Приятел:
Радвам се, че сме заедно на това прекрасно събитие. Знаем кой е лектора ни, водещият ни на събитието и веднага, за да не сбъркам нещо, ще го цитирам: “Щом сте тук, значи е трябвало да бъдете тук. Така е трябвало да бъде. Вие сте точните хора.“ Ще взема неговите думи. Днес е и Денят на Земята официално, така че предполагам е двоен празник.
Пак ще направя един цитат на една моя приятелка: „Да добреем в Добрич.“ И ще оставя Силвинка и Георги, те са по-словохотливи от мен. А, а преди това Десо и Радо имат едно специално музикално изпълнение поздрав за Георги и за Силвина и за всички нас.
Децата пеят и танцуват
Silvina:
Благодарим, приятели, че споделяме тази вечер. Благодаря на Радост, на двете любими приятелчета, на Наско, на Мариана и въобще на всички, които помогнаха днес да бъдем тук и да чуем словото и разбира се, да представим и новата книга на Георги Изворски, посветена на творчеството и на Димитър Казаков Нерон.
Днес си мислих по случай Деня на Земята, че абе неслучайно някакси ние, когато правим срещи, винаги се оказва, че тази дата има нещо знаково и важно, за мястото, където сме. Ето в Деня на Земята, ние сме в най-плодородната и красива българска земя и това сигурно не е случайно.
Не е случайна днес и тази градушка, която падна, може би не над целия Добрич, но там където ние бяхме, което е близо до парка, и затова може би ще поговорим малко.
Ще ви поздравя с една песен, която Наско е написал и тя е прекрасна, защото в нея са закодирани и петте Божествени Принципа като думички, като вибрация – Любов, Мъдрост, Истина, Справедливост и Доброта. Това е „Ода на Радостта“. Това е текст наш, български към „Одата на Радостта“.
Хей, деца на Светлината,
днес събра ни Любовта,
днес душите ни се сбраха
за Доброто на Света.
Свята Мъдрост на Отца ни
с Истина ще ни дари.
Правдата така желана,
по Земята да твори.
Хей, деца на Светлината,
днес събра ни Любовта,
днес душите ни се сбраха
за Доброто на Света.
И доброто на света в град Добрич, града на добрите хора. Дано и ние с това, което имаме да споделим, допринесем това Добро да порасне още повече. Толкова от мен сега. Благодаря ви.
Георги:
Мили приятели, Благодаря на Всевишния, както винаги, че ни е събрал. Благодаря и на вас, че дойдохте тук и всичко си е наред. Когато ви питат какво е Добрич, Силвина е права –
„доб“ е винаги от ДОБРЕ. ДОБРА СЪДБА е в буквален превод от старосанскритски, а „рич“ е ричмънд, БОГАТСТВО и досега е останала сигурно думата на английски,
тъй като в „Ричмънд парк“ в Лондон си пих ричмънд кафето и много ми завиждаха, ама голяма работа. Значи БОГАТСТВО НА ДОБРОТА, Богатство на ред работи.
Имената не са избирани случайно. Вчера бяхме недалече от Сугорово и аз минавам и гледам, че Сугорово е кръстено на генерал Сугоров. А Вълчи дол си е Вълчи дол, хубаво място на вълците и на дола.
Лично аз бих сменил някои имена, но понеже са стари, те си остават, но винаги в Астралното пространство и в Божественото има смисъл името, топонимията на едно селище.
Има ли вътре „черно“, не е кой знае колко добре. Или в историята му има някакъв белег, някакъв нишан, нещо, което не е било чак толкова добро.
Вчера говорих дълго време за Черни връх. Аз съм казвал неведнъж на Витоша защо е Черни връх?
Най-високият връх на Витоша е Черни връх, защото тя е единствената планина, където черното и бялото са 50 на 50. Тя е планина на квадрати – черни и бели, като шахматна дъска. Всички останали планини са прекрасни, т.е. 90% са хубави и имат 10% тук-таме така наречените негативни места. Е, не е на негативна енергия. За мене не е точно така, но така го казвам.
Но Витоша… Аз съм я обходил от край до край, особено когато бях още ученик. Много често се качвахме – тука ми беше добре, на 100 крачки не ми е добре, на там пак не ми е добре, тука ми е добре, по-натам пак ми е добре, размесване. Това е единствената планина – Витоша.
Не говоря отдолу какво има и какво казват някои от колегите – има ги тези работи. Дали са точно така – подземия, сумати пещери, лаборатории, хангари за летящите чинии от другото измерение. Има ги тези работи, има леко изменение във времето и поради тази причина все още не ги виждаме, ама времето ще се уеднакви и ще бъдем свидетели след година, две или пет, или десет, или петдесет на чудотворни неща, защото другото измерение има такива неща, за каквито е бедна човешката фантазия. И аз не 24 часа, не 48, ами стотици часове да ви говоря, не мога да ви изброя и една стотна, и една хилядна от това, което там ще видите сами. Интересно е.
Така.
Планините в България – преди малко казах, че Родопите са планината на ЛЮБОВТА. Рила е планината на МЪДРОСТТА, разбира се, и на Женския Принцип. Тече много вода – хубаво е, но и в тази вода, в която има събрана много Мъдрост, много информация. Затова Учителят ги е водил там. Пирин е ИСТИНАТА.
Гръбнакът на България и на Балканския полуостров са Балканите, Балканът – Стара планина, но това е Принципът на СПРАВЕДЛИВОСТТА.
Тези работи ми висят като пет лъча на врата /посочва пентаграма си/. И последното е ДОБРОДЕТЕЛНОСТТА, ДОБРОДЕТЕЛИТЕ – онези, които трябва да работят. Това е.
Всички планини в България, всеки един хълм, който е над равнината, е ДОБРОДЕТЕЛ, малка или голяма.
България е осеяна. Има стотици, а може би и повече виделейки и пирамиди. Вече хората ги знаят и посветени и непосветени. Има и пазители, и непазители. Има пирамиди цели и без пирамидони и с пирамидони, подземни, пресечени – всякакви – пълни със съоражения. Това е разликата между прекрасните египетски пирамиди и братята египтяни, които си мислят, че там има нещо и че са били гробници. О, Боже!
Най-малкото е несериозно да си мислим ние, когато са строени и онези пирамиди и нашите, и около 35, 36 хиляди години, там някъде, те са дълбоко под Земята или са в Черно море. Няма защо да ви казвам, аз съм ги казвал тези факти поне пет или десет пъти, съм ги споменавал, но горе-долу, за да знаем за какво става въпрос и горе-долу да навлизаме в нещата, а нещата идват към нас или ни гонят и ние трябва да бъдеме в крак с тях.
Нещо практическо винаги искам да кажа, за да може да ни бъде от полза, когато го приложим, за да можем да бъдем винаги здрави, богати и щастливи. Ама на Земята не сме дошли точно затова.
Тука сме, за ДА СИ НАУЧИМ УРОКА и трябва ДА ПОЛАГАМЕ УСИЛИЯ, колкото повече усилия, толкова по-добре.
Ама как така? Колкото повече мъки ни се струпат на главата, толкова по-добре. Ами защо? Значи Господ повече ни обича.
И още нещо да ви кажа. Колкото повече труд, мъки, неволи, изпитания и страдания, след това бонусите са много големи.
Вижте един пример, който е пред вас, който си седи тука, а е минал през такива неща, че Орфей като слезна в ада да види, нали, ада специално на мене щеше да ми изглежда парче от рая. Така самият Учител Беинса Дуно казва: „Вие не знаете аз през какво съм преминал, за да бъда Учител.“
Ей, много късно го разбрах, прочето го това изречение в неговата книга „Божественият човешки свят“ , обаче не ми направи впечатление, ама аз още бях далече от Посвещението.
Чета книгата, като какво да кажа, както си чета вестника, какво запомнил, какво не запомнил, какво ме интересува.
Да, ама после всеки един ред, всяка една дума, всяко едно нещо вибрира и то е казано точно на време и точно на място, както сега нито един от вас тук не е дошъл случайно и толкова. Може да сте 30, 40, 50 човека, но елит. Ама какъв елит? Еми елит на духа. И точно тук сме заедно, за да свършим някаква работа. Ами човек си мисли, че когато се събира с духовни хора нещата, които вършат те, не се виждат, но са изключително важни.
Първото нещо е, пак го казвам и вчера и онзи ден и до тука пет пъти, Иисус казва: „Където двама или трима са се събрали в мое име – черно на бяло – там съм и аз“.
Ние тука сме 50 човека в негово име, или дори ако не вярваме всички 40, 30, 20, важното е да сме трима в негово име, а ако са 30?
Тази мощ прави така нареченият егрегор или егрегория, както и да е. ЕГРЕГОРИЯ е заградена част от пространството, трако-българска дума. Идеална – ЕГРЕГ. Всички езици на земното кълбо произлизат от трако-българския.
Няма нищо грешно. И не само това, всички култури, всички цивилизации, всички социални неща. Ама как така? Ейй, толкова много повдигам българите, защото е тука! То е така. Ама аз не го казвам, за да повдигна духа на вас или на мене. На мене ми е все равно. Аз знам кой съм, откъде съм, защо съм, и такива работи. Не винаги ушите са достойни да ги чуят, но вече е време да казваме все повече и по-голямо количество Истина. Значи Истината започва да прозира, че България не е току-така.
Още преди пет години написах в една моя книжка следното изречение: „България е трезорът на света и властимащите го знаят много добре.“
Какво е трезор?
Съкровищница, банка, ама не като тези банки-менте, ами истинската банка.
Отдолу има такива несметни съкровища наистина, че е бедно човешкото въображение просто да си помисли за това – и естествени, и неестествени, но са събрани.
