Силвина:
Искам да започнем с една молитвичка за здраве. Ще я кажем всички. Аз ще я казвам на фразички, а вие на ум или на глас също си я казвайте. За да може, който е дошъл и му е тежко, още сега да му се освободи полето, да се чувства спокойно, за да можем след това спокойно да си говорим.
Лечението тук горе-долу така протича. Всъщност това е Божественото лечение, с което не аз, а Светлата сила работи за хората, след като кажат молитвичката.
Молитвата е от книжката на Георги Изворски „Озарения по пътя“, леко в по-съкратен вариант. Казва се Молитва за колективно здраве.
Слава тебе, Господи!
ГОСПОДИ, БОЖЕ наш,
ТАТКО ВСЕДЪРЖИТЕЛЮ,
ТВОРЕЦО на Небето и Земята,
на всичко видимо и невидимо!
Молим ТЕ,
дари ни твоята животворяща лечебна сила и мощ,
за да излекуваме напълно душата и тялото си,
за да се излекува напълно и душата, и тялото на нашите деца.
ГОСПОДИ, Твоята Воля да бъде!
БЛАГОДАРИМ ТИ!
Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!
Вчера тук имаше едно интересно момиченце. Тя е преродената Хилдегард, светицата. И ми казва:
– Силвинка, като гледам, нещо става през погледа ми. – децата това ги привлича- Какво е това нещо?
Като проверих, при нея се е проектирала вече Мария Магдалина. Все още в малка степен е проекцията. И при нея действа, както при Брацо – лечителят, който лекува като гледа. Той нищо не прави, само присъствието му и това, че Светлата сила, разбира се, е там, хората започват да плачат. Цялата зала, всички плачат. Получава се лечение на много нива и това зависи и от хората, които са в момента заедно в залата – от какво имат нужда, дали душата най-много ще се лекува, както сега имаше доста силен процес в душата и се получи това разширение и пречистване, и оттам на човек му се доплаква.
Когато присъстват толкова високи йерархии като Христос, Мария Магдалина, винаги на човек му се доплаква. И по това ги разпознавам, че са те, просто не мога да ги сбъркам. Те лекуват душите на хората най-вече.
Участник:
Всеки се интересува за дадена болка. Трябва ли човек да те попита конкретно за нея, или самото присъствие тук лекува?
Силвина:
Самото присъствие.
Участник:
Не е нещо, което ти насочваш към човека?
Силвина:
Не. Аз нищо не насочвам. Казвам молитвичката и Светлата сила си работи. И тя не работи само докато хората са тук, тя продължава да работи с този човек.
Участник:
Това, което ме интересува – не знам, може да прозвучи клише, но мъжете сме малко по-различни – интересува ме проявлението. Според мен всички хора искаме да усетим, да почувстваме проявлението. Това е нещото, което ни свързва. Ние усещаме връзка с външния свят, с Духовния, но искаме да вярваме. Всеки казва: „Вярвам!“. Аз много внимателно наблюдавам хората, които казват: „Аз вярвам!“. Впоследствие виждам, че те се съмняват. Който вярва, не казва че вярва, той вярва. Обикновено човек говори за това, което му липсва. Човек е категоричен точно за нещата, които му липсват, там където се съмнява. Ние сме тук точно, защото ни липсва достатъчно вяра. Ако вярваме, няма да сме тук.
Силвина:
Първо – за вярата. Георги имаше лекция за това.
На най-ниското ниво са суеверните хора. Това са най-често религиозните хора. Там за вяра да се говори е невъзможно. За истинска вяра може да се говори за хора, които са минали през клада, които са се доказали, тази душа е преминала през невероятни изпитания и тя знае как работи Светлата сила.
