Георги:
Кафето прави делови човека на земно ниво, изключително действен и делови, но не му дава възможност да расте в Духа. Там, където си е, там си седи. Значи може да го направи по-интелектуален, повече знания да има, но в никакъв случай по-духовен. Не, толкова, колкото си е, ако пие много де, ако пие малко е добре. Така, ще започваме ли вече? Кажи няколко думи за встъпление.
Приятел:
Здравейте, приятели!
Много съм развълнувана. Ето че срещата, която толкова дълго време очаквахме вече е действителност. Аз още не мога да повярвам. Безкрайно ми е приятно, че толкова много хора уважиха поканата.
Георги Изворски и Силвина Белопойчева са ни на гости и аз предлагам да им дадем думата и да чуем това, за което те са дошли при нас. Надявам се, че тази среща, тя е първа, но няма да бъде последна и те ще бъдат едни от нашите най-добри приятели.
Давам ви думата.
Silvina:
СЛАВА на ТВОРЕЦА, за това, че ни събира. И ти каза ключовата кодова дума – ПРИЯТЕЛИ и точно така те почувствах, и всички вас от първия момент, едно топло приятелско сърце с много любов, с приемане, с топлина.
Може би не случайно, че този град носи това име, но наистина се чувстваме за краткото време, което сме тук сред много близки хора.
Аз се казвам Силвина и последните пет години съм за добро, винаги за добро, почти неотклонно до Георги Изворски.
Георги:
Не, аз съм до теб не ти до мен. Трябва да се уточни, че мъжът е до жената.
Silvina:
Където жената, там е родата!
Но истината е, че нашата рода е наистина много голяма, цялта страна, че и извън нея.
Скоро бяхме и в Лондон и на други прекрасни места извън България, срещаме близки хора.
Във Варна казах, така ми се яви картината: Казвам, Георги, ние сме като люпилня! Пускаме топлината от сърцата. Пробуждат се сърцата на хората, излюпват се пиленцата.
Сега пък си казах: Ние сме като центрофуга.
В Казанлък, само една разходка по центъра и 10-15 приятели, незнайно откъде се появиха, нали. Познават ни, разпознават ни и това е наистина прекрасно.
Аз така има една дарба, която ми е дадена и това е песента. Смятам, че, а и това всъщност го виждам и на снимките, идват и ангелкси същества, които помагат на лечебния процец, който протича, когато всъщност с песен съпътствам молитвите на Георги, така че по-късно ще се включа с песен.
Сега искам да прочета една, защото много често така си мисля за Левски и неговия път. АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА и ние като АПОСТОЛИ НА СВЕТЛИНАТА, каквито се смятаме. Някак си много са близки нещата. Това е едно стихотворение от Георги Изворски и се казва:
МОЛИТВА
Животът ти е моята пъртина…
Вземи ме Дяконе!
Вземи ме за послушник!
Но ти ме стрелкаш с укорите сини.
Но ти ме съдиш за словата ми покорни
и казваш с ясната си съвест:
„Продължавай!“
Апостоле,
да бъде твойта дума!
Върху юмрук ще спя…
Ще грея на барут премръзналата си Любов!
Но дом на Вярата ще стане
и най-далечната колиба…
Гори ме кладата – снегът на февруари!
Въжето
е опъната светкавица!
И плачат гарвани
в избухналия въздух…
Георги:
Благодаря, Силве!
Това стихотворение ми напомня за обесването на Васил Левски, на което, разбира се, на втория ден, когато е стоял и още не е бил свален, собствения ми прадядо, който е живял 105 години, не го помня аз, но разказвал на баща ми, как като минавал през софийското поле бея, на тяхното село го накарал да карат 10 каруци със жито и той бил в едната каруца. Кара по 20-30 чувала и вика: “Минаваме – и тогава, където е сега паметника Васил Левски, на булевард Васил Левски и горе е било извън София и е било най-малко на един километър от истинския, тогавашния център на София, който е бил сега около НДК-а и вика – Както минаваме виси човек обесен на бесилото и кервана спря, ние дето караме от едно софийско село за София. Люта зима, вее го, не е много снежна, снега е около 30-40см., но така го носи вятъра и ние с каруците и конете вървят бавно. И аз като видях този човек обесения сам с един кълпак, а турчина, дето отговаря за целия керван с фес и на бял кон, бея и беше така доста лют. И аз като спрях това и си свалих калпака да почета оня, който е. Това е смърт. Тогава той измъкна камшика, камшика го носеше отстрани забоден на седлото, с който не си удряше коня и като започна да ме бие с него, през главата. А главата ми ниско остригана и вятъра вее, обаче аз стоя, за да дам почит. И вика: “Това е баш комита, сложи си калпака, няма да му отдаваш почит.” В този смисъл го казва поклон. „Аз свалих и се поклоних.“ Защото все пак вярващ, религиозен човек и вика: „Оттам тръгнахме, обаче по лицето ми и по главата останаха няколко дири от камшика на бея.”
И е разказвал тази случка на баща ми, на зет си, не на зет си точно, а фактически той е прадядо ми по майчина линия, след това имам един дядо Васил и след това на дядо Васил една от дъщерите му е моята майка.
Това се сетих и не съм казвал тази случка, нито съм я описвал някъде, но казвам поради тази причина.
Така, а сега започваме със съвремието.
Левски е бил АПОСТОЛ, обикалял е, свършил си е мисията и е свършил великолепно и мога да кажа, той много добре е знаел, че няма със старите шишанета, старите пушки и 20-30 хиляди човека не могат да бутнат турската империя, обаче
е искал да им покаже, че ЗА СВОБОДАТА ТРЯБВА ДА СЕ ПЛАТИ.
Това е и за което е дал живота си и е останал като нашия национален герой и един светъл пример. Значи
ВСИЧКИ ГОЛЕМИ ИДЕАЛИ, ВСИЧКИ ГОЛЕМИ КАУЗИ, ВСИЧКИ ВЕЛИКИ ИДЕИ ТРЯБВА ДА СЕ ПОДПЛАЩАВАТ И ЧОВЕК ДА БЪДЕ ГОТОВ ДА ПЛАТИ С НАЙ-СКЪПОТО.
Тогава това е подвиг и те го издигат, както и всички Светии, които са направили тази жертва.
Наистина и аз Благодаря от сърце, че Небето ни е събрало тука и трябва да гледаме нещото, да работим засега, да работим за всички,
да работим за Светлината, за Бога, за Всевишния и да разпространяваме основните Принципи на Вселената, които са ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ИСТИНА, СПРАВЕДЛИВОСТ, ДОБРОТА и т.н. Това са добродетелите!
Разбира се, както винаги или както на повечето места казваме по една молитва. Тя е обикновено в края, но тук ще я кажем в началото, защото ще помолим Светлите Небесни Сили и нашия Творец, ще направим една молитва, аз ще я кажа, за този прекрасен град и за неговите жители.
O LORD our God,
FATHER ALMIGHTY,
ТВОРЕЦО на Небето и на Земята,
of all visible and invisible!
СЛАВА на СЛАВАТА!
СИЛА на СИЛАТА!
СВЕТЛИНА на СВЕТЛИНАТА!
ЛЮБОВ на ЛЮБОВТА!
Пази и закриляй град Гълъбово!
Благослови и Освети неговите жители!
Благослови и Освети и всички, които го посещават
с добри и чисти намерения!
Дарувай им Господи,
Твоята Всемогъща и Животворна Светлина!
Облей ги с Твоето МИЛОСЪРДИЕ и Твоя БЛАГОДАТ,
за да вършат съвършено ВОЛЯТА ТИ на
Земята, според ТВОЯТА ВЕЛИКА
ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ИСТИНА
СПРАВЕДЛИВОСТ И ДОБРОТА!
Amen! Aum! Aumen!
Amen! Aum! Aumen!
Amen! Aum! Aumen!
Така, каква Светлина слезе! Пекрасно е, защото когато сме заедно, когато наистина си помагаме, когато се Обичаме, когато живеем в Приятелство, имаме едни Дружелюбни, Добронамерни, Братски отношения, но истински Братски отношения помежду си, тогава всичко наистина върви чудесно.
Трудно е, но не невъзможно, защото ние на Земята трябва да си научим някои уроци и по някой път ги учим, както съм казал неведнъж, ако не ги научим Доброволно, ги учим Доброзорно.
ВСЕКИ НА ВСЕКИГО Е УЧИТЕЛ И УЧЕНИК!
И не може да кажеш за едно дете, че то непрекъснато трябва да се учи, то учи и тебе. Учи се от всичко, ти на него си му учител, но си му и ученик.
Скоро ме попитаха защо са такива децата и защо има такива деца и аз им казвам, викам:
„Не се учудвайте, децата, онези деца, които таят силна агресия у себе си, виждат много несправедливости на тази земя, с които те не са свикнали и поради тази причина са такива. Но разбира се, времето тече, минава време и всичко ще си дойде на мястото. Те лека полека порастват, приспособяват се към това нещо и след някоя друга година, а други вече са започнали да го променят към по-добро.“
Колкото и да ни изглежда невероятно, но наистина ВСИЧКО Е ЗА ДОБРО И НИЩО НЕ Е ИЗЛИШНО!
И аз някога си мислех, че когато съм болен, когато не съм разположен, аз не съм боледувал кой знае от какви болести, разбира се. Имал съм само механични изменения, т.е. няма място, където да не съм счупен и разбира се навехнат, ударен и т.н. И това ми е било за урок. Но аз отначало си мислех, ето негодувах, викам: “Ооо, я гледай, другите прави, здрави.” Примерно ако ми е счупена ръка или крак. Ходиш, мъчиш се, раздвижваш се. Завиждам им.
НЕ Е ХУБАВО ЧОВЕК ДА ИМ ЗАВИЖДА. ТАЗИ ЗАВИСТ СЕ ВРЪЩА У НАС, защото искам да кажа, че НИЕ СМЕ ИЗТОЧНИЦИТЕ НА ВСИЧКО.
И когато идват при мен хора и търсят аз да им реша проблемите, аз им казвам:
Вижте какво, момчета и момичета, един източен, велик адепт и учител, е казал – Лао Дзъ, а след това вече е станало като формула на много учители.
„Мога да ти покажа пътя, но не знам как ще стигнеш!”
Значи какво е искал да каже и какво казвам аз.
Такива като мен, аз се смятам един обикновен и скромен Духовен Просветител, казват нещата, но от всеки един от нас зависи как ще ги приложим и поради това прилагане, след време то се връща на нас.
Ако ги приложи зле, ще се върне зле, ако ги приложи добре, ще се върне добре. Защото
НИЕ ИЗРАБОТВАМЕ БЪДЕЩЕТО СИ ЧРЕЗ ЖИВЕЕНЕ В ТОЗИ ДЕН!
Този ден може да се повтори след 50 години, може да се повтори след 500. Както днес сме го изживели, така ще го изживеем и тогава. Това е кармата!
Ние се чудим, но СЛАВА НА БОГА, че след 12-та година кармата започва да се чисти много бързо и вие усещате, че ако направте нещо, добро или недобро, ако е добро ви се връща добро, ако не е добро ви се връща недобро.
