Стефан:
Една хубава лекция с Георги Изворски, давам му думата

Георги:
Преди това ще дам думата на женския принцип, на Силвина Белопойчева – повечето тук я познават. Нека да започнем с една песен, защото песента е ангелското слово. Боговете си говорят с мълчание, хората – с говорене, а ние поне да стигнем до ангелите.

(Силвина пее)

Silvina:
Точно с тази песен искам да ви поздравя приятели, защото за мен, всички ние сме хора на действието, на делата. В мисията ни, в това, което правим с Георги, най-важно е делото – първо е Божието дело, след това са човешките ни дела тук на Земята. Да си ги свършим добре, да съумеем заедно да го направим в един добър колектив, който да създадем. Дали ще го наричаме Бяло братство, дали Семейство на светлината, дали ще бъде някаква група по айкидо, няма никакво значение. Трябва да си свършим добре работата, като не забравяме, че слънцето грее за всички нас и са ни дадени най-добрите условия. Благодаря

Георги:
По-хубав увод от този, здраве му кажи.
Ще ви говоря без микрофон. Обикновено аз обичам да се движа и разбира се, да правя мантри и мудри, плюс асаните. Е, 99% от вас се занимават с йога, което значи, че не говоря на непознат език.
Така. Отивам веднъж на гости на мой приятел – купил си кола. Не е нова, ама все пак за него си е нова. Обиколихме колата, огледахме я, потупвам я аз така, викам му – да ти благословя ли колата? – той, – да! Добре. Всичко е точно. Влизаме вътре да почерпи. По едно време отиде до огледалото и се гледа така. Викам: Защо отиде до огледалото да се гледаш? – а той казва, – Искам да видя щастливата си физиономия, за да завидя на себе си.
И сега аз ви казвам – завиждам на себе си, че съм с вас. Това е много хубава завист, пък и вие да завидите така, че сте с мен.
Макар че „завист“ като вибрация не е великолепна дума, но пък важното е какво слагаме вътре.

 Искам да ви кажа, че Стефан дълго време ме молеше да говорим за заеми, лихви, банки, кредит, дебит, капитулация, рекапитулация и ред други икономически термини и подробности, от които аз съм много далеч. Но, горе-долу, като един обикновен човек поназнайвам – лихвата по-малка, лихвата по-голяма, тука има заем, там има кредит.
Едно време викаха на заемите и на кредитите „вересия“. Казва: “Взех на вересия” – взел си без да го платиш, кога ще го платиш – един Господ знае.

И така, дойде времето да се запознаем с Божествените принципи и закони, които започват да слизат все по-мощно от Горе. Ние започваме да ги усещаме на гърба си и ако не сме достатъчно умни и духовни да започнем да ги изпълняваме, ами – жална ни майка, викаше баба ми в прав текст.
Знаете ли какво е амнистия? Това е да простиш нещо. Но, не само да опростиш, а да забравиш. Това е пълната амнистия, която се дава.

Това е смирението, всеопрощението и търпението.
Има винаги две страни. Значи, когато се каже „амнистия“ превеждайки думата на духовен език означава смирение, всеопрощение, а не само прошка, търпеливост, търпимост.
Значи, оня, който дава амнистията е поумнял. Това са големите, великите ръководители. Дали са царе, императори, президенти, главнокомандващи, пълководци – това са хора, великодушни, които работят с добродетелите, а не с пороците. Тесноскроените, алчните завистливите, гневливите казват: това ми дължи този, това ми дължи оня. Никой на никого нищо не дължи. Всеки е освободен, но не знае това. ИМА ЕДИН, НА КОГОТО ДЪЛЖИМ ВСИЧКО и Той се разпорежда с тези неща!

Точно за това сега ще говоря, да го имаме предвид, защото все по-тежък и по-тежък ще става животът.
Измамниците, мошениците, престъпниците, несправедливите хора ще им става все по-зле и по-зле. Земята ще започне да пари под краката им, защото новият Потоп, не е потоп с вода, а с огън.
На Небето му казват „Огнена метла“.
Тази хубава Огнена метла ще измете всички нисши, елементарни съзнания. Да не кажа туземни съзнания, защото „туземец“ е хубава дума. Всичко Огнената метла ще изчисти, защото се прави и в този свят на планетата Земя, прави се на Слънчевата система, прави се в Галактиката и във Вселената, тази, в която сме ние – материалната.
Има и Ангелска/Духовна и Божествена Вселена се прави Ново Небе и Нова Земя.
Всичко се Подновява, Подновява и трети път казвам – Подновява.

Ако искате ще ви цитирам Учителя – мога да го цитирам 48 часа, 72 часа и 480 часа. Мога непрекъснато да говоря без да съм прочел повече от пет беседи и една книжка от него – от 7 500. Но, като говоря, знам, че някъде го е написал и който чете много, в крайна сметка, дали след месец или след година, ще го прочете.
Той казва така, за да не цитирам себе си, цитирам него:

“Всичко ще се поднови! Вие мислите, че старите добродетели са добродетели. Не е вярно. Старото великодушие, старото благородство, старата щедрост, старото милосърдие, това са все хубави добродетели. И старата саможертвеност. О, не, всичко е ново. Всичко започва на чисто. Дори ще се сменят старата Любов, старата Мъдрост, старата Истина, старата справедливост, старото добротворчество.

Прочетете го и ще видите, че съм прав. Той го казва.

Защо? Защото Любовта, ЕДИНСТВЕНО БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ Е НЕИЗМЕНЯЕМА.
Тя само расте, тя пораства, все повече и повече, както се разширява тази Вселена.
Старата любов на Земята, въпреки всичко е егоистична любов, защото сме в многоматериална Вселена. Тази любов, която ние я прилагаме, не е истинската, нито духовната, нито Божествената Любов. Да. Не е ангелската любов даже. Тази любов започва от нас и тръгва нататък.
Обичаме себе си. Вярно, може да обичаш децата повече от себе си, баща си, майка си, но гледаме най-напред за този тесен кръг.

