Водещ:
ГЕОРГИ, здравей! Срещаме се с теб в края на годината, в едно много слънчево време. Идвайки насам си мислех пролет ли е, есен ли е или е зима. Може би това хубаво време навън ни дава някаква яснота, че добре завършваме 2023 година. Така ли е?
ГЕОРГИ:
Да, така е. Ами, на теб здравей и на всички сърдечни приятели им казвам: Здравей и добре дошли на тази кратка медийна изява.
Знаеш ли, усещането за пролет е много явно и аз от много години знам и казвам, че 25 декември, както водят Рождеството на БОЖИЯ СИН, на ХРИСТОС, това фактически е първия ден на пролетта за мен. Затова знам, че на земния ми баща любимия празник беше Бъдни вечер. И аз веднъж го питам:
– Татко, защо тоя празник толкова много го харесваш, има ред други празници?
И той казва:
– Виж, много от празниците са направени по изкуствен начин от хората. Те не са естествени. А това е естествен празник, защото на 24 декември вечерта е най-дългата нощ и най-краткия ден. Обаче от следващия ден започва светлината да се увеличава. Има известно време да е слънцестоенето, това е зимното слънцестоене и след това, вика, денят започва да се увеличава. И това е най-хубавото нещо, защото светлината се увеличава, а щом се увеличава светлината, Слънцето е живот, Слънцето е прекрасно нещо, всичко става все по-добре и по-добре. И затова е любим мой празник.
И после като се замислих разбрах, още като бях в планината ми казаха: „Ще дойде време, когато ще има само три сезона. Няма да има четири сезона.“ И ме питат:
– Кой сезон би го изключил от календара?
И аз викам:
– Обичам и зимата, но бих я изключил, защото нещо ми казва, че „взима“. Като махнеш „В“ става зима, нещо взема – повече взема, отколкото дава.
Макар, че така са съобразени годишните времена, където ги има и четирите сезона, че всеки един сезон е добър в дадено отношение.
И така. И следователно за мен 25 декември е първия ден на пролетта. Днеска е третия ден, прекрасен ден, Стефановден и мога да кажа на всички познати, приятели и непознати разбира се, които носят името Стефан, че това е прекрасно име. Те всички знаят, че на дякона Свети Стефан, когото убиват с камъни, последните думи са: „ГОСПОДИ, не им зачитай този грях, защото те убиват мене“, а Той им го прощава. Стефан означава „венец“ буквално. И затова празнуват днес не само Стефановците, но и Венцислав, Венцислава, Венци.
Освен това мнозина хора не знаят, че днес и Стояновците трябва да празнуват, защото Стоян е едно събирателно име. Стоян е пратракийско име и Стоян също означава „венец“ или „корона“, едно от двете. Буквално „100 корони“ или „100 венци“. „Ян“ накрая, когато се сложи „т“ става „Янт“. „Янт“ точно това е „венец“ или „короната на пратракийските царе“.
Тракийските царе са имали не корона, която е обикновена, направена корона, цялата метална, както е всеизвестно и както гледаме по филмите или както гледаме в музеите. Техните корони са били направени от кожен ремък и с много апликации. И апликациите са били обикновено различни, под формата на листенца, и едно от най-свещените дървета за тях, което е било и дърво, и много са го уважавали, то фактически е останало храст до наши дни, и в наши дни заминава, това е чемшира.
Последните години виждам как чемшира умира масово. Ако не се напръска с разни препарати, не може да издържи. Чемширът е свещено дърво, то гони лошите духове и заради това около кладенците, и в къщите винаги е имало чемшир. Това съм го чул и от собствената ми баба. Казва: „Трябва да има чемшир и рози“. Значи розата успокоява, розата е най-прекрасното растение, разбира се и цвете. Любимото цвете на ГОСПОДА БОГА ИСУС ХРИСТОС, който е и любимия аромат.
