Вижте, идвам тук, за да СЧУПЯ ЧЕРУПКАТА на ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ! Да се разпука и да започне да РАСТЕ!
Имам една БЕСЕДА, която се казва ЧЕРУПКОВОТО СЪЗНАНИЕ в книгата „Пет Елмазени Рози“, прочетете Я и ще разберете ТОЧНО за какво става въпрос.
С едно закостеняло, абсолютно консервирано, запечатано съзнание НИЩО НЕ МОЖЕ да направи човек.
А и ТОЙ самият НЕ ИСКА!
Аз съм един от тези, които влизат /може би хиляди е изпратил ГОСПОД, може би стотици хиляди/, дърпат леко пердето…
Влизаме в пълната, ТЪМНА стая. Ето тази стая има ПЪЛНА ТЪМНИНА, всичко е запердено, НЕПРОНИЦАЕМО и вътре хората работят НА тъмно и т.н. Пипат. СВИКНАЛИ са, НИКАКВА СВЕТЛИНА няма И МИСЛЯТ, че това е ЦЕЛИЯ СВЯТ вътре, който е. Тук е шкафа, тук е стола, тук е масата, тук е леглото, там е мивката, САМО ТОВА ЗНАЯТ.
Обаче влизам АЗ. И викам:
– Вижте, елате тука до прозореца. – и леко открехвам.
Какво открехвам?
Пет сантиметра от пердето. ТЕ НЕ МОГАТ да го дръпнат сами, аз го открехвам и викам:
– Я, погледнете една СВЕТЛИНА ИМА и се вижда една зеленина и едно дърво отвън и едно синьо небе.
И казват:
– Какво е това?
– ИМА ГО, но вие НЕ може да ГО ВИДИТЕ.
– А, на НАС ТУК си ни е ДОБРЕ!
И ме изхвърлят с ритници.
Отивам обаче на друго място, второ място, опитвам. Значи, ако те изгонят през вратата, влез през прозореца – при други. И викам:
– Момчета и момичета, тук я леко да дръпнем.
Дръпвам, обаче едните викат:
– Какво има? Това са фантасмагории, не е нищо, това е измама, махай се от тук.
Обаче един по-умен, който е тарторът на стаята /В ТЪМНИНАТА са ТАРТОРИ, иначе може да са УПРАВИТЕЛИ, РЪКОВОДИТЕЛИ, КОМАНДИРИ, ВОДАЧИ, ВОЖДОВЕ и т.н., АДЕПТИ/ вика:
– А, НЕ може ли още малко?
Викам:
– Може, аз ще го дръпна, но после вие САМИ трябва да се НАУЧИТЕ да дърпате пердето.
Той вика:
– Я ме ВЪВЕДИ мене, кажи ми.
ТОГАВА АЗ ГО ПОСВЕЩАВАМ! Този човек е ДОСТОЕН!
И му викам:
– Мойто момче, така се дърпа, ето с тази джаджа, от тук, от там, като щорите на прозореца.
Говоря ВСИЧКО СИМВОЛИЧНО. И той започва да дърпа и вика:
-Я!
Какво вижда? Дървета, поляна, синьо небе, езера, реки и птици.
– КАКВО Е ТОВА?
– Това е ИСТИНСКИЯТ СВЯТ!
Вие познавате само тука, вътре.
– МОЖЕ ЛИ?
– МОЖЕ! Гледаш го най-напред, после можеш да отидеш при него.
И като открехне целия прозорец, ВЪТРЕ ВЛИЗА СВЕТЛИНА, ТОЙ вика:
– Ние, толкова неща НЕ сме ВИДЕЛИ тук. Я гледай по пода, то имало един килим, бисери има, я гледай по тавана какви работи има.
ТЕ НЕ СИ ПОЗНАВАТ СОБСТВЕНИЯ СВЯТ, защото е ТЪМНИНА!
ВИЕ, НИЕ… АЗ сега съм с вас. Ние НЕ си ПОЗНАВАМЕ СОБСТВЕНИЯ СВЯТ, че ще познаваме ДРУГИТЕ.
Но ТРЯБВА ДА ТРЪГНЕШ КЪМ ДРУГИТЕ СВЕТОВЕ, ЗА ДА ОПОЗНАЕШ СОБСТВЕНИЯ СИ СВЯТ.
Знаете ли какво казват мъдреците:
– Ако искаш ДА СТИГНЕШ ЗВЕЗДИТЕ, най-напред ИЗКАЧИ ВЪРХОВЕТЕ!
Това е! Върховете! Да ги изкачиш всичките върхове и тогава вече ще те ПУСНАТ към ЗВЕЗДИТЕ.
МОЯТА МИСИЯ Е ТАЗИ – ДА ОТВОРЯ ЧЕРУПКАТА на СЪЗНАНИЕТО. Да потропам отгоре. То, дали е в черупка, дали е в консервна кутия, дали каска има отгоре, ще тропам да спукам каската, за да може да излезе стръкчето. И от малкото ЖЪЛЪДЧЕ, както съм казал, и орехче ИЗРАСТВА един огромен ДЪБ, който стои 1500, 2 000 години. А само едно малко лилаво стъбълце пуска най-напред и след това РАСТЕ.
Ето това е СЪЗНАНИЕТО.
ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ
Откъс от „Безусловната ЛЮБОВ“, 2022 г.
https://georgiizvorski.com/besedi/2022-2/bezuslovnata-lubov/