Новото, което се иска е Любовта да е равна за всички – да започва от най-далечния и тогава да се приближава към нас.
НАЙ-НУЖДАЕЩИЯТ СЕ, НАЙ-БЕДНИЯТ, НАЙ-ОНЕПРАВДАНИЯТ, НАЙ-СЛАБИЯТ – ОТТАМ ТРЪГВА ЛЮБОВТА.
А, не – виждаш го, че е слаб и продължаваш да го тормозиш, защото  примерно си там някакъв ръководител.

Пак казвам – старата мъдрост, на която ни учат се изчиства.
НОВА МЪДРОСТ, НОВА ИСТИНА, НОВА ЛЮБОВ.
Онази справедливост, която е била и онова добро, което сме правили – ами не е точно, има нещо, където сме сбъркали.

Искам да говоря фундаментално.
Искам да говоря за финансово-икономическите отношения – дали са на държавно ниво, на междудържавно ниво, между общности, организации, между банки, учреждения, отделни личности, юридически и неюридически лица, частни – няма значение. Важно е в основата как ще се процедира.

Ако не правим това, което след малко ще спомена, ние започваме да се отдалечаваме и оставаме долу в тинята. Не можем да вървим нито към Новото Небе, нито към Новата Земя, нито към прекрасното Слънце, което грее над върховете на боровете в момента – силно, ярко и Господ ни гледа с Неговите очи. Пък после да се сърдим на себе си защо сме бедни, болни и нещастни. Ако се съобразяваме с тези работи и ги прилагаме, ще бъдем здрави, богати и щастливи.

Не го говоря току-така голословно, а имам десетки и стотици примери, които хората са приложили онова, което са казвали много духовни учители, наставници, духовни треньори, духовни просветители.

Не го казвам само аз. Всичко е написано Там.

Когато започнеш да го прилагаш, няма начин да не стигнеш до Новата Любов, Новата Мъдрост и Новата Истина.

Първото нещо, с което трябва да се съобразяваме включително във финансовите, икономическите и паричните отношения е МО-РА-ЛЪТ.  Морал, нравственост. Има морално-етичен кодекс на Вселената, който се казва Вселенска Конституция. Той е закодиран у нас като СЪВЕСТ И ЧОВЕЩИНА, но ние не слушаме този глас.
Морал!

Ще ви кажа нещо много интересно, което може би някъде съм го споменал – преди няколко месеца се ровя из домашните архиви.
Баща ми знаете, че е военен летец, дълги години офицер и т.н. Изкарал е две военни училища, едното е артилеристкото, на Негово величество Борис III – значи артилеист, а второто училище е Висшата военно-въздушна школа в Казанлък, за да стане военен пилот.
Ровя се и намирам неговата диплома. Ама нашарена с царски работи от артилерийското училище. Почвам да чета специалностите и каква оценка има. Накрая са дадени и е произведен тогава, не знам какъв – сержант или старшина. Не знам как са отговаряли чиновете.
След това става офицер и така докато се уволни и се пенсионира.
Знаете ли, коя беше първата дисциплина – не беше бойна подготовка, огнева и учебна някаква. Първата дисциплина беше „Морална подготовка“.
Морал, нравственост!
Значи, учат военните на нравственост, на морал.
Учат ги на какво – на човещина и на обич. Нищо, че ще отиде да се бие утре. Обаче, като отива да се бие – да се бие безкористно. Да знае за какво.
Такова е било времето преди 50-60-70 години. Така са обучавани.
Но са обучавани в морал.
Баща ми казваше така:
– Всяка сутрин се започваше с молитвата „Отче наш”.
Тръбата свири за ставане, стават, молитва преди хранене – „Отче наш“. На обяд – също. Сутрин, обед и вечер. На вечерна проверка – „Отче наш“.

А-а-а, приоритетите.
Номер Едно е Светлата сила над нас – Господа.
Виждам, не Го чувате, не Го виждате, не Го познавате.
Как да обичаш някой, който не го познаваш? Да. Ама като гледаш бебето си, детето си – го обичаш. Ами това е Господ, само че е малък. Господ е у него.
ГОСПОД Е ВЪВ ВСИЧКО ВИДИМО И НЕВИДИМО.
НИЕ СМЕ У НЕГО.
Има една малка част от Него у нас. Много малка част. И ние трябва да я направим по-голяма тази част понеже сме кандидат-светии и кандидат-богове.
ЧОВЕК Е БОГ В РАЗВИТИЕ!

Значи, ще станем все някога! Ама ние искаме бързо – за 10 месеца, за 10 или 100 години – няма да стане. Светия не се става толкова бързо.
Учителят казва: “За да станеш светия, трябва да имаш минимум 555 прераждания на Земята. Или 777”.
Ама аз казвам, че има създания, които трябва да имат 1000, 2000, 5000 прераждания докато стигнат до добродетелите.

И чета дипломата на баща ми, където пише „Морална подготовка“, след това пише „Физическа подготовка“ и след това вече – „Стратегия и тактика на боя“ – на атаката, на отбраната. След това е „Огнева подготовка“ и не знам какви си работи.

Казвал съм го и пак ще го кажа – бил съм селски даскал, една от основните ми професии е това, но още тогава разбрах нещо. Възпитанието е поне 1000 пъти по-важно от образованието и знанието, което се дава на дечицата. Ако се изпуснат първите 7 години и 14 – край, приключва курса. Детето става едно прекрасно, чудесно егоистче.

Момчетата са по-големи егоисти от момичетата. То жената е по-широкоскроена по принцип и следователно този човек повече е повреден за обществото и най-вече за себе си.
Нова инкарнация, ново прераждане. Защо? Бавиш се, спираш си сам еволюцията. И губи един живот.

Възпитанието е абсолютно важно и задължително. Знанията винаги човек може да ги навакса – ще отиде да слуша – дали мене или филанкишията, няма никакво значение. Дали този даскал, дали при оня учител, дали при трети – знанията можеш да ги набавиш, но възпитанието изключително трудно.
Трябва да те бият, трябва да те ритат, трябва да има спартанска дисциплина, за да може леко, ако тука не ти щрака нещо, сам да тръгнеш по хубавия път на добродетелите, ще те вкарат с бой.