Другите са междинни нива на вяра – хората имат някакво вярване. Но истинската вяра се калява чрез много преживявания, които имаш в преражданията. И дори и да я имаш тази вяра, пак…
Аз в последната лекция говорих за Долината на съмнението, гората на съмнението. Пак на моменти си казваш: „Това реално ли е, което го преживявам? Въобразявам ли си нещо? Има ли го, няма ли го?“ Тоест, това е един от много тежките моменти, затова казват “тъмната нощ на душата”. Когато стигнеш до това нещо – изключително наистина – може да е за няколко мига, може да продължи с дни, зависи как те движат.
Но за да се проявят нещата, дето казваш, първо трябва да имаш наистина Вяра. Трябва да имаш чистота. Защото няма как да ти дадат да се проявят дарбите ти, без да имаш чистотата, да имаш демони в себе си от предните прераждания, да имаш връзки, които те свързват с нечисти сили и така нататък, и да ти дадат дарби?!
Дарбите се дават само на чистите.
И затова това е невероятното пресяване, през което сега минаваме последната една година – ден след ден се пречиства, пречиства, пречиства.
Колко чиста е абсолютната чистота? Учителят има една беседа – така се казва, „Абсолютната чистота“, много ми е любима. Сега разбрах за какво става дума, какво е абсолютната чистота.
На толкова нива те пречистват и постоянно те изпитват, за да се види това, което си научил на теория, на практика правиш ли го. И когато си минеш вече всички изпити, започват проявленията.
Участник:
Имам някакви сърбежи по тялото много. По главата даже, по врата, по ръцете, по краката – навсякъде. Някога се засилват много.
Силвина:
Сега ще ви кажа точно с какво е свързано това. Винаги това е някаква гордост. Проявяване на гордост. Свързано с кой принцип? Справедливостта. Една проява. Обиждане. Това съм го хващала и за хората с алергии, които имат кожни алергии, това са обидчивите хора. Ти се обиждаш.
Участник:
Става ми много мъчно някой като ме обиди.
Силвина:
Това ти се отразява на кожата. Обидчивите хора страдат от кожни алергии. Но ще мине. Всички тия неща ще отшумят, бъди сигурна. Вече все по-явни ще са тези лечения. В смисъл такъв, че преди като работех с някой му казвам: „Ще минат може би тридесет, четиридесет дни, докато се оправиш“. Обаче се оказва, че това е една от фазите на лечение. Но Светлата сила продължава да работи с този човек. При тебе е спряло, не знам защо. Трябвало е пак да дойдеш.
При повечето хора продължава процесът и като ги срещам след три, четири месеца, питам:
– Как си?
– А, оправих се. Направих една диета, спрях хляба и се оправих.
– Сигурно е защото си спрял хляба /усмихва се/.
Малко по-продължителен беше процесът досега, но вече все по-бързо и по-явно ще стават нещата. Все по-ускорено.
Ти успокои ли се? /към участник/
Участник:
За един месец и половина две катастрофи вече ми се случват. Незнайно защо! Каква е причината? Видимо нямам някакви увреждания по тялото, ама страха ми остава. Не знам, не мога да си обясня. Аз ли имам някаква вина или това просто се случва като някакъв инцидент? Не мога да си обясня за толкова кратко време, защо два пъти вече?
Силвина:
В теб има някаква упоритост. Светлата сила се опитва да те поведе нанякъде, но ти си караш по твой си начин. Нещо ти подсказват – да не бъдеш толкова упорита. Да не влагаш толкова много усилие в нещото, което правиш. Ти си волеви човек. Винаги с молитва и как да кажа, леко заставаш отстрани и гледаш: „Аз тук да си вложа ли енергията или някой ще помогне? Нужно ли е толкова много усилие да се влага тук?“.
Участник:
Не да постигна нещо на всяка цена? Защото то може да не е правилно, примерно.
Силвина:
Ти каква зодия си?
Участник:
Телец.
Силвина:
Като мене. Ние не се оставяме.
Участник:
С рогата напред.
Силвина:
Имаш и работохолизъм. Както и аз навремето имах. Има ли перфекционизъм? Не. Това е нещото.