Всяко едно СЪКРОВИЩЕ работи на една своя честота и вибрация и излъчва, тъй като вътре има бисери, диаманти, злато, сребро, платина, силиций – не знам какво, благородни метали и минерали. Вибрацията, която излъчва е точно определена, за да може да съществуват световете.
То не е случайно. И ако един неразумен ръководител или иманярин и какъвто ще да е с посредствено съзнанийце, елементал отиде и премести това съкровище, ама само на пет метра да го премести, на петдесет или да го вземе, той размества основите, които крепят ВСЕЛЕНАТА, ама не че крепят земното кълбо, не че крепят Слънчевата система или Галактиката – ВСЕЛЕНАТА.
Е, кой ще го допусне това? Защото тази вибрация, която е невидима и която я излъчват, тя става тип стълбове, тя става колони, става трегери, става бетонни плочи да кажа, или каквото и ще да е. Това е.
Другото, което крепи Вселената, е ЖИВАТА СЪЩНОСТ и ЖИВАТА ЕНЕРГИЯ НА ХОРАТА, на нас.
Защо?
От това се дава живот на всички Богове, Божества и същества и каквото излъчим, нашата енергия, особено, ако е хубава, отива и се влива с Реката на Светлината и Живота. Това съм го казвал десетки пъти.
И този ЕГРЕГОР, който го правим тук, той започва да работи самостоятелно, започва да осветява тази зала, този комплекс, този регион, парка, тази махала, този квартал, този град и после започва да расте все повече и повече толкова, колкото ние сме по-големи апостоли и служители на Светлината, толкова нашата вибрация е по-мощна, по-силна и той започва да се разширява.
Мислих си аз така още в началото, като ме обучаваха преди много години, и си виках: „Абе, тези работи – как може един нищо и никакъв човек изведнъж оттук да прати енергия в Америка, до края на света? – чета там и викам – Няма да стане. Не е така. Това са приказки.“
И аз си мислих, че са приказки. Дойде време да разбера това. Когато казвам – тези трима души това направиха, много голямо нещо за света.
Друнвало Мелхизедек пише: „Ние, трима души, отидохме в една пустош – там не знам къде си с кола – и направихме една меркаба, т.е. една електромагнитна, т.е. една светлина квантова сфера, която беше голяма 3000км. И понеже беше 3000км. веднага дойдоха военните като видяха, че там има някъде енергиен център, но те не знаят кой го излъчва и мислят: „Я лятяща чиния е кацнала, я нещо е станало.“ Моментално дойдоха няколко военни хеликоптера и започнаха да кръжат над гората, където бяхме ние.
Трима души един до друг, хванати за ръце. Ауу, после разбрах, че аз единствен правя това, което те тримата са го направили, че и не само 3000км., не 30 000км., а десетки и стотици хиляди светлинни години, защото меркабата като я пусках, когато ме научиха как, не опираше на планетата, не опираше и в Слънчевата система и в Галактиката, а опираше в тази Вселена накрая, пуфф изпратих дотам.
Не искам да ми вярвате, чисто и просто ви говоря една хубава приказка, за да започнем беседата.
Така искам тука да протече малко по-различно, не че кой знае колко по-различно, но хубаво е понеже две години не сме идвали в Добрич, нали така Силве?
Silvina:
Една.
Георги:
Добре, значи една и значи не знам какво точно искате да ме питате. Сега официално правим това турне, представяме книгата „Аз и Пикасо“, която имаме. Наистина е изключителна, няма да казвам аз, че съм я писал, и другата, която е „Шепа слънце“, която също е изключителна поезия, така да кажа. Не го казвам аз, казват го литературните умове и онези, които умеят да четат и да ценят поезията, разбира се, обикновено на 10 човека 1 се занимава горе-долу с поезия, или пише и чете.
Някъде бяхме, двадесетина души имаше, взема се „Аз и Пикасо“ повече от половината бройки, аз гледам както са натрупани. Двадесет бройки са в пакет, само една книжка останала – с поезия. Добре, хубаво, съгласих се, защото не бях прочел нищо, просто си седи там поетичната книжка. Тя излъчва вибрация, ама не всеки може да я усети и да види. Заради това, сега намислете си въпроси и като ви дам думата ясно и кратко ще отговарям, защото наистина времето е така събрано и кондензирано.
Но ако имате някакъв въпрос, вместо аз да ви говоря сега и да ви изнасям една мистично, окултно-езотерична беседа, по-добре, който има въпрос моментално да ми го каже и този въпрос, ако някъде аз не съм отговорил или някой учител не е отговорил в книгите си, ще отговоря, или човека няма време да прочете някъде, аз ще гледам да му отговоря с няколко думи или с няколко изречения, тъй като и това може да се случи с човека, той просто няма време, интересува го този въпрос.
За онова, което мисля за 100% в никакъв случай не е говорено, аз гледам да говоря за 99-я%, но за около 85-90% за окултните неща на земното кълбо е писано, много различни неща, но от различни гледни точки, и най-вече не е 100% от истината, защото Истината е плаваща, относителна и т.н., а и за момента за човека, който пише е така, но тя започва да се изменя след време.
Остават ВЕЧНИТЕ ИСТИНИ: ДА СЕ ОБИЧАМЕ и ДА БЪДЕМ ЧОВЕЦИ ЗА ВСИЧКО. Да не смачкаме червея, а да го прескочим, като е на пътя.
Онзи ден видях една костенурка, ама аз не я видях най-напред, Силвинка я видя, вика: „Една костенурка пресича тука бавно.“
Така, сега ще ви кажа, добре,че не спрях да я вземем. Тя вече беше пресякла, може би, половината път, а искаше да преминава там, нека живее животното.
Сега веднъж един гуро и един ученик вървят по един асфалтов път и виждат един охлюв и ученика вече спасява всеки живот, отива, взима охлюва и на където се е насочил пренася го 2,3 метра до края на асфалта и го оставя там, същата посока. Връща се и учителя го поглежда и му вика там неговото име:
– Джон – американец някакъв – не направи добре, ти се намеси в нещата.
Сега, той отива хваща охлюва и го слага на същото място и гурото му вика:
– Е, сега още по-зле направи. Ти си нямаш представа каква огромна грешка направи.
– Защо?
– Абе, мойто момче, докато отидеш и се върнеш два пъти, мина една минута.
За една минута процесите, нещата във Вселената и у нас се изменят толкова много, колкото, ставам банален като казвам, че е бедна човешката фантазия, ама тя е бедна, защото не вижда за какво става въпрос.
Знаете ли, че само от тези жестове, като се измествам, всички лъчи, които излизат от тук, под формата се изменят, само като си мръдна на 1мм. пръста. Значи той два пъти побърква природата, не един път. Прави една грешка, отива и го мести там, но втори път прави втора грешка и вече грешките стават с натрупване и се уедряват. Как? Всичките сте абсолютно интелигентни, интелектуални, хора с образование.
Значи, една грешка е, ако на 360 градуса – този пример съм го давал – аз се измествам с 1 градус, тогава тук съм тук, на хиляда километра, разликата ще е 100, на 10 000км ще е 1 000, обаче ако направя тази грешка и изместя със два градуса, колко ще бъде грешката на 1 000км, или на 10 000 – 2 000км, а точката ще остане тук, значи аз двойно повече греша.
Разбрахте ли сега, защо онзи гуро е направи забележка на ученика си?
Това са нещата от света, но знайте, че
МАЛКИТЕ КАМЪЧЕТА ОБРЪЩАТ КОЛАТА!
Значи като бях студент и специалността ми накрая за дипломната работа, какво беше, беше диалектология. Колко диалекта има в България, правя на един диалект всичко, но докато стигна до диалектите, когато събирах материал, хиляди думи за този диалект, той беше един такъв шопски диалект, че ако почна да говоря е като трънския, никой нищо няма да му разбере, с преводач, направо с преводач, обаче събирам и записвам народни пословици и поговорки и песни. И затова
всички народни пословици и поговорки, които сте чули са абсолютно верни. Те са проверени хиляди години и то не от кой да е народ, а от Духовния български народ и са запаметени.
„Малкото камъче обръща колата!“, не голямото. Голямото ще го видиш, ще се удариш в него, ама малкото уж седи, уж малко, уж ще го прескочиш, уж на далавера ще си, ама ядец. Колелото стъпва отгоре и колата се обръща.
Аз лично съм се обръщал с товарен камион, но по друга причина, просто грундът, където изсипваме, караме пясък, поддаде и камиона „КРАЗ“ 15-20 кубика се обърна и аз бях в кабината. Както и да е, нищо ми няма. То е желязо, то е танк.
Защо? Защото чисто и просто съм стоял много близо до края, едната гума навън, в пясъка поддаде, а не е натъпкан хубаво, той е просто изсипан. Значи какво трябва? Да внимаваме! Ама за пътя, за грунда, за основите и т.н.
Непрекъснато ПРИРОДАТА и НЕЩО ни подсеща.
Какво ни подсеща аджеба? Да обърнем внимание на строителството. Десет етажен хотел във Варна – Буф! Ами значи започваме моментално да мислим за какво става въпрос – за всички строежи, които ще отидат в морето със свлачища.
Еми почват, аз още преди пет години като предрекох наводненията и свлачищата и че язовирите трябва да започнем да ги изпускаме, не стана така.
Колко, добре, че малки язовири скъсаха стените. Не искам да съм лош пророк, ама тези работи съм ги казвал. Защо Защото те витаят във въздуха, те се усещат. Значи ДА ВНИМАВАМЕ, ама толкова да внимаваме, че аз онзи ден им показвам хубавия си показалец като ме опраска вратата на собствената ми кола, квичане, разбира се, то много боли вратата като те удари и ти като го държиш вътре.
