Приятел:
Здравейте! Отново Духът ни събра заедно!
Моето сърце винаги е пълно с радост, но така като ви гледам, наистина сега прелива от радост. Много се радвам, поздравявам ви, че сте тук.
Една светла душа казваше “освен да здравеете, но и добрейте“.
Убеден съм, че има хора, които са тук за пръв път и със сигурност ще са щастливи да чуят това, което Георги и Силвина имат да кажат.
От нас хората, които организираме тези събития във Варна – моята благодарност, че сте тук и моето пожелание е да следвате пътя си в Светлината неуморно и със убеденост, с вътрешната сила, че сте на правилния път, на правилното място, в правилното време!
Благодаря ви отново, че сте тук! Давам думата на Силвина.
Силвина:
(започва с песен)
Чиста младост малей, чиста младост,
чиста младост милай мале не се стига
и със пари милай мале, не се купува.
Старост деби, старост деби,
старост деби милай мале като сенча.
Младост тече милай мале като речка.
Чиста младост мале, чиста младост,
чиста младост милай мале не се стига
и със пари милай мале не се купува.
Георги:
Приятели, слава на Всевишния, че ни събра отново!
Слава, че сме един екипаж на космическия кораб наречен Земя по това време и тук!
Чудесно е, прекрасно е, великолепно е.
Имам едно любимо стихотворение, кратко е, и понеже Варна е Морската столица на България, а и на света, не само на Балканския полуостров, ще го кажа сега:
И аз съм гражданин на крайните квартали на Вселената.
И аз седя в пристанищната кръчма.
И аз си пийвам с ангелите докери.
И аз обичам морските сирени.
И аз почитам Бога на морето.
И аз в бурята на Господа се моля:
О, Господи, душите ни закриляй,
делата ни, направени и ненаправени, прости,
вземи ни в Светлината на сърцето Си
от шепа мрак да станем шепа слънце.
И така.
Като една хубава игра на лотария онзи ден един приятел ми поднася 100 страници и ми казва: избери си. Избирам страница 91 – девет и едно е десет и започвам да чета. Тези страници бяха от дневника на Учителя Беинса Дуно. Той си го е водел, когато е бил отшелник, в единочество. Няма да цитирам биографията и части от него, а ще прочета какво ми се падна. Той си е водил бележки в неговия бележник, но това ми попадна и това ще цитирам. Благодаря. Когато описва, той записва и цели пасажи от Евангелието, от Библията, от Стария и Новия завет – особено от Новия завет. Йоан Богослов е взет на Небето и пише, когато слиза своето „Откровение“. Разбира се пише и Евангелие. Последното Евангелие е от Йоан Богослов – най-младият от Христовите апостоли. То е дълго „Откровението“, но той вижда следната картина Горе – сигурно сте го чели и го знаете по-добре от мен, но какво е написано тук:
„…И дойде и взе книгата из десницата на седящата на престола – говори се за единия ангел, – ето първото знамение дойде, второто иде и скоро ще чуете гласът му. И ще ти бъде повествувана за истината Господна. А когато дойде третото знамение, което скоро ще последва, ще има смут голям на всичката земя и тревога в сърцето на всичките народи и племена, защото седящия на коня, споменат в 19-та глава на Откровението, ще почне вече да действа…“
Ще отворя скоба:
Видях Небето отворено и ето видях бял кон и седящият на него се наричаше Верен и Истинен. И съди и воюва право. Очите му имаха огнен пламък, на главата си имаше много корони и носеше име, което никой не знаеше, а само той. И беше облечен в дреха, опръскана с кръв и името му беше Слово Божие. И небесните войски и т.н.
„…Защото осъзнаваме мира, не е имало време, носещо в себе си по-важни събития, отколкото времето, което настъпва.
И Господ ще даде благодат и сила на всички останали, да устоят в този изпит докрай.
Аз съм, който ти говоря, милостта Ми и благостта Ми във веки пребъдват.
Трима са, които свидетелстват – Отец, Словото и Духът Святий.
Бог свидетелства за Сина Си, който вярва в Него и има свидетелството Негово в себе си…“
Словото е Синът. Тук е заместен Синът. Отца, Сина и Светаго Духа.
Словото е синоним на Сина, който слиза и го разпространява преди 2000 години, т.е. Иисус Христос.
Затова им говори с притчи. Спасителят е говорил с притчи.
„…Защото гледат и не виждат, слушат и не чуват, нито разумяват, защото задебеля сърцето на този род, та с ушите си да не чуват.“
Всичко това са извадки от Новия завет.
Когато е оставал насаме, Спасителя е разяснявал на учениците си, защото, мислите ли, че те са имали в началото по-разширено и по-ново съзнание. Не, грамотни са били четирима от дванадесетте. Останалите са били обикновени рибари, орачи, копачи, лозари. Всичките неграмотни, но избрани.
И така, какво казва за избраните Бог – казва го на Йоан, който го пише в „Откровение”:
„Вие сте солта на Земята и ако солта обезсолява с какво ще се осоли…“
Знаете ли защо ви чета тези работи – защото това се отнася за всички тук в тази зала повече отколкото за който и да е извън нея. Разбира се, отнася се и за всички духовни хора на Земята. Не религиозни, нали правим разлика. Огромна разлика има между духовния и религиозния. Аз го казвам, подписвам се и дори мога да се подпиша с червено мастило от ръката си.
„…Ако благодатта на Онзи, който ни крепи не присъства, не може да се извърши нищо добро…“ – това се отнася за Земята.
„… но Господ, който ни е говорил и говори сега, че Той ще бъде с нас и ще ни крепи.
През настоящата година Господ ще повика този народ на подвиг за името Си…“
Годината е неизвестна, но той казва „настоящата“ – онази, която предстои. “Ще повика този народ” – този народ, при който е слязъл Учителя. По нататък ще цитирам още малко. И казва на учениците си: „…Аз ви давам словото Божие…“ Културата на Любовта, Новото небе, Новата земя, Новата епоха, а вие сте длъжни да го предадете на българския народ, а българският народ да го предаде на всички народи по света.
„Господ ще повика този народ на подвиг за името Си, всички ще търсят този, в когото Господ обитава“ – Тоест, много духовният и нерелигиозният пак казвам, а много духовният човек.
„Той ще се яви в най-усилните времена, когато всяка надежда се изчерпва. Тогава Господ Бог ще простре десницата Си“
Има една дата – 20 юни, годината не е дадена. Ето какво пише Учителя по-време на отшелничеството си:
„На 20 юни след пладне, ми се яви знакът Господен, който принесе утеха на душата ми. Бях при канара…“
Както и аз излизах при моята скала и канара, така и той излиза по време на отшелничеството. Там получава знамения, знаци и разбира се, говори с Бога.
Прочитам още няколко изречения. После може да го тълкуваме, а може и не, но то е ясно. Времената дойдоха, в момента те текат. Който ги вижда, ги вижда, който не ги вижда, остава за негова сметка.
„Събитията, които идват да ознаменуват бъдещето са важни. Зараждането на новият живот, който вече работи в душата на човечеството ще се осъществи и то не в дълго време…“
Писано е между 1897 и 1900-тната година.
„Стремлението на всичките народи, които днес живеят по лицето на Земята и които днес се викат носители на просвещението, несъзнателно работят за постигането на Великата Божия промисъл, макар по видимуму средствата, които се употребяват да не се виждат благородни наглед…“
Внимавайте, във всяко едно изречение, във всяка една дума – те са изключително точни и точно за сегашния момент се отнасят. Ще ги повторя и ще ги разтълкувам.
„Обаче тези средства са като плода на земеделеца, който разорава целината, в която отпосле ще се посее доброто семе. Тази почва, в която днес Бог иска да хвърли своето семе, колкото и да е неподготвена наглед за семето Му, под Неговите грижи, то ще принесе плод. Вратите на виделината, които са били затворени на много места, ще се разтворят на много места и Нов свят от небесното сияние ще нахлуе в останалите тъмни места. Има да стане една голяма Велика промяна. Загадката, която крие под своето було бъдещето, ще стане.”
Това го е писал Всемировият Учител Беинса Дуно, когато още са го обучавали за Всемиров Учител, в самото начало на неговото апостолство, първите стъпки, първите крачки, първите стъпала. Колко точно е казано тогава, защото това не е от него. Това му е диктувано, спуснато му е от Горе. Чисто и просто, той го е записал.
„На вид средствата, които се употребяват да не ни се виждат благородни наглед…“ това се е отнасяло за преди 100 години. Средствата са благородни, вижда се как Духът расте.
Ако го бях прочел това преди 15 години, когато съм посветен, щяха да ми се присмеят, да ме освиркат и аудиторията щеше да излезе да си пие вечерната биричка, вечерната гроздова ракия, вечерната шопска салата и пържола. Досега са минали само 10-15 години – хората слушат. Това ме радва, защото всичко, което ми е казано става така.
Не мислете, че и аз не съм се съмнявал, не съм се колебал, не съм питал Небето – ама как, нали виждам какво става навън, при моите колеги, моето ловно-рибарско дружество.
Мнозина изоставиха лова и повече не убиват. Хвърлиха пушките. Мнозина изоставиха риболова, повече нито се хранят с месо, нито с риба. Муха не убиват, а са от старата генерация, това им е бил животът.
Много случки има. Един от тях ми каза така:
„Една млада лисица като убих, преди да дръпна спусъка, тя се обърна и ме погледна, погледна ме с човешки поглед, на 20 метра беше от мен. Вече бях обрал мекия спусък и натиснах спусъка. Отиде си животното. Прибрах се вкъщи, хвърлих пушката и повече не я пипнах”.
Това ми го каза стар ловец докато си пием кафето.
„Не знам – казва, – нещо се обърна в мен. Само като ме погледна, срещнах погледа си с погледа на едно животно“.
