Силвина:
Колкото и да пее, колкото и така… Да, има хора, разбира се, като учителите, които в определена степен са ги преодолели. Но обикновения човек, като нас, има върху какво да работи. Така ли е Георги?

Георги:
Да, така е. Сега медитацията е добре да я направиш практически. Десет минути е. Проста и лека е. Но тя е най-голямото нещо, което идва осем хиляди години преди Христа. Тя е известна от десет хиляди години. Те са я давали още в Египет. Давали са я на Изток, на Запад, всички учители, но само на една шепа ученици, не повече.

Сега обаче на мен ми я разрешиха да я кажа на всички. Е, не на всички, но на тези, които слушат, разбира се. И когато започнат да я прилагат, ще видят ефективността. Макар че скоро една жена каза: „Ми, седемдесет и седем пъти досега, нищо не усещам“. И въпреки всичко, то няма начин да няма някаква полза, която влиза в подсъзнанието и след това ще изплува. Винаги е така.

Силвина:
Когато един негатив, както при паразитите, физическите, те са като циганите, има ли един, задължително цялата компания пристига рано или късно. Така е и с пороците. Значи, имаш ли горделивост, покрай тази горделивост и в тази книга го казват, като едни гъби наоколо е цяла гора от недостатъци. И има един ефект на лавината. На мен в Сливен ми дойде тази картина, за снежната топка. Която само с това, че критикуваш някой и правиш една забележка или пък не му правиш директна забележка, но го обсъждаш пред други хора и казваш: „Той е такъв, такъв, това, това направи“. Повярвайте ми, това е много силна негативна енергия. Човек, който е по-чувствителен го усеща. Ти вече пускаш топката и тази топка от върха на планината, все повече расте. Защото те, казахме, привличат и други, и други. И вследствие на това, в началото една критика, после става недоволство, после човек стига до гнева, който като една огромна лавина го затрупва. Така че този първия момент, в който просто да си замълчим, да не казваме. Това го пробвах няколко пъти и работи. Замълчаваш, отдръпваш се, поглеждаш, казваш си: „А, чакай“.

Оня ден Георги ме напръска с домати, тъкмо си бях сложила най-новия панталон. Друг път щях да кажа: „А бе, Георги, как не внимаваш. Погледни какво направи“. Сега тъкмо ми идва на устата и казвам: „Опа, чакай, не. Този път няма да се хвана на тази въдица“. Отдръпнах се и нищо. Той ме погледна, защото очакваше нещо да кажа. Аз обаче си се усмихвам.

Днес целия ден работих с удоволствие и забелязах, че може понеже всички работихме с удоволствие от сутринта, беше най-хубавият ден, поне за мен. Дъждът беше прекрасен, защото останахме толкова време там. Имахме тази възможност, имахме времето, спокойствието да бъдем сами, защото другите туристи ги нямаше, заради дъжда. След това дойдохме тук, обядът беше съвършен, Ники беше надминал себе си. И доволство, доволство, доволство, доволство, доволство. И ето, колкото повече то расте, другите неща ги няма. И откакто тези неща ги осъзнавам, съм в един покой. Просто ви казвам, такова спокойствие ме е обхванало, че чак се притеснявам. Викам: „Чакай, аз съвсем заспах, нали. Нещо да се посъбудя“.

Та, така. Така че, кои са инструментите, формулата, двадесет и един дена ли ще е, колко ще е, дето ще я кажем и утре сутрин на изгрева. Всеки ден после работа с противоположната добродетел, да го прилагаме. Значи, ако сме надменни, да сме максимално мили към другите. Може да не е саможертва, но да сме едни мили хора, добри. Да гледаме така лекичко да угодим на човека, да му е по-приятно, по-добър да му е живота, по-леко да му е. Медитацията вечер и в книгата казват, и самооценка всяка вечер. Казва: „Самооценката е това рало, което изорава. Нивата става все по-рохкава, червеите долу линеят, докато накрая нещата се изчистват“. И така. Сега ще направим медитацията, не я правихме във Виноградец.

Ритуал на Озарението

 

Силвина:
Краката са добре стъпили на земята. Ръцете са обърнати нагоре върху коленете, върху краката. Гръбнакът е изправен. Няколко вдишвания и издишвания. Концентрация върху дишането.

Вниманието се насочва на няколко сантиметра над главата, където се появява бяла светлина. Кристално бяла светлина като облак, която се спуска към тялото ни. Обгръща ни и прави около тялото ни един кристален прозрачен купол. Наблюдаваме известно време енергията на виделейката, която е нашата духовна енергия, как се чувстваме в нея, спокойствие, мир, хармония.

Визуализираме на върха на виделейката или на купола малък отвор, който е колкото яйчице на гълъб. Вниманието ни е нагоре на няколко сантиметра над главата, към осма чакра. Виждаме я като малка звездица, блещукаща някъде далече в нощното небе, която призоваваме с любов. И тя понеже е нашата Божествена същност, идва към нас, откликва на тази любов. Идва все по-близко и по-близко. Накрая става като едно малко слънчице, дошло да направи пътешествие из нашите тела, да ги изчисти и активира, зареди с божествена енергия.

Наблюдаваме как през отвора на купола, на виделейката, слиза надолу към нашето тяло, към физическото тяло и стига до върха на главата. Наблюдаваме взаимодействието на седма чакра със златната сфера. Спуска се надолу към центъра на главата, към епифизата, към шеста чакра и застава точно върху нея. Наблюдаваме с цветове, с музика, с усещания, какво се случва в центъра на главата, когато златната сфера е там. Продължава спускането надолу към гърлената чакра, пета, която се обагря в ярко синьо, заискрява като едно малко синьо слънчице. Надолу към сърцето. Сърдечна, човешка енергия, божествена енергия, божествена любов се свързват в едно. Наблюдаваме как реагира нашето сърце на енергията на златната сфера. Към слънчевия сплит, златната сфера е там и виждаме, и усещаме нейната енергия. Към втора чакра, която става още по-наситено оранжева, искряща. Към първа чакра, която се багри в алено червено. И накрая я задържаме, няколко мига, на опашната кост.

След това молим златната сфера да отиде там, където най-имаме нужда, в този енергиен център, където има най-голям дефицит на енергия. Тя знае къде да отиде. Наблюдаваме я. Наблюдаваме къде има затопляне, къде има пулсация, там тази енергия работи, чисти.

Отново я издигаме нагоре към епифизата, задържаме я там няколко мига. Нагоре към центъра на главата, към седма чакра. И след това правим няколко движения по гръбнака със сферата. Надолу-нагоре, надолу-нагоре, бързи движения, така както чистим шише с четка. Бързо минава надолу-нагоре, не прекалено много пъти. Два, три пъти.

След това я молим да отиде нагоре, през отвора на купола, в осма чакра. Там е нейното местенце. Отново я виждаме като едно слънчице, което излъчва към нас златиста светлина и тази светлина минава през виделейката, през отвора и я изпълва.

Физическо тяло, дух и Божествено се сливат. Сякаш виделейката оживява.

След това молим част от тези енергии, които не са за нас или са ни малко в повече дошли, да изтекат. През стъпалата към земята изтичат отрицателните енергии, а нагоре към виделейката, през отвора към Вселената, изпращаме положителната енергия. Така че у нас да остане само онова, което е чистота и хармония, което дава баланс, нежност, мекота.

Благодарим ти Господи, че ни обгърна с твоята лечебна сила и мощ! Благодарим за любовта и светлината! Благодарим на златната сфера и я молим да се върне в своя дом. Тя става все по-малка и по-малка, като накрая става като една звездица в нощното небе. Благодарим на нашата духовна част, на виделейката, на купола около нас, за баланса, за хармонията, която внесе в нас. И виждаме, и купола как се стопява в пространството, и отново сме тук и сами. Усещаме нашите тела, за стъпалата, стъпили на земята, за ръцете, обърнати нагоре, за гръбнака, как се чувства гръбнакът след медитацията.

Да изпеем аум: „Аум, аум, аум, ом, ом, ом, аумен! Любов, любов, любов и благодарност! Любов, любов, любов и благодарност! Любов, любов, любов и благодарност!“

(пеят)

Силвина:
Някой ако иска да сподели.

