Съмнението

Силвина:
Благодарим на център Идея Вита за работата им, за това, че са част от Цялото, всеотдайно, толкова години. Наскоро си дадох сметка, че шест години, почти всеки месец сме на фронтовата линия, и слава Богу, че Духът ни дава сила и се появяват все по-светли и чисти души, които с техния ентусиазъм, с добротата, с това, което те носят, осмислят и нашата работа. Наистина много е хубаво, че точно в началото на годината Духът подреди нещата, да сме тук заедно в София, в този приказен бял зимен ден. Свикнали сме на слънчице, но и такава бяла чистота, също е много красива.

Иска ми се да започна с тази песен, която се нарича „Марш на светлите сили“. Тя е по музика на Учителя Петър Дънов и текст на Петър Ганев. Надявам се днешната среща да премине в много светъл и мощен ритъм, в същото време толкова лек и лежерен, така както само Светлината може да прониква. Тя, Светлината и Любовта изглеждат като една лека ефирна енергия.
Много хора ми казват “като говорите, като сме с вас е едно леко, ефирно”, но всъщност, Тя е най-мощната енергия.

И така: Марш на светлите сили:

Духове на Светлината стъпват леко в тишината,
слизат те в редици бели от високите предели,
идват на Земята, на хората в сърцата.

И ето раждат се идеи, светли, нови
как да смъкнем тежките окови
на вражди безсмислени, вековни
в мир да заживеем.

И всеки да работи с радост, Божествена,
ще царува вечна Младост, няма никой да умира,
в Мир, в Любов ще заживеем всички дружно
и ще прославим Бога с песни.

Нови песни ще запеем за Хармония Всемирна,
Нов живот ще заживеем, тялото ни ще просветне
и накрая ще политне в ефира
кат духове на Светлината.

Духове на Светлината стъпват леко в тишината,
слизат те в редици бели от високите предели,
идват на Земята, на хората в сърцата.

Георги:
Слава на Всевишния и Всемогъщ наш Баща, че ни е събрал тук. Благодаря ви! И Нему Любов и Благодарност, Слава и Признателност во веки.
Ще се убеди цялото човечество, не само ние, че всяко едно нещо, всяко едно дело, независимо голямо или малко, трябва да започва и да завършва с Великата Светла Сила, която е около нас и в нас, която е всичко видимо и невидимо и ние сме нейни частици.

Това, което ще го кажа може би ще го прочетете някъде или ще го чуете, но искам да ви вдигна самочувствието и да не сме толкова омърлушени или гледащи негативно на живота и на нещата. Някой чужденец беше казал, че в България хората били много натъжени, намусени и му беше обяснено, че са такива, тъй като животът бил такъв. Искам да кажа, че в живота доста голям процент ни е определен, но има и един процент, който можем да си го оправим. Онова, което можем да го направим, да го направим, а не да чакаме някой друг да ни свърши работата.
Cпомням си една хубава беседа имах във Велинград, където казвах, че влака, който тръгва от София е толкова изпушен, няма отопление, осветление, но иначе има влак и той върви. Ако искаме да ни е хубаво, както си направим нашия вагон във влака, така ще си го ползваме. Ще се съберем, ще си направим тапицерия, седалки, ще пуснем осветлението, отоплението, но за това трябва работа и тогава ще си направим чай, ще си седим вътре в купето и ще си пътуваме на уютно, топло, светло и прекрасно. Останалите да му мислят, които са в другите вагони и които нямат това.
Tака се пътува сега, но ние искаме наготово да ни се даде всичко.
Ето в едно малко градче или село, нищо не се случва. Защо не се случва, питат се? Погледни тези планини наоколо, поляни, хълмове прекрасни, бистра река, която тече, покрай селището, небето е синьо. По-прекрасно от това може ли? А ние завиждаме на тези в града. Градът какво? – Разнообразие има.
Казвам им – вие ще си направите тук една общност и тогава тази общност става Център на Светлината с единомислещи хора, съидеиници, съработници.

Тогава и най-загубеното и най-затънтеното село може да стане фокус на Светлината и да стане известно в целия свят.

С какво? Ами с това, че там прилагат 100% Добродетелите, най-малкото с приятелството, със зачитането.

Има ли значение дали човек е роден на пъпа на Европа или в Америка, дали е роден в едно много далечно селце? Нищо не е случайно.

Силвина пуска оня ден на компютъра и гледам за едно детенце, около десет годишно, прекрасно, чудно, русо, синеоко –  ангел и мислите са му точно равностойни на мойте, едно към едно, а може би и е малко по-напред. Питат го защо не трябва да убиваме агънцето, то казва „ами защото ще страда“ и накрая „аз усещам всяко живо същество, което страда“. Това детенце от шеста раса замества хиляда деца от останалите раси. Хиляда! Защото ме е надминало по съзнание и по дух. Чудесни деца се раждат.

Това, което ще кажа е много актуално, много е назряло и ние не може да си дадем сметка, че от някои неща зависи нашия живот и затова

малко знания са необходими, но да ги прилагаме.

Не Знанието е толкова важно, а Прилагането на Знанието. Хората казват, че животът става все по-зле и цялата планета, и всичко отива все към по-зле, но аз казвам, че животът става все по-красив, все по-чудесен, все по-осезаем и цялата планета и Слънчева система, и всичко върви към оправяне.
Защото баба ми разплиташе старата вълнена фланела, която беше на дупки, изцапана, переше хубаво преждата, наново я плетеше и изплиташе чудесна, прекрасна, нова вълнена фанела, от същия материал. Това е да се рециклират нещата напълно и ние също трябва сега да си рециклираме съзнанието наново, тъй като старият свят си отива, старият свят заминава напълно и още се усещат неговите негативи, но постепенно ще започват да отслабват.

Когато човек не иска нещо да направи доброволно, го прави доброзорно!

И така е и със света. Европа се чуди какво да прави емигрантите и бежанците. Защо богатата Европа и богатата Америка, или богатия свят не помогнаха на тези хора, когато си бяха на мястото? Защо имаше смисъл от материални блага – да преяждат и препиват, и преспиват? В цялото земно кълбо благата бяха изсипани в тъй наречените „цивилизовани страни“. Защо да не отделим от залъка си и да дадем на онези, които нямат възможност, а и нямат този умствен потенциал, за да може да направят така и благата да потекат и при тях?
Ако могат да вършат най-обикновена работа, тогава да я вършат, но не може да искаме повече. Tи от едно дете, което е в детската градина не може да искаш да ти носи раница, която е 25 кг. Ще му дадем един килограм и половина, два, да носи.
Светът се развива точно по тази програма. За да може да бъде събудена Европа, че има и много други народи и много бедстващи и гладни и за да им се помогне! Тогава започва да работи сивото вещество и човек започва да взима правилни решения.

Искам да кажа, че у човека е мощта, която за сега е доста запечатана. Човек ще стане светия, след това ще стане Божество, всеки един! Иисус още го е казал: „Ще правите чудеса като Моите и по-големи от Моите”. Учителят също го е казал: Аз мога да спра моментално всички войни на земното кълбо, да спра Земята и да я завъртя обратно“.

Човекът е най-висшето съзнание и творение, затова се казва, че е по образ и подобие Божие и че у него са всички тези заложби, тези съкровища, извадени навън, за да се работи с тях.

Ще приведа следния пример: на дъното на океана има много съкровища, те са обаче в тъмната бездна – това е човешката душа, това е човешкото съзнание – и те не са изкарани отвън. Като не са изкарани отвън, тези богатства можеш ли да ги ползваш? Не можеш! Значи трябва да бъдат изнесени отвън и тогава да боравиш с тези блага. Тонове злато вадиш и започваш с него да правиш добрини по света.
Cъщото е и с човешкото съзнание, което е на дълбоко и в тъмното са съкровищата. Човекът започва да ги вади от там едно по едно.
Към това трябва да се стреми и когато извади съкровищата, т.е. разшири толкова много съзнанието си, мине една бариера, когато оставя вече всяко едно животинско начало и премине напълно към човешкото, тогава вече започва да става ясновидец, чудотворец, дори може да командва Природните сили, което е напълно естествено, алхимичните процеси също. Това не са чудеса, това е нещо нормално и всеки един от нас ще го направи, ако не за един живот, за много поредица от животи.
Когато човек започва да изкарва едно по едно тези съкровища и в крайна сметка започва да ги прилага, да ги харчи и от там всичко си идва на мястото!
Но казвам: преминава се един рубикон, преминава се една граница от нисшето човешко съзнание към висшето и трябва безпрекословно да спазваш Природните и Божествени закони, или да работиш само с Добродетелите и тогава вече започва да ти се подчинява Природата.
Иначе Природата не се подчинява. Природата е с много по-нисше съзнание от човешкото, но природата си работи със 100% нейно съзнание, а човекът работи с 1-2 % от неговото. Значи докато не стане наравно с Природата и не я мине отгоре, той трябва да се съобразява с Нея. Инак стане ли светия, е лесно. Командва всичко, но докато стане е трудно.
Пак казвам: всичко се подчинява на човека като най-висше съзнание, но той трябва да изкара тези богатства и най-напред на него му трябва този Морал и тази Етичност.

