Георги:
Да си честитим нoвата година, която разбира се почва от 25-ти декември, оттогава се увеличава Светлината. Но българите специално са я направили малко по-късно, една седмица. Знаете ли защо? Да изтрезнеят от махмурлука, затова на 1-ви януари. Те седем дена яли, пили, че забравили:
– Ами от първи ще почнем.
– Ами от първи, да, хубаво.
Да си честитим и да си пожелаем, както е в Арийския Ритуал, и където казват:
„Господи дари ни, Твоят съвършен МИР, ХАРМОНИЯ и БЛАГОДАТ“.
Три думи, три слова. Тези три слова са цялата Вселена.
“Твоят съвършен МИР”. Мирът на Господа, Неговото Абсолютно Спокойствие, това е да има Мир. Ама къде да има Мир? Трябва в тази Вселена – материална, при нас, които сме дуални и непрекъснато сме в противоречие и непрекъснато сме недоволни, от баща си, от майка си, от филанкишията, от комшията, от калеко си, от свяко си, от вуйчо си. Така е! Това е истината и непрекъснато се противопоставяме.
Какво иска и непрекъснато се цени на Небето? Казвам ви – Консенсус. Модерна дума. Вярно – да се съгласим един с друг. Аз отстъпвам една стъпка и другия отстъпва една стъпка – съперникът, конкурентът, оня, с когото имам противоречие. Компромис и Консенсус, това е което най-много се цени. Твоят съвършен Мир е земния, човешкия, материалния свят.
„ХАРМОНИЯ“. Хармонията макар че е Божествена, но дотам са достигнали ангели и накрая в най-висшите светове, защото има три Вселени – Божествена, Ангелска или Духовна, и Човешка, „БЛАГОДАТ“, искаме от Господа. Ама всичко, в три слова, три думи.
Мир, Хармония, значи искаме на Човешкия свят всичко да ни бъде на тамън, на Ангелския свят, също да бъдем с ангелите, всичко точно и Божствения свят, всички блага да ни се тупнат на нас.
Така, Благодат, вижте, когато аз казвам Благословия, Благослов, Благословение и Благодат, тази дума включва всички добродетели и всички блага. Благодат, „дат“ е даване, даване на блага. Няма смисъл да започна да изброявам и да казвам на нея, примерно, ти трябва да бъдеш Добронамерна, Доброжелателна, трябва да бъдеш Великодушна, трябва да бъдеш Щедра, Милосърдна, Жертвеготова, Смела, Порядъчна, Вярна, Целомъдрена. Всичко това са добродетели, мога да ги изреждам до утре сутринта, макар че съм ги написал някъде 42. Толкова съм ги определил, може и по-малко, може и повече. Така, само казвам:
– Приеми Божията Благословия и Божията Благодат! Край.
Вибрацията слиза и всички тези много неща стават в едно концентрирано кълбо.
Ние си мислим, че количеството прави качеството, донякъде на земния свят е да.Количествените натрупвания водят до качествени измерения според онова, което сме учили в училище, сега се сещам. Водят, но донякъде. Защото в Библията лично Иисус казва:
– Лошото дърво дава лоши плодове. Отсича се и се хвърля в огъня. Доброто ще даде добри плодове.
Какъв смисъл е имал предвид? Не защото не може да присадиш едно дърво, имал е предвид духовността, която е вечна. И е много трудно, кое да измениш? Ами Духа и да научиш душата на Почтеност. Душата е ротора, който се върти и който се учи.
Духът е постоянен, той е от Господа.
Той си се е родил Благороден, Благоразумен, Благодатен. Седи и само гледа сеира на душата. Душата тази половинка от него се върти, мъчи, престъпления прави, ама до дупка, егоизъм, ама какво ли не прави само и само малко да живне. Мисли, че с това ще постигне нещо, тоест със пороците.
С пороците нищо не може да се постигне и никога…
Ако е постигнато нещо, не е задържано, винаги изчезва и се изпарява и от тази вселена материалната и от всякъде. Нищо не е вечно, вечни са вечните неща.
Така, веднъж аз съм го написал в новата ми книга “Аз и Пикасо”. Великият български художник Димитър Казаков – Нерон, който беше приятел на баща ми и на нашето семейство, аз веднъж му се сърдя и се развиквам. И казвам:
– А бе, гледай сега, политикът е политик – виж – свестен мъж. Ти си един художник, никакъв не си.
Той вика:
– Ти си ненормален, Георги. Ти смесваш вечното с тленното, временното. Ами този политик е в тази партия и сега е на власт. След една седмица може да не е или след един месец. Край! Няма, изпарява се, заминава, нищо не става от него. Художникът, изкуството, литературата, поезията, музиката – това е вечното. Ама недей да ги смесваш тези неща, ще правиш разлика. Това е. Между Духовното и материалното трябва да правим разлика.
Ще ви прочета едно послание, тъй като напоследък, да не кажа почти всеки ден, ама много често,идват при мен хубави девойчета и момчета:
– Нещо ми минават едни мисли през главата, т.е. говорят ми, само че с мисъл.
