, ама земната сила, колкото повече напъваш от едната страна, толкова се напъва и от другата.

Когато умния, разумния се оттегли и се отдръпне, веднага и другата страна ще не ще се отдръпва, какъвто и насилник или агресор да е. Няма начин.

Кой се отдръпва?
По-мъдрия, по-зрелия, по-разумния. Това е, няма друго. В това съм се убедил също така. А ние продължаваме да напъваме и отдалечаваме нещата.

Ето простия пример. Ще ви кажа една притча, която е народна приказка.

Срещат се на един тесен мост, където не могат да се разминат две каруци. Единия отивал в града, защото имало пазар, а другия се връщал от пазар и се срещат. Единия вика на другия:
– Дръпни се назад! Изкарай каруцата. Аз отивам на пазар, а ти вече си напазарил.
– Не аз повече бързам от тебе, защото се прибирам вкъщи и трябва да занеса стоката, какво съм взел.
Започват да се препират. По едно време оттам минава един възрастен човек. Сигурно е бил аватар, с бяла брада такъв. И те го питат:
– Какво да направим?
Не искат и единия инат и другия. И той вика:
Вижте какво, който наистина бърза да се върне назад.

Аха, великолепна народна приказка, която съм е чел като дете. Великолепна и истинска. Значи, който наистина бърза, отстъпва, другия минава и той ще отиде, вместо да се карат половин, един час на моста. Видяхте ли?

В книгата „Звездната роса“ има накрая едни такива постулати от тъй наречения „Атлантски свитък“ от тридесет и шест хиляди години. Аз малко съм превел от него, но колкото съм превел, съм го записал в книгата, но човек все пак трябва да тълкува.

Не атаката, а мъдрото отстъпление носи винаги победа. – ИСТИНСКАТА ПОБЕДА

Ние сме свикнали атака, бой до дупка, давай. ГЛУПОСТИ, пълни глупости.

Нашите братя отвъд океана, които много ги уважавам, те имат една специална демокрация, че са оставили оръжието напълно свободно, за да се докаже американския дух. Един мой приятел, който там ходи каза: „По-полицейска държава не съм виждал и по-предателска. Комшията само те следи и ще те предаде.“ Това е между нас казано. Имам съвсем добро мнение за тях.

Вие знаете ли, че имах един любим племенник /Светъл му път, Господи! Да е светлина на душата му. Отиде си млад четиридесет и няколко годишен./ Беше КОС – контрол общоопасни сектори, инспектор в МВР в полицията. Той казва:
– Само по мое време – беше повече от петнадесет години – имаше 4, 5 доброволни предавания на оръжия. Аз не знам българска къща, в която да няма някакъв вид оръжие и то огнестрелно и то обикновено незаконно.
Когато полицията прави, значи такова изземване на оръжието тогава не те съдят когато го занесеш доброволно. Иначе не знам кой член от Конституцията, ако сте спипат с незаконно притежавано огнестрелно оръжие, има хора тука, които са по-ведущи от мен, могат да кажат точно с колко години затвор ти се полагат. Да, сигналните пистолети, тези които са с не бойните патрони са разрешени, обаче огнестрелно оръжие не може да притежава всеки. Дава му се разрешение.
И понеже там има достатъчно много и американците мисля, че започват да се замислят дали да не сложат някаква бариера на това оръжие. Защото имаш ли оръжие, имаш някаква сила и малко като ти падне по-ниско акъла от средното ниво правиш много непоправими бели както последните два случая, не искам да ги цитирам, да пълня залата с негатив, но това е самата истина.

Така, още няколко думи ще кажа по темата. Всичко това е за Божествената сила.

Тя не е в оръжието, тя е в разумността, в силата на съзнанието докъде е израсло.

Затова казвам, че онзи, който отстъпва, „Атланския списък“ е писан преди тридесет и шест хиляди години, но е диктуван от Великата Светла Сила. Прочетете го и ще видите. Аз не мога да си го измисля.

И така на 25 юли 1930г. в 12.00 часа на обяд в празничен ден Учителя Бейнса Дуно със земно име Петър Дънов освещава чешмата ръцете, които дават на второто езеро от Седемте Рилски езера и собственоръчно пише един надпис, който е на български. До него има един надпис на една космическа азбука, която е да кажа като есперантото на Земята и такъв език има горе разбира се и отдолу е написана точно тази дата, която в момента ви цитирам на старосанскритски 8 хиляди години преди Христа.

Ами не знам, но мисля, че когато се качих за пръв път на Рила реших на моята група, която бяха 5,6 човека да им направя един бонус и им преведох всичките тези работи, които смятам, че хората ги тълкуват, но надали ги знаят точно. Някъде може би из беседите съм ги казвал.

Така, какво гласи надписа!?

Братя и сестри,
майки и бащи,
приятели и странници,
слуги и господари,
учители и ученици
вий радетели на живота,
отворете сърцата си за ДОБРОТО
и бъдете като този извор!

Това послание, този призив, това възвание не е загубило значението си и днес!

Той споменава пет основни нива на нашето общество и се обръща към всички. С една дума напълно към всички.

Знаете ли защо си поглеждам два пъти часовника? Защото Силвина ми каза, че в дванадесет часа трябва да се каже една молитва, а дванадесет часа наближава. Има още една, две минути. Затова усещах, че наближава тука и си поглеждам два пъти часовника.

-Аз я знам наизуст.
Силвина:
– Нищо нека да я имаш.
– А добре, да я чета. Е така е по-добре.

Ами почваме след тридесет секунди. А след молитвата ще ви кажа нещо. Като свърши молитвата предлагам, който иска разбира се и аз ще гледам да го направя, три минути и тридесет секунди, два пъти три, три, да помълчим напълно. Както когато казват шапки долу, на колене и се мълчи. Една минута се мълчи за заминалите във вечността. Ние понеже сме живи ще помълчим три минути, не за тях, а за самите нас. Да се свържем през това време с Духа и с Душата си, а чрез тях с Великия, Всевишния, Всемогъщия, Всемъдрия, Всевечния, Вселюбящия Вселенски Разум.

Ще я чета бавно, който иска може да я повтаря след мен вербално, който иска наум, който иска да си мълчи. Има пълна свобода.

Да, благодаря ви, че станахте, защото това е Божието слово. Ще прочета ОГНЕНАТА МОЛИТВА, която лично ми беше дадена на мен, а сега е на всички вас. Колкото на човека е повече пораснало съзнанието, толкова тази молитва е повече за него. Беше ми спусната още в планината и когато писах този молитвеник Господ ми вика:
– Синко, вземи и я напиши.
– Абе – викам – тя ми е личната. – и аз още егоизъм. Викам – Ама личната как сега да давам. Еййй кой знае кой ще я чете и ще я употребява.
– Като ти казвам я напиши.

ОГНЕНАТА МОЛИТВА

ГОСПОДИ, БОЖЕ МОЙ,
ТАТКО ВСЕДЪРЖИТЕЛЮ,
ТВОРЕЦО на Небето и Земята,
на всичко видимо и невидимо!

СЛАВА на СЛАВАТА!
СИЛА на СИЛАТА!
СВЕТЛИНА на СВЕТЛИНАТА!
БЛАГОДАТ на БЛАГОДАТТА!
ЧИСТОТА на ЧИСТОТАТА!
ЖИВОТ на ЖИВОТА!
МЪДРОСТ на МЪДРОСТТА!
СВЯТОСТ на СВЯТОСТТА!
ИСТИНА на ИСТИНАТА!
ЛЮБОВ на ЛЮБОВТА!

Молим ТЕ, дари ни
с могъщо ЗДРАВЕ
и с могъщ ЖИВОТ,
с могъща НАДЕЖДА и
и с могъща СПРАВЕДЛИВОСТ,
с непреклонна ВОЛЯ,
с непоколебима ВЯРА,
с непоклатима МЪДРОСТ,
със саможертвена ЛЮБОВ,
за да издържим
ОГНЕНАТА ТИ ПРЕГРЪДКА,
която ни прави винаги
по-добри, по-разумни,
по-силни, по-всеобичащи!

ГОСПОДИ,
нека бъдем ТВОЯТ ПОТОК,
чрез който текат, ТВОИТЕ СЛОВА,
ТВОИТЕ БЛАГА И ТВОИТЕ ЧУДЕСА
на Земята, за да може и това
човечество да стане
достоен член на
НАЙ-РАЗУМНОТО
ВСЕМИРНО ОБЩЕСТВО!

ГОСПОДИ,
БОГ НАШ И ТАТКО НАШ
ДУХ НАШ И ДЪХ НАШ
ТВОЯТА ВОЛЯ ДА ПРЕБЪДЕ!

Благодарим ТИ
от Дух и Душа, ум и разум, сърце и воля!

Слава ТЕБЕ!

Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!

Харум! Харом! Харим!
Харум! Харом! Харим!
Харум! Харом! Харим!

Слава ТЕБЕ, ГОСПОДИ!
Поклон!
Поклон и на вас!

Силвина:
УСЕЩА СЕ СИЛААА!
Това ми звучи откакто ми казаха темата. Знаете на Любо Киров една хубава песен за Бога, според мен и за Божественото у човека. И откакто определихме и темата на днешната среща почти всеки ден, когато идва прилив на енергия тя идва с тази песен. Просто трябваше да изпея това.

Как усетихте молитвата? По-голяма сила от тази ОГНЕНА МОЛИТВА, тя даже не е сила тя е Могъщество!

Има степени на СИЛАТА: СИЛА, МОЩ И МОГЪЩЕСТВО.

Георги понеже е стигнал до степента Светия, затова я казва: „Дай ми могъщо здраве и могъщ живот“ и т.н., но на нас да ни даде силно здраве и силен живот това не е никак малко.

Може би да кажа за срещата или това после ще го кажа. Ще има време и за въпроси. Ще поговоря малко, след това ще има време и за въпроси. Имаме и една изненада. Може би вече знаете с новата книга на Георги, която излезна. Предполагам той ще прочете нещо и след това до пет и половина е на разположение тази зала за нас, така, че и ние сме тук също на разположение. Специално за срещите с мене бих помолила да не са повече от две минути, защото тук има според мен 888 човека. Много ми се иска с всички да се докосна и видя, но това просто няма как да стане в това ограничено време, а все пак и моята енергия е, нали все още не съм станала могъщ човек и тя да извира толкова могъщо от мене.

Знаете ли, днес е един много интересен ден. Аз съм говорила за това, че когато говорих за Божествените принципи и лъчите, споменах само девет, защото до този момент съществата само от девет от Божествените принципа обединено работеха заедно.

Това е един могъщ егрегор. Ще стане могъщ, може би от днес ще стане силен егрегор на Светлината, който работи на Земята до днес с девет Божествени принципа, които обединено работят.

Това всъщност е присъствието на Бога на Земята в момента и може би всеки от нас понякога си е задавал въпроса: „Аз силен човек ли съм?“ Когато Бог обедини силата ни, а той го прави, а това е наистина една много, много голяма Божествена сила.

Днес се присъединява към този егрегор още един принцип и това е Принципа на Целомъдрието.

Аз съм говорила за Принципа на Целомъдрието. Точно той дава СВЪХСИЛАТА. Дава една специфична енергия, която се пълни във втората чакра на човека – ТВОРЧЕСКА ЕНЕРГИЯ или СЕКСУАЛНА ЕНЕРГИЯ.

Имах едно интервю специално„Сексуалност и свръх сила“, доста интересно, може да го гледате.

Не знам дали се сещате в Библията споменават Бог Саваот.

