Стефан:
Искам да дадем думата на Георги Изворски, да изнесе по-встъпителна лекция. Как той вижда нещата. За понятието „Българска екологична общност“, тъй като самата дума „общност“ е много безформена, все още. Има опити да се правят, в момента, малки градове, които директно ще бъдат покрай големите градове. Има опити да се правят махали, примерно. И затова аз предлагам, действително, всеки да попадне в своето пространство със своя придобит опит. Но нека да изслушаме встъпителната лекция на господин Изворски. За това, как той вижда, по принцип, българския характер в тази общност, наречена „Българска екологична общност“. Давам му думата. Първо на него и след това, малко по малко, всички могат да участват.
Георги:
Стефане, много си неразумен. Защо ми даде думата? Значи, това не е благоразумие, не ми я давай. Трябваше да ми я дадеш после, сега ще им разбия калъпите. Нали знаеш, аз съм затова тука, да чупя шишетата, стереотипа и калъпа. Ей това е встъплението. Казвам ви го направо, за да не ми се чудите, да не ми се сърдите. И винаги казвам накрая на моите беседи: „Не искам да ми вярвате. Аз съм Шехерезада. Проверете го. Ако стане, стане, ако не стане, здраве да е, защото аз съм го проверил“.
Преди девет години, вече ще станат, съм слязъл от Балкана. Както едно време партизаните, слезнах от планината. Там ми беше теорията и на ред други места, а практиката започна тук. Разбира се, минал съм доста дълъг път, видял съм много неща. Сега от сърце ще ви говоря някои неща, които аз смятам… Няма да цитирам Учителя. Ще цитирам себе си. Учителя е проверявал, четиринадесет години из България, българската народопсихология, българина. Изследвал го е и външно, и вътрешно, и всякак. Това е било преди сто години точно. Но сега ще видим за какво става въпрос.
Право, възможност и избор
Ето утре е светъл ден за България – Понеделник. Това ме въведе към мисълта за встъплението и за това, което аз съм открил, специално за по-голямата част от българите, които са духовни. Има българи по Дух, и българи по плът, все пак. И така, мисля си, че човек има право, възможност и избор. Свободната воля ни е взета доста, но имаме право на свободен избор. Първото нещо, което българският дух и българската психология искат, не е нито южноамериканския модел, нито Индия, нито Индонезия, нито прекрасния руски модел на Анастасия, и така нататък. Ние имаме съвсем друга психология. Номер едно на българина, който вече е личност, не е индивидуалност. Идивидуалност или персоналност е нещо към общото. Значи, другите хора затова правят колектив. Гърците – веднага се вдигат, унгарците, сърбите, румънците. Българинът – не. Той мисли. За да мислиш, трябва да си личност. Това ни е дадено на нас – мисълта. А за да мислиш, трябва да си свободен. И понеже си свободен и имаш свой периметър, само това е истинския модел, това е чистия български модел.
Така. Дават ми на мен право. Имаш право. Сещам се за един случай. Сутринта да хапнем в един тризвезден хотел, един мой заможен приятел е там за няколко дена и ни плаща, и ние отиваме със Силвинка. За ядене много, за храна – нищо. Минавам аз, гледам, едни домати и краставици. Нали и веган освен това, изповядвам и веганството. Ама те като подметка на маратонки и това не става. Иначе кашкавали, сирене, ястия има постни, вегетариански, ама няма вегански. Значи, какво? Имам правото аз на закуска. Да, хубаво, обаче аз не искам да използвам това право. Тази възможност аз не я искам. Но те задължават понякога и ти казват: „Задължително е еди какво си“. Значи ми даваш един пакет бяла захар, която аз не искам да погледна. И ми викат: „Георги, я изяж този пакет“. Ама чакай бе. Аз не искам един пакет бяла захар. Аз не искам! „Ама това е твое право бе“. Добре, като е мое право и моя възможност, защо ще го правите задължително? Ако искам ще закусвам, ако не искам – няма да закусвам. По принцип не ям твърди храни до обяд, до дванадесет часа, само питие. Може някой път да хапна нещо твърдо, но това е закон. Но понеже знам, това съм го говорил в „Природосъобразния начин на хранене“. До дванадесет часа никаква твърда храна, не трябва да дъвчеш. Имам я беседата, натиснете „Георги Изворски“, ще излезнат беседите. Ще видите за какво става въпрос. И така, оттам тръгваме.