Разбира се, това е истинския контакт, ама това не са мои мисли, след време вече се осъзнават, правят контакт, и могат да говорят. Говорят с тъй наречения Дух, с Духа. Той може да им се представи под формата на ангели, на архангели, на някой определен светия, като канал отгоре или ченълинг ли се казваше на английски, някаква информация да слиза. И те без да знаят от кого е, наистина вече доста хора идват при мен и ми го казват. И когато някой ме сънува, а вече са ме сънували не стотици, а хиляди или са били с мен в съновидение, просто искам да ви кажа, защото още от утре някой ще направи това, тази връзка. Това означава посвещение, въвеждане в Духа. Отивам, явявам му се на сън или във видение, няма значение, водя го и му правя една Духовна Трансформация, щом ме е сънувал.Дали му пляскам шамарче или го целувам е Духовна Трансформация, защото и по този начин те издигат, и по оня начин те издигат, издигат те и с болка.
Първият път, Силвина може да сподели и да каже, как леко и нежно я закараха в Божествения свят. Свирукаше си и всичко беше наред. Втория път с един удар, когато падна от високо една шишарка много тежка като я удари в този специалния център, отгоре на върха на главата за поумняване, т.е. за Духовна Трансформация. И тя доста дълго време така се оплаква, че много я боли.
Значи, Духовната Трансформация и израстването може да бъде така и иначе, зависи какво и колко можеш да понесеш и как. Сега, това го е получила една Божия дъщеря, понеже мисля, че е първото й послание или едно от първите. Аз ще си позволя да го прочета, защото днес исках да говоря, за Благодарност, Признателност, обръщане и даване Слава на Светлината и за Щедрост, от там тръгва Щедростта. А според Формулата на ангелите: „Всяка Щедрост поражда по-голяма Щедрост, всяко даване означава и получаване“. И това е един от най-великите закони на Вселената и там грешка няма. Ако си дал една ябълка, няма начин да не получиш две, пет или 10. Понеже сега времето се е уплътнило, става веднага, на другия ден. Тази вечер давам ябълката на комшията, гледам той е по-гладен от мен, но утре някой ми донася или една торба или поне 10 ябълки и вика:
– Ами нещо ме накара така да ти донеса тези ябълки.
– Аа благодаря!
Да, така е. Това е послание от Духовния свят. “Вдъхновение от Божествената Любов” се казва, понеже само го прегледах, не съм го чел, но ми хареса. Сега ще го прочета пред вас:
Вдъхновение от Божествената Любов!
„Животът. Какво е той? Една мистерия за повечето хора, ако те изобщо се запитват за това. Животът, мили мои читатели, е най-големия дар от Бога. Той е възможност на всяка душа да твори, да изгради себе си такава, каквато тя иска да бъде, да дарява Любов, Красота и Светлина.
Всичките Божии душички светят като свещички и сигурно като ни гледат ангелите, светците, архангелите и самия Бог, ние сме Светлината на Земята. И сме дошли да я огряваме, да светим, да разпръскваме Светлина, Доброта и Любов.
За съжаление, много долни чувства са превзели душите на много от хората и вместо да светят, те димят като загасена свещ. Хората са погубили в себе си Божията искра, която е на челото на всичко и която ни е вдъхнала живот.
Сигурно погледнато от Горе, Земята прилича на опожарена гора, само тъмен тежък дим се носи над нея.
Защо хората погубват Светлината в душата си? Защо погубват сами себе си? Причините са много – пари, суета, алчност, известност, власт, егоизъм и така нататък и така нататък. Какво струва всичко това, ако не се чувстваш в синхрон с душата си, ако си погубил Светлината си? НИЩО, запомнете нищо.
Защото никое от тези страсти човешки не може да донесе блаженство в душата ви. А една красива душа, светеща с Божията Светлина струва повече от всичкото злато на света.
Хора, осъзнайте се, поспрете се, замислете се, попитайте се щастливи ли сте, блажени ли сте, обичани ли сте. И ако отговърът е не, погледнете навътре в себе си, в най-скришното дъно на душата си и запалете Божията искра.
Помнете, никога и за никой не е късно, Бог всички обича и приема. Обърнете се към Бога, разпалете Светлината, за да светнете, да грейнете от щастие, от Божията Благодат. Има ли по-хубаво нещо от това?
И пак ще кажете, светът е суров, хората са лоши, зли, завистливи, мразят се, карат се, ненавиждат се. Вие пък не бъдете такива, не вдигайте пушек и дим, а грейте, огрявайте села, градове, държави, а защо пък и не цялата Земя. Та тази Земя ви е дадена, Божествен Дар, за да творите на нея, да се радвате на нея, да пеете, да се смеете, да се обичате, а не да сте нещастни, отчаяни, болни, страдащи и отхвърлени. Господ не иска това от вас. Той ви е създал, за да бъдете достойни негови чеда, творци на Вселената, всеки едн от вас да бъде Микеланджело на Вселената.
Не е толкова трудно. Ако човек е истински човек, ако не е погубил своята Божествена Светлина, духовното в себе си, той знае какво да прави и как да постъпи. Не е нужно да четете хиляди книги, да слушате гурута, водачи, духовни наставници, философи, свещеници, защото цялото знание е вътре във вас. Вие сте част от Господа наш, от Човеколюбеца, от оногова, който е началото, Вашия Творец, вашия Баща, вашия утешител, вашия лечител, вашия изповедник, вашия закрилник и Той е част от вас.
Той всички ви обича много. А защо вие чеда человечески не обичате друг, друга, защо са войните, омразата разрухата? Питам ви, кому е нужно всичко това?