Кое го спъва?
Най-сетне стигнахме до същината на темата. Едно основно нещо, което го спъва е Съмнението.

Съмнението по принцип е една неутрална категория – нито добра, нито лоша.
То е Принцип, който е заложен в Еволюцията, Божи Принцип в Еволюцията, за да може човек да стигне до тъй наречената Абсолютна Вяра.
Имаме вярване, след това убеждение и вяра – трите основни неща.

Но първото нещо, което пречи на човек да не може да стигне дори и до вярването, да не говорим до убеждението, това е Съмнението.

Съмнението се разделя на два вида, положително и отрицателно Съмнение или позитивно и негативно.
Ще говоря за разликата между тях.

Когато имаме тъй нареченото негативно съмнение или отрицателно, ние нямаме никаква Вяра и се съмняваме във всичко – че нищо не може да стане. Тогава съмнението поема една разрушителна сила и тя започва да работи против нас. Ние винаги сме недоволни от всичко и от всички. След недоволството идва това недоверие към хората и към света. Това също ни се пише като минус. От там започват всичките пороци, които са злоба, завист, които разрушават човека и психиката му. Това е негативното съмнение. То не може да произведе нищо добро! Това е една огромна разрушителна сила и тя разрушава два основни космически Принципа – Принципът на Съвършенство и Принципът на Съзидателност.
Негативното съмнение нищо не може да направи, то е само разрушително.

Позитивното съмнение – с позитивното съмнение работят учените и всички трезвомислещи хора. Обикновено накрая на всяка моя беседа или лекция аз казвам, че не искам да ми вярвате 100%, проверете го, не ми се доверявайте, в никакъв случай.

Съмнението трябва да мине през вас и вие трябва да получите това убеждение, това доверие, иначе не може сляпо да се вярва нито на мен, нито на който и да е. Сляпо не трябва да се вярва.

Съмнението е инструмент от инструментариума на Господа за морално-етичните качества у човека.
Примерно ученият знае, че трябва да направи нещо, той леко се съмнява, но се съмнява за добро. Това съмнение го кара към Съвършенство. Прави много опити и от там прави Съзидателност.
Значи позитивното съмнение е добро! То не е разрушително, то е съзидателно, по този начин се движи Еволюцията.
То те кара да вървиш напред, макар че един древен философ беше казал: „съмнявай се във всичко“. Да, съмнявай се във всичко, но зависи какво е съмнението.
Затова сега така подробно говоря за единия вид съмнение и за другия, но то иначе е дадено като Принцип.

И едното, и другото съмнение ни води към Вярата

Ако аз съм най-големия нихилист, отричам всичко, всичко разрушавам, нямам един бял ден. За мен нито един човек не е свестен, за мен всичко е абсолютно недостижимо, всичко е опропастено и понеже се съмнявам, казвам: „А бе, остави тази работа, не става, онова – не става, третото – не става, този не е добър, оня не е добър”. Това съмнение ме убива и в крайна сметка аз си заминавам летално от този свят.

Но в следващото прераждане то пак ми се трупа на главата. Докато най-сетне идва – дали след 10, след 20 или след 50 инкарнации на Земята, моята душа вика на този ум, който ми е даден, посредник: “Стига бе, мини към позитивната страна, иначе ще се раждаш, тук постоянно ще се въртиш в самсарата, т.е. в този кръг на прераждане. Ти не можеш да вървиш напред, ти не еволюираш по този начин. Може да се съмняваш, ама се съмнявай позитивно”.

Когато един учен работи, примерно, той трябва да прави слънчеви панели. Човекът най-напред се запознава с устройството на слънчевия панел. Да, слънчевият панел ще го слагам там, където го грее слънцето, има си технология – какъв цвят трябва да бъде, колко голям трябва да бъде. Всичко това е измислено. Той започва да засилва. Вика: “Аз като сложа една лупа, една леща, може да се усили десет пъти или сто пъти Светлината, тогава евентуално тока, който произвежда този панел започва също да се увеличава”.

И той работи със Светлината и започва да я прокарва през разни лещи все повече и повече, докато достигне до максимума. Както си седи и си мисли, той се съмнява позитивно като си казва: „До тук (ето това е стремежът към Съвършенство и Съзидателност) не е изчерпано още, я да видим в Светлината, какво друго има?”

Знаете ли какво друго има светлината? Има налягане!

Този учен си казва: „А бе, защо аз не взема да използвам и налягане?” Съмнението го е довело до там, ама позитивното.

Започва сега да работи – как да използва динамичното налягане на светлината и от там вече да засили коефициента на полезно действие на този панел. В крайна сметка започва да използва и налягането.

Обаче както си седи с мен, говорим си и си пием кафето, изведнъж му светва, защото продължава да се съмнява, но позитивно: „Това не може да бъде края. Има още работи, които могат да се използват”. И случайно му идва тази мисъл, което се отнася за цялата наука и за всичко: “Не мога ли аз да използвам Разумността на Светлината?”

Учените започват да използват и Разумността, т.е. невидимото, Невидимият свят. Свързват науката с Езотериката и тогава казват: „Светлината има разум! Я да се свържем с този Разум по някакъв начин, технически”. Защото всеки един човек може да се свърже с всякакъв Разум, не само на земното кълбо, но и във Вселената.

Всички сме свързани и може да се свържете, като достигнете определено ниво разбира се, с всякакъв разум. Значи може да разберете и тревичката, и камъчето, и дървото, и птицата, и рибката, и небето какво ви казва, облакът какво ви казва, слънцето какво ви казва, земята, тази скала какво ви казва – всичко във Вселената, а освен това и извън Вселената какво ви казват.

Като погледнеш една звезда отгоре – този, който седи пред вас си е правил този експеримент – една звезда, точно на зенита, определена. Може да не я гледаш с телескоп, може да се свържеш моментално с нея и тя ще ти каже на колко светлинни години от Земята е, каква маса има, какво, що, пълна подробност и пълна информация.

Това го казва Георги Изворски и се подписва от-до. Кога ще дойдат хората до това лично аз не знам, но в това вярвам и нямам капка съмнение, нито негативно, нито позитивно.

Както казах, позитивното съмнение ни води към Вярването. Ученият вече е проверил всичко, той вече има не само Вярване, той има убеждение. А когато започне да контактува с Разума и успее да го вкара в технически средства, тогава вече той е станал светия, стигнал е до Вярата.

Вие мислите, че аз съм вярващ човек или друг като казва: „Аз съм вярващ човек“. Няма такива работи.

Досега вярващ човек аз не съм видял, жив вярващ човек, дори и за себе си не мога да кажа. Да, човек с вярване, убеждение. Но ако си вярващ човек, о ти си стигнал на нивото почти на Христос, на най-големите светии. Това е, по-малко няма. Това е истинската Вяра. Значи това е абсолютната Вяра.  Но ние вървим нагоре докато сме живи. Докато съществуваме ще има съмнение. Но това съмнение, негативното, трябва изобщо да го забравим и да имаме само позитивни съмнения и положителни неща.

Да, значи, както едни казват: „Емигрантите опропастиха Европа”, „Войните в целия свят станаха по-лоши”. Гледай положителната страна. Емигрантите събудиха Европа и колкото повече войни, толкова по-рано човечеството ще спре с насилието. Абсолютно ще спре,  защото ще гледа да оцелее.

Бедна е човешката фантазия и човешкото въображение за онова, което чака земното кълбо. Не искам да съм лош пророк, но когато започват катаклизмите, ако хората не се обединят и тази крилата фраза, която я казвам – „Най-хубавото е да сме заедно”, това ми е пожеланието към света.

Всички, които сме в тази зала работим за това и не само тук. Има много същества, които са работници и служители на Светлината и Апостоли на Светлината, които работят по цялото земно кълбо.

А сега тази раса, дето сега се ражда, те са просто такива. Те нямат нужда нито от обучение, нито от нищо. Те просто Морално-етичния Кодекс на Вселената изпълняват.

Така, ученият стига до убеждението и казва: „Това направих, това направих, това направих, всичко е точно” и го излага, така. И до там е стигнал чрез съмнението. Затова съмнението, когато работи на положителната, на позитивната страна е чудесно. То води много бързо наистина към доверието, към убеждението и от там е само една крачка до Вярата.

