Истина, Просветление и Свобода

Георги:
Започваме след една минута. Искам само нещо да ви кажа интересно, за да знаете, за да си промените мнението за нещата. Беше преди десет години в София и там в едно местенце, ето такова/малко/ започвам да изнасям беседи в петък от шест часа, събота от шест часа и неделя от дванадесет часа. Обаче никой не идва. Идват двама-трима души, седят вътре така. След един месец станаха десет човека. След още един – двадесет. След това – тридесет и се напълни, и по коридора навън имаше хора. След четири месеца вече много народ стана.
И аз казвам на Стефан, моя приятел:
– Стефане, дай да намерим по-голяма зала.
И той вика:
– Добре, ще търсим.
Отиваме, гледаме една зала, колкото тая и една друга, по-малка. И човека, който завежда там, вика:
– Коя искате?
Викам:
– Дай по-голямата зала, пък ще видим.
А то било в един Духовен център на „доктор Муун“ – аз не знаех кой е, какъв е, после разбрах, че е носител на Нобелова награда. Ама той бил много плют от човечеството. И без да знам, че е такъв, викам:
– Да, готово, тук е идеално, всичко хубаво! – после казвам – Има ли значение? Има зала! Има значение какво ще кажеш. А няма значение на коя точка на земното кълбо си, когато обичаш Бога и обичаш хората.

Дали си на полюса, дали си на Екватора – няма никакво значение мястото. Има значение нашето отношение към нещата. Нашата Любов, нашата Мъдрост, нашата Истина правят нещата, а не нещо друго, нашето Съзнание, понеже е човешко, и Сила.

Иначе, после доста такива духовни организации казаха:
– Как може там да отидеш и да изнесеш беседа?
– Е, защо да не ходя?
Залата беше толкова препълнена, че помолих моите приятели, които са ме слушали: „Вижте какво, напуснете защото имаше и отвън хора“, а беше студено, минус двадесет градуса –  януари, двадесет и първи или двадесет и втори. Значи, хората започват да идват, искат да чуят Словото Божие. Това беше като встъпление.

Пак, за да запомните – важно е човешкото отношение и отношенията между живите разумни същества, а не самото място – дали тука било Екватор, дали било полюс, дали било море, онова остров или това било планина.

Всичко одухотворява човека и всичко може да го измени.

Има един ашрам в Хималайте, където наоколо е минус двадесет, тридесет, четиридесет, петдесет градуса студ, а там е вечна пролет. Защото го прави човешкото съзнание! На пет хиляди метра височина – да, наоколо е студ. Защо там в тая малка долина е все топло, все слънчево и все хубаво? Да, има такова място и то е направено както, на морския бряг Айлин Кади започва да сее цветя, зеленчуци, това е на един Духовен център някъде из Шотландия. Глухо и пусто, няма вода на десетки километри. Изведнъж там се явява вода, правят сонда и цветята започват да никнат, ама по съвсем малко вода им дават. И въпреки всичко? Защо? Защото им дават любов. И тя казва: „Аз говоря с всяко цветенце, с всеки корен домати, с всеки корен картофи. И те знаят, и издържат.“ Ето любовта какво прави. Любовта ги напоява и прави растенията да растат, прави топлината, прави светлината, прави всичко. Това са истински случаи.

Така, започваме със Силвина днешната беседа. Слава на Бога, че ни е събрал. Благодаря на Всевишния, благодаря на всички вас, приятели, че сме тука и че сме заедно. По-задушевна обстановка е. Имаш думата Силви, защото ти си шефа, ти казваш.

Силвина:
Приятели, какво да кажа? Много любов от цялото ми сърце към всички. Много вълшебен ден е. Обикновено ноември нямаме лекции, но тази година ни казаха, че трябва да дойдем в Ловеч – не случайно. Градът на вечната Любов. Днес денът е един от дните на петдесятница, новата петдесятница. Ще се спусне много особена енергия от Светия Дух към хората, при които е завършило пречистването и голяма част от нас също сме тук заради това нещо. На другите хора ще бъде помогнато за лечението им, за да започне този процес на пречистване. Всеки с неговата скорост. Но искам да започнем с молитва за благословия, не само на града, но и на цялата област, което е може би едно от най-важните неща, които сме дошли да свършим тук. 

Слава, Тебе Господи!

ГОСПОДИ, БОЖЕ НАШ,
ТАТКО ВСЕДЪРЖИТЕЛЮ,
ТВОРЕЦО на Небето и Земята,
на всичко видимо и невидимо!

Пази и закриляй град Ловеч.
Облей го с Твоята Животворна Светлина и Всемогъща Любов!
Благослови и освети този град,
жителите му и цялата област.
Господи, дарувай всички тези хора
с Вяра, Надежда, Любов, Благодарност и Мъдрост,
за да вървят неотклонно
по Пътя на Истината и Живота!

ГОСПОДИ, ТВОЯТА ВОЛЯ ДА БЪДЕ !
БЛАГОДАРИМ ТИ !
СЛАВА ТЕБЕ !

Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!

Господи, благослови и освети тази зала и всички хора, които сме се събрали в Твоето Име!

Георги:
Казвам за пореден път Кода на късмета и Кода, за да ви върви. Знаете ли, всичко започвайте с молитва. В „Озарения“ има Молитва за започване на всякаква работа. Обаче би следвало да го напиша, но не съм го написал: „Господи, благодаря ти!“ Почваш молитвата с благодарност и завършваш молитвата с благодарност към Всевишния. Тогава всичко, дори още да не си Му поискал нещо, да не е станало, но ако му благодариш, обезателно ще стане. И то два пъти: преди започването и след започването. Толкова е просто.

И освен това: благославяйте всичко и всички. Тогава, когато казваш на един човек: „Жив, здрав и благословен!“…

Още баба ми казваше: „Жив и здрав да е тоя! Жив и здрав да е оня!“ Тя благославяше по този начин: „Живи и здрави“, но не употребяваше думата „благослов“.

А какво е Благослова?
Благословение, благото слово да го дадеш. От там произтичат благата и благодатта. Благодат е даване на блага. От там идва и „благодарност“ – дар, който ти се дава, благо, което ти се дава.
Значи, „дин-ар“ е сръбската валута, а „ден-ар“ е македонската. Скоро бяхме и на Охрид, не бях ходил, канеха ме сто пъти. „Денар“ – много държат македонците: „А, нашите са денари, динари са ония на сърбите.“ Викам:
– Добре де, денари! А вие знаете ли откъде произлизат?
„Ден“ от ден – значи, ще ти светне като имаш някакво благо, дори под формата на пари, а „ар“ е място. „Ар“ е от тракобългарския, влязло в старосанскритския. Ако почна да ви говоря за Словото, то е безкрайно. „Денар“ – където е благото, там осветява това място. Ти ако си мястото и имаш пари у себе си, те не могат да те направят здрав, богат и щастлив в никакъв случай.

Ще ви кажа какво ми каза посветената, която ни покани в Абу Даби. Тя е аватарка. Който не е чул за какво става въпрос – за думата „аватар“ – „Ава“ е нашият Отец, а „тар“ е Мъдрост. Носител на бащината мъдрост. Аватар има всяко едно село /един поне/, по-големите градове имат по пет, по десет и така нататък. Това са чистачи от отдел чистота, които енергийно чистят цялата обстановка – на целия регион или на държавата, на планетата, на слънчевата система. По-големите чистят на Галактиката и Вселената /материалната/, по-натам не искам да се разпростирам. И тя, жената, казва така:
– Тука можеш да бъдеш богат – да – има много богати, милиардери, те не си знаят парите.
Човек трябва да бъде здрав, богат и щастлив – троичния код на Вселената.
Викам:
– Тука можеш да бъдеш богат, ама сигурно не можеш да бъдеш здрав и щастлив?
Тя вика:
– Да. Не съм срещала такива хора.
– А знаеш ли защо?
– Знам.
– Защото богатството, което го изваждат, е петрол. Петролът е кръвта на майката Земя. Не може да източват на едно живо същество кръвта, а тя е живо и разумно същество, както всеки един от нас. На един човек да му източваш кръвта и да викаш: „А бе ти си много добре, ти си злато. Гледай колко си добре, колко си свестен, всичко ти е точно.“ Е, как ще му е точно като му се намалява непрекъснато кръвта? Ми то едно кило като му източиш – аз съм губил кръв, знам за какво става въпрос и не ми преляха и една капка. Едвам след година и половина горе долу почнах да си възвръщам количеството. Пет кила кръв, да кажем, има един мъж, четири кила и половина една жена. Може да ти сменят и цялата кръв, ако се сетят, че си изгубил много кръв, но на мен никой не се сети, че съм изгубил толкова кръв. И по-добре. Защото се свързваш кармично с оня, който ти е дал кръв. Защото кръвта и кръвната плазма са носители на абсолютна информация. Но няма да се разпространявам в това, защото днешната беседа според Силвинка е най-вече за Истината, Свободата, Мъдростта, Любовта.

И така започвам вече основната част.

Силвина:
Ако може да започнем с Молитвата за здраве преди това и след това ще продължим с темата. Ще я казваме заедно. Казвам я на фрази, всички повтаряме. Казваме и за децата ни. В оригиналния текст го няма това, но ще добавим и за децата на всеки един, който има. Който няма – независимо, че няма, може би ще се появят тези души и чакат въплъщение.

Георги:
Всеки има деца. Неговите мисли, неговите чувства, неговите дела, са неговите деца. А иначе той може и да няма физически деца. Това го казвам аз и се подписвам.

Силвина:
Много хора ме питат:
– Силвинка, така от само себе си ли ще се излекуваме? Казваме молитвата и от само себе си.
– Как от само себе си? Знаеш ли колко ангели работят денонощно с тебе, за да ти помогнат? Не само физически да се излекуваш, но и духовно да се пречистиш, и духовните дарби да дойдат да се проявят.

Защото аз съм казвала неведнъж: „Всеки носи капитал от предишните си прераждания и въплъщения, от неговата опитност. Това е неговата опитност, най-големия му капитал и когато той има и положителна опитност – това са приятелите му, това са дарбите му, това са способностите му. И този капитал всъщност е нещото, което започва да се проявява след като протече Божествено лечение, получава подкрепа човека, така че не е от само себе си.

МОЛИТВА ЗА КОЛЕКТИВНО ЗДРАВЕ
от книжката на Георги:

ГОСПОДИ, БОЖЕ наш,
ТАТКО ВСЕДЪРЖИТЕЛЮ,
ТВОРЕЦО на Небето и Земята,
на всичко видимо и невидимо!

Молим ТЕ, дари нас и децата ни,
с ТВОЯ СЪВЪРШЕН МИР, ХАРМОНИЯ И БЛАГОДАТ,
с ТВОЯТА ЖИВОТВОРЯЩА ЛЕЧЕБНА СИЛА и МОЩ,
за да излекуваме напълно душите и телата си,
за да изпълняваме по-съвършено ТВОЯТА ВОЛЯ
и да живеем винаги според
ТВОЯТА ВЕЛИКА ЛЮБОВ,
ТВОЯТА ВСЕВЕЧНА МЪДРОСТ,
ТВОЯТА ОСЛЕПИТЕЛНА ИСТИНА,
ТВОЯТА ПРЕЧИСТА СПРАВЕДЛИВОСТ и
ТВОЯТА ИЗУМИТЕЛНА ДОБРОТА.