Повярвайте ми всичко земно е преходно. Прекрасни са земните блага за истински виждащия, прогледналия с духовно зрение и очи, а не онзи, който уж много гледа и много чува, ама нищо не вижда и нищо не слуша. То може и 1000 книги да прочетеш, но файда няма като не ги разбереш. По-добре хвани една, ама помисли, разбери цялата и тогава продължи нататък.
Дарявайте Любов един на друг. Любовта е най-големия дар.
Прощавайте си най-възвишеното дело, само човек осъзнал света и духовността може да прости истински от цялото си сърце и душа. А слепия човек, неразбудения следва девиза: “Око за око, зъб за зъб”. Ама това е девиз на животинското царство, не е за человеците този закон. Человеците са родени с ценен дар, с Божията промисъл, Светлина и Воля да градят, да творят, да създават.
А какви творци сте ви,е като вместо с четка в ръка, сте тръгнали навсякъде с автомат. Осъзнайте се хора, никой да не се мисли за по-велик от Бога наш. Защото ще дойде ден, а и той наближава, когато президенти и крале, всички ще затреперят пред Него. Ще дойде сам Господ Бог да съди, а пред него всички са равни и бедни, и богати. Не дели Той своите чеда. Ами като един строг и справедлив баща на всекиму дава това, което заслужава.
Нищо от Господа не може да скриете, всичко той знае, всичко вижда. Покайте се, докато е време, изменете се, запалете Божията Любов в сърцата си, та тя да ви свети и осветява пътя ви. СГоспода в сърцето и душата няма от какво да се боите. Той е с вас, той ще ви закриля, а вие само грейте, дарявайте Любов и Светлина, радвайте своя Баща и Творец.
Пак ви казвам, блажени са вярващите, защото те греят с Божията Благодат и Божията Десница разчиства пътя им, премахва бурени, тръни, изкоренява дървета и го прави чист, равен и светъл.
С Господа напред всичко можете. Той всичко ще ви даде. Не се погубвайте заради власт, пари и слава. Повярвайте ми, нищо от това няма да сгрее душите ви.
Осъзнайте се, опознайте се, сприятелете се, обичайте се, обичайте Бога. Правете добро и с добро ще бъдете дарени и всичко, което искате, ще го имате, вярвайте в това!“
Да, благодаря.
Каза ми кой архангел го е диктувал, няма да ви го казвам, не ви и трябва, не ви интересува. Аз просто пожелах да знам от Бога, кой го е написал толкова добре, колкото аз не мога. Той го е продиктувал, разбира се, велик архангел. Не искам да ми вярвате и на мен, гуру, учител, духовен наставник ли съм, духовен треньор, инструктур. Не вярвайте напълно на никого. Но ако наистина искате да бъдете ученици и отличници, вярвайте в учителя, в който си изберете 100 процентово. Ще се откажете да му вярвате тогава, когато той ви заведе на морския бряг, или на ловната скала, от която има 150 метра надолу и ви бутне долу. И когато летите надолу, тогава ще кажете:
– Ей, аз съм разочарован от моя учител.
Дотогава ще му вярвате безпрекословно, непоколебимо. Не го казвам аз, казват го всички велики учители на Земята, включително и Беинса Дуно, прочетете.
Така, животът е и просто, и сложно нещо. Сигурно знаете, че когато попитали Учителя:
– Защо Бог създаде човека?
Той е отговорил само с едно изречение, вижте колко е просто, но Божествените неща са съвършени, простички, ясни и около нас. Ние ги търсим на другия край на Вселената или на другия край на света, а те са и тук (в нас) и тук(около нас), на една ръка разстояние. Той казва така:
– Ами, да има кого да обича.
Да не е сам, затова е създал човека. Значи обичта вече е прераснала в Божествена Любов тя енай-великото и свято нещо на Земята.
Искам да говоря, за да знаете какво велико нещо е БЛАГОДАРНОСТТТА. Благодарността сама по себе си, когато човек благодари на Небето за нещо е най-мощната и най-кратка молитва. Пак казвам,няма смисъл от хиляди думи, „Благодаря Ти Господи“.
Вижте, седя тук пред вас, вие мислите, че кой знае колко дълго време говоря с Всевишния. Аз съм го казвал неведнъж. Сутрин му казвам:
– Добро утро, Тате!
Той казва:
– Добро утро, синко!
И аз моментално:
– Благодаря!
А Той ми казва /по-висшата инстанция казва на по-нисшата/ не благодаря, когато ти благодари, а казва:
– Доволен съм.
Доволен или недоволен от мен за предишния ден, може и за предишния час или за предишната нощ.
– Лека нощ, Татко!
– Лека нощ, синко!
– Благодаря ти за днешния ден!
Това са ми молитвите, ето на мен. Те мислят Изворски става сутрин, два часа преди изгрев слънце и се моли като луд три часа на колене на Изток. Защо? Не може ли през тия три часа, аз да свърша нещо. Защото всички знаем на теория всичко, но на практика трудно го прилагаме, а трябва да се приложи на практика.
