Изпитите на Духа

Силвина:
Приятели от вечността, аз така ви разпознавам, така ви разпознава моето сърце, наистина. Като светли души, които сме тук, като космически пътешественици, които сега сме тук, срещнали сме се точно в този уникален космически момент за планетата Земя. Разпознали сме се, сърцата са се разпознали и тоя обмен, който се случва, на толкова радост и любов, само по себе си това е достатъчно. Прекрасно е, че Божието Слово работи.

Какво да кажа, много е специален деня, както винаги когато правим среща и впоследствие разбирам, че тази дата не е случайна. Така и днешния ден! Малка Богородица. Така ми се иска да го посветим на женския Принцип, който всеки един от нас носи и развива. Защото това е бъдещето, да го развиваме. Мъжкият Принцип доста се е изявявал на земята и ще продължи да се изявява. Но

женския Принцип, сега разбрах, че той всъщност е, който лекува.

Понеже аз работя като лечител и когато работя, винаги женския Принцип на Светлите Духове слиза за да работи, да лекува хората. Така, че наистина благодаря от сърце и душа за тази подкрепа, която имам, от женския Принцип на Вселената.

Те са много духове, разбира се. Не е само Богородица, която е женския Принцип на Отца, но и женския Принцип на Абсолюта, женския Принцип на Христос и така, да не ги изброявам. Всички Светли Духове работят по този начин. И затова ми се иска да започна с „Аве Мария“, просто за да го въведа това нещо и след това ще продължим. Една прекрасна песен, която подобно на православната, текста е същия, но е направена по един много красив начин, наистина.

Нека преди това да кажа молитва.

Господи, благослови и освети с присъствието си
тази зала и всички хора, които са дошли тук,
и семействата им, и близките им.
И нека всеки, който влезне в това място,
усети Твоя Дух, Твоята Ласка и Твоята Любов.

И нека всички ние, които сме се събрали днес,
да получим най-доброто, което е готова душата ни
да получи, да поеме.
И нека аз и Георги да си свършим работата
по най-добрия за всички начин.

Да бъде волята Ти!
Амин! Аум! Аумен!

Колко е важно това: „Да бъде волята ти!“. После ще говоря, като дойде момента. 

Сега ми се иска, приятели, да започнем с една молитва. В Божественото лечение, с което работя, използвам основно молитви. Искам да я кажем в началото, за да може всички да получим, как да кажа, тази помощ, за която всеки един съм сигурна, е дошъл, и да се видим, да споделим радостта и любовта. Но всеки си има и нещо съкровено, което носи, което може да се подобри, било то за здравето му, за отношението му с близките и така нататък. За да се въведе тази силна енергия, която с времето, когато говорим, тя става все по-силна, и да няма хора, които /понеже доста често припадат хора на събитията/… Затова искам в началото да я кажем, за да може Светлата Сила да си работи с всеки един нас. Лечебният процес да си върви и всички да се чувстваме максимално комфортно.

Това е една молитва за Колективно здраве, от книжката на Георги „Озарения по пътя“. Аз ще я казвам фраза по фраза, вие на ум или на глас, ще я повтаряме, за да има ефект за всички. Кажете си я също, даже ако искате още от сега, за вашите деца, малки или големи.

Скоро идва една жена и казва:
– Аз идвам с детенцето.
Викам:
– Виждам го детенцето – то един мъж на около четиридесет години, беше голяма веселба с тази дама.

За вашите деца, малки или големи, кажете молитва така на ум:

„Моля те, Господи, помогни на моите деца /или на моя син, дъщеря/ да се изцелят душата и тялото им.“ 

ГОСПОДИ, БОЖЕ наш,
ТАТКО ВСЕДЪРЖИТЕЛЮ,
ТВОРЕЦО на Небето и Земята,
на всичко видимо и невидимо!
Майчице любяща и животворяща,
молим ТЕ, дари ни
ТВОЯТ СЪВЪРШЕН МИР, ХАРМОНИЯ И БЛАГОДАТ!
Дай ни ТВОЯТА ЖИВОТВОРЯЩА ЛЕЧЕБНА СИЛА и МОЩ,
за да излекуваме ние и нашите деца,
напълно душата и тялото си,
за да изпълняваме по-съвършено ТВОЯТА ВОЛЯ
и да живеем винаги според
ТВОЯТА ВЕЛИКА ЛЮБОВ,
ТВОЯТА ВСЕВЕЧНА МЪДРОСТ,
ТВОЯТА ОСЛЕПИТЕЛНА ИСТИНА,
ТВОЯТА ПРЕЧИСТА СПРАВЕДЛИВОСТ и
ТВОЯТА ИЗУМИТЕЛНА ДОБРОТА.

Благодарим ТИ
от цялата си
душа, ум, сърце и воля!

ГОСПОДИ, ТВОЯТА ВОЛЯ ДА БЪДЕ !
БЛАГОДАРИМ ТИ !
СЛАВА ТЕБЕ !

Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!

Георги:
Любов и Благодарност, Признателност и Слава, и Вечна Хвала на Всевишния, Всемогъщия, Вселенски Разум, Който е винаги и навсякъде, вечното Сега. Той е Виделината, Светлината, Живота и Любовта, и всичко останало. Казва се още, Всемирното Съзнание. След него е Божественото Съзнание, после Христовото Съзнание и после сме ние. Това е. Това е устройството на Вселената. И аз благодаря от сърце на тия съзнания, като едната дума е Всемирното съзнание, това е нашия татко Абсолют, Божественото съзнание, на Него още Исус е казал, Отец и Христовото съзнание е на всички същности и същества, които след като се отделят от Татко ни Абсолюта, се връщат обратно при Него, но вече просветлени, просветени, абсолютно праведни. И тогава влизат в Христовото съзнание и всеки един става почти като Христа. Казвам почти, защото Христос е първото същество, което се е отделило и се е издигнало до тая степен на съзнание.

Няма да говоря толкова и такива езотерични, окултни, мистични тайни. Ще минем на по-простички неща. Както виждате и аз казвам приятели: „Здравейте приятели, познати и непознати“, така поздравявах едно време. А сега казвам само: „Здравейте, приятели“.
Всяко едно село, град или една точка, където има хора, аз наричам звезда. И от нашата пазарджишка звезда съм отишъл в съседната звезда, на девет километра да си пия кафето. До хубавата, прекрасна, вселенска река Тополница. Има там един мост и едно заведение, и кафеджийката ми е вече фенка. Защото научила от чужбина кой съм и вика:
– Тая маса, Георги, е само за тебе.
Викам:
– Как за мене? Нека седят хората на масата.

Пием си с едно приятелче кафето и той казва:
– Абе, Георги, като те слушам, ти казваш приятели, всички приятели, ама не са всички така, има разлика и в приятелството.
Викам:
– Дааа, има. И за мене имаше преди двадесет, тридесет, петдесет години. Приятелите ги разделях на познати и непознати. След това на близки и на далечни. И след това на вечни и временни, постоянни и временни. – викам – Това е делидбата. Обаче, докато не научих, преди малко Силвина го спомена, че наистина

приятелството е вечно с всичките, ние сме едно абсолютно свързано цяло. Само, че не всички го знаем.

Но когато го научиш, става великолепно. А така се свързваш и ставаш приятел с абсолютно всяко едно разумно същество във Вселената, независимо в момента каква длъжност изпълнява. Дали изпълнява длъжност главен кардиолог, лечител, да спасява човешки души в реанимацията, които даже са минали и са в състояние кома или си палач, тоест да отнемаш живот. Макар, че само Господ има право да го отнема, но все таки има на земното кълбо още и такива длъжности, палач. Но

най-големият палач и най-големият лечител, знахар и доктор е нашето съзнание или съзнанието на всеки един от нас.

След малко, може би към края, след като Силвина говори, ще ви поговоря точно за най-великата тайна. Аз съм я написал в „Звездна роса“, но тя е едната половина, а другата половина – как могат да се оправят много бързо и веднага нещата, и България да просперира, и Европа да просперира, и всички континенти, цялото земно кълбо, и цялата слънчева система. Тоест, да станем достойни членове като планета на истинските райски планети. Да, може. Вече дойде време да ви се каже тая тайна и тя не е тайна. Духовните хора я знаят, но не са я казали в прав текст и не са наблегнали на нея. Аз ще наблегна и ще я кажа после.

Но за да се стигне до нея, така да се каже, има няколко, от гледна точка на обикновеното, тривиално, земно съзнание, препъни камъни. От моя гледна точка, чисто и просто, това са изпити. И понеже Силвина назова беседата „Изпитите на Духа“, и разбира се аз последен научавам всичко.

Моят приятел Стефан пуснал съобщения насам-натам, че ще говоря, ама аз не знам. И той ми казва половин час преди това:
– Абе знаеш ли, ти вече имаш беседа?
– Каква беседа бе, Стефане, ти не си ме включил изобщо в списъка. За утре.
– Ама не, и днеска.
– И как и днеска?
Така, както и да е. Тука е, така че да не го дразня повече. Обаче, за да вървим по Пътя на Духа има една малка подробност. Сега ще ви я кажа. Все тайни ви давам, обаче те са толкова обикновени, естествени и всекидневни, и на такова ачик място, че както казват тайните служби: „Искаш ли нещо да скриеш, постави го на най-явното място.“ Това е ясно. Тая тайна е, че

ние трябва да подадем молба-заявление да се явяваме на тия изпити. Ние сами.

Разбира се, има и такива като мен и много като мене, на които Всевишния и Всемогъщия разум ни написва заявлението, молбата дава и вика:
– Георги, отивай да си държиш изпита.
– Ма как бе, аз нищо…
Бой, ритници… докато те вкара и ти щеш – не щеш отиваш при комисията и държиш изпита. Обаче най-хубаво е човек доброволно да подаде молба-заявление и отива при комисията на изпит. Това са Изпитите на Духа. И тогава не го бият, здрав е, всичко му върви. Ма я гледай ти! Ама човек на който всичко му върви, той пък не иска да си измени стереотипа на живот, не иска да му стане малко по-трудно, не иска да направи никакво усилие.

А без усилие, няма истински живот на земята, няма истинско здраве на земята.

Две мнения няма! Човек си мисли, че съществува, но той биологира или вегетира е даже по-точната дума. Защото нещо, което е „био“, може да бъде човек, може да бъде и мравка. А когато се казва „вегетира“, е обезателно растение, до там му е стигнало съзнанието, до растителния свят, растителното царство.

Понеже съм най-близо до себе си, започвам с изпитите през, които съм минал и после ще ви кажа хора, които не са си издържали изпитите, а са светли, прекрасни личности, пред които се прекланям и може би много народ ще го обидя, ще му се стори много неестествено, но какво да се прави – истината е такава. И аз не искам да казвам вече човешката истина, сега съм преминал на ангелската Истина, после ще премина на Божествената, която е толкова трудна и тежка, че само от това, че човек си мисли за тая Истина, ако не му се е повишила вибрацията, може физически да си отиде от този свят, защото не може да възприеме нещата.

Ще кажа едни от основните изпити, които Духа прави на човека и те са следните: Смирение, казвал съм ги неведнъж, Всеопрощение, Дълготърпеливост, Многотърпеливост, прилагане на Воля, Вяра, Мъдрост и накрая Любов. Само, че втората половина, трябва да ги изпълним със следното съдържание, то и първото трябва да се научи. Значи, Непреклонна Воля, Непоколебима Вяра, Непоклатима Мъдрост и Саможертвена Любов, като любовта на майката.

Аз скоро бях свидетел, детето отиде да храни рибите и се подхлъзна. То е плитко, на Охридското езеро сме. Обаче беше вечерта, тъмно. Гледам изведнъж майката скача от масата и като фурия хукна, а то не беше малко, седем-осем годишно момиченце, туп вътре в езерото. Това става преди две, три седмици, хубаво, топло времето. То се подхлъзва и пада, тя не знае кое как, по едно време аз я виждам как смело скача в езерото и викам:
– Абе, какво й стана на тази жена? – и чак тогава видях как детето се изправя само, тя го държи.
Само за част от секундата тя отиде там, просто невероятно, това е майчината Любов. И аз отидох да видя какво става. И викам:
– Какво стана?
А тя вика:
– Подхлъзнах се. – няма му нищо, просто леко се стреснало.
Този пример беше един най-обикновен, тривиален пример, това е Саможертвената Любов. Майката не я интересува колко е дълбоко, дали скача във вода, в езеро, в катран или скача във вулкана Везувий. За нея няма никакво значение. Рожбата отива и тя скача след нея.

Такава любов трябва да имате, когато минете през изпита на Духа.