Благодарим ТИ
от цялата си
душа, ум, сърце и воля!

ГОСПОДИ, ТВОЯТА ВОЛЯ ДА БЪДЕ !
БЛАГОДАРИМ ТИ!
СЛАВА ТЕБЕ!

Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!

Георги:

„Озарения по пътя“ не е моя книжката, естествено, че е на Господа. Казвал съм го неведнъж, че инструкцията, която ми беше дадена е: „Синко, стига час и половина молитви, попски работи, ритуали, медитации по четири часа. А минута! Аз чувам веднага – от първата секунда, от първия миг. От половин минута до една минута и половина искам да направиш молитвите. Аз ще ти ги казвам.“

Те са толкова мощни, толкова са силни, че веднага косата започва да ми настръхва, веднага ми се активира цялото тяло, ей сега докато се казва молитвата. Да! И всеки трябва да започне да я усеща.

За какво са дълги работи?
Ясно и кратко! То е у нас! То е около нас! То е всичкото!
Ще ви кажа, понеже са истината, една – две случки, ще ги потълкуваме, ще кажем нещо от тука-оттам, и всичко ще си дойде в реда на нещата.
Има един постулат в моята книжка „Златните песъчинки“ – сто и десети, който гласи така:

„Любовта е най-великият светия! Мъдростта е най-великият учител! Истината е най-великият защитник!“

Започвам за Истината.

Преди доста години беше, не бях кой знае колко известен, но все пак ме знаеха вече /аз съм слязъл преди единадесет, дванадесет години от планината/. И идва един човек при мен,  гледам го и викам:
– С какво мога да ти бъда полезен?
Това е на аватарите израза. После ще ви кажа за една песничка, но нека да завърша това и дано не забравя. И той вика:
– Георги, знаеш ли, нищо не ми трябва на мене, аз съм заможен човек, работех в една далечна, чужда държава, много далече от България. Идвам при тебе на изповед. Досега, това което ми се е случило, на никой не съм го казвал, ни на родната ми майка. Тогава още бях ерген, макар и на възраст вече, на четиридесет и пет, аз се ожених на петдесет години. Четиридесет и пет – шест годишен бях, нямам дете, коте нямам. Майка, баща – живи, здрави. Но ми се случи нещо, което ми промени живота за цял живот и по друг начин вече живея. Вече разбирам, че можеш да живееш живия живот.

Има жив живот, има спящ живот, има мъртъв живот за хората. Едните живеят живота, те са живи. Други спят и го живеят. Трети са умрели и го живеят – той ме светна за това.
И казва:
– Бях в една далечна страна, фирма имах и така нататък, и се занимавах с разни финансови дела на много големи богаташи – милионери и милиардери. И понеже знам няколко езика и най-вече руски, знам и английски, немски, испански, но руски език най-вече, защото съм работил едно време в Съветския Съюз. Знам го много добре и когато дойде новото време, започнах да работя с много големи богаташи. Върша им финансови сделки, те си регистрират фирми в тая страна, защото избягват големите данъци от Русия и може да се каже работят легално. Усещам, че нещо не е много наред, ама… защото печеля. И така карах десет години. На доста хора им оправям финансовите документи, работи, сделки, разполагах с техните пари. Накрая отчитам, всичко е точно. Имам някой лев, не ми плащат кой знае какво, но все пак печеля. Къща там си купих. По едно време обаче се прибирам в България през една отпуска и седях една, две седмици. До нашето село минавам и гледам – едно имение, един богаташ го направил, много хубаво, с едни високи зидове. Къщата се продава –  басейни, работи, зеленина, всичко. Само се събуваш, сигурно и чехли има вътре, и влизаш. Обаче стотици хиляди евро. Трябват пари. Аз имам някаква сума, обаче не ми стига най-малко сто хиляди евро. Няма да ги изкарам нито за една година, нито за две, нито за три. Дали ще стои този имот или не? Аз мисля да се прибирам в България. Падна ми на сърцето! И почвам да мисля как да изкарам пари. А имах в предвид, че имаше някакви банки или такива институции, когато им дадеш някаква много голяма сума, изведнъж само за двадесет и четири часа или четиридесет и осем, ти връщат двадесет процента лихва за парите, дето си дал. Свързах се с една такава, те бяха няколко, следя ги от дълго време, и викам: „Чакай да проверя, ще изгоря с десет хиляди евро, голяма работа.“ Давам десет хиляди евро, след двадесет и четири часа връщат ми дванадесет хиляди. Обаче аз още се двоумя. Не от моите пари, трябва да изтегля на някой от моите клиенти от сметката /понеже имам право/, въртя много пари. Тегля и ги прекарвам за двадесет и четири часа. Избирам си един руски богаташ. Кораби имаше, тирове и него го познавах, защото половината ги познавах, другите с посредници работеха с моята фирма. Но него го познавах и викам: „От него ще изтегля петстотин хиляди евро, половин милион. Той има много милиони при мене и ги въртя. Залагам ги за двадесет и четири часа и получавам веднага сто хиляди евро, за един милион – двеста хиляди евро за двадесет и четири часа.“ Речено сторено. Обаче нещо ме притеснява, но викам: „Ще го направя. Толкова голяма съблазън имам за този имот.“ И един хубав ден, петък или събота, или неделя, не знам, не беше делничен ден, чакам двадесет и четири часа да стане делничен, и правя тоя трансфер. Изпращам – всичко точно, от там викат: „Да, получена е сумата, след двадесет и четири часа получавате шестстотин хиляди евро.“ И аз връщам от тях петстотин хиляди и сто хиляди си отделям настрани.“ Какво обаче става? И как действа Господ? „Минават тия двадесет и четири часа – нито съм спал, нито съм ял, целия на нокти, през цялото време. Мина времето, двадесет и четири, двадесет и пет, двадесет и седем, стана обяд. Аз чакам непрекъснато да ми изпратят съобщение. Стана вечерта и викам: „Как? Ще изчакам още един ден, нещо може да се е случило.“ На следващия ден проверявам и какво се оказва… Срив в системата и нищо не се знае – електроника ли, хакерска атака ли и от там ми казват: „Да, пропадаме, фалит, не знам какво.“ Това нали е банка, полубанка или някаква институция, един Господ знае мошеничество ли е, точно при мен всичко изчезва. Видях се в дървен костюм, веднага, моментално. Кой богаташ ще ти прости? Коя мафия ще ти прости? Няма такива на земното кълбо. Нито ям, нито пия, нито спя, не мога да ходя, като сомнамбул съм, не съм на мене си, на себе си. Чудя се какво да направя. Да се гръмна? Аз съм възпитан все пак религиозно, знам, че самоубийството е много голям грях. И решавам, и се обаждам на тоя човек. И той вика: „След три дена идвам във вашата държава.“ И дойде с частния си самолет. И понеже ми е идвал на гости, аз имам къща, посрещам ги тия, разбирам се, с тях десет години работя, имат ми доверие. Дойде човека с двама – трима души и аз викам: „Искам да говоря на четири очи с тебе.“ И той вика: „Момчета, разхождайте се из града, ние имаме малко работа.“ И остана. И аз му викам, така и така… реших от А до Я да му кажа всичко, от игла до конец. И му казвам цялата истина, абсолютно каква е. И викам… така и така: „Един имот ме съблазни, реших, това и това направих, изтеглих. Край, нямам тия пари, не мога да ти ги върна. Ей там в чекмеджето има един пистолет, взимаш го, в кухнята има ръкавици – готварски или не знам какви, слагаш ги, гръмваш ме. Слагаш пистолета до мойта ръка, аз съм го хващал преди това много пъти. Излизаш, хвърляш ръкавиците в коша за боклук, качваш се на самолета и си заминаваш с юнаците. Пито – платено.

Като ми я разказа историята, пак ми се навлажниха очите. Вика:
– Аз плача и той плаче.
И ми вика:
– Иванушка, защо направи това бе? Как ще те застрелям?
Викам му:
– Убий ме, не мога сам да се застрелям, защото ще разсърдя Господа. Ама ти можеш да ме убиеш спокойно или прати юнаците. Ако не искаш да си цапаш ръцете, прати ги. Има си такива, които свършват тази работа.
Той вика:
– Не мога, бе. Аз не съм забогатял толкова честно, но никога с кръв, никога с убийство. Да, с избягване на законите, с контрабанда, прекарване на стоки, с търговийка тук-таме. Така имам десетки милиони, стотици имам. Как може за половин милион, майната му на милиона. Как ще ти взема живота? Абсурд. Що не ми каза? Що не ми поиска? Сто хиляди евро! Божеее! Аз щях да ти ги дам, бе. Ето и сега, взимай, изтегляй и купувай тоя имот, щом ти е на сърцето. Взимай го.
Значи има и богати, човеци, честни, почтени! Вика:
– Човекът ми прости. И вика: „Ето, правя ти го подарък“. И досега сме приятели.
Викам:
– Добре, защо дойде, Стефане, при мене да се изповядаш?
Той вика:
– Слушай сега, като ти говоря на тебе, ти се насълзиха очите, нали?
– Да.
– Е да, ама на дядо поп и на дядо владика нямаше да се насълзят. Затова не отидох да им кажа на тях, а идвам да кажа на тебе. Защото ти си истинския. Те са менте.
Сигурно има и от тях истински хора.

И затова пак казвам, най-великият защитник е Истината. За това говорим. Аз ви говоря с притчи, със случки. Всичко ще излезе наяве, както е писано в Евангелието.

