В поредицата интервюта с Георги Изворски и Силвина Бел Илали поставяме началото на темата за Любовта. Изпратихте ни десетки въпроси за Любовта към партньора, към семейството, към другите, към себе си, за Любовта към Бог. Наистина ли Бог е Любов?
Георги:
Бог, ако кажем точно, това се разбира най-висшето съзнание на всемирния разум. И ние го казваме Господ Бог. Дали се казва Дио, дали ще го наречем Аллах, дали ще го наречем Год, или Тао, или както и ще да е, това е изявата на Вселенския разум, която е в изявените действия и в материализацията на нещата. И затова, когато някои казват, учени съм чул да казват: „Бог означава Биологичен Обединителен Ген“. Имат донякъде някакво право за това. Но преди всичко думата Любов обяснява точно какво е Бог. И едното, и другото са синоними и равни.
Аз сега леко ще разтълкувам думата Любов, както е на чист български, или трако-български език, за да ни станат ясни някои неща.
Първото нещо, което е, за да има една Хармония, един Мир, едни прекрасни човешки отношения на обичащи се хора, започва с Л – ласката. Ласката е много велико нещо. Тя показва не само емоцията на човека, тя показва отношението към нещата. Може да дариш ласка на едно животинче – то усеща; на едно растение – то пак ще усети. Да не говоря за едно разумно същество. Ласката е чудесно нещо. Ласката е велико нещо. Ласка има, някой път изявена и неизявена, но приятелството – искреното и вярното – е една прекрасна ласка. Когато човек е влюбен, той дава ласки. Но когато не е – той излъчва точно противоположното.
Ю е прекрасно нещо също. То означава, че когато човек е обичащ винаги е млад. Ю означава юност, значи младост; юнга, юноша.
По средата на думата е Б. Което е Бог. Бог, значи, вече чрез Ласката и Младостта, защото младостта е много по-находчива, много по-даваща. Човек обикновено като влезе в една такава, по-напреднала възраст, става скъперник, започва да дава по-малко, защото му намаляват нещата. А намаляват поради тази причина, защото неговата щедрост намалява. Има закон, който е космически, който е Небесен и не веднъж съм го казвал: Всяка щедрост поражда по-голяма щедрост. Това е абсолютен Небесен закон, включително и кармичен закон, т.е. Закон на съдбата. Така че трябва непрекъснато да даваме. И когато даваме, ние достигаме вече до Божественото. Б е по средата точно на думата, тя е в пълно равновесие – на ляво и на дясно.
Л – Ю – Б – О. О е винаги Колектив, О е хармония. О е един кръг, в който ние сме частица, прашинка от тоя кръг. Обаче трябва да мислим за всички от кръга, затова Общество. От там се започва. Значи трябва да мислим за обществото, за другите. Не бива и да забравяме себе, но не да обръщаме такова голямо внимание специално на себе си.
Л – Ю – Б – О – и накрая В : ааа, тука вече достигаме до нещото. Макар че думата Любов я пишем в кръг: и тя, краят става начало и началото става край; т.е. няма начало и край. Това е безкрайност. И се върти. Значи: В отначало е хубаво нещо, това е Вяра и Воля. За да можем да стигнем до Бога трябва да приложим и вярата, и волята.
И едно основно качество: много хора казват, че са вярващи, да, и аз ги разбирам, те смятат чистосърдечно, че са такива. Аз искам да им кажа, че вярата, Апостол Павел казва: „Може да имате вяра планини да преместите, но нямате ли Любов – нищо не ви ползува“. Любовта е Вярност. И затова верността е по-висша степен на вярата. А да имаш вярност към нещо или към някого, особено към Вселенския Разум, който е Творецът на всичко видимо и невидимо, това е изключително трудно. Това е постоянство; Небето много зачита постоянството и верността. Това са едни прекрасни качества. И упоритостта да следваш Пътя. Ама независимо какво става и какво има по него – падане, ставане, пропаст, камъни, спъване, несгоди… Важното е да го следваш. Защото в крайна сметка Всевишният ще го направи равен и гладък на онези, които минат през всички тези изпитания.
И така – това е Любов. Тука има ласка – това е нежното отношение към всички и всичко, независимо какви са; след това тя те поддържа млад: Любовта винаги е млада, тя не остарява; Това е Бога, който е обединител на всичко това, центъра; а когато работиш за обществото и за другите ти работиш за Него, не работиш за никой друг. И накрая – верността; а Верността е и Вяра, и Упорство, и Постоянство, и да дадеш всичко от себе си. И Щедрост. Верността е всички добродетели: от Благородството, Благоразумието, Милосърдието, до Жертвоготовността. Това е Верността.
Въпрос:
Ти казваш, че Верността е по-висша степен от Вярата. Това означава ли, че и самата Любов има степени?
Георги:
Да, сега ще кажа и степените на Любовта, и, разбира се, ще се обоснова.
На Земята изключително рядко съществува обич; Любов не съществува. Това го казвам аз, макар че употребяваме тази дума милиони, милиарди и неизброимо много пъти всеки я употребява. И мислейки, че любовта между двата пола е истинската Любов. Любов – употребяваме я думата. Но и тя, думата, колко е пълна със съдържание? Може да бъде пълна само първата буква – Л. Ласка – когато си влюбен да ти е хубаво.