Георги:
Да сподели нещо.

Силвина:
Ще споделя, че котката Бео дойде в ръцете ми по време на медитацията.

Приятел:
Тя и при мен се въртеше по едно време.

Силвина:
Тя се е разхождала.

Георги:
Тя може да сподели нещо. Ето сега още медитира.

Силвина:
Там има друга котка, Бео е тази чисто бялата.

Георги:
Тя е тука.

Приятел:
Искам да ви попитам, понеже аз не правих медитацията. Просто бях тук и присъствах, и видях какво се случваше с котето, и те сякаш ни приветстваха всички да бъдем тук и сега. Любовта кацна на краката ти, но ние продължихме медитацията. И реално любовта и Бог беше приветствие и сигнал: „Елате тук и сега“, чрез котето. Но ние не го чухме. После отиде при Георги. Георги го усети, взе да го гали, обърна му внимание и то заспа. Другото коте, без да мърда от стола, в момента, в който зазвуча музиката с всичките, заедно като пяхме, то се изправи и усети вибрациите, какво се случва. И след това при затихването пак заспа. Тоест, по самите животинки можем да съдим какво се случва около нас и че понякога всъщност истинската медитация е присъствие тук и сега. А не правене на някакви норми, някакви калъпи, във всеки миг какво правиш, а че е фокусиране в настоящето, какво точно се случва в момента. И едно коте ни научи на това. Аз поне това видях отстрани.

Георги:
Точно така е.

Силвина:
Георги казва, че Животът е най-голямата медитация. Това наистина е така. Но тези десет минутки, дали ще правим точно това, дали нещо друго ще бъде, но наистина десет минутки на ден човек да отделя.

Приятел:
Съзнателно присъствие.

Георги:
Да, притихваме в себе си десет минути. Котараците виждат духовете, виждат ангелите, както и повечето животни. Микрофонът е ваш.

Приятел:
Мисля, че колкото и тълкувания да направим за случилото, ще са верни. Защото котето и при мен дойде, и тази медитация всъщност е и лечебна. И ти дойде да ми помогнеш, да ме полекуваш малко. Благодаря ти! То си продължи де. Дойде при мен, завъртя се, свърши си работата и това е. Това е друго тълкуване, смятам, че също е вярно.

Силвина:
И аз си го разтълкувах по моя си начин.

Георги:
Това е святост, постигната с работа в името на цялото, на Вселената, на Господа, Г, Р е работа и два пъти А, два пъти абсолютната светлина, и Л е любовта. Това, колкото и да изглежда просто обяснението, е вярно. Те често, някои казват, че опростявам нещата. Божествените тайни са генерално прости, божествено съвършени и винаги на една ръка разстояние от нас. Той е у нас. Само да станем светии, това е, нищо повече. И тогава пиеш от него непрекъснато.

А наскоро аз казах, как ми се дава, като изпраща светлина в чашата. Всеки един човек е една чаша и зависи колко е пълна или колко е изпразнена, за да се напълни. Така стана една жена и много интересно говори. Не знам дали я записаха във Виноградец. И определено каза какво й е дадено на Седемте рилски езера, горе. И всеки един може да сподели точно това, какво му е дадено, дори и един сън. Аз ще ви го разтълкувам. Вече съм станал доста голям специалист, тълкувател на сънища. Продължавам да се уча. Но иначе ако бях петдесет процента преди пет години, после седемдесет, после осемдесет, сега съм някъде над деветдесет и то абсолютно точно. Ако пък нещо не мога, понеже съм голямо мрънкало, викам на тате, той ми го доразтълкува. И после пиша си за мен, и викат: „Ей, Изворски много знае“. Те не знаят за какво става въпрос, ама аз си приписвам неговите заслуги и вместо да бъде обратното, аз да работа за Славата Божия. И наистина, аз не че не казвам, че всичко е от Бога и работя за него, и всички работим за това. „Всичко е от Бога, чрез Бога и за Него. От Любовта, чрез Любовта и за Любовта. От Светлината, чрез Светлината и за Светлината. От Живота, чрез Живота и за Живота“. Това е космическата простичка формула и дефиниция.

Който мисли да кръшне от този път, този кръг, който е съвършения, той не е кръг, то е сфера, просто се лъже. Къде и да хване, хваща по тази орбита и вика: „Аз ще карам сега тука“, и да кажа по този меридиан, и по този паралел. Айде, най-голямият паралел, нали, е екватора и тръгва по него. Ама къде и да отбие, все ще върти, няма къде да отиде другаде. Няма да може да избяга, от себе си не може да избяга. Дядо ми викаше: „А бе, от тази кожа къде отиваш“. Тоест, от кожата си не можеш да избягаш. Тоест, от тази съдба и така нататък.

Има една формула, която я дава Жозеф, най-случайно попаднах на нея. Тя е много хубава, за хармонизиране на човека. И той казва така: „Когато се стреснете или като имате някакъв проблем, казвайте така…“ Това е доста простичко, но това е кръговрата на нещата във Вселената. Казваш първо Любов. След това: „Любов, Еволюция, Единение, Святост или Светлина, Съдбовност. Накрая казваш Аумен и накрая Аум“. Разбира се, аз казвам още един Амин, който е абсолютния, космически Амин и е разрешен само да го казват най-висшите същества. Мога да ви го кажа, разбира се, но от вашата уста, както и да го казвате, няма да има ефект, така че… Но това си повтаряте пак. Любов, Еволюция, Единение, всичко това става със Святост, обаче ние трябва да спазваме програмата на Космоса, това е Съдбовност или на Изток му казват Карма. Както ще да е. И след това слагаме Хармонията, която е в Ангелския свят – Аум, а в Божествения свят – Ом, съкратено на Аумен. Това е най-висшата хармония и всичко си идва на мястото, кръгът се затваря. Ето това го казва, не знам в коя книжка, отварям аз. Не чета, прочел съм повече от две, три изречения, пет, стига ми това да го прочета, да ми е ясно, че е така и аз това много добре го знам, така са подредени приоритетите.

Човек може най-простички думи да казва, но да ги казва с пълното съзнание, да са насочени към духовния и божествения свят и тогава вече всичко си идва на мястото. И какво, „Амин“ наистина – „Дано бъде“. Аум, ангелите казват „Аум“ – „Ще бъде“. Те са по-сигурни. И „Аумен“, боговете казват „Така е“. Може това да си го повтаряш непрекъснато. Ама само това: „Амин! Аум! Аумен!“ Ама само това, нищо друго. „Амин! Аум! Аумен!“ Значи моментално тази навигация те поема, живее в човешкия свят, след това живее в ангелския свят и достига до божествения свят. И моментално човек се свързва, само като спомене тези три простички думи и звукове. Това са ключово словесен фактически шифър, код и ключ. Нали това е мантра, хайде, по най-простия начин казаваме мантра.

Едно момче ме критикуваше, като казваше: „Жорко, ти говориш глупости като казваш и съединяваш мандра и мантра“. Бре, викам, интересно. Момченцето сигурно е в час много, щом казва, че мантра и мандра нямат нищо общо, и не са от трако-български. Какъв е този измислен език, ами, откъде са? „Мандар“, казвал съм го неведнъж, е дарът – физически и материални блага, „мандар“, с „Д“. Пробита в кармата на Земята, мантра, с „Т“ е тяло, „Т“ е път, Бог и така нататък. Значи, „Мантар“ ти дава духовни блага, обясних му го така на момченцето. Но то продължи да говори, че това е несериозно и че опростявам нещата, и това са глупости и дивотии. Които аз ги приех, че са така и му казах: „Да, моето момче, така е. Ти си абсолютно прав“. За да има мир, това е.

Така че аз зачитам мнението на всеки и го оставям да си мисли. И затова питайте, проверете нещата, вижте ги как стоят. Защото наистина ние търсим под вола теле. Под волът няма теле. Теле има при кравата. Това е.

