Георги:
… И колкото човек повече мисли как да започне нещо, толкова по-трудно върви. Когато го прави всичко непринудено, както един любител на огнената индианска вода, той не мисли, за него важното е да влезе в кръчмата и да удари две хубави ракии. Става всичко непринудено и естествено.
Така и ние трябва да подхождаме към всяка една работа. И още нещо, да подхождаме мъдро, а това ще рече да подхождаме внимателно, деликатно и дойде времето да влезем в предверието на Любовта. А това предверие се казва нежност или поне се казва толерантност, поне се казва деликатност, поне се казва коректност.

Значи трябва да започнем да внимаваме, нашето отношение, нашите думи, нашите движения, нашите дела, нашите мисли и разбира се, нашите чувства.

Преди около седмица, имам една добра приятелка, която има връзка с Небето и от която не можеш да скриеш нищо, както не можеш да скриеш и от Господа и която, разбира се, ме видя. И тя понеже изпада в едно състояние, тя не помни какво говори и как говори, това се казва транс, но ти казва нещата.

И ми казва, изпадна в това състояние, тя после не помни, но аз помня, защото чувам, вика:
– Ами Георги, да поискаш прошка от този, този и този – трима души. От единия – един път, от втория – три пъти и от третия – девет пъти, да молиш душите им за прошка.

Значи съм сбъркал нещо и когато си помислих какво, се установи, че наистина съм сбъркал… А и аз бъркам. Само една единствена мисъл, която не е и лоша, ами леко негативна съм пуснал към някого, моментално е стигнала до Горе. И на мен ми правят по този начин приятелска забележка.

Я, гледай ти, значи трябва да бъдем много внимателни, много точни, особено колкото сме по-духовни и колкото повече израстваме в Духа. Можеш да кажеш, аз ще се подкрепя, разбира се, след малко с факти, така да се каже, с действия. Можеш да кажеш и доста лоша вест, но по един по подходящ начин, за да не стряскаш човека, защото и без това стресът ни е много голям особено в това преходно и кризистно време.

Микрофона ме задължава, ще взема да го изхвърля, защо? – ами патерица е, по-добре да говоря така и да ме чувате всички.

Silvina:
Няма да чуват отвън.

Георги:
Аа, добре, тогава ще го измъкна, за да ме слушат и отвън, е, заради хората. Да, това вече е нещо друго. Заради всяка една жива душичка си заслужава, дори заради мравката  да се отбиеш от пътя и заради това е народната поговорка: “Той прави път дори и на мравката”. Значи по-висшата разумност се отбива от пътя, мравката си върви, тя си е направила път, но висшата разумност се отбива от пътя, за да не я настъпи.

Радвам се, наистина, че залата се напълни, макар че днес е работен ден според националната статистика и въпреки всичко това е хубаво, който има възможност, спазва този приоритет – Да работи за Духа.

След малко, пак казвам ще се подкрепя с факти, но искам да ви кажа едно стихотворение, пък даже ще изпея и една песничка, защо не, ще ви кажа как. Ами онази вечер или през нощта не си спомням, вървя по един широк булевард с шест платна, но няма мантинела по средата, няма нищо.Светло, хубаво, кола няма и това в родния ми град. Вярно има едно тясно шосе, обаче такъв булевард викам сигурно ще направят след 300 години. До булеварда минава линия, разбира се, до шосето, но линията е от две релси или от 4, два двойни коловоза. Ама аз гледам 10-15 коловоза и едни червени влакчета от тези модерните. Ама чисто червени с един хубав цвят, само се разхождат напред назад и минават. „А бе – викам – какъв център стана тук“ и чувам, че някой пее, аа, жива душа няма, някой пее.

Огледах се и какво установих? – че аз пея и толкова хубаво, и мелодично, викам: „Бе не може да бъде“, не си вярвам.

Знаете, че никога човек не е сам, така че ние сме доста хора, най-малко 3-ма у нас, 10-ма и вече хиляди и милярди като клетки. И аз взех та запомних песента, запомних и мелодията, изпях я на Силвинка и тя веднага я хвана. Ще ви я изпея след малко, но преди това ще ви кажа едно стихотворение, защото съм повече професионален поет, от колкото професионален певец.

Стихотворението, разбира се, ако се погледне и ако го кажа на една баба с леко остаряло съзнание, ще каже:

– Ами то прилича на панахида, на задушница, на нещо за умрелите.
– Бабо, за теб е за умрелите, а за мен не са умрели, това е разликата и за това не го кръстих сбогуване, ами го кръстих “Довиждане”.

А, значи и по този начин може да се кажат нещата. “Довиждане” се казва стихотворението, а отдолу мотото е: “На приятелите ни, които се преселиха във вечността”. Ама и така ли могло да се каже? – ами да. Няма да цитирам народа, който казва, някой като мине оттатък, по какви начини може да се изразим, разбира се, елементарно. Това е висш начин на изразяване: “Довиждане” – на приятелите ни, които се преселиха във вечността:

Отиваме си в другата Вселена,
съдбата си, понесли като дъх,
сърцето ни на всичко бе арена,
душата ни на всичко стана връх.

Вземи ни с теб сега, Велики Боже,
на всеки всекиго да бъде брат,
да Слави Тебе, който както може,
ний ще се върнем пак на този свят.

Тогава пак ще има пролет южна
и синева, звезди като слънца
и пак девойки с поглед теменужен
ще ни даряват с ангели – деца.

Тогава пак ще бъдем чудно ято,
понесли пак любов и светлина
и пак ще свети името приятел
до края на света и след това.

И така може да се говори за мъртвите, а не да вика: “Човекът умря, ритна камбаната” и не знам какво стана… По този начин се изразяват нещата, за да бъдат позитивни и прекрасни, това ви го давам като пример.

Не искам да ставам недобър, като мога да обърна на 180 градуса нещата и да говоря с един уличен и кръчмарски език за онези, които са се преселили оттатък.

А, да, обещах ви да ви изпея песничката, нали? Добре, ще я изпея, да се прокашлям като един професионален певец, разбира се, да си настроя гласните струни. Мажор, втора октава (смее се), ако има музиканти ще ми се смеят разбира се. Мажорно или минорно, да, всичко е в кръга на шегата, но песничката, специално вие ще я оцените:

Небесни влакове пътуват,
по релси, светещи в сърцата,
пътуват те към Любовта,
към Любовта и Светлината,
пътуват те към Любовта,
към Любовта и Светлината.

И моят влюбен влак пътува,
ту леден дъх, ту огнен вятър,
пътува той към Доброта,
към Доброта и по нататък,
пътува той към Доброта,
към Доброта и по нататък.

Сега Силвинка ще я изпее. (Силвина пее)

Георги:
Професионалното изпълнение си е друго. Аз съм така да се каже аматьорче в пеенето, но пък за сметка на това понеже съм така в добро настроение и както казваше дядо, ми ще ви кажа една две притчи, да разчупим така стереотипа. Иначе ако почна мога да ви говоря езотерично и окултно, 24 часа нон-стоп, обаче по-добре да говорим художествено.

Разбира се, първата притча е за Вестоносеца, за Вестителя, сега ще ви я разкажа.

“Някога императорите, когато дойде вестоносец и е с лоша вест, обикновено вестоносеца го лишават от живот, ако е с добра вест го похвалват и го награждават. Обикновено това се случва, когато някъде далеч се води… Царят изпраща армията си. Пълководец е неговият голям син, които ще бъде престолонаследник и отиват да завладяват някакво царство, имат някаква мисия. Армията печели победи, взима плячка, всичко е хубаво и идеално и изпращат вестоносец.

Вестоносецът идва и казва:
– Ваше величество царю, победаа!
Царят скача, радва се, всичко си е точно, ще дойде плячката, има нови земи, идеално.
Обаче ако идва и казва: „Поражение“, така и така, особено пък, ако носи най-лошата вест:“Вашият син загина”. Ауу, 90% от вестителите на лошите вести биват обезглавявани.
И така, един цар изпратил първородния си син, който е негов наследник, ще става цар, като пълководец и отиват в друго царство да превземат, плячка и т.н. Обаче голямо поражение става, той загива самия царски син в сражението, войската бива разпръстната и един вестоносец трябва да замине да каже на царя.
Тръгва вестоносецът, пристига, обаче знаел на носителя на лошите вести какво ще се случи, а той случайно бил от балканските страни като Андрешко и Бай Ганьо и казал: “А бе, що не кажа, че има победа, никой не знае, ще се разчуе след месеци, когато се прибере войската”. Тогава бавно се преместват, с месеци, даже с години, то от тук до Африка да отидеш трябват две години.
Така, влиза вътре и вика:
– Царю, победа!
Царят скача, радва се, вика, веднага го награждават: жълтици, нанизи. Обаче той взима наградата и моментално емигрира, да не е луд да остане,  той е бил там един, ни се знае, ни се познава.
Обаче минава месец, два, почват да се прибират оцелелите войници, из града знае се, край и по-малкия син на царя, той вече ще става цар, защото брат му е загинал. Изведнъж чува истината и както царя е бил на съвещание, влиза вътре и вика:
– Тате, ти знаеш ли какво се говори из града? А бе батко си е заминал, край, няма го, убили са го.Войската са я разпилели, край.
На царя му станало лошо, освен това кой му донася тази вест, собствения му син и според неговите закони трябва да го елиминира. Косата му настръхнала, друг наследник няма.
Гледа там царедворците, седят, гледат царя, обаче това не е официално, той казва:
– Това са слухове.
Но работата загрубява и кого трябва да питат, разбира се, мъдреца на двореца, как да се отърве от тази работа царя.
Царят отива и пита мъдреца, и мъдрецът казва:
– Ваше величество, ще измислим нещо, така че всичко да си е точно и момчето да се запази.
– Е как?
– Ами, утре сутринта отива в най-луксозната кръчма в града и първия човек, който го поздрави, значи ще го познае, му дава следната задача. Да дойде при теб и да разкаже един сън от негово име, като му даде за тази цел 10 жълтици.
– Да. Какъв ще бъде сънят?
– Ще го чуеш.
На другия ден става царският син, отива в най-луксозния ресторант. Влиза вътре и точно на вратата го среща палача на двореца. Палачът понеже е с нечиста съвест, най-рано става и отива да удари една, две ракии, нали все пак палач, палач, ама и той има някаква съвест. Среща го, заговарят се и той вика:
– Слушай – като го поздравява – искам да ти кажа нещо. Понеже имам много важна работа, ти трябва да отидеш при баща ми и да кажеш, че си сънувал следния сън. Аз за тази работа ще ти дам 10 жълтици, твой е съня.
– Какво съм сънувал?
– Сънуваш една хубава зелена поляна. На тази зелена, огромна поляна пасе едно стадо от агнета, овчици и хубави овни с големи рога. Обаче от гората изкача една глутница вълци. Водачът им налита, нападат ги, искат да ги схрускат, обаче овните се събират. Най-напред убиват, водача на вълците, след това ги разпиляват. Едни убиват, едни ги разпиляват, край. Значи овните и овците печелят битката.Отиваш и разказваш този сън на баща ми. Ето ти 10 жълтици.
Взима ги палачът, свирка, вика: „Как леко ги изкарах, леле айде“. Отива и вика:
– Ваше величество, тази нощ какво сънувах.
И царят вика:
– А, ама аз не мога да разбера за какво е това, я да отидем тук при мъдреца, да видим какво ще каже.
Влиза мъдрецът, царедворците там, всички и цярят вика:
– Я разкажи сега.
Разказва на всичките и мъдрецът вика:
– А много лоша вест! Това е лош вестоносец. Знаете ли какво се е случило? Нашите прекрасни момчета вълчета, които ние изпратихме за да докарат плячка, да завземат земи, еми те са разпилени, край. Съседният цар ги е погубил и колкото и да е трудно в битката е загинал и вашия първороден син.
– Така ли?
Какво направил царят? Ами лошите вестители, които официално идват с такива вести да кажат, биват ликвидирани. Така че царят обезглавил палача и веднага се намерил друг палач“.