Много отдавна е било. Тогава не бях поел и по пътя на Духа още. Той ми го разказа. Защо на мен, не знам.
Искам да говоря за това, че все по-сплотен колектив трябва да започнем да ставаме, все повече да си помагаме, все повече да имаме Вярата, Надеждата, докато стигнем до Любовта.
Любовта е най-висшето нещо и е доста трудно да я живеем и да я раздаваме. Другите неща може. Най-простичко е да правим добро, да бъдем ние самите в Доброто, да го говорим и най-вече с нашето поведение да излъчваме Вярата, Надеждата и Любовта. От това само ще спечелим, защото и ние ще помъдряваме. Ще се учим, но ще вървим ЗАЕДНО нагоре.
Има нещо друго – яловата духовност. Малко е груб изразът, но е верен. Или още – менте духовност – външно изглеждащата духовност. Тя няма съдържание, но вътре не е.
Какво искам да кажа – има хора, които казват – аз сега започвам да чета, да се занимавам с езотерика, окултизъм, източни окултни практики, медитации, чета дебели книги, нищо друго не ме интересува.
Преди час и половина ми се обади едно такова момченце. Психически разстроен. Силвина му е дала телефонния номер и той ми се обади.
– Ами аз – казва, – започнах преди година и половина- две с медитации, четене на книги…
Изреди ми куп автори и заглавия. Имал е обаче неблагоразумието, както и други преди това ми се обаждаха, без учител до него да отвори енергията Кундалини. Добре, че го е държала само една седмица.
Казва:
– Беше ад – психиатрията, депресанти… Сега вече съм се поуспокоил.
Казвам му:
– Мойто момче, трябваше да минеш през това изпитание. Ако ми се беше обадил преди един месец, щях да ти спестя хиляди неща. Щях да ти кажа простата истина, няма да слушаш никого. Няма да четеш нито една книжка, не ти трябва езотерика, не ти трябва окултизъм, не ти трябва духовност, написана от тоя или оня.
– Аз съм изчел най-малко 50 книги от автори от целия свят – казва той.
Мило му казах:
– Това са несериозности. Когато израсне в Духа един чист и свестен човек, изпълнявайки Божествените, Природните закони, живееш с тази човещина към другите, с тази милост, милосърдие, с тази щедрост, с тази жертвоготовност… Тогава всичко си идва на мястото и не ти трябва да четеш дебели книги. Дори не трябва да слушаш Георги Изворски, не ти трябва никой. Трябва ти, чисто и просто да бъдеш Човек – с главно „Ч“.
Ще кажа и блестящият пример със сина на мой приятел, който е на 30 години.
Той получи дарбата да вижда всичко в другото измерение. Силвина знае – той е обикновен автомонтьор, чисто момче и свестно. Вибрацията много му се качва от тази честност и почтеност.
Един ден, той вижда другото измерение, но няма да цитирам какво има.
Пита местната екстрасенка, а тя му казва: “Моли Бога да ти вземе дарбата, да останеш обикновен автомонтьор, да виждаш двигателите, да виждаш болтовете, гайките, разглобяваш, правиш, всичко по колата”. Той вика: “Това ме бърка, аз имам жена и дете”.
След две седмици Бог му взима обратно дарбата.
Викам му: – Мойто момче, около мен е пълно с духовни хора, които ще си дадат заплатата и богатството да се отвори третото им око като на теб. Те правят източни и западни практики по три, по шест, по тринайсет години…
Една жена даже казала на това момченце днес: “Аз това работя 30 години вече, а ти го постигна за година!”
Да, постигнал го е, ама това Божеизвисяване има и обратен ефект – много бой. Природата иска бавно, спокойно, постепенно. Убедил съм се. Тя не обича нагоре и надолу, не обича големите амплитуди, защото отвръща с катаклизъм. И то моментално. Убеден съм в това, както съм убеден, че стоя тук.
Изсичаме милиони дървета, ами да, ще започне да се срива някъде, ще стане едно прекрасно земетресение, едно чудесно наводнение – ей, много вода се изсипа тази година, гори нямаме, а дъждовете текат… Това не е от горите, това е от нашето съзнание и съзнанието на планетата.
Лесно, просто и близо е до ума.
Съзнанието е всичко. С това съзнание обаче, трябва да имаме и трите вида съзнание.
Умът е логичен, сърцето е топлината и Любовта.
Сърдечното съзнание също трябва да го използваме.
75% от човечеството, особено в тъй наречените материални, цивилизовани и задоволени страни, не използват това съзнание, то за тях не съществува. Съществува кредитът взет от банката, съществува, апартаментът, дето трябва да се изплаща, къщата, колата. Учат го как да иде да си изкара пикника, уикенда.
Как ще учат един духовен човек… Да дойде и да ми казва – отиваш и правиш пържола на барбекю…. Диктуват ти дори как да почиваш, а цяла седмица си работил като вол. Боже какъв живот… Най-интересното е, че дори българите свикват, привързват се към него и започват да го рекламират, да го прогласяват и да са доволни от това. Викам: – Момчета, вие нещо ми изглеждате леко повредени. Не ми се обиждайте, но лично аз така мисля.
Има хора, които имат паспорти отвъд Океана – живели са много. Не съм живял и затова не мога да кажа от първа ръка. Приятели обаче имам, които ми споделят. На тях като имам вяра – това е от втора ръка, но информацията е абсолютно сигурна. Защото дрехи втора ръка аз не взимам, обувки втора ръка – не, акъл втора ръка – обезателно, енергия втора ръка – да, но друго, което е втора употреба – не.
Умът, енергията, сърцето, чувствата, можеш да ги употребяваш до безкрайност, не втора, трета, пета употреба. Те винаги се чистят, винаги са нещо прекрасно. Особено, когато са чудесни мисли, чувства и дела.
Да вземеш на някого не е толкова страшно. Каквито и дрехи да ми дадат на мен, от който и да е, имал 10 болести, изваден отвътре, като нямам други зимата, а аз знам как да ги дезинфекцирам с енергия и мога да ги нося, но не го препоръчам на никого – отива и си купува ново. Може да е от най-евтиния китайски магазин, но втора ръка – не.
Съжалявам, може да има тук някой пет магазина за втора ръка, може да каже – е, той ме победи, той ме унищожи, бизнеса ми умря, край. Аз казвам: дрехи на кило, 5 лева, 10 килограма, 15 лева, кожени, не знам какво, обувки с чували – не.
Знаете ли, на духовния човек му трябва ново. На елементарничките, нищо не искам да говоря, тези съзнания са чудесни, контактувам и с тях, но на този човек по не му влияят енергиите, които са оставени в дрехите, в обувките, в облеклото и където и ще да е. Защо – ами, той не е толкова сензитивен.
Вижте, когато тялото на едно червейче е голо и леко го натиснеш с върха на карфицата, червейчето ще се свие, няма какво да го пази, ама ако е покрито и натиснеш с една карфица едно крокодилче, около метър и половина-два с крокодилска кожа – ще усети ли – не. Това е духовният човек. Той е сензитивен вътрешно и външно.
Не искам да цитирам други хора, но ще цитирам за себе си.
Някога бях в кинематографията, статист. Връщам се от чужбина, няма работа. Един приятел вика – да ходим за 20-30 лева да играем масови сцени. Когато попитат някой статист какво играе, той вика – пън, дърво. Седят там и това е.
Значи, не искам да казвам, че наистина 90% бяха с висше образование като на пазара в Южния парк – всички по павилионите са с по две висши. Продавач на сергия за плодове и зеленчуци или дрънкулки, продава този човек, защото е природен, но няма труд, който да не е благословен, независимо дали миеш входове, дали метеш, дали вършиш най-черната работа. Това е благословено.
Работиш, правиш усилие. Няма усилие, което да не е благословено и да не се възнаграждава. Бог те възнаграждава не за това, което правиш, а Той те е сложил там за това как го правиш, с какво чувство. Ако си отдаден, опитваш се да го направиш съвършенно добре, а не да гледаш прозореца или да миеш чиниите, а после да ги хвърляш и да чакаш кога е почивката, да бягаш до кафето. Щом те е сложил там мияч на чинии, ще ги измиеш съвършенно, да скърцат, с дезинфектант, всичко ще им сложиш, както си трябва. В крайна сметка не миеш за господаря, дори не и за хората, защото един чист човек и духовен нищо няма да го хване дори чинията да не е измита. Ако не е духовен ще го хване.
Ти си вършиш работата пред Онзи, който е номер Едно, Той те вижда, Той те наблюдава, Той ти крои шапката.
Винаги, непрекъснато и навсякъде, когато към Него си почтен, честен, внимателен, търпелив, смирен, съопростителен, щедър, благороден, благоразумен и великодушен, няма начин да не получиш награда. Няма начин.
Но, човек не може да дочака наградата.
Ще ви кажа – бях много нетърпелив и припрян, припрян за всяка една работа и непрекъснато ми се случват все негативи. Когато най-сетне се научих на търпение, когато изтърпявам нещата открай докрай, защото Бог знае точно кога да отидеш на съответното място, тогава става точното нещо. Абсолютно, две мнения няма.
Отиваш три пъти на сервиз за колата, защото бързаш. Спираш – двайсет коли. Не може да вкара колата. Отиваш след три дни няма нито една кола, защото тогава ти е определено да отидеш. Ти си успял, но не веднага и с припряност, а примерно чак в сряда на обяд. И там имаш чувството, че все едно са те чакали – седят автомонтьорите и викат – хайде гълъбче заповядай, след един час колата е готова.
А преди това си ходил в понеделник – виж какво, може след работно време, ама ще платиш два пъти повече. Освен това, ще я направят през пръсти. Ами естествено, че така ще я направят, да не са луди по 10 часа на ден работят, изморени са, чакат ги 2-3 бири, ракиите и почивката… Пък и да ти правят колата. Божеее…
Това са простите човешки неща, но те движат живота. Ние сме свикнали да не ги забелязваме.