Пак казвам, всеки различно, трудно се постига и Непреклонната Воля, и Непоколебимата Вяра, да не говоря за Непоклатимата Мъдрост. Защото идва един и казва:
– Георги, ако ти трябват, да ти дам сто хиляди евро, обаче ти да кажеш еди какво си на твоите беседи.
Викам:
– Това е лъжа, това е лъжеинформация, това е пълна измама, как да кажа?
– Е да де, но ще имаш сто хиляди евро.
Викам:
– Я гледай, значи това е веднага да може да обърнеш Мъдростта.
Непоклатима Мъдрост. Ама тази Мъдрост щом се клати, не си си изкарал изпита. Затова ще ви кажа, че точно тая част втората, Господ ти дава не изпитите както на мен ги е дал, винаги един след друг в тоя ред абсолютно, с бой, с тормоз, той пише молбите, отивам аз на изпит пред комисията и така нататък. А може и да ги даде разпръснато. Един най-напред ще го научи на Мъдрост, помъдряване. Или той самия започва, търси знание.

Знанието само когато се приложи, тогава става на Мъдрост.

И когато стане на Мъдрост, трябва да я прилагаш дълго време, за да ти стане навик. Иначе е чисто и просто чували със знание, които ще те затрупат, ама са абсолютно безполезни. Учителят, цитирам го, казва:

„Малко знания, но ги приложи, тогава има един ефект и тоя ефект е абсолютен, защото колкото повече знания имаш, толкова по-зле.“

Това го научих, ама вече бях единадесети или дванадесети, последните класове на гимназията съм учил, и чак тогава го научих. За какво са ти толкова много знания? Изобщо не ми трябваше. И като станах студент, хванах чалъма. Уча само въпросника. Един ме гледа и вика:
– Абе, Георги, ти си ненормален бе, как само въпросника бе?
Викам:
– Спокойно, моето момче, само за да ме подсеща.
– Защо?
– Защото аз не отсъствам от лекциите като тебе. Ти си гледаш живота /млади сме верно, двадесет и няколко годишни/, а аз ходя и слушам.

И за цялото ми следване от пет години, четири часа лекции съм изпуснал, защото закъсня превозното средство, с което идвах. Толкова съм бил абсолютен и като отида, на мен само пада ми се билета, номера и го прочитам. Обаче аз съм чел преди това въпросника няколко пъти и моментално цялото знание ми идва в главата. Така, че със знанието може да боравиш и така, и иначе. На мен ми беше интересно просто да слушам. Иначе пак щях да си вземам изпитите, защото нямаше човек, който да не си ги вземе. Бяха го ударили на живот по хубавите търновски сокаци.

Започвам. Може да си вземеш изпита Непоклатима Мъдрост, помъдрял си, четял си, знания и така нататък, две мнения няма. Може и да си наистина изключително волеви човек, ама наистина Непреклонна Воля, има ги и такива, познавам ги.

Непреклонната Воля, другото име й е инат. Живота си ще даде, но ината няма да си даде. Това е върха на егото. Но и в това има нещо много хубаво и много прекрасно – твърдост, чудесно качество, така че всичко си е в реда на нещата. Значи, Непреклонна Воля, Непоколебима Вяра обаче винаги трябва да имаш, защото после ще ви цитирам Атлантския свитък, където в последните страници пише:

„Ще станеш капитан на кораба, на сушата, на водата и на въздуха,
/става въпрос за човешкото съзнание/ само когато ми се довериш и разбереш,
че от хоризонт до хоризонт, съм само Аз, Великия Дух, твоя Бог“.

Трудничко е, но не е невъзможно. И аз пак казвам, не се сърдете за това, което ще кажа, аз от сърце уважавам и обичам и нашия национален герой Левски, и съм писал не едно стихотворение за него. Обичам Христо Ботев, обичам всички смелчаци, храбреци, всички доблестни хора. Но има нещо, което за тогава е било нормално, но за сега е абсурд. И когато отиват на небето, знаете че и Мойсей е убил един човек, знаете и Дякона, Апостола на свободата, също е убил едно младо момче, така че това насилие, това убийство никак не е случайно. Там им зачитат, знаете ли кое, Великата Саможертвена Любов. Другите всички останали работи, са им минус. Аз го казвам, знаете името ми и се подписвам с едната ръка, с другата и с двата крака. Когато те посрещат горе, свършил си работата, само за това те приемат, за това ти пишат шест. На всички останали, си слабак. Всичко останало, трябва наново да се явяваш на изпити. Вземал си си от осемте изпита един.

И заради това, когато видя на някой генерал, пълководец и така нататък, дори и на старите папи, които са били да отговарят и да не убиват и муха, и това да проповядват –  осъзнаването на света, както аз го проповядвам досега – никакво насилие, никаква агресия, никакво убийство, нито мисъл да не може да ти мине за това. Абсурд. А да не говоря да направиш нещо на практика.

Бил съм и съм направил изповед като ловец и рибар. Всичко ми е простено вече. Обаче и това вече защото съм разбрал самата същност на нещата. А хората още не искат да го разберат. Е ми няма да се оправи веднага този свят.

И така, първият изпит, който трябва сам да отидеш и да подадеш молба е Смирението. Смирение. Смирението трябва да бъде точно това – човек да се смири и да стане най-ниско, защото казвам го за стотен или двести път.

Бог в прав текст каза: „Синко, ако не станеш изтривалка, никога няма да станеш Светия и Велик Дух“.

Изтривалка на всичките. Това е Абсолютното Смирение, егото да го забравиш. Аз си спомням веднъж бях в един литературен клуб и сме се събрали поети, писатели и един излиза да чете, възрастен писател, аз съм бил млад тогава, това по времето на комунизма. И човека чисто и просто, с едни рунтави надвиснали вежди, а вътре имаше двадесет, тридесет човека в залата, и той си плюна на тая ръка, плюна си на тая и си изправи нагоре веждите, защото те много му слезли над очите. Обаче го направи толкова смешно, че ме изби на смях. Обаче на първите редове седяха две-три момичета млади и момчета, и като почнаха да се смеят, ама един смях от сърце. И аз леко се подсмивам на последния ред, обаче все пак се въздържам, и на мене ми иде да се премятам от смях. То толкова беше карикатурно и толкова комично, и той като се вбеси и като каза:

– Как не ви е срам, марш навънка. Какви сте вие? Я гледайте, осмивате ме.

Вместо като интелигентен, културен и прекрасен човек и литератор, вместо да се усмихне и да каже: „Ей, верно, направих ви шоуто, нали?“ Всичко се урежда.

Виждате ли низшето съзнание и егото какво прави? Егото е най-прекрасното нещо докато станеш личност и най-пагубното нещо за всеки един от нас, ако не може да го овладеем. Писал съм в „Звездна роса“: всички погрешки на човечеството, всички грехове, стават от тъй нареченото неконтролеруемо его. Не го контролираш. Или ефектът на невежеството. Или съзнаваш го какво е, това е неконтролеруемото его. А невежия, чисто и просто е едно човече, което не разсъждава и е абсолютно, така да кажа, неграмотно във всяка една област. Не че не знае да чете и пише, знае, но неграмотно духовно. Неграмотно истински, човешки.

Смирението идва по тоя начин, когато спреш да се сърдиш. Нито се сърдиш, нито се обиждаш, каквото и да те плюят, да те охулват, даже и с камъни да те замерват, ти да си кажеш: „Заслужил съм го, сигурно“.  Защото нищо не е случайно. Няма нищо случайно, абсолютно, две мнения няма за това. И така, тогава когато се смириш напълно и си вземеш изпита по Смирение, тогава вече имаш право на достойнство и на гордост. Но горделивостта е егоизъм. И затова народната поговорка казва: „Горделивците си тръгват, смирените остават“. И смирените като остават в тая зала, те научават нещо ново. Горделивецът се изпъчва, с гордо вдигната глава и си тръгва.

И какво като си тръгна? Остава си същия простак, какъвто си беше. Това е. А смиреният ще научи нещо, не само ще научи, а ще си възпита егото да го контролира, докато свикне. Писал съм го в една книжка, че интелигентния, културния, духовния човек трябва моментално вълната от гняв, която го залива,  при явна несправедливост или към него, или към всички, той трябва да я овладее за три секунди, като светиите за три секунди. Мислите ли, че на светията като дойде тази вълна, нещо не му става? Не, минава през него. Хайде за три минути, добре за тридесет минути да ти мине яда, но не за повече. Повече не ти ли минава вече, не можеш да си контролираш егото.

Затова хората казват: „Брой до десет и тогава направи нещото“. Дори всяко едно животно те предупреждава, дава ти някакъв шанс. Значи имат някаква по-висша интелигентност животните. Мечката може да седи на пътеката и ти седиш, ясно е, че ти трябва да се отместиш, защото ти си по-интелигентния, по-разумния. Както оня полицай, дето си удрял главата и стената паднала, и вика:
– Шефе, какво стана?
Вика:
– Ами, по-интелигентния отстъпи – тоест, стената.
Той го наказал да си удари главата. Този виц е много стар, но много точен.

След Смирението следва Всеопрощението, които са абсолютно свързани, на една везна. Казвал съм го в първите беседи как ме изтормозиха много хора, с които от млади години имам някакви връзки и неразбории, но винаги аз съм правата страна. Защото по принцип гледам да съм толерантен, свестен и почтен, така се бях родил, после станах мошеник, и сега пак минах към почтеността. Но без това мошеничество, не можеш да живееш, нали. И следователно като ме посвещават казват: „От тридесет човека, които всичките по някакъв начин са ме ощетили, аз да им искам прошка“, двадесет, тридесет години по-късно от когато е станало събитието. Те са изпозабравили, аз като почнах да ги търся, една трета от тях вече бяха заминали в отвъдното, няма ги. Значи,

Всеопрощението е да простиш на всички абсолютно всичко, включително и накрая и на себе си, да не се забравиш.

Тогава вече везната на Равновесието, тъй наречените Равновесни Сили в природата се изравняват. И когато се изравнят, и когато си вземеш всички тия изпити, ще ви кажа, от технологична гледна точка се уравнява вибрацията на двете полукълба. Сега ако на едното полукълбо вибрацията е пет херца, а на другото е петнадесет или двадесет, а това е на всички жители на земното кълбо, значи няма нормален човек. Няма нормален човек! Това е самата Истина. Само си мислим, че сме нормални. Когато светията стане светия, тогава се уравняват – на едното е пет и на другото пет, на едното е петдесет и на другото е петдесет, само тогава. Сега по един малко механичен начин, след като земята си изправи оста, ще не-ще сърцето ще ни дойде тука, точно където е духовното сърце и физическото ще станат на едно и също място, и ще се изравнят вибрациите на двете мозъчни полукълба. Технология, но е така.

И заради това, когато попитали един немски професор, четиридесет години професор по психология, по неврология, не знам по какво:
– Каква е дефиницията за нормалния човек?
Той казал:
– Вижте какво, няма нормален човек, до сега четиридесет години работя, не съм срещал, и аз не съм. Иначе няма да съм професор, ако съм нормален.

Всичко си е точно. Две мнения няма. Смирение, Всеопрощение, Дълготърпеливост и Многотърпеливост.

Седим в едно заведение или близо до него и от там звучеше негърски рап, любимата ми музика. Викам:
– Търсих целия плаж, докато намеря това заведение.
Божеее! И само блъска. Обаче след пет, шест минути, имам способността да изключвам околния свят и си остана плажа и морето, даже и тия, приятелите около мене не ги виждах. Но не всеки може. И почват, тая музика или чалга някъде, значи това показва, че ти не си си взел изпитите. 

Силвина:
Само да допълня, че не само той изключи, ама и всички хора около него изключихме и не чувахме рапа вчера. И го забелязаха, че докато ти говореше, някак си рапа все едно изчезна, остана като един далечен фон. 

Георги:
Аз само казвам, човек трябва да си държи изпита по Дълготърпеливост – колко часове, дни всичко може да издържи.

Аз така съм издържал с една хубава дама, водеше ме по дискотеки, защото играеше салса. И аз седя, аз не играя, седя на една кока-кола топла, седя и чакам да свърши. А то вътре – ад. Ей такива огромни зали, музиката до дупка. И аз тогава като си седях, си помислих: „А бе, това е прекрасно нещо, това прави хората нормални“. Защото те влизат ненормални, а това като ги направи още два пъти ненормални, може и да станат нормални. Защото подобното привлича подобно.