Мисля си, че каквато и работа да подхванем или който и човек да видим, най-напред трябва да търсим у него най-висшето. Тази работа, дори и най-обикновената работа да е, най-тривиалната – да засадиш картоф, знам, че именно от моята работа и от съвършенството на моята работа има значение за Вселената.

Значи, ако аз свърша тази работа със сърце. Направя едно хубаво гнездо, сложа три картофа, далеч един от друг на пет, десет см., зариеш ги и ги благословиш: „Господи, вече от тук ги предавам на теб. Аз съм до тук. Сложил съм ги в Земята, ще продължавам да се грижа за тях, да ги наглеждам, но повече зависи от теб, отколкото от мен”.

Всяка работа трябва да я започваш с Благословия. „Господи, днес ще садя картофи. Аз искам да ги садим заедно”. Не че Бог е другаде, но той иска да го чуе това. Тогава веднага усещаш излъчването и Божията любов те обхваща като една златна сфера, един златен поток минава през теб.

Човешкото съзнание е толкова висше, че аз не мога да го изкажа и не мога да го предам по обикновен начин. Моментално, само да си помислиш и можеш да се свържеш с Централното Слънце на Вселената. И то моментално да започне да ти говори. Трябва да си отворил вече съзнанието, т.е. да си преминал рубикона.

Нека мислят, че разказвам приказки от „1001 нощ“. Всичко това, което казвам, ще стане и вече дори е станало някъде и много хора го знаят. Тази работа като си я свърша съвършено и я изпипам хубаво, това е нещо чудесно, което ме издига. Значи на мен ми се пише плюс, а и Вселената печели, защото аз съм вложил Любов.

Дори и една капка Любов е важна за Вселената, а капка ненавист, капка омраза, тя е абсолютно разрушителна и може да разруши много неща. Докато една капка Любов пък може да ги възстанови. Това е разликата и е огромната разлика.

Ако аз обаче работя, мислейки си, че ще отида или да си пия на обяд гроздовата, или за кафе, или че минава една руса хубава кафеджийка, отива в кафенето да го отвори сутринта. Аз копая, ама гледам натам. И копая така, едното гнездо, второто гнездо, бутам с крак картофите, мачкам ги. Викам: „Е, няма начин да не станат, засадил ли съм ги“. Засадил съм ги, ама и едното е засаждане и другото е засаждане.

Друго е като на колене в пръстта застанеш. Друго е когато вземеш картофа и го погалиш, и го слагаш: „Мойто момче тук”, другото тук.

Аз съм гледал хора с такъв морал… баба ми беше такава, ама тя вдигаше шепите пръст ей така и беше доволна, вика: „Ей сега става за садене, хубаво е”.

Хубаво е да правиш всичко с Любов.

Затова си говорим. Нищо да не го оставяш току-така на самотек.

Значи, ако имаш негативното мислене, негативното съмнение, ти го оставяш на самотек, или го вършиш през пръсти.

Когато имаш към всичко позитивно отношение, защото това отношение се връща към нас, не нещо друго. Не бива да се съмняваме в Доброто. И аз пак казвам, затова започнах. Търсим у всеки човек, във всяка една ситуация, или във всяко едно нещо, най-висшето кое е, най-висшето, една добра черта. Човек има една добра черта, да кажа, тази черта му е трудолюбието. Рано става, отива на работа, и ето гледа си работата и я гледа с мерак. Може да е ръбат човек, но може би иска, нарочно е такъв, нали. С другите се държи по-некоректно и по-лошо, защото иска да се запази. Той е една нежна, фина, лирична душа.

Такъв беше и Димитър Казаков – Нерон, за който съм написал книга. Той беше наистина една такава душа. Обаче за да се запази, беше много груб с хората. Той не знаеше кой какъв е и понеже много пъти са го убождали хората по различни начини и заради това гледаше да се запази.

Значи, пак казвам, във всяко едно нещо, няма да гледаме еднозначно човека.

За някоя ситуация казваме: „Не е добра“. Но я да видим какво е станало там? Гръмна нещо, гръмна Чернобил, гръмна Фукушима и когато казвам, че е било за добро, те не вярват. Да, радиацията причини много проблеми.

Вижте, в природата, когато е трябвало да се жертва някой, отива и се жертва за нещо, но останалите оцеляват. Когато от вълчата глутница някой вълк е отровен, но е оцелял… Водачът на глутницата, като види една овца оставена на поляната, изпраща най-слабия от вълците да отиде да яде. След час, два, ако не умре, отиват и тогава се наяждат. Вълкът е изключително интелигентно, умно животно. Праща един да се жертва за 50 вълка в глутницата. Те са му на главата, той отговаря за тях, нали им е водач. Един прежалва.

Значи може да са заминали, онези, които е трябвало да бъдат облъчени от радиоактивността. Онези, които по списък е трябвало да си заминат, са си заминали. Дали е от болест, дали е от войната, тези хора са по списък, те заминават, защото това не е от нас. Останалите седем, осем, девет, десет милиарда получават по една хубава имунизационна инжекция против радиация.

Слънцето засилва радио-активното си лъчение, досега само около един път и половина, а още пет, шест пъти. Учителя казва: „Слънцето ще засили греенето си  – по простия начин го казва – 10 пъти”. На мен ми е казано седем! 10 му е казано на него, толкова казва. Седем пъти казват на мен, толкова казвам.

Може би и за тези 100 години, откакто той го е казал това, то си е увеличило 3 пъти греенето, не знам. И затова сега са ми казали още 7 пъти. Но от тези 7 пъти, един път мина и половина, остават пет пъти и половина.

Прочетете последните страници на Откровението на Йоан Богослов. Там черно на бяло го пише, че хората няма да могат да издържат на греенето на слънцето. По телата им ще се появят струпеи и те ще се опитват да се скрият между скалите.

Затова искам нещо да ви кажа – да мислите със собствения си ум. Няма да се подвеждате от никого, за нищо. Проверявате, но проверявате с позитивно съмнение, не с негативно. Да, съмнявате се: „Я да видим дали е това така? Дали медиите, които казват, че ще опропастят бежанците Европа…”

Европа си е Европа! Отишли там, милион, два, три, пет, десет, 50 милиона. Нито ще я изместят, нито ще я повредят, могат да правят различни неща на другите хора и за нещата, но и затова може да бъдат озаптени, т.е. да бъдат спрени.

Заради това, когато се говори едно, духовния човек, интелигентния човек започва да обикаля сградата, за да я огледа от всички страни. Иначе го водят отпред, показват му една хубава фасада, казват му: „Това е дворец, той е прекрасен и т.н.” А то е само декор. Ако минеш отзад – празно, няма нищо, то е направено само една стена.

Следователно човек оглежда всичко и няма да си правите прибързани изводи за абсолютно нищо и никого. И няма да държите с тази фанатичност за нещо, което  е – тоя добър, тоя лош, това черно, това бяло. Има си добри качества и единия, и другия. Защото и отвъд океана онзи, който командва, и отсам, който командва, те са командвани от Генералния щаб. А над Генералния щаб има един Разум, Вселенски, Всемъдър, Всесилен и Всеобичащ, който прави всички неща.

Но нашата задача е да си свършим нашата работа. Нашата работа е, какво? Нашето отношение към нещата. Ние да променим себе си, затова ще бъде само за добро и положително. По този начин ние започваме да си увеличаваме вибрацията.

Знаете ли, идва при мен един човек и вика: „Главата ме боли”. „Седни”. Нямам право, разбира се, да лекувам. Небето не ми дава. Ама викам: „Седни тук. Ей сега ще ти мине главата”. Слагам си ръцете отгоре и след една минута главата му минава. Ама чудо. Не е чудо. Това е най-простото нещо, понеже имам по-висока вибрация от него. Всяка една Разумност с по-висока вибрация командва по-нисшата.

Значи, от два скачени съда – единият е по-високо, в него има течност. И той започва да дава на втория и започва да тече надолу. Следователно – повишавам вибрацията му. Като му повиша вибрацията, него моментално болката го оставя. Защото болката може да държи на една определена вибрация. Тя иска да го подсети нещо. Ако се сети сам, му минава, и вземе мерки, но ако не се сети сам, трябва му малко помощ.

Традиционната медицина трябва много да върви напред, за да стигне и да започне да работи с невидимите тела на човека. Не започне ли да работи с невидимото, с виртуалното, няма да може да се развива напред, само ако мисли да минава с капсули, с хапченца, с инжекции и т.н. Добри са и тези неща, без тях също не може, но трябва да върви напред.