Разберете ме, отношението към другите, най-напред към човеците, то се връща на нас. То няма да отиде при моя любмец дядо Пешо от онова драгоманско село. Дядо Пешо, на него ще му се върне от кръчмата или от оня дето го разкарва, нали е каруцар. На мен обаче ще ми се върне точно онова, което съм направил – достига до целта и ми се връща обратно. Само на мен, защото аз съм Източникът. Няма къде другаде да отиде.
Само Един Единствен има, който може да отклони бумеранга.
Ако е бумерангът е много тежък, а аз забравя да се отместя може и да ме пребие. Бумерангът пада на същото място, няма къде другаде да отиде и Господ леко намалява тежестта или го отблъсква. Тогава, само ми се плъзга по рамото и аз викам – ей, щеше да ми счупи главата. Това вече е милостта Божия, Неговата воля.
Но, ние сме си заслужили да се върне обратно и да ни очука. Безброй примери имам за това.
Когато беше голямата градушка в София, ние бяхме участници със Силвина и с още едно момченце. Удряше отгоре, но не по-голямо зърно от такова – нито стъклата, нито ламарините – ама нищо, под едно дърво бяхме. Само клони и листа изпопадаха.
На един наш приятел обаче, на който колата също беше отвънка – зърна като юмрук, яйца. На един друг колата е само на 100-тина метра – нито едно тежко зърно. Те бяха като орехи, като яйце и нито едно не беше ударило колата.
Това е разликата в съзнанията.
Тука и Рафи може да ме подкрепи, ако кажа примера с неговият автомобил. Отнесла вълната автомобилите, излиза моят приятел доктор Рафи и вижда колата си като занитена за паркинга. Само тя седи там. Защо? Ами, защото седи тук и ме слуша – чисто съзнание е.
Учителят го казва, ще го кажа и аз за десети път – в селото 1000 къщи разтърсени от едно заметресение, доста силничко, здрава къща не остава освен една. Не на кмета, а на праведния. Тя е паянтова, простичка стара къща. Не мърда. Проскърцала малко, но седи.
Пази се тази къща!
Също, както Балканския полуостров и нашата прекрасна страна, която – Слава Тебе Господи, че ме изпрати и че имам късмет тук да се родя. Макар, че аз съм гражданин на планетата и на Вселената, както всички ние, които сме слезли тук да помагаме за Прехода.
Всеки трябва да има такова чувство за отговорност и за помощ към Цялото.
Ще цитирам собствения ми земен баща. Той ми казваше:
– Синко, абе извикай приятелите ти тук да свършим някои неща.
Аз викам:
– Тате защо?
– Сам човек е за тоалетната само, там влиза сам. Нищо човек не може да свърши сам работа мойто момче.
Докато си млад не усещаш, но после… Човек винаги трябва да бъде мъдър, независимо дали е млад или на години. Това е тук (ума).
Пак казвам – трите ума. Трите трябва да бъдат човечни.
Менталът, умът на сърцето – астралът и умът на тялото – физическото, материалният ум. Те трябва да бъдат в синхрон.
Материалният ум казва на господаря си, на сърцето – сърцето по-бързо мисли от ума и веднага разбира. То казва: – виж какво, тази вечер трябва да изям две пържоли, да изпия толкова вино, отивам на банкет, ядене, пиене на корем. Сърцето пък казва на тялото: – абе, моето момче, утре знаеш ли какво ще ти е. А тялото, то не чува, няма обратна връзка, заглушило се е и само си мисли за банкет. Не е добре. Сърцето му вика: – слушай, ти ще ме задръстиш бе, ще започна да бия със 150 удара, малко нещо ако ми има ще отпътуваме. Обаче тялото вика: – не, сакън. Това е най-нисшия, най-простия ум.
Тогава питат ума Горе, а умът понеже иска да е и така и иначе, вика: – виж, не може да отидеш на банкет, може да си вземеш нещо, ама внимавай. Обаче най-нисшия ум, който е материалния, започва да не слуша ни сърцето, ни този ум, макар че умът и сърцето могат да командват.
С кой инструмент командват тялото? Всеки от нас има по-малко или повече от този инструмент – казва се воля. „Воля“ идва от „волност“ – значи, има някакъв избор. Не идва от „вол“, а идва от „волност“. Волът си е животинка.
„Волност“ – дава ти се значи, някаква свобода. Тази свобода е, за да си пазиш тялото, да имаш един природосъобразен начин на живот.
Одеве започнах нещо, сега ще го завърша:
Да не сме егоисти.
Например, ако съм гуру и адепт, егоизъм е да гледам в една точка 4-5 часа и да се грижа само за собственото си повдигане. Новото измерение ще го видя през крив макарон. Левитирам един метър – ей голяма работа, или се телепортирам, каквото и ще да правя, щом няма Любов, както казва Свети Апостол Павел, аз нищо не съм.
Любовта е да работиш за другите, да работиш за колектива, да ги питаш от какво имат нужда, да станеш вечерта и да измиеш чиниите, да проявиш самоинициатива.
Със Силвинка сме на розобер. Ние тогава само се познавахме. Понеже беше началото на апостолството ми, аз си мълчах. Тя обаче мие чиниите ден, два, три… На втората седмица на мен ми писна. Повечето там бяха жени.
Значи, тя отива и без да каже дума започва да мие.
Викам:
– Вижте, хайде да направим график, стига сте вадили душата на това момиче, вие седите и говорите по духовни теми около масата.
Там имаше такива светила, ония седят и ги слушат, докато ми дойде до гуша – трябваше да стана и да кажа. Те започнаха да се подсещат.
Викам:
– Ако искате, аз ще бъда пръв. Ето, пишем се тук на графика, тази вечер тя, аз утре вечер и утре на обяд ще ги измия, но всичките да дадат своя дан, това е за колектива…
Силвина:
Само да вметна. Сега, когато в нашия Център във Виноградец идват приятели, идват 50 човека на беседа, после хапваме, след това плодове или нещо друго и след това виждам по снимките – момичета явно имат импулс, отиват и мият, подреждат, метат без да има график, всеки с неговото съзнание и желание се включва в общата работа. При това тихо, без да се афишира.
Георги:
Един интересн случай ще кажа. Имам приятел, който много години е тираджия в Испания.
Преди 15 години отиват трима души българи да търсят препитание и работа в братска Испания, дали Барселона беше, забравил съм.
Ще ви разкажа, за да видите висотата на нещата, чистотата на чувствата, почтеността, щедростта и жертвоготовността как правят чудеса.
Тази история е изключително показателна. Не съм я казвал досега официално.
Та, този мой приятел, който го бях признал заедно със земния ми баща за Човек с главно „Ч“, виждах у него абсолютните човешки качества. Беше обикновен човек, автомонтьор и шофьор с всички категории. Беше ми близък.
Той вика: – Отиваме – казва, – трима да търсим работа. Има едно работно място, но ние отиваме трима българи. Излиза управителят и пита:
– Вие ли сте момчета?
– Да, ние сме.
Казва:
– Вижте какво, трябва ми един, най-много двама, но вие сте трима човека. Ще ви дам обаче работа. Виждате ли тези гуми, – а това са гуми от ТИР-ове, това е гараж, огромен и пълен с ТИР-ове.
И вика:
– Тези гуми трябва да ги наредите в онзи край на двора, това е за нес работата, утре ще видим.
Гумите бяха разхвърляни – казва моя човек, – на камара и той искаше да ги подредим гума върху гума в ъгъла на двора.
Добрият стопанин обаче гледа, всичките започваме, бутаме гумите, редим ги и като стана към 10:30-11:00 нашите седнаха. Четирима били, не трима. Тримата седнаха и викат: – Иво, няма ли да пиеш кафе? Аз им викам: – После, най-напред да свършим работата. – Ама то има време, остави за половин час.
Отидох – казва, – изпуших една цигара за 15 минути, изпих си кафето и продължих.
Едно друго момченце дойде с мен, помага да нареждаме гуми до към 12 часа на обяд. Нашите пак сядат и викат: – Абе къде тази тежка работа, това е идиотщина, този какво ни кара на хамалска работа, ще му редим гумите, – и си седнаха. Цигарите на едната гума, вземаха си пак кафе, нещо за хапване и седят там. И край, повече не пипнаха нищо.
Онова момче работи с мен около половин-един час, след това ме остави.
До 4 часа следобед търкалях гумите и ги редих колкото мога на тази височина, защото не можех да ги качвам сам, те са тежки. Наредих ги.
Идва шефът и вика:
– Момчета, ето ви надницата за днес. Обърна се после към мен и ми казва:
– Утре в 8 часа да си тук.
На онова момче каза:
– След една седмица ще ми се обадиш, – на онова същото момче, което продължи да работи с мен.
Историята обаче не свършва до тук. Той човекът голям автомонтьор и майстор.
Започвам да работя вътре, мета – казва, – вътре в сервиза. Мета, чистя, каналите, всичко оправям, напълно обща работа, изхвърлям боклука.
Нямаше къде – спя в ТИР-овете дето са вътре – те са отключени. Докато си намеря квартира. Намерих квартира, дадоха ми някакви пари. Вързах двата края горе-долу.
По едно време дойде някакъв – със синя престилка, един човечец мижав такъв, разхожда се насам-натам. Гледам го, че е някакъв роднина на шефа, оня му дава по нещо. Влиза си вътре в канцеларията, помага нещо, разхожда се между колите.
От време на време отивам, – и вика – испанския го бях понаучил и му викам: – Ела да те черпя една закуска, една баничка, да пиеме кафе. И викам: – Ако пушиш и цигара от моите ще черпя.
Аз колко взимам като общ работник, гледам го той шари така. Идва на лафката там, взимаме за 15 минути и аз продължавам да си работя.