Сега ще започна да ги казвам степените – за да стане по-ясно така.
Първата степен – това е степента на симпатия между хората. Запознава се един човек с друг човек и усещаме една симпатия. Защото има хора, които са ни симпатични, и хора, които са ни антипатични. Това е истината. И първото нещо – този човек да ни стане симпатичен. Това е първата степен.
Втората степен е на привличане. Усещаш, че тоя човек с нещо те привлича, той те дърпа по някакъв начин. Не ти е само симпатичен, а малко нещо повече, една йота.
И след привличането вече ние достигаме до трета степен на харесване. Но степените на харесване са няколко вида, те са три.
Първата степен на харесването – човек усеща, че има някакви наченки на влюбеност, но не е влюбен. Може и да вижда този човек, може и да не го вижда.
Втората степен е когато иска вече непрекъснато да бъде с този човек – това е вече истинското, дълбокото влюбване – може да се каже.
И третата степен е лудо влюбеният. Лудо влюбеният е готов на много неразумни постъпки. Но при степените на влюбеност вече идва, веднага се явява противоположната сила, която се казва ревност. Ревност.
След това вече стигаме до обичта.
А, тука ще кажа разликата между Обич и Любов. Обич и Любов има на трако-български и в доста от другите езици, които са най-близо до нашия. Защо се разделя на две – сега ще го обясня. Защото обичта, визуално, нагледно казано, е една равнина, която е хълмиста. Има хълмове. Някои хълмове са по-високи, някои хълмове са по-ниски… Значи с обичта се обича неравномерно. Един човек го обичаш повече, друг човек го обичаш по-малко. Без да искаш. Близките си обичаш повече отколкото чуждите и далечните. Да, това е напълно нормално на земята. Работиш повечето за тях… Това е обичта.
Но за да стигне човек до Любовта – Любовта е океан. Океанът е Любов и Любовта е океан. Тя е равна – така обича само Бог. Божествената Любов обича… няма хълмове, ако е равнина – не е хълмиста. Но тя не е и равнина, тя е океан. И тоя океан никога не бушува, никога няма големи вълни. Той е една абсолютна прекрасна равнина. И е толкова дълбок, че няма дъно; и е толкова голям, че няма брегове. Това е Божествената Любов.
Силвина:
Бог е Любов! – казваме. Сега ще го дам като една илюстрация, за да се разбере за какво става дума.
Казвала съм, че има дванадесет Божествени Принципа. Има още един, който е тринадесетия, който е Божествената Любов. И ако си представим в центъра една точка, която е Бог Творец, който е Любов, и тази Любов твори всичко и създава другите дванадесет Принципа, които, проявявайки се, изучават Любовта. Това си го представям като едно колело на каруца да кажем, с дванадесет спици: едно колело и една окръжност. Тази окръжност е Божествената Любов. И когато имаш тази дарба – да работиш с този Принцип – всичките други дарби са много силни.
Божествената Любов – тя може и да създава, може и да руши. Затова и Учителят говори още отдавна за нея като всепояждащ огън, още от преди така е наречена. Защото тя подсилва и ликвидиращата енергия, т.е. неща, които не са справедливи на Земята, които не са чисти, този всепояждащ огън, който, в крайна сметка всичко е за добро, разбира се, работи и пречиства.
Георги:
Един източен адепт, много високо посветен, с много знания, много окултни практики, много дарби, способности и таланти, дадени му, и той ги заслужил чрез много труд и за много години, обаче има семейство – жена, деца и т.н., и един от любимите му синове умира. Пада при нещастен случай на пътя и умира. През това време минава една каруца с един селянин, който си кара коня и се прибира от нивата. Високо посветеният решава да смени душите. И какво прави – душата, която е излязла от неговия син, той не може и няма право да я връща. Той я взима обаче и я вкарва в тялото на този селянин, а измъква неговата душа и я праща във Вселената, където тя става блуждаеща, защото не й е време. И така – каруцарят се прибира в къщи, обаче външен вид има тялото, но няма съзнанието, не е неговото. И той казва на жена си и на децата си: „Аз не съм ви никакъв, ставам и заминавам, отивам си при своето семейство, там имам всичко.“ И отива там. Това е строго забранено от небето. Но въпреки всичко в името на земната любов този адепт, този високо посветен Дух го прави. Не искам да съм на неговото място, защото знам след това какво ще се случи.
Това е най-простия пример. Виждате ли? Ами как ще бъде равна тогава? Обичта – ако той трябваше да се съгласи с Божествената воля. Да…. Отговорих сигурно и на други въпроси за обичта и за Любовта, но…
Ако искат да кажа защо има разлика – основното, което бърка на земното кълбо защо няма Обич и Любов. Истинска Обич и истинска Любов – за това говоря. Иначе хората много се обичат. И наистина – много се привързват. Но това привързване, в крайна сметка, винаги води до разделяне. Всички велики посветени казват: „Обичайте без да се привързвате към нищо; особено към материалните неща.“
А привързването към материалното тяло на другия е най-опасното. От там следва тая ревност. Защото виждаш тялото, което е инструмент на твоето удоволствие. Говоря за нисшите елементарни човешки съзнания. Не за едно човешко съзнание, което вече е проникнато от Духа и се е качило много степени нагоре. Не.