Значи ние какво търсим? Търсим сложни формули, оттук-оттам работи, такива дебели книги. Аз, разбира се, не съм ги чел. Обаче като я обърна, това моментално дава едни схеми, които ще ви се завъртят, едни работи как е произлязла Вселената. А на мен ми е казано как е произлязла точно, а те тези сложни работи. Възможно е и има такива неща, не че ги няма. То има даже много по-сложни, те са милиарди по милиарди. Той е казал десет и мисли, че е казал всичко. Това не значи, че го критикувам. Направил е труд, посветен е, слага и ги прави тия неща. Но лично аз няма да прочета един ред, нито пък ще погледна една рисунка от него. Поради това, защото не искам да се товаря, няма смисъл. Тези подробности са за кака Мара Подробната, не за мен. Тя там сяда, чете и вика: „Виж колко съм умна“. И почна да ми говори. Нали? Това в кръга на шегата, разбира се. Това не е беседа, не е лекция, просто си говорим семейно.

Стилиян:
И все пак е истина.

Георги:
А, не знам. Вие ще прецените сами. Така че няма смисъл. Вижте, чувалите знания не правят човека духовен. Тука вече мога да се разпиша хиляда на сто. Чували знания, обаче… Малко, но приложено знание, пак ви казвам: „Амин! Аум! Аумен!“. Ето: „Аум! Аумен! Аум! Аум! Аумен!“ и това също върви.

Приятел:
Малкият Радослав, близнака, преди да тръгна, просто понеже му обещах и сега усещам, че напира въпроса сега да задам. Каза, нали, при положение, че ви е виждало отдавна детето, нали, познавате се. Просто на тръгване, там календарчето на Беинса Дуно, каза: „Мамо, Георги е Беинса Дуно. Вярно ли е?“ Викам: „Не знам, ти ми казваш“. Ами той Радослав хубаво изтърси, аз нали излизам от вкъщи и каза: „ Той е Беинса Дуно. Питай го“. Викам: „Добре, ще го питам, щом ми зададе такъв въпрос“. Много ме учуди детето.

Георги:
Кажи: „Брат му“. Нали, сега да е задоволителен и да е верен.

Приятел:
И аз заради това нищо не му казах. Викам: „Ще питам“.

Георги:
Ами, то виж, децата не може да ги излъжеш. Те имат интуиция и знаят какво е.

И едно дете ме вижда така, слизам да си пия кафето. Аз съм бял, останалите са мургави, защото десет, единадесет часа те нищо не работят и се размотават по центъра. И идват при мен хлапетата и едно вика: „Виж какво, чичо, ти сигурно си Господ“. Аз бях с много дълга брада и дълга коса. Викам: „А бе, горе-долу, не си далеч от истината. Ама нещо по-точно знаеш ли?“ „Ами да. Аз му знам името: Иисус Христос. А ей там в църквата…“ – сочи там. Вика: „Ти си с черна коса и с бяла брада. Той е там с черна коса и с черна брада“. Викам: „Сигурно е така. Ама не знам. Сигурно имаме някаква връзка с него. Може да сме братовчеди, може да сме братя, щом си приличаме“. Викам: „Вие си мислете, аз нищо не знам“. На хлапетата, те циганета, викам: „Елате сега, ще ви взема по една баничка и по една боза, защото ето направихте ми най-големия комплимент, който ми е правен“.

Наистина бях така атрактивна личност с дългата коса и с дългата брада, и правех впечатление тогава, и сега трябва да бъда блондинка под прикритие.

Вие имате думата. Казвайте, разказвайте някакви интересни неща, което трябва аз го запомням между другото.

Приятел:
Аз искам да кажа по повод книгите на този Жозеф. Понеже съм прочела няколко от тях и ако някой проявява интерес, мога да го упътя откъде да си ги купи. Става въпрос за Варна. А последната, която чета, това е „Медитация и съзерцание“, която също е много полезна. Също тази, която цитираш е „Пратениците на водолея“, тя е много полезна. Защото там можеш да се научиш да си разпознаваш учителя, твоя духовен учител, така да се каже. Много хора са описали качествата на тези пратеници, които са дошли в тази ера на водолея, за да ни повдигат съзнанието. Те са няколко книги. В момента превеждат и „Наръчник за духовно израстване“. Където момичето, което превежда, казва, че е нещо перфектно, много хубаво всичко е събрано, на практика и като наръчник.

Силвина:

Да, наистина. Концентрирана информация и много лесно поднесена. Това е първата книга, която прочетох сигурно от пет години.

Приятел:
Да споделя нещо от сутрешната практика, за изчистване от негативите. Отхвърлих темата, че те са свързани. Аз се опитах да свържа, примерно, търпеливостта с припряността. Припряността отначало е нетърпение. Бързаш за нещо, искаш нещо повече. Значи ти си лаком. Лакомията откъде идва? Прекален егоизъм и стигаме пак до същественото. Всичко е свързано така.

Силвина:
Почти всички малки недостатъци водят всъщност към големия, защото просто съдържа всички.

Георги:
Ами, това е военната тактика. Най-напред главнокомандващия трябва да го елиминираш. Винаги водача.

Силвина:
Значи, при физическите паразити, когато има в червата или другаде такъв паразит, трябва да елиминираш генерала, най-големия. Защото той ти дискриминира имунната система. Тя на практика не работи. И колкото и да се бориш с малките вируси и бактерии, напротив, ти може само да ги засилиш. Това е другия вариант – високата вибрация, чистата среда.

Стилиян:
А генералът, кой е? Нечистотата във всичките й проявления. Като се изчисти средата и те всичките изчезват.

Силвина:
В тази биорезонансна диагностика, те работят с честоти. Ама те работят на човешко ниво. Тоест, те излъчват честота, която е същата като честотата на паразита, с което го убиват. Или другия вариант, излъчват честота, която е като честотата на здравия орган. С което, всъщност, паразитът, понеже не издържа на тази честота, която е по-висока от неговата, напуска органа. Работят с Шуманова честота, която също е висока. Но все още с духовни и божествени честоти не се работи, а това ни е в ръцете на всеки един от нас. Чрез молитва, чрез медитация, чрез песен, формула и кой каквото… начинът, който работи при него, може да постига това. Въпросът е да се постоянства.

Стилиян:
Ами „честотата“ и „чистотата“, само една буквичка ги разделя. А „често“ означава „постоянно“, нали? Тоест, постоянството в една посока може да чисти.

Георги:
Ами, ще кажа, ти ме подсети нещо. Вижте как се тълкуват нещата. „Чи“ е жизнената енергия. Тя е „жи“ на български. Обаче „Чи гун“, значи „чи“. Взимаш числото сто, искаш ли да увеличиш жизнената енергия сто пъти да бъде чиста. Чи – Сто – Та. И „та“ води към тавана, към божественото. „Т“ е Бог. „А“ е светлина. Ето „Чи-сто-та“.

Ама защо да усложняваме нещата, като трако-българският език е основата на всички езици и всички корени идват оттам. Няма друго нещо и всичко е тук. Къде? Ами на тези земи, на Балканския полуостров и на Черно море. Тук е центърът. Тук са, разбира се, и турците, и гърците, и сърбите, и албанците, и румънците, и украинците, и персийците, в крайна сметка, и иранците, и сирийците, но това е. Които са останали около Рая, дъното на Черно море. В крайна сметка ние сме тук, да кажа, светилник, корпуса. И заради това, ето, някой пак ще ме обидят: „Ей, как опростяваш нещата. Как пък го измисли точно така?“ Еми, не знам. Но то е измислено не от мен. Ангелите са измислили тези думи, тези слова и после са сваляли на Земята. Няма друга азбука, освен на българските земи. Всички азбуки на земното кълбо са български, трако-български.

Сега се прави… В Стара Загора има предложение да се направи „Музей на азбуките“. За да се докаже, че всички азбуки, десет хиляди години от сега назад, там някъде, може би единадесет, дванадесет, оттам насам, независимо какви символи и знаци е имало за комуникация, писмена, значи са тук. Независимо какви йероглифи и какви знаци, пиктограми, идеограми, и какви ли още „грами“, още в Египет и останалите, дали са китайски или каквито ще да са, пак са български. Това е дадено. Нищо друго няма. Не защото съм роден в България. Всеки един от нас трябва да се чувства гражданин на планетата и гражданин на Вселената, по-малко – не. Значи, няма да теглиме чертата само към България. Това са лъже-патриотите, националистите и така нататък. Теглим я към човечеството, по-малко – не. Нито към Европа. Към всички континенти и просто към човечеството.