От какво е направен сапуна още от нашите баби и дядовци? От мас. Най-мазното нещо и киселината, която го пресича или основа ли беше, става сапун. И тогава ми дойде тази мисъл, защото блъскаше ме по главата, блъскаше ме. Като отидем някъде към десет, единадесет започва дискотеката, до четири, пет сутринта. И тази мисъл ми мина през главата: „Значи ме прави мене нормален, прекрасно е, чудесно е“. И като казах така, повече не я чувах. Влизам вътре и край.

Значи човек трябва сам да си настрои психиката. Тя никога няма да спре. Това е като слънцето – ние ако не свикнем със слънцето и с неговите чести прояви, които изпраща към земята и с тая енергия, и озоновия слой както си заминава, ако не свикнем, то няма да свикне с нас. Нито природата, нито земята – ние трябва да се приспособим и тогава вече природните сили започват да се съобразяват с нас.

Когато станеш един чист, кристален, прекрасен човек, както вече идват новите раси и новите поколения, всичко започва да се съобразява с тебе.

Защото ти познаваш земните закони, ти не си откъснал едно клонче, не си убил една мравка, една муха, значи целия животински свят те почита и ти прави поклон. Целият растителен свят те почита и всичко това е живо и разумно. Когато ние излизаме против него… Всички катаклизми са от човешкото съзнание на земното кълбо. Но има и такива, които – земята пътува, пътуваме към галактиката, центъра на галактиката, слънчевата система пътува, всичко, няма начин. Но те са много по-малки отколкото тези, които прави човешкото съзнание на земята, което е много мощен фактор.

Многотърпеливостта е количеството, което може да изтърпим, а дълготърпеливостта е по време.

След това, другият изпит е Непреклонна Воля. Но има хора, които просто казват: „Аз нямам воля“. Ами ще почнеш от малкото нещо.

Сега ще ви кажа един хубав случай. Аз съм казал в една беседа може би, ама не знам дали е била записана. Живея с един приятел, състуденти сме и той вика:
– Георги, като те гледам по два, три дена не ядеш нищо.
– Защото нямам пари да си купя купони от студентските, заради това не ям.
Баща ми като ми изпрати, тогава имам. Той мисли, че това е проява на воля. По принцип, ако си безволев човек ще почнеш да търсиш отнякъде нещо. Аз знам кога ще дойде записа и три дена мога да карам само на вода. И аз викам:
– Слушай сега, мойто момче, ще ти кажа.
Тогава комуникирахме с любимите само с писма, картички, нямаше телефон в джоба, това беше много отдавна, бях студент. Ние учим в Търново, любимата му – в Плевен. И тя не идва всеки ден или всяка седмица, викам:
– Тя като напише писмо, ти го взимаш с треперещи пръсти, веднага го вадиш от кутията, изпускаш го три пъти, късаш да прочетеш какво пише любимата. Ти нормален ли си? Какво правя аз? Взимам писмото, за да си каля волята, слагам го до сърцето си и три дена не го отварям.
Вика:
– Ти си ненормален, ти си луд, ти си олигофрен.
– Да, такъв съм, ама си калявам волята по тоя начин, нали.
Обаче аз искам бавно, полека, докато изтърпя всичко до дупка, защото аз съм свикнал да се себеизтормозвам, което също е грях, но аз не го знаех. Сега съм го написал вече. Повече тормоз аз да си прилагам или всеки един, повече отколкото може да издържи.
Казвам:
– И другото е много просто. Ти много обичаш тиквени и слънчогледови семки. Напълваш двата джоба със семки, ще пуснеш вътре в тях стотинките и всеки път като бъркаш за стотинки, толкова ще те дразнят семките, вадиш стотинки и без нито една семка, прибираш семките и взимаш само стотинките и на автомата за кафе.
Той гледа:
– Ама сериозно ли?
– Да бе, мойто момче, аз ти казвам, давам ти акъл, как аз съм си направил една Диамантена Воля. Направи си и ти същата.
Какво се случва обаче по-нататък. И той почва и вика:
– Днес ядох десет семки, не можах да се въздържа.
Утре така, ама след четири, пет дена почва и идва едно писмо, ама не от любимата. И той вика:
– Ей, ако беше от любимата щях да го отворя, ама понеже е от дядката ще го сложа да издържа като тебе.
Обаче го сложи, понеже е от дядо му, не от любимата, иначе много силна воля трябваше да приложи, а то от дядо му. Отваря го, ама след една седмица, той го забравил. И след една седмица отваря писмото и вика:
– Ей, я да видим какво пише.
– Е, ти издържа толкова.
Вика:
– Издържах толкова, защото го забравих.
Реже го, вади го и дядо му пише така, викахме му Пепи Готиния:
„Пепи, ако до три дена не ми кажеш дали да ти прехвърля русенския апартамент, ще го прехвърля изцяло на брат ти и ще те оставя без наследство“.

Добре беше акъла, който му дадох, нали? Дядо му всичко прехвърлил. А тогава имаше, някаква наредба беше излязла по време на социализма, че не може да имаш повече от едно жилище, или жилище и вила, и понеже те бяха богати, имаха много имоти, трябваше да ги дава на наследниците. Дядото вече преписва имоти, вили. Както и да е, въпреки всичко и досега сме приятели, не ми се сърди. Викам:
– Слушай, това е живота, значи е трябвало да останеш без тия работи, а на брат ти Сашо му се полагат. И да знаеш, че всяко едно, което е материално нещо ти тежи като воденичен камък на шията. По-добре е. Когато нямаш, ти е много по-леко, не мислиш за имотите.
Това е Волята, Непреклонна Воля.

Непоколебимата Вяра е следната, ще ви кажа точно Всевишния какво каза. Вика така, ама аз двоумя се, колебая се, имам съмнения като всеки един човек. И той вика:
– Синко, искам нещо да ти кажа. Знаеш ли колко души има на земята в човешки тела и се въртят около земята в тия сфери на седемте измерения по седем реалности?
Викам:
– Знам, горе-долу шестдесет и пет милиарда.
– Да, вика, информацията е правилна. Искам нещо да ти кажа. Когато държиш за една вяра и смяташ, че тя е абсолютно истинската Вяра, ти трябва да си на това мнение и да го защитаваш, дори всички останали шестдесет и четири милиарда, деветстотин деветдесет и девет милиона, деветстотин деветдесет и девет хиляди, деветстотин деветдесет и девет души, да са на противоположното мнение.

Това е Непоколебимата Вяра с пример отгоре.

След това, казах вече за Непоклатимата Мъдрост и за Саможертвената Любов.

Такива има герои, които са храбреци от войните и така нататък, още от най-древни времена. Обаче, въпреки всичко за пример, както и за вяра, аз взимам само от Светия нагоре и примерно, сега ще цитирам Исус Христос, и след него Махатма Ганди.

Исус Христос казва, когато идват зилотите, които са еврейските революционери, искат да направят революция и да премахнат римското иго. Защо? От меркантилна гледна точка. Те са имали достатъчно свобода, достатъчно да търгуват, да пътуват, всичко, свобода. Обаче шапката отгоре е Рим и плащат данъци на Рим.

Сега същото кой го прави? Една страна, която се отделя от Европа. По същия начин.

А те искат данъците да не се плащат на другата страна, а да си ги прибират. Това не е добро нещо. А Рим не стига, че ги е защитавал и ги е пазил, защото това са в неговите предели, и идват при Исус и му казват… Юда Искариотски е бил зилот и баща му на Юда е бил шеф на революционната организация на зилотите. Юда затова вика:

– Абе Исус защо не се съгласява? С тия способности, много ще помогне на това движение.

Ама това движение е временно движение, това е насилие, това е агресия, това е убийство, да убиваш хора, в името на каквато и да е кауза, на каквато и да е идея, това е абсурд. Христос много добре го е знаел. И те веднага му лепват етикет родоотстъпник, страхливец, предател. Да, да кажеш на Божия син така, ами те са му го казали зилотите, защото не иска да мине към тях.

И мен като ме карат такива революционно настроени да правя такива неща, ами нали Господ казва: Да обичаме предателите си, враговете си. Да, така е. Следователно, не мога да се покланям на нито един. Уважавам и ги обичам много героите, които са си дали живота, защото са изпълнили Саможертвената Любов. А това е, от всичките изпити, най-висшия изпит. Те са го вземали. Но нито един от останалите не са ги вземали.

Махатма Ганди казва: „За много неща бих дал живота си, но за нищо на света няма да отнема живот на което и да е живо същество“. Това е Новото и новата максима. Това го донесе на земята Исус Христос. Но и досега човечеството не е чуло нищо, един ред, една дума от това. И затова положението му е прекрасно, точно такова трябва да бъде, абсолютно такова, даже според мене му е малко. Ама тука има природни бедствия, ма войните, несгодите – всичко това е от човешкото съзнание абсолютно, защото не се е променило.

А пише го в Евангелието, черно на бяло, и аз съм го написал в „Звездна роса“. Отец казва:

„Изпращам Сина Си на земята, който пречупена тръстика няма да настъпи и замъждял фенер няма да угаси.“

Няма да го духне! А замъжделия вече няма масло, той не може да гори. А пречупената тръстика е пречупена, тя вече почва да съхне, но толкова внимателен, деликатен, нежен и отговорен духовно и Божествено.

Ще дам думата на Силвина, после ще продължа с пак такива неща, но точно ще кажа примери от света и какво точно трябва да променим в съзнанието си. Тоест, да се опитаме да станем като Исус. Това е. Горе долу казвам, го правя.

Не може да чета Библията – няколко пъти съм я чел – ад от убийства и за всичко оправдават, че Господ е казал на евреите да отидат да избият съседното племе пак от евреи, за да им вземат богатствата и след като си измият щитовете и мечовете в еди кой си поток и река, всичко им се опрощава. Няма такива работи. Опрощаване няма.

И затова Холокоста, концлагери, големите пещи – не е случайно. Нищо не е случайно. Всичко си е точно нормално. Защото не Бог прави тия работи, тъй като Той е едно същество само Светлина и само Любов. Дай Боже да го видите или поне да го усетите. Но принципите, които са произлезли от Него надолу и законите, те се овеществяват. Има ангели, затова казваме Господарите на Кармата, нейно Величество кака Карма и така нататък, която е шефка, изпълнява безупречно. Това е.

Вижте, краля или царя, или императора, той владее над тази страна, той е издал укази и закони. Значи, хващат го тоя убиец и престъпник и го бесят. Край. А царят е прекрасен човек, той ги обича всичките. Значи, те ако не вършат нито едно престъпление, няма на нито един от тях да падне косъм от главата му. Не да отива на гилотината, не да отива на бесилото, не да го разпънат на кръста, абсурд. Така е. Защото тяхното съзнание прави това. Дори на дело да не го направиш, но ти подпомагаш тъмната страна на нещата на земното кълбо, след като имаш лоши мисли, лоши чувства, агресия и така нататък.

Ще ви кажа пак един случай с мен. До дванадесет годишна възраст живеех в стерилна обстановка. Летището, баща ми беше военен летец, тука живеех, учехме там, всичко там. И на дванадесет годишна възраст вече се прибираме в родното ми място, родната къща и около къщата ми тогава, дядо ми дето я правил, нови къщи наоколо. И селяните от западната страна на София, значи западните шопи, не източните, за които е писал Елин Пелин, се населили около нас. Не ме дразнеха, че говореха на шопски, но нашия съсед точно имаше магаре, крава и незнам какво. Кравата беше толкова, влизаше на преден ход и излизаше на заден. Защото все пак това е градче там, няма такива големи дворове като на село. Божурище беше авиационно градче, военно.

А комшията биеше магарето само, защото сутрин магарето трябва да мучи по някое време, да реве и то реве по определен час, в шест часа, после в девет, после в дванадесет. Природа! И аз не знам защо реве, ама реве силно. И той излезе с една ей такава /голяма/ тояга и почва да млати животното, по някой път и я чупи. Такава жестокост и такива ругатни, цялото ми същество беше абсолютно възмутено толкова много.

Защото аз съм живял и съм видял как в запаления самолет отиде един старшина, който минаваше. Самолета катастрофира близо и пилота – жив, но не може отвътре да си отвори, и той отвори и го измъкна. И машината, само на двадесет метра се скриха зад сградата, и избухна. Аз съм виждал как хората си жертват живота, една прекрасна обстановка. Аз не съм чул ругатня от тия военните /баща ми – никога/, а за псувня да не говорим.

И изведнъж, вече на дванадесет години, и виждам, и бях смазан. Такова отношение да има дори към животното, към хората, ма бях толкова… като шашардисан. Да, тая народна дума е точна. И само си представях как, защото съм расъл във военно поделение, знам всички видове карабини, пушки и викам: „Само му трябва на тоя един куршум, дум-дум“ и си представях как му се пръска черепа и главата на десетки метри наоколо, а съм бил на дванадесет години. Казвам ви, че това е съзнанието на човека, но докато не си го озапти.. сега вече абсурд.