В основата знаете ли какво е? В основата е абсолютния егоизъм, абсолютното Его. Егото ражда ревността, а ревността е съвкупност от пет смъртни гряха. Църквата ги е изкарала седем, аз мога да ви ги изброя до десет. Но от седемте силно ревнивият човек, ревнивецът, има пет винаги. А те са: че има Его и абсолютен егоизъм; второто е завист, която… неговата половинка или неговата жена, или съпруга, съответно мъж, отиде при друга или при друг. Ревността е неописуема. Това е завистта, че не е при него. Защото това е чувството за собственост. След това – алчността. Иска повече удоволствия за себе си – чрез егото и чрез тоя егоизъм. А не остави свободен другия човек. Отнема свободата му. След това е алчност, след това е гняв. Няма начин ревнивият да не изпадне не само в гняв, в абсолютна ярост. Защото е изоставен и така нататък, и вече света му се вижда черен, и е способен на всичко. След това той е похотлив – да, това е. Похотливостта е след това, тая порочност, която е. Това пречи на човека във всяко едно начинание. Той не може да овладее тази ревност и тази завист.
Цитирал съм го, Елин Пелин казва: „Ако се роди гений на завистта, ще се роди в България.“ Защото българите са личности – всеки един умее нещо, иска нещо, има дарби, способности и таланти. Независимо какви са. Те са различни, но ги има. Тогава между такива хора има тая ревност, това съперничество, това противопоставяне и тая завист. Защото хората, ако са както в много други нации, които са обединени в общество, в един колектив, няма завист и няма ревност.
Бог казва така: „Човек, когато намери своето място в живота, спира да ревнува; но едновременно с това той трябва да израсне в Духа“. Затова е и една максима, която е мъдрост, разбира се, духовен постулат, с който започва моята малка книжка „Златните песъчинки“, за която казвам, че ми е визитната картичка.
„И най-малкото поточе има велика мисия – пълни морето“.
Значи – дали съм аз едно поточе, което е от южния или от северния склон на Стара планина, и се влива в Искъра, и след това в Дунава, и след това в морето, дали съм самия Искър или самата река Дунав – няма никакво значение. Аз знам моето място и Бог не гледа на количество, а на качество. Да бъде един бистър извор и ручей, който тече надолу и който напоява земята, тревите, раздава се. На птиците – пият от него, да. До край, докато е извор и ручей, той трябва да дава.
Силвина:
Божествената Любов – казах, това е тринадесетия Принцип. Но първият е Любовта. И тук всъщност като казвам „Първият е Любовта“ – тук всъщност са човешките отношения. И то не кои да е, а отношенията между близките. Затова първата, т.е. втората Божия заповед… ако първата е, която визира Божествената Любов и това е отношението към Бога – Обичай своя Бог! Първият Принцип на Любовта – това е вече отношението към ближните. Като говорим за ближните – това са преди всичко любимият човек и децата.
Обичай ближния като себе си!
Хората, които нарушават тази Божия заповед и съответно този Принцип на Любовта, преживяват ред трудности и затова много хора, с които работя и които имат трудности в партньорските отношения или трудности с децата.. нали моята работа е да видя къде кармично този човек е нарушил тази Божия заповед, какво е направил и съответно какво да подобри, какво да промени, на кого да даде, за да може и на него Бог да му помогне.
Георги:
Може би съм го казвал някъде из беседите си и лекциите, че в нашата махала имаше един пример: един военен ходеше с едно момиче, на една баба там, наша съседка, дъщеря. Доста време – четири-пет години. Бабата живееше, беше прегърбена и имаше доста болести. Накрая момичето изведнаж остави любимия си, отиде в Гърция и се ожени за един богаташ. Тоя човек можеше да си тръгне. Но той, понеже виждаше, че бабата, т.е. майка и, собственият й син, който живееше на втория етаж, не я поглежда, беше забранил на децата си да слизат долу и на жена си да я поглеждат. И фактически тя нямаше никаква помощ тая жена. Вървеше с два бастуна под формата на „Г“ и едва пресичаше улицата да отиде до хлебарницата и магазина отсреща или до аптеката.
Това момче, беше на около 30 г, военен, млад мъж, служеше там в едно от нашите поделения, след това го преместиха. Той започна да гледа тая жена, да се грижи за нея като за собствената си майка. А напротив, той не се разсърди на любимата си, че отиде и се ожени. Напротив, просто любовта си прехвърли към майка й. Аз така мисля, защото това не е човешко. Това беше Ангелска Любов. Той беше ангел в човешко тяло.
Мина се време, аз с него контактувах и с бабата – като я питах, но бабата не казваше нито една лоша дума: „Ами, тя дъщеря ми си намери щастието, нека си живее… Ами, син ми – добре е с децата“ – нито една лоша дума.
Но от другата страна на улицата имаше една баба, която беше същата и кълнеше до девето коляно сина си и дъщеря си, които са я били зарязали и са били отишли в чужбина. Е, оная баба живееше в такава немотия, в такава мизерия и я гледаха, наоколо се редуваха съседките й да й помагат, защото и тя едва ходеше. Но нейният глас се чуваше чак до нас.