Още нещо ще ви кажа. Значи, имам възможност да отида на Златни пясъци и на Слънчев бряг. Обаче аз не искам да използвам нито едната, нито другата. Обаче ми се пече на слънце. Какво правя? Постилам едно шалте на моя балкон и се пека. От тука и от тука, като на шиш пиле. Ставам черен и след една седмица излизам из родното градче. Моряшка фланелка, къси панталонки и: „Георги на морето беше. Я гледай какъв хубав тен“. „Да бе, момчета, на морето. Не знаете, че съм се обръщал на моя балкон, на бетона“. „Така ли?“ „Така“. Това е моят избор вече. „Ама ти си длъжен да отидеш да се печеш на Златни пясъци“. Как ще съм длъжен?! За това говоря.
Българинът мисли и се нуждае от Свобода
Българинът има пипе и мисли, особено българина по Дух. Българинът по плът, пак иска някой да го води, ама не става така. Вярно, ще го водиш, ама ще го водиш, този, който непрекъснато те държи свободен. Тогава вече може. Сложи ли ти каишка, защото всички хубави духовни общества, полудуховни общества, религиозни общества и секти, харесвам ги всичките и те си вършат идеално работата, идеално. И ги обичам всичките, и ги харесвам. Горе – долу терористичните не мога да ги понасям много, защото все пак това е свръх насилие. Другите прилагат насилието по един много хитър начин. Казвал съм го в една моя беседа за кафеза. Първото е нашето съзнание – най-малкия кафез. Духовната организация вече, аз съм при баптистите, да кажа, при евангелистите, там е по-голям кафез. Тука по-широко се чувствам. И още повече има, още по-голям кафез. Но за да излезеш от тези кафези, да ти се разчупи съзнанието, е доста трудничко. Някой трябва да те светне, да ти каже къде е вратичката и къде е ключа. Ако не, сам продължаваш да си го търсиш.
Значи, българинът се нуждае от номер едно – Свобода. Само Светлия път на Истината ще ни направи свободни, ще ни заведе до Свободата. Така казват мъдреците. Значи, като сме така и с такова съзнание, да мислим, заради това ни обвиняват, че сме много толерантни. Ами толерантни сме, защото сме мислили. Не искам да се връщам в далечната история на първите български държави, където няма робство… Тука всички останали военнопленници се хващат, продават се в робство, за да се печели. Дори и при гърците, при римляните, от кои ще да са, няма значение, и при евреите включително. Или се избиват, за да се намалят враговете им. Единствено българите след битката, какво правят? Дават помощ на ранените, след това нахранват го, обличат го, обуват го и го пускат да си върви по живо и по здраво след сражението. Но както българите, така и траките, са били незаменими в сражението, много люти, свирепи и няма пропаднала битка. Иначе да, великодушни и толерантни. Само свободната личност може да бъде каква? Благородна, великодушна, щедра, милосърдна. Ами това са качества на българите и те са изявени най-много тука. Не защото съм се родил в България, аз съм гражданин на Вселената и дърпам чергата към човечеството. Не мога да дърпам чергата към моя фен клуб, към моята партия. Не, няма да стане това.
Его и Мисъл
Казвам, да, употребявам „Аз“, имам его. Да, имам его, защото всичко съм го проверил. Егото е чудесно нещо, ако си талантлив. Да кажеш на Кольо Фичето, че е некадърен строител, ами той ще ти се изсмее. Направил хиляда моста, хиляда църкви, хиляда къщи и една барака да не може да направи. Същото е. Значи, аз съм за егото, но да не прехвърлям петдесет процента плюс един. А най-добре тридесет и три процента, една трета от мощността на егото и да го използваш. Българинът може да го използва.
Значи, ако наистина си съсредоточим мощната психическа енергия, защото Духа командва материята, най-сетне след двехилядната година официално се каза. И затова са напускани толкова много окултно-езотерични книги. Не знам какви са, мистични и така нататък. Видяхте какъв е бум напоследък, милиони и милиони страници са изписани, точно поради тази причина. Защото Духът командва материята и в това съм се убедил един милион пъти, лично аз. Ето, седя пред вас и го казвам отговорно. Но Духа да знаеш как да го овладееш, иначе не работи. Ама те казват: „Ама мисълта ми е много силна и мощна“. Аз съм го написал и в моите беседи, че има три вида мисли, когато ги обединиш, тогава действат. Мисълта тука, мисълта на сърцето, която е първа и мисълта на тялото, всяка една клетка е мислеща. И големият пръст на моя десен крак мисли. И вътре в него пак мисли. Да, част от тялото, ама е мислеща, разумен е, прави нещо.