Когато човек усети някъде аромат на роза, без да има рози наоколо, той трябва да знае, че от Най-висшите светове, от Елохимния свят, от БОЖЕСТВЕНИЯ СВЯТ има някакъв Велик Дух там, който е дошъл. ТОЙ има тоя аромат на роза.
И така. От чемшира/още нещо мога да кажа/ се правят различни… има чемшири, които съм виждал на по 300 години и са доста високи, и големи като дървета. От чемшировото дърво се правят най-добрите махалца, с които радиестезистите работят. Само че махалцето трябва да е от естествен материал в основата си, на върха може да се сложи и един благороден метал, може да е злато, може да е сребро, може да е обикновена мед или месинг, или бронз, но трябва да има тоя метал. То да е направено от чемшир, дърво, което е, единствено и да е направено на ръка, сега ги правят на струг.
Така. И разбира се нагоре може да има верижка от благороден метал, а може и да има най-обикновен канап от коноп или пък тънка кожена изрезка, но зависи от какво животно е вече там, това окултистите много добре го знаят.
И така. Усещането ни вече за пролет и за хубавото, което идва е наистина много силно и аз го усещам, защото напоследък се радвам, че съзнанието на много хора се е разширило към Космическото, към Небесното, а това значи към Духовното. Не са толкова свързани с най-гъстата материя.
Между Дух и материя трябва да има връзка и тя да е равна, но винаги трябва да се дава предимство на Духа. Това е.
Водещ:
Тоест, винаги когато даваме предимство на Духа, ще живеем в слънчевото време, на което и в момента се радваме.
ГЕОРГИ:
Да, точно така е. От днес наистина започват да се раздават всеки ден някакви венци, някакви корони. Но не като коронавируса, който беше дошъл и аз не го смятам, че беше нещо кой знае колко непоносимо и лошо. И не мога да кажа, че е нещо лошо, когато е изпратено все пак от оная ВЕЛИКА СИЛА, която наричаме БОГ и е разрешила да мине през Земното кълбо. Значи, той трябва да мине и да го посрещаме.
Едно време на чумата са й викали дали „леля“, дали „кака“, но са й викали така, за да я омилостивят. И вместо хората да се заемат да си променят съзнанието и от там разбира се веднага ще им се засилят и имунните способности, т.е. имунната система ще се засили, и минават най-леко. Не че няма да мине вируса през него, но той ще мине неусетно, защото съзнанието му се е променило. А те напротив, започват да се борят с него. Започват да правят ваксини и започват, искат да го елиминират. И в Евангелието е писано, искам да цитирам сега ГОСПОДА, СЛАВА ТЕБЕ, ГОСПОДИ!
ТОЙ казва: „Не противи се злому!“ Не се противи, а го елиминирай по един интелигентен, духовен начин. Просто изолирай го, бъди покрай него, бъди мил и внимателен с него, а не да му се противопоставиш.
Не можеш да затвориш една река, да й сложиш една стена и тя да не може да прелее през стената. Ами тя ще я бутне чисто и просто. Затова на мен ми е казано още в планината: „Когато видиш нещо, което не е в реда на нещата, за хората може да си мислят, че е лошо, ти не го възпирай. Остави го да тече, но му направи дига. Дигата е между тебе и него. Това ще те предпази.“ А и хората трябва да се научат да правят тази дига.
Коя е тая дига, която не е златна, тя е диамантена, тя е прекрасна, тя е духовна. Това е Молитвата. Това е нещото, с което човек има едно висше чувство и усещане за нещата. И това чувство и усещане трябва да го приложи.
Знае, че не трябва, ами казва: аз отивам и почвам да търся. Започва да търси лекове или мъки и т.н. всичко отива по безкрайни много лекари, и си хаби енергията. Фактически, не че човек не трябва да вземе мерки, но първата мярка е това – обръщаш се към НАЙ-ВЕЛИКИЯ ЛЕКАР на всички времена, към НАЙ-ГОЛЕМИЯ с Молитва да ти даде някакво лекарство, някакво излекуване. Обаче тая МОЛИТВА трябва да бъде подплатена и с добри дела.