Бог САВАОТ, това е обединеното действие на духовете на СВЕТЛИНАТА, дори на най-висшите от тях тринадесетте елохима. Когато и тринадесетте елохима действат заедно и обединено, това е едно могъщество наистина и това е Бог САВАОТ. Това е едно обединено действие на БОЖЕСТВЕНАТА СИЛА.

Една от молитвите ми, която сега ще кажа е:

САТВА САВАОТ!

Изпитайте действието на тази молитва, за миг също ще замълча. Кажете го и вие:

Сатва Саваот!
Сатва Саваот!
Сатва Саваот!

Стана огнено поне при мене.

БОЖЕСТВЕНАТА СИЛА Георги казва СИ, ЛА, това са две срички. И СИ, ЧИ, ЖИ и това всъщност е жизнената енергия и ЛА, това е най-висшата трансформация, той казва на душата. Аз бих казала на съзнанието. Най-висшата трансформация на съзнанието.

Значи когато човек стигне до най-висшата трансформация на съзнанието, това е закодираното послание в думата СИЛА , когато стигне в най-висшата трансформация на съзнанието му дават и най-висшата жизнена енергия, която се влива в него и го подхранва.

Истинската СИЛА е БОГ, а БОГ е ЛЮБОВ!

В този смисъл и постоянно на мен ми го казва ТАТКО горе:
– Силвинка, ЛЮБОВТА Е ИСТИНСКАТА СИЛА. Всичко друго са привидности, сенки, временни неща, на които в никакъв случай не трябва да обръщаш внимание.

Това наистина ви съветва, защото

минаваме през всякакви изпитания, но ФОКУСА ТРЯБВА ДА Е ПОСТОЯННО В БОГА, В ЛЮБОВТА, В АБСОЛЮТНАТА ВЯРА, ЧЕ ТОЙ Е С НАС И ДОПУСКА ДА ПРЕМИНЕМ ПРЕЗ ТЕЗИ ИЗПИТАНИЯ, ДА НИ ДАДЕ СИЛА, ЗА ДА ИЗРАСТНЕ СЪЗНАНИЕТО НИ,

кой докъдето разбира се му се дава и съответна подкрепа от СВЕТЛАТА СИЛА под формата на енергия и много други тансформации, които протичат в човека.

Има един интересен цитат от „Коринтяни“, върху който размишлявах и той е:

„Царството Божие не е в слово, а в сила.“

Което отгоре ми го преведоха така:

Царството Божие е проявеното, просветленото съзнание на човека.

То не е в слово, не е в приказки, тука слово с малка буква разбира се, в приказки, в теории, а то е наистина в тази проявеност на просветленото съзнание – проявеност.

Да проявяваме чрез светли дела на практика това, което Бог ни е дал и вложил в нас.

Тук ще дам и още едно тълкуване какво значи. Всички неща може да ги тълкуваме на едно по-макро ниво, на по-микро и на още по-микро.

Да кажем – Ново Небе и Нова Земя.

Ново се говори, че ето видите ли Ново Небе и Нова Земя се творят и това наистина е така, но погледнато през призмата на човека

Новото Небе това са Духа, Душата и съзнанието на човека.

Новата Земя това са физическото, астралното и енергийното тяло и всички останали тела и компоненти, които изграждат човешкия организъм. С всички тях работи Бог, за да даде сила.

Как се проявява СИЛАТА?

Първо на ниво физическо тяло. Има хора, наши приятели не ходят на фитнес, но въпреки това имат изваяни мускулести тела. Ходят на лостове в парка и имат по-хубави тела от мнозина, които всеки ден ходят на уредите във фитнесите.
Как става това?
Това е едно абсолютно доказателство, че

физиката се подчинява на Духа и когато човек има подхранване със Сила и енергия отгоре, а той има, защото е с добродетелите и работи за това.

Съответно на него му се захранват енергийните центрове с достатъчно енергия, така че и физическото тяло да бъде достатъчно подхранено с енергия, която да се използва за физическите процеси включително и за маса на мускули.

И за това наистина за помагат Духовете на Целомъдрието.

Физическото тяло, нали повечето хора като чуят Сила се сещат затова.

Сега малко по-подробно искам да разгледам енергийното тяло, защото всъщност през енергийното тяло преминават различните видове енергии у човека и го захранват със Сила.

Първо за чакрите. Просто искам да ги степенувам, за да може да си представите енергийното тяло на човека. Най-общо казано това са чакрите и всички енергийни канали, които ги свързват. Това са меридианите, като имаме трите централни, които са Сушумна и Пингала и всички останали енергийни канали, които са в тялото и свързват всеки един център с всичко останало.

Значи имаме централни и основни чакри. Те са по централния канал, като при хората от пета раса те са пет, тоест не че другите отсъстват, но те просто не са проявени. Значи до гърлена чакра имаме някакво проявление. Имаме в някаква степен отваряне на чакрите, някакво проявление. Но чакрите не са пет, а са тринадесет. Поне това е максимума, който може да бъде на Земята, като

най-висшата чакра това е ТИМУСНАТА ЧАКРА, която се намира на мястото на тимусната жлеза. Тя отговаря за принципа на Божествената Любов. Наричат я още Христово сърце.

Това са тринадесет централни чакри до седма и още пет нагоре плюс тимусната.

След това имаме второстепенни чакри или по-скоро допълнителни чакри. Това са чакри, които се намират отпред и отзад. Те са по-малко на брой при различните хора.

При аватарите централните чакри са от осем нагоре, които са проявени, докато пак казвам пета раса са до пета чакра, съответно шеста раса вече ще имат по-голяма степен отворена шеста чакра и така.

Това са между другото и измеренията. Реално хората, които са от пета раса имат достъп до пето измерение. Нагоре те нямат достъп. Съзнанието им няма развитие нагоре.

Значи имаме тези чакри отпред и отзад. Това всъщност, ако се сещате за Кабала и сефиротите и дървото на живота, което са пет централни чакри и три отпред и три отзад. По онова време, което илюстрира развитието на съществата от пета раса това е било ДЪРВОТО НА ЖИВОТА. Това са централните и допълнителните чакри отпред и отзад.

Освен тях, това са най-важните и най-големите като обем, като размер, освен тях има и допълнителни чакри да кажем на ръцете. Повечето лечители като им пипна само ръцете им усещам топлината, която тя е специфична, когато този център е отворен. Просто ръцете имат една магнетичност, една мекота и топлина дори. При някои направо излиза огън. Също на ходилата и други такива допълнителни чакри.

Имаме и мини чакрите. Това са 144 хиляди микроскопични центърчета, които обаче също са част от енергийната система. Всичко това е свързано с енергийни нишки помежду си. Това е енергийното тяло на човека.

Силата освен във физическото тяло и в енергийното се проявява в Душата.

Тя се проявява навсякъде, но аз ще разгледам пет нива: физическо тяло, енергийно тяло и как се проявява в Душата на човека. Когато там Бог дава сила това е едно специфично състрадание, което хората развиват. Това са лечители пак.

За да бъдеш лечител ти трябва да обичаш хората и трябва да им състрадаваш. Това между другото е сърдечната чакра.

Сърдечната чакра не е на Любовта, тя е на състраданието.

Когато там е отворено някак си ти живееш нали с чуждото. Свържеш ли се състраданието, това е и емпатията. Усещаш доста силно и ясно другите хора на различни нива. Можеш да усещаш физическото им тяло, може енергийното, може Душата и т.н.

Когато там ти дадат сила тя как се проявява?
Всички начини когато Бог ти дава сила, това е и някаква жертва, която трябва да направиш.

Силата не се дава просто ей така да си казваш: „Уау каква сила имам!“ или „Уау какви мускули имам!“ или „Уай колко много енергия имам в чакрите! “, са напомпани или пък „Колко съм състрадателен, но не искам да се срещам с никой, защото нали някак си ми е тежко с другите.“

Винаги СИЛАТА се дава на човека, за да служи по някакъв начин.

Може да е на двама човека, може да е на едно животинче, нали, зависи колко е силата му, но тя се дава наистина, за да служи.

Когато се налива сила в Душата на човек, този човек е готов на жертва.

Понеже от доста години съм лечител, нали не искам да давам себе си за пример, но това е наистина абсолютно себеотрицание. Познавам много хора, които живеят така. Всички хора, които идват те са на първо място. Твоите нужди и всичко останало бих казала не съществува или е на много заден план. Това е силата на Душата, която състрадава.

Силата на Духа. Тука може би да отворя една скоба.

Душата това всъщност е проявлението на Христос в човека.

Духа е проявлението на Отца.

Съзнанието е проявлението на Светия Дух или на Всемирното съзнание, на Аберум.

Съответно това са и трите принципа:

Душата е ЛЮБОВТА.

Духа е ИСТИНАТА, което дава свобода, много мощ и много сила дава на Духа.

Съзнанието, това е МЪДРОСТТА и нейните прояви.

За силата на ДУХА не знам дали имам право да разкажа, Георги го няма за да ми каже да разкажа ли, но може би ще трябва да разкажа.

Ще ви дам един пример интересен от нашия живот. Преди две или три години вече станаха срещу нас се надигна много негатив. Сигурно някои от вас знаят. Нали, че сме лечители, че взимаме много пари и от този род неща, включително и към Георги въпреки, че към него нямаше така директно насочен негатив. Повече беше към мене.
Когато трябваше да ходим да даваме показания, Георги винаги беше с мен. Той винаги беше с мен. Той пое вината, каза:
– Да аз, така е аз направих всичко това.
След което отивайки да си получим наказанието го глобиха него, затова че лекува за пари. Просто това е невероятна сила на Духа, която един човек може да направи, за мен.
Това е най-силния пример, който съм виждала, защото много го преживях, но имало е и това да мине.

СЪЗНАНИЕТО – тук човек когато има сила, това вече са дарбите на човек. Развиват се дарбите.

За да ти дадат ДАРБИТЕ, обаче ти трябва добродетелите в теб да вземат превес над пороците. Да овладееш себе си.

Това са въпроси на съзнанието. Когато това се случи, това вече са чудесата. Това е една осмисленост на живота. Това е един мъдър живот, разумен живот на човека. Това е Силата на съзнанието когато се изяви.

Искам да ви обърна внимание и за потоците на енергия в човека.

Всъщност откъде постъпва ЕНЕРГИЯТА?

Едното е виолетовия лъч, който е лъча на Целомъдрието,

което има планети ако се сещате, които ги наричат джуджета в Слънчевата система. Слънчевата система си се състои от дванадесет планети. Тринадесетият обект е Слънцето. Тези джуджета, за които се спорят планети ли са или не са. Според окултната наука те са си абсолютно принципи, планети могат да се нарекат, чрез които се изявяват тези принципи.
Една от тях е Хаумея.

Хаумея е планетата на Целомъдрието.

Когато човек получава енергия, тя идва винаги общо взето от Материалната Вселена, или от слънца, или от звезди. Но има, не знам дали във физиката се наричат като ретланслатори.

Ако един неподготвен човек получи директно енергия от висша Звезда той може да изгори.

Заради това, когато Светлата Сила изпраща енергия към хората и съществата въобще си има едни такива междинни станции като ретланслатори може би се наричат. Така, че от по-висшия обект Централното Слънце се прехвърля към Галактическото Слънце, от Галактическото към някои от другите слънца.

Има си три степени на слънцата във Вселената.

Наскоро ми го дадоха това. Да кажем в нашата Галактика те са три степени. Просто от по-висшата се прехвърля на по-долната и така да кажем докато стигне енергията до  планетата Земя и до най-малката тревичка.