Приятел:
Имам един въпрос. Отскоро се говори за тази дата: двадесет и осми септември.

Приятел:
А и за утре, за тринадесети септември.

Георги:
Идеално. Има нещо такова. Успокойте се. Някой ще го усети. Някои отдавна са минали този процес, преди година, някои преди пет. Това е повишаване на вибрацията. Понеже Земята като преминава някъде… Вижте, един автомобил кара по пътя. Когато има завой се намалява скоростта. Когато има равен участък се увеличава скоростта. Така пътува и Земята през тъй наречения „протонен пояс“. Има много протони, малки и големи. Тя е навлязла вече и се движи по екваториалната галактическа плоскост с цялата слънчева система. Разбира се и има такива моменти, където движението на Земята е също… мислят, че е равномерно. Не е. Леко е неравномерно, според движението, както все повече и повече навлиза. Значи, колкото отиваме по на юг, климатът какъв става? Тропичен. После отиваме в субтропичен. И накрая идва полярен. Нали?

По същия начин Земята като пътува натам, някъде по-бързо, някъде по-бавно. Но тя пътува към центъра на Слънчевата система. Слънчевата система пътува към центъра на Галактиката. При това пътуване няма начин да няма разни катаклизми. Ние ги наричаме „катаклизми“. Но те са естествени неща. Ние, ако не се приспособим към това, значи просто в крайна сметка ще напуснем тази планета физически, а нашето тяло… Има обаче същества от светлината, които са милиарди по милиарди, които работят в невидими тела на земното кълбо да ни преобразуват. Това се казва „фазово преобразуване“ на нашето физическо и всички останали енергийни тела, финните ни тела, да кажем, и грубите тела, всички тела. Това е фазово преобразуване от фаза във фаза, не е една фаза и това е сега.

Този период, нито съм чел, нито съм чул, аз знам, че ще има нещо в края на септември, защото Небето ми каза. Той ми го каза между другото, ей така приятелски, семеен разговор. Но миналата година ми казаха: „Промените започват тази година, от юни, юли, а ето огнената метла от миналата година става двойна“. Питам като по-прост другар: „Какво е огнена метла?“ Огнената метла измита всички, които не могат, досега не са си качили вибрацията и те заминават летално. Имат летален изход, ами да, независимо дали е човек на четиридесет, на шестдесет или е на осемдесет. Сто годишните остават, ама са успели да си повишат вибрацията.

Като двамата старци, единият на деветдесет, другият на деветдесет и пет години. Отиваме да си купим мед и гледам, те работят, правят един зид, една ограда. Двамата се разхвърлили, млади, няма да им дадеш повече от петдесет и пет, шестдесет годишни. Като започнах и се заговорихме. Те и двамата пчелари. И единият казва: „Последните двадесет години ям само ябълки и мед“.

А има един, за който гледах един филм. Не за пръв път го казвам. Дето му викат: „портокаловия светия“. И той там някъде из Тибет или някъде из Индия. И всички ходят, и му се кланят като на светия.

Защо не се кланят на „ябълковия светия“, който работи и правеше ограда в България. В България има такива светии, които са хиляди, повече отколкото са в целия свят. Обикновени, най-обикновени, но са светии.

Има светията бай Иван Босев. До една година, ще стане три години, само една водичка и едно чайче. Силвина е свидетел и може да каже, като отидохме да го видим, неимоверна мощ и сила. Хиляда лицеви опори за четиридесет и осем минути каза, че е направил предишния ден. Кой спортист може да ги направи? А ако ви кажа на колко години е, аха. На много.

Силвина:
Като се говори за възнесение толкова много, при такива хора може да се говори за възнесение. Те ми изпратиха и негови снимки в медитация. Човека медитира. Просто всичко е в разноцветни сфери, светлини около него. Много ярки, много наситени. Но ние още сме на фазата на чистотата. Чистотата с честотата.

Георги:
Да, на чистотата. Защото тези двамата души бяха съвсем чисти. Вика „старци“, ама какви старци. Те са по-млади от моя приятел, който има операции, работи и е на петдесет години, отишъл при тях да си вземе една тенекия мед. Ами те са чисти, защото работят. Сутрин посрещат слънцето, работят целия ден, ляга си с чиста съвест, абсолютно, та и другия. Той даже е бил по-възрастния. Вика: „Аз почти ям сто процента медени продукти, от меда, който изкарвам. Това е. Вода и мед, с това се храня“.

Но не храненето е основното. Чисти мисли, чисти чувства, чисти думи, чисти дела, номер едно. А после чак с какво се храня.

Аз познавах едни светии, които се хранеха с месо и които пиеха. Да, по малко, умерено, разбира се. Една чашка карловска ракия, да кажем, две чаши. И ако има месо, се храни с месо. Ако няма месо, яде останалото. Но светия и не боледува от нищо. Заминаха си, разбира се, от тази планета. Но пак казвам всичко това, чистите и свестните хора са светии, аз им свалям шапка.

А това дали ще има този преход сега, който минава, фазовото преобразуване, може да го усетим, може да не го усетим. Ама оня, който е минал и вече си е повишил вибрацията повече от това, което се дава от Космоса и от Земята, те тази вибрация я събират тук. Земята е като една голяма виделейка и като събере тази вибрация, хора, които не са успели да се преобразуват фазово, значи не са си сменили стереотипа на мислене, продължават да са с всички пороци, ама да са на дъното и само да са на далавера, на изгода, нали. Това е пълно користолюбие. А Небето иска да ни научи, номер едно, като служим и като даваме, на АБСОЛЮТНА БЕЗКОРИСТНОСТ. Това ни е записано с черни букви: „Каквото искаш да правиш, да го правиш напълно безкористно“. А „Синко, аз колкото трябва, на който трябва, ще му дам блага и ще му платя“.

Значи, като се върши една работа, казвал съм го, не вече какво ще изкараме, както досега беше, до края на двадесети век. Я да видим като направим този бизнес, тухли ли ще правим, керемиди ли ще правим, нали, бетон или домати, най-напред правим по сто декара по пет тона, петстотин тона домати. Айде да ги продаваме на далавера, колко тира ще изнесем и колко печалба. Няма такива работи. Домата не трябва да бъде найлонов, трябва да бъде идеален, на слънце, да не сме му слагали тор. А да сме го плевили, да сме го чистили, да е поливан само с чиста вода. И като го дадем на хората да знаем, че хапват домат, какъвто има направен преди петдесет години. Сладък, вкусен, чист във всяко едно отношение. А колко ще спечелим, има една Светла Сила, която гледа. И може да не са петстотин тона, петдесет, пет тона да са, ама тези пет тона ще бъдат платени със злато. Пет тона домати, пет тона злато. Когато дадеш с любов нещо, защото Бог ти дава тези работи, Той ще ти компенсира всичко. Но това е малката вяра. Ето това непрекъснато го говоря толкова години вече. Оня, който е успял вика: „Ама той работи“. Естествено, че работи. Няма начин да не работи. Вие искате да излъжете Господа. Не се е родил оня, който ще го излъже, защото Той не гледа фасадата, а фасадата… Ние отиваме, аз викам: „Сега ще дадем една еко, био, четири пъти по-хубава от всички продукции на земното кълбо. Ние няма да слагаме нищо, няма…“ Това онова, всички хубави лафове и накрая пускаме от хубавия канал, където се оттичат на химическия завод водите. Щрак с голямата помпа и напояваме нашите дини. А те са качени на кратуната, ей такива дебелокори, големи, вкус на тиква и продаваме. И когато викам: „А бе, слушай бе, бачо Иване, ти много говориш, чисто, това, онова. Сега?“ „Нека ядат бе. Нека ядат бе. Да се радват“. А той гледа колко тона. Сто тона. „Боже, кой да яде? Ама да ядат отровите ли да ядат?“ А той усмихнат, доволен, як мъж така. Седим, пиеме си кафето с него и викам: „Бачо Иване, ти нали си бостанджия?“ „Даа. Да ядат бе. Нека ядат. Аз правя толкова много за тези хора. Съдрал съм се от работа, сутрин от четири часа“. А умеят да се одумват. О той ще се одумва. Но аз когато гледах как лично прави, на всяка една кратуна слага семката, кълнчето и дините стават. Само такава диня като видя и толкова дебела, на мен направо ми е ясна как е правена, защото това е технологията. Мога да ви кажа града, мога да ви кажа къде покрай Марица са бустаните. Но по-добре да си млъкна, за да не бъда… След това вие да не излъчите някакъв негатив, но аз не, аз този човек си го харесвам, Бай Ганьо, точно такъв, какъвто е, о, абсолютно. Селянин, глава такава яка, червена, защото пие вино на поразия и е красив, здрав мъжага. „Аз трябва да храня този народ. Аз трябва да имам пет сергии на пет големи пазара“. „Браво, бе“. „Буса не може да ги обслужи за един ден. Знаеш ли, хванал съм и комшията с буса“. „Идеално“. Но той си вярва, че наистина това е нещото, което да даде. Тръгвам да му казвам… О, не изсипвайте бисерите си на прасенцата, нали? Кротко казвам и мило: „Ама как бе? Ние не ги ли тровим тези хора?“ „Нищо им няма. Ще им мине“. „Ама те ще измрат половината“. „Как ще измрат бе? Те стават по-здрави“. Идеален човек. Неговата философия е чудесна и аз най-накрая се съгласих с него. Той вика: „Георги, сега ще те черпя едно кафенце от мене, аз съм изкарал“. Викам: „Браво. Щом си изкарал, ще пия“. Значи от неговите отрови моето кафе. Ама беше слабо, защото аз си го преобразувах.