Когато правихме центъра тук, наистина вложих огромно усилие. И те ми подсказваха всячески, че трябва да си почина, че трябва да оставя това нещо за момент, на което съм се фокусирала, че трябва да стане сега. „
Имах един котарак тогава, той беше невероятен, Белиндо първи. Той дойде тук, за да се жертва, най-вече за мене, да помогне за нещо. И той всячески се опитваше да ми каже: „Силвинка, стига си работила, успокой се. Полегни си малко, почини си“. Знаете ги котките как предразполагат към това. И в един момент вече започват да ти подсказват, че трябва да спреш… не че това не е важно, напротив много е важно, но да е дозирано…
Участник:
Да, но много груб начин да ми се подскаже. Един вид – какво, не трябва да караш сега, не трябва да си купуваш кола, спри се?
Силвина:
Не, ти си ги прави нещата. Казваш, че е груб начина?
Участник:
Ами да. Нормално е да си купя нова кола. Защо ме спира? Казва: „Не, няма да шофираш, край“.
Силвина:
С новата кола ли стана катастрофата?
Участник:
Да.
Силвина:
Купи я и малко след това?
Участник:
Купих я и на същия ден, същия момент, след половин час. Прибирайки я. За мен това не е нормално.
Силвина:
Ще кажа молитвичка, за да осветим колата, защото там се е насъбрал негатив.
Участник:
Трябва да я ремонтират, не може да се кара така. Мисля да я оправя и да я продам. Тя не ми е на късмет. Не искам да я карам.
Силвина:
Не знам. Светлата Сила си дозира нещата. Това с упоритостта със сигурност не е само от това прераждане. От преди си си била човек, който си гони нещата и си ги постига. И, може би, дори с цената на някакви жертви.
Аз навремето при себе си бях открила, че като си навия на пръста нещо и правя нещо, и някой ми пречи, този човек ми става неприятен. Защото аз в момента чистя примерно, той идва и цапа. Това го има в последния Божествен Принцип или в предпоследния беше – негативно отношение към живи същества заради материя. Всички тия неща и при теб най-вероятно ги е имало.
Живеем вече наистина във времето, когато си изчистваме старите сметки, плащаме си ги. Кармата се занулява.
В началото, когато започна процеса при мен и започна да ми се отключва кармата, моята кола нон стоп я удрях, нон стоп нещо й се разваляше, включително и катастрофа имах доста стресираща. И Георги постояно казваше: „Благодари, че не ти страдаш, а че е материята. Едно желязо, ще го смениш в крайна сметка.“
Участник:
Явно изчиствам нещо.
Силвина:
Плащаш си нещо. Защото нищо не е случайно.
Едни хора ангелите ги тласкат и ги спасяват, други ги подлагат на изпити. Наскоро една жена разказваше във Фейсбук как си плува в морето, обаче дошли много мощни вълни и започнали да я дърпат навътре. И даже, вика:
– Един приятел ме снима, обаче той си мисли, че аз се забавлявам и си плувам, а аз вече започвам да се давя. И в тоя момент, какво беше това, като една коркова тапа, изхвръкнах напред, нещо ме бутна.
И проверявам кои са били това – Ангелите хранители. Тя има десет. Десет ангели хранители, помогнали са й.
В твоя случай, твоите ангели хранители са решили да те подложат на изпитание, за да си платиш сметките. Което е прекрасно, между другото, че си плащаме сметките, защото погледнато по-така в дистанцията на времето, при следващото ни прераждане вече ще сме на съвсем друго ниво. А и още в тоя живот, лека полека, плащайки си сметка след сметка, на човек започват да му олекват нещата, да му вървят.
А и другото хубаво нещо е, че това те е довело тук, където всъщност съвсем се зануляват сметките. Това ми е работата, да занулявам сметките на хората, да се работи с кармата им по този начин, чрез молитва.