Да, ставаш сутрин, можеш, разбира се, да си направиш гимнастиката, можеш да кажеш сутрешната молитва, кратка, да излезеш и да погледнеш небето. Само здравия, радостния човек гледа небето, останалите са забили поглед долу или гледат право напред. Особено ако са някакви обществени личности, ходят гордо изправени, с дигнати брадички, защото има власт, защото има обществено положение. Докато обикновените хора, всичко е забило долу, но и тези властимащи или каквито и ще да са, бизнесмени и политически дейци, не гледат небето, а е много важно. Поне човек трябва да го погледне 10 пъти на ден. Лично аз го поглеждам 50 пъти, защото съм бивш човек, който е ходил по въздуха и знам дали става за летене, ама това ми е навик. Но от тези 50 пъти като погледна небето да видя каква е авиометерологията, 10 пъти се сещам за Господа.
Така, когато човек благодари и благодари искрено и редовно на Небето, а не само когато дойде яйцето за снасяне, т.е. когато има някаква необходимост, тогава нещата започват да се получават.
Като слизах сега надолу по стълбите, изведнъж се сетих, понеже на млади години като дете съм чел много и много, хиляди книги, се сетих на Хемингуей за малката книжка, която е повест: “Старецът и морето”. Излиза един старец много възрастен, той, разбира се, си отива на 108 години, този същия, който е прототип на героя, да лови риба. Всеки ден това прави. Пристанището на Хавана, това е в Куба. Тръгва с лодката навътре. Пуска въдиците и по-едно време сутринта, въдиците са с дебели въжета като пръста ми, защото може да удари много голяма риба, 100, 200, 300 килограма, въжето се опъва много силно и лодката тръгва. После разбира какво е хванал, но знае, че е много огромна риба и тя наистина е такава и си казва риба меч.
Но какво описва чудесния, прекрасния писател Ърнест Хемингуей? Описва преживяванията на човека, който сам остава в морето и рибата го закарва на десетки километри навътре. Но той иска да я изтощи и обезателно да я изкара на лодката и заради това минава деня. Той трябва да внимава въжето да не се оплете, да не го дръпне надолу. Оправя го с веслата и колкото се може командва рибата, за да може да я изтощи. Минава деня, минава нощта, непрекъснато труд и усилия, той е възрастен човек, той вече усеща, че не може. Идва новия изгрев, продължава да е някъде, това е океан там, не е само море, но продължава да полага усилия и непрекъснато се моли. Молитвата, най-напред благодари, че такава голяма риба се закача, един път, два пъти, 50 пъти. След това, когато вече не му стига, след 24 часа бодуване и оправяне, и усилия, и вижда, че не може, започва да се моли, две молитви, едната към Господа Бога и едната към Света Богородица. И той казва:
– Господи, ако се изтощи по-бързо рибата и успея да я изтегля към лодката, 100 пъти ще кажа „Отче наш“ и 100 пъти „Майко Богородице“.
Обаче слънцето напича, тежко му е. Той казва един път, два пъти, три пъти, стига 7, 8 или 10 пъти и казва:
– Господи, приеми, че съм го казал 100 пъти, защото нямам душа за повече.
Казва и другата молитва няколко пъти:
– Господи, приеми и това, и кажи на майка си, че й казвам 100 пъти молитвата на Дева Мария.
Така и на следващия ден следобяд, когато той вече започва да заспива и не може, рибата почва да охлабва въжето и той почва да придърпва. Когато я опира до лодката, вижда, че тя е голяма колкото лодката, риба меч, повече от 300-400 кг. Но вече е изтощена, той я е победил. Връзва я здраво за лодката, рибата до лодката и тогава поглежда, няма сила да тръгне към брега, но въпреки всичко обръща веслата и дига платното. За късмет има попътен вятър. Пътува лодката към сушата и той е доволен, и ще кажат:
– Ето това е най-големият рибар на цялото пристанище.
Той вече чувства това, което е, че ще го признаят. Освен това тази риба струва много пари, ще я продаде на ресторантите, на заведенията край пристанището.
Но какво става? Сигурно сте чели хубавата повест. Идват онези хубави малки рибки, големи колкото дланта ми и които гризат всичко, което могат да намерят в океана, хиляди на ято. Рибата вече е изнемощяла, полужива, тя приключва курса. И вече започват какво? Да си хапват от нея. Когато вижда пристанището и вкарва лодката, почти уморен, в безсъзнание, изтощен старецът вкарва само един скелет. Връзва лодката за кея, отива, пада в сламената си колиба, и остава да спи три денонощия, от изтощение. През това време, тези три денонощия, цялото пристанище се изрежда, всички рибари минават, каква огромна риба, но тя е само скелет, но го признават за най-големия рибар на рибарското селище и на рибарската гилдия.
Така, прекрасна книга, спомням си цели изречения.
Сега, това е полагането на Усилия, Благодарността и Молитвата. Бог му дава от една страна това, но от друга, защото си прави материалистичните планове /обикновен човек/ как ще вземе някой лев, което е нормално, че всички ще заговорят за него. Его! Закарва я вярно на брега, но от нея няма нищичко.
Каква е разликата между духовния и материалния човек?
Духовният човек не мисли за печалба и за нищо. Не, каквото му даде Бог. Не мисли за власт, за слава, за пари, за красавици, за канадските острови. Не, той гледа да угоди на другите, гледа да им служи. Тежко е, но не е невъзможно.
Иисус сам показва като измива краката на всичките си апостоли, че е слязъл тук да служи и сам казва:
– Аз дойдох тук да служа и да дам живот, а не живот да взема.