Така. Всичко това, което говоря са хубави приказки сигурно от хиляда и една нощ, и пак ви казвам, това може и да го проверите, разбира се, защото избягвам да говоря голословно. Онова, което съм видял или самият съм участвал в мошеническия процес, или пък от първа ръка го знам. Вече избягвам да участвам в мошеническите процеси, не че не съм участвал.

И лично някога, когато се занимавах, преди повече от двадесет години, и продавах мед, медът беше от Добруджа от едно село, недалече от Дунава. А оня моят колега и аз, в тенекии, сме спали в камиона. И той вика: „Слушай бе, знаеш ли, че горският мед върви повече? Те там равнина, Добруджа. Трябва да напишем някъде, ти да дадеш някакъв акъл“. „Ами – викам – чакай, слушай сега. Ще напишем: „Мед от курорта Рибарица – чист, хубав, на центъра на планината, близо до река Вит“. Идеално. И на ей такава реклама, голяма, вземаме един художник“. Никой не знае, само ние двамата с оня мошеник знаем откъде е меда. И народът като се юрна. Не сме го качили повече от другите, петдесет стотинки. Обаче, всичко се изкупи. Два тона мед за два месеца. Значи, рекламата е майка на търговията, ама да е вярна. Сега абсурд да го направя, ама тогава… преди двадесет години, сигурно и повече. Имам един такъв случай. Не го смятах за мошеничество. Медът е чист и хубав наистина. И от човека отиваме, и го вземаме с един камион двамата, с бус. Отиваме, товарим тенекиите. Той вика: „Избирайте си“. Всяка тенекия минава през кантара. Пишем, плащаме и носим. Тогава аз много добре си спомням, че той вика: „Изкупуваме го на два и петдесет. Аз ще го дам по три лева“. Мед прекрасен, обаче не е оттам, където е писан. И ние му качихме двойна цена отгоре. На буркан – седем, осем лева. И това е.

Да, виждате ли, този, който седи срещу вас, не е чак толкова чиста вода ненапита. Това ви го казвам, защото колко един гуру се прави по-чист и по-прав… Ами в крайна сметка и Свети Апостол Павел какъв е бил? Да не говорим за моя любимец Свети Киприянчо, който е бил един от най-големите магьосници на земното кълбо. Но Господ го прави за нула време светия. И както е вършил преди дивотии, после започва да върши добри дела и да лекува всички онези, които е разболял. До девето коляно да ги лекува и техните внуци, и правнуци, и деца, а не само тях самите. Защото това му е било едно от нещата, които прави, да разваля магии. Прави много жени бездетни, животните също, големи суши, глад, мор и така нататък. Така, чели сте повече от мен за него.

Така, виждате ли, пак изнесох една полубеседа, малка, защото вие не искате да си кажете впечатленията и пак трябва аз да си ги казвам. Това е животът. Аз като отговарям на този въпрос, за това как минава фазовото преобразуване, аз при всички положения отговарям още на десет въпроса минимум, може и повече да са.

Силвина:
Значи, аз това съм си го мислила, че най-големият катаклизъм е в човешките души. Това, което става там. Това, което е на външен план просто е, по-скоро, едно отражение на това, което се случва в душите на хората. В смисъл, голямо разместване на пластовете, големи трансформации и така нататък, тези външните катаклизми…

Георги:
Да внимаваме, да внимаваме. Значи, да внимаваме във всяка мисъл, всяко слово, много просто ние да внимаваме. И както каза Силвинка, пороците да ги намаляваме все повече и повече, и да работим с добродетели. И тогава автоматично си се вдига вибрацията, и тези сто четиридесет и четири хиляди мини чакри, които съм писал в книгата „Сто четиридесет и четири хиляди“, ги активира. И тогава човек става безсмъртен, не го гони нито болест, нито нещо друго.

А виж, идва време, когато и храната може да спре, защото енергия се зарежда от Горе, както бай Иван. Той и със светлинна енергия се зарежда. Вика: „Вземам ядрената енергия от Слънцето“, май така, като подробност ми го каза. Викам: „С каква енергия, от Божествения свят?“ „Не, не. От нашето Слънце“. Защото мислих, че направо от Горе пращат енергия.

Силвина:
Аз си мисля, че най-големият проблем при хората е постоянството. Тоест, поне някакси не можем да си създадем новите навици, а пък по-трудно се отърваваме от старите. И заради това търсим среда, в която това да може да го направим. Дали отиваме на някакъв семинар, дали отиваме на някакъв санаториум, където други хора да работят по този начин и заедно групата да се поддържаме, и да правим заедно нещата, но просто новите навици да се изградят. Това да правим медитации, молитви и така нататък, това да стане един навик, както си мием зъбите. Просто човек да си го изгради това.

Приятел:
Мога ли да дам един пример за отърваване от старите навици? Това, което при мен беше много ефикасно, понеже всеки един от нас е на различен етап от своето духовно развитие, аз как преодолях нещо, което беше много проблемно за мен преди време. Преодолях го с помощта на моята внучка.

Използвах доста често в речника си думички, които не трябва да се използват. Примерно за думата „ужас“. Зачерквам я. Значи, помолих детето, във всеки един момент, когато ме чуе да я казвам, да ми прави забележка. Да ми казва: „Не, бабо, не“. И действително така се получи. Децата са много внимателни, много услужливи спрямо това, което ги молят роднини и близки. И за много кратък период от време аз успях да преодолея употребата на специално тази паразитна дума, която при мен беше използвана доста често в ежедневието.

Така че, един съвет – ако имате деца покрай вас и искате да ви правят забележка, казвайте им: „Ако ме чуеш да казвам това или да правя нещо, което не ти харесва, казвай ми го“. Те са много верен помощник в изчистването на такива думички, дори на поведение, което на тях може да не им харесва, един хубав помощник в този смисъл. И човек се осъзнава, втори, трети път като ти се каже и вече четвърти, пети път като ми каже само: „Бабо“ и аз спирам, и повече тази думичка не се използва.

Георги:
Децата са коректни и когато те ти направят забележка, ти я чуваш. Ако ти направи голям човек накаква забележка, я остане, я не. Докато от децата наистина остава в съзнанието.

Приятел:
Това всъщност ще се случи и детското съзнание ще помага, нали, всяко едно поколение помага на предното. Една идея, децата ще се включат в чистенето, поне аз така го усещам.

Приятел:
Да попитам. Георги казва, че когато сънуваш сънища, знам, че е така, вярва, дефакто ми се случва в процеса на сънуването да си изтълкувам съня, съня си и да се радвам на това.

Георги:
Това е понеже си доста влязъл в час. Когато знаеш, че сънуваш, това е будност на съзнанието и тя преминава вече към по-висока степен. Докато наистина истинските аватари почти не спят. На тях не им трябва сън. Те си почиват известно време така със затворени очи и всичко е точно, и винаги са в час. И при тях всичко тече като видение и съновидение, но не чист сън.