Още една случка ще ви кажа за истината и я запомнете, защото и аз съм бил грешен, па и сега съм от време на време, но съм си изтърпял наказанията и съм платил всичко кеш, абсолютно. И затова имам право да стоя тук и да говоря.
Един военен офицер, мой приятел, ми казва:
– Георги, ще ти кажа една случка.
Защо при мен идват и на мен ми казват тия случки? Престъпници, мафиоти идват и ми се изповядват. Не знам. Така ми се случва. Един вика:
– Защото ти имам доверие, вдъхваш ми доверие. Слушал съм ти беседите.
И той казва:
– Знаеш ли какво се случи? И аз не съм много праведен. Ама ще ти кажа какво ми се случи на мене. Жена ми работеше в една фирма, изкарваше горе-долу, кърпим положението. Децата вече големи – петнадесет, осемнадесет годишни, учат по света. Обаче жена ми след работно време остава по четири, пет часа и казва: „Аз работя.“ Донася пари в къщи. Вика: „Извънреден труд, извънреден труд.“ Почти всеки ден. Прибира се уморена. Тя не си изпълнява семейните задължения, а не аз. И аз търпя една година, година и половина. Викам: „Няма ли да излезем някъде, да се почувстваме като семейство?“ Аз още съм млад. И тя вика: „Не.“ И аз като мина някакво време, викам: „Какво да се занимавам. На мен ми трябва жена. Не съм такъв да си хвана любовница и с нея да си излизам, да си ходя.“ Тя сигурно нямаше да каже нищо моята жена. Скрито-покрито щеше да бъде. Обаче не съм такъв. Но ще отида на публичен дом. Има телефони… при мадам Джина – всичко е точно. Плащаш. Имам пари, аз съм военен. Речено-сторено. И една вечер след работно време, събличам се, обличам се цивилен, всичко си оставям в къщи. Обадил съм се по телефона, отивам. Мястото, къщата – голяма, направена, всичко точно. Ясно, че е полулегален публичен дом. Отивам, мадам Джина ме среща: „Вие ли сте?“ „Аз съм еди кой си.“ „Само, че не даваме касови бележки. Ама си платете. Имаме каса.“ Плащам си. „Еди кой си етаж, еди коя си стая, там сме избрали за вас една хубава, прекрасна дама.“ Всичко е точно. Качвам се горе. Влизам. Широка спалня, дамата седи с гръб и прелиства някакви списания, чисто гола, разбира се. В крайна сметка на работното си място, нали. И аз влизам и викам: „Добър вечер, здравейте.“ Тя се обръща и кого виждам? Собствената си жена. Гръм да ме беше ударил, каквото щеше да стане, нямаше да се изумя толкова. И тя вика: „Ама ти? Кой ти каза, че съм тука?“ Тя мисли, че аз съм отишъл на проверка. Аз наистина си отидох като клиент. И викам: „Слушай, голям късмет имаш, че не съм с униформа и пищова не ми е тука.“ Тогава бяхме задължени да ходим с оръжие. „Щях да те застрелям като куче, повече да не си се прибрала в къщи. Не искам да те виждам.“ Станах и си излязох.

Втори път истината, ама той е истината – това вече го прави Духа. А не тя да дойде: „Мъжо, аз бях проститутка, сега вече не съм. И за няколко години работех извънредно всяка вечер с много клиенти.“

Това вече какво е?
Сега ще ви кажа. Има три вида смелост. Първата е смелост – такива диваци като мене са много. Тоя хвърчи, оня се качва по Алпите или Хималаите, трети пътува с яхта сам, четвърти в бъчва го слагат и го пускат по Ниагарския водопад. Всичко е точно. Много смелчаци има. Смелост, храброст. Храбреци също. Като направиш подвиг… скоро един беше извел от едно горящо общежитие много народ. Или има един доктор, който беше спасил двадесет и осем човека от един автобус, но той умря от раните си. Да – това е подвиг. Това е храброст и заради това на фронта са получавали Георгиевски кръст за храброст. Има още нещо – доблест. Най-високата храброст, най-високата смелост се казва доблест – до блясък. Ти си изчистен до блясък и ще чистиш до блясък. Следователно това е доблест.

И оня човек, който беше в първия случай, тоя човек е доблестен човек. Има смелостта: „Сбъркал съм – залагам си живота.“ Но да си заложиш живота! Да, направил го е от глупост и много са си заложили живота – едни от невежество, едни от глупост. Когато вълната дойде и отнесе много хиляди хора в Индонезия – много – десетки, стотици изчезнали безследно от цунами. Тази жена, при която бяхме в Абу Даби, каза: „Аз бях точно по време на наводнението (някаква сделка ще върши там). Моят хотел е стабилен, на третия етаж. Първата вълна, която дойде, беше малка – два метра, не можа да размести колите. Бутна бараки. Но животните – когато влизах в хотела, два часа преди земетресението, което е в океана – всички животни – котки, кучета, кози, прасета, които са пуснати, се качваха нагоре по планината“, в това градче където е била тя. Един много висок баир. Всичко се качва нагоре, каквото може да ходи. Е, по-добър знак от тоя.

Аз съм виждал четири часа преди на планината Вранча /на четвърти март, земетресението – хиляда деветстотин седемдесет и седма година/ бях в северна България много близо там и много добре го усетих. От това село тръгвам към другото, осем часа вечерта или по-рано – масово селото напускаха стотици котки. И тоя до мене вика: „Ще има котешки конгрес. Къде отиват на полето?“ Котките са усетили вълната, която идва. Викам: „Котките не ходят настрана.“ А те стотици, от цялото село и го напускат към полето и заминават нанякъде. Значи, това е било знак. После чух бученето, като на танкове, подземното бучене.

И какво става? Тя казва: „Гледам от прозореца, обаче първата вълна изкара толкова много риба, че ония, местните, награбиха кошове и почнаха да събират рибата по плажа. И тогава дойде хубавата цунами – шест метра. Нито един не оцеля. Стотици, хиляди хора сигурно бяха по плажа.“ А тя, вълната, е петдесет, шестдесет, седемдесет километра, сто може. Да! Човешкото невежество. Даваш си живота за глупости. Това е невежеството, да не знаеш, че има минимум дванадесет вълни, според Кода на Вселената, той е троичен, минимум ще са три силни.

Вчера или онзи ден беше, времето топло и между двата прозореца – пълно с мухи, в коридора, на стълбището. И нали съм любител на живота, решавам /не ми се пускат вътре/ – ще отворя леко външния прозорец и вътрешния ще е леко затворен, и те ще си излязат, защото има /на турски се казва/ „аралък“, луфт или пролука два, три сантиметра. Благороден съм, отворих леко първия, дръпнах втория, и първия го затворих. И стоя, и гледам, наблюдавам. А те – нагоре, надолу. Някои вече бяха заминали, може би два-три дена са седели долу, но другите бръмчаха и летяха нагоре, надолу, нагоре, надолу. Какво установих? Човек трябва да гледа и дребните, и едрите неща. Някои мухи кацаха и започваха да лазят, и откриха отвора, и излетяха навън, тоест, спасиха се. Всички, които хвърчаха, тоест много нахъсаните, с много голямо его, хвърчат нагоре, надолу, бръмчаха, бръмчаха, докато се стъмни, студеният въздух влезна. И на другата сутрин всичките бяха долу, но не искаха да пълзят, не искаха да лазят, не искаха да станат изтривалка. Не искаха! Те искаха да бъдат горди, достойни, със самочувствие, с его. Аха! И платиха с какво? С живота си на насекомо. Нали ме разбрахте?

Всички, които се подчиниха, всички, които са по-послушни, по-кротки, смирените. Тая земя – пише черно на бяло в Евангелието: „Кротките ще наследят Земята!“ или смирените.

И така: стигаме до живия живот. Живият живот го живеят доблестните хора! А мога да ви кажа, че когато един аватар е слязъл отгоре, той си залага живота за една манджа, която трябва да я направи както трябва. Не да си заложи живота, че в тоя град като кмет ще направи улици, тротоари, училища, болници, църкви. Да, това е голяма работа наистина. Но от най-малкото до най-голямото аватарите си залагат живота, когато работят за планетата и за човечеството. Това е живия живот! Защото си осмислят живота с една кауза, с една идея, една мисия, която е много голяма.

Човек може да е милионер, милиардер, идва при мен и вика:
– Не съм щастлив, бе, Георги, защо?
Викам:
– Нали си купи „Харлей Дейвидсън“, за който аз, като бивш рокер и мотоциклетист, мечтая цял живот. Дай едно кръгче да направя с него.
– Ще ти дам, бе.
Сто и петдесет хиляди евро или не знам колко е дал и вика:
– Направих две кръгчета и се прибрах, и край. И ми мина мерака.
– Ааа, мина ти мерака. И не си щастлив?
– Не. Имам деца, имам жена. Децата по чужбина учат.
Млад човек, имение има, милиони.
– Защо не съм щастлив?
– Защото няма какво да ти осмисли живота. Разбери ме. Няма какво да ти осмисли живота. Знаеш ли, че на един прост овчар, който решава, всеки ден прави нещо за човечеството… А, Какво е то? Млякото, да види колко кисели млека може да направи от това, колко вида. И да даде на хората нещо добро. Прясно, кисело, как да развъжда животинките, да прави по-добри раси, кръстоски, той работи за другите. Ми той има някаква голяма идея. Да, може да не е планетарна, може да е само за селото, но тя е по-голяма от онова егоистично дето имаш и еснафско мислене. Тия хора дето мислят и работят за цялото и за обществото, те живеят живия живот. Значи, трябва да живееш така, че да мислиш не само за твоето семейство.

Това са спящите. Те са в черупката на еснафа. Еснафът мисли: „Ами, аз тука съм добре в моето гнездо, няма да пусна други, и в друго няма да ходя. Приятелите, жената, децата тука. Екстра съм.“ Това е спящия живот, спи. А мъртвия живот – просто човек не знае за какво е дошъл на тази земя и защо живее. Става сутрин автоматично, нахранва кобилата дядо Пешо от село Чуковезене, Драгоманско, води я на водопой, после излиза или я впряга, ако няма да кара нещо, побива я там да пасе и отива в кръчмата, и почва да се налива. Без никаква мисъл, никаква идея за нищо. И на комшията няма да помогне. Евентуално може и да му помогне, разбира се, оня ако го покани нещо – да вкара дърва, нещо дребно, но дотам.

Човек може да работи и с мисълта и тая мисъл да е много мощна и силна, когато благославя Вселената, Галактиката, Слънчевата система и планетата Земя.

Оня ден случайно гледам две хубави тикви, балки им викат или кестени, тия кръглите, ние нямаме такива. Много тикви имаме, ама цигулки, от градината. И аз викам:
– Чакай да спра тука и да взема.
По едно време минава покрай мен един юнак и вика на жената, която ги е изнесла отпред на тротоара в нашето село:
– Слушай, ти миналата година участваше в „Патриотичен дом! – има някаква инициатива на общината „Патриотичен дом – Ние избираме най-добрия патриотичен дом, еди какво си е направил за селото.
Правят за селото наистина някаква благотворителност, томбола и така нататък. И той носи едни листовки и аз викам:
– Каква е тази инициатива?
И той вика:
– Ето ти една листовка, чети.
Чета – „Патриотичен дом“ – да, общината еди какво си прави. От там средствата, които се събират от томболата, се влагат еди къде си. Викам:
– Идеално е.
Той вика:
– Не искате ли да участвате?
– Не, аз не съм патриот. Нямам нищо общо с патриотизма.
– Ма, как?
– Аз съм родолюбец.
Да, обичам си родината, обичам си българския народ, това е род. Да си родолюбец е едно, да си патриот е съвсем друго. И аз му казвам:
– Ubi panis ibi patria – знаеш ли какво е това на латински?
Той ме гледа така и мига, млад мъж. Викам :
– Сега ще ти го кажа, ще ти го преведа. При който режим, при коя партия ми е добре, при който ние командваме, това е моя режим, моята партия. Значи, това е материално – да си добре.
Значи, ти нямаш собствено мнение. Ако твоята партия загуби, ти отиваш при печелившата партия. Дали е бил либерал, или консерватор – за бай Ганьо не е имало абсолютно никакво значение. „И едните, и другите са маскари!“ – той казва на Алеко, били във Виена:
– Ти, Алеко, какъв си?
Той вика:
– Никакъв.
– Ааа, ми да знаеш, дали си консерва, или либерал, или демократ – и едните, и другите са маскари, да знаеш.
Алеко вика:
– Бай Ганьо, дай да излезем из Виената, да я видим – Виенската опера, там какви работи дават, известна в целия свят. Стари музеи, архитектура.
Бай Ганьо седи и си брои мускалите, вътре в дисагите, с розово масло, нали ще ги продава. И вика:
– Алеко, да знаеш, какво ще й гледам на Виената – хора, къщи, салтанати.
„Салтанати“ значи угаждане. Хора и къщи – какво да й гледа на Виената?!
Същото мога да кажа и ние, дето бяхме в арабския свят, не че не си свършихме мисията. Защо ходихме там /в Абу Даби/? Всички викат – за четири дена? Викам: „Да отидох да се изкъпя в Персийския залив. Доволни ли сте?“ Тридесет и четири градуса температура, има едни шамандури, след двадесет метра има друго въже с шамандури. Ама има и една мрежичка, защото оттатък седят едни симпатични, хубави каки по седем, осем метра, където хапката им е тридесет килограма месо. Аз съм петдесет и шест кила, няма да им стигна за две хапки, така че няма да ме вземат. А има мрежи, за да ги отделят, случайно ако има наблизо, да не могат да минат на плажа. Температурата беше тридесет и три, тридесет и четири градуса, изкъпахме се, солена водата.