“Благодарете за всичко и непрестанно се молете”. Кой казва тези крилати думи? Беинса Дуно, но това не значи, че не ги казват и останалите учители, включително и Иисус. Благодарете за всичко. Мислим, че всичко ни е даденост, не е така. Ние трябва да полагаме усилия, трябва да заслужим Божията Благодат с усилия и в правилната насока, с чисти мисли, чисти чувства и чисти дела, а не с далавери и мошеничество, винаги. Особено сега, слиза Духът на Справедливостта от няколко години, измамниците, мошениците и каквито и да са крадци, лицемери, и които искат да минат по тънката лайсна, приключват курса. Край, взема им се, бизнес ли е, какво е и особено на духовен човек, а да се заминава с какво? Цех за алкохол, месокомбинат, две казина, ау, и няколко законни или незаконни публични домове, наркотици и оръжие, аа, а вече си тръгнал по пътя. Щом вървиш по този път не ти се позволява, ще те бият и ще те пляскат много, за да си научиш урока. На невежия много повече е простено, отколкото на един вече извисен и духовен човек, него непрекъснато започват да го бият, ако се занимава с такъв бизнес и той се чуди, вика:
– А бе, какво стана? Нещо много ми вървеше, голяма далавера бях.
Дойде при мен един юначага, сладур, симпатяга, ниско чело, голям врат, златните ланци и вика:
– Знаеш ли, при последната сделка ме излъгаха със 150 хиляди евро.
– Как бе, мойто момче?
С него си пием кафето.
– Ами така, изпратих им стоката с вагони и няма пари, няма нищо, изчезнали.
– Как така изчезнали?
– Преди това им изпращам десет пъти, всичко е точно. Изведнъж този път няма.
– Аха, преди това ти беше ли дошъл, мойто момче, скъпи Ивайло, да ме слушаш и да чуеш от мен едно изречение?
– Не, бе Георги, аз те познавам, сега от както дойдох да те слушам и ми пропадна всичко.
– Ами, мойто момче, защото тръгна по духовния път, почват вече да те ритат отгоре и не може да си на такава далвера, край, приключи курса. Честно и почтено почваш, бизнес, да. Изкупуваш домати, даваш ги, доматите трябва да си ги проверил, да няма нитрати. Даваш ги без да мислиш, а Господ ще прицени колко да ти даде печалба. Ама там има договор, идеално имате договор. Да, така е, ама този договор както виждаш сега, какво ти се обаждат от фирмата, която ти взема 150 хиляди евро.
– Еми, те така да се каже малко на диалект ми говорят, викат: Договорът е парче хартия.
– Какво е договора? – парче хартия – Еми върви ги съди, върви се оправя – нали, ясен съм.
И той вика:
– Ами сега какво да сменявам нещо?
– Ами ще сменяваш бе, мойто момче, ще спреш с алкохола и с ред други далавери, които правеше. Край, приключи, няма. Честно и почтено! Купуваш жито, продаваш жито. Като свършиш работата и положиш усилия, ще вземеш нещо.
Така и заради това, когато човек тръгне по духовния път и го заритат, и той вика:
– Леле как живеех преди това, всичко ми беше на тамън, това онова.
Ами това са изпитания, защото моментално човек трябва да научи Божествените и Природните Закони. Не ги ли научи, чисто и просто, ще бере ядове. Колкото по-бързо ги научи, толкова по-добре.
Вие сте забелязали, че във всяко едно казино, игрален, публичен дом, няма светлина. Вижте колко е светло тук, колко много прозорци има. Там прозорците са зазидани или с капаци и вътре всичко е абсолютно тъмно. Колкото е по-тъмно, толкова ми е по-тъмно на мен на душата и аз не мога да влизам там. Защо? Ами светли същества там не влизат. Когато гръмне една пиратка, съм казвал, моментално ангелите избягват на 150 метра, насам и натам, дори и по-далеч. Но когато двама души се целунат с любов един друг или се прегърнат, когато се видят приятелски, моментално светлите същества идват. А когато гръмне нещо, те се разбягват и на тяхно място идват по-тъмните астрални същества, които се хранят с какво? Побоища, пиене, гърмежи, ей тука има, какво? Ония на лов, изтрепаха едно стадо елени, а само тъмни същества, всичко, щом се гърми, щом има ненавист, затова има болести. Затова ловно-рибарското дружество, когато яде глигана няма човек вътре, който да не пие лекарства, няма, от 5 до 10 хапчета. Тоя кръвно, оня захар, трети холестерол, четвърти не знам какво го задушава, пети начална форма на рак, шести спин, ами всички са болни. Защо сте момчета така болни бе? Нали здрави, хубави, ходите, планината, въоръжен туризъм и т.н., защо нещо не сте у ред бе?Викам, започвам кампания, това го казвам пак, спираме лова на земното кълбо. Само ескимосите, които не могат да ядат сняг, ами ще ядат тюлени и риба, и бели мечки, им се разрешава месо, докато не остане нито един ескимос. Където няма друго, а само месо – да, всички останали имат всичко, а да не говоря, че ловът е за богати граждани в света, той не е за беден човек. Знаете ли колко струва едно обурудване? И скиорството не е, не беше евтин и моя спорт. 10 хиляди марки ми беше първия делтапланер и съм го купил на старо. Учебния за 4. Давал съм от залъка си, на изплащане, много време, години, работа, труд. Не стига, че съм бил журналист или даскал и пиша много повече работи, за да взема хонорар, ами ходя в строителството да работя. Това е, казвам го от първа ръка, а ония, всичко му е обурудването, да, ботуши, от А до Я, това са хиляди и хиляди левове. Да не говоря за оръжие, аха. Какво става? Казвам го пак отговорно. Защо в България стана един хубав голям фоерверк, да, трябва да си кажем и недобрите неща. В Горни Лом, защо има и на други места подобни случаи, къде казали, къде не казали? Знаете ли защо? Защото най-напред българите трябва да разберат, защото от тук тръгва Духа, от тук тръгва Любовта, Новото небе и Новата земя. Ние имахме прекрасно военно производство, защото аз съм бил вътре в нещата, и аз съм работил във военен завод, а всичките ми приятели правиха шмайзери и ракети, да. Така, иска с това Светлата Сила да ни покаже, до тук бяхте, няма да произвеждате и патрони за ловните пушки, нищо, никакъв барут, освен за кибритените клечки. Само кибритени клечки има право България да прави. Само кибрит, нищо друго. Патрони, снаряди, хубави работи, ауу, с тонове – бау и нищо няма, това е като Содом и Гомор, като с лазер е изчистено наоколо. Духът ще продължава, докато не разберат всички, които се занимават с този бизнес.