Особено колкото е по-духовен човека, толкова му се връща по-бързо, Защото
НИЩО НЕ Е ИЗВЪН НАС И БОГ НЕ Е ИЗВЪН НАС!
Бог, голяма част от него, една определена, разбира се, е у нас.
Иначе всичко видимо и невидимо е той. Ние живеем у него, движим се у него, работим у него, съществуваме, дишаме.
Точно поради тази причина, за пръв път, мисля да кажа тук някои интересни неща във връзка с Вярването, с Религиозността, с Духовността, с Божествеността, с Посвещаването.
Това ще го кажа за пръв път и смятам, че аудиторията, ще ме разбере.
Значи, щом аз лично съм източника, каквото и да направя, то прави един кръг и се връща при мен. Няма другаде къде да отиде.
Едно време беше поговорката:
“Господ забавя, ама не забравя.”
Сега вече дори не забавя, а за забравяне да не говорим.
Следователно идва при мен един човек, който преди известно време, преди една година и половина или две, губи зрението си съвсем и не може да вижда. Дойде есента, беше във Варна и ме моли за помощ и аз му казвам:
– Мойто момче, ако изпълниш тези, тези и тези работи, сигурно ще прогледнеш пак, защото виждам, че на теб не ти е писано цял живот да бъдеш така.
Тази есен сега като бяхме там той пак идва с жена си. Жена му ми казва:
– Ами той изпълнява някои работи, но няма достатъчно вяра.
Да, така е. Човек трябва наистина да приеме нещата и безпрекословно да вярва и да вярва в себе си, че може да го направи. Аз пак го казвам.
– Ама то – вика – това, което каза няма ефект.
– Няма да има ефект, защото първото нещо, което ни трябва на нас според Закона за Приемането, ти не си приел и не си се съгласил с онова, което Бог ти го е изпратил. Това е номер едно.
Каквото и ще да е, аз познавам много хора, а включително и аз съм минал през този път,
докато не приемеш нещото съвсем 100% не ти е добре.
В крайна сметка болест ли е, неразположение ли е, някаква неуютност, нещо, което не е добро, продължава да се удължава, само защото не си го възприел, не си се съгласил с него и не си казал:
“ГОСПОДИ, ДА БЪДЕ ТВОЯТА ВОЛЯ!”
Докато на мен ми минат некомфортностите и докато схвана този Закон на Небето, доста време ми беше така, макар че съм се занимавал с какви ли не практики стотици дни. Правил съм какви ли не неща. Пил съм какви ли не билки. Ходил съм по какви ли не извори. Правих какви ли не упражнения – тибетски, източни и западни.
Нищо, нито една йота подобрение!
Както си ми е, тежко ми е, пребит, същото положение. Не минава!
В крайна сметка, открих този велик закон. Казвам:
“Абе, Господи, щом си решил, ти да ме мъчиш по този начин и все да ме боли, ами значи така ще бъде. Приемам болката, съгласявам се с нея и това е.”
Да, разбира се, не веднага, но след 1 година бях абсолютно здрав, при което нито един лекар на земното кълбо нямаше да каже, че можех да оздравея, а обикновено от онова, което бях, след удъра в земята, няма оцелял. Поне така ми каза един доктор. Вика:
– От това няма оцелял, защото най-малкото като сбърка и му се повиши кръвното налягане в главата става инсулт.
Значи много внимателно трябваше да живея. Главоболието е наистина, ще употребя тази нехубава дума, аз не употребявам – „ужасяващо“. Иска ти се по-добре да си заминеш, отколкото да те цепи главата, което все повече и повече става. Налягането на очните дъна беше толкова високо, че очите ще се пръснат и лекарите се учудваха, че при 28-29 и 30, някакъв норматив налягане, когато нормалното е 10. 8, 9, 10, 11, 12 максимум, до 14 се смята, че е нормално. Ами това са 30 и лекаря вика:
– Аз се учудвам, че още виждаш и че очите са ти нормални и очния нерв работи, иначе край!
Вижте БОГ ЗНАЕ, НО ТРЯБВА ДА СЕ СЪГЛАСИШ С НЕГО.
Има една Светла Сила, която няма начин да не е разумна и малко или много да не ни вилияе.
Влияе ни малко, когато ние слушаме собствения си акъл, а той в никакъв случай не е чак толкова умен. Но когато започнем да слушаме Небето, тогава ни влияе много. Т.е. ако го слушаме истински ни оправя, ако не го слушаме истински става още по зле, докато не си научим уроците.
Или какво искам да кажа с две думи. Разберете ме,
всичко, което дойде, трябва да се съгласим бързо с него, за да може веднага да почне ПРОЦЕСА така да се каже НА ЛЕКУВАНЕ, ПРОЦЕСА НА ОБЛЕКЧАВАНЕ на СИТУАЦИЯТА и на ОБСТОЯТЕЛСТВАТА КЪМ ПОДОБРЯВАНЕ, независимо какво е и колкото да ни е зле на нас.
Да, казвал съм го и пак ще го кажа.
Една жена беше изгоряла къщата ѝ и тя се премести да живее в лятната кухня. За пръв път видях толкова спокоен човек да приеме нещата:
– Ами – вика – тухли и дърво там, заминаха.
– Ама как?
Гледам един човек, идва при мен, на който хубавата градушка в София, след като ние дълго се молихме със Силвинка, нито едно едро зърно не падна, разбира се, на нашата кола. Чукаше тук таме. Идеално! Нищо! Ама и двамата се молим. И аз направих една магия. Извадих си ножчето и го обърнах с острието нагоре. Според баба ми така се намалява силата на градушката. Това е суеверие, ама и това го направих, плюс молитвата.
Но на един приятел скъпата му кола беше толкова очукана, на ямки. Предното стъкло няколко хиляди лева, задното също. Големите стопове от горе до долу, трябва да ги изпишат от чужбина и като гледах този човек се стопи, почерня и му викам:
– Слушай бе, за тази ламаринена кутия отвънка ли? Ама ти просто ще си заминеш. Дай да седнем, пий една студена вода, ако искаш се напий.
Както обикновено прави капитана като му е тежко, вика: “Ами какво да направя, аз като нещо ми стане, аз взимам и се напивам и ми минава. Така е.”
И му викам:
– Ами напий се и го забрави. Край! Било каквото било.
– Не, сакън.
А какво се е установило?
Установило се е, че тя скъпа кола, естествено, че била застрахована и то застрахована пълно каско.
Но какво още му готви Господ, за да си научи урока?
Това не е шега. Имало една грешка при застраховането и не я признават, иначе щеше да получи примерно 20-30 хиляди лева и повече застраховане. Ядец! И сега тези пари трябва да ги вади. Това е за да си научи урока! Защото ако се беше съгласил веднага, нямаше да има тази грешка при застраховането. Това е.
Така, сега искам да поговорим малко философски. Това бяха нещата от Живота, каквото и да ни се случи, както миналата година си пребих десния крак хубаво на ъгъла, викам:
„Благодаря Господи! Много добре стана. Няма да ходя сега насам-натам, няма да играя, само ще ходя да си пия кафето.“
Така е. Значи има нещо.
Както един приятел също падна от едно дърво, режеше с една машинка, счупи си крака на глезена, ама аз му казах:
– Коле, недей да работиш на 3-4 места. Ти се съдра, събота, неделя, работа.
– Ааа не!
– Нито си гладен, нито си жаден. Хотел имате на морето.
Дъщеря му много заможна и богата.
Като си счупи крака, отивам да го видя, а той така го държи гипсиран и натрупал ей толкова 12 книги от Учителя Беѝнса Дуно, от Петър Дънов и ги чете, викам:
– Ами, душице, сега месец и половина така, докато лежиш, ще прочетеш тези книги.
Той вика:
– Ами да.
– А защо иначе не ги чете? Защо не отдели време за тях, ами отиде, на този тополата режеш, на оня кладенец трябвало да се копае? Господ не иска чак толкова много и да работим.
ТРУДОЛЮБИЕ, НО УМЕРЕНО! ВСИЧКО ДА ГО ПРАВИМ С МЯРКА!
Така, в този ред на мисли ще кажа и го казвам за пръв път, десетте степени на Вярване или на Вяра. Това са 10 стъпала.
Първото от тях е СУЕВЕРИЕТО.
Няма човек на Земното кълбо беден или богат, религиозен или не, туземец, бушмен, абориген, или европеец бял, да не е Суеверен.
Това Суеверие е горе-долу вродено и останало от хилядолетия у нас, от баби, от дядовци и т.н. Казват хората, че не са суеверни и прявят, но няма начин да нямат една йота, един милиграм суеверие у себе си, няма начин. Затова първото стъпало е Суеверието.
Сега ще ги изброя и след това ще говоря подробно за всяко едно като даже ще си взема сламката, листчето от джоба да видя основните неща оттам.
След суеверието идва РЕЛИГИОЗНОСТТА.
Но онази която е по Канон и която ни налагат религиите. 20, 30, 50 религии, от които 10 са основни религии в Света. Макар че и по-малко са 4, 5 има наистина глобални, но ги водят в ООН-е 10 религии официално, че са големи, а другото всичко са придатъци или клонове от тях.
След Религиозността идва ВЯРВАНЕТО.
Разберете ме, когато човек казва, че е вярващ,
ВЯРВАЩИ И ИСТИНСКА ВЯРА ИМАТ САМО СВЕТИИТЕ.
По-малко от Светия никой няма Вяра.
Това го казва Георги Изворски и седи тук. Трябва да си Светия и да кажеш: “Аз имам вяра” Няма такива работи. Имаш ВЯРВАНЕ – третата степен, но не е Вяра.
Четвъртата степен на Вярването или на Вярата, може да се каже като общо нещо, е ДУХОВНОСТТА.
Духовен човек, той е на много по-висока степен, ето няколко степени над религиозния.
След това идва АТЕИСТА.
Ама викат: “Как атеист? Атеиста не вярва.”
Няма такива работи. Напротив! Аз ще докажа, че Атеиста е по средата на тази таблица от 10 йерархии, на 5-то място, на много по-високо ниво от Духовния, от Суеверния и от оня, който има Вярване.
Така. След Атеизма идва УБЕДЕНОСТТА.
Убеден си в това, че има някаква Светла Сила. И Убеждението е по-висше от Вярването и от Религиозността.
След това, след Убедеността идва ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА.
Казват: “Той е природно интелигентен.” Природно интелигентният също е на много висша степен.
След него идва ПРОСВЕТЕНОСТ.
След Просветеност има ПОСВЕТЕНОСТ – деветата степен.
И десетата е ПРИЗВАНИЕ, ПРИЗВАНОСТ.
“Мнозина са звани, малцина призвани.”
Ето какво пише в тази кратка бележчица. Само ще я прочета, за да ни стане още по-ясно, а после мога да говоря и може да направим беседа.
Заглавието е ДЕСЕТТЕ СТЪПАЛА НА ВЯРАТА.
Първото пише СУЕВЕРИЕ.
Суеверието е за всички.
Второ пише РЕЛИГИОЗНОСТ.