Значи, Бог изпрати един ангел, който гледаше онази баба, която беше простила, която беше смирена, която беше истински човек. И на нея и се изпрати ангел, който я гледа пет-шест години, защото след това го преместиха в друго поделение и от там идваше веднъж в седмицата да я види и даваше двеста лева от заплатата си на една съседка да я наглежда. Е, това ако не е ангел и не е Божествена Любов – аз нямам друг пример.
Силвина:
Божествената Любов е преди всичко жертва и саможертва. Разбира се, тя може да се степенува. Най-лесно е да обичаш близките си – казва Георги. Малко по-трудно е враговете си. Но не е невъзможно. Но наистина, вече от опит мога да кажа, от много неща, които преживявам, наистина най-трудно е да обичаш предателите си. Защото това са хора, които си обичал, на които си разчитал и когато такъв човек тръгне срещу теб, това е наистина много висша проява на Любов не само да го обичаш, но дори да се молиш за тоя човек – да му бъде простено. Дори с цената на това ти самият да страдаш. Защото има непростими неща и когато ти се молиш за такъв човек, ти реално си прехвърляш и част от негативите му. Но въпреки това има ситуации, в които трябва да минеш през този урок на Саможертвената Божествена Бюбов и това нещо трябва да се направи.
Другото, което е важно да се знае е: казват „Само съвършените изпитват Божествена Любов“. Казвала съм, че съвършен може да бъде Бога. Когато казвам Бога визирам Бог – Творец, Бог – Отец и Сина. В случая визирам Сина – тази Глава, която е на Христово съзнание, което аз наричам Христов Дух. Защото ние казваме Иисус Христос, но това е един от тези Христови Духове, които са слизали на земята. Не случайно в човешката история има толкова много повтарящи се в различни митологии събития с хора, които са митологизирани, които са различни Божества наречени. Това са реални личности, които са били на земята, от различни духовни и Божествени йерархии, но тринадесет от тях, като тринадесетият е бил реално Христос, са със съзнание, което вече е израснало до тази степен, което можем вече да го наречем Христов Дух.
Предишният е бил Орфей. Неслучайно и той има тази участ. Почти всичките те имат тази участ – биват убивани, разпъвани, разкъсвани… защо е така? Защото това са същества, които са дошли чрез жертвата и саможертвата, знаейки предварително всичко, което ще им се случи на земята. Те идват, за да помогнат на хората да израснат. Да се пречисти кармата им и да могат те да продължат напред.
Сега ще ви прочета нещо, което така, беше много преломно и за мен… понеже в този дух, за това, за което говоря. Какво казва Учителят:
„Вие сте пратени на земята като посланици – да обичате хората и да им дадете всичко, което ще ги възвиси и усъвършенствува. Едно Всемирно Съзнание бди над вас и за вас има особена мисия на земята. Като знаете това, поддържайте в себе си само светли мисли и чувства, които ви усъвуршенствуват и които обединяват и облагородяват Земното човечество.“
Така че това е мисията на аватарите – от най-висшите, които слизат – наречени Христов Дух, до последния ангел, който е тук, за да помага чрез творчество, музика, и така, въплътен в човешко тяло. И всичко това е проява на Любов, защото е вид жертва – за светлите духове, които идват тук.
Така че за мен Божествената Любов е преди всичко саможертва. Едно е майката, която се грижи и служи за децата си – две-три няма значение колко са, едно е един, знам ли, един учител, който се раздава, обича учениците си, по някакъв начин им съдейства, и друго е, когато слезне един такъв велик Дух, който е тук заради цялото човечество. Бих казала не само заради човечеството, защото в такива преломни моменти (на 2000 години слиза такъв Дух) като до сега казах – за последните 28000 години от историята на бялата раса са слезнали вече тринадесет такива. Когато те идват, заедно с тях идват наистина много интересни същества от цялата вселена. И от духовния свят, и от Божествения свят, и човешки души – от първа до дванадесета раса. Всичко това дава своята среща на земята точно, когато тоя Дух е тук, за да могат всички да преминат през трансформацията, която това присъствие позволява.
Георги:
И ето, това е най-трудното – човек да озапти егото си, т.е. той, неговият разум, да стане господар на егото. Животинското съзнание те кара него, защото това е чувството за самосъхранение. То е прекрасно. Но до някъде. Значи – прекрасно е петдесет процента. Останалите петдесет процента и дори и един процент трябва да бъде на тая Разумност, на тая Интелигентност, на тая Духовност. Петдесет и един процента минимум. Както съм казвал – и най-духовните хора, които са на земята, трябва да притежават тридесет и три процента его, защото то ни държи в материалния свят и чрез него съществуваме. Чрез него сме личности, егото изгражда индивидуалността, личността на човека, а тя го води вече към монадата. Защото човек има индивидуалност, той е индивид, но още не станал личност. Личност е, когато тръгне по пътя на духовността, нагоре – към Светлината и към Бога и нищо не може да го отклони. Тогава вече си подготвя мястото, почвата, основата за монада. Монадата вече става господар, защото личността още се опитва да стане господар на егото.