Умният човек веднага разбира, идва и ме пита, викам:
– Виж, имаш два бизнеса.
Аз контактувам с много богати хора, това е истината. Милионери идват акъл да ми искат. Викам:
– Ами аз имам дрехите на гърба, нищо нямам. Едно колело имам, сина ми го е подарил.
Вика:
– Знаеш ли, аз имам едно бизнесче, занимавам се със строителство. Ама имам и един цех за месо. Не ги колят при мен, аз само ги тренажирам.
– Чакай бе, ти участваш в престъплението 50 – 50, 100%. За кога? Те ти ги карат – трупно месо – говедата, телетата, овцете. Ти нали правиш от тях, какво правиш?
– Кренвирши, салами, всичко, колбаси, каквото ти дойде.
– Ако ме слушаш, оставяш почтения бизнес, за мен това е непочтен бизнес.
– Ама аз, няма далавери, нищо, всичко си е.
– Да, така е. Но ти вече идваш и ме слушаш, и ме питаш. Щом ме питаш, ти казвам истината. Оставяш убийствата. Край. Минаваш само от другата страна да градиш. Къщички може да правиш, колиби може да правиш, може да правиш парници и оранжерии. Ами идеално е. Колкото печелиш, толкова. Защо са ти тези милиони? Имаш две деца и една жена, имаш два апартамента, имаш две вили, имаш три коли, за какво ти е повече? Ти не си гладен, не си жаден, облечен си. Бог няма да те остави. Винаги ще имаш нещо на трапезата, винаги ще имаш. А ако останеш без покрив, на първата врата, където ще почукаш, ще те приемат.
Да, но човек трябва да има Вяра, точно така да живее.
Какво значи Щедрост, Благодарност, Признателност и Отдаване слава на Бога? Славата е Благодарност и Признателност събрана в едно, когато казваш “Слава Тебе Господи”. Разтълкувал съм словото Слава и словото Слово. Вижте Слово, Слава, толкова са близки, почти едни и същи. Но искам да поговорим за Щедростта. Защото може да каже няколко думи, тук е Славена и да каже какъв експеримент си е направила да даде на непознати, трима души, дали е по лев или по два, и да вземе от трима непознати. Славенке, ще кажеш ли или да разкажа случая?
Славена:
Разкажете.
Георги:
Добре, тогава ще ви кажа. Няма да описвам случая, българина умее да дава, но не умее да взима. А вземането безпрекословно и с благодарност, моментално увеличава благата, той ги върти. И аз съм учен от баби и от прабаби като ми дават нещо, майка ме пердашеше, че ям у съседката. Даде ми парче баница, отивам и викам:
– Лельо Лили, ами можели да поиграя с неините деца?
И тя сложи на тях, сложи и на мен парче. И аз си го ям и аз си го ям с удоволствие. Обаче прибирам се:
– Ти яде ли там? Що ядеш бе, няма да взимаш, остави хората.
Пляс, пляс, пляс, едно опляскване. Така, дете съм и ям, не за да не ям там, няма да обеднеят, а това да се науча да не взимам и това внушават всички и традицията и всичко в България да не взимаш, дори на някой приятел, това е закон. Идва приятеля, почва да ти прави нещо и ти накрая викаш, ако е на трапеза и го почерпваш, да, обаче да извадиш да му дадеш 10лв. и да кажеш:
– А бе, виж какво, нямам време да ти правя трапези, аз имам работа, ето ти 20лв. да се почерпиш.
Той скача като опарен:
– Не, бе, сакън, бе. Как, ние сме приятели, ти ме обиждаш бе. Ти нормален ли си да ми даваш пари, бе?
Да, така е. Всеки се дърпа като опарен и аз така се дърпах, докато Небето каза:
– Синко, спираш благата, мойто момче. Каквото ти дадат, ще го приемаш с благодарност.