Вибрация не е най-точната дума, нещо, което вибрира. Ще ви кажа, че нехармоничното трептене се казва вибрация. Хармоничното трептене се казва Честота. То е много просто. Тази честота е на пулсации, на вълни. Има работа, има малка почивка, има работа, има почивка, има работа, има почивка и това е. Чалъмите, не са кой знае какви, за да си повдигнем обаче вибрацията. Пороците не могат да ни повдигнат вибрацията. Нито алчността, нито завистта, нито ненавистта, нито омразата, да не говоря за ревността, която е абсолютното нещо, което те вкарва в най-тъмните дълбини долу, направо в Ада. Живееш уж си на Земята, а живееш в Ада. Да не говорим и за тези по-дребните – мързела, чревоугодничеството, хазарта и т.н. Защото пороците те привързват към себе си много яко. Човек трябва да бъде привързан не към пороците, а към Добродетелите, да стане едно Цяло, едно Монолитно Цяло с тях.

Благородство, великодушие, благоразумие, смелост, вярност, щедрост, милосърдие и жертвоготовност – такива трябва да бъдем.

Ще ви кажа какво съм забелязал. Човек трябва да си обича началника, шефа, ръководителя, да го уважава и да го обича. И роба дори трябва да си обича господаря. Ако роба си обича господаря, той ще засее картофите, както ги засявам аз, гали, слага. Ако не си обича, а по робски работи, ще ги набута вътре с крак, ще ги натъпче и господаря му като попита: „Иванчо, ти зася ли ми картофите?” „Да шефе, всичко е точно”. Да, ама не.

Значи, когато започваш да обичаш един човек, а обезателно подчинен ли си, за да бъде блестящ, трябва да си обича ръководителите. Но за да го обича, ръководителят какъв трябва да бъде? Също има изисквания. Аз ще ви кажа, ръководителят трябва да бъде пожертвователен човек и да може за всеки един член на колектива да е способен да жертва живота си.

Ето, това са Светиите!

Ръководител, който е такъв, свалям му шапка, и наистина той е обичан. Затова великите военачалници като се почне от Авитохол, Атила, Александър Македонски и Наполеон са били обичани. Защо? Защото са били на тази висота. Пълководци големи, но те са слизали долу, до най-обикновения войник и са го уважавали и обичали.

Когато чумата хваща войниците на Александър Македонски и 50 хил. умират от 150 хил. армия, той отива и изпраща всеки един.

Наполеон с далекогледа стои прав, отсреща стрелят. Другите са в окопите, куршумите свирят, той е прав. Това е смелост, която да покажеш на подчинените.

Една случка има, аз преди много години я разказвах, за един началник на пожарна, Софийската. Случило се е още по времето на социализма и едно от момчетата, което е било свидетел ми я разказва – „Правим Резиденция Бояна и долу пламва пожар. Кабели, пластмаси, всичко, черен гъст, задушлив дим. И ние всички се юрнахме, и бягаме навън, избягахме. Но някой се обадил и пожарните идват след 5 минути. С втората идва началника на пожарната лично, все пак е резиденция. Скача и вика: „Има ли някой вътре?“ Един от колегите, момчето, дето е служило там вика: „Има. Във втората стая в дясно, не можахме да го изкараме, защото пламъци имаше и много гъст дим, щяхме да се задушим, остана май едно момче”. Човекът нищо не казва, намокри си кърпичката, върза си я и влезе вътре. След няколко минути изтегли навън един як такъв бабаит, от работниците. Изтегли го, остави го на поляната и почна да му прави изкуствено дишане уста в уста и оня започна да диша. След това го качи на една лека кола, която с пожарните дойде и вика: „Закарайте го в Пирогов“. То момчето започна да се свестява и после разбрахме, че е добре и е наред, но е бил обгазен. „Виждате ли – казва ми момчето – аз бях трудова там“ – в трудови войски е работил. „Началниците бяха там, нашия капитан беше там, други. Повече от половината видяха, че единия остава вътре, обаче никой не взе мерки. Дойде началника на пожарната и влезе, така смело, аз гледах. А отвътре облаци черен дим, нищо не се вижда. Само му казахме във втората стая в дясно“. Това е достоен ръководител и достоен началник.

Разбрахте ли сега разликата между ангелите, божествата и обикновените хора? Когато слезе на Земята един ангел, той е готов да си даде живота за всяко човешко същество без да се замисля.

Така стават Светиите. Иисус дойде, той си имаше мисия и живота си го даде за всички, пак един, но сина Божии. А от ангелите колко много са си дали живота, мога да говоря, примери много и все верни.

Когато говоря за приятелството и за саможертвата, аз съм разказвал този случай, който някъде може и да е описан. Един от двама приятели извършил престъпление и го осъждат на смърт. Водят го да го бесят, а неговият приятел казва: „Прощавай, аз не знам защо се скарахме, искам да си останем приятели”. Престъпникът по едно време казва: „Не, не, махай се от тук, мен са ме осъдили вече, ти не дойде”. (Понеже не е искал да отиде да извърши с него престъплението.) „Ти не дойде, изостави ме, предаде ме, предател!”. Вървят заедно към ешафода и престъпникът казва: „Ако си ми истински приятел, ето ти вместо мен ще отидеш на въжето”. „Добре, съгласен съм” – казва приятелят му. Отива при съдията и казва: „Мога ли да го заместя? Ето той ми е приятел и вместо неговия живот, моят да дам?“ Съдията казва: „Да, за нас няма значение кой е, ние трябва да обесим престъпника“. Освобождават истинския престъпник, хващат и обесват невинния. Това е Притчата за приятелството и помислете, и за саможертвата. Един от двамата е бил ангел, нали, но кой?

Ще кажа още няколко думи само за даването, за Закона на даването. После ще дам думата на Силвина, която има доста работи да ви каже.

Без даване няма път нагоре. Получаването е чудесно нещо, получаването е доволство. Даването е щастие. Пак повтарям, получаването е доволство, даването е щастие. Убедил съм се съвсем, хиляди пъти, аз се чувствам по-щастлив, от надарения.

Вчера следобед в 4 часа точно така се почувствах. Имам един братовчед, с който сме близки и му отивам на гости да си честитим след новата година. Занесох му дребни ядки. Той е пенсионер човека, прие ме и вика: „Ако искаш остани, ще спиш при мен”. Викам: „Не, благодаря. Трябва да се прибирам”. Бях си купил винетка за новата 2016 година, която колко струва? – 97лв. По едно време си помислих защо да не му я подаря? Този човек беше неизказано доволен, а сигурно и щастлив, но моето щастие беше по-голямо като го зарадвах. Той казва :“Аз не мога да си купя винетка за цялата година. Купувам, ако излизам, ама иначе само карам из града”. „Пътувай, където искаш и както искаш”. Такова щастие ме заля. Това беше точно преди да си тръгна – извадих винетката и му я дадох.

Говоря за даването, но тук ще направя една лека скоба, наистина аз съм го казвал не веднъж. Когато преди много години в планината ми казаха Формулата за издигане да станеш Светия –

Даване! Даване! Даване! Служене! Служене! Служене!

Така е, но не и безразборното даване, значи трябва да определим, да даваме мъдро, трябва да влагаме Мъдрост в даването.

Имам един приятел от студентските години, на който един му иска непрекъснато пари и той му дава. А човекът ги изиграва на рулетка. Когато последния път не могъл да плати на рулетката, отива и пак му иска сумата, която не е малка, 800 лв. или 1000 лв. И казва: „Ако не ги платя на казиното до една седмица, ще изпратят биячите си да ме пребият”. Лично аз, колкото и да съм милосърден и да обичам човека, щях да го оставя да го опляскат. За 1000 лв. нямаше да го убият, но щеше да му бъде хубав урок, защото Небето иска да му даде урок, а аз излизам против волята Божия.: Аз му давам пари и за сетен път го отървавам, а той нищо не върши, само играе на рулетка, на хазарт. Това му казах на моя приятел от студентските години: „Имаш пари, давай му. Но лично аз не бих го направил, защото почвам да бъркам програмата на Небето. Този човек един път иска, втори, трети, четвърти път, ти му даваш”. Когато последния път пак го питал за какво и той тогава му казал за какво, иначе: „Ще ти ги върна”. Ама не му ги връща. Казвам му: „Щом още първия път не ти върне парите, даваш му втори път и повече не. На третия път – абсурд. Ако го видиш да умира от глад, ако имаш хляб му даваш, ако не – оставяш го да си научи урока. Има си програма, а ти се бъркаш в Божията воля”.