Само, че някой път човек го оставят да греши цял живот и той си спира еволюцията. Защо, защото не е имал първото възпитание на семейството, на близките, на приятелите.
Виждам деца, които са възпитавани без обич.

ЛЮБОВТА Е НАЙ-МОЩНАТА СИЛА ВЪВ ВСЕЛЕНАТА – СЛАВА ТЕБЕ ТАТЕ – НИЩО НЯМА ПО-ГОЛЯМО ОТ ЛЮБОВТА.
Тя е един мощен поток, който тече през цялата Вселена.
Това течение се казва Ан. То е на Светлината, Любовта и Живота.
Пожелавам всички да го видите и всички да се изкъпете в тази река – може би, ще стане все някога.
Имах до себе си точно един-два великолепни примера за финансовите отношения.
Сега ще ви кажа тънкостта на нещата каква е.
Мой познат живее с майка си на един етаж с друго едно младо момче. То на 20 и няколко години, пък майка му разведена и живее със сина си.
Моят познат живее срещу тях, в един блок и съседни апартаменти. Момчето тръгва за Германия да си купува кола. Отива и му вика на моя познат: “Чичо Стояне, абе не ми сигат 1000 лева, дай ми, та да отида да си взема колата от Австрия и да си я докарам”.
Този мой познат е добре подплатен финансово. Освен това е духовен човек, чете Учителя и го знае, ходи на разни беседи – източни, западни, за да слуша окултни науки, езотерика и т.н.
Той дава на момчето парите. Момчето отива, връща се.
Минават месец, два, три – не му връща парите, защото го уволняват от работа и няма как. Минава година.
Понеже моя познат го подсеща няколко пъти, това е тъй наречения психологически тормоз.
Знаете ли, сега ще цитирам Учителя пак, защото тука му е минала голяма част от живота, затова го цитирам. Иначе, обикновено говоря от себе си.
Той казва така: “Когато дадеш на някой 1000 лева и той не може да ти ги върне до една година, по два начина се изчиства кармата да си чист с Бога, с Небето, със Светлите сили. Ако си го тормозил, отиваш, даваш му още 1000 лева и му опрощаваш 2-те хиляди лева дълг. Тогава Господ ти пише един „плюс“. Пито-платено. Амнистия. Всичко е точно.
Ако обаче не си го тормозил, идваш, виждаш го и казваш Иванчо, 1000 лева имаш да ми даваш, аз ти ги опрощавам, не искам да ми ги връщаш, но не си му казал цяла година нито една дума. Тогава минаваш с 1000 лева”.
Ама 50% по-малко? На голяма далавера си, ама това е до морала, до нравствеността у човека, не до нещо друго.
Пак казвам – това е истинската амнистия.

Продължавам. Идва този мой познат и вика: “Георги, ти беше ли когато момчето ми иска пари”, “Да, бях, обаче не съм видял. Ти каза – да, ще ти дам като тръгнеш за Австрия”.
Така. Той отива и завежда дело. И понеже аз отказвам да бъда свидетел, чул съм нещо, недочул съм, но не съм видял, той взима един приятел, който изобщо хабер си няма, ама са много близки и оня отива и свидетелства, че наистина е дал на момчето пари.
Почват да гонят момчето, ама няма какво да му вземат, то няма нищо. И какво се принуждава това момче. След един месец с майка му продават апартамента и имат вече много пари. Заминават на другия край на София, купуват си апартамент, но той не върна 1000-та лева на този. И чрез съда моят познат не можа да си върне тези 1000 лева.
Ами да, един казва устно – даде му пари, обаче съдът все пак трябва да има факти, бележки или много свидетели.
Не знам. Не разбирам от такива адвокато-съдийски неща, но това е абсолютно истински случай. И досега няма нищо.
Ако моя познат не беше тръгнал да го гони до дупка с този абсолютен психологически тормоз…, след като казваше: “абе, иде ми, да му… хахаха”. То-о-олкова много му иде за 1000 лева, пък той не си знае парите. Това е до морала на човека.
Хубав случай, нали.

Продължавам нататък с примерите, защото примерите са чудесни за живота.
Скоро идва един наш по-далечен познат, чупи ръце и казва:
– Георги, ти не знаеш какво стана…
С един плачевен тон, един такъв, аз го гледам и питам:
– Какво е станало?
Семейството ми ще се разтури, край, дечицата…
И си скубе косите.
– Чакай бе – викам му, – какво е станало?
– Вземах от бързите кредити. Там не искат никакво покритие, личната карта.
– А, сериозно ли? Няма ли какво, якето да си заложиш нещо?
– Не, нищо не искат.
– Колко взема бе?
– Много.
– Как много, бе? Къде е това – кредити до 5 000 лева светкавично с лична карта. Е-е, ама неразумните взимат, да не кажа простачетата взимат тези пари. Ама за какво са ти?
И той вика:
– Дай ми моля ти се, поне, те искат малко, няколкостотин лева, та да започна да ги връщам, защото аз три-четири месеца не съм правил вноски и знаеш ли какво ще стане…
Питам го:
– Жена ти знае ли, децата знаят ли, те са на по 20 години?
– Не, никой не знае. Тя ако знае, веднага се развежда с мен
– Добре, за какво ги взема? Ти си пълен и долнопробен егоист.
И като почнах да му се карам как леко ми вдигна кръвното… На мен рядко ми се вдига кръвното. Викам:
– Погледни се бе, егоистче такова, погледни се, аз нямам думи. Това, дето е градското сметище е по-чисто от тебе, душевно става въпрос, не физически.
Карах му се половин час. Накрая вземах та му дадох.
Сега как ме боли…