Петдесет евро и ритник – и едното, и другото с благодарност. Изхвърлят те с ритници от кръчмата: Благодаря ви, момчета! Има за какво! Значи имало за нещо да ме изхвърлят, иначе ще ме черпят.
Това е като в моята притча за двамата поети, от който единият бил поет на царя, а другия е бил поет в кръчмата. Не знам дали сте я чели, може да я преразкажа донякъде, аз съм я написал в една книга.
Имало двама приятели от деца, растват, порастват и двамата с литературни заложби, и двамата стават поети, добри поети. Само че единия, по дявол такъв, по леката част и стана придворен поет на царя и само пише оди, само хвали царя и царедворците. Щрака с пръсти, получава всичко. Живее в двореца, едене, пиене и момичета на корем. А оня си остава там край едно морско селище. Рибари, моряци, докери, хамали, в пристанищната кръчма, кой ще му слуша стиховете. Обаче той като удари две ракии:
– Момчета, слушайте, казвам ви едно стихотворение.
Качва се на масата, разбута така и почва да рецитира и като му харесат стихотворението веднага го черпят, като не го харесат хващат го и го изхвърлят.
И сега минало време, поживели така живота си и в крайна сметка в един и същи ден си заминават Горе, заедно. Стигат и Господ, най-напред се наредят при него и после ще ги разпределя Свети Петър. Отиват и казват:
– Момчета, какви бяхте?
Вика:
– Аз бях придворен поет, всичко ми беше на тамън, това онова.
– А така ли синко, ти си си отял, отпил си си, ти си живял в рая бе. В ада.
А другия:
– Ами, аз бях пристанищен поет. Едвам скътвах двата края, нещо им кажа на тия, ту ме черпят, ту ме изхвърлят и така нататък. Като ми харесат стихотворението, хваля ги, добри момчета, хамали, мъчите се, рибари, студ, вие излизате в морето, добре. Ама като им казвам в стихове, че си бият жените, децата, че са скотове, това-онова, веднага със шутове и навънка.
– Аха, слушай мойто момче, и ти в ада.
И този се обажда царедвореца и вика:
– А бе, Господи, какво стана? Аз съм си за ада, там ще си сляза при дяволите, ще се помъча, обаче и моя приятел долу? Той толкова се мъчил, отвреме на време ми идваше на гости в двореца, нали сме приятели, нахраня го, облека го и го изпратя, ама.
– Не, не, момчета долу!
Слизат долу. Дяволите протриват ръце и викат:
– О, новобранци, новото попълнение тука. Я да видим сега какви гъзари имаме… Всичко е точно.
Викат тартора, т.е. шефа на ада. Тарторът вика:
– Момчета, а сега вие какви сте били, бе?
– Ами аз съм царски поет.
– Ау, поет.
– Ами и аз съм поет, ама пристанищен поет.
– Охо! Така.
– Ти, ядене, пиене така. Ти вярно си се помъчил, обаче сега да ни кажете по едно стихотворение.
И сега почват. Вика:
– По едно кафе тука, не че нямат пиене, ама на вас не ви се полага като новобранци. По едно кафе! От утре вече няма това-онова – само работа.
И става царедворецът, поетът и казва:
– Прекрасни момчета, приятели, творци на тъмнината, вие раздавате светлина.
И само хвали. Дяволите викат:
– Да, ти си поет на ада.
– Момчета, пригответе най-големия казан с първокачествен катран и два кубика дърва отпускам за това момче.
Всичко е точно! Прекрасен, адски поет. Дават думата на пристанищния поет и той става, и вика:
– Долнопробна сган завряна в мрака, искам да ви ругая цял живот.
И казва едно такова стихотворение и скачат дяволите, и викат:
– Анатема, анатема.
Става тарторът и вика:
– Изхвърлете го през най-голямата врата, затворете прозорците с капаци, да не стъпва в ада. Не искам да му виждам очите. Неблагодарник! Поетче някакво! То ще ни учи тука. Айде навънка.
С шутове изкарват го, той обикаля, Господ го е пратил в ада, няма къде. Обикаля, чука на тази врата, ония му показват юмрук.
Става и заминава през полето, обикаля и по едно време тръгва така и се отделя, и изведнъж среща дядо Господ:
– А бе, синко, нали те пратих у ада, какво се размотаваш още отвънка?
Той вика:
– Ама, Господи виж, отидох в ада и аз по същия начин както си пиша нали, честно, точно всичко и на дяволите моя приятел каза едно стихотворение. Викаха му „ура“, веднага в казана, всичко се уреди. Казвам и аз, и те със шутове през най-голямата врата. Заключиха, затвориха и край.
– А, синко, това ти беше последната проверка. Ти не си за ада, ама те изпратих долу да видиш за какво става въпрос.
И той казал:
– Виж, Господи, аз да се върна при моя приятел, не може той да е вътре, аз да съм вън.
– О, синко, той да поседи 24 часа. Утре ще го вземем, защото е много свестен мъж, гледал е да мине леко. Беше ли ти верен приятел?
– Да, Господи.
– Е заради вярното приятелство ще го вземем в рая.