Това е първата притча. Кое е най-доброто на притчата или едно от добрите неща, че имат поука. Така, помислете си, аз после ще кажа, ама може да разкажа още една.

Втората притча пак е като приказка.

“Имало една хубава зелена планина и в тази хубава зелена планина някога и някъде имало две хубави големи поляни. На едната поляна, когато било топло и хубаво времето се събирали направо казано – ангели с бели дрехи, плетели си венчета на косите, играли, пеели като им свирели цигулки и флейти. На другата поляна, не далече, се събирали конярите да си пасат стадата коне. Обикновено нощем, защото през деня работили, сваляли трупи от планината и си живеели в мир. Не контактували много, но се знаели.

Една вечер както конярите си били наклали огън и къкрело едно гърне боб, дошъл един старец с една гайда, с една дълга бряла брада и бяла коса, и викат:
– О дядо, добре дошъл! Остани тук при нас, къде ще ходиш тепърва. Какъв си ти?
Ами казва:
– Аз съм гайдар, казвам се Пантелеймон и ходя с гайдата, та си изкарвам прехраната. Тук таме свиря, каквото искате ще ви изсвиря, нали, тази вечер.

Те го нахранили, а главния коняр казал:
– А бе, днес ми е рожден ден, пийни и една чашка вино.
– Ама аз не пия. Ама щом ти е рожден ден, ще пийна.
Хапнали, пийнали и от съседната поляна се чула една прекрасна, хубава музика, духовни песни, така, чудно нещо. И попитал гайдарят:
– Какво има там?
– О, там са се събрали едни специални хора, все хубави, все щастливи, весели. Играят, танцуват, кичят се със звънчета от планинските цветя и им свирят цигулки, флейти.
А най-малкото конярче, което било внук на главния коняр, казало:
– А бе дядо, аз те съветвам да не ходиш.
– Защо?
– Ами защото – казва – аз оня ден като отидох там, гледах, гледах по едно време исках да поиграя малко, обаче те ме изгониха, защото не съм бил с бели дрехи и не съм бил чист като тях. И не ми дадоха. Така добре че избях, можех да получа и нещо повече.
– А – гайдарят казал – аз сега ще отида да ги поздравя, каквото искат мога да им изсвиря. Ще взема да им изсвиря една ръченица.
Станал той, отишъл на поляната и се върнал след 15-20 минути, ама целия насинен.
– Какво стана?
– Оо – вика – аз като им засвирих ръченицата, те рекоха: “Щом свириш на гайда, а не на цигулка и на флейта, махай се от тук“. И като ме подбраха, като почнаха да ме замерят с камъни. Добре, че си сложих гайдата на главата, та оцелях, иначе съм целия син.
А главният коняр казал:
– Нищо дядо, аз имам тук едни билки, ще ти наложа да ти минат синините.
Той казал:
– А бе, момчета, искам нещо да ви кажа. Аз вярно се казвам Пантелеймон, ама синините ще ми минат на мен, защото не съм само Пантелеймон, ами съм Свети Пантелеймон. Господ ме изпрати на Земята да му свърша една работа.
– Каква работа?
– Ами, даде ми два печата. Единия е златен, единия е чер. Ето ги  – вади от джоба си дядо свети Пантелеймон два печата, единия златен, единия чер. Вика – черният е направен от въглени, на когото му е изгоряла съвестта и човещината, удрям му черен печат на челото, значи той става менте ангел. Акойто си е истински, му удрям златния печат на челото. И докато ме гониха и да ме биха, на всички ония с белите дрехи, дето пеят, и дето свирят на цигулки и флейти им ударих по един черен печат. А на вас момчета, тух понеже ме приехте и човещината е жива у вас, ви удрям по един златен печат. Вие сте истинските ангели, а ония са менте. Пак са ангели, нали, ама има отпред едно менте.

Това е втората притча.

Сега ще ви кажа кое е най-доброто и на двете притчи. Поуката, нали? Да, ама не.

Знаете ли кое е най-доброто?
Че са истински, казва го Георги Изворски. Седя тук и мога и да го докажа, особено втората.
Така, сега, Силве ще вземеш ли думата или аз да продължавам омайването?

Silvina:
Ами, може малко да се включа.

Георги:
Включи се, ако искаш. Аз после ще започна да говоря за принципите и за ред пак такива работи.Нали не съм досаден?

Silvina:
Не разтълкува песента, която изпя.

Георги:
Песента за небесните влакове? Сега, небесните влакове са посланията, които идват от Горе.Те вървят по тези светещи релси. Ние трябва да ги направим тези светещи релси, т.е. какво трябва да направим? Ами, трябва да се пробудим, трябва  да бъдем просветени, посветени, както и да го наречем. “По релси светещи в сърцата”. Само по този начин небесните, хубавите, светлинни работи на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Справедливостта ще дойдат у нас и тогава вече вървим поПътя на Любовта и Светлината, иначе – не.

А иначе всеки един, който е тръгнал по Пътя – “и моят влюбен влак пътува, ту леден дъх, ту огнен вятър”. Това е при нас, ту сме на едната страна, ту сме на другата, естествено, че на Земята ей така ще бъде кривата (синусуида). Е на някой по равна де, ама докато стигнем до това бая зор ще видим и заради това, но въпреки всичко, достатъчно е към Доброта. Добротата е да запазим Човещината у себе си. А по нататък след Добротата вече следват останалите човешки добродетели и най-важната от тях е тъй нареченото Добротворчество. Да творим добро.

Това е песента, понеже Силвинка искаше да я разтълкувам и тя можеше да го направи, имаш думата.

Silvina:
Приятели, здравейте, и наистина много се радвам, че в днешния работен ден ние работим заедно за Духа, за Приятелството и за Светлината днес в Идея Вита.

Искам за начало да споделя част от нашето предновогодишно преживяване. Наскоро се чух с една приятелка в Холандия и тя сподели колко й е трудно да се адаптира там в тази среда, колко са различни хората, колко и е тежко, че няма органична храна и т.н. И си дадох за пореден път сметка колко е ценно това, което имаме, тези приятели, които имаме и ставаме все повече. И така на Нова година, беше едно много хубаво приятелско събиране.

Обаче искам да пусна за начало изпълнението на Аум в минор. Може би, някой от вас са го чули във Фейсбук. Не знам Калин дали е тук?

Калин:
Да.

Силвина:
Тук ли си? Искаш ли да го изпеем вместо да го пускам, защото магията е много по-силна.

Калин:
В минор?

Silvina:
Да. Може би, трябва да кажем за какво става дума. Първо, когато го изпълнихме на Нова година, Калин е професионален музикант, но той настрои инструмента си на тази честота, на тона ла, която е била преди 44-та година. А знаете, може би, казват, че хитлеристите са го направили това. Не знам дали е така, но се твърди, че онези години се сменя честотата и оттам всички музикални инструменти се пренастройват и музиката става малко по-различна, от това, което автентично е било създадено преди това.

Но всъщност, те честотите на няколко пъти се сменят в историята на човечеството. Но така или иначе тогава за първи път „Аум“ беше изпълнен на Калин 426.7 херца, от Учителя тонирането за тона ла на 426,7, Моцарт и другите композитори са композирали на 232 херца. А сега съвремената музика – 440 херца. Ето вече отиваме към някакво сериозно отклонение.

Приятел:
Няма ли начин за връщане?

Калин:
Ами цигуларите им е трудно да се върнат. За дигиталните инструменти е по-лесно, за духовите инструменти… трябва съвсем други инструменти да се измислят с по-дълга тръба

Silvina:
И трябва това да се направи международно, за да стане навсякъде едно. Учителя е казал: “Не сте готови – още когато е дал това упражнение – да чуете изпълнението в минор. Затова ще ви го дам в мажор и ако бъде изпълнено в минор, това ще смени пулса на сърцата ви”. Не беше много точно, не знам.

Калин:
Няма да издържат.

Silvina:
Нещо в този дух е казал. Така че ние на Нова година за първи път експериминтирахме с това и всички издържаха (смее се).

Калин:
Е, ние сега няма да уцелим точно 426 херца и 7.

(пеят)

Silvina:
Нали затова сме, да излезем от рамките, та даже и музикално, минори, мажори… И  наскоро като го пуснах във Фейсбук си казвах: „Как така ще сменят те тоналността? Учителя го е дал в в мажор. Не може такива своеволия, нали?“ Да не говорим, че привличате тъмни мерки с това (смее се). И Калинчо много така емоционално коментира, че много от упражненията на Учителя са дадени в минор и наистина половината всъщност. Чрез минора влизаме в тази дълбочина, това дълбочинно,трансформиращо преживяване.

Докато мажор е нещо експанзивно, екзалтирано, светло, слънчево, нали. Съвсем други състояния на душата са.

Калин:
Минор и мажор са похвати в музиката. В смисъл минор – мажор, не може само мажор или само минор. Това е едноръка музика или еднокрака музика, елементарна т.е.

Silvina:
А “Шалаaха” е личната мантра на Георги Изворски, който я споделя с нас по този начин, всъщност чрез Калин, който написа музиката и на нова година отново за първи път я изпълнихме заедно.

(пеят)

Георги:
Ами направо тръгнахме на концерт, я изпълни и…

Приятел:
Това е добре за енергиите, защото утре ще пее Поли Паскова.

Георги:
Тука ли? О, ама това е генерална репетиция.

Silvina:
Поли Паскова е прекрасен приятел, който ме подкрепи и на Събора на здравето, изнесе прекрасен концерт.

Приятел:
Вие сте като подгряваща група.

Георги:
Да, точно, именно.

Silvina:
“Скитах се по гори и планини” е една песен за мен лично предизвикателство. Ще опитам да я изпълня. Но да кажа за нея, понеже тя наистина е в днешната тема, а темата е „Изпити на Духа“ и там става дума точно за това качване и слизане, за което по късно ще говорим с Георги.

(пее)

Скитах се по гори и планини.
Един Незнаен ме придружаваше.
Качвахме и слизахме
планински светли върхове
и ходейки, Той винаги с мен бе.