Заради това да тълкуваш в съня, това е вече доста високо ниво и да го разгадаваш, и да знаеш за какво става въпрос. Това вече е – подсъзнанието ти работи на високо ниво. Защото иначе подсъзнанието работи на ниско човешко ниво и то не може да се сети за какво става въпрос. А в съня, то винаги взема участие, което е хубаво и е добре. Значи, имаш още една духовна трансформация. Вървиш нагоре.

Приятел:
Когато се повтаря един и същи сън, който е кошмар, какво се случва?

Георги:
Еми, какво се случва? Това е стрес и кошмар… Лично аз съм сънувал един сън полу-кошмарен, но трябва да премахнеш дразнителя. Какво е „дразнителя“? Зависи от кошмарния сън. Дразнителят може да бъде… Аз си смених работата и местоживеенето, за да се отърва от този сън. Освен това всички спомени, от този етап на живота ми, които ме бяха подплашили, макар че нямам чувство за страх от нещо, но това беше непътеводното, което беше наслоено у мен. И аз живях само там една година. Всичко изчистих, когато няма вече дразнител, нито като предмет, нито като нещо външно. Човек ако може да го направи за да се отърве. Това е един сън, който се подхранва. Той може да е от сегашен живот. Може да е и от предишен, от някога.

И наистина има хора, които ги чистят, въвеждайки те под хипноза или те връщат във времето, специално аз съм… може да те върнат назад. Но съм против хипнозата, защото ставаш зависим от хипнотизатора. Но човек може да се опита и сам да преодолее това. Като зависи какво е. Аз не знам технологията, но ако е наистина нещо от човек или от предмет, трябва да го елиминира. Ако му има снимката, да я изгори, търси по спомени, спомен да остави за всичко или всеки път да моли вечерта Господ да разсее този сън във Вселената, кошмар. А сутрин да казва… Пуска водата да тече и казва: „Както тази вода се оттича, така и лошият ми кошмарен сън да замине“. Значи, това ако го правиш четиридесет и два дена или четиридесет и пет, това с водата може да го елиминира. А и другото, което е, да молиш Светлата сила, която е Господа, Той да го разпръсне. Защото за Него няма нищо невъзможно. Но Той го е оставил това, тъй като още човек не си е научил урока. Не се е научил, че трябва да бъде спокоен и не трябва да се тревожи за всичко, защото всичко е в ръцете на Бога. Сега вече съм доста непоклатим кораб, а тогава бях млад и тези работи ми действаха и ми въздействаха. Макар че, по-трудно на мен, отколкото на другите хора, защото имам стабилна психика уж. Но беше ми разбита психиката и осем или десет години съхувам един и същи сън, обаче с почивки. Да кажем, един път, два пъти или три пъти и след това почивам един, два дена и пак три пъти, и пак почивка, и пак. Защото ангела хранител, който се грижи за теб, моли онези, които са дали това. Нищо не е случайно, не е току-така този сън, наистина. И значи, който има чести кошмари, значи пък те много грешат, значи именно тези пороци много са вкоренени у тях.

Така, прецени обстановката от всички страни и аз ти казвам механизма. Но би следвало да си промени човек мисленето или държанието към нещо, към нещата и тогава вече нещата започват да се поизчистват. Който иска по-бързо да стане този процес – молитва към Всевишния винаги за всичко, това е вече оригинала. И сутрин да прави този лек магьоснически жест с течащата вода. Отива и си казва: „Този сън го сънувах тази нощ. Да изтече както тече тази вода“. Това е бабешки метод, ама точен.

Силвина:
И това с огледалата.

Георги:
И това с огледалата за чистене, да. Защото тогава астралните същества, които правят този сън, защото те са изпратени такива разумни същества. Има капан за такива астрални същества, който Силвина го знае и знае, че действа. Това е от магьосническите ни атрибути, като ме учиха и за магьосник, защото и това си е… Нали учиш всички предмети, не може да не го учиш в крайна сметка. Ама аз само от време на време го прилагах, нещо от тази кошница с магьосническите атрибути и знам нещо, ама то трябва да е безобидно, значи да е полезно.

Силвина:
Да, слага се едно огледало, не много голямо, в стаята, в която спите. Пред него чаша вода. Прозрачна чаша, стъклена. Пред нея една икона. И пред нея се запалва свещ. Идеята е, около дванадесет часа през нощта, свещта още да гори.

Георги:
Огледалото се слага на изток с гърба. Чашата е пред него, пълна с вода. Пред водата се подпира икона, която гледа към теб и то на голям светия, на Света Богородица или на Господа. И пред нея се пали свещ. Тя Силвина палеше от онези свещи, които горят около четиридесет, петдесет часа и я оставяме да гори докато може.

Сега, каква е технологията, ще ви кажа. Не ви уча за магьосници, защото трябва да ви взема по десет хиляди евро. За десет дена по десет хиляди евро, да ви уча за магьосници. Всеки излиза магьосник, нали. Георги Изворски може да си го позволи и така ще забогатея. Обаче ви казвам, технологията е такава. Пламъкът привлича и тъмни, и светли астрални същества. Само че има една особеност. Така наречените „тъмни“ астрални същества, когато се приближат до един периметър около пламъка, те не могат да се оттеглят от него и остават като пеперуди. Докато светлите астрални същества имат висока вибрация. Те се приближават до пламъка, да видят аджеба какво е, от любопитство, и си заминават. Но онези, които влизат в стаята, тъмни…

Това е капан за астрални паразити или същества, или нисши същества. Значи, като остане около пламъка, в крайна сметка, той не може да се отдръпне вече. Защото иконата също има висока вибрация, иконата затова стои там.

Значи, преминава през пламъка, иконата го притегля и го вкарва къде? Във водата. Значи, като влезе във водата… Астралното същество, тя го засмуква, значи като един тунел, вкарва го във водата. Обаче то не остава във водата. Защо е огледалото?

Огледалото, това е най-голямата джаджа на капана. Огледалото седи отзад и от водата то го засмуква, и го праща в другото измерение. Защото всяко огледало е портал, сигурно знаете.

Видяхте ли как действа капана?

Силвина:
На сутринта водата се излива.

Георги:
Водата се излива и заминава. И да е останало във водата някое същество, то после може да се измъкне и пак да дойде, ако не е успяло да мине вече към оттатък. Но така може да изчистиш цялата стая, цялата къща. Но все пак трябва да бъдем и милостиви, и към тези същества, защото те вършат работа. Но когато са се много навъдили, така да се каже, може да останат в стаята с контролирана бариера.

Силвина:
Ама на тях в другото измерение не им е лошо.

Георги:
Е, не им е лошо, де, ние затова ги изпращаме. Живи и здрави отиват оттатък. Само че, оттатък колегите ще кажат: „Ей, Изворски ни прати подарък“. Моят код е, аз се разписвам и слагам печат. Значи, всеки един прави също капани, но е код на този, който го е направил, разбира се. Вие мислите, че има скрито покрито. Няма скрито покрито във Вселената. Няма. И всички, заради това стоят пред очите ми и съм казвал: „Живот като на витрина“. Да, Георги Изворски живее като на витрина. Това ям, това пия, това изобщо не ме интересува и така живея. Защото иначе, ако почна да се крия, става още по-зле, тъй като започвам да се крия. А по-добре да си кажеш каквото има и да направиш пред всичките.

Нали знаете, като направите нещо, всички да го виждат. Но като се молиш на Бога и го правиш благотворително, само той трябва да знае. Значи това са твоите добродетели, които са, ти ги изявяваш на Земята, но няма да парадираш с тях. Защото това също е егоизъм и горделивост: „Аз съм много добър. Аз съм много щедър“.

