Духовността и Религиозността са много далече една от друга, колкото интелекта от интелигентността.
Интелектът е: човек знае много неща, но не е духовен, не е интелигентен. Роденият природно интелигент е чудесен човек. Имаш ли интелигентност, имаш Морал. А интелектът – може да си много интелектуален, но нямаш Морал.
Знаете ли, гледам ви и ви се радвам, че искате да лекувате недъзите на обществото, да излекувате обществото, но нито един от вас не каза да се излекуват власт имащите и техните души, а аз лекувам душите, десет години ще станат /откакто го правя/. Стефан ми е приятел и заради него, честно казано, дойдох, не заради това, което ще чуем и което ще видим. Заради Приятелството. Заради Любовта и заради Приятелството, заради Светлината и заради Бога ще отида пеша до Северния полюс. Казвам се Георги Изворски и не си хвърлям думите на вятъра. Да.
Без Морал няма здраве, без Морал няма живот, без Морал няма власт, няма нищо нищичко.
И нищо не чух тук. На едно събиране в Пловдив, Коцето ми е свидетел, бях между политиците и казвам: “Вижте, ако вземете случайно властта, искам да започвате всяко едно заседание, всяко нещо на парламента, което го правите, с една молитва към Вселенския Разум и да го завършвате”. Аз правя това и които го правят, са здрави, богати и щастливи. Аз съм здрав, богат и щастлив. Толкова богат! Бог ми дава колкото ми е необходимо и съм предоволен. И мога да направя душите на хората, когато оздравеят, да стават здрави, богати и щастливи.
Идва един богаташ при мен /много хора от целият свят идват, десетки, стотици, вече са хиляди/ няма да казвам от кой град, милионер.
Познавах седем бивши милионери и сега са щастливи хора, не са милионери, но са щастливи. Аз съм бивш мотоциклетист, рокер, бивш пилот на леките апарати, бивш ловец и рибар. Сега муха не убивам. Зная колко е ценен живота. Нямам думи! Платил съм за всичко кеш. С най-големите физически страдания и с най-големите душевни страдания и изпитания. Всичко е написано около моята личност, изпишете ми името и ще видите всички легенди. Може би половината не е вярно, но половината е вярно.
И така, идва този човек и казва:
– Имам един завод, имам колбасарски цех, имам строителна фирма, обаче не съм щастлив. Една църква направих за хората, около сто и петдесет хиляди евро.
Сега, зная му имението, двора, сто декара къщи, вили, замъци. Отговарям му:
– Добре, чудесно, но знаеш ли моето момче, кой влиза в нея?
– Ами аз и приятелите ми да ходим да се молим.
Казвам:
– Мислиш ли, че там е Всевишният? Ти ще кажеш една молитва, дядо поп ще каже, дядо папа ще каже и дядо патриарх, и аз ще кажа една молитва, да видим кого от нас ще послуша Господ.
Защото ако кажа една молитва както трябва, сега както е ясно, ще завали дъжд до един час, не се шегувам. Но не бива човек и да се намесва в природата току-така. Заради това не искам да правя факирски работи, трябва да има повод за нещо в името на нещо и в името на човека. И му казах:
– Ти няма с какво да си осмислиш живота. Защото сега си купи “Harley Davidson”?
Иаз исках да имам такъв мотоциклет, но нямам, имам една моторетка “Simson” осемдесет и пета година и тя не е моя. Синът ми има колело и дрехите на гърба, обаче съм здрав, богат и щастлив. Не съм беден, болен и нещастен. И му казвам, че трябва да си осмисли живота и всичко ще бъде наред.
Казва, че си купил мотоциклета, докарали му го и на втория ден направил една обиколка около нашия град с “Harley Davidson”, вкарал го в гаража и го забравил.
– Ами да! Яхта можеш да си купиш, самолет… и аз искам четириместен хеликоптер…
– Ами да ти купя.
– Но аз не искам да ми купуваш, искам ти да си щастлив!
– Как?
– Осмисли си живота с една велика кауза, една велика идея. Защото поговорката е “Ако искаш да стигнеш върховете, цели се в звездите”. Ще имаш една много голяма идея и тогава.
Идва една жена и ми казва:
– Георги, знаеш ли, аз вече съм много духовна.
Казвам:
– А, чета ти мислите, искаш да станеш Майка Тереза, защото вече пътуваш из Вселената, отворено ти е толкова /много/ като на мен, всичко е точно.
И тя пита каква е нейната мисия, каква е нейната задача, като си мислеше, че кой знае какви неща ще й кажа.
Божествените неща са прости, гениални, съвършени, само на една ръка разстояние от нас, но ние не ги виждаме.
И питам:
– Какво работиш, моето момиче?
Тя е някъде към шестдесет години и отговаря, че е готвачка в Гърция, в една закусвалня или ресторант. Сега, питам я иска ли да стане светица и тя ме гледа сериозно, ама сериозно. Казах й да ме слуша внимателно, че без Морал не се става светия, не се става изобщо човек.