Нямам думи, но не 99%, а 9,999.99% егото командва хората – без те да го знаят. Егото ги подкарва на някакви несмислени неща, на несмислени дейности. През живота си съм срещал един-два случая на хора, които наистина нямат его. Затова се казва, че смирението е първото нещо, което може да те отърси от егото. Второто е всеопрощението – да простиш на всички и на себе си. Така. И третото вече е многотърпеливостта и дълготърпеливостта. Без тези четири изпита не можеш да се освободиш от егото, т.е. не можеш да го подчиниш на собствената си воля.
Въпрос:
Има два въпроса, които са близки и се припокриват: Какво бихте препоръчали за развиването на Безусловната Любов? Има се предвид дали може с упражнения или медитация. И другият въпрос е пак подобен: Как можем да разпалим Любовта си към Бог и какви са методите да я храним всеки ден.
Георги:
Това е твърдо „Не!“. С упражнения и с медитации у никого не се е повишил Обичта или Любовта към Бога, или към Светиите, или към всички Светли Същества от Божествения или от ангелския свят. Не става. Това са изкуствени методи и с тая технология може човек да си отвори съзнанието доста, но не достатъчно.
Когато живеех в планината, имаше един единствен жител на махалата, друг, който заварих там. Той странеше от хората, беше наистина малко странен човек, но се сближихме постепенно и даже станахме близки приятели. И когато той обикаляше по планината, която беше над нас, Драгойци се казва планината, и аз обикалях. И обикновено по животинските пътеки. Никой там не ходи и не стъпва. Тя, силно обрасла, така, и една пролет като го видях, че носи една торба с жито и то слънцето припичаше, и на припеците беше открило мравуняците, които мравките си правят на южните склонове и слагаше по една-две шепи жито на всеки мравуняк. И аз го попитах:
– Абе, ти имаш няколко кошера и кокошки, това не са ти кошерите да храниш пчели, там да ги подхранваш, гледам подхранваш мравките.
Той вика:
– Ами, може би да са си изразходвали цялата си храна, която са събрали, те са умни същества.
– Да, „Бабо Мравке, где така? Бързам, Щурчо, за храна“ – знам, че се запасяват.
– Да, семенца, зрънца, всичко трупат вътре, за да имат за зимата, като затрупа тука големия сняг. Но – вика – може да са я свършили и за да не ходят, да не търсят, да гладуват, аз ги храня.
По-добър от тоя пример как да вървим към Божествената Любов и изобщо към духовната, и по пътя на Светлината няма. Значи, трябва да направиш нещо, ама за едно куче, което е на един километър или на пет, обаче е бездомно и там живее. Всеки ден да палиш колата и да отиваш /или пеша, или с колата/ и да го храниш. Всеки Божи ден… години – докато е живо. Това е, друго няма!
Въпрос:
Един следващ въпрос: Как да помогнем на децата си, осъзнавайки се сега, че сме им предали неправилни програми, които вече са пуснали корени в тях?
Силвина:
Ролята на жената и на майката, която Учителят нарича Новата Ева, е наистина изключителна. Истината е, че майката и децата са свързани с енергийни нишки. Аз съм казала, че човешкият организъм се състои от 399 компонента, освен физическото тяло. Физическото тяло е един от тях, другите единадесет тела, биокомпютрите и т.н. , енергийните нишки, канали, които го свързват със света наоколо, и т.н. Майката в съвременната епоха има връзка на 399 места с организма на детето си и по тези енергийни нишки от майката към детето и в обратна посока тече енергия, текат мисли, текат форми, които се материализират като различни прояви.
Бях си играла по едно време да прекъсвам такива нишки, наистина не е лесно когато се работи с майката. Докато бащата има по-малко. Скоро проверявах в бъдещата раса колко ще бъдат нишките. При майката ще бъдат три, те затова са и по-свободни, при тях Духът, душата и съзнанието са свободни, необременени. Не ги свързват с нищо земно – когато идват тези души. Майката ще има на три места, казах – физическото тяло, т.е. това са т.нар. наследствени болести. Майката има едни неща, хоп, има ги и детето. Защо и то ги има? Точно поради тази причина. Защото майката, с нейните неразумни мисли, действия и чувства, понеже детето е около нея, всъщност тя му прехвърля част от кармичните си товари по тези енергийни нишки. Физическото тяло, астралното тяло – все пак жената е емоцията, няма как тук да няма отражение, и волевото тяло, докато бащата ще има връзка само с менталното тяло.
Когато детето е една изградена личност и всички тези неща вече са се случили, пак казвам, е доста трудничко да се пречистят. Хората трябва да са изключително съзнателни как се държат към децата си. Всеки път, когато те проявяват негатив към децата си, те прехвърлят карма към тях по тези енергийни нишки. И после – защо са болни…
А когато все пак, казвала съм в обученията, че майката може по всяко време да се моли за здравето на детето си, това е единствената връзка, която е абсолютно позволена и Светлата Сила го допуска без съгласието на душата, т.е. на детето. Майката по всяко време може да се моли. Молейки се за него, благославяйки го… Разбира се, аз в диагностиката, която правя на кармата, проверявам къде е силата на тази жена, дали тя трябва да работи с молитви. Ако е с молитви – коя молитва.