Затова когато даваме, да се дава с Разум. Дава се наистина на онзи, който има нужда, а не на онзи, който за глупости ще пропилее средствата. На такъв не се дава.

Лично на мен ми беше направена забележка преди 20 или 30 години от Небето да не давам току-така и да не помагам на хора, които нямат нужда от помощ.

Значи, без даване не може. Когато човек се смири и започва да дава мъдро, умно, по този начин той дава своя десятък на този, за когото наистина се вижда, че върви напред и има ефект. На онзи, който не и не иска да се развива по абсолютно никакъв начин – на него не – оставяш го да се изпълни Божествената програма за него.

И така, само това исках да вметна. Защото аз съм написал цяла книжка, „Закона за даването” се казва.

Даването е проявата на щедрост, която ни издига във високите нива.

Значи, пак казвам, има едно божество, което казва: „Блажени тези, които получават, но дваж по-блажени тези, които дават. Блажени тези, които са обичани, но дваж по-блажени тези, които обичат”.

Вижте, Бог трябва да се убеди, че ние сме достойни източници на Неговите Блага, на Неговите Принципи, на Неговите Закони, на Неговите Добродетели. Тогава вече започва да ни гледа с друго око. Иначе сме в онези, които трябва да се възпитават, трябва дали с добро, или недобро, дали доброволно, или доброзорно. Но когато наистина започнеш да вървиш по Божия път и да работиш само с добродетелите, ти наистина ставаш много по-мил на Бога. Защото последното от тези блаженства гласи: „Блажени тези, които любят Бога, но дваж по-блажени тези, които Бог люби”.

Сега има думата Силвинка.

Силвина:
Искам да разкажа първо моето видение за спасителните лодки, което дойде края на миналата година.

На беседата на Виноградец в Наш Дом казах – спусна се информацията, че Земята навлиза в глобалното чистилище и Законът за Кармата вече работи.

Няма отлагане, почти на секундата нещата се случват, изчистват се и наистина тогава при доста хора го наблюдавах. Здравословни проблеми, много хора с рак, много хора с различни пороци, неща, които изплуват на повърхността и хората не могат да ги овладеят, не осъзнават, че трябва да го направят, може би.

Тази година, така започна. Има една почивка и не е това постоянно…т.е. няма  постоянен приток на енергия към теб, така че ти да се променяш. А сякаш е на едни вълни. Като че почивката е по-дълга на тези остри фази на неща, които изплуват у теб и това става толкова бързо понякога, че човек не може да отреагира и отработи, дори съзнателно да се стреми да работи по този процес.

Видението беше следното: Георги е казвал за хора, които се влияят по различни духовни течения, религии, че всеки е капитан, в крайна сметка на собствената си лодка и че от него зависи накъде я води, как я управлява.

Видях, че всички ние, всеки на неговата лодка си я кара на някъде в едно море, което е спокойно, хубаво. Забелязах, че във всички лодки има една малка пукнатинка и от тази пукнатинка влиза малко вода.

Хората имаха различен начин да реагират на това нещо. Някои тотално го игнорираха и просто казаха, че всичко е наред. Някои дори си бяха направили лодките кораби и въобще не обръщаха внимание какво се случва в трюма. А се вихреха горе на палубите в купони, в забавления и така живота си върви.

Обаче в един момент вълните станаха по-големи, смрачи се и тогава тези цепнатинки започнаха при всички да стават все по-големи. И тогава някои от хората продължиха да игнорират това нещо, останаха си горе в танците и на купона, и просто си потънаха. А тези, които стигнаха до осъзнаването, че нещо трябва да променят, че има нещо, което не е наред – в крайна сметка и  това са самите те. Опитаха се да вземат мерки.

Едни не взеха правилните мерки и започнаха да изпомпват вода. Изпомпваш вода, но си седиш на същото място, а цепнатината продължава да се увеличава. Това са обикновено хора, които малко се занимават с неща, които са несъществени.

Тези, които се сетиха и запушиха пробойната с подръчни средства – за тях имаше шанс да стигнат до спасителния бряг. Но тук отново се появи и съмнението, появи се и човешкото его. Някои решиха, че те са капитаните на собствената си лодка, те знаят, но това знание идваше от ума, не от сърцето и те поеха в погрешна посока. Други се подведоха от хора с много голямо его, които казвах: „Аз знам, аз ще ви поведа, аз знам посоката“.

Но те никога не са били на този спасителен бряг  и това тяхно знание не идваше от тяхната същност и от Духа, а от тяхното его. Хората, които тръгнаха след тях също поеха в погрешната посока и не тръгнаха към спасителния бряг.

Тогава от спасителния бряг се появиха хора, които също са минали по пътя. Защото всеки един от нас е минал по този път, всеки е имал една малка пукнатинка някъде в неговото същество, която е трябвало да обработи, за да стигне до спасителния бряг, да си ремонтира лодката. И вече стигайки до осъзнаването, че това знание, изминавайки този път, не е само за него, а е и за другите, които идват след него.

И така към спасителния бряг тръгна цяла голяма група от хора, които знаеха верния път.

После си помислих, че никой не подкара лодката на другия, те просто им посочиха посоката и ги оставиха вече на тяхната вяра. Защото при някой от тях съмнението отново се появи и казаха: „А, тоз пък сега на мен ще ми каже. Аз съм прочел толкова книги, толкова неща знам. Този кой е, че на мен ще ми каже?” Или: „Кой е този човек, аз не го познавам”. И се объркаха, и се върнаха, и не стигнаха до спасителния бряг.

А тези, които стигнаха, си ремонтираха лодките и вече бяха готови да помагат на следващите.

Запитах се после: „Какви са тези лодки, това море, този бряг, това физическо място?“

Пукнатините са тези наши малки пороци, които всеки един от нас има, а спасителния  бряг са добродетелите.

Това време е дошло. Всеки да се ориентира накъде да поеме и да се определи. Защото когато в нас има и дозата колебание и съмнение, винаги отстрани има и други хора, които ни провокират, докато все още не сме се определили в пътя си и си кажем: „Да това е моят път! Аз съм това, което съм! Това е моят път, независимо кой какво мисли, кой какво говори за мен, няма нещо, което да ме извади от този път!”

Това е да се определиш. Когато го направиш, тези хора, които те критикуват или се опитват да те отклонят, те буквално изчезват от живота ти. Дори и да останат, те се променят и започват да ти помагат в един момент.

Съмнението разбира се продължава да работи в теб. То е една функция на ума. Сърцето винаги знае правилната посока, но тази функция на ума, както Георги каза може да е градивна, може и да е разрушителна, когато се използва правилната посока.

И така, това беше края на миналата година, това видение.

Друго за миналата година ми се иска като една равносметка – аз съм много щастлива, защото нашият център започна работа. Това е нещо, в което влагам много енергия и вярвам безпрекословно, че това е едно бъдеще и ще бъде много полезно.

Започнах да се занимавам и с лечителство, което винаги съм знаела, и съм можела, но ме спираха. Не съм била готова, сега нещата напредват…

А и ми се иска да споделя с вас три, четири нещица, които са много полезни на чисто физическо ниво как човек може да работи, за да се пречиства. Неща, до които лично достигнах, защото както казах, всеки си има неговата цепнатинка. При мен беше горделивостта.

На морето на нашия семинар отработвахме пороците. Този порок, който всеки го има  и ни свързва с ниската честота, която ние излъчваме. Тези честоти се явяват в тялото ни под формата на различни вируси и бактерии. Това е  една армия от същества, която в един момент дори може да вземе превес. Защото те също си имат тяхно съзнание, да вземе превес над нашето съзнание, над нашите клетки, които са нашите съработници.

Така че първото и най-важно – човек трябва да работи с порока си. 

Проблемът е как да работи? Бяхме говорили за това и Георги достатъчно каза, разбира се за всички медитации и всички неща, които правим.

Накрая ако има време ще направим една нова медитация, която е за активиране на чакрите, за зареждане с енергията на Златния спусък или Златния лъч.

Учителят казва, че най-голямата задача на хората е наистина да се изчистят, да се справят с тези микропаразити и същества, които са в тях. А за да се справят наистина не е само на физическо ниво, за лекарства, за билки само и единствено, а едно комплексно нещо, защото ние не сме само физическото тяло.

И така, ще кажа някои неща, които много добре действат на физическо ниво.

Едното е леко подсолената вода. Наскоро четох от Михаил Иванов, че баните с морска вода са нещо вълшебно, даже е искал да носи в ашрама, който той създава на Лазурния бряг цистерни с морска вода. Същото е, ако пием такава вода. Морската сол от нашето море съдържа над 80 микроелемента. Хората са болни, защото са обезводнени и имат недостиг на микроелементи. Интересно е, че в морската вода няма бактерии, тя е стерилна, просто в солта не вирее нищо.