Не може да продължаваш да си същия и да чакаш да получиш нещо от ВСЕВИШНИЯ, не. ВСЕВИШНИЯТ иска може би малка жертва да направиш за себе си, да бъдеш по-добър към себе си, като изчистиш един порок, защото пороците са ти тежести. Пороците тежат и на тялото, и на душата, и на всичко. Когато изчистиш един порок, ти махаш от раницата, която си натоварил, когато вървиш по планината нагоре, махаш един товар.
И така. Да започнеш само да приемаш ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. Като ги приемеш, ДОБРОДЕТЕЛИТЕ са един двигател, те са нещо, което ти дава СИЛА и ДОБРОДЕТЕЛТА, когато я вземеш и я приемеш, тя вече ти дава и ти олекотява пътя нагоре, а всички пътища водят нагоре. Няма начин. Всички пътища водят към БОГА, към ВЕЛИКАТА ВСЕЛЕНСКА СИЛА, ВСЕЛЕНСКИЯ РАЗУМ! Но когато имаш пороци, те те карат да слезеш долу в долината, в пропастта и след това да излезеш от другата страна.
Като слизаш надолу, щеш-не-щеш ги използваш като енергия, значи и те са добро нещо. А тая енергия се превръща в опитност, т.е. да знаеш как да живееш на Земята. Ето това е, това е даденост за всички, така да се каже, изпитания, които трябва да минат през главата на човека. А те са под формата разбира се на болести и на страдания, на неволи, на несгоди.
Водещ:
ГЕОРГИ, ти казваш: молитвата е нашата дига, която ще ни предпази. Но, да си говорим честно, земните, обикновените хора, забързани в ежедневието си, работейки, мислейки за какво ли не, обикновено се молят само, когато имат трудности. Достатъчно ли е това? Когато ти стане много тежко и много трудно, и не можеш сам да се справиш, само тогава да се обърнеш с молитва?
ГЕОРГИ:
Това не само е достатъчно, но е предостатъчно, ако ти си наистина един чист вътрешно човек. Значи, ти имаш връзката с ВСЕВИШНИЯ, ако имаш силна Вяра.
Аз даже познавам един свещеник, който надали е постил в живота си, надали е живял толкова праведно, но единственото му добро нещо е, че той ВЯРВА, за разлика от много други служители на БОГА, които не вярват, че съществува ВСЕЛЕНСКИЯ РАЗУМ и че има някаква СИЛА. Наистина, казвам го най-отговорно, макар че уважавам църквата, уважавам всички религии, които са изпълнили ролята си и които продължават да я изпълняват, защото те затова са създадени. Религията е създадена да облекчи живота на човека и да го води по правилния път. Няма религия, която проповядва братоубийство, няма религия, която проповядва егоизъм, а хора правят това…
Религията са десетте Божи Заповеди в най-чистия си вид. Във всички религии ги има, по различен начин са дадени, само че при различните общества, през различните ери, през различното време, което се минава и така нататък. И когато обаче човек спазва и усеща, т.е. живее по съвест, макар няма начин да не съгреши нещо на Земята, при всички положения ще има и грешки, и погрешки, и грехове може да направи, но той вътрешно продължава да вярва и да се придържа към тая СВЕТЛА СИЛА, тогава на него не му е необходимо да ходи нито на църква, нито да се моли, нито да пали свещи.
Да, необходимо му е наистина от време на време, когато види трудно положение, да се обърне към ВСЕВИШНИЯ.
Водещ:
Скоро празнувахме Коледа, предполагам, че всички хора са били със своите семейства. Но това, което си мислих през цялото време беше, че не само близките, семейството, роднините са ни семейство. Приятелите също са ни семейство. Така ли е?