Религиозност по Каноните на отделните религии за мнозинството. Това е задължително, което е спуснато.
Трето – ВЯРВАНЕ.
Необходимост от религиозност. Това вече е вярването с подчертаване на обреди, молитви, ритуали и прочие, външни ефекти.
Четвърто – ДУХОВНОСТ.
Това е религиозност, но е извън Каноните. Духовният човек не се придържа към определена религия. Той ги признава, но е малко с по-широк поглед на нещата. Или с други думи Духовността е Вярване с търсене. Търсиш нещата, за да си подкрепиш Вярването.
Петото стъпало е АТЕИЗМА.
Това е Вяра в сянка. Атеист е истинския човек, ако не диша, не живее, слънцето не го грее. Значи, ако не употребява Божиите Блага и Природните, той е атеист! Но ако съществува, не може да бъде атеист, защото на мен ми казва, викам:
– Кой е създал това?
– Природата.
– Как Природата? А кой създаде Природата? Има ли създател? Може ли да се направи този стол без майстор питам?
– Не, има майстор!
– Е кой е този майстор?
– Ми, Природата!
– Добре де Природата, а какви сили я движат? Значи има Творец, има майстор.
– Ама, – атеиста – аз не вярвам!
– Значи не вярваш в майстора? Значи този стол е направен. Аз ще те заведа при майстора дърводелеца и той ще те удари или с длетото, или с чука по главата и ти викаш: „Ама аз не вярвам!“, ама се почесваш.
Значи какво е Атеизма?
Ето тук го казвам: Вяра в сянка, неосъзнато вярване в Твореца, без помпозност и публичност. Значи той не изявява Вярата, другите изявяват Вярата, но я има у себе си, така. И винаги има Духовна деателност, обикновено неосъзната.
Ще ви кажа и този случай. Атеист беше и оня, който хранеше мравките на мравуняците, но той беше ангел, а вика:
– Аз не вярвам, че има нещо.
– Добре де, защо ходиш да правиш това добро дело на едни нищо и накакви насекоми?
Той каза:
– Ами ще излезат сега пролетта, отвънка има още сняг и фактически тук-таме вече припеци, ако са си свършили запасите вътре, аз да сложа по една две шепи жито от моето. Една торба, голяма работа, там из гората.
Ааа, ама той не храни своите кошери, значи не е егоист. Той е прекрасен човек, ама вика, че е атеист. А тази Вяра защо я има, в природните неща и в животинките?
Шесто – УБЕДЕНОСТ.
Вярване с твърдост и последователност. Вярваш в Светлата Сила. Имаш твърдост и последователност и вървиш и тук вече от шестата степен почва неотклоността – непоколебимост.
Седмо – ИНТЕЛИГЕНТНОСТ.
Вижте, какъв е девиза на интелигентността – “Аз вярвам, защото знам!”
Значи достатъчно интелигентен е бил, не само интелектуален, Айнщайн, като са го попитали:
– Ама, вярваш ли в Бога?
И той е казал:
– Аз не само вярвам. Аз знам!
Това е вродената интелигентност.
Осмо – ПРОСВЕТЕНОСТ.
Осмото стъпало на Вярата е Просветеност. И какво пише тук?
Всички предишни стъпала с непрекъснато търсене, обогатяване и разбиране на Духовните неща.
Вече човек трябва ей тука да е Пробуден, Просветен. Сам започва да търси, ама дали книги, дали отива при лекари, човек да му говори, това вече е Просветеност.
Виждате ли къде сте?
На осмата степен и ви остават още две, щом сте тук и ме слушате.
Девето – ПОСВЕТЕНОСТ.
Вярване без Канони, рамки, кафези и калъпи.
Духовна теория, която винаги се прилага на практика.
Просветеният може и да не я прилага. Но посветения, онова което го знае, ако знае, че трябва да прави добро, той всеки ден гледа да направи по едно добро. Може да е мъничко, може да е на котето да го нахрани навънка или бездомното куче, но всеки ден прави по едно добро. Отива и вижда, че около контейнера са се разсипали боклуците, около техния: “А – вика – тези като дойдат ще го изметат” – НЕ! Отива взима метла и лопатка и ги слага вътре в контейнера. Това вече е Посветеност. Защото Просветения знае търси, но може и да не го направи на дело, но Посветения го прави.
Стигаме до последното – ПРИЗВАНОСТ.
Призвания вече е определен Свише за една Духовна работа.
Какво пише тук?
Аватарство, Апостолство, ако са били апостоли на Христос или аватарите, знаете какво е Аватар, аз съм го казвал неведнъж.
Това е обединяване на всичко предишно, изчистване от някои неща, които са налепи по предишните вярвания, защото там има много.
Примерно някъде Религиозността граничи с фанатизъм, което не е хубаво.
Така, Диамантена непоколебимост и Вяра в Духа, заради което залага всичко и най-вече живота си. Това са Светиите.
И пак казвам най-висшата степен на Призваност е тази.
Иисус казва на учениците си:
„Който загуби живота си, ще го спечели и който спечели живота си, ще го загуби.”
Той е казал за земния живот. Който спечели земния си живот, ще го загуби, а който го загуби в името на Духа, в смисъл да се прероди наново, той ще спечели Вечния Живот, т.е. ЖИВОТ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА.
Обикновено е трудно на хората да го приемат по този начин и аз знам, че е така. Но това, което го казвам, тази десетстепенна скала на Вярата е точна. Всеки може да си помисли по всяка степен и след малко може да ми задавате въпроси.
Така, преди това ще кажа още нещо. Има 10 йерархии. Това е йерархията на Духа на Земята. Йерархиите, които са, може да ги прочетете от интернет, в Духовния Свят или в Ангелския, те започват там от Серафими, Херувими, Престоли, Началства, Власти и стигат надолу до Ангелите и най-ниската степен е запазена за човешките същества, които вече се издигат по Дух. Но да знаете, че Светиите са над Ангелите.
И вече в Божественият Свят също има 10 йерархии Божествени, които са и също може да ги видите. Смятам, че те са написани из книгите и няма да се спирам на тях.
Преди малко ми беше зададен този въпрос и сега, за да не ми го задават, аз ще отговоря.
В крайна сметка, което ми е основна задача тук покрай лекции, беседи и работи, да чупя калъпа или да вадя птичката и да я пускам от клетката навънка, да лети, т.е.
на нашата Душа да ѝ дам широта на действие.
Това ми е работата, нищо друго не е. Аз мога и да не говоря, мога да говоря малко, мога и много. Искам само да ви кажа нещо.
Понеже казват на Иисус, цитирам евангелието:
– Защо ти лекуваш в Събота? Защо вършат работа твоите апостоли?”
Минават веднъж през една житена нива и са гладни и почват да късат от житото, стриват го и го ядат. Просто са гладни. Това е забранено, житото е забранено да се пипа. Това е вид работа А в Събота никаква работа не вършат евреите, дори и лекуване. Тогава Иисус им казва:
– Вижте, фарисеи, книжници, лицемери, Съботата е създадена за човека, а не човека за Съботата. На някой от вас, ако падне осела или овцата в кладенеца, нима веднага няма да я извадите, защото иначе ще се удави? А вие губите по този начин. – защото те са евреи. Те не могат да изгубят току-така материално. Това е абсурд за тях. Евреина ще умре от мъка.
Както моят приятел казваше:
– Георги, Георги, суха пара като давам, сърцето ме боли и трепери.
Даде ми обувки от крокодилка кожа за няколко стотин евро. Той ги обул само веднъж, ама са му тежки и не са му удобни. На мен ми паснаха. Викам:
– Абе, много скъпи. Аз съм ти свършил работа за 20 лева.
– Аз ти казвам, че като давам суха пара сърцето ме боли.
Моят разбира се братовчед беше събрал 7 хладилника, 4-ри фризера, които са работещи, но евреите ги изнасят и си сменят оборудването с ново, не знам колко косачки, колко работи. Отива, свърши работа малка, а те му дават предмети, а той си ги оправя и всичко е наред. Така, това просто искам да кажа.
Значи Иисус казва:
– Не вадите ли веднага овцата? Забранено ли е да се лекува в Събота, за да се помогне на човека? Това е правене на добро! Да правя ли добро или да не го правя в Събота?
Те млъкват. Те не могат да му противоустоят.
И понеже някой ме попита:
– Абе, какво да правя, как да почитаме Светиите? Ето днеска е Гергьовден, примерно, утре или по-натам е Никулден и т.н.
Искам да ви кажа нещо.
Празниците са направени, за да може да си почиваме и да се сещаме за Светлата Сила отгоре!
Бъдете спокойни, всички тези Светии, които говорят, това са видове квантови, енергийни полета или по право лъчи, които са информационни, слизат отгоре и ни дават някакъв акъл. Това е проекция на този Светия, дали е тук Светията или го няма, няма никакво значение. Бил е на Земята, останал е с това име, а той си отива при Отца и фактически се съединява с него, слива се с него. Негова проекция остава, но това не значи, че той няма идентичност там, но това е малко по-сложно и аз избягвам да говоря, защото много дъло време трябва да се обяснява и пак не може човек да го разбере, защото няма термини, няма думи и няма на какво да се опрем тука, т.е. няма нещо подобно, за да мога да разказвам тези неща. Но ви казвам, бъдете спокойни.
Когато се наложи да се върши каквато и ще да е работа, дори да е на Великден, дори да е на Коледа, но тази работа не търпи отлагане, разберете ме, всеки един човек в земно тяло е по-важен от който и да е Светия – Георги Изворски.
Светията винаги разбира. Не може заради Светията, че отиваме и му се молим пред иконата в църквата, а оня човек има нужда от помощ и той е навън, да предпочетем Светията. В никакъв случай! Излизаш и помагаш на човека. Тогава Бог е доволен и е доволен хиляди пъти, защото онова е проекция.
Знаете ли колко ми се кара заради този знак, който го нося тука /пентаграма/?
Прекрасен знак, ритуален, великолепен. Бях го забравил на морето и се върнах и изпуснах единия автобус и хванах следващия след 4-ри часа.
Четири часа ми се кара Небето! Гълча ме, кротко, внимателно, но четири часа.
– Защо се върна?
– Ами – викам – как?
– Аз ти казах: „Тръгвай веднага!“ – И аз не изпълних Божията Воля. Е как няма да ми се кара? – Ако погледнеш то е прекрасен ритуален знак, носител на Мощ и на Светлина, но ако погледнеш от другата страна може да минеш няколко часа без него, защото той чисто и просто е 30 грама метал – сребро. Човека нима не е по-важен от тези 30 грама? Ами ако беше тръгнал да се дави някой и ти викаш да, момент, я да не си изцапам панталоните, я да си сваля това, я да извадя това. Докато го извадиш 2-3 минути, човека ще си отиде.
Затова нищо предмет, което е, нищо икона или каквото и ще да е друго –
ЖИВИЯТ ЧОВЕК НА ЗЕМНОТО КЪЛБО Е НОМЕР ЕДНО!
Трябва да го уважаваш, да го обичаш, да му помагаш, винаги – ЖИВИЯТ ЧОВЕК. Пак казвам – живият човек.