Значи, разберете, прекалеността и в Любовта и в Доброто…, ето защо ме боли десния крак – това е добротворчеството, добродетелността – казва Учителят.
Ама мен ме боли, защото направих две добрини на мошеници. И за това говоря – трябва да има равновесие.
Да, може да бъдеш човек, но не чак толкова много. Трябва да прецениш ситуацията и обстановката.
Значи, какво е направил – той ги е вземал тези пари, не ги е дал за семейството. За какво ги е опропастил – Всевишният знае, аз не знам, а и не исках да знам. Защо? Защото по този начин ще продължа да бъркам в калта. Колкото повече ровичкаш в тинята, толкова повече ще се изцапаш, нали. Заради това не обичам да ровичкам, макар че няма начин човек да ме излъже.
Е, ако можеш да излъжеш Господа, ще излъжеш и мене, ама ще му кажа с подробности. Това обаче е губене на енергията – трябва да ходя да си правя разходка до Акаша, да взимам сведения оттам, да си показвам личната карта и пропуска вътре и ред други работи.
Господ ще ме пита:
– Синко, ти защо разпиляваш Моята енергия, бе? Аз като съм ти я дал, почвам теб да ритам, вместо онези да си получат заслуженото.
И така, значи трябва да знаем къде, кога и как.
Дойде време поголовно да се опрощават и да се ликвидират дълговете и да се амнистира. Защо? Особено предприятие към предприятие, учреждение към учреждение, държавата към длъжниците си и обратно длъжника към държавата. Вижда се кое – как, кое е чисто и кое е нечисто.
Лихвата, според мен е един абсолютно мошеническо-измамнически, тарикатски и дяволски начин да получаваш блага срещу нищо.
Срещу нищо. Това е въздух. Не знам.

Стефан ще говори после, защото той е икономист и има тази по-голяма информация. Той знае за какво става въпрос.

Значи, на земното кълбо парите вече какво са – електронни импуси. Банка до банка. Нещо е подплатено – дали със злато, дали със стоки, дали с нещо друго – винаги нещо има. Ами нещо го няма… Следователно – дават каквото дават, но когато то носи блага и дава, осигурява работа на хората и ред други неща.
Понеже човечеството толкова е заринато вече с финансови средства, че наистина се чуди какво да прави. Продължава обаче богатият да не дава на по-бедния… Трябва да му се даде толкова, колкото екзистенц минимума и колкото му е съзнанието.
На бедния не можеш да му дадеш повече – толкова му се полага. Но, не и съвсем да го оставиш, защото оттам започват да произтичат пороците и престъпленията.
Вижте, защо Бог дава властта и благата на благородниците, на дворяните, на аристократите, на патрициите, а оставя плебеите? Първо – един роб или плебей трябва поне малко от малко да се съгласи, че е такъв, защото това е Божествената подредба на нещата. Ако се съгласи, че е роб, ако започне да работи безкористно за господаря си и да го обича какъвто ще да е, ще дойде ден, в който той ще го освободи.
Значи, в крайна сметка нещата ще се наредят. Хората обаче започват да негодуват и започват да вдигат революции.
Какво направи Великата Октомврийска социалистическа революция 1917 година в Русия и какво направи Владимир Илич Ленин, когото хималайските ръководители го произведоха в Махатма – което значи Велик учител? Да, това беше необходимо да се направи, защо? Революцията, и което и да е голямо събитие, има тъмна и светла страна. Това е. Винаги така се започва.
Втората световна война също си изпълни мисията. Погледнато от наша, човешка гледна точка, излиза жестоко и нелогично, но от Космическа, Небесна и Божествена гледна точка нещата са абсолютно нормални.
Какво се научиха мужиците? Мужика се научи, че след като има една хубава карабина, една сабя и един наган – това е вид руски револвер – отива превзема замъка и взима на богаташа богатството, което е на стотици години за няколко минути. Иначе му взима живота.
Вижте, това е изкривяване на нещата, това е едната страна. Но има и друга страна. Съзнанието на тогавашния руски елит, който е бил културен, е било остаряло. По някакъв начин този елит трябва да се елиминира, за да дойде Новото.
Новото идва, но Новото е доказано, че не е съвършено – 70 години съветска власт и край със Съветския съюз.
Както и у нас – 45 години и идва Демокрацията.
Ама и тази демокрация нещо не е съвършена. Всичко това е плод на земното човешко съзнание.
Трябва да имаме този морал, който ви казвам – Новият морал на човека – този нов морал на човека и истинската човещина, която излиза от сърцето – това е Новото.

 Иисус е казал да обичаме ближния си. А, кой е ближният?
Ближният наистина е оня, който ни импонира, който ни е приятел – при-ят-но ни е – на него с нас и на нас с него. Това ти е ближния. Останалите са по-далеч.
Той това е казал, защото съзнанието преди 2000 години на мнозинството от хората е било такова – елементарно. Те не са могли да разберат за какво става въпрос.
На своя кръг от апостоли – дали са 10, 12, 15, 72 или 500, – Иисус е казал: “Да обичаме враговете си”.
Ето, значи там вече се разширява съзнанието. Идва Ангелското съзнание – враговете са ни врагове, ама са същите като нас – живеят, имат същата кауза като нашата, за какво се разделяме, само че те са червени, ние сме сини, онези са бели, тези са оранжеви, ама всичките сме едни, всичките имаме това съзнание и сме сега на Земята.

 Да обичаме враговете си!

Затова и Пилат е казал: “Как искате да разпъна единствения човек в това царство, който ме обича, единственият човек в империята”. Той го е казал това.

Третият постулат при нас – да обичаме предателите си.
Това съм го казвал и пак го казвам – значи, имаме:
Да обичаш ближния си – означава ОЧОВЕЧАВАНЕ.
Мислим си, че още сме в скотското измерение. Трето измерение е скотско или хайде да бъда по-мек – полу-скотско. Значи, да обичаме ближния си е човешко, нормално, очовечаване, ОАНГЕЛЯВАНЕ или ОДУХОТВОРЯВАНЕ.
Кого да обичаме? Ами враговете си! Тогава ставаме като светиите и като ангелите. Да го обичаш така, както обичаш ближния си, както обичаш себе си.