Разберете ме – не бях ходил там, не бях виждал пустиня, не бях виждал… Самолетът пътува с осемстотин и петдесет, деветстотин километра в час. Само пустош. Три часа, хиляди километри и нищо. Нищо! Къща, покрив – нищо. Отдолу или пясък, или камънак, покрай морето като минахме. И разбрах наистина, че тука е раят.

Това наистина е част от рая, защото знаете, че Черно море е бил целия рай. Това, което е останало от тази страна е най-близко до рая, след това са румънците, нагоре продължаваме украинците, грузинците, арменците, иранците, Турция до някъде, но другата страна е по-безлюдно и повече пустиня има. На нас късчето, което ни е дадено е абсолютното райско кътче.

Тук има тринадесет хиляди вида лечебни растения – няма такова многообразие нито в Южна Америка из джунглата, нито другаде по света. Всяко едно растение е билка, само че човек не го знае за какво е.

Така: живия живот, спящия живот и мъртвия живот.

Сега ще ви разтълкувам: „Най-опасни са пресъхналите очи.“

Значи, човек няма човещина ако не се просълзи дори от една история, дори когато усети Божествената енергия, която слиза, ако може да я усети.

Но тука се подсещам за песента, с която изпращат отгоре аватарите и Учителят я е написал. Хубава е.  Силвина я пее. „Скитах се по гори и планини“, която ми е любима песен, защото я чувам като те изпращат отгоре, а тука те посрещат с песента „Ти си ме, майко, човек красив родила“. И на едната ми се просълзяват очите, и на другата – не знам защо.

Сега ще ви кажа нещо, за да сме наясно и после давам думата на Силвина. Говоря един час вече. Така.

„Скитах се по гори и планини,
един незнаем ме придружаваше.
Качвахме и слизахме,
високи светли върхове и ходейки,
Той винаги с мен бе.

Там горе видях аз
Неговата светлина, що ме озари.
И каза той: „Помни, че горе трябва да си,
слезни и знай – на всички полезен бъди.“

Тълкувам, разяснявам. Аватарът слиза отгоре и нищо не му е ясно ако е за първи път, като моя милост. Ако е за пети, десети – вече е светнат, има опит. „Скитах се по гори и планини“ – това е точно народната дума горе-долу.
– Как си?
– Горе-долу
– А горе, а долу.
Не си в материята вече. Как ще си вече? И ето, „скитах се по гори и планини, един незнаем ме придружаваше.“ Има един, ама нито го е видял, нито го е чул, нито нищо. Защото му е поизтрито нещо от горе, на всеки един от нас.

Но идва време, аватарът /тази песен е за аватарите, но всеки, който се издигне се отнася и за него/има мисия. Обикновеният човек трябва да си научи собствената задача – за какво е, ако е бил скъперник, сега трябва да е щедър, ако е бил богаташ и не е бил почтен, сега ще го направят клошар. Да бъде благороден, великодушен, щедър, милосърден, идва да си научи едно качество, една добродетел през живота. Написал съм в „Звездна роса“ четиридесет и двете добродетелства, там има и най-разпространените грехове. Ще потълкувам малко и от нея, така че може да изям от времето на Силвина десет, петнадесет минути само, има интересни неща. Продължаваме натам.

„И ходейки, Той винаги с мен бе“, ти не го разбираш, ама Господ е с всеки един от нас денонощно. Той не се отделя от нас, ние се отделяме от Него, ние се отдалечаваме и поради тая причина на нас не ни върви. Чисто и просто се пускаш от ръката на баща си, аз съм го написал в „Звездна роса“: на четири, пет години и с мен се случи. След десет секунди се изгубих, а то е така пълно с народ, в градинката на църквата „Света Троица“ в София. Сергии, народ, това, онова – край. И аз само рева, тръшкам се. Да, ние се губим. Господ никога не се отделя от нас, но ние се отделяме от Него.

„Там горе видях аз Неговата Светлина“ – вече се издигаш, знаеш, че другите имат една задача, а ти вече имаш мисия. Защото Господ вика:
– Синко, ти слизаш с тая мисия на Земята. Да си…
– Какъв бе, Тате?
– Да си чистак, бе, отдел Чистота. Чистиш.
– Ма кой чистя?
– Боклуците, които са мисловните, енергийните боклуци на хората. Защото иначе тая планета досега да е гръмнала сто пъти, ако не изпращам такива като тебе. Чисти там, ей у това село те пращам, чисти всички глупости, които са направили селяните – тоя бил жена си, оня бил животните, третия се развел, четвърти е изневерил.
Всичко каквото може ви дойде на ум, се чисти около деветдесет процента от аватара. И остават само десет процента като карма на тия хора. Ма те не могат да понесат тая карма, толкова огромни тежести има. Все някой трябва да я чисти. И това не са приказки, това е истина, което ви казвам.

И така, „там горе аз видях Неговата Светлина, що ме озари“ – ааа Господа ти се представи. Вика:
– Синко, почвай да работиш вече. Отдела по чистотата –  качваш кофите с боклук, контейнерите изкарваш, няма това-онова.
– Ама, чакай аз искам още…
А тамън си свикнал с хубавия земен живот. Лелеее, колко ми беше тежко, що съм ревал! Един месец плача, не искам да си взема службата. Как, как ще взема службата? Свободна воля! Уж свободна воля, ама – разпускаш по земному, всичко си е точно. Да, а после – вилката и всяка минута, всяка секунда ти се казва какво.
Не искам да се хваля, ама сега няколко седмици изкарах пълен глад, после захранване и до сега съм на специален режим. Само на ангелски режим съм, не съм на човешки изобщо. Казвам истината. Близките ми знаят. Питам Го:
– До кога?
– Как? Докато си жив.
– Ма, така както бях в планината? Ма аз няма да мога да го издържа, защото съм свикнал на благинките.
Той вика:
– Синко, ще го издържиш. Всичко е точно.

И каза Той: „помни, че горе трябва да си“ – значи съзнанието на аватара винаги трябва да е горе. Разберете, той трябва да е на Земята, но винаги трябва да стои извисен и да работи с добродетелите, не с пороците. Не с всички тия неща, които са греховни. „Помни, че винаги горе трябва да си“. А аз бях слязъл – моабети, приятели, ааа забравям. Ами ошамарват те веднага. Няма начин. За да те вкарат в правия път. Всичко е за добро. Защото започна да ми харесва земния живот. Едно време не можех да го понасям и виках: „Какво търся тука?“ – като помниш откъде си слязъл. Слезни долу при всички хора „и на всеки полезен бъди“ – и заради това, когато дойде при мен някой, това е моето изречение: „С какво мога да ти бъда полезен?“ Питам го.

Сега искам нещо да ви кажа, което ще го тълкувам за първи път, защото до сега не съм го тълкувал. Без репетиция го казвам. „Свитък Океанът“ – какво пише тука? Това е така наречения „Атлантски Свитък“, датиращ около четиридесет и две – тридесет и шест хиляди години Преди Христа. Дадоха на мене енергийния свитък, който е /Духовния/, а на един, бай Мильо, мой добър приятел, дадоха материалния – как се развива Земното кълбо в материята. А на мене ми дадоха как се развива в Духа. Аз нося този свитък и му го давам, и му викам:
– Бай Мильо, мойто момче, а да вземеш да преведеш от него.
– Ааа, не – той като опарен вика – Не пипам.
– Що не пипаш, бе?
– Даден е на тебе. Как може твоя свитък аз да го вземам?
– Ами твоя ти си го написал тука, погледни го и тоя.
– Ааа, не.
Не искаше да го погледне – това беше скоро, няма и месец.

Океанът какво означава най-напред? Океанът не е само вода, както ние си мислим. Океан е всяко нещо, което е огромно и безкрайно. Дали е вода, дали е въздух, дали е огън, дали е етер. Да! Вселената е океан. Всичко, което е голямо е океан.

Какво означава ОК-Е-АН? ОК е от око, светлина. Е е еволюция. Има еволюция, когато има Светлина, тогава има живот. АН е течението на Светлината, Любовта и Живота в Божествената Вселена. От там следват имената Ангелина, Ангел и така нататък. АН буквално казано е живот, А е Светлина. Като го обърнем – НА – става щедрост, даване. Защото всяка една дума може да се напише в кръг. И като я четеш в кръг е едно, дали е от ляво на дясно или от дясно на ляво, няма значение. Така са ме учили да тълкувам. Думата може и на кръст, плюс, аз съм говорил за плюса, за равнобедрения кръст и за кръста, който е за смърт, страдание и мъчение, тоест разпятието, което не искам и да го виждам. Но кръста е много важно нещо. Разбрахте какво е океан. О е колектив. ОК е Светлината, Окото, Виделина по-точно. АН реката на Светлината, на Любовта и на Живота, която дава Светлина, дава Любов и дава Живот. „НА“ – най-краткото нещо – когато ти се дава.

Ето какво: започваме, чета го:
„Водата е Огън! Огънят е Вода!“

Да. Това са разновидности. Значи Виделината се състои от мрак и Светлина. Светлината е само от Светлина. И след това другите субстанции, които са, са произлезли от Светлината. Водата е втечнена Светлина. Въздухът е газообразна Светлина. Етерът е смесена между газ и вода. И огънят вече е огнената Светлина, слънчевата или най-силната, изгарящата.

Ето какво пише тука:

„Водата е Огън! Огънят е Вода!

Бъдещето не е на Скалата, Пръстта и Пясъка!“,
значи на твърдите елементи не е.

„Бъдещето Сега е Вода!
Утре е Въздух!
Бъдещето после е Огън!
От Века до Века!
Говоря ви Аз!
ДУХЪТ НА ВСИЧКО И ВСИЧКИ!