Един приятел казваше, аз съм го записал в книгата, която се казва: „Закон за даването“. Много щедър, това онова и пътува с мен един ден, и вика: „Ти знаеш ли колко пари съм потрошил? Това онова“. На мен ми казва. И неговият приятел вика: „Потрошил си. За кого бе? За любовницата си. Ти дал ли си някой път на някой нещастен човек? Ами водиш ги на Хаваите. На тази купиш кола, на онази – купиш вила“, защото онзи е милионер. „Не лишаваш семейството си, вярно, ама това ли е“. Онзи като млъкна и като се ядоса. На мен ми стана чак съвестно. А този, неговият приятел, имаше смелостта, те са приятели от деца и директно му каза. И понеже бяхме аз и още един, така той да го изложи пред нас. А той вика: „Е, какво съм дал, аз много съм раздал“.

Та, значи, който парадира, не бива да парадира с добродетели, с нищо. Това е скромността и смирението. Можеш да парадираш само с какво? С пороците, с пороците както знаеш. Правиш измама, открадваш, лъжеш, качваш се на покрива, Силвинка го цитира и почваш да викаш: „Аз съм мошеник. Аз съм престъпник“. А накрая: „Аз съм похотливец“. Знаете ли какво става бе, момчета? Бедна ви е фантазията.

Всички слушат. Защо? За да не повторят твоя грях, да не повторят твоята грешка. Това е добре. Защото, първо според Закона на Вселената и според народната поговорка: „Признат грях е половин грях“. Остават петдесет процента, те наказват. О, дреболия. И второ, останалите като чуят и когато наистина си направят сметка да не правят като теб, още двадесет и пет процента от греха ти отпадат. И остават двадесет и пет камшика на голо, ако са решили да те опляскат сто. Нали все пак си на далавера, седемдесет и пет камшика спестяваш. Двадесет и пет – ще ги понесеш. Ама сто, май много ще ти стане на продължението на гърба.

Ей, много хубав разговор започнахме. Това е добре. Нали? Ей, ще ме накарате да изкарам аз един код за магьосници. Стефан искаше така, вика: „Георги, дай да забогатяваме. Нали можеш да ги направиш“. „Мога бе. Даже и диплома ще им дам. Ама – викам – не. После ще ме бият много. Толкова много, че си нямаш представа“.

А иначе лесно се става. И аз гледам много така духовни ръководители, вземат много пари. Но това си е техен проблем, щом и татко се е съгласил. И питам за един такъв и викам: „А бе, тате, може ли този толкова много да взема на тези душички? По четиристотин лева за осем часа да ги обучава. Четиристотин лева, това за мен е доста пари“. С Господа си говоря и той вика: „Синко, щом съм му разрешил, да си ги прави тези пари“. „Ама как, тате?“ „Остави ги. Тези, които са отишли там, те са много заблудени и този може да им вземе парите, щом искат да бъдат заблуждавани. Те отиват доброволно. Значи, този да ги накаже материално, да им вземе нещо, ето отиват“. Като питах двама от моите приятели: „Защо ходите там? Какво говори?“ Те викат: „Ами, Георги, говори същите работи като теб“. „Добре де. Понеже вие ме черпите едно кафе и си седим заедно, и слушате от мен“. „Ами – вика – ние слушаме, ама с половин ухо. Даже не чуваме. А като дадем пари, слушаме, защото сме дали пари“.

Ето това е на българина нисшето съзнание.

Значи, едно коте, ако един го купи с пари… „Колко струва?“ „Двеста евро“. И е дал двеста евро. „Леле – вика – за тази котка съм дал двеста евро. Как ще си го гледам, всичко ще се грижа, на топло ще го водя“.

Ако взема котето и ти го подаря. „Ами, аз нищо не съм дал“. Това е нисшето съзнание на елементарните хора.

Разберете, дали си дал или не, това е живо същество, прекрасно е, обича те, ти си длъжен да го обичаш и да се грижиш за него. Не защото си платил, а защото е живо същество. Но ето байганьовщината, андрешковщината и ред други герои от литературата с нисшето съзнание, елементарното на човека. „Ало, пари съм давал за него“, оня дето изял сапуна. Давал пари и си го изял. Давал пари, не може да го хвърли. Не знам с какво си го търкалял, може би с пържола, яде сапуна.

Така. И да се научим лесно да се отърваваме от материалните неща. Ще ви кажа, че баба ми беше високопосветена, знахарка… И българина какво е за него, тази стиснатост не му дава да текат благата.

Сега ще ви кажа още един Закон на Вселената и пак ще бъдете на далавера. Да. Който иска, да има уши и да ме слуша, и да чува, и който има очи, да гледа, и да вижда.

Значи, първото нещо, което е и то е хубаво, слагаме десет касетки ябълки. Какво прави българинът, като почнат да гният ябълките? Взема изгнилата и реже на половината, и я хапва без да знае какво има. Силвина може да говори половин час за изгнилите плодове и какво има, и какви бактерии има. Ама след малко ще кажеш. Аз само да им кажа технологията. Баба ми отива, всичко евентуално ако е почнало да загнива, го изхвърля и почва от най-хубавите плодове да се храни. И постепенно остават по-малките, по-сухите, и намаляват към края на зимата.

Значи, за да има блага, човек трябва да си обърне мисленето. Да казва: „А бе, Господ винаги ще дава добри неща“. Когато идва човек и гост, му даваш абсолютно най-доброто. За теб може да не остане най-доброто от манджата, обаче за него… Той трябва да остане и да си тръгне доволен.

Какъв е Закона на Вселената? Когато човек си тръгне доволен, неговото доволство се превръща в блага за мен.

Значи, имаше, този, който съм го писал, човек, дето отивам. Той най-голямата тиква дава. „Приятел – викам – що ми даваш?“ „Ами, аз съм без кола. Как ще я нося тази огромна тиква?“ Викам: „Тя сигурно има петнадесет, двадесет кила“. „Не, не, не. Аз съм свикнал да давам най-доброто“.

Значи, когато правиш и си дал най-доброто, значи тези блага няма къде да отидат. Те се връщат при теб, защото си дал и този човек е останал доволен. Неговото доволство се връща при теб, под формата на блага.

А ти си стиснат… Имаме един познат, нещо като се развали или като се счупи и му е излишно, и ми го дава. „А бе, Георги, вие сте майстори там вкъщи, може да го поправите“. Ама дали е запалка, дали е часовник – а бе, вие там, дайте го да се поправи. И по принцип прави големи жестове: „А бе, ти нали си писател, сега ще ти подаря пет химикалки“. Всичките химикалки са с изписани пълнители. Като даваш на човека, ще му дадеш една скъпа химикалка и ще му купиш два или по-добре три пълнителя, за да спазиш Троичния код на Вселената. Тогава си мил на Господ. По-малко ако му дадеш, а той всичките: „А бе, я вземай ги тука. Я гледай колко са“. И аз си ги вземам, но не ги виждам, пием си заедно кафето. Сина оправя запалките. Отивам, на някои химикалки, дето ми харесват, им купувам това, но ето, аз хабя енергия и не съм останал доволен. Щом не съм останал доволен, при него няма да отидат блага. Той понеже тъни работата и все сиромашията го гони по петите. И вика: „А бе, това живот ли е тука? Аз блъскам това-онова, все недоимаш, все това-онова“. Ами, и да се опитвам да му казвам, той не ме слуша. Просто не ме чува.

Виждате ли, това са тънки работи, но това са Закони, Вселенски принципи. Които като ги спазваш си здрав, богат и щастлив. Иначе как си? Беден, болен и нещастен. Това е другата страна. Или пък живееш в оскъдица, все нещо не ти върви, все нещо има да ти куца. И това е причината. Порокът е у самия теб. Ти си източника. И ако ти даваш от сърце, и блага, и молитви, и благословии, всичко това се връща на теб. Няма да се върне на филанкишията. Ти си източника, на теб се връща.

И затова благославям депутатите, прекрасни момчета. Нашият президент ни води идеално. Нашият министър-председател е чудесно момче. Непрекъснато им сипя благословии и им отделям любов. И на Георги Изворски му върви. Обаче на другите…

Отивам и сядам във влака. Един: „О, те… пенсията“. Почва да се оплаква. И ми вика срещу мен: „Ти какво получаваш? Каква професия си? Това-онова“. И аз както седях, ама го гледам, че той е абсолютен елементар. Както седя, той продължава да говори за цени, това дигнали, онова дигнали. Оруга целия свят. Обаче аз го оставих така, десетина минути да се изкаже. И както си пътуваме във влака, седим един срещу друг, и му викам: „Такова синьо, прекрасно небе, такива бели облаци, скоро не бях виждал. Виж, оня облак е с формата на ангел“. Ама кротко му говоря така и викам: „Виж, а бе, това зелено поле. Ако съм художник, малко по-резедаво да го направя“. Ама му говоря такива отвлечени работи. Той почна по едно време да вика: „Та тоя сигурно е ненормален“. И аз накрая викам: „Ей, каква хубава книга чета напоследък. Виждам, че си много интелигентен човек и много книги си прочел“.