Участник:
Душата каква връзка има със самите зодиакални знаци? Защо трябва да ги има?
Силвина:
По-скоро има връзка със съзвездията, не с планетите. Не самото съзвездие дори, а Принципът който работи чрез това съзвездие.
Те са дванадесет принципа. Дванадесет съзвездия. И аз даже тука съм ги изброила като магични качества и са свързани със зодиите. Да кажем, овенът – там работи Принципа на Справедливостта. Това е смирението. Овенът трябва да се научи на смирение.
Участник:
А телеца?
Силвина:
Телецът – да приема и да се съгласява. Телците винаги много се гневят. Няма телец, който да не се гневи. И тогава това ти дава изобилие. Телецът владее изобилието – и материално, и всяка проява на изобилие.
Участник:
А девата?
Силвина:
Девата е Принципът на Целомъдрието. Когато си вземеш изпитите, ти дава /Георги го е дал в някоя беседа/ асансьора, асансьорното издигане в Духа. Наскоро вече сме в асансьора. Всичко се автоматизира. Аз до този момент трябваше да казвам молитви за всички. Девата дава точно това – асансьорно издигане в Духа.
Това е всъщност енергията Кундалини. Това е сексуалната, творческата енергия. По един много естествен начин става това нещо, това издигане, не вследствие на техники и практики, а когато си вземеш изпитите по целомъдрие. Затова на много от духовните хора им дават целибат, полово въздържание и така нататък, те преминават през тия изпити по тоя начин.
Аз мога да ви го опиша – при мен беше на три фази.
Първо – усещам, тя беше във втора чакра и стигна до сърцето. Явно там съм имала блокаж някакъв и стигна до там енергията. Буквално все едно ми се отвори гръбнака. Буквално физическа болка усетих, все едно гръбнакът ти започва да пука, имам чувството че чувах пукане. Но беше много за малко.
На другия ден пак – вече от сърцето до гърлото. Явно в гърлото също съм имала блокаж. Вече не се усещаше така силно, просто като топлина, която затопля гръбнака и усещам, че стига до тука.
Третият път вече нагоре – нищо не усетих, само усетих, че нещо тръгна нагоре. И това беше.
Много важно нещо е това, защото ти дава вече енергия. Тази творческа енергия се използва за ред неща и най-важното – дава ти много енергия. Защото се отваря централният канал. Това ти е най-важното нещо, най-важната част от етерното тяло.
Всъщност, през него ние се захранваме и със земна, и с космическа енергия. Когато там е отворено, ти просто си отворен, енергията тече, и отгоре, и отдолу. Няма блокажи, няма нищо.
И това идва след като човек си вземе Изпита по Целомъдрие. А иначе ако го правиш изкуствено, с техники, опасността да психясаш е доста голяма. Познаваме такива хора. Не е желателно.
Има такива доста хора, които не знаят къде са и какво са. Даже съм чела биографията на Михаил Иванов, навремето той също е правил тия неблагоразумни неща и описва как Учителят го е спасявал след като не се е чувствал много добре.
А иначе то става естествено, почти неусетно. Само първия път беше това нещо.
Участник:
А за близнаците?
Силвина:
Близнаците какво бяха? Те са лекота, левитация. След взет изпит се дава Съвършенството. Принципът на Съвършенството ти дава лекота, левитация. Лекота във всяко отношение. Независимо за какво ще се помолиш – за лекота, дали за това отивайки в града да няма никъде червени светофари, навсякъде всички врати да са отворени пред теб. Буквално ти е леко, чувстваш си тялото лекичко, все едно не стъпваш по земята. И в един момент идва и левитацията. То е в определени моменти.
Примерно за Георги, един човек ми разказа, че докато е казвал молитви, го е видял на една педя как се вдига над земята. Това е било преди доста години, преди десетина години.