Каквото и да прави, той ще си го получи – пет пъти, десет пъти повече. Затова са бедни, болни, нещастни, сакати, /инвалидни/ столове , а бе ад. Поради тази причина, имат да плащат.

И аз за ония мисли съм си платил след това. Станах ловец и рибар, платил съм си. Но това беше първата реакция и съм я запомнил до сега. И знам какви куршуми. Кой друг на дванадесет години, но аз съм расъл при военните и ми беше ясно всичко. И си представях, разбирам го сега човешкото съзнание от земята, но точно това съзнание на всички трябва да се преработи и да се обърне обратно.

Каквото и да прави този човек, ние трябва да му излъчваме, ако не можеш обич и Любов, доброжелателство и да му желаем доброто на тоя. И наистина аз казвам: „Жив, здрав и благословен!“, какъвто ще да е.

И вчера, и оня ден стотици хора ги благославям по този начин, само като ги виждам, че от тях излиза една такава злоба, една такава ярост към света. Щом ме лъхне този облак, моментално благославям този човек и облака се прибира в него. Иначе той ще зарази останалите.

Ох, станах емоционален, стига толкова. Нека дам думата на Силвина, защото не мога спокойно да говоря за това. Просто не мога. Това ми е мисията и това ми е задачата, нищо друго. Просто хората да се научат на човещина. Това каза Господ: „Учи ги на това, всичкото останало ще се оправи“. Благодаря ви. Няколко минути ще си взема после.

Силвина:
Преди малко слезнах по стълбите надолу и исках да кажа една молитва. Слезе една приятелка, с която не сме се виждали от миналата година, и просто толкова любов се излъчи, че още ми трепери сърцето и тялото. И съм безкрайно благодарна на Христос и на Мария Магдалина за това невероятно преживяване. И след това започнах да си повтарям:

„Господи в Твоите ръце предавам живота си, предавам живота си, предавам живота си“.

От няколко дена го повтарям това нещо и ще ви разкажа какъв е ефекта. Какво е наистина егото ти да умре, да стигнеш до този момент, в който безпрекословно, без капчица его в теб, да кажеш: „Оставям живота си в ръцете Ти, Господи! Твоята воля да бъде, Господи!“.

Вчера един приятел пита, който беше с нас: „Нужно ли е да казваме постоянно молитви?“. Тогава идва момента, когато не е нужно вече да казваме толкова много молитви, защото Бог ни поема, това вече е асансьора. Той ни поема нагоре, прави това, което е най-точното и най-необходимото за нас. Един наистина дългоочакван момент.

Но преди това, преди да се стигне до това – за това искам да поговоря, защото днешната тема, казахме е „Изпитите на Духа“, но аз я нарекох тази сутрин „Божествена алхимия“. Защото това, което се случва с мнозина от нас е наистина точно тази Божествена алхимия. На това от низшето, светското, подсъзнателното или несъзнателното да преминем към свръх съзнанието или към Божественото съзнание, или към висшата си природа, която да започне да се проявява. И това е истинската алхимия, която алхимиците са търсили, правили, но това е истината, която всички школи всъщност са изследвали в древността и това, разбира се, е един много дълъг процес.

Това не е въпрос на един живот, нито на няколко живота. Но земята е стигнала до една такава фаза, която множество, множество същества са стигнали на този етап, на този финален етап от развитието си. Разбира се, винаги има и следващи и следващи етапи, защото еволюцията е един безкраен процес. За да се стигне до там, наистина изпитите на Духа са много. И пак казвам, това е еволюцията на душата, цялостната.

За да ти се даде всичко, за да разбереш всичко, да станеш по образ и подобие или равен на Христос, както каза Георги, което е почти невъзможно, но почти, все пак има някакъв процент, който ти се докосваш или все повече и все повече се докосваш до това Божествено съзнание, се минава наистина през доста изпити. И навремето мистерийните школи, точно това са правили. Провокирайки страха у човека, защото страхът наистина е може би най-нисшата проява на човека. Още от животинското съзнание е останала, поставяйки го в една твърде трудна и непривична за него ситуация. Примерно в различни пещери са го вкарвали, какво ли не,

в доста трудни ситуации е попадал и човек е стигал до молитвата, до връзката, истинската връзка, и Бог го е извеждал от там жив и здрав.

Нещо подобно се е случило с Михаил Иванов, може би най-известния ученик на Учителя. Знаете, той е давал упражнения да ходиш на Мусала по тъмно, през нощта. И нещо подобно се е случило и с него, когато го обзема страха и той започва да се моли. Тогава се появява една сфера, това е описано в неговата автобиография, появява се една бяла сфера, която осветява всичко и той продължава след нея в тъмното.

Много важно нещо е това да преодолееш страха си, наистина е така.

При мен се случи по доста странен начин, може би няма да разказвам това, но беше наистина много интересно, защото си давам сметка, че аз целия тоя път, който, това са вече дванадесет – тринадесет години, който изминах впоследствие, наистина е доста динамичен пътя ни с Георги, с какво ли не се срещаме, с какво ли не се сблъскваме. И ако човек има дори доза страх в себе си, да не говоря вече и за съмнението и всичко друго, защото ще говоря и за тях след малко, просто е невъзможно.

Тоест, в един момент Светлата Сила, при някои хора, прави така, че му се помага на човека да му се отнеме страха.

Но това винаги минава през изпит. Просто те поставят във възможно най-трудната за теб ситуация.

Примерно, аз имах страх от тъмното и ме поставиха в ситуация, в която аз трябваше да стоя цяла нощ в тъмното, това беше в Арбанаси, къщата на Учителя, където се появиха и духове, почна да скърца всичко и просто беше безобразно, страх на максимум.

Ти трябва да го преживееш на максимума, за да го изчистиш.

След което на другия ден, нямаше и помен от тези страхове. Доста хора около нас забелязвам, че са поставени в такава ситуация, в която и смирението им е подложено на изпит. „

Скоро имаше един човек при нас, който беше дошъл с идеята да нощува при нас. Но Георги доста категорично му каза, че трябва да ходи на хотел. И аз се зачудих защо се случва това. Отговорът, който идва – че това е най-доброто за всички в крайна сметка. И после разбрах, че всъщност Георги е подложил този човек на изпит и Слава Богу той си взе изпита, защото на другия ден отново дойде в Центъра, беше с нас без изобщо егото му да бъде накърнено. Както много хора, светския човек ще се обиди, ще каже: „А бе, те ме изгониха, аз ще им ходя на беседите, как ли пък, няма да стане тая“.

Навремето в школите на Питагор точно това са правили, те са подлагали хората на подигравка, на злобни изказвания, нещо което в днешно време се случва много лесно чрез фейсбук, да кажем.

Като чета коментарите за нас… до скоро още ме жегваше, значи егото още е имало нещо от него. Казвах си: „Как е възможно тези хора, толкова да не могат да възприемат, да достигне до тях доброто, да го възприемат по някакъв начин?“.

Но подигравката, пак случай с Михаил Иванов, който Учителя го подлага на такъв изпит. Подиграва му се публично, говори не много добри неща за него публично. И Михаил Иванов няколко дни страда от това нещо, в крайна сметка се връща при Учителя и казва тази фраза, която на мен ми се е запечатала и до днес я повтарям, той не казва „Господи“, въпреки, че на същество като Учителя ако кажеш „Господи“, няма да сгрешиш. Но е казал:

„Учителю, в твоите ръце оставям живота си“

и от там нататък вече е една твърде трудна подготовка, която той минава за Учител, въпреки че той си е бил посветен и от много високо ниво Дух. Бил е Дух на Михаил, който след работата, която върши на земята вече се издига и става Престол от Божествения свят.

Забелязвам го това нещо и с Георги – една строгост особена, която аз съм й свикнала и не съм на нея, наистина сме били във всякакви ситуации. Диамантената воля, която се проявява когато нещо трябва да се премине, дали даден човек ще трябва да мине през даден изпит или нещо, което трябва да се случи по един по-различен начин, тогава се изявява.

Той по много забавен начин говори за нещата какво е Диамантената Воля със семките в джоба и така, но повярвайте ми, когато нивото се вдигне /нивото на съзнанието/, а то постоянно се вдига, защото наистина е безкраен процес. И той е точно като един, как се казват тези игри, в които нивото, левъла се вдига и вдига все повече, минаваш едното, нямаш време да си въздъхнеш, да кажеш: „Ох, минах го, Слава Богу“. Въпреки че го има това, това удовлетворение, за миг те оставя така да се порадваш на победата си и в следващия момент започва следващото ниво, което е още по-сложно и трябва и там да си максимално мобилизиран и на щрек, за да можеш да се справиш.

Та исках да кажа,

че ролята на Учителя, това мисля, че е цитат от Учителя, който ползвам, а може и да е от Михаил Иванов, казва, че неговата задача не е да ни пази от бурите.

Навремето имаше такава група около нас, които смятаха че на тях живота не им върви много добре, защото Георги е виновен, не ги пази достатъчно добре.

Ролята на Учителя е даже обратното бих казала, не че да те вкара в бурите, те бурите Господ ги изпраща, изпитите отгоре идват, но Учителя, който е до теб в тяло, а и ролята на Учителите, които са от горе и които също те водят, е да ти помогнат как ти да минеш най, то не е леко, но най-безболезнено през всичките тия процеси.

Днешният ден, освен че е Малка Богородица, е един важен ден, защото преди около седмица започна един процес с кристализация на телата, който днес завършва и за мен това е изключително нещо, което се случва. Това ще ни даде много. Не знам колко от вас са запознати, но той е на дванадесет нива, както човешкото тяло е изградено на дванадесет нива, от квантово до ниво организъм. Като процесите, които протичаха се водеха от четири или пет висши същества.

Първо мина един престол, който отговаря за кристалните структури. След това елохимът Васена, който отговаря за Принципа на Съвършенството. След това един от светилниците и след това Абсолюта. Но работата беше завършена до деветдесет и девет процента на всички нива, много често е така, когато Светлата Сила работи с нас. Георги това го нарича „златният процент на Бога“, той е последният, той е най-трудният. И там наистина те изпитват до последно с изпит на твоята дълготърпеливост, за да се види дали ти си готов, защото когато това ти се дава, то винаги е някаква дарба.

А правилно на Изток са казали, че дарбите, сидхите, току така не се дават, трябва ти да си кристален, в теб никаква лошотия, никакво его да не е останало. И затова те изпитват многократно, изпитват ти и търпението, и вярата, и всичко, докато момента, в който вече този процент се дава. И то е нещо, което не зависи от нас.

До този момент ако ние сме се молили, правили, за да можеш да се пречистиш и да преминеш, тук вече това е асансьора, Бог те поема и каквото е необходимо пречиства. Та днес този един процент за завършване на тази кристална структура ще бъде завършен до края на деня, може би още докато сме тук, защото много често това, което аз наричам Божествено лечение, то не е само, за да си лекуваме физическите тела, а и то е с душите, и дарбите ни се отключват, и много посвещения.

Много често откривам, че хората докато сме били заедно получават някакво посвещение, което нормално обикновено се случва най-често на енергийните места. Затова много хора като ги обикалят и впоследствие като проверя, „А, бях на Белинташ, бях тук, бях там и от тогава нещо по-добре ми е, по-леко и забелязвам, че така някои неща по-лесно стават“. Значи се оказва, че този човек там е получил посвещение. И затова са тези енергийни места, просто там си има такива портали през, които Духа работи, но разбира се не работи с всеки, има хора дето всяка година си ходят на такива места и просто ефект няма, защото не са дорасли още.

Това кристализиране беше свързано с това, че всъщност да кажем квантите, квантите в човешкото тяло са хаотични. Но чрез тази нова структура те заемат една почти стабилна форма, пак се получава някакво преливане, преминаване, те няма как да са неподвижни квантите. Но все пак една сравнително устойчива структура на додекаедри. Додекаедрите, знаете от сакралната геометрия, това са фигури, които доста се доближават до кръга. Всъщност в следващата раса, която ще бъде, вече кристалните тела ще бъдат изградени от сфери, тоест квантите ще бъдат подредени като сфери, атомите ще са, това е структурата. То не е толкова съдържанието, какви ще са точно атомите, дали ще са силициеви, дали ще са въглеродни, по скоро важно е структурата. Както водата – най-важно е структурата, разбира се и съдържанието – водород и въглерод е важно, но структурата е по-важното нещо. И може би силиция ще увеличи процента си на съдържание в тялото по някакъв начин, за да подсили този процес, но по-важно е това, което сега се случи тази седмица, беше структурата. Тук се отплеснах малко от темата, но мисля, че е важно все пак.