И кога ще има ОБОЖЕСТВЯВАНЕ?
Обожествяването сега започва по съзнание. Кога ще стане и аз не знам.
ОБОЖЕСТВЯВАНЕТО Е, КОГАТО ЗАПОЧНЕМ ДА ОБИЧАМЕ ПРЕДАТЕЛИТЕ СИ.
Само близък човек може да те предаде. Врагът, той те гледа отдалече, стреляте се отдалече, живее далече. Но, в твоя дом живее предателят, в твоя дом, няма къде да е – син, дъщеря, вуйчо, свако, калеко, комшия – той знае истината и той може да те предаде.
Ти се чудиш – леле, какво стана, предаде ме…
Да, ама си длъжен, щом имаш вече ново съзнание и си тръгнал по пътя на Светлината и я виждаш отсреща, към Бога, вече вървиш Нагоре, по Новия еволюционен път към Новото Небе и Новата Земя – си длъжен да простиш на предателя и да го обичаш. Когато му е за урок обаче, не бива да се сменя програмата на Бога – т.е. Съдбата.
Не бива да се намесваш в съдбата му.
Този човек не е достигнал да бъде със съзнанието, с Новото съзнание на духовния човек.
Тук пак ще цитирам Учителя, който казва така: Няма да дължите на никого нищо. Когато наближава Коледа или Нова година ще завършите годината без кредити, без заеми – нито към човек, нито към банка, нито към държавата – към никого, изчиства се”.
Тогава вече си включен в Новото съзнание.

Преди доста години говорех, че ще дойде време и съм сигурен, че ще дойде, но и аз не знам кога, че цялата електроника ще отиде на кино заради електроните импулси на всичко, слънчевата интензивност, слънчевия интензитет, греене. Дотогава обаче, над 50% от населението ще може да говори по телепатия и ще може да се телепортира, така че няма да ни трябват.
Но, ако стане по-скоро, какво ще стане – банките – никой няма да знае аз дали имам 1000 евро в банката или имам един милион. Няма ги, няма документи, нищо няма.
Гръмват компютрите, цялата система се разрушава. Иванчо има един милион, аз имам 10 евро – сядаме и сме напълно равни.
В това също вярвам, както вярвам, че сега говоря на вас и това ще стане рано или късно, защото знам, че е така.

Небето не може да продължи това до безкрайност и тази електроника до безкрайност да бъде добра. Макар, че сега в момента се прави нов вид електроника, на Нова основа, която ще съществува докато дойде Седмата Коренна Раса. Дотогава все още ще има научно-техническа революция, ама след това – край, няма да има. Дотам.
Доста подробности знам и за Седмата раса, но сега не му е времето да ви ги казвам.

И така, вече трябва да се знае на кой наистина може да са опрости дългът и на кой не може. Или да му се опрости такава част от него, колкото му е съзнанието, колкото му е акъла.
Но той трябва да си понесе нещата на гърба, за да усети.
Това не значи, че когато имаш кредити някакви, защото има неща, които се опрощават.

Ще ви кажа – мой близък беше в една служба.
Беше прекрасен служител – военен. Теглил заем, изплащал две години, имаше да го изплаща още две или три. Не беше малка сумата – над 30 хиляди лева. Изтеглил беше 50 или нещо такова, не знам.
Изведнъж почина внезапно, както си пиеше кафето на масата.

Понеже беше изключително свестен и добър служител, цялото районно управление предложи да съберат сумата и да я внесат. Ръководството на тази държавна организация изпрати до банката писмо и банката опрости дълга.
Значи, може и така – опрости го абсолютно.
Иначе близките се вайкаха – какво да събираме, какво да продаваме.
Аз съм личен свидетел и затова казвам тези неща, защото са нещата от живота.
Стефан ще говори за банковото дело и за икономическите отношения, но аз искам да говоря още няколко минути за тази нравственост и този морал.

 Във всичко трябва да има морал.

Аз съм безкрайно добър, но вече не.
Преди да ме Посветят, наистина бях по-добър в това отношение. Сега гледам да съм справедлив.

Не добрият човек е добър човек, справедливият човек е добър човек!

Сега ще ви кажа един прекрасен случай с мой много близък приятел от студентските години – имам и свидетели, които са тука.
Стоимен е от едно далечно провинциално градче, през което минаваме. Той живее там, заедно сме учили, работили. Обаждам му се, идва, сядаме на една маса. Той е стар ерген, финансово е добре. Пием си кафето, говорим си. Викам му:
– Кажи нещо ново, как е при тебе?
– Ами – вика, – какво да ти кажа, тука на село, то не е село, градче е, ама се занимавам с имоти, 150 дка земя, гори. С това се занимавам. Изкарвам слава Богу. Всичко си е наред, ама нямам жена. Абе, Георги, при тебе има ли много жени?
– Много и все хубавици – викам, – все умни, все духовни, идвай да си избереш.
– Ама как да оставя козите, пчелите…
– Ще ги оставиш бе, остави ги един ден там. Нали искаш жена. Ще дойдеш при мен като искаш. Значи ти не искаш да си пиеш кафето с жена и сега ние – двамата бици, пием кафето без крави.