Обаче, аз викам добре нещо. „Благодаря – викам – Господи!“
Винаги Му „Благодаря!“ моментално щом ме чукне. До няколко секунди: „Благодаря!“ Повече – не. И с удоволствие! Знам, че има някаква причина.
После вярно, че е така и си премислям или има да бъркам нещо напред, или в момента бъркам, или съм направил нещо, ама не отдавна, а преди една минута или преди един час.
Минава някой и аз случайно по някаква много странична причина не съм му изпратил Любов. Мене ме наказват и за това! Аз понеже съм спрял за момента да излъчвам това, което би трябвало да излъчвам нон-стоп зиме и лете, денем и нощем. Не 24, а 25 часа в денонощието от мен трябва тук от меркабата да излита само енергия, която е златисто-бяла и като погали някого, онзи да се разтопи и да му се придреме и да заспи. Ама не и на волана.
Защото пътуваме с моя приятел Коцето за морето сутринта много рано, по магистралата и аз викам:
– Коцко, ти карай, мойто момче, аз ще подремна.
И сега, Коцето много духовен, източни, западни, не знам какви практики от целия свят практикувал – йоги, чигуни, рейки и сега вика:
– Ти застана така, подпря се на страничното стъкло, затвори си очите и започна бавно да дишаш, и на мен в следващата минута почва да ми се приспива.
И вика:
– Сега между мен и Георги ще направя преграда, която е толкова яка и здрава, психотронна преграда, енергийна, която са го учили във всички окултни практики на Изток и на Запад.
Вика:
– Пускам една преграда, ще я удвоя. Удвоявам преградата, три пъти, обаче от тебе нещо излита и ме бие в главата и ми се приспива, и най-сетне пробих преградата с лакет. – И аз усещам, че някой ме буди, аз леко съм се унесъл. Слънцето вече почва да изгрява на хоризонта, и вика – Слушай, или спри да спиш или да отбия някъде да преспя 10 мин, защото ще изхвръкнем от пътя. Очите ми така се затварят, че аз повече не мога.
Викам:
– Добре Коцко, на първата бензиностанция спри, да слезнем, да пием по едно кафе, да се измиеш, да пощракаме, ако трябва и аз да покарам малко нататък. Аз мога да спя, мога и да не спя.
Аз съм винаги нащрек и съня много рядко да ми дойде до главата наистина, ама тогава сутринта почва да напича, топло и викам: Чакай да подремна някоя друга минута, но той не можал да издържи.
Това е другата страна, не всеки има такова излъчване, разбира се, но нека си спи, който иска, вие си карайте.
И пак казвам
най-малките знаци и белези, които почва да ни дава живота, ние трябва да се съобразяваме с тях.
Понеже вече не сме случайни. Ако някой смята, че е случаен и че не си върши работата, той просто се лъже.
Всеки си е на точното място, в точното време и изпълнява точно каквото трябва и не трябва да се дърпа от това, а да гледа да го изпълни добре, много добре, ако може и отлично и идеално, но да го изпълни.
А когато започва да му дотежава наистина много, просто да казва: „Господи, ами много тежък товар ми е.“, тогава Бог ще го премести и ще му отнеме от товара и ще го облекчи и заради това практически какво е нещото. Веднъж в „Идея Вита“ едно момче ме пита:
– Ти, Георги, каза, че ако една седмица можем да издържим без да пускаме никакви лоши мисли от главата си, никакви лоши чувства и никакви лоши действия да не правим.
Ама да не спираме колата да не я спираме точно пред входа, пред стълбището, дори и да я разтоварим, ще спрем на пет метра, и повече ние ще се натоварим и ще направиме усилие, а не идваш и хоп пред входа, другите не те интересуват, те се бутата до колата ти, от тук и от тук я заобикалят, локви, кал, това-онова. Всеки един българин е свикнал моментално да благославя, ама какви благословии, дето като ти дойдат до главата, да се чудиш от къде са ти дошли. Най-малкото ще те хване грип и викаш:
– Ама аз нищо не направих.
– Как нищо не направи? Ти си направил толкова щуротии, къде и каквото е, към природата, към ближните, към вселената и към всичко разумно, че нямам думи. Разбираш ли, дори и като прескачаш една локва, ще я прескочиш, няма да я размътваш, водата вече се утаява долу.
И на мене ми е правило удоволстиве с ботушите праз и през най-голямата вода. Да някога като бяхме малки. Значи,
ВНИМАНИЕ, ВНИМАТЕЛНО, НЕЖНО, ФИННО и ДЕЛИКАТНО. Мина времето на насилието на остротата, на агресията. Мина тотално! За нас, съвсем е минало!
Има още съзнания, които ще ги кара още 100 години, обаче не искам да съм на тяхно място, защото те непрекъснато ще бъдат шамарени и няма да знаят защо.
Скоро говорих с един приятел, той 5 медицински академии, болести и това-онова, толкова много работи му се струпват, но той продължава да мисли само научно-технически и материалистически. Изобщо не се сеща, че има някакъв Дух, че има нещо, към което може да се обърне, и то да обърне нещата, защото не го е виждал, не го е чувал, даже не е влизал да види икона, ама и не му трябва.
Нищо не трябва на човек, икони ама така тази, онази – не.
ВЕЧЕ ЗАПОЧВАМЕ ДА ДЕЙСТВАМЕ САМО ПО ЕДНО ВЪТРЕШНО УСЕЩАНЕ, особено посветените, пробудените, като нас Служителите на Светлината, защото искаме или неискаме ние и служим, защото ние за това сме определени – аватари.
Другите кой служил, кой не служил. Ама ние като не искаме да служиме точно 100%, те ни подсещат и ни подсещат доста здраво, така че и затова не бива да се оплакваме, а да си преценим живота.
И онова момче, което каза в „Идея Вита“:
– Седем дни, след това ми се случиха такива чудеса, че нямам думи. Моментално каквото исках, каквото съм мечтал с години, станаха толкова бързо и наситени събитията, че всичко това получих няма и за месец. 20 дена, всички желания от 20 години ми се изпълниха, само за 7 дни.
Това се казва духовен простор, разбира се, той и иначе, може би… Той е вегетарианец. Обаче
по-важните неща са нашите мисли, нашите чувства и нашите дела. По-важни са от това дали дишаме чист въздух, чиста вода и чиста храна.
Това го говоря неведнъж и да ми простят онези, които са го слушали, но винаги има какво да запомнят, нещо ново.
И така, сега да ви дам думата или, Силве, искаш ли думата?
Silvina:
Нека бъдат първо въпросите и после аз.
Георги:
Добре, нека първо въпроси, ако някой има, така за 10-15 минути и после тя ще каже каквото има на сърце, след това ще представим книгата и в общи линии това е програмата. Някой нещо да попита?
Question:
Вие казахте, че сте обучен и сте стигнали до края на Вселената. Тези, които не сме обучени, на какво ниво може да стигнем и каква е разликата между видимо обучения и необучения, докъде да стигне и в каква степен?
Георги:
Абсолютно, ще ти кажа, ще ти отговоря на този въпрос със две изречения. Виж, нещата стоят така.
Няма да се мъчиш с нищо. Оставяш всякакви практики, всякакви неща, които те карат да четеш дебели книги, нищо. Ти си това, което си. Седиш и си пиеш кафето, ако пушиш, пуши си. ОБАЧЕ ЖИВЕЙ ЧИСТО!
Като влезе човека, поздрави го, излъчи му любов, вика:
– Абе, комшията знаете ли, еди какво си правил.
Мене не ме интересува. Той е един чудесен човек, излъчваш му хубави мисли, хубави чувства. Правиш нещо за него, черпиш го, ама никой не иска да го види, ама той е най-лош в махалата. Той гледа всеки накриво, всеки псува, на всеки казва истината в очите, а това боли и затова никой не го обича. Ти казваш:
– Митре, бе, ела тука, аз ще те черпя.
Или като го видиш му казваш: „Митре, обичам те!“, ама наум.
Това е първото условие. Тогава Господ започва да ти дава тези бонуси, все едно, че си изкарал 100 курса и си дал за всеки един курс по 200 евро при най-големите гуровци на Изтока, окултни практики. Не се шегувам. Защо?
Ами защото живееш чисто. Ти ставаш праведник.
И второто, според степента на отваряне на твоето съзнание за период от време, почва да ти дава дарби и способности, но нищо не можеш, ако не ти е дадено от Небето, а онова, което можеш ти да го направиш, го правиш, всичко останало…
Аз вчера казах на едно място, един много близък наш приятел отива плаща пари на един велик гуро в Индия и гурото започва да ги посвещава. И гурото почва да ги посвещава и дава на този:
На тебе източното ти име е Баладъл Адул – примерно, еди какво си – твоята лична мантра и я казва каква е „Ом-мани-падми-хум“, тази най-известната, Харе Кришна Харе Кришна и т.н. „ом-рам“. Казва на всеки един лична мантра, име, което е източно, оня си ги е платил. Българина:
– Само на мене нищо не ми е каза – а вика – аз само ставам най-рано, онези не могат да станат за изгрева и отиваме и посрещаме на морето изгрева – или там някаква река ли е било или езеро – само двамата с гурото и си говорим, и вика – Гурото ги посвети вечерта всичките, даде на всички, не на следващия, на по-следващия ден ще си заминаваме, на мене нищо.
Викам: „Абе той нещо сигурно ме смята, втора, трета ръка, както ни смятат като отидем на запад. Та тия и чиниите не могат да мият, дошли са тука нещо друго да стават“. Обаче гурото на другия ден, пак отиваме да посрещаме слънцето и тръгваме и аз вече му викам, че на мене ни мантра, ключови думи нещо, източно име, оня нищо не казва, и си имам и собствена мантра, вече съм я написал и т.н. Най-сетне вече влизаме в ашрама и вика:
– Слушай, мойто момче, ти си българин, нали?
