БОЖЕСТВЕНОТО ЧУДОТВОРСТВО

 

СИЛВИНА:
Колко много хора, които вярват в чудесата, нали така? Щом сте тук, явно вярвате в чудесата. Най-вероятно много от вас и са преживели чудеса. В това съм абсолютно убедена и толкова се радвам да ви видя всички. Просто, Слава на БОГА, че ни събира и имаме наистина възможността и силата да общуваме по този начин. Денят е специален. Честит 1-ви март на всички. Наистина Божественото Чудотворство, това, което е правил нашият БОГ на Земята, е преди всичко свързано с изцеления, които е правил. Така и днешната медитация се казва: „Медитация на Чудотворното Изцеление“. Много, много е прекрасна. Ще я видим, ще направим заедно. И ето, че и 1-ви март, който пък е празник на здравето за мен в много голяма степен и на голямата защита, която тези свещени символи ни са завещани от древността и които и днес носим. Така че благословен да е днешният ден. Благословени да сме всички и БОГ да ни даде светъл коридор, така че животът ни наистина да бъде само напред и нагоре. 

ГЕОРГИ:
Да благодарим на ВСЕВИШНИЯ, ВСЕМОГЪЩИЯ, ВСЕВЕЧНИЯ и ВСЕЛЮБЯЩИЯ, че ни събира заедно. Събирал ни е и ще ни събира. Това единение е изключително мощно нещо. Знаете ли, че залата наистина е препълнена, само че е препълнена с невидими същества? Пълна е с ангели и не само обикновени ангели, а има и архангели, които са дошли и те да слушат за чудесата, макар че много от тях знаят за какво става въпрос. 

Така че ще помолим ВСЕВИШНИЯ да благослови и освети днешната духовна, чудесна, апостолска изява, да ни подкрепя, да ни закриля и да ни води по пътя на Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Справедливост и Доброта. Слава НЕМУ! 

СИЛВИНА:
ГЕОРГИ, ако позволиш да се вмъкна и всъщност най-вероятно така ще протече и днешния ден, да си предаваме Свещеното Слово с теб. Но преди това ми се иска да го дам на няколко приятели, ако и ти разрешиш, защото онзи ден споделих във Facebook една публикация с въпрос: „Кое е вашето най-голямо чудо?“ И просто се изненадах наистина на многобройните споделяния и някак си си дадох сметка, че на днешния ден трябва да дадем думата на хората, в по-голяма степен, да разказват за техните чудеса. Не че ние с ГЕОРГИ не сме ги преживявали наистина толкова много неизброими. Но нека започнем със споделяне от приятели. Мими, готова ли си? 

Мими Керемедчиева:
Ми, винаги. 

СИЛВИНА:
Хайде, заповядай. Мими, между другото, как си се облякла, просто невероятно, но Мими има прераждане като сестрата на Батбаян. Има една история, даже вчера я споделих. Сега като те виждам, ти просто си абсолютен образ на… Тя как се? 

Мими Керемедчиева:
На Хуба. 

СИЛВИНА:
На Хуба. Прекрасната Хуба е тук, за да ни поздрави за празника и да сподели за нейното чудо. 

Мими Керемедчиева:
Приятели, здравейте! Честит 1-ви март. Всички да сте много здрави, много щастливи, много усмихнати. Пожелавам ви Любовта и Светлината винаги да ви водят и колкото и да става трудно, винаги да си спомняме, че светлина в тунела има. И, аз малко неочаквано, но добре. 

Моето чудо са те двамата. За мен, срещайки ги в моя живот, във фаза, в която бях изключително, просто спрях да вярвам. Аз бях изпаднала в една дълбока дупка, не виждах светлина и главните така заподозрени са майка ми и баща ми. И когато за първи път се срещнах със СИЛВИНКА, даже ѝ казах: „Аз не знам защо съм тук“, но си говорихме много дълго за живота. 

И първата ми беседа беше във Варна. Много красив град. Беше изключително топъл ден за октомври, много топло. И просто откакто ги познавам, откакто присъствам на всички тези неща, откакто започнах да чета книгите, някак си преживявам абсолютно всяка една книга. Всяка една книга я преживявам. Дават ми се изпитанията от Принципа, за който е всяка книга. Търпението винаги ми се тества. Проваляла съм се много пъти и това е нормално. И много съм усещала, че съм се проваляла. Винаги съм обвинявала себе си. 

Обаче, когато и това, което мен най-много ме вдига, е Любовта между СИЛВИ и ГЕОРГИ. И като съм близо до тях, ги наблюдавам, те просто се обичат свободно. При тях има една лекота, има една свобода. Те просто те вдъхновяват, то се случва. Ти да си около тях, винаги можеш да научиш много. ГЕОРГИ с неговите притчи, СИЛВИ с нейната женска енергия и постепенно аз се научих, че невъзможни неща няма. Любовта наистина съществува. Вие всички знаете за него. Любов, здрасти! 

СИЛВИНА:
И той днес е тук с теб? 

Мими Керемедчиева:
Той днес е тук. Ето го там. 

СИЛВИНА:
За първи път. 

Мими Керемедчиева:
За първи път. Да. И съм много щастлива за което и всеки ден е нещо различно. Винаги има изпити. Важното е да вярваме, че можем да бъдем по-добри за нас самите, за да можем да бъдем и добри за всички останали. Така че много ви благодаря за абсолютно всичко, което ми се е случило, нали, срещайки вас в живота, го дължа на вас двамата и затова, че Любовта ви е безкрайна.

СИЛВИНА:
Благодаря ти, Мими! Прекрасна Мими. 

Другата Мими, Мими, заповядай. Ти обикновено си зад камера, но аз ти пожелавам все повече да си пред камерата и ето днес една възможност.

Мими Дамянова:
Благодаря! Да, наистина пред камера, зад камера. Важното е, според мен очите ни да виждат с Любов, да виждат красивото. Когато съм зад камерата, се опитвам да ви покажа нещата по най-красивия възможен начин, по който аз мога и ги виждам. Но и наистина важното е ние да виждаме тая красота, защото тя съществува навсякъде. Въпросът е дали ние сме на нейната вибрация, за да я видим. 

Аз исках да ви разкажа нещо много специално, което се случи през 2010 година. Това беше годината, която раздели моя живот на две, годината преди да срещна ГЕОРГИ и годината след като срещнах ГЕОРГИ. Това е моето най-голямо чудо, от което оттам нататъка видях безброй, повече от десетки, може би са стотици чудеса. 

Тогава с моя приятел решихме да снимаме един документален филм. Аз работех в BTV, бях режисьор там и си казах: „Хайде, ще направим нещо наше, ще бъде наш собствен документален филм.“ Бях чувала, че има един много интересен човек, който е бил в единочество и сега е сред хората, разказва много интересни неща. Ходих на една негова беседа, обаче не можах да вляза, защото беседата, залата беше пълна, коридорът на залата беше пълен и аз бях в двора и имаше една жена, която стоеше в коридора и разказваше това, което е чула, че ГЕОРГИ го е казал. Тя го разказваше и аз в двора го слушах. Беше комично, но беше толкова вълнуващо, интересно, че аз всъщност останах до края и си спомням, че тогава си казах: „Аз тези неща никога и никъде не съм ги чувала“. Беше много завладяващо. Понеже съм голяма късметлийка, имах шанса да се срещна с него. Направиха ми една лична среща в едно издателство, Кибеа беше тогава. ГЕОРГИ беше в един изключително интересен за мен за първи път такъв вид човек. Просто истински мъдрец от иконите, както сме виждали, с голямата брада, с голямата коса. Изключително чист, съвършен. Аз се чувствах като… аз нали как мога изобщо да дишам въздуха на тоя човек. Толкова свещена красота и чистота строеше от него. Това ми направи впечатление. Той ми обърна внимание. Аз му разказах за нашия филм и попитах: „Ще се снимаш ли?“ И той каза: „Ами не казвам да, не казвам не. Ако БОГ реши, ще се снимам“. На мен тоя отговор не ми върши никаква работа обаче, защото как така, нали. Аз имам график, имам, това са бюджети и неща. Не може така, ако реша и ако не реша. Той няма телефон, нямах друг контакт с него и аз реших, че просто е това. Но си спомням, че ГЕОРГИ каза нещо тогава: „Мими, ако изпълняваш Божията Воля, като снегорин ще върви пред теб и ще разчиства пътя ти. Ти ще вървиш винаги по един широк разчистен път“. 

Никога такова нещо никой не ми беше казвал в живота. Това ми направи огромно впечатление. Тръгнах си от тази среща, сърцето ми се отвори. Цялата празнина в душата си, която някога съм чувствала, се напълни с безкрайно много Любов. Аз се прибрах вкъщи, плаках много и си дадох сметка, че в този ден аз се срещнах с БОГ.

Това беше невероятно изживяване. Никога няма да го забравя. И сега настръхвам, просто ГЕОРГИ ми каза нещата, които аз винаги съм криела в себе си. Не смеех да говоря за Бог. Не смеех да вярвам и да се надявам. Не бях възпитавана по този начин в религията. И когато видях този човек да говори нещата, които аз винаги тайно съм си мислила, някак си се отвори моя път и аз ѝ казах: „Това е нещото, което си струва да направя в моя живот.“ 

В Стара Загора бяхме, пак по повод нашия филм, търсихме други участници за филма. И изведнъж, на една пейка стоим ние с продуцента на филма, ГЕОРГИ минава набързо и аз тръгвам след него, хукнала: „ГЕОРГИ, помниш ли тука филма?“ И той казва: „Да, помня те.“ Така. „Хайде, вика, ще пием чай“. И ни заведе в един апартамент. Бяха се събрали някакви приятни хора. Пиеха чайче, ядяха ябълки и тогава видях СИЛВИНКА. Тя излезе от една стая като едно сияние, толкова ефирна, безплътна. Аз за първи път виждах такива хора.

Повярвайте ми, в София, сигурно много от вас живеят и в Пловдив, и в други големи градове. Там ежедневието е много забързано. Хората са някак си не много внимателни едни към други и изведнъж виждаш едни толкова деликатни същества, които те са почти безплътни. Беше невероятно усещането ми. 

И в крайна сметка минаха месеци, тръгнахме ние да снимаме, стигаме до едно село Гранит, в което има един много голям чинар, много стар. Ние решихме, че си заслужава да се заснеме този чинар и след това отиваме да си вземем водичка на центъра на село Гранит стои ГЕОРГИ на един пластмасов стол и пие кафе с някой приятел. И аз казвам, в това село, дето двама човека видяхме, единият беше ГЕОРГИ. И тогава казвам: „ГЕОРГИ, ето го оператора е тук, всички са тук. Ще се снимаш ли?“ И той каза: „Да, ще се снимам.“ И казвам: „Каква случайност, невероятна случайност“. И той тогава ми каза: „Мими, няма нищо случайно в живота. След като три пъти сме се срещнали с теб, значи БОГ иска да го направим“.

Това ме научи да вярвам и да гледам знаците, защото ако правим нещо и виждаме, че знаците са в друга посока, значи това не е, което БОГ иска. Тогава, благодарение на този урок се научих на ГЕОРГИ да вярвам изключително много. Вярвам в БОГ, благодарение на това, че го срещнах този човек. 

Снимахме филма, той ни заведе на прекрасно място. Имаше интересни хора там. Отнесоха се много мило, любезно с нас, макар че сме непознати. ГЕОРГИ разказваше много интересни неща. На сутринта снимахме изгрева, СИЛВИНКА пееше, молихме се. Беше изключително изживяване. 

И като си тръгнахме от тях, операторът ми каза: „Ти как може да не ме предупредиш, че ние ще се срещаме с ГОСПОД?“ Беше невероятна среща. Никой от нас не очакваше такова нещо. Спомням си, че нашият оператор, той е изключително гениален човек, но имаше проблем с алкохола, дотолкова, че ако сутрин не пие 50 грама, му трепереха ръцете и той трябваше първо да пийне и тогава да започва работа. И тогава чух от него репликата: „Аз май трябва да спра алкохола.“ Това беше вследствие на една вечер и на няколко часа, прекарани с ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ и със СИЛВИНА БЕЛ ИЛАЛИ, в които той говореше за чудесата на света. За мен това беше огромно чудо. 

Стигнахме до последния град, до морето, в което трябваше да снимаме как един човек хвърля писмо в бутилка. Това писмо го намира едно детенце, чете писмото и така завършва филма. Обаче пътувайки към морето, късно вечерта е вече и ние утре целия ден имаме снимачен ден, но се оказва, че на обяд следващия ден вече трябва да сме обратно в София. Няма как да снимаме толкова много неща за толкова кратко време. И аз казвам: „Има как. Ще се намери начин“. Цяла нощ се моля, в 7:00 сутринта на пристанището да има малко момиченце, което ние да снимаме. Не го познаваме кое, що, какво, просто ни трябва. Рибар и една двойка възрастни хора, защото така по филма, по сценарий са направени нещата. Аз се надявах, че като имаме три дни, ще ги намерим тия хора, ще ги организираме, всичко ще бъде наред. И аз наистина се молих, казвам: „ГОСПОДИ, толкова Любов вложихме в тоя филм, толкова усилия, моля ТИ се, нека да го завършим по най-добрия възможен начин.“

Сутринта отиваме с операторите в 6:00 на плажа да снимаме изгрева и там стои една изключително чаровна двойка възрастни хора. Двамата се крепят по плажа, по пясъка и ходят. Бяха толкова красиви. Нищо не им казахме, само застанахме зад тях с камерата. Снимахме изгрева, снимахме как те се държаха за ръце. Те стояха там през цялото време, докато ние снимахме, без да ни кажат думичка. След това минахме 10 м. по-настрани на пристанището и там имаше само една лодка с един лодкар, който си оправяше мрежите и в лодката клатушкаше се лекичко едно малко момиченце на пет години с къдрава коса, с едни големи очи. И операторът казва: „Е, това и да го видя, не го вярвам.“

Разбирате ли? Всичко, каквото си пожелах и помолих ГОСПОД онази вечер, се случи. Ние го видяхме сутринта, буквално след часове. Отидох при бащата: „Може ли да снимаме момиченцето?“ Той вика: „Абе, аз никога досега не съм я взимал с мен за риба. Обаче какво ми стана тая сутрин? Викам: айде да го види това момиченце морето.“ Това беше единствената сутрин на това момиченце в тази лодка. Снимахме я, беше прекрасно и в един момент тя четеше писмото и го прегърна. Нищо не сме ѝ казали. То петгодишно дете, не може да го режисираш. Тя прегърна писмото. Аз се разплаках, защото това беше невероятен кадър. И виждам как операторът плаче, снима и плаче. И после тръгнахме за София и той казва: „В този ден аз повярвах в БОГ“.

Това ние го видяхме с очите си. За мен това е най-голямото чудо, един човек, една душа, която няма изобщо представа, да види истинските чудеса в живота си със собствените си очи и да каже: „Аз повярвах в БОГ.“ Този човек спря алкохола. Този човек отказа хонорара, който беше договорил с нас. Каза: „Това, което аз получих от този филм, ми стига за цял живот.“

Та това са чудесата и оттам нататък моят път е изключително щастлив, защото 16 години аз имам привилегията да дишам въздуха около тези за мен наистина светли и свети хора. Това за мен е най-голямото чудо. Виждам го всеки ден в живота си. Виждам хора, които са им целували ръцете. Виждам хора, които стоят до среднощ на опашки само за да може СИЛВИНКА да им каже няколко думи. Виждам как хората пращат писма, с каква надежда и с каква любов се обръщат към тях. За мен това са хора, които вярват. Вярват в тях, вярват в Светлата Сила и вярват в чудесата, които наистина се случват. Чудото на Словото е нещо невероятно и това, което СИЛВИНКА говори всеки път е самата истина. Аз го виждам в живота си. Всеки ден аз сядам сутринта, включвам компютъра и си казвам: „ГОСПОДИ, какво днес трябва да стигне до хората от Словото на ГЕОРГИ и на СИЛВИНКА?“ И в този момент получавам мисъл: „тази беседа, това послание“, аз почти ги знам наизуст беседите. Отварям беседата, взимам посланието и го споделям с вас, за да може да стигне до вас. Това не е нагласено седмици наред, не е изкуствен интелект, не са неща, които ние правим за маркетинг. Това е нещо, което се случва днес тук и сега, за да може Словото, Великото Слово на Великата Божествена Сила да стигне по най-правилния начин до всички вас. 

На 1-ви януари сутринта, когато беше най-тихо и най-спокойно, и целият свят спи, защото е празнувал преди това, аз включих компютъра, седнах и в рамките на пет или шест часа ми бяха продиктувани едни карти, които съдържат цялото знание, които за тези 16 години аз съм получила благодарение на СИЛВИНКА и на ГЕОРГИ. Тези карти не са мои. Те буквално бяха под диктовка. Не съм чувала глас, просто мисъл. Седнах и записвам. Не съм ставала да пия вода дори. Записах ги, няколко часа в ранния следобед просто диктовката свърши. Записахме всички карти и аз си дадох сметка, че явно БОГ поиска всичко това, което съм научила за тези 16 години, да получи наистина, да стигне и до всички вас, защото това е невероятно. За мен това е чудо. Чудото на Словото, как Словото работи и пресътворява хората е наистина невероятно. 

Извинявайте, че толкова време отнех, но това, което исках да ви кажа, просто е невероятно. Сигурна съм, че всеки един от вас има много чудеса, които да сподели и нека просто да си пожелаваме да ги виждаме повече. Благодаря ви.

ГЕОРГИ:
И ние благодарим. 

СИЛВИНА:
Да ги виждаме, да ги оценяваме, да сме безкрайно благодарни. Мими, безкрайно ти благодаря за всичко. Просто това са наистина 16 години, много път, много, много неща преживяхме заедно, за да сме днес тук и за да си говорим за чудесата. 

По повод картите си спомням, че всъщност ден, два преди това отидохме на едно светилище, нали, бяхме във Велинград и в колата си говорехме, и тогава ви казах, че трябва да направите карти на теб и на Васи, и на Оги. Оги все още не ги е направила, но ден или два след това Мими ми каза, че е завършила картите. Аз бях направо много озадачена, нали, как е възможно толкова бързо. Така че това е едно от чудесата, че днес имаме тия карти, защото те наистина олицетворяват нашата сила. Нашата сила. И така, ГЕОРГИ. 

ГЕОРГИ:
Даваш ли ми думата? 

СИЛВИНА:
Давам ти думата. 

ГЕОРГИ:
СЛАВА БОГУ!. Така. Това е Живия Живот. 

Сега леко ще открехна завесата на технологията на чудесата и аз, понеже говоря простичко, така общодостъпно, няма начин да не ме разберете. И така, най-интересното е, че човекът трябва да си знае силата. Ангелите трябва да си знаят силата и боговете. Има Три Свята. Това е нашият свят тука, материалния, човешкия, дето го наричаме, Духовния свят или Ангелския и Божествения свят, Елохимния. Всичко е точно. Две мнения няма. Човек обаче не знае едно изключително просто нещо. Ще ви кажа какво може да направи, първото чудо, което всеки от вас моментално може да стане чудотворец, ако го изпълни. Защото то е изключително лесно и изключително трудно, и за някои напълно невъзможно, защото чисто и просто трябва да сложиш каишка на своето его и да го пускаш толкова, ти да му станеш господар. А фактически егото ти е господар, но ти не усещаш неговата каишка тука като на кученцето и то те пуска ту на дълъг повод, ту на къс, тегли те както искаш, но като го вържеш ти, тогава знаете ли какво може да го върже? Смирението, силата на човешките души, не само на Земното кълбо, а на всички материални светове в тая материална Вселена, която се казва проявеното битие, защото то е най-видимо така, макар че Горе е още по-видимо, ама ние смятаме, че е така. Това е, силата е в смирението. Колкото повече се смиряваш, толкова повече печелиш, толкова повече се приближаваш до Светлата Сила.

СИЛВИНА:
Колкото по-малък ставаш, толкова по-голям ставаш. Чуйте от УЧИТЕЛЯ какво казва за чудесата и егото. Тука нямаме сценарий. Някак си знаех, че ГЕОРГИ ще говори за всичко, което и аз съм си подготвила да говоря. Не знаех за какво. Но ето сме на егото. „Егото търси пътя към Божественото Учение чрез една идея, която не почива на здрава основа. Такъв човек на егото иска да придобие знание, да научи природните закони и тайните на битието с цел да прави чудеса, за да се слави името му“, неговото име. Такива хора доста познаваме. И това е нещото, от което всички много трябва да се пазим. 

И ето още нещо от УЧИТЕЛЯ. „Докато Моисей държеше в ума си мисълта, че всички чудеса, които ставаха чрез него, стават по Волята Божия, той успяваше. Обаче щом помисли, че сам върши чудесата, той загуби силата си“.

Това е едно предупреждение наистина. Да продължаваме да сме в смирението и никога да не забравяме… Мен по едно време ми казваха: „Няма да казваш аз, каквото и да има, ГОСПОДА, ТОЙ, ТОЙ направи, ТОЙ, думата „аз“ просто я забравяш.“ И наистина много съм се стремяла на това и на лекциите, и навсякъде някак си да давам път дори на другите хора, които са всъщност след мен, но да, аз да им давам път, така че да са пред мен, те да се изявяват, те да растат, така както една майка дава път на децата си.

ГЕОРГИ:
Ще ви кажа, че… Силата, казах, на хората е в Смирението. Това е първото чудо, което може да направи човекът. Второто чудо, което е за ангелите, е всеопрощението, но той може да го направи и човека. Значи смирението е силата на човешките души. Всеопрощението е силата на ангелските души от Духовния свят и Безусловната Любов е силата на Елохимите или съществата от Божествения свят. Ако си научите тия трите урока, първо абсолютно смирение. Не се отнася за вас. Те ви виждат във физическото тяло. Аз виждам не само физическото тяло, всичките ви тела. И тогава знам кой колко струва. Ама като не можеш и като те виждат така и ти се ядосват, защото не си му симпатичен на той или на оня. И следователно те се карат не на вас, на вашата същност, на вашата душа и на вашия дух, които са абсолютно винаги чисти. Няма защо да петним душата, че е била такава. Съзнанието се опетнява, съзнанието е нисшето на човека и е проява. Следователно научаваме си урока по смирение, урока по всепрощение на всички и даже са ми… Всички от близкия и далечния Запад, близкия е Европа, далечния – отвъд океана, са ми симпатични и аз не мога да им се разсърдя. 

Както едно приятелче си пием кафето заедно с него. Той е художник, ама работи на бензиностанция и вика: „Не, аз не ги слушам.“ Викам: „Те ме развеселяват, защото има нещо, че си вярват като децата.“ Е, добре де, значи те са дечица не от детската градина, от детската ясла и аз не мога да им се сърдя. Или са пораснали вече, но спят. 

Всички тука сте пробудени и сте Служители, Апостоли на Светлината, защото сте събудени и затова сте в тая зала. Оня отвънка го гледаш, ама какъв магистрат, куфарче, изтупан, депутат, спи. Той води спящ живот. Това е истината. Няма друга истина. Е, какво може да направи един спящ човек, сомнамбул? Каквото правят другите или каквото му е внушено за момента, но ако се събуди, вече започва да се върти светът. 

СИЛВИНА:
Да. И понеже темата е за чудесата и за това да сме будни за тях, а ти говориш за спящите хора, ще ви разкажа историята с ключовете на майка ми, което е показателно за хора, които са будни хора и хора, които са спящи хора, как виждат едно и също събитие. 