Наистина на много хора помогнах със само и единствено леко подсолена вода – на един литър се слага грам и половина морска сол. Т.е. за около 50-60 килограмов човек е необходимо около половин супена лъжичка сол за деня. При децата много бързо се изчистват нещата по този начин.

Другото е една тинктура. Сигурно знаете за Хулда Кларк и нейната троичатка, която е пелин, карамфил и орех. Неутрализира над 100 микропаразити и бактерии. За съжаление Хулда Кларк не обръща внимание на духовния аспект – това, което руснаците правят. Те също работят с честотите, както и тя, но установяват, че божествената честота, когато човек се настрой и се моли е молитвата.

Молитвата е Георги го казва, първо към Господа!

В началото с моите болежки бях тръгнала с моето его, без молитва. Викам си: „Аз както с всичко се справям, мога и с това“. Пробвах с билки, с други неща. В един момент стигнах до едно критично положение, в което се сещам за молитвата и в момента, в който се помолих проблемите  изчезнаха. И се питам: „Защо трябва първо през болката да преминем, за да се научим да използваме онова, което си го знаем? Но някак от мързел ли, от забързаност привидна и инерция, илюзия, не използваме тези инструменти“.

Другото, което наскоро открих по нашите земи е маслото от магарешки бодил – абсолютния антиоксидант – изчиства кръвта за броени дни.

Другото, което препоръчвам е, разбира се, житния режим с лимеца, при  който се изчиства дебелото черво, получава се много енергия, набавят се много микроелементи, протеини. Буквално човек може да се храни само с това.

Правилният подход към болестта е не да унищожим това, което е в нас, защото то в крайна сметка е част от нас, а така да се почистим, така да си повдигнем вибрациите и съзнанието, че просто да не му дадем възможност то да се развива. Всъщност лимецът носи тази висока божествена вибрация, която ни помага.

Георги:
Да ви кажа нещо изключително важно, особено за онези, които тръгнат по пътя и вземат, че се отказват. Това се казва духовно дезертьорство. Ето какво става с духовните дезертьори. Тръгват духовни, щастливи, дали около мен или около друг някой духовен наставник няма значение, но тръгват с голям ентусиазъм и въодушевление. Минава месец, два, три, те се опитват нещо да правят, но в крайна сметка почват да се съмняват. Отначало съмнението е било позитивно, но след това се обръща в негативно, понеже им се случват недобри неща.

Сега ще го обясня: Има на Земята като дуална същност, има два егрегора. Единият егрегор е на земните неща, които са на нисшето съзнание и другия егрегор е на висшето съзнание, т.е. на Божественото. Небесни и земни, двата егрегора непрекъснато работят. Ние сме в егрегора на нисшето съзнание. Ние тръгваме към другия егрегор. При това преминаване трябва да започнем да работим повече с добродетелите. Хванали сме светлия път, тръгваме да се измъкваме от сферата на нисшето съзнание. Тя не ни пуска, защото черпи енергия и ни експлоатира.

Сферата е да кажа едно балонче. Ако се напънеш, ще видиш, че то започва да се разширява. Ако имаме достатъчно Вяра, да вървим напред, Вяра, Надежда, Любов, Мъдрост, Истина, ние в крайна сметка пукваме балончето и скачаме от тази сфера в другата. Минем ли в другата сфера там вече никой не ни изпитва, не ни тегли обратно.

Мога да цитирам и себе си, мога да цитирам и Учителя. Всеки човек, който тръгва по пътя на Светлината, който иска да се отдели от пороците, да стане чист, свестен и светъл човек, обезателно няколко месеца има пълен тормоз от егрегора на нисшето съзнание, в това съм се убедил много пъти.

Тръгваш, но то почва да те дърпа. Не можеш да пробиеш балончето. Какво не ти достига? Вяра, не ти достига Любов, не ти достига Надежда. И съмнението ти вместо позитивно, те връща обратно в сферата на нисшето съзнание. Връщането е като разтеглен ластик, в това балонче ще те вкара много навътре.  Ако малко си по-просветен, искаш да се измъкнеш от нисшето съзнание, където са най-елементарните души, за да стигнеш до края.

Един прост пример: има две точки от един град до друг, те са на 100 км. Автобусът седи тук. Накачили са се всички апостоли на него и те канят: „Мите, ще се качиш ли?” Митко вика: „Няма. Вървете, където искате. Разбрах, че всичко е бошлаф, това дето ми го пеете, дето ми го разправяте, няма такива работи”. И не се качва на автобуса. Автобусът от тук заминава. Остава Митко.

Върти се ден, два, изчезнали са му приятелите, изчезнало е хубавото, Светлината около него. Почва да го притиска третото измерение. Той се вижда у чудо, защото е видял и хубавата страна, макар и за малко, а още не е преминал оттатък.

Отива при таксито и пита: „Колко ще ми вземеш?” Шофьорът казва: „100 лв.”. А с 10 лв. щеше да се качи в автобуса.  Сега таксито е 100лв., но не му се дават.

Минават обаче още два дена. На него му става още по зле в това измерение, защото нито е тук, нито е там, а вече е бил тръгнал по пътя. Групата не може да я стигне вече нито с такси, нито с влак, нито с автобус. Трябва със самолет или с хеликоптер. Отива и пита: „Колко ще ми вземеш, за да настигна групата, знам къде са точно”. „1500лв .”.

Вижте как се качва цената на плащането на оня, който е тръгнал по пътя на Светлината, а се отказва.

Значи може да платиш, аз казвам физически, но ти можеш да платиш както Силвина каза, с едни некомфортности на физическото тяло, болести и страдание.

Положението ти става много по-тежко, отколкото на ония, които изобщо не са тръгнали по пътя. Човек, който си седи, пие си гроздовата, яде шопската салата и пържолата и не го интересува нищо. Този човек е по-добре от оня, който е тръгнал по пътя и се връща.

Или тръгваш безкомпромисно по пътя или си седиш при другите.

Заради това напоследък на десет беседи съм го казал, трябва да имаме Непоколебима Вяра, Непоколебима Надежда и Непоколебима Любов.

Да имаме Надежда, значи да изхвърлим съмнението, но сами трябва да минем… Съмнението е една гора, когато минеш през нея, ако успееш, след това да се разделиш с позитивното съмнение и когато останеш без никакво съмнение ставаш светия, край.

Ще кажа за този случай, когато се вълнува езерото и Иисус казва на учениците си: „Вървете вие с лодката през езерото, аз ще дойда”. Те са вече  в средата на езерото сред големи вълни и виждат – Иисус идва по водата.  Петър го вижда и пита: „Господи, мога ли да дойда при теб?”  А той вика: „Да, Петре, ела!”. Петър слиза и тръгва, но когато приближава към Иисус и почва да потъва, и вика: „Господи, спаси ме!”. Иисус го хваща, изважда го и вика: „Защо се усъмни маловерецо”.

Съмнението е най-голямата пречка по пътя на Духовността. Дори и позитивното, макар че с него пак ще вървим напред. Но негативното е абсолютно разрушително и ни връща обратно.

Случва се някои от хората, които са тръгнали по духовния път да направят някаква грешка. Небето гледа и ги наказва малко повече, отколкото обикновените хора.

Това е така, защото съзнанието им вече е издигнато, а колкото повече е издигнато, по-голямо е и наказанието.

Ако войник се напие, за него ще има два дена арест. Обаче ако го направи неговия началник, ще му падне една звездичка – ще го разжалват.

Значи, колкото си на по-висока степен, толкова повече наказанията са по-големи, защото и отговорностите са по-големи.

Затова исках да предупредя, да не се чудите, когато на човек му се случват негативи, трябва да ги издържи!

Забелязал съм, пред очите ми е ставало – тръгва по духовния път човек и казва: „Досега нищо нямаше, сега изведнъж започнаха да ми се случват неприятности. Детето заболя, жената заболя, аз не съм добре”. И така три месеца, четири, пет, една година, ако издържи вече, старият егрегор те оставя, нисшето съзнание. Висшето те поема и от там насетне всичко върви леко, приятно и бързо.

Господ върви пред теб, както казвам, като снегорин и ти разчиства пътя, вървиш си спокойно.

Боледуването може да мине и съвсем леко, приятно, всичко ти е наредено, отиваш като че са те чакали там. Но трябва да мине този период на тази криза и заради това много не могат да издържат, особено ако кризата продължи повече. А това е поради тяхното съмнение.

Виждал съм хора, които две години вървят правилно и изведнъж се връщат не до изходната точка, а още по назад.