За виолетовия лъч от Хаумея се предава енергия, която навлиза във втора чакра.

Това е точно запълването със сексуална енергия на човека. И това идва от тази планета.

След това имаме друг вход, който е Слънчевия сплит, нали така, третата чакра. Сега ще ви кажа малко от моя опит.

Блокаж в Слънчев сплит имат хора, които са били прекалено напористи. Защото това е волята на човек

или не си се съгласявал с волята Божия, или си бил непокорен, или си бил много напорист. Тогава се получава блокаж на Слънчевия сплит. Този човек всъщност няма достатъчно огнена енергия, няма слънчева енергия и започва да пълнее.

На много хора съм помогнала да отслабнат, само от това че отблокирам слънчев сплит.

Тази енергия реално се използва за храносмилането в стомаха и т.н. Когато я няма или когато е по-малка метаболизма се забавя и човек започва да трупа килограми. Дори може само от вода. Разбира се за това си има и други причини, но това е една от причините за напълняването.

От нашето слънце идва енергия бих казала е много, много важна, за да съществуваме.

След това имаме от цялата Материална Вселена, като входа е, като имам предвид повече планетите в Материалната Вселена, като входа е на ходилата. Не знам дали ви се е случвало да ви се затопли центъра на ходилата. Това е когато се влива там енергия. На мен напоследък са ми като ютии, много, много силна. Като казвам Материалната Вселена, това може да си представите всякакви неща, от едно камъче което е някъде там и от него идва енергия към вас, ако имате връзка с минералното царство изградена или от растенията или от животните и въобще от цялата природа през ходилата на човек навлиза енергия. Тя навлиза през едно място, това са входовете, но се разпределя по цялото енергийно тяло, нали така. Аз говоря сега за входовете.

След това имаме Космическата енергия. Това е канала който е отгоре, нагоре имаме още чакри казахме. Канал за вход на Космическа енергия, също доста важен. Там ако има блокаж, няма енергия човека и няма, и няма. Много хора се оплакват от нямане на енергия. Причините са две:

*Или това е човек, който е в ниската енергетика, в ниското съзнание и е с много блокажи и неща и той няма енергия. Няма захранване. Има прекъсната връзка със Светлата сила и енергията е по-малко.

*Или при хора като нас също понякога се усеща една умора. Последните дни може би много от вас го усетиха, много силна умора, просто това е когато пък когато твърде много силни процеси протичат, твърде много сила енергия навлиза в човека. Тогава той, за да я усвои тялото има нужда от повече почивка.

Така от централния канал, от главата нагоре навлиза Космическа енергия, която ако при обикновените човешки души идва от Юпитер душите от пета раса и при другите човешки души. При Аватарите идва от Слънцето.

Дървото на Живота е другия вход, т.е. във всичките централни и допълнителни чакри отпред и отзад. Това е най-висшата енергия мога да ви кажа. Учителя е нарича: Сила жива. Това е наистина жизнена енергия на живота, която лично Елохимът Елохил, както аз наричам Учителя Петър Дънов, дава достъп като Елохим на Мъдростта тази енергия, жизнената енергия на Творението, като там има няколко входа. Трябва да имаш достъп до „Изворите“, някои от вас ще я имат. После са ми казали до „Потока“, до „Реката“, до „Морето“ и до „Океана“.

Това са специфични енергийни потоци, които захранват наистина човека с много мощна жизнена енергия  и то специално е вливането в Дървото на Живота в тези най-важни енергийни центрове.

Защо се дава Сила казах.

Малко за обмена на енергия ще поговоря. Много важна тема. Освен, че постоянно ни захранват с енергия, това обикновено става малко преди разсъмване е най-силното вливане. Заради това се казва, че трябва да гледаме изгрева и т.н. Но когато вече се отворят всички тези останали възможности за вход на енергия в човека, не е задължително всеки ден да гледаш Слънцето. Примерно аз мога да кажа, че не съм го гледала от много години, изгревите. Просто обикновено сутрините ми минават в молитви и така. Това не е най-важното, но това е много важно в началото човек наистина да установи връзката. Дълги години съм гледала и аз Слънцето на изгрев.

Както получаваме, така и отдаваме постоянно, то това е смисъла да получаваме след това и да отдаваме.

Обаче има правомерно и неправомерно отдаване, нали има и кражби на енергия.

Да кажем „вампирите“ са хора, които напълно всичко им е затворено. Нямат достъп до собствена енергия. Съответно тях ги делят на лунни и слънчеви.
Слънчевите
все така правят, че да те раздразнят, да те ядосат.
Лунните са, които все се оплакват нещо и ти започваш да им съчувстваш, да ги съжаляваш нещо. Почваш да им помагаш и те в този момент крадат енергия.

Енергия се обменя най-силно при СЕКСУАЛНИЯ КОНТАКТ. Тогава участва абсолютно цялото енергийно тяло на човека, т.е. на всички нива, на всички канали, всички чакри, мини чакри. Всичко участва.

Знаейки това човек трябва наистина много да си подбира партньорите.

Обикновено енергията тече от човека, който носи някаква карма да кажем към другия.

Нещо сме го ощетили в предното прераждане този човек. Сега ни е сексуален партньор и реално ние постоянно му даваме енергия чрез сексуалния контакт.

Всички други форми на общуване, които хората имат са начини за обмен на енергия.

СВЕТИЯТА САМО ДАВА ЕНЕРГИЯ. Той не приема чужда енергия.

Много хора си казват: „Ох отидох там, той ме погледна, тя ме докосна. Какво стана енергията ми замина?“ Има ги и тези неща. Когато стигнеш вече до най-висшето ниво на праведност и до светийство, там само даваш.

Затова Георги говори, че СИЛАТАе нещо, което само се дава.

Иначе си го има обмена. Дори и едно здрависване . Здрависването се обменя между тези допълнителните чакри на ръцете. Само на това ниво има обмен, но има.

Това съм го говорила в това интервю „Сексуалност и свръх сила“, за кражбите на енергия, за различните програми, които ги има навсякъде в храната която консумираме, напитки. Бях хванала в кафето, че има негативни програми и много такива подмолни неща, които някак си стават в един момент масови.

Значи нещо масово ли е, да знаете че нещо не е така.

В това съм се убедила многократно, че нещо масовото съзнание явно много лесно се поддава особено сега на разни внушения и обработки и по този начин се вкарват неща тъй че.

Всъщност кога губи човек енергия?

Когато в него навлезе нисша енергия. Тя му краде енергия, да кажем нисша, някакво същество навлиза. Не искам да ги изреждам тъмните същества, които могат да навлезнат.

За финал едно степенуване пак между СИЛА, МОЩ И МОГЪЩЕСТВО.

МОЩТА се дава на човек, когато се научи да изпълнява абсолютно ВОЛЯТА БОЖИЯ.

В момента ме обучават на това и е доста сериозно изпитание. За всяко едно нещо, дори и най-малкото трябва да попиташ: „Така ли да постъпя или един как си?“ и постоянно. Нямаш никакъв вариант на избор, но това е едно много голямо обучение на СМИРЕНИЕ.

Тук човек има подкрепа от Природата и от Ангелските йерархии на това ниво. Изцяло имаш тази подкрепа или ако не е изцяло отчасти. Някаква част от Духовете на Материалната вселена и ангелските йерархии ти дават подкрепа, сила и енергия и те пазят и т.н. Това е Духовната мощ.

При Духовното МОГЪЩЕСТВО човек има вече абсолютната сила, подкрепа и на Божествения Свят. Това са вече Светиите.

Като казвам Светии, нямам предвид Светците. Много хора от нас съм ги откривала са били различни Светци. И тук в момента има доста такива в залата, но това не са Светии. Светия да кажем е бил Учителя, бил Христос. Буквално се броят на пръсти на двете ръце, тези хора, които са били хайде да не са двете, а и на краката, които са били на Земята.

Ако имате въпроси, не знам дали сега да минем към въпроси или… За въпросите може би имаме още един микрофон.

Кой ще се престраши с въпрос?

Участник:
Какво се случва при прегръдка?
Учителя Бейнса Дуно казва: „Нечист човек не бива да ви докосва.“
Какво се случва при прегръдка?
Какво се случва? Защото всички хора имат различна чистота, различна степен на съзнание. Какво се случва, по-чистия изчиства другия ли?

Силвина:
Както и при сексуалния контакт се случва обмен, но той не е така пълен.

При прегръдката участва Дървото на Живота у човека. Участват всичките чакри, централните и допълнителни, които са отпред.

Особено тези отпред. Реално разширяването на тези центрове, това всъщност е меркабата. Реално вие влизате от едното поле в другото поле твърде близко.

Как да кажа, зависи какво те свързва с този човек, но при всички положения това е обмен. Пак казвам само при Светията, а такъв в залата мисля, че има само един, не съм аз. Само при Светията той само дава. Той не може да приеме чужда енергия, просто защото той има много голяма степен на чистота и праведност. От това зависи всъщност.

Колкото си по-чист и праведен, толкова по-малко от чуждите неща приемаш и се допуска да приемаш.

Преди бях много за прегръдката и сега съм за, но и имам и лека резерва, защото е факт, че днес, ако прегърна сто човека сигурно ще се поизморя накрая. То се получава като скачен съд. По-силния, по-пълния прелива към по-празния. Но в такива дни Бог дава много енергия, ни захранва, така че да можем да издържим. Не мисля, че е нещо трайно, в смисъл е нещо, което човек да си залепи и да кажеш край, нали. Залепих си нещо там някакъв негатив и как ще се изчистя сега от него. Това е нещо моментно. Обикновено… до следващата прегръдка или до един душ, който вечер така задължително, когато си имал обмен с много хора е хубаво да се изкъпеш вечерта. Не е хубаво, а е задължително. Общо взето това са едни такива като налепи, които водата ги отмива. Наистина в най-лекия случай.

Но ако прегърнеш смъртния си враг, който си го убил може и по-тежки неща да си прехвърлиш. Тогава трябва да ходиш при човек като мен да те спасява, защото не се знае какво те свързва с този човек.

Участник:
Трябва да сме по-отговорни, по-осъзнати да не прехвърляме на някой нещо.

Силвина:
ОТГОВОРНОСТ! Така е наистина. Благодаря ти за този въпрос.

Участник:
Това касае енергетиката и здравето на всички.

Силвина:
Така е. Ние сме хора, които много се прегръщаме, нали така. Нашата група, тя не случайно Ивайла затова споменава.

Какво да кажа, по вътрешен импулс действайте в това. Има хора, които само като го погледнеш нещо те смразява, ми как да го прегърнеш този човек. Има хора, с които съм се здрависвала и след това все едно нещо ми се е залепило за ръката, нещо като охлюв или не знам какво.

Нямаш ли импулс за това – дистанция, здравословна дистанция.

Участник:
Когато прегръдката е с Любов, с Благодарност, тя не е ли чиста?

Силвина:
Значи ти имаш една степен на Любов и Благодарност, но другия има друга степен на Любов и Благодарност. Той пак е, как да кажа. Може просто да ти даде част от енергията си, не значи че нещо ще му прехвърлиш на този човек.

Това не е задължително. Мисля, че в много голяма степен това е преодоляно при аватарите. В много малка степен си прехвърляме чужди неща.

Общо взето, това което върви Божествено лечение е че завършваме с, не го наричам карма, но с грешките ни от това прераждане. В момента те се пречистват, това което аз го наричам прясна карма. Това е най-трудната, защото тя не е отработена.