Хубаво е да почитаме мъртвите. За онези, които са си заминали във Вечността или добро или нищо, но по-добре И ЗА ЖИВИТЕ ДА КАЗВАМЕ така – ИЛИ ДОБРО, ИЛИ НИЩО.
И по-добре за живите, защото ако им казваме добро, тази доброта ще се върне на нас.
Онези вече, които са си заминали те са пили и са си платили. Всичко е пито, платено, наредено, закона за Равновесните Сили, направили са всичко и са заминали в нови Светове, нови реалности и е прекрасно за тях. Обикалял съм и там, и то неведнъж, три пъти съм ходил. Но като не си за там, връщат те обратно, но в никакъв случай не съм искал лично аз да се прибера сам.
Един приятел имам, който е лекар, много голям кардиолог, който в интензивното работеше 20 години и за тези 20 години вика:
– Съм върнал от оня Свят по различни начини – където е, в реанимацията е бил – поне 700, 800 човека, да не кажа 1000. Не знам точната бройка, но са много за 20 години, от оня Свят съм ги върнал. Спират да дишат, в клинична смърт 10, 15, 20 минути и ги връщам. Нито един от тях, да кажа 800 човека, не 1000, не ми благодари, да каже: „Докторе, благодаря ти бе. Дойдох тука, всичко си е точно. Виж ти ме оздрави.“ – нито един, но половината от тях казаха: ‚Докторе, ти с акъла ли си си, ти нормален ли си, защо ни връщаш?”
Това е междудругото, което го казвам, но за да знаете, че е така и това е вярно.
Следователно, ние се тръшкаме тука, но Учителят казва веднъж на учениците си, цитирам го обикновено, когато трябва да се каже нещо, Беинса Дуно казва така:
“Когато – вика – изпращаме някой от Земния път във Вечността – той никога не е казвал, че има умиране или смърт. Той не е употребявал и тези термини. Той вика – Човекът се пресели във Вечността или в Отвъдното, или на оня Свят – няма значение – Той си замина там. Всички ние сме тъжни, отиваме изпращаме го. Това е мястото и времето наистина да тъжим, че се разделяме. Обаче има една душа, която се радва.“
И те някои са се сетили от учениците му и казват: “Да!”
Душата на кого?
Който си е заминал, защото той вече е при Светлината.
Така, това беше горе-долу като встъпление и понеже наистина сме за пръв път в прекрасния град Гълъбово. Много ми харесва и името му, защото като бях дете бях голям гълъбар. Имах гълъби, най-много пощенски. Пусках ги от различни точки на България, като пътувахме и те се връщаха отдалеч. Но имах и такива които бяха различни други породи, много обичах тези, които правят фигури във въздуха и се премятат, защото и аз после започнах, той баща ми беше военен летец, аз после започнах да летя и много обичах и аз да правя такива фигури във въздуха.
Сега да ви кажа защо обичам и Гълъбово. Като чуя гълъб и Гълъбово много ми допада на сърцето и много ми харесва. Даже сега тука от няколко месеца питам Силвинка:
– Абе ще дадеш ли да направя един гълъбарник?
И тя в крайна сметка, 15 пъти все повтарям, 20 и най-сетне даде разрешение, защото все пак при нея е двора и т.н. и викам:
– Аз ще взема само бели гълъби, разбира се. Няма други да взимам, само заради тебе, защото аз обичам и шарени.
Това е за разтоварване, леко и да преминем понеже сме за първи път тука към въпроси и отговори.
Това е последната ми книга “Шепа слънце” и за всекиго има по нещо. Другите ми книги ги знаете. Това е “Диамантената десятка”. Тя е високовибрационна и оздравителна книга.
Казвал съм го в Бургас, онази жена, която дойде и каза, че толкова много и се повишило след четенето вибрацията, че направила връзка с дъщеря ѝ, която е заминала 9 години преди това в Отвъдното и тя не е успяла така да се успокои. Вика:
– След като прочетох книгата, направих връзка и досега всеки ден си говоря с Духа на дъщеря ми.
Дойде жената, една есен си беше купила книгата, на пролетта идва и ми казва тези работи. Аз не знаех, че и така действа. Иначе тя действа оздравително. На един му мина главата, на един му се увеличи зрението, един под възглавницата, другия до леглото си я държи и т.н. Някой си държи ръцете като е ядосан отгоре. Не знам, всеки различно, не, че е моя. Така ми казаха.
Другата книга е “Великият трепет”. Вътре са „144 хиляди“. Вътре са три книги: “Закона за даването” или Закона за десятъка и “Великият трепет”, който е около 50 страници. Другите страници са другите две книги и отзад има една беседа: “Нисше и Висше съзнание”.
Така, но в крайна сметка ме накараха моите приятели, най-вече и Силвина, да издам тази книжка. Тя се казва “Шепа слънце” и е с 4-ри раздела.
Първият раздел е Духовен. Казва се “Сърцето на светлината”.
Вторият са нещата от живота и се казва “Сянка и пепел”, защото в Евангелието пише:
“Всичко е по-безплътно от сянка и по-евтино от пепел.”
Това се отнася за Земята, макар че тук е добра и прекрасна школа. Другите Светове са много по-истински от тук, макар че тук ни е студено, боли ни, гладни сме и т.н.
Третият е за земната любов, в крайна сметка и аз съм бил някога влюбен. Поета винаги трябва да е влюбен. Между другото, а и човек по принцип винаги трябва да си е влюбен и е много добре. Той се казва “Почти любов”. Почти любов, не може да бъде Любов, защото само Божествената Любов е Любов.
Иначе на Земята може да стигнеш хубаво влюбване, силно, мощно, но абсурд да е Любов.
Казвам го отговорно. Много се пее любов, любов, любов в песните, обич и това-онова.
Обич и Любов само при Аватарските двойки.
Написал съм го във “Великият трепет”, черно на бяло.
И последната се казва “Пъпна връв”. Това са родолюбиви или патриотични и военни стихове имам там, които са хубави, много мъжки стихотворения, от които Силвина прочете едно: “Молитва” за Левски. Има вътре и стихотворения за Ботев, защото много ги обичам и двамата и ред други преживявания, така.
Сега тя каза да прочета “Дивият гълъб”. Наистина е хубаво. Помислете си, всички стихотворения са пълни със смисъл, със символи и трябва така да се каже човек да ги премисли нещата, за да разбере същността, да се изтълкува.
Дивият гълъб
Дали си спомняш гълъба, любима?
За онзи, който хванахме с корито
като деца на вашия таван…
Затворихме го в мрежесто съндъче.
С водица прясна и зрънца отбрани.
Но той в квадрата бясно се замята.
Като каиш
телцето му плющеше.
Гърдите му кървяха от копнеж…
Отрязахме крилата му набързо
и върху керемидите го пуснахме.
По огнения покрив в бяг се втурна.
Въртяха се в очите му антени
и планини – далечни като щастие…
Небето като песен се разливаше
и мартенските облаци цъфтяха…
Той стигна до спасителната стряха
и… без да види обедното слънце
се хвърли в изумрудената бездна.
Защо, любима, помня този гълъб?!
Ще си позволя да разтълкувам едно, две изречения.
Това е истински случай. Но тези случки са верни, когато се тълкуват.
Дивите гълъби сме ние. Хващат ни. Вкарват ни в кафеза и разбира се ни режат крилата. Но на онези, които много вярват, че могат да летят, отиват и скачат в бездната, жертвайки живота си за полета и за Свободата.
Нали ме разбрахте?! Затова съм посветил на онази, тогавашната ми любима стихотворението, което е прекрасно наистина. Чак сега аз лично си осъзнавам някои неща.
Една учителка по физика… Бил съм учител вие знаете, много години и журналист. Това са ми основните професии, макар че отзад на тази книга са написани още 20-тина, а може би и повече. Исках да стигна 40 професии, както е имал Максим Горки, ама не можах май да ги направя.
Та тази учителка казва на една приятелка, пият си кафето сутринта и вика:
– Знаете ли вчера какво ми се случва на урока? Един път обеснявам целия урок. Втори път го обяснявам, трети път, на мен ми стана ясно, а той не го разбира бе (смее се).
Ами сега започваме въпросите и отговорите. Силвинка, ако иска може да изпее нещо и аз понеже за пръв път сме тук, давам по-голяма възможност така на аудиторията, питайте ме за всичко. Което може, което знам и което трябва да се каже, ще го кажа. Спокойно, ние наистина сме си едно голямо семейство. Така ви чувствам и заради това така говоря и обикновено и заради това така разказвам такива тривиални да се каже, примери. Иначе, ако залата е 200-300 човека, там ще се държа така някак по-тежко, по-отговорно. И дето един приятел вика:
– Абе както и да се държиш аз знам какъв си.
– Какъв съм бе?
– Ами ти си уличен просветител, погледни се.
Викам:
– А нима уличните музиканти и певци не са певци и музиканти? Какво като съм уличен просветител?
Вика:
– Ти винаги си готов и на улицата да изнесеш беседа.
– Защо не?
– И в кръчмата.
– Защо не? – значи навсякъде.
Добре, ще си позволя да седна и да пийна една глътка от черната течност. Може да ме питате за каквото искате и за природосъобразния начин на живот. Да ме питате и за ред други работи, ама аз съм ги написал повечето, но онова, което се сетите, може.
Как да се молим, ме питаш?
Сега ще кажа. Слушайте ме внимателно.
Веднъж отивам, аз съм в планината, там стъклената пещера, отшелник и по едно време слизам долу, от време на време, в града или да си взема лимони, това ми даваха и пиех нелегално кафе. Нелегално в смисъл, то Небето знае, ама аз пиех от време на време кафе и минерална вода. И веднъж съм седнал в едно заведение и знам продавачката, че е там. И идва продавачката при мен и вика:
– Абе Георги, аз знам, че ти си свят човек, така като те гледам. – аз бях с голяма брада до тука, а ме познава, защото съм влизал в магазина, вика – Утре, ти знаеш ли, че аз съм кръстена правослана, ама сега съм член на една евангелистка църква тука има, хубава голяма църква и даже ключа седи у мен. И те каня да дойдеш. Утре пастора ще дойде и ще има проповед.
И аз:
– Добре.
Те там проповеди в четвъртък и неделя. Отивам, Пастора по Евангелието, всичко. На мен ми харесва, защото ми харесват евангелистите до толкова. Аз не съм против никоя секта. Всички секти са добри, защото секта е сектор от голямото и когато не са терористични, са прекрасни. Те ти дават нещо хубаво и хубаво като говорят. Но не съм се залепял към никоя, разбира се. Ходих един, два пъти и на третия път най-случайно пастора го няма, не идва. И сега тя вече мойта позната, където е Йонка, вика:
– Абе Георги, ти така и иначе си тука – а те вече се събрали, църквата, даже повече от колкото сме тука, 40-50 човека, казва – я кажи нещо. Нали си Духовен човек.
И аз викам:
– Ами добре, айде пастора го няма, аз ще изнасям една проповед в Евангелистката църква.
И ставам и им казвам:
– Вижте какво, нещо ми идва, отгоре ми тече да ви кажа как да се молим, за да има ефект и всичко да е точно.
