Природата има хиляди очи и уши!
Когато хвърлиш нещо през прозореца на колата, то навсякъде се знае: „ГЕОРГИ изхвърли една пластмасова кутия, бутилка, изпи я и я изхвърли през прозореца!“
Тогава аз не съм приятел на Природата!
Тя е разумна и води всеки един от нас. И понеже не съм Й приятел, тя няма да ме пази и защитава, защото излизам против Нея.
Щом излизаш против Природата, значи излизаш против БОГА!
БОГ е създал тази Природа и Тя е най-голямото МУ Творение. Но човекът е разумното МУ Творение. И Природата смята, че като си разумен, трябва да спазваш Природните и БОЖЕСТВЕНИ ЗАКОНИ.
И какво става?
Тогава, когато аз хвърлям само огризка от ябълка и внимавам къде стъпвам, не късам току-така клонче, не убивам муха, нищо – Тя става приятел с мен. И тогава, когато ми е приятел, Тя ме пази и закриля.
Дори ако тук започне да вали градушка или ако студ стане, а аз не съм добре облечен, ще ме изчака да стигна до колата и тогава изведнъж ще мине студената вълна. Просто ме чака, защото ми е приятел, а не защото аз Я командвам.
Ще започна да Я командвам, когато стана Светия. Тогава каквото кажа на Природата… Както ИСУС ХРИСТОС е казал на езерото, което се е вълнувало… ТОЙ спи, а лодката започва да се пълни с вода и Апостолите казват:
– ГОСПОДИ, не те ли е еня, че потъваме?
ТОЙ се буди:
– Спри! Утихни!
Веднага! Абсолютен покой, като затишие пред буря.
Защо е командвал ТОЙ Природата?
Защото е ПО-ВИСШ от Светия!
Но докато не станеш Светия, трябва да бъдеш нейн ПРИЯТЕЛ.
Да Я уважаваш и внимаваш абсолютно много!
ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ
Откъс от „Бъдещето и Новото Съзнание“, 2019 г.