Обикновено как да ви кажа, човек като допусне грешка, след това 50, 100 прераждания, може Господарите на кармата да сътворят различни сценарии за него, така че той да си изкупи тази грешка. В единия момент ще страда физически в едно прераждане, другия ментално в третия енергийно нещо ще му блокират все заради една грешка някъде там назад.

Когато това е прясна карма от този живот тя е трудна и сега сме в тази фаза. Върви този процес.

Участник:
Здравейте! Аз имам по-различен въпрос, може би пак свързан със Силата. Аз живея в Испания от 20 години и ми е много интересна тази тема за българите в чужбина. Много неща съм чела, знам горе-долу отговора. Реално въпросът ми е:

Ние имаме мисия, които сме в чужбина, но какво трябва да направим? Да се връщаме ли в България, да стоим ли там или кой откъдето е?

Нали вълнува ме, не знам. Да кажете нещо.

Силвина:
Бих казала, че е индивидуално. Може да се каже, че като минават годините ще става все по-сложно връщането. Затова е хубаво човек да си го подготвя. Да си купи някъде място или ако има нещо да си построи или ако има построено да си го стегне. Малко по малко да си готви отстъплението.

Че българите в чужбина имат специфична задача всеки един. Ти мисля, че си дух на Истината. Работиш за този принцип по някакъв начин. Учиш съзнанията на Истина около теб.

Смятам, че от следващата година ще бъде все по-сложно връщането, просто защото света както виждате много бързо се променя и от финансова гледна точка.

Очаква ни падането на шестия печат тази година, което е срив на големи фондови борси и оттам на много валути, на много крипто, на много неща.

Обезценяване на валутите, поскъпване на имотите нали от финансова гледна точка.

От природна гледна точка, все повече природни бедствия в тези страни.

Нали човек може да упорства да живее когато наоколо да има бури и неща, но  в един момент когато се появи силния импулс трябва да го последва. Имам безкрайно много примери на хора, които по различно в годините са се върнали вече в България, вече са тук. Явно мисията им е изтекла, но на някои българи е по-дълга. Виждала съм хора и до 25-та горе-долу мисля, че е крайния срок. Но просто от 23-та натам ще бъде по-трудно.

Участник:
Добре мога ли още нещо само да попитам, понеже сме в Пловдив? Занимавам се с различни практики, по-точно с фън шуй.
Аз имам една теория, че Пловдив трябва да е столица на България, заради енергия, за да сме по-добре. България да е по-добре.

Силвина:
Може би така ти е дошло като мисъл, защото Пловдив трябва да е Духовна столица на България, а не физическа според мен.

Тук на времето бях установила, че тъмната сила има доста сериозно присъствие и седалище, което автоматично означава, че и Светлата сила има такова, защото винаги има баланс.

Където има голяма Светлина, има и голяма тъмнина и обратното.

Пловдивчани, ще работите за това.

Участник:
Как бихме могли да се защитаваме по-чувствителните хора. Например, аз съм напълно отворена като гъба и всеки път когато присъствам сред повече хора, след това имам додта дискомфорти така да се каже.

Има ли специални физически и духовни упражнения, навремето съм правила, но мисля, че бих искала да чуя и вашия отговор за енергийна защита?

Тъй като аз съм от хората, които приемат. Аз съм емпат. Просто всичко, чуждите мисли и настроения се лепят…

Силвина:
Благодарим.

Най-общото, което винаги казвам е Молитвата за защита,

троичната защита – ДИАМАНТЕНАТА, така е наричам Молитва за троична защита или най-малко за диамантена. Не всеки има троична защита, но диамантената мисля, че повечето хора я имат.

Господи,
пази ме и ме закриляй, обгради ме с твоята абсолютна диамантена защита.
Аумен!

И т.н. Това е най-общото. Вече за всеки един може да се види какво точно може да прави, къде му е силата.

-Ти как се казваш?
– Моето име е Лазаринка.
– Лазаринка, твоята сила е връзка с елемента вода.

Сега ще ви кажа малко за защитата, какви видове защити имат аватарите.

Първо – подкрепа от Материалната вселена – природните духове. Значи котета, лъвчета , всякакви животинки, от растителния свят, от минералния свят, същества, които са около нас и ни помагат в защитата. Това е най-ниската защита. Като тук може да се види човек с кой елемент има връзка.

Да кажем ти имаш връзка с елемента вода, т.е. всички същества, които отговарят за водата ти помагат.

Понякога аз, за да премине Божествения Огън по-леко през тялото ми, призовавам стихията на водата и буквално съм го виждала все едно потъвам вътре в някакъв океан, вътре в океана съм. Огнената енергия, която наистина понякога е много силна някак си минава възможно най-меко и леко през организма ми.

Значи молитва, която да включва елемента вода:

Моля те, Господи, със силата на елемента вода да бъда пазена и закриляна.

Днеска ни казаха: „Трябва да имате охрана в залата.“

Ние си назначихме вътрешна охрана и откакто я назначихме ни увеличиха охраната. Вече същества от Ангелските йерархии помагат – ангели, архангели и т.н. се включиха вече в защитата на аватарите, което преди го нямаше.

Така че защитата расте, но и задачите ни растат!

Силата ни расте и задачите растат!

Георги за него това не е тема, той си я има защитата. Тя си е автоматична.

Участник:
Водата ще намали ли огнената ми сила?

Силвина:
Не ще я балансира. Водата винаги балансира, тя няма как да ти намали огнената енергия, тя я балансира.

Не се чуват въпросите много добре.

Участник:
Здравейте! Казвам се Велина. Искам да ви попитам един въпрос, който вероятно много други хора тук в тази зала биха задали същия въпрос за двойките, които искат да имат деца. Някои прибягват до инвитро, други се надяват на чудо. Това карма ли е от предишен живот?

Силвина:
Ние с теб виждали ли сме се?

Участник:
Не

Силвина:
Не сме се виждали, не сме работили, добре. Когато човек има този проблем, при много от хората съм установявала, че нямат физиологичен проблем, т.е. органите на мъжа и на жената са напълно здрави и лекарите казват няма причина да е така и при тези хора съм откривала, че проблема е в, аз го наричам канал на децата.

Това всъщност е енергийна нишка, по която слиза душата в момента на зачатието или малко след това. Такава има и мъжа и жената. Ако при единия това е блокирано не може да слезне душа. И инвитро и каквото и да правят душа не слиза. Това се случва при хора, при които имат карма към деца.

Примерно бях работила с един човек, казват ми това е Хаджи Генчо. И се сещам за килийното училище където ги биеше доста. В килийните училища доста са биели децата и сега това момче имаше проблем, че с приятелката си нямаха дете, нали до много по тежки карми. Нали това е просто един пример.

Може да е карма към собственото дете, може да е към чужди.

Негатив към дете, опляскване и т.н. до най-невинните неща просто трябва да се внимава. Те са под една специална закрила на Бога.

Много ми харесва този въпрос, защото той е свързан с книгата на Георги, която след малко ще я представим „Тополата на детството“, за която ми казват, че с тази книга детският принцип на Земята ще започне да работи.

Защото Духът горе, всичко е троично във Вселената.

Духът горе се състои от Женски Принцип, Мъжки Принцип и Детски Принцип.

При някои аватари, при много малко обаче детските принципи започнаха да слизат. Или майката зачева, ражда и това дете е третия принцип – детския принцип в семейството влиза. При една андрогинна двойка това се случва. Или при дете вече, което го имат се вселява такъв дух. По този начин се групират хората.

Понеже този процес изискваше време и чак сега горе-долу му идва времето, очаквам да има много положителна промяна при много хора в тази посока. Говоря за осъзнатите хора, нали.

Най-общо казано, когато имаш карма към деца, трябва да даваш на деца.

За всеки човек може да се види какво трябва да даде, дали на някое определено дете. Нали вече влизаме в индивидуална тема, но при всички положения казано най-общо за всички, когато нещо ви куца в отношение с деца, не само че нямаме деца, но да кажем имаме проблеми с децата си, един от начините да ги разрешим е да даваме, да помагаме и на собствените си и на други деца, за да си изчистим тази карма.

Пак казвам кармите от предишните прераждания вече се пречистиха, но все още има някакво задържане, просто защото си има време за всичко.

Участник:
Благодаря Ви!

Участник:
Понеже лекцията беше за чакрите, искам да Ви попитам: Има ли начин да разберем когато някоя от чакрите ни е блокирана и по принцип по какъв начин може да се разблокира?

Силвина:
Как да разберем? Ако човек няма връзка и няма как да разбере, да кажем аз с махалце за неща които ми идва директен отговор аз проверявам с махалцето.

Да кажем, при теб има ли блокирана чакра?
Колко са?
Една, две, по принцип са пета и шеста. Нали има някакъв блокаж.

Иначе човек по пътя на логиката може да, би могъл да се досети къде му е блокажа, къде куцат нещата. Но сам да си го разблокира малко се съмнявам в това, че е възможно. По принцип това си е един процес, който върви.

Ако отидете при някой, които да ви го разблокира от раз, мога да ви убедя, че това не е човек който, просто той поема чуждата карма, този човек. Т.е. той поема всички тези негативи, които човека носи в тази своя чакра, които я блокират си я прехвърля.

Иначе Светлата сила когато работи го прави по един много бавен и постепенен начин пречистването у човек. Не става така изведнъж.

Участник:
С молитви можем ли така да си изчистим чакрите?

Силвина:
С молитви всичко можем да правим! Въпросът е да е точната формула.

Да кажем някаква формула на Силата. Не съм я сътворила още тази формула на Силата, но.

Формула на Силата и Славата

И това е живот вечен да позная Твоята Сила, Господи, която ми дава жизненост, творчество. Значи щом тук ти е блокирано, творчество, себеизразяване и т.н. в този дух.

Участник:
Благодаря много!

Участник:
Благодаря за възможността да ви задам този въпрос. Може би не е толкова важно за другите, но за мен е доста важно. Понеже виждам някои числа постоянно и се питам аз ли предизвиквам това или означава нещо? Числа като 144, 123. Това е в последно време, преди и други числа, а сега са тези. Аз ли го предизвиквам?
Благодаря ви!

Силвина:
Това със сигурност може би стотици от вас го имат този въпрос и са го виждали това постоянно най-различни цифри.

Цифрите не съм ги разгадала още много напълно. Навремето завърших математическа гимназия, но с математиката наистина съм доста скарана, но се надявам и Божествената математика да започне да работи по-активно с мен и да започна да разбирам повече числата.

Защото зад всяко нещо стои присъствие, нали духовна същност която работи и те си имат като кодове, като ЕГН може да ги наречем.

Когато виждаме да кажем 144 това е обединената сила на аватарите да кажем. Когато виждаме 1-ца е нещо, което Отца помага.

По едно време мислех да си играя, но те не са обикновено една, две, три цифри.

Един дух си има доста дълга поредица от цифри, което е неговия код.

Когато ги виждаш, това означава, че той е около теб, чрез теб работи за дадено нещо, за проявление на дадено нещо. И понеже човек е много сложно това да го разгадае какво е видите ли знаци, има една формула и тя е:

ГОСПОДИ, ТВОЯТА ВОЛЯ ДА БЪДЕ!

Не можеш да разбереш точно какво е, нещо работи, нещо ти подсказва може би да се помолиш за нещо, но като не се сещаш това е формулата, с която всъщност даваш разрешение на това светло същество да работи.

Това е за числата, които човек вижда често, постоянно. Същото важи и за много други неща, образи. Аз ги виждам навсякъде, това просто си е СЛОВО. Това е СЛОВО БОЖИЕ!