Оказва се, че всеки човек си има молитва. Напоследък, като идва някой, с когото работя, проверявам коя е неговата молитва, защото всички сме… как да кажа, имаме една особена сила, една най-силна страна. Един трябва да работи, да казва молитва за Мир, защото е свързан със Светлите Сили, които работят за Мира във Вселената, друг има връзка с Богородица и това реално са Светлите Сили, които работят за Хармонията във Вселената и трябва да казва молитвата за Хармония. Друг има много силна огнена енергия – съответно Огнената молитва, и така… Т.е. трудно е да се каже как точно да работи майката, индивидуално е. Какви са и проблемите на детето? Каква карма носи това дете? Защо се случва така? Ред въпроси са, които трябва да се видят…
Въпрос:
Но може би точно майката, имайки тази голяма интуиция, имайки връзка с детето си, може да намери отговора чрез Любовта.
Силвина:
Това е наистина основното лекарство. Имаше една лекция в Кипър за Любовта и точно там говорих за Майчината Любов – как майката лекува децата си. Когато тя излъчва Любов към детето си, тя му прехвърля вече положителни неща по тези нишки, т.е. се случва обратното. И тая Любов, дори тази майка да не е лечител, да има някакви дарби, но нейната Любов към детето прехвърля положителна енергия. И то се лекува. Светлата Сила му помага и го лекува.
Въпрос:
Какво е необходимо да промени човек в себе си, за да има дете?
Георги:
То е много различно, многопосочно, но с няколко думи мога все пак да кажа какво е необходимо да промени в себе си.
Първото нещо, което е: да се вгледа дали той има добродетелта Щедрост. Това е основното, защото когато Великата Светла Разумна Сила над нас дава нещо на някого, този човек трябва да бъде щедър. В крайна сметка идва още един член на семейството и трябва да бъде гледан. А може, както много хора, и много родители, чисто и просто си оставят децата… дали мъже, може би и жени се случва, да.
Значи, Щедростта е тая – да го гледаш, да се грижиш за него непрекъснато, а това е постоянно, тази грижа е особена и е много голяма отговорност. Трябва да засили, значи, у себе си щедростта и отговорността и особено да бъде отговорен и щедър към чуждите деца. Тогава ще получи свои.
Без да има тая щедрост, тая отговорност, тая обич към другите деца, които той смята за чужди и не го интересува, значи това е един абсолютно пълен егоист, който трудно ще има деца. Да, един от двамата, когато не е егоист, заради него Великата Светла Сила изпраща дечица, наследници. Но иначе това е основното :
човекът трябва да се промени към добро. А това е доброто – да се грижи за всички деца, които среща и отношението му да бъде като към негови деца, защото всичките деца са наши общи, те са на Бога.
Те не са наши. Те чрез нас идват и хората викат: „Ама аз нямам дете, леле, загина ми рода, затри ми се името.“ Някои се женят по четири-пет пъти само, за да имат дете по някакъв начин и отиват да правят ин витро. Ама ин витрото се прави и се дава на човека, когато той малко от малко е заслужил. Защото на тая душа трябва да се даде душа – от Бога. Която идва тука.
Ние трябва най-напред да променим отношението си към света и да работим с добродетелите, за да може да заслужим да имаме деца. Иначе – не.
Имам визия, имам представа за много семейства – нямат деца. Но осиновяват дете, което се е редило по нормален път и е заченато по нормален път. И тогава веднага, в някъде може би 80% от случаите Бог им дава техни деца на двамата. Изведнъж не са могли, жената не е могла да забременее, по вина на мъжа или на нея, но след това имат деца. Даже някои имат по две или три деца след това, след като първото е осиновено. Да. Но го осиновяват с обич. И с Любов. Затова хората ще получат тогава, когато заслужат.
Въпрос:
Какво смятате за съжителството между мъж и жена без брак?
Георги:
Прекрасно нещо! От това по-хубаво няма. Защото първият такъв брак, който е с такова съжителство, е бил между Спасителят и Мария Магдалена. Това е. Първият преди 2000 години. Те са имали смелостта да покажат, че се обичат и че живеят като семейство. Разбира се, много кратко е било, но е било.
Ето, а сега е масово. Да, така трябва да бъде. Аз съм против брак, под който се слага подпис – дали е граждански, или религиозен няма никакво значение. Този подпис моментално те затваря в клетка. Защото това е някакво задължение, това е някакъв договор, някакво споразумение. А човешката душа, особено когато обича, трябва да бъде абсолютно свободна. За да бъде спокойна.
Въпрос:
Как е правилно да постъпим, когато любовта не е взаимна?
Георги:
Когато любовта не е взаимна, значи другата страна не ни иска. А ние умираме от любов. И всеки един земен жител отива и почва да прави магии на другата страна, за да се върне при него. И започват едни нерегламентирани действия, които са… кани приятели, познати, само и само неговата любов да се върне, вместо да й даде моментална свобода, да остави човека чисто и просто свободен. Ако истински го обича, значи това… не мога да спомена термина Любов или Обич в никакъв случай. Как може!? То дори и харесването заминава. То не може да бъде и харесване, нищо. Не може да бъде и влюбване. Това чисто и просто е ненавист и омраза, само че с другия знак. Това е.