Човек трябва да контактува с другия пол ако иска да си намери жена и в крайна сметка да не живее сам. Така ли е или не е така, поне аз мисля, че е така. Може да му падне от Небето – не знам, но той какво ми каза.
Вика:
– Най-случайно отивам в областния град, вървя си там и виждам един от ученическите години. Той ме вижда и вика – ти баща, ти майка, слънце мое, спасител мой – дай ми 60 лева назаем. Аз съм тръгнал с 300 лева, в големия град съм отишъл, но в крайна сметка вадя и му давам. А той ми вика, че до седмица идва и ми ги връща. Хиляда на сто – уверява ме той, – познаваме се, ама се познаваме от 9-ти, 10-ти, 11-ти, 12-ти клас. Мина седмица, две, три, четири, пет, месец – не ми ги връща. Отивам аз пак в големия град и пак го виждам в това кафене, защото и аз се отбивам там да си пия кафето. Той вика – ей, добре че дойде, много исках да дойда в твоя град да те видя. Питам го – искаше да ми върнеш заема ли – не бе, – казва ми – трябват ми много 200 лева. Аз му викам – ама ти не си ми върнал другите. Той кърши ръце – сега знаеш ли, без работа, аз така съм го закъсал много. Сега почвам работа, ще взимам по 1000 лева и ти ги връщам на първа заплата. Вадя, давам 200 лева.
Минава един месец. Добре – ама всичкото това не е така. Минава един месец и той идва вкъщи, на крака ми идва. Посрещам го – ей, ти идваш да ми върнеш заемите нали, първа заплата взема, а той – не бе, трябват ми 800 лева, ако не ми дадеш ще ме пребият, край, ще ми вземат здравето. Така ли, кой? – Ами, тези от казиното, от рулетката. Ама ти какво си правил с парите, бе – ами играя хазарт. Играеш на рулетката, не работиш нищо и взимаш от такива наивници като мене ли бе…
Пием си кафето и го питам:
– Даде ли му 800 лева или не му даде?
– Дадох му да не го пребият.
Викам му на моя приятел:
– Слушай, мойто момче, знай, че биячите като дойдат – яките мъжаги, те са чудесни момчета – ще го бият за 800 лева, нито една стотинка повече. Точно бой за 800 лева. Ще го посинят малко, но няма да му счупят нищо, защото чупенето на китка, на ръчичка и на краче е от 5000 лева нагоре. 5 и 10 хиляди.
Искате да знаете, че и аз съм бил братовчед – да – шегувам се разбира се, ама знам тарифите. Пет и десет хиляди лева – чупене пръстче, това-онова. Иначе само ритници и синини, нищо друго.
Ама защо не го оставихте да го бият бе, аз нямаше да му дам сега – преди 15-20 години щях да му дам, но сега не.
Аз се намесвам по този начин като му давам в съдбата.
Бог иска да го научи на нещо бе – да отиде да работи, да стане свестен човек, а такива наивници като мене, които той изнудва, фактически какво – ние му повреждаме. Правим му карма на самия него, защото се намесваме в съдбата. И в съдбата се намесваме, защото изместваме центъра на тежестта на събдата.
Исках да ви кажа, за оня дето пищеше, че жена му и децата му да не знаят – и му дадох пари.
Викам:
– Добре и какво ще стане, ако не…
– Ама те ме чакат сега тука.
А те го чакат на един кръстопът да занесе пари.
– Иначе, какво щеше да стане?
– Утре идват на обед четирима яки мъжаги, влизат и почват – телевизор, лаптоп, джиесеми – каквото си изберат за тази сума. Останалото го изпочупват – стъкла, прозорци, дограма, всичко.
– Е то, има ли още такива работи?
– Ами има.
Ето затова ти искат само личната карта и нищо друго. И няма да заложиш ни къща, ни етаж, ни кола.
Брей, имало и такива кредити.
Има, ама онези яки мъжаги седят там с бухалките. Ама това не е ли минало? Не е минало, сега е.
Силвина беше свидетел. Сега е. Преди месец и половина.
Не говоря глупости и приказки от 1001 нощ, казвам истината за живота. Той заради това вика – те ще ми направят жилището на нищо, всички комшии ще разберат. Ами да разберат
бе.
После включих на вълна, че направих недобро дело – не съм бил справедлив, бил съм добър, но не съм бил справедлив.

Ето нещо за прекалено добрия човек – той има една ябълка в двора. Играе неговият син Иванчо с комшииското дете Петър. Взима той ябълка, реже я, ама по-голямото парче дава на сина си Иванчо, пък по-малкото дава на Петърчо – понеже е много добър човек… Цялата махала знае нали, че той е прекалено добър човек… Не, не е добър!
Справедливият човек реже точно. Дори на другото дете ще даде повече.

В моето начално училище директорът беше много справедлив, светъл му път. Бях много див, много луд, много голям разбойник. Измислях какви ли не шуротии, дивотии и палавости и много ме биеха тогава – боят си беше разрешен.
Веднъж, стъпили сме там, нещо сме повредили, тъмно, вечерта късно, обаче директорът разбра. Бяхме синът му, аз и още един – нарежда ни сутринта в училището. На мен и на Тошко удари по един шамар, а на собствения си син – два.
Това за мен, е прекрасен човек. Не съм знаел.

Приятели, стига ви толкова. Един час. Стефан каза толкова. Сега, който знае икономически отношения, да дойде и да говори. Аз говоря само за морал, за окултизъм, за езотерика и за невидимите неща. Мога да говоря с часове за това и за човешките отношения. Има човешки отношения, ангелски отношения и Божествени отношения. Човешките отношения трябва тотално да ги видоизменим и да ги направим ангелски, иначе, докато не започнем да обичаме враговете си сме в скотското измерение. Ще минем по-нагоре, когато започнем да обичаме и предателите си.

Всички знаете, че според църквата Юда е предател.
Юда е прекрасен апостол на Иисус Христос, чудесен, който е свършил мисията и задачата заедно със Иисус. Те са взели непосредствено дейно участие.
Иисус му казва: „Юда, най-умният, най-интелигентният, най-добрият, най-културният, най-смелият, най-жертвоготовният си ти. Затова си изпратен тук и аз, всички останали са съзерцатели, наблюдатели и най-прости гледачи, те са зрители. Ти трябва да ме предадеш точно за толкова, всичко е наредено, а мен да ме разпънат”.
Иисус Христос е Господ и чудотворец и чете мислите, та смятате ли, че няма да знае как точно Юда ще отиде при фарисеите и ще го предаде за 30 хубави сребърника?
Много подробности знам, но сега не му е времето.
Аз някъде съм ги казвал – ако ми следите беседите. При всички положения, но още не му е дошло времето мощно да кажа за какво става въпрос.
Доброто и Злото, тъй наречените Тъмни сили – тъмни сили има за другите, за мене няма. Всичко е чудесно, прекрасно и съвършено с всичките катаклизми.

Прочетете “Пет елмазени рози” и “Златната сфера”. Излезе преди няма и месец. Вътре има фундаментални беседи, за да се разбере за какво става въпрос. Написал съм подробно за едната сила, за другата сила и за ред други неща. Написани са общодостъпно и простичко.