Майка ми живее в Пазарджик. Отивам й на гости, след което излизам да върша други задачи. Идва една нейна приятелка, виждат се за кратко, след което аз се връщам обратно, за да я взема, да свършим нещо заедно. И тя почва да си търси ключовете и казва: „Няма ги, никъде ги няма“. Влизам в къщата, търсим тук-там, не можем да ги намерим. Тя казва: „Оставих ги на вратата“. Проверихме всички възможни. Аз лично отворих всички чекмеджета, шкафове, гардероба, под ракла, навсякъде просто, местихме мебели. Няма ги. Казах й: „Виж, има ангели, които правят тези неща“. На мен ми се е случвало неведнъж нещо да изчезне и след това да се появи на най-явно място, нали така, ГЕРГИ, нали? Включително с ГЕОРГИ заедно сме виждали как махалото ли тогава, какво, беше ми изчезнало, нямаше го няколко дни. След няколко дена, ГЕОРГИ, каза: „Ми, ето“, то е на най-видното място, поставено на една мебел, нали, което няма как така да стане. Но това беше явно урок за майка ми, да… наистина да повярва. И какво се случва след няколко дена. Тя ми се обажда и ми казва, че е намерила ключовете на място, което просто тя там, нали, в тая стая първо не е влизала в този ден, после са в едно чекмедже много навътре, там където ѝ стоят всички останали резервни ключове, където просто тя няма никакъв… Тя казва: „Аз най-вероятно ги забравих на входната врата и ангелите, както ти казваш, за да не ги вземе някой друг, са ми ги прибрали“. Разказва тя това същото нещо на нейния, на един от хората, които в момента са около нея и помагат там с един ремонт. Той ме поглежда, нали, усмихва се и толкова явно човекът, нали, виждам, чета му мислите: „ми тя възрастна жена, ясно е, нали, забравила е, така се е случило“. Но майка ми в този ден повярва и каза: „Ти наистина каквото кажеш, всичко става.“ Казвам: „Как няма да става. Това е самата реалност. И казвам, ти знаеш ли твоите ключове всъщност за какво работят. Това не са случайни ключове. Те не могат да изчезнат току-така“. Както и всеки един от нас. Ключовете му като атрибут са всъщност силата на тоя човек да работи с дадено нещо, да отключва даден процес, да го задвижва. Майка ми е Най-Високият Дух на Ангелската Вселена и тя наистина отговаря за Природните процеси. И всъщност нейните ключове помагат за това Майката Природа да ни пази, да ни помага, да ни закриля, да ни дава могъща защита и да се ползваме от благата ѝ.

Така че това е историята с ключовете, което… Сега, Майката Природа има и друго лице и тук ще вметна за историята от Фатима. Наскоро проверих да видя кое се счита за най-голямото чудо, освен чудесата на БОГА, на който са, библейските. Е, това чудо от Фатима, което се случва, знаете, на три пастирчета, които виждат на 13-то число на месеца и ходят всеки месец, за да видят образа на БОЖИЯТА МАЙКА, който се появява там. А в един от месеците тя дава и три послания, които са записани от църквата. Случаят е документиран от католическата църква като едно от големите чудеса.

Посланията, като ги прочетох, са доста негативни и трябва тук да ви кажа нещо, че Майката Природа има две лица и ги виждаме с катаклизмите и нещата по света. Преди и на мен са ми се явявали образи на БОЖИЯТА МАЙКА, но разбрах, че това всъщност не е тя, а това е нейният антипод. Това е, когато хората имат карма към природата, имат карма към БОГОРОДИЦА, се появява пак като нейния образ, но това всъщност не е тя. Така и във Фатима чудесата, описани като чудеса… 

За мен има чудеса и чудесии. Когато тъмните духове правят някакви странности в живота на човека, понякога наистина чак се чудя какви неща могат да правят. Аз това го наричам чудесии. Чудесии са неща, които така… те се усещат. Ето както тези послания, те не са светли послания, нали? И образа, който пастирчетата са видяли, всъщност не е истинският образ на БОФОРОДИЦА. Въобще в Духа нещата са много… Човек наистина трябва да е много буден, за да различава, като вижда нещо, какво е всъщност.

Странното е, че няколко дена след това една приятелка от Facebook, вчера го прочетох, ми казва, че ни е сънувала с ГЕОРГИ как й говоря нещо за трите послания, нещо е било свързано с БОГОРОДИЦА. Проверявайки, установих, че тя е било едно от пастирчетата. Това се случва 1917 година някъде тази случка. 

След което си лягам вечерта и виждам като картина тези три неща, които най-вероятно все още не са се случили на Земята. Едното, сега не знам дали ще е така, но за тази сряда видях, може би в Тайланд или някъде, видях такива хора, нали, от жълтата раса и много силно земетресение. И така просто нещата са невероятно навързани. Това за мен е едно от наистина чудесата, които Светлата Сила прави. Тая невероятна последователност от събития. Ето, както и Мими разказа. 

ГЕОРГИ:
Знаете ли, чудесата винаги са големи и велики, обаче аз казвам, има дребни чудеса, малки чудеса и ще ви кажа веднага едно-две.

Имах един приятел в един областен град, имаше автосервиз и отивам при него, оправя ми колата и понеже сам живее в апартамента, ме кани и му гостувам. Близки приятели сме. И той вика: „ГЕОРГИ, знаеш ли какво стана вчера?“ Викам: „Какво стана?“ „Една скъпа кола ми докарват и аз, вика, тука свалят я от пътната помощ, оставят я в двора и я прави. А, вика, вътре двата подемника са ми заети. Отвънка имам един канал, метър и половина висок и половин метър в земята, да може да се работи. И аз, вика, качвам се на колата, тя работи, включва и понеже вътре не можеше, ще я кача, отгоре, обаче засилва много силно да изхвърчи и накрая, удрям горе спирачка и то спира. То е, вика, 5, 6, 7 м да е отгоре канала, а отпред няма. Обикновено има бордюр за да спре, да не се, но няма. И аз, вика, ръчна спирачка, подпирам я отпред с камъни, ако седи там, да я правим. И както я засилих, ама с една много голяма скорост, тя излетя горе и върви към… Натискам спирачката, няма спирачка. Докато хвана ръчната, тя щеше да падне. Изведнъж, в последния момент тя спря на 50 см от края. Абсолютно сама“. Викам: „Това мене не ме учудва, ама тебе те учудило, Иво, защото ти си праведен човек и само на праведните веднага се помага“. 

Това му е втория случай, защото първия, който ми го разказа преди това: „Се прибираме, вика, с жена ми от Перник за София“. Преди 20 години имаше много пътни бандити. Сигурно знаете и по магистралите, ама това повечето от вас са млади и не знаят, но ние много добре знаем. И казва: „Едно BMW, 2 часа след полунощ и само сме ние с ладата и вървим. Аз дремя, защото жена ми кара, защото бях пил там при тия приятели, дето ходихме, обаче трябва да се прибираме. И изведнъж едно BMW близо кара зад нас на дълги и после се опита да ни засече и при засичането се подхлъзна, а надолу е дола, точно преди Владая. И светлините изчезнаха и почна да се върти надолу. Спирам и вика долу паднало по гръб и ония отварят вратите да излязат, четирима души, бандити, защото чувам следното: „Абе, сигурно съм си счупил крака. Единият вика: „Боли ме ръката. Аз казах ли ви? От тая кола какво може да вземем, бе? Една жигула проста, нищо. Вижте сега какво стана“. И аз отгоре както съм спрял колата, викам: „Момчета, какво става? Сега ще извикам бърза помощ и полицията“ „Не сакън, не, като се развикаха отдолу, не викай никой“. „И аз наистина не извиках. Можех да кажа и да ги уловят, обаче не казах“. 

Значи това е. Когато идват на изповед при мене хората, не издавам на никой нищо. Аз знам, едни бандити, нямам думи какви, са идвали. Значи човек трябва да бъде почтен винаги и трябва да знае кога е БОЖИЯТА ВОЛЯ и кога не е. Ако изпълняваш БОЖИЯТА ВОЛЯ, както тоя човек, моя приятел, който вече 20 години е тираджия в Испания, замина, него го бях кръстил Човек с главно Ч. Много добър, много свестен. 

Така. Аз съм по… тогава, сега вече съм съвсем друг, ама тогава бях много див. Той не ми даде да отида да се саморазправям с един, който беше бил синът му. Вика: „Сигурно заслужава сина“, собствения. Викам: „Ей сега ще прескоча оградата на пенсионера“. „Не“. И тогава разбрах, че той е бил прав, защото крушката винаги има опашка. И какво се установи? Че сина му хвърлял през отворения прозорец, оня пенсионер, ама военен, млад такъв, силен, пиратки вътре при човека, който спи. Те падат вътре в стаята и гърмят. И оня изскочил, те били трима, уловил го него и го бил. Е, не го е пребил, разбира се. Обаче той идва и се оплаква на майка си. И аз викам: „Ей сега му разказах играта на комшията“. Той вика: „Не“. Ааа… И затова го кръстих после Човек с главно „Ч“. Защото като прави добрини, добрината се показва, БОГ те спасява само по тоя начин. 

Собствения ми зет, казвам за малки чудеса, на сестра ми мъжа. Качва се да слага вар по керемидите отстрани, 7-8 м, отдолу е плочник. Добре де, не се сеща никога. Има някаква сила, знае, БОГ чул, не ходи на църква с попове, не празнува никакви празници, нищо не го интересува, не пали свещи, абсолютно нищо. Но е чист и прекрасен човек, истински живее живота, ще ти помогне. Питате за какво. Значи, това няма никакво значение, в това се убедих, като ме посветиха така ми казаха, че няма значение дали ще влезеш 100 свещи ще запалиш, това е от твоите действия. А той трудолюбив, честен, точен и вика: „Качвам се на… една талпа само имам и от тая страна не съм сложил на скелето да се хванеш за парапет. Обръщам се, изгубих равновесие, кофата тръгна назад и политам по гръб от 7 м долу на плочника и вече аз съм хоризонтално на… Изведнъж лек полъх, уж лек и ме изправи във вертикално положение.“ Още същия ден ми го каза. Това се е случило през ден. Аз вечерта се прибирам и той ми вика: „Еми, днеска така и така, вика, ГОСПОД ме спаси“. Знае кой го е спасил. 

Още едно дребно такова. То не е чудо, но е пак. Тъй като и аз имам желания. В желанията няма нищо лошо. Казвал съм го неведнъж. Избягвайте желанията да стават амбиции и най-лошото е да станат страсти. Затова се казва пристрастяване. И обичам, и гръцката музика, италианската, и руските романски, руско-цигански романси. Даже от време на време превеждах някой.

И сега, отивам на гости на моя приятел, който е управител на ресторант „Мон Парнас“. Той е на писателите. И влизам вътре, и той ми се зарадва, и вика: „Ей тука съм събрал няколко приятели“, защото има една зала, има една по-малка зала и още една. Така голяма е. А на втория етаж са офисите на българските писатели. Това е Съюз на българските писатели. И аз отивам, и гледам двама-трима души, един с китара и той вика: „Ей, това е ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ, вика, мой приятел е тука“ и ги казва кой кой е. За пръв път се виждам с тях и китаристът вика: „Знаеш ли какво, ГЕОРГИ? За тебе сега ще изпея една песен. На тия досега им пях. Специално за тебе ще ти изпея една песен.“ И почва един от любимите ми, аз съм го превел, романси: „Гори, гори, моя звезда“. „Гарит, гарит, звезда мая“ и почва да го пее. Направо бях удивен как улучи в десятката десятката, една от най-любимите ми песни, която си я слушам с удоволствие. Аз и Висоцки го слушам и Булат Окуджава ги слушам. Чудесни изпълнители са. Обаче той улучи точно тая и аз накрая му благодаря. „А, вика, така ми дойде отвътре“. Отвътре има ли нещо случайно? Случайно няма при ВОЛЯТА на БОГА. Всичко е ВОЛЯТА на БОГА. Молитвата ли дойде?

СИЛВИНА:
Да. След малко ще кажем „ПОСЛАНИЕ КЪМ ДУХА НА БОЖЕСТВЕНОТО ЧУДОТВОРСТВО“, защото е без една, две минутки. 

ГЕОРГИ:
Да, да, точно. Точно е. Ако добре си спомням, Ивайла участва в написването на това Послание. Даже мисля, че не е включен и в книгата, в „Озаренията“. Дай БОЖЕ да я преиздадем и да включим. Наистина много, много нови Молитви има, които са просто прекрасни. И това е днешната Молитва. Добре.

ГОСПОДИ, БЛАГОДАРИМ ТИ!

О, Велики Дух на БОЖЕСТВЕНОТО ЧУДОТВОРСТВО,
ТИ за който всичко е възможно.
ТИ, който създаваш и единяваш
невъобразимото, немислимото, ненадейното, неочакваното,
което е най-Великото, най-Вечното, най-Безкрайното.
ТИ, чрез който БОГ се проявява, за да усили Вярата.

Молим ТЕ, влей своята ВЕЛИКА, БОЖЕСТВЕНА, ЧУДОТВОРНА ИСКРА
във всяка наша клетка.
Изгори всяка нечистота.
Взриви всяка верига.
Премахни всяко препятствие.
За да пребъде всичко Свещено и Добро.

Да се отворят портите на АБСОЛЮТНАТА ИСТИНА и СВОБОДА.

Молим ТЕ,
Едини ни в чудотворен лъч на Любовта към всички и всичко,
За възраждането, оздравяването, изцелението, обновлението
и пресътворяването на този свят в едно с НАШИЯ СЪЗДАТЕЛ,
ГОСПОДА БОГА, ВСЕЛЮБЯЩИЯ!

За да сме достойни НЕГОВИ помощници и съвършени проводници на ВОЛЯТА МУ.

ГОСПОДИ, ТВОЯТА ВОЛЯ ДА ПРЕБЪДЕ!
Сега, винаги и във вечността.
THANK YOU от Дух и душа, ум и разум, сърце и воля!
GLORY TO YOU !

Amen! Aum! Aumen!
Amen! Aum! Aumen!
Amen! Aum! Aumen!

Harum! Harom! Harim!
Harum! Harom! Harim!
Harum! Harom! Harim!

ГЕОРГИ:
СЛАВА, ТЕБЕ ГОСПОДИ! 

СИЛВИНА:
За да се превърнем в живи съдове на ТВОЯТА ПРЕВЕЛИКА ЛЮБОВ, с която ни изпълваш. ГОСПОДИ, СЛАВА ТЕБЕ!

Ако знаете колко сенки напуснаха всеки един от нас и излетяха някъде далече, далече, а при нас наистина се напълни със Светлина. Такова пречистване не съм виждала досега. Благодаря ви. Наистина велика е силата на жестовете, на мудрите, това е Слово, което е много, много силно. 

Ще ви разкажа една история. Търсейки с какво трябва да бъде облечена на днешния ден, купих едно нещо, на което като го сложих за пране, изпадна златното нещо, което разбира се е имитация и установих, че това е една брошка. И я погледнах по-внимателно тази брошка и гледам един кръг. А, правейки плаката на… Той кръга сега е на мене, на Тимуса ми, неслучайно е там. Правейки плаката на събитието, установих, че и двамата с ГЕОРГИ трябва да правим този жест, нали. Не така, както преди, а така. И този жест е тайната на Чудотворството. 

Този жест означава Абсолютната вътрешна, постигната вътрешна Цялостност, Единство, защото когато човек постигне Абсолютната Цялостност и Единство, той наистина става Чудотворец. ГЕОРГИ, както е казвал: „Тогава, в него всичко съединява в едно, като мощен лазер, ум, сърце и воля“. И наистина съм виждала как има едни фини нишки, които свързват ума, сърцето и волята на човек. И след всяка, след всеки нов рубикон, който съм преодолявала, съм виждала как се получава свързване. Така че силата съответно все повече и все повече започнах да виждам как ми нараства. 

Чудесата не са произволно нещо. Това е важно да го знаем. Те не са случайно нещо. Те са, разбира се, за отделния човек, за да повярва, защото много хора, особено когато са в началото на пътя, ето както и Мими, са нужни, разказа, са се случили ред чудеса в този ден и това някак си е направено така да подсили вярата на хора, които са в началото на пътя. 

Но чудесата обикновено касаят наистина много хора, особено Големите Божествени Чудеса и не са произволни. И това казва, и пак цитат от УЧИТЕЛЯ за БОЖИИТЕ ЧУДЕСА. „ХРИСТОС взе малко кал, направи кашичка със слюнката си, намаза с нея очите на слепия и той прогледна. ХРИСТОС не отвори очите на всички слепи, а само на едного. Защо? Причини има за това. Цяла история се разправя за слепия, на когото ХРИСТОС отворил очите. ХРИСТОС излекува жената, която боледувала 12 години. ТОЙ излекува момчето на стотника, а Лазар възкреси. Които разбират Законите и знаят, че всички чудеса, които ХРИСТОС извърши, не са произволни. Те почиват на разумни закони. Има дълбоки вътрешни причини, заради които ХРИСТОС е помогнал на неколцина, а не на всички страдащи. ХРИСТОС казва за себе си: „Както ме научил Отец, така правя.““ 

По повод слепеца, който ТОЙ, на който ТОЙ помага да прогледне, съм проверявала кой е този човек. Това е един наш приятел, който е музикант, свири, работи в Бургас, свири по заведения. Преди години идва. Тоест, ние даже май сме разказвали тоя случай, как само сядайки в едно заведение в Ахтопол, където синът му го доведе, понеже той страдаше от ишиас и с невероятно силни болки, аз проверих, видях, че има притиснат седалищен нерв, едно от прешленчетата. Помолих се да бъде освободен нерва и когато човекът стана, след като поседяхме около час в заведението, болката беше изчезнала. И като проверих да видя кой е този човек, се оказа, че той е слепият, който всъщност на който ХРИСТОС помага. Защо е помогнал точно на него? Се запитах след като прочетох тоя цитат от УЧИТЕЛЯ и мислейки си за този наш познат, който между другото в последствие имаше и проблем с очите и ме е молил за това, и е идвал при нас, дай БОЖЕ да е успял и да сме му помогнали и за това. Венци се казваше и досега си идва на наши лекции, като сме в Бургас. И така, оказа се, че това е Дух, който помага да види човек светлината на музиката. Това е неговият Дух, за това работи. И понеже музиката е най-висшето Слово, неслучайно, именно на него ХРИСТОС е помогнал за това да прогледне, защото винаги има взимообмен. 

Затова си говорихме преди малко с Оги, че когато ние лекуваме някой и този човек след това ни благослови и ни благодари, а дори да не го направи, но все пак е много хубаво да го направи, защото наистина трябва да има взимаимообмен. Това се връща като позитив към нас. Какво се е върнало като позитив, предполагам, тогава към БОГА? Ами силата на Словото като музика, най-висшето Слово, да владееш Словото на ТВОРЕЦА, защото именно то е музиката, която е наистина във всичко и то е Словото, което съзидава, то пресътворява, то сътворява. Това е най-висшето Слово. И ето как е станало. Така че това Слово с помощта на този Дух, който е бил излекуван, помогнеш ли на някой, Духът му няма начин да не ти помогне и на теб. В това съм се убеждавала, айде да не са десетки хиляди, но хиляди пъти с много, много хора. 

А по повод музиката, наскоро гледахме с наши приятели един старичък филм, който се нарича: „Август Ръж. Гледали ли сте го? Не. Да. Много прекрасен филм. Чак се изненадвам. Мислех, че аз съм пропуснала и не съм успяла да го гледам. Може би не е чак толкова популярен, не знам. Разказва се за едно момченце, което по стечение на обстоятелствата става така, че родителите му някак си не се доразбират. Бащата на майката прави така, че да скрие детето от нея, когато тя ражда и детето попада в приют за деца без родители, но то владее силата на музиката, чува музиката. Майка му и баща му са музиканти. Майката свири на, изпълнява класическа музика, виолончело, много известна виолончелистка. А бащата е в една банда, където пее. Няма да ви разказвам целия филм, но понеже споменах за Божествената музика, няма как това просто да не го вмъкна, защото някак си откакто гледах филма, беше преди около седмица, започнах да виждам как Божествената музика почва да подрежда в положителна посока много неща, които преди това някак си не можеха да се получат. В крайна сметка става така. Той вярва, че музиката ще помогне той да срещне майка си и баща си. Отказва да бъде осиновен от други родители, защото е абсолютно убеден в това нещо. Попада на различни места. Накрая се установява, че той само поглеждайки нотите почва да композира. Говорим за наистина малко момченце на, не знам, седем-осем години. Започва да композира, викат го в най-престижния музикален университет, където той почва да учи и започва да прави невероятна музика и го канят да изпълни един концерт, който е най-големият концерт на открито, който се прави. Неговото име е там, но там е името и на майка му, която също е поканена да свири в този ден. Тя прави нейното изпълнение. Тръгва си, след което момчето излиза, започва да дирижира оркестъра с неговата симфония, което е написал. През това време бащата, след като е имал някакво участие в този град, той идва от друг град, но вече е разбрал името на жената, с която тогава е бил, една много романтична вечер имат, от която вечер всъщност тя забременява и се появява детето. Той вече е разбрал за нея, разбрал е името ѝ, вече я е търсил и вижда изведнъж от колата нейното име на афиша музикалния, че след малко ще има неин концерт. Тя чувайки музиката на детето си, което тя също вече е разбрала, че се е случило така, че всъщност не го е загубила при раждането. Чувайки музиката на детето, тя усеща, че това е нещо, което е чувала, защото всъщност детето през цялото време, когато те свиреха, то чуваше тяхната музика и пресътвори. То чуваше музиката във всичко, както аз съм убедена, че има музика във всичко. Просто я създаде в тази симфония. Майката тръгна към сцената, защото усети, че просто музиката я извика. Бащата вървеше успоредно с нея в тълпата към сцената, търсейки жена си. Стигнаха до сцената двамата. Симфонията свърши, момченцето се обърна и те двамата стояха пред него.

И за мен този филм показва тази невероятна сила на Словото, което за мен е абсолютното чудо, защото всъщност Словото и то на ТВОРЕЦА, нали, е нещото, което пресъздава живота ни, което истински ни променя, което истински ни обръща към добрите неща, към верния път. Това е тайната на нашите лекции, нали. Как хората се променят и как започват да им се случват все по-добри и все по-добри неща и за това как в крайна сметка с помощта на Словото идва ден, в който ние да открием нашите истински родители, които са, който е БОГ. За мен БОГ е истинският ни баща. И неслучайно ГОСПОД БОГ ИСУС ХРИСТОС се е обръщал към НЕГО, към МОЯ ОТЕЦ, нали. А ГЕОРГИ МУ казва ТАТКО. Това в началото много ме впечатли как ГЕОРГИ казва на БОГА – МОЯ ТАТКО, казва, еди какво си, еди как си. Също много ме впечатли как ГЕОРГИ винаги си целува пентаграма, ако го е свалил, преди да го сложи, целува го, благодари, тогава го слага. И много други неща. Аз ако тръгна да разказвам, както Мими разказа, ще ни трябва цяла лекция за това как се срещнахме с ГЕОРГИ и какви неща наистина преживяхме заедно. Така.

ГЕОРГИ:
Сега продължавам с технологията на чудесата. Ако ми разрешиш. 

СИЛВИНА:
Добре. 

ГЕОРГИ: 
И големите чудеса, както съм ги разделил така, то е символично. Всяко едно чудо е Божествено и е Велико, защото аз съм срещал много велики, обикновени хора изключително, но не са известни личности. Следователно големите чудеса се получават, когато се отнася нещо за колектив и то много голям колектив. Това е когато до последния момент мисли човек, че няма да има чудо.

И ние сме на последния нос Силистар, където трябва да кажем една молитва в 12 часа на обяд, на 15 носове в България, по-големите, където те са повече. Обаче на определени, всяка една неделя от 22-ри март нататък и това беше вече на края на юли. Обаче в цяла България мрачно и вали дъжд, и аз наистина отидох много рано. Там един къмпинг имаше и паркинга. Спирам колата извън тая територия. Само аз. Жива душа няма. И във фургона пуши. То лятото, ама хладно там и някой запалил печката, огъня и пазачите, и на единия, и на другия, там са се събрали в единия фургон и стоят. И ръси леко дъжд. И аз отивам, и викам: „Здравейте, момчета“. Запознахме се, почнахме да си говорим за военна служба. Разбраха, че съм служил там на един връх и вика: „Кафеджийката ще дойде към 8 часа, ама може да дойде и в 9. Вика, гледай какво е, днеска няма да има хора“. Аз знам, че в 12:00 часа ще пече слънце и ще бъде времето прекрасно. Обаче те не го знаят. А и аз викам, бе те тука живеят, знаят времето какво е, ама едно леко така бегло съмнение минава. И по едно време гледам в 8 часа идва кафеджийката и отиват напред на плажа и аз викам: „Отивам да ви взема на вас по едно кафе и на мене ще вземе. Добре, викам, искате ли нещо за закуска?“ Те викат: „Нищо не искаме. Кафето ще го пием на гладно“. Добре. Излизам и тръгвам натам и викам я чакай. Минах отстрани на плажа и то леко продължава да ръси дъжд. И аз застанах така към морето и викам: „ГОСПОДИ, ТИ каза ТАТЕ, ще бъде слънчево, ясно, прекрасно време. Всичко се е затъмнило. В цяла България, викам, вали и тука на морето едни надвиснали черни облаци.“ ТОЙ вика: „Синко, обърни се назад и погледни на югозапад долу хоризонта“. Една светла черта. В 11 часа, това става някъде към 8:30 сутринта, дето говоря. В 11 часа пекна такова слънце, че в 12 седнахме на земята, а цяла нощ беше валяло дъжд и те разчупиха една питка имаше. Може би някой присъства тука, бургазлии дойдоха, обаче и от по-близките места. Но тия софиянци казаха: „А, времето е такова, не може да бъде друго на морето. Не знам, къде ти“. Да, ама беше. 