Когато няма взаимност, няма приятелство, няма обич между хората, да не говоря за Любов, трябва да оставиш моментално другия човек. Интелигентният човек, прекрасният човек, духовният човек, Божественият – той се отдръпва. Той веднага казва: „Да, не ме искат“ и пожелава на другата страна да бъде щастлива. И ако може да го пожелае от сърце, Господ още в този живот ще го направи светия.
Силвина:
Давайки свобода, ти даваш и свобода на Бога да работи с вас. Когато ти се вкопчваш и държиш на своето не позволяваш на Бога да работи. Защото се проявява егото ти. Така че, както и във всички други ситуации в живота – просто го приемаме. Не само го приемаме, благодарим за това: „Господи, благодарим, че ни даде и това изпитание, за да станем още по-разумни, още по-мъдри, да опознаем Любовта“.
Въпрос:
Говорейки за Любовта, ние говорим за едно изключително красиво чувство към партньора. Към човека от другия пол. И си давам сметка колко много хора живеят самотни, и страдат от това, че са самотни, и очакват да срещнат един идеален партньор, с когото да споделят живота си и да бъдат щастливи. Но може би, очаквайки идеалния партньор, има един куп неща, които можеш да направиш, за да го заслужиш. Така ли е?
Силвина:
Именно! Ти би го заслужил само, ако направиш всички тези неща. Ако не ги направиш, си оставаш една Жулиета, която само страда и оставаш в тази енергия, която не е градивна. Само променяйки себе си и работейки с добродетелите, на всеки един, в крайна сметка, му се дава, ако не е… среща с неговата половинка, което много хора си мечтаят за това, му се дава среща със сродна душа. Като казвам сродна душа – това е душа от подобна йерархия, с подобни разбирания, с подобна еволюция, с подобна карма и съответно се дава на този човек хармонична връзка.
Но това става чак след като си плати сметките. Особено в това време, в което сега живеем, в което Принципът на Справедливостта работи толкова мощно, няма да остане една душа на земята без неплатени сметки. В това бъдете убедени и в следващите до тринадесет години ще бъдем свидетели на интересни неща. Но още от септември ще бъдат интересни нещата.
Въпрос:
След дълги години семеен живот с моя партньор се разделихме. Това може ли да се нарече кармична любов?
Имаше един друг подобен въпрос: Каква е разликата между кармичната любов и Любовта между андрогинните двойки?
Георги:
И да, и не. В кармичната любов има да се плащат сметки от предишни прераждания – и единият, и другият има да плаща, но това е определен откъс от време. Имах един толкова показателен прекрасен случай, че трябва да го споделя. Аз съм го и записал, и съм го казвал неведнъж, защото той е изключителен.
Кармичната любов е временната любов. А Любовта между андрогинните двойки е вечната. Тя е обич и ще прерасне, когато заминат нагоре вече събралите се андрогинни двойки, съвпадащите се сродни души, когато отидат във Великия фокус при Твореца, там веднага тяхната Любов се превръща в Божествена.
Идва една жена, която се е развела преди пет-шест години с мъжа си и започва да казва, че тя се е развела, защото синът й, когато станал на двадесет години казал:
– Майко, разведи се, защото това не е човек, това е звяр. Той те бие всеки ден.
И тя каза:
– Аз двадесет години съм бита всеки ден!
Всеки Божи ден! Учудващо, но факт. Когато направих една проверка, се установи, че само за една година кармичните отношения – та са били влюбени преди това, харесвали са се, оженили са се, детето се ражда и когато става на една година, само тая година вече изплаща цялата кармична връзка. И на единия, и на другия. Но тя продължава да остава в семейството, защото майка и и баща й, всички близки, познати, роднини, приятелки и така: „Как с дете ще се развеждаш?“ Разводът по време на социализма беше по-рядко нещо и беше обвит с един срам, обществено, порицание – ама тоя разведен и тая жена е разведена. Няма нищо лошо в това. Чисто и просто се разделят.
А толкова милосърдна жена и такъв ангел, че вика:
– Той сам живее, няма кой да го поддържа, дали пак да не се върна при него?
– Ако се върнеш, ще бъде три дни, или три седмици или три месеца добър и после пак ще почне да те бие. Той не може да се оправи. Ти си изчистила кармата, но той е натрупал нова – за тия деветнадесет години, в които си живяла след това с него и те е бил всеки ден. Добре, че синът ти е казал така, за да не си прави грях той – нещо към баща си да му направи.
И тя вика:
– Да, той затова замина в чужбина.
Това е един прост, житейски пример, който го давам, но е факт. Човек трябва да разбре кога вече си е платил кармата. Както онова момче, което ми каза:
– Щом приписах апартамента на любимата, с която живях осем години, след една седмица тя ме напусна. Край, една седмица живя с мен и вика: „Повече не искам да се виждаме.“
Аз пак съм го дал като пример. И викам:
– Ти си се отървал само с един апартамент.
И така е пито и платено на предишната кармична връзка. Това е.
А връзката между андрогинните двойки вече не я прави човекът. Както и кармичната не я прави. Кармичната я прави кармата, а между андрогинните двойки вече я прави Божественото Съзнание. Или за краткост наречено Бог. Бог свързва, Бог събира, Бог разделя. Това е.