ГЕОРГИ:
Абсолютно! Това е голямото семейство, а и може да се каже най-близкото семейство, по-близко от онези хора, които са по плът и по кръв от твоя род. Това наистина е така, защото приятелите се избират по сърце и по воля. И затова, когато казваме или когато отдаваме благодарност на ГОСПОДА, казваме: „Благодарим Ти, ГОСПОДИ от Дух и душа, ум и разум, сърце и воля“.
Истинските приятели на Земята са по сърце и воля, после по Дух и душа си съвпадат, и накрая по ум и разум.
Но знаеш ли кое е основното при приятелството? Сега ще ти кажа.
Основното при приятелството е СВОБОДАТА, която се дава един на друг, защото ти го избираш по сърце. Тогава ти щом си го избрал по сърце и по воля, ти в никакъв случай не го обсебваш, вие сте равностойни. Значи, когато СВОБОДАТА е по равно, хората са равностойни и само тогава има истинска РАДОСТ, истинско ЩАСТИЕ, истинско ПРИЯТЕЛСТВО истинско БРАТСТВО.
Иначе при роднините, аз съм забелязал, даже и в най-обикновеното семейство има някакво противоборство между мъжа и жената – кой да кара семейния кораб, кой да му е капитана и кой да е масло над водата. Оттам се явяват тия неща. И колкото човек по-не дава свобода на другия човек, толкова повече, аз съм се убедил в това, стават разводите, изневерите и т.н. Защото вземеш ли Свободата на другия човек, ти му вземаш всичко. Ти искаш да го зомбираш, ти искаш да го моделираш по твоя образ и подобие, не по БОЖИИ.
Хайде, ако го учиш на Заповедите БОЖИИ и на ДОБРОДЕТЕЛИТЕ БОЖИИ, а и ти самия си такъв, тогава е добре да му бъдеш модел, т.е. да му бъдеш пример. Живият пример, човешкият е най-силен.
Това е първото нещо при обучението! Когато бях учител, едни учители ги обичаха, другите не ги обичаха. Защо? Едните бяха естествени, близки, държаха се наистина човешки и приятелски с тях. Лично аз имам проблеми, бях дълги години учител разбира се и домакина ми беше приятел и се отбивах да си пия кафето с него. И той един ден ми вика, а той знае всичко какво става в Министерството:
– Георги, ти знаеш ли, че за тебе има доноси от вашето училище и то си е ясно от кой е?
И аз знам точно от кой е, кой може да каже това. И викам:
– За какво?
– Ами, ти си се държал твърде приятелски, твърде свободно с учениците.
И това онези закостенели тогава умове учителски не можеха да го възприемат. А аз съм се държал така и винаги съм бил такъв либерален учител, може да се каже, имайки предвид, че това, което тогава съм преподавал и съм казвал, ще се случи след 200-300 години. И ще я има тая Свобода при обучението. Това е природно обучение.
И веднъж – ще кажа един простичък пример – директорката беше свястна, но имаше и училища, където директорите бяха малко по-така консервативни. Веднъж пиша в главната книга: „Литературна разходка“. Вика ме директорката и ми пита:
– ГЕОРГИ, какво е това тука, тая „Литературна разходка“?
А ние имаме план-програма, където тая програма се изпълнява – какви часове, какви заглавия имаш и т.н. кога нов урок се преподава, когато е часът само за писмени упражнения и т.н. Понеже преподавах и литература, а и физкултура, това са ми двете основни образования, доста противоречиви, но верни. И тогава два часа имаме писмени упражнения.
И аз гледам отсреща един хубав баир имаше, в едно село и викам: „Сега ще направим една Литературна разходка. Ще говорим за един от любимите ми поети“, това беше в седми клас, изучава се Никола Йонков Вапцаров. И казвам: „Ще излезем на чист въздух“ и децата се радват. И целия клас тръгваме. Два часа имаме и голямото междучасие сме там, и след това се прибираме за другите часове. И аз какво ми дойде на ум, пиша го в Главната книга точно какво е „Литературна разходка“, нали, и пиша: Никола Йонков Вапцаров, Н. Й. Вапцаров. Само това да се знае заглавието на урока.