И това неведнъж съм го направил, защото веднъж, когато видях какъв градоносен облак има, аз съм учил авиометеорологията, тя е същата като метеорологията, само че дали може да се лети и кои самолети колко могат да летят. Леките, парапланерите, делтапланерите, леката авиация и големите лайнери. И те избягват големи, огромни облаци, които имат 10-15 км, дебели по 2000 метра. Вътре е ада, светкавици, гръмотевици и град вали вътре в самия и те засмуква като центрофуга. 

Така. Сега точно това сега се сетих. Един случай ще ви кажа, но както и да е за оня всичко беше точно. На състезание сме на Карандила, аз обаче не участвам. Международно състезание по въздушни спортове, парапланеризъм, всичко е точно. Излитат там. Аз съм от обслужващия персонал там, защото бях към организацията за съдействие на отбраната и на Асоциацията по парапланеризъм и делтапланеризъм, бях от управителния съвет. И по едно време обаждат се по радиото и казват: „Идва един облак, още е далече“. Аз го виждам в далечината колко е тъмно небето и как идва. И то идва доста бързо. И като видиш такъв облак и летиш на делтапланер или парапланер, дори на балон да си, трябва да се скриеш, защото не е много комфортно да те засмучи и да ти изхвърли отзад като от центрофугата. И почват да кацат кой къде им падне. По радиото им казваме. Обаче едни много високо набрали, 3000, повече от 3000 метра бяха, 3500 и дали не им са работили радиостанциите, не знам и във въздуха остават, ама много далече, не ги виждаме вече. Един беше скандинавец и една чехкиня, после говорих с нея, той светъл му път. 

И какво става? Искам пак да ви кажа за Божественото чудо. И всички останали идват. Дойде облакът, обаче той е висок, не е нисък, да помете всичко надолу. Аз съм го виждал как свисти и как идва. 

Имам и такъв случай с морето, което ще те отвлече вътре на 20 км, като те духне, с гумена лодка. Ние излезнахме с племенника, ама викам на един: „Излизай, облака е тука близо. След 10-15 минути край“. „Ама, момчета, аз си ловя риба“. На другия ден в 4 часа се е прибрал, като го завее толкова навътре. „От лодката, вика, всичко, паднаха въдици, това-онова“. На другия ден ни вижда следобед. И вика: „Вие бяхте прави, момчета“. Ами, като ти казвам. Така и сега какво става? Облака ги вдига на 10 000 метра, където е минус 50, минус 55.

Пътувам с един лайнер със СИЛВИНА. Бяхме на 15 000 метра и отвънка беше минус 62°. Какво става на тия метри? Като са от 3000 до 5000 горе-долу е топло. От 5000 нагоре почва да става студено. На 10 000 метра е минус 50 и почва да се лепи по тях лед, ледена планина и по три-четири пръста лед има. И сега оня е кацнал като ледена шушулка. Изхвърля ги там в полето, къде е облака и лети, той е отворен парашута. Оп и кацат. А момичето после го питам, то руски говореше и му викам: „Абе как ти се спаси?“ Тя католичка. Вика: „Непрекъснато се молех на БОГА и на мене не ми замръзна лицето, но ръцете и краката, когато излязох, ми бяха сковани. И по мене имаше няколко пръста лед“. Но е била жива. Оня така си паднал, още горе замръзнал скандинавеца. И това ми направи впечатление. И тя вика: „Вече когато станах ниско 1500 2000 метра, почна да ме напича слънцето и успях да си раздвижа ръцете за да го дръпна, по-леко да кацна“. Той се прибира надолу докъде може парапланера да го събереш и то леко ей така кацаш като слизане от бордюра. Вика: „Ръцете ми и после краката ми се отпуснаха, аз тупнах долу, изтичаха някакви“, там по нивите си били хората, то нали викам края на юли ли беше, къде беше, така топло беше времето. Значи само молитви и БОГ я е спасил, нищо ѝ нямаше на момичето. Оня като ледена шушулка и после ходиха да го взимат, където пак е имало хора по полето долу е имало, те са си работили хората и са го открили.

Та това е, казвам, и чудото с Молитвата, каквато е. Не само за чудото, но ти трябва да си заслужил по някакъв начин. Технологията продължавам на чудесата. Първо да станеш приятел на природата. Не станеш ли приятел на природата, тя ще те остави да те бие град, дъжд, не я интересува. Но ако си приятел, почва да се грижи за тебе, защото всичко видимо и невидимо е Разумна Сила. Казвал съм го неведнъж. СИЛВИНА може да каже как на платото тоя, значи тоя случай, дървета се чупят ей такива. Бурята отстрани, градушка. Пътеката ей толкова широка. Можеше да се ходи по двама, ей колкото е тука. 30 минути имахме, половин час, докато излезем от гората. Освен някоя друга шишарка, по пътеката нищо не падна. А отстрани виждаш как коси гората от двете страни. Бяхме на, „Окото“ се казва там една много такава скала като мегалит, нали, свещена скала, горе на платото и оттам викам им, виждам облака. Той е на хоризонта. „Тръгвай“. Те се бавят. Ние с едно приятелско семейство бяхме, четима души, жена му, приятеля и ние двамата. Като тръгваме, то ни чака. Когато се качихме в колата, тогава изведнъж като почна, градушка, не, но се изсипа толкова вода, че той пали и пуска чистачките. Чистачките не могат да отмият водата. И аз викам: „Изчакай 10 минути, то ще спре. То ни чака, викам, толкова време, да се качим в колата, затова ни чака ГОСПОД“. Така че това е… 

СИЛВИНА:
Това са много случаи на спасения, чудеса свързани със спасение. Те просто, са, да не кажа всеки ден, просто почти постоянно така се подрежда всичко, че да дойде някой да ти помогне в дадена ситуация. Всъщност природата, когато започне да дава на човека, как му дава? Знаете, месеца на Любовта приключи, но Сезонът на Любовта тепърва започва, сигурна съм в това. Но този месец поглеждам така периодично да видя думички, които са важни, думички, да кажем, за деня или за периода. И виждам думата „Родопи“, планината на Любовта. Някъде ден след това или два, проверявам нещо, което никога не съм проверявала, да видя коя е личната билка на ГЕОРГИ, защото всеки човек, както и хомеопатията го потвърждава, си има негова субстанция. Било то билка, било храна, просто си има неговото нещо от всяко едно от Природните Царства, което най-силно му помага. Заради това, да кажем, всяка богиня си има нейните свещени животни. Това са съществата, които най-силно ѝ помагат. Тоест, да кажем ето на майка – кокошки и така нататък. Така и с растенията. И проверявам да видя кое е растението на ГЕОРГИ, билката, която най-силно помага и се оказва, че е мурсалския чай. Така се нарича, нали? Мурсалски чай. 

ГЕОРГИ:
Да. Мурсалево е селото. Мурсалски чай.

СИЛВИНА:
Как да го поръчам? Веднага ще го поръчвам. То не е мисъл. Някак си почнах да действам много импулсивно. Просто усещам, че съм в правия път, нали? Не е мисъл да ти кажат, сега това направи това, това, това. Просто някак си вече явно това е за мен тоя месец е нещо ново, защото преди общо взето повече чаках инструкции или ако няма, проверявам с махалцето как да постъпя, какво да направя. В случая действах много импулсивно и бързо. Проверих да видя кои са производителите на мурсалския чай. Видях Триград. Самата дума ми светна. Обадих се на фирмата там, която излезе и се обади една невероятно мила жена, която просто все едно като среща с най-близка душа беше разговорът ни. Обясни ми подробно за билката. Каза, че има и други билки, които нали, ако искаме и тях да ни изпратят. Аз казах, че много държа на личния контакт, че нали не просто да го купя отнякъде, а наистина да го купя. Аз знам, че тя не е случайна, нали. Аз знам как всичко е наредено. Най-вероятно се оказа, че тя е Духът на мурсалския чай, тая феичка, защото всяко едно растение си има, духче, което всъщност отговаря за него, да е живо, да го поддържа жизнено и така нататък. И така от нея поръчах освен мурсалския чай, още един микс от билки родопски, които тя ми препоръча. И като дойдоха билките, на тях пишеше „Родопско чудо“. Родопите. 

Говоря за това как Словото материализира неща. Започнах да проверявам, последните дни почти всеки ден правя това. Или някой ми пише и аз му казвам билка, или някак си до мен стига нещо, че трябва да прочета за дадена билка. Четейки за тая билка, всъщност се задвижва силата ѝ, това, за което Божествено Лечение в момента работи, да кажем, помага да се лекува, да кажем, сърцето или да се лекува стомаха на всички ни и така нататък. Словото задвижва нещата и заради това вечер аз чета. И почнах да чета за билките от „Родопското чудо“ и се оказа, че абсолютно всички ми вършат работа. Просто казвам невероятно как наистина природата, когато иска да ти даде. 

След това проверих моята билка, оказа се салвия. И след това ми казаха, че както когато съм била Хилдегард, са ми казвали наистина изключителна информация. За мен тя е нали като това, което са ѝ дали за растенията. Наистина е безценно. Тогава ми казаха и допълнителни неща за тия билки, които до този момент не знаех и най-вероятно и никой не знае. Затова, че мурсалският чай всъщност е растението, което е… най-силна тази мъжка енергия. То най-силно някак си сваля слънчевата енергия. Докато салвията е растението, което много силно се захранва с женска енергия и помага за тая цялостност на организма. И наистина, ако прочетете за салвията, тя помага точно за подобни процеси. Мисля, че и за жлезите с вътрешна секреция помага и така нататък, защото те са ключа и в основата на тая цялостност. Така че като си говорим за природата, нали, има и такива все по-приятни чудеса, които съм убедена, че с вас ще започнат да се случват, някак си интуитивно да стигате до решението, което е най-подходящо за вас. 

Има един човек, който сега не е тук, който почти всеки ден ми пишеше в този месец и аз му казвам: „Пий тази билка, на следващия ден друго нещо пий, еди коя си билка.“ Викам, много станаха, повече от три, четири до пет, човек все пак, нали, не бива толкова силни субстанции. Така че нещата, които са ти се изцелили вече, просто ги прекратяваш, спираш с тия билки. За мен това е нещо много, много интересно връзката с природата, която наистина е нашата щедра, най-щедра майка. 

Тук се сещам за посещението ни на мегалита Жребичко. Преди буквално два или три дни ходихме с Васи и Яни, така трябваше и стана някак си много бързо. Но преди това там сме ходили с доста приятели, там където правихме посвещение на Любовта, ако се сещате, с вълшебната пръчица на Радина. Оказа се, че тоя портал там, ми обясниха така, че това е тънкият процеп на Любовта, през който човек, когато премине, наистина се случват промени в живота му, свързани с Любовта. Но всъщност това не е нали коя да е Любов, да кажем, към близките ни, това е Вселенската Любов. За да започне Вселената да ти дава Любовта си и всички същества, които я обитават. Наистина има един тънък процеп, през който човек, когато успее да премине, вече наистина има Любовта на всички. А това е голяма сила. Това значи, че той вече може да обедини всички и всичко да заработи наистина като един Божествен оркестър. 

Но там сега преоткрих светилището, много интересно. То наистина е посветено на природата. Било е светилище на Кибела, както и Кабиле. Много е силно, тука в Пазарджишко, Пловдивско се намира. За мен това е светилището на женската енергия. Наистина много силно светилище и много се зарадвах, че ще ходим там в тоя ден. Беше невероятно красив ден, слънчев, прекрасен, топъл. Над светилището има едни грифони с прекрасна вода, която е златна вода, защото там наистина има златни жили и водата е прекрасна. Ние уж заради вода отидохме, но всъщност не е било само заради нея. И грифоните, които пък са същества, които когато са ти приятели, ти дават достъп до подземните съкровища. Те пазят на входа и са буквално, така като застанеш на чешмата, в скалите като се загледаш, един доста открояващ се. Но там понеже едно от нещата, които днес ще си кажем е, че Божественото Чудотворство всъщност и когато БОГ се намеси в живота на човек, му се дава Благодатта. Даже дай да прочета точното изречение, защото наистина е много хубаво. Коя е наградата за хората на Духа? Наградата за хората на Духа се нарича Божия Благодат. 

ГЕОРГИ:
Имам пример за това, идеален. 

СИЛВИНА:
Да. Но нека да завърша за Жребичко. Как работи Благодатта? А, защото Благодатта на Вселената наистина работи на това светилище.

Вървим и стигаме до първата композиция с камъни. Ние търсим портала, нали. То е най-известно място, но преди това, това не сме го виждали, я да видим какво има тук. Васи казва: „СИЛВИ, виждам едни джуджета.“ Викам: „Васи, как ги виждаш точно, с очи, затворени, отворени?“ „Ми не знам, казва, някак си интуитивно, ама те са заети с нещо, не ни поглеждат“. Викам: „Така ли? Я да видя и аз, викам, поглеждат ни, едното даже ми се усмихна с едни такива зъби има“. Както и да е, майтапим се ние. Проверявам да видя за какво работят джуджетата. Аз знам, че те наистина помагат за това материята на човек да започне да му помага, да му служи. Джуджетата, както и затова подземните богатства, да има достъп до тях, както изграждат минералите, кристалите и така нататък. За много неща. Поседяхме малко там, минахме след това през тънкия процеп на Любовта. Настигаме ГЕОРГИ и Яни, и ГЕОРГИ каза: „Елате да видите, тук са великаните.“ Викам: „А, преди малко бяхме при джуджетата, стигнахме и до великаните“. И наистина едни скали наредили се огромни със силуети, така като хора. Огромни хора наредени. 

ГЕОРГИ:
Да. И главите им се виждаха. 

СИЛВИНА:
Е такава енергия слезе там. Казаха ми, когато човек е направил много за хората и много е дал, той вече може да се ползва от тая наистина колосална вселенска енергия, която в този ден слезе. И продължихме още малко нагоре и стигнахме до най-високите, тоест следващата композиция, където има един такъв, това не знам дали да го разказвам, но е интересно, защото когато говорим за цялостност, когато се съединят мъжката и женската енергия у човека, тогава може да се говори наистина за цялостно, ако имаш и Детски Принцип, разбира се, и той. И там всъщност е изобразен един огромен фалос до него, нали, тази наистина мощна мъжка енергия, изобразена по тоя начин и женската съответно. Поседяхме малко и там, за да се обединим така вътрешно и след това Васи каза: „Вижте, вижте там има и още едни скали“. Тези изобщо пък даже не бяхме ги и виждали. Те приличат на трон. Отиваме и виждаме един така много, как точно ми казаха думата, монолитно. Всичко беше монолитно. Всъщност там ми показаха тази вече абсолютна цялостност, когато човек, когато Дух, душа и съзнание, всичко се слее в едно, той става монолитен, нали. После, проверявайки защо точно с Васи и Яни отидохме точно в този ден, ми казаха, че това е пътят на посвещенията на Хермес. Защото когато той е бил на Земята, Васи и Яни имат прераждане, били са му много близки приятели и са били наистина много, много са му помагали. А Хермес е Принцип, нали, най-висшият Дух, който отговаря за Принципа на Духовността. И всъщност в тоя ден ми показаха как може да се пресътворят истински нещата.

Като казваме думата „пресътворение“, това са тези няколко неща, за които разказах. Първо, материята да се пресътвори. Това е много важно. Ако знаете колко дълго време не използвам различни предмети, защото знам, че те не са пресътворени. И ако аз оперирам с тях, някъде може и да се случи нещо, което да не е много благоприятно. И се научих да разпознавам и материята коя, как, какво. Много важно. Значи джуджетата помагат за това. 

След това, за да стане това пресътворяване, без висшата вселенска енергия, която слиза, включително и вътрешно, не само на материята, нали, което наистина има Духове, които изглеждат като великани и помагат. След това вътрешното сливане на мъжката и женската енергия, и накрая това абсолютно сливане, абсолютното вътрешно сливане, което имаш ли го, ти постигаш и външното единство. Просто всичко ти служи, всичко ти помага, всичко ти съдейства, в което съм се убеждавала хилядократно, нали. 

Как винаги, ето както вчера, пристигаме в Пловдив, в един апартамент сме от тези, където много кодове трябва да въведеш, за да успееш да влезнеш под наем. И паркираме, аз слизам да видя как ще се справя с кодовете и излиза от отсреща една жена. „СИЛВИНКА, помниш ли ме? Нали, аз съм идвала при теб“ и така. Викам: „Помня те. Аз всичко помня за всеки. Ти ми разказваше, че се занимаваш със земеделие“. „А, ти всичко помниш?“ Викам: „Разбира се. И каза: „Ако нещо ти трябва, аз съм насреща“. Тя така една мускулеста, нали така? И просто чудесата нямат край. Просто ви разказах един наш ден. Наистина беше вълшебен, с природни чудеса и чудеса на светилища.

ГЕОРГИ:
Една кратка притча ще ви кажа за Божията Благодат, как се дава и на кого. Новата ми книга, ако е Божията Воля, Слава Тебе, ГОСПОДИ, ще излезе до един-два месеца. Тя почти е готова. Притчи, приказки, приключения, пристрастия, признания, прозрения, всичко има вътре. Има и басни тук-там някоя, но най-вече са притчите, разкази, случки, които са древни, съвременни. Идеална книга и аз мисля, че ще стане 60, 70, 80 материала вътре, така да се каже. Тя излезна над 120. Казва се „Златната тояга“. 

„Някога живял един баща, имал трима сина, най-голям, среден и малък, обаче били още малки, майка им си заминала и баща им ги отгледал. Имал добър занаят, бил заможен човек и в крайна сметка те пораснали и станали момци за женене.

Обаче една сутрин стават, баща им се гътнал, заминал за Отвъдното, не им разделил имота. Те не знаят какво да правят. Имат, обаче… И един от тях казал: „Абе тука, да отидем да питаме мъдреца“. Там на един хълм до селото живее в колиба, посреща слънцето, всичко точно. Отиват тримата братя и казва: „Така и така, момчета, какво има? Какъв ви е проблема?“ Такъв е. „Сега ще го уредим“. Вади три торбички мъдреца кожени еднакви и вика: „В едната има златна монета, във втората има сребърна монета, в третата има медна монета. Теглете“. Най-големият брат, нали, по възраст има право, тегли пръв, средния тегли втори и какво остане за най-малкия.

Тегли големия, хоп и му се падна медната монета. И той вика: „На тоя, който се падна медна монета, нищо не му се полага от имота. Само тоягата на баща ти“. Средният тегли – сребърната монета и златната остава за най-малкия.

И сега най-малкия взима златната монета и оня вика: „Чао, момчета!“ 

Тръгват си и големия вика: „Ей, виждате ли, братчета бе, каква несправедливост. Аз съм най-голям от вас, най-възрастен. Къде сега ще скитам по света с една тояга“, защото пълно лишение, няма имот никакъв. Ето, средния се съгласил на тоя имот. Тоя със златната монета взимал 2/3 от имота, тоя със сребърната 1/3 и средния съгласен, на най-малкия се пада, обаче големият не. 

Вървят и по едно време малкият вика: „Абе, братчета, аз съм най-малък от вас, най-млад. И не мисля даже скоро да се женя. Дай да се разменим, бе батко, дай ми тоягата, аз ще ти дам златната монета“, значи това е признакът, че е спечелил 2/3 от богатството. 

И през това време средният почва да негодува: „Как може бе, нямаше нищо, сега получава всичко брат ми“ и така нататък. Но оня вече дал. 

И по едно време на другия ден младия тръгва, взима тоягата на баща си, една торбичка, вътре един хляб, парче сирене и едно бърдуче с вода тогава и тръгва. И вика: „Братя сте ми, както искате, ако искате да не се карате, разделете на две имота, по половината и ще живеете в мир и любов.“ И тръгва по пътя, да си търси късмета по белия свят. 

Обаче ония двамата като остават, продължават да се карат. Големия не дава и малкия… Живели в къщи, вдигат стени, това онова. След три години не могат да се гледат. Оженили се, обаче вече се разбратили.

А малкият през това време пътува, а тука, а там, отива, тука се хване ратай, там работи полска работа обща и така нататък. Обикаля и все с тоягата на баща си.

И ето, че стига едно голямо, богато село и пита има ли работа и най-големият чорбаджия вика: „Имам нужда от работник“. Той не бил такъв капризен или много да взима. Вика: „Покрив да имам над главата и колко ми плати“. Той е доволен. Идва зимата. Той е работил на полето и зимата, вика, като вижда какъв е добър работник: „Остани тука. Гледай животните, ще има“. Той мислел да си тръгва, само летния сезон. Той остава. И като се прибира от полето, а пък чорбаджията имал точно една дъщеря за женене, млада и хубава. Идват богаташки синове от тука, оттам, от околните села, всичко, ама тя не ги харесва. И като идва, след един-два месеца се влюбва в техния ратай, където им работи и вика: „Тате, тия не ги искам. Или тоя, или никой“. Бре, бащата се видял в чудо: „Ама аз, вика, съм най-големият чорбаджия, социална личност, кмет мислят да ме направят. Как ще си дам, вика, на един бедняк, дойде от улицата само с една тояга, само с дрехите на гърба. Ти нормална ли си?“ „Не, тате, няма да се женя. Не искам“ и спира да му говори. Не му говори. Бре. Видял се чорбаджията в чудо, обаче нищо не може да направи. Отивала при него и за да отклони, може да му пристане случайно някоя нощ и вика: „Слушай, брат ми живее по-натам. Той е стар ерген, голяма къща. Ние сме богати. Върви там при него ще живееш и ще спиш. Тука ще идваш сутрин на работа и вечер ще си тръгваш“. Така. И оня вика: „Ами добре, бива. Щом така иска стопанина, чорбаджията“, отиват там да живеят при брат му. Вика: „Той няма да ти иска нищо.“ И даже брат му бил свестен човек и се сприятели. По едно време сънува една нощ, че му се явява Свети Георги и му вика: „Моето момче, със старите работи, старите програми, всичко, трябва да се разделяме. Утре да станеш и да счупиш тоягата на баща си и да я хвърлиш“. „Ама, Свети Георги, тя е спомен от баща ми“. „Не, всичко старо трябва да се разделиш с него. Нищо да не остане“. „Добре“, това е тенденцията, нали. Миналото за нас, Апостолите на Светлината, не съществува или само доброто взимаш от него. 

И сега, и той на другата сутрин става, отива на дръвника, гледа тояга тежка, хубава такава, голяма. Вика: „Защо ми е пък в крайна сметка? Е, пак да скитам с нея“. И прас с брадвата, цепи я на две половини, отхвръква и почват да се стичат жълтици. Ей такъв куп. Тя е пълна с имането на баща му, с жълтици. Ще ви кажа после за златната тояга, има едно леко продължение, сега казвам притчата. Той взима, ей много пари. Какво да прави? Отива веднага накупува си къщи, имоти, гори, работи, коне, файтони, каруци. Бре, като вижда чорбаджията, идва му на крака и вика: „Зетко, булката те чака у нас“, вече ще се жени. Преди това не го иска, ама вече му станал зетко и го иска. 