Минава може би цял месец така. Чудя се какво да направя, за да зарадвам този човек. Викам си, защо да не го изведа на една вечеря, имам пари ще платя. Нямам кола, взех такси. Видях и две българки, които се оказаха от нашия град. И тях поканих. Едната – от нашия блок. Работят двете някъде там в града.
В едно високо заведение – казва, – целият град се вижда, там отидохме. Качваме се горе четиримата. Говорим си нещо, шегуваме се. Той възрастен човек, около пенсия някъде – и вика, – тръгваме. Качваме се на таксито и слизаме в града. Закарах го, закарах и момичетата.
На другия ден той идва при мен. Пием си кафето, плаче и ми казва:
– Иво, ти знаеш ли кой съм?
Викам:
– Знам, че си някаква рода тук на шефа, но те гледам че си човек, черпя те кафе, аз няма да обеднея от това. Снощи те вземах да видиш нещо, да поживееш, ти не си си позволил една вечеря като хората като те гледам…, тука и живееш, тука в гаража.
Казва:
– Верно ли не знаеш?
– Не бе, от къде ще знам кой си, какъв си, така те виждам, това правя.
Той продължава да плаче.
Вика ми:
– Иво, ти си единственият човек на земното кълбо, който не иска нищо от мене. Аз не съм милионер, аз съм милиардер, имам такива като този гараж във всички страни в света – 56 гаража със стотици ТИР-ове, имам няколко хиляди ТИР-а, правя транспорт из цялото земно кълбо…
Аз не вярвам на ушите си.
– Вярно ли е това? – питам.
– Вярно е моето момче, обаче ти си такъв човек, дето не съм срещал през живота си.
И вика:
– Слушай, сега откривам в ЮАР чисто нов с 350 камиона ТИР-Център. Отиваш и ставаш началник, знаеш три езика, ще се оправиш. Искам да си началник там.
– Ама, аз не искам там, аз тук в Испания съм дошъл и съм свикнал…
Вика:
– Добре, кажи какво искаш, ти си общ работник тук и метеш…
А, аз като свърша работата, метенето, отивам и помагам на автомонтьорите и само им казвам, ама като ги гледам, че са некадърни и го пипна.
Всичко това го е видял този човек. И пак пита:
– Какво искаш?
Казвам:
– Искам един ТИР и да карам стока.
Сега имам чисто нов, качва ме и вика:
– Карай!
И да знаеш, след управителя, – който му е братовчед – най-високата заплата е моята. Ако искам къща, ако искам замък, ще имам в Италия.
Разбрахте ли сега какво е почтеността, човечността, сърдечността и всичко останало като добродетели.
Трябваше да ви разкажа тази история, понеже се случи от първа ръка – казана ми беше от моя любим приятел. От къде и как, няма да цитирам, само му споменах името.
Всяко величие, всяка човечност се заплаща рано или късно, но ние не можем да издържим докрай да сме хора.
Знаете ли колко много започват делото, идват и казват: – Георги, дай да направим това, дай да направим онова… Както онези двамата, първите – имат ентусиазъм, сядат, започват пиене и хапване, работата стои. Край, до тук бяхте.
Но не, щом си се хванал на хорото, казва българската народна поговорка, ще го играеш до край. Леко или тежко – няма никакво значение.
Освен това, когато си излъган ще имаш честта да платиш. Да, ти си сбъркал – плащаш. Това е истината. Честно и почтено. Колкото и да губиш, с дрехите на гърба само да останеш, но и тях даже може да дадеш. Тук, в сърцето трябва да бъде чисто. Да е чисто и просто да си спокоен човек.
Ей, тази беседа беше изглежда само заради този случай с този човек! Вие ще си направите анализ и извадка.
Затова искам да говоря за колективизъм, искам да говоря за взаимопомощ, искам да говоря как да се отнасяме един към друг, както и към природата и към всяко едно живо същество.
Сами ще разберете как – по усет!
Бог винаги помага.
Като се каже: “Направи добро и го хвърли в морето”, да знаете, че не е случайно.
Един друг близък мой познат от махалата, пак си пием така с него кафето в нашата кафе-сладкарница. Той е изключително добър и свестен, като го помолиш няма начин да не ти свърши услуга, добро независимо какво е. Дали ще спечели или ще загуби няма значение.
Той разказва:
Връщам се от Перник към София в дивите години с моята Жигула. Жена ми кара, защото аз съм пил. И едно БМВ – пред нас, зад нас, пред нас, зад нас. Тогава беше разпространен пътния бандитизъм. Знаете какви банди имаше по всички магистрали, но и не само по тях.
И казва: – Леко ръси дъжд, но по едно време жената вика – бе тези ще ни обират. Два часа посред нощ е, жива душа няма, онези изведнъж искат да ни засекат с БМВ-то. Аз се разсъних, так – спирачка и надолу в дерето. БМВ-то отиде.
Викам на жената – спри. Отварям вратата да видя какво е. БМВ-то обърнато. Вижда се колата на лунната светлина.
И чувам бандитите да си говорят: – Казах ти бе, какво ще вземем от тази стара Жигула, нищо не може да вземем…, да не я спираме, да не я обираме, виждате ли сега какво стана…
Единият вика:
– Май кракът ми е счупен, другият – не знам какво…
Аз чувам това и викам отгоре:
– Момчета, искате ли помощ нещо?
– Не, сакън…
– Да извикам полиция, Бърза помощ?
– Не, не, махай се, заминавай, да не те застрелям.
Разбрахте ли как Господ пази своите хора. Господ ще простре десницата си над Неговите хора, когато изпълняваме волята Му.
Значи, той е чист и прекрасен човек. За мен е такъв, правил е редица добрини и когато е трябвало, точно в дадения момент, в точно определения момент Бог му връща доброто.
Затова се казва: „Направи добро и го хвърли в морето“. Не знаеш кога ще ти потрябва, но то остава като Добро, като златна монета, като звезда. Това е друг случай, но е верен.
Силви, сега ще ти дам думата на теб, ти ще си по-точна от мен и по-добре ще ги кажеш нещата. Аз казах каквото можах и каквото ми дойде от Горе за момента за тази прекрасна аудитория.
Силвина:
Толкова много теми Георги започна и като продължение на тях в мен зазвучаха и преминаха като мисли, но толкова ми се разтуптя сърцето, както неговото. Не знам дали усетихте Меркабата на Георги как се разшири и как всичко завибрира в залата, че май и той самият се поизмори от това нещо. Поне аз така го усетих.
Георги:
Да, така е…
Силвина:
Моето сърце продължава да бие в този ускорен ритъм. Затова сега ще се опитам леко да поуспокоя нещата така, както може би само една жена умее.
Малко за младостта ми се иска да поговоря, защото когато идвах насам тази песен, която изпях в началото се появи. Исках да поздравя с нея нашия приятел Стефчо, който утре има рожден ден, приятелите от Варна, които не загубиха ентусиазма и организираха за всички нас тази среща, а и срещата на Златни пясъци, на която бяхме. Дойде тази песен за всички нас. За всички нас, които сме в младостта.
Какво е младостта и какво е старостта? Тази песен много хубаво го казва, но начинът, както я изпълних, показва и как трябва да се отнасяме – да творим всичко Ново. Когато твори човек всичко Ново, включително и тези стари неща, които са традицията, нашата прекрасна традиция в музиката.
В оригиналната песен, не знам дали сте я чували, но тя звучи така – “пуста младост…”.
Какво е „пуста“ и какво е „чиста“ и кога младостта е пуста и кога е чиста? Всичко трябва да се пресътвори и всеки един от нас трябва да поеме неговата си мисия в това…
Аз дори вярвам, че със Старото изобщо не трябва да се занимаваме. Старото ни връща в старостта. Новото ни води напред. Има хора, които се опитват да коригират Старото, но тогава влизаш в критиката. Критиката обаче не те води към нищо Ново.
Да кажем, има общности и общества, които съществуват от стотици години, но там вече е навлязло Старото и човек вместо да го критикува, по-добре да работи и да гради Новото.
В това вярвам аз и така действам.
Вярвам, че човек не само може да не остарее, но абсолютно може да върне и процеса обратно. Това може да стане само ако е в Новото – генерира постоянно нови идеи. Не само ги генерира, но пали искрата, така че другите да ги поемат и да работят за тях.
Това, което Георги каза за чиниите – когато преди 5-6 години миех чиниите, имах очакването, че хората, които са там, тези 20 човека, които само ядяха и говореха, някой ще се сети да помогне. Да, но там нямаше хора с това съзнание, които да помогнат.
Сега, 5 години след това, има много хора, които казах ви, че на снимките оттогава се виждат – пет-шест жени, всеки път различни, на снимките виждам, че след събитието и даже по време, когато другите са отвън и им е весело и Георги разказва веселите истории, те са направили тази жертва, да влезнат вътре, не да са при другите, а вътре да помогнат за Общото.
Когато ние работим за Новото, може в момента около нас да няма съмишлениците, които искаме, които да разберат идеите, да поемат нещата, но рано или късно, когато ние сме примерът за това, тези хора, дори да не са близко до нас, по някакъв начин Новото достига до тези съзнания и започва да работи.
“Старост деби като сенча” се пее в песента.
Каква е тази сянка и кога всъщност човек навлиза в старостта. Много съм мислила за това. Още от малка живея с идеята, че мен не ме касае това, смъртта не съществува, старостта я няма. Просто някак си имам тази нагласа от дете.
Има хора, които ги е страх от смъртта, въпреки че съвсем наскоро аз изживях физическата смърт по един интересен начин. После разбрах, че това не е било точно физическата смърт, а смъртта на някакъв аспект на моето его, което си отиде. Тогава е доста болезнено и човек започва да се самосъжалява. После идват сълзите, които са невероятно пречистващи. После идва покоят.
Винаги става така, когато някакъв аспект от егото си отиде от нас.
Тук във Варна, почти всеки път говоря за Новата енергия. Миналият път мисля, че говорих за реката, със заблатеното езеро. Точно това заблатено езеро се появява там, където е старостта.