Защото не само да споменаваме името Божие, когато сме в недобро състояние, когато искаме нещо и отиваме, продаваме си апартамента обаче година и половина две няма клиенти. Отиваш в църквата, палиш дебели свещи и викаш: “Господи, искам да си продам апартамента, искам да се отърва от него.” Значи имаш зор, имаш нещо. И като си болен пак се сещаш.
За Бога трябва да се сещаме сутрин и вечер. Две мнения няма и тогава само да кажеме „Га“, той вика „На“.
Това е защото го споменаваме всяка сутрин и всяка вечер. Да не мислите, че кой знае какви са ми молитвите, че аз дълга и шарени ритуали, не!
“Добро утро, Господи!” – “Добро утро, Синко!”
“Лека нощ, Господи!” – “Лека нощ, Синко!”
Е може да си говорим после, през деня или сутрин, или вечер. Така.
Какво се иска от нас?
Бог много добре знае какво ни трябва, но наистина, ако всеки ден му споменаваме името. “Не споменавай напразно името Божие” – това е друго!
Но сутрин му казваш: “Да, Господи!”
Има друга молитва, много кратка и много мощна: “Господи, Твоята Воля, не моята!”
Вечерно време: “Господи, Твоята Воля, не моята!”
Това е по-силно дори и от моето “Добро утро!” и “Лека нощ!” Защото това е семейно: „Добро утро!“ и ‚Лека нощ!“ – да си викаме.
Значи, ако е така, значи никога не си го забравил и като кажеш нещо и искаш, няма начин да не се изпълни. Но това трябва човек да го прави всеки Божи ден и да не го изпуска. А той 3-4ри дена го забрави или една седмица и вика: “Ей какво става?!”
Значи да ти стане навик!
Навик ти е, както да закусваш, да вечеряш или както да дишаш. Дишането е навик. Значи, навик да се вършат ежедневните неща, а това не е ежедневно нещо.
ТОВА Е НОМЕР ЕДНО – ВРЪЗКАТА С БОГА!
Слушате ли ме внимателно? Изглеждат прости неща, ама са толкова важни, че нямам думи.
И второ. Сега на Господ, може да му искам 10 лв.
– Тате, – аз така се обръщам – трябват ми 10лв.
Той вика:
– Синко, няма да стане! Не знам за какво са ти.
Господ ли не знае за какво са ми? Той иска точно да му кажа за какво са ми.
И аз му викам:
– Еми ще си купя една кутия с цигари и ще пия две бири.
– Ооо, не!
Но ако му кажа:
– Тези 10лв. ми трябват да си доплатя сметката.
– Готово, имаш ги!
– Ама аз в момента ги нямам,
– След един час ще ги намериш.
Може да излезна навън и да ги намеря на улицата, но няма начин да не ги намеря или някой да бръкне и да каже: “Абе, знаеш ли, ти едно време ми даде 10лв., я да ти ги дам.“ На улицата.
По същия начин една жена казва, ей така трябват ѝ наистина 10лв. да си доплаща нещо и да връща някакъв дълг и вика: “Отварям едно тефтерче, в което никога не съм слагала там нищо. Просто на рафта, ама моля Бога да си върна дълга. Той 30 лв., аз имам 20 и още 10 не ми достигат и викам: „Господи!“ – а тя наистина вярваща жена и казва – Отивам, отварям тефтерчето, вътре 10лв. Взимам ги. Отидох и си върнах дълга.“
Това не са празни приказки, това е истината.
БОГ какво иска обаче от нас?
Иска подробности и точно как, ама да го кажем от сърце, а не отзад. Ние да дадем една фасада лъскава, а отзад да имаме задни мисли, защото няма да ни даде. Това, за което искаме ще ни го даде.
Значи иска подробности и точност!
“Господи, искам 200лв. да си купя колело. Искам с него да си ходя на работа.”
И аз ден, два, три, 5, 10, на 11-ят ден или на 100-ният ден, ама аз мрънкам.
Трябва последователност, трябва упоритост!
И изведнъж хоп ми идват 500 лв. от една лотария.
„Аа, аз ли печеля?“ – „Да!“
Значи, не стига, че за колело, мога да си купя, ами и ще ми останат. И това пак казвам. Проверете го и вижте.
Но когато искаме нещо от Бога, това е половината от нещата, да му казваме точно за какво е.
Другото нещо е да правим някаква, дори и малка жертва.
Каква е тази жертва?
Значи когато нещо, казва: „Господи, днес, примерно сутринта ставам и видях, и днес ще изчистя цялата улица. Да нашата е къса, пет къщи, такава. Ще ѝ направя оборка. Тука някой хвърлил хартия, това-онова.“
Да, казваш и го правиш! Това е добро! Това са жертви.
По-големите жертви са примерно, ако искаш много нещо, болен си от рак и искаш да бъдеш излекуван, казваш: “Господи, ще откажа месото, ще стана вегетарианец.” Да, това е голямо нещо или пушил си: “Господи, отказвам цигарите от този момент – не от утре, не след един час. – Ето я кутията, хвърлям я последната или я раздавам, ония да ми пушат цигарите, но аз повече няма.“ И си държиш, твърдо държиш, защото аз ще ви кажа нещо.
Идва един приятел при мен, не е приятел, познат е, но така е добър и казва това, това, това, 10 болести, инфаркт прекарал, инсулт, схващане, там разни такива на ръцете, не може да ги движи – парализа, половината и вика:
– Георги, какво да направя?
Ами викам:
– Една голяма жертва. Пиеш ли?
– Пия.
– Ядеш ли месо?
– Ям.
– Пушиш ли?
– Пушенето съм го спрял, защото задушавам се.
А понеже се задушава, Природата го е спряла.
– Ама не ти, нали? Тя природата те е накарала. Сега се откажи и от тези. Някакъв друг порок да имаш по-голям?
– Не се сещам.
Викам:
– Или ще се откажеш от пиенето, или от месото, или от двете. След три месеца си здрав!
– Ама как така?
– Слушай ме мен, като ти казвам, че след три месеца си здрав. Чудо ще стане, обаче ще стане.
Той се отказа от месото. Идеално и намали пиенето. Вика:
– А от пиенете не може.
Месец, два, три, обажда ми се, то не стана след три, а след 5, ама продължава. Викам:
– Като откажеш месото.
И му мина. Вика:
– Раздвижих се. На село вече живея, копая, ходя наса-натам.
Минаха две години. След две години, обажда ми се и вика:
– Ами аз съм в градската болница и съм на системи.
– Защо бе?
– Ами прединфарктно състояние.
И аз веднага, без да ми казва, веднага го скинирам отдалеч и викам:
– Ти защо ядеш месо, нали се отказа пред Господа да не ядеш повече месо? До края на живота си месото го забравяш, че съществува.
И той вика:
– Ама да знаеш, само като ходя на гости.
– Ама чакай бе, ти през ден си на гости. През ден на агнета печени те канят. – защото бивш голям началник и тук-таме, компании, викам – Ти пак се върна.
– Ама аз един път в месеца и гледам да е пилешко, да е патешко или пуйково.
– Ама тези са още по-зле тези меса бе. Ама как? Ти с акъла ли си си? Сега ще лежиш там. Ти не можа да издържиш на договора с Господа и заради това – и от тогава никак не е добре. Пищи ми, спрял е пак. – Ама сега вече двойно или тройно по време ще те мъчат, за да оздравееш.
Едва ходи. Вика:
– Щом е прединфарктно състояние, те казаха, ако се напъна нещо, това…
– Беше добре бе мойто момче. Ти даже искаше да се жениш на 60 години. – Намери една млада кандидат-съпруга на 40 – не знам той вдовец ли е какъв е или е разведен преди 20, 30 години. Викам – И жена имаше. Защо? Защо се върна? Защо не удържа на договора с Господа, да те пита човек и сега няма да ми пищиш?!
Още един случай за оня човек, на който му казах две години. Съжалявам, че две години му казах, а не три. Неговата приятелка идва и вика:
– Георги, на него пак му се върна подаграта.
– Защо бе? Той бил ловец, рибар такъв и спря месото и пиенето.
– Да, спря ги!
Викам:
– Аз съм виновен, защото не му казах, мислих, че като мъжко момче, след като 2 години не е хапнал нито месо, нито е пил глътка алкохол…
Той е чакал да минат двете години. Щом са свършили след 2 дена отива, разпуска трапези, ядене, пиене и моабет.
Болестта има отпечатък. разберете ме, вътре. Тя има програма и се връща.
Идват при мен много хора да ги лекувам от подагра или да им кажа как и аз викам:
– Вижте какво, първото нещо, което е, спирате за 365 дни алкохола и месото. Когато минат тези 365 дни болката ще ви мине, но болестта не е излекувана. Тогава остават още 365 дни. Като минат и тези 365 дена, значи пак няма да подновявате, ами трябва да минат още 365 и тогава когато минат три години болестта е излекувана напълно, а организма е свеж и млад като на бебе, но вътре програмата стои. И той ако започне ядене и пиене на корем пак, свинско и винско, подаграта ще дойде много по-бързо, от колкото при един човек, който сега започва да пие или да яде.
Ако той сега след 10 години го хване или след 15 подагра, на оня програмата седи, след няколко месеца или след 1 година обратно се връща.
И понеже, когато минат три години на човек спира, ако е три години вече вегетарианец, на него повече не му се яде месо, нито пък му се пие алкохол, на оня, който е спрял алкохола.
Обикновено след една година, те ми казват на мен приятелите:
„Ами спира да ми се пие. След една година вече не ми прави впечатление алкохола.”
А всички са пили доста яко.
Но за да не пиете една шепа лекарства до края на живота си и го казвам сериозно!
И казах на тази жена, викам: “Моя е грешката, аз мислих, че той за две години като мъжко момче, той нито ще погледне месо, нито алкохол.”
Но той е имал силната воля да кара две години, но дори и да е карал три години, той пак щеше да се върне. Викам и след третата година пак, само че по-бавно, но щеше пак да му се възвърне болестта.
Не се връщаш обратно, защото всички неща ще се върнат обратно!
Ти вече си спечелил нещо. Ти си станал,
СПРЯЛ СИ ДА СЕ ХРАНИШ С МЕСО, което е много голям напредък. Защото СЕГА ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ГО НАПРАВИ ОТ МОРАЛНА ГЛЕДНА ТОЧНА, а не от ЗДРАВОСЛОВНА.
Казвал съм го и пак ще го кажа, може би за 101-ви път.
Преди 10, 15 години, когато ме питаха защо съм вегетарианец, казвах:
“За да бъда здрав!”
И наистина оздравях. СЛАВА НА БОГА, станах здрав идеално. Сега като ме питат:
“Не искам да участвам в престъплението наречено убийство на животинки!”
И когато отидох в моето Ловно-рибарско дружество миналата година, пия чайче така, то на една хубава трапеза – глиган. Беше февруари и аз викам:
“Момчета, провеждам една кампания, да се спре лова в целия Свят и да остане само при ескимосите, защото те освен месо, сняг трябва да ядат. На тях им е разрешено да ядат там моржове, риба и бели мечки, обаче на нас, толкова ядене има.