 Там горе аз видях
Неговата Светлина,
що ме озари.
И каза Той:
„Помни, че трябва горе да си,
слезни и знай,
на всички полезен бъди…“

Silvina:
Това, казва Георги, е Песента на аватарите, които слизат, за да работят, да помагат на Земята и е любима негова песен.

Ще започна с… Всъщност това, което ще говоря за изпитите по Пътя на Духа, освен лични преживявания, ще ви разкажа за пътя на Михаил Иванов.

Знаете най-известния ученик на Учителя, който разпространява учението в целия свят и който приема, може би, в един огромен процент това, което Учителя е дал на учениците си. Той, може би, приема най-много. Разбира се, той самият е слезнал велик дух, който е бил подготвен за тази мисия. Но за да стигне до нея, минава през ред изпитания, които самият Учител Петър Дънов му дава.

Също ще говоря малко за пентаграма на Учителя, защото там много ясно е даден пътя с всичките изпитания и неща, които се случват с един човек тръгнал по духовния път, избрал този път, душата му избрала този път, разбира се. И ми попадна, всъщност то беше причината на днешната беседа темата да бъде обявена по този начин.

Една приятелка за Нова година ми подари книга, нарича се “Пробуждане”. Тя е наш приятел, който поддържа сайта на Георги Изворски – https://georgiizvorski.com/ И прехвърлям, аз така нямам навик да чета цели книги, въпреки че сега и предишната среща друга приятелка ми подари книгата “Любов”, която е на Елиф Шафак. И може би това е първата книга, която от години насам я поглъщам цялата, страница след страница.

Но в тази книга, която Анелия ми даде “Пробуждане”, ставаше дума и това беше интересното за мен, което искам да споделя днес, за един италианец. Който за разлика от Ницше и Фройд, които работят по това време, той се занимава не толкова с въпросите на подсъзнанието, доколкото с въпросите на свръхсъзнанието и точно с кризите, които съпътстват човека, тръгнал по духовния път, разглеждайки различните етапи на този път. Просто го дава много систематизирано и точно от гледна точка на все пак психотерапевт, т.е. един научен подход дава към нещата, така че това е.

Накрая, ако остане време, ми се иска да споделя една медитация, която вчера преживях, която е много простичко нещо. Ако имате желание може и това да направим.

Много приятели, когато отидем в различните градове забелязват, че след като сме били там започват различни интензивни събития в живота им и изпитания. Много хора си казват: “Добре де, Георги, ако е истински учител – както го набедиха преди години доста приятели и продължават някой приятели вече така да го наричат – защо не ни пази в изпитанията? Защо дойдоха болестите, защо дойдоха невзрачите, защо си загубихме работата и т.н.?” И всъщност Учителя Петър Дънов говори за алхимията и казва: „Че ролята на Учителя НЕ е да ни пази от бурите, а да ни помогне да укрепнем в това да преминаваме през тях по-лесно“.

Как да укрепнем? Помагайки ни да развием Добродетелите и най-вече Божествената Любов.Защото другото, което той казва е: „Че само огънят на Божествената Любов е по-силен от този на изпитанията.

Михаил Иванов дава едно много интересно тълкуване на символа на конника. Знаете древните българи навсякъде, този знак присъства, не само Мадарския конник, в много култури и държави те са оставяли това послание и този символ и всъщност Михаил Иванов казва, че… Не знам дали Учителя му го е дал или лично негово тълкуване е, но така или иначе това е Божествено послание и казва, че това е… „Ако конят е нисшата природа на човека, човекът, който го язди е Свръх-аза или божественото Аз“. И всъщност казва: „Че истинското смирение не е в това да се примирим, да се отречем от ред неща, а е точно това да преминем през тази алхимия и от оловото да превърнем нещата в себе си в злато. Или от това нисше съзнание на коня, животинското да преминем нагоре и всичките изпитания, през които преминава човекът, тръгнал по пътя на Духа, това е всъщност тяхната цел, техния смисъл.

Разказва няколко опитности. Едното, в школата на Питагор, казва, се е минавало през Изпита на подигравките. Всеки, който е попадал там е минавал през този огън. Хората, които са били, учениците на Питагор, са почвали да му се присмиват, да го презират и той минава през…

Всъщност Михаил Иванов разказва за подобен случай на един събор в Търново, където Учителя му отправя пред всички публично много тежки думи, много обидни думи и много от учениците започват да му се подиграват. Той самия е бил много емоционален човек.

Значи човекът на Духа, за да стане по-късно учител, както и за Георги Изворски знаем, е изключително емоционален човек, емоцията дава тази енергия, психична енергия, която когато се трансформира този човек, може да се превърне в истински бял маг.

Та, бил е много емоционален, много тежко го е преживял, но няколко дни след това отива смирено при Учителя и казва:
– Учителю, в твоите ръце оставям живота си. Ти знаеш какво да направиш с него, знаеш какво да променя в себе си. Моля те води ме!
И наистина Учителя го води. Той споделя също, че първоначално, когато е попаднал в школата, Учителя бил много мил и благ, обаче една сестра, която била близка до Учителя казва:
– Той така само с новите души, но колкото повече навлизаш в учението, толкова по-строг и взискателен става той.
И наистина той му дава редица упражнения, неща, които да направи. Винаги е леко недоволен от него, винаги иска още и още и още и идва деня, в който му казва:
– Ще изкачиш сам Мусала през нощта.
Учителят е давал това упражнение на много ученици, но е много интересна тази опитност, която той разказва. Казва му:
– Правейки това, ти ще добиеш една нова сила.
И какво се случва? Тръгва Михаил Иванов, посреднощ, буря, пътеката почти не се вижда, губи се. Започва страхът да взима сила, започва да вижда несъществуващи неща в тъмното. И в същото време обаче си спомня за Учителя, спомня си за Бог и тогава се появява една бяла светлина, една бяла сфера, която на два метра пред него се движи. И така той продължава по пътя, вече по-уверен и по-силен.
След това се появява глутница кучета, незнайно откъде и тогава той казва:
– Вложих цялата си духовна и психична мощ в ръката, дясната ръка и направих този жест (като стоп). При което кучетата отхвръкнаха на метри, квичейки и побягнаха, и когато се качих горе разбрах истинския смисъл на това, което Учителя влага в песента за Мусала – “Видели ли сте изгрева на Мусала”.
И впоследствие вече той разказва, че тази сила, която той добива с ръката, я е изпробвал и в други случаи.

Разбира се, тези дарби, които получаваме, не може да ги използваме за щяло и нещяло. Не знам дали си спомняте миналия път Георги как благослови. Говорихме за силата на словото. Жестовете също са слово, знаците, жестовете. Когато Георги благослови, просто поне на мен не ми се искаше…от тази мощ, която излезна от ръцете и от душата му, просто не исках да излизам от това състояние.

Какво друго за Михаил Иванов? Има друг един случай. Учителя, знаете, преди да започне да проповядва, същинската му работа, е обикалял България под предлог, че е правил френологични изследвания. Всъщност така той е придобивал първо знания за българите и за тяхната душа, и второ е проповядвал още тогава. Правил е фокуси на Светлината.

Всъщност, за да  се създаде този егрегор, както и ние правим, за да заработи, тази духовна същност, наистина, е необходимо да се активират тези групи на Светлината. Които по-късно се вливат като реки в общото и се създава първоначално веригата, след това и това общество около Учителя, което се заформя.

Казал е на Михаил Иванов:
– Ти трябва да направиш същото.
Обаче го изпраща в най-тежките условия, казва:
– Много често живеех с хора, които не можеха да пишат, да четат, които спяха заедно с животните в къщите си, аз трябваше да спя заедно с тях.
Обаче не се е отказвал. И другото, което не се е отказвал е, че всяка седмица, тръгвайки през преспите на Витоша, вероятно става дума за селата, които са оттатък Витоша, тръгвайки през преспите,той е отивал на беседата на Учителя. Не е изпуснал нито една беседа, защото е знаел, че тези беседи не са случайни. Тези беседи са силно трансформиращи. Говорихме за словото и миналия път.

Добре, преминаваме за кратко този опит, който ни дава този човек, Алберто Асаджиоли, наистина много интересно, разглеждайки Фазите на Духовния път.

Първият етап е Фазата на пробуждането, като всички ние сме я изпитвали. Това може да стане внезапно, може да стане постепено или след постепенен бавен процес. Внезапно нещо се случи в живота ни, което да ни промени, пътя и въобще съдбата. Може да стане чрез посвещение, може да стане на медитация, на духовна лекция. Вярвам, че една от работите на Георги Изворски е точно това, това пробуждане на хората и наистина това се наблюдава и е факт. Може да стане след силен емоционален стрес, след загуба на близък човек, на работа, след финансов крах. Различни са вариантите. Неслучайно е финансовата криза и толкова хора им се налага да се огледат, и да си променят светогледа, начина на живот.

При мен лично, аз работех в гръцкото посолство, един светски човек. Ходех от коктейл на коктейл всяка вечер, красивите дрехи, тоалети, всеки път с различен, вечерните рокли. Просто пей сърце и живот. Там бях 6 години.

Обаче последната година започнах да ходя на йога, започнах да усещам вече нещо липсва, нещо не е така, има и още нещо, не ми е достатъчно това, което правя. Започнах да търся, да гледам духовни филми, да чета книги. Докато дойде момента на истинското, на големия стрес, който беше свързан със загуба на близък човек и там вече беше такъв катарзис. Толкова силно преживяване, седмици наред не можех да стана от леглото и плачех, че когато това свърши наистина бях съвсем друг човек мога да кажа, нищо от светското, което преди ме вълнуваше просто го нямаше и продължих по един нов път.

Зарязах йогата, както Учителя Петър Дънов в едно видение ми беше казано  и поех по това, което посредством, разбира се, и с Георги Изворски, и всичко, което знаете вероятно.

Но за пробуждането. След пробуждането, има една друга фаза, която е свързване с душата.Това свързване с душата дава един оптимизъм, ентусиазъм, много енергия, човек оценява красотата, оценява единството на творението, иска да сподели всичко, което знае със всички.

Аз бях така. Ходих на всички възможни семинари. Където каквото има духовно аз съм там, първа линия и след мен още 20 човека, нали, които аз паля. Обаждам се по телефона, изпращам смс-и и приятели, казвам: „Нещо прекрасно, хайде заедно да отидем да го видим какво е“.

И тази фаза, може би, е най-хубавата част, най-леката от духовния път. Фазата на пеперудата, я наричаме. С Георги онзи ден като си говорихме за пеперудите и пчелите. Пеперудката си живее прекрасен живот от цвят на цвят, тука кацне, там, навсякъде слагат нектар и всичко е само за нея, слънце, светлина, синева. През краткия си живот наистина преживява една благост.

Обаче през истинския духовен път ние минаваме неусетно през тази фаза, но се налага да минаваме и през други, това е само началото, един вид така да ни покажат хубавината. Да си кажеш:“Ей, духовния живот колко хубаво нещо е”.

Истината е, че ние трябва да се превърнем, с Георги коментирахме, не в пеперудки. Пак да събираме, ама да станем пчелички и каквото съберем да го носим за Цялото, за общото благо.