Старостта се появява там, където има пороци, появява се там, където човек се е затворил, прекъснал е връзката с Божественото, която тече като река с новите идеи, с новите неща, но ние сме се затворили за това нещо в някаква среда, да кажем в семейството си, в индивидуалния си или колективен егоизъм. Това може да е една голяма общност дори, която просто се е затворила и тогава там започват процесите на стареене и на загниване.
Толкова много неща се появиха докато Георги говореше.
Това е обаче табелата ми сега – ДА СЕ ОТВОРИМ ЗА НОВОТО И ДА РАБОТИМ С ПОРОЦИТЕ.
Срещата на „Писател“ сега беше посветена за това, който иска може да гледа лекцията, вече е качена в нета. Много важно, много важно – ако човек иска да работи и да напредва е много важно да работи и със собствените си пороци, да се обърне навътре.
В момента тече един такъв процес при много хора – да погледнат в себе си.
Сетих се за Рилските езера, които от година на година стават все по-заблатени. Георги казва, че хората, които отиват там са с ниско съзнание. За мен работата е като едно горене, няма време да мисля за Старото.
Георги казва, че вчерашният ден не съществува. Наистина е като едно горене – минаваш през живота като един пламък.
Това е начинът да ни поддържа и като енергия. Натоварен е животът ни, с доста хора работим постоянно, но тази вяра, това горене – вътрешно, постоянно Новите идеи, Новите неща, това е нещото, което те пази.
За егоизма се надявам полека-лека да намалява и нещата да са в една Нова посока.
Георги:
Да ви кажа ли нещо? Ще ви кажа, нали съм свикнал да чупя калъпа. Мисля си аз напоследък – скромността краси човека, но разберете, че и добродетелите трябва да бъдат Нови и изпълнени с Ново съдържание. Пороците трябва да си ги оставим – старите. Те са чудесни – да си егоист – великолепно. Да си завистлив, да си ревнив, да си гневлив, да си похотлив, да си лакомия, да си мързелив – о, прекрасно е, но човек трябва да бъде скромен в пороците и нескромен в добродетелите.
Да, аз искам да не бъда скромен в добродетелите. Искам да имам велико великодушие, велико благородство, велика щедрост, искам да бъда най-велик в това отношение. Каква ти скромност – даваш всичко, правиш подвиг и получаваш.
Скромен трябва да бъдеш в мошеничеството. Скромен – като откраднеш малко да крадеш, малко да си завистлив, малко да си злобен, да не се гневиш, да се ядосваш, малко да си ревнив, малко да си егоист. Това е хубава скромност. Значи малко да си похотлив, малко да си лаком.
Това вече е скромност. Но, когато ти казват да бъдеш скромен – какво, да бъда скромен, ами това е ограда, рамка, калъп, кафез, аквариум, аз да бъда скромен. За какво да бъда скромен? Аз наистина искам да отида напред и да кажа – това ще го направя най-добро.
Да, трудолюбие. Викат – бъди скромен в трудолюбието. Ами да, щом съм скромен, измета една-две стълби, двайсет стълби нагоре пък няма да ги мета, защо да ги мета като и две стигат, това е моята скромност. И отивам да си пия кафето.
Викат – ей, скромно е момчето, щото е на кафето нали… Ама така не става. Значи, отивам и ще ги оближа 20-те стълби с език, толкова чисто. Тогава вече на мен ще ми кажат това не е скромност, това е величие. Ти правиш една велика чистота.
(Към Силвина):
В твоето продължение го казвам това нали.
Какво да правим с пороците и добродетелите?
Ето скромността нали е добродетел, но това е Старата скромност. Новата е по-друга. Новата скромност трябва да я разделим на две. Има Велика скромност, но има и мъничка скромност. Трябва да знаем къде и какво да сложим, как се казва. Или казано по друг начин, да различим ментето от истината – това е дарът на различаването.
Дарът на Различаването трябва вече да го имаме – кое е истина, кое е менте.
Дават ми разни изпити, както в тази книга. Едно време ме обучаваше Казаков. Като му направих забележка и му казах – стига, я гледай, ти подаряваш картини, най-много мразиш комунистите пък им подаряваш картини, дойде някой и веднага една, две, три, всичко, – а той вика така: „Виж, ти смесваш преходните с непреходните неща, вечните с тленните. Този комунист е член на българската комунистическа партия и е политик, ама това е временно, все някога ще си замине тази партия, все някога политиката ще отпадне. Тя ще отпадне сигурно – този няма да го изберат, няма вече да е политик, обаче аз вечно ще си остана хуожник, велик художник. Значи, смесваш преходните, тленните неща.
Един човек днес може да е кмет, ама утре няма да е, ще го изритат, прави далавери и го изхвърлят, но поетът си остава поет. Може ли да му вземеш таланта – не може. Музикантът ще си остане музикант, не може да му вземеш таланта. Художникът и той си остава художник. Колю Фичето ще си остане Уста Колю Фичето – велик строител, майстор. Не може да вземеш дарбите и талантите, които ти дава Господ”.
Тогава вече започна да ми светва – бях младо и невинно растение, но Димитър Казаков-Нерон, знаменитият български художник всеки ден беше у дома при баща ми и ме учеше. И тази книга за него не е само художествено произведение, тя е духовно-окултно произведение. Точно по този, по най-подходящия начин ми е говорил за какво става въпрос, как се развива света.
Наистина от сърце му благодаря, защото знам, че щом Духът и Господ ме слуша, то е ясно, че ще му бъде предадено Горе, където е във Вечността какво съм говорил.
Казват: „За мъртвите или добро или нищо“. Аз казвам: За мъртвите и за живите – или добро или нищо. Защо – и за живите се отнася. Когато говорим зад гърба на човек нещо негативно, то се връща на нас не само, че отива при онези, които са си заминали в отвъдното и се връща. Връща се и на този свят. По-добре да кажеш една добра дума за човека или нищо да не казваш.
Учителят Беинса Дуно казва така:
“Малко можеш да похвалиш човека, за да го импулсираш, но в никакъв случай нямаш право да го огорчаваш, критикуваш, да го гълчиш и най-вече да го съдиш. Има Един, който се занимава с това”
Слава тебе Господи!
С това вече сме към края на днешната беседо-лекция, но ако имате въпроси мисля, че има още време да ми ги зададете. Ако на някой не съм отговорил чрез Словото преди това или ако не съм отговорил в писанията си. Човек като прочете намира отговор.
Евангелието казва:
“Търси и ще намериш, почукай и ще ти се отвори, искай и ще ти се даде”.
Понякога обаче нали знаете – внимавай какво си пожелаваш, защото със Силвинка…, случаят с боба – на осем места да ядеш боб… Пожелахме си един път. Където отидем – ами, боб сме сготвили. Първи, втори, трети път – добре, ама от четвъртия нататък Силвинка вече се обажда предварително къде ще гостуваме и вика – слушай, само да не е боб. А те: – Ама как бе, аз тамън мислих боб да правя, – ами вика: – Направи леща, че за 8 дни, осем пъти боб ядем.
Това в кръга на шегата, но пък е истина.
Ако има някой въпрос, писмен или устен, от каквато и ще да е област на науката, културата, изкуството… И от медицината да е, ако не мога аз, докторът е тук, ще отговори вместо мен, но онова, което мога ще кажа.
Не се притеснявайте, аз ви чувствам близки, всеки един от вас. До всеки един от вас съм изпратил по един лъч и всеки един съм го погледнал един път отляво на дясно, обратно – отдясно на ляво и пак отляво на дясно. Това ми е задължението в крайна сметка, това ми е работата – да ви погледна, а Словото е допълнително, което го говоря, това е външен израз. Най-важното е присъствието и да огледаш аудиторията. Всичко останало е второстепенно. Ама как така, ама Словото? Да, защото онова, което излъчвам от сърцето, от ума и от физическото тяло се събира в един лъч и освещава всеки един малко или много, няма начин да не стигне до човека ако не днес – утре, ако не утре – след една седмица. Или пък след две седмици, когато ще влезе в кръчмата и ще каже: – Пет бутчета! Момчета искам да ви почерпя! – ама чакай бе, този, най-големият скъперник на махалата, всички знаят колко е стиснат, изведнъж влиза и после излиза и вика: – Какво направих, аз съм идиот, аз съм олигофрен, можеше ли да черпя тези пет човека… Ама със закъснение. Вече се лови, че е станал по-щедър и по-добър.
Това е истински случай с един мой добър познат, който си го обичам и си го харесвам. Това, че е скъперник, голяма работа, вече не е такъв.
Човекът върви от добро към по-добро.
Ще седна, защото наистина ми се разтупка сърцето преди малко само от тези случаи, които се сетих да ви кажа, защото те са прекрасни случаи на земното кълбо за истински и чист живот.
Силви, ако искаш песен или музикално изпълнение или не знам… Изпей “Небесни влакове” или нещо друго…
Аз благодаря, че ме почетохте мен и Небето с присъствието си!
Силвина:
Неслучайно сме във Варна. Много хора питат сега за събитията, за които много се пише в интернет – поредната 2012-та година – какво става, какво не става, какво ще стане…
Тук във Варна може би е едно от последните събития, които правим тази година. Като изключим Сливен, което беше изключение наистина, защото бяхме обещали отдавна, Варна остана. Всичко друго отпадна като ангажименти, но Варна остана.
Наистина предстои нещо ново. Знаете, много окултисти казват, че новите неща, почти всичко, което е, идва от морето. Специално от Варна, много неща са започнати тук.