Силвина:
Да, това е една велика мистерия тази среща. Георги каза, че Бог ги среща. Това е наистина така. Това са хора, които много дълго са подготвяни, човешки души, Духове по-често. Обикновено това не са човешки души, а са светли Духове, които чрез серия от вселявания, вселявания на Дух, все по-висш и все по-висш, докато дойде момента и двата Духа, които са мъжкия и женския принцип, но той е един и същи Дух, да се срещнат.
По най-невероятни начини се срещат. Разказват ми хора – и от фейсбук, наистина по много, много интересни начини Бог събира хората.
Може би, тук е мястото да обясня за едно нещо, което не е толкова известно. Защо има противопостявяне между тях и защо тази връзка е толкова трудна?
Хората, прераждане след прераждане, когато трупат карма, свързана с любовта към партньора – предават го, убиват го, всички престъпления, които се извършват от любов, самоубиват се заради партньора си, убийства, изоставяне, караници и какво ли не, което е, казахме, основната божия заповед „Обичай ближния си!“, когато я нарушават, по този начин те трупат кармата в три основни места.
Едното е душата. Има хора, които страдат от душевни проблеми поради това, че имат подобна карма към партньора.
Другото място са половите органи. Когато ангелите на кармата преценят, че в това прераждане този човек ще има физически страдания, кармата му се позицира, буквално, във физическото тяло. И то не къде да е, а точно в половите органи. Тук изключвам само матката при жената, тя обикновено пак е по тая линия – Любовта, Принципа на Любовта, но там вече е отношение към децата, не към любимия.
Има още едно място – това е така наречения партньорски канал, който е връзка с егрегорите. Егрегор на партньорството – така се нарича и още едно много интересно място, за което не съм говорила до сега. То се нарича андрогинен канал.
Оказа се, че освен тези дванадесет чакри, за които знаем, има и второстепенни чакри. Те се намират пред тялото, отстрани на тялото, зад тялото, надолу има, нагоре има чакри и енергийни центрове… Те са така наречените вече второстепенни. Да кажем Отца е едно същество, което се подготвя за да премине във Всемирното Съзнание, то има стотици чакри нагоре. Нормално е, да кажем, човек може да има две-три в тези условия на земята, които са сега развити. И андрогинният канал всъщност е тази връзка, която свързва сърдечната чакра с – вече зависи колко енергийни центъра има отпред, пред нея, второстепенни. При най-висшите същества те са много. Може да са пет-шест. Това е така наречената меркаба. Реално – когато човек изпита Любов и излъчи Любов към другите хора, тези центрове буквално се разширяват и вече зависи колко ти е силата на Любовта, какво пространство от хора ще залее. Тя буквално залива като вълни. Усещала съм Георги като го излъчи това нещо как хората както са в залата, седнали по редове, започват да си заспиват от тази сила, от този мир, който изпитват.
Но думата ми беше за андрогинния канал – там се складира основното количество карма, което човек носи. И когато се срещнат тези двама човека, тези два канала, на единия и другия, се сливат. И понеже те са подобни – и кармата им е много подобна. Преживяванията им, всичко е много подобно. Те носят подобни неща и се получава един много силен резонанс, едно много силен ефект на огледалото. И съответно за тази връзка хората казват:
– Ама как ще сме двойка, като ние не можем да се гледаме? Ние сме като котка и мишка, буквално.
И казвам:
– Да, но това е голямото предизвикателство – да устои Любовта, въпреки всички тези неща. Защото, както си говорихме сутринта с Радинка, въпреки всички тези, как да кажа, привидности, Любовта е истинската сила. И ако човек има и Волята, и Вярата, и… да не обръща внимание на привидностите, а да знае, че в крайна сметка това същество до него, независимо дали му е андрогинната половинка, но човека до него е човека, който той трябва да обича. Той затова е до него – за да прояви Любовта си, за да тренира, така да се каже, с него, за да проявява Любов.
И ако това го правиш ден след ден, ден след ден, без да се отказваш, каквото и да прави другият… Учителят е казал: „Ако те обича гений и ти ставаш гений“.
Значи, ако аз съм светъл Дух, който вярва във всички тия неща и каквото и да прави другият човек, независимо дали ми е детенцето, или е любимият ми, аз го обичам, и само давам, и съм в компромис, и съм дори в жертва, жертвайки много неща за себе си, в крайна сметка тоя човек става като мен. И той става гений, да кажем.
Георги:
Простата формула, която е, на обичта, е да се обичаме. Чак не може да говорим за Божествена любов, макар че ще се опитваме да я постигнем, но тука, на Земята – да се обичаме!
Силвина:
Чрез тази наша Любов – в частност към ближния, към по-далечните, ние променяме нещата в тоя свят.
Георги:
Себе си, вече духовният човек, който е тръгнал по пътя на Светлината и нагоре, да прави духовни трансформации, оставя винаги на последно място. На първо място са най-нуждаещите се, най-бедните, най-слабите, най-болните, за които трябва да се грижим. Да, така е.
А обичта, най-главното нейно качество – Човечността, Човещината, Отношението, Мирът, Съгласието, Хармонията между хората, Консенсусът, Компромисът – което е изключително важно нещо. А това се постига чрез Смирение, Прошка, Търпение и Търпимост, Толерантност, Деликатност, Морал, Нравственост и Етика.