Обаче впечатлило директорката, тя нали преглежда и ме вика. И аз й казах така, и тя вика:
– Ами, добре!
Каза „Добре“, защото в училището бяхме точно 13 човека, то малко селско училище. Когато бях в една друга гимназия, където бяхме 150 учители и 1500 ученика, вече там отношението е друго. Но тука тя вика:
– Ами, ГЕОРГИ, добре! – защото бях единствения мъж и 12 жени.
И казвах: „Знаете ли, че аз съм ИСУС, а вие сте 12 Апостолки?“ И те гледат така, викам: „Да“. И понеже те бяха разпределени, 4 бяха възрастни учителки пред пенсия, 4 бяхме така средна възраст и аз бях между тях, нали и 4 много млади учителки с малки деца, и т.н. Беше наистина интересно и весело, и ми се ходеше на работа, а и заради децата, класовете не бяха големи. И в крайна сметка започнаха, дойде време да се намалява, дойде тъй наречената Демокрация, и в крайна сметка училището го закриха.
И аз след това престанах вече да бъда учител. Преди това съм бил учител и журналист, това са ми основните професии, плюс тия 20-30 дето имам допълнително.
Водещ:
ГЕОРГИ, знаеш правили сме не едно и две интервюта с теб, но си признавам, че за първи път в момента докато гледам към теб, виждам много малки светлини, които просто тичат около теб буквално. Аз не мога да се съсредоточа в това, което говориш. Това ли са Жизнените Сили на Природата? Не знам защо това ми излиза в главата? Ти си го споменавал или… има някакво присъствие, което виждам.
ГЕОРГИ:
Има, винаги е тука това Присъствие и винаги е до нас, и кой колкото е заслужил.
Значи тия светлини са повече, като на тебе вибрацията ти се е вдигнала и когато вибрацията се повишава, започваш да виждаш неща, които са от НЕВИДИМИЯ СВЯТ за другите. Няма НЕВИДИМИ СВЕТОВЕ, всичките са видими, зависи за кого. Нали ме разбираш? Значи, има 10 човека от взвода, обаче само взводния има бинокъл. И гледаме отсрещната планина, и той вика: „Ей, какъв елен тича там по баира“. Ние гледаме, но никой нищо не вижда, нали. Ама той вижда. Ето това е най-простия практичен пример, който искам да го дам за гледане в тъй нареченото „невидимо“, в НЕВИДИМИЯ СВЯТ.
Бях в планината и всяка сутрин посрещах слънцето. Караха ме един час да ставам преди изгрева, даже повече, в 4 часа, но някой път слънцето изгрява чак в седем. Но ме караха един час преди това да тръгвам нагоре към скалата, където посрещам слънцето. Винаги точно преди изгрева един час или ако закъснея – 45 минути – толкова беше ходенето до там. Една сутрин излизам и беше ясна сутринта, нямаше мъгла. Иначе ме караха и в мъгла, и в дъжд, и каквото и ще да е времето – няма спиране, отивам. И аз веднъж казвам на моя духовен ръководител, още в началото съм – мъгла, дъжд, то нищо не се вижда или пък снеговалеж.
Викам:
– Слънцето не мога да го видя, как ще го посрещам?
И той вика още при първия мъглив ден:
– Мислиш ли, че слънцето ще изгрее тази сутрин или просто няма да изгрява днеска?
Викам:
– Как няма да изгрее? Всичко друго може да се разтури, обаче слънцето винаги изгрява.
Това е истината. Земята се върти, слънцето…
– Еми, тогава представи си го зад пелената от мъгла, от облаци, от сняг, от дъжд, от град, от всичко, представи си го как изгрява.
И се научих за три дни. Затварям очи и той пита:
– Сега докъде е изгряло?
Викам:
– Сега е над хоризонта еди колко си… два пръста.
– Добре, започна вече.