Говорейки за Изпитите на Духа и за Божествената алхимия, има три етапа – тук се ръководя от Пентаграма на Учителя, който описва тези три основни етапа, които човешката душа изминава по пътя си към Божественото.

Първият етап, това е външния кръг. Това е човек, който още е в несъзнателното, това е светския човек. Болшинството от хората на земята са там.

Тук Учителя дава пет символа. Дава сабята като символа на /може да се каже/ насилието, но това не е само насилието, а това са въобще греховете. Това е човек да върви против Бога по какъвто и да е начин. Може да е насилие, може да прекалява с някои неща, просто това са си неговите /изпити/, защото всяка душа си има индивидуален път и различни неща изпитва. Не всички сме били насилници, някой е лъгал – просто това са греховете на хората да кажем.

Въпреки, че за мен грехове няма, това е термин от църквата. По-скоро всичко е опитност и е полезно за хората всичко, което минават.

При много хора, от духовните хора, идва следващата фаза, която е чашата. Там е всъщност това да си платим кармата. Това, което сме надробили в етапа на сабята, в несъзнателното, в един момент ние си го плащаме. Като това плащане, то се извършва циклично, но сега на земята човечеството ще бъде подложено на етапа на сабята, тоест етапа на сабята си го е направил сам, но на етапа на чашата. Това винаги е свързано с някаква загуба, зависи какво си си надробил в етапа на сабята, какви грешки си допускал.

Ако си бил насилник, към теб идва насилие, ако си бил лъжец, почват да те лъжат и така нататък, нещата винаги се връщат. Но просто сега това, което предстои с шестия печат, който ще бъде сериозна финансова криза, доста хора в следствие на тази загуба, съзнанията им ще бъдат подложени на шок. Но това е позитивно, защото много съзнания по този начин ще влезнат, така да се каже, в духовния път.

Та тук е чашата, тук много хора, понеже започва да се събужда съвестта им и започват да се разкайват: „Ох, какъв съм бил, защо съм бил“. Особено ако някой им каже на регресия или хора като мен и му кажеш: „Ти си бил убиец или нещо“, и почва вече голямото разкаяние. А това не е ОК. В смисъл, на всички хора се опитвам да обясня, че това са опитности, че това е нещо хубаво в крайна сметка, което Бог е определил тази програма, трябвало е да мине през нея и не трябва да си вменяваме вина. Дори когато не успяваме в някои неща за деня, всички хора ги успокоявам и казвам: „Повярвай ми, в момента изпитите, които минаваме са изключително тежки и заради това“. Светлата сила е доста снизходителна към нас, просто това е ежедневно. Всеки ден, кармата, които хората по този начин са си направили, минавайки през изпитите им, се пречиства. Говоря за група хора, не за всички, за хората, които вече се работи с тях, им се пречиства, за да могат те на следващия ден да продължат отново на чисто. Но просто изпитите са трудни.

Това, че си се ядосал нещо /казвам г,о защото предполагам, че при много от вас това го има/, защото наистина преминаваме и буквално сме на прага на последната долина, тоест най-трудните фази вече са преминали и това е свързано наистина с доста по-голяма емоционалност у хората. Изпитът по дълготърпеливост беше на абсолютния максимум. А то така е направено, че това, което най-много го иска душата, то не случайно това желание е заложено в нея, точно там ти дават изпита по дълготърпеливост, точно там не се получава и не се получава, и не става, и не става. Чакаш да стане това нещо, но то не става. Това е наистина може би последния изпит, наистина труден изпит, но не невъзможен – както казва Георги.

Малко изпреварвам нещата. Още сме на външния кръг, който е чашата, с каквато мярка мерим, да ни се отмери. Книгата – тук доста хора се увличат на този етап. След като си минал през страданието, разбрал си някои неща и започваш да ходиш на лекции, на семинари, да четеш много книги. И това знание те увлича. И това е /суфите казват/ една от долините, където душата може да заседне – както познаваме и такива хора наистина, които стигат до този етап от развитието си. Просто тях ги интересува основно знанието и напред те не могат да продължат. Но това също е все пак човек, стигнал е до някъде да кажем.

Свещта е следващия символ, който дава проясняване. Как става това проясняване? Винаги е чрез посвещение, повярвайте ми, няма вариант, няма случай в развитието на една душа, което да се случи нещо и то да не е свързано с присъствие на Светлата Сила. И точно това са посвещенията. Първото посвещение, което е на тази фаза, това е вливане на Дух от монадата ни. Защото ние никога не сме на сто процента. Нашият Дух, голямата част от него е горе, а някаква частица от този Дух е слезнала долу на земята и се проявява. И най-често, да кажем, ето аз съм женския Принцип на един Дух, при мен бях проверявала – имам тридесет процента от Духа на еди кой си, който съм аз, обаче когато започнат посвещенията и това беше моето първо посвещение, започва да се влива Дух от тази монада, която си ти като представител, но не само от женския Принцип, но и от мъжкия, тоест от двата. И тогава, това, което Георги каза, че сърцето и всичко си застава наравно, и се хармонизират ума и сърцето, най-вече това, се случва по един естествен начин, но винаги Светлата Сила ни го дава. Тоест максимума, който може да ти се влее Дух е деветдесет и девет процента от мъжкия Принцип. Ето, да кажем Радинка тя е михаил, деветдесет и девет процента от мъжкия Принцип на този михаил и деветдесет и девет процента от женския, но един процент винаги остава. Няма как всъщност, той ни ръководи от горе, винаги ни остава. И това всъщност е първото посвещение. И на тоя етап човек, колкото повече Дух му се влива, той добива сила, нови способности, увереност добива. Тази фаза се нарича проясняване и Учителя я е изобразил като свещ.

Разбира се, следват и други посвещения вече от други светли духове, тук може би да ви обясня разликата между посвещение и проектиране, защото тя е доста голяма. Посвещението – част от Духа, да кажем Радинка е михаил, над нейната йерархия са престолите. Значи, част от Духа на един престол, винаги е престол, който е свързан с Принципа, за който този човек отговаря, винаги е такъв Дух. Както тя е Принципа на Съвършенството, значи престол, който отговаря за Принципа на Съвършенството прави посвещение. Тоест влива част от Духа си в нейното поле. И те са множество. След това е престол, след престол може да е някой от елохимите, не някой, а точно Васена, който отговаря за Принципа на Съвършенството, след това от Светилниците да кажем, който отговаря също за Принципа на Съвършенството. И когато ти имаш посвещение от всички Светли Сили до Абсолюта, тогава вече дарбите ти почват да се проявяват и нещата тръгват на сто процента. Но дотогава душата си минава нейните изпити.

Проектирането на Дух е нещо много по-рядко срещано, но също се случва, в доста хора вече съм го откривала. Аз даже преди това не знаех какво точно означава това проектиране. Бях открила една жена, която е проекция на духа на Мария Магдалина. Казвам:“Уауу Мария Магдалина е тук, как е възможно?“ Защото тя де факто изявява същите качества, които този Дух носи в почти същата степен. Но това беше временна проекция. Просто много често духовете работят чрез временна проекция, тоест той се влива в теб почти целия, за да даде нещо на хората около теб, да кажем. И това може да е за няколко мига, след това се оттегля и ти пак си си ти, може да имаш някакъв бонус, нещо се е променило в теб самия, ускорила се е еволюцията ти заради това, че душата ти се е съгласила на това нещо със сигурност преди да дойде, че чрез нея ще се работи по тоя начин.

Никога Светлата Сила не прави нещо без съгласието на душите. Но когато това е постоянна проекция, ти реално ставаш еманация на този Дух. Все едно той е слезнал. Христос няма да слезе и Мария Магдалина, но те се проектират. Висшите духове, особено от Божественото и Всемирното Съзнание, които са Отца и Абсолюта, и Духовете, които са около тях, те не се прераждат току-така. Даже поне аз смятам, че особено Духовете на Абсолюта не се прераждат, но те се проектират и правят посвещения, по този начин Светлата Сила работи.

В какви неща навлезнах, още не съм казала за жезъла. Какво е свещта? Тук на тази фаза е все още един светски човек, който си вика: „сега работата ми, семейството ми“ и така нататък, не че това са лоши неща, но все още той не е взел това вътрешно решение да се посвети.

И последното е жезъла, което е фазата на себевладеене, което пак е частично.

В тази първа фаза на външния кръг на пентаграма е фазата на пеперудата, бях говорила преди години за нея. Това е един много приятен етап от развитието на духовните хора, обаче голяма част от тях там си и остават. При мен беше, когато ходех на съборите на Бялото братство и просто усещах една красота, безметежност, оптимистичност, радост. А бе живееш си точно като пеперудката, която преживява една благост, нещо много красиво, но до там.

Докато посветения и особено съвършения трябва да се превърне в пчела, която дава, не в пеперудка, която живее красиви неща. Не че те са лоши, но това ни се дава за някакъв момент като награда за това, че си минал първата фаза, външния кръг, като едно предвкусване на това, което предстои. Защото финалната фаза Долината на Радостта – там вече е Истинската Радост. Там те трогва и изпитваш Любов и Радост от най-минимални неща. От най-минимални неща изпитваш Умиление и Радост, там е Единството и така нататък. Докато тук е просто едно загатване за това какво предстои.

И вече следва Пътя на посветения, това е вече вътрешния кръг. Тук душите се учат на Добродетелите, като всичко започва от едни удобни стъпала, както Учителя ги е дал.

И сега ще ви разкажа за Добродетелите малко по-подробно, защото ние знаем Петте Основни, но те са дванадесет основните, свързани с дванадесетте Принципа, с дванадесетте Същества от Елохимния свят, които работят и чрез посвещение дават тези Добродетели.

Първото е, това да се научим да сме Справедливи и Смирени. Когато човек мине през Смирението, Елохимът, който е на Справедливостта дава едно качество, което може да се прояви като магично качество. Тоест, ти буквално да можеш да се смаляваш, да ставаш малък човек, като джудженце. Но в духовен смисъл, ти вече каквото и да ти кажат, както и да те похвалят, в теб е джуджето, ти все едно си никой. Хем знаеш, че си всичко, хем просто няма значение кой какво ще каже – дали ще те похвали, дали ще ти се накара, дали ще те охули, все ти е тая. Това е смаляването. Но това, между другото, като магично качество, маговете, които вече са го развили, те буквално могат да се смаляват, но това нещо се случва само след изключително Смирение, до което душата стига след много изпити.

Този Елохим, а и всички други Висши Духове, които са свързани с Принципа на Справедливостта, започват да помагат на този човек, така че той да развие това магично качество.

По подобен начин, когато човек се научи на Приемане и Съгласяване, тогава му се дава Изобилие.

Значи вижте колко е свързано – първо трябва да се смириш и тогава дори във физически смисъл може да ти се даде дори богатство, няма лошо в това.

Идеята, че духовния човек е беден човек, това не е истина. Където е Изобилието, където е Бога, то е във всички посоки.

То не е само „Аз съм аскет и нищо не ме интересува“.

Нашата задача е да одухотворим материята, не да се отречем от нея, а да я одухотворим.

Това е изключително – да внесеш Дух в материята, както древните са правили и са го изобразявали чрез пещерите и лъча, който прониква в утробите, който ги одухотворява, който одухотворява материята. Нещо такова правим и ние всички на земята, това ни е едно от основните упражнения.

Но когато човек се Смири, когато мине през Приемането и Съгласяването, тогава му се дава Изобилието. То може да е материално, може в Духовен план да започне да се проявява, той се уголемява. Това маговете го могат – както си един малък човек, ставаш великан, да кажем, след като си минал през тези два Изпита на Смирението и Приемането.

Следващ Изпит е Съвършенството. Да си изпипваме съвършено работата и когато това го постигнем, и сме съвършени във всичко, което правим, дори и в най-дребното, тогава ни се дава лекота. Сега ще ви дам един пример. При нас преди много години идва една готвачка, която беше дошла от Германия при Георги, за да попита какво да прави, вече беше почнала да има видения, сънища, да разказва, да пита, кое за нея е подходящо, на какво да се посвети. И той казва /оже би сте чували в някои от беседите/: „Ти просто това, което правиш, трябва да го правиш съвършено. Да готвиш с Любов и нищо повече.“ И тази жена сега се появи отново при мен, преди няма и месец, и разказва: „Тогава аз се прибрах, ама бях толкова огорчена, че аз съм била толкова път от Германия до България, само и само да го видя този човек, и той да ми каже да си остана готвачка. Пък аз имам дарби, имам всичко, как ще си остана готвачка? Но в последствие приех и започнах наистина, дори да съм притеснена, ядосана, влизайки в кухнята аз се стремях тези емоции да са далеч от мен, за да мога да правя нещата наистина с Любов.“ Колко време е минало, вече й се дава дарбата, започва да рисува и сега въпросът й към мен беше дали да продължи да е готвачка, или вече да се посвети на това новото, което все по-голям успех има, продава картините си. Тоест изобилието вече е дошло.