Отгоре МЕ виждат!
Отдолу не МЕ виждат!
Още по-надолу само МЕ усещат!“
Говори се за съзнание. Има ли живот, има съзнание. Няма ли живот, няма съзнание. И Той говори за съзнанията. Съзнанията, които са отгоре, виждат и знаят Духа, знаят кой е Бог, Светлата сила, Всемогъщия. Отдолу не се вижда, но усещаш че от време на време може да направиш връзка. Но най-отдолу – „само ме усещат“.

Виж сега какво пише по-нататък:
„При вас Тежестта на едната Страна винаги е по-голяма!“
И какво се стреми кака Карма? Защото или от тая, или от тая страна… А трябва да има пълно равновесие. Нямаме равновесие, защото полукълбата имат различна вибрация, различна честота /лявото и дясното/. Само на светиите са еднакви. И сърцето е изместено тука, тъй като оста на Земята е изместена на двадесет и три градуса, и сега започва бавно да се изправя.

„Долното никога не е равно на ГОРНОТО!“
Ами, естествено! Слугата никога не може да бъде като господаря си. Може да порасне след милиони години, но иначе – не.
„Долното никога не е равно на ГОРНОТО!
А МУ се противопоставя!“

Значи в земния свят се противопоставя. Слугата или роба говори против господаря си, противопоставя му се и гледа да му навреди по някакъв начин. И вика:
– Аз ще му отмъстя.
– Ама теб Господ те е сложил и те е направил роб. Защо не обичаш господаря си? Защото, ако го обичаш, вместо да робуваш двадесет, тридесет, петдесет години, господарят ще те освободи след една година, ще станеш свободен човек. Обичай господаря си, колкото и да е лош, там си сложен. Това се казва Принципа на Приемането и Съгласяването.
Продължаваме нататък:

„РЪКАТА е по-съвършена от КРИЛОТО,
но то е леко и само се вдига нагоре!
Земя, Вода, Въздух – без Огън – са Нищо –
както птицата не е птица без пера и Въздух!“

Разбрахте ли кое прави и кое е истинския, абсолютен живот? Кое е? ОГЪНЯТ. Слънцето само по себе си носи живот. Слънцето е образа на Бога, мога да кажа, че то е най-голямата икона. Значи, „Земя, Вода, Въздух – без Огън – са нищо – както птицата не е птица без пера и Въздух!“.

„Два пъти слизай – почивай!
Три пъти се качвай!“

Това е Еволюцията. Може да спреш, може да си починеш, може да слезеш надолу, но никога не се отказвай.

„Едно стъпало надолу ще те изведе Две Небеса НАГОРЕ!“
Значи, приеми, слезни надолу доброволно. Пак съм го казвал за пропастта – когато не искаш да слизаш надолу, кака Карма стои зад тебе и вика: „Синко, имаш пет минути да слезеш.“ Слизаш сто метра, не искаш да слезеш за пет минути, седиш горе. Остава една минута, остават тридесет секунди, тогава те заритва, бой и ти за тридесет секунди слизаш до долу по пътеката. Пътеката е камънак и като слезеш долу не можеш да станеш един час. Целият си син, целият си изподран. Защо не слезна доброволно? Защото трябва да слезеш до дъното и да се качиш от другата страна, да минеш през дола. Доброволно!

„Лети, лети, лети!
АЗ, ДУХЪТ – ви ГОВОРЯ!!!
Отгоре Ме виждат.
Отдолу има Облаци и Мъгла…“

Горе винаги е ясно.
„Онези, на Двора, не могат да видят какво става в Къщата?!
Онези, в Къщата, не могат да видят какво става в Двора?!“
Защото има пердета.

„Върви, върви, върви!
Лети, лети, лети!
Всички сте Духове!
Едни слизат, други се качват!
Пътят Назад е като Пътят Напред!
Няма Горе и Долу!

Лети, лети, лети!
Върви, върви, върви!
Не се обръщай!“
Тоест, движението е живот, всеки застой е смърт.

„Не ограждай целия ДВОР!
Остави ПОРТИ Отвсякъде,
за да Мога да Вляза при тебе!“
Съзнанието трябва да ти бъде отворено, това е живия живот.

А виж какво пише по нататък:
„Ще Се СМАЛЯ, заради тебе – АЗ – ВЕЛИКИЯТ ДУХ!
Не само Планините имат ПЪТЕКИ!
Върви по Пътеките на Водата, Въздухът и Огънят!
Върви много! Дишай много! Почивай, колкото почива Вятърът!

Лети, лети, лети!
СЛЪНЦЕТО залязва по средата на Небето!“
Някога е изгрявало от съвсем други посоки – от север или запад и е залязвало по средата на небето.

„Тишината е пред Очите Му!
Дърветата също пътуват! И се огъват!
ПОСОКАТА е към Залеза, но ще долети ИЗГРЕВЪТ!!!“
Всичко това е символ. „Посоката е към Залеза“ – всички си мислим – ще умрем, ще оставим, тук е тленно, не знам какво, загубена работа. Да, но трябва да имаш оптимизма, вярата, „ще долети изгрева“.

„Къси пътища – високи пътища!
Дълги пътища – ниски пътища!“
Късите пътища ги избираме, но те са изключително трудни – да изкачиш една скала, като алпинистите.

„Между тях – само птици.
СКАЛАТА подпира НЕБЕТО, не Сипеят!
Лети, лети, лети!

Всичко е Направено и Не Направено!
Земята е сестрата на Небето!
И Двамата вървят ЗАЕДНО!

Ако обещаваш, направи го!
Само така си Дух от Моя Дух!
И така вървим Един до Друг!
Светкавица до Светкавица!
Сила до Сила!“
Разберете, това е много важно. Един ми се кълне в три гласа, още пиех кафе сега вече не пия от два месеца: „Ще мина да те взема, отиваме на едно място, в моето имение.“ Той заможен човек. Пием си кафето на терасата, това, онова.“ Верно, един път си изпълни обещанието, не мога да се кривя… После всяка седмица ми обещава, ама десет седмици минаха един път ме заведе. Все пак, той смята, че си е изпълнил обещанието. Аз не го укорявам, но „Ако го обещаваш, го направи. Само така си Дух от Моя Дух!“ Само така си с Бога.

Това съм го забелязал – не го ли направя и най-дребното да обещая, и на животно да обещая нещо, не на човек – една година точно не ми върви, триста шестдесет и пет дни. После мога да бъда не ангел, може да стана светия и по-голям – архангел – не, не ми върви докато не мине този срок. Това ми е просто забележката. Изпитвал съм го на гърба.

„Изходи Три Земи!
Преплувай Три Морета!
Прелети Три Небеса!
Само така ще си С МЕНЕ!“

Значи трябва да си готов на всичко.
„Изходи Три Земи! Преплувай Три Морета! Прелети Три Небеса!“  – в името на Бога, в името на една голяма идея, дори и да не вярваш в Бога. Вярваш в нещо, че има… ама направи нещо за цялото, за колектива, за другите, не за себе си. Стига толкова само си печелил за себе си. Върви, нахрани градските гълъби. Както съм казвал хиляди пъти за оня човек – как хранеше мравуняците на пролет с по шепа жито, още имаше петна сняг. Отива и им слага от една торба. Светлина на духа му!

„Човешката Истина лежи на Пътя!
Ангелската Истина виси в Небесата!
МОЯТА ИСТИНА не виждаш и не чуваш,
но ТЯ Е ВСИЧКО!
АЗ СЪМ ДУХЪТ!
Не поглеждай Никога Надолу!
Оглеждай се Встрани и Нагоре!
Само така ще се научиш да ЛЕТИШ!“

Вижте колко е просто. Няма да гледате миналото. На мене Духът ми каза, слава на тебе Тате: „Вчерашния ден за тебе не съществува!“ Минало, история, богомили, не знам какво – ме дърпаха, теглиха ме, дай да видим това, дай онова. Край, не те интересува. Работиш за днешния ден и за утре. Това е важното, това е Новото. Хубаво е, който се занимава с антики, с антикварни работи, история, чудесно е, поздравявам го. Пише за родното си село, за родния си град, краеведи и така нататък – чудесно е, нека се занимават, това е за обществото. Но това според мене е леко, не искам да обидя никого, ако имаш хоби – да, хоби да събираш старинни монети, марки, това е леко остаряло съзнание.

„Дървото има Корен, Стъбло, Листа!
То пътува с мечтите си!
Ти Лети, ти Лети, ти Лети!
Като вървиш, най-добре мислиш!“
Развиваш се. Когато си в застой и мисълта ти е в застой, толкова е просто.

„По-голяма Вечност от Днешния Ден НЯМА!
Говоря Аз – Любовта!!!
Виделината на Света!!!
Животът на Света!!!
Истината на Света!!!
Мъдростта на Света!!!
Пътят на Света!!!
Времето ДОЙДЕ!!!“
Това е много важно.

„От Изток и Запад, от Север и Юг ще долетят ТРИ ВИХЪРА!
Ще се разгърнат от Запад на Изток и от Юг на Север!“
Няма да ви го тълкувам, не е много приятно.
„Между Тях ще е Тишината на Избраните!“

Аууу, тишината на избраните. Затова Учителя казва: „Страхливците не пътуват.“ – имал е в предвид простосмъртните. Избраните са аватарите и духовните хора. Косъм няма да падне от главата им. Оня ден пътуваме, друсна малко самолета при кацането, аз викам:
– Спокойно.
И Силвина вика:
– Всичко е наред.
Тя каза една молитва. Пет часа пътуваме, по едно време стюардесата вика:
– Затегнете коланите, минаваме през силна турболенция.
Той – огромен седем три седем /самолет/, ама като почна да тресе, викам:
– Шега има ли с природните стихии или няма? Защото ще ни духне като… стой, та гледай.
Нали съм бил по въздуха достатъчно.

„ЧУКЪТ е вдигнат над НАКОВАЛНЯТА!
И първо ще удари Далечните Краища на Запада и Юга.
Дълбай, Човече?!
Две стъпала Надолу!“
Искат хората да се скрият и затова човещината е махната, тия две стъпала – те копаят надолу в егоизма си, във всички престъпления, във всички лошотии, които могат да ви дойдат на ум, във всички пороци. Сега тия пороци са толкова явни и толкова много, че нямам думи.
„Третото ще издържи!“
Обаче какво е третото?
„Който стъпи на НЕГО, ще поеме НАГОРЕ!
Четвъртото е Самота и Мрак!
Небето няма ъгли и не можеш да се скриеш в тях.“
Четвъртото става въпрос за това измерение.
„И да изчакаш БУРЯТА!

ТРИ РЕКИ ще дотекат и чак тогава ще си тръгнат ТРИТЕ ВИХЪРА..!
Твоята МОЛИТВА е твоят ПОКРИВ,
твоят ОСТРОВ, твоята ЗВЕЗДА!

Изкачваш бавно ПЛАНИНАТА!
Хващай се за Здравите Клони, не за Тревата..!

Върви, върви, върви!
Лети, лети, лети!
Плувай, плувай, плувай!

Остави се на ВЯРАТА, НАДЕЖДАТА, ИСТИНАТА и ЛЮБОВТА да те водят!
Само така ще седнеш на МОЯТА ТРАПЕЗА
и Заедно ще посрещаме СЛЪНЦЕТО и ЗВЕЗДИТЕ!!!