Стефан е писал в програмата – ще представим книгата “Пет елмазени рози”. Не че е моя – това са пет фундаментални беседи. Първата “Свободната воля”, втората – “Черупковото съзнание”, третата – “Трите воли на Бога”. Има още две, от които едната е “Сянката на сянката”, “Нисше и висше съзнание” – ама великолепно. Концентрация. Учителят даже същите работи ги е говорил, ама ги е разпространил. Аз съм ги свил по най-общодостъпния начин така да се каже. И дете да ги чете от втори-трети клас, сигурно ще разбере нещо, няма начин да не разбере. Поднесено е с примери и точни неща. Освен тези работи в книгата има и „Ритуал на озарението“, „Арийски ритуал“, има молитви и ред други работи.

Още нещо да ви кажа за икономическите отношения. Имах една възрастна хазяйка. Тогава карах мотоциклет, а тя все ме питаше жената “Георги, ти “застрахуван” ли си”. Тя искаше да каже застрахован ли съм нали. Викам й – слушай бабо Радке, аз ще ти кажа, че Господ ме е застрахувал. Ако застраховката „Гражданска отговорност“ на колите не беше задължителна, аз нямаше да се застраховам. В никакъв случай – нито „каско“, нищо не ми трябва. Господ когато реши ще ме прибере, иначе няма да ме прибере. Ама, аз да почна да си търся правото, тази просто няма да стане. Та, за застраховането сега ще говоря. Ако ме потърпите още малко, докато е светло мога да ви прочета една хубава притча, която се казва “Най-добрият съвет” от книгата “Великият трепет” – една част само от него е важна. Не е много дълго – 3-4 минути.

Ако иска някой да прочете. Светлината малко понамаля, а е съвсем ситно написано. Текстът вътре е ръчен, иначе е печатан, ама това е ръчен. Слушайте внимателно, хубава притча, великолепна. Ще я сложа в новата си книга.

На една висока и непристъпна планина живял някога един велик адепт. Изключително трудно се стигало до него, но хората разказвали, че който успеел да го посети, получавал съвет, с който бил здрав, богат и щастлив през целия си живот.

Един напорист млад човек решил на всяка цена да намери този духовен учител и да получи съвета му.

Стегнал си екипировката за най-труден планински преход и въпреки, че жена му се опитвала да го вразуми и спре, той тръгнал.