Зависи кой как е настроен. Явно ти имаш силна настройка към математиката и ти говорят чрез числата и това все повече ще се засилва.

Георги:
Ако искат мога да им говоря много и за нумерологията и за цифрите, за числата.

Сега ще ви кажа нещо. Цифрите са от 1 до 9 плюс нулата.

Всички други комбинации са числа.

Който е учил и изучавал нумерологията много работи знае, но не всичко. Първо мисли, че числата се спускат отгоре току-така. Числата не се спускат така отгоре.

Числата се спускат на специални електронни импулси, специална вибрация. Имат честота.

Ние я наричаме вибрация. Тази честота е определена и след като премине през мозъка, свойството на нашия мозък е да преобразува тази честота, в какво? Той моментално го прави до съзнанието на човек докъдето е достигнало той може да възприеме.
Значи отгоре вибрацията като слиза, тя се предава. Примерно трябва да кажем числото 445. Числото 445 се явява отгоре като честота и става 4, 4, 5.

Но както каза преди малко Силвина всяко едно число има цвят, образ, звук. Фактически има съответно закодирана мисъл и може да се каже вътре има принцип, закон.

Аджеба няма нищо в Природата, което да не е разумно. Има нещо вътре, което е разумно и закодирано.

Това е. Значи в редицата на числата като се започне, това е една огромна и безкрайна редица. Цифрите образуват числата. В крайна сметка е така и тя наистина е безкрайна.

Човешкия мозък просто не е устроен да може да хване това. Макар, че съвременните компютри могат да ти направят за една секунда сигурно стотици хиляди операции. И въпреки всичко и най-мощния компютър на земното кълбо е по-прост от най-простия земен мозък и акъл даден на човек. Да, така е!

Следователно много са важни цифрите и числата когато вече се преобразуват на земята. Като се преобразуват на земята те носят съответната светлинна енергия, мощност, сила и ред други работи, защото В ТЯХ Е ЗАКОДИРАНО БОЖИЕТО СЛОВО. Само че е още по-концентрирано.

БОЖИЕТО СЛОВО Е ЗАКОДИРАНО И ВЪВ ВСЯКА ЕДНА БУКВА, ВЪВ ВСЕКИ ЕДИН ГРАФИЧЕН ПИКТОГРАФСКИ ЗНАК!

Знаете ли,

само в ГЛАГОЛИЦАТА е вкарана цялата история на тази Материална Вселена, която е много огромна!?

Цялата история е в тази глаголица. Ами защо? Защо аджеба е дадена на Трако-българите?
Ми на кой друг да е дадена? Тя съдържа най-напред като се погледне 42 знака. Ами аджеба защо са 42, защо не са 40, 39 и т.н.? Защо не са 45, а са 42? Ми казвал съм го хиляда пъти, ще го кажа за хиляда и първи път. Защото

ЧИСЛОТО НА БЕЗСМЪРТИЕТО, НА ВЕЧНОСТТА, НА КОСМОСА, НА ВСИЧКО, НА ЕВОЛЮЦИЯТА Е 42!

ЧИСЛОТО НА смъртта е 40, да ходим на панахида.

На 40-я ден се събираме и почитаме онзи, който е заминал за Вечността – четирдесет.

Четирдесет е твърда материя, абсолютна материя, гниеща материя.

Затова казваме поклонението пред тленните останки на филанкишията ще се състои еди-кога си. Тленни останки, макар, че и те имат кодировка.

Когато се пръснат тленните останки се разграждат в земната материя. Преминават където им е мястото и после при следващото прераждане на Земята пак си ги събираш тях, защото всяка една клетка, която се разгражда има код, печат.

Няма начин. Той е твоя, той не е на филанкишията дето си е заминал.

Ох как да говоря. Знаете ли числата, поне човек трябва да работи с тях.

Има така да се каже Благословени числа, които имат по-висока вибрация, т.е. имат малко по-високо съзнание от другите, макар че всички числа подредени са необходими да работим с тях.

Новото време когато идва, ще ви кажа че няма да работи по този начин, а ще работи по един много по-прост начин.

Новата азбука се прави в момента на небето. Тя е от пиктографски знаци. Тя е някаква фигура, някаква рисунка, ама съвсем опростена.

Сега ще ви кажа онова, което преди малко ви казах за надписа на чешмата на Учителя. Може би някой се е сетил. От едната страна, от лявата е написано на български и от дясната или беше обратно на чешмата е написано с космическия текст. Значи човек трябва да има ново съзнание, за да допълва всичко онова да, приеме цялата вибрация, която преминава през мозъка му, което е физическата страна на ума и на разума на човека да кажем. Макар, че вътре в мозъка няма толкова разум, той е повече ум.

Ето, когато се говори „Братя и сестри“ е направен един кръг, който е символ на Бялото Братство и вътре има една точка. Така. Значи

„Братя и Сестри“, това са двата вида ин и ян енергия, които са изпълнили този кръг. Жената е в центъра, защото оформя ядрото, мъжът пази. – „Братя и Сестри“

След това имаме „Майки и Бащи“. Майките и бащите са точно така, две стрелки с половин стрелка. Едната е насочена надолу, защото майката е от Земята, от планетата, а бащите са насочени нагоре, защото те са небесна космическа енергия, а майката обезателно е земна енергия. Майката има повече лунна светлина не слънчева, слънчевата е мъжкия принцип.

След това има чисто и просто един триъгълник, най-прост триъгълник. Тълкувам, „Приятели и Странници“. Искам някой да го разтълкува като мене. Да имам его, ама си го пазя колко процента ми е.

Триъгълника означава, приятелите са вътре, защото триъгълния ореол е на Отца. Приятелите са вътре в триъгълника, странниците са отвънка.

Те още не са заслужили да се приближат толкова близо до Отца, защото чисто и просто, казано религиозно са грешни. Това е, продължаваме нататък.
– Нали искате целия надпис да ви го разтълкувам или не искате? Да продължавам ли?
– Да.
– Добре, който каза „да“, добре.

След това имаме „Слуги и Господари“, много добре. Има само един кръг, който е под онзи трите кръга тука са наредени, от другата страна са другите символи.
Има пак само един кръг, който е разделен на половината. Ами всеки илогичен, не говоря аналогичен ум или абстрактен. Духовните хора имат само и работят с абстрактния ум, онези обикновено работят със земния логичен ум.

Значи по-горната половина са господарите, долната половина са слугите.

Така ли е или не е така? Много е просто. Ето цитирам ви.

След това имаме „Учители и Ученици“. Учителите и учениците са така, значи една стрелка пак хоризонтална и една вертикална.
Хоризонталната стрелка означава , че това е учителя.

Той си е свършил неговата работа. Качвал се е донякъде, докъдето трябва да се изкачи, като съзнание, като духовен наставник, като духовен просветител и започва по хоризонталата вече да дава акъл.

Перпендикулярната стрелка означава ученика, защото още много трябва още да учи, да гребе, да се мъчи, да полага усилие, изпити, не знам какви си, да стане хахо. И като стане хахо чак тогава има прав да стане учител.

Защото и аз съм бил доста години учител и то наистина земен по две основни специалности имам, две образования.

И така следователно „Учители и ученици вие радетели на Живота“, отнася се за кой живот? За земния, защото той е изброил тези земни групи.

Как се определя земния живот, който е материален и тленен, а ми с най-прост квадрат. Аха квадрат, не е хармония, не е кръг, което е знака на ангелите, не и сферата, която е знака на Боговете за хармония, Мир, равновесие, баланс.

И така, вие служители на живота или „Вие радетели на живота“. Точно е радетели, така го е превел Учителя на земен език и на български. „Отворете сърцата си за доброто“, ау стигаме до Доброто. Доброто е третия кръг. И понеже все пак малко съм учил от тази азбука, но не помня кой знае колко. Това е било още първи курс от първата година от моите единадесет години в Академията за Космически науки.

Този кръг вътре има един плюс, един кръст. Имам цяла беседа за кръстът и кръстът.

КРЪСТЪТ разпятие е най-неприятното нещо не само на Земята, защото тука е символ на смърт и страдание, но
ПЛЮСЪТ е най-разпространена основа във Вселената и най-благодатната, защото е събирателната точка на енергиите. Плюс – кръстопът. Ето го. Само че за да има още по-голяма сила и мощ се загражда в кръг.

Затова, когато работим с цифрите и лично аз много обичам да слагам нула.

Нулата не е нула. Нулата е специална космическа сила.

Нулата е мястото където ще се произведат много работи. Това е нивата, на която каквото засеем да израстне.

И аз вече когато се предположи на нивата каквото трябва да се засее, какво правя? Много обичам да слагам нули. Ако искам на някой да му кажа благословия и той да има благоденствие, като го благославям. Казвам му кажи едно число и след това число слагам толкова нули, колкото неговото съзнание е заслужило. Викам:
– Приятел, кажи едно число.
– Ами пет.
Идеално веднага му подреждам отзад две нули и става 500, ако ми е още по-близък приятел, ама приятелството е по дух, значи ще сложа три нули, става 5 000. Ауу надясно.

Така, това е след числото. Казвам ви пак една тайна. Недейте да слагате нулата пред числото, защото онзи, който не го обичам така ще му наредя нулите отпред.
– Кажи едно число.
– Две.
– Добре.
Нула, нула две. Нула две пак е малко, ама нула, нула две още продължават да му намаляват благата. Той се чуди аджеба защо. Ми защото такава Благословия съм му закодирал. Казвам ви тайни, които са от магьосническия ареал. Все пак когато учиш а Академията ти дават малко магьосничество. Дали ще учиш един месец или една година не знам.

Силвина:
Аз го наричам вълшебничество. Магьосничество не звучи много добре.

Георги:
А само да си довърша.

„Отворете сърцата си за ДОБРОТО“, кръга и „Бъдете като този Извор.“

Изворът е личния ми подпис нагоре и надолу.

Обаче той го е направил извора и поточето, когато е така има една равна черта и когато е така означава река. Когато е само така нагоре и надолу една извивка означава Извор. Това ми е космическия подпис. Казвал съм го, защото много хора го знаят.

Изнесох още една беседа без да искам, ама.

Силвина:
Ако искате още един последен въпрос. Към един и половина е и да преминем към последната част.

Участник:
За Духа и Душата е по-добре кремирането или погребението на Земята?

Силвина:
Този въпрос за кремирането, миналата година този въпрос в Пловдив го имаше и отговора го има в беседата.

Георги:
Това съм го казвал доста пъти и съм отговарял на този въпрос. Въпроса за кремирането.

Кремирането има значение за съзнанието на човек и за неговата опитност, която е останала.

Ако съзнанието е много високо, значи може да се кремира човека по всяко едно прераждане. Обикновено затова траките са ги кремирали, защото са арийска раса, най-извисената в съзнанието. Обаче след това става навик.

Когато те кремират има един чип, един код на опитността в главата на човека, който изгаря и следващото прераждане, примерно имаш 50 прераждания, а се въртиш в самсарата този кръг на преражданията в света, фактически губиш опитността. А там си имал опитност, която може да ти ползват Душата и Духа, като дойдеш тука, за да не вършиш същите глупости, каквито човек ги е вършил в предишните прераждания, защото има опит за това, нали, освен това и страда. Започва всеки път от нулата. Ако е съвсем праведен човек повече не се връща на Земята, не го изгарят и него не го интересува. Защото

на най-праведните опитността се записва не само в земното тяло, а се записва и в астралното тяло, записва се и в Божественото, космическото тяло, т.е. записва се във всички тела.