Така, да разтълкуваме нещата. Първо, най-големият брат е с най-нисше съзнание. Абсолютно. Само хванат за имота, за нещата, не иска да тръгне да си, съдбата да си изпълнява. Ако беше се съгласил и беше помъдрял по пътя, да стане истински човек, щеше да открие богатството в тоягата, но той не. Тогава взима имот, обаче вече и той не е човек, и брат му средният не е човек, защото караници, разправии, суматохи до БОГА. Но малкия е с по-средно съзнание, средностатистическо съзнание, а най-малкият със съвременното съзнание да се жертва за другите, дори за братята. Нищо не иска, нищо не му трябва. И той печели цялото голямо богатство. 

Знаете ли защо река Златна Панега се казва Златна Панега? Преди това е била само Панега. Внимавайте. И аз притчата написах по тоя случай. Аз съм горе в Стъклената пещера, в бунгалото и отсреща се вижда, това е Тетевенския Балкан над Ябланица. Вижда се една махала, като тръгне човек за, на 25 км е Тетевен. Като тръгва, по средата има една стръмнина и един много висок баир. Тоест, това са предпланините на Стара планина и тая махала ѝ викат „Зореница“. Зореница от „зор“. Една стръмнина докато се изкачиш догоре и хората я нарекли „Зореница“. И моя приятел дето е местния, ми вика „Зореница“. Викам: „Абе, Николайчо, дай да я прекръстим“. Вика: „Аз съм я прекръстил“. „Как?“ „Зорница“ Слуша, знае и викам: „Значи е Зорница, аре да ходим“. И там има един отвор, дето се чува, че шуми вода, дълбок. Не знам как му викаха, клокочещ, клокочестата дупка, нещо беше, ама точно, на местния диалект беше така. И той ми показа тия работи, после една друга пещера и така. Той обикаля, той беше краевед, беше написал ей такива много книги за родния край там. И сега, като пуснеш там в тая дупка нещо, особено по-тежките предмети, излизат на изворите на Златна Панега, но минава една седмица може би и повече даже, докато отиде до там. Легендата разказва, че един селянин там имал трима сина и всеки ден праща по един да пасе овцете,. И те се редуват така синовете. Един път праща най-големия син да пасе овцете, а той бил и най-мързелив такъв. Отишъл, легнал до дупката и лежи, спи, пасе наоколо стадото. То поле такова храсталаци, полупланинско. И като станал, вземал тоягата и се надвесил над това и я изпуснал, и тоягата пада вътре у дълбочината. Край, къде… И минава време, не знам колко време и брат му през това време още не бил женен, ама с любимата, отиват на изворите на Панега, най-малкия. Той бил женен големия и средният бил женен, тоя най-малкия. И отиват там. И оня казва: „Изпуснах я там“. И баща му почва да си скубе косите и получил удар. Той даже не им казал за какво, от това, богатството го няма вече. То било у тоягата. А оня я вземал нелегално. Баща му не му е я дал фактически, а той нямал кривак като другите, нали се вика гега или кривак се вика, я вземал и я занесъл, и я изпуснал. Обаче брат му отива и по едно време вика: „Абе, баща ми, толкова се притесни, за една проста тояга, че виж замина си. И ние го изпратихме“. И седят там покрай изворите. И по едно време гледа бащината му тояга, тя тежка и се търкаля по дъното. Тежките работи оттам повече излизат, отколкото леките се губят. Нагазил във водата, оп и я вади, обаче тя накисната много, където е и се поразяла там, тука за десетина дена, докато пътува, удря се и като си тръгват с момичето, и той вика: „Абе, я гледай, тя ще се счупи, да я натисна“. И я натиснал на един камък. Вика: „Ще си направя друга. Ама тая вика какво да я нося, на баща ми?“ Оп! И жълтиците излезли. Така. И затова вече се казва Златна Панега, защото оттам излязла златната тояга. 

Сега, това е съзнанията. Значи, много е важно да се осъзнаете и да работите за другите, за колектива, себе си на последно място. Това е. Значи, това е казвал и ИСУС: „Като отидете на тържество, на сватба, седнете на последния ред. На първия сядат чорбаджиите, фарисеите, садукеите, богаташите, а на последния – ти сядаш там“. Ако дойде домакина и те покани по-напред, не на първия, ама по-напред, това показва, той те кани на точното място, където трябва да го заемеш, според твоето съзнание. 

Това е едно от чудесата. И аз имам много такива чудеса за иманярството, а и много разкази са ми разказвани от първо лице за чудеса. А и много пъти лично аз знам, че БОГ ме е спасявал. Просто рискувах толкова много живота си, че сега направо ми е чудно. Сега няма да го направя никога. 

Веднъж кацам с гръбен вятър. Значи, всички апарати, с изключение на балона, трябва да кацат и да излитат срещу вятъра. Това е закон. И вятъра като ме поде, ниско, вече съм на 2 м над земята, аз ще го хоризонтирам. С над 100 км ме гони. С делтапланера бях. Не смея. Опитвам се да го бутна напред, за да излети. Не се подчинява, понеже вятърът го притиска отгоре. Викам, а се ударих с тая скорост у земята, нищо, че съм с каска и с тръби, не знам. Отдолу ей така минава. То е едно огромно поле изорано и заравнено като нива, ама огромна. Блок на ТКЗС-то беше. Това беше много отдавна. Изведнъж полъха на вятъра спря. Той почна да намалява скоростта и като намалява, знам как. Като го бутнеш рязко, той прави голямо съпротивление и спира във въздуха. Ама трябва да си на 1-2 м от земята. По-високо, ако го спреш, не е толкова. Той пак те задържа. Няма да ти стане кой знае какво. Аз съм гледал от 5, 6 метра как като парашут слезна делтапланера. 

Но има и друг случай. Още един ще ви кажа пак такъв въздушен. Седя с един… Аз не съм бил свидетел и той казва къде летят. На един така висок, голям, хиляда и няколкостотин метра един връх и долу едно равно поле и по цялото поле има само, ама дали е дъб, дали е чинар или не знам, ама разклонено едно огромно дърво. И той вика: „ГЕОРГИ, летим тука, а моят делтапланер е много стар и аз не го преглеждам“. Викам: „Как бе, аз гледам, от това ти зависи живота“. Рамката, където се командва, има две въжета отпред, оттука две, оттука две и отзад две, за да може на всички страни да го командваш. Той се командва с тежестта и с избутване напред, назад и настрани. И вика: „Задните две въжета се късат едновременно“. Те са метални, 4-5 мм, ама е метал. Току-така не може да се скъса. Късат се, те протъркани и вика… Вече той забива нос надолу и почва с голяма скорост да слиза и все по-засилва и по-засилва към земята. Пребиването е по-сигурно от сигурно. Вика: „Вече не мога да извадя парашута, да го хвърля, защото парашутът се хвърля напред, аз, вика, като го хвърля, той няма да се отвори, защото отгоре е делтапланера, няма къде да отиде. Аз се улових за него, обаче земята вече иде, викам каквото става“. Значи казва, ето това казвам пак. Той вика късмет. Късмет не, божие е това. Точно на голямото дърво се забива с тръбите, прас. И вика: „Аз вися отдолу. Омекоти удара, нищо. До мене не се допря и клонка. Аз се люшкам, обаче седях четири часа, докато пожарната с вишката дойде. Четири часа и вися. Няма как да се откачиш, защото трябва да стъпиш на нещо, за да отвориш горе карабинката. И така. И вика: „Четири часа, ония се разтичаха, никой не може да ми помогне. Дървото огромно, дебело. Дойдоха, свалиха ме и вика: „Слава на БОГА!“ Пак летеше, обаче вика: „Слава на БОГА!“ 

Но когато трябва, както паднах пак с парапланера ме завихри, тогава трябваше да ми се случи това. Не можеш да го избягаш. СИЛВИНКА знае. И аз викам: „ТАТЕ, да ме отмине горчивата чаша. Е, не може. Така че някой път си я изпивам горчивата чаша направо. Не с някой път, а всеки път. 

СИЛВИНА:
Сега малко за да сменя темпото и нагласата, ми се иска да ви включа и вас малко в днешното случване. Ще направим Чудесата с карти, като за целта ще изтегля, ще извикам трима човека, които ще си пожелаят нещо или ще зададат въпрос на ум, ако искат ще ни го кажат и ще изтеглят една карта. Днес имаме три колоди карти, благодарение на Диана Янакиева, които наистина в последния момент се появиха тия карти, успяха да ги издадат, на Ради, която направи дизайна, на Мими, която в началото видяхте, която създаде едната колода карти, която е в ръцете ми, „Картите на Целомъдрието“. Явно ще издадем 13 колоди за 13-те Принципа, но първите три са вече факт. На Васи, която създаде „Картите на Свободата“ и на Мими Дамянова са картите може би на Милостта или на Божествената Любов, не знам. В ръцете са ми тези карти, които са на Целомъдрието. Ще ги разбъркам добре. И може би тя е за мен посланието: „Вярност към себе си. Чуй вътрешния си глас. Той винаги говори с Любов“. Аз през цялото време, между другото, това се стремя да правя. За да водя точно нещата, просто точното Слово да идва във всеки един момент, както сега ми казват: „Виж чудесата с карти“. Все пак ще си изтегля и една, която да е, лично аз да си я изтегля, да не е паднала. Така. Я да видим. „Границите не затварят. Те пазят свещеното в теб“. 

Тези карти нямат тълкувания, както други направени карти, за които между другото други направени карти, наскоро една приятелка ми разказва как напоследък се появяват много карти, книги, понеже с това се занимаваме вече толкова години. Как има програми, които са нали на базата на изкуствен интелект, които само задаваш темата на книгата и те ти правят цяла книга или казваш, че искаш карти на еди-какво си и изкуствения интелект ти генерира посланията, картите, дизайна дори и така нататък. Не знам дали някой ден ще използваме изкуствен интелект. Аз дълбоко вярвам в този вътрешен път, който когато човек измине, тогава се появява и това външно нещо, което всъщност му помага и съдейства. И начинът, по който правим нещата, е просто с докосване от БОГА, което има сила, която какво да кажа, докато другото е нещо съвсем друго, но и то има неговото място явно в света на хората.

Така, това са едните карти, другите на Истината. Можеше тук хората, които са ги създали повече да разкажат. Не знам, Мими, искаш ли да разкажеш нещо?

Мими Керемедчиева:
Добре. 

СИЛВИНА:
И аз през това време да си изтегля една карта, това е Слово, което носи свобода. Чакай, че така наобратно, с Хор, който е като един златен орел изобразен. Просто всеки детайл е наистина много важен. Тия карти са разделени на три части. На мен ми се пада: „Осъзнаване. Съмнение. Въпросите водят до яснота. Развързвам всичко, което ме обърква. Въпросите ми са врати към яснотата“. Е тука колко мога да говоря за въпросите. Просто хора задавам въпрос до максимум ден ми дават отговор. Ама аз знам, че моят въпрос не е случаен. Нищо, което чуваш отнякъде не е случайно, което прочиташ или което виждаш. Примерно, ей този ден с посланието към Хермес, с посвещението, което получихме на Жребичко. Сутринта, Белинда, нашета коте е застанало пред вратата и ме моли. Аз наистина имам много силна телепатия и с животни, и с хора, вече доста явна. И ме моли: „СИЛВИНКА, пусни ме, искам вътре в къщата.“ Поглежда ме едно хитро и казва: „И ако ме пуснеш, ще ти разкажа за Хермес“. В същия ден ние отиваме на светилището, прибирам се вечерта и наистина появява се нейният дух, който ми разказва неговата история. Аз не я знаех до този ден точно неговата история. И се оказва, че Белинда всъщност е сфинксът, който е изобразен и това е неговото свещено животно тогава било, което е поставено много близо до мястото, където е пазено неговото Слово. Така че въпросите водят до яснота. В това съм се убеждавала много пъти и никой въпрос, който ви изниква, не е ей така случайно да ми е скимнало нещо. Това значи, че БОГ иска да ви отвори една страница, да ви покаже нещо. И ако внимавате будно, нали, следите будно нещата през деня, отговорът идва и тоя отговор не е нещо случайно и да кажеш, нали, без значение. Всичко има значение. 

Мими Керемедчиева:
Няма нищо случайно. Ами присъздаването на „Картите на Целомъдрието“ беше доста интересно. Тя мама ми спомена и после прочетох съобщение за изработване на „Картите на Целомъдрието“ и си викам: „Хм, добре“. И бях в автобуса от София към Пловдив и си викам: „Хм, чакай малко да си поиграя с картинките“. И започнах просто да задавам какво искам, как го искам, по какъв начин го искам и някак си всички картинки, те са общо 14 на брой, всяка се повтаря по три пъти и общо 42 карти на Целомъдрието. И гледах да съдържат за смирената жена, за единението в половинките, за разбирателството, за раждането на нов живот, за всичко, което може да си мечтае една жена, една двойка като цяло и просто картинките дойдоха преди самото Слово. След което вече като ги създадох и седнах, и започнах да пиша, и идваха всякакви мисли. Аз първоначално бях малко объркана, не знаех коя картинка с кое послание, но после се наредиха точно както Мими казва, много бързо. Абе точно като един пъзел всяко си отиде на точното място и аз реших, че не е случайно и така се родиха тези карти. 

СИЛВИНА:
Невероятно красиви, невероятен дизайн, невероятни послания. Просто много ти благодаря. Истинско вдъхновение. Истинско вдъхновение. А за карта на майка ти, на Васи? 

Мими Керемедчиева:
Мама, при нея, аз ѝ помогнах за картинката. Единственото, което ми идваше беше Златния орел. Златния орел някак си… Аз когато пътувам и когато те не са около мен, има постоянно някакви орли. Все някакви птици прелитат или кръжат и аз знам, че те си ме пазят и просто нямаше как да няма орел. Орела присъства. Даже на главната картинка мисля, че е жена, ангел, който е образ на орел, защото птицата, крилете, това е пълната свобода. Свободата, орела вижда много надалеч, на истината, вниква вътре в душата и се надявам всеки, който използва тези карти наистина просто да вярва дълбоко и да вижда отвъд видимото, ако мога да го кажа така. Това ми идва като мисъл. 

СИЛВИНА:
Със сигурност Истината дава човек да вижда наистина от високо, наистина от много гледни точки и най-вече свободата, което ето, има и карти на личната сила. Васи, наистина бях изненадана, като видях нейните карти. Невероятно хубави текстове, както и Диана, когато ги отпечата. Първоначално беше малко така скептична за тия карти, обаче после каза: „Това са невероятни, невероятни неща“.

Мими Керемедчиева:
Аз ги преживях всички мои карти като просто не знам какво се случи, но ми дойде много изведнъж и всички 42 послания си бяха абсолютно на място преживяни, за да си припомня аз самата за какво наистина съм тук.

СИЛВИНА:
Така че ние този път готвихме не лекцията, а картите. Обаче аз разбрах, че то всъщност картите наистина символизират три много големи сили, които се дават днес и заради това се появиха и точно те. Благодаря ти много. 

Така, значи имаме 42 карти на Целомъдрието, 42 на Свободата и Мими, колко бяха? 78, като сред тях има и златни карти, които са с цитати, основно от мои Формули. Може би и на ГЕОРГИ да има Формули, не знам. Златните карти. Така и теглим. Да кажа и за дизайна. Дизайна на Радина с един нов символ, който е лотос и в него три сърца, който това си е ръчна изработка, нали, не е отнякъде картинка направена, което е доста важно, когато някой вложи личната си сила, а не някакъв там изкуствен интелект да ти генерира и то не кой да е в случая, нещата имат много голяма сила. И наистина всеки знак и всяка дума дори преживявахме, докато правихме картите. Имаше една карта, Ради коя беше? За Съвършенството. 

Радина:
„Аз съм съвършен“. 

СИЛВИНА:
„Аз съм съвършен“. Ей тая карта колко пъти покрай нея. Та я преиздавахме специално нея и всеки път разбирах, че още нещо има, за да стане, да се постигне това съвършенство. И отново, и отново тая карта се връщаше при нас, докато накрая, най-накрая не ги издадохме и вчера ги донесоха приятелите от Варна. Просто разпределих златните карти да са малко така и си тегля просто лично за мене. И сега ще поканя и трима човека също да теглят. „Аз се пробуждам. Събуди се. Време е да отвориш очи за Любовта. Утрото е награда за всички тъмни часове, които си преживял. Събуди се. Има толкова много светлина около теб. Аз виждам само светлина“. 

Ох, това за тъмните часове наистина много ми е важно, ако знаете какво съм преживяла. Никой просто, както ГЕОРГИ казва, бедна е човешката фантазия какви неща има в Духа и през какви неща човек преминава, за да стигне наистина до светлината и до пробуждането, и до просветлението. Лицето, това е картата „Аз съм любов“, която вчера си я изтеглих, като ги получихме. Много силна. Така. Сега тук вече импровизираме. Вероятно ще има много желаещи, но трима човека, които са доброволци, с които заедно да разиграем нещата с картите. Има ли желаещи? Силвето. Я да видя. Иска ми се да е някой непознат този път. Добре, заповядай ти. Добре, ти си след това. Спомням си, че и предния път на тая зала от тая страна бяха печелившите. Помните ли като правихме лотария? Ти това знаеше ли го, че седна там? Шегувам се. 

Участник: 
Вероятно съм знаела по някакъв начин. Не знам. 

СИЛВИНА:
Много си красива. Добре, първо да започнем, имаш ли въпрос или тема, или желание, или не знам, нещо, което те вълнува много така дълбоко?

Участник:
Известно време темата ми е моята сила и моя потенциал. 

СИЛВИНА:
Силата ти. В каква насока търсиш това да се реализира силата ти?

Участник:
Ами имам чувството, че имам някакъв блокаж на моята сила и от известно време усещам болка в слънчевия сплит отзад. 

СИЛВИНА:
Ти имаш предвид физическа сила? 

Участник:
Да, физическа и не само, като потенциал, като начин да изразя себе си.

СИЛВИНА:
Мхм. То е свързано, нали. Има ли блокаж, особено гръбнак или нали неслучайно чакрите. Между другото „Картите на Целомъдрието“ се появяват в момент, в който чакрите може би вече са отворени. Може би изцяло. Не знам. Днешният ден е наистина специален ден. Ще видим утре в крайна сметка какво сме свършили днес. Със сигурност е много, но тук като говорим за чакри, искам да кажа нещо, което напоследък научих. Аз преди съм казвала, че има централни чакри, които са централния канал. Има отпред, има и отзад. Тези отпред и отзад в йога или в там източната наука ги изобразяват като Сушумна, Ида и Пингала, трите нади, нали, като там двете странични са изобразени като една спирала, която се вие нагоре по централния канал, по който са централните чакри. Централните чакри. Държа „Картите на Целомъдрието“ и говоря за чакри и нали знаете Целомъдрието е силата, която всъщност помага за отваряне на тоя огромен потенциал, който е скрит у човека и енергийните му центрове. И разпределянето, разбира се, на енергията по всички органи. Значи централният канал се захранва с енергия от слънцата на Божествената Вселена. Това дето хората казват: „Ще ида да си отворя чакрите с една практика“. Това е абсолютно невъзможно. Тоя човек много е работил. Учителите в древността да дали са такива практики, но те не са постигнали това чрез тези практики. Те са постигнали това чрез пътя на Добродетелите, по който са вървяли и са дали, разбира се, на хора и практики. Всеки един учител в един момент дава и практика, която е малко по-широко достъпна, така че много хора в крайна сметка да могат да се ползват от благата на тяхното учение. Така че Централните чакри се захранват с енергия от слънцата на Божествената Вселена. След това имаме Ангелските чакри, както аз ги наричам, които се захранват с енергия от слънцата на Ангелската Вселена. Това са по-слънчевата енергия, по-творческата и съответно слънцата на Материалната Вселена захранват другите. Така че се получават тези три канала. Аз не знам те наистина ли са така завити един около друг. Не съм убедена в това. Знаете, нашият символ на пентаграмите и на много от символите, които имаме, са тези три черти, които наистина изобразяват едно от тълкуванията им, тези три канала, по които са разположени и енергийните центрове. Така че… 

Участник:
Най-интересното е, че още с влизането бях привлечена и си купих и трите карти, тоест на Целомъдрие, на Истина и си изтеглих по една карта. Първата от жълтите беше за силата, което беше уау. 

СИЛВИНА:
Ти си получила всъщност отговора. 

Участник:
След като ГЕОРГИ говореше, аз усещах как, просто слънчевият ми сплит там, много ме заболя силно, изведнъж нещо се освободи. Това е чудото, което се случи с мен по време на неговото Слово. И това е направо, аз не мога да повярвам, че в момента нямам тази болка и мога да се обръщам наляво и надясно, но минах доста сериозни изпитания последните месеци относно това. Разбрах нали откъде идва всичко и така даде ми се като яснота. Нали какво това точно е блокирало. 

СИЛВИНА:
Иначе ти си някакъв слънчев Дух. Ти така изглеждаш. Много слънчева, много светла. 

Участник:
Но и на мен ми се даваше да видя много и тъмната си страна, и изпитанията, през които съм минавала. Да, не е лесно, но пък е напълно освобождаващо.

СИЛВИНА:
Така е. И това е пътят. Заповядай. 

Участник:
От Целомъдрието. 

СИЛВИНА:
Така. 

Участник:
Да сложа очилата все още. 

СИЛВИНА:
Все още с очила. Добре. 

Участник:
„Когато почиташ чистотата, животът сам се подрежда около теб“.

СИЛВИНА:
Чистотата. 

Участник:
Това много ми говори, много ми е така познато и е абсолютната истина за мен. Аз винаги съм търсач да е чисто, да е прекрасно, да е съвършено. Минавайки през перфекционизма си, което е тъмната страна, аз винаги се старая да да търся тази чистота. 

СИЛВИНА:
Но и силата, за да се изяви силата, няма как силата да се изяви без човекът да е чист, нали разбирате? И да продължи да бъде чист, което много неща означава. Така че това е абсолютен ключ за силата, чистотата вътрешна, външна и стремежа към нея. Неслучайно едно от геройствата е изчистването на авгиевите обори. Това наистина е нещо, което съм го преживяла и е голямо нещо, да изчистиш вселенски големи неща, но това е друга тема. 

Добре, това ти е тази карта. Прибираме към колодата. Между другото, Хермес е оставил картите Таро. Това са негови послания и пак в този период правихме картите. Просто всичко, така. Заповядай, да видим за Свободата. Какво ще ти даде Свободата? 

Участник: 
„Пробуждане. Виждаш Истината такава, каквато е. Отварям се за Истината. Очите ми съзерцават светлината на Истината“. И тук наистина получих едно много голямо вълнение отвътре. Винаги съм я търсила по някакъв начин.

СИЛВИНА:
Не е случайно. Знаете ли, тука ще кажа нещо за булата, наистина има такива енергийни като була изглеждат. Хората казват, че са на чакрите, на тази чакра. На тази чакра има екран, има неща, но воалите са на епифизата. Епифизата, когато там дойде време да бъдат свалени, а то наистина идва време. 

Скоро ми попадна една книга на един човек, всъщност лекция: „Как да станем ясновидци“. Хора, честно да ви кажа, като слушам и гледам, включително това с изкуствения интелект, дето ви го казах, как едно малко момче на 20 години вече става учител и продава някакви книги и неща, и учи хората. Отворете си очите. Ето, понеже темата е за това да си отворим очите. Колко време имах разплащания за това, че съм говорила пред хора преди да съм посветена. А сега, за да изкарат пари, всеки втори вади книги, карти и не знам какви неща. Просто трябва да имаме наистина широко отворени очи. И това не става с посещение на една лекция и с отварянето на ясновидството. А това е един път на истината, който човек трябва да извърви и тогава вече, когато наистина е готов, Светлата Сила решава кога е това, а не ние с нашите намерения и желания, дава тази яснота. 

Участник:
Много пъти съм го усещала с булата. Почва много силна болка в слепоочието и ако аз предния ден съм си задавала някакви въпроси и не съм имала, не мога да разбера защо е така или нещо, което съм питала себе си, след известен процес аз получавам като яснота и викам: „БОЖЕ, това ли е било?“, като някаква яснота наистина това е като була. Свалят се, свалят се, свалят се и проглеждаш. 