Вие седите и ядете същество, което е било живо, а сега ядете смърт.
Аз това не мога да го понеса и затова се боря, т.е. работя де против това. Не само войните да спрат и да се спре търговията с оръжие и оръжието да спре да стреля, но първото нещо е да спре лова, в целия свят, където се правят за удоволствие.”
И аз съм го правил. На 500 метра птицата кацнала. С оптиката, без да ми трябва,
това е най-големия грях – да убиеш нещо, някакъв дивеч дори и да не го използваш!
А аз само, за да си пробвам пушката. На 500 метра – пуф, пада птицата, никой не отива да я вземе и изгнива. Край.
От това по-голям грях няма, да убиеш без да го използваш.
Ако жена ми и децата ми, приятелите са гладни, ако има едно гладно общество и тези хора ядат месо и няма нищо друго, ще отида да убия сърна, елен, глиган. Те са по-нисши същества, но не трябва да се убиват. Те са разумни като нас, но човек понеже е най-висше може да си го разреши евентуално, макар че и това е забранено.
Аз предпочитам да умра от глад, но не и да убия животно! Това е.
А знаете ли, че Беинса Дуно казва така:
“Голям напредък има човечеството понеже е свършило с канибализма.”
Поне това, няма канибали вече, но все пак ние сме, така да се каже ското-канибали. Не искам да говоря,
аз съм говорил за това месото какъв негатив дава и как ни разболява. Това е най-силната токсичност,
дори и да ядете месо, няма сега да се повтарям.
Не искам никого да направя на сила вегетарианец!
Но искам само да ви кажа. Оня хубавия прекрасен сусам, наскоро четох, знаех, че е ВИП-а, защото преди 7-8 години ми казаха:
„Сусамът е най-прекрасното нещо и сусамовия тахан.“
И ако искаш да минеш без криза от месоядство към вегетарианство употребявай.
Защо?
Всеки един уважаващ себе си доктор, който е завършил традиционна медицина ще каже, че само 8-те незаменими аминокиселини ги има в месото и 20 други заменими, които също са много важни.
8-те незаменими киселини ги има абсолютно в СУСАМОВО СЕМЕ и в СУСАМОВИЯ ТАХАН
и нашият организъм ги използва. Затова той на тези семена е върха и най-прекрасното нещо.
Ние заради това 5 години или 4-ри години със Силвина се скъсахме да го разпространяваме, да му даваме публичност и така реклама на сусамовия тахан, докато хората започнаха да го употребяват масово, както и
Четири, пет години казваме за ЛИМЕЦА, че е най-прекрасното жито, защото е диво жито и съдържа същите съставки и също е изключително полезно.
Това го говоря като практика.
Приятел:
Може ли нещо да попитам за сусама?
Има ли разлика, когато използваме суровия тахан от суров сусам, нали белия, и този, който е печения, кафевия тахан?
Георги:
Слушай, няма бял. Има само пълнозърнест черен, тъмнокафяв български сусам. Това, че е печен, не мисли, че е суров и го правят, тъй като аз съм бил, за да отида, да видя, да му правя реклама и да го давам аз трябва лично да се убедя в някои работи.
Бил съм в едно предприятие, където го загряват до 130 градуса, нищо не остава. Това, което казват, че може да пусне сусама масло без да бъде загрят поне до 45 градуса, не може. Но трябва да го загреят, да не прехвърли 45 градуса.
Където бях в тази така таханджийница, където е трето поколение таханджията, той го прави на топъл въздух и го разкарва и гледа да не вдигне повече, рядко може да бъде препечен понякога, но да не вдигне повече от 45 градуса. Тогава минава, става като една гъста прекрасна боза и когато е точно пресен и тече отдолу в пластмасова чашка разбира се, не може да изпиеш много повече от един пръст, даже и този пръст ти е много е най-прекрасното нещо. Пресен, но този хубавият българският оригиналният!
Знаете ли, че със Силвина като се занимавахме със сусам сме внасяли от Венецуела – Южна Америка – бял. Прекрасен бял сусам внасят от Индия, от Китай. Арабският е добър като нашия горе-долу и туския, но българският е вип, няма друг.
Значи донасят, докарват го и таханджията казва така:
“В моята таханджийница, която не е машинна, не е маслобойна, ми донасят бял хубав с чували и казват индийски, чист, едър, прекрасен. Пускам го. Той не стана на каша. Не стана на масло. Нищо! Той си остава твърд и не пуска нищо и затова той трябва да се смесва със семе, което е слънчогледово или фастъчено и тогава започва да пуска масло, или да мине през друга обработка.“
Това е. Белият, българският тахан, който някога го взимах преди повече от 10 години от харманлийския пазар от бабите, беше лющен. По една система му олющваха външната обвивка и затова беше по-скъп с един лев. Но българският пак беше хубав, но най-хубавото заминаваше. Другият черният беше пълнозърнест, а черният тогава беше по-евтин. Сега вече цената им е една и съща. Но колкото по-тъмен, толкова по-добре. Дори и леко да мерише на прегоряло, значи е изпуснат иначе не трябва да го прегаря. До една температура, тогава му се запазват всички качества и е прекрасен.
И защо ви го казвам?
Аз разбира се съм ял и сусамово семе като си го мелех на машинката за кафе, но дъвчех и така, но така той не може да се усвоява. Усвоява се само все пак като мине през някаква обработка и най-вече се усвоява като си пусне своето сусамово масло.
А двете масла, които се мият с водичка, дори и студена, да не кажа хладна, неведнъж съм го казвал, сега ще го поворя пред вас, да ми простят онези, които са чували, това е сусамовото масло, сусамовото олио. Значи е толкова чисто, че не се лепи по червата. Не те задръства!
НАЙ-ОПАСНОТО НЕЩО ЗА ЧОВЕКА, който ходи на два крака и е разумно същество са МАЗНИНИТЕ, колкото и да изглежда невероятно, че ни трябват мазнини.
Ами има хора, които нито ядат, нито пият. Трябват ли им мазнини на тях? И познавам не един такъв човек.
Мазнините, ако човек ги остави, ще оздравее от всички болести!
Разбира се оставих, месото, пилешкото, рибата и всички мазнини и всички от животински произход, защото те имат една специална бактерия, която състарява организма и прави кисела среда.
Това е друга тема и друга лекция, но аз ви казвам истината.
ЧОВЕК СТАВА БЕЗСМЪРТЕН, КОГАТО СПРЕ ДА СЕ ХРАНИ С ЖИВОТИНСКИ ХРАНИ!
Тялото се подмлаждава!
И вече както разни тибетци, има в момента на 600, 800, 1000 години, повечето от които не се хранят. Така.
Няма да казвам пак за Иван босия, който не се храни вече година и половина. Скоро по Нова Година ще станат две години. На чай и на течност и на вода и е толкова здрав, че нямам думи. Аз не съм му на малкия пръст. Много спортисти не са му на малкия пръст. Спи по 3-4ри часа, 30 км. днеска бос. Зиме и лете бос. Сутрин и вечер студен душ.
И казва когато отидохме със Силвина преди 3 месеца у тях на гости, вика:
“Предишния ден исках да видя за колко минути ще направя 1000 лицеви упори. Направих ги за 48 минути.”
Хиляда! Кой спортист от тези дето са в спа центровете и тези дето бутат уредите, не знам и не ме интересува, ще направи 1000 лицеви упори? Той прави 100 и издъхва, 200, 300, преко сила, ама това са 1000 лицеви упори.
А знаете ли на колко годинки е? 8 по 10, 8 по 10 и съществува, само че не приема току-така. Искат журналсти това-онова. Не! Покани ни лично. Намерил ми телефона по някакъв начин и ни поканини да му отидем на гости.
Така, има такива хора и мъже и жени. И това не са приказки от 1001 нощ. Аз ви казвам, за да ви дам ВЯРА, да ви побутна, нещата, за да спрете да пиете тези лекарства и да забравите що е то.
Моите приятели са здрави, богати и щастливи и много години вече не ходят на доктор, а между тях има 7 бивши милионери. Единият е имал в един голям град 12 магазина. Имал е направо замъци. Другият е имал 3 офиса в един пак голям областен град. Сега са с дрехите на гърба, но са щастливи и са здрави. Не са бедни, не може да са каже, че са бедни, но
БОГАТСТВОТО НЕ ПРАВИ НИТО ЩАСТИЕТО, НИТО ДУХОВНОСТТА!
Приятел:
Кой е най-правилният начин, по който трябва да се храним?
Георги:
Най-правилният начин, ами мога да го кажа, ама трудно ще издържите на него.
Приятели:
Ами кажете го пък ще видим.
Георги:
Храни се веднъж човек на ден, като на седмицата един ден не яде и на първо, второ и трето число също не се храни, пие само вода.
А когато дойде нова година от 1-ви януари, до 12-ти януари също не яде нищо, за всеки един месец от годината по един ден.
Тогава ще бъде изключително здрав и ще се учуди сам. Но,
обикновено до обяд не се дъвче никаква твърда храна,
макар че хората ядат по някой плод. Плод може, но до обяд.
Храни се човек веднъж между 12 часа и 4-ри часа. След 4-ри часа забравя да яде и да пие.
От 12 до 4 часа, ял, пил, край! Организма почива 20 часа. През това време започва процес на изчистване, започва процес на оздравяване и ако се храниш като някои мои приятели през ден на 48 часа, има и процес на подмлаждаване, на подмладяване. Това са трите процеса.
И понеже тибетците и много посветени ги знаят, го изпълняват и мнозина от моите приятели. А вече и почват да намаляват все повече и повече храненето.
Но сега почваш така:
На 1-во число ядеш, на 2-ро не, на 3-то се храниш, на 4-то не, на 5-то и така, един път на ден, т.е. на два дни почваш веднъж. Но това не става. Трябва постепенно. Значи най-напред да откажеш закуската, да обядваш и вечеряш. Като мине една година ще откажеш и вечерята, ще останеш само с обяд. Все по-малко започваш…
„За да живеете дълго, яжте малко.“ – Това е тибетска поговорка.
И разбира се забравя се отначало месото, след това рибата. Аз лично отказах рибата след като отказах месото. Разбира се, пилешко никога не съм ял, освен домашно при баба ми, която гледаше много петлета и когато не бяха пости.
Майка ми и баба ми бяха много религиозни и постите са карани от А до Я.
Когато не бяха пости се колеше петле, само неделя и то не всеки път, а
постите са 260 дни в годината.
От останалите 100, ядеш 50 пъти. Значи ти си си вегетарианец. 50 пъти месо да хапваш в годината, докато аз гледам хора сутрин, обед и вечер месо. Сутрин, обед и вечер месо. 150 килограма и като почне луканката от сутринта и пие по 15 хапчета.
– Защо ги пиеш бе мойто момче? – викам – Ти си по-млад 30 години от мен, погледни се. 30 пъти си по-болен. – викам – Аз съм напълно здрав!
– Ами как? Той доктора ми каза.
– Доктора си ти. Тука ти е доктора (в главата). ДОКТОРА е ТВОЯТА ВОЛЯ, ТВОЯ АКЪЛ, ама ти не искаш просто да се промениш. Промени се!