Във всичко да се стремиш да влагаш душата си. Независимо какво правиш, дори най-дребното, да го правиш съвършено. Да не претупваш, да не пренебрегваш някакви неща или да го отлагаш: „Може и утре“.
Близнаците са много разпиляни. Но където е слабостта, там е и силата – винаги е така.
Аз не че толкова ги разбирам зодиите, но когато минавах за пръв път през тези изпити, някаква енергия от тия съзвездия усещам. Питам се: „Какво е това нещо?“ После започнах да ги подреждам по зодии и разбрах, че неслучайно съществуват зодиите.
Участник:
А за скорпиона?
Силвина:
Тука е Мъдростта. Изпитите по Мъдрост – те са най-трудните изпити. Те неслучайно на скорпиона са дадени.
Учителят отговаря за Мъдростта и той прави тия посвещения, които ти дава точно телепатията, да имаш връзката.
Участник:
Всъщност аз имам тази връзка, така ли?
Силвина:
Най-вероятно там ти е силата. Все още не си си взел изпитите, защото отскоро работим с теб. Тепърва ще започнат разни изпити.
Когато човек поставя материята пред живота, когато е предубеден, когато е вършил престъпления срещу живота като убийства, самоубийства, нещата бавно се изчистват.
Аз с котката ми имах такъв изпит, това е един от последните изпити, труднички изпити. Да цениш мравчицата, да й дадеш път и вече си взимаш изпита. Аз го начирам „изпит по живота“, но това е точно този Принцип на Мъдростта.
Хората, които го изучават, минават през убийствата, самоубийствата, за да оценят живота. Както ти, като воин със сигурност си минал през тези неща, няма как.
Там душата прави големите трансформации. Тя върти в цикъла зодиакалния – телец, овен… На всяко ниво си минава някакви уроци и изпитчета, навсякъде нещо различно. Неслучайно ги има зодиите. И когато стигне скорпион, тя има една мощ. Вече тя е натрупала опит, има сила. Има огромния потенциал да мине на едно следващо ниво. Пак ще върти по зодиака, но вече на едно по-високо ниво.
И затова скорпиона го изобразяват така. Черният скорпион е най-тежкото, дето хората се самообвиняват, другите са им виновни. Четири проявления на скорпиона има. Другото е сивия гущер, след това е орела – тая мощ вече почва да се проявява, и накрая – белият гълъб. Тоест, на това ниво душата прави духовни трансформации, когато стигне до скорпион. Или когато в картата си имаш силен скорпион.
Примерно, аз имам доста силен скорпион. Слава Богу, че имаме разбиране за нещата вече, защото хората го нямат все още това и се тръшкат. Така е по-леко, то затова им се помага, защото сме стигнали до тази критична фаза вече да разбираме, да приемаме и тогава Светлата сила ти помага. Първо те поочуква малко разбира се, но след това вече идва помощта.
Участник:
Вие сте млади, по-бързо се учите.
Силвина:
Сега като ги гледам на по петнадесет, на двадесет години какви деца се появяват. Да не говорим за малките.
Участник:
А защо каза, че напоследък в днешно време, на много хора ще им се отключи дарбата на ясновидството? Активира им се третото око или в какъв смисъл?
Силвина:
Ясновидството не е само третото око. Това е най-известното, където на хората на челото нещо им се проектира, виждат око. Примерно в последно време при мен се проектира един син екран.
Но всъщност всеки един център – те са дванадесет чакри основните, всеки един от тях прави връзка с определена духовна йерархия. И може да се каже, че всеки един център помага за ясновидството в този смисъл. Шестото, интуитивното тяло или шеста чакра, когато се активира, виждаме същества от ангелския свят. На които в първа чакра им е отворен центъра и активирана тази дарба, те виждат тъмните духове. Тъмните духове не се виждат от тук /от главата/, те се виждат от долу /под корема/, което е много странно, но е така.
Участник:
Тя ли беше сексуалната, първата?
Силвина:
Не, първа е коренната чакра, втора е сексуалната. През втора чакра виждаме духовете на починали.