СИЛВИНА:
Едни осъзнавания за много, много дори дребни наглед неща, които на мен честно казано понякога ми е леко, как да кажа, малко ми идва в повече. За всяко едно нещо ми обясняват това сега така, този предмет така, това нещо го направи, защото еди какво си. Да прогледнеш за Истината е сериозно нещо, но човек да е пробуден, да разпознава и все пак да има едно съзнание, което да му помага. 

Участник:
Понякога е доста болезнено да видиш Истината през себе си, тоест да признаеш нещо за себе си през Истината, да се видиш в огледалото. Много често ми се е случвало. 

СИЛВИНА:
Преди са ми казвали че Истината не е лесен път и си спомням, че изкачихме Вихрен най-трудния връх, който е всъщност върха на Истината. Това ни беше най-трудното изкачване на планинските върхове. И там си казах, тая Истина, наистина какво е това нещо, толкова, толкова трудно. След това имах едни посвещения на Рилските езера, в които ми обясняваха всяко едно езеро как точно работи за Истината. Там бяхме с мама Дани, с Васи. Много интересни послания, включително на Бъбрека имаше нещо много интересно, което си дадох сметка и все повече си давам, наблюдавайки в света какво се случва, как Истината разкрива наистина шокиращи неща, особено тоя месец с тоя Епщайн. В един момент просто вече не исках да гледам, защото невероятни неща, но това го прави Истината. Има си Духове, които като соколи изглеждат, като различни такива същества, които всъщност вадят Истината и заради това Истината е, която в крайна сметка побеждава. Заради това Бог Хор побеждава Сет, защото Истината изкарва наяве нечистотата на хората и валят оставки на политици. Нали виждате какво става, когато излезе истината за тебе, недостойните си губят местата. Така че сила, без осъзнавания, без разпознаване на Истината е доста наивно човек да иска сила без да е минал този път.

Така, тези съм ги разбъркала. Заповядай. 

Участник:
Ето отново същата карта. Първата, която изтеглих и това ако е случайност. „Аз съм силен. Твоята сила е Любовта. Тя е БОГА в теб, който се намесва и поставя всичко на мястото си. Аз съм силен, защото БОГ е в мен“. Тя е много докосваща. 

СИЛВИНА:
Извинявай, че се смея, но просто си ми… Дай и аз да го прочета. „Аз съм силен. Твоята сила е Любовта. Тя е БОГА в теб, който се намесва и поставя всичко на мястото си. Аз съм силен, защото БОГ е в мен“. 

Участник:
Това ми звучеше като вчерашното утвърждение, което правих към себе си. Нищо не може да е по-силно от БОГ и аз не мога да потъвам и не мога. То е просто като светлина. 

СИЛВИНА:
Да. Като каза утвърждение, в тези карти на Мими Дамянова има и утвърждение. Последното изречение е нещото, което е за деня и е хубаво човек да си го казва. Ми, това няма какво да се тълкува, просто е велико. И аз много ти благодаря. 

Участник:
Надявам се, че след днешната лекция ще мога да намеря, от пет години има много неща, с които се занимавам, в духовен аспект говоря и не мога да ги проявя, такова усещане като все едно блокаж на личната воля да избера или нали аз знам, че и когато ми е позволено тогава, днеска благодарих, че ми е спряна тази сила, защото можеше да направя нещо, което не е както трябва и това е една благословия към мен и ако ми е позволено да мога да се проявя през и след тази беседа се надявам всичко… 

СИЛВИНА:
Сигурна съм и картите много ще ти помагат и трите колоди ще ти помагат.

Участник: 
Благодаря! 

СИЛВИНА:
Така, благодаря ти! Ами то си е това чудо само по себе си това, което току-що видяхме, нали така, как се падна същата карта от 78, просто… Я да видим Заповядай. Ти намисли ли си твоето нещо и искаш ли да го споделиш?

Участник:
Да, може да го споделя. 

СИЛВИНА:
Заповядай! 

Участник: 
Здравейте на всички. Казвам се Ваня. Имам две теми. Едната ми тема е свързана с Любовта, с партньора до мен. Това мисля, че е по-важното. А другото е с нещата, които правя. Правя книжки за деца. Децата са много специална тема в живота ми. Малко се вълнувам. Мисля, че имам специална връзка с тях и искам да направя нещо, което, тоест правя нещо, което да им даде една искра, така да го кажа и много ми се иска това, което правя да го развия, за да може да бъде към повече деца и техните семейства. Това са двете ми теми, така че, не знам. 

СИЛВИНА:
Аз ти благодаря, че си на сцената. На събитията не е случайно и кой се появява на сцената. Това отдавна съм го разбрала. Човек идва с някакъв въпрос, проблем и така, но неговото присъствие и това, за което той и неговият Дух работи. Твоят Дух наистина работи за това хората да развият връзката с това вътрешно дете, както го наричат, с този Творчески Принцип. Така. Хайде, заповядай. 

Участник:
„Бъди нежен със себе си. Пътят е процес, не изпит“. Това е нещо много силно. Аз съм бивша спортистка и там уморен, неуморен, трябва да си в кондиция и границите, така да се каже, са доста… Прагът е много висок на границите и това много определя част от моя характер. 

СИЛВИНА:
Да. Но и за всички нас, които сме се устремили в творческия процес, да кажем, да постигаме различни неща. 

Участник:
Абсолютно. Просто съм много строга към себе си понякога. А това е обратното.

СИЛВИНА:
Да сме нежни към себе си. Това наистина е проявление на състраданието към себе си, на милостта към себе си, което се радвам, че се появява като тема, защото най-вероятно ще се появи като тема в живота ни. Просто животът да е по-нежен и милостив към нас и да не е толкова изискващ, с толкова много задачи и неща всеки ден. А малко по-спокойно да е всичко. Така. Добре, връщаме картата и си теглиш карта на Свободата и на Истината. Най-отгоре. Добре. Картата се казва осъзнаване, пробуждане. „Виждаш истината такава каквато е. Отварям се за Истината. Очите ми съзерцават светлината на Истината“. 

Тая карта и аз я изтеглих преди малко и отново имаме тази тема. Аз съм убедена, че творческият процес, без да виждаш, без да имаш връзка, което всъщност Истината ти помага за тая връзка, да сваляш идеи, да сваляш неща, няма как да стане без това, без тази чистота, без тази силна връзка с Истината. Добре. Ваня, хайде. Аз съм като момичетата на късмета днес. Заповядай.

Участник:
„Аз поставям граници. Свободата на Духа и границите на личността са Добродетели. Пази и двете грижливо. Поставяй границите си с Любов и ги отстоявай, когато е нужно. Аз съм първо на БОГ и на себе си“. 

СИЛВИНА:
Това най-вероятно отговаря на първия ти въпрос за връзката, нали?

Участник:
Да. 

СИЛВИНА:
Доколкото усещам. Малко болна тема е, нали? 

Участник:
Да. Определено. 

СИЛВИНА:
Много са жертвоготовни жените. Значи, явно идва момент жената да постави граници. До тоя момент някак си така, че мъжът каквото нали, всичко, всичко трябва да се случи. Най-вероятно, за мен лично, моят отговор е този, за теб е сигурно друг. Но мисля, че в тая посока ще има промяна при всички, някак си жената повече да се отстоява. 

Участник:
Старая се, уча се. 

СИЛВИНА:
Защото много често отговорът е у жената. Аз в това съм се убеждавала и трябва да го отстоява. 

Участник:
Наистина е така. Напълно съм съгласна. 

СИЛВИНА:
Добре, Ваня, благодаря ти. 

Участник:
Аз благодаря. Прекрасни сте. 

СИЛВИНА:
Благодаря от сърце. Много ми хареса това: „Аз съм първо на БОГ и на себе си“. Картите на Мими наистина са изключителни. Добре, заповядай.

Участник:
Здравейте. 

СИЛВИНА:
Здравей. Заповядай. 

Участник:
Здравейте на всички. Казвам се Красимира Димова. Искам да задам един неличен въпрос, а по-глобален, който в момента предполагам, че всички ни безпокои и си го задаваме вътрешно в нас. Това е за нашата страна. Дали ще бъде защитена тези дни от всичките глобални катаклизми, които се случват. И военни също. 

СИЛВИНА:
Сега тука картите, ще видим какво ще се появи с картите. Тука много може да се коментира. 

Участник:
И как ние като българи с нашите символи, които са ни в ДНК-то и в същността ни с глаголицата и с орендата и с всичко, което вие докосвате до нас, може да бъдем полезни и как да работим с тях. 

СИЛВИНА:
Добре, аз имам много какво да кажа, но нека да видим какво ще ни даде Словото по тези теми. Заповядай. 

Участник:
„Когато почиташ чистотата, животът сам се подрежда около теб“. 

ГЕОРГИ:
Ето го. Да. Чисти мисли, чисти думи, чисти чувства, чисти дела. И на Земята вече чист въздух. 

СИЛВИНА:
Аз никога не съм се притеснявала за България. Това е една Абсолютна Вяра и то не е просто Вяра, това е едно знание, защото аз процесите ги наблюдавам, тяхната логика и всичко, и съм абсолютно спокойна. Аз съм казала отдавна, че на всички места, където е страдал ХРИСТОВ ДУХ, ще има войни. Заратустра е роден в Иран. ХРИСТОС в Израел. Ами, няма как това да се отмени. Една приятелка пита: „Силвинка, да се молим ли за Иран?“ Това беше преди време. Казах: „Виж, тука вече сме Христова карма. За Христова карма, молихме се много, за да помогнем на България, защото тук са и Одисей, и Залмоксис, и много неща имаше тук просто, но за неща, които вече са навън, извън това, което БОГ е определил, ние просто нямаме право“. Поне на този етап съм казала, че ще има пет катарзисни години. Вече сме във втората. За тия неща наблюдаваме и това е нещото, което… и разбира се за това, което е в нас. Просто да продължим нашия светъл път, да продължим да работим за тесния ни кръг, за по-широкия ни кръг, за България, кой докъдето може да помага. Така че осъзнаването на хората, защото в осъзнаването на хората е ключът към изхода от всякакви подобни неприятности. И картата… я да я прочета пак. „Когато почиташ чистотата, животът сам се подрежда около теб“. Така. Карта на Свободата. Заповядай. 

Участник:
Баланс. „Баланс между сърце и разум. Живея в хармония. Дишам между Любов и светлина“. 

СИЛВИНА:
Пак същото. Това е отговора, който не е само за теб, понеже ти не зададе личен въпрос. 

Участник:
Той е и за мен. 

СИЛВИНА:
Той е и за теб, и за всички ни със сигурност. Словото работи в много посоки. Баланс между лична сила първо, от тази глава е, баланс между сърце и разум. „Живея в хармония. Дишам между Любов и светлина“. Дишам между Любов и светлина. Това е отговора. Това значи, че за всички, които дишат в Любов и светлина, няма никаква опасност. Няма никаква причина да се притесняват. Да дишаш това е велик процес. Това значи свобода, осъзнатост, това да се ползваш от благата. Ще направим след малко медитация, която… ще говоря пак там за това. И разбира се да използваме силата си, личната сила, всеки, с което може да допринася. Така. 

Участник: 
Това беше и моя личен въпрос. Как мога да помагам повече чрез моя потенциал да го разгърна с личната ми сила на повече хора? 

СИЛВИНА:
Да. Баланс. Ти си Дух, който възстановява баланса. Ти затова толкова се тревожиш за това, че човечеството излиза от баланс и то за баланс най-вероятно между държави, а не толкова между хората или личния баланс. За това работи Духът ти. Ти с какво се занимаваш? 

Участник:
Занимавам се с холистични методи на лечение. 

СИЛВИНА:
Лечител. БОЖЕСТВЕНО ЛЕЧЕНИЕ не си още. 

Участник:
Не. По-материални са, боуен терапия и остеопатия. 

СИЛВИНА:
Да. Чудесно. И не се ли чувстваш полезна в това? В смисъл…

Участник:
Напротив, чувствам се полезна, но искам все повече да разгърна потенциала си и да не усещам това разколебаване в мен. 

СИЛВИНА:

Знаете ли, човек постигне ли баланс, в него няма колебание, няма съмнения. Това е Абсолютната Вяра. Тука искам, нещо се сетих за Вярата, което ще го вметна тук от УЧИТЕЛЯ. „С Вяра всичко се постига. За каква Вяра говорите? Под Вяра аз разбирам онази сила, която върши чудеса. Тези, които работят за другите хора, те са придобили вечната радост или казано на окултен език, имат постоянна връзка с Божественото Съзнание. Който има тази връзка, той разполага с магическата пръчица. Щом удари с нея, палати се образуват, дрехи, ядене се приготвят, всичко имат на разположение. Който е във връзка с Божественото Съзнание, той всичко може да направи. Вие често се оплаквате от болки в главата, в сърцето, в корема, но не можете да приложите Вярата си и търсите лекари. Щом имате Вяра, Надежда и Любов, защо не се лекувате с тях?

Ей това колко пъти съм се питала, казвам: „Ти имаш ли вяра?“ „Имам.“ Тогава какво търсиш? Какво търсиш? Защо ходиш? Е, да, ама ще отида, защото примерно химиотерапия или не знам какво. Значи нямаш Вяра. Ако имаш Вяра, няма да ходиш да те лекуват по тоя начин. И ето го потвърждението от УЧИТЕЛЯ. Затова твоята тема е Вярата. Просто трябва да си наистина абсолютно убедена в силата си и тя ще нараства. Колкото повече човек манифестира тази своя Вяра в различни ситуации… Аз съм минала през наистина много изпити, за да устои Вярата ми. Какви ли не ситуации, в които въпреки всичко, което се случва, никакво разколебаване, никакво съмнение и Вярата расте. Наистина има една точка в сърцето на човека, което е центъра на Вярата. Когато тя стане слънце изцяло светещо, тогава става това, което ХРИСТОС е казал. „Ако имате Яяра колкото синапово зрънце“, това е имал предвид, точно тоя център, „планини можете да повдигате“. Така че ето я твоята тема за Вярата. Добре. И още едни, още една карта. 

Участник:
„Аз сънувам. Понякога сънищата отварят врати, за които дори не подозираш. Обърни им внимание. Спомни си някои от тях. Помоли се искрено и ще сънуваш своето спасение. Аз сънувам Божествения свят“. 

СИЛВИНА:
Което значи, че наистина ще получиш водачество, така че да си следваш наистина пътя, твоето си призвание, твоето нещо и да го следваш абсолютно убедено. 

Участник:
Благодаря. 

СИЛВИНА:
И да, това, което говорихме за воалите на епифизата, ние всеки път го говорим и сънуването ни става все по… 

Участник:
Да, така е наистина. 

СИЛВИНА:
Цветно, все по-интересно. 

Участник:
И все по-запомнящо се, което е много странно. 

СИЛВИНА:
Да, толкова дълги истории. Понякога съм се чудила, някой като почне, ето Оги е шампион. Ама едни сънища дълги, дълги. Как го запомни това, бе, човек? Но това е една наистина много голяма будност на съзнанието, което когато човек я има, просто дори в тази фаза на несъзнателно или как ще го нарекат вече психолози, няма значение, но човек може да запомни всичко, защото там има послания за него или за някой, на който той ще разкаже съня и заради това е важно да ги запомняме, да ги записваме. Ето това е и една от темите на Божествения Навигатор, да си записваме такива интересни сънища и преживявания. 

Участник:
Благодаря. 

СИЛВИНА:
А иначе по темата за България и за сънуването, защото беше друга темата, понякога сънищата отварят врати. Отварят врати. Това е Словото, което в момента ми светва. Нови възможности ще се дадат на България и на всички страни, в които има светли праведни, как да кажа, работи Светлата Сила в посока съзидателна. Така че тепърва това ще го виждам. Аз между другото съм казала, че от март месец ще почнат да се нареждат нещата в България и наистина с новия президент и с нещата, всичко ще си дойде на мястото. Добре, благодаря ти. 

Участник:
Аз благодаря, че днеска имам възможността да ви видя на живо за първи път и така да се докосна до вашата наистина Божествена енергия.

СИЛВИНА:
Благодаря ти. Благодаря от сърце. Добре. Чудесата с карти. Интересно.

ГЕОРГИ:
Дойде време да ви представя нова книга на ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ, защото е двойно по-голяма и в старата „Шепа слънце“ имаше 96 стихотворения. Тук има още 97 и стана едно прекрасно окултно число, като ги събереш – 193. 9 + 1, 1 + 9 = 10 и 3 е 13, основното число на Вселената. Да. Така. Сега ще отворя, където ми падне и ще ви прочета едно, а след това ще направим следния, така да се каже, вълшебно-магьоснически ритуал. Виждате ли тази купа? Тази купа е направена от специална сплав и издава звукът ом на Хармонията. СИЛВИНА я взе. Сега, в нея има от всяко едно стихотворение едно листче и аз няма да ги тегля, само ще отворя капака. Трима души ще излязат, ти може да ги избереш и да изтеглят по едно, и аз после ще го прочета от книгата, ако го знам наизуст –  знам го, ако не го знам – го чета от книгата. И искам да ви кажа, че няма начин, да няма да допадне на някой, някое от всички тия стихотворения. Те са изключително разнообразни и по вид, и по атмосфера. 

Един приятел ги чете и вика: „Абе, ГЕОРГИ, ти знаеш ли коя е в ямб, коя е в хорей, коя е в амфибрахий?“ Това са стъпките поетични. Викам: „Абе, Ванка, абе, нали си талант и ти, ти си художник, аз съм поет. Пиша, пък после ще му мисля, защото то, идва ти вдъхновението, идва ти музата.“ Висоцки пее една песен и казва така: „Ами тая нощ музата беше при мене. Обаче яде, пи и сутринта ми поиска 3 рубли за такси“. Ясно за какво става въпрос нали? Под формата на шега го казвам, но има такава песен. 

И така. Ето я колко е голяма, това е предната страница. Искат да я заснемат. Така, това е отзад, на задната страница, където има малко сведения за автора. Много малко са, защото в първата стихосбирка си бях написал всички професии и те бяха някъде около 36, но тогава не ме знаеха и дадох такива автобиографични данни. Така. И ето сега, СЛАВА ТЕБЕ, ГОСПОДИ. Абра кадабра. Всичко е точно. Ако искате да ви говоря така, такива мантри, които са. Паднаха се и оттука, и едно съвсем кратко тука. Едното е „Вълшебно е“, а другото е „Все към теб“. Все такива, абе те много силно любовни стихотворения ще ги наречем, интимни, лирични и така нататък. Ето сега:

„Вълшебно е,
по залез да целуваш устни,
които дълго са те чакали сами..!
И тиха, топла гръд,
подобно хляб насъщен,
влудената ти Обич,
да засити…“

А другото е писано, когато съм бил изглежда военен и не може непрекъснато, трябва да служиш на някой, както сега служим на ВСЕВИШНИЯ, всичките и аз. Ето сега „Все към теб“ е заглавието. Прочитам го. Това го знам наизуст, обаче искам да го прочета.

“През разлъки и помисли грешни.
През съмнения и чужди мечти,
Все летя – като луд албатрос –
към оная любима скала,
откъдето се вижда морето
и гнездото на родният залез…

Все към теб!
Аз ще тичам в дълбоките пътища
на очите ти упречни.
Като лек самолет ще докосвам
на сърцето ти бялата писта.
Като Утро ще идвам.
Ще си тръгвам
като песен на скитник.
И от мен ще остава
разтопеният сняг по килима…
или облаче прах..! 

Все към теб!
Като бясна магнитна стрелка
подир буря магнитна.
Като тънкият връх на светкавица

към родопска ела.

Все към теб!“

Да. Подарък беше това за вас. А сега ще отворим вълшебната кутия.

СИЛВИНА:
Аз съм казвала, че ако музиката е най-силното Слово, което е на Детския Принцип, на ТВОРЕЦА, поезията е следващото по сила Слово и това е Словото на Женския Принцип на БОГА, както съм казвала името, АЛМА или ЗАЛМА. И е това, че ГЕОРГИ пише поезия. 

ГЕОРГИ:
Поезията крие… Знаете ли с кое е изключителна? Със своята уникалност, защото в няколко реда можеш да кажеш абсолютно огромни Вселенски Истини, само в няколко реда. И аз обичам да пиша и много от стиховете са ми къси, съвсем къси. Вижте сега ще ви кажа едно, което съм го написал като студент и моя приятел Николай той го записа. Той после ми даде много стихотворения. Аз ги казвам за момента или правим като следвах в Търново, филология следвах и там всички литератори, всички поети, всички писатели, все такива и правим конкурс. Разбира се, не искам да се хваля, ама имаше още няколко, които бяха издали стихосбирки. А интересно защо студентският колектив винаги изкарваше моето стихотворение, че е най-добро. Не знам защо. Ония бяха издали вече, докато аз много късно издадох книжка. Ето: 

„Животът ли?
Това е близост
на две сълзи до други две?
Два погледа със отразено
един и същи къс небе“.

Казал съм го поетично, а Екзюпери го е казал същото и казва така: „Двама души се обичат. Не само когато се гледат в очите, а когато гледат в една посока“. Нищо да не може да ги раздели. Животът и това е близост. Значи най-напред сълзи. Сълзите могат да бъдат от какво? Могат да бъдат от нещо тъжно, но могат да бъдат и радостни. От две сълзи до други две, един срещу друг, две. Два погледа с отразено един и същи къс небе. Небето е БОГА, Вярата, Надеждата, Любовта, всичко. И гледаме в една точка. Това е абсолютно стихотворение за тъй наречената Андрогинна Любов или андрогинна двойка. 

СИЛВИНА:
За нобелова награда за поезия. 

ГЕОРГИ:
Да. Да. Ти ме подсети. 

СИЛВИНА:
Някои искат за мир да получат. Ти за поезия трябва да получиш.

ГЕОРГИ:
Наистина имах един познат рецензент. Той, когато не можеш да станеш добър поет и си некадърен, ставаш литературен критик и ставаш много добър литературен критик. И той беше станал точно такъв. И ми чете стихотворенията и давам аз на него акъл, той на мене ми дава. И вика: „Георги, абе това стихотворение, дето си го казал тука, то е толкова силно, че може да станеш кандидат за Нобелова награда за поезия“. 

Веднъж казах за, преди много години как един поет неизвестен, той имал само няколко стихотворения, обаче станал лауреат на Нобелова награда. Неговото правителство го предлага на Нобеловия комитет и него го избрали. Обаче наистина като прочетох стихотворението, то е изключително. Така. Сега ще ви го кажа и него, и после ще кажа и едно от мене. Те са все такива кратки четиристишия.

“Човек е сам върху сърцето на земята,
прободен от един единствен слънчев лъч
и неусетно пада вечерта“.

Велико стихотворение. Това е от Квазимодо. Квазимодо, като му знам името какво е, аз си мисля, той Квазимодо е бил слугата, клисаря в черквата на Парижката Света Богородица, където я е спасил. Те я осъждат на изгаряне като вещица и младата, и хубава. Да, Есмералда. Тя циганка. Както и да е, сега ще ви кажа едно друго. 

„Задушава ме тая необятна любов,
невъзможна любов, неизбежна.
Ти в отвъдната нощ,
аз в отсамната нощ
и умиращи дни помежду ни“. 

Ще ви го разтълкувам. Бях много влюбен в една жена и тя. И ако нямахме по две деца и не бяхме женени, щяхме да се оженим. Ама не става, нямаше. И то затова съм го писал. Задушаваме тая необятна любов. Нещо необятно не може да те задуши. Невъзможна любов. Ааа това е абсурд. Аз да да си оставя семейството и да отида. Не. Неизбежна обаче, защото когато се видяхме, на следващия ден случайно се виждаме пак. Запознаха ни, само 30 секунди, преди да доближа до нея, казвам истината, на 50 м нещо ме чукна точно в центъра на сърцето, без да знам защо. Помислих, че е камъче. Няма нищо. Точно като игличка. Когато се приближавам, тя ме погледна. На следващия ден стоим един до друг. 

СИЛВИНА:
Ето това са стрелите на Амур. 