Това обикновено се случва, когато човек у себе си има висока доза религиозност. Религията е полезно нещо и добро стъпала към Бога, но до някъде. Когато съзнанието на човека порасне, той трябва да я остави, защото тя е капан и кафез. По-голям от малкия личен кафез на егоизма на човека. Но тя също е един колективен егоизъм, не е индивидуален егоизъм.

Човек трябва да остави кафеза на религията, защото ако не го остави, вътре винаги има едно съмнение. Трябва да излезе над това и тогава съмнението изчезва, край!

Трябва да излезе в свободното небе да лети, а не да бъде непрекъснато в някаква клетка. Трябва да се научим да елиминираме, да потискаме съмнението и накрая да го изчистим и ще видите, че ще започват да стават чудеса непрекъснато около нас.

Човек трябва да вярва, че Светлата Сила го пази отгоре, независимо в какви ситуации ще попадне. Вярва ли наистина, Светлата сила го пази.

Георги:
Сега, ако има време за медитацията или за въпроси…

Силвина:
Медитацията е кратка, тя е за пет минути.

Георги:
Помислете, имаме още половин час…

Силвина:
Бях предвидила за днес да ви кажа за една медитация за зареждане на вода. За нея се вдъхнових, когато една приятелка ми прати за светлинните лекарства хаторите. Обаче то е де факто същото, което сме го правили в медитацията за Златната сфера и Лечебния Код. Само разликата е, че все пак Съзнанието ни е към това, че в дланите ни има вода.

Наскоро беше и Йордановден, знаете ритуала.

Една приятелка пък от Лос Анджелис ми писа: „Силвинка, не им ли мина времето на тези ритуали? Много странно – отидохме с моя приятел в гората, сложихме нашата мълчана вода. На сутринта отиваме, а тя изчезнала. Няма кой да я вземе. И разбрах, че една простичка молитва върши същата работа”.

Въпросът е да се сещаме да го правим наистина. Хубаво е да насочим Светлина, Любов, някакво пожелание към водата, нещо конкретно, което искаме да се подобри с нас. А тя знае как да се структурира, как да се наредят кристалчетата, така че наистина да ни помогне.

Може да го направим с туба вода от магазина или от някой извор.

Така че другия път през февруари, когато пак ще се видим просто, ако се сетите вземете си една бутилчица с вода, може да го пробваме заедно.

Георги, за Златния Лъч искаш ли да кажеш?

Георги:
Не, не, ти кажи, то е просто…

Силвина:
Защото на теб ти го дадоха!

Георги:
Е, няма значение, аз пък го дадох на теб… (смее се)

Силвина:
Знаете ние не сме само тези седем чакри, които са само на физическото ни тяло. Има и други центрове, над главата има още два или три…

Георги:
Осма, девета и десета чакри.

Силвина:
Тези чакри, които са подредени отгоре, като един отвор откъдето се спуска космическата енергия. И когато вниманието ни е там, както и в медитацията за Златната Сфера, слиза тази Висша Божествена енергия.

В случая си представяме не сфера, а поток от светлина, като светлинен спусък. Представяме си, че ние сме със затворени очи, но все едно, че са ни отворени и наблюдаваме това спускане на светлината. Част от нея влиза и през очите ни, а друга част се спуска надолу като един стълб, който преминава през целия гръбнак.

Наблюдавах тази сутрин как става едно много силно завихряне на чакрите, и от опашната кост преминава през вътрешната част на бедрата. След това по пръстите, през външната част на краката, стига до ямките на седалището и след това се движи нагоре покрай гъбнака на два-три сантиметра. Минава през врата и излиза през ушите. Защо излиза през ушите аз не знам, Георги знае…

Георги:
Пак си влиза в канала

Силвина:
Да си подобрим слуха да кажем, аз установих, че Енергията има свой път. Аз се опитвам да я вкарам в този път, но моята, не иска да излезе през ушите, излиза от другаде…

Георги:
Да, това е индивидуално.

Силвина:
Трябва да има някакво отпушване, откъдето е необходимо да мине Енергията. От там нататък си експериментираш, да видиш своята истина и да видиш точно как е най-полезно.

Сега може да го пробваме, за да видите, след това всеки ще си го експериментира. Не знам дали разбрахте как се движи Енергията в чакрите… Минава през вътрешната част на краката, покрай пръстите, нагоре стига до ямките и след това тръгва нагоре по гръбнака и излиза.

Георги:
Най-напред си го начертавате като схема светеща и после тя Енергията почва да си тече вече.

Силвина:
Потокът Светлина има съвсем други функции от тези физическите закони. Тя не ги познава, тя просто прониква навсякъде, независимо откъде е влязла.

Георги:
Освен това има и Разумност. И само като й зададеш началото и казваш 5 минути, сече мига, не секундата и спира. Това е без съмнение, абсолютно, само й даваш разрешение отгоре като тръгне.

Не знам какво ми беше, мрънках нещо на Небето, оплаквах се. Не ви съветвам да го правите! Казаха  ми: „Ей сега ще ти се оправи настроението за 5 минути”. Викам си: „5 минути ще ги прежаля от 24 часа, ама за повече…“

Направих си схемата и тялото ми почна да свети, и да вибрира. И то точно като светещи линии, като схема направена на компютър. От къде мина? Най-голямото количество беше през очите. Спря се, направи светещо кълбо, после продължи надолу, отзад от двете страни по гръбначния стълб. Мина от вътрешната страна и стигна до палците, през всичките пръсти и отстрани – като кантове почна да тече. Събра се, може би, на трета чакра, отвътре почна пак по гръбначния стълб да тече до горе и тук мина обезателно през плексита, където ме болеше.  Аз се чудех защо ми беше дадено…

Силвина:
И му бяха заглъхнали ушите също…

Георги:
Да! И после се събра отгоре на около 40-50 см. над главата и замина. Аз като си видях схемата веднъж си я запечатах в съзнанието. Запечатваш си схемата и после само я изкарваш, точно като на компютъра тази схема. Изкарваш я и почва да тече пет минути и това е, но е изключително ефикасна, без масаж, без нищо. Както бях схванат много, целия гръб ме болеше и си викам: „Плексита, заради това е“. След пет минути, няма болка, все едно, че съм бил в зала да тренирам, да плувам, на масажист съм ходил и т.н. След 5 минути всичко си беше наред, хем на физическото тяло даде отражение. После викам: „Чакай да я кажа на Силвинка“. Тази техника е лесна и бърза, много ефикасна. Аз ви казвам технологията – правя схемата, сега само си затварям очите и я пускам.

Силвина:
Аз тази сутрин я пробвах. Като видях колко много хора чакат… дали ще имам енергия? Направих тази медитация и се появи ентусиазма ми, което при мен е индикация, че нещата са много добре!

Георги:
И повдига настроението. На всяко ниво действа – не само на физическото ниво, оправя ти настроението. За 5 минути те подобрява.

Силвина:
Ето вчера, пристигайки в София, много ги забелязвам тези неща, аз просто знаците ми говорят и това ми каза: „Ех, ще бъде всичко много прекрасно“. Стигаме до нашия апартамент и едно детенце върви пред нас с ключове. За да стигнеш до апартамента ни минаваш през 4 врати, всичките са заключени. Детето отключи първата врата, втората, третата. Не може да бъде да отива у нас, четвъртата едва ли ще я отключи…, но така беше много хубаво!

Сега да се облегнем на столчетата, гръбнака изправен…

Приятел:
Може ли прави да я правим?

Георги:
Да, може и легнали даже…

Силвина:
Легнали, прави, някой ако иска може да легне…

Георги:
Знаете, ангелите са три вида. Какви ангели слизат: прави, седнали и легнали (смее се). Нали викат паднали били, не са били паднали.

Силвина:
Ако ви е по-удобно може ръцете ви да са в това, което го наричахме мудра на хармонията. Обикновено при медитация това много помага, така се събира и насочва енергията.

„Молим те Господи, изпрати Божествената Енергия, за да зареди и активира телата ни, да зареди душите ни с Радост и Хармония, Любов и Светлина!“

Вниманието ни е на няколко сантиметра над главата… като лазарен лъч Светлината прониква надолу към нас. Движи се доста бързо, но ние ще го наблюдаваме на сегменти.

Спира на епифизата, центъра на главата, наблюдаваме как там се завихря, завърта, активира. Откъм врата надолу, вихър в синьо, към сърцето, по гръбначния стълб надолу, там където е сърдечната чакра, към кръста, към слънчевия сплит, наблюдаваме и там как се завихря центъра, към малкия таз и опашната кост.