Още сме далече от човешкото естество и имаме полу-скотско съзнание. Казвам го отговорно, казвали са го и други преди мен духовни просветители, защото е така.
Щом се убиваме, щом ядем месо, щом пием, щом играем хазарт, всички пороци, които са изписани от църквата – алчност, горделивост, завист и незнам какви – щом ги имаме, не сме човешки същества, тепърва отиваме в това измерение, което се казва четвъртото човешко. Сега сме в скотското измерение, макар и накрая.
И казвам:
– Моето момиче, ще отидеш там и ще започнеш да готвиш за всички без раса, пол, възраст, образование, социално положение, като за собствените си деца и внуци. За манджата ще се грижиш и ще влагаш любов. И още в този живот ще станеш светица.
Това й е мисията? Защото и най-малкото поточе има велика мисия – пълни морето, както река Дунав.
За Господа няма малки и големи неща, има справедливи и не справедливи.
Има точни, морални и неморални. Висшата неморалност, която е арогантната неморалност, бруталната неморалност се казва мерзост.
И аз бях доста възмутен и бях учуден, че Куба е подписала наредба за разрешаване на еднополовите бракове. Това умът ми не можа да го приеме. Защо? Ще ви кажа. Защото всичко, което е неморално, противо-природно и срещу Божественото, е против човека, но както и да е. Цяла беседа няма да изнасям, мога да говоря двадесет и четири часа непрекъснато с абсолютни примери. Има хора, които са ме слушали и знаят за какво става въпрос.
Искам да ви кажа за Морала, няколко думи само. След 2012-та година Небето, в което трябва да вярваме искрено и честно, започва да спуска един Принцип на Справедливостта и на Морала. Без този Принцип светът няма да може да съществува, той просто ще си замине и наистина, ще започнат да остават само истински моралните хора, истински.
Само ще ви кажа това, разберете. Пак казвам, не разбирам от политика, от държавност, от бизнес, от банково дело, даже от селско стопанство, садя овошки и домати. Но разбирам от души и там вече, където и да ме бутнете, ще ви кажа. Разбирам и от болести, които се прехвърлят върху физическото тяло от душата. Разберете ме, убедил съм се в едно – всички адепти, всички духовни учители по цялата Земя го казват –
с каквото и да се занимаваш, независимо с какво, къде и как, трябва да влагаш сърцето си, т.е. да има любов.
Ще ви кажа само едно изречение с обич към човека и към човечеството. Лидерството, командирството, шефството, управленчеството дори на най-малкия колектив, на една фирма от двама човека, е опасно. Опасно е, убедил съм се и съм го видял с очите си. Заради това са били обичани Александър Македонски и Наполеон, защото са спали във войнишките палатки, хранили са се от войнишката манджа и под куршумите са стояли, особено Наполеон. Отива и пак командва.
Александър Македонски прави следното /което е Морал/ – сто и петдесет хилядната армия минава през пустинята и сипват от меховете по една капка и помощникът му занася една златна чаша пълна с вода и казва: “Ваше Величество, заповядайте тази чаша пълна с вода”. И той пита дали има вода за армията. “Не, Ваше Величество, но събрахме от войниците”. А той отговаря: “Щом няма вода за войниците, няма и за мен” и изсипва чашата на пясъка.
Така! Четох наскоро как се става лидер.
Лидер се става с абсолютна саможертва.
И четох за един терористичен ръководител в затвора. Не случайно ми пада едно парче от вестник ли бе, страница ли, не зная и няма значение. Започнах да чета, пишат му името и чета, че в затвора еди кой си там, от арабския свят, за какво бил затворен и аз не си спомням, но пишеше, че той винаги си разделял вечерята и храната с най-слабия. Давал си завивката, когато ставало студено, а той мръзнел. Затова станал сега известен терористичен ръководител.
Петнадесет години съм бил учител по времето на социализма и всеки час на класния ръководител – пет минути за религия. Нямаше Богослов, нямаше нищо в училищата. Казвах на децата:
– Вижте какво, искам да ми задавате въпроси, да ви кажа как стои организацията в Невидимият Свят, който не го виждате.
Пет минути. Хиляди пъти щяха да ме уволнят, хиляди пъти. Нали знаете как бе забранено да се говори за религия, ако ме разбирате и ред други работи.
Сега като казах, че възпитанието е по-важно от обучението – човек може да се научи, но възпитан трябва да бъде. Младото поколение трябва да се възпитава, да се възпитава в дух на Добродетели и от малки. Когато възпиташ, възпитаният човек усвоява бързо знанията, но един невъзпитан – не става. Това е, което мога да ви кажа.
Нямате си представа какво става с човек, който е неморален. Аз имам такива случаи с хора, които идват при мен. Един идва и ми казва:
– Георги, абе знаеш ли какво? Аз съм така и така… но защо ми се струпват разни беди – кракът ми се схвана, не знам какво, толкова болести…
Отговарям му:
– Слушай, чакай да те сканирам – жестокост към хора.