Днес при изгрева или вчера беше – правя си аз моите изследвания с диагностики и терапии на приятели, досега в по-тесен кръг разбира се, но и други хора, има вече искат да се видят как са, и си мисля сутринта на изгрева – абе, аз добре ли съм, сега морето е толкова красиво, слънчева пътека, слънцето, вълните, вятъра, всичко е прекрасно, аз съм сама на плажа и си мисля за гъбички… Много странна работа…
Тогава всъщност пак дойде тази картина с блатото. Така се получава, че всичко, което идва при нас е като един отговор на онова, което сме ние самите.
Примерно откривам че хора, при които преобладават болестни симптоми свързани с гъбична инфекция, са затворени хора, те са консервативни хора. По някакъв начин са останали в нещо, от което нямат смелостта да прекрачат напред и да поемат в Новото.
Така си ги навръзвах нещата тази сутрин в главата – какво са тениите, какво са това, това, това, нищо не идва ей така, то е просто проявление на един наш порок или на един наш недостатък.
Вместо човек да си мисли за Новите вибрации, Новите енергии, възнесения и какви ли не други щуротии, много важно в днешно време е човек, като Барон Мюнхаузен да се хване за косата и да се изтегли от това блато, което сам си е забъркал, в това блато, в което е и да движи напред с Новото – нови форми, нови неща в музиката, нови неща в поезията – всеки с опита, с капитала, с който е дошъл на Земята. Да види с какво може да е полезен за това Ново, за което всички говорят. Нещо малко може да е, но съществено, защото то е част от Общата картина.
Ще кажа и притчата за Веселото прасенце.
Имало едно изследване – заразяват едни прасета с всякакви вируси, бактерии, какви ли не неща. Всички прасета се заразяват, но има едно, което нищо не го хваща. Започнали да наблюдават какво по-различно прави тази свръхимунна система на това прасе от другите. Установили, че прасенцето било с много весел нрав – когато има нужда помагало на другите прасенца… Сега това май си го измислих, но наистина – едно весело, позитивно, добре настроено към живота. По никакъв начин не го лови нищо.
Георги:
Абсолютно вярно. НАШЕТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ НЕЩАТА ПРАВИ НЕЩАТА.
Една приятелка, която тъкмо беше завършила и стана млада докторка – отивам при нея, пак кафето да си пия – не съм болен, освен счупено нямам нищо друго. Вика: – Знаеш ли, като бях студентка, четем за тази болест, за онази болест и аз си мисля – ами че аз имам същите симптоми бе, аз съм болна от тази болест. Всички болести минаха през мен.
Започва да си внушава, защото като чете подробности, сигурно може да потвърди и да си каже – усещам някой симптом, сигурно е така.
Ето самовнушението каква огромна сила е. Значи, от тази болест се прехвърлям на втора, трета, пета и така нататък…
Силвина:
Това е пример и с нашата приятелка, която се излекува от рак. “Разбрах, че имам рак, но просто си продължих живота и работата все едно това изобщо не се отнася за мен, а за някой друг.”
Георги:
Това е абсолютната система: – След два месеца – казва, – бях напълно здрава. Докторите се чудят – ама как, правила ли си нещо? – Нищо, абсолютно нищо, – казва, – това не се отнася за мен, все едно гледам отстрани!
Това е една стара йогийска, индийска система – ДА БЪДЕМ НАБЛЮДАТЕЛИ И СЪЗЕРЦАТЕЛИ НА СОБСТВЕНОТО СИ АЗ, НА СОБСТВЕНАТА СИ ФИЗИКА, на вътрешното и външното съдържание.
Ако бъдем наблюдатели и съзерцатели отстрани, ние много по-точно преценяваме всичко и сме недосегаеми. Колкото и да изглежда невероятно, това е факт.
Ако някой се е занимавал с окултните източни науки и практики, сигурно ще го потвърди. И Рафи мога да попитам, той е ходил натам, понеже го няма другия доктор тук да каже.
Това е вид медитация, но тази медитация е напълно оздравителна, защото ти се изместваш. Когато минаваш отстрани да гледаш, ти изтегляш проблемите от всичко и ги разсейваш във Вселената.
Да, изтегляш проблемите независимо какви проблеми имаш. Когато се прибереш след това, всичко е чисто, приятно, „къщата“ е изметена, нагласена, чудесно е.
Източните адепти и гуровци затова казват, че е много добре да стоиш с празна глава. Това означава да е празна главата, а не буквално, че е празна глава. Означава да успееш да попаднеш в това състояние на празната глава, че да могат да се изчистят всички програми и всички дивотии, които си ги мислил, които си ги чувствал, които си направил.
Това са трите велики инструмента, с които работи човек – ум, сърце и воля. Или дух, душа и тяло.
Ум, сърце и воля – това ни е дал Той. Прекрасни инструменти.
Учителят навсякъде пише за тях:
“Имате най-великите инструменти, с които може да работите, но не ги използвате пълноценно”.
Мотиката стои в двора, копнеш малко отгоре, а плевелът си седи. Естествено, че ще седи като не я използваш правилно. Мотиката е уред, с който да се изчисти, да се изкопае. За това какво трябва – желание, сила, воля, упоритост, стремеж, въудушевление, ентусиазъм и така нататък.
Това са прекрасни добродетели. Без тях изобщо не може да съществува животът.
Като гледам някой ентусиаст да върши това-онова – абе остави го този, бил загубеняк. Не е смотаняк и загубеняк. Този човекът дава нещо от себе си и е прекрасен пример за нас. Ние, понеже сме по-мързеливички, хайде по-нежно се изразявам, си викаме – я го гледай този къде се е юрнал. Но той е прав, защото на него ще му се плати и то много, а ние ще останем на същото ниво и ще се тюхкаме защо живота не ни върви – ами, не сме направили никаква жертва, заради това не ни върви, защото сме абсолютни егоисти, егоцентризъм, горделивост, седим, надменност, високомерие.
О-о, ще ни го изтрият от главите!
Високомерието е опасно, защото е най-характерната и най-чудесната особеност на егоизма.
Има два вида високомерие. Едното е прикрито – това е абсолютното лицемерие, което е още по-зле. Другото е арогантност.
Казва Иисус:
„Книжници и фарисеи, лицемери защо сядате на първите редове като влезете в храма Господен, в синагогата. Защо не седнете на последните. Защо сте по трапезите винаги на първите места, облечени с дълги роби…“
Те едни такива големи дрехи, дълги, скъпи…
„… за да ви видят, когато постите. Вие не постите, но правите едни опечалени лица, че уж постите“.
И учи народа:
“Каквото ви казват свещениците го правете, но не бъдете като тях”.
Както и тук дядо поп през Великите пости и повечето от дядопоповците – не мислете, че постят, свидетел съм на много… Аз си постя през цялото време, така съм възпитан от малък. Беше ми чудно. Една наивна млада душа. Ама той духовник, облякъл, ама изобщо, тези работи са за хората, ама не са за него, като че са е от друга планета. Разбира се, след това си тегли последствията. Няма начин да няма последствия и то с прекрасния знак минус. Плюсът е за добродетелите, минусът е за хубавите пороци.
Така. Ами, пак чакам въпроси, а и отговори. Някой може да каже нещо.
Приятел:
Понеже приближихме към този въпрос с това, което говорихме преди малко. Имам едно лично питане. За месото е ясно. Какво трябва да ядем – през последната година-две започнах да се замислям. А яйцата и млечните продукти трябва ли, особено при подрастващите деца в частност? Нали Витамин Б12 – толкова много се говори за него, че е важен. За децата веганството здравословно ли е, правилният път ли е, но и за възрастните?
Георги:
Благодаря. Сега ще ви кажа нещо, което малко хора знаят включително и медицинските лица.
Първо – витамин Б12 не може да се направи изкуствено та каквото ще да става. От съставките, които могат да направят, „Б” е само пълнеж. Нищо друго ценно. Специално за витамина толкова. Може да си прочетете и ще разберете, че те крият. Пише „Витамин Б12“, което е пълно мошеничество.
Но искам да говоря за друго. Няма човешко същество, което да не е уникат на земното кълбо и във Вселената. Всеки има звезден код и той е различен от другия. Дори да имаме едни и същи тела и външно имаме разлики. Не, ние имаме и вътрешно и всякаква друга разлика. Не се шегувам.
Следователно, не може една билка или едно лекарство, което е излекувало 100 хиляди човека от рак, но 20 хиляди не е излекувало, защо, защото не се отнася за тях. Панацея, едно до друго.
Човекът наистина е уникат.
На земните жители не е дадено да се хранят с месо и тъй наречените млечни произведения, освен на подрастващите.
Ще цитирам – прясно мляко до 25-годишна възраст, максимум 28 години. Всички останали ензими заминават. Прясното мляко не може да се разгражда. То е дадено за подрастващия организъм. При това козе или овче, защото козата и овцата са с тежестта на човека. Бикът и кравата са 10-15 пъти по тежки. Бикът е два тона, кравата е тон.
Бебето е малко, детето е малко. Трябва да внимаваме с какво и как.
Иисус отива при есеите и месо забранява, риба забранява, яйца забранява, казва – с млечни произведения – ще се храните с мляко. Разбира се по-нагоре от тази възраст може да употребяваш кисело мляко донякъде, но и него трябва да го спреш все някога. Масло, сирене, кашкавал и т.н. – през декември, януари и февруари иначе не.
Човек не е пригоден пак казвам, вътрешно и външно.
Учителят казва, че има само три смъртни гряха. Ще цитирам само първия:
“Грехопадението започва с месоядството”.
Защо – защото онези същества, които са останали тук при Ледниковия период, са решили да си спасят земните тела, а не са се оставили да умрат от глад. При това, започва инволюцията на човечеството и така отива до онези в зоологическата градина, които приличат на нас.
Маймуната е произлязла от прекрасните хора като нас. Маймуната сега е наказана. Няма маймуна, която е хищник, месоядец.
Маймуната в никакъв случай не можеш да я накараш да яде месо. Заекът можеш да го накараш. Виждал съм заек, който яде кюфте, елен, който яде месо. Хищникът можеш да го направиш вегетарианец и той остава жив. Вегетарианецът, животното, което яде месо много скоро хвърля топа, отива си, защо? Защото е много отровно.