Ние си мислим колкото са чакрите. Дванадесет ги дават и т.н., дванадесет. Дванадесет е прекрасни число, дузина, но

истинското Божествено абсолютно число е винаги ТРИНАДЕСЕТ.

И понеже земното съзнание не може да го издържи, само като кажа тринадесет това е една висока Божествена вибрация.

Еми на човека веднага му казваш насила: „Изяж тези два буркана мед, ама веднага за десет минути да ги изядеш.“ Е можеш ли? Не можеш, затова му се дава по лъжичка. Нали така?

Затова числото тринадесет е само за високо посветените, за онзи, който може да издържи вибрацията. Любимото ми число е то, защото е най-високо.

Но обратно, ако го обърнеш, както езерата седемте се броят от долу нагоре, ами и от горе надолу. Ами от горе надолу е истинското преброяване. Не първото езеро да е долното езеро, второто да е Рибното, третото да е Трилистника и т.н., ами се започва от Сълзата номер едно, след това е езерото Окото или Сърцето номер две, Бъбрека и така нататък. Близнаците езерата започват. Това е космическото броене, но това са такива технологични земни работи, които в момента ви ги казвам. И аз не знам защо ви ги казвам.

Разберете ме, всичко за онова, за което говорихме, което правехме,

всичкото се свежда до съзнанието на човека.
Има ли съзнание, има живот! Има ли живот, има съзнание!

Още нещо ще коригирам земните учени. Аз за трети път го казвам, казах го на едно интервю.
Учените досега са стигнали и мислят, че Вселената е Вселена, нещо което има съзнание. Аз ще им кажа, че НЕ, не е нещо.

Вселената, САМАТА ВСЕЛЕНА Е СЪЗНАНИЕТО. Всичко е съзнание!

Това е.

Това съзнание започва да придобива различни форми, различни съдържания, различни неща.

От какво е?
Еми създадено от най-прости електромагнитни светещи едни точици такива, като се чудиш колко са прости. Където ми ги показаха, за пръв път ги видях в планината да посрещам един изгрев и понеже беше мъгла, нищо не се виждаше, ама ме изкарват да си го представям всеки ден един час преди изгрева до горе и викат:
– Еми представи си го. – учителя където тогава ми беше.
– Ама как да си го представя?
– Еми ще си го представиш.
– То нищо не се вижда. – тъмно, мрачно, вали дъжд или пък снеговалеж, мъгла. Той:
– Как бе всичко е прекрасно. Слънцето изгряло ли е или не е изгряло?
Викам:
– Изгряло е, ама зад облаците, зад мъглата.
– Питам те изгряло ли е или не е изгряло? Като е изгряло трябва да го видиш!
Аха, „Трябва да го видиш!“
Тогава видях тези светли точки и питам, това са жизнените сили на Природата и на Вселената. Всичко е от тях, само че имат различен вискозитет, различна сгъстеност, различна вибрация, т.е. на трептене. И от това е създадена и тази материална вселена, която не е толкова материална, защото може да се преобразува от чудотворците, разбира се.

Силвина:
Новата книга.

Георги:
А дойде ли ѝ ред? Еее сега ще има да се хваля, има да е рекламирам, защото е моя.

Силвина:
Преди тридесет години Георги пише тази книга. Тридесет и няколко ли са?

Георги:
Бях на тридесет години тогава.

Силвина:
Бил на тридесет години, значи са много повече, но няма да ви кажа колко.

Георги:
Тогава са ми били пресни спомените. То аз и сега помня всичко, ама да ме пита човек, защо съм такава баба Мара подробната от в нашата махала. Защо ми трябва тази памет, ама съм доволен. Защо трябва да помня толкова много.

Силвина:
Георги си спомня от една годишна възраст нещата и така както е описал случките от детството си и всичко е невероятно. Все едно вчера се е случило. Нали, невероятно свежа памет.
Аз няма да ти представям книгата., въпреки че я прочетох. Мога да кажа неща, но …

Георги:
Това не е проза, това е поезия както е писал колегата Антоан дьо Сент-Екзюпери, който наистина ми е колега, не само защото е писател. Той не е писал стихове, но е писал проза в стихове. Прекрасни стихове, много ги обичам, защото е бил и летец. Военен разбира се и граждански. Аз съм летял на леки апарати, но пак съм летял. Може да се каже, че сме въздушни асове и поради тази причина сме колеги. И като писатели пак сме колеги.

Наистина тя е написана художествено и добре и сега ще си позволя да прочета два, три разказа.

СЛАВА ТЕБЕ, ГОСПОДИ!
БЛАГОДАРЯ ТИ!

Благодаря на Всевишния, на Отца, Благодаря на Господ Саваот, че винаги е бил с мене, а това ще рече…
Сега ще ви кажа САВАОТ е Бог и Господ го водят, но това е ЦЯЛОТО СВЕТЛО ОБЩЕСТВО НА НЕБЕСНИТЕ СИЛИ – Събирателен образ.

И когато в Библията пише: Свят, свят, свят, както са пеели ангелските хорове, пеят : Свят, свят, свят, Господ Саваот!
За да знаете, че като се каже Господ Саваот, това е не само Божественото съзнание, а всички негови апостоли, които работят за Светлината. Всички светли космически сили, включително и силите на Земята, които работят съзнателно за Светлината и самоотвержено. Да си жертва може човек живота, както писах като всеки Светия. Той е член на това общество и е член на Господа Бога Саваот.

Да често го споменавам и него, помага ми и Господ Йехова, Яхве или Яве. В това няма нищо лошо, напротив добре е да се споменат. Това са стъпала към Божественото съзнание.

Тази скромна, непретенциозна книжка има дванайсетина разказа. Аз съм извадил от така да се каже от банката на паметта си най-ярките, но има още стотици случки, защото детството ми наистина беше изключително интересно, изключително необикновено, ако мога да кажа и поучително.

В тази книга има много морал, нравственост, човечност, честност и справедливост. Пълна е с такива неща, ама наистина е пълна и е написана по един така достъпен, хубав художествен начин, но аз ще прочета само две, три много къси разказчета от тях, за да добиете представа, тъй като повечето от вас знаят, че аз съм роден фактически в авиационно селище, на летище. Първото летище в България и на Балканския полуостров, което е било създадено. Баща ми беше военен летец и обикаляхме, и живеехме на доста места в авиогарнизони, летища из България, докато най-сетне се прибрах в родното ми селище. Тогава още беше село, сега е град Божурище. Това е в западния край на София. По-близо е до София отколкото е Банкя. С Банкя са съвсем близо, през плаца там и през полето са на 5,6 километра.

Ще ви кажа, че тези случки са абсолютно истински. Затова съм сложил заглавието така „Тополата на детството“, а след това

СЛУЧКИ ОТ НАЙ-БЕЗСМЪРТНИЯ ЖИВОТ В НАЙ-ВЕЛИКОТО ЦАРСТВО НА ЗЕМЯТА – ДЕТСТВОТО!

Каквито и царства да има на Земята, наистина няма по-велико от това, особено от щастливото детство. Аз смятах, че, не само смятах, а смятат че съм имал много интересно, много показателно, дори много рисково, много опасно детство, защото във военен гарнизон като си има доста опасности, ако не ги знаеш. Като ги знаеш пак може да извършиш някоя глупост.

Ето какво пише след това:

ЧОВЕК МОЖЕ ДА БЪДЕ ИСТИНСКИ ЩАСТЛИВ САМО ПРЕЗ ДЕТСТВОТО. СЕТНЕ, С ВСЕКИ ИЗМИНАТ ДЕН, ТОЙ СТАВА ВСЕ ПО-ТЪЖЕН…
Да ви кажа ли защо? Защото

детето има директна връзка с Вселената, с Всевишния.

А човек се отдалечава с всеки изминат ден, защото земните грижи, земните тревоги, земните въжета, земните котви, земните неща го завързват и го отдалечават.

Става вече вързан балон и няма онази свобода, нито на Душата, нито на Духа както детето. Да детето е смирено, защото е малко, но иначе е хиляди пъти по-свободно от нас.

Няколко думи, хубав е предговора, но няма да го чета. Само ще прочета нещо ето тук:

   „Ако има нещо , пред което да се прекланям, пред което да благоговея и за което да се замислям, това са две Велики Тайни – Детството и Любовта. Тия две Опияняващи Неща, тия две Безсмъртни Души, дадени ни от Великия Творец.

   Когато ми стане тъжно, излизам навън и се заглеждам в децата. Те са край нас, а далече от нас, уж в Големия Свят, а сякаш извън него, всеотдайни и вглъбени, виждащи и чуващи само мечтата си, само себе си, само копнежа си, само онова, което са и което искат да бъдат.“

Затова Спасителя Исус казва:

„Ако не станете като децата не можете да влезете в Царството Божие.“

Ето разказа, който е наречен:

СВЕТЪТ ГОРИ

Живеехме на летището до Карлово, което се казва Марино поле. Аз бях много малък, предучилищна възраст и първи клас там и втори учих там – шест, седем, осем годишен.
Така и наистина съм виждал изключителни неща. Едно от тях съм описал тук. Да видите смелост, подвиг, героизъм, саможертва погледнато в ежедневието.

Със сина на командира на гарнизона, баща ми беше командир на ескадрила, а на авиогарнизона беше, той се казваше Аврам. Викахме му Аври и живеехме в един от блоковете от офицерските там, етаж до етаж. Бяхме не само съученици, а и много близки приятели.

Неделята бе мрачна, дъжделива. Към десет часа под прозореца ни някой започна да дращи с пръчка и веднага разбрах, че е Аврито. Кимнах му от терасата и след минута бях долу. Навсякъде бе мокро и лъхаше влага. Нямахме желание да играем на спортната площадка, да пускаме лодки във вадата бе студено, до реката не ни се ходеше. Гледах омърлушената физиономия на Аври. Едва днес му изтече голямото наказание – три дни след училище носа си да не показва навън. И то защо – защото една сутрин измъкна от чантата си смайващ кортик с позлатена дръжка.
– Мой трофей! – скромно каза той.

През голямото междучасие, размахвайки го кръвнишки, с пиратска физиономия и индиански бойни викове, изплаши не само принцесите – англосаксонки /Които живееха в нашия блок, така ги наричахме две момичета сестри близначки/, но и всички женски твари от трите класа /първи, втори и трети клас/. Следващия час учителката разбра каква е работата и отне трофея. Кортикът бе на баща му, когото веднага уведомиха по телефона и арестът не закъсня. Затова сега пиратът-индианец стоеше оклюман, а покрай него и аз.

Бяхме се залепили на източната страна на нашия блок и се чудехме каква акция да проведем. Имаше полети. Самолетите излитаха на запад, захождаха към планината и след като очертаеха маршрута си, кацаха.

По едно време, отвъд реката, чухме глъхнеща машина. Двигателят нещо се давеше, зад опашката на изтребителя се диплеше дълга ветрилообразна ивица черен дим. Бе като на филм. /Тогава още всичките самолети бяха витлови. Току-що навлизаха реактивните./
– Тоя самолет гори. – казах аз.
– Ами, гори! Тъй си пушат самолетите, знам това!
– Как така ще си пушат бе, Ари! Не чуваш ли, че моторът прекъсва..?
– Ами, прекъсва! Летецът нарочно прави така! Такава му е задачата…
– Как нарочно?

Самолетът стремително губеше височина. За скачане бе късно. Плацът не беше далеч и пилотът се мъчеше да изведе машината дотам. Но тя пропадаше. Вече безгласна. Прелетя високо над реката, изшумоля над самите върхове на тополите. След миг отчаяно се наклони към откритото пространство между разрушените постройки, плъзна се по корем и замря.