Откривам – жестокост към хора, жестокост към животни, убийство и самоубийство, извратеност, обаче тези, които са половата извратеност, сексуална, значи содомски грехове, полов контакт с животни, не говоря само за полов, в стари животи. Като гледам, става ми лошо и казвам:
– Ами как сега ще си здрав? Няма да си здрав. Още от предишния минал живот ти се води кармата, тя ти се трупа и сега дойде време да я изплащаш, няма начин!
И казва:
– Е как, аз съм толкова свестен към хората, към приятелите и към всичко!
И аз втори път му задавам въпроса, защото ако може да излъже Господ, ще може да излъже и мен. Да, имам его и аз не го крия. Втори път и трети път, и аудиенцията свърши.
И той казва:
– Аз съм бил в силовите структури и особено много обичах да бия мургавите.
Ами той сам се наказва с жестокост към човек, жестокост към животни, към дървета – дърветата имат памет, помнят. И Горе ти се пише минус. Няма това-онова, защото и те имат душа. Може да е нисша, но е душа, а Всевишният гледа и записва, това е цялата философия.
Значи, не искам да съм на мястото на никой, който е вършил неморални дейности, но имаме една беседа в Пловдив, която се казва “123-те гряха” и идват след беседата някакви хора и ми казват:
– Георги, аз не знаех, че това е грях. Обещах на един човек да изпълня обещанието, а не съм. Не знаех, че като не си връщам дълга и лъжа държавата…
И аз му казвам, че ако иска да бъде здрав, богат и щастлив трябва да стане най-честния, кристален. Държавата може да те лъже, може да те изсмуква, каквото и да е. Данъците – отиваш и ги плащаш, и всичко като нормален човек, от „А“ до „Я“.
Тогава всичко онова, с което си ощетен, Бог ще започне да ти го дава.
Ще ви кажа една тайна такава, езотерично-окултна. Много обичам /и в това съм се убедил/ да бъда охулен, ощетен, оклеветен, осъден от хората и т.н. Наистина е така, каквото и да говорят по мой адрес, гледам да казвам: “Господи, да бъдат живи и здрави, прости им ако може”. Но кака Карма не прощава и така.
Когато съм аз ощетен, особено имуществено, някой ме е завлякъл с пет лева, не го правя на въпрос, не отивам да се бия в гърдите, казвам “халал да са им”.
От един ден до десет дни получавам петстотин лева – едно към сто за черните ми очи. В това се е убедила Силвина, с която живеем много години заедно и ред други хора.
Казвам:
– Видяхте ли сега, когато си честен и почтен и простиш от сърце, простиш на онзи, който ти го прави?
Както разпъват Иисус и Той казва: “Прости им Отче, те не знаят какво вършат”.
Убиват свети Стефан с камъни и Той казва: “Господи, не им зачитай този грях, защото те тези камъни ги хвърлят по мен”.
Е! По-голямо великодушие и благородство няма.
Така, както и да е.
Всеки живее според собствения си морален кодекс, но все пак трябва да вземем да го синхронизираме и да мине в унисон с Божествените и с Природните Закони.
Ако си мил с природата… Където имах напоследък мероприятия или изяви – капка дъжд не падна, а удави всичко наоколо. И питам: защо?
Всички, които са дошли, а те са стотици хора и казвам:
– Виждате ли сега? Като кажа, че ще грее слънце, ще грее. Защо? Защото удрям три молитви на Господ и става.
Но не го правя за мен, а за сто човека. За сто човека можеш да направиш чудо, иначе си егоист, ако го правиш за себе си. Значи Бог те поддържа поради тази причина, природата те поддържа, тъй като ти си честен и справедлив човек. И тя /ако си й приятел/ ще задържи градоносния облак, както го е задържала. Имам толкова случаи и сега мога да ви говоря с дни и то от първо лице, случили са се чудесата с мен.
И затова съм повярвал в Онази Велика Сила, във Вселенския Разум и затова Му служа с ум, сърце и воля всеки ден. И ако ми бе забранил да дойда тук, аз нямаше да дойда. Но Той ми разреши да дойда тук, защото Му служа, моят живот вече е даден на Него, аз нямам нищо свое, всичко е Негово. Както и ние си мислим, че е наше.
Не е наше нито здравето, нито живота, нито децата, нито къщата, нито колата. Кое е наше – нашият собствен опит –
това е топло, това е студено, тук боли, там пари. Всичко останало е на Господ и ако поиска, ще ни го вземе за секунда. Както взе от един богаташ, който имаше три мола и жена му казва:
– Георги, помоли се, седем дни е в кома, моли се за него да излезе, Господ да го излекува.
Той имаше инфаркт и инсулт. Излезна за петнадесет минути от комата и след това плаче и казва:
– Леле, сега да имам живот и всичко ще оправя.
– Е, да, но защо сега, когато вече мина и замина?
След петнадесет минути се пресели в отвъдното. Три мола… и когато му казвах да направи някаква благотворителност или друго, аз само му предлагах идея, той питаше само колко ще спечели от това. Ще продаде баща си и майка си за печалба. Е, не става, отиде си.