Писал съм го в една моя книга – за младия елен в Германия. Случаят е истински. Двегодишен млад, опитомен елен, живее си насам-натам. Започва да опитва храната на кучето – попара с ей такива хапки месо вътре. Отначало му се мръщи, но след 2-3 седмици стопанинът гледа, намалява храната на кучето. Кучето гладно. Кучето и елена са приятели и се разкарват заедно. Слага стопанинът тенджерата на кучето и вижда – еленът отива, кучето се отдръпва, защото е интелигентно същество и еленът изяжда храната. Всеки ден. Колко е успял да издържи на токсините на месото еленът – една година.
Мой приятел има немска овчарка. Този пес, на 4-5 години не знае вкуса нито на кръвта, нито на месото, нито на костите. Значи може да живее така, как да не живее. Прекрасни същества са, тихи, кротки, гледат наистина с почит.
Хищничеството затъпява, човек затъпява от токсините, които се отделят и става животно. Консумираш смърт – получаваш смърт, няма начин.
Младото поколение, собственият ви внук плюе месото и в детската градина яде само онова, което няма месо – значи не е необходимо. Той се зарежда, тича цял ден и може да изкара само на една баничка или на един шоколад, или на един сладолед. Майка му и баба му пищят. Защо пищят, това дете е пълно с енергия от светлината. То е Ново, синьо. Личи, че е нова Шеста раса, ами как ще яде месо.
Имам една детска градина под наблюдение и ще ви кажа какво виждам. Питам учителките, те казват – от десет дечица, 5-6 не искат да се хранят с месо.
После бабите ги натискат, обществото ги натиска, те свикват и прояждат, но то се отразява на тях и то вредно на здравето и на имунната система.
Когато караш едно дете да яде месо насила или човек вегетарианец, ти го убиваш, защото тази имунна система веднага спада надолу.
Не искам никого да правя вегетарианец насила – насила хубост не става. Щом му се яде на човек месо нека яде, да си пуши любимите цигари, да си пие любимият алкохол. И се подписвам отзад. Георги каза така – яжте, пийте и се веселете. Това е, друго няма. Но, когато се съгласите да не се храните повече с месо, нека да стане доброволно.
Има един, който е сега тук пред вас и той станал вегетарианец доброзорно – много съм бит, от нищо не съм се отказал доброволно, но това е друг въпрос.
Понеже Небето иска да Му служа, затова ме бие. Вие имате поне свободен избор, свободна воля нямаме, ама имаме свободен избор.
Как да се отнасяме – ами, виж си детето, ако иска то се храни, ако не иска, не се храни. То знае по-добре, защото е дете на слънцето, на природата и дете на Бога. Да не би да е наше… То идва чрез нас, но всичко е на Бога – здравето, тялото, децата, къщата, колата…
Кое е наше? Казвал съм го хиляда пъти, за хиляда и първи път сега – наша е опитността. Когат опитам това любимото ми ликьорче от зелени орехи, много добро, по една глътка, ами знам му вкуса. Пийна вода, даже различавам вкусовете на водата – това е наше. Ако ме ударят знам, че боли. Ако ме целунат знам, че ми е хубаво.
Всичко останало извън опитността не е наше.
Всичко е на Онзи, който ни е създал и ни е изпратил тук, защото – ами синко, ти утре може да не се събудиш бе, какво се запасяваш, – това ми вика Той на мен в прав текст. Казвам – чакай, ами за утре? – Как за утре, ами утре, ако не съмне за теб, може да съмне за всички…
Ще кажа тази притча хубава, казвал съм я, пише я в Евангелието, но не е довършена там.
Един голям чорбаджия много молил Господа да дадат нивите му богата реколта. Една година те наистина дали. Видял той, че житниците (хамбарите), няма да поберат реколтата и отишъл, бутнал ги и направил нови – пет-десет пъти по-големи. Започнал да прибира, заредил ги докрай и казал:
– Душо яж, пий и се весели, толкова си много зареден, толкова много богатство…
Гледа го от Горе Господ и вика:
– Синко, утре ще изискам душата ти да бъде при Мен, какво толкова се радваш.
На другия ден идва Архангел Михаил и вика на Душата:
– Тръгвай с мен!
– Чакай бе, за какво става въпрос?
– С мене! Хайде, за ръка и Горе.
Чорбаджията вика:
– Слушай, искам аудиенция с Господа. Аз тъкмо исках да живея – житниците ми са пълни, благодат и ето вземаха ми живота…
– Ами добре, айде на среща с Господ – вика Архангелът.
Влиза човекът при Господа и Господ вика:
– Кажи, синко, сега за какво става въпрос?
– Господи, аз Те молих много дълго време, всяко лято Те моля да ми напълниш житниците много, да имам много напред и да съм спокоен. И тази година толкова много дойде, че бутнах старите и направих нови хамбари, заредих всичко, седнах вечерта и си викам – яж душо, пий и се весели, нямаш грижа. И на другата сутрин Ти ме викаш…
А Господ вика:
– Синко, искам да ти кажа нещо – да, ти много Ме моли, това което ти дадох Аз го бях предвидил за 50 години напред. Ти го искаш и Аз ти го давам за едно лято, за един сезон. Бях предвидил да ти давам по малко 50 години напред.
Да не се запасяваме – това е.
Не знам дали дадох задоволителен отговор на въпроса.
Разберете, на един наистина ще му е необходимо да се отвори, на друг не му е необходимо нито масло, нито яйца. Съзнанието трябва да дорасне, за да се откаже човек сам. Хиляди, може би и милиони години, още от приматите човечеството започва да яде месо.
Слава Богу, че то се е отказало от канибализма, казва Всемировият Учител. Поне това го няма, но пък продължава с месото.
В скотско измерение сме, трето скотско измерение. Казвал съм го неведнъж – напоследък преминаваме в първо човешко измерение. Когато спрат да се убиват животни и хора, всичко на тази планета, животните трябва… Една крава остарява, дава цял живот мляко и се грижи за телетата и изведнъж ние за благодарност я изпращаме на месокомбината, да стане на кренвирши. Това е.
Да оставим животното спокойно да умре, то е заслужило дори да го погребем като човек. Не го казвам само аз, не съм единствен.
Много други го казват кон, крава, вол, камила – така трябва да се отнасяме.
Докато на земното кълбо се дават тези филми дето съм ги гледал и по интернет – ядат полусурова храна или дори сърце, което бие… За каква човечност и милосърдие говорим?!
Колко процента са човеци в смисъл – човечност, която имат истинските човеци? Както преди 2000 години са били нормални всички жестокости, всички мъчения, досега – нищо не се е променило. Ще се промени, когато наистина повече няма да се убива. Нищо.
Разберете ме, паразитите, неполезните животни, насекоми и ред други ще си заминат от тази планета. И хищниците също. След 300 години предполагам аз, може би и 3000, вълкът и агнето ще пасат заедно на една поляна. Вълкът ще стане вегетарианец, агнето си остава.
Така е, разберете, вегетарианството дава живот и светлина, ябълката дава и дълголетие. Казвал съм неведнъж, имал съм много беседи за това.
Каква програма прави месото – ами дава заболяване и накрая смърт.
Заболяване, остаряване, смърт.
Какво дава ябълката – здраве, жизнерадостност, безсмъртие.
Това са програмите, които чрез изяждането се изпращат до всяка една клетка като sms. Умът и сърцето ги изпращат, става sms.
Заболяване, остаряване, смърт дори от храната, дори от нашите лоши мисли, лоши чувства. Значи, лоши дела – същата програма.
Нашите хубави мисли, хубави чувства, хубави дела – да обичаш другите, да се жертваш за тях.
Те дават здраве, жизнерадостност, безсмъртие.
Силвина:
Напомня ми малко на квантово равнище. Нашите клетки на тялото вибрират на някаква честота, при различните органи честотите са различни, но когато човек работи с добродетелите, когато е пречистил тялото си и то е чисто физически от токсините, защото токсините дават много ниска вибрация на клетките, те ги затормозяват и смъкват много вибрацията. Тогава този човек иска нисковибрационна храна, иска месо, иска млечни продукти, иска захар. Иска изкуствени снаксове и всякакви такива неща, просто защото честотата на неговото тяло е ниска.
Честотата я сваляме най-вече с пороците, но можем да се погрижим да я вдигнем.
Ако си наложиш и кажеш – сега ще ставам вегетарианец – няма как да стане тази работа, ако ти си един угнетен човек в грижи, в проблеми. Тогава, за да станеш вегетарианец ще ти е трудна задача.
Цялата работа е в това да си пречистим телата. По този начин този процес ще стане съвсем естествено. Клетките ти просто няма да искат друга храна, те ще искат само плодове, ядки и ако случайно хапнеш нещо друго ще ти е тежко не само като физическо усещане. Ти усещаш някаква енергия, вибрация, която е твърде различна от това, което си ти самият. Много е просто.
Георги:
Искам още нещо да добавя. Вижте, организмът е самоусъвършенстваща се, саморегулираща се, самооздравяваща се система, самолекуваща се, самообучаваща се система.
ОРГАНИЗМЪТ Е САМОВЪЗПРОИЗВЕЖДАЩА СЕ СИСТЕМА. Това съм го забелязал по себе си – еднообразна храна да взимаш, нищо да не взимаш, само с вода…
Имам няколко приятели, които нищо не ядат и са много добре. Толкова са пълни с енергия, че нямам думи.
Организмът отначало има кризисен преход. Първият е 120 дена, вторият е 360 дена. След 120-ия ден, когато не даваш на организма месо, риба, яйца, които ти мислиш, че са пълноценни – кашкавал, масло, сирене, той вика – абе нашият стопанин иска да ни умори. Сядат тогава шефовете на организма – това са главните, генералните клетки и правят съвещание. Викат – този нашият господар е идиот, олигофрен бе, как досега даваше всичко на корем, сега вече няма, ама ние ще заминем. Тогава по-мъдрите от тях се обаждат и викат – вижте какво, дайте да видим ние какво със собствени сили можем да правим.