– Да.
– Знаеш ли какво ще ти кажа, ще ти кажа мантрата над мантрите, ще ти дам името – специалното име, което е на най-посветените.
И аз със удоволствие чакам сега и той вика:
– Слушай какво, мантрата на мантрите е , че няма никакви мантри и не те интересуват. Има един дух, който ни командва, на тези ще им взимам парите, не ме гледай.
Само на мене, на българина ми каза истината, всички останали със хубави капаци и вървят, англичани, французи, от скандинавските страни щракат с пръсти, седят и чакат гурото да каже кой знае какви неща.
Може да ги научи ей толкова, ама не е това,
У НАС Е ВСИЧКО!
Той им е казал истината, и „Твоето име, което е „Човек“. Да си ЧОВЕК!“
Леле казал е две тайни, аз -вика – се съдрах да ходя на оня край на света, да седя със месеци у ашрама, да давам толкова пари и в крайна сметка се прибрах в България и разбрах истината, ти, който казваш – на мене говори – самата истина.
Сега разбрахте ли, че ви говоря като на просветени. И този, който се е юрнал, оня се юрнал, викам върви, ама по-добре да седиш тука.
Добре, отиват двама мои приятели при един гуро, който им взима за два часа 150 евро на човек, на 20 човека, прави нещо и в крайна сметка, викам:
– Добре, какво по-различно говори от мен?
– Не бе, същото говори.
– Добре, искам да попитам, когато сте със мене, каква е разликата? – единия една седмица сме на морето заедно.
– При тебе е безплатно. Ти не взимаш пари. Аз като платя 150 евро за няколко часа за един ден, аз слушам.
– Аа, защо не ме слушаш мене, бе? Ми, защото при мен е безплатно, затова не ме слушаш.
Българинът трябва да плати и тогава вече започва да се грижи за нещата.
Значи, ако подариш на един, едно много расово кученце, то е прекрасно, то струва 500лв. примерно, а ако е платил 500лв: „Абе, да не се разболее, да го храним.“, ако не е платил нищо, не говоря за всички българи, ама за повечето – „Е, голяма работа, ами аванта.“
Разбрахте вече психиката на българина. С това отговорих не само на този въпрос, още на пет въпроса. Продължаваме. Разбрахте ли защо отговарям по-дълго? Вече ви е ясно, нали? Това искам.
Question:
А защо угасна огъня за българите, когато го носеха?
Георги:
Не знам. Кой огън?
Question:
Българският огън. Някакво дете си е играло, взима го и огъня пада и изгасва.
Георги:
Идеално, прекрасно, точно това трябваше да се случи. Това е най-хубавото нещо, което може да се случи. Огъня, който го носят от Йерусалим?
– Да.
– Еми чудно е, аз не го знаех, сега ще го разтълкувам.
Слушайте ме внимателно. Прекрасен въпрос, за да знаете за какво става дума.
Защото нямаше смисъл да ходим и да поддържеме религии и мистицизъм и суеверия от хиляди години.
Ние сме българи, вчерашния ден не съществува, не ни интересува.
Сан, дедо владика, попове, оттам, че пада небесен огън.
НЕБЕСНИЯТ ОГЪН е тука у нас, и е у всеки един и на всеки един гори в сърцата.
Когато дойде време Господ ще ни изпрати и такъв огън. Ама той на нас не ни е необходим. Необходим е на ония, които вярват само в материята, обаче на тях, на нас е дал такъв знак хубав:
„Абе, българи, къде ходите там, вие нормални ли сте? Ама аз съм ви дал най-хубавата земя, дал съм ви дух, дал съм ви всичко.”
Леле това е най-дребния знак, но Георги Изворски го тълкува така и заставам зад него. Вече ви стана ясно.
Silvina:
Неслучайно детенце си е играло и огъня е изгаснал.
Георги:
Детенце, детенце го изгася.
Еми детенцето е НОВОТО, Новото Небе и Новата Земя.
Лелеее, аз не го знаех. Прекрасна, най-хубавата новина, която съм чул последната седмица за България. Така ми напълни душата, викам:
– Ей, добре, че изгасна този огън. Идеално, най-сетне, за да им светне.
Question:
Ама го тълкуват, че е лошо.
Георги:
Ама това е суеверие. Това са нисшите съзнания. Естествено, че така ще го изтълкуват.
Но когато им казвам и вчера и онзи ден, до портрета на Иисус Христос, нашия Господ Бог, СЛАВА ТЕБЕ, трябва да стои портрета на Юда или до неговата икона, икона на Юда. Целувам иконата на Христа, целувам иконата на Юда, предателя, Юда Симонов Искариотски.
Това го казвам аз, предателят е най-прекрасния от апостолите,
след Мария Магдалена, която му е била любима, съпруга, апостол и всичко останало, е Юда Симонов Искариотски.
По-добър, по-свестен, по-чист от него няма, по-смел, по-верен и по-отдаден на делото.
Петър, а вие четете ли? Какво казва, Иисус казва: „Петре, докато пропее петела“ – колко пъти се е отрекъл? – Три пъти.
Ааа, а Юда, вие мислите ли, че не знае целия сценарий? Ами знае го.
Господа, който е чудотворец, който чете мисли и е такъв да не знае, ами той ще вземе мерки, ако знае кой ще отиде да го предава. Той е знаел и той му е казал: „Юда, върви, свърши работата, Ние двамата с тебе, Отца не разчита на никой друг, двамата с тебе, останалите, са ни само антураж.“
Казвам го и ще продължавам да го казвам, защото вече трябва да се каже на това земно кълбо и трябва да се реабилитира, един велик архангел, дух, светия и елохим. Това е.
И ред други работи знам, ама няма да ви ги кажа. Ще ги научите сами. Най-важното е в това, което казвам, да повярвате, както вярвам аз, както бих направил аз.
Другото, което казах във Варна:
Когато всяка една църква, пагода, синагога, всеки един музей и всяка една културна организация и духовна, вътре има икона или потрет на Христа и до него и на Юда и са на равно, чак тогава, това човечество ще стъпи на прага на Рая.
То няма да е влязло още, но поне ще стъпи на прага и вратата ще бъде пред него, чак тогава, когато съзнанието порасне. А те още и сега на дечицата викат: „Предателя, предаде го, 30 сребърника“. Кой му каза 30? Естетствено, че му го каза Иисус, той вика: „Да стане за 30 сребърника“, всичко, по програма, по протокол, по сценарий е направено едно към едно.
Не говоря кои са били, разбира се, грамотните, един от тях е бил Юда, четири човека са били грамотни. Останалите са били неграмотни – рибари, овчари и селяни. Това е. И на тях не може да разчита Господ.
Господ разчита на едно ядро, включително майка си и любимата, естествено, че и на тях. И ето, че тези и Юда е съгласен да даде живота си. Да и то наистина е така, само че всичко останало, което го пише, че се е обесил и т.н., не е вярно. Друга самоличност и заминава в една област.
Питайте друг посветен, не мене и той ще ви каже, ако е честен, почтен и знае, и вие може да го понесете оттам другаде, и на много години си отива оттам, над 90, между 90 и 100 мисля, със смъртта на апостолите, т.е. УСПЕНИЕ.
Така, това го казвам за втори път, във Варна го казах, сега го казвам на вас, защото знам, че ще го понесете. Донякъде това го споменах и в Бургас, в общи линии и така.
Затова нашето отношение към света трябва да се промени и тогава ще бъдем здрави, богати и щастливи като приемем и предателя.
Зад всяко едно предателство стои Господ. Без негово съгласие, то няма да стане, нищо няма да се случи.
Цитирам Евангелието пак. Иисус казва:
„Не продават ли се две връбчета там за няколко стотинки и нито едно, което падне и умре, не е без волята Божия. На вас космите са преброени на главата и един косъм не пада от вашата глава, без волята Божия.“
Question:
Не знам дали е истина, но се говори, че Юда е имал Евангелие?
Георги:
Евангелието, те сега го възстановяват, понеже е много разкъсано, понеже онзи селянин, където го е намерил в пещерата, си е правил цигари от кората.
Много работи могат да се научат от него, макар че много страници не са възстановени, както от евангелието на Мария Магдалина 8 страници липсват, те са 30 и няколко страници, 8 липсват, но въпреки всичко се навръзват нещата, за да се види, че тя е най- посветеният и най-близкият апостол до Христа, защото му е била всичко каквото си помислят, жена, съпруга, любима, приятелка. Тя и майка му.
Смятам, че ви дадох за размисъл.
Question:
За градушката днес?
Георги:
Градушката е прекрасно нещо. По-хубаво нещо от градушката няма, освен дебелия сняг, който някога са му казвали: „Дебел сняг, дебел кумат.“
Много ми харесва, журналистите само му викат: „Природно бедствие“ и ние се тръшкаме.
Аз съм живял не далече оттука. Там като затрупаше селото, при хазяйката всичко имаше, и просто не ни интересуваше, че отвън има сняг. Направят пътеки из селото тук-там и беше прекрасно. Това е.
Градушката пада, за да изчисти и тя пада само на определени места и както казва народната поговорка: „Градушката бие до слог.“
Ако тука има един праведен и тука един неправеден, на праведния няма да падне едно зърно.
На нашата кола, по-големи от тези не паднаха на нашата кола в градушката в София, в която бяхме участници, а на един наш приятел със скъпа, японска кола, голям ван, всички стъкла, всички стопове и отгоре стана на ямки, пълни с вода, като юмрука ми.
