Нашата работа е първо да осъзнаем грешката си, да осъзнаем къде точно имаме да работим, по кой грях, къде сме проявили слабост и как да направим така, че да трансформираме тази наша слабост, този наш товар от миналите животи към положителното, към Добродетелите. Това е същинското нещо на Духовния път и най-важното.
Алчност – БЛАГОРАЗУМИЕ
Тя се противопоставя на основната Добродетел, която е основополагащата, на Благоразумието. Тук е интересно да го видим не само като алчност за материя, но и като алчност за Дух. Много хора, понеже са натрупали някакво знание, натрупали са някакъв опит, го държат за себе си и смятат, че това е тяхно, по никакъв начин не го споделят или ако го споделят, то е винаги платено.
Какъв е начинът да се справим с алчността?
Да споделяме! Това е, няма друг начин. Да споделяме това, което сме научили, без да се страхуваме, че някой ще ни го вземе, защото то не е наше. Няма нищо наше. Наш е опитът, знанията донякъде, които натрупваме и които взимаме със себе си като опитност.
За да смирим алчността, се дава един метод, който е „мълчаливия пост“ – мълчание. Спомняте си преди години, когато правихме заедно сухия пост много често го комбинирахме с мълчание, защото думите и словата, които изричаме привличат много същности, много неща, изразходва се много енергия.
И така: мълчанието може да смири алчността.
Мързел – СМЕЛОСТ
Мързелът съответства на Смелостта, на това да се изразиш, да направиш, да изградиш тази сила в себе си да сътворяваш, да правиш. Тук също влизат в духовен аспект безразличието, бездушието, бездействието, това да смяташ, че ти си достигнал вече много неща, направил си много неща и оттук нататък ГОСПОД те поема, ТОЙ прави всичко…
Човек не трябва да спира, а стъпало след стъпало да продължава, да не се оставя на мързела и да си казва „Аз съм вече спокоен, всичко ми е наред, постигнал съм много неща“. Не, това е един безкраен процес. Мързелът спира нашето развитие.
Как да се справим с мързела?
Интересно, че тук като метод е дадено Бодърстването. Какво значи това? Да бодърстваме – това е всъщност нощната работа на духовните хора. Много хора са ни споделяли – в три, в четири часа ни будят, за да се молим, защото тогава наистина молитвата е най-силна.
Похот – ВЪЗДЪРЖАНИЕ
Похотта е един много, много опасен грях. Неслучайно говорим толкова много за джендърството и за цялото това изкривяване на сексуалността, защото това е наистина нещо много опасно. Тези хора, които имат похот, те не признават дълбоко в себе си Висшето право на ТВОРЕЦА да ръководи живота им. Те смятат, че те са правите. Тоест грехът е подкрепен с едно особено самочувствие и в същото време тези хора търсят да задоволят сетивата си всячески. Те търсят дори духовни практики от рода на Тантра и не знам какви си, където да намерят всъщност оправдания за похот.
Как се смирява похотта?
Чрез пост, чрез Въздържание. Ама не да си го забраниш, а една осъзнатост, просто е нужна осъзнатост.
Когато правиш секс, да кажем, каква част от теб участва? Каква част от съществото ти участва? На какво ниво се свързваш с другия човек?
Ако нивото е ниско… така е изграден света наистина и цялата порнография подкрепя това ниво, но човек трябва да осъзнава нещата.
Чревоугодие – УМЕРЕНОСТ
Чревоугодието е причина за масовите болести, които откривам при много хора, свързани с подагра. Тук е пиянството също така. Алкохолизмът и чревоугодието вървят заедно.
Добродетелта е Умереност.
Какъв е начинът да се справим с чревоугодието?
За да смирим това нещо в себе си е нужно да се уединим, да се дръпнем в себе си. Независимо как. Човек може да отиде една седмица някъде и да бъде сам, да бъде с природата, да бъде с БОГ, но това може да го постигне и всяка вечер, когато медитира, когато се моли.