Просто смятам, че вече човечеството ще започне да вижда нещата. Все повече свидетели ще се явяват на различни неща – това станало, онова станало. Аз толкова много снимки на Светли същества сега виждам. Напоследък някой от някъде постоянно ми изпраща – преди не е имало това нещо.
Участник:
Или ги е имало, но хората не са ги забелязвали.
Силвина:
Камерите не са ги хващали. Докато сега ти се позволява точно в този момент да си там и да щракнеш, и да се види това нещо.
Участник:
Силвинче, а за сънищата? При мен много сънища, които съм имала са пророчески.
Силвина:
Това е една от първите фази на ясновидството. Първо е чрез сънищата. Много хора, които имат дарбата, в началото основно сънуват, все още не виждат, когато са в будно съзнание, но сънуват изключителни неща.
Участник:
Последното, което беше преди няколко години, понеже бяхме ходили на бригади в Англия. Единият сън – сънувам, че беше някакво природно бедствие, земетресение. След известно време пак се повтаря, пак такъв природен катаклизъм. Третия път – пак. Хвърчахме с каравана нагоре, някаква буря. И след време отиваме там. Аз не можех да си обясня защо Англия, защо сънувам това. Отиваме и така се случи, че искахме да бъдем четири души заедно, но нямаше свободна каравана и ни дадоха една, която просто не беше нещо наред. По-малко щели сме да плащаме, но аз бях категорична, че там няма да отидем. И както разговаряхме, аз се сетих за тези сънища. Казвам: „Не. В тази каравана няма да отидем“. И на другия ден този, който отговаря за охраната, идва и казва: „Хубаво, че не сте се съгласили. Газовото на печката не било наред и ако сме я пуснели, щели сме да полетим“.
Силвина:
Много се радвам, че се събираме така хора, има какво да споделим. Нали?
Участник:
Занимавам се с изкуство по принцип и така започнах да се интересувам от духовност повече, още съвсем в началото на студентството ми.
Силвина:
Какво изкуство?
Участник:
Музика. Върху какво имам да работя в най-близка перспектива?
Силвина:
Тя ангел ли е? От Божествения свят, ангел.
Всички ангели са много красиви, имат едни много изписани черти и винаги се занимават с някакво изкуство. Ангелите са най-силни в материализирането. Това им е основна дарба.
Всъщност този свят съществува благодарение на мислите на ангелите. Първо е създаден като идея във Всемирното съзнание, после тази идея се е превърнала в програма в Божественото съзнание на Отца, след това в Христово съзнание, когато стигне до ангелите, то вече е една мисъл. И тази мисъл, по нея започват да работят природните духчета, които създават камъните, дърветата. Та може да се каже, че света – това са мисли на ангели, които са вече материализирани. Затова те са най-силни материализатори.
Това ти е най-силната дарба. Колко още има? Три. Лечителска имаш. Тя с Принципа на Справедливостта ли е свързана? Хората, които са свързани с този Принцип винаги са лечители. Просто това е развито вече, защото са минали през смирението. Ти си имала вече посвещения тук. Затова казах, че с теб е работено. По колко начина може да лекува? Два. Чрез словото. Като пее ли? Като говори ли? Не. Словото работи по един начин чрез теб, като пееш. Това е говора или пеенето. Лекуваш душите. И природните духове. С колко от природните царства има връзка? С едно. С ундините. Ундините са духовете на водата. Ти можеш да работиш с водата. Казваш молитви за водата. Скоро една приятелка каза: „Казвам молитва и около мен вълните в морето просто изчезнаха. Няма вълни, а наоколо бушуват“. Някак си, чрез присъствието си учиш хората на смирение, стават смирени около теб. Ти си от прекалено добрите хора.
Участник:
Май да.
Силвина:
Трябва да се научиш да отказваш, да си отстояваш, да си по-категорична когато е нужно. Това ти е изпит. Това ти е нещо, с което трябва да се справиш.