И наистина визуализираш го и започваш да го виждаш.
Една сутрин ставам, обаче съм закъснял и много бързам нагоре, поемам си дъх, обаче се изкачих навреме. Можеше като бързаш и за по-малко време да стигнеш, а от там можеше да се слезе до долу /защото е надолу и стръмно/ за около 30 минути, но с бягане съм слизал за 15 минути, докато си отида до бунгалото или стъклената пещера тъй наречената.
Стигам горе, душата ми е излязла и казвам:
– Малко да си поема дъх.
– Добре, има време до изгрева. Сега почваш тая молитва казваш, тая молитва казваш. – и леки упражнения ме караха да правя дихателни ли не знам какви, и с ръцете. Сега съм ги забравил.
И аз като се успокоих и след малко започвам да виждам, точно преди изгрева, вече всичко е розово, целия хоризонт, от хоризонт до хоризонт, където е така обаче около мене и специално на близко и по-далече, едни светли точки, които светят като лъскави песъчинки, златен пясък във въздуха лети или златни прашинки, както искаш можеш да го наречеш. По-малки и по-големи има. Но блестят и както струя прах на слънчев лъч – всички са виждали как прахта вътре започва да свети. Това беше подобно. Но някъде по-гъсто, някъде по-рядко са така направени.
И аз казвам на Анисил:
– Какво е това за пръв път го виждам?
И той вика:
– Ами, това ще ти го обясня само с едно изречение, а после ще се доуточняваме. Това са ЖИЗНЕНИТЕ СИЛИ на Природата. Всичко, което е направено, видимо и невидимо, е от тях, от такива.
Викам:
– Ама от такива?
– Да, колкото са по-нагъсто, само че те са по различен интензитет на Светлина, по различна гъстота и по ред други работи. Като дойдем до тая лекция – сега в крайна сметка съм студент – там ще се обясняваме. Сега да знаеш, че това са Жизнените Сили на Природата, които носят самата Жизнена Енергия, Първичния Жизнен Импулс, от който всичко е сътворено.“
И затова ти ги виждаш като светещи точки, които вибрират и които се разместват, те са в едно непрекъснато движение. И от това е създадено всичко. И след това разбрах, че твърдата материя не е твърда материя. А твърдата материя може веднага да се преобрази, както чудесата са и ИСУС е правил тия чудеса, преобразявайки материята. Това също става с Енергия, която допълнително се насочва към дадено място, това е като с лазер. Значи лазерът може да направи еди какво си, еди какво си, еди какво си. Лазерът може да среже стената, ако иска да я пробие веднага – зависи колко е мощен – и ред други работи да направи. Това е същото като преобразуването на нещата, на тая Енергия от едно нещо в друго. Заради това онези, които владеят вече телепортацията, телепатията и ред други работи, и владеят осемте сидхи или осемте природни сили /вече това са алхимичните процеси, които можеш да правиш/ стават и минават през стената, независимо през какво.
Ще цитирам УЧИТЕЛЯ – два пъти е правил това. Влиза вътре при заключена врата и излиза, и поднася на двете си стенографки…
Вика:
– Сега ще черпя нещо.
И им дава по един портокал и вика:
– Заключете вратата.
И те отиват, заключват вратата, след малко той изчезва и пак влиза. Те го гледат и викат:
– Как?
– Ами направих ви едно показно.
Това е владеенето на алхимичните процеси.
Другият начин, който е – как се преобразува. УЧИТЕЛЯТ имал един много голям ланец и на него си носил джобния часовник, който е бил на гърдите му, не го е носел в джоба си. Сваля ланеца, откача часовника /това го е направил вътре пред учениците си в „Изгрева“/ и вика:
– Вижте сега какво е алхимия, за да знаете.
И слага сребърния ланец на ръката си. След това прокарва отгоре ръката си и той става златен. И казва:
– Това е 24 каратово злато.