След тази прекрасна фаза, и в песента за това се пее и в “Скитах се по гори и планини”, а и в тази, която е неговата песен, по същия начин.

След тази кулминация, която е свързването с душата, започва спад. Значи слизаме надолу към равнината и трябва да минем през нея. Тук има различни неща, Георги го нарича долината на склонението, долината на сенките. Има различни наименования на това, но това всъщност е Фазата на пречистването и на спадовете. Спадове ги нарича този Алберто Асаджиоли. Мистиците в Древността, през тази фаза са се стремели да се причистят от желанията си, да пречистят телата си от всичко нечисто. Някой от тях са стигали до краен аскетизъм. А всъщност както Асаджиоли казва: „Целта не е да се откажем от материята, а да се откажем от тази привързаност с материята“.

Значи не да се откажем да ядем, а да се откажем от това животинско желание да ядем каквото и да било, а иначе храната си е благинка. Ето пчеличките събират, пеперудките събират, защо и ние да не си похапваме. Даже Учителя е казвал: “Като се храните, правете го с охота”. Значи с радост, с желание, да благословиш, да се радваш на това, което имаш, с молитва.

Тук, тази фаза, окончателно падат декорите, всичко светско, което е било преди и ни е вълнувало, тук просто го няма. Изчезват всичките стари приятели… а бе, обръщам се. В посолството, това са хиляди хора, с които съм общувала, сега дали е останал 1 от всичките тези хиляди хора, просто тези хора тотално изчезнаха и вместо тях започнаха да се появяват новите хора.

За много хора това е леко притесняващо, защото наистина в един момент оставаш сам, докато дойде новото, новите хора. Слава Богу, в днешната фаза, в която вече е Земята и скоростта е много по-голяма, това е много по-кратък процес. Човек няма толкова много време да остане сам и може би много по-бързо намира сродните души. Това, ако трябва да направим аналогия с Иисус, това са 40-те дни в пустинята, които той изминава.

И тук има различни фази. Има фаза на активна чувствителност, започват вътрешните способности да се развиват. Тук има фаза на пасивността или фазата на пашкула, където човек просто трябва да прояви едно търпение и не да напъва нещата, както Георги казва, а да остави Духа да работи с него, това е от нас каквото се иска в тази фаза. Тя е характерна с нещо като парализираност на ума. Човек просто трудно като че ли си формулира мислите, не знам дали ви се е случвало, почва да забравя. Мнозина от нас минахме през това. Помня първия Събор на здравето, бях в тази фаза, не мога да си спомня нищо. Просто си записвах абсолютно всичко и Асен май беше тогава там и малко трудно се справихме с организацията.

Какво друго, тук много е критично това как ще ни възприемат близките хора. В смисъл такъв, че когато сме в тази фаза на чувствителност, на пасивност, тази фаза на пашкула, страничните хора, ако ние все още сме останали в начина си на живот, който сме водили преди това, в работата си, със семейството си, те забелязват, че сме леко променени, че сме леко неадекватни, отвеяни и почват да ни критикуват, да ни атакуват. Много е важно да устоим на това и да развием тази воля, тази твърдост в себе си, да отстояваме това, в което вярваме.

След това идва фазата на просветлението. Тук може би, Георги ще може повече да каже, лични неща. Аз само ще спомена, че при различните типове хора, емоционалните хора и менталните хора, тя може да протича по различен начин.

При емоционалните хора се изпитва Божествената Любов. При менталните хора – те стават, изпадат в едно чисто съзнание с множество прозрения и това е нещо, което продължава, може да продължи няколко мига. Аз се питам при това просвещение, когато се докоснах до Божествената Любов, дали не е било нещо подобно. Не знам, но така или иначе беше едно докосване, беше прекрасно. И разбира се, след като човек е преминал през това високо съзнание, то продължава, леко по-затихнало вече, на определени периоди, когато е необходимо вече Духът му дава различни прозрения, видения и така.

Има още една криза – тъмната нощ на душата се нарича. Това е връхната точка на трансформацията или Учителя го нарича: “Изпитът на Голгота”. Ще стане дума за изпита на Голгота, който е за съвършените. Но знаете, че хората, които Бог обича най-много тях подлага и на най-големите изпитания. Георги има една прекрасна притча или как да го кажа, за слънчогледовата пита и за синовете, които са най-близко до Бог, който е в центъра. Те получават най-хубавите блага, най-големите блага и дарби, но и тях Бог ги ошамарва най-много, когато не слушат.

Това е така наречената „мистична смърт“, духовното разпятие, като целта е да се заличи централната част на Аз-а, егото да се приглуши на максимум и ние да станем едно оръдие за изпълнение на Божествената воля. Личното щастие да отстъпи, да се откажем от много неща, от приятели, от семейство дори. За мен, може би това беше най-голямото изпитание с моята майка, просто буквално скъсах тази нишка, която ме свързваше с тази родова карма и днес нещата са доста по различни.

Тук отново има един период на пасивност, описва го Алберто Асаджиоли и може да се мине през отчаяние. Това е самото дъно и може би, това е най-голямото изпитание, което човек, който се е самоопределил да работи за Духа, преминава.

Това самоопределяне е много важно нещо. Значи да го кажем така, хубаво е и пчеличката, и пеперудата както скачат от цвят на цвят, но те така или иначе са. Въпреки че пчелата в крайна сметка прави нещо за благото, общото. Всъщност и това е голямото определяне, да правиш нещо за благото, да работиш. Всеки да намери неговата си нива, нещото, в което да бъде най-полезен и когато вземе това решение да бъде абсолютно непреклонен в това. Тогава, повярвайте ми, много се променя живота, много се променя, дарби се получават. Просто след този момент, човекът все едно става друг, все едно е сменена личността му. Това е един акт на волята на човека, не е просто едно желание. Не си казваш: “Аз ще стана – примерно нещо – и само там ще ходя, само там ще помагам, и само това е,което ме интересува”. Това пък е другата крайност, дето влизаш в кафеза на духовните организации и пак не е добре. Значи да се определиш, да бъдеш свободен и както Георги казва: “Над мен е само Бог”.Да няма кафези, да няма рамки.

И петата фаза Единния живот. Когато човек дава всичко, печели всичко. Този човек, който е преминал през всичките тези катарзиси, изпити, изпитания, той е урановесен, няма амплитуди, изпълнен с покой, с любов, с единение. И той се превръща в служител, в съвършен, в учител, в лечител, изобретател, реформатор и т.н. И най-важното в неговата работа е, че той работи безкористно.Много учители има, много лечители има, но истинските по това ще ги познаете, те работят безкористно.Това не значи, че не взимат пари, може и да взимат, но тези пари те посвещават на нещо по-високо, може и така да бъде, ние не знаем.

 

Георги:
Ще ви кажа, че истинския уважаващ себе си адепт и духовен наставник не говори за себе си, обаче Силвинка ме кара да давам примери със себе си, как човек върви по пътя и какви са изпитите и изпитанията, несгодите, страданията некомфортностите. Песен са, ама вече като си ги минал, иначе голямо квичане беше.

Така, не се шегувам, сега ще ви кажа няколко случаи и понеже съм емоционален и леко такъв див, завистлив, ревнив и всичко останало или съм бил такъв, не съм вече.

Веднъж, посветен съм, няма и месец, две седмици, бия се в гърдите, Небето ми говори. Леко ми беше да се откажа от месото, не го усетих, от женския пол – също. А и без това, викам: “То жените са като дърветата и къщите, има, няма, не са толкова важни”. Обаче мина време, продължих да си ходя на риболов и риба си хапвам. Така, докато не дойде един 25-ти март.

Какво е 25 март? Благовещение. Какво се прави по време на поста и се разрешава? Риба.
У дома купил зет ми един шаран, всичко наред и направен. Ядох го с удоволствие и понеже Небето винаги ме отказва по този начин, си счупих един зъб. Е, на другия ден вече и рибата отказах.
Вижте, това е нормално, как иначе. Иначе да ми казват:
– От утре вече спираш рибата!
– Е, как? – ще кажа.
Така почвам да се съмнявам и може да продължа още една седмица или един месец, ама по този начин… Така е както съм казвал за дядо Иван, дето е пияницата, като го събуждат с целувка, не могат да го събудят, ама с шамарче веднага са го събудили дяволчето и ангелчето, според притчата.

Така, аз продължих още да си ходя на риба, да си карам автомобила, да си летя и т.н. Но Небето не иска това, иска да ставам сериозен. И веднъж тръгвам от София за Варна, имах един автобус фолксваген транспортер, качвам се свирукайки си. Но отпред гледам, че леко прокапва водичка така.Викам: „От някое съединение, дин-два пъти ще му налея вода, докато стигна до Варна, там ще го оправя“.

Тръгвам по северния път, минавам през Плевен, виждам един приятел имам от студентските години и по северния път така. И точно след Плевен, имаше ли 20-30 км. или не, изведнъж хоп, пада и се изпуска, водата заминава. Изключих го, то добре, че е дизел, карам точно на 2 км. започнах да наливам вода, колата отдолу тече. Не мога да видя, спукан радиатор, не е някое съединение. Добре, че имах… бях тръгнал за онази вода, която е за разтваряне камъните в бъбреците, неразтворимите и две туби съм сложил, ама празни. Най-напред ги напълних от някаква река, някакво дере и после почвах… Ами до Варна, тези 3-400 км., значи поне 150-200 пъти трябва да сипвам вода, няма начин. На всеки 2 км., покарам някъде повече, ама някъде по по-малко.

Отвътре не мога да ви кажа как кипя, не мога да понасям света, тръгна – отдолу тече. Северниятпът има няколко селища, това са да кажа Бяла, Попово и давай, давай… Ей, най-сетне излизам от Попово. До там само пълня тубите, ама на най-различни места, кладенци, реки, локви, не ме интересува, карам, вървя.