Георги казва: „Трябва да сме справедливи, не добри“. Добри също, но в някои моменти трябва да постави граници, трябва да отстоява, трябва да отказва. И Дарът на различаване ти дава кога. Кога и как да постъпиш.
Георги казва: „Да сме меки като памук и твърди като елмаз“. Тоест, има ситуации и моменти, хора, с които трябва да си твърд, да проявиш това свое нещо.
Участник:
Как да го развия това? Как да го подобря? Мисля, че започвам да работя, но наистина ми е трудно в тази посока.
Силвина:
Те отгоре си те водят. Ще ти дават изпитчета, точно такива неща, с които да можеш да си отработиш слабостта.
Примерно, за мен някои хора смятат, че аз съм лоша, защото аз някои неща ги отказвам. Просто знам го, че е така и няма как да правиш компромис с нещо, то си е Божественото, щом го знаеш. Въпросът е да го знаеш. Там е Дарът на различаване, кога – да, кога – не, с кой – как. Има хора, трябва да си много твърд с тях.
Тука някои идват, аз усещам че те прекаляват в много отношения, включително с времето и тогава трябва лекичко тъй да им го подскажа. Без нещо лошо към човека или каквото и да било негативно, но да поставиш границата. Да кажеш: „Ти сега тука малко попрекали“.
Не е от най-трудните изпити. И не трябва да имаш угризения, това е най-важното. Ако се наложи в някоя ситуация да си по-твърд, след това си казваш, че така е трябвало да стане.
Аз виждам как Георги реагира. Дойде оня ден един човек тука, иска да нощува при нас. Без да се е обадил, без нищо. Вика: „Аз оставам тука!“. И аз нищо не казвам, замълчах. Той казва на Георги: „Аз ще съм тука няколко дни!“. Георги вика: „Аз заминавам, ти ще отидеш на хотел!“. Ама толкова категорично му го каза, оня премигна три пъти и отиде на хотел. И след това казвам:
– Георги, не ти ли е леко съвестно, че така буквално го изгонихме? Той е дошъл тука все пак.
– Не, изобщо! – постъпваш както трябва в момента и не го мислиш повече – Значи така е трябвало да направим!.
Така е трябвало. Наистина като проверих в последствие, наистина така е трябвало. Този човек си имаше изпит по смирение. И на другия ден той дойде и аз много се зарадвах, че той си е взел изпита по смирение. Защото друг щеше да каже: „Те ме изгониха, аз ще им ходя тука на лекциите и на нещата“. Но той дойде.
Та затова нещата, които изглеждат добри, се оказват, че не са справедливи обаче.
Участник:
Точно така. Ще работя по въпроса.
Участник:
Всеки човек си има нещо да отработва и ето.
Силвина:
Ти нещо искаш ли да ми кажеш?
Участник:
Ами мен ме е срам.
Участник:
Това е типично за девите. Три деви сме тук и сме абсолютно срамежливи. Понеже на всички ви наблюдавам езика на тялото. Спокойно, това се преживява.
Силвина:
Мими, ти вече не си типичната дева вече.
Участник:
Не съм. Обаче се виждам в нея. Виждам се в нея през цялото време. Това се преодолява, това са наистина изпити. Колкото си по-смела, толкова по-бързо ще преодолееш този момент. Нямаш причина да се срамуваш. Никой няма причина да изпитва срам, вина и страх.
Силвина:
Веднага ги изхърляш.
Участник:
Всеки е минал през всичко.
Силвина:
Мен още от малка ме караха да декламирам. Някак си много добре декламирах и все аз трябваше да декламирам. Обаче – срам! Излизам с едни зачервени бузи. А казваха: „Ей, Силвинка как декламира!“.
Участник:
Тя много хубаво декламираше. Като казваше някакво стихотворение…
Силвина:
От малка ме учеха на това нещо – да не се срамувам. Да го преодолееш.