Закачва го и си го слага на врата, и часовника слага на него, и така го е носел докато е бил тука на Земята, с вече златен ланец, който го е направил сам той.
Ще дойде време – вече много жители на земното кълбо получават БОЖЕСТВЕНИ НАГРАДИ, БОЖЕСТВЕНИ БОНУСИ, които идват. Който е заслужил!
Човек казва:
– Никога не съм пял! – почва да пее хубаво.
– Никога не съм рисувал! – започва да рисува.
– Никога не съм писал стихове! – пише.
Започват да се дават ДАРБИТЕ. Но ДАРБИТЕ наистина се дават на заслужилите.
Но ако злоупотребиш с тия Дарби /едно предупреждение към всички, които са ги получили и ги получават вече масово/, може да ти простят един път или два пъти, но на третия път вече ти ги прибират. Или ако си се отказал от някакъв порок, а след това го възстановиш и той не е за кратко, за някаква моментна слабост на човека, а изобщо продължаваш… Както аз лично го видях Бай Ангел, който правеше чудеса – аз съм споменавал за него – как седеше на нашия пазар в нашия град и си хапваше кебапчета, и пиеше бира. И викам:
– Бай Ангеле, на нас са забранени тия неща, как може? Ти преди мене си станал вегетарианец. Ти караше по една седмица на глад, само пиеше чайче или само на плодове по една, две седмици съм те виждал лично. Сега?
– А, може, може аз ги разграждам тия работи.
Може, но като го попитах, не позна нищо. Аз вече знаех втория ми внук какво дете ще е и какви дарби ще има, а той точно противоположното каза. И аз разбрах – дарбите му бяха взети.
Водещ:
Значи трябва да внимаваме във всеки един момент. Не да решим, че вече сме любимите деца на ГОСПОД и оттук нататък всичко ни е разрешено. В никакъв случай!
ГЕОРГИ:
Тука ти без да искаш ми зададе въпроса за егото. Физическото его на човека много по-лесно се прощава от духовното его. Духовното его – това е, когато той иска най-висшата власт, иска да замести БОГА.
И при нас, особено при СИЛВИНА, идваше една хубава дама, тя и в момента слуша, която каза:
– ГЕОРГИ, най-големия ми грях и затова патя толкова много сега.. – и тя осъзнаваше изпитанията, които й се даваха и страданията. – Патя, защото много пъти съм замествала БОГА като правех много магии.
– Ааа, моето момиче, дойде ли ти акъла?
– Дойде ми.
Ами викам:
– Живей отсега праведно. ГОСПОД ще ти ги опрости, ще ти облекчи живота при всички положения.
– Вече се стремя от известно време.
Викам:
– Трябва да мине времето, което ти е определено за изпитанието. Недей да бързаш, моли БОГА и живей абсолютно чисто, съзнателно и тогава ще мине“
Водещ:
Чувствам, че ти неслучайно спомена за УЧИТЕЛЯ и днес е една дата, в която неговото име много по-силно отеква. Затова да го споменем и да му благодарим, че е бил на Земята и за СЛОВОТО, което е оставил.
ГЕОРГИ:
Да, днес може да се каже една молитва, която е и по УЧИТЕЛЯ за човечеството, и за света, и най-вече за българите и за българския народ, за Балканските народи и за Славянството. Той е знаел, че Славянството ще дръпне човечеството напред и разбира се българския народ, който е определен като духовник, Духът, който Е, като жрец, шаман или както и ще да го наречем. Тези Духове са определени най-вече български Духове.
И сега ще кажа официално, че всички духовници на Земното кълбо, независимо колко пъти са се раждали, къде се раждат и как се раждат, са тъй наречените трако-българи или тракийци, траките, които са от тука, защото на тях им е дадено жречеството, да бъдат жреци на човечеството. След това тия Духове се пръскат навсякъде и на много места, и на много страни.