Този не чете и вестници. Случайно да купи или да даде двадесет стотинки, или петдесет стотинки за вестник, не. Ама като го видях точно какъв Бай Ганьо е и Андрешко включително, стиснат. Ама ужас. Само гледа и мери.

И продължавам да му говоря само такива неща, и накрая започна да мига така. Ама той изгуби ума и дума, защото не знае какво да каже. И аз накрая му викам: „Виж какво, искаш ли твоята пенсия да стане двойно по-голяма?“ И той вика: „Може ли да стане? Ама какво? Нови документи да подам в пенсионния фонд? Някаква далавера?“ „Не, бе – викам – виж какво, кои са виновни? Министрите ли бяха, оня на финансите ли? От утре да казваш, че няма по-добър човек от депутатите, от министър-председателя и министъра на финансите. И оня, на пенсионния отдел началникът, е най-прекрасния човек, най-добрия, по-добър не си виждал. Той е ангел за теб. Почваш да говориш така и след една година пенсията ти става не два пъти, а три пъти по-голяма“.

И слязох от влака. В какво състояние го оставих онзи, не знам. Ама може да е получил удар. То това ми се пише на мен, но сигурно не. Той е толкова тъп и прост, че не знам дали ме е чул.

Разбрахте ли сега? Ракът хваща интелигентния човек. Значи, човек с нисше съзнание… Един доктор ми каза. Вика: „Слушай, ракът е само при интелигентните хора“. Викам: „Как да не лови, бе? Тази баба си е отишла, онази баба“. „Значи имат интелигентност, от рак ако са си отишли. Най-тези, които са наистина, да не ги сравнявам с хубавите дървета, защото виждам дърво, не човека. Но тези, те са недосегаеми. От всичко друго може да умре, от инсулт или от инфаркт, но не от рак“. Това доктор ми го казва и аз само ви го предавам, защото му имам доверие на този човек.

Така. Силвинке, на мен дотук.

Приятел:
В контекста за рака, защото за това говорихме току-що. В хомеопатията… Как?

Георги:
Защото най-близкото приятелче на сина ми си отиде от рак, който беше разпространен из цялото му тяло и нямам думи. Той просто не искаше. Той отиде жертва на баща си, на майка си, на баба си, на дядо си, на тъщата и на цялото обкръжение. Защото той беше духовен, всички останали бяха елементарни, като този във влака. Абсолютно като този във влака, дето му говорих за небето и за ангелчетата.

Значи, ако бях говорил на този във влака, каква пържола става от телешко. Дето в Германия пасат телетата на едни сочни, високи, зелени поляни, на хиляда и петстотин метра височина. Ама пържолата от тях каква става вкусна, сочна, с онова хубаво червено вино. Щяха да му изпаднат очите. Мисли, че аз не мога да му говоря и така. Ами мога. Той не знаеше с кого си има работа, кой седи срещу него. Но аз му говорих каквото трябва.

Значи, това момченце заболя от рак, поради тази причина, защото не можа да зареже всичко и всички, и да отиде да си спаси живота. Значи има нещо такова, не се е обичал достатъчно, не. Това е причина от много събрани причини. Но докторите имат дванадесет степенна скала на замърсяване. Тази дванадесет степенна скала не е случайна, както човек има дванадесет енергийни тела. Но ракът се явява смъртоносен от девета степен нагоре. Там си неспасяем. Значи, девета още може. Но десета, единадесета, дванадесета, вече е разпространен толкова много, че само Бог и Светлата Сила могат да те измъкнат и спасят. Иначе не. Но това е замърсяване, тъй като непрекъснато си замърсяваш тялото. Тъй като само интелигентният човек може да се замърси, как? Ментално, като има недобри мисли и към себе си, и към другите. Астрално, дори и като се тревожи, и физически, от недобри действия. Значи, дори и да не се гледа, да не се грижи за себе си, той да е последна грижа. Но в крайна сметка, наистина трябва да се погрижи за себе си. Поне чист въздух, чиста вода, чиста храна. Така съм го казвал, ако имаш възможност. Ако не, поне ако бъдеш с трите неща, чисти мисли, чисти чувства и чисти дела, другите автоматично се изчистват и няма да те хване.

Но понеже човек е много емоционално – чувствителен и много развит, и той започва да се замърсява от всичко и се превръща… Това е замърсяването ментално, астрално и физическо, и когато вече премине границата се превръща в рак. И той почва да взема мерки да се изчиства, не само на физическо ниво, той трябва да се чисти и на другите две нива. Значи, чистенето трябва да бъде комплексно. Първото чистене за другите две нива е да се свърже с Господа Бога, да се изчистиш ментално. Иначе, който има главоболие, да знае, че бърка Космическите Принципи и Закони, и затова му бучи главата. И от тази гледна точка или не се е обръщал достатъчно към Светлата Сила, или започваш една работа, ама каквато и да е работа.

Аз гледах един елементарен такъв, простичък човек, беше поддръжка някъде, в някакъв институт. И с него, помагах му да прави кладенци. Значи, той започва кладенеца, застава отвънка и вика: „Господи, ти всичко можеш, помагай“. И влиза в кладенеца да копае. Каквато и работа да започваше този човек, правеше впечатление. И вика: „А бе, аз не мога всичко, ама има един, дето всичко може“. А обикновен човек, толкова обикновен аз не съм виждал. Той не е прочел една страница, един вестник, също като оня от влака така, и все върши работата, това-онова. Но най-бях изумен, когато падна от едно дърво, седем метра. Режеше един клон на Великден. Той не знаел, че е Великден, вярно и със счупен крак. И аз отивам у тях, дъщеря му дошла от чужбина. Той седи и вика: „Георги, ти нали беше последовател на Учителя?“ „Да“ – викам. „Ела да видиш нещо“. Влизам вътре. „А бе – викам – слушай ме, аз ти казах не работи толкова много събота и неделя“. „А бе, откъде да знам, че било Великден. Качих се там да отрежа тополата. Счупи се клона“. „Защо се счупи?“ „Защото – вика – докато падна, като паднах на земята хвърлих машинката“. „Защо не я хвърли горе, бе, да скочиш? Защо не я хвърли горе?“ А то долу пръст, меко било, а той си счупил глезена, защото държал машинката, да не я счупи. Нали, материя, той много беше по материалното. „Що не я хвърли бе? Мани тези осемстотин лева. Твоето здраве е по-ценно от това“. Обаче какво ми направи впечатление. Лежи там, гипсиран му крака, така сега седи и викам: „Сега ни рязане, ни кладенци“. Защото той е изключително трудолюбив, свалям му шапка. И аз гледам така, имаше един куп, дванадесет или петнадесет книги, всички от Учителя. Тя дъщеря му ми сипала на масата и вика: „Тате, чети сега да ти дойде акъла. Приятел си на Георги, обаче от него, толкова не взема. А сега накуп всичките книги“. После го срещам, след време и вика: „А, прочетох една до половината“.

Благодаря ви много! И да благодарим на организаторите, за прекрасното място, което ни е приютило, на Стефчо, на Николинка и на Силвина, и на всички приятели.

Privacy Settings
We use cookies to enhance your experience while using our website. If you are using our Services via a browser you can restrict, block or remove cookies through your web browser settings. We also use content and scripts from third parties that may use tracking technologies. You can selectively provide your consent below to allow such third party embeds. For complete information about the cookies we use, data we collect and how we process them, please check our Privacy Policy
Youtube
Consent to display content from - Youtube
Vimeo
Consent to display content from - Vimeo
Google Maps
Consent to display content from - Google
Spotify
Consent to display content from - Spotify
Sound Cloud
Consent to display content from - Sound
EN Flag
Cart Overview