Три Пъти опознавай!
Три Пъти проверявай!
Три Пъти повярвай!
Дарявай Това, което искаш да ти се дари..!“

Значи, това е твое любимо нещо. Дарявай това, което искаш да ти се дари на тебе. Защото ти най-силно го желаеш, щом го желаеш, дарявай го на другите, значи то е изключително добро нещо.

„Нагоре е Безкрай! Надолу е Затвор!
Още по-надолу е РЕШЕТКАТА..!“
Посветените знаят какво е решетката. Бай Мильо поне знае и вика:
– Георги, аз съм стигнал до решетката.
– Да, бай Мильо, и аз съм стигал. Ама по-добре да не стигаме до там.

„Помни:“, това е много важно, запомнете всичките: „Никога Не Атакувай!
Знай: Не Атаката, МЪДРОТО ОТСТЪПЛЕНИЕ
носи винаги истинската победа!!!

Насилието е Най-Голямата Слабост!
Насилието е Катинар, който Никога Не се Отключва!
В Килията е Насилникът?!
За Него НИКОГА НЯМА СВОБОДА!!!“
За агресора, за насилника, за военнопрестъпника.

„За Всяка Врата има Ключ!
Той се казва ВСЕ МИР!!!
Неговата МАЙКА Е ЛЮБОВТА!
Неговият БАЩА Е ИСТИНАТА!
Неговата СЕСТРА Е МЪДРОСТТА!
Неговите деца са СМИРЕНИЕТО, ВСЕОПРОЩЕНИЕТО И ТЪРПЕНИЕТО!
Между ЧУКЪТ И НАКОВАЛНЯТА си!
Само ЛЮБОВТА ще те измъкне преди ЧУКЪТ да Я удари!

Сега сновеш като Совалка между Добро и Зло,
Между Ума и Сърцето, Между Приятели и Врагове!
Но нямаш НИШКА, за да изтъчеш СТЪЛБАТА НА СПАСЕНИЕТО!

МОЯТА СВЕТЛИНА Е НИШКАТА КЪМ БЕЗКРАЯ!!!
А Твоята Любов е НИШКАТА към МЕНЕ!!!

Помни: никога не си Сам, колкото и да си Малък..!

Половината хоризонт е ПЪЛЕН!
Половината е ПРАЗЕН!

Две Морета ще изтекат, Три ще се напълнят!
Малка Топла Земя и Голяма Студена Земя ще изчезнат..!

Мръква и После СЪМВА!!!
Ако обърнеш Числото ЧЕТИРИ, ще видиш СТОЛ!
Стъпи на НЕГО, за да Оцелееш!“
Тълкувам, защото не всеки това може да го разбере. Когато обърнеш стола, става числото четири, четворка. Това е материята. Ще обърнеш материята, ще стъпиш на нея. Материята няма да те интересува, вече започва да те интересува Духа. Защото дойде това време. Ако не качиш поне един процент повече за Духа да работиш, а по-малко за материята, няма спасение. Разберете: Духът командва материята и всичко. А дойде това време да се види вече, че Духът командва. Това време е дошло. И затова се казва, че ако не потиснеш материята и не я сложиш долу, ниско, а има много хора, които я предпочитат още, дори и мои близки, и затова доста им се сърдя, не много, но не ги укорявам, защото държат за материята със зъби и нокти. По-важно е здравето, Любовта, приятелството. Как за материя ще държите?

Видяхте – първия случай, при този човек с богаташа. Махнал с ръка – край. Това е истинският човек. Той държал ли е за материята? Не.

„Инак: Ако СКАЛАТА не те затисне, ПРЪСТТА ще те затрупа..!
Ако ПРЪСТТА не те затрупа, ВОДАТА ще те отнесе..!
Ако ВОДАТА не те отнесе, ВЪЗДУХЪТ ще те задуши..!
Ако ВЪЗДУХЪТ не те задуши, ОГЪНЯТ ще те разтопи..!

Върви, върви, върви!
Лети, лети, лети!
Плувай, плувай, плувай!

САМО НАГОРЕ! КЪМ МЕНЕ!!!
ГОВОРЯ ТИ АЗ – ВЕЛИКИЯТ ДУХ!!!

Ти Лети! Ти Лети! Ти Лети!

Изправи Кривите Пътища на Ума си, на Сърцето и Волята си!“
Сменете си стереотипа на мислене, защото егоистичния, стария стереотип на мислене, на чувстване, на дело, не върви вече и човечеството става все по-зле и по-зле.

„Научи се: Да гледаш ЗЕНИТА и да МЕ питаш за ВСИЧКО!!!“
Гледането на зенита е да се съобразяваш с Духа, не с материята. Точката, която е перпендикулярната над главите ви.

„Изпращам ти ТРИ ПЪТЯ, за да ходиш по ТЯХ към НЕБЕТО!
Не се плаши! Не се стряскай! Не се съмнявай! Не се колебай!
Вземи Един Товар МЪДРОСТ!“
Това е знанието – не ти трябва много.
„Вземи Два Товара ИСТИНА!
Вземи Три Товара ЛЮБОВ!
Тогава ще ти се ЯВЯ и АЗ ще ги НОСЯ!!!
А ти леко ще Изкачваш СТЪЛБАТА!

Мина Времето на Многото Пътища!
Има САМО ЕДИН – НАГОРЕ – КЪМ МЕНЕ!!!
Ще приема Само Добрите Господари!
Злият Господар е Винаги Роб..!
Назад е МАЛКОТО! Напред е МНОГОТО!

Върви, върви, върви!
Не спирай! Ако спреш – губиш ВСИЧКО освен МРАКА!
Ако вървиш, МРАКЪТ ще стане СВЕТЛИНА!!!“

Продължавай да се развиваш, продължавай да еволюираш, продължавай да имаш стремеж, колкото и да си зле, да вършиш нещо, да шаваш поне.

Спомням си „Жажда за живот“ от Джек Лондон, любимия ми писател, един от любимите ми писатели. Оня пълзи по морския бряг – една, две седмици не е ял, изтощен. Пълзи като голям червей. От кораба го виждат, спират и го спасяват. А преди това пише, как вълци са го нападнали, така и така нататък, но жажда за живот.

„Ако вървиш, МРАКЪТ ще стане СВЕТЛИНА!!!
И най-високият Връх е само подножие на НЕБЕТО!
Есенните Ята летят на Юг!
Есенното Листо лети, но не знае къде отива!
Без МЕНЕ си есенен Лист, носен от Вятъра..!
С МЕНЕ си – и Птица, и Полет, и Юг, и Вятър..!
Не се отделяй от Ятото!
Крило до Крило!
Сърце до Сърце!
Дъх до Дъх!“
Това е ятото от колектива.

„Пътят е лек! Не влизай в Дом, където не те канят!
Душата не търпи Стени, Ъгли, Покриви!“
Иска разчупено нещо вече. Душата… ако се свиваш там…
„Остави Я да броди Наоколо и да мечтае за ПОЛЕТ..!

По-малкото ще се превърне винаги в По-Голямо!
СУШАТА, МОРЕТО И НЕБЕТО пътуват Заедно!
ТЕ са Твоят КОРАБ!
НО, за да им станеш Капитан, ПОВЯРВАЙ,
Че от ХОРИЗОНТ до ХОРИЗОНТ СЪМ САМО АЗ –
ВЕЛИКИЯТ ДУХ!
ТВОЯТ БОГ!!!“

Това е от мене.

Силвина:
Как усетихте молитвата за здраве? Боля ли ви глава след това? Стана много топло и боля глава. Наистина Светия Дух, приятели, беше тук и тази нова петдесятница, за която споменах, тя е на три фази. Сега това, което протече като процес е за активиране на дарбите на хората, при които вече е дошъл момента за тях. Утре, на единадесети единадесети в единадесет часа и единадесет минути българско време или местно време, ще се включат много хора от целия свят, казвайки отново тази същата молитва. Тогава ще работи не Светия Дух, а Духът на Истината. След малко ще говоря за него. И утре в Русе, когато отново ще кажем молитвата вечерта, в залата, където ще бъдем, ще бъде третата активация от самия Бог Творец Абсолют. Която ще бъде най-силната, най-кратката, сегашната беше малко по-продължителна, някъде около петнадесет минути. Просто се активираха мозъчни центрове и оттам тази болчица в главата, който го е усетил.

Нещо много важно, което искам да ви кажа. Направете си една равносметка. Има все още хора, които са по пътя, но вършат някакви неща, които са нередни. Мислите им все още не са в правилната посока, все още не са пречистени. От тях зависи. С такива хора се срещаме много пъти. Ето, и сега се разделихме с един такъв човек. Но той все още продължава с греховете си.

Имах един такъв човек, аз съм давала този пример, но не всички са го чували, за един шофьор на тир. Бяхме в залата във Виноградец, това лято правих там групови лечения. И казвам:
– Има един човек, който има забележка и който продължава да упорства със свой грях, и този грях е, че лъже. И това си ти.
И той казва:
– Аз няма как да не лъжа. Аз съм шофьор на тир. Няма как.
После разбрах, че имало как. Значи не е чак така зле. Тоест човекът, ако иска да е с истината, има как. Но всеки един трябва да избере дали иска да е в материята, за да има за семейството, да е в тази илюзия. Повярвайте ми, Бог винаги има начин да намери как да ни помогне. Особено ако ние излезем на чистия път.
И за тия хора, които продължават с греховете си, като този, който казва: „Няма как, аз съм си така“, просто лечението спира. Идват времена, в които това нещо за което говоря, ще бъде много важно.

Тъй, че какво ви съветвам?
Три пъти си кажете, три вечери подред:

„Господи, ако съм сгрешил нещо, моля те да ми простиш.“

Само това. Само това, но много важно.

Кога човек е в Истината?
Когато е с Бога – много просто. Когато е с Любовта и Светлината.
Вчера наблюдавах един човек, който не беше в Истината. Той беше пиян. Когато човек проявява такива неща, в него се проявяват дяволи. Виждаш го – твоя приятел, обичаш го този човек, но това не е той. В този момент, в който той псува, в който говори цинизми, това не е човекът. Този човек не е в Истината. Той е в илюзията. И тази илюзия идва от тази нечиста сила, която е в него, която е привлякъл с греховете си, тя няма откъде да дойде.

Духът на Истината

Учителят казва, че първият Дух, който излиза от Твореца /нека така да го кажем/ това е Духът на Истината.

Тук съм нарисувала нещо много важно, което са дванадесетте принципа. Най-отгоре е истината. В средата е Бог Творец. И първият Дух, който е излезнал от това Всемирно Съзнание на Твореца е Духът на Истината.

Много хора го бъркат, много хора казват: „Учителя е Духът на Истината“ или някой друг си въобразява: „Аз съм Духът на Истината.“ Може би чрез теб в този момент той се проявява, да, но Духът на Истината е нещо много висше, това е първият Дух излезнал, той е част от Всемирното Съзнание, което е Бог Творец.