След това се разделя на две. Минава по вътрешната част на краката. Ние го наблюдаваме бавно, иначе то се движи доста бързо. По вътрешната част на краката, надолу, към палеца, през другите пръсти, през външната част на ходилото, към глезена, към външната част на краката, към коляното. Стига до ямката на седалището. Вниманието ни се задържа, и обратно на няколко сантиметра от двете страни на гръбнака, нагоре до плексита, по врата нагоре към главата. Там се освобождава. Прокарайте го оттам откъдето имате нужда.

Отново наблюдаваме сега на сегменти. Вниманието ни е там, където имаме болежки, кръста, наблюдаваме потока Светлина там, светлинния вихър и тази чакра, която става все по-активна!

Или врата или там, където имаме болка, вниманието ни е в тази зона на тялото. Да се опитаме да го видим в неговата цялост, скорост, като един водовъртеж от Светлина.

Да си помислим, че са ни отворени очите, че през тях преминава огромно количество Светлина, която се включва през епифизата към общия поток. Необходимо е просто да се разсеем, да спрем вниманието си към това и Светлината спира, процеса се преустановява. Отпускаме се и наблюдаваме как са ходилата, има ли пулсации, има ли затопляне, има ли я болката там, където я е имало, как бие сърцето ни, дали е по-учестено…

Силвина:
Някой, ако иска нещо да сподели, не само за медитацията. За чудеса, сънища – ние най-много обичаме да си говорим за чудеса и сънища. Усетихте ли я тази медитация, странна е, но е доста силна!

Георги:
Вчера на обяд, си пием кафето в родния град. Идват две дами и едната ми казва: „Георги, ти нали си по тези чудесии, дивотии”. Викам: „Точно по това съм, разказвай сега”. И тя, някъде долу от едно градче в Югозападна България: „Баща ми го взех при мен, защото майка почина преди 2 години и го взех тук да го гледам“. Разказва как се е заключил без да има ключ на вратата, много интересно. Жената ми разказва, че баща й сънувал как майка ми, т.е. жена му с две други жени, влизат при него вътре в тази стая и тя казва: „Хайде Петре, знаеш ли колко време те търся долу в родната къща? Тебе те няма и ето аз водя сега тук две приятелки, за да се съгласиш да си отидеш, там да си живееш. Аз там идвам често на посещение по ми е удобно да те видя, а не тук”. Той й отговаря: „Нямам намерение да се прибирам. Тук ще остана при дъщеря ми и при зет ми, тук са ми дали хубава стая, удобство. На село не искам”. Тя повтаря: „Петре, върви. Казвам ти да си отидеш. Тук не мога да идвам и не искам”. „Не, не, не. В никакъв случай” отговаря той. Но, когато трети път му казала, тя толкова се ядосала, тръгнала и блъснала вратата. Баща й се събужда, отива до затворената врата и бута. На вратата няма ключ, а е заключена. Той не може да излезе. Това става в два часа след полунощ. Започва да блъска по вратата. „Ние ставаме с мъжа ми и той вика: „Какво е станало? Тука тази врата няма отключване”. Мъжът ми разглоби вратата и се видя, че е заключена  и затворена. Отворихме вратата и тогава баща ни разказа какво е станало в съня му. И каза: „Вече вярвам, че има задгробен живот, аз досега не знаех, че мъртвите могат да бъдат и живи”. (майка ми беше починала преди 2 години)“.

Та всеки има чудеса, видения и сънища, и може да сподели кой каквото иска, даже ще му дадем и микрофона.

Силвина:
Да кажа, че третата събота на февруари ще бъде следващата среща, а през март ще направим едно събитие на Юндола.

Събитието сме си го кръстили Приказка и то наистина е като приказка. Ще бъде посветено на пеенето. Ще поканим няколко човека, които ще споделят и учат. Ще се нарича: „Приказка на песента“. Ще има орфическо пеене, окултно пеене.

Който се интересува – през април имаме една покана да посетим Родопите. Вероятно ще го съчетаем с Ритуала на върховете, който правим. Като най-напред Родопите ще изкачим.  Въобще годината започна много хубаво!

Георги:
Трябва да благодарим най-напред на Всевишния, след това да благодарим на близки, познати, приятели, роднини и съседи, и накрая на себе си.

И знаете ли, наистина е хубаво човек да си създаде навик да започва деня с молитва, да го завършва с молитва, може и съвсем кратка да е.

Пътуваме за Велико Търново и на Силвинка изгасна колата на варненската магистрала и край, до там, стоп. Слънцето грее, леден вятър вее, тя отиде да гледа къде сме закъсали…

Аз си сложих ръцете на капака и викам: „Господи, Тате, запали този автомобил”. Натиснах, колата запали и си тръгнахме! Това е…

Може нещо да те забави и затова няма да се възпротивиш, ако не иска да ти запали колата веднага. Изчакваш, да видим защо. Значи Бог иска, прави ти предупреждение, прави ти забележка някаква и те задържа за 10 минути, 15 минути, 30 минути.

Като приемеш малкото зло, голямото зло не идва!

Това, че е зло, викаш отвънка е студено и колата не иска да запали… Изчакваш без да се притесняваш и без да се съмняваш толкова в Божията воля.

Пак казвам – всяка една работа, дори да сади човек картофи, я почва с молитва, дори да мете стълбището от снега…

Онзи ден, то замръзнало, аз тръгвам да го мета, за малко да се хлъзна и казвам: „Господи, забравих, че трябваше да ти се обадя най-напред на теб, пък после да го мета”!

И най-дребната работа я почваш сутрин с молитва: „Господи, закриляй ме този ден, направи го благодатен, да бъде по Твоята воля, да го изживея, да бъде добре и за мен”.

Независимо, какъвто и ще да е, и свободен текст, но да се споменава името Божие. Не напразно, сутрин и вечер може да го споменаваш спокойно: „Господи, благодаря ти за този ден, че премина, дано съм го изживял угодно за теб и за мен да бъде благополучен ден, който ми е дал Знание, Мъдрост, Истина и Любов”.

Това е, работите наглед изглеждат знаете ли колко простички, а колко са ефикасни – изключително!

Този пост, който го правим, той не е случаен. Но има един, тъй наречения мълчалив пост. Да мълчиш три дена или 24 часа, или една седмица.

Или пък една седмица да не казваш обидни думи, остри думи, да не излъчваш никакви негативни мисли. Ако човек успее да удържи само една седмица, да не излъчва никакви негативни мисли, чувства, думи, да внимава, нито една лоша дума да не каже и никакво лошо дело да направи. Просто да внимава да не смачка и мравка. Значи само след тази седмица ще види как живота ще се промени към по-добро и то видимо!

И за 3 дена може, но една седмица е минималния срок – 7 дни. Ако човек иска нещо голямо да постигне трябва да направи някаква жертва към Бога по този начин. Може 30 дена да работи само с добродетелите, да забрави, ако е загубил едно голямо имане, къщата са му взели… Божията воля, това е!

Обикновено, така казвам, за да се спре негатива, който е остър, трябва против него да се постави само нещо, което е добро, което е великодушно, което е благородно и благоразумно! Ако няма разум – няма нищо!

Много хора мислят, че ще спечелят, идват при мен и викат: „Аз искам да се съдя с брат ми”. „Защо ще се съдиш с брат си, не може ли да се разберете?” „Не, не може. Той иска по-голяма част от наследството”. „Дай му!” „Как аз ще му го дам? Как ще му дам 10 дка повече от земята?” Викам: „100 дка, той иска да вземе 60, ти да вземеш 40. Не 40, ще му дадеш още 10, ще си оставиш тези 30 дка”. „Ама как?” „Дай му още и после ще ти кажа как после ще станеш 10 пъти по-богат от него. Ама остави му ги и ги забрави, от сърце, в крайна сметка ти е брат”

Има ли братство, има ли роднинство по плът и по кръв? Не. Има приятелство!

Преди всичко трябва наистина да се отнасяме към всичко с любов, това е номер едно!

Ако не може с любов, трябва поне да го обичаме. Ако не може да обичаме някого или нещо, поне да го харесваме. Ако не може да го харесваме, поне да го търпим!

Благодаря ви от сърце, че бяхме заедно и наистина така да продължаваме до свършека на века и до свършека на времената да сме Заедно. Аз знам, че сме Заедно и така ще бъдем винаги и навсякъде.

Слава на Бога и благодаря ви от сърце! Поклон!

Силвина:
Няма да казвам благодаря, че ни изтърпяхте, но благодаря ви за Любовта, която споделихте с нас. Усетих я от толкова много сърца и разбира се, и ние излъчихме – особено Георги.

Георги:
Полага ви се, тази ЛЮБОВ се полага на хората, които работят за Светлината!!!