След Попово стои един военен отстрани и ме гледа по пътя, че идвам. Tой е на автостоп момчето и ми сочи така отдолу, мисли, че аз не знам. Аз спирам при него и викам:
– Какво ми сочиш, трябва да спра. Тука кажи къде има вода, кладенец.
Той вика:
– Ей тука до линията има един кладенец.
Отиваме, пълним тубите и аз го качвам.
– За къде си?
Той вика:
– За Дралфа.
Викам:
– Добре. Дралфа, Дралфа.
И почваме да се оплакваме, ама едно яко оплакване, аз на него и той на мен. Обаче какво става? Значи Духа те тормози и те притеснява, в това съм се убедил хиляди пъти, но винаги ти дава възможност да излезеш от ситуацията и има решение на проблема. Ето какъв беше, ей това хубаво Евангелие, ми седи вътре в буса. По едно време военния бърка в джоба и вади същата синя книжка. И вика:
– Ама ти четеш ли тази книжка?
Викам:
– Чета я.
А още съм без брада, защото съм новобранец, не са ми казали да пускам брада. Казаха ми, че като стана на 85-90 години тогава ще пусна брада, а само след няколко месеца ме накараха да пусна, но това е отделно. Те така те водят като детенцето, как го заблуждаваш едно дете и го залъгваш, утре играчка, днес играчка. По същия начин ни водят от Небето, две мнения няма.
И той казва:
– Ами аз съм танкист в това поделение и знаеш ли, паднах от танка. Тука още не съм добре с ребрата, но ходя вече на работа. Знаеш ли защо станах вярващ и защо сега нося евангелието в джоба?
Викам:
– Защо?
– Ами защото като се уволних от казармата… Аз съм сирак, майка ми почина като съм бил малък, баща ми ме отглежда. Баща ми го хваща рак, много тежка форма и в болницата го карам в Търговище. И те казват, до един месец човека си отива. Аз съм на 20 години и една вечер изведнъж се сещам и казвам: „Господи, ако дадеш пет години на баща ми живот, ще се посветя на теб, да ти свърша някаква работа. Само пет години искам аз, докато оженя се, почна някаква сериозна работа. Аз току що съм се уволнил от казармата, бил съм войник. На другия ден, ставам сутринта и гледам баща ми станал от леглото. Той не можеше да стане, той беше почернял, отслабнал, скелет и вика: „А бе синко, дай тука млекце, нещо да хапна, дойде ми апетита“. След 6 дни беше абсолютно здрав, а те от болницата казаха така – след един месец на контролен преглед, защото знаят, че няма да отиде на контролен преглед. Мина един месец и той ме подсеща, вика: „А бе синко, няма ли да ме закараш на контролен преглед?Лекарите не могат да разберат, че това е същия човек. И тогава разбрах истинското чудо, не пет, Господ му даде 7 години. Ожених се, станах военен, две дечица имах и чак тогава баща ми си замина. Затова нося Евангелието в джоба си.

Какво стана по нататък? Сипваме вече, той знае, докато стигнем до Дралфа, сипвахме поне 2-3 пъти вода и той вика:
– Знаеш ли, а бе имам тук в Дралфа един приятел, аз съм за Търговище, ама той е автомонтьор, ама сега той се е напил.
Това става вече тъмно, вечерта, аз цял ден пътувам, аз сутринта съм тръгнал рано, ама спирам.
– Давай – вика – я да го намерим.
Вдигна го от масата, беше пил вече и вика:
– Слушай, на това момче трябва да му помогнеш, няма да го оставяме на пътя.
Човекът дойде, отключи сервиза, вкара буса, свали радиатора, той трудно се сваля отзад, игра си 4-ри часа. Запой го, направи го, качи го и викам:
– Виж какво, не знам колко ти струва, имам само 10 лв.
Другото го бях сложил на нафта, викам:
– 10лв., аз където отивам, там ще взема пари, имам роднини, имам близки, ама нямам.
Той вика:
– Стигат, важното е, че свършихме работата.

Другата случка, която ми беше пак изпитателна, пак пътувам с буса и от Горе ми казват:
– Карай смело!
Стрелката стои на половина на резервоара, не мърда, 100км., 200км., край, повече ще стои там, резервоара нон-стоп е пълен с горива.
– Нали си чудотворец вече, сега вече сме те вземали на отчет.
И аз с нейната си глава, сега вече проверявам фактите, газ, карам и карам в един край, където села почти обезлюдени. На 7-8км бяха бензиностанциите и по едно време хоп, нафтата… Бутам една пръчка в резервоара – никой. Нямам резерва, нямам нищо, бре, жива кола не минава, глух и пуст, вярно асфалтов път, между някакви села. Знам, че има бензиностанция през едно село – 5,6,7 км. са до там.Взимам тубата и викам все някой ще ме стигне.  Отивам на бензиностанцията, сипвам нафта, тръгвам обратно да вървя, когато се прибрах до буса и му налях нафтата, тогава мина един москвич. Значи, всичко си беше наред, разбира се, и аз казвам:
– Ама нали щях тука, вечно… Как?
– Оо, ти трябва всичко да провериш.
Както преди това трябваше да проверя откъде капе и тече, това се казва Благоразумие, за което сега ще говорим.

Значи по този начин ни подготвят и тези изпитания са на наш гръб. Вика:
– А, ти трябваше да провериш, виж, че намалява. Защо на юнашко доверие ни се довери, като казваме, че има пълен резервоар.
– Ами стрелката сочи наполовина.

Сега, искам да говоря за трите, едни от големите Принципи и Добродетели с подпринципи, това са Благородството, Великодушието и Благоразумието.

Благородството е присъщо на Божествения свят, Великодушието на Ангелския свят, Благоразумието на човешкия свят.

Ще започна от долу на горе. Какво значи да си благоразумен? Ами докато ме научат на благоразумие бая зор видяха и те, ама и аз. Значи, ако трябва да минеш през огън и много гори, трябва да се натрупаш с много дрехи, да си ги напоиш много с вода и претичваш. Ако трябва обаче със същите дрехи да скочиш в един вир дълбок, те ще те завлекат надолу. Това е благоразумието. Значи, ще скочиш гол или по плувки, за да може хоп надолу и нагоре да излезеш. Значи, според ситуацията на Земята трябва да бъдем благоразумни, тогава ще ни върви, тогава всичко ще тече нормално.

Кои са основите на благоразумието? Тва са… Номер едно да бъдем смирени, т.е. мирни, добродушни, човеколюбиви и човечни. Значи като се смирим да не се караме и разправяме с никой, защото е за наше добро… И второ, абсолютно търпеливи. Там са два изпита – многотърпеливост и дълготърпеливост и трябва човек да си ги изкара, защото винаги търпеливостта е възнаградена. Няма начин да не е възнаградена. Макар че човек трябва да мисли, нито да избързва, нито да  забавя нещата, но трябва да бъде благоразумен. Значи смирението и търпението са двете основни неща. Плюс, разбира се, благоразумния човек прощава и гледа да няма завист или злоба към никого за нищо. Разбира се, той може да бъде до известна степен и егоист, да гледа за семейството, за близки, за познати, за приятели, да и това също е вид човешко благоразумие.

Ако се изкачим вече до ангелската сфера на принципа, то се казва великодушие. Великодушниятчовек… Номер едно на великодушния е щедростта. Великодушния човек е щедър във всичко и в духовните и в материалните неща. Той е широко-скроена личност, затова казват великодушен, велика-душа.

Великодушето, първо е щедър, тук влиза всеопрощението и смирението. Той е великодушен, еми какво се е случило, какво са го набедили, похулили, поругали, огорчили, той им прощава, това е великодушието. Значи тук започваме вече да излизаме от егоизма.

Великодушният човек е широко-скроен човек, може да помогне почти на всеки или преценява на кого. Тук са щедростта и служенето, започва да служи на Цялото, на колектива. Пеперудката служи само на себе си, нектарче. Има много насекоми, които пият нектар само за себе си. Докато пчелите работнички живеят само 30 дни, пчеларите знаят, един месец и работи през това време нон-стоп като совалка. И когато на входа тръгне да влиза и не носи нищо, пазачите на кошера, прочетете и ще разберете каква стройна система има. Пазачите не пускат тази пчела вътре. Отвънка може да вали дъжд, не ги интересуа, тя идва и влиза вътре без да носи някакво благо, нито прашец, нито нектар, нищичко. Навън. Ако ще да оцелява, ако ще да си заминава.

Значи, съзнанието, което вече е дорасло и се е докоснало до ангелската степен или духовната, тогава Великодушието е присъщо на тези хора.

Най-високата степен, разбира се, е Благородството и номер едно от подпринципите на тази велика добродетел е Жертвеготовността, това е номер едно.

Значи при благородството съществуват и всички останали надолу. Човек е не само готов на саможертва, той е щедър, смирен, между другото, защото знае, търпелив, при него е великодушието и благоразумието. Той е събрал всичко, защото неговото съзнание вече опира в Божественото. Там той не мисли за себе си или себе си поставя на последно място. Мисли винаги за колектива, за цялото,  а щом цялото и колектива са добре и той ще е добре и затова непрекъснато му пишат бонуси от долу до горе. Благородно родения, който е чел източната окултна наука, където пише, това са обикновено светиите и светците на Изток, които казват, че са благородно-родени и които ходят голи из Вселената. Там благородно-роден е равен на роден гол.

Така, в какъв смисъл ходят голи из Вселената? Могат да пътуват без помощни средства, т.е. без летящи чинии и без други неща. Само чрез материализиране и дематериализиране, когато стигне човек до това висше съзнание.

Мога да ви кажа много случки, но понеже от всички случки, от шофирането ме отказаха с една зрелищна, много голяма катастрофа, която се случи на Предела и бях трети участник. Изобщо не бях пряк участник, просто едната кола като отскочи, удари буса, тон и половина два, обърна го, затисна БМВ-то, ама толкова. Смачкани железа, нямам думи, от двете коли, дето се удариха челно нищо не остана, обаче на никой нищо му няма и само написахме протоколи за щети. Разбира се, момчето, дето беше главния виновник си купило БМВ, малко мургав, това няма значение, купило си книжка за 500лв., БМВ за не знам си колко хиляди и не знае, че се кара от дясната страна, само от ляво, той не знае. След като изкочи от завоя с 120-130 и като почна да настъпва, аз го гледам на огледалото и аз почвам да отбивам, обаче има бордюр 50см и повече. Той качи буса след удара, БМВ-то продължи с такава скорост като снаряд, че като удари буса го изхвърли, качи го на 50см. Направо бях очуден и беше чудесно, за да ме откажат и от следващия ден да се качвам на автобусчето. По този начин ме отказаха от шофьорството.

От небето, за да не летя, ме отказаха по онзи хубав начин, дето бях разпънат и така нататък.

Значи не мислете, че без изпитания, без страдания, без полагане на усилия и колкото повече, толкова по-добре, не можеш да се приближиш към Небето, абсолютно в никакъв случай. Ако седиш и си въртиш само синджирчето, охо, доста пъти ще идваш на Земята.

Господ изпраща тук двама души, двама художници, които отиват в Холандия, казват: “Холандия е страна на художници, от там пари на една крачка, ще ходим да си живеем”. Да придобият от тук качества на хората, да минат през школата, за да може да се издигат, те са родени от Горе – аватари. Обаче идват двамата аватари тук и им се полага понеже са в едно богато семейство, взимат един замък, полага им се за наследство. Двамата през цялото време, замъка е пълен с хубави млади девойки, въртят си синджирчето, от време на време с четчицата и когато минават 70-80-90 години и заминават Горе, нашия Татко ги пита:
– Момчета, синове мои, какво научихте на Земята?
А те го ударили само на живот, най-скъпото уиски и най-хубавите блондинки и от време на време с четчицата, една маска – 100 евро, 2 маски – 200 евро, 10 маски – 1000 евро. Така печелили и в замък живели.
Бре, натиска звънеца татко и идват яките помощници и казва:
– Моментално ги сваляш долу и почват от най-тъмната расичка да качват стъпала, нищо че са аватари, нищо, че са бели родени, да си научат урочето.

Така, защото пращам ги долу, вземат места за двама други, а е трудно да се довериш, да учиш в школата на Земята, великото училище на живота, не се шегувам, тук се чака с години и с повече, с хилядолетия.
Така, мога да говоря за изпитанията наистина, защото предостатъчно ви казах и да изтъквам себе си, но казвам го и то го казвам отговорно, като слагам превъзходната частица „най“. Наистина съм минал през най-голямото страдание, което човек може да изживее физическо, а и духовно, душевно или поне аз си мисля, че е така. Сигурно има и по-големи, които са подлагани, но и това, което беше на мен, не беше малко.