Не знам дали е подходящо да го кажа, хората, които масово са били по времето на ИСУС и по времето на УЧИТЕЛЯ, сега всички ученици на УЧИТЕЛЯ са преродени. Само двама, трима от най-изявените не са тука на Земята, останалите всичките са тука и всичките са може би в тая общност, това Бяло братство, където е. Голяма част от тях са там, но голяма част не са прикрепени или са към някоя друга духовна общност, или към нищо. Значи те са, така да се каже свободни радикали, свободно летящи атоми, молекули.
Прераждат се и всички души, които имат да изпълняват някаква роля.
През средните векове, т.е. след като Америка вече започва да съществува, един от големите грехове на тоя континент е, че отиват в Африка, товарят негрите на кораби и ги карат да им работят като роби. Сега всички тия роби се прераждат вече като личности, които ще вземат участие в историята на света. Като роб не можеш да вземеш участие, ама като друга свободна личност можеш да вземеш участие, или да бъдеш на тая страна на барикадата, или на другата.
Всички, които са били по времето на ИСУС, които са викали: „Разпни ГО!“ сега трябва да работят за Благото на човечеството, за Добрите неща, за ДОБРОДЕТЕЛИТЕ, а не за пороците.
Не да искат да видят … и понеже не ги разпъват тях, а разпъват ДРУГ, да виждат чуждите мъки и страдания. От този свой навик може да се откажат, макар да им е втълпяван десетки години. И затова римляните имат и тоя девиз: „Хляб и зрелища“. Човек трябва да се отърве от това! Той трябва да е съпричастен към хората, които страдат и се мъчат, независимо какви са и какво престъпление са извършили.
Престъпникът може да е убиец, но ти си длъжен да го нахраниш и да му дадеш вода. Това е! Щом той е живия – това е ВЕЛИКАТА ЧОВЕЩИНА.
Водещ:
Задавам ти може би последен въпрос, знаейки че отговорът му се състои в десетките беседи, които имате заедно със СИЛВИ, но… Как да направим 2024 година по-хубава година?
ГЕОРГИ:
Ами, гледай, то не е толкова сложно и не е толкова трудно. Важното е на какво държи ВСЕВИШНИЯ, ВСЕЛЮБЯЩИЯ. Значи, самото име показва, чрез НЕГО да се обръщаме към ВСЕВИШНИЯ за всичко! ВСЕЛЮБЯЩИЯ – т.е. да се опитаме да обичаме и онова, което не е за обичане. Разбираш ли? Най-тъмните, най-грозните, най-такива неща да ги възприемаме и на тях да им излъчваме отначало неутралност, след това Доброжелателство и Добронамереност, и накрая ще започваме да излъчваме ОБИЧ. Трудно може да им се излъчва ЛЮБОВ, макар че може да се излъчва. Това е единственото нещо на всеки един.
БОГ още какво иска?
Той иска едно постоянство, едно полагане на усилие и едно търпение – това е БОГА! ТОЙ от това се състои! И една ВЯРНОСТ. ВЯРНОСТ към каузата, която е БОЖЕСТВЕНАТА КАУЗА, БОЖЕСТВЕНАТА ЗАДАЧА или МИСИЯ, или както и ще да го наречем. Това е – да бъдем постоянни, търпеливи, да полагаме усилия и да бъдем верни на Идеята.
Ако това човек успее да го направи, ще види резултата и за самия себе си.
Водещ:
Да завършим ли с пожелание?
ГЕОРГИ:
Пожеланието е чудесно и е кратко, и с него обикновено трябва да се благодари на ВСЕВИШНИЯ. Да МУ благодарим от името на всички, които ни гледат, на всички наши приятели, близки и далечни, и на всички непознати от Дух и душа, ум и разум, сърце и воля. И да си пожелаем да сме живи, здрави и благословени от ВСЕВИШНИЯ през новата 2024 година, която я наричам НОВАТА 2024 НАДЕЖДА. Всяка една нова година е една нова Надежда.
Благодаря ви, скъпи приятели по сърце и по воля, по Дух и душа, ум и разум.