Един наш приятел във Варна вчера каза:
– Чувствах се виновен, на наводнението като дойде голямата вълна вкара всички коли в морето, само моята остана и като отидох до нея, не си намокрих и обувките.Защо?
– Защото си апостол на светлината.
– Това е моят втори път. Той ми показва, че ме обича, само мойта кола, всички останали на паркинга ги отнесе, там, където са били паркирани. Всичко отнесе, моято остана там, непокътната.
Ще ви кажа и какво, едно най-обикновено форд фиеста ли или беше пежо 307. По каква причина? Не е мръднала, все едно, че е 100 тона.
Кой пази нас?
Ние имаме право където искаме да ходим, да пътуваме. Самолета паднал, ама един оцелял, защото не му е било писано. Всички останали са били в списъка да паднат и да изчезнат.
Разбира се друг е въпросът кой обвиниха, онзи, който не може да се оправдае, ама не е това.
Електрониката по принцип започва да издава багажа.
Както и да е. Няма да коментирам, защото има официални версии. Мойто мнение е съвсем, съвсем друго и почти никога не се покрива със земните мнения.
Градушката където мине, тя какво премахва?
Когато преминава през въздушните слоеве, във въздушните слоеве и във самата вода има закодирани, какво? – Негативи, позитиви всичко, което е закодирано това е информация, но тази информация обикновено е много не добра, но когато се замрази водата и като се размрази, замръзяването изчиства информационното поле, и водата, все едно, че един лист, писал си на него с молив, изтриваш го с гумата, така че нищо да не личи и пак започваш да пишеш по листа. Това е, това е градушката.
Това върши градушката, значи чисти и когато пада градушка е чудно нещо, защото тя пада да изчисти нещо,
защото много са се събрали тъмни…, ами няма да говоря сега тука, нямаме и време да говоря за този гел, който има около земята.
Една лоша дума като кажа: „страхотно, ужасно, адски“, край, ей такива сиви облаци излизат от устата ми и миришат като градското сметище, не се шегувам.
Слава на Бога, че нямате такива сетива, не усещате, ама аз ги усещам и заради това избягвам да казвам такива думи. Само „Страхотно“, ами кажи ЧУДЕСНО, ПРЕКРАСНО, ИЗКЛЮЧИТЕЛНО.
„Страхотно и готино“ и едната и другата дума не са наред, така, но това е друг въпрос, затова
трябва да внимаваме и в малките неща, дори и в онова, което излиза от устата ни.
Така, Силвинке, имаш думата да си кажеш думата.
Silvina:
Благодаря. Това за градушката, което се случи днес и сега и въпроса…
Понеже се чудих, дали да повторя това, което във Варна с приятелите споделих, то беше точно за водата, която чисти и затова, че ние трябва да зпочнем да имаме наистина разбиране, защо се случва всичко, което ни се случва, което предстои да се случва все по-интензивно.
Елемента огън и елемента вода, които се активират.
Като казвам огън, това не е огъня, който познаваме, а този АСТРАЛЕН ОГЪН, тази космическа енергия, която става все по-силна
и от друга страна,
водата на планетата, която става все по-активна, все по-движеща се и ние все повече трябва да се съобразяваме с това.
След малко ще говоря за различните фази, през които преминава съзнанието ни, правейки една съпоставка с кръговрата на водата в природата, но трябва отсега още да кажа, че
сега сме във фазата на бързея или на потока.
Сега нещата започват наистина да се движат много, много бързо и това, което всъщност от нас се иска е ДА ПРИЕМАМЕ и ДА СЕ СЪГЛАСЯВАМЕ, ДА РАЗБИРАМЕ, ДА ПРОУМЯВАМЕ и съответно ДА ПРАВИМ КОРИГИРАЩИТЕ ДЕЙСТВИЯ, за да сме в час и синхрон с това, което се движи около нас, толкова бързо.
Преди около месец, тука разказвах може би на приятелите от Варна, сега строим център близо до Пазарджик, Духовен център и се занимавам със строителството там и пазарувам материали и т.н.
Купувам боя и прибирайки се вкъщи установявам, че аз всъщност съм платила една кутия по-малко. Центъра се намира на около 20км от Пазарджик и си казах: „Айде, следващия път като отида, ще платя боята, или ще я върна. Обаче мина месец, пътувахме в други посоки, и аз забавих за това нещо, междувременно се случиха някои други неща.
Една кутия блажна боя струва пет лева. На мен междувременно ми се спука предното стъкло на колата – 150лв. Колата се развали още 150, и телефона, нещо му се случи с камерата. Аз реших, че ми трябва друг телефон, което въобще не ми трябваше, още 150 или не знам колко, но горе-долу към 500лв ги дадох просто за нищо.
Връщайки се отново в нашия район към Пазарджик, където е центъра, казвам на Георги:
– Абе, ти знаеш ли, че може би, това, което се случи не е случайно, 500лв, да ги дам ей така, това не може да е случайно. Дали не е заради тази блажна боя?
Той казва:
– Каква е тази блажна боя?
Казах му ами то така и така стана.
– И ти не си ми казала, и не си я върнала? Трябваше веднага да запалиш колата и да отидеш да върнеш боята. Как може ти, която знаеш да оставиш нещо ей така!?
Отидохме в този магазин, в който беше боята, но аз вече бях стигнала до това разбиране и може би, наистина не е било необходимо да правя вече каквото и да било. Така, установихме, че нещата са платени, така да се каже.
Георги:
1 към 100, взимат – дават.
Silvina:
Много неща се случват и
ние не само трябва да ги приемем, защото всичко е волята Божия и ако имаме това разбиране, имаме и спокойствието някак си.
Няма ги тези емоции, няма го това бошуване, тази съпротива и когато съзнанието е в това състояние на покой почти, просто си като един наблюдател, тогава лесно всъщност отгоре ти спускат и мислите и ти започваш да разбираш кое какво е, защо е.
Така вчера имахме посещение в Светилището на Бендида го наричат – Богинята на лова, както я наричат. Това е до Чернево.
И няколко неща, ПРИРОДАТА в последно време говори с нас. Тя винаги е говорила, но все по-активно явно това нещо се случва.
Първо видяхме огромни ята гларуси над равнината, много странно. После видяхме щъркели, ама безброй много, аз за първи път тази година виждам щъркели. После видяхме фазани, зайци, там във комплекс „Барите“, където е близо до Черново и когато отидохме на Светилището чухме петли, чухме фазаните, които кряскаха, просто цялата природа беше жива, и ми се спусна мисълта, че ние сме там, за да се помолим, понеже тази богиня Бендида, въпреки че казват, че тя е на лова, всъщност тя е олицитворението на връзката на човека с дивата природа, с животните. Може би, заради това видяхме толкова много животни, и се помолих да се възстанови тази връзка, да възстановят хората тази връзка в сърцата си с животните.
И така, сега ще ви прочета това, което е за ВОДАТА, просто защото, когато пиша някак си по-ясно си изразявам мислите, иначе няма да мога да го изкажа така добре.
Какво е КРЪГОВРАТЪТ?
Божествените закони във действие.
Какво е ЕЗЕРОТО, в него планината.
От планината се концентрират Божествени програми,
затова пием и изворна вода и Учителя казва:
„Пийте изворна вода, защото тя е най-силна, най-структурирана, най-добра!“
Какво е ПЛАНИНСКИЯТ ПОТОК?
Спуска тези програми в света на хората.
Хората винаги са се заселвали край вода.
Например свещената река Ганг, която пречиства и ни свързва с Божественото.
Какво са МОРЕТАТА и ОКЕАНИТЕ?
Те са склад на информация и когато Слънцето, енергията Ян и въздуха се съединият с водата се образува парата, едно състояние на водата между въздух и светлина и там става чисто нов запис.
ДЪЖДЪТ чисти всичко, чисти хаоса на местностите, енергийните боклуци на градовете. По същия начин ПОДЗЕМНИТЕ ИЗВОРИ ни свързват с енергийни потоци и програми от ядрото на Земята или енергията им.
Всъщност в ядрото на Земята е записана цялата еволюция на Земята и на човечеството и чрез водата тези програми започват да се реализират.
Защо градушките падат само и точно на определени места?
Водата на Земята е същата като количвство, както при Сътворението, но като качество е съвсем различна, защото има съвършено нови записи, както от горе, от вишите светове като програма, така и отдолу, недрата на Земята, където в ядрото е закодирана нейната еволюция.
Човешкото съзнание също променя водата.
Тук е примера със СУХИЯ ПОСТ, който правим с Георги вече цяла зима и ендогенната вода, която организма ни образува разграждайки, топейки мазнините, това е вода, в която няма абсолютно никакъв запис, абсолютно чиста вода.
Всъщност какво става, все пак да спомена това. Във финните ни тела са всички записи, цялата ни програма е записана там. Тези записи се поемат от водата в човешкото тяло и тогава на физическо ниво започват да се проявяват различните неща.
Ако ние променим качествено тази вода, нейната структура, тогава и ние се променяме, защото всичко е свързано.
Значи променяйки на ниското ниво и на високите нива започва промяната, от долу нагоре в случая.
При СУХИЯТ ПОСТ,
изхвърляйки водата, която е със старите записи, освобождавайки я, организма си създава чисто нова вода, с нови записи, които ние може да си възнамерим и след това при захранването, приемайки новата вода, пак можем да я закодираме с нова информация, да направим някакво наричане, някакво пожелание, така че нещата да се променят за нас.
ПОТОПЪТ е програма за изчистване и трансформация на съзнанието.
Когато Земята е във фаза към преминаване към по-висока врътка по спиралата на еволюцията водата в природата се активира. Тогава дъждът е благословия.
Затова дъждът е благословия и толкова много се радваме, когато отиваме в някой град и преди нас е валяло.