Така, следователно, когато се прави един духовен център или общество, или както и ще да го наречем, трябва да се знае народопсихологията на българите абсолютно. Че те само като чуят… Като бях хлапе: „Не гази тревата!“. Така ли бе, на мен ще ми кажат. Веднага газя тревата, ама на момента. Забраната трябва да се поднесе хубаво, леко, деликатно, внимателно. Тогава я приема българина. Аз ще ви кажа най-простия пример. Аз съм го казвал на една беседа. На нашата улица, в нашето градче, от едната страна е училището, от другата е нашата къща. Пет къщи са на улицата. Тя е къса, пет къщи, нашата е средната. Минават учениците, отиват до магазина, отиват до заведението. Вафлички, хартии, някои пушат, по-големите, и си хвърлят фасовете. Сега, ако аз застана с ръце на кръста, на портата, и почна да ги ругая. Да викам: „А бе, момчета, вижте какво направихте бе. Боклук по улицата. Няма да го мета всеки ден“. Няма да стане. Ще ви кажа как правя. Виждам пет-шест души, една група момичета и момчета, излизат от магазина. Тръгват по улицата и ядат. Излизам. Нарочно съм оставил хартийките да стоят. Кофите са наредени пред петте къщи. Отивам и събирам хартийките, ама дума не казвам и не им обръщам внимание. Те минават зад мен. Аз съсредоточено почиствам улицата, оборка правя, вглъбен в работата. На третия ден, почнаха, най-напред момичетата. Отива, вдига капака на кофата и пуска вътре хартийката. Онези, които пушат, изнасят фаса и у кофата, защото наближават училище. Ааа могло и така. Това се казва пример. Личен пример.
Значи, личният пример е с дело, със слово и с мисъл. Мисълта е изключително силна, наистина, за да повлияеш на другите.
Духовен център и Космически градове
Така, когато се прави един такъв Духовен център, всеки трябва да си има. Заради това, още навремето, монасите, всеки си е имал килия. И знаели са го. Излизат заедно, правят много работи. Поне аз така мисля, че трябва да се направи. Не може да живееш в, тъй нареченото, социалистическо общежитие. Вътре десет, петнадесет, двадесет човека да спят на два реда, като в казармата някога. Който е служил, когато ние сме служили със Стефан и с Коста, значи знае какво беше. За да може да те манипулира, да те командва – да. А всеки, когато има собствен периметър, дори да е малък, той е негов. Той се чувства личност там.
Ако излиза на мегдана на такъв град, а Космически градове са, знаете, българските градове, които има в далечната тайга. В далечния север, в Русия, откриха един такъв, нали? Всички са били кръгли, сградите виделейки, са били тогава и са имали с всички комуникация. Докато беше тъй наречената Съветска власт, не пускаха български учени, археолози, да отидат, да си видят собствения прастар град. Защо? Защото има нещо. Сега е направен същия модел в Казахстан. Едно мое приятелче каза, че живее в този град, защото там работи.
Така. Значи, това ми беше встъпителното слово. Да се разбере как ще го правим и какво ще го правим. Но ние трябва да оставим всеки един член на нашето общество напълно свободно и с неговото съзнание. Колкото му е достигнало съзнанието, така да участва в общите работи. Ако искам, ще отида на общия мегдан, ще взема участие в това събитие. Ако не искам, ще си стоя в моя периметър. Ще взема участие в следващото. И никой на никого не трябва да се сърди. Но когато нашето съзнание е на духовни хора, издигнато, тогава вече, ще бъдем на, тъй наречения, един акъл. Пак казвам, ето с моите приятели Стефан и Коста, когато сме на един акъл, ние можем да повдигнем планини.
История за изкопаване на основите за къщата на Георги
Как стават нещата? Още нещо ще ви кажа от практическа, техническа, технологическа гледна точка. Забелязал съм, че на моята къща, когато я вдигахме с баща ми много години, копая основите, бащата не участва. Копая си. Нямаше малко багерче тогава. Копая. По едно време идва един и вика: „А бе, Георги, нещо аз да ти помогна?“. Викам: „Вземаш лопатата. Поне аз като копая, ти да изхвърляш“. На втория ден, най-сетне, минава един братовчед. И аз викам: „Ице, няма ли да ми помогнеш малко тука бе? Погледни колко има за копане, тука дълбоко“. Той вика: „Ай, добре де. Добре. От утре идвам“. И на другия ден, вярно, дойде, и тримата. На четвъртия ден или петия ден, след като той дойде, вече сме трима.
Ядрото трябва да бъде – три. Троичния код на Вселената, който ми виси и на врата, на този хубав пентаграм. Това са трите черти. Троичния код на Вселената – Любов, Мъдрост и Истина. Или Трите Вселени – Божествена, Духовна/Ангелска и Човешка.