Един много хубав пример в това отношение – съвършено да си вършим работата, да влагаме сърце и душа в нея и да я изпипваме. А не да сме механични роботи, каквито се опитват известни сили, които работят да се арманизира човека и така нататък, а точно обратното каквото и да е дори и най-малкото, със сърце и душа.

След това идва Изпита на Състраданието, което много хора от духовните хора съм установила, че са минали през него. Преодолели са завистта, ревността и всичко това, и вече са получили посвещение и имат развитие на това качество, което е емпатията. Това е да си състрадателен, да си емпат. Първоначално може на някои хора да им е изглеждало като нещо тежко. Аз също го имах в доста силна степен. Просто усещам кой къде го боли и какво, понякога, мислите му усещам – това вече е телепатията, но най-вече това къде го боли. Когато това нещо го усъвършенства Светлата Сила в теб, ти пак го усещаш, но то е за миг, просто да ти се подскаже, да си насочиш натам вниманието.

Да кажем, идва човек – черния дроб лекичко ме боцка, казвам: „Аха, този човек има там проблем!“ и му го казвам. Докато преди години това беше едно тягостно състояние, в което откъдето и да мина всичко усещам. Сигурно много от вас са го преживели това нещо. Това всъщност е много положително магично качество, една Добродетел, която е Състрадателността. Само състрадателните хора са емпати, хора които са проявили състрадателност.

След това идва петия Изпит на Благородството и Духовността. Тук е всъщност един от най-трудните изпити на човечеството, е който то е заседнало, защото този материализъм, който се проявява масово, е точно невзет такъв Изпит по Духовност. Когато човек се научи, че Духът в крайна сметка е по-важен, че конят е пред каруцата, не обратното и започне и да го прилага, не само да го научи, даде предимство, приоритет в живота си на това нещо, тогава дарбата или магичното качество, което му се дава е деликатност и магичното качество е да ставаш невидим. Има логика – проявяваш Духовност, ставаш невидим, буквално би могло да бъде при малко по-напредналите.

След това, също труден Изпит по Целомъдрие. Тук са всички форми на сексуалността, която не е точно това, заложено у човека. Защото това, което е заложено, това е една Висша Творческа Енергия. Това, което казват Кундалини, това е наистина една Висша Съзидателна и Творческа Енергия у човека. Как ще я използва – негова си работа. Повечето хора я използват за най-нисшите неща. Ако ти успееш това да го култивираш и да го овладееш… Не случайно при много от хората на Духа се дава като целибат, тоест има дълъг, дълъг период, в който това нещо не ти се разрешава. И когато минеш през този период, се получава това магично качество, което се нарича целомъдрие, а когато то се развие, се получава асансьорното издигане в Духа. Тоест, тази Енергия по един много естествен начин тръгва от втора чакра, където е седалището й, нагоре по канала до дванадесета чакра, която е доста над главата и каналът се отваря. И тогава този човек, освен че има реализации в творческите неща, тази творческа енергия не я използва само за сексуалност, той има и много силна връзка вече с космическата и земната енергия. Той има мощ, има енергия, защото и отдолу вече заземяването върви добре и нагоре. Това е изключително важно и много важен момент, който един човек в посвещенията си може да получи. И това не се получава в следствие на техники, практики, каквито и да било, а единствено и само след като си вземеш Изпитите по Целомъдрие.

След това – Умереността. Изпита по Умереност – когато човек се научи да не прекалява с нищо, нито с храна, нито с алкохол, тук са всички зависимости. Когато душата научи, че това не е ОК, че в крайна сметка трябва да се научи да владее желанията си, тогава има посвещение от този Елохим, който отговаря за този Принцип и от Висшите Духове в последствие, ако се даде на човека, и това му дава Умереност. А когато се развие като магично качество, това вече са астралните пътешествия.
Ако си мислите, че някой разказва, че е астрално пътешествал и това току-така случайно е станало, няма такова нещо.

Всичко е даваш, полагаш усилие, получаваш.

Взел си си Изпитите по Умереност и ти се дава и това нещо в някакъв момент, когато душата ти е готова.
След това Елохимът на Мъдростта, който е Учителя, елохимът Елохил, известен на земята като Петър Дънов.

Тук и по зодии съм ги подредила, те точно си отговарят нещата. Смирението е овена, Изобилието е телеца, Лекотата са близнаците, Ракът е състрадателност, Лъвът е деликатност, да станеш невидим, Целомъдрието е девата, Умереност – това са везните, Разумност – скорпиона.

Когато се научим да сме Мъдри – какво означава това? Това означава

преди всичко да ценим живота във всичките му прояви.

Това е най-важното по отношение на Принципа на Мъдростта. Когато се научим на това и на мравката път да правим, дори да я настъпим, да се помолим за нея: „Господи, прости и ако може съживи я“, за тези, които имат тая дарба, тогава вече човек започва да получава посвещение от Елохима на Мъдростта и от по-висшите Духове, и му се развива телепатията. Телепатията – при всички хора на Духа установявам, че това е качеството, което при всички се развива, без изключение. Тоест за вбъдеще ние ще имаме възможност да си общуваме телепатично. Но не само помежду нас, като казвам „бъдеще“, не е толкова далечното бъдеще. Мисля, че до края на годината всички тия процеси, който до където си е взел изпитите и е дораснал, ще завършат, включително и с телепатията.

За мен по-важното нещо в телепатията е връзката с Духа, с нашия ангел-хранител. И от там, когато човек го развие получава пълното водачество. Просто нямаш вече колебания –  къде да отида, какво да направя.

След това един от най-трудните Изпити е на Истината, на който посвещението е от Отца, защото Той отговаря за този Принцип. Тоест, да се научим да не лъжем, дори никакъв нюанс на лъжа да не допускаме, на измама и така нататък, да не ощетяваме никого по какъвто и да е начин. Когато се научим на това нещо, ни се дава това посвещение от Отца и от по-висшите Духове на Абсолюта и тогава човек развива Истинност, Дар на Различаване. Изключително нещо.

Значи ако телепатията е нещо, което като мисъл ти се спуска и го усещаш, като глас някои го чуват, някои разбират дали жена или мъжки Принцип им говорят. Дарът на Различаване е нещо, което просто го знаеш. Поглеждаш го и знаеш, това е така и ако провериш по някакъв начин, наистина се оказва, че е така. Кой какъв е, защо е дошъл, какво търси, просто поглеждаш човека и знаеш нещата, това е след посвещение от Отца и след като си вземем Изпита на Истината.

След това Елохимът на Благоразумието. Тук хората трябва да се научат на ненасилие и качеството, което се получава магичното е телекинезата. Тия хора дето могат да местят предмети, те са си взели този изпит. Скоро проверявах за този човек – Динамото. Има един човек, сигурно сте виждали видеа с него. Какъв е той? Оказа се, че е престол. Престолите отговарят за Висши Космически Процеси. Примерно, преди малко споменах, че един от престолите, който отговаря за кристалните структури, започна работа по кристализирането на телата на хората на земята. Скоро имах среща с един престол, който се оказа че всъщност е Духа на Тесла, единия му Принцип, защото другия е прероден, той Духа си е горе тъй или иначе. Той отговаря за космическата енергия. И какво прави той? Интересни неща прави.

Оказва се, че човек чрез молитва може да си занижи на минимум разходите за ток и така нататък, чрез работата на този Дух. Но и той дава енергия, дава много енергия на хората когато той работи с тях. Тук е телекинезата, когато си вземеш изпита и се научиш да не проявяваш насилие под каквато и да е форма, ти се дава това нещо телекинеза.

Елохимът на Доброто дава защита, дава и Добродетелност. Учителят обяснява какво е това Добродетелност. Това не е просто Добро – да бъдеш добър, но да станеш истински служител.

И последният, Христос, когато си вземеш Изпита на Любовта, какво означава това? Георги даде примери – каквото и да ти направят, хора, които са те предали, са те огорчили: „Жив, здрав и благословен!“ и наистина да му го излъчиш.

Скоро имаше един случай, в който един човек, който много от отдавна беше излъчил много силен негатив към мене, се обади на Георги, той поддържа връзка с Георги, и беше предприел и действия срещу мене, както и да е. Но точно тогава аз минавах през един такъв изпит и докато слушах как говори, а той му се оплакваше за здравето си, то доста се е влошило в последно време, и аз проверих мога ли да помогна на този човек, просто от сърцето ми излезе това желание да му помогнем. И казах това нещо: „Жив, здрав и благословен“ и казах Молитва за Всеопрощение, за пречистване и за първи път научих какво е да обичаш предателите си, наистина е доста трудно. В ума си може човек да си го казва, но истински да го преживееш, не знам колко може да се опише.

Та когато човек мине през този Изпит на Любовта, той става еманация на Христос, той получава Дара на Еманацията и висшата добродетелност е самопожертвователност.

Това са Добродетелствата и Посвещенията на Елохимите, които посветения в някакъв етап от еволюцията си, в някои от преражданията си минава. Няма как да не минеш, просто това са основните неща.

На този етап на Пътя на посветения – вътрешния кръг, когато работим по Добродетелите, в един момент човек трябва и да се самоопредели. И тук обикновено близките са, които винаги се опитват да те настъпят, да кажат: „Ти къде си тръгнал? Какво си въобразяваш? Стана толкова отвеян, не си вършиш работата? Къде си тръгнал след тия учители, след тия неща?“. Тук това е един акт на Диамантената Воля вече, човек трябва наистина да се самоопредели и дори най-близко същество да ти е, както при мен беше майка ми, която се тръшкаше, казваш: „Съжалявам, но за мен този път е по-важното нещо от твоето одобрение.“ И когато и това го направиш, вече нещата доста олекват. Доста важен изпит е този.

Доста хора, обаче са заседнали тук, особено когато това е любимото същество. Хайде майката както и да е, но когато любимия ти до теб не е съгласен, отрича, настроен е негативно. И ти понякога за да му угодиш, отстъпваш от вярванията си и от принципите си, и суфите го наричат Долината на желанията, просто оставаш на това ниво.

Не че Бог няма да ти даде шанс пак да се развиваш и да продължиш, но понякога хората тук не успяват да си вземат тези изпити. На това ниво, което е пречистването де факто, защото когато ти правят Посвещение това е наливане на Дух, но за да се налее Дух, за да стигнеш до Посвещение, ти трябва да си се пречистил енергийно.

Затова работим, молитвичката, която казахме в началото, се надявам за всички /не се надявам, знам със сигурност, че е така/, че това енергийно пречистване е протекло, защото чак след него ти можеш да проявяваш чисто нещата. Иначе в теб има нечисти сили, които ти си привлякъл през преражданията си, те са си с теб и се проявяват.

И това съответства на тези четиридесет дни, които Христос минава в пустинята. Тук един от капаните, в които хората също попадат на тази фаза – духовното его. Преди малко с някои се шегувахме, че както и да е имаш его, светски човек, имаш самочувствие, облякъл си си новите дрехи, караш скъпия джип… Какво от това? Но духовното его – това са хора, които вече са получили част от Посвещенията, част от някоя дарба, която им се проявява, и вече това е доста сериозен изпит. И вече ти смяташ, че „аз вече съм нещо, че всички трябва да се съобразяват с мен“, наблюдавам го при доста хора. Трябва да сме внимателни, просто винаги каквото и да си мислиш, че е твое, повярвайте ми то не е наше. Всичко е от нашия Татко. Винаги с Благодарност към Него – и да ни хвалят, и каквото и да казват.

Това навремето научих, когато пеех на едно място и хората много ме хвалеха. Разбрах какво е да те хвалят, това е много сериозен изпит за егото. Дори е по-неприятно от това да те порицават. Много е лесно, особено за един човек на изкуството, да си кажеш: „О, аз съм велик актьор или велик певец и всички ми ръкопляскат“, а всъщност ти си едно Божие оръдие. Ти си изпратен там, Божието Слово работи чрез теб, когато ти да кажем пееш или рисуваш, или каквото там правиш, защото почти при всички хора на изкуството това го има. Та това е много сериозен изпит на духовното его.