„Татко чисти“ – казва Георги.
Където има вода, това е благословено място и такова е нашата страна България, която Учителя нарича: „Черния дроб на земата, на човечеството“.
Сега една съпоставка с кръговрата на водата и фазите на преминаване на човешкото съзнание, които текат.
В природните процеси и
в най-малката капчица вода са закодирани всички космически истини
и наблюдавайки, изучавайки природата ние можем да стигнем до тях.
Човешкото съзнание минава през няколко фази.
Фаза 1 е фазата на „БЕЗОТОЧНОТО ЕЗЕРО“. Тя беше до миналата зима, мисля, ако не се лъжа. Да до миналата зима. Това е една фаза на подготовка.
Не знам дали сте забелязали, но имаше един период, в който някакси всеки един от нас се отдръпна, не искаше да посещава подобни събития, много интензивни процеси в душата течаха, едно отдръпване навътре. Това е точно тази фаза на „безоточното езеро“.
Тогава се влива много енергия, много информация, много силна трансформация и на четирите съзнаниея на човека.
Фаза 2, в която сме сега, е фазата на „ПРОТИЧАНЕТО НА ПОТОКА“ Започва работа за цялото и стремеж за вливане в него. Във фазата на „ПОТОКА“ чистим карма, откъдето минем. Така както планинския поток, от където мине завлича всякаква тиня, всякакви нечистотии, преминава и в крайна сметка ги пречиства, благодарение на водата, на слънцето, на камъчетата през които минават, така всъщност се случва и с нас.
Фаза 3, когато тези потоци, тези души започнат да се сливат и това е епохата на Водолея, в която вече навлизаме и сме навлезли, вече го наблюдаваме, е етап, в който единичните потоци се вливат и съединяват. Обособяват се групи, общества, колективи.
За реализацията на всички тези нови, прогресивни идеи, около които се събират обществата и колективите, идеи които сега се спускат е необходимо тези групи да осъзнаят, че те са част от един общ процес и да се влеят в голямата река, иначе може и да пресъхнат и идеята да не се реализира.
Тука примера, който ми се даде е, че всички екоселища и ашрами са направени в присъствието на учител. Много хора тръгнаха да правят общности и не успяха, мои приятели, може би, поради това неразбиране, защото идеята и ентусиазма само не стигат.
Следващата 4-та фаза е фазата на „РЕКАТА“. Вливане в голямата река. Потокът само чист има право да се влее в реката, за да остане чиста и тя и работата да продължи. Това го казвам по повод на това, че доста приятели, които последните години казват: „Хайде, ще дойдем с вас, ще бъдем с вас, да работим заедно.“ така и така, но така става, че всеки изведнъж майка му пада, чупи си крак, той трябва да се занимава с това, другия нещо друго в неговото лично обкръжение и всеки трябва да си изчисти неговата карма, на неговия род и личната му, наисина, за да може да се влее в по-голямата идея.
РЕКАТА СА УЧИТЕЛИТЕ, които поддържат чиста връзката си с извора и имат мощ да преминат през битието, без да се нацапат.
Георги Изворски казва: „Аватарът си идва и отива без карма.“
Учителите въплащават космически принцип и идея. Те идват с плеяда от души, които ги съпътстват от прераждане в прераждане.
Когато на Земята слезне учител, чрез него започва да работи този висш космически принцип, а душите, които ги съпътстват, са потоците, които се вливат в голямата река.
Всеки поток също носи някаква Божествена идея, която се влива в цялото и заработва, но това става след пълно изчистване на личната и родова карма.
„Когато ученикът е готов, се явява и учителя.“
Учителите дават азбуката за въплъщение на Божествените принципи и идеи.
Учителите или реката имат мощта да привлекат всички тези потоци и нови идеи, да преминат всички заедно през човешкия свят, да реализират тези идеи и накрая да се влеят в голямата вода, където цялата натрупана опитност да се преработи и използва при следващия еволюционен цикъл.
Има различни зони в централния поток на реката.
В централния поток, където работи учителят е най-динамичен. Бързеят е най-мощен. Това е ядрото на апостолите, на съвършените, на светиите, на посветените, които са се отказали от всичко земно в името на цялото.
Не всяка душа може да издържи дълго на това място, но там е развитието, там душите правят синволюция или еволюционен скок на съзнанието.
По-тихите води на реката, отстрани на бързея са оглашените, както ги наричат в богомилството.
Най-отстрани са води или души, които приемат идеите, това е групата на приобщените, но работят в материята и не са оставили светските си навици.
Случва се някои от тези души, които са в периферията да отклонят част от водата, за да полеят своята собствена градина. Това не е лошо, защото и материята и човешкия свят трябва да се поливат и това е смисъла на цялото това нещо, но това трябва да става до определена степен, тази проява към материята и към егото.
Последната фаза – 5, това е вливането в цялото, в голямата вода и това са множество реки.
Представете си цялата Земя както е, така са и Божествените принципи, които чрез различните учители, които идват на Земята всъщност вървят, увличат душите около себе си и ги водят към морето, към океана, към цялото.
Това е целият кръговрат, това е просто уникално нещо, което така, гледайки дъждът, който заваля във Варна и се спусна и сега и градушката така потвърди някои идеи.
Благодаря, че успях да ги споделя и с вас.
Question:
Кое ви накара да изберете Пазарджик като град за Духовен център?
Silvina:
На това ще трябва аз да отговоря.
Имах една лекция „Завръщане към корена“ се казваше. Аз съм родом оттам и обиколих цяла България в продължение на 2 години да търсим мястото, всъщност на всяка лекция, където ходихме обикновено посещавахме и някое енергийно място и покрай тези разходки в околностите на различни селца и градчета, търсех мястото. Две години, а ние доста пътуваме и все препядствия, все трудности, все нещо…
Георги:
А Георги какво ти казваше?
Silvina:
И Георги ми казваше…
Георги:
Това не е мястото, винаги.
Silvina:
И в крайна сметка така се оказа, просто всичко стана с лекота и явно беше посочено и избрано.
Между другото Пазарджик е място с много тежка енергия, много материални хора, явно ние трябва да сме там, наблизо, за да работим.
Question:
А всъщност в Търговище отпада ли идеята за Духовен център?
Георги:
Да. Разберете ме, Духовни центрове трябва да има из цяла България.
Ще ви кажа, че като така може един обединителен център донякъде, лично на мен ми е казано от небето, е Стара Загора.
Аз не съм от Стара Загора. Аз съм от едно загубено трънско село, това е баща ми,т.е. от там. Обаче Стара Загора, не защото горе-долу е на центъра на България, не.
Стара Загора има така да се каже един светлинен фокус
и това не значи, че тя като е център да няма да има други центрове на Светлината, напротив, из цяла България. Те са навсякъде.
Разберете има една свещ на масата тука на центъра и тя гори, ама няма ли да бъде по-добре около нея да наредим 100 свещи, нали? Еми светлината ще се увеличи, същото е по този начин.
Значи, тези центрове, които сега ги правим навсякъде, а има много хора, дали в планината, дали в равнината, те си кореспондират един със друг. Те са една верига, едно цяло. Това са, може да ги наречем и центрове на сродни души, защото всички служители и апостоли на Светлината, които вървят по пътя и вършат Божията воля, са такива.
И наистина ние трябва да си вършим работата и просто пак казвам , да не се повтарям и с Христа, ама: „Да внимаваме!“, много да внимаваме във всяко едно нещо и чрез това внимание да вървим напред.
Значи пак казвам
цялия Морално-етичен кодекс на Вселената е у нас,
т.е. СЪВЕСТ. ВСИЧКО ДА ГО ПРАВИМ ПО СЪВЕСТ и ако ей толкова нещо почустваме, че тука не е наред…
Разбира се, че Силвинка няма начин да не е разбрала една боя като е преброила повече, ама мен ме няма, аз бях в София. Прибирам се след няколко дни и тя ми казва, ама как, моментално палиш колата, ама в следващата минута, минута е много и гас. Ама на 20км, ами на 20км, на 200, отиваш до Варна да я върнеш лично. Ама как така? Ама може да ти струва едно имане, една заплата. Това не те интересува.
Ти си апостол на Светлината! Ти си праведния. Ти си честния! Ти знаеш законите!
Ако дядо Пешо го направи да си сложи една боя, само ще каже: „Ей трябваше още една да ми дадат“, на него нищо. Щяха да го глобят две ракии. Нямаше да пие две ракии, вместо довечера да изпие 4, ще изпие 2 и фактически всичко е точно.
Обаче нас ни чукат много, много. И заради това колко си по-близо до Господа, аз съм го казвал като слънчогледовата пита, защо най-много ни бият и защо най-много и аз съм бит, защото аз съм на една ръка разстояние от Господа. Опляска ме, опердаши ме веднага, а оня, който е на крайната семка на питата. Нали в центъра е Бог, около него първи кръг 10, втори 24, трети 36, това са семките и все повече се отдалечава, и накрая на питата не може той вика, ама те не го чуват, ама ако си на 1 ръка, веднага те оплясква, но има и нещо друго.
Когато си на една и си добър син и дъщеря, добър служител на Господ, негово чедо, има и бонус. На ония няма да подаде бонбонче, ама на мене ще ми даде. Пляскал ме е, дърпал ми е ухото, хоп в джоба. Не се шегувам, дава бонуси и бонуси, големи.
Много ти взима, но още повече ти дава, ако си се сетил да постъпиш като един праведен човек, като един посветен, просветен, като призван, като Светия.
Така, понеже времето наистина напредва.
„Щом тази книга е на Изворски, значи е много добра “ – беше стигнал издателя до стотната страница и ми се обажда и вика: „Чудесна книга, как не си ми я дал досега!?“ – още на ръкопис.