И така, след като станахме трима души, след няма и четири, пет дена, вече има десет, петнадесет, двадесет мераклии да идват да помагат. За нула време изкопахме основите. Изхвърляме с количка, хем на ръка, ама за нула време. Ние отначало двама, трима се мъчим. То дълбоко два метра и много голяма къщата, деветдесет и пет квадратни метра. И фусовете трябваше да се копаят още по-дълбоко, тоест на колоните долу стъпалата. Както и да е. Да не бъда толкова подробен. Като от нашата махала леля Мара подробната, която всичко иска да знае, всичко иска да научи.
Ашрами и Духовни центрове по света
Добре. Значи, давам само жалоните. Всеки един трябва да види какво, що и как, и да го провери. Разбирате ли ме? Няма смисъл аз да обикалям света и да гледам какво са направили. Дали във Финдхорн, там при кака ни Айлин Кади. Да отивам и да гледам нейния модел. Прекрасен е. Ама тя е в Шотландия, Ирландия, Англия или не знам къде си. Дали е в Америка, пак казвам, дали е на целия Изток. Индия има прекрасни ашрами. Ама и там хората, които са ходили, са ми го казвали от първа ръка: „Добре е. Да. Но имаше ли смисъл?“. Нашата приятелка, една позната, която ходи срещу десет хиляди евро, стоя една година там. И я питах: „Какво прави?“. „Ами, рязах лук и чистих моркови, за да се науча на послушание, на смирение, в кухнята на ашрама“. „А какви събития имаше в този ашрам?“ „Ами, нищо. Те работеха. Имаше две духовни събития за една година“. „Кога излезна от ашрама?“ „Пуснаха ме за Нова година. Да изтегля още пет хиляди евро, да им платя, до града“. Да, но това е доброволен затвор за смирение. А Силвина й казва: „Добре. Защо не отиде, ей тука, в едно българско село? Срещу десет хиляди евро щеше да живееш много време. На бабичките щеше да помагаш там. Цепи дърва, режи им лук, готви. Ти си по-млада жена“. Защо не го направи тука? Защо го направи, не искам да съм груб, да кажа някъде си. Българите как казват „много далече“? Нали знаете? Защо? Трябва да мислим така, Стефане. Нали?
Това е встъпителното ми слово. Няма друго. Извинявам се много, ако някой, наистина, леко съм го разбълбукал. Ама „Разбийте преди употреба“, нали пише? Един милион бутилки, всички сме бутилки. И мен са ме разбивали много. Ама сега доброволно могат да те разбият леко. А мен са ме разбивали с шутове и с шамари, и ритане, като футболна топка. И понеже много са ме разбивали, заради това, имам право да говоря така. Не искам да ми се сърдите. Прощавайте, ако съм засегнал някого по някакъв начин и не е съгласен. Напълно приемам всички видове мнение, аз лично и Бог да благослови.
Код за успех във всички начинания
Ще цитирам Учителя, който казва: „Ако започваше всичко с Бога в България и завършваше с Него, съдбата на българите щеше да бъде много по-добра“. Политиците, депутатите, започват съвещание, не знам си какво, правителството започва. Дали е при Бойко или не, няма никакво значение. Ама важното е, да почваш с молитва и да се обръщаш към Бога. Това е толкова вълшебно нещо, че нямам думи.
Още един код само ви казвам. Един шифър, който ще го проверите, за да видите как действа. Защото напоследък, поне десет човека, ми се обаждат и викат: „В десетката е“. Тъй като се правят всички видове молитви, ама човек трябва да знае. Накрая трябва да каже и този шифър. Кой е? Той е много прост. Преди, дори, да си получил нещо, благодариш на Светлата Сила. Защото Тя прави най-доброто за теб. Затова, когато свършвам, каквото и да е, каквато и да е молитва, казвам трите неща: „Господи, Твоята Воля да бъде! Благодаря Ти!“. Още нищо няма. Аз се моля БМВ да ми купи. Не ми е купил, ама Му благодаря. И третото, трябва да се отдаде слава: „Слава Тебе и на всички светии! Амин! Аум! Аумен!“ Трите вида Амини. Земния, на човешкия свят – Амин. На Ангелския свят – Аум! И на Божествения свят – Аумен! И тях можеш да ги кажеш и с една дума – Ом! Те на Изток са ги събрали в това Ом. Едно и също е.
Така. Да не прехвърлям времето. Благодаря ви от сърце. И на Стефан му благодаря и вече ползотворна работа. И най-важното, да направим нещо на практика. Правим нещо със Силвина, наистина. Може би сме още в началото на пътя. Но ще видим от коя трънка ще изскочи заек.