Георги имаше цяла тема, цяла лекция в Сапарева Баня на тази тема, много важна. Като разпозная, че насреща ми е такъв човек, без аргументи, без нищо – съгласна съм с всичко, каквото той смята, че е така, нека да е прав, и Бог знае как да работи с всеки един.

Другото е капанът на ума, което също суфите казват е един от изпитите. И в йога много се говори за ума. В последно време установих какво е ума. Георги е казал много пъти, че „мислите не са наши и че зависи кой до къде е пораснал, до този етаж той хваща мисли, които улавя и изразява уж като негови“. Когато човек има силна връзка със Светлата Част да кажем, преимуществено той хваща светли мисли и проявява светло поведение, чисто, добро поведение. Но когато той, в следствие на преражданията си е привлякъл доста тъмни сили, той хваща и тъмните. Може да е наравно. При някои хора, при които се говори за сериозните обсебвания, там вече те преимуществено хващат само тъмни мисли. Тези мисли идват у хората чрез едни енергийни нишки, които ни свързват с тези същности и всъщност това е ума. Дето казват йогите „да преодолееш ума“. Умът трудно се преодолява, след малко ще говоря за това – капанът на ума.

Следващият, всъщност вече вътрешния кръг, който Учителя Петър Дънов само го споменава, той не го е обяснил, явно по това време не е имало хора, които да го преживеят това или и аз не знам, може би го е оставил на нас да го открием какво е, или на други хора, които ще дойдат след нас, но тук не е много добре обяснено. Има обаче при суфите отново обяснения за тези преживявания, всъщност Учителя го нарича Пътя на Съвършените. Изобразява го в центъра на пентаграма под формата на две змии и един кръст. И суфите обясняват, че това вече е… Кръстът какво символизира? Това е пълното самоотричане, което под формата на мистичната смърт на индивидуалността, смъртта на егото – за тази смърт става дума. Тя понякога е толкова болезнена, че ти дори може да я объркаш с физическа смърт, да си кажеш: „Край, отидох си“. При мен беше нещо такова. Тук ти се превръщаш в истински служител.

За да станеш служител, егото трябва да си отиде, в голямата му степен.

Някаква частица ще остане, разбира се, все пак за да те самосъхранява, да те поддържа, но голямата му част си отива. И мистиците го наричат това тъмна нощ на душата. Тук се проявяват и наскоро много от хората ми писаха, буквално последните десет дни върви този процес на отчаяние. При мен се прояви също, то беше за някакви пет минути може би, но си казах: „Господи, до кога ще е това нещо, просто вече то не се издържа“. И Радинка до мен, има кой да ми съчувства, и почнах вече, изпадаш и в жалост, има кой да те жали. Тъмната нощ на душата, това е отчаянието. И си казваш: „Господи, докога ще продължи това?“, независимо какво е.

Всеки си казва: „Кога ще дойде моята половинка, която чакам? Кога ще се отърва от всички тия финансови проблеми, които имам? Докога, Господи? Неиздържам повече.“ Това е фазата, то може да е за кратко, но се прояви много явно, сигурно доста от вас ще ми го потвърдят впоследствие – тъмна нощ на душата, отчаяние. Тук са и страховете, защото губейки егото, ти все едно губиш някак си индивидуалността си, губиш себе си, сливаш се и нормално е да се прояви този екзистенциален страх.

Тука, Георги го нарича Долината на съмнението, проявява се и съмнението. Казваш си: „Добре де, аз толкова път извървях, какво ли не направих, през какво ли не минах, и да попадна в тази ситуация, дето все по-зле сякаш става, няма надежда за проясняване. Имаше ли смисъл всичко това?“.  Съмнението.

Жалостта – казах, намираш си някой да му се ожалиш или да му помрънкаш: „Аз така, горкия аз, какво се случва?“. Казват дори за Христос, че за момент е изпаднал в такова състояние на кръста.

И тука, ще ви споделя за нещо, което открих, много важно нещо. Суфите казват: „Да заобичаш тъмнината“. Работейки за всички тези нишки, които ни свързват с тъмните сили, за да се прекъснат така, че в крайна сметка към хората, които са устремени към Светлината, да идват само Светлите мисли и те да работят за Светлината. И работейки за това нещо, с помощта и на приятели в началото, и нещата ставаха все по-сложни, все повече нишки трябваше да се прекъсват, и там някъде изпаднах в това отчаяние, и си казвам: „Господи, докога?“, то просто – денонощно молитви, край няма това нещо. И в един момент започнах да излъчвам една Любов към… Защото аз късам нишки с конкретни духове, това са шефовете на тъмните, които те владеят нещата. Късайки нишките с тях, в един момент започва да се появява една като Любов към тях, много странно чувство. Казвам: „И те са същества на Бога, защо се опитвам да отърва от тях или да отърва хората от тях?“ Георги и той се намеси и каза: „Ти не се молиш правилно. Не трябва да се късат нишките, трябва нещо друго да се направи.“

И точно това нещо се случи – да обичаш тъмнината, да я разбереш и да я допуснеш да ти помага.

От тоя момент аз започнах да се моля, не да късам нишки, а да моля за съдействие, включително и на тези тъмни духове. Защото

всичко е творение на Бога.

Има една Светла Част, която е едната половина. Има и една тъмна част, която е другата половина, която ние наричаме тъмнина, Георги я нарича „братовчедите“. Тяхната роля е да ни въвеждат в изпитите, да минаваме през трудностите, тоест те си имат тяхната съществена роля, за да върви еволюцията на съществата. И за един човек, който е човек на Любовта, той трябва да обича и едното, и другото, и да приема помощ. И когато приех и помощта от тях, може това да ви шокира, част от вас, защото човешкото съзнание е настроено по друг начин, но когато приех и помощта от тях, процесите вече се ускориха, все едно досега съм се молила само на половината от това, което е като потенциал, което Бог е създал. Но когато кажеш: „И тия същества ги обичам“, живи и здрави няма как да се каже за тях, но „благословени да бъдат тези висши служители, в крайна сметка, на Бога, нека и те да си вършат работата, позволявам им, дори искам помощта им“, те започнаха сами да късат нишките и то изключително ускорено, и процесите се ускориха. И всъщност разбрах какво имат в предвид суфите, като казват това: „Да заобичаш тъмнината, да я разбереш и да я допуснеш да ти помага“.

И следващото, което разбрах е какво е да допуснеш, какво означава това: „Да бъде волята Божия“. Скоро един човек, два пъти вече идва на лечебна сесия, която водя, и първия път като дойде говори на един жаргон, леко цинично, но иначе го проверих – светъл Дух на ангел. Първо прераждане, явно човека търси да се ориентира. И след това той разказа на второто си идване, как той никога не се е молил през живота си и се чудел как точно да го направи. Решил да иде на Рилските езера и каза: „Понеже не знаех как да се моля, само това повтарях: Господи, Ввоята Воля да бъде! Да бъде Волята Ти! Да бъде Волята Ти! През цялото време си повтарях тази молитва.“ И като проверих, този човек имаше Посвещение там.

Искам да се върна на това, че когато ние стигнем до този етап, да се предадем буквално: „Господи, да бъде Волята Ти!“, тогава вече се дава наистина това най-същественото. Ние преди това сме искали някакви неща, ама ние колко знаем какво да искаме, друг е въпроса.  Дава ти се това най-същественото, което е най-, най-, което само Бог може да ти го даде, което е най-полезно за душата ти в крайна сметка. Просто егото абдикира в този момент.

След това суфите обясняват, че има още една долина, Долина на празника, която съответства на фазата на Възкресението, на Единството с Божественото. Много от хората, с които се работи, са на прага на тази долина. На прага на това те да се проявяват като Светли Същности, които са служители, които помагат. На много от нас все повече ще ни се налага да пътуваме, да се движим сред хората. На хората като нас работата ни не е да си стоим в къщи и да четем само книги, да кажем. Трябва да се движим сред хората, защото чрез нас Светлата Сила работи, чрез всеки един от нас и колкото хора днес си благословил: „Господи, жив, здрав и благословен да е този човек“….

Дори ето, сутринта човекът не искаше да ни пусне навреме: „Жив, здрав и благословен да е“ и в следващия момент той каза: „Да, хайде“, ред отстъпки направи и всичко си беше наред. И това е голямото вълшебство.

Благодаря ви!

Георги:
Ще използвам момента, историческия, това е новата книжка, която се казва „Звездна роса“. Отдолу пише изповеди, а на първата страница пише така „Звездна роса за звездната раса“. Тази хубава книжка се казва духовен пътеводител, заради следните чудесни неща. Отбелязал съм си тука осем, девет листчета, за да ви прочета по едно изречение от нея само и след това ще го допълня, защото наистина като я прочете човек, тъй като тука има не само Добродетелите, но има и грехове, които човек ги мисли, че не са грехове и са нормални неща. Е да, ама не са. Щом и аз пак казах: „Човек трябва да се наказва дотолкова, според това, но и да си прощава“.

И така, първото, което съм сложил тука на първата страница е следното, което е основата на нещата на земята и което никой не иска да го чуе. Аз ще ви го кажа – който има уши да слуша, както казва Христос. Прочитам го и след това леко го тълкувам. Вижте какво, тия неща са ми диктувани, не съм си ги изсмукал от пръстите и после са ми обяснени. Както Исус е говорел всичко на апостолите си, но после трябвало и да им обясни, да им разтълкува и притчите, и всичко останало. И те дори не са стигнало до това съзнание. Ето какво пиша на тази страница.

„Всяка победа, извоювана с каквото и да е насилие, принуждаване, агресия, поробване, убийства и незачитане на Божествените и Природни закони (дори най-простичкия и лек протест), в името на каквато и да е кауза (Вселенска, общочовешка, Божествена уж) и под прикритието на какъвто и да е колективен, национален и общочовешки интерес (а това е колективен егоизъм, национален и общочовешки егоизъм, има индивидуален и колективен, казвам го аз), всъщност рано или късно е загуба за „победителя“. („Победителят“ е в кавички, защото няма победител). Това е абсолютен кармичен закон.“

Чета още веднъж:

„Всяка победа, извоювана с каквото и да е насилие, принуждаване, агресия, поробване, убийства и незачитане на Божествените и Природни закон, в името на каквато и да е кауза и под прикритието на какъвто и да е колективен, национален и общочовешки интерес, всъщност рано или късно е загуба за „победителя“. Това е абсолютен кармичен закон.“

Ще ви кажа нещо от опит. Хиляди години (Да бъде славата ти, Тате!) прави опити Господ да спре ревността на земното кълбо. Е, не може. Вика: „Ревността се състои от пет гряха, само смъртни.“ Това е: горделивост, алчност, завист, похотливост и гняв. Няма спирка! Няма спирка! Ревнивецът има абсолютно и петте. Останалите два според църквата са чревоугодничество и мързел – може да не е мързелив, може да не е чревоугодник, но тия пет ги има черно на бяло.

Знаете ли, докато Господ ми смачка ревността – изтривалката е нищо, казвам ви в прав текст. Защото ревността фактически е върхът на его-пирамидата. Човек първо се нервира, горделив е, защото има някакво притежание, другия човек го смята за притежание, той не го обича. Ако го обича, ще го остави свободен. Тука пише за Свободата много работи, след малко ще прочета. Той не го обича и следователно го смята за своя вещ. И когато този човек, алчен е, така да се каже, за повече удоволствия, говоря за ревнивия. И е завистлив защото когато жена му избяга при друг (или мъжа при друга), той умира от яд, защото тя ще бъде добре, а той тъпче и именно от тая абсолютна завист се ражда това. Той е гневен при всички положения, защото му се изплъзва инструмента на удоволствието. Ако той зачита другия човек като себе си, всичко е наред. Но не е. Значи този човек, не е човек, затова е гневен. И накрая – похотлив, ще отворя една скоба – защо пазителите на харемите, някога на бейовете и шейховете, са били евнуси? Защо пазителите на съкровищата също са евнуси? Имам безброй примери за това от десетки, стотици години, хиляди, насам. Защото евнуха като е скопен, значи кастриран, няма желание да харчи жълтиците, парите на царя. Той няма никакви желания. Той хапва по малко, просто вегетира. И следователно той е заслужил да бъде пазител на ковчежето, тоест на имането, на съкровищата. А пък да не кажа защо бея си пази всичките булки там по този същия начин. Много неща мога да ви кажа от живота.

Работех в една конна база и гледам, когато кастрират един хубав жребец, да го укротят или както и да е. Виждал съм го и точно акта, и всичко. Той около една седмица, две, помни по инерция и се прави на мъж, и когато доведат кобила за оплождане, цвили отвътре, ама само цвили, нищо друго. След две седмици забравя и да цвили, едно тихо такова.