Така, тази книга, какво да ви кажа, като я зачете човек и не може да я остави. Тя е от ред интересни случаи, който е чел тук, може да каже по-добре от мен и да ми направи реклама.
Една жена, която е на художествената галерия в Раднево – завеждащата, книгата ѝ я бях дал и тя я беше прочела предварително и и направи една рецензия, която е достойна за вестника и за телевизията, не да ме хвали, чисто и просто тя си е изразила мнението честно. Силвина ще прочете нещо, а после аз и подарих тази книга, вече като свърши беседата и тя докато излизем, прочела три стихотворения, и вика:
„Георги, тези стихотворения са толкова силни, аз не съм чела такава поезия, а аз много обичам поезия. Те ме прободоха в сърцето и трите.“
Така, чети Силвинке, за да не говоря.
Silvina:
Аз ще си прочета рецензията, то не е рецензия, словото, което написах на задната страница на книгата:
Двама Титани на духа си дават среща на Земята. Знаменития духовен български художник и творец – Димитър Казаков-Нерон и бъдещият духовен учител Георги Изворски, преплитат съдбите си. Два огъня, които правят клада, която се превръща в пожар, горящ сърцата и умовете на хората.
Творецът в един напрегнат ритъм на живот и творчество обменя идеи, мисли, чувства и дела с Учителя, което превръща общуването им в сплав от Дух, Изкуство и Култура. Духовните идеи се въплащават в Образ и Слово в картините на Казака и поезията на Извора.
Тази книга е един своеобразен, оригинален Наръчник на Твореца и на Човека, тръгнал по Пътя на Духа. Написана със стил и Дух, с обичливо чувство за хумор, абсолютно задължително за човека на Духа, „Аз и Пикасо“ ни въвеждат в една истинска Творческа Рботилница на Живия Живот, на Огъня, в който горят истинските Творци.
Георги Изворски предава точно и неподправено словата и изказа на големия художник като очертава характера и живота на една изключителна, нестандартна личност. Същевремнно ни се дава възможност да надникнем и да видим част от Пътя на живота на Земята и проявлението на Духа при Георги Изворски директно от Извора.
Кой е истинския Творец? – “Скъсай копче от дрехата си и го постави между звездите… Вземи звезда и я пъхни в джоба си…” – отговаря Казака.
Всъщност тази книга Казаков буквално като един истински Учител. Аз поне това, което съм разбрала, Георги освен всичко, което носи е имал, може би няколко стожера в живота си, от които е черпил много, въпреки че той успява наистина от най-малката житейска случка да извади и да проумее смисъла на всяко едно нещо до неговата абсолютна сърцевина. Но Казаков може да се нарече един от неговите Учители, не само по творчество, но и по това как въобще да живеем. Чрез тази книга, освен както съм я нарекла – самоучител за творчество, е наистина един учител за това как да живеем.
Ще прочета и рецензията на Алена Ликова от Раднево, част от нея, някъде около страничка:
Георги Изворски за пръв път успява да ни доближи плътно до живия човек и неговото творчество погледнати отгоре. От бездните на една съкровена изповед, озарена от страдание и изкупление и съпреживяване в обща поетична малгама, обединяваща двамата творци.
Астралният живот на човека, в неговите космични пътешествия и проявления, ражда духовни отражения, въплатени в творчество, което извайва истинския образ на човека от странния му чудат и понякога неугледен външен лик.
Нещо повече, последният е често защитна маска на една пределно крехка и болезнено неуязвима душевност, понесла върху плещите си прекомерно голямата тежест на таланта и гениалността, както твърди авторът на тази книга.
Животът на Нерон е разгледан в широката амплитуда от обичливото чувство за хумор, многообразните житейски ситуации до израза на прекломение и възхищение пред прозренията на художника.
Книгата е написана на безкрайно изразителен език, самата тя е шедьовър на балетристичното поетично майсторство в стил подобен на стихотворение, в проза, в звучните регистри на една пребогата на нюанси музикално-пластична партитура.
Никой досега не е писал така за Нерон, с оголен нерв на сетивата, топло, задушевно, с много обичлива ирония, насочена към маниакалното самочувствие на художника и буйните му словесни стъпления, с финно познание на ранимата му душевност към богопроникване зад видимата фасада в тайнствата на духа му.
Авторът изследва всичко. Възгледите на художника за изкуството, куптурата и политиката, за Бога, природата и човека, историографията на неговия род, а Георги Изворски, разказва историята на своя род, многобройните му контакти, вписавани или невписвани в цялата социална картина на времето, техниките му за рисуване, художествените му предпочитания, парадната страна и Светая Светих на неговото творчество.
Ето няколко живописни реда от жизненото верую на художника:
„Ще ти открия тайната. Слушай природата, няма какво да измислиш, тъй е свирил Орфей, всичко от природата и затова животните и птиците са го разбирали. Дъждът звъни, слънцето пее, вятърът свирука, потокът бълбука, дори цветчето, което разтваря чашката си издава своя собствена мелодия, хармонична и прекрсна. Всяко едно от тия Божии творения е музикален инструмент, арка, цигулка, гайда, кавал, тъпан, пиано, всичко.“
„Художникът, който ходи облечен като парижки клошар, спящ под мостовете на Сена, има всъщност великодушна състрадателна всеотдайна душевност, прикривана зад неугледната външност, и привидно конфликтното поведение.“
Тази двуликост или по-скоро плуралистичност на характера, Георги Изворски е схванал по гениална интуиция на база на дълбоко кодирани вътрешни сходства между двата мащабни духа.
Ето част от прозаично-космогените възгледи на Нарон:
„Ето сигналът от звездите до теб, когато всичко е точно, връзката е идеална, когато не е – сигналът те търси дълго, отслабва, оплита се и пада другаде и т.н. Резултатът е неточен хороскоп. Животът ти върви зле. Защо? Защото нямаш командир, който винаги да те напътства, просто си изгубена овца, разбра ли? Ами ако туй сигналче не може да те открие, ставаш или луд, или гений. Браво! Напълно си разбрал, звездният сигнал е душата ти, изпратена отгоре, намира тялото, вселява се, напътства го, води го, държи непрекъсната връзка, а накрая пак се прибира откъдето е дошъл. Но тялото има и друг водач, първичните инстинкти, т.е. ръчното управление. Другото е дистанционното, вярното Божие управление. То идва от далеч, едва го чуваш, виждаш, усещаш. Най-чувствителните, най-емоционалните, най-свестните го улавят и живеят по него. Иисус дойде, за да свърже хората със Създателя, за да не бъдат слепи и глухи. Връзката бе прекъсната. Всеки се е юрнал към тленното и преходното.“
И още един пасаж от книгата, обуславящ нейното странно на пръв поглед заглавие:
„Нерон разпалено заговори за изкуството. Директно и безкомпромисно се хвалеше, че е най-добрия, най-колоритния, най-оригиналния, най-самобитния, най-неповторимия, най-неподръжаемия:
– Аз и Пикасо! Двама сме! Ние очертаваме пътя, за другите отзад е лесно, вървят по пъртината. Най-трудно е да минеш пръв.”
Когато Нерон умира, търсят паметника му:
„След пет крачки го видяхме. Очаквах нещо такова, но пак не можех да повярвам на очите си.
Знаменитият Нерон. Българският Пикасо. Художникът. Скулпторът. Поетът. Музикантът. Неподръжаемият творец, верния приятел, добър човек – лежеше кротко под голата черна пръст, без следа от паметник, мраморна плоча, дори камък…
Дървеният кръст бе изгнил. И името едва се разчиташе. Фенерът – съвсем ръждясал – тъмнееше килнат.
Но – все пак, някой бе идвал. Жълтееше недоизгоряла свещица. И стрък карамфил.“
„… погледнах нагоре, към небесния безкрай. Първата звезда блестеше на хоризонта. Кой знае защо се сетих за последната му картина. За онази голяма, сводеста, светла, самотна, мълчалива Врата – отворена към Нищото… Или към Всичкото…“
Това е рецензия на Алена Ликова и финалът на книгата „Аз и Пикасо“.
Георги:
Не мислете, че не мога да се хваля. Ооо, Господ ми е дал слово, така мога да се похваля, да изкарам нещата, обаче не е там работата.
Работата е да се държиш човешки.
Някой път като съм леко по-строг и взискателен, има защо. Защото онзи, който стои срещу мене иска по най-милия и елегантен начин да му кажа нещо и го казвам като това го казвам. Аз съм такъв, аз казвам неговите пророци, а си ги преписвам на себе си.
Така, сега, стихосбирката понеже повече смятам, че съм поет от колкото писател. Тази книга я написах, защото баща ми ми препоръча. Бяха много близки с Нерон. Той беше наистина изключителен човек и аватар и Нарон го беше оценил и по поръчка, чисто и просто, макар че я писах от сърце за две седмици, но съм си поет така да се каже, защото аз не съм чак толкова трудолюбив. Предпочитам да си седя в кафенето и да си пия кафето.
Значи работа не може, работа както съм писал книжката – Беден човек подминава ли? Трябва да си изработиш всичко на полето, къщата, абе няма нещо, което да не съм работил, така да се каже. Та онези времена и сам си правих ремонт на колата.
Така, тази книжка се състои от 4-ри раздела.
Първият е „Сърцето на свелината“, който е духовен, окултно-езотеричен.
Вторият е „Почти любов“ – Те са интимни стихотворения, така да се каже лирични.
Третият раздел е „Сянка и пепел“, който трябва да ни подсети, че сме на Земята и всичко е сянка и пепел.
Евангелието казва: „Всичко е по-безсмъртно от сянка и по-евтино от пепел!“
Просто трябва и това да знаем, а не да се юрваме чак толкова в нещата, с изключение на истинските неща, Там вече „Няма лабаво!“, както викаше татко т.е. другаря Тодор Живков.