Silvina:
Разкажи нещо за посвещенията…

Георги:
Силвинка ме подсеща за посвещенията и така да се каже инициациите. Ами ще ви кажа, че винаги преди да ти дадат някоя дарба, някоя способност, талант, отгоре от Небето, ами подлагат те на изпити нон-стоп. Тези изпити обаче, съзнанието ти остава една част, но изобщо свръхсъзнанието е затворено, но понеже самосъзнанието да ти оставят що годе, пак ще включиш на вълна, ама те и него ти изсмукват и оставаш с обикновеното, елементарно човешко съзнание и подсъзнание и тогава винаги можеш да сбъркаш. Защото след като година, две, три и четири съм обучаван, аз никога няма да допусна грешка, ако съм с ясното човешко съзнание в момента, да, но те искат да преверят дали всички съзнания са приели тази програма, която са ми спуснали от Горе.

Ще ви дам само един единствен пример и случай, така понеже наистина честно казано, не знам дали са  хиляди, но стотици пъти съм си жертвал живота и съм рискувал, работи, които другите не смеят да ги направят. Викам: “Я, аз да видя” и Слава Бога, че бях недокоснат. И викам: “Е, идеално”. Ипосле като почнаха да ме чукат и нямаше място, където да не съм счупен, нали, ама аз иначе бях на 48-50 години. Викам: “Ей пръстче не съм си счупил, идеално”. Моите приятели, делтапланеристите и парапланеристите, мотоциклетистите, не знам какви, автомобилистите, счупени, корита, железа. Аз щракам с пръсти и викам: “Ей късметлия!“ Но дойде и това време малко да ме натиснат от Горе и почна, за да ме научат.

Вкарват ме на тренажора. Тренажора е хубаво нещо, когато най-напред ти дават един екран, аз съм казал много хубав син цвят и на него почват да текат филми, цветно. Идеално, ако не разбереш те вкарват вътре и ставаш сам участник, това е тъй наречения тренажор или симулатор. Правят изпит, хем бях минал 4-5 години вече в планината и какво ми дават, да видят дали аз вече съм успял да имам една от най-големите добродетели, СЕБЕВЛАДЕЕНЕто.

Без себевладеене, светия не те правят, съвършен не те правят, пък и високопосветен не те правят, себевладеене. И за да си издържа изпита за себевладеене, ме вкарват в следната прекрасна ситуация. Дават Америка, прекрасната Америка. Какъв съм аз? Аз съм някакъв следовател, изпълнител нещо към полицията работя и разследвам различни криминални престъпления, но те не са от тежките, примерно отдел убийства, а са кражби, мошеничества, по-леки.

И така, имам един служебен хубав мотоциклет и от ареста в единия край на града, трябва да закарам в затвора на другия край на града. Града го познавам като петте си пръста, слънце свети, хубаво, Америка, затвора висок, като истински затвор американски, виждали сте ги по филмите. Да закарам едно 17-годишно момченце, което е крадец, обира вили, къщи. Обаче той си е роден за крадец и понеже е малолетен, закона много много не го лови, но въпреки всичко при последното хващане, вече съдят го, изпращат го в някакъв изправителен дом, там за деца и юноши и т.н. И аз го качвам, белезничките, и му казвам да се държи за това, зад моята седалка на мотоциклета и газ. Няма къде да избяга, не може да скочи, а и да скочи… И карам, и си мисля през това време, виж те не ти взимат толкова мисълта, но ако ми беше поне самосъзнанието ясно, нямаше да го направя, но карам натам и викам: “А бе за това момче няма съд и присъда, аз съм с каска на хубавото мотоциклетче, едно яко, мощно, той е без каска, и така значи аз ще въздам правосъдие и възмездие. Ще го пребия как, лесно”.

Влизаме в двора на затвора. Двора на затвора е половин километър или един, огромен. Отсреща е бетонната стена на затвора, ние вече сме зад големите зидове стени, минали сме всики проверки и аз газ и право срещу стената. При удара със стената ще изхвръкне над мен и ще си удари главата в бетона, аз също, но поне, може да ми се сцепи каската и все пак леко изпочупен да остана. Но не си мислех за това и аз да замина, важното е, онова, което ми беше в сърцето и в душата, да въздам според мен справедливост, правосъдие и възмездие. Толкова да съм бил див, хич не ми е било на мен за живота, викам: „Може и да оцелея“, ама и да не бях оцелял, двамата заминаваме.

Слушайте ме внимателно, не говоря приказки от 1001 нощ, а това, което казвам е самата истина. Газ и гледам стената идва като по филмите, както ако парашитист скочи и гледа как идва земята с 250км., между 250 и 300 км. падаш отгоре и гледаш как иде бързо, няколко секунди и вече приключваш да дишаш, същото. Обаче мотора заспа, то 7-800 метра да има през двора,  вземал съм го за няколко секунди, само газ, обаче по едно време усещам, че искам още, докрай, и както беше с тази скорост сигурно между 16-170км. Точно на 4 пръста от стената мотора спря рязко и закова, никой нищо и чувам гласа на Татко, вече излизам, тренажора приключи: “Синко, защо искаше да убиеш това момченце на 17 години, младо? Е какво като е крадец. Ти ли си този, който ще раздаваш правосъдие? Я сега да направим разбор на ситуацията”. И го направихме разбора, а вие сега ще си помислите за този разбор.

Това е един от многото изпити. Разбира се, че не си вземах изпита, как ще го взема. Аз трябва да се владея, както и всеки един от нас. Себевладеене в не всяка една минута, в миг и по-малко от миг. Аз преди малко пак казах, само за последната седмица, три пъти ми минаха мисли, не, не съм направил нищо, напротив излъчвам любов. Но между тази любов само ми е минала една негативна мисъл и моментално се е отразило на Небето и трябваше да искам прошка на тези момчета, не на две момчета и едно момиче.

Виждате ли, пак казвам, колкото повече се приближаваме към Светлата Сила и към Бога, толкова нашата отговорност започва да расте, а и толкова по-тежки задачи ни се дават, толкова по-големи изпитания. И ние почваме да се прегърбваме и почваме да викаме: “А бе, каква стана тя, уж станахме духовни хора, уж тръгнахме по пътя на Светлината, пък изведнъж спря да ни върви, станахме болни, мъчим се все повече и повече”.

Точно така трябва да бъде, ето, аз го казвам, че точно така трябва да бъде, защото само по този начин се запазва будно съзнанието. Иначе ще станем едни хубави доволни розовички прасенца в хубавия голям свиневъден комплекс, да, доволни, компанията пълна, грухтим, хапваме и не мислим за нищо. Е, да, ама трябва да помислим, трябва да положим усилия, трябва нещо да се променя и то се променя, защото планетата върви, слънчевата система върви, галактиката върви, всичко се движи и това движение ни се отразява, и ни се отразява. Не мислете, че на мен не ми се отразява, оня ден ме боля тук главата или отзад беше не знам и врата, еми да. Ама аз знам, че като слизат енергиите ме чукат и мен по главата, слабичко, разбира се, де, но пак ги усещам, а те идват много и много и много. Асега какво, че малко тук таме ме е заболяло и аз да взема да тичам и по една шепа лекарства, е тази просто няма да стане. По-добре моментално, когато ме боли нещо спирам да ям или карам на вода или на сух пост и тогава вече всичко си идва на мястото.

Дори и нещо съм открил, сега ще ви кажа нещо, една тайничка… Първите години имах някаква неизразима огромна мъка, скръб, която ме притискаше в планината, някаква мъка, изключителна. Изабелязах, че слизам от планината и ме пускат от време на време на някакви празници, семейни или при приятел да отида някъде и вечерта като отида, и като хапна малко повече, макар че отгоре непрекъснато ми правят забележка, гледам, че легна си и през нощта мъката почва да се усилва тройно. Веднъж питам Небето и то казва: “Има един прост лек, когато и на душата ти е мъчно, спираш да се храниш, ден, два, три, пет, седем, осем…‘

Един приятел ми каза така: “Любимата ме остави. През главата ми минава да отида, един хубав,голям камък, даже бях почнал да си избирам. Ама той беше кръгъл и объл, и нямаше как да го вържа с въже да си го върша на шията. Гледах го, гледах го, плоча някаква почнах да търся или бордюр, до там стигнах. Обаче по едно време се осъзнах и спрях да ям, защото нито можех да преглъщам, нито стомаха ми нещо. Ден, два, три, четири, пет, на десетия ден бях здрав, забравих любимата, апетита ми дойде. Но 10 дни не ядох и не пих вода. 10 дни. На 10-тия ден аз вече съм радостен и доволен от това, че любимата се е хванала с някой, и заминала, голяма работа. Мина ми, мъката ми мина”.

И аз казвам ви ето тази дребна тайна, когато ми каза това, викам: “Аа, ами че това е най-лесно”.Спрях, ден, два, три. Мъката почна да отслабва. Правил съм 14 дена, само защото не на физическото тяло да се изчисти, бях абсолютно чист в планината, да ми се изчистят другите енергиини тела, за да ми мине скръбта или мъката, която после разбрах каква е. Тя се казва „мирова скръб“ и е само на поетите, музикантите, писателите, т.е. или на творците или на синовете Божии. Това е мировата скръб.Поради тази мирова скръб много са си заминали от рода ще кажа на Сергей Есенин, като са свършили със себе си, или на Хемингуей, или на Джек Лондон, писатели, прекрасни, които много обичам, уважавам и много съм чел.

Сега пак ще дам думата на Силвинка да си довърши беседата.

Silvina:
Добре, тук ще спомена сега за сухия пост, Георги започна темата и за житния пост, разбира се, който наближава. Знаете на всеки 10 дена правим сух пост, който продължава 48 часа, това и във Фейсбук го споделих. Сухият пост е пълен пост, без вода и без храна, изключително мощно трансформиращо преживяване на физическото тяло. Изчиства, много мощни токсини. На другите тела не знам какво се случва, но наистина енергетиката на човека много се променя.

Вчера бях при един лечител, просто исках изправяйки се днес тук да съм абсолютно сигурна, че съм чиста, и отидох при Захари, и той казва: “Силвина, за първи път… – досега аз все поемам от хората неща, техни негативи и не може да ги трансформирам – не съм ходила пет, шест месеца при него, казва – за първи път нямаш абсолютно нищо, това, което има е само от твои чувства”.

Аз и сега съм доста емоционална и просто усещах по време на поста, след поста особено, в деня на захранването, толкова силно хора. Само като си помисля за някой, все едно го виждам, усещам го, как е, какво е. Обажда се някой по телефона с проблем, усещам проблема и в същото време много бързо това нещо излизаше от моето тяло, от моите обвивки. Даже правих един жест с ръка, все едно едно изтласкване на това нещо, което е от другия човек и много интересни опитности.