Така, това е за храната. Всички го знаете по-добре от мен. Има толкова дебели книги изписани, хиляди страници. Там пише точно, подробно, пиенето. Хубаво е да почнете да пиете поне през ден полуоздравител – дестилирана вода. Изворна или дестилирана вода – чиста дестилирана вода. Тялото се самопочиства по-бързо и така. Но отровите и токсините, които си ги вкарваме също…
ПО-ВАЖНО Е КАКВО МИСЛИМ, КАКВО ЧУВСТВАМЕ И КАКВО ПРАВИМ, ОТКОЛКОТО КАКВО ЯДЕМ, КАКВО ПИЕМ.
Имам много приятели, които гълтат токсини, обаче са чисти хора и болест не ги лови. Нищо! А ядат и пият и пушат даже, алкохол, месо и един пуши, нищо му няма. Направо се учудвам. Той е здрав човек, викам абе аз като те гледам, ама то такава чиста душа, че моментално, ако има някой за някаква помощ, ще си даде дрехата от гърба веднага, в момента. Той ще остане по риза, отвънка ще го вее, обаче вика: „Не, дай да помогнем на този човек.“ Значи това му е съзнанието на него.
Щом му е чисто съзнанието, той целия е чист.
Той и Иисус е каза:
“Ако вие – вика – бършите външното на чашата – нали е казал на лицемерите, на фарисеите и книжниците – а вътре е пълно с нечистотии. Изчистете вътрешното и тя автоматично отвънка ще се изчисти.“
Защото няма какво да я цапа вече, нали? Защото ще е чиста.
Вижте, понеже не искам много да се разпростирам в тема храненето, а то е важно, понеже три пъти, или четири пъти или пет пъти се храним на ден, но човек, ако може да ги намали е по-добре и като количество и като качество. И да си подбира. Тези Е-та, това-онова.
Със Силвина влизаме вътре, Силвина гледа, гледа, няма какво да купим от магазина. Оня ден влизаме, и аз викам ама прияде ми се халва, една кутия такава метална „Златея“ ли как се казваше. Викам вземи, пък ще я ядем, ще видим колко време. Нищо друго в магазина.
Много работи за ядене и нищо за храна,
както казва един приятел. За ядене, ама яденето е отровно, а храната е жива.
Той затова казва така: „Много работи за ядене, а нищо за храна.“
Нещо друго, където не може да го прочетете, това пълно е. Като натиснеш компютъра, разни програми, работи и т.н. и заради това не се разпростирам.
И скоро си пих кафето с доктор Емилова, Тя е във Варна и тя вика:
– Някои хора почвам да ги изпращам там – защото тя казва – Аз не лекувам само…, дебелариума на доктор Емилова.
Шеговито казва, че там е за отслабване, тъй като са само на чай. Чай с лимонче, различни видове чай, и мед така да кажа, и плодове. Да, плодове им дават ама по малко.
Но идва при мен едно момиченце, ама със светнали очи:
– Г-н Изворски, ама аз съм Ви чела книгите, много се радвам.
И дойде докторката и казва:
– Това момиче е излекувано при мен от множествена склероза, която според всички доктори в света е абсолютно нелечима болест.
Значи, почват и нелечимите болести.
Обикновено пращам там заможни хора, защото идват при мен и такива. Там таксата е висока. Вярно е. На един му викам:
– Слушай бе, нямаш никакви проблеми. Твоите проблеми са в главата ти. Ти нямаш никакви проблеми. Ти си дошъл да ми се оплакваш на мен и да търсиш помощ, а не си знаеш парите.
– Ама аз имам други проблеми.
– Други проблеми имаш, защото не може да си живееш…, защото трябва да си смениш стереотипа.
Както на онази, преди три години жената си замина, разбира се, от рак. Аз и казах:
– Виж, имате магазин за алкохол и цигари и продавате на малолетни. Магазина е срещу училището.
– Ама той мъжа ми от това живее.
– Живота е по-ценен, ако го оставиш и заминеш някъде и се разграничиш от този бизнес ще живееш, иначе имаш злокачествен рак и аз не мога да ти помогна дори да ти направя 10 сеанса. Правя ти един, просто да ти направя един подарък, но това няма да те оздрави. Това ще ти облекчи положението и няма да те боли една седмица, иначе пак ще караш на наркотични лекарства.
Отиде си след около една година.
Защо?
Защото не иска да разбере, че
ЖИВОТЪТ Е НАЙ-ЦЕННОТО НЕЩО!
– Оставяш. Остави този бизнес! Той не е за теб. Ти си духовен човек. Бог иска да те научи, обаче ти не искаш да се подчиниш. Казваш на мъжа си: „Или аз, мене, или бизнеса.“ Затваряте магазина. Как алкохол и цигари? Хайде на възрастни иди-дойди. Вие сте натрупали толкова черна карма, че ти сега я чистиш като Духовен човек. Мъжът ти не е духовен, него няма да го закачи. Ще се поразболее малко, обаче той не осъзнава нещата.
Неосъзнатите по-малко ги бият отколкото нас осъзнатите. Колкото си по-осъзнат, толкова повече те шамарят, толкова повече изпитанията и болестите и страданията са по-тежки.
Това е доказано.
Затова ако ги приемем с отворено сърце и се съгласим и си коригираме действието, мисълта и чувствата нещата се оправят и се оправят по вълшебен, по чудотворен начин.
Друго нещо, питайте. Питайте, не се притеснявайте, защото това са въпроси, които ги има. Но виж и още нещо искам да ви кажа.
Не се притеснявайте, защото чудесата започват да се случват. Това е доказано от хиляди години и всички пророци са ги казвали и сега официално се казва.
Измеренията се приближават едно в друго.
Всеки ден идват хора и казват това ми се случва, онова ми се случва. Аз се уплаших. Видях едни сфери такива около мен се въртят, един шум, едни суматохи, едни лъчи разни.
Минават, една жена вика:
– Ама през стаята минава някаква сянка.
– Питай го.
– Питам го и той ми говори с глас и вика: „Искаш ли да ме видиш да се материализирам? Ние живеем заедно. Моята къща е тук, в другото измерение и твоята е тук.“ Като казах на мъжа ми, вика: „А ти си откачила. Я за психиатрията да те водим.“ – „Как ще ме водиш?“
– Ще отидеш и ще помолиш да не те притесняват, да не минават в това пространство, защото измеренията са…
Вика:
– Виждам го като сянка, в ъгъла си стои.
– Ами да – викам – твоя хол и неговия хол са едни.
Затова пак казвам, това не са приказки.
Един човек вика:
– Ама отивам слушам и от къщата една музика, ама много хубава. В селото няма жива душа, четири бабички. – вика – Не е събота и неделя да дойдат младите да пуснат музика. Пак отивам, магарето го изведох така на поляната пак се връщам пак от къщата музика, хубава.
Той не знае, че това са ангелските сфери, звучат вече и просто е имало портал и той е чул музиката там. Ами ще започнем да я чуваме всичките. Силвина може да каже миналата година на четвъртото езеро какво видя, светлините из под водата, където излизаха, и ред други работи имаше.
Но няма да се очудвате вече на това и най-важното, няма да се плашите!
Приятел:
Има ли ангели тук в момента?
Георги:
В момента е пълно. Не че има, а е пълно. И аз понеже и те слушат, аз говоря и за вас и за тях.
Между другото Гълъбово е прекрасно нещо, не напразно е Гълъбово и знаете, че Бог, Светия Дух и той е Господ. Нали Отца, Сина и Светия Дух.
Светият Дух е също Бог и той е навсякъде и слиза под формата се явява на гълъб и то на какъв? На бял гълъб.
Не напразно идват хора и казват:
– Около нас виждам бяло гълъбче кацнало на прозореца или еди-къде си.
Ами викам:
– То просто идва да те подсети. Това е визуализация и материализация на Светия Дух.
Така че носете това прекрасно име Гълъбово. Изключително е!
Аз отивам и им казвам на някои:
– Абе, сменете си това име, в София цял квартал – Стрелбище. Абе какво Стрелбище? Вие стреляте ли? Какво е това? Вървете при този кмет, не при кмета на столицата, ами при кмета на райна и аз не знам. Дайте едно приложение. Съберете 1 000 подписа, или 2 000, или 5 000. Искайте! Министерският съвет приема решение за промяна на имената на населените места, като има сесия и не знам какво, приемат и го сменят. Сума имена са се сменили така, не може да имате…
Един от Велико Търново вика:
– Има минерални извори и те кръстили селото Вонеща вода. Абе вуни!
– Абе как вуни бе? Ще сложите едно по-хубаво име, да ухае. Ухаеша вода ще го кръстите.
Нека, да, защото наистина водата на какво мирише?
На сероводород, на развалени яйца.
Така че всички тези работи, които са в наши ръце може. Е Божествените работи не може да ги сменим или поне ще се помолим да станат. Но онези, които може трябва да ги направим.
Много важна е тази вибрация, която се дава от самото име, от самата местност и т.н.
Скоро бяхме на Побитите камъни, ама Побитите камъни, не дето предлагат за туристите един квадратен километър там и те водят, а Побитите камъни от другата страна. Побитие камъни са на една площ от 10 кв. км и на четири слоя и отдолу такива плочи и такива чудесии има, обаче те са неизвестни и слава на Бога, че досега не ги е казал на света, иначе щеше да стане така от хората.
Ами както пише за Побитите камъни, излезнал е един такъв каталог, един пътеводител и отначало пише автора: “Stonehenge е детска площадка в сравнение с Побитите камъни до Варна” и е така. Обаче англичаните го направиха там голяма работа. Ходят цял свят и им носи приходи. Но хубаво е пак и друга гледна точка има, че България, леля ми, както съм казвал, тя е във Франция много години, идва тука и тя на 20-тина години е отишала там. Оженила се и там останала и живее в Париж вече 70 години. Тя е 91 годишна. Жива и здрава да е! Най-малката сестра на баща ми, леля ми. И преди няколко години ме кара да я развеждам, родното ѝ село там Трънско, обикаляме и така нататък. И тя вика: “Тука как се е запазило, глухо, пусто, хубаво, прекрасно. Това, ако влезнат западните туристи, ще го повредят. Добре че не го знаят.” А тя е обиколила всички континенти на света, с изключение на Австралия и е видяла много красоти. Обикаляла е. Богата дама от Париж и вика: “По-хубаво от България не съм видяла, по-райско кътче, не че съм родена в България.” Тя вече даже и българския го говори леко така, с акцент, обаче вижда и чувства.
Тук има друга енергетика, съвсем други неща, които са дадени от Бога и ние трябва да се гордеем, че сме българи и сме в страна, която вече не е, според Учителя е “Черният дроб”, а сега вече е СЪРЦЕТО НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ.
Приятел:
А защо е толкова зле управлявана?
Георги:
Напротив! Не е зле. Великолепно управлявана е! Според мен депутатите, министрите са юначаги, чудесни момчета, сладури. Пия си с някои от тях кафето и много ги обичам, и ги уважавам. И е управлявана точно идеално засега.