ГЕОРГИ: 
На едно съвещание тя казва: „Георги, започвам да се влюбвам в теб. Ако сега ми кажеш да тръгнем пеша за северния полюс, ще тръгнем.“ Ние бяхме на 80 км от полярния кръг. Това е в Западен Сибир. Тръгвам. Представяте ли си? Значи като че ли 1000 години сме били заедно и аз тогава по тая невъзможност написах това стихотворение. Неизбежна, ти в отвъдната нощ, нощите са любовни, ама при мъжа си там. Аз в отсамната нощ при моята и при децата, и дните умират и заминаваме. Е те това той каза литературния критик: „Ей, Георги, това е за Нобелова награда, да знаеш“.

Така, до тука, сега, СИЛВИ, избирай. Дай да видим тука. Ето купата виж златна, от метал. Ако искаш ти тегли най-напред. Ами полага се на шефа.

СИЛВИНА:
Има ли желаещи да си изтеглят Слово? Силвето. Хайде Силве. 

ГЕОРГИ:
Еее, Силви. Голям късмет. Я да видя какво ти се падна? 

СИЛВИНА:
Тя даже две изтегли. 

Участник:
„Спомен за триумф“. 

ГЕОРГИ:
Да. А ти две ли извади без да искаш? 

Участник:
Да. И „И аз съм гражданин“. 

ГЕОРГИ:
Да. „Спомен за триумф“ е едно младежко, хубаво стихотворение.

СИЛВИНА:
Листчетата остават ли у човека, който си ги е изтеглил? 

ГЕОРГИ:
Ами ако искат да, после ще ги напиша пак, които изтеглите. Иначе сега, имате така невероятния късмет, че днеска за пръв път представям книгата. Аз снощи я видях, че дойде. Така че това е, така да се каже, премиера на книгата на ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ „Шепа слънце“. 

СИЛВИНА:
В нея има доста нови стихотворения. 

ГЕОРГИ:
Много, 97, с едно са повече от старите. Така. Чакай да видя по памет дали ще си го… То е само две куплетчета. „Спомен за триумф“. 

Какви хлапета бяхме, а момчета?!
И колко искахме да полетим?!
Машините докосваха полето
и вдигаха се, леки като дим..! 

И парашути – шарени конфети –
се спускаха от Синевата хладна…
А нашите очи, очи – комети,
въртяха се улисани и жадни…

Най-сетне кацна близко самолетът.
И втурнахме се, палаво ято.
Бях най-щастлив от всичките момчета,
че пръв допрях блестящото крило.

Това е „Спомен за триумф“.
А другото беше: „И аз съм гражданин“. 

And I’m a citizen на крайните квартали на Вселената…
И аз седя в пристанищната кръчма…
И аз си пийвам с ангелите – докери…
И аз обичам Бога на морето.
И аз във Бурята на ГОСПОДА се моля:

О, ГОСПОДИ, душите ни закриляй!!!
Делата ни, направени и ненаправени, прости!!!
Вземи ни в СВЕТЛИНАТА на СЪРЦЕТО СИ!!!
От шепа мрак да станем ШЕПА СЛЪНЦЕ!!!“

СИЛВИНА:
Това е и заглавието на стихосбирката. Знаково стихотворение. Заглавието на стихосбирката. 

ГЕОРГИ:
Заглавието. Да, това е заглавието на стихосбирката „Шепа слънце“. Да. От шепа мрак да станем всичките шепа слънце. Ето това стихотворение е дало заглавието. Така. 

СИЛВИНА:
Показва едно от големите чудеса на опрощението, което човек има ли всеопрощение… 

ГЕОРГИ:
Искаш ли някой да изтегли, още някой, ако искаш? Иска ли още някой да изтегли? То ще има доста кандидати, а добре Миро, я да те видя. Ей, бръкни отдолу, в дъното. 

Участник:
“Дунавско хоро“. 

ГЕОРГИ:

А, ще ви го кажа. И него го знам. Това ми е едно от любимите стихотворения.

Всеки път, щом го чуя, изтръпвам!
То събужда в мен Древния Дух.
Зажадувам за стреме извито
с кон до конят на Хан Аспарух..!

Зажадувам за степ и за вятър.
А в степта – белолика бреза.
Мойта кръв като грива се мята
и препуска към южна земя.

То се лее. В чертогът сърдечен
надживява царе и съдби.
Като цвят – мимолетен и вечен
под Преславските бели стени. 

Като изгрев искри над Балкана.
По пътеката слиза Шибил.
А пък брат му виси на мегдана
с бяла риза смъртта укротил. 

То се лее! И волно, и силно!
Сбрало в себе си зло и добро!
Майко моя, безсмъртна Родино!
Не хоро, а ЖИВОТЪТ Е ТО!!!

Браво, Миро. Изключително. Браво, че изтегли това стихотворение. Добре.

СИЛВИНА:
Силата на Родината, на свещената земя България, която все повече ще се…

ГЕОРГИ:
Още едно любимо стихотворение ще ви кажа за Ахтопол. Мисля да го подаря на Ахтополското кметство. „Ахтополски спомен“. 

На брега – върху пясъка тих,
взводът спря за почивка свръхкратка.
Есента разпиляваше птици
и напираше в гроздове тежки.

Зад горите узряваше залезът
върху синият клон на денят:
и на лакътя – легнал на бузата –
като ласка бе топла земята.

Изведнъж от лозята притихнали
и утихнали в морския завет,
се завтече с препълнена кошница,
босонога и дребна жена… 

Тя дотича до нас, запъхтяна
през червеният упор на пясъка
и на всеки подаде със нежност
по една едра, дъхава праскова.

После дръпна назад черна кърпа
и със кръстени, груби ръце,
дълго гледа как сладостно ръфахме
южността на мъхнатия плод. 

И когато си тръгна Безименна
под крилото на вятъра син,
всеки знаеше нейното име –
Тя се казваше просто – РОДИНА!!!

Това е абсолютно истински случай. Аз много стихотворения съм ги писал по истински случай като „Посещение в манастира“. Ама е дълго, ако го бяха изтеглили, щях да го кажа и него. Така. Но има за всеки, има за всичко. Ей, добре, подсети ме накрая. Като не не ми е пред очите, не го виждам, какво да правя. 

Тя се състои от пет цикли. Само ще ви ги прочета където са, за да кажа съдържанието. „ПЪПНА ВРЪВ“. Това са стихотворения за всички родолюбци, патриоти, за България. Има наистина прекрасни стихотворения, посветени и на любимците ми, и на Ботев, и на Левски. Така. И добре е човек да ги прочете. Ето тука „Краят на пътя“, „Плиска“, „Вестоносец“, „Хайдушка смърт“, „Клетва за Семир“, „Дунавско хоро“, „Молитва“, „Деветнадесети февруари“, когато е обестването на Васил Левски. „Спомен за втори юни“, „Втори юни“, „Порой“ и така нататък. 

Следващия раздел е „СЯНКА И ПЕПЕЛ“. Неговото мото на тоя цикъл и защото впрочем всичко е по-безплътно от сянка и по-евтино от пепел. Това се дава за нещата от живота, които човек ги… Те са илюзорни, обаче човек започва да си мисли, че са основни, отдава се на тях и така се подчинява на собственото си его. Започва да гони материалните неща. Вместо да сложи винаги Духът пред материята, защото Духът командва материята и в най-робската страна. Робите им се полага да бъдат там роби. Няма нищо случайно, но роба иска свобода. В крайна сметка ще я получи, ако е разумен. И то по-бързо. 

Третият цикъл се казва „ПОЧТИ ЛЮБОВ“. Така. Тука започва така. Я да видя дали ще се сетя. 

О, хълмове, изваяни от слънце!
О, хълмове, изваяни от Дъх!
О, хълмове, изваяни от Нежност! 

Далечни
като търсеното щастие. 

Почти мечтани
и почти сънувани… 

Почти видяни
и почти докоснати… 

Почти ЛЮБОВ!!!

Знаете ли защо съм го написал? Написах го, защото земната обич и Любов тука няма, а е илюзорна. Тука има харесване, привличане, всичко останало, но обичта стигат само андриогинните двойки, а Любовта е за Божествения Свят. Там е от аватарите нагоре. И заради това съм казал „Почти Любов“. Виждате ли? Прекрасно стихотворение. Според мене и това е за Нобелова награда, да, казва всичко. 

След „ПОЧТИ ЛЮБОВ“, следващият цикъл е „МИЛЕНИУМ“. Това е вече за след 2000-та година и това са само нови стихотворения през целия цикъл. 

И последното е „КЪМ СЪРЦЕТО НА СВЕТЛИНАТА“. Това е за всички вас, защото сте духовни. Тука е и „Аватар“. Гледам, че има стихотворение. „Целувката на БОГА“, „Безсмъртие“, „Любов“ и така нататък. „Ода за Небето“. Много интересни стихотворения има и не ви я препоръчвам, да не си правя реклама, защото много хора ми прави впечатление, че вече започват да разбират от това изкуство, което е. Цялата култура, дали е музика, дали е живопис, дали е поезия, дали е проза, дали е театър, много се обръщат натам, защото това са помощните средства, културата на Духовността. Значи всички тия изкуства са помощни средства на истинската Духовност, на Божествената и на Ангелската.

Добре, сега давам думата на СИЛВИНА. 

СИЛВИНА:
Благодарим. Успех на новото ти дете, което създадохме. Тук имаме сто бройки само, но ще я пуснем вече свободно книгата през сайта.

Сега да направим медитацията. Съгласни ли сте? Тя се казва медитация „Чудотворно Изцеление“. И това е една разходка до извора на Живата Вода и Здравето. Между другото, понеже всичко в природата го има и в човешкото тяло, като това го записах, проверих да видя къде е Извора на Жива Вода в човешкото тяло, и се оказа, че това е далакът, където се произвежда кръвта на човек. Кръвта неслучайно е червена, просто защото етерът е такъв и там е изворът на тая жизненост, която чрез кръвта се предава на абсолютно целия организъм.

Но сега ще си представим една разходка. Аз ще прочета текста и ще помолим ангелите, чудотворни лечители, да са с нас, за да ни помогнат за нашето изцеление.

„Високо, високо в планината, там, където слънцето целува водата, въздухът я прегръща, силата на земята я изпълва, в нея се влива животът. Там е Изворът на Живата Вода, недокоснат, вечен, свещен, достъпен само за хората, в които гори Пламъкът на Вечния Живот. 

Там високо сме сега, за да се свържем и отпием от Свещения Извор на Живота и Здравето. Там е и Книгата на Живота, която се отваря за нас и там е написано ясно името ни.

Виждаме безброй чисто бели страници, на които можем да започнем да записваме новия си Чист Живот. 

ВИСШАТА ЛЮБОВ върши чудеса. Дето мине, тя твори и пресъздава. Тая ЛЮБОВ трябва да се изучава. Всички знания на човечеството, събрани от 8 000 години, не могат да се сравнят с най-малката проява на ВЕЛИКАТА БОЖИЯ ЛЮБОВ. ЛЮБОВТА това е един алхимичен закон. Когато вие обичате, ще знаете всички елементи да превръщате. И вие като превърнете елементите с вашия еликсир, няма да има стена, която да не се разруши, врата, която да не се отвори. Имате някой приятел в затвора, но тогава няма да има затвор, който да не се отвори. Няма да има неправда, която да не се оправи. Няма да има смърт, която да не изчезне пред ЛЮБОВТА. Когато минете из пътя, с вашата магическа пръчица ще правите чудеса. Това е ЛЮБОВТА. И тази магическа тояжка я носи сега ХРИСТОС и казва: „Даде ми се всяка власт на Небето и на земята“, а тази власт е тояжката и ТОЙ като дойде, ще започне да маха“.

Сигурна съм, че ще има доста хора, както сподели и как се казваше, жената, която тегли и питаше за силата. С множество облекчения. Примерно, на мен ми казаха, че епифизата ще ми лекуват. Това е следващото, което ще бъде излекувано, понеже знам, че там имам известен проблем. И така при всеки със сигурност ускорено изцеление.

За Раят на Земята, понеже една от темите беше: Има ли Рай на Земята? „Раят на Земята се намира в човешкото сърце, там където Дух, душа и съзнание са съединили в свещен съюз. Човек, постигнал Рая, живее в Рая“. 

По повод кармичните процеси, наблюдавах, бяхме в Стара Загора и някак си вниманието ми беше насочено към „Божествена комедия“ и там се разказваше и за чистилището, и за рая, и за това, което се надявам вече да сме преминали всички. И наистина се оказа, че има такова пространство като чистилище. Даже той доста точно го е описал. Викам: „ГЕОРГИ, все едно ние сме му диктували на Данте, как всичко е описал наистина толкова точно“. Наистина чистилището е едно пространство, което той казва: душата, отново ѝ се прожектират грешките и вече ѝ се дава опрощение. След което, всъщност това опрощение как се изобразява и в митологията, като преминаване през реката, той го казва Лета, където всъщност, това не е просто Река на Забравата, а там се изтриват греховете. И след това минава през още една река, която той нарича Евномия, където се дават наистина новите възможности на човек. 

И след това е Раят, като Раят е на сфери, така както и той го описва. Той го описва по планети. Казва, че Първата Райска Сфера е на Луната. За мен планетите, както и всичко са Принципи. Луната какво прави? Тя пренасочва всичко. Всичко се пресътворява. Всичко се обновява в живота на човека и негативите вече не са насочени към него, защото наистина Луната има тая сила да насочва. Всичко в живота му е осветено, живее в чистота и това е Първата Райска Сфера и тя всъщност се дава според силата на аватарите. Когато имаш тези сили, да можеш да осветиш, да пресътвориш, живееш в една чистота, спокойствие, няма кой знае какви негативи. Общо взето живееш един доста по-спокоен живот, след като си преминал през катарзиса, който е. Като това преминаване, то не е както са го описали еднократно и това, дето казват хората, ще си повиша вибрациите като направя една медитация. Това не става еднократно, а това е един процес, както всички знаем. Ден след ден една частичка, която е била в ниските измерения, в ниските пространства, се осветява след осъзнаванията на човек. Издига се през чистилището към високите измерения и така човек всъщност се просветлява.

И когато този целият процес завърши, вече може да се каже, че той е в Рая. Тоест, той живее в изцяло в Светлината. Така че Раят на Земята е абсолютно реално нещо. Давано е на хората и пак се дава, едни наистина добри условия и хубавото е, че вътрешният Рай се проектира във външния живот, в живота ни. Наистина човек се поставя във все по-добри и във все по-добри условия и това е силата на Чудото на Всеопрощението. 

Когато човек има това чудо в живота си, той вече живее един наистина много по-спокоен първоначално и все по-пълноценен живот, минавайки към следващите и следващи Райски Сфери. 

Ради, заповядай, ако искаш за момент. Понеже казах за темата за Всеопрощението, аз знам, че ти искаш да разкажеш по тая тема нещо.

Радина:
Да. Здравейте, приятели и от мен. Честит нов месец. Честит 1-ви март. Бели и засмени, румени, червени, от Светлината, Любовта и от БОГА озарени. Аз съм Радина и ще се включа с разказ за няколко чудеса. Едното е за чудото на прошката, на Всеопрощението. Ще ви разкажа и едно от чудесата на Любовта и накрая ще ви представя следващите събития. Преди всичко това искам да напомня, че едно от чудесата, до които всъщност ние имаме достъп сега в това прераждане, това е чудото Божествено Лечение, дадено от СИЛВИНА БЕЛ ИЛАЛИ. Благодарение на което можем да постигнем изключително много. Просто то е нещо наистина вълшебно. Повечето от вас са чували за него. Който има интерес, той е и Метод за лечение, и за усъвършенстване, и за постигане на много цели, за откриване на правилния път. Който има интерес, може да се поинтересува. Има информация на сайта: georgiizvorski.com, има информация и във Facebook страниците на ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ, на СИЛВИНА БЕЛ ИЛАЛИ, има и специална страница „Божествено Лечение“. 

СИЛВИНА:
Не знам. Това е едно призвание, което човек в един момент нещо го извиква и… Но това, което бих искала да кажа, че ще поработим малко повече да задвижим там нещата, за да насочим хората към лечителите, които работят с Божествено Лечение. Защото има хора, които наистина могат да помагат, минали са Обучението, а пък някак си така това остава малко встрани от вниманието. И предполагам много неща ще се случват в тая посока. Сигурно за това говориш. Не знам по тая тема. 

Радина:
По принцип не го бях предвидила, но някак си изведнъж… 

СИЛВИНА:
Може би, защото тая година нямаме предвидено такова Обучение и аз все още имам питанка: какво има предвид БОГ, може би ще бъдат някакви онлайн повече събития. 

Радина:
Ами хора ни писаха лично, да ни питат, от чужбина, дали ще има събитие и дали да се връщат. 

СИЛВИНА:
Ще видим. Но е нещо наистина много безценно и така, да стига до хората. Това ни е задача. Една приятелка наскоро искаше в бизнеси някакви да ме вкарва. Викам: „Виж, моята задача е да учиш, наистина да даваме“. Не че подценявам бизнеса, аз съм делови човек, но някак си не съм изпратена за това. Просто нашата задача е да учим хората, основната. 

Радина:
Така. И преди няколко дни, може би около месец или две-три седмици преди Събитието, просто ми минава постоянно тази мисъл: „Прошката е най-великото чудо. Прошката е едно от най-великите чудеса“. И сетих, че в книгата си „Златните завети“ ГЕОРГИ има постулат, който е точно за това. И в този постулат се казва точно, златен постулат 602. „Няма по-велики чудеса на Земята от искрената молитва, прошка и благословия“.

Чували сме, много говорим за прошката постоянно. За прошката, за Всеопрощението. Опитваме се да простим, но когато простим наистина от сърце, бонусите са големи. За да простим от сърце, пътят наистина може да е труден, защото когато ние трябва да простим за нещо или на някой, често пъти това е някой наш близък човек или някой, към който сме се открили, на който сме се доверили и който по някакъв начин с думи или с поведение, или с нещо може да ни е наранил. Понякога е нещо съвсем лекичко, нали, от днес за утре минава ни, но понякога може да са по-дълбоки нещата. И ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ казва, това на мен ми го е казвал лично: „Първо трябва да простиш на себе си и след това на другите“. Първата стъпка от прошката, всъщност това е приемането. Да приемем ситуацията, ГЕОРГИ неведнъж е казвал: „Значи приемаме ситуацията за 3 секунди. Каквото и да се случи, приемаме. Така ни е много по-леко“. 

Следващата стъпка вече, когато е на по-дълбоко ниво, това е разбирането. Наистина да разберем този човек. Ами, може би в момента, в който той ни е казал нещо или ни е обидил, може би пък той да не е бил добре разположен. Може да не се е чувствал добре, може да е бил натоварен. Или може пък единият да си мисли нещата по един начин, другият да ги мисли по друг. И може да има неща и от минали прераждания, което се случва често и така, когато го разберем, някак си ние му излъчваме Любов и не приемаме, наистина не трябва да приемаме нещата лично. Трябва да се обърнем към себе си, да видим какво да променим, как да го променим и защо, но да не го приемаме лично, защото единствената реалност това е ЛЮБОВТА. Всичко друго е илюзия. И ние живеем тук на Земята, за да се научим да прилагаме Добродетелите. Добродетелите ги прилагаме чрез такива ситуации на изпити. Това може да е изпит също в дадена ситуация и заради това едно искрено разбиране, съчувствие, приемане е следващата стъпка към прошката. 

И вече прошката, Всеопрощението, дълбокото, то наистина е последната стъпка. Но да простим искрено, от сърце, сърдечно. Прошката означава да обичаме, означава да излъчим Любов, защото когато ние простим едно нещо, а Всеопрощението лично за мен това е наистина един много дълбок процес. По този начин ние се освобождаваме от това нещо конкретно в ситуацията, но се освобождаваме и от много други неща с други хора, които чрез едно Всеопрощение дълбоко към един човек, на нас могат да ни се простят много неща, които са и от минали прераждания, и от това прераждане, и дори и с други хора. Някак си настъпва лекотата, настъпва спокойствието. 

И след това, наистина след това проявено Всеопрощение, настъпва и една Духовна Трансформация, защото това наистина така да простиш дълбоко и от сърце, човек се освобождава от изключително много неща и се издига. Просто БОГ му помага и го издига. А всъщност към прошката имаме, нали, най-лесният вариант след като сме проявили приемането, след като сме проявили разбирането, когато сме много силни, ние можем да намерим силата в себе си, за да простим. Как да я постигнем тази прошка? Да се опитаме да намерим силата в себе си, ако не можем, да си помогнем с Духовна Практика. Може да е Молитва, медитация, разходка сред природата, слушане на беседи на СИЛВИНА БЕЛ ИЛАЛИ и ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ по темата, четене на книги по тази тема, Слово. Ако вече и това не помага, следващата стъпка е наистина помощ от приятел, но някой приятел, който ни е много близък, който може да ни разбере и той дори без да му споделяме какво ни тревожи и какво така искаме да се освободим, той само с присъствието ще ни помогне. 

И вече ако наистина и това не помага, защото човек е едно нежно същество, може да бъде лесно раним, особено когато дава от себе си, смята, че прави най-доброто и така. И вече последната стъпка е БОГ да ти помогне сам. Значи, когато сме положили усилията и когато е минал определен период, вече наистина БОГ идва, взимате, хваща те и те изважда от това нещо. Това може да бъде като да получим директна мисъл, да усетим някакво присъствие. Може и случайно някак си да чуем нещо отнякъде, което изведнъж като някакъв ключ, хоп и отключва нещата. Това е приложим, не само за Всеопрощението и за много други, за много други ситуации, но просто това е вече за едно дълбоко, дълбоко Всеопрощение, след което човек наистина се издига нагоре и определено започва да гледа по друг начин на света и на нещата, на хората около себе си с повече разбиране, смирение, съчувствие, Любов и наистина прошката това е да обичаш. 

СИЛВИНА:
Да и дори да направиш добро на човека, с който има нещо такова, това е много голям ключ, да му дадеш нещо, да го подкрепиш с нещо. Това много помага. Интересно, че тая тема отваряш. Може би към наши близки, нали. Все си мисля, че денят на Всеопрощението е за нас, но може би и за нашите близки, ще ни е нужно това нещо да не го забравяме. Да. И като стъпки просто как можем да си помогнем. 

Радина:
Ами аз искам да ви разкажа едно чудо, обаче трябва да си взема вълшебната пръчица. Ей сега ще я взема. 

СИЛВИНА:
Добре. Аз през това време ще нещо, което съм си набелязала за така наречените Вестители на Чудесата. Благодаря. В църквата ги наричат знамения или вестители. Това е един свят. В света на чудесата всичко е живо. Всичко оживява и дори говори понякога. ГЕОРГИ казва: „Аз с всичко си говоря“. Аз дори избягвам да говоря за това пред много хора, защото аз също си говоря с всичко и с предмети, и с неща. Всичко е разумно, всичко има същественце, което отговаря за това нещо, за този феномен, независимо какъв е. И така всъщност човек чрез връзка наистина с всичко, може да получава отговори. Като съм казвала, че напоследък отговорите при мен идват от иконата, която една приятелка нарисува с моя образ. Което между другото днес е първият ден, в който тази икона я има и който иска може да си я вземе, което е малко странно, честно казано, тя ми я подари на „Женско Царство“ и след това ето, че се стигна нали до тоя момент тя да бъде и за хората. Но тази икона е говореща икона, сменя се изражението и всъщност най-ясната ми връзка именно с нея, когато имам по-голяма дилема съм до иконата, тоест до този образ. Сега дали е икона, как ще го наречем, който ми обяснява нещата, разяснява с изражения, с неща, понякога ме гледа по някакъв особен начин или просто за да ме подсети за нещо. Това го казвам, защото не само иконата, но наистина в света на Чудотворството всичко е живо. Ще го наблюдавате. Просто го маркирам като тема, за да насочите вниманието си и в тази посока. 

Радина:
Така. Приятели, сега следващата история е за всички почитатели на Вълшебната пръчица на Божествената Андрогинна Любов и на всички приятели, които я имат, които са си намерили половинката или все още се опитват да я намерят. А за вас, които тепърва чувате за нея, тя е направена по един Божествен Символ, даден в книгата „Великия трепет“ на ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ и символизира Андрогинната Двойка на Мъжкия и на Женския Принцип. Ще прочета за кратко какво представлява тя, за всички, които не знаят. Значи ето по кой символ е направена Вълшебната Пръчица.