Но за сухия пост, който иска може да види във Фейсбук, около 10-то, значи на всеки 10 дена го правим с Георги вече от доста месеци, включваме и молитва в поста. Всъщност това е и големия му смисъл, да бъде посветен на нещо висше, не само на нашето лично израстване и лично изчистване.Като много приятели пък имат молба в последно време да включим молитвата и техни лични проблеми, да кажем, неща, с които техни близки искат да се справят, предизвикателства, това е едното.

За житния пост има няколко дати, има на 5-ти, на 6-ти, на 9-ти. Много хора питат: “А бе, Силвина, коя е датата?“ Ами приятели датата е тогава, когато вие го усетите и тогава, когато има подкрепяща група около вас, приятели, които също на тази дата ще го направят, ще се подкрепят и ще бъдете заедно. Така че датата всеки ще си я реши и трите дати са възможни. Ние лично ще го павим на 9-ти, просто така ни позволяват ангажиментите, тогава ще го започнем. 10 дена на жито, ябълки и орехи, които знаете ябълките и орехите са добавка, могат и да отпаднат, само на жито. Знаете, че отглеждаме лимец, който иска, подготвила съм.

Другото, което се случи след поста, значи последните два дни, лично съм пакетирала 200кг. лимец, на ден по 100кг.,със всички други домакински задължения и в градината. И в един момент си казвам, че аз съм като робот и най-странното е, че нямам умора или като се появи умора, само сядам, казвам: “Господи, моля те зареди ме, дай ми енергия и светлина”. И се усеща как все едно нещо се спуска и тялото почва цялото да вибрира, да пулсира и ставам след 1 минута, заредена.

И така, и искам да кажа, че който иска може да се снабди с лимец, отвън Радинка и друг приятел, който иска да помогне, продаваме. Това е така нареченият лимец за добротворчество, така сме го кръстили. Много хора казват защо?

Тази тема също е много важна за мен и искам да я засегна. “Защо го продавате, нали хляба трябва да е безплатен?” Има хора, които работят за това, даряват лимец, което е прекрасно. Но за мен, това, което се прави е една пирамида, това не е истинското. Учителя още тогава е казал: “Ако има условия, аз лично ще излезна на полето да сея и да работя”. Но условия, може би, все още не е имало и той не го е направил, но така или иначе той ни е дал тази идея, за която всички работим.

Помня първата година, когато започнах да популяризирам житния пост. Тогава отново с пакетирането, бяха около 1000кг. и лично аз съм го пакетирала, бях в град Сава при един човек от братството, който си замина. И тогава се учудих, че никой не дойде да помага. Може би, не съм поискала истински тази помощ, от сърце, но така или иначе за дарения хляб има още много път да се извърви и само с ентусиазъм не става. Наистина съзнанието на хората трябва да се промени и това не е толкова бърз процес. Факт е, че хората, които го правят срещат толкова трудности, говоря и знам по себе си, така че благата, които създаваме, ние ги споделяме. Но в крайна сметка живеем на Земята и по някакъв начин трябва и да се издържаме, така че това е нашия начин. Просто, смятаме, че даваме нещо наистина много добро на хората

Приятел:
Дарбата цена няма, но може да бъде подобаващо възнаградена.

Стилиян:
Или неоценена.

Приятел:
А да попитам защо вода не трябва да се пие, около Петър Дънов мисля, че…

Silvina:
Да, Учителя също е дал сухия пост на определени хора, които са били по подготвени, като е препоръчвал всеки месец да се увеличава времетраенето му. Почвайки от 1 ден първия месец, втория 2 дни и така до 10-я месец, когато се стига до 10 дни. Сух пост значи без вода и храна, без нищо.Недокосване до вода в строгия му вариант, не се миеш, не се къпеш.

Приятел:
Кой трябва да го прави?

Silvina:
Който се почувства, че е готов, това наистина е най-силното и в същото време най-истинско, другото е залъгване, повярвайте ми, на плодчета, на вода. Тук се активира елемента огън, говорили сме за това. За съжаление тази беседа тогава не беше записана, беше във Велико Търново. Тогава дойде вдъхновението и така излезна това слово. Но елемента огън е най-силният елемент, който тотално изгаря старите програми на енергийните тела, тотално изгаря всички токсини, които са. Докато водата тя е мека същност, тя действа бавно и продължително, във водния пост говорим.

Приятел:
До колко дни може да издържи един човек?

Silvina:
Ами повече от един ден първоначално не трябва да го пробвате, за първи път, когато е. Иначе има хора…

Георги:
Нашият приятел 13 дни издържа. Аз лично 9 дни съм издържал.

Silvina:
Това е така нареченото тримерение, това не е нещо ново и не трябва да ни плаши. Знаете всяка нощ в продължение на 10 часа или повече, човек не пие вода и в това няма нищо страшно. Всъщност това е периода, в който тялото се чисти. Тогава се включва изчистващия процес много мощно. Просто ние давайки си още няколко часа, удължаваме времетраенето на този процес и го активираме вече съзнателно. Защото ние се програмираме вече съзнателно. Когато човек изрази намерение и каже: „аз ще правя еди кога си“, тялото се подготвя. Още не е дошъл деня и вече усещаш как нямаш глад, как нещо вече е различно. Значи програмата вече работи. Така че няма нищо страшно. Организмът всъщност, оставяйки го без външна вода, той използва вътрешната вода, която е, най-вече разграждайки токсините и мазнините.

Приятел:
Извинете, още един въпрос. А след това при захранването след това, кога почвате да пиете вода?

Silvina:
Да, захранването, то е описано, но те са два варианта. Учителят е дал захранване с бульон от картофи, първоначално включвайки бульона и после включвайки вече и самите картофи през деня или на следващия ден. В съвремената лечителска практика използват повече фрешове. За мен бульона е по-добрия вариант обаче, въпреки че се твърди, че цитрусите, специално активират в стомаха отделянето на стомашните сокове и заради това е хубаво в първата вода да кажем да се изтиска малко лимон. Просто това наистина активира храносмилателната функция.

Георги:
Мога ли да добавя нещо? Ще ви кажа, че един ден сух пост отговаря на три дни и половина с вода, или аз лично съм го изследвал, че шест дни човек, ако изкара на сух пост, все едно че е изкарал 21 дена на вода. А ако е 10 дни, това отговаря на 45 дена само на вода. Няма болест, която да не си отиде за 45 дни, а това са 10-те дни, наистина е трудничко, но не е невъзможно, всичко изгаря и човека, клетката му става като на бебе.

Silvina:
Тук със сигурност има много хора, които могат да споделят наистина обаче времето ни напредна, които правиха тези дни с нас постта. Ние по този начин създаваме една ритмичност. Другият вариант, който може да се прави е, както е по Учителя, всеки четвъртък и петък, или да си изберем един ден от седмицата, в който да го правим, и да бъде всяка седмица. Но това е малко по за така напреднали. Три пъти в месеца или дори веднъж в месеца е нещо много добро. Просто организмътвлиза в този ритъм на чистене и много бързо протича процеса, когато влезнем в ритъма.

За пентаграма да говоря ли? Може би само три думи за пентаграма на Учителя и пътя на ученика. В пентаграма всъщност има една посока навътре. Започвайки от външния кръг, кръга на светския човек, със символите, които Учителя дава в пентаграма и това са имено сабя, чаша, книга, свещ и жезъл. Това съответства на това, което ви говорих, на фазата на пробуждането и свързването с душата.

Значи това е светския човек, който след свързването с душата вече добива известна степен на себевладеене и това символизира всъщност и жезъла.

Започвайки от сабята, значи един човек, който е приел пороците, като част от себе си, т.е. насилието.

Съответно идва чашата, горчивата чаша. Георги дава мерохим от тази форма, която ни дава Учителя – „мерохим, мерохим, мерохим“. Като превода на Георги Изворски е: “С каквато мярка мерим, с такава ще ни се отмери”. И то си е точно така винаги, това е чашата.

Идва книгата, известни знания, които започваме да търсим и да получаваме.

Свещта, това е едно частично просветление, някой неща ни се поизясняват и жезъла.

Вътрешната част са добродетелите. Значи петте добродетели, основни, които Учителя дава и свързаните посвещения, свързаните изпити с тях. Това отговаря на фазите на просветление и пречистване и тук са няколко неща.

Значи първата посока, която поемаме, това е една стълба, то е нарисувано в  пентаграма. Съжалявам, че го нямам тук прожектиран, за да го видите. Стълба и удобни стъпала, които водят към една врата, това е работа за добродетелта на истината. Като изпитите, които се дават са според това колко можем да носим. В началото, разбира се, са по-леки и това показва и тези удобни стъпала.

Следващото е изобразен Христос най-отгоре, това е връзката с Христовия Дух. Тя е частична, от време на време ни осеняват разни идеи и неща, това е правдата, тук се работи за правдата.

Следващото е стръмен каменист път, който е изобразен, това е за да се работи за Любовта и Учителя казва, че може би най-трудния изпит, през който човек преминава тук е: „да обича врага си“. ИГеорги Изворски добавя: „да обичаме и предателите си“. Всички ние минаваме през тези изпити ежедневно, може би.

А, ето го пентаграма, човек като не го е виждал е малко трудно да си представи нещата. Значи ето го външния кръг, за който първо говорих, сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, това е пътя на светския човек, който все още не е посветен. Второто е пътя на посветения, на човек, който е вече минал през посвещение и тръгва, тръгвайки от долните стъпала към Христовия Дух. Ето тук е истина, правда, тук е стръмния път, който води към един връх, любовта… Окото е в Божествената Мъдрост, сигнализира Божествената Мъдрост, значи върви насам.

Това не е светското знание, написано в книгите, значи до момента, в който само прочиташ една дума и ти се отварят идеи след идеи, просто не смогваш да ги запишеш, това е истинската мъдрост.

И последно – дървото на живота, което е дободетелта. Тук човек вече се превръща в служител, защото добродетелите в него, са проявени и съответно пентаграмът е в кръг, което тълкуваме като Божествената Хармония.

Вътрешната част също е интересна, това вече е за съвършените. Тук има две змии, има и други символи. Тук всъщност това съответвства на това, което преди това говорих, на тази мощ на душата и на единението с Бог, като минаваме през тези абсолютно трансформиращи процеси. „Изпита на Голгота“ го нарича Учителя, когато ние побеждаваме личната си природа, жертваме личния си живот в името на нещо по-висше и това е накратко.

А сега, пентаграма, който е даден на Георги Изворски, тези символи ги няма, въпреки че те присъстват в невидимото. Но има три черти в центъра, вместо тези змиите и така, като средната е най-дълга. Отвънка ги продавам пентаграмите. И аз лично така си го тълкувам, защо ги няма другите неща.Имам и пентаграма на Учителя, и на Георги, който е, просто в един момент усетих, че трябва да го сменя и започнах да нося този пентаграм. За мен това човек да носи пентаграма е наистина истинско посвещение и много промени се случват след това. Та за трите черти има написано в книгите на Георги, който се интересува може да види.