Стига ви толкова. Днес е празник, един час ви стига и на мен ми стига, кой каквото разбрал. Но искам да ви кажа за щедростта. Ако човек е благороден и колкото повече дава, толкова повече получава. Може би не веднага, но няма начин да не получи, обикновено получава едно към 10. Впритчата за житните зърна е казано: “Едното ще даде 30 пъти плод, другото 60, третото 100”, това е, което се дава. И аз наистина съм видял човек, който от материална гледна точка дава малко, а след това получава толкова много, че самия се чуди откъде му е дошло. Чисто и просто, защото го е дал безкористно, безусловно и всеотдайно от сърце. Един лев може да даде, два лева, пет лева, 100, но не и… Преценете на кого, Светлата Сила не иска да давате на онзи, на когото не му се полага.
Ще ви кажа, аз лично понеже знам, колко е богата българската православна църква, няма да дам една стотинка и татко ми е забранил, да. Но когато отида в едно село, където дядо поп има само пет старици и той нищо не може да вземе от тях, колкото и свещи, няма, няма, ни кой да се роди, ни кой да умре, за да е на някаква далаверя, няма. В селото са пет, а бабите са вечни, старците отдавна са заминали, като в моята махала, старците отдавна си заминаха, бабите останаха, така. Е, този човек вадя, ако имам, давам му петдесет лева и викам:
– Дядо попе, дърва ли да ти нацепя, нещо с колата да ти прекарам, да викна нещо. Дай да видим, тук да помогнем за този храм и за тебе.
Защото той е чиста и светла душа, разбира се, аз мога да преценявам. Най-напред този дар трябва да си изградите, не онзи, който мрънка и чупи ръце и непрекъснато казва, че няма. Ами той няма да има, в крайна сметка, ако е богат, Господ ще му вземе богатството, само за това, защото манипулира и лъже или ще почне точно по този начин да го наказва, ама той ще се чуди защо, по-добре да си мълчиш. “Имаш ли?” “Да, имам, ама не искам да го давам”. Да, честност и почтенос. “Имам и не искам да ви го давам, защото съм егоист, защото съм подлец”. Признай си, това е, прекрасно е да си признеш, защото съм скъперник и не искам да ви го давам. Тази честност е прекрасна, а не да правиш показност, за това, че искаш дивиденти от това, ама Господ гледа, него не можеш да го заблудиш. Той гледа и задната, и предната страна, не само фасадата.
Отива някой, прави: “Вижте какво, ей от тази фирма, аз ще направя дарение много голямо”.Какво дарение, казвал съм ви притчата за американския милионер, няма да я повтарям, има я някъде записана, ама нямам я иначе записана. Така,
когато човек прави дарение никой не трябва да знае.
Отива, анонимен дарител. Не ви ли е направило впечатление, че някъде пише анонимен дарител, защо? Защото той е духовен човек и знае, че не трябва, тей като щом научат повече от трима души името му, платено му е на Земята, край, моментално. Както на оня, който е отишъл при Господа,дарителя, благотворителя и отива при Свети Петър и Свети Петър вика:
– Ама ти си за ада.
– Как за ада? Аз толкова, правил съм пътища, болници, мостове, училища, всичко, как ще съм за ада? Бях милионер, ама знаех как умно да ползвам парите, искам среща с дядо Господ.
Ами добре, на другия ден е уредено, Господ вика:
– Синко, за какво става въпрос?
– Ами аз бях много голям милионер от еди кой си американски град. Като станах много богат почвам да давам навсякъде, в моя град нямаше болница, правя болница, поликлиника.
– Синко, знаеше ли някой?
– Е, как, радиото, телевизиите, медиите дойдоха, поликлиниката на мойто име.
– О, платено ти е още на Земята, край, казвай нещо друго.
Той казва:
– Ами нямаха мост у съседния град. Кмета ми е приятел, отивам, половин милион долара, мост им правя.
– Ами знаеше ли някой?
– Е как, на откриването аз отивам, режа лентата, снимат ме, 20 телевизии.
– А, синко, платено ти е, давай нататък.
– Детска градина нямаше у третия град, дал съм за цяла детска градина 2 млн. долара.
– Ама някой да знаеше?
– Ами детската градина на мое има.
– Платено ти е, край, щом знаят медиите.
И така изреждал много. Вика:
– Слушай, искам нещо да ти кажа, ще ми кажеш никой да не е научил, да си направил някакво благородно щедро дело от сърце, ама никой да не е разбрал.
– Ей, Господи, сетих се. Една вечер се прибирам от банкета леко пийнал и гледам един клошар точно пред моята къща рови в контейнера за боклук, ама късно вечерта, той и аз сме на улицата. И аз се смилих много над този човек и викам я чакай да му дам един долар. Извадих, дадох му един долар. Никой не видя, никой не разбра, така и аз му го дадох от сърце.
– Ето това се искаше бе, мойто момче.
Звъни, идват двама ангели, помощници и Той вика:
– Слушай, този човек бивш хубав, добър милионер, моментално да го сваляте в Америка при първата кофа за боклук и понеже честно си е спечелил един долар, давате му още един и го оставяте там.
Да, такива работи, може да ме питате нещо, изморително е. Музика, Калинчо ще изсвири ли нещо? Ще изпеете ли нещо? Аз винаги пеех, във всяка кръчма съм пеел. Пият си пияниците, аз заставам и пея. Защо да не пея? И много кръчмарски песни знам от тази гледна точка. Знам и някои по-добри, разбира се, и понеже помня много, ама нямам хубав глас.