Другото, което е много важно и много хора не знаят: Духовете са колективно съзнание. Когато говорим за ангели, това не е един Дух. Когато говорим за елохими, за серафими, за херувими, това е колективно съзнание от няколко Духа. Като има един централен, той е ядрото.

По същия начин и Всемирното Съзнание е едно колективно съзнание от множество, множество Духове, но първият който излиза от Бог Творец, това е Духът на Истината. И за него говори Учителят Петър Дънов през цялото време.

Нека да цитирам нещо, не мога да не го спомена.
„Истината иска много малко, но да го направиш много хубаво. Истината е сила, която може да разедини злото от доброто и да развърже връзките, с които човек е свързан. Истината е, която може да даде знание и мъдрост, и да свърже човека с Божествената Любов.“

От какво зависи ние до колко се докосваме до Истината?
Защото има степени. Да кажем, при хора, които работят с махалце като мен и им казва Истината, но това сто процентовата Истина ли е? От какво зависи това?
Зависи най-напред и основно от чистотата на човека. Ако в човека има тъмна сила, която все още не е пречистена, когато той пита за нещо или дори да не задава конкретен въпрос, работейки с махало, е възможно точно тази тъмна сила да се проявява чрез него. Точно както пияния човек от снощи.

Най-важното е чистотата.

Когато ти имаш чистотата, тези тъмни сили ги няма и тогава през теб работи само Светлината и Любовта. Тоест ти достигаш до Истината.
Но Истината зависи и от връзката ни с духовния водач. Кой е той? Дали е Дух от ангелските йерархии, дали е Дух от Христово Съзнание, дали е Дух от Божествено Съзнание или е Дух от Всемирно Съзнание. Когато това е Дух от Всемирно Съзнание, ти си вече в Абсолютната Истина.
И когато по някакъв начин се проявяваш или задаваш въпрос за нещо… независимо за какво питам аз, винаги искам да знам дали това е Абсолютната Истина, дали е на сто процента.

Може би трябва да дам пример, за да стане ясно. Да кажем – сега трябва да говоря може би с имена, без да искам да засегна някого, защото всички сме светли духове, които се проявяваме и всичко е за добро в крайна сметка.
Но, да кажем, Щайнер е бил Дух на архангел от Божествения свят. Тоест, той е от достатъчно високо ниво. Когато такъв Дух слезе на Земята и е в първо прераждане, той все още има чистотата и през него говори Духа. Връзката му с Духовния водач е много силна, защото все още той не се е замърсил, той все още не е направил карма. И когато този човек говори, чрез него говори Истината, но говори Духовния му водач де факто. Защото всъщност нашата връзка със светлите йерархии основно е с този Дух, който е Духовния ни водач.

И вече зависи този Духовен водач на какво ниво е, дали е от ангелските йерархии, да ли е от Божествения свят.

Когато говоря за Божествения свят, те са три нива: Христово Съзнание, Божествено Съзнание и Всемирно Съзнание.
От къде е духовния ти водач, който се изявява през теб и в каква степен ти имаш чистота?

По този начин всъщност можеш да разбереш много лесно, с махалце, този човек, който сега ми говори, който изнася лекции, в каква степен той говори Истината.

Да кажем за Щайнер – на седемдесет, осемдесет процента. Но в каква степен говори Абсолютната Истина? Има огромна разлика. Някъде на шестдесет процента. Това са доста важни детайли, на които смятам, че трябва да се обърне внимание. Човек ако има такова помощно средство много лесно може да различи нещата.

Учителят, Елохим от Божествения Свят – сто процента Абсолютна Истина в последните му лекции. Сто процента.
Христос – сто процента Абсолютна Истина.
За Георги … така. Това сърцето го разпознава, не ти е нужно махало. Сърцето и душата го знаят това нещо. Има хора, които само като те видят, те плачат, те та разпознават.

Дарът за различаване, за който често си говорим – в душата е това нещо, и Духа, и душата, и всички инструменти, които имаме. Когато всичко в нас е пречистено, ние можем да работим с тях. Разпознаваш човека, виждаш го, знаеш кой е.
Дарът на Различаване идва от Отца. Отца е Дух, който е свързан с Истината. Истината е нещо много строго. Учителя казва, че това е нейната красота. Но наистина е нещо много строго.

Когато заработи Духът на Истината, а той работи вече на Земята от някъде десетина дни. Първо стана студено, когато той се появи. Учителят има една песен „Студен си ти“ – винаги съм се чудела за кой става дума в тази песен. И сега разбрах за кой – Духът на Истината, този първи Дух, който излиза от Всемирното Съзнание на Бог Творец.
Някои казват: най-високо е Истината и Учителят я слага също, на върха на пентаграма е тя. Но тя излиза от Любовта, тя излиза от Бог Твореца, а Бог е Любов. В този смисъл най-високото нещо е Любовта. Защото тя ражда Истината.
Но нещата са строги, пак казвам, стана студено, когато се появи този Дух и започнаха много сериозни изпитания пред всички. Просто там няма компромиси – кой каквото имаше да си доплати като карма, си го доплати по един или друг начин. Кой падна, кой се удари, кой си чукна колата, кой нещо някъде го заболя. Просто където каквото имаше, през тези десетина дни се случи безкомпромисно. Там и да мрънкаш, и да хленчиш – няма, просто трябва да се случи това нещо.

Докато Учителят казва: „Любовта е милостива.“ Наистина е така. Когато се помоля на Христос, той е свързан с Принципа на Любовта – безкрайна Любов, безкрайна Милост, просто идва и ти помага. Може да не си го заслужил, може да имаш грехове и неща, за които още не си си платил, но Той помага.
Докато в Абсолютното Съзнание колкото повече навлизаш, нещата вече са безкомпромисни. Просто всичко е абсолютно точно и прецизно, особено когато стигнеш до най-високото ниво, което е Духът на Истината. Няма шикалкавене, няма неплатени сметки.

Преди, когато работех, на много хора помагах, но те не оставяха никакво дарение и в един момент лечението им спря. Тогава с мен работеше Отца, който е свързан с Истината. И аз исках да продължа да помагам на тия хора, обаче просто Светлата Сила не позволяваше. Защо?
Защото е нарушен обмена, защото не може само да получаваш. Много хора очакват, че лечителите трябва само да дават, само да лекуват. Ама и ти трябва да дадеш нещо, може да е само Любов да излъчиш на тоя човек. Много хора са ми излъчвали Любов и това е било напълно достатъчно, за да може Светлата Сила да ги подкрепя и помага.
Но други, които са материалните хора, които за тях всичко е пари, те трябва да си платят с пари на лечителя, за това е дарението. И когато ти нарушиш този Принцип, ти нарушаваш Принцип на Истината и просто лечението спира.

Но пак, Бог е Любов, Бог е милостив и въпреки това в последствие се намесват други сили, които започват отново да помагат на този човек, това също го установих в последствие.

Толкова малко се иска от всички нас и толкова много същевременно.

С Истината е свързана ясновидската дарба, за това говорих в Бургас, за дарбите. Магичното качество – Дар на различаване – просто виждаш и знаеш. Много хора го имат, при много хора ще продължи да се развива де факто утре, когато ще завърши процеса на активация на дарбите и магичните качества. Така, че такъв човек, който има тези двете, той знае Истината, той не може да бъде лесно излъган.

При хората, които нарушават този Божествен Принцип, най-често страда зрението им. Не съм срещала до сега човек, който да няма проблеми със зрението, след като е нарушил Принципа на Истината. Може да е лек астигматизъм, може да е нещо минимално, но винаги има нещо.

Как го нарушаваме?
Казано е: „Не лъжесвидетелствай“, тоест тук са всички форми на измами, лъжи, мошеничества, плагиатства и така нататък. Знаете ли?

Където ти е слабостта, се оказва, че там ти е силата.

Всъщност ти нарушаваш точно този Принцип, за да го изучиш, така е на Земята. Опивайки плодовете на злото, ние усъвършенстваме доброто в нас. Тоест, нарушавайки Истината, минавайки през лъжата, ние развиваме Истината в себе си.

Георги:
Има три вида Истини.
Земната човешка истина, която е тука и която се казва декоративна истина, защото човек не може да проникне и да види извън своите пет, шест сетива. Декоративна – виждаш само отвънка.
Това е като на един театър – има къща, ама тя къщата е от шперплат правена, боядисана, къща, коминче, това е човешката истина. И затова: десет милиарда души на Земята, десет милиарда истини, всеки има собствената истина.

Другата Истина е ангелската Истина. Ангелите са по-високо, ама и те не знаят Истината. Тя се казва относителна Истина. Ангелите знаят петдесет процента, защото виждат в други измерения, но не навсякъде. Ангелите в най-високите йерархии имат шестстотин сетива. Аууу! От шест на шестстотин.! На голяма далавера са, нали?

Само съществата от Божествения Свят знаят Абсолютната Истина, защото имат три хиляди сетива, тоест за всичко.

Следователно, Истината как може да бъде повтаряна? Баба ми казваше следната мъдрост… аз много обичам народните мъдрости, те са мислени хиляди години и са изпробвани. Особено българските умотворения, понеже това ми е специалността от висшето учебно заведение. Тя казваше така:

„Що говорим, все грешим!“ – тя говореше малко на шопски диалект. „Що говорим, все грешим!“
Значи, каквото и да кажем, непрекъснато нашите слова са погрешни, те никога не са нито относителна Истина, нито Абсолютна.
Както аз преди малко казах за коня – жребецът го бият, ама той упорства защото е инат и е як, и за крантата, която я ловиш лесно. Атът още един път може да издържи да го бият, в крайна сметка него го дресираш с Любов, в това съм се убедил.

С Любов всичко може да стане.

И най-буйния, най-лудия, най-непокорния, няма по-голяма и по-велика сила, затова казват:
„Любовта е най-великия светия. Мъдростта е най-великия учител.“
Ние трябва да помъдряваме. Защо?

Кое е мъдростта? Приложеното знание, което го имаме с чували. Много знание може да имаме, ама то не ни грее, изобщо не ни трябва. Малко, ама качествено! Само приложеното знание става Мъдрост. Тоест ако знаеш, че тука ако стъпиш и ще си навехнеш крака, внимаваш. Ама си стъпвал веднъж. И това, което казваш е точно така – повторената истина. Стъпи втори път де, ако имаш смелостта да стъпиш, ама знаеш, че ще изгориш крака в огъня и смело влизаш. Ама не знам да плувам, някой трябва да ме вади.

Знаете ли, аз като учих… Едно време се записах Българска филология, изкарал съм за журналист и ме пратиха една година следдипломно в Софийския университет да ме обучават за журналист, във факултета по Фурналистика. Но аз гледам – нищо ново, аз съм журналист вече няколко години, задминал съм ги и преподавателите там, те ще ми дават акъл, седях до Нова година и напуснах.