Сега, разберете ме,

спираме с агресията, спираме с насилието във всичките видове и форми, абсолютно, нищо.

Когато се научим на това, аз ви казвам, в България трябват и за да се оправи България, Балканския полуостров и Европа, сто четиридесет и четири хиляди души да станат като мене или почти като мене. Има разлика – единият е втори клас, единият е пети, един е в гимназията, един е студент, ама и по-умни да станат от мене, много ще се радвам, това ми е целта. Значи като станат точно така – абсолютно да не излъчват една лоша мисъл към депутат, какъвто и да е.

Разбирате ли как можеш да победиш?

Можеш да победиш само чрез Добро, Доброжелателство, Добронамереност, Обич, Любов и Харесване на нещата или поне да си неутрален.

Други има ей такива, като се съберат хора сто, двеста, петстотин, хиляда, сто хиляди, все от тях десет хиляди ще обичат. Както аз обичам депутатите, президента, какъвто и ще да е човека, богаташ и така нататък, без да искам му излъчвам Обич, разбрахте ли ме? Най-големият подлец да е, най-големият мръсник да е, ама какъвто ще да е престъпник – това не излиза от мене. Господ! През мен тече обичта и аз отначало се учудвах, викам: „Как, тоя толкова престъпления е направил, това-онова, а някак не го мразя, всичко си е точно“. Учудващо, но факт.

Затова всеки трябва да приложи Воля. Нито една остра дума, нито една остра мисъл.

Един каза: „Георги, като те слушам, почнах да мисля обло“. Всичко да е без ръбове. Затова и кьошетата ще изчезнат и ъглите, след триста години. Няма да има ъгли. Аз съм ги видял, всичко са куполни къщи, виделейки и ауродомове. Не искам да ми вярвате, бил съм в командировка в бъдещето и то на земята. Земята продължава да съществува, спокойно. Всичко е точно.

Властимащите сега имат всичко. Идва при мен един и вика: „Дайте това да направим, дайте нова политическа сила, партии…“. Всичко са /меко казано/ за мене несериозности, за да не кажа много обидни думи. Тъй като съм приел целия строй, аз съм го приел такъв, земното кълбо съм го приел точно такова, каквото трябва да бъде. Те имат милиардите, те имат всички съвършени оръжия, имат властта, имат всичко и моите приятели викат: „Дайте ние да се борим против тях“. Ама ти не можеш да се бориш. Можеш да се бориш само с едно единствено нещо – като ставаме все повече и повече, и с тая мощ, с тоя егрегор може да им обърнем съзнанието. Аз искам сто четиридесет и четири хиляди души от земното кълбо да бъдат подобни на мене и тогава моментално ще се спрат войните, ще променим съзнанието на властимащите, както Господ е променил за двадесет и четири часа съзнанието от гонител и убиец на християните на Свети Апостол Павел, в един Апостол, който след това умира за Христа и за Христовото Съзнание – на сто и осемдесет градуса. С какво? Само с Любов, с нищо друго. Не може друго, не може да се победят по никакъв друг начин.

Чета разни книжки, дават ми ги, и аз прочитам – човекът знае, описва нещата по света как са хубави, и вика: „Искат да унищожат нашата нация, искат да унищожат нашите деца, дайте да направим нещо“. Боже, никой нищо не иска, и ти ако наистина и твоята група е една честна, почтена… Всички сме Божии синове и дъщери, обаче Божии син може да се кажеш само, когато почнеш да обичаш всички – от убиеца до Светията, от дявола до Светията. Да го обичаш, а не само да го понасяш, защото може да го търпиш, да. Но първо се почва с това – да го търпиш, да го понасяш, и ако може да си неутрален, и след това вече да му желаеш доброто: „Жив, здрав, благословен“. Това е, тебе не те интересува,

има Една Светла Сила, която мисли за всичко.

Да, много идват при мен: „Виж какво престъпление стана тука, невинни хора“. Няма невинни! И когато казвам на едни: „Вижте сега, убиецът е убиец, жертвата…, ама вие не знаете в миналия живот с какви мъчения, по какъв жесток начин го е убила него и още много. И сега чисто и просто на тая жертва се връща от една от жертвите й да й отмъсти.“

Защото е писано черно на бяло, това е Закон на Кармата, Закон на Причината и следствието /не съм го измислил аз/, Закон на махалото – винаги ще спре долу, Закон на бумеранга – като го хвърлиш и ще ти падне на главата. Това е Абсолютен Кармичен Закон. И следователно каквото става? Защо не падне на някой косъм от главата, който е абсолютно невинен – няма такива. Бог винаги /тая Сила/ ще го защити.

Нелепа смърт няма! Случайност няма! Трябва да забравим думата „случайно“.

Казвам: единствената победа, единствената битка, единствената атака (тук пише „никога не атакувай“), в атлантския свитък преди тридесет, четиридесет хиляди години, но сега ще прочета и следващото да видя. Ето какво пише тука.

„Сега да си припомним най-важните от основните Принципи на Вселената и Добродетелите, чрез които ги изразяваме и прилагаме.“

Сега, Добродетелите няма да ги чета, написани са. „Любов, Мъдрост, Истина, Справедливост, Добротворчество, Съвършеност, Съзидателност, Вярност, Смелост, Постоянство, Непоколебимост, Жертвеготовност“… Силвина изброяваше още доста. Ето и още един: „Великият Принцип на Разрушението и пълната Ликвидация“. Какво пиша за него?

„Наглед и отрицателен, той е чудесен Принцип. Защото ликвидирането на нещо е просто необходимата трансформация и винаги води към по-добро“.

Не е от мене, диктувано е. Ама толкова смислено, толкова логично, толкова кадърно – е, не мога да го направя. Все пак съм на земята, не мога да бъда съвършен.

Тука са написани Добродетелите. След това стигаме до следващата отметка. Сто двадесет и три гряха са тука. Едно, две, три – това е абсолютно окултно и езотерично число, сто двадесет и три. Може да ги сметнеш обратно, триста двадесет и едно. Ето постулат номер шест /два, три ще прочета и то по-фрапиращите, които са свързани с темата/.

„Да се покланяш и цениш идоли, изображение, икони и каквато и да е вещ – религиозна, духовна, окултна, ритуална и прочие, повече от живите неща, направени от Природата и от Твореца Вседържителя“.

Един прост случай от преди четири – пет години. На Иракли седим с един приятел, печем се на плажа, отишъл съм с него. Обаче си оставих пентаграма в караваната. Изведнъж се обажда отгоре и Татко вика:
– Синко, искам те на първия автобус, или на първия влак, или рейс, за София.
Тогава нямах кола, моят приятел беше с колата и той отива там за една седмица и аз отивам, като вечерта питам:
– Господи, мога ли да отида на почивка с Коцето?
Той вика:
– Може.
Приготвям си раницата. На другата сутрин той минава покрай нас, взима ме и отиваме. Обаче, когато се обажда на следващия ден /ние се печем на плажа, отидохме към дванадесет, това става към три часа/ Господ вика:
– Синко, къде си?
Той ли не знае къде съм? Викам:
– На плажа, нали ми разреши.
– Не съм ти разрешил.
– Как? Мога ли да отида с Коцето на море?
– Може, но трябваше след една седмица, от еди коя си дата до еди коя си дата. Ти не ме пита за подробности. Моментално да се прибереш.
И аз зашеметен викам:
– Коцко, ти си служил войник, всяка заповед е предпоследна в армията, ставай и ме карай до Слънчев бряг на първия автобус за София.
Обаче пипам, няма ми го пентаграма. И той вика:
– А бе, къде е?
– Сигурно е в бунгалото.
А вече излизаме, не от Иракли, от село Баня излизаме, вече на десет километра. Той вика:
– Сега се връщам да го намерим. – и обърна колата.
Връщаме се, не можах да го намеря, викам:
– Трябва да заминавам, Господната заповед за мене не е Закон, не е Принцип, а повече. Аз съм обещал да Му служа, трябва да тръгваме.
Качваме се, отиваме. Точно преди десет минути рейсът заминал, следващият е след три-четири часа. Казвам ви Истината – четири часа Небето ми се кара. Четири часа ме гълча непрекъснато. Верно – бащински така, кротко, но ми се кара непрекъснато. Аз седя на една пейка и слушам. Не съм в час, не знам че има хора, нищо, защото приемам информацията отгоре. Господ вика:
– Синко, ама това е парче метал, оживява го и го прави магическо, прави го чудотворно човешкото съзнание. Ако няма човешкото съзнание, няма абсолютно нищо. Ако това човешко съзнание не е чисто, ама дядо поп цял живот може да пее, да вика…
Художникът, нали художникът преди да нарисува /една икона/ най-малко трябва да пости, за една обикновена, три седмици, двадесет и един дена, за да нарисува един обикновен Светия. Ако рисува Господа, трябва да пости седемдесет и два дена. Това е Истината. И може би, иконописците някои го знаят, някои не го знаят, но аз съм длъжен да го кажа.

Сега, отваряме на следващото:

„Пътят е лек! Не влизай в дом, където не те канят! Душата не търпи Стени, Ъгли, Покриви! Остави Я да броди наоколо и да мечтае за ПОЛЕТ..!“

Така завършва свитъка:

„По-Малкото ще се превърне винаги в По-Голямо!

СУШАТА, МОРЕТО И НЕБЕТО пътуват Заедно!

ТЕ са Твоят КОРАБ! Но, за да им станеш Капитан,

ПОВЯРВАЙ, Че от ХОРИЗОНТ до ХОРИЗОНТ СЪМ САМО АЗ –

ВЕЛИКИЯТ ДУХ! ТВОЯТ БОГ!“

Аз ще цитирам по памет:

„Помни: Никога не атакувай! Не атаката, а мъдрото отстъпление винаги носи Истинската Победа!“

Това съм го изпитал в най-ежедневни, битови случки. На една жена й казах /тя разведена с мъжа си, той идва по тротоара:. Тя вика:
– Сега ще го науча!
Викам:
– Млъкни! И ще броиш до петстотин петдесет и пет.
Докато дойде мъжа й, той като ме види ще дойде, бяха приятелско семейство. Тя вика:
– Как?
– Брой хиляда и едно, хиляда и две, хиляда и три, докато стигнеш до петстотин петдесет и пет.
А това са пет минути. И той влиза, поздравява. Викам:
– Седни.
Започваме да си говорим. А тя като го вижда още и вика:
– Ей, сега ще го науча!
Викам:
– Не ти ли изплаща издръжката?
– Изплаща я, но не дава и един лев повече.
– Ако ме послушаш, нещата ще видиш как ще…
Тя понеже мълчи, а той очаква тя веднага да го заяде и да го направи на нищо. И човекът сяда един такъв уплашен, почваме да си говорим други работи. Тя през цялото време си мълча. И понеже мълчи, а след тия хиляда петстотин петдесет и пет вече й минава жаждата за караница, и той става и вика:
– Вчера вземах заплатата, жена, вземи тия сто лева, да вземеш нещо на детето.
Тя вика:
– Ама той е съвсем друг човек. Какво му направи?
– Нищо бе, просто видя в действие един Закон.
Тя искаше да го атакува, викаше: „Сега ще го направя на пастърма.“  На пастърма иска да го направи, не на по-малко.

Така, друго какво още да ви кажа, освен пак ви казвам, обърнете се към себе си, изхвърлете всички дяволчета и всички лошотии, и се отнасяйте /добронамерено/. Отначало, човека като го виждаш, не ти е симпатичен, не ти е приятен и така нататък, както аз исках с куршум дум-дум да гръмна на оня главата, на комшията. Ама после баща ми и баба ми казаха, че има такива хора. По тоя начин, докато не преминах на другата страна, постепенно ме обучаваха, за да разбера Истината. Но у хората е останало от баби и дядовци: „Ние ще се борим, ние ще се бием за Свободата“. България трябваше да даде тия жертви, още през Априлското въстание. Защото иначе хиляда осемстотин седемдесет и осма година получи Свобода, а когато е направено Съединението тогава великите сили щяха без пушка да пукне, да дадат автономия, да накарат Турция да даде автономия на България. Само седем години, какво са седем години за историята? Не са и седем дена, те са седем часа. Ама не! Българите трябваше да си платят за дяволъка или да си изчистят кармата. А само по тоя начин може да се чисти – трудния, опасния, наглед неприемливия за земята. Но всичко това е натрупано с вековете и дойде време ние да очистим, макар че вече на земното кълбо е изчистена кармата, ние сега трябва нашата да чистим и да почнем да излъчваме Любов. Тоест да правим, да работим за Доброто. Това е.

Благодаря ви от сърце!