Много дни вървял. През много препятствия и трудности преминал – тъмни пропасти, буйни реки, стръмни скали се изправяли пред него, но най-сетне той се добрал до колибата, в която живеел отшелникът.
– Добре дошъл, синко! – посрещнал го адептът. – От вчера те чакам, защото видях, че си на другия край на полянката, на която живея.
– Така е, Учителю! – казал младежът. – Но ми трябваше един ден, за да прекося поляната и да дойда при теб!
– Че полянката няма и един хвърлей?!
– Така е! – отговорил младият човек. – Но ми казаха, че когато стигна полянката, трябва да събуя обувките си и да дойда при теб бос, защото това е засвидетелстване на велико уважение, а ти друго заплащане никога не си пожелавал!
– Точно са ти казали! – рекъл адептът. – Но защо прекосяването на полянката ти отне цял един ден?
– По полянката, из тревите има толкова много тръни и бодили, че чаках хубаво да се развидели и ми отне цял ден да вървя внимателно…
– Могъл си да стигнеш само за минутка!
– Нима е възможно?
– Разбира се, че е възможно! Затваряш очи и хукваш смело през тревите и тръните. Отначало може и да те позаболи малко, но после няма да усетиш нищо и дори нито един трън няма да остане забит в крака ти, защото те ще уважат изключителната ти храброст. Представи си, че вместо мен, на средата на полянката седи и плете венче от цветя за тебе твоята любима или пък невръстната ти дъщеричка се е заиграла с цветенцата и пеперудите. И ето, от гората изкача див звяр и се спуска към нея! Нима нямаше да хукнеш бос устремено през поляната и нищо нямаше да усетиш? Но както и да е, вече си при мен и можеш да ми кажеш какво искаш.
– Искам да съм здрав, богат и щастлив!
– Добре! Ще го уредим. Но трябва точно да изпълниш указанията ми. И има една малка подробност – ще се наложи още веднъж да дойдеш тука, защото сега ще ти дам половината знание, а когато дойдеш втори път, ще получиш цялото…Така е писано за теб!
– Да идвам още веднъж до тука?! – извикал разочарован младежът. – Предпочитам да си остана такъв, какъвто съм си, но втори път не мога всичко това да преодолея и да изтърпя!
– Можеш! Можеш! – рекъл адептът. – Нали знаеш, че шерпите се качват с всяка експедиция до най-високия връх на планетата. Освен това носят целият багаж на кандидатите за славата, а много често и някой хептен пишман-кандидат го изнасят на ръце догоре, само и само да се снима на върха пред националното знаме!
– Добре! – съгласил се кандидатът за безоблачен живот.
– Сега внимателно слушай, че всичко трябва да изпълниш безупречно… Като слезеш долу, цял един месец няма да говориш нищо друго, освен две еднозвукови думички. Те са едновременно въпрос и отговор, подкана и удивление и най-вече житейска философия.
Кой каквото и да ти говори, познат или непознат, от семейстовото или не, близък роднина, приятел, неприятел, колега, другар, подчинен или началник, служебно или не, на всекиго, винаги и за всичко ще казваш само това: “Е, и?!”
Ще го казваш точно, ясно, напълно спокойно и уверено. Запомни! Най-важното е да не се разгневиш на никого и за нищо. И повтарям: Да казваш само това!
– Само тези два звука – гласните Е и И? – зачудил се младежът.
– Да, само това! – рекъл адептът. – Като изтече месецът, пак ще дойдеш при мен и ако си направил всичко, както трябва, пътят ти ще бъде десет пъти по-лек, защото аз ще се погрижа за това! Тогава ще ти дам разковничето за здраве и успех във всичко.
Слязъл от планината младият човек. Но щом се прибрал вкъщи, жена му го подбрала:
– Нехранимайко! Ненормалник такъв! Безотговорен тип! Ти нямаш ли си дом, жена, дете, ами хвана баирите?! Некадърник! Смотаняк! Ще ми става богаташ! Щял да бъде щастлив цял живот! Без работа, по лекия начин.. Не видиш ли, че на човек не приличаш, влечуго такова!…
Щом млъкнала за момент, човекът казал:
– Е, и?
– Каквооо? Какво ейкаш? – креснала му тя. – Боже! Боже! Този човек е откачил. Виж се в огледалото. Всеки момент ще ритнеш камбаната!
– Е, и? – казал човекът.
– То добре само ти да си отидеш, но и ние ще измрем покрай тебе! – проклетисвала тя.
– Е, и? – рекъл спокойно мъжът
Горката, не могла повече да издържи и избягала с детето при майка си.
На другия ден човекът отишъл на работа.
– Бях те пуснал за три дни, а ти се губиш три седмици! – ревнал началникът.
– Е, и? – рекъл спокойно човекът.
– Какво е и? – развикал се шефът. – Не можем да изкараме и за хляб, ще измрем всички от глад!
– Е, и?
– Бе ти идиот ли си?! Уволнен си...
– Е, и? – казал човекът.
В тоя момент началникът се уловил за сърцето и припаднал.
Тръгнал си от там нашият герой, но ето че на улицата го срещнал негов познат – застрахователен агент.
– От кога те търся, друже! – зарадвал му се той. – Имам нова промоционална застраховка “живот”. Страхотни нови условия и е най-добре веднага да се застраховаш.
– Е, и?
– Какво е-и?! Тя дава големи шансове – можеш да внасяш определени суми не всеки месец, дори не всяка седмица, а всеки ден. Лесно и просто. Идваш при мен всеки ден и броиш веднага парите. Виж как умно са го измислили.
– Е, и?
– Какво пак е-и? Всичко е в името на човека… Чисто нови бонуси има, страхотни са – резнат ли ти част от тялото – ръчичка, краче, ухо, носле, пръстче – до една година получаваш пет пъти повече от обикновената застраховка, а при смърт – кой е като теб – след десет години ти броят десеторно...
– Е, и?
– Абе, ти нормален ли си? Такива условия, а ги изпускаш като невменяем!?
– Е, и?
– Ей, човече! Виждам, че ти ще умреш от олигофрения, но и мене ще ме вкараш в гроба!
– Е, и?
– Боже! – изкрещял застрахователният агент. – Ако веднага не си взема жълтото хапче, тоя човек ще ме довърши…
И така, все в тоя дух се изредили при полунемия близки, познати, роднини, съседи, свестни и несвестни, големи и нисши, трудолюбци и безделници и в края на крайщата минал месецът.
Човекът със задоволство установил, че след вълшебните думи: “Е, и?” всичко си идвало на мястото, всеки го оставял на спокойствие, защото всички тиради, всички ситуации, завършвали по един и същи начин и с едни и същи думи.
Всичко в крайна сметка опирало до дървения костюм, събудената от дрямка камбана и хубавото букетче босилек, здравец и други цветенца..
Разбира се, това били най-вече устни излияния, но новопосветеният разбрал, че човешкото съзнание е устроено винаги да те води и да те плаши с “фунията”, наречена смърт.
Щом изтекъл месецът, тръгнал той към колибата на адепта и наистина стигнал изключително бързо и леко. Спрял пред поляната, изул си обувките, затворил очи, поел дълбоко дъх и все едно се хвърля в леден порой – хукнал през поляната. Усетил, че няма помен от трънчетата. Като стигнал до колибата и се обърнал, видял една чудесна планинска поляна осеяна с цветя и детелина, светеща с меката си зелена трева и без нито едно трънче.
– Какво е това чудо, Учителю? – попитал той.
– Това е дребно подаръче за тебе, защото много добре се представи долу! Сега ще ти открия разковничето. Напълно го заслужи – на никого не се разгневи, не се ядоса каквото и да говореха и правеха. Слушай сега внимателно – за да бъдеш здрав и щастлив, богат и уважаван, каквото и да правиш винаги ще питаш БОГ! Но не ТОЗИ Бог, който свещениците ти показват, а ОНЗИ, КОЙТО е най-близо до тебе. ТОЙ е у самия теб. Казва се СЪВЕСТ. Самата дума означава да бъдеш С ВЕСТТА.
Най-вярната, най-точната, най-хубавата и най-мъдрата ВЕСТ е от БОГА. Когато си с нея, когато я разбереш и я изпълняваш, тогава всичко ще ти върви по мед и масло… Каквото и да правиш, прави го по СЪВЕСТ това ще рече Справедливо. Бъди справедлив към всички и всичко на думи и на дело, включително бъди справедлив и към себе си.
– Е, и? – казал вече напълно просветеният
– Какво? Е, и? И на мене ли казваш е, и? – възкликнал адептът. – Кога стана католик, кога задмина Папата?
– Е, и?
– Дадох ти Великата Рецепта за Живота и то само за две идвания до тук, инак щеше да бъхташ, да учиш и опитваш поне хиляда години…
– Е, и?

Слава на Бога, приятели, това е от мен за сега и за тази вечер. Благодаря ви от сърце, че имахте търпението да ме изслушате. Един като ме видя с шалчето на врата, ми вика:
– Георги, ти знаеш ли, че си пират?
Викам:
– Я го уточни!
– Да бе Георги, ти си духовен пират.
Викам:
– Такъв съм, какво да се прави. Аз съм духовен пират.
Благодаря ви!

Privacy Settings
We use cookies to enhance your experience while using our website. If you are using our Services via a browser you can restrict, block or remove cookies through your web browser settings. We also use content and scripts from third parties that may use tracking technologies. You can selectively provide your consent below to allow such third party embeds. For complete information about the cookies we use, data we collect and how we process them, please check our Privacy Policy
Youtube
Consent to display content from Youtube
Vimeo
Consent to display content from Vimeo
Google Maps
Consent to display content from Google
Spotify
Consent to display content from Spotify
Sound Cloud
Consent to display content from Sound
BG Flag
Cart Overview