Исках да ви кажа също за Юндола, който иска може да се включи, ще публикуваме във Фейсбук.  Миналата година бяхме през зимата и се казваше “Зимна приказка на чудесата”. Сега ще го наречем “Пролетна приказка на любовта”. Вече има идеи за лектори, за занятия, които ще включим, може би, ще работим с танца повече, танца като начин за изразяване на душата и на любовта. Това ще бъде през март месец, около 15 март. Следващата среща тук ще бъде на 22-ри февруари, който се интересува, все още темата не я знаем, ще разберем, ще бъде надявам се пак така интересно.

Тук има кутия за дарения. Залата на Идея Вита вече не е безплатна за нас, така че ще помоля всеки, който има желание, разбира се, като пчелички, които носят към кошера, да остави своя дар. Да не бъде само пеперудка, която получава нектар.

Георги:
Ако има въпроси, нещо, и които иска може да излезе да каже нещо.

Silvina:
Аз много набързо говорих, но не знам дали не пресрочихме много времето.

Георги:
Сега, ако иска някой да сподели нещо и да пита.

Приятел:
Нали каза, че Любовта е на върха, а не е Истината. Как ще го тълкуваме?

Георги:
Сега ще ви кажа. Този пентаграм на Учителя е даден преди 100 години. За 100 години са изтекли сигурно 100 млрд. литри вода от Искър, обаче понеже всичко се изменя, вижте този пентаграм е бил прекрасен за човешкото съзнание от 1915-20та година. Но при 2015-та година има нещо, което се е изменило, няма начин да не се е изменило.

Първо, пентаграма, който е даден, общото съзнание на човечеството, а да не говоря на българите се е повдигнало много нагоре и не че не продължава да действа, този пентаграм също продължава да действа, защото има хора на това ниво. Но съвременния човек вече една чаша, ето вижте тук, ей това тук (в средата на пентаграма) е една чаша, нали виждате този петоъгълник. Надолу е остър, нагоре е равен, тази чаша вече, новата звезда е пълна. Тя се  е напълнила с ново съзнание и това аз съм описал във “Великия трепет” трите черти какво означават.

Трите черти са познати от много отдавна. Това са три двупосочни лъча, те са от времето на Орфей, а са си ги присвоили тангристите и разбира се, те са били символа на рода Дуло, който хиляди години управялва тази страна. И в момента рода Дуло управлява, не някой друг, но вече от духовно, астрално ниво.

Значи, Божествената Вселена е централната. Има една Ангелска и една Човешка Вселена. Трите Вселени, които са трите черти, двупосочните лъчи. Някога централния лъч е бил раздвоен, казвал съм го неведнъж, който показва материя и Дух. Значи при рода Дуло, когато са започнали да командват, някога и да ръководят, материята и Духа са били доста разделени, затова е имало цар, т.е. вожд, старейшина и жрец. Имало е жрец или шаман, няма начин без шаман. Шамана командва нещата, както видяхте и в притчата, която ви разказах. Мъдростта побеждава и се отървава царя, така че остава сина му и всичко си е точно,  като е заминал оня, който заслужава да замине по този начин, т.е. палача на двореца.

Значи, кой командва? Командва Духът, командва съзнанието, винаги е командвал, само че някога е бил леко подтискан, за да може да се даде преднина на материята, а сега тук се дава преднина на Духа, ето пентаграма. Силвинка говори за петте основни добродетели, а значи ако на моето място не седях аз, а седеше Учителя, той щеше да ви каже същите неща, за измененията. И пак ви препоръчвам да слушате неговите беседи сега, защото има една контактьорка, всички я знаете Радая от Търговище, която добре и се диктуват на нея и се записват. Учителя Беинса Дуно също диктува беседи и те са доста точни и доста ясни, и според мен е в неговия стил, само че са доста съкратени. Защо? Защо една беседа вече не му е 28, 35 и 45 страници, а е 2 страници и половина? Защото нашето съзнание вече разбира от половин дума и заради това бързо, ясно и леко, но пентаграма продължава да запазва силата си, петте лъча, които излизат и това заграждение, кръга – вишата хармония на Вселената.

Не знам какво още искате да ви кажа или ако има някакъв въпрос ще гледам да отговоря за около 1 минута. Това е новия символ на 21-ви век и на третото хилядолетие, пентаграма, макар че фактически истинския символ на Вселената, кое е? Сферата, не кръга е на духовния свят, сферата е на Божествения свят, ето, чисто и просто една сфера, една топка, нищо друго, това е. Няма нещо, което да не е заоблено и да не сферично във Вселената, макар че вътре може да има ъгли, да е тетраедър, хексаедър, октаедър, не знам какви си едри и дребни, но всичко това е сложено в сфера. В сфера трябва да слагаме и нашите думи, нашите мисли и нашето съзнание. Аз точно заради това казах в началото – деликатни, нежни, финни.

Аз се чудих защо баба ми слагаше умалителни, ама то било много просто, ама трябва да ти го кажат. Ами кокошчица, петленце, значи само с това изразяване, а не петлище, кокошище, еми ето.Българският език е толкова богат, вижте като му сложиш едно, детенце, дечко, заради това има тези прекрасни, нежни, финни, умалителни имена, слънчице. Ние също така трябва да говорим, аз ако не говоря поне излъчвам такива мисли умалителни и затова казвам… Казват за някого, ама това е юначага, той е прекрасен мъж и за мен е детенце, ами той не разбира. Защо не разбира? Ами тоя кмет, него го подвели, защото откраднал еди колко си от касата на кметството на общината. Ами ще открадне, сега какво от това, на него му е разрешено, но на духовен човек – не. Следователно, толкова му е акъла. Значи има шоколад, той отива и си го взима от масата, детето на 2 години не знае, че трябва да се плаща, не знае. Шоколадът е тука, взима си го, обелва си го и си го дъвчи.

Така че всички тези неща са относителни. Нашето съзнание е да вземем всичко това и най важното от тази приемственост, това вече е черта на благородния, да се съгласим с нещата, защото са от Бога, колкото и да ни изглеждат, а бе нелогични, неадекватни, ненормални, или както ще да ги наречем. Те не са такива, не са такива каквито изглеждат, защото на нас ни се иска едно, това да го пипнем, онова да го пипнем, може. Защото наистина Бог и Духът иска да бъдем разнообразни. Той не обича еднообразието, иска някакво творчество, та дори и целия да се накалям.

Аз много не давах някога и в семейството, ама детето го пускаш, пусни го и като е с новите дрехи.Хващаш си го за ръка и го извеждаш на центъра на площада да ходите на сладкарница, ама иначе го обличаш с чисти по-вехти дрешки и му даваш. Ама няма начин да не мине през локвите. На мен, че съм голям, ми иде така като гледам тук-таме, викам: „На зиг заг да мина през локвата“ и аз се цапам, защото никой не можеда ми каже. Вчера с ботушите си минах навскякъде, разбира се, и викам: „Ей какъв кеф ми прави“, пляс, пляс, пляс, голямо удоволствие, наистина е така. Значи това води до разкрепостеност, значи ти трябва да се разкрепостиш.

Духът не иска кафез, не иска калъп, а бе щом ти се прави нещо… Гледаш, че се търкалят по поляната децата, отиваш и се търкаляш с тях. Те те гледат и викат: “А бе този е ненормален”. Не, какво, те са ненормални, не аз. Аз защото се разтоварвам, печеля какво – здраве, емоция, радост и ангели приятели.

А седи един сухар, отвънка, който е аскет, обаче менте аскет или менте ангел, седи и вика: “Я го погледни, Изворски какъв сериозен човек е той, какъв адепт е бе? Тука с децата си играе, търкаля се по поляната като ненормален, духа глухарчета и ги гони. То този човек, не, не, това не може да бъде Учител и аз ще отида при него, ще седна, и ще го гледам”. Той иска 10 реда тука по 108, нали, големицата, да гледам сериозно, взискателно непрекъснато, ами защо да не седна в кръчмата, аз мога и да не пия, една, две, пет каруцарски ракии с индиго, нали 400 грама. Една каруцарска с индиго е толкова. Ами да пия 20 грама, да близна, обаче важното е, че съм седнал и съм го уважил, и го разпитвам, и го питам, и когато главният коняр ми каза, станах и го разцелувах. Вика: “Аз мога и да не ям, обаче за коня, който е тука пред вратата отпред, трябва да му купя, трябва да му дам хляб. Хляба точно го разделям на половината, едно парче, един комат на коня, един комат на мен”. Такава човещина, такова човеколюбие, не само към човека, ами към животните, такава хуманност, изключителна. Викам: “Браво, мойто момче, ти си истински ангел”.

Та затова ви казвам, че обикновено казвам истински притчи и истински случаи, защото ако почна да си изсмуквам от пръстите, ами ще ме гледа, ще стане нагласена работа. Знаете ли аз съм поет, обаче гледам като пиша, да пиша от раз и да ми излезе от сърцето, иначе хубаво, нагласяват. Имам много познати, някога, когато бях член на Съюза на независимите български писатели, идват и ме питат: “А бе какво се римува с това?“

Ами то трябва да ти дойде от сърцето, защо да го римуваш. Аз имам и римувани, и неримувани стихотворения. Пишеш си го, както ти дойде, дори и грубо да звучи за някой, не обезателно да има слънце, да има светлина и мир и хармония, може да има и тежко чувство, може и някой, както „Аум“току що го чухме. „Аум“ усещате ли каква мощ има? Като 9-тата симфония, значи това Аум те разтърсва от долу до горе. И когато някога имах един приятел, който ме учеше малко на поезия, ама пак ми трябваха 15 години да почна да пиша сносни стихотворения и той каза така: “В едно стихотворение трябва да има три основни неща: любов, живот и смърт”. (Люси(куче) лае) Тогава всеки ще започне да го чете. Да, Люси, така е мойто момиче, ама видя ли, обади се, браво. Да, приключваме, нали, даваш сигнал. Така, добре, много се покачи, това, което казвам напоследък е вместо молитва, която ни благослови, защото усещате ли, че слезе Светия Дух в залата. Така, Силве имаш думата за слова.

Silvina:
Ами само това ще кажа: “Без страх и без тъмнина в Любовта Безгранична”. Това са думи на Учителя.

Георги:
Аз ще ви кажа, Бог да ви благослови и всеки един от нас да бъде напълнен и препълнен сНеговата Всемогъща Любов и Божествена Светлина, и да вървим правилно по Пътя. И разберете ме, всичко ще се оправи, наистина, защото Вярата, Надеждата и Любовта вече се материализират.

Благодаря ви, че бяхме заедно и Любов, и Благодарност към всички, поклон.

Privacy Settings
We use cookies to enhance your experience while using our website. If you are using our Services via a browser you can restrict, block or remove cookies through your web browser settings. We also use content and scripts from third parties that may use tracking technologies. You can selectively provide your consent below to allow such third party embeds. For complete information about the cookies we use, data we collect and how we process them, please check our Privacy Policy
Youtube
Consent to display content from - Youtube
Vimeo
Consent to display content from - Vimeo
Google Maps
Consent to display content from - Google
Spotify
Consent to display content from - Spotify
Sound Cloud
Consent to display content from - Sound
BG Flag
Cart Overview