Оказва се тогава, че те произвеждат всички микроелементи и витамини и всичко, което е необходимо за живот на организма абсолютно пълноценно.
В това съм абсолютно убеден и го знам, как иначе 15-20 години има веган или суровоядец нищо не яде и е жив, здрав, че и прави по хиляда лицеви опори за 48 минути. Кой спортист ще ги направи. А е човек над 80! Не, не са приказки от хиляда и една нощ. Тук е, в България, може да ви го покажа, само дето той не иска да се среща с никой. Но това е отделен въпрос.
Тялото може да си възпроизведе всичко, но ние трябва да имаме тази висша разумност, тази вяра. Затова казвам, че БЕЗ ВЯРА, БЕЗ НАДЕЖДА И БЕЗ ЛЮБОВ НИЩО НЕ СЕ ВЪРШИ. Една манджа да сготвиш без любов – ще те отрови.
Наистина ми е ставало лошо точно от такива. Стопанката донесе чай, ама аз добре го видях – щеше да ни отрови със Силвина, ако не бях преобразувал чая за една минута.
Така е, една чаша чай, която отговаря на една чаша син калий. Не се шегувам. Не знаех, че докато донесе от кухнята до нас и го сложи вън на масата, в чая може вече да има отрова.
Това беше преди години разбира се, но тя го направи без да иска наистина. Просто не й беше приятно.
Учителят Беинса Дуно казва:
„Няма да ходите на гости, да се храните и да пиете нищо, където не ви обичат. Ще ходите само на места, където ви обичат, там ще се храните и там ще пиете”
Като отидете на място, където не те обичат, ако се наложи няма и да сядаш. Стоиш прав, казваш за какво си отишъл и си тръгваш. Повече нищо. Така ще бъдеш недосегаем. Инак не е добре.
Добре. Стига толкова. Аз благодаря от сърце, че сте тук и че имахте търпението, смелостта да ме изслушате! Слава на Бога, че ни е събрал! От сърце ви благодаря! Прегръщам всеки един поотделно – който иска да бъде прегърнат разбира се. Който не иска, няма да го прегръщам, но разберете, единственото нещо, което има смисъл и цена на Земята и най-малкото, което може да направим е добро и човещина, да останем човеци при всички положения. Любовта и обичта вече е много.
Дори брат ти да иска да вземе бащината къщата нищо, че има два апартамента – даваш му я, оставяш я без да имаш лошо чувство към него. Иска – взима я, ти отиваш на квартира. Бог след това ще ти даде замък, а и не само замък – дворец ще ти даде. Но, да се съгласиш, да приемеш нещата такива каквито са.
Най-трудно се изменя човешкото съзнание.
Знам какво е. Господи, направо съм се чудил. Слава на Бога, че вече има хора, които мислят по Ново! После ще започнат да чувстват по Ново и накрая ще действат по Ново. Слава на Бога, че повечето сме такива и все повече и повече стваме, не само в България. Благодаря ви отново!
Силвина:
Само още малко…
Николинка:
И аз искам да благодаря на нашите гости, които почти цяла седмица бяха с нас и имахме удоволствие да бъдем с тях. Предполагам сте доволни от това, което преживяхме заедно с тях, което чухме от Георги и Силвина.
Искам да им поднеса един скромен подарък. Това са три книги на един прекрасен човек. Те са преведени и издадени тук във Варна. Всъщност, Силвина имаше възможност да се докосне до тях. Тя ги оцени много добре. Това, което е написал този ливански учител е същото, за което говори Георги Изворски. Ето защо искам да ги поднеса тези книги за библиотеката на „Наш Дом“.
Силвина:
Благодаря!
Николинка:
Благодаря и на присъстващите, които дадоха своето дарение за „Наш Дом“!
Силвина:
За какво ще бъде това дарение – Бог знае.
Николинка, благодаря ти наистина! Благодаря ти, че си в младостта! Ти си за мен човек, който живее и в Новото и много ти благодаря! Тези хора някакси не се отчитат, защото те светят.
Приятел:
Може ли моят въпрос сега да задам?
Георги:
Да, да. Казвай. Разбира се.
Приятел:
Как се отразяват върху съзнанието народните, но и другите танци върху развитието?
Георги:
Танците…
Приятел:
Да, например танго или другите – салса, народните…
Георги:
Ще ти отговоря честно. Това е според степента на съзнанието на човека. Има танци, които му харесват и такива, които му влияят. Ще ти кажа, че миналата година нашият Всеславен и Велик Баща ми забрани да играя даже паневритма. “Не е за тебе паневритмата” – в прав текст ми го каза. Вече не играя паневритма.
Паневритмията е космически и прекрасен танц за издигане на духа, на съзнанието и на човешката личност, включително и раздвижване на физическото тяло. Най-прекрасното нещо е този танц.
Както виждате и духовни хора го играят, танцуват по цялото земно кълбо паневритмия.
Всички останали танци, както и нашите народни хора и ръченици са чудесни, но те са доста изостанали.
Онзи, на когото му харесва може да ги играе, да танцува. Прекрасно. Има хора обаче, които вече това не ги задоволява, не ги задоволява салсата, не ги задоволява тангото. Отиват, учат ги и ги изоставят.
Всички тези неща остаряват, защото съзнанието се вдига, търси все по-ново, по-ново и по-ново нещо.
Преди около пет години идва при мен една жена и ми казва: “Аз бях на небето, играх новата паневритмия с ангелите. Тя не е точно като земната, има много нови елементи и други, но беше прекрасна музика”.
После тази жена изчезна. Дали се беше материализирала само, за да ми каже това, но край. Аз не обърнах внимание. Досеха никой друг след нея не се е случило да ми каже, да ми разкаже, да ми опише всичко, за да имам някакви сведения.
Танците са чудесно нещо, защото ние общуваме с говор. Ангелите общуват с песен, боговете – с мълчание, но танците са най-много в ангелския свят.
По Земята има много танци за различни видове съзнание – танцът на негрите, които тупат на едно място така, после се преместват – туп-туп-туп – стотици пъти, за да влезат, да се свържат с Небето. Тъмнокожите имат шест енергоинформационни генетични канала, белият човек има 16. На белият му трябва друг танц, за да се свърже.
Вече имаме избор и за танца. Каквито танци ни харесват, такива танцуваме.
Значи, „Бяла роза ще закича“ играем като хоро. „Дунавското“ ми харесва лично на мен, но не знам на другите хора какво им харесва.
Каквото хванат, каквото им харесва нека с този танц, с тази музика да се занимават.
Да, харесват ми и турско-циганските романси – “Горит, горит моя звезда”, „Очи черние“ – чудесни са. Но, това са си моите. Всеки си има вкус, всеки индивидуално харесва нещо, тъй като всеки е изградена личност и е уникат.
Танците имат своята роля. Всеки един танц не е случаен. Мога да говоря до утре сутринта за всяко едно движение, всяка една стъпка, всяка една нота, звукът, който се отделя, какво вибрира, къде стига до Вселената, какво връща на самите нас, как ни въздейства.
Въздействат според степента на нашето съзнание.
Защо са маршовете? Маршовете са, за да активират войника, за да се хвърли в атака без да му мисли. Така са и народните песни и танци.
За да просъществува българският народ, нация и етнос, трябва да има тези изключителни, уникални, както и за Балканския полуостров песни и танци. Иначе нямаше да преминем тези хилядолетия. Абсурд! Щяхме да се затрием.
Защо? Разберете ме – културата, изкуството, музиката, поезията, словото, чрез тях вървим напред и те запазват облика на една нация, но и нейното съществуване. Няма ли култура, каквато и да е нация и етнос, няма ли духовност и дух, тя е обречена на изчезване от планетата. Цветущи цивилизации са си заминавали поради това, че повече наблягат на материята, отколкото на духа. Най-вече т.е. на културата.
Това е, което мога да кажа бързо по въпроса. Свободен избор за всички. Четете дебелите книги, интернет и каквото пише – да, вярно е, всичко е вярно.
Приятел:
Може ли да ви попитам нещо – аз всеки ден варя месо и риба за 20-тина котки, но искам и те да бъдат вегетарианци, но не знам как…
Георги:
Виж, има време, котките ще станат вегетарианци. Знам наистина за котки, които се хранят дори домати и краставици. Ядат и ред други работи и малко месо, но постепенно ще станат. Те ще се видоизменят. Храни си ги, живей с тях с котките и ги поддържай.
В момента не може да превключим на хищническата природа, която е била десетки хиляди и милиони години, да ги направим веднага вегетарианци всичките като нас.
Силвина:
Ще кажа за моето коте – Белиндо. Като направи беля, Георги му казва: “Белопойчев, ела тук”, когато нещо е объркал, той го вика по мое име.
В началото мислех да го направя вегетарианец – ще яде лимец. Наистина много му харесва лимецът, но забелязах, че започна да хваща мухички, осички, пчелички, щурчета и всякакви други насекоми. После хвана един гущер, на три месеца хвана първата мишка. Реших, че го мъча животното, то просто не е вегетарианец, как да вървиш срещу природата… По-скоро е грях да вървиш срещу природата на съществата.
Все още не се е проявило това Светлото, защо да ги насилваш – защото това е насилие щом вървиш срещу природата. Вече му варя риба, правя му риба и няма проблеми.
Георги:
Всяка форма на насилие след 2000-ната година отпада все повече и повече. В крайна сметка и насилието като принцип, като атмосфера, като енергия, ще бъде заличено от лицето на Земята, но и ред други работи.
Силвина:
Добре, благодарим наистина!
Георги:
Благодарим от сърце!