„Андрогинната двойка съвпадащи се сродни души са мярката за вечността. Любовта между тях е изразена най-добре чрез един хубав космически символ, пясъчен часовник, направена от две сърца, два кардиоида, скачени в най-тясната си част един срещу друг. Те имат едно съдържание, което непрекъснато прелива от едното сърце в другото и когато едното е пълно наполовина в долната си част, другото е пълно наполовина в горната или те винаги са едно пълно неспокойно и незатихващо сърце, въртящо се на всички посоки и непрекъснато пътуващо нанякъде“. 

Така. Да не забравяме все пак, че СИЛВИ ми предложи да си направя вълшебна пръчица и всъщност благодарение на нея тази пръчица сега я има като вълшебен атрибут. И просто какво се случи преди една година след една от Беседите. Беше последното „Божествено Лечение” в „Интерекспо център“. Един приятел, който живее в чужбина, той не си купи вълшебна пръчица, но ми каза каза: „Нищо не става при мен в Любовта. Така и така. Помогни ми, направи нещо.“ И аз просто взех една от пръчиците, поставих я на сърдечната му чакра и го благослових да си срещне половинката и казах Формулата „САТВА АНИЛО ИВА САВАОТ!“. И всъщност след една година този човек не само е женен, а в момента чакат дете. И аз просто просто… И аз го виждам това нещо, изведнъж се сетих и си казах: „Уау!“ И това реално е в рамките на една година. Разбира се, всичко е с БОЖИЯТА ПОМОЩ, всичко е по БОЖИЯТА ВОЛЯ. Аз не съм направила нищо. Това е само единствено проявлението на БОГ. Просто ви споделям една такава радостна новина, която и мене много ме зарадва. 

И сега по този повод искам да помоля да бъде БОЖИЯТА ВОЛЯ и да помоля БОГ и Духа на Божественото Чудотворство за абсолютно всички приятели, които чакат да си срещнат половинката, когато му дойде времето наистина, но понякога БОГ действа много бързо и просто да си срещнат андрогинната половинка, и след тази Беседа да започнат и тези чудеса в Любовта.

O LORD, LET IT BE YOUR WILL ! 

САТВА АНИЛО ИВА САВАОТ!!!
САТВА АНИЛО ИВА САВАОТ!!!
САТВА АНИЛО ИВА САВАОТ!!!

ГОСПОДИ, БЛАГОДАРИМ ТИ!
ТВОЯТА ВОЛЯ ДА БЪДЕ!
БЛАГОДАРИМ ТИ ОТ ДУХ И ДУША, УМ И РАЗУМ, СЪРЦЕ И ВОЛЯ!

GLORY TO YOU ! 

AMEN! AUM! AUMEN!
AMEN! AUM! AUMEN!
AMEN! AUM! AUMEN!

HARUM! HAROM! HARIM! 

СИЛВИНА:
Като минахме през Провиралото в Жребичко, което ви казах, тънкия процеп на Любовта, ми казаха, че Любовта ще става все по-осъзната, все по-съзнателна. Тоест, по-съзнателна. И забелязах, че на неща, които преди малко по-така съм реагирала, някак си, казваш нещо на другия. В смисъл сега почнах да наблюдавам, Словото не го пускам ей така да излезне. Просто първо го наблюдавам и след това казвам. Така че в тая посока. Любовта в много посоки работи и не се съмнявам, че ти можеш да помагаш именно за това, защото това ти е силата. И неслучайно именно тая пръчица направи ти с твоята сила.

Радина:
И сега за следващите две вълнуващи Събития, тази година остават още две за момента, вече за „Божествено Лечение“ стана ясно, че очакваме информация дали ще има. Следващата Беседа е в град Бургас на 2-ри май в хотел „България“. Темата… 

СИЛВИНА:
Най-вероятно ще се казва, но не знам, „Божественото Великолепие“, което на мен ми казват темата и аз после виждам как тоя процес се разгръща. Великолепие, най-вероятно означава, че много така по визията ни ще се работи. 

Радина:
Имам го в Посланието към Духа на Божествената Красота: Великолепие, да ни дари своето Великолепие. 

СИЛВИНА:
Аха. Дари ни точно. Да. По визията. Даже тука аз тръгнах за Навигатора да говоря, за думичките, които тоя месец ми светваха. Едната думичка беше „Венера“ – планетата на Любовта, а тя работи наистина за красотата, за разкрасяването на човека, този Дух, който е Света Варвара, реално Духът управител на планетата Венера и особено на кожата помага тя. И в този ден вечерта ми пратиха ангелите мисъл, че започват да изграждат новата конструкция на кожата ми. Викам: „ Каква е тая нова конструкция?“ Обясниха ми: „Виж, когато се прави бетон, нали се слага желязо. Така и колагенът в кожата, той я държи“. И от този ден до ден днешен, ама сега го забелязах и при други приятели, забелязвам очертаване на скулите. И места на лицето, които са, как да кажа, малко по-пухкави, да ги кажем, започнаха някак си да се изтеглят, така че скулите да се очертават много повече.

Радина:
Наистина е така. 

СИЛВИНА:
Не си го измислил. Не са пластични операции, така че, да, Любовта работи и за разкрасяването ни. И тъй. Така че „Божественото Великолепие“, най-вероятно това ще е темата. 

Радина:
2-ри май, град Бургас. И последната Беседа за годината ще бъде в град Варна на 22-ри август в Гранд хотел „Черно море“.

СИЛВИНА:
Все още не знаем на каква тема, тя ще дойде. 

Радина:
И това е. Благодаря ви, приятели, за вниманието. Аз ви благодаря също, че сте тук наистина. 

СИЛВИНА:
Благодаря ти, Ради. Благодарим. Какво имаше още?

„Единственото място, където лесно може да се намери БОГ“, това са цитати от УЧИТЕЛЯ, затова ги чета, „е мястото на малкото добро. Ако искате да видите БОГА и неговите чудеса, спрете се на мястото, където живее най-слабото, най-нищожното същество. Там ще видите какво прави БОГ, как изявява своята Любов и Мъдрост“. 

ГЕОРГИ:

Понеже знам, че това, което ще ви кажа, всички се интересувате, а това е за събитията, които в момента стават по света, но ще ги кажа по специален начин. Не се притеснявайте за нищо, щом сте с БОГА, абсолютно, косъм няма да падне от главите ви.

И така, учениците му го питат: „ГОСПОДИ, кога ще дойде това време“, което ТОЙ им описва. Говорим за катаклизмите и така нататък. И ТОЙ вика: „Знаете ли, когато чуете за войни и военни слухове, и военни стълкновения, значи тогава започва, е началото“. Ще дойде време, когато родители ще се изправят против децата си, син против баща, съсед против съсед, народ против народ, държава против държава. Всичко това трябва предварително да се случи, но това е само въведението, увода. След това вече идва основната част, но ние вече наблюдаваме доста време въведението. Светът е кошер, бръмчи, бучи и много от ръководителите му продължават да са си същите, но има ръководители, на които ВСЕВИШНИЯ, СЛАВА ТЕБЕ, ТАТЕ, им смени съзнанието и ги обърна, както обърна съзнанието за нула време на Свети Апостол Павел и на Свети Киприян. Преди това Киприян, да не говорим какъв е, имам много да разказвам и за него. Така, едни от най-големите магове, тъмни на Земното кълбо, но не искам да говоря за това, но Апостол Павел е бил на обратната страна и след това преминава на страната на Светлината.

Така че сега ще започне отгоре надолу. Не революция, както се правеше и революциите по света, като започнете от 1793 година, Великата Френска Революция и както Великата Октомврийска Социалистическа Революция и всички останали революции в света, ре-волюция, има четири волюции. Инволюция, еволюция, революция и синволюция. Символюцията е издигане в Духа, внезапно и бързо. Не се безпокойте за нищо, защото когато пише в Евангелието, ще го цитирам, както и досега го цитирах, когато казах как ще се изправи светът един срещу друг и ще стане напълно неадекватен.

СИЛВИНА:
То вече се вижда, нали? 

ГЕОРГИ:
То вече се вижда, говоря за случая Петрохан. Пълно е, обаче те даже нямат време да кажат всичко за какво става в света. 

Така. Но това не се отнася за духовните хора. Те са в друг списък на спасените. И когато са в Книгата на Живота, както пише, пак цитирам Евангелието, тогава нищо не може да се докосне до тях. Но поради тая причина, преди малко каза и Радина, и аз съм го казал неведнъж, единственото нещо е Великият Морал. Не обикновен, Велик трябва да има Морал у човека. Това е, за да изпълнява Морално Етично-Нравствения Кодекс на Вселената, който се казва Вселенска Конституция и който се казва, другото му най-често споменаваното име Горе е взаимообмен или взаимоотдаване. Ангелите така си говорят, изпълняваш ли взаимоотдаването? Ааа, те си говорят. Обаче аз си позволих и Небето ми разреши още в първата книга да напиша като говоря за взаимоотдаване или взаимообмен. Уточнявам какво можеш да обмениш. Чейндж, в чейндж бюрото. Да, може, обаче не е това.

Значи трябва да обмениш, да даваш Дух за Дух, след това благо за благо, когато имаш възможност да даваш блага. Аз се учудих от… най-обикновен клошар срещам в София, вървях по улицата „Драган Цанков“ покрай телевизионната кула надолу и един излиза с две торби, и викам: „О, как е?“ Ама аз съм се изтупал. Той обикновен човек и носи картони да отива да ги продаде някъде. Тоя човек ме погледна така и вика: „Добре е, много е добре.“ Викам: „Ти знаеш ли какво щастие?“ „Сега знам, но когато бях богат и щастлив, мислех, че онова е щастието. Не е било онова, а е това. Сега съм на последното стъпало, обаче съм свободен и съм щастлив човек“, макар че по тоя трудния начин си изкарва парите. И вика: „Разбрах, че всичко е в името на Любовта, за Любовта и чрез нея става“. 

СИЛВИНА:
„Щастието произтича от това човек да познае БОГА. Това е единственото щастие. Всичко друго са човешки временни неща“. 

ГЕОРГИ:
Да познаеш БОГА, трябва да тръгнеш да опознаеш най-напред себе си. Разберете ме. Да опознаеш къде са ти слабите места, къде са ти силните места и да се коригираш. И затова, когато казвам, взаимообмен на Добродетели го пиша, защото ако излъчваш нали злоба, ненавист, омраза и така нататък, ами няма начин да не ти се върне. Просто няма начин. Това не е стоманен. Това е Диамантен Закон и Принцип на Вселената.

Следователно трябва винаги да излъчваш добро. И затова се казва: „да обичаме враговете си и предателите си“. Ама трудно е човек да ги обича, но най-напред трябва да бъде неутрален и да им прости. Вижда какви работи стават и аз ги виждам, и те ме докосват, защото съм емоционална личност. Но гледам да не вниквам в тях, минавам покрай тях, защото всичко това е БОЖИЯТА ВОЛЯ. Прочетете внимателно от „Пет елмазени рози“ – „Трите ВОЛИ на БОГА“. Те винаги са актуални. Абсолютно винаги. Там простичко съм казал за какво става: Първата, Втората и Третата ВОЛЯ. Една единствена е БОЖИЯТА ВОЛЯ. Ама аз я разделям на три, за да може човек да разбере защо стават нещата така. 

И заради това от нашето внимание, най-вече духовното ни внимание, зависи къде ще стъпваме по правия път и като минаваме, защото всички пътища са осеяни с рози и пътят към ада е осеян с добри намерения. Обаче, за да не стъпваш по бодлите на розите, а да стъпваш само по ароматните им цветове, аромат, красота, цвят, идеално, меко, трябва да внимаваш. И затова ИСУС е казвал: „Да внимаваме, да внимаваме“ по два пъти и: „Истина, истина ви казвам“. Аз го казвам по три пъти. „Да внимаваме, да внимаваме, да внимаваме“. И „Истина, истина, истина ви казвам“, защото времето дойде. Няма връщане назад. Това е цялата философия. Не се безпокойте за нищо. Светът е такъв, какъвто е и нямам право да взема никакво отношение към никого. Аз съм казал, колкото обичам България, толкова обичам и Албания, толкова обичам и африканската страна Джибути, която ми е любима. Тя е до Судан. Така. Колко една област е на България. Не, тя е голяма като страна, ама толкова жители има. Така. Сега има ли нещо, благословии или някакъв подарък духовен да ви направя? Абе който не ме е сънувал, ще ме сънува при всички положения, а някой ще го посетя. Ако мълча, да знаете, че не е прав. Чисто и просто го упреквам само с мълчание. Една жена вика: „ГЕОРГИ, срещаме се на тротоара на една улица, сънува и ти постоя срещу мене. Аз се зарадвах. Погледна ме така една минута и си замина, и нищо не ми каза“.“Ами прецени си живота. Значи нещо бъркаш, ама не ти го казвам в прав текст. Всеки трябва преоценка да си прави. 

СИЛВИНА:
Ще се радвам повече да споделяте неща. Бих искала да имахме повече време сега за медитацията. Примерно ми е много интересно кой, какво, как. 

ГЕОРГИ: 
И да се изповядвате един на друг. ГОСПОД е казал, като няма… Не е обезателно при свещеника. Колко пъти съм ходил на изповед, когато бях свръхрелигиозен. Б, б, б, айде, покрие ме отгоре. „Ти имаш ли мокри поръчки?“ „Нямам“. Ти това, ти онова. Кранал съм бензин от държавните автомобили. Като карах кола си сипвах от камиона. 

СИЛВИНА:
Да. И това споделяне не е просто да си разкажем една приятна история. Някак си това е… Защото ако кажем публично споделяне, много хора ще го прочетат и може би някой от тях има нужда да прочете точно това, за да му бъде помогнато. И аз съм убедена, между другото, в това. Никой никога нищо случайно не споделя и не пише, но малко по-смело в тая посока. Защото наистина светът много се променя и не искам да казвам други думи и някак си до хората отнякъде трябва да достигат лъчите на Светлината. И Словото на всеки един с неговите светли преживявания, опитности, са нещо, което вероятно може да помогне на други хора. Така че малко повече да споделяме хубавите неща, по-смело. 

ГЕОРГИ:
Светът след 2032 година ще стане много различен и неузнаваем. Толкова различен, че просто ще се учудвате на времето преди и след. Сега аз се учудвам на времето, когато бях дете, какво имаше и сега какво има.

СИЛВИНА:
Много различно. 

ГЕОРГИ:
Хората пораснаха духовно, но не всички. А тия хора са недостатъчни, за да дойде Раят на Земята. Трябва да се увеличаваме. 

СИЛВИНА:
Аз като гледам хората, които сега много споделят и публикуват много неща във Facebook и в социалните медии, и като ги проверявам, повечето са човешки души от по-ниските раси и така нататък. Докато ние някак си стоим така, не слагам себе си, все пак ние малко по-публични сме, но много от вас имат толкова знания, умения, неща, а само наблюдаваме. Пък може би мисля, че е наистина време малко повече и видеа да си записваме, примерно сега под публикации само или някакъв коментар някой напише. Напишете, направете си видео примерно, какво сте разбрали, какво се е случило. Видеата ги гледат най-много хора между другото, тия публикации, които са или пък имате някаква идея, която може да намерите привърженици по тоя начин. И въобще малко по да сме отворени към хората. 

По повод промените, виж какво е казал УЧИТЕЛЯ. „На Земята ще настане Епоха на Чудесата, каквато хората никога не са преживявали. Като гледат тия чудеса, те ще пишат за тях“. Ето, те ще пишат за тях. „Ще правят свои коментари и заключения. Какво по-голямо чудо от това да дойдат Спасителите на Човечеството, да разрушат стените на затворите и да освободят всички затворници, които са излежали вече наказанието си?“ 

ГЕОРГИ:
Така. Сега, знаете ли тая купа със заглавията на стихотворенията, ще ви я раздам докъде стигнат. Те бяха 193, нали, защото те вземаха три-четири. Всеки взима по едно, аз ще си напиша други и ще си я напълня, когато стане въпрос за теглене. Така че после ще я оставя там на масата да я вземете.

СИЛВИНА:
Словото като поезия не е просто едно красиво Слово, което някак си, а докосна ме. Не, това е невероятна сила. Невероятна сила. 

ГЕОРГИ:
Има изключителни стихотворения, които са толкова силни. Значи, ето примерно стихотворенията за Левски и за Ботев са изключителни.

СИЛВИНА:
Така. Някой има ли нещо интересно, което… Мама Дани, ти искаше ли нещо да разказваш? Ела отпред бе, мама. 

ГЕОРГИ:
Разказвай тука. Ела тука. 

СИЛВИНА:
Чест и почитания. 

Мама Дани:
Благодаря, Божествена наша СИЛВИ. Сърдечни приятели здравейте. Тъй като темата е „Божественото Чудотворство“, ако имаме време, мога да разказвам толкова много чудеса, благодарение на СИЛВИ и на УЧИТЕЛЯ чрез БОЖИЯТА ВОЛЯ, но явно времето няма да ни позволи. Затова ще се спра върху последното, което стана само преди няколко дни. Свързано е с любимецът на повечето от нашите приятели – Цезар. Възкресение Цезарово беше разказано преди година и няколко месеца. 

СИЛВИНА:
Ще има ли възкресение на българския лев, мама? 

Мама Дани:
Вярвам. Пак повтарям казаните думи. Сигурна съм, убедена съм и мисля, че това ще бъде много скоро. Всеки път, когато пипам новата валута, някак си усещам, да не кажа неприятност, но се моля българския лев колкото се може по-скоро да се завърне. Не знам дали случилото се с Цезар е свързано с бързото възстановяване и връщане на българския лев, но какво стана преди три дни?

Любимецът, възкръсналия Цезар през последните години няма проблем. Сега е в любовен период. Ухажват го много. 

СИЛВИНА:
Това е котарак, да кажем, за който не знае. 

Мама Дани:
А, да, да. Това е Котарака Цезар. Защото много приятели тука, моля да ме извините, като ви питам: откъде бяхте, как се казвахте? Мама Дани и Цезар, свързват ме с Цезар. Цезар е нашият котарак, който е подарен от СИЛВИ и от УЧИТЕЛЯ през далечната 2017 година. И какво се случи с Цезар на 26-ти в четвъртък? 

Няма проблем. Тича по котки, връща се гладен, яде. Яде само котешка храна и храна, която… друга не. Прибирам се от път в 20:00 часа, по тъмно, Цезар го нямаше няколко часа през деня и го намирам пред входната врата. Ама стои. Направи ми впечатление, че нещо не е естествено. Нося му храна от любимата. „Цезар, мама Дани ти носи храна. Какво се случва, моето момче?“ Не реагира. Отварям, оставям си багажа, отивам при него, искам да го взема. Той не може, не мога да го вдигна. Той е целият паднал върху плочите в двора и няма реакция. Ах, прибирам го, оставям го на хранилката да хапне. О, не. Той обаче не може да се държи на краката си. Няма жизненост. Цезар, случило се е нещо. Отказва да стои прав. Сложих го там на едно място до радиатора. „Мама…“ и почвам да му говоря. Диша, пак по цялата си дължина се опъна, обаче този път не издъхна пред очите ми, а той диша, ама много леко. Първата ми мисъл, която мина, че е натровен. Натровен от някого, отнякъде, предвид, че не яде чужда храна, не знам каква отрова може да е поел. Свързах се. Два часа си говоря с него, докато направихме писмена връзка със СИЛВИ. Обяснявам какво се е случило. Написаното от нея беше: „Мама Дани, поел е нещо много недобро“. За да ми даде знак, той не реагира на обръщението. Друг път отваря, не реагира, лежи и аз трябваше да отивам до него, да го пипна, да го погаля, за да ми даде знак, че има жизненост. 

Цяла нощ будувахме, Молитви, докато на другия ден не говорихме с УЧИТЕЛЯ и със СИЛВИ и се оказа, че Цезар е поел много лоша психическа отрова. Това ми каза УЧИТЕЛЯ: „Преработване, поемане. Казва, много силен стрес от нещо. Ще обясня подробно, когато се видим, мама Дани“. Не исках да го занимавам и да питам подробности, защото предстоеше и беседата. На мен ми беше достатъчно, но казва: „Сега ще му изпратя енергия“. В момента, в който говоря с УЧИТЕЛЯ, Цезар лежи и започна, и аз казвам: „Чуваш ли гласа на УЧИТЕЛЯ?“, защото пуснах на високоговорител. Ей това коте както лежеше цяла нощ спи, диша, но реакциите са му нулеви. Надигна глава и поздрави УЧИТЕЛЯ и каза: „Мяу!“ И той казва: „Чух те, Цезар, сега ще ти изпратя енергия“. 

Това беше спасение, не възкресение, защото първия път беше доста по-тежко. Спасение Цезарово. След час някъде е искал да излезе. Аз не бях вкъщи. Наложи се да изляза. Моят син го е пуснал. Връщам се.

СИЛВИНА:
Тоест, след един час той вече се е движил? 

Мама Дани:
Той след един час, защото аз обяснявам на сина ми случая, него го нямаше през нощта. Ние сме двамата с Цезар и така, и така, и Лазар на сутринта, това е преди обяд вече е след 10:00 часа, отива, гали го. Любовта между него и Цезар е много специална. Как го беше закарал на лечение една година, там друга история. И ей така очите му се пълнят със сълзи и казвам: „Аз излизам, пази Цезар, внимавай, наблюдавай го“. 

Обаче след моето излизане, казва: „Има, няма час, Цезар се надигна с една сила, започна да ходи по леглото оттам като… Даде знак, че трябва да излиза и аз го пуснах“. 

Връщам се нито Лазар, нито Цезар. Почвам да се щурам из къщата. Няма го. „Какво се случи?“ Казва: „Мамо, много настоя да излезе“. „Ама той лежеше“. Казва: „Съвсем здрав. Надигна се изведнъж видях. Тръгна“ и го нямаше пет-шест часа. Пак Радини вълнения в шеговита форма. 

СИЛВИНА:
През половин час ми пишеш, един час. 

Мама Дани:
Аз пиша на СИЛВИ, казвам: „Мама, кажи му да се прибере.“ Аз знам, че ще се прибере, обаче… Цезар не ми образувай напрежение и нерви. Идвай си. И след няколко часа, значи в 10:00 е излязъл, 11:00, в 4:00 се прибра, ама едва-едва ходи. УЧИТЕЛЯ каза: „Отишъл е при любимата си“. Върна се, легна, 16 часа не стана. Вече е добре. Едно от големите чудеса е Възкресението на Цезар и сега е Спасението на Цезар от тях двамата. 

СИЛВИНА:
Дай БОЖЕ да е спасението, мама. 

Мама Дани:
Спасението, мама. Спасението. Аз така и си мислех. Спасението на България, спасението на българския лев ще стане много бързо, връщането на българския лев. Различни мисли ми минават, да не ги а споделям. На много чудеса съм била свидетелка, в личен план за мен, за мои приятели, колеги, познати, но има един друг момент, който искам да споделя. Сега ми идва да го кажа. 

Най-голямото чудо, СИЛВИ беше написала във Фейса, всеки от нас да сподели, кое е най-голямото чудо за него. Аз се замислих и казвам, ако имам възможността, ще я кажа пред приятелите в залата. Най-голямото чудо, което на мен ми се случи е преди идването на СИЛВИ и на УЧИТЕЛЯ в Сапарева баня, защото голяма част от приятелите знаят, аз съм оттам. Чудото, свързано с това, че БОГ чу молбата ми да видя ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ. 10 дни преди да дойдат в нашия дом, къде е УЧИТЕЛЯ? УЧИТЕЛЮ, самият БОГ ли тъй предначерта в своя дом аз да ви намеря? Благодаря ТИ, ГОСПОДИ! 10 дни преди да дойдат по много личен за мен, по много лично разпознаване, няма да влизам в подробности, аз вече знаех кой е ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ. За мен, тогава ми се даде да разбера, УЧИТЕЛЮ, позволявам си да го кажа, извинявай ако сбъркам, че това е вторият ХРИСТОС на Земята, защото винаги съм питала, съм казвала на ГОСПОД: „ГОСПОДИ, аз знам, че ме чуваш, обаче аз нямам обратна връзка с ТЕБ. Искам да видя, не да го видя НЕГО, не съм може би дораснала до там, но ми се искаше да видя кой е ГОСПОД.“ Ами, няма значение. ТОЙ ми изпрати… 

СИЛВИНА:
Знаеш ли, че аз съм се молила на изгревите да ГО видя, просто да ГО видя.