Хукнахме натам. Лудите пламъци веднага я обгърнаха. Стигнахме на двайсетина метра от опашката ѝ и се скрихме зад бетонната стена на шахтата за смет. Виждахме, как сред играещите жежки ветрила, пилотът, полузадушен, се мъчеше с омекнали пръсти да отвори кабината. Изведнъж до самолета дотича човек и смело влезе в огнения кръг. Познахме го! Беше старшината чичо Киро, артелчикът на летището. Той улови с голи ръце нажежения люк, отвори го, пое под мишниците пилота, измъкна го с мъка и двамата побягнаха към най-близката постройка. Летецът накуцваше силно.

Отвсякъде тичаха хора, но се стъписваха още на стотина метра. Криеха се зад постройките. С вой долетяха линейката и пожарната. Пожарникарите развиваха маркучите. Но преди да успеят да пуснат струята, бордовата картечница запя сама.
Момчетата зарязаха всичко и се скриха в разрушената постройка. /От войната имаше още такива. Понеже летището бомбандирано и много разрушени постройки имаше – четири или пет./ Трасиращите куршуми свистяха точно в празнината между хангарите, отлитаха надалеч и се забиваха като златни игли в зелената тишина на плаца. Наоколо не остана жива душа. Отдалече скришом наблюдаваха. Чакаха експлозията.

Неми и уплашени, ние, две буболечета, стояхме притиснати до стената и гледахме драмата.

Изведнъж отзад се чу страшен вик. Обърнах се и видях, че от ъгъла на нашия блок изскочи жена. Тя тичаше боса, с развени коси през полята право към нас.
– Стой! Стой!- закрещя отчаяно тълпата. – Къде? Ще гръмне! Стой!
– Назад! Няма го! Назад!
Мислеха, че е жената на пилота, но тя безумно тичаше към нажежения смъртоносен миг и не чуваше нищо.

Беше мама.

Връхлетя върху нас в мига, когато огненият гейзер шибна земята и небето, лютата гърмяща вълна изфуча, прозорците на най-близките сгради изпляскаха изпочупени. Горящи парчета като звезден дъжд се разпиляха по поляната. Замириса на изгоряла мокрота, а лютивият дим се разпиля наоколо като отровна мъгла…

Светът гореше..! Целият свят! Но ние бяхме на най-сигурното място на земята, не, на най-сигурното място във Вселената до гърдите на майка…

Ох, пак го преживявам! Няма начин.

Като я прочетете ще разбере, че си бях направил на тополата едно корито за един самолет. Много интересно. Първия разказ как ме качиха на аерокола и как се возих на самолет на четиригодишна възраст с баща ми.

Ще прочета един обикновен простичък разказ.

МОИТЕ ПОЛЕТИ

След двегодишно отсъствие се прибра в родното авиоселище. С Аврито се разделихме приятелски. На прощаване му подарих моята хубава въдица, а той ми даде сигналния си капсен пистолет. В нашия двор, моят аероплан все така си кръжеше над света от тополата. Често, щом се върнех от училище, веднага се мятах горе. Но вече усещах, че силите ми стават по-големи. Вярно, усъвършенствах изтребителя, сменях му инициалите, марката, знаците, чарковете… Но той стоеше прикован за дървото и само моето въображение пътуваше в извисения ден. Кречеталото и издутите ми бръмчащи бузи, вече не ме задоволяваха…

Усещах, бях пораснал за истински полети… А синята перуника на небето цъфтеше! Беше април! Шумът на излитащите машини ставаше по-бодър и някак по-радостен, белите зърна на парашутите се пръсваха из синята безкрайност, всичко ставаше вятър и жажда за полет. Тогава с приятелите ми висяхме все на плаца и от време-навреме, заслужили благоволението на някой пилот, успявахме да се шмугнем в машината. Парашутистите се изсипваха като пясъчни зърна, а ние кръжахме горе. Когато не можеше да се качим, молехме някой от батковците, той великодушно вземаше нашето червено копринено парашутче и след като отвореше своя парашут, пускаше и него. То припламваше ярко в слюденото небе, снишаваше се съвсем бавно, понякога даже застиваше във въздуха или уловено от термиката се вдигаше малко нагоре, отлиташе настрани и после пак се снишаваше. Често го гонехме с километри през зеленото сияние на плаца. Парашутистите отдавна се бяха приземили, а ние тичахме по вятъра задъхани и щастливи. Радостта да го настигнеш и пръв да го уловиш бе неописуема. Някой път пресичаше реката и падаше в нивите, или се закачаше във върховете на дърветата. Но ние не го изоставяхме. Нима може да изоставиш копнежа си, мечтата си, надеждата си…

Един пролетен следобяд измъкнах от нашето мазе няколко дълги чамови летви, задигнах голямо парче брезент, което бе постлано под дюшека на кушетката в кухнята и се усамотих в бараката, която бе и работилница на баща ми. До вечерта измайсторих едноплощно крило с продълговата правоъгълна форма – дълго около два метра и широко около половин. Обковах го с брезент и му сложих две ръкохватки.

На следващия ден реших да проведа изпитанията и смело да експериментирам. За целта, още сутринта, в училище, поканих Хъса, мой приятел и братовчед, готов на всякакви подвизи и приключения, Мимо Мозъка, разумен, практичен и още на тази възраст, съмняващ се във всичко, неразумния Фъри, който започваше да прави нещо, преди да знае какво, Къци, Техническата мисъл, който ядеше ежедневно пердах, защото разглобяваше всичко, БЖу Индианеца, който мълчаливо и безучастно наблюдаваше всичко и царят на идеите Бизо Цара. Това бе и нашият непроменен състав в игрите, в училище и във всички начинания. /За тази моя група, тази моя тайфа, която бях нарекъл златната вейка и се събирахме у нас е написана книгата и е много интересна./

Цялата тайфа се събрахме следобяд у дома.
Естествено, нашите ги нямаше, както и сестра ми, която учеше в далечен софийски техникум и късно се прибираше.

Не посмях да излетя от тополата, защото усещах, че нещо не е наред. Качих се на покрива на бараката, зад която имаше купчина речен чакъл /Това ме отърва. Той речния чакъл е с кръгли камъчета и много пясък, не е като чупения чакъл./ Официалните наблюдатели ме гледаха завистливо, макар, че Мимо каза, че нямам акъл, Къци попита дали съм направил съответните изчисления и премерил ли съм собственото си тегло и това на летателния апарат, Жу мълчеше, Джефъра викаше, да скоча от училището, а Бизо и Хъса крещяха:
– Скачай , майка! И гледай да не си удариш главата в тарабите като кацаш..!

Тарабената ограда сивееше на около петдесет метра от бараката.

– Скачай, че ще се намокрят крилата и ще натежат! – викаше и Къци.

Следобядът беше мрачен и ръсеше леко. Не благоволих да кажа нещо, а внимателно вървях по керемидите към стряхата, защото знаех, че щях да ям пердах не за скока с летателния си апарат, а за счупена керемида. Треперех от нетърпение да се отлепя от покрива. Височината на бараката бе към три и половина метра, зад купчината чакъл започваше нива, засята с царевица и аз вече се виждах как ловко планирам над двупедовите стъбла.

Скочих! Колкото се може по-нависоко и по-напред, като изхвърлих краката си назад. В следващия миг изпитах бясно желание да пусна дръжките и да се подпра с две ръце върху земното кълбо. Но брезентът бе опънат яко и притискаше ръцете ми, така че преди да ги измъкна се плъзнах по нос, корем и колене по чакъла. Моментално навсякъде ми останаха кървави, ожулени ивици, които изплашиха официалните наблюдатели. Но като видяха, че се надигам жив и относително здрав, те се успокоиха, но все пак, бяха взети спешни медицински мерки. Хъса веднага искаше да напикае раните /както правехме като деца/, но аз се възпротивих, а Бизо през това време домъкна риванол, памук и бинт.

Апаратът веднага бе разкован и всичко бе върнато на мястото му, за да не бъде открита липсата, особено на брезента.

Къци бе прав. Самолетът е точно изчислен, с аеродинамични крила и направен от подходящ материал. А аз, с ония тежки бичмета и брезент като желязо, бях тръгнал да летя. Боже!!! Велика детска наивност..!

Сега на тавана ми почиват два делтапланера – великолепен спортно-състезателен от титанови тръби и надежден учебен делтапланер „ ДУ – 2“, родно производство. До тях са и двата ми чудесни парапланера…

Знам! Животът е скорост и полет! Полетът и скоростта са живия живот!

И ако искате още едно разказче да ви прочета. То се казва „Мир вам справедливци“. Защото ще видите какви хора е имало тогава. „Смъртта е на завоя и блести“ изключително интересно. Ако наистина не ни закриля Всевишния, който много пъти ме е спасявал от рисково ситуации, човек трудно би оцелял.

МИР ВАМ, СПРАВЕДЛИВЦИ!

Този разказ обърна на много хора нещата, като разказвах за това.
Ами ако искате да не ви го чета. Ще издържите ли докрай? Интересен е. Това е точно от моята биография. Не съм се свенил и от много работи, които не са лицеприятни, ама съм ги правил.

С Хъса и Жу кършехме клони от върбите за зайците /да гледаш зайци беше нещо нормално/ Беше ранна пролет, но слънцето припичаше силно. Птиците пееха замаяни от светлина, тревите избуяваха, водата в реката се бистреше и рибите весело се стрелкаха между камъните. Срещу върбалака, от другата страна на реката, се белееше спретната невисока, но голяма къща, с просторна остъклена веранда. Дворът бе обширен, чист и подреден…
Зад къщата се ширеше овощна градина, която отдалече изглеждаше като гора. В това благословено място живееха дядо Марин и баба Мария. Дядо Марин бе фелдшер и когато бях по-малък, а и по-болнав, мама неведнъж ме бе водила при него заради изстинка или грип. Ако лежах с висока температура, той идваше у нас. Беше едър човек, с големи мустаци, с малко свиреп вид, но вгледаш ли се в очите му, виждаш колко сини, ясни и кротки очи има имаше тоя човек.

В слънчевото росно утро звукът на скършените клони се чуваше надалеч. От къщата излезе баба Мария, прешари двора и се показа на портата.

– Хей момченца! Дядо ви Марин ви вика да ви каже нещо..! А аз ще ви черпя със сладко!

Тупнахме от върбата като круши и прелетяхме реката. Бабата се усмихна и ни поведе през двора. Дядо Марин седеше в огромен люлеещ се стол под току-що разцъфналата слива и четеше вестник. До него бе опрян кафявият му бастун, а на масичката до чашката турско кафе, лежеше броеницата му и бяха разпилени вестници на френски и немски език.
– Добър ден, дядо Марине!
– Добър ден, юначета!
– Ти на Надежда ли си? – обърна се той към мене.
– Аха!
– Че ти много си пораснал. Източил си се дълъг, ама си слабичък. Колко пъти думам на майка ти сурови яйца да пиеш и повече мед, хубав, чист мед…
– Как е баща ти? – обърна се към Хъса. – Попийва си той, а е млад! Да не научиш и ти тоя мурафет..?
– Няма! – обеща Хъса.

– Сега ще ви кажа нещо, дето рядко човек може да го види! – рече старецът. – Бабо, иди, донеси сладко и нещо за пиене, компот там, сок…
– Знам де, знам! – припряно каза баба Мария и тръгна към лятната кухня.