Но там какво ми направи впечатление? Един преподавател. Той казва за капиталистическата журналистика, не за нашата, ама то е същото. Защото тогава беше: „капиталистите“, „империалистите“ – по време на социализма съм учил. И той каза така:
– Знаете ли какво, ония там, колегите, те пускат материал ако има четири процента истина.
Аз викам после на професора, говорим си в студентското кафене:
– Как само четири процента? Какво трябва да е вярно?
И тогава вече казах за случката с дядо Пешо как видял летяща чиния на края на селото. Има ли дядо Пешо? Има го. Има ли село Чуковезене? Има го. Всичко е точно. Има ли дядо Пешо магаре или кобила? Има. Извежда ли я да я побива край селото? Всичко това е точно четири процента, ама основно. Отишъл вечерта да взима кобилата да я води да я пои, изведнъж кацва една летяща чиния. Отваря се един люк и капитана на летящата чиния вика: „Дядо Пешо, искаш ли да те повозим малко?“ И дядо Пешо вика: „Да“. И оня, журналиста разтяга, ама еди какво си, летяща чиния, такава, онакава, всичко точно. И стана един идеален репортаж, той си слага парите в джоба и си свирука. Кой повярвал, кой не повярвал.

Силвина:
Човек трябва да внимава с този Принцип, защото ако в себе си няма Любов, ако няма Мъдрост, той може да си мисли, че е с Истината, но той да е в състояние да убие други хора, защото смята, че е с Истината. Виждала съм такива хора, те са режещи хора. Безспорно не е Любов.

Георги:
Ще ви кажа, че има един случай както са изпитвали богомилите. Аз съм чел достатъчно, а и не само съм чел, знам за тях. Ловят богомилите и ще ги наказват, изгарят, кладата е там. Как са ги изпитвали? Аз съм го казвал веднъж. Една кокошка, дръвника е там и брадвата. И викат:
– Отсечи главата на кокошката и я дай жените да я оскубят, и да я готвят.
Вика:
– Не, как, това е живо същество.
И той вика:
– На кладата, той е богомил.

Значи, Истината е наистина декоративна на Земята. Защо? Защото богомила тръгва към кладата и пее: „Аз изгарям за права Бога, но ето не съм се омърсил.“ Никакво убийство не прави и на това животинче нищо, една кокошка.

Аз сега и муха не убивам, ама съм избил толкова животни, риби и птици, че нямам думи. Да, но съм си платил кеш. Такъв кеш и такова плащане, не го пожелавам абсолютно на никого.

Галилео го хващат, инквизицията, и понеже папата вика:
– Галилео, ти си голям учен, искам да се подпишеш, че Земята е плоска. Плоска като тепсия. Иначе, ела сега да видиш нещо.
И го вкарват в подземията на Ватикана – колелото на мъченията, там има разни разпъвания, а той старец вече. Вика:
– Аз няма да издържа половината от мъченията. Още при първите, ще сдам багажа. – и вика – Да, добре, ваше светейшество, къде са документите? Подписвам.
Какво да прави човека? Пак е прав. И оня, който отива на кладата пак е прав. Разбираш ли? Това са техните истини. Тука е разрешена тяхната истина.

В Ангелския свят е разрешена половината, в Божествения – само Божествената Истина. Излиза, спира на стълбите, чакат го учениците му дали се е съгласил или не е, ако излезе жив, ако не излезе, вече – край, ще му ходят бавно. И той стъпва на последното стъпало и вика:
– И все, пак тя се върти!
Само това казва: „Тя все пак се върти!“ – дали се върти като тепсия или като кълбо, да си го мислят.

Това е, което мога да кажа. И заради това Истината е, пак казвам, тя е три вида, така са ме учили в Академията за космически науки: декоративна, относителна и Абсолютна.
Друг може да е учил другаде, попски академии са завършили по земята хората, много са обучавали, аз съм учил другаде. Там, където съм учил не съм виждал до сега човек.

Зрител:
Народният гений няма случай, по който да не се е произнесъл. Може би не е точно свързано с Истината, но защо пък не. Аз не разбирам: „Бързата кучка, слепи ги ражда.“ Ако може я разяснете.

Георги:
Само с едно изречение. Слушай ме внимателно. Само на Земята, всеки един от вас, погледнете се, включително и аз бях същия, сме нетърпеливи.

Нетърпеливи – искаш веднага да стане, ама няма да стане. Идва при мене един човек – петдесет, шестдесет години ял месо, пил, ловец бил и така нататък, с един милион болести – високо кръвно, захар, рак на стомаха. И иска да му мине веднага с чудо. Чакай бе. На тебе не ти е отредено чудо, защото нито си се разкаял, нито нищо.

Да, изведнъж толкова се променяш като Свети Апостол Павел, ставаш светия. Преди това си най-черния и гониш християните, разпъваш ги, убиваш ги, всичко е точно.

Значи, заради нашето нетърпение е казано: „Бързата кучка, слепи ги ражда“. Те по принцип са слепи, както и котетата, и проглеждат след една седмица да кажем или две. Но това се иска да каже – недейте да бързате в нищо, тоест изчаквайте. Защото Бог не прави нищо нито по-рано, нито по-късно, а в точно определения момент. Аз това съм го разбрал и колкото да давам зор, не става. Ама се научих. Щом не стане първия път, леко намалявам. Втория път, а третия път ако не стане, изобщо се отказвам. Когато му дойде времето – след година, след две, три, мога да се върна обратно на тая работа. Значи нещо те кара, защото имаш връзка, всеки има връзка с Духа. Абсолютно всеки. Но той не иска да го допусне до себе си, тоест не иска да си отвори черупковото съзнание тука.

Един мой приятел сутринта, една печка електрическа, той я разглобява три пъти, няма ток, не свети. И аз отивам сутринта рано да си пия у тях кафето и викам:
– Васка, ма ти не си я включил в контакта.
И той:
– Подлец, измамник, мръсник, защо не ми каза?
– Ами аз сега влизам и сега виждам, че не си я включил в контакта.
Сега, смятам, че ме разбрахте.

Зрител:
Дали и Справедливостта е на нива, както казвате, че Истината е на нива?

Силвина:
Дванадесет Божествени Принципа, най-високо е Истината. Това са дванадесет лъча, в които работят Духове от всички възможни йерархии, от Абсолютното Съзнание, от Божественото Съзнание, от Христовото Съзнание, от ангелските йерархии. Всеки Дух си има специализация, един прави едно, друг друго. На нива е. Всичко е на нива, на степени.

Има Духове на Абсолютната Справедливост, които са във Всемирното съзнание. Много важен Принцип е Справедливостта.

Като казвам, че в момента Божествената Справедливост работи на Земята. Повярвайте ми. Всичко това, което се случва с хората – неудачи, болести, е проявление на това, което ден след ден набира скорост. Преди време се чудех, какво е Земята, с какво толкова е специална тази Земя? Защо толкова учители идват тук? Учителят казва: „Великото училище“. Наистина е Великото училище.

На Земята идват много Духове и души, за да си напишат дипломната работа. Защото тук има идеалните условия за това, има такова разнообразие.

Последният месец при мен идват основно, аз ги наричам извънземни. Това са души, които не са от Земята, а са от други планети, от други звезди, от цялата Вселена. И в България това го свързах с Учителя, с това че той е обикалял и е правел физиогномични изследвания на българина. Изследвайки и аз тия души, които идват при мен, като физиономия те са толкова различни. Няма друга нация като българската, в която да има толкова разнообразие. Погледнете се, всеки има съвсем различно лице, съвсем различно излъчване. Това е защото ние хем сме еднакви, защото всички ние сме души, Божествената субстанция е в нас, но просто ние сме дошли от различни места, учим различни уроци, в различни класове сме и съответно я има тази разлика. И понеже сме се събрали толкова много тук от цялата Вселена и светли души, души и Духове, и това е в България основно. Докато в другите нации такава огромна разлика във физиономиите няма. Замислете се как изглеждат, да кажем, скандинавците – не можеш да ги различиш – или китайците. Докато при българина има нещо доста по-различно.

Зрител:
Идвали ли са при вас деца индиго?

Силвина:
Постоянно. Те са свързани с Принципа на Справедливостта тези души. И те наистина имат много силна разрушителна енергия, която просто променя нещата, родителите им се променят. Където са те, вървят големи промени.

Зрител:
А кристалните?

Силвина:
Кристалните деца са децата на Любовта. Може би не сте гледали всички лекции, но еволюцията на Земята върви така, че което е започнато от Учителя… той казва: „Аз не си довърших работата и ще дойдат светли Духове“ и те са тук всъщност, които още не са отключени, но ще бъдат отключени. За това отключване говоря, което става днес и утре. „Те ще бъдат отключени и те ще завършат, това което аз не съм завършил.“

Това, което той е започнал е, че когато слезе такъв могъщ Дух, както Христос е пречистил кармата не на Земята, на цялата Вселена, повярвайте ми. Такова същество току така не се въплъщава някъде. Така и Учителят прави нещо подобно. Такъв процес върви сега, защото много силен Елохим е тук.

Какво се случва всъщност?

Душите учат уроците си на Земята като сменят учителите си. Това са цикли, кармични цикли. Да кажем, ти си в детската градина все още и духовния ти водач е ангел. И докато не си научиш всички уроци, които носи този духовен водач, този твой учител, ти си на това ниво. Когато дойде момента и ти си научил всичко, а обикновено тези души учат неща, свързани с волята, заминавайки си горе, Светлата Сила им помага чрез души, които са на Земята. Може това да е човек, който чрез страданието си като болест му се прехвърля кармата на този човек, на който е дошъл момента да бъде пречистена кармата и той има много тежка болест. Този човек има и много тежка собствена карма, но той помагайки на другите, изплаща и собствената си. Или това може да е много мощен Дух, учител или Светъл Дух, каквито са много от хората в залата и не само в залата.

Такива има много на земята. И по този начин тази душа горе вече с пречистена карма, което е на това ниво, връщайки се отново на Земята, тя вече е с нов Духовен водач, да кажем това е архангел на следващото ниво. Учи каквото учи, пак идва момента, пак се помага. Може тази помощ да е, че той самия да изпадне в много тежко страдание, той по този начин да си изплати нещата. И вече става пречистване и минава на следващо ниво.

По подобен начин са децата от новата раса, кристалните деца. Това са човешки души, които са имали духовни водачи до Елохимите. Става пречистване, Учителят е започнал това пречистване, и то продължава, и мога да кажа, че почти вече завърши с децата от Новата раса. Пречиства се кармата им, която са имали от предното ниво, активират се центровете им горе, те просто идват с един огромен потенциал, в Пловдив говорих за това. И се появяват тук.

Но това не са души от някъде другаде дошли, това са земни души, които обаче са вече еволюирали души. Това са същества на Любовта, защото Духовния им водач е Христос вече.
Те имат огромен потенциал.

Георги:
Изключителен.

Силвина:
Но аз смятам, че Светлите духове, за които говори Учителя, те са тук, за да помогнат точно на тия деца, защото това е бъдещето на Земята.

На един приятел го писах и му казвам: „За вас е всичко. Всичко, което сега се случва на Земята е за вас.“ За бъдещето. Всички ние работим за бъдещето.

Истината е в приложението. Може да се говори много за Истината, да я повтаряме, да правим, но на дела как сме, това е най-важното.

Георги:
„По делата им ще ги познаете“ казва Христос.