Не е задължително в днешно време човек да бъде отшелник. Въпреки че все пак, за известен период от време, ако искате да се развивате, е добре да се направи. Човек да се отдели, дори от най-близките си.
Тук в духовният аспект – това са хора, които искат да поглъщат знания, всякакви знания. Те ходят на всички видове духовни събирания. ГЕОРГИ казва, че това е просто един хаос, които настъпва вследствие на това духовно чревоугодие.
Завист – СЪСТРАДАНИЕ
Обратното на завистта е Състраданието, Милосърдието, това не да завидиш на другия, че има нещо, а когато видиш, че нещо го боли, да му влезеш в душата, да го усетиш, да си състрадателен.
С какво трябва да работим, за да смирим този грях.?
Интересното е, че тук трябва да работим с речта или със слуха. Как да работим? Като направим един филтър. Наистина е трудно, когато информацията приижда отвсякъде – от телефон, от компютър, от телевизор, но ако човек иска да се справи с това нещо, трябва да сложи филтър по някакъв начин.
Горделивост – СМИРЕНИЕ
Горделивостта се счита за един от много, много големите пороци и на много хора духовното развитие спира, благодарение на това, че от предишен живот носят този грях и още го проявяват. Обратното е Смирението.
От тези хора, горделивците, ще чуете много често, че са преродения Давид или преродената Клеопатра, или не знам кой си прероден… Това какъв си бил като дреха не е чак толкова важно, а е важно какво си проявил.
Имах един такъв случай с човек, болен от рак и аз му казах:
– Ти имаш греха жестокост от предишен живот и поради това имаш тази жестокост.
И той казва:
– Ама как жестокост? Аз съм бил посланик на френския двор!
– Чакай малко, ти си бил посланик. И днешните политици са били политици, но какво стои зад тази дреха, какво стои зад тази опаковка е друг въпрос.
Друг случай е, когато имаме много големи способности. И с това, между другото, в духовния свят много тънко се изкушава и се налива масло в огъня. Примерно тези хора имат някакви много невероятни сънища. В тези сънища им се дават способности, виждат невероятни неща, но с тази горделивост леко ти казват: „Ти си някой много важен“ дори в съня ти. И ти започваш да вярваш и да казваш: „Леле, аз колко съм извисен, колко съм напреднал“, а всъщност в живота ти нещата стоят по друг начин, имаш ред спирачки, ред неща не се случват и затова има причина. И тази причина са всъщност тези грехове.
Гняв – ВСЕПРИЕМАНЕ
Гневът е основната причина за най-тежките болести, най-разрушителната енергия. Когато го проявяваме, ние привличаме същества от астрала и те навлизат в тялото, атакуват различни органи, в зависимост от това към кого и как точно проявяваме този гняв. Органът отслабва енергийно, понеже там вече има някакво духче, което отслабва енергетиката и тогава вече идват бактерии, идват други физически неща, които започват да увреждат органа и човек си казва: „Аз съм толкова добър човек“.
– Да, ти си толкова добър човек, но може веднъж да се е случило и да си проявил този гняв, и сега има последствия.
Просто Ангелите на кармата наистина не спят и всичко се пише.
В духовния свят, в нашите среди тези хора са склонни да смятат, че те винаги са прави.
На мен ми се е случвало такъв човек да идва за помощ. И аз се опитвам да му помогна като му кажа къде греши, нали това ми е работата и след това да кажа как могат да се подобрят нещата. И аз му казвам, че има този проблем, при което той тръгва да ме атакува…
Много е важно всеки ден не просто да си направим една равносметка как е минал деня ни, къде сме сгрешили, към кой човек сме проявили нещо недобро, но и да се покаем и да се помолим за прошка. Защото това е начина стъпчица след стъпчица да стигнем до тези добри същества, които сме ние в своята същност и основа.
СИЛВИНА БЕЛ ИЛАЛИ
Откъс от беседата „Морал, Молитва, Медитация“, 2018 г.
https://georgiizvorski.com/besedi/2018/moral-molitva-meditaciya/