И последният раздел е „Пъпна връв“ – Това е за онези, които обичат Родината, родолюбци, патриоти и т.н. и има за всички. Аз нали съм от военно коляно има и военно-патриотични стихотворения.
Ще ви кажа по едно стихотворение за две минути от всеки един раздел. Ето второто стихотворение се казва „Притча“ от езотеричните. Не е най-точното, но понеже на него ми падна погледа и страницата:
ПРИТЧА
Попитаха Мъдреца:
– А щастието?
Той рече:
– Товарът е един за всички.
И носите го през Пустинята.
Когато някой стане праведник,
товарът му го носи ангел…
Когато стане някой праведник е здрав, богат и щастлив. Няма товар, няма карма, няма нищо, макар че аватара идва без карма и си отива без карма. Ама тука като сгафи… И аз съм живял така, лов и риболов. Ооо пържоли, о ядене, пиене, моабети, да.
Макар че не съм по трапезите, аз просто така го казвам, но когато сгафиш, те ошамарват, бият те и те ритат веднага. Другите може да ги забавят, абе има много животи още, ама аватара няма, веднага плаща кеш. Заради това на нас най-бързо ни идват нещата и положителните и неположителните.
Така, добре, сега интимните: „Дъжд над морето“ ми падна така, мм последното е „Обичай ме“. Ето едно интимно стихотворение, но пак със дълбок смисъл и то много дълбок, ама толкова дълбок, че не мога да стигна до дъното.
ДЪЖД НАД МОРЕТО
Този дъжд преди залез е далече от нас
Зад вълни белогърди, там, незнаен, вали…
Над главите ни свети небе – като ласка.
Сини чайки прелитат – ту лъчи, ту звезди.
Чезне нашият бряг… В самота и умора!
Чака топлият унес – там сонатно вали…
Там, сонатно, вали…
Лунен мед се полепва по пясъка дорест…
Твоите устни са нежни, но от тях ме боли…
Не всеки може да си намери андрогинната половинка, както съм писал във „Великия трепет“ Ако я има от нея не ме боли и да ме ушамари като от майка ми, но от всички други любови, няма начин рано или късно дори с такава нежност и любов да не ме заболи, защото не е точно тази. Писал съм. Цяла книга съм издал, прочетете я три пъти, за да, горе-долу, да разберете нещо.
Така и ето автобиографиите ще ви ги прочета и двете, „Автобиография 1991г“ и „Автобиография 2014г.“, които са от раздела „Сянка и пепел“.
Така, какво съм си мислил 91г, макар че и тогава говорих непрекъснато на Господа, ама не го чувах. Не че не съм говорил цял живот от такъв. Непрекъснато мрънкам и говоря и вия, но чух го чак след 50-годишна възраст. 91-ва год.:.
АВТОБИОГРАФИЯ 1991
Като небе съм беззащитен, Господи!
Но дай ми сила в своя Миг да нося…
Сънувам често мрак
и в мрака още мрак…
И в черните му ъгли душата ми кръстосва…
Ала все пак спасих
една звездица детство…
В коравия ми полет
като молба блещука.
Съдбата ми горчи,
но не роптая вече…
Научиха ме – щом съм жив – е празник…
Макар самотен празник на предател…
Заесенява въздухът…
Небето е обширно като зима.
И не Надеждата,
а Вяра и Любов заесеняват…
Гнездата бавно и красиво посиняват…
И всяко – сред отломъците залез – ми прилича
на малък гроб
на песен…
АВТОБИОГРАФИЯ 2014г
Като небе съм светъл, Господи!
Превърнал си ме вече в Пламък!
В Звезден Миг и Звезден Вик!
Благодаря Ти от душа!
Едно ще Те помоля само –
Не ме прави по-рано праведник!
До края искам да греша!
И както ви обещах, още едно, ако искате да ви прочета. За Васил Левски имам две. Имам и „Дунавско хоро“, „Хайдушка смърт“. Това е на прадядо ми. „Плиска“. Абе хубави тука стихотворения има. „Вестоносец“, не знам какво, я да видя. „Молитва“, силни са, разбира се. „Спомен за 2-ри юни“ – това е на Ботев едно стихотворение – истински случай.
Но, може би, по-добре, работих в сондажите и ни накараха там да носим бюста. Не можеше да мине кран и ние четиримата се опитваме да го изнесем там на високото, а него ще го прочета и „Молитва“ ще прочета. Хайде още едно повече за 30 сек. И просто ще разберете случката, която описах. „Спомен за втори юни“ – на Ботев:
СПОМЕН ЗА ВТОРИ ЮНИ
На Ботев
Направо от сондажа ни измъкнаха
и обещаха да платят добре,
защото мястото бе стръмно и високо
и с кран не можеше да се постави обелиска.
Тогава ние – четирима здравеняци –
опръскани докрай с дълбочина,
опънахме – до скъсване – души…
Ругаехме деня,
въжето,
стръмнината,
дори камъка с главата на поета…
А тя в очите ни се взираше – от упор.
В сърцата, галопиращи се ровеше…
Мълчеше преценяващо.
И ние, впримчили запалени тела,
внимателно,
напредвайки по педя,
я носехме към Бога – като жива…
Край нас пъхтяха официалните костюми…
Дойде обяд.
И стръмният светлик
залепна върху голата ни чест.
Не мрамор носехме,
а свой връстник…
Положихме го в юнското небе.
И още с дъх неукротен – олекнали –
поехме към дълбокото…
А другите останаха край него…
Слова,
венци,
усмивки,
песни,
снимки…
Но ние слизахме към равната земя.
И очилатия касиер –
в ръка невзетите банкноти стиснал,
ни гледаше
учудено
и
неразбиращо…
Благодаря ви!
За двамата национални герои, ще почета и Левски и срещата ще приключи, така. Ето какво съм писал, отдавна сигурно – „Молитва“
МОЛИТВА
Животът ти е моята пъртина…
Вземи ме, Дяконе!
Вземи ме за послушник!
Но ти ме стелкаш с укорите сини.
Но ти ме съдиш за словата ми покорни
и казваш с ясната си съвест:
„Продължавай!“
Апостоле,
да бъде твойта дума!
Върху юмрук ще спя…
Ще грея на барут премръзналата си Любов!
Но дом на Вярата ще стане
и най-далечната колиба…
Гори ме кладата – снегът на февруари!
Въжето
е опъната светкавица!
И плачат гарвани
в избухналия въздух…
Благодаря ви, че почетохте не мене, дори не творчеството ми. Почетохте най-напред онзи, който ни е изпратил тук и дай Боже по-скоро да го виждате и чувате като мен. Пожелавам ви го от сърце и душа и се прекланям пред вас, защото както Иисус изми караката на апостолите си последната вечер и им каза:
„Аз съм дошъл тука да служа“
Всички сме душли тук да служим.
Благодаря ви!
Приятели:
Благодарим, че се отбихте от Варна в Добрич.
Silvina:
Да изпея още веднъж „Одата на радостта“. Да видим как ще прозвучи сега.
Приятели:
И една молитва, ако може.
Георги:
Добре, ще кажа, но по принцип ние с ваша помощ, аз само насочих енергията, нищо не съм направил. Този град е моментално просветен, само заради това, че дойдохте, но щом искате ще кажа и с думи, разбира се.
Това, всички приятели го знаят за какво става въпрос, дори без да казвам нито една дума, като се изправя тука и само като си помисля за онази светлина, която е във Вселената, не се шегувам. Така, давай, Силвинке, после ще кажем молитвата.
Силвина пее.
Георги:
Ето и музика и стих.
Silvina:
Вчера казахме молитва за Варна, за манастира на княз Борис, където той се е оттеглил след като Симеон поема нещата, и целият град беше така пред нас.
Георги:
Знаете ли, пак казвам, тия видимите неща, които са, са за другите. За нас са невидимите неща, нашата сила, мощта, която излиза от нашите сърца, от нашите умове, дори и от нашите тела, да се каже – Светлината, това е изключително мощно нещо. Ние чисто и просто трябва да го насочим и да го превърнем в насочена любов, в лазер.
Ето, вижте тези лампи колко са много, а само ни светят, но ако ги насочим само в 2мм отвор, да стане лазер, ще може да среже и бетонната стена и желязо, бронята на танк. Това е мощта. По този начин работи духа!
ВСИЧКИ ЩЕ СТАНЕТЕ ЛАЗЕРИ.
Това е.
Слава на тебе, Господи!
Сега ще кажа молитвата.
ГОСПОДИ, БОЖЕ наш!
ТАТКО ВСЕДЪРЖИТЕЛЮ!
ТВОРЕЦО на Небето и Земята
на всичко видимо и невидимо.
СЛАВА на СЛАВАТА!
СИЛА на СИЛАТА!
СВЕТЛИНА на СВЕТЛИНАТА!
ЛЮБОВ на ЛЮБОВТА!
Пази и закриляй твоя чудесен град Добрич,
Благослови го и го Освети
с Всемогъщата си Любов!
Благослови и освети
стопаните му, домакините му, жителите му,
всички, които се грижат за него и го обичат,
всички, които го посещават с
добри, мирни и светли намерения!
Дари им Господи, Здраве, Вяра, Надежда и Любов!
Господи, води ни нас, твойте чеда,
служители и апостоли на светлината!
Напътствай ни,
за да вършим съвършенно Волята ти на Земята
според твоята велика
ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ИСТИНА, СПРАВЕДЛИВОСТ И ДОБРОТА.
Амин! Аум! Аумен!.
Амин! Аум! Аумен!.
Amen! Aum! Aumen!