Ти в действията го преодоляваш. Правейки нещото, което те е страх или те е срам. Правейко го точно това, точно по този начин ти го преодоляваш.
Тоест, ти трябва всячески да се стремиш да говориш, да се изявяваш, за да можеш да го преодолееш това нещо. Ако си свиеш, ще отнеме повече време.
Участник:
– Аз в университета – знам въпроса, обаче не взимам участие, понеже ме е срам. Мълча си, а лекторът каза, че ни освобождава от изпит, ако взимаме участие. А аз: „По-добре на изпит, отколкото да взема участие“.
Силвина:
Елохимът на Състраданието ти е духовен учител.
Винаги е обратното. За да има срам, от това, че някой може да не те оцени или нещо, ти си правил нещо подобно. Значи, тя се е подигравала на някого и от там тя преживява последствието.
Осмиване и подиграване. Това са ти били опитности. Сега просто виждаш ефекта от тях. Това е кармата, винаги е така. Ще забележиш след четири, пет дена, че вече няма да те е срам. Все по-смело и по-леко, и по-свободно ще се изразяваш.
Участник:
Надявам се.
Силвина:
При много хора също един от ефектите на това лечение е, че поотслабват. Някакъв страх обикновено е това, някакво задържане.
Участник:
Аз напълнях рязко, то беше едно лято, с тридесет и пет килограма, си ги качих за четири месеца, ей така. И оттогава не мога да си ги сваля.
Силвина:
Някакъв страх е. Точно този страх, че не те разбират, че не те приемат, че няма да са достатъчно чувствителни към това, което си ти, е причината за напълняването. Всички много те подкрепяме, с най-искрено приятелство.
Участник:
Благодаря.
Участник:
Много любов й изпращаме.
Силвина:
Ето това е групата.
Участник:
Това още се казва и страх от отхвърляне. Аз съм го имал това нещо и знаеш ли как го излекувах. Беше много трудно. Почнах да поздравявам непознатите хора по улицата. Ако почнеш да го правиш, след един месец ще си “пушка”, казвам ти. Ще спреш да трупаш съмнението кой какво си мисли или че ще обърне главата на другата страна, като го поздравиш. Страхът е навик, като кафето. Ако човек добие навик да се страхува, се страхува.
Силвина:
Иначе правиш другия навик, като направиш обратното няколко пъти и разбираш, че всъщност няма такова нещо.
Участник:
Учили са ме на това нещо, не съм си го измислил аз. Всичко е въпрос на осъзнаване. Проблемът свършва тогава, когато има разбиране.
Силвина:
Затова казвам, че ми е много лесно така в група, защото хората идват с разбиране. Не са някакви, тепърва да обяснявам аз. Всеки нещо казва.
Участник:
Това е много хубава идея, защото всъщност разбираш, че не е заради тебе. Един може да ти се зарадва, друг… Това са различните хора и разбираш, че си е негов проблем, ако не те приеме, не твой. Ти си си ти.
Силвина:
Аз съм много доволна от днешния ден, изключително.
Участник:
Задушевно така се получи.
Силвина:
Да кажем една Молитвичка за Благодарност:
Благодарим Ти, Господи,
че ни обгърна с ТВОЯТА ИЗЦЕЛИТЕЛНА ЛЮБОВ,
която просветли Духа ни, стопли душата ни, излекува телата ни!
Господи, Твоята Воля да бъде!
Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!
Така усещали ли сте Благодарствена молитва, както сега, някога?
Участник:
Май не.
Силвина:
Равносилна на първата, която казахме, за лечение. Равносилна по сила, по въздействие.
Затова на хора, които питат: Как да се молим?, аз отговорям: „Благодари!“. От това по-хубава молитва няма. Всеки ден благодари за всичко. Това е. Това ти е и приемането, и съгласяването, и смирението, и всичко – като благодариш!