Дядо Марин потъна в къщата и след малко донесе няколко учудващо шарени списания и един огромен албум, подвързан с кожа с неопределен цвят. Той отвори албума.
– Това са мои снимки. Като учех в Швейцария…А тия списания са френски. Да видите хората как пазят своето зелено богатство?!

Дядо Марин запрелиства албума. Пред очите ни се нижеха китни поляни, зелени и снежни алпийски върхове, гиздави хижи, светли и тъмни гори, много гори, хубави, чисти, сякаш не бяха на цветна снимка, а като живи…

Разгледахме и списанията. …

– Ние не сме по-лоша страна от Швейцария, ни от Франция, само трябва да пазим нашето природно богатство, да милеем за всяко дръвче, за всяка тревичка, за всяка живинка…

След половин час , като вървяхме към къщи, натоварени с клоните, Жу каза:
– Какво толкова да пазим? Я гледайте, що е трева, що е чудо! И дървета, колкото искаш! Ни тревата, ни шумата ще се свърши. Нали все расте…
– Не е така! – рече умислено Хъса, – Прав е старият. Трябва да се пази…

Мина лятото. Тръгнахме отново на училище.  С Хъса бяхме шести клас, двама от „Вейката“ в седми, а другите двама – в пети. Един следобяд Хъса дойде у дома и каза:
– Искаш ли да се снабдим с хубава поцинкована мрежа, Знам, че ти трябва за гълъбарник. Нали ще местиш гълъбите от тавана, долу, на двора. А на мене ми трябва за зайчарника. Ще го разширя.
– Откъде?
– Нали знаеш, че дядо Марин почина!
– Бог да го прости! Свестен старец беше..!
– Да! Баба Мария остана да живее сама, а вчера видях, че синът ѝ дойде и я взе с колата. Ще живее май при тях, в София. Сама бабичка не може да изкара зимата тука..
– Е, та?
– Е! В къщата няма никой. Отдалечена е от другите. До реката е. Абе, с една дума отиваме още довечера и вдигаме от оградата мрежа толкова, колкото ни трябва. Това е!

Вчера дойде. Излязохме в мъгливата влажна тъмнина. Нещо злокобно и есенно витаеше в изстиващия въздух. От другата махала се обаждаше кукумявка.

Бях въоръжен с клещи, а Хъса с чук и секач.

Започнахме да режем телта и откачаме мрежата зад стопанските постройки. Навивахме я на руло. Бяхме се изравнили с ъгъла на бараката, когато вратата изскърца зловещо и черна сянка с горящи очи изскочи оттам, хвърли се на покрива на плевнята и зафуча смъртоносно. „Таласъм!“ /помислих/ Изпуснах клещите и се понесох през хлъзгавата ливада към реката. Чух как Хъса ме задмина отляво, свлече се с пръстта по брега и замря в ниското. Залепих гръб до първата върба и се сгуших, като чаках всеки момент нещо да ме стисне за шията. Нямаше нищо. Обърнах се. Нищо. Само тъмнина, която започна да ръси ситни капчици.
– Къде си? – обади се Хъса тихичко .
– Тука!

– Тоя котак ми изкара ангелите. Помислих, че е духа на стареца.
– Котак беше! – казах с изтънял глас.
– Ама и ние! Пъзльовци!
Върнахме се. Извадих фенерчето и дълго търсих клещите. Хъса тъй и не намери секача.
– Утре ще го търсим! Хайде да се омитаме..!
Вдигнахме мрежата на рамо и се прибрахме откъм полето.
На другия ден новият ми гълъбарник бе готов. Оставаше само да уловя гълъбите и да ги преместя в новия им апартамент.

В неделя татко ме попита откъде е мрежата.
– Хъса ми я даде!  – излъгах аз. – Баща му купил повече, та останала…

След няколко дни играех с тайфата карти в мазето. Вътре бе топло. Голямата готварска печка бе наблъскана с дърва. Отвън прехвърчаха първите снежинки. Сестра ми влезе.
– Що не чукаш? – изръмжах аз.
– Сега ще те чукнат дяволите! Татко те вика. И е начумерен.
Качих се горе.
– Та значи от Милкови взе мрежата, а?
– Аха!
– От тях ли? Знаеш и, че братовчед ти пък казал, че я е взел от нас. Била останала…
Проклетият Хъс излязъл с моя номер. Шикалкавенето бе излишно. Поне да спестя физическата забележка.
– Откраднахме я с Хъса. От оградата на дядо Марин..!
– Така значи. Намерихте село без кучета. Щом е безстопанствено – граби! Мародери! Знаете ли, че по време на войната мародерите ги застрелваха без съд и присъда. До стената! И толкоз! Утре мрежата да бъде на мястото си, сякаш не е пипана. Свободен си!
Слязох с подкосени крака. Боговете ме гледаха умълчани. /Понеже надписа на мазето на вратата беше „Оргията на боговете“, бар „Оргията на боговете“./
– Хъси, предадени сме!
– Защо?
– Защото и ти си излязъл с моя номер, без да се наговаряме. Аз казах, че съм я взел от вас, ти си казал от нас…Ама татко срещнал днеска баща ти…
– Ау! И-и-и! – Хъса смени цвета на лицето си. – Тебе „съветваха“ ли те?
– Не! Но утре мрежата трябва да си е на мястото, сякаш не е пипана!
– Добре де! Ти поне се отърва! Да не мислиш, че у нас ще ме чакат с хляб и сол! Ако мога да откача кютека /кютек, значи бой/! – мечтателно додаде той.

Нощта бе студена и ветровита. Ръцете ни премръзнаха още докато носим мрежата. Оставихме я до разграденото място, духахме и триехме ръце и като се позатоплиха, започнахме. Опъвах отвън мрежата, а Хъса я връзваше отвътре за коловете с тел. Тъкмо привършвахме , когато сякаш изпод земята, до нас се изправи едра мълчалива сянка. Очите ми щяха да се пръснат в тъмнината. Не можех нито да викам, нито да бягам. Дядо Марин стоеше до нас и мълчеше.
– Дядо Марин! – изхриптя Хъса ужасен, но нямаше откъде да изскочи.
– Не бойте се момчета! Добър ви вечер! Не съм дядо ви Марин, Бог да го прости, а дядо ви Свилен.  Не бойте се, де! Хора не ям! Елате!
Съвзехме се! Дядо Свилен беше брат на дядо Марин. Не живееше тука, рядко идваше, но го бяхме виждали. Бе запасен офицер от кавалерията.
– Елате, де! Елате да се сгреете! Па и ще ви почерпя! Юначета сте вие!
Тръгнахме към къщата, а старецът редеше:
– Цял час ви гледам, туткате се нещо тука, правите! Сетих се, че оправяте оградата. Вчера дойдох, гледам, няма мрежата. Мисля си, ще влязат животинки, ще повредят овошките. Та бях решил утре да градя..!
Влязохме вътре.
– Е, човек греши! Колкото е по-млад , повече греши, ама и му е по-простено..! Не ядосвайте се!
Той се усмихна. Седнахме в кухнята край печката. Преди малко увлечени в работа, не бяхме забелязали бледата светлина и затова дядото ни бе изненадал. Старецът ни сипа по половин чаша домашно червено вино, извади от печката топли наденици и ни подкани да ядем. После пихме липов чай с мед.
Физиономиите ни все още бяха омърлушени, затова дядо Свилен ни успокояваше:
– Де, де, не го слагайте на сърце! Да не мислите, че нищо не съм вдигнал като бях хлапе. Помня даже, веднъж кон откраднах от чичо си. Ей тъй, да го пояздя до насита. Много обичах конете. Той помисли, че са го взели циганите. Беше луда глава. Пищолджия. Отишъл с оръжието, изкарал ги пред катуна и ги заразпитвал. Добре, че тате разбра каква е работата, та го викна навреме. Инак чудо щеше да стане. Що бой съм ял да знаете! Ама най-добре е с труд да печелиш всичко. Най е леко на душата. Човек трябва да е праведник. И хлябът му се услажда, и сънят му е спокоен… Немците казват: „ Клайн, абер майн!“ – ще рече : „Малко, ама мое!“
Преди да си тръгнем, дядо Свилен ни заведе до бараката, отвори я, светна в ъгъла и рече:
– Вземайте!
Задърпахме се.
– Вземайте! Вземайте, щом дядо ви Свилен дава, значи дава от сърце!
Вдигнахме едрото руло мрежата и в един глас благодарихме. Старецът ни изпрати чак отзад, до поляната, и усещах как дълго стоя сред идещия от небето мургав сняг… Приличаше на светия, който е покръстил учениците си…
Мир, вам, справедливци! Мир, вам!
Велики обикновени хора!!!

Да, колкото пъти ги чета, толкова пъти ги преживявам, но сигурно и вие ще ги усетите и ще ги преживеете, защото наистина не са случайни.

НИЩО НЕ Е СЛУЧАЙНО НА ТАЗИ ЗЕМЯ!

И тази книжка не е случайна. Леко се чете и бързо.

Силвина:
Много хора споменават, по някакъв начин ги докосваме, в сън. Много хора ни сънуват. Различни неща.

За мен тази книга беше начин да се докосна до Душата, Духа и Съзнанието на един велик Дух. Пожелавам ви го, наистина.

Георги:
Още един ред ще ви прочета, само накрая.

„Ако често ти се случва да
бъдеш безпричинно радостен и весел,
то ти не си само щастлив, но
и мъдър човек!
Защото Детството и
Младостта не са те напуснали.
Невероятно е, но е Истина..!
Мъдростта е в Детството!
Щастието е в Младостта!“

Запомнете, че децата усещат Истината и наистина са по-мъдри от нас.

БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ ДУХ И ДУША, СЪРЦЕ И ВОЛЯ, УМ И РАЗУМ!

ПОКЛОН!

БЪДЕТЕ ЖИВИ, ЗДРАВИ И БЛАГОСЛОВЕНИ
ОТ ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ,
ОТ БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ,
ОТ ХРИСТОВОТО СЪЗНАНИЕ
И ОТ ЦЕЛИЯ СВЕТЪЛ НЕБЕСЕН КОЛЕКТИВ!

Силвина:
ПРИЯТЕЛИ БЛАГОДАРИМ, ЗА ДНЕШНИЯ ДЕН, ЧЕ БЯХМЕ ЗАЕДНО!

Нека да кажа за бъдещите неща, които предстоят.

През юни, ще направим една онлайн лечебна сесия, така да го наречем, групова.

През юли ще имаме беседа във Варна. В момента организираме нещата. Ей, Варна! Там сме винаги края на сезона, за първа година в разгара на сезона. Варна е много специално място, защото са ми казали, че тя е едно духовно начало и се надявам там срещата да бъде наистина едно прекрасно начало, което се дава за всички нас в Духа.

И БЛАГОДАРЯ!

ПРЕГРЪЩАМ ВСЕКИ ЕДИН ОТ ВАС ВИРТУАЛНО, НЯМА ДА УСПЕЯ РЕАЛНО, С МНОГО ЛЮБОВ!

Privacy Settings
We use cookies to enhance your experience while using our website. If you are using our Services via a browser you can restrict, block or remove cookies through your web browser settings. We also use content and scripts from third parties that may use tracking technologies. You can selectively provide your consent below to allow such third party embeds. For complete information about the cookies we use, data we collect and how we process them, please check our Privacy Policy
Youtube
Consent to display content from - Youtube
Vimeo
Consent to display content from - Vimeo
Google Maps
Consent to display content from - Google
Spotify
Consent to display content from - Spotify
Sound Cloud
Consent to display content from - Sound
EN Flag
Cart Overview