Вижте, ПРОМЕНЕТЕ СИ МИСЛЕНЕТО! Искам да счупя калъпа и да ви извадя от кафеза. Няма да мислите, като ония отвън 1000, 2, 5, 10, 100 хиляди човека, милиони.Ще мислите!
ЩЕ СЕ НАУЧИТЕ ДА МИСЛИТЕ ПО БОЖЕСТВЕНО.
Значи, щом е Божията Воля, прочитете ми хубаво, сега ще излезе една книга – “Трите воли на Бога” и ще разберете защо казвам, че е прекрасно и всички са си на мястото. Чудесни са! Точно на мястото са.
Представете си, примерно. Имам приятели, които са по-емоционални от мен, по-духовни от мен и разбира се, с по-слаба психика от мен. И отиват и един от тях стане Министър на финансите. Ами той, ще му ходим бавно след три дни. Камбаната! Ама той има такава съвест, че като види как се краде от европейските фондове и ред други работи, ще получи удър.
Както е получил удър, кой български цар като е видял ослепените си войници? – Самуил.
Вижда 15 хиляди ослепени и пада моментално, за една секунда. Защо? Сърцето му не може да издържи, защото е честен и почтен човек.
Разберете ме. Те трябва да са, всеки един… Аз ако съм във властта и съм политик обезателно трябва да бъда мошеник, измамник, омайник, манипулатор. Гласувайте за мен момчета, всичко ще е точно и момичета разбира се. О електората е прекрасно нещо. Гасувайте и какво и почвам веднага. Сбираме се ние, командваме тука 5, 6 човека сме отпред. Даже на далавера сме, ще направим нашите фирми. Еми естествено, че нашите фирми ще направим, не на филанкишията.
Не го записвай или не го излъчвай, защото не искам да ги обидя.
Пак казвам чудесни са и точно такива ги обичам, но не могат да бъдат като нас. Ами те ще измрат. Ние няма да имаме правителство. Не се шегувам като казвам това. Казвам самата истина! Седя тука и аз не съм. Ето вижте ме. Не съм като другите. В този смисъл искам и вас да направя, да ви повдигна, да разберете, да ги обичаме.
Не напразно правихме кръгове на любовта на 20, 30 метра от парламента.
Защо не дойдоха медии?
Еми защото нямаше стълкновение, нямаше нищо. Кой ни пази? Едно младо момиче полицайка и един млад полицай, на които им казах: “Ние тука сме Духовни хора, свестни. Ще направим една молитва. Ще изпеем една две песни.”
И те ги пратили да охраняват, какво?
Митинга, събитието. А иначе онези полицаи като дойдат с автобусите и охраняват, защо?
Тези викат – „за“, онези викат – „против“
Там има вече сензация и всички медии там. А лично една жена дойде при мен и вика: “Аз имам приятели в пет телевизии и отидох, и казах лично на всички, че ще има такова събитие – Да излъчваме Любов на депутатите, на министрите, на нашите ръководители, на нашето правителство!”
Само любов! Не да ги ненавиждаме, не да ги мразим, а да ги обичаме, защото и те имат синове, дъщери, братя, бащи, внуци и приятели. Нима не се обичат? Защо да не ги обичаме точно такива, каквито са?
Защото едно дете се обича точно такова, каквото е!
Знаете ли как мисля?
Те за мен са деца от детската ясла и детската градина. Изворски няма да кажа, че съм професор, но съм студент. Те са дечица. Те не могат да се самообслужват. Лелките идват и ги обличат, хранят ги с лъжичка, това-онова, особено в детската ясла.
Е, аз, който съм студент и съм пораснал вече и ходя на лекции, изведнъж да се сравнявам с това детенце, което минава покрай пазара, къса едно грозде, хапва го, или си взима бонбони и не знае, че трябва да се плати! Затова взимат от Европейските фондове. Ама милион, два, няма значение, идеално. Те са с такова съзнание и аз им прощавам. Те са дечица, сладури и трябва да ги обичаме, какво да ги правя, а ние всички сме студенти. Ще се държите като студенти, а някой даже са и на по-високо ниво като преподавател, като учители. Те са такива и ние трябва да им простим.
Приятел:
Добре, защо има толкова малки дечица? Не може ли всички да са студенти?
Георги:
Не може да са!
Приятел:
Много трудно разбират, като кажеш на някой духовност и вече… Много е трудно разбираемо.
Георги:
Сега, срещу парламента минавам и ги гледам костюми, куфарчета, вратовръзки, прекрасни хора и всичките на бой колкото мен. Ама това е външната кутия. Аз съм от горе до долу със съдържание, а те на дъно понеже не се вижда, понеже е лъскава опаковка. Те на дъното имат един пръст съдържание. Всичко нагоре е празно. Трябва да се пълни. Ама колко години ще се пълни? И затова аз като го погледна човека, ама гледай го депутат, това-онова, голям работа, ама той детенце. Как аз може да му се сърдя? Това е абсурд бе. Как Изворски да се разсърди на един депутат или на министър-председателя, или на президента? Това е абсурд! Как да им се разсърдя? За какво да им се сърдя? А те нямат тази Духовност, която едно дете има, истинско, от шестата раса говоря. Шестата раса си се ражда с Духовност. И едно такова детенце е на десетки стъпала над най-големия депутат от народното събрание.
Silvina:
Аз само мога да добавя нещо. Не знам дали беше Лао Дзъ или Ганди беше казал, но то беше така:
“В началото ни мислиха за луди. После не ни обръщаха внимание и накрая станаха като нас.”
И сега всъщност посланието беше за скок в Колективното Съзнание. Значи, малко хора, Георги казва 144 хиляди. Запълва се вече бройката на тези Пробудени Души. В момента, в който всички те се активират, тези Пробудени Души и заработят всеки в неговата си посока и с неговия кръг от хора, тогава ще има скок на Колективното Съзнание. Еволюционен скок нагоре, за тази маса от хора, които…
Георги:
Които са в малките класове. Понеже ти ме попита, всичките не може да бъдем студенти. Не може. Виж ние сме различни, едните са…
Още Учителя го е казал, аз ще го цитирам. Значи преди 100 години само гениите на човечеството са били в първи, втори и трети клас. Първи, втори и трети! Значи нито е имало в средните класове, нито е имало студенти, никакви. Цялото човечество, съзнанието му е било долу ниско, ама на цялото човечество.
Значи щом Айщайн е бил в трети клас. Трети клас гений, ооо, а 4-ти, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12-ти, първи курс студент, 2-ри, 3, 4, 5-ти курс студент, асистент, доцент, професор.
Ооо, а всичките вие сте родени за професори и заради това няма да мислите като ония отвънка.
Ония са детската ясла, детската градина, първи, втори, трети клас.
Нали сега ме разбра?
Всичките сме в такива тела, хубаво. Аз може да съм марково облечен и да съм костюмиран, но да съм в първи клас и да съм предучилищната, седемгодишен. А гледаш го оня там клошар, каруцар, обаче е Природно интелигентен. Затова ви казах тези 10 степени.
А оня тракторист го гледам, слезе от трактора, един депутат не му е на малкия пръст, на малкия пръст. Значи той е бил, той е сигурно абсолвент или абитиурент, 10-ти,11, 12-ти клас. Той завършва вече този човек, защото има Духовност, защото е истински човек.
Той работи с добродетелите, а не работи с какво?
Ще ги повторя седемте смъртни гряха.
Значи, всички, които не са дорасли до студенти, работят с пороците.
Кои са пороците, най-разпространените?
Първото е ГОРДЕЛИВОСТТА, т.е. АБСОЛЮТНИЯТ ЕГОИЗЪМ, ЕГОЦЕНТРИЗЪМ.
Втория е ЗАВИСТТА,
АЛЧНОСТТА,
ГНЕВЪТ – побеснява, ако нещо му кажеш.
ПОХОТЛИВОСТТА – ниско удоволствие.
ЧРЕВОУГОДНИЧЕСТВО – само на трапези. Духовният човек не се нуждае от това.
И последният е МЪРЗЕЛА, в смисъл не иска да си научи урока – НЕВЕЖЕСТВО.
Според нашата църква и според католическата, това са седемте смъртни гряха, не кои да са.
Значи смъртни, защото не може да минеш с тях в другото измерение, ако ги имаш всичките или един, два, горе-долу, ако ги потушиш, може да имаш.
Тези грехове, тези пороци са разрешени за всички, но който е Духовен човек, Аватар и Апостол и е станал студент, за него са абсолютно забранени!
Той не може да бъде нито егоист, нито завистлив, нито ревнивец, нито гневлив. Той няма да се сърди и няма да се обижда. Ама както и ще да го плюят, ама както и ще да го разнасят, ама както и ще да го бият. Смирен!
Това е СМИРЕНИЕТО И ВСЕОПРОЩЕНИЕТО. ТОВА СА ДОБРОДЕТЕЛСТВА.
Защо?
ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК РАБОТИ САМО С ДОБРОДЕТЕЛИТЕ!
Аз ще изброя няки от тях:
БЛАГОРОДСТВО
БЛАГОРАЗУМИЕ
ВЕЛИКОДУШИЕ
МИЛОСЪРДИЕ
ЩЕДРОСТ
ВЯРНОСТ
СМЕЛОСТ
САМОЖЕРТВА и още много и много хубави такива неща.
За това работи Духовният човек. И понеже разликата, ти ме попита и много добре каза всички класове вече си работят с пороците и даже им се радват и ги задълбочават. Ама ходи хазарт играе, не говоря само за трапезите и т.н. Пребива от гняв. Майка си може да бие за пари, баща си, жена си.
Значи и ние викаме той няма ли акъл? Ами няма акъл. Прости му на него. Той е детенце в малките класове. Ти си студент, ти му разбираш, обаче той няма да може да го разбере.
И какво става, когато работиш с пороците?
Светлата Сила над нас почва да те учи.
Обаче как те учи?
По два начина: ДОБРОВОЛНО.
Ако вече нещо ти светне и тръгнеш по пътя и почваш да ставаш добър и почваш да правиш неща, защото
КАКВОТО ИЗЛЪЧИШ, ТОВА ТИ СЕ ВРЪЩА!
Добре!
Обаче ако не искаш да го направиш доброволно, почваш да го правиш ДОБРОЗОРНО.
А доброзорното е това – на сила. Значи ПРИРОДАТА ТЕ НАКАЗВА.
Като имаш 10 болести и се влачиш, в крайна сметка ще се откажеш и от пиенето, и от пушенето, и от яденето на месо, ако си умен разбира се.
Ако не, аз много уважавам, по същия начин си отиде една моя роднина. До края не си измени толкова стериотипа, на живот, на мислене, на нищо. Толкова упорита и твърда шопкиня. Беше идеална и си даде живота. Седем години лежа болна. Ако ме беше послушала колкото малкото пръстче, щеше да бъде жива и здрава. От нейният рак се отиваше за седем месеца. Тя живя седем години. Такъв издръжлив организъм, лекрите не бяха виждали. Щеше да живее сигурно 700 години с този имунитет, но не иска.
Човек може да се промени, само ако иска самият той да се промени.