Мама Дани:
Да ГО видя. А когато изпращам молитвен зов до Небето, аз имам знаци. Давано ми е да разбера, че ме чуват, но обратната връзка я нямам. И когато чух за ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ, до 2012 година, аз не знаех нищо за него, но чувайки името му от една наша духовна приятелка, Светла ѝ Памет, някакъв сигнал много силен ме удари в центъра на сърцето. ГОСПОД ми даде да разбера от няколко прочетени неща и още нещо, кой е той. И аз казвам: „ГОСПОДИ, искам да го видя. Изпрати го“. Аз знаех, че ТОЙ изпраща ЖИВИЯ ГОСПОД на Земята. Когато ние не можем да видим другия, ние виждаме своя представител, своя пълномощник. Аз поне така съм разбрала, УЧИТЕЛЮ, ГОСПОД изпраща своите пълномощници в лицето на СИЛВИ, на УЧИТЕЛЯ, своите духовни синове, за да може чрез тях да прави чудесата, които се случват на Земята и на което ние може да бъдем свидетели. Защото съм сигурна, че всеки един от присъстващите в залата има чудеса, свързани с УЧИТЕЛЯ и със СИЛВИ. Чудесата стават чрез тях, изпълнявайки ВОЛЯТА на БОГ, защото УЧИТЕЛЯ винаги е казвал: „Не, това е ВОЛЯТА БОЖИЯ, това е БОЖИЕ ДЕЛО.“ Да, УЧИТЕЛЮ, така е, но чрез вас, вие изпълнявате. ТОЙ ви е изпратил на Земята, поне аз така съм си обяснила за себе си. Изпратил ви е на Земята, да може да ви пипаме, да ви докосваме и да общуваме с вас, за да работите от НЕГОВО име, да изпълнявате НЕГОВАТА ВОЛЯ и да ни я предавате на нас. Много чудеса, свързани с тях. Най-големият духовен подарък, който съм получила от Небето, е идването на УЧИТЕЛЯ и на СИЛВИ в нашия дом. Всичко става от Горе чрез тях, лечения, спасения, възкресения, УЧИТЕЛЮ. 

ГЕОРГИ:
Реплика искам да направя, нали знаете. Позволи ми да ти целуна ръка, защото малко е, каквото и да кажа за тебе е просто малко. Не, сега, ласкателства не искам. Знам, ти казваш истината. Това е истината. Това е истината, че е истина. Обаче искам нещо да ви кажа. 

Мама Дани:
Не искам да го подчертавам. Не искам да се самоизявявам или да се изтъквам. Ти най-добре знаеш, ако има нотка на някакво отклонение, ще си получа.

ГЕОРГИ:
Не, сега ще ви кажа едно стихотворение, което съм го писал 20-30 години преди… Посветиха ме след 55-годишна възраст. УЧИТЕЛЯ е посветен на 33, ИСУС на 12. Ми, аз така ми се падна, така правя, трябва да мина тоя живот. Обаче мисълта ми е, че… Сядам и пиша един път едно стихотворение „Командировка“ и го пиша 91-ва година, а 2000 и… Не, по-рано 81-ва, а 2002-ра година на 1 юни, 2 часа следобед направих Връзка. Аз знам, че Горе ме чуват. Молил съм се по четири часа говоря на БОГА. В прав текст казвам, четири часа му говоря: „Виждаш ли, ГОСПОДИ, сега какво става?“ И го усещам, че е някъде около мене, но не мога да го чуя, в смисъл ТОЙ няма какво да го чуеш като звук. Ти го чуваш като мисъл. Веднага влезнах в час, още щом бай Ангел каза: „Иска да поговори ГОСПОД“. Най-напред поговори с Нели, с Надежда, с дъщеря ми и тя оттогава вече е светната много и много книги издаде и всичките са окултно-езотерични. Има и такива художествени романи. Доста издаде, пет-шест, издаде с разкази, но не е известна, защото пише по специален начин. Но много от вас може би са чели произведенията.

И така, сега ще ви го кажа, „Командировка“, за да видите как животът знам, че така ще ми протече. Така, идвал съм преди това на Земята, но съм идвал като Дух. Никога, за пръв път роден от майка, в земно тяло и така нататък, защото УЧИТЕЛЯ е идвал доста пъти на Земята. Седем-осем пъти ли е бил, 10, но първият път само е роден от майка. След това му пазят тялото и той вика: „Аз влизам в тялото на ПЕТЪР ДЪНОВ. Аз не съм ПЕТЪР ДЪНОВ“. Но аз съм ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ сега. Ама в следващата командировка, ще ви кажа кога е. В бъдещето бях и ми я показаха. Питам Архангел Гавраил: „Кой си ти?“ Ама мене ми изтрита паметта, вече съм на Земното кълбо. И той вика: „Аз съм Архангел Гавраил и съм дежурен по Земно кълбо. Вика, на Михаил му свърши дежурството“. Сега аз съм за 300 години. Неговите 300 години мисля. „Коя е тая година?“ Той вика: „2-та и 300“, малко години останаха до втората ми командировка тогава. И аз се гледам мъж, викам: „Сега какво става? И той вика: „Приготвено е всичко тука, ще ти се обясни, ще ти кажа, сега си на 28 години и влезе в тялото на еди кой си.“ Това се казва не въплъщаване в плътта, а вселяване като Дух.

Не искам да ми вярвате. О, аз винаги казвам на всяка беседа: „Недейте да вярвате“. Аз съм батко ви Шехерезад. Не Шехерезада, в панталон съм, Шехерезад. Така че хубаво говоря, те слушат. Приятно е, нали? Обаче ви казвам за какво става въпрос. Този съм го сънувам много години преди това. Я съм бил на 20 и няколко години, я не. 2300 и всичко ми е дадено и ми е ясно. толкова се беше изменило, София отгоре. Ние сме на Люлин планина над Банкя и той вика: „Виж къде предишния път беше роден“ и показва Божурище от другата страна. Ама аз после асимилирам. Я гледай. И гледам Люлин. Всички къщи бяха куполни и стъклени, до два-три етажа да бяха нагоре. Всичко. Тогава ги видях и тогава питам: „А какво е това?“ Той вика: „Абе, това са аеродомовете. Човек вече си живее все едно в своята аура, тъй наречената виделейка, защото се лее Божествената Светлина вече тука. Всичко е минало, ония недобри дни, които бяха вика преди 150, 200, 300 години, вече ги няма. Земята е съвсем друга“.

Така. Ето и стихотворението „Командировка“. И аз сядам тогава и го пиша, без да знам за какво става въпрос. 

Защо отново ме изпращаш тука,
във вечното сражение, наречено Земя?
Не ми тежи мундирът,
раницата,
калните ботуши…
Тежи ми миризмата на Омраза!

Не искам да спечеля ни една Атака!
И Битката
не искам да спечеля…
Победите са винаги разлъки!!! 

Но нека бъде Волята ТИ, ОТЧЕ!
Ще се сражавам като мъж –
до залез слънце.
Ще пренощувам
със Една Звезда.
И в зори
ще хвана първият експрес
към ТЕБ!

Направете сметка от 82-ра. Сега сме коя година? Преди 30-40 години съм го писал. „Командировка“. Командировка. Знам, че съм командировка. Знам всичко, обаче някак не ми е ясно, докато не ме поеха вече, нали, като посветен. 

Преди това си живеех. Един месец, много време, плача, слушам го как ми говори кротко. Вика: „Кога да изпращам друг? Ти не си обикновен редник. Пешката винаги може да я смениш. Не може да смениш офицер, кон, царя, царицата, не можеш да ги смениш. Вика, аз съм те изпратил долу за началник“. Ама какъв началник? Аз никога не съм искал. Искаха директор да ме правят на училище, не знам къде, не знам колко пъти, в армията, в полицията, защото баща ми военен и щях да стана, но не, исках да си живея свободно. Да, ама не. И тогава ме вкараха с удар в десятката. В десятката на десятката, аз се прежалих и хиляди пъти си прежалвам живота. Значи или както е казал народа: „Живота си давам, ината не си го давам“. И после ми казва: „Изпратихме те заради тая воля, която имаш долу. Дядо ти…“ Демек, ОТЕЦ, ТОЙ на мен вика, ще ми викаш ТАТКО, а на ОТЦА ще викаш ДЯДО. Той каза: „Изпрати от всичките Елохими като събра, изпрати тоя и тоя“, и се пада честта на мене. Какво да правя? Ама аз не искам. Идвам тука и бях свикнал да си живея като обикновен човек, кротък. Правя се на тъп, ограничен и неук. Ако бях показал способностите като първи клас по време на социализма, пък те щяха веднага в психиатрията да ме вкарат. Но една от бабите ми, дето беше посветена и баща ми викат: „Няма да се…“ Урока, всичките уроци учителката ги казва и като касетофон. След това от А до Я на другия ден. Те се чудят, ми таблицата научих за три дена. То се учи три години сигурно или една година, не знам. Не и аз почнах да се правя на тъп. Питам по пет пъти. „Ей, Гого, ти си много прост, бе. Това не можа ли да го разбереш?“ И тогава бях спокоен. Това е тайната, която ви казвам за себе си. Разбрахте ли ме? И стой си мирно там и се прави: „Я, гледай това така ли стана бе?“ Това е. И те мислят за олигофрен. Ама си спокоен, не те закачат. Но когато видят, че само една глава да си над тях и българите не обичат. „Ако се роди гений на завистта, ще се роди в България“. Казал го е Елин Пелин. Това е. И тогава щом си равен, гледат да те скъсят. Ама ти не може, ти си си толкова висок, нали. Тогава или режат отдолу, или отгоре. Значи, или ти резват, дето се вика, крилцата, да не може да летиш, а ти си Дух. И по тоя начин те притискат.

Добре. Така. Казах ви това, което е. Да. Всеки може да си помисли, но наистина не е приятно дори и да те хвалят. Не е приятно и да те… Но аз предпочитам някой да ме хули, защото остава за негова сметка, не за моя. Аз винаги ще го хваля тоя човек. Малко може да похвалиш човека, но нито много да го хвалиш, нито много да го укоряваш. Това е. 

СИЛВИНА:
Аз, мама, много чудеса, нали така? 

Мама Дани:
Дажа още едно. 

СИЛВИНА:
Ама много накратко, защото…

Мама Дани:
Съвсем накратко, едно от най-кратките чудеса, направени от УЧИТЕЛЯ. Преди години, УЧИТЕЛЮ, това беше за което малко е да кажа благодаря и ръце да ти целувам. Спасение на къщата ни от пожар. Изпращам УЧИТЕЛЯ преди няколко години и… 

СИЛВИНА:
Това, ако знаете за България какъв пожар… 

Мама Дани:
Той казва: „Мама Дани, бъди спокойна, нищо няма да се случи“. Спокойна съм. Нямам никакви притеснения, нещо, което да ме е развълнувало. Обаче УЧИТЕЛЯ си отива, аз се качвам във втората кухня, на газов котлон в една касеролка слагам 1 л вода, да стопля водата. Ама за какво се качих горе? Какво ми трябваше да топля? Нямах някакви причини. Друга кухня имам, УЧИТЕЛЯ знае. Аз забравям котлона и този съд с водата от четири следобед, след неговото изпращане, на другия ден до същия час. Изведнъж след толкова много часове, колко 24 или… 24. Някаква ударна вълна. Отивам горе и какво виждам? Газовият котлон гори. Касеролката няма вода. Пипам дръжката студена. Котлона на печката работи. Е това чудо. Прозореца затворен до мивката. Абе въобще печката вътре, само като си представих какво можеше да стане и се връщам: „Мама Дани с теб няма да се случи нищо. Не се притеснявай“. Ей, УЧИТЕЛЮ, каквото и да кажа, ама много чудеса има с него. Това при друга среща, когато имаме повече възможност. 

СИЛВИНА:
Може би защото толкова много вярваш, мама. Просто това е човек с много, много силна вяра. 

Мама Дани:
Виж, аз повярвах в него още преди да го видя. Така че, след това го молех само за помощ на близки, приятели и познати, защото аз знаех кой е УЧИТЕЛЯ, какво може и какво ще направи. А колко пъти съм искала да питам за себе си, той ми чете мислите и казва, дава ми отговора на въпроса. Благодаря ти, УЧИТЕЛЮ! 

СИЛВИНА:
Това е така. Да. 

ГЕОРГИ:
Благодарим. Значи, вижте, Принципа може да се изпълнява за Безусловната Любов, но е трудно да се изпълнява на Земята. И затова и аз питам като трябва някой да получи здраве или благословя, защото инак и мен ме наказват. Значи не съм преценил точно, защото на Земята е тая дуална система. Но иначе Горе се спазва. 

СИЛВИНА:
Трябва да се пита за всичко. Тук е моментът да кажа, че вече ме попитаха, ще има ли среща с вас след събитието за изцеление на човек, който е в залата. Просто искам да го кажа на всички ви. Вие го знаете повечето най-вероятно. Велика е силата на Божественото Слово. Това е най-голямата сила. Това, че сте били тук, това, че всичко, за което говорихме, всичко, присъствието Ангелското и всичко, всичко това ще помогне за подобряване на нещата и на здраве, и във всички посоки. Аз писах за това, че ще започне наистина изцеление във всички посоки, аспекти на живота. Твърдо бъдете убедени в това и колкото по-силна е Вярата ви в БОЖИЯТА СИЛА, толкова по-бързо ще се случват тези чудеса и ще идват. Така че, също така си казах, че може би това е въпрос пък и към мен дали не трябва вече да започна да работя с Божествено Лечение, може би онлайн или нещо, което наистина, просто то не е за друго, да свидетелстваме за чудесата. Ние затова сме тук, защото хората обичат чудесата, нали. Това не е суеверия. Хората обичат чудесата. Дори най-закоравелите атеисти, вярват в чудеса. Зависи сега, ще кажеш какво чудо. Различни чудеса има, но хората са склонни да вярват, че все пак има нещо, което може да им помогне, нали така? Че не е само аз и това, което правя в материята. Има и още нещо. И когато има кой да им разкаже, ето и затова днеска цял ден си говорим за чудеса, да свидетелства, да разкаже. Най-малкото ще се замислят, нали? Така че и дай БОЖЕ да имаме повече материал да разказваме, нали, това е хубавото. Да. Все повече чудеса, все повече светли позитивни истории. Много ще се радвам да ги чета, да ги слушам. И да сте добре всички, да сте здравички, да сте в лекотата просто.

ГЕОРГИ:
Може ли да кажа едно предупреждение, да им кажа: „Да внимаваме, да внимаваме, да внимаваме!“ Искам нещо да ви кажа, защото съм имал различни случаи, когато човек работи с хора, с разумни същества, дали са от детската градина, дали са в училище, дали са студенти или дали са хора, особено когато им дава нещо да ги лекува, но не е на тая висота и не му е дадено на него, той бърка. Значи такива неща съм виждал, че не искам, нелицеприятни, защото те се правят на лечители, на не знам какви, на екстрасенси и така нататък. След това плащат толкова скъпо, че наистина е бедна човешката фантазия, защото преди това печелят. Да, добре е, но не е правилно. Човек трябва да си знае мястото и знае как да подхожда. 

СИЛВИНА:
Дали е за пари или е за слава, защото нали това са или пък си въобразяват, че правят нещо за БОГА, но да, лечителството е доста… Аз и заради това малко се отдръпнах, защото наистина когато работиш с енергия, чуждата енергия някъде трябва да отиде и когато ти не си истински лечител и не си все още напълно чист човек, но… 

ГЕОРГИ:
Просто един апел, ако има такива, много да внимават и да питат и усещат дали тоя човек – да или не. И при мене, много рядко, разбира се, е идвал човек, който Отгоре ми казват: „Не, не заслужава нито благословия, нито лечение“. Тогава аз най-мило, внимателно, гледам да го отпратя: „Аз не мога да ти бъда полезен с нищо“. „Ама, ГЕОРГИ, ти…“ Да, тоя, оня, трети, пети, ми дава примери. Пет негови приятели. Всички са добре, всички спазват режим, всички са се отказали от месото и са им минали болестите. Да, ама на тебе не мога. Просто не мога да ти бъда полезен. Даже и му казвам истината.

СИЛВИНА:
Това е така и в БОЖЕСТВЕНО ЛЕЧЕНИЕ много съм говорила за това, как да се пазят лечителите, как да подхождат и въобще факт е, човек не трябва да се заслепява и да допуска и грам его в себе си, когато е лечител. Лечителите са най-смирените хора. Те са наистина служители и просто поклон към всички лечители, които са тук и които допринасят за това, най-малкото да ти просветне малко, да получиш надежда. Да. Това също са чудеса между другото, да окуражиш някого, да му дадеш надежда. 

ГЕОРГИ:
Кураж да му дадеш е много важно на човека. 

СИЛВИНА:
Казва: „СИЛВИНКА, след като те видях, еди-какво“. Ама как, това е, ще кажете, не е кой знае какво. Ама как не е? Ама тоя човек по съвсем друг начин му тръгва всичко, положително, светло, гледа по друг начин на нещата вече. Наистина тия трансформации, те всъщност носят чудесата, които ние виждаме като външни различни неща, които се случват, когато самият човек всъщност вътрешно се е променил и така. Но ми се иска да сме позитивни. Ти казваш да внимаваме. Разбира се, че ще продължим да внимаваме, защото силата ни е все по-голяма и тази сила трябва да я използваме наистина внимателно и разумно. 

ГЕОРГИ:
Ами, ГОСПОДИ, БЛАГОДАРИМ ТИ! Бъдете живи, здрави и благословени всичките и да помолим ВСЕВИШНИЯ да благослови всички негови избрани и всички, за които е ВОЛЯТА МУ на Земното кълбо, цялото човечество. И да бъдат благословени всички от ГОСПОДА БОГА, ВСЕДЪРЖИТЕЛЯ и ВСЕЛЮБЯЩИЯ и от всички Светли Сили на Небесата, тоест от БОГ САВАОТ.

СЛАВА ТЕБЕ, ГОСПОДИ!
Благослови и освети всички нас и ни дари
ТВОЯТА Вяра, Надежда, Любов, Справедливост и Доброта. 

ТВОЯТА ВОЛЯ ДА БЪДЕ!
БЛАГОДАРИМ ТИ от Дух и душа, ум и разум, сърце и воля.
GLORY TO YOU !
GLORY TO YOU !
GLORY TO YOU !
Хиляди по хиляди пъти СЛАВА ТЕБЕ!
Милиони по милиони пъти СЛАВА ТЕБЕ!
Милиарди по милиарди пъти СЛАВА ТЕБЕ!
Трилиони по трилиони пъти и повече СЛАВА ТЕБЕ! СЛАВА ТЕБЕ! СЛАВА ТЕБЕ! 

AMEN! AUM! AUMEN!
AMEN! AUM! AUMEN!
AMEN! AUM! AUMEN!

HARUM! HAROM! HARIM!
HARUM! HAROM! HARIM!
HARUM! HAROM! HARIM! 

Дава ви по една капка на всички Небесен Еликсир. ТАТКО разреши да ви дам.

СИЛВИНА:
Първо ни предупреди да внимаваме, след това ни благослови. Колко хубаво. Да, така е наистина. Трябва да сме внимателни. 

Не мога да не прочета последното нещо. „Светлите сценарии на битието. Животът в Светлина е един вечен, безкраен поток, който движи човека нагоре“. Пожелавам ви го, просто наистина само нагоре, да сме полезни на себе си, на всички около нас, да сме вдъхновени, да сме живия пример и свидетелство за БОЖИЯТА СИЛА и СЛАВА. 

ГЕОРГИ:
Една капка БОЖЕСТВЕН Еликсир ще ви възстанови милиарди клетки в земния ви организъм. Значи една капка Божествен Елексир може да ви възстанови от изгубените клетки на живота на Земята милиарди клетки. Разбирате ли? То нищо друго не може да ви го възстанови. Когато ме посветиха. Ами и аз като всички хора ми наливаха всеки ден по една капка, после увеличиха, защото човек има 16 хиляди милиарда клетки, тоест трилиона и много си отиват. Само да дишаш губиш всеки ден по 25 000 клетки. Една манджа направиш – 100 000. Ако караш колата – 10 милиона за един ден, 10 милиона клетки губиш. А космонавта може да изгуби 100 милиона или 1 милиард за 10 минути. Отиват от неговите клетки. Но това не се усеща. Да. Обаче после се усеща. Не веднага. Иначе на човека е дадено минимум 120 години да живее и тялото е безсмъртно, когато държиш клетките му свежи и млади. Това е цялата философия. Така. Но затова трябва съзнанието да си го изчистите и тогава вече клетките като са млади може да живееш като на бебе, както са тия любимците ми, където са взели клетка, единия на 84 години, другия на 93 – Пол Брег и д-р Джексън. Бебешка клетка. 

СИЛВИНА:
Това е толкова хубав финал, подмладени, здрави, „новите клетки идат“, както е казал УЧИТЕЛЯ, след един пост наистина идат. Тоест, започват наистина силни съзидателни процеси, което е много хубаво. 

По повод постите, в Навигатора за всеки месец има каква е практиката. Най-често е лечебна, която е хубаво да ползваме, да правим. Така че повече, човек и да се старае, не може само да разчита на Молитви, нали така, Оги? Човек трябва, самите хора, всички ние да ползваме повече неща, за да може да си помогнем. Билки ли ще е, пости ли ще правим малко по-честичко, повече спорт, повече движение, повече разходки сред природата си пожелавам и пожелавам на всички вас. Много позитивни, светли хора да срещаме и въобще само хубави неща. 

ГЕОРГИ:
Разберете ме. Всичко това е вярно, но номер едно – МОРАЛ. Може да не направя едно движение, може, но всичко ще ми се даде на мене, ако имам Морал. Абсолютно в това съм убеден, както съм убеден, че сега стоя тука и ви говоря на вас. Имаш ли Морал, нищо друго не ти трябва. Държат те жив, здрав, благословен, щастлив. 

СИЛВИНА:
Така е, но все пак… 

ГЕОРГИ:
Това е единственото условие. 

СИЛВИНА:
Трябва да се работи и с материята, Дух и материя заедно. Това е Абсолютен Принцип. Човек трябва в материята да прави различни неща, които да му подпомагат здравето на физическото тяло. Преди аз си мислех, че само Молитви. Не, че не може, просто става малко по-бавно. Когато си помогнеш и с физически неща… Ето сега житния пост имаше, следващия месец какво беше, я да видим, което е хубаво човек, нали… 

ГЕОРГИ:
Вярност, постоянство и усилия иска БОГА. Вярност, постоянство и усилия. Е, прочети го. 

СИЛВИНА:
Март месец влизаме… Вече сме в Принципа на Мъдростта и лечебната практика е тренировки на ума. Ще видим какво означава това. Е, това, което казах. Тренировки на ума. Но това не изключва и физическите тренировки и въобще поддържането на… 

ГЕОРГИ:
Не ги изключва, разбира се. 

СИЛВИНА:
На здравето и на всичко. Да се грижим за себе си, да любим себе си и БОГ ще ни люби и помага. И разбира се към ближните много да внимаваме. Онзи ден ми говорят, понеже хапвам от яйцата на кокошките на майка ми и ми минава мисъл: кое е първото, кокошката или яйцето? И ми отговарят. Значи хем ми задават въпрос, хем ми отговарят. Аз само следя цялото това нещо, цялата тая лекция като мисли в главата и ми казват: „Хората са в много голямо заблуждение, защото първото, което е, това е Любовта. А хората се занимават с кокошката и яйцето, и с материята, а забравиха Любовта, а тя е най-важната“.

Любовта между всички нас е първото и основно, и след него идва всичко, всичко, всичко останало. 

ГЕОРГИ:
Да, така е. 

СИЛВИНА:
Живот в Любов и споделена, разбира се, все по-споделена и живи, здрави, благословени и от БОГА